НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правилна обхода

СТАР ПРАВОПИС

Правилна обхода

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, сега, съм, всички, всичко, има, любов, мене, казва, хора, себе, вода, добър, стане, време, бог ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 25 Юли 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Днес ще говоря върху обходата. За да придобие правилна обхода, човек трябва да слезе на земята да се учи. В това отношение, земята е училище, в което всички души, които слизат от невидимия свят, идат на земята да научат правилно да се обхождат. Да се обхождаш правилно, това не значи, че трябва да мълчиш. Ако мълчанието подразбира добра обхода, трqбва да се извади заключение, че немият има по-добра обхода от този, който говори. Може ли да се счита, че немият е добър и свят човек, понеже всякога мълчи и на никого лоша дума не казва? По-скоро може да се предполага, че устата на немия е свързана по причина на това, че той е лош човек, или в миналото си е направил някакво голямо престъпление. Ако слепият не вижда грозните работи, това не показва, че очите му са затворени, за да не вижда лошото и грозното в света и да се запази в известна чистота. Ако очите му са затворени за злото, едновременно те са затворени и за доброто. Може би този сляп човек е слаб, и чрез слепотата му невидимият свят иска да го запази от изкушения. Като вижда красивите неща в света, в него ще се родят много желания, които ще го съблазнят. Благодарете, че не сте неми и глухи. Благодарете, че невидимият свят разчита на вас, че като говорите, ще въздържате езика си, и, като гледате с очите си, съзнателно ще се пазите от съблазните в света.

Следователно, като хора, които искат да учат, пазете следните правила: Не подражавайте на водата! Не подражавайте на въздуха! Не подражавайте на растенията! Не подражавайте на животните! Защо да не подражавате на водата? – Защото тя не познава никакъв морал. Тя е кротка, само когато е в твърдо състояние, във вид на сняг и лед. В това състояние, дето и да я турите, тя седи мирно. Обаче, щом се влюби, тя се разтопява, и дето мине, всичко руши и събаря. Някой човек си направил чист път за минаване, но щом водата дойде, всичко превръща в кал. Друг пък, тъкмо измазал къщата си с вар и се радва на белината й, не се минава много, завали дъжд, и водата разкаля улиците. От калта стените на къщите се изцапват, изгубват чистотата си. Като облечеш нова дреха, дъждът разваля краските й.

Защо да не подражавате на въздуха? – Защото, като се раздвижи той, образува се вътър. Всеки е изпитал силата на вятъра. Като излезе силен вятър, нищо не иска да знае той: дигне прах навсякъде и, който върви по улиците, току се спира да търка очите си – пълнят се с прах. После сграбчва шапката на човека, хвърля я далеч някъде, и той тръгва да я гони. Палтото му развява на една, на друга страна – пред нищо не се спира. Дали си цар, или обикновен човек, вятърът не се интересува. Той си вее, бучи, дървета изкъртва, камъни събаря.

Защо да не подражавате на растенията? – Защото, като са по много на едно място, образуват големи сенки и така лишават по-слабите същества от светлина. С това те искат да кажат: Който смее да се подслони под нашия покрив, той трябва да плаща. Ако не иска да плаща, нека се качи на върха. Само онзи има право да живее, който се качва по върховете. Остане ли да живее под нашата сянка, той трябва да умре.

Човек не трябва да подражава и на животните, защото, дето и да ги пусне, те всичко наоколо изцапват. Те не познават никаква хигиена. Те нямат никаква представа за чистота. Какво може да очаквате от почтения професор волов – професор-вол? Или какво можете да очаквате от почтената професорка кравова и от почтената професорка овцова? Какво можете да очаквате от почтения професор петльов, или от почтената проповедничка кокошкова?

Сега, колкото и отрицателни черти да изнасям на водата, на въздуха, на растенията и на животните, въпреки това, те имат и свои добри черти, с които се гордеят. Като съзнава това, водата има високо мнение за себе си. Едва ли ще срещнете друго същество с по-високо мнение за себе си от водата. Водата казва: Аз съм носителка на живота. Ако не съм аз, живот нямаше да има. Дето мина, всичко оросявам, всичко поя и разхлаждам. От моите капки, от моите струи всичко расте и се развива. И вятърът е голям честолюбец. Той казва: Ако аз не идвам от време на време да разнасям облаците, да разклащам дърветата и по този начин да препращам соковете им от корените към клоните, не зная, какво би станало с хората на земята. Растенията, дърветата казват: Какво щеше да стане с човека, ако ние бихме изчезнали? Без нас животът е немислим. Най-после и животните се провикват: Какво да кажем ние, когато на всяка стъпка хората се нуждаят от нас? Орат ли, вършеят ли, все ние сме им нужни. Хранят ли се, все нашата кожа отива. Имат ли някаква работа, все ние опъваме каиша – всичко се иска от нас. Наистина, в живота си човек няма по-добри помощници от животните.

Съвременните хора говорят за минералите, за растенията, за животните, за човека, без да разбират, какво всъщност те представят. Най-после дохождат и до въпроса за Бога, без да знаят, какво е Той всъщност. Единственият, Който има предвид крайното благо на всички живи същества, това е Бог. Крайната Негова цел е да задоволи всички същества, на всички да е добре. За да се постигне това, Той се грижи за тяхното възпитание, учи ги да се обхождат правилно. Когато сгрешите, вслушвайте се в тихия глас на Бога,, Който ви нашепва: Обхождайте се с всички души така, както аз се обхождам с вас. Не се обхождайте като водата, която образува кал, порои и влаче всичко, каквото срещне на пътя си. Не се обхождайте нито като вятъра, нито като растенията, нито като животните. Те са безотговорни. На тях всичко е позволено, но не и на вас. Те са колективитет, една голяма армия. Когато една армия претърпи поражение, отговорността се пада на нейния генерал, или на нейния водител, бил той полковник, майор или капитан, а не на цялата армия. Войниците са безотговорни за поражението, но водителят им не може да избегне отговорността. Всички хора са все генерали, и то на големи армии, но трябва да бъдат внимателни, да не претърпят някакво поражение. Претърпят ли поражение, отговорността им е неизбежна. Помнете: Докато е на земята, човек не може да се освободи от отговорности. Майката носи един род отговорност, бащата – друг род. Учителят носи един род отговорност, ученикът – друг род. Духовният носи едни отговорности, светският други.

Представете си, че двама вярващи в Бога, в Христа, срещат една млада, красива мома и се влюбват в нея. Единият иска да се ожени за нея, и другият иска същото. Преди да бяха я срещнали, те бяха готови да следват Христа, да прилагат любовта. Щом я срещат, и двамата се борят за нея – никой от тях не отстъпва. Къде остава любовта, готовността им за жертва? Защо поне единият от тях не е готов да отстъпи? В същото положение могат да изпаднат и две сестри – последователки на Христа. Щом срещнат някой красив момък, и двете се влюбват в него, и започват да спорят помежду си, коя има по-голямо право над него. Това е изпит и за братята, и за сестрите, да видят докъде е стигнала тяхната любов, докъде са готови на отстъпки, на жертви. Донякъде циганите са разрешили този въпрос. Когато някой циганин се влюби в две циганки, той дава и на едната, и на другата по една торба и по една тояга и ги праща да просят. Тъй щото, когато един млад момък се влюби в две млади моми, те започват да прилагат циганската философия. В края на краищата, и двете ще ги пратят да просят.

Сега, като говоря за правилна обхода, мнозина ще се натъкнат на противоречия. Момите не са доволни от обходата на момците. Момците пък не са доволни от обходата на момите. И едните и другите трябва да знаят, че най-красивите моми и момци не са слезли още на земята. Засега на земята живеят ония моми и момци, които имат още да работят върху себе си. Те са много неодялани. Дълго време още чукът на великия скулптор трябва да работи върху тях, докато ги одяла. Като погледнете една съвременна мома или един съвременен момък, виждате, че те се представят такива, каквито не са. Те искат да изразят своя идеал, но не могат. Не само обикновените хора искат да се представят такива, каквито не са, но даже и светията има същите желания. Външно той изглежда смирен, свят човек, но всъщност не е толкова смирен. И той иска да бъде в положението на цар, да заповядва, да управлява, да бъде обичан и уважаван от всички, но не може да постигне това. На хората не се угажда лесно. Каквото и да прави, все не може да мине за божество. В лицето на някои хора той е добър, свят човек, но за други не е добър. Не е лесно при всички условия на живота си човек да е добър. И най-смиреният човек, като падне върху някого, ще го удари. Не е виновен човекът, други са го блъснали. Пострадалият веднага ще започне да говори лошо за него. Обаче, няма да се мине много време, и за последния ще започнат да говорят лоши работи. – Защо? – И него ще блъснат. И той, като падне върху друг някой, все ще го удари някъде. Така ще се говори лошо за всички хора. Обаче, никой не е виновен, че е ударил някого. Като се блъскат едни други, хората сами си причиняват пакости. Тъй щото, когато някой човек казва за себе си, че не е добър, това подразбира, че той не е толкова добър да даде един от своите удове на заем, други да си служат с него. В това отношение, аз никога не бих заложил нито носа, нито очите, нито ушите, нито сърцето, нито ума си.

Често религиозните хора говорят за самоотричането. Те казват, че човек трябва да се отрече от всичко. Самоотричането се отнася до ония неща, които не са вложени в човека, а са дошли отвън. Човек може да се отрече от онова, което не му е дадено от Бога, а да притежава и владее това, което Бог му е дал. С други думи казано: Разполагай с духа си, с душата си, със сърцето си, с волята си, с тялото си, защото Бог ти ги е дал. Те представят Божественото начало в тебе. Следователно, от човешкото можеш да се отречеш, но от Божественото – никога. Който се осмели да се отрече от някой свой уд, той е осъден на вечни страдания. Как ще се отречете от окото си? Отречете ли се от окото си и го заместите с изкуствено, цял живот ще носите последствията на това отричане. Каквото и да правите, не можете да скриете изкуственото си око.

Един млад, красив момък, с хубави сини очи, се влюбил в една млада, черноока мома и се оженил за нея. Момъкът имал само един недостатък: дясното му око било изкуствено. И момата имала същия недостатък, само че у нея лявото око било изкуствено. Обаче, като се оженили, и двамата скрили недостатъка си и грижливо се пазели, да не се издадат. Така живели цели десет години. Една вечер те отишли на театър и се върнали в дома си късно. Понеже били уморени, искали по-скоро да си легнат, те даже не запалили лампа. Мъжът извадил изкуственото си око и го турил на масата. И жената направила същото: извадила изкуственото си око и го турила на масата, близо до окото на мъжа си. Като станали сутринта, в бързината, те объркали очите си: тя взела синьото око на мъжа си, а той – черното око на жена си. Като се погледнали в очите, той запитал жена си: Защо едното ти око е синьо? - Ами защо твоето е черно?

Изкуственото око е наследственост, която хората са придобили от деди и прадеди. Наследствените чърти не са Божествени. Някой човек е придобил навик да говори безсмислени работи, да краде, да лъже, да бие. Това са изкуствени неща, които човек е придобил в пътя на своето отклоняване. Те не са присъщи на неговото естество. Силният, благородният човек, обаче, не бие. Когато иска да даде един добър урок на някого, той го хваща, обръща го с главата надолу и му казва: Ако продължаваш да се занимаваш с мене, още сега ще те пусна в някой кладенец, или ще те занеса на един планински връх и оттам ще те хвърля надолу. Моля ти се, не ме мъчи! Щом започне да се моли, това показва, че той е разбрал, с какъв човек има работа. Едно трябва да имате предвид: каквото лошо и да кажете за някого, той знае това преди вас. Ще кажете, че някой имал изкуствено око. Този човек знае това преди вас, още когато са извадили окото му.

Следователно, не се занимавайте с погрешките на хората. Всеки знае погрешките си и добродетелите си по-добре от всички други. Вие знаете своите погрешки и добродетели по-добре от мене. Всеки знае, колко е добър и колко е лош. Добротата и лошотата на хората са относителни. И за Христа казваха, че е благ, но после се усъмниха в Неговата благост. Когато се обърнаха към Него с думите „Учителю благи", Той им каза: „Никой не е благ, освен Господ". С това Той искаше да им каже, че е човек, облечен в плът. Когато влезе в храма и видя търговците да продават гълъби и други стоки, Христос взе камшик и ги изгони навън. Като видяха това, мнозина от евреите се усъмниха. Те си казаха: Как е възможно този човек да бие, да си служи с камшик? Какво мислехме ние, а какво излезе? След това Христос каза: „Ревността на Твоя дом ме погуби".

От отношението на евреите към Христа преди и след тази Негова постъпка, мога да направя аналогия с отношенията на влюбените преди и след женитбата им. Като се влюби в някой момък, момата се обръща към него с думите: Учителю благи, готова съм да направя за тебе всичко, каквото пожелаеш. Обаче, щом се ожени за него и забележи, че той гледа други жени, тя веднага оплита първия камшик на ревността и започва да си служи с него: Как смееш да гледаш чуждите жени? Аз те мислех за съвсем друг човек, но изглежда, че съм се лъгала. Той започва да се оправдава, че им проповядва учението на Христа, че иска да ги въведе в новия живот. Както и да се оправдава, тя има правото на своя страна – камшик държи в ръката си.

Това са неща, които стават с всеки човек. Колкото и да се пази човек, подозрението, съмнението, ревността все ще проникнат в него. Ревността, подозрението не са нищо друго, освен мътна вода, която човек, в пътя на своето развитие, все ще опита. В началото, или на края, той ще пие мътна вода, но желателно е да не пие от нея, след като е бил при чистия извор. Дойде ли до чистия извор и пие само от неговата вода, човек е на прав път. Обаче, след като е пил чиста вода и отиде да пие мътна, нечиста, той ще си причини голяма вреда. Ако не яде, както трябва, човек ще повреди стомаха си; ако не диша правилно, човек ще повреди дробовете си; ако не слуша, както трябва, човек ще повреди ушити си; ако не говори, както трябва, човек ще повреди устата си; ако не мисли правилно, човек ще повреди мозъка си; ако не чувства правилно, човек ще повреди сърцето си.

Мнозина казват, че могат да мислят и да чувстват, както искат. – Не, всяка мисъл, която не допринася никакво благо нито за самия човек, нито за неговите ближни, тя е чуждица в неговия мисловен свят. Тя е царица, която произвежда само търтеи. Такава царица не е за кошера. Истинска, добра царица е онази, която произвежда работници. Добрата царица представя доброто в човека. Следователно, царица е човешката душа, но когато произвежда работници – добри мисли, чувства и постъпки. Почне ли душата, във формата, в която живее, да произвежда търтеи, тя е изгубила своето предназначение. И тогава, няма да мине много време, тази царица ще се замъсти с нова. Новата царица представя Бога в човека. Човек е подобен на кошер, в който Бог ще влезе да види, колко мед е събрал. Ако види, че даден кошер е пълен с търтеи, Той веднага ще излезе вън. Такъв кошер е осъден на израждане, на запустяване. Обаче, ако види, че кошерът е пълен с мед, и хиляди работници бръмчат в него, Той ще го благослови, стократно повече мед да даде. Това е доброто в човека, което Христос изразява със стиха: „Аз съм лозата, а вие – пръчките". Използвайте доброто, което е вложено отначало във вас. Използвайте доброто и на вашите ближни. Учете се от себе си, учете се от окръжаващите. Приемайте доброто от всички и посаждайте го в душата си, като благотворно семе на живота.

Векът, в който сегашните хора живеят, трябва да бъде вък на любовта. И тогава, ако любовта ви надделява на вашата ревност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашия страх, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата алчност, вие сте силен човек; ако любовта ви надделява на вашата гордост, на вашия егоизъм, на всичко отрицателно във вас, вие сте силен човек. Отрицателните качества на човека са присъщи на неговата личност и то, само на една страна на личността, но по никой начин на душата. Съществуват две личности: едната е създадена изключително от слабости, а другата – от добродетели. Дайте място в себе си на онази личност, която е създадена от добродетели.

Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълбът на любовта, стълбът на мъдростта и стълбът на истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите – великото благо на неговия живот. Щом съгради тази личност в себе си, веднага той трябва да се заеме с разрушаване на старата – личността на отрицателното в човека. Колкото по-скоро ликвидира с нея, толкова по-добре за него. Не се страхувайте да ликвидирате със старото. – Ама да не останем голи! – Христос донесе в света любовта, за да облече всички хора с нея, като с нова, здрава дреха на живота. – Каква любов донесе Христос? – Христос донесе на земята онази любов, която всичко вижда, всичко слуша, всичко обонява, всичко пипа, всичко вкусва, всичко обновява, всичко пресъздава. Облечете се в любовта на Христа. В Писанието е казано: „Не следвайте пътя на плътта, но облечете се в Христа". В този смисъл обличането представя вътрешен, а не външен процес. Значи, човек трябва вътрешно да се облече в любовта. Така облечен, той ще излезе от мъчнотиите и несгодите на живота. Без тази дреха, човек вевкога ще бъде изложен на мъчнотии, на страдания, на големи разочарования.

На какво се дължат разочарованията на съвременните хора? – Една от причините на разочарованията на хората се дължи на неиздържане на обещанията. Един обещава, друг обещава, но в края на краищата малцина изпълняват обещанията си. Въпреки това, хората пак вярват на обещания. Това показва, доколко те са суеверни. Днес всички хора по лицето на земята са повече или по-малко суеверни.

Ще ви дам един пример за суеверието на съвременните хора. Един турчин отишъл при един богат турски ходжа, да му иска пари на заем. – Колко искаш? – Двеста лири. Ако ми услужиш, ще ти дам 100% лихва. Ходжата повярвал и веднага дал двеста лири на просителя. Последният плащал редовно лихвите няколко месеца наред. Като платил сума, равна на стоте лири, той запитал ходжата: Доволен ли си от мене? – Доволен съм, но какво ще стане с майката на парите? – Майката остави настрана. Лесна работа всичко ще се нареди. – Лесна работа, но ходжата не получил останалите сто лири.

Тъй щото, срещнете ли човеек, който дава обещания 100%, знайте, че първо той ще вземе нещо от вас; после, половината ще ви върне, а другата половина ще задържи за себе си. Това значи да изпаднете в положението на онзи българин, Стоян, който тръгнал един ден с магарето си за града, да се срещне с владиката, да си поприказва с него. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. Денят бил горещ, слънцето силно греело, вследствие на което Стоян се спрял под сянката на едно дърво да си почине и там заспал. Наблизо имало деца, които си играели, но като видели магарето на Стояна, натоварено с подаръци, отвързали го и го завели в града, да го продават. Като се събудил, Стоян видял, че магарето му го няма, а едно дете, близо до него, държи на главата си юлара на магарето. – Къде е магарето ми? – Аз съм твоето магаре. Едно време бях непослушно дете, но баща ми ме прокле, и аз се превърнах на магаре. Срокът на наказанието ми изтече, и днес съм пак човек. Детето ударило Стояна с юлара и избягало. Стоян отишъл на пазара, видял магарето си, но си казал: Не те искам вече, да ми правиш пакости. Не искам такова магаре, което се превръща ту в човек, ту в магаре.

Много примери още могат да се наведат, от които да се види, че ако няма правилна обхода, човек може да изгуби своите скъпоценни камъни. Има опасност за човека да изгуби своите скъпоценни мисли, чувства и постъпки. Изгуби ли ги, той ще се почувства като в пустиня. Човек трябва да пази това, което природата му е дала. Христос казва: „Всичко, което Отец ми даде, упазих". Той изгуби само един от учениците си – Юда. Юда беше лъжлив ученик. За да се изпълни закона, Христос не можа да му помогне, не можа да го упази.

Следователно, всеки човек има в себе си по един лъжлив ученик като Юда, когото неизбежно ще изгуби. В човека, Юда представя всяко негово лъжливо чувство, лъжлива мисъл и лъжлива постъпка. Обаче, любовта изисква от хората да бъдат съвършени във всяко отношение.

Обходата, за която ви говоря, не е само външна. Има хора, които отвън имат правилна обхода, а отвътре нямат. Външно са добри, а вътрешно са обикновени хора. Човек трябва да бъде добър и външно, и вътрешно.

И тъй, човек всякога трябва да бъде добър. Дали съм разположен или не, когато дойде някой човек при мене и ми се оплаква, ще го изслушам, ще му дам някакъв съвет и ще го изпратя доволен. Ако дойде някой при мене и се оплаква от жена си, ще му препоръчам да й дава всеки ден по няколко грама чиста, планинска вода и всякога да й говори с мек, любовен език. Постъпва ли така с нея, и двамата ще бъдат доволни един от друг. След това дохожда при мене един търговец, който се оплаква, че работите му не вървят добре. И на него давам едно шишенце с вода и му казвам, да взима по три пъти на ден по няколко капки от тази вода и да казва в себе си: Работите ми ще се оправят. Като прави това десетина деня наред, ще забележи, че работите му започват по малко да се оправят. Най-после, дохожда при мене една млада мома, влюбена в един момък, но не е щастлива. Не знае, какво да прави, за да бъде щастлива. И на нея давам едно малко шишенце с чиста вода и казвам да взима от него по три пъти на ден, сутрин, на обед и вечер, по няколко капки, и да казва: Аз ще се оженя за онзи, който ми е определен от Бога. – Как ще позная, кой ще бъде този момък? – Ще го познаеш по това, че колкото момци и да дохождат при тебе, всички ще си отидат, а той единствен ще ти остане верен. – Ама аз искам да ми кажеш нещо по астрология, под какви планетни съчетания се намирам. – Това не е важно за тебе, а за мене е изгубено време. Затова, приложи този метод, който ти давам, и не мисли повече.

Сега и на вас ще дам един метод за оправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по един грам от тази вода, сутрин, на обед и вечер, като си казвате: Всичките ми работи ще се оправят. Няма да мине много време, ще видите, че работите ви започват да се оправят. Който вярва, само той да се наеме с опита. – Буквално ли да изпълним този опит, или по дух? – Буквално – по мисъл, по чувство и по постъпка. Онзи от вас, които нямат грамове и не могат да теглят водата, нека броят капките – девет капки сутрин, девет на обяд и девет вечер. Ако мислите, че ще губите много време, можете да взимате по три или по шест капки. Ще сипвате най-много до девет капки: три, шест, или девет. Повече от девет капки не може. – Дали ще ни помогне този опит? – Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години. Който мисли правилно, работите му ще се наредят още на младини. Който не мисли правилно, и неговите работи ще се наредят, но на старини и с големи пертурбации.

Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора – за мислите, а трета – за вашите постъпки. Ако направите опита с шест капки, тогава ще употребите по две капки за мислите, за чувствата и за постъпките си, Ако пък го правите с девет капки, за всяка област от мисли, чувства и постъпки ще употребявате по три капки. Всеки да направи опита така, както той го е разбрал, без да очаква обяснения от други. Ако опитът ви излезе несполучлив, аз съм готов да ви помогна. Ще видим, къде е погрешката, в мене или във вас. Ако погрешката е в мене, аз веднага ще я изправя. Ако е във вас, и вие тртябва да имате готовността да я изправите. Обаче, най-малкото разколебаване от ваша страна е в състояние да ви попречи. Всяко съмнение, всяко колебание, всяко отлагане спира реализирането на нещата. Духовният свят не търпи никакво колебание, никакво отлагане. Имайте вярата на малкото дете. Проникнете се от онази пълна любов, при която нещата стават моментално.

Едно малко дете тръгнало с майка си на молебен, да се молят за дъжд. Детето взело със себе си чадър, а майката не взела. Като видела, че детето носи чадър, майката го запитала: Защо носиш чадър? – Нали ще вали дъжд, ще ни потрябва. Значи, вярата на детето била по-голяма от вярата на майката.

Казано е в Писанието: „Без вяра не може да се угоди на Бога". С други думи казано: Без вяра нищо не може да се реализира. Вярата е стълб, който крепи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Вярата е помощник на любовта за реализиране на ония желания, които са вложени в неговата душа. Всички хора трябва да се проникнат от любов и вяра, за да се подмладят, да дойдат щастливи дни в техния живот. Старите трябва да се подмладяват, а младите – да поумняват. Лошите трябва да станат добри, а добрите - да запазят това, което са постигнали и да дадат нов подтик на своя живот. Който не може да даде на себе си подтик, той никога не може да даде подтик на другите.

Сега, искам да стане някой от вас, да изпее една песен, с която да задоволи всички. Ако това не стане днес, може да стане друг път, защото днешният ден е дълъг, той има начало, няма край. Ще кажете, че не сте добри певци. Ако човек дълго време мисли за пеенето, той най-после ще стане отличен певец. Ако някой е осъден на смърт и му кажат, че животът му ще бъде подарен, при условие да се научи добре да пее, мислите ли, че този човек няма да стане отличен певец?

В древността имало един много способен, даровит човек. По невнимание той извършил едно престъпление, за което бил осъден на смърт. В деня, когато трябвало да се чете смъртната присъда, съдията му казал, че по царска милост жизотът му ще бъде подарен, ако той се наеме да обиколи града с гърне на главата си, догоре пълно с мляко, без да изсипе капка от млякото. При това, през всичкото време той трябва да мълчи и да мисли. След това ще се яви при царя да му изпее една песен. Ако изпълни всичко това, както трябва, той ще бъде свободен. Този човек се наел да изпълни желанието на царя. Турил на главата си гърне, догоре пълно с мляко, и така обиколил града, че капка мляко не разлял на земята. През всичкото време той бил толкова съсредоточен, че за нищо друго не мислил, освен за млякото и за пеенето. След това се явил при царя и му изпял една много хубава песен. Така, той се освободил от смъртта и заживял нов, смислен живот.

Сега, и на вас желая да се научите да пеете хубаво, както този даровит човек. Между вас има хора, надарени с хубав глас, но трябва да работите, да развивате гласа си. Ако бихте развили гласа си, всеки ще ви слуша. Така са слушали и Паганини. Един ден Паганини вървял из града и на един ъгъл на улиците видял старец, с цигулка в трепереща ръка, свири и събира милостиня. Всички минавали и заминавали покрай него, но малцина се спирали да хвърлят нещо в чинийката му. Като видял това, Паганини се спрял пред стареца, взел цигулката му и започнал да свири. Като чули да се свири толкова хубаво, всички минувачи започнали да се спират пред стареца, и в скоро време чинийката му се напълнила с пари. С просълзени очи старецът се обърнал към Паганини и му казал: Синко, защо не дойде по-рано?

Какво представят великият цигулар и великият певец за човека? – Те са голямо поощрение за него. Те могат да му дадат подтик да пее, да свири, да учи. Любовта може да послужи за велик подтик в живота на човека, но без музика, без пеене, тя всякога остава неразбрана. С музика любовта събужда красивото и възвишеното в човека. Обичайте музиката и пеенето, за да придобиете и разберете Божията Любов. Като разберете тази любов, вие ще можете правилно да предадете всичко онова, което сте видяли и чули в онзи свят.

Бог е Любов, която Христос е приел.

Христос е Любов, която ние сме приели.

Ние сме любов, която сега проявяваме.

25 юли, 10 ч. с.

Правилна обхода

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, сега, съм, всички, всичко, има, любов, мене, казва, хора, себе, вода, добър, стане, време, бог ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 25 Юли 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Ще дам една практическа лекция върху обходата. Земята е едно училище и всички ония духове, които идват на земята, идват да се научат, как да се обхождат, понеже душите не знаят как да се обхождат. Запример немият човек никога няма да каже една лоша дума. Туй не показва, че той е добър и светия. Устата му е свързана, защото той е лош човек. Слепият нищо не вижда. Той нищо не вижда, но това не показва, че той е добър. Защо е станал сляп? - Само защото пожелания ще дойдат отвсякъде, които ще го съблазнят.

Сега вие не сте неми, този грях нямате. Очите ви не са свързани. Значи и този грях нямате. Сега ще ви река: не подражавайте на водата, не подражавайте на въздуха, не подражавайте на растенията и не подражавайте на животните! Водата не познава никакъв морал. Тя е кротка само докато е в твърдо състояние. Дето я туриш, седи. Но щом се влюби някъде, разтопява се и влиза и прави големи опустошения. Тъкмо човек си направил един хубав път, да пътува за някъде, и тя дойде и всичко превръща в кал. Тъкмо някой си замазал къщата, дойде дъжда, развали всичко. Облечеш една хубава дреха, дойде водата отгоре ти, и разваля краските. Вятърът пък като дойде, вдигне прах навсякъде, а от там в очите ти. Блъска върху тебе, като [че] конфети. Хвърля шапката и казва: “Пет пари не давам за тебе.” Размърда и палтото и редингота, маха насам - натам. “Какъвто и да си ти и цар да си, не ме интересува.” Растенията пък, като се съберат на едно място, светлина не дават. Те всички се групират и около тях настава тъмнина. Казвате: “Няма светлина.” - “Не се позволява, който е около нас, той трябва да плаща.” Трябва да излезе горе на върха. Който излиза горе на върха, той живее. Който е долу, той трябва да умре, нищо повече. А животните, като ги пуснеш, навсякъде остават своите визитни картички. Каква хигиена имат те? Каква чистота държат? Какво очаквате от почетния професор Волов, от почетната професорка Кравкова, после от почетния професор Кочов, от почетната професорка Овцова? Какво очаквате от почетния Петел Кокошков, от почетната проповедничка Кокошкова?

Знаете ли какво мнение има водата за себе си? За себе си водата има много високо мнение, друго същество, с по-високо мнение за себе си, няма. Тя казва: “Ако аз не съм, живот няма да има. Аз прекарвам живота. Отдето мина, всичко расте. Ако аз не съм, всичко тук ще бъде пусто.” Пък вятърът, той е честолюбив. Той казва: “Ако аз не съм тук, да разнасям облаците, какво ще остане от тези хора?” Дърветата казват: “Ако ние не сме, какво ще остане от тези хора? Без нас светът ще изчезне.” И те имат високо мнение за себе си. Та рекох сега, водата познава, че е от високо произхождение. Ние не разглеждаме същността на нещата, но важно е, как постъпва всеки от вас. Деятелността на човека е онова, което всеки ден определя неговия ръст. Не е въпросът, как си роден, не е въпросът, че си излязъл от Бога. Това е много добре. Има Божества, които вършат каквото те искат. Може за тях да е много добре, но за нас не е.

Та когато говорим за Бога, ние разбираме едно Същество, което има пред вид крайното благо за всички същества. Той гледа на всички да е добре. Това е крайната цел на Бога. Той възпитава всички хора, всички души да се обхождат добре. И първото нещо, ако слушаш Божия глас, той ще каже: Обхождай се добре. Обхождай се с другите тъй, както аз се обхождам с тебе. Не се обхождай както водата, която образува кал, която влече порои, която влече къщи. Не се обхождай като вятъра. На тях всичко е позволено, но не и на тебе. Те са един колективитет. Ти не може да държиш една цяла армия отговорна. Ако една армия претърпи една криза, едно поражение, не държат цялата армия отговорна, но държат отговорен генерала, който я предвожда. Понякога държат отговорни, полковника, майора, капитана, но войниците не носят никаква отговорност. Отговорни са техните водители. Сега вие сте все генерали на големи армии, ще бъдете внимателни да не претърпявате поражения, понеже вие ще понесете последствията на вашите поражения.

Да допуснем сега, че вас ви изпитват. Вие искате сега да обичате Господа, учите се на Неговата Любов, искате да обичате Христа, да вървите по новото учение. Представете си сега, че Господ изпраща две сестри, вярващи, красиви и те се влюбват в един момък. Едната казва: “За мене е.” И другата казва: “За мене е.” И едната не отстъпва и другата не отстъпва. Питам сега: де им е любовта? Циганите в своя живот са разрешили много добре този въпрос. Ако циганинът има две циганки, той има два хамбаря. Като се ожени, даде на едната от тях торба и една тояга, даде и на другата торба и една тояга и ги праща да просят. Следователно когато две сестри се влюбят в един момък, те подържат вече циганската философия. Младият момък ще даде и на едната мома торба и тояга и на другата - торба и тояга и ще ги прати да просят.

Сега за обходата говоря. Вие ще влезете в едно противоречие. По този начин, вие ще се опитате. Имайте едно нещо пред вид. А именно: Господ още не е изпратил най-хубавите момци в света. На момите рекох, Господ още не е изпратил най-хубавите момци. Той е изпратил тия, които могат да се нарекат перекендета. Съжалявам, че трябва да употребя тази дума, но по нямане на друга я употребявам. По-изразителна е тя. Господ още не е изпратил най-хубавите си дъщери в света. Той е изпратил нескопосниците. Какво разбирам под думата “нескопосници”. Нескопосници са ония, които не знаят, как да се облекат, как да си турят дрехите. Защо? - Защото са кисели, недоволни. Те искат да имат по 4-5 слугини наоколо си, а те да се въртят като пеперуди.

Сега аз говоря за неща, които са верни в самите нас. Защото в всяка една мома и в всеки момък, които са дошли на земята, имат тия желания. И светията и той иска нещо повече. Гледате един светия така седи смирен, но и той се бори, човека. И той иска да бъде цар, да заповядва, да пише закони, никой да не говори лошо за него, да гледат на него като на Божество. Той макар да изглежда така смирен, но не е толкова смирен, колкото се представя. Той не е толкова свет, колкото се представя. Казвате: “Много си добър.”- Добър съм само при известни условия. При други условия никак не съм добър. - “Че как да не си добър?” - Ако ме блъснат в ръката и падна върху тебе, ще бъда ли добър? Ще кажеш: “Защо ме удари, защо ме блъсна?” - И мене ме блъскат. Гледам някой се оплаква, че говорят лошо за него. Блъснали го. Не се минават четири пет дни и той ще говори нещо лошо за друг някой. И тъй това се предава, обикаля от човек на човек. Де е свободата тука? Ако аз блъскам хората, не правя това по своя зла воля.

Като рекох, че не съм добър, ето какво разбирам. Не съм толкова добър, за да дам да ми отрежат месо, да го опекат и да го изядат. Не съм толкова добър и да заложа езика си. Никога не бих заложил езика си, нито ухото си, нито окото си. Нокът даже не бих си дал. И нокъта си пазя. В това отношение много съм користолюбив. Казвате, че съм щедър. Не, и нокъта си пазя, не давам. Сега ви проповядват, че човек трябва да се самоотрече. Самоотричането се отнася до неща, които Бог не ни дал. Да се отречеш от всичко онова, което Бог не ти дал, после да притежаваш и да владаш онова, което Бог ти дал. Разполагай с душата си, която Бог ти дал. Разполагай с духа си, който Бог ти дал. Разполагай с ума си, който Бог ти дал. Разполагай с сърцето си, което Бог ти дал. Разполагай с волята си, която Бог ти дал. Разполагай с тялото си, което Бог ти дал. Разполагай с краката си, с пръстите си, с очите си, с ушите си, с всичко, което Бог ти дал. Това е Божественото. Ако някой е слуга, че иска аз да му дам моите очи, ще му кажа: “Слушай, понеже аз съм по-учен човек, аз зная, къде се продават очи и ще те заведа да си купиш.” Аз мога да го заведа при някоя Божествена витрина, където се турят очи. Това не е трудна работа.

Аз съм разправял онзи пример, от който се вижда, че хората могат да си турят изкуствени очи. И сега пак ще приведа този пример. Един млад красив момък, който имал сини очи, дясното му око било извадено и турено изкуствено око. Той се оженил за една красива мома с черни очи, на която лявото око било извадено и заместено с изкуствено. Цели десет години живели заедно, но не знаели, че са с по едно здраво око. И всякога са говорили за своя възлюбен и си живели много добре. Една вечер ходили на едно представление и като са върнали вечерта, не искали да палят свещ, а било доста късно. Той извадил окото си и го турил на масата. И тя извадила окото си и го турила на масата, близо до неговото. Сутринта като станали, в бързината си той турил нейното око по погрешка, а тя - неговото. Като погледнал към нея, той я запитал: “Защо твоето око е синьо?” И тя го запитала: “Ами, защо твоето око е черно?” Това е, което хората наричат наследственост. Изкуственото око, това е закон на наследственост. Това не са Божествени работи. Ти си придобил един навик да говориш това, което трябва и което не трябва. Ти си придобил един навик да полъгваш и да открадваш или да биеш. Това са изкуствени неща, те не са от Бога дадени. Силният човек няма какво да те бие. Той ще те хване за ръцете, ще те стисне, ще те обърне с главата надолу, после ще те тури в един кладенец и ще те потопи. След това ще те извади оттам, ще те заведе на едно високо планинско място и ще те пусне отгоре. След това ще те пита: “Още веднъж ще си играеш ли с мене? Ако си играеш, ще те пусна отгоре.” Това е благороден човек. Той казва: “Ако искаш, може да се разправяш с мене, аз съм готов, на твое разположение съм, но за мене лоши работи няма да говориш. Ако имам изкуствено око, аз зная това сам. Ти ще научиш това след десет години, а аз го зная още отначало, още когато ми извадиха окото.”

Та рекох сега, няма какво да се разправям с вашите погрешки. Всеки знае погрешките си по-добре от мене. В едно нещо вие ме надминавате, а именно: вие знаете вашите погрешки по-добре отколкото аз ги зная, пък и вашите добродетели вие ги знаете по-добре отколкото аз ги зная. Също и аз зная своите добродетели по-добре от вас. Аз зная колко съм добър. Аз зная колко съм лош. Какво разбирам под думата лош? Когато се обръщаха към Христа с думите: “Учителю, благи!” Той каза: “Защо ме наричате благи, благ е само Господ. Аз съм човек облечен в плът.” А като влезе в Ерусалимския храм и взе камшика, те казаха: “Какво мислехме ние, а какво излезе.” След това Христос казва: “Ревността на твоя дом ме изяде.”

Сега ще уподобя, ще направя едно сравнение. Преди да се ожени младата мома м[яз]а на Христа. Като я срещне нейният възлюбен, тя му казва: “Учителю благи, ти си едно Божество за мене. Каквото ми кажеш, ще направя.” Но след като се ожени, след като влезе в дома, тя прилага вече принципа. Първият камшик, който оплита, това е ревността. Като вземе този камшик, тя казва: “Ти защо ходиш по чуждите жени или защо се занимаваш с чуждите жени?” И той започва да се оправдава, като казва: “Ходих да им проповядвам, да ги обърна към Христа.” - “Защо не ходиш при старите баби, ами ходиш при младите моми.” Какво ще ѝ каже той? Тя е права, има камшик.

Сега аз цитирам неща, които се зараждат в всички вас. Запример в вас се заражда подозрение. Някой път някои от вас може да имат известна относителна реалност, а някой път нямат. Какво се разбира в математиката? Един човек, който е пил първо мътна вода, а после започва да пие чиста, той дохожда до един чист извор. Този човек пие само от този чист извор. В това няма никакво прегрешение. Но този, който първо пие чиста вода, а после пие от лошата, той ще се повреди. На мене нищо няма да причини. Ако аз не ям както трябва, ще повредя своя стомах. Ако не дишам, както трябва, ще повредя дробовете си. Ако не гледам, както трябва, ще повредя очите си. Ако не слушам, както трябва, ще повредя ушите си. Ако не говоря, както трябва, ще повредя устата си. Та ние първо себе си ще повредим. Аз разглеждам живота както за себе си.

Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.”

Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.

Та рекох, сегашният век, в който живеем, трябва да имате Любовта, трябва да имате веруюто на Любовта. Ако вашата любов надделее на вашата ревност, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашето безверие, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашия страх, вие сте силен човек. Ако вашата любов надделее на вашата алчност, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашата гордост, вие сте силен човек. Ако вашата любов наделее на вашия егоизъм, на всичко отрицателно в вас, вие сте силен човек. Не мислете, че ние сме изобщо против личността. Има два вида личности: една личност, която е създадена само от слабости и друга личност, която е създадена само от добродетели. Аз желая сега да имате в себе си тази личност, която е създадена само от добродетели.

Та ще имате най-първо три основни стълба в себе си: стълб на Любовта, стълб на Мъдростта и стълб на Истината. И тогава около тези стълбове ще създадете своята личност, онова, великото благо. Това е смисъла на живота. А с старата личност ликвидирайте. Колкото по-скоро ликвидирате, толкова по-добре. Не казвам, че още сега може да ликвидирате, но един ден, като дойде времето, ще ликвидирате. Не се страхувайте да ликвидирате с старото. Защото Невидимият свят иска всички хора да се облекат в Любовта, която Христос донесъл на земята. Има една любов, която диша. Има една любов, която слуша; има една любов, която вижда; има една любов обонява. Това е все любов. Но има една Любов, в която трябва да се облечете. Облечете се в Христа, казва Писанието. Не следвайте пътя на плътта! Облечете се в Христа! На английски преведено означава: “Хвърли я отгоре си като дреха.” Да се облече човек, това не е външен процес. Вътрешно трябва да се облече човек, а не само отгоре. И така облечени в тази нова дреха на Любовта, тогава човек ще бъде изолиран от всички несгоди на живота. Докато не се облечем в новата дреха на Любовта, ние всякога ще имаме онези несгоди, които сега имаме в живота си.

Сега ще ви приведа един пример. Вие често се лъжете. В какво? Вие се лъжете в обещанията. Всички хора са в заблуждение, от което се вижда, колко те са лековерни. Не само българите, но и англичаните и американците и руснаците и турците - всички хора са много лековерни. При един турски ходжа, учен човек, идва един и му казва: “Слушай, ти имаш много пари, дай ми 200 лири на заем с сто на сто лихва.” Шест месеца редовно плащал дълга си. Той запитал ходжата: “Доволен ли си от мене? Доволен ли си от онова, което ти давам?” - “Много съм доволен. Като тебе човек не съм срещал. Ами майката кога ще платиш?” - “Е, майката остави настрана.” Значи от неговите пари той му дал стоте лири, а останалите сто лири задържал за себе си. Значи, ако някой човек ви е обещал нещо, той ще вземе първо от вас нещо и ще задържи половината за себе си и половината ще ви върне.

Така вие ще се намерите в положението на онзи българин, който изгубил магарето си. В една приказка се разправя за един българин Стоян, който тръгнал в града с магарето си, да се види с владиката, да си поприказва малко, да му проповядва нещо, да го научи нещо. Той натоварил магарето си с подаръци за владиката. По едно време като пътувал, доспало му се, спрял под една круша и заспал. Някои деца наблизо, като видели магарето натоварено с подаръци, задигнали го и тръгнали за града да го продават. Като се събудил, Стоян видял едно дете държи юлара на магарето му в ръка. Той го запитал: “Къде е магарето ми?” Детето отговорило: “Аз съм твоето магаре. Едно време аз бях непослушно дете и съдбата ме превърна на магаре.” И детето удря Стояна с юларя и казва: “Хайде да си вървиш.” Стоян влиза в града и вижда магарето си. Той му казва: “Не те искам вече.” Да допуснем сега, че и вие влизате в един свят на красиви хора. И вие сте красиви, но тия същества са още по-красиви. Знаете ли какво ще стане с вашата красота. Вие ще се сгушите, ще се скриете между тях. Такова е положението на животните между вас. Аз влизам в положението им. Аз имам една котка, дойде някой път около мене, помърка, мисли си, че е нещо, но като види моето лице и като погледне своето, което е покрито с козина, намира разлика. После погледне - няма чело, носът сплеснат, казва: “Съвсем загазих. Ако имаш поне едно малко парченце изостанал кашкавал, дай ми.”

Сега аз ви навеждам тия примери за обходата. В най-хубавите неща, които вие сте придобили, има една опасност да не изгубите ценността им. Ако не пази скъпоценните камъни, човек лесно може да ги изгуби. Има една опасност за човека на земята: да не изгуби ценността на своите мисли, на своите чувства, на своите постъпки. А това не е хубаво: човек не трябва да изгубва нищо, от това, което придобил. Христос, като замина от земята, казва: “Едно нещо опазих: не изгубих нищо от това, което Отец ми даде.” Той изгуби само един от учениците си - Юда, който го предаде. Според закона Той не можа да му помогне. Та рекох, в краен случай, ако имате такъв един ученик като Юда, един такъв фалшив ученик, вие ще го изгубите. В вас ще се намери една лъжлива мисъл, като един лъжлив ученик, едно лъжливо чувство и една лъжлива постъпка. Обаче Любовта в всички положения изисква да бъдем съвършени. Не съвършени както е Бог, но съвършени според нашите избори. При обходата запример, аз виждам някои, които отвън сте много добри, но отвътре не сте. Отвън по-добри хора от вас не съм срещал, но отвътре сте още обикновени. Отвън и аз съм добър, по-добър човек от мене няма. Но някой път отвътре не съм добър. Някой казва: “Днес ли му беше времето да кажеш всичко това, не можа ли малко да потърпиш.” Според мене, според моите правила, дошъл някой човек при мене, гледа ме, че не съм разположен, но започвам да му разправям нещо и той остава недоволен. И аз съм намерил едно разрешение. Като дойде човек при това положение, нищо няма да му разправям, пък и него няма да слушам. Аз зная, какво ще ми разправя той. Ще ми се оплаква от жена си. Тогава аз му давам едно малко стъкълце с вода и му рекох: “Почни всеки ден да даваш по една чаша вода на жена си. И като пие жена ти от тази вода, ще стане много добра.” Не се минава много време и той идва при мене и ми казва: “Много добра стана жена ми.” Ти я слушай, говори ѝ меко, носи ѝ вода. И тя ще каже: “Като тебе няма друг човек, ти си станал добър.” Ще ѝ говориш добре, лоша дума няма да ѝ казваш. Щом приложиш моето учение, ще видите резултата. След няколко време иде друг, загазил в търговията и казва: “Загазил съм, какво да правя?” И на него давам едно стъкленце с вода и рекох: Всяка сутрин взимай по няколко капчици и казвай в себе си: “Моите работи ще се оправят.” Като взимаш всяка сутрин с вода, работите ще се оправят, нищо повече. Дойде някоя мома, влюбила се, иска да се ожени, иска да бъде щастлива. И на нея дам едно стъкленце с вода. И ще казваш: “Аз ще се оженя за онзи, когото Господ ми определил.” Така ще правиш по три пъти на ден сутрин, на обяд и вечер и ще чакаш. Мнозина могат да идват и да заминават при тебе, но ще се ожениш за онзи, който остане при тебе.

Ето едно практическо приложение. “Ама разбирам малко от астрология.” Не, никаква астрология, никакъв хороскоп не прилагам. Да кажа, че еди какво си казал Меркурий, еди какво си казала Венера. Вместо да говоря толкова много време, цял един час, аз само в една минута свършвам работата. Давам туй практическо правило и се освобождавам. Сега и на вас трябва да дам по едно шишенце. Сега да ви кажа, какво да правите: вземете си едно шишенце от сто грама и сипете в него вода. Почнете да пиете сутрин един грам, на обед един грам и вечер по един грам и си кажете: “Всичките ми работи отначало до край ще се оправят.” Изговаряйте тези думи по три пъти. Ще видите тогава, че работите ви ще се оправят и всичко ще бъде за добро.

Сега мисля ще сте доволни вече. Ще кажете: “Дали духовно да приемем тези думи или буквално?” Не, всички ще си вземете по сто грама вода и ще започнете с опита, докато сте още тук. Оставям ви на свобода. Който вярва може да направи, а който не вярва, свободен е. Ще кажете: “Ама, буквално ли е това?” - Буквално, ще го изпълните и по смисъл и по чувство и в постъпки. И буквално и небуквално. Няма изведнъж да изпиете вода[та], но по един грам. Понеже всички нямате грамота да мерите, ще сипвате по девет капки. Ще броите една, две, три до девет. Ако [в]и се види много работа, тогава капвайте по три капки. Можете по три, можете по шест капки, давам ви свобода. Ще започнете от едно до десет капки най-много. От десет капки повече не позволявам. Ако не искате да правите опита, свободни сте. Може да кажете: “Дали ще ни помогне?” Аз вярвам в това. Ако пиете, ще стане. Но и ако не пиете, пак ще стане. Ако пиете водата, глава няма да ви боли. Ако не пиете, главата ще ви боли, но пак ще стане. Едно знаете, ако пиете вода, това ще стане още сега, пък ако искате да не пиете вода, пак ще стане, но след сто години. Който мисли, на старини ще стане. Който мисли и на младини ще стане. Дали си млад или стар, като мислиш, ще стане.

Та рекох ви, водата е свързана с чувствата. Една капка ще пиете за мисълта си, една капка за чувствата си и една капка за постъпките си. И другояче може да кажем: една капка за ума си, една капка за сърдцето си и една капка за волята си. По-нататък никакви коментарии за опита. Кой как разбрал опита, така да го приложи. Никой да не дава никакви наставления на другите. Всеки да го приложи, както иска. Ако опитът не излезе верен, мене дръжте отговорен. Тогава, ако не успее, аз ще видя, къде е погрешката, дали у мене или у вас. Аз не се плаша. За всяка направена погрешка, аз съм готов да я изправя. И ако вие направите една погрешка, ще я изправите. Много погрешки могат да станат. Това е, рекох, волята Божия. Ако човек най-малко се разколебаване, нещата не стават. Най-малкото разколебание в духовния свят спира реализирането на нещата. Когато съществува една пълна любов, едно пълно знание, нещата стават моментално. Всяко колебание, всяко отлагане на нещата, спира реализирането. Колкото повече нещата се отлагат, това показва степента на нашата вяра, степентта на нашето разбиране.

Имайте детинската вяра на онова малко дете, което отишло с майка си да се молят за дъжд. То взима чадър, а майката не взима. Майката го пита: “Защо взимаш чадър?”- “Ами, нали ще вали дъжд.” Детето вярва, а майката не вярва. Писанието казва: “Без вяра не може да се угоди на Бога.” С други думи казано: Без вяра нищо в света не може да се реализира. Вярата това е един стълб на човешкия ум, на човешкото сърдце и на човешката воля. Вярата е един отличен помощник на Любовта за реализиране на онези велики желания, които Бог е вложил в човека и които трябва да се реализират.

Всинца трябва да се озарим от Любовта, да заживеем в нея, да дойдат щастливите дни в живота. Старите трябва да се подмладят, а младите да не остаряват повече, да поумняват, умни да стават, а не да оглупяват. Лошите трябва да станат добри, да се не подхлъзват. Това е смисъла на живота. Там, додето сте стигнали, това трябва да запазим, да дадем един подтик на света, да дадем нов подтик на нашия живот. Ако на себе си не можем да дадем никакъв потик и на другите не можем да дадем никакъв подтик.

Хайде сега, какво бихте искали, какво може да искате? Тогава аз да поискам от вас. Да ми изпее някой от вас една песен соло, но един от най-добрите певци. Аз не искам насила, но да имате едно побуждение, всички да останат доволни от вашето пение, а не да мърморите: “Защо този стана да пее, не можа ли друг да стане?” Нека стане онзи, който най-добре може да пее. Онзи, който не може да пее, да остане на опашката. Не искам това пение да стане още днес, понеже този ден е дълъг. Когато и да е, един ден все ще пеете.

Има един окултен разказ, той е следния: В древността един много способен човек направил престъпление, за което го осъдили на смърт. Този човек бил много даровит, с отлични музикални способности и затова му казали: “Слушай, само при един случай ти може да освободиш живота си: ако се научиш да пееш.” Затова му дали следния съвет: “Ти ще се научиш да пееш, но трябва да мълчиш и да мислиш само за пеенето.” За тази цел турили на главата му едно гърне, пълно догоре с мляко и му казали да обиколи с гърнето на глава целия град без да излее капка от млякото. Като тръгнал из града, той мислил само за пението и за млякото. С дни обикалял този град и като се върнал при царя с гърнето мляко, той пял отлично.

Рекох сега, бих желал и вие да се научите да пеете като този. Мнозина от вас искате да работите за Господа и може да работите. Аз виждам, между вас има даровити певци. Ако вие може в себе си да развиете един ангелски глас, навсякъде може да се спрете, да изпеете една песен и хората [да] ви слушат. Вие може да постъпите тъй, както Паганини и постъпил. Той бил доста скържав човек, но минава един ден покрай стар цигулар, ръцете му треперат, едва държи цигулката, но свири, събира милостиня. Паганини се спира, взима цигулката и започва да свири. Всички минувачи почнали да се спират и копанката в скоро време се напълнила с пари. Старият цигулар с просълзени очи запитал Паганини: “Синко, защо не дойде по-рано?” Това е великия цигулар. Той може да послужи като поощрение за нас, ние да свирим. Добрите певци са едно поощрение за нас и ние трябва да пеем. Любовта аз разбирам по друг начин. Съвършената Любов може да се изрази по музикален начин. Без музика любовта е непонятна, т.е. понятна е, но тя е грубата любов. Ако любовта е музикална, тя може да събуди красивото в човека. Затова рекох, обичайте музиката, за да може чрез нея да добиете Любовта, онази Божествена Любов да се прояви чрез вас и днешния ден и за бъдещи дни.

Аз донесох сега цигулката, но по-после измених и исках да ви поговоря. Исках да ви посвиря едно класическо парче, как един, който ходил в онзи свят и видял хубави работи, искал да ги изяви чрез музика. Но като не могъл да намери тонове, чрез които да изрази това нещо, казал: “Няма да ме разберат тези хора”, и решил да не свири. Тъй че първо ще ви говоря, а после ще ви свиря, а мислех точно обратно: първо да свиря и после да говоря. Сега ще говоря, а после ще свиря. Ще свиря, да видя какво ще направите.

Изпейте “Фир-фюр-фен”.

Изговорете формулата от тая сутрин.

Бог е Любов, Любов, която Христос е приел.

Христос е Любов, Любов която ние сме приели.

Ние сме Любов, която сега проявяваме.

6-та беседа, държана от Учителя на
25 юлий 1937 г. в 10 ч. с.
около огнището при Второто езеро.

НАГОРЕ




placeholder