НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече

СТАР ПРАВОПИС

Светилник на ръцете и на нозете

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, сега, кръст, добро, може, зло, има, добър, съм, казва, себе, добри, хора, дойде, разбирания, божие ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 6 Август 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на нещата. Правилното разбиране носи обновяване. Човешкият дух трябва да се обновява. За тази цел, всеки ден човек трябва да прибавя по нещо ново към своите разбирания. Ето, откак светът съществува, хората говорят за любовта, но ако ги запитате, какво представя любовта, ще получите толкова отговори, колкото хора има на земята. В разбиранията на хората за любовта няма единство. И за вярата нямат еднакви разбирания. И за надеждата също така нямат еднакви разбирания. Изобщо, хората страдат от липса на единство в техните разбирания. Това се дължи на факта, че всеки иска да наложи своите разбирания за меродавни. Когато отваря очите си, човек не създава света, но го вижда такъв, какъвто е в действителност. При това положение на нещата, в разбиранията на хората ще има единство. Обаче, когато художникът започва да рисува една местност, той я представя в такива краски, които не отговарят на действителността. Когато се произнасяте за даден човек, вие казвате, че той е много добър или много лош. – И това не е вярно. – Защо? – Защото го сравнявате по отношение на човека. Сравнявате ли го по отношение на някой ангел, вие не можете да кажете, че е добър или лош човек.

Какво представя думата „добър" в конкретен смисъл? Доброто е съществена храна на душата. Доброто има отношение към злото. Обаче, ако човек едновременно приема и доброто, и злото като храна, той ще се разстрои. Запример, докато пие чиста балканска вода, човек е в естественото си състояние. Започне ли от време на време да употребява ракия, вино, ром и други спиртни питиета, естественото му състояние се нарушава. Човек трябва да бъде трезв, да пази своето естествено състояние на духа, на мислите и на чувствата си. Имате приятел, с когото добре се разбирате. Вие сте в естественото състояние на вашите чувства. Приятелят ви иска да му услужите с известна сума, като ви обещава да я върне в скоро време. Вие му услужвате, но той не връща парите ви. – Защо? – По две причини: първо, той мисли, че като ваш приятел, може да ги върне, когато пожелае. Второ, той мисли, че е все едно, дали парите, ще бъдат във вас, или при него. Това, обаче, разваля естественото състояние на вашите чувства към него. В края на краищата вие се скарвате. Какво печелите от това скарване? – Едно ново чувство – неприязненост, омраза. Значи, старото е заместено с ново нещо – нова снаха е дошла. Доброто е първата жена на човека, а злото втората, лошата жена. Доброто е първият, добрият мъж, а злото – вторият, лошият мъж. Значи, доброто се жени за злото. В този смисъл, човек се жени по няколко пъти на ден ту за доброто, ту за злото.

Какво представя женитбата? – Женитбата е закон на съчетание. Това съчетание трябва да става непреривно. Както животът е непреривен процес, така и женитбата е непреривна. Като се ожени за доброто, човек трябва да изключи злото от своя живот. – Защо? – Защото доброто изключва злото от себе си. Но и злото изключва доброто. Значи, доброто и злото са две неща, които взаимно се изключват. Понякога човек е недоволен от доброто. В помощ му иде злото – тонира го. Злото казва на доброто: Има един човек, който не е доволен от тебе. Моля ти се, прати го при мене. Доброто веднага изпраща недоволния при злото. Щом почне да въздиша, да страда, доброто казва: Прати този човек при мене. Злото го изпраща, защото знае, че в случая доброто ще го тонира. Две школи има в света - школа на доброто и школа на злото. Когато някой ученик от школата на доброто е недоволен, веднага го изпращат в школата на злото. И обратно, когато някой ученик от школата на злото е недоволен, веднага го изпращат в школата на доброто. Двете школи си услужват взаимно.

Като ученици, вие трябва да имате правилни разбирания. – Кои са правилни разбирания? – Много просто! Да разбира човек една дума правилно, това значи, да влага в нея само онова съдържание, което тя има. Запример, някой казва - Аз съм господар. Това значи: всеки, който иде при мене, трябва да ми слугува и точно да изпълнява моите заповеди. – Аз съм слуга. Това значи: аз съм човек, който изпълнява всичко, което му се каже. Аз нямам свое мнение. Следователно, кажете ли в себе си, че сте господар, запитайте се, слуша ли се думата ви. – Ама аз съм слуга. – Щом си слуга, запитай се, на кого служиш.

Прави разбирания се искат от хората. Кривите разбирания развалят добрите работи. Един английски археолог намерил една монета, върху която имало ценни надписи, но понеже била зацапана, не могло да се прочете, какво е било написано. Като човек на удобствата, той не си направил труд, сам да я изчисти, но я дал на слугата си, той да свърши тази работа. Слугата взел монетата, погледнал я от едната и от другата страна и си казал: Навярно господарят иска така да я изчистя, че да светне, да види, каква е монетата. Той се заел грижливо да я чисти и като видял, че монетата светнала, понеже била златна, радостно я занесъл на господаря си и казал: – Господарю, много добре изчистих монетата, цяла свети. Археологът погледнал монетата и със съжаление казал: Да, ти си я изчистил повече, отколкото трябва, изтрил си и написаното върху нея. Монетата беше ценна не толкова като чисто злато, но като написана. Писаното върху нея я правеше ценна.

Съвременните хора правят същата погрешка, каквато слугата на археолога е направил. Като искат да изправят една своя характерна черта, те усилено търкат своя характер, докато светне. Като светне, те се радват, че са чисто злато, но с туй заедно те са изтрили онова, което Бог от създанието им още е написал върху тях. След това, радостни и доволни, те отиват при Господа, да покажат, че са чисти и светли. Но за Господа не е важно да види, че сте направени от чисто злато. Той знае това. За Него е важно написаното върху златото. По-добре е за човека да отиде при Господа като грешник, със своите слабости, отколкото да се яви чист, светнал, без никакво съдържание в себе си, без нищо написано. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде доволен от написаното върху него. Това не значи, че той сам трябва да пише върху себе си, но да запази онова, което първоначално Бог е написал в душата му. Човек представя археологическа монета, върху която Бог в началото още е писал. В процеса на своето растене и развитие, той се е цапал и чистил, но все пак са останали полепени непотребни частици, които говорят за терена, през който е пътувал. Днес му предстои да се чисти, но не да се изтърка, да заличи написаното върху себе си. Красиви неща има написани върху вас. Не ги заличавайте. Трябва ли ученикът да заличи знанието, което е придобил от своя учител? Ако рече да заличи знанието, което учителят му е предал с любов, това показва, че той е дал място на гордостта в себе си. Гордостта е една от непотребните частици върху неговата монета. Тя трябва да се заличи, а не знанието.

Момък обича една мома. Пише й любовни писма, нарича я ангел, божество, но щом се ожени за нея, нарича я дявол. Как стана дявол? Защо по рано беше написал върху нея думата „ангел", а след известно време заличи тази дума и я замести с думата „дявол"? Защо мъжът, като се ожени, не вярва на своята възлюбена? Той й приписва ред отрицателни качества, цапа я отгоре, докато най-после тя реши да го напусне. При това положение, и тя е недоволна от него, и той – от нея. Защо се ожениха един за друг, и защо се разделят? Вие и досега още се чудите, как е възможно мъж и жена, които са се обичали, да са недоволни един от друг. Няма защо да се чудите. И вие се намирате в същото положение по отношение на Първата Причина. Излезли сте от Първата Причина, слезли сте на земята да работите, да изпълнявате Нейната воля. но щом нещата не стават според вашето желание, вие сте недоволни от себе си, от живота си, от окръжаващите. Щом сте недоволни от себе си, вие сте недоволни и от Бога. При това положение, и Той не може да бъде доволен от вас.

Какво трябва да прави жената, когато мъжът й приписва ред отрицателни качества? Или какво трябва да прави мъжът. ако жената му приписва отрицателни качества? Щом се намерят в това положение, и мъжът, и жената трябва да постъпят като Сократа, при когото отишьл един физиономист и му изнесъл много отрицателни черти от неговия характер. Като го слушали така да говори, учениците на Сократа се възмутили от поведението му. Обаче, Сократ отговорил спокойно, без възмущение. Всичко това е вярно. Едно време аз бях такъв, но с усилия на волята си преодолях своите слабости. Днес аз живея нов, чист живот. – Този е правият начин за разрешаване на въпроса. Така трябва да каже жената на своя мъж, или мъжът – на своята жена.

Често между религиозните се повдига въпроса за кръста, какво нещо е кръстът и трябва ли да се почита. Да се повдига този въпрос, това значи да не се разбира. Кръстът символизира вярата, котвата надеждата, а сърцето – любовта. Който има вяра, той носи кръста в себе си. Кръстът разрешава мъчнотиите в живота. Кръстът подтиква човека към придобиване на знание, на мъдрост. Хората се страхуват от кръста, защото го свързват със страданието. Те не знаят, че страданието е светът, област, която няма нищо общо с кръста. Страданието отваря пътя на човека към Божествената мъдрост, към познаване тайните на живота и на природата. В този смисъл страданието носи велики блага за човека. На земята страданията са временни. И грехът е временен. Лошото в греха се заключава в това, че заличава красивото, великото, което е написано в човешката душа. Грехът заличава Божественото в човека. Радвайте се, че грехът, престъплението са временни. Те минават – заминават, напущат човека, и той остава чист, какъвто първоначално е бил.

Трябва ли да се носи кръст? Като наблюдавам хората, виждам, че те носят не един, а много кръстове. Човек може да носи много кръстове, важно е, обаче, да има вяра. Кръстът е символ на вярата, която човек има в себе си. Следователно, всеки човек е жив кръст. Като не разбира това, той казва, че кръстът не трябва да се почита. Значи, той възстава против себе си. Той сам цапа кръста, и той сам го чисти. Като не живее добре, цапа го като живее добре, чисти го. Кръстът е в самия човек. Той не е вън от него. Човекът е, който вярва, който се надява и който люби.

Съвременните хора трябва да се различават от тия на миналото, от езическите времена. Днес те не са деца, както са били някога. Те са порасли малко, вследствие на което и разбиранията им трябва да се различават от тия на миналите епохи. Тъй щото, дойдете ли до въпроса за кръста, вие трябва да разбирате и външния, и вътрешния му смисъл. Външно той символизира вярата, а вътрешно – мъдростта. Вътрешното разбиране на кръста обхваща разбиранията на всички хора, на всички народности. Кръстът е потребен навсякъде в живота. Апостол Павел казва: „Ще се похваля с Христовия кръст". Който разбира смисъла на този кръст, той трябва да обича Христа. Който разбира кръста. той трябва да има мек, чист език, като чистата планинска вода, като първия лъч на светлината. Хората спорят върху кръста, защото разбират своя кръст човешкия, от който произтичат недоразуменията в живота. Има и друг един кръст – Божествен кръст. Греховете, престъпленията, кривите разбирания на хората, това е човешкият кръст, от който те трябва да се освободят. Когато човек се стреми към богатство, към сила, за да господствува на другите, с това той си създава кръст, с който мъчно може да се справи. По този начин човек сам се разпъва и страда. За този кръст е казано в Писанието: „Проклет е онзи, който виси на кръст, направен от дърво!" Когато не се обичат, хората сами създават кръста, на който се разпъват. При това, всички говорят за любов. Щом се обичат, къде е любовта, вярата и надеждата им? Христос казва: „Който вдигне кръста си и ме последва, той може да се нарече мой ученик".

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, за да се освободите от кръста, който дяволът е турил на гърба ви. Като не мислите правилно, вие считате, че този кръст е турен от Бога и се хвалите с него. Така и убиецът се хвали със своя кръст. Като убие някого, скрива ножа си и казва: Юнак съм! Победих неприятеля си със своя кръст. Наистина, и ножът е кръст, но дяволски. Докато вярва в своя нож, човек носи кръста, който дяволът е турил на гърба му. Освободете се от този кръст и приемете Христовия. За този кръст Христос е казал: „Моето бреме е леко".

Правете всеки ден опити, да видите, с каква сила и разумност разполагате. Като дойде някой при вас и ви каже, че сте лош човек, невежа, скъперник, не му се сърдете, нито се обиждайте. Изслушайте го спокойно и кажете: Благодаря ти за сладките и красиви думи, които ми казваш. Не бях слушал досега такъв мек език. Като говориш тези думи, мед тече от устата ти. Ще кажете, че това не е вярно. – Верността на тия думи се крие в ефекта, който те произвеждат. Като говорите на този човек така, вие му давате от себе си сладкото, меда, а взимате от него горчивото. По този начин вие трансформирате отрицателните сили в положителни. Няма да мине много време, и същият човек ще се смекчи, ще започне да говори сладко. Това значи да предизвикате от устата на човека да потече мед.

Този е начинът, по който човек може да трансформира състоянията на хората. Речете ли да отговорите на човека с неговия език, това значи да си навлечете голяма пакост. И без това вие възприемате състоянията и на добрите, и на лошите хора. Като дойде някой лош, грешен човек при вас, и вие се чувствувате грешен . Като дойде някой добър, и вие ставате добър. Дойде някой неразположен, и вие ставата неразположени. Дойде някой разположен , и вие ставате разположени. И едното състояние, и другото са чужди. Вие трябва да различавате тия състояния, да знаете, кое е ваше и кое не е. Що се отнася до извора, никой в нищо не може да го обвини. Изворът си тече, никой нищо не може да му придаде, нито да му отнеме. Ще каже някой, че наливал едно шише вода в извора и му придал нещо от себе си. – Нищо не му е придал. Тази вода той е взел от същия извор. Значи, никакво престъпление не може да се припише на извора. Изворът е глава на нещата.

Следователно, главата не върши престъпления. В този смисъл, нито бащата, нито майката могат да вършат престъпления; и богатият, и сиромахът не вършат престъпления. Когато богатият греши и осиромашава, той може да направи някакво престъпление. И сиромахът, като греши и започва да забогатява, също може да направи някакво престъпление. Запример, ако богатият баща раздаде богатството си на бедни и лиши синовете и дъщерите си от наследство, в техните очи той минава за престъпник, за глупав баща. Ако сиромахът краде, за да достави средства на децата си, да ги осигури, пред тях той минава за добър и умен човек. Това са положения, които срещаме в човешкия живот, но те нямат нищо общо с положенията на Божествения порядък.

Божественият порядък на нещата изключва личните въпроси. – Добър ли съм? – Това е личен въпрос. – Лош ли съм? – И това е личен въпрос. Щом се учите, вие сте добри. Щом сте се качили в тази мъгла на планината, да слушате Словото, вие сте добри. Пък и аз съм добър, защото съм дошъл да ви уча. Едно се иска от нас: и аз, и вие да бъдем добри, да изпълняваме волята Божия. – Кога може да стане това? – Още сега, без никакво отлагане. Да живеем в Бога, и Той в нас! Да прославим името Му! Да бъде волята Божия, да дойде Царството Божие на земята! Това трябва да пожелаем всички. Както Бог е признал в себе си, че сме добри, така и ние трябва да признаем Неговата доброта и съвършенство и да пожертвуваме всичко в себе си, за да изпълним волята Му. В изпълнението волята на Бога се крие вашето усъвършенствуване, спасение на душите ви и придобиване на велики Божии блага.

И тъй, да поставим всяко нещо на своето място! Кръстът представя човешките ръце, котвата – човешките крака, а сърцето – човешката глава. С ръцете си човек вярва, с краката си - се надява, а с главата си – люби. С ръцете си човек работи, с краката си – ходи, а с главата си – мисли. Главата е произлязла от сърцето. Затова е казано, че сърцето е майка на човешкия ум. Тази е причината, дето умът и сърцето на човека са свързани. Умът е възлюбеният син на сърцето. Сърцето е Божествената майка, която ражда всичко в света.

Когато човек дигне ръката си нагоре, с това той изразява онзи принцип в себе си, който го подтиква да мисли, да работи, да твори. Ръцете представят кръста, който създава, както добрите неща, така и скърбите и страданията. Страданията произлизат от творческия принцип в човека. Който твори, той непременно ще страда. Като сътвори света, Бог едновременно създаде и кръста.

Сега, впрегнете сърцето си на работа, да служи на вашата душа, а не на вашия ум. Краката ви нека служат на вашия дух. Ръцете и краката ви заедно нека служат на Великия, от Когото сте произлезли и към Когото отивате. Впрегнете на работа сърцето и ума, ръцете и краката, духа и душата, да извършите волята Божия, да дойде Царството Божие, както на небето, така и на земята,

И тъй, както сме добри, вярващи, любещи и пълни с надежда, да тръгнем в един път, да изпълним волята Божия.

Сега, желая ви, като слезете от върха. от устата ви да потече толкова мед, че всички пчели да се съберат около вас, да вземат част от меда и за своите кошери. Всяка пчела ще пише на своя кошер: Това е медът, който потече от устата на вярващите.

Желая ви да потече мед, не само от устата ви, но и от вашите сърца, умове и души. Желая да потече мед и от вашия дух и да се разнесе навсякъде като велик балсам за изцеляване на човечеството!

„Бог е Дух, и които Му се кланят, с дух и истина да Му се кланят!"

6. август, 5 ч. с.

Мед да потече

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, сега, кръст, добро, може, зло, има, добър, съм, казва, себе, добри, хора, дойде, разбирания, божие ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 6 Август 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Духът Божий”

Добрата молитва

Ще прочета няколко стиха от Посланието към Галатяните от четвъртия стих [глава] от първия до осмия.

Трябва едно правилно разбиране. Всеки ден човешкият дух трябва да се обновява. Запример толкоз време вие говорите за любовта, ако ви пита някой, какво нещо е любовта, различни отговори ще дадете. Няма да има единство в вашите разбирания за любовта. Ако ви попита някой за вярата, всички ще дадете различни отговори. Вашите схващания няма да имат единство. Ако ви попита някой за надеждата, пак няма да има единство в вашите отговори. И то ще произтича от простия факт, че вие ще искате да дадете вашите разбирания. Има един свят, дето разбиранията другояче стоят. Когато вашите очи се отворят, вие няма да създадете света, но вие ще го видите такъв какъвто е. Следователно, ще го опитате. Създаденият свят ще го опитате такъв какъвто е, не такъв какъвто не е. Някой път художниците дават известни краски, представят известна местност такава, каквато не е. Ние казваме: “Той е много добър човек, или той е много лош човек.” И двете неща са неверни. Много добър по отношение на какво? Много добър по отношение пак на човека. Но ако аз ви сравнявам с онзи Божествен принцип, как ще ви сравня. Ако аз ви сравнявам с един човек, ще кажа: “Много добър човек.” Но ако ви сравнявам с един ангел, как ще кажа? То е отношение, външна страна. Много добър човек, то подразбира по отношение елементарните работи, или е много добър или е много лош.

Сега думата “много добър” тъй конкретно много мъчно се разбира. Доброто е храната, съществената храна, с която душата се храни. А лош, по отношение доброто, има отношение с злото. И когато човек възприема и доброто и злото, то е много лошо. Представете си, че вие сте пили хубава балканска вода, след туй пиете малко ромец, малко ракийца, малко винце отгоре, за да се събуди някакъв аперитив в вас, да се усилите, някаква сила да добиете. Щом влезе ракията и ромът в вас, състоянието ви ще се измени. Ако пиете вода, вие ще имате едно естествено състояние. Но щом пиете ром и ракия, ще се измени вашето състояние. Имате един приятел, когото обичате, дали сте му пари на заем, той ви обещал да ви върне тия пари, но не ги връща. Вашето отношение, заради парите ще се измени към брата ви. Питам сега: кое изменя отношенията? Вие двамата ги изменихте. Вие и двамата се изпитвате. Единият има нужда от парите и другият може да му услужи може да му даде пари на заем. След туй единият приятел иска да седи на думата, казва: “Да ги върне.” Другият мисли, понеже му е приятел, може да не му ги върне. Приятелят му броил парите, дали в единия или в другия все едно. Явява се сега едно различие и най-после те и двамата се скарват. За какво? - За любезните пари. Щом се скарат двамата приятели, изменят се техните чувства. Какво са спечелили? Спечелили са нещо ново, омразата е дошла. Новото е заместило старото. Една нова снаха е дошла. Тя е втората жена на човека. Доброто е първата жена, злото е втората жена. Доброто е добрия мъж, злото е злия мъж. Значи оженили се. Всеки ден човек се жени. Вие казвате, че човек веднъж трябва да се жени. Той днес се ожени, утре пак се ожени. През целия си живот се жените, ту за едного, ту за другиго. Сега вие в женитбата разбирате това, което не е. В женитбата имаме закон и съчетание и веднага съчетава нещо. Когато у тебе има едно съчетание, непреривно трябва да се проявява. Животът трябва да бъде неприривен.

Сега аз ви говоря, понеже десет деня за злото няма да говорим. Лошо няма да говорим. Що е доброто? - Доброто е, което изключва злото. Що е злото? - Туй, което изключва доброто. Две неща, които взаимно се изключват. И тогава, какво е практическото приложение? Случва се, че човек става недоволен от доброто. Туй е възможно. И тогава злото е, което тонира човека. Злото казва на доброто: “Онзи, който не е доволен от тебе, прати го при мене.” И доброто го прати там. Тогава започнете да въздишате за доброто. Като идеш при злото, контраст се случва, че онзи, който е при злото, не е доволен. Доброто казва: “Прати го при мене.” Тъй щото доброто и злото си изпращат членове, които стават недоволни от тях в училището. Две училища са: училище на доброто и училище на злото. Две школи има в света, една школа на доброто и една школа на злото. Когато един не е доволен от едната школа, другите от другата школа казват: “Пратете го при нас, ние ще му дадем по-добро познание, което може да го задоволи.”

Сега искате да знаете конкретно мисълта. Казвате: “Какво трябва да разбираме?” Ето какво трябва да разбирате. Когато някой казва: “аз съм господар”, какво трябва да разбирам. Щом ми казва: “че аз съм господар”, той казва: “Всеки, който иде при мене, трябва да ми слугува и каквото кажа да го изпълнява добре, без противоречие, аз съм господар.” Другият казва: “Аз съм слуга.” Какво подразбира? “Аз съм слуга” подразбира, че каквото ми кажат, това правя. Нямам свое мнение. Това е слуга. Вие казвате, че сте господар. Думата ви да бъде вярна. Тогава каквото кажеш, става ли. Или има ли някой да те слуша. После, ако си слуга, има ли някому да слугуваш? И на кого слугуваш?

Рекох, трябва да се пазите от следните криви разбирания. Един английски археолог намерил една стара златна монета. Понеже бил много занят и човек на удобствата, не взел той сам да изчисти монетата, както той знае, но я дал на слугата си, той да я изчисти. Казва му: “Изчисти тази монета.” Слугата, като взел монетата, искал да знае монетата от какво е направена, започнал да я трие и изтрил всичко написано. Казва: “Господарю, от злато е направена, изтрих я хубаво.” Той я поглежда и остава недоволен. Казва: “Действително тя е златна, но съдържанието седеше в написаното на златото отгоре.” Този слуга изчистил, че изтрил съвършено написаното. И вие, като искате някой път да оправите вашия характер, вземете някой път, както Господ ви направил, че изтриете археологически това, написаното да четете, ама вие изчиствате всичко онова, което Господ е написал, пък остава само златото. Идете при Господа така златни, но за Господа не е толкова важно вашето злато, от какво сте направени. Той го знае. Написаното е важно. По-добре да идеш при Господа един грешник, с всичките свои слабости тъй както са написани, отколкото да се очисти написаното и да остане само златото без никакво написано. И тогава ние в живота трябва да бъдем доволни от такова, каквото пише сега. Сега ни най-малко не разбирайте, че аз ви поощрявам да пишете вие каквото искате. Не, такива каквито сте досега, археологически една монета си ти, ще отидеш да видиш какво е написано. Няма да изтриваш написаното вътре. Ами че, върху тази монета има написани много хубави работи.

Ако ти си един ученик, следвал си в училището, имал си обичен учител, научил те. След като си придобил неговото знание, възгордял си се и казваш: “Нямам нужда от учител.” Гордостта, която е дошла, говори това. Откъде дойде тя? Този учител, като те учи с любовта, в любовта си към тебе ти е дал знанието си и в любовта се роди гордостта. Питам сега: как може да се изправи гордостта? Или друго едно сравнение: ти си един млад момък, всичките моми ги считаш като ангели, намериш една мома ангелица и казваш, че без нея не можеш да живееш. Пишеш ѝ писма любовни, че животът ти се осмислил, че само тя може да те подигне, всевъзможни работи пишеш, но това е докато се ожениш. Дотогава ти си мислиш, че тя е ангелица, щом се ожениш, мислиш, че е дяволица. И започваш да ѝ приписваш характерни черти, че тя ходила да хвърля око на чуждите мъже, че тя не обича да говори истината, че не живее добре, че не си гледа работата, че в къщи не седи, но обича да хойка. Ти на тази ангелица напишеш тия неща отгоре. И тя остане най-после недоволна един ден казва: “Аз се развождам с тебе”, напусне те и си замине. Питам сега: защо се събрахте двамата и защо се разделяте двамата?

Вие сега вземете, аз правя друга една аналогия: нали вас Бог ви създаде, защо сте недоволни? Че Бог ви изпратил, вие сте свързани с Бога, казвате: “Без Бога не може да живеем”, пак сте недоволни от себе си. Ами че ти, като си недоволен от себе си, ти си недоволен от Господа. Казваш: “Аз съм недоволен от себе си.” На тази ангелица нейният възлюбен ѝ приписа най-напред хубавите работи, а сега ѝ преписва лошите. Аз ще ви направя едно сравнение сега. Един физиономист описва характера на Сократа, че му казва: “Ти си водил един много безпорядъчен живот, разгулен живот, обичал си да лъжеш, да поодкрадваш, с жените си живял много развратен живот. Неговите ученици, като чуват това, скачат, искат да набият физиономиста, как тъй той смее така да обижда техния учител. Сократ казва: “Право говори, каквото каза е право. Такъв бях, но с усилие измених живота си. Сега не съм такъв, едно време бях такъв. Тази ангелица, казва той на своята възлюбена, туй което ми приписва, е право, но едно време беше така, но с усилие сега не съм такъв.” Така се разрешава въпросът. Друго разрешение в света няма. Хората си приписват много неща.

Запример вие тук преди няколко деня разрешавахте въпроса за кръста. Дошли сте и разисквате един въпрос ни в клин ни в ръкав, какво нещо е кръстът, дали трябва да го почитаме или не. Че тогава вие нищо не сте разбрали. Любовта ние уподобяваме на човешкото сърдце, вярата уподобяваме с кръста, надеждата уподобяваме с котвата, символично. Що е кръстът? - То е вярата в човека. Щом имаш вяра, имаш кръст. Кръстът разрешава всичките мъчнотии. Той е, който поощрява човека в знание, мъдрост. Кръстът ще ви научи. Че вие какво разбирате под думата кръст? - Страдание. Страданията аз разбирам цял един свят. Страданията отварят пътя за Божествената Мъдрост, за да разберем тайните на живота. Страданията са едно благо. Нашите страдания са благо за другите. Следователно, страданията са от временен характер. Грехът и той е от временен характер. Греха така изглажда Бог от нас, както аз мога да изгладя нечистотиите комуто и да е. Аз съм хирург и може да режа онова, нагнилото място в организъма. Грехът не е нещо съществено. Престъплението не е нещо съществено. Всичко туй като помия ще замине и човек ще остане чист. Сега вашето заблуждение е, че вие мислите, че грехът е нещо, което не може да се очисти. За мене е така.

Вие мислите за кръста. Вие носите множество кръстове. Нямам нищо против никакъв кръст. Но рекох, вяра трябва да имате. Когато говорите за кръста, вяра трябва да имате. Символ е кръстът. Затова вчера се скараха тук и дигнаха шум. Искате да наложите вашите убеждения, какво вие мислите за кръста. Може да имате каквито искате убеждения, но всеки от вас, вие всички сте кръстове. При това, когато дигате шум, вие сте живите кръстове и казвате тогава: “Не трябва да се почита кръста.” Човек е кръст. Вие сега туряте кръста вън от себе си. Вие сте, които клеймите кръста, вие сте, които го чистите. Живееш добре - чистиш кръста, живееш зле - цапаш кръста. Кръстът не е извън човека. Човекът е кръст. Човек е, който вярва; човек е, който люби; човек е, който се надява. Рекох, така разбирайте. Не разбирайте, както децата разбират. В езически времена, хората са имали други разбирания. Ние сме станали малко по-възрастни.

Ама, вътрешната страна на кръста? Кръстът е емблема на Мъдростта. Сърдцето е емблема на Любовта. А кръстът е емблема на Божията Мъдрост. Следователно ти емблемата, кръста не само ще го туриш, но ще го разбираш и не само ще го разбираш като българин, ще го разбираш като англичанин, като французин, като славянин, като индус, като негър, като какъвто и да е. Че кръстът е навсякъде потребен в живота. Апостол Павел казва: “Ще се похваля с кръста Христов.” Какво подразбира той? Един човек, който иска да ми покаже, че той обича кръста, трябва да го обича. Той трябва да има един чист език. Чист език трябва да има като светлината. Като онази кристална вода трябва да бъде чист езикът. И човек, който разбира кръста, има много мек език. Човек, който няма мек език, не е разбрал кръста. Той тепърва има да го разбира.

Вие имате едно криво понятие за кръста. Говори се за един нов кръст в света. То е друг въпрос. Хората са създали един кръст, който няма нищо общо с Божия кръст. Има два кръста: единият - човешки кръст, другият - Божествен кръст. Ония порядки, наши разбирания, които ни създават мъчнотии, са един кръст, от който ние трябва да се освободим. Греховете, които ние правим, това са един кръст, от който трябва да се освободим. То е нашият кръст, ние го създаваме. То е един порядък на нещата, който ние създаваме. Ти искаш да бъдеш господар - ти си създаваш нов кръст. Ти искаш да бъдеш силен човек, да правиш каквото искаш без да отговаряш - ти си създаваш един нов кръст. Някои хора се разпъват и страдат. Писанието за него казва: “Проклет всеки, който виси на един кръст направен от дърво.” Проклет онзи, който виси на един кръст направен от дърво. Следователно ако вие създавате кръста, не че вие създавате кръста, но ако тук на планината вие създавате един нов кръст. Срещат се някои, не се обичат заради своите възгледи и още на Бога служат. Скарали се, не искат да се примирят. Де ви е любовта. Двама, които не може да изправите вашите погрешки, де ви е вярата, де ви е кръста? Казва Христос: “Който може, да дигне своя кръст.”

Та рекох, аз съм наумил да ви вдигна всинца. Всинца ви ще дигна на гърба и ще ви нося. В някоя хубава вода ще ви изтърся всички ви, в най-хубавата вода и ще река: “Омийте се в онази Божествена вода!” Тук дяволът е създал един кръст, който вие сте дигнали на гърба си. Вие вървите, учениците и погрешно сте дигнали не Божия кръст, но дяволския кръст. Казвате: аз ще се похваля. Че онзи, който дигнал меча си и убива хората, този убил, онзи убил, казва: кръста нося, вяра имам. Той вярва в ножа и той е кръст.

Сега аз искам да ви наведа, колко сте юнаци. Дойде някой при тебе и ти каже: “Много лош човек си.” Ти му кажи: “Колко сладък език имаш, мед капе от него.” Вие ще кажете: “Това не е вярно.” Че кажи му, това е вярното. Мед капе от езика. Защото като му кажеш, “Колко си хубав, мед капе от езика ти”, ти говориш истината. Той като каже: “Колко лош човек си”, от неговия език тече лошото. Ти вземаш неговото лошо и го туряш на себе си. Ти като кажеш: “Колко добър човек, мед капе от езика ти”, значи от твоя език да потече мед. Когато от неговия език тече горчиво, от твоя език да потече сладкото. Ако от твоя език потече горчиво, вие и двама сте едно и също нещо. Няма различие, култура не може да има. Каже ти някой, колко скържав човек си. Кажи му: “Колко сладко говориш, за пръв път слушам такива сладки думи.” Да потече хубавото.

Ще ви разправя един пример. Дойде една млада жена, че казва: “Срещнах още една млада и тя ми казва сега: този, техният учител го считат за светия, но много му играят очите.” Рекох, колко хубаво говори, че играят очите ми, жив човек съм, ще играят и благодаря на Бога. Много хубаво, вярно казва, че играят очите ми. - “Ама, казва, не е толкоз свят човек.” - Много право говори. Сега се уча да бъда свят човек. Че какво има, тя си мисли сега нещо. Какво разбира тя под думата, че не е свят. Какво трябва да ѝ се отговори на тази мома? По другото правило трябва да я нахукам. Право си мисли, тя като се огледала в мене, видяла себе си. Нищо повече. И действително, аз зная, има един закон. Като дойда в положението на един грешен човек, всякога една седмица чувствувам неговото състояние, като че съм оцапан, грешник, неразположен, всичко туй в мене бушува, след една седмица или един месец се очистя, пак стана чист. Дойде някой добър човек, веднага чувствувам неговата добрина, радостен съм, весел съм. Зная, това не е мое. Негово състояние е.

Та рекох, вие понякой път не различавате тия състояния. Дойде някой неразположен, ти си неразположен; дойде някой разположен, ти станеш разположен. И едното и другото не е твое. Рекох сега, бъдете герои! И разбирайте нещата. Мен не може да ме обвините в едно нещо. Аз съм извор, който тека. Ако дойде някой и си излее водата върху мене, придал ли ми е нещо? Тази вода от шишето той вземал от мене, после дойде излее отгоре ми. Казва: “Едно шише вода излях.” Право ли е? И в този смисъл рекох: един баща не може да върши престъпление. Една майка не може да върши престъпление. Един богат човек, в пълния смисъл на думата, не може да върши престъпление. И един сиромах не може да върши пристъпление. Сиромахът може да направи престъпление като грешен стане богат и богатият като грешен стане сиромах и той ще извърши престъпление. Ако той е богат има синове и дъщери и раздаде имането си на хората, той ще извърши престъпление в очите на своите синове и дъщери, те ще го считат престъпник. Те ще кажат: “Той е глупав, раздаде всичко на хората, нас остави да страдаме.” Той пред очите на синовете си и дъщерите си минава като престъпник, който няма никакво задължение. И един сиромах ще направи едно добро, като иде и обере един богат човек, вземе му парите, че ги даде на своите синове и дъщери. Казват: “Умен човек е баща ни, остави ни наследство, добър човек е.” Те не искат да знаят, че баща им ги крал тия пари. Те го считат за светия. Това са ред разсъждения, те спадат към човешкия свят. В дадения случай вие се влияете от мнението, което хората дават за вас. Те са прави.

Рекох сега, да се не спираме върху личните неща, понеже аз ще ви кажа, всички вие сте добри. Друг аргумент, че сте много добри да ви докажа, защото, ако не сте добри, аз не бих ви учил. Аз, че ви уча, вие сте много добри. Сега похвалявам себе си. Да кажа, че сте лоши, тогава укорявам себе си. Ще кажа, много сте добри! Пък и вие ако не мислите, сега ще докажа другото с същия аргумент. Аз доказвам, че вие сте много добри, понеже ви уча. Пък и вие ме считате за добър, защото ако не ме считате за много добър, при мене нямаше да дойдете. Сега логически разсъждавам. Ако вие не ме считахте за много добър, вие при мене не щяхте да припарите. Сега и вие и аз мислим правилно. Аз мисля, че сте много добри, пък и вие мислите, че аз съм много добър. Ако вие не мислехте, че съм много добър, нямаше да дойдете при тази мъгла на този върх. Пък ако аз не мислех, че сте много добри и аз нямаше да дойда в тази мъгла.

Сега аз разсъждавам. Ако бях казал само, че вие сте много добри, щеше да остане в ума ви една идея, че имам нещо друго в ума си, една малка подигравка. Понеже рекох, че и вие мислите така, тогава квит е, противоречие няма. После ако бях казал, че аз съм много добър и за вас нищо не кажа, тогава щях да оставя друго едно противоречие. Сега разсъждението е право, и вие сте много добри и аз съм много добър. Сега и вие и аз да бъдем много добри, да изпълним волята Божия. Да изпълним волята Божия, понеже сме много добри. Сега вие сте много добри и аз съм много добър, тия добрите да извършим волята Божия тъй, както никой друг не може да я извърши. И може да я извършим сега.

Рекох сега, ние започваме да живеем в Бога, да прославим Бога, не за себе си, не за обществото, да живеем за Слава Божия в света, да дойде Царството Божие на земята, да бъде Волята Божия на земята между нас. Да изпълним Волята Божия, както Бог желае. Господ мълчи сега и очаква ние един ден да признаем, че Бог е много добър. Той е съвършен. Туй трябва да го признаем. Сега Бог е признал, че ние сме много добри, сега и ние трябва да признаем в нас, че Бог е много добър и тогава да пожертвуваме всичко заради него, да сторим неговата воля. Усъвършенствуването, спасението на човек, бъдещето благо е там да струваме Неговата воля. Сега на вас аз няма какво да ви угаждам, нито вие на мене, понеже сме добри. Аз в вас напълно вярвам, че сте напълно добри. И вие в мене вярвате, че съм добър.

Ще турим човешкото сърдце на място, ще турим човешкия кръст на място, пък и котвата ще турим на място. Кръстът - това са човешките ръце, котвата - това са човешките крака, сърдцето - това е човешката глава. С главата си любиш, с ръцете си ще вярваш, с краката си ще се надяваш. С краката вървиш, с ръцете работиш, с ума си ще мислиш. Защото главата се роди от сърдцето. Вие казвате: “Сърдцето е майка на човешкия ум.” Вашите разбирания сега са малко различни. Вие считате сърдцето майка, то роди ума ви. Затова сърдцето и умът са свързани. Умът е възлюбения син на сърдцето. Те се много обичат. Майката е тази. Но тази майка ние я наричаме Божествената дева, която роди всичко в света.

Та рекох, това са новите възгледи. Когато вие вдигнете вашата ръка, това е то човешката воля. То е онзи принцип, който подтиква човека да мисли, да работи, да твори, да създава. Ръцете - това са кръста, който създава нещата. Понеже както създаде добрите неща, така създаде и страданието. Страданието се ражда в творчеството. Който не твори, може да не страда. Но всеки, който иска да твори, ще създаде и страданието. Бог, който създаде света, създаде и кръста.

Рекох, не туряйте вашия ум да служи на вашето сърдце. Ще турите, вашето сърдце да служи на вашата душа. Ще турите вашите крака да служат на вашия дух. Като ги съедините, турете всички да служат на Бога, на този Вечния, към Когото се стремим, от Който сме излезли, към Когото отиваме. Ще турим всичко туй: и ръцете, и краката, и сърдцето, и ума, и душата, и духа, всичко каквото имаме, да извършим волята Божия, да дойде Царството Божие на земята, както е горе на небето. Да бъде Волята Божия както горе, тъй и долу.

Сега и вие много добри и аз много добър, вие много любещи и аз много любящ, вие много вярващи и аз много вярващ, вие много онадеждени и аз много онадежден, всички ще тръгнем в един път да извършим Волята Божия на земята. Желая сега, като слезете оттук, от устата ви да тече мед. Тъй да потече, че всички пчели да се съберат наоколо, да вземат този мед, да го носят в своя кошер. Един ден да се тури това: “Това е медът, който излезе от устата на вярващите, на които от езиците мед потече.”

Желая сега мед да потече от езичетата, не само от устата, но от сърдцето, от ума ви, от душата, от духа ви, навсякъде мед да потече. Да дойде великият балсам за изцеление на света.

Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина да му се кланят!

12-та лекция от Учителя,
държана на Молитвения върх при Второто езеро,
6 август 1937 г. петък 5 ч. с.

НАГОРЕ




placeholder