НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Основните тонове

СТАР ПРАВОПИС

Основните тонове

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, сега, цвят, бъде, христос, живот, тон, хора, има, любов, бог, правилно, всичко, казва ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 25 Юли 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Аз съм лозата, вие – пръчките.

В този стих Христос взима лозата като символ на нещо. Човек дълго време трябва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символ, който Христос е вложил в нея. Човек дълго трябва да изучава хляба, за да разбере, какви енергии се крият в него. Без вътрешен опит на нещата, човек никога не би разбрал техния смисъл, нито би могъл да си състави истинско понятие за тях. Христос казва още: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Тази идея е напълно разбрана за човека, защото той сам си прави хляб и знае, каква е цената му. Той знае, че без хляб няма живот.

Съвременните хора казват, че разбират живота, че разбират нещата. – Как ги разбират? Едни ще кажат , че те мислят за живота, за явленията в природата по един, или по друг начин. Други пък ще кажат. че чувствуват нещата. Трети ще кажат, че разбират нещата, само когато ги приложат. Според мене, обаче, не е вярно това, което човек само мисли, само чувствува или само върши. Ако човек мисли нещо и счита, че така и Бог мисли, той не е прав. Ако човек чувствува нещо и счита, че и Бог чувствува по същия начин, той не е прав. Ако човек върши нещо и мисли, че и Бог върши същото, той не е прав. Абсолютно верни и истинни неща са ония, които и по мисъл, и по чувство, и по действие са съгласни с мислите. чувствата и постъпките на Първата Причина, на Великия принцип на живота. Не е вярно, запример, когато бащата казва на сина си, че го е хранил. Ако бащата, наистина е хранил сина си, тогава, кой е хранил бащата? Ако учителят казва, че учил учениците си, тогава, кой е учил самия учител? Един е Този, Който храни хората и Който ги учи. Като разсъждавам по този начин, това не значи, че трябва да отхвърлите вашите разбирания. Докато не дойдете до същината на нещата, до новите разбирания, дръжте старите си разбирания.

Всяка дума, всяко изречение, което човек изговаря, трябва да бъде напълно разбрано. Разбрано е онова нещо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Запример, ако кажете на един болен човек да стане, а той не става, разбрал ли е тази дума? – Не я е разбрал. Ако кажете на друг болен да стане, и той веднага става, това показва, че е разбрал смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човека да стане, той непременно трябва да стане. Кажете ли на човека да мисли, да люби, той непременно трябва да мисли, да люби. Това значи разбиране смисъла на думите и използуване на тяхната сила.

Когато се натъкват на неуспехи в живота си, хората започват да се оправдават с това, че са грешни, че имат големи дългове и т. н. – Ние не се занимаваме с дълговете на хората. Неприятно е да се занимаваш с дълговете на човека. Неприятно е да кажеш на човека, че той ти дължи и трябва да плати дълга си. Обаче, няма по-голяма радост в живота на човека от тази, когато дойде при него един от приятелите му в момента, когато той се вижда объркан, на всички задлъжнял, и му каже: Приятелю, днес получих голямо наследство. Искам да споделя радостта си с тебе. Давам ти една голяма сума, с която да изплатиш всички свои дългове. Каква по-голяма радост можете да очаквате? И двамата се радват: единият се радва, че взима, а другият се радва, че дава.

Следователно, две правила трябва да има човек пред вид. Те са следните: Взимай, когато Бог ти дава. Давай, когато Бог ти казва да дадеш. – Ама аз не съм достоен. – Щом ти се дава нещо, взимай, складирай го и мълчи. Ти искаш да бъдеш опашка, а Господ иска да те направи глава. Опашката е стражар. Тя пъди мухите да не безпокоят великия Господар – главата. В големите горещини модерните дами си служат с ветрила, във вид на опашка. И природата си служи с ветрило – вятърът. Това ветрило, обаче, носи благословение за хората, за животните и за растенията. Всичко сухо, всичко старо събаря, а растенията разклаща, препраща соковете им от корените към клоните и ги заставя да работят. Вятърът подтиква човека към мисъл, кара го да ???мрели за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин, как по-разумно да употреби благословението, което е получил. На човека е дадена светлина, за да се научи да мисли. На човека е даден живот, за да се научи да цени чистотата. Човек не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пътищата на светлината. Светлината разкрива цялото Битие, както и всичко онова, което се крие в човека, и което му предстои да учи не само в бъдеще, но още днес. Миналото, настоящето и бъдещето са все настояще – начало на нещата. От човешко гледище, миналото може да се разглежда като начало на нещата, настоящето – като зенит, а бъдещето – като край.

Изучавайте светлината със седемте и краски. Седемте краски на светлината представят седем пътища, през които човешкият ум е вървял в развитието си. Тия седем цвята са седем правила, които умът трябва да прилага за своите постижения. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слухът на човека се развие силно, той може да чуе тона на червения цвят. Най-много червеният цвят се вижда по лицето на младите. Когато младата мома съзнае, че е красива, веднага червеният цвят се явява на лицето й. Червеният цвят е израз на съзнателния живот на човека. Когато се разболее, човек постепенно губи червения цвят на лицето си, което показва отсъствие на здраве. На главите на младите булки турят венец от бели и червени цветя. Белите цветя символизират чистота, а червените – здраве и живот.

Сега, като говоря за червения цвят, като символ на живота, аз имам пред вид целокупния живот , а не този, който хората разбират. Хората имат представа за частичния, а не за целокупния живот, вследствие на което те нямат реално понятие за живота. Може ли да се нарече реалност онова, което се представя на сцената? Всичко, което се представя на сцената, е предметно учение, но не е реалност. На сцената се разрешават разни случаи из живота на хората. Там ще видите любовни сцени, семейни недоразумения, разрешения на научни и социални въпроси и т. н. Някой актьор играе роля на крадец, но като слезе от сцената, всички го поздравяват, че изиграл ролята си добре. Докато е на сцената, актьорът минава с чуждо име, дадено му от автора на пиесата. Щом слезе от сцената, той е известен на всички със собственото си име.

Днес аз ви говоря като на актьори, защото и без това всички хора на земята са актьори. Във великата световна драма на всеки човек предстои да изиграе някаква роля. В тази драма няма място за апаши, за крадци, за разбойници. Когато се разгневи на някого, невидимият свят се справя лесно с него - разкъсва старите му дрехи, съблича ги и го облича в нови, като му казва: Хайде, иди сега на работа! Ако недоволството на Невидимия свят е отправено към някой сиромах, ще заповядат да му хвърлят старата кесия и да му дадат нова, пълна със злато. Като видят, че сиромахът е радостен, ще му кажат: Хайде, иди сега да работиш и да не грешиш! На друг и пък Невидимият свят дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гневът на Невидимия свят е върху вас, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гневът на Невидимия свят не е върху вас, нищо няма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие същото с онези, които ви обиждат, които ви хулят и огорчават. Обиди ли ви някой, поканете го в дома си, да се запознаете с него. После го нахранете, облечете го с нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаем, да разбера, че си добър човек. Иди сега и бъди благословен!

Сега, като ме слушате, мнозина се запитват, вярно ли е всичко това. Може ли човек да постъпва така с онзи, който го е обидил? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дам следния пример. Представете си, че един здрав човек влиза в болница, между болни хора, на които са счупени крак, ръка, или страдат от гърди, от стомах, от глава. Той започва да им разказва за живота на здравите хора. Те го гледат учудено и не му вярват. Един след друг му задават въпроси: С патерици ли ходят тия хора? – Не, те не ходят с патерици, като вас. Те ходят свободно, без никаква чужда помощ. – Ами ръцете си движат ли свободно? – Да, свободно ги движат – Кой ги храни? Дават ли им храна с лъжичка в уста, както на нас? – Не, те сами се хранят. – Сестри милосърдни помагат ли им да се обличат и събличат? – Никой не им помага. Те сами се обличат и събличат. Болните слушат всичко това и не могат да повярват, че съществуват здрави хора в света. Обаче, щом оздравеят, те ще разберат нещата, както здравите ги разбират. Те ще могат сами всичко да си правят, както здравите.

И тъй, болният трябва да оздравее напълно, да излезе от болницата и да влезе между здрави хора, за да разбере техния живот. Щом разбере живота на здравите, той ще разбере и Божествения живот. Докато е в болницата, човек вижда, че околните му помагат, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичат и се чуди, защо е така. Като оздравее, вижда, че хората го обичат, и пак се запитва: Защо хората ме обичат? – Защо човек обича крушата, която има плодове? – Защото има какво да вземе от нея. Той ще си откъсне от нея една-две зрели, сладки круши и ще бъде доволен. Ако крушата не е родила, той няма да отиде при нея – не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичат, причината на това е, че нищо не си родил. Щом те обичат, това показва, че нещо си родил. Когато човек роди една светла мисъл, едно светло чувство и една светла постъпка, хората непременно ще го обичат.

Сега, като говоря по този въпрос, желая да не влезете в противоречие с вашата любов, нито с вашите разбирания. Колкото и да държите за вашата любов, трябва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степен. Докато дойдете до най-високата степен на любовта, вие трябва да минете през личната любов, през приятелската, през семейната, през майчината, през любовта към обществото, към цялото човечество, докато стигнете до любовта към Бога. Значи, първо човек започва с най-малката любов – любов към себе си и най-после дохожда до най-великата – любов към Бога. Който иска да се качва успешно по стълбата на любовта, той трябва да бъде ученик на новото. За да бъде ученик, и за да го приемат в света на новите идеи, той трябва да пее и да свири. Музиката е необходима за ученика. Без нея той не може да пристъпи прага на Царството Божие.

И тъй, който не може да пее и не иска да пее, той не може да влезе в новото учение. Който не може да оценява краските, цветовете на светлината, той не може да влезе в новото учение. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта. Който не може да възприема портокаления цвят, той не може правилно да развива своя индивидуален живот. Ако не взима правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Някой иска да бъде умен, учен, да стане художник, музикант и т. н. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник, или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята, както всички живи същества. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си.

Това са ред изречения, които трябва да се превърнат в положителни сили. За да стане това, нужно им е само една запетая. Вместо да се казва „не може", ще турим запетая след отрицателната частица „не" и ще излезе „не, може". Човек може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „йот" в еврейски език. Тя е буква, с която нещата се създават. Най-малкото нещо, което човек може да напише, е точката. После, ще кривне натук–натам, ще излезе запетая. Значи, той започва да създава.

Съвременните хора са недоволни от живота по единствената причина, че искат другите хора да направят заради тях това, което те сами трябва да направят. Един виртуоз може да ви покаже, как се свири, но вие сами трябва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадат, ако не се упражнявате, нищо няма да излезе от тази цигулка. Човек не е нищо друго, освен цигулка с четири струни: струната sol представя духа в човека, re – сърцето, la – ума, а mi – душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най-после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човешкият дух може да се уподоби на зрял плод. – Защо? – Защото всеки зрял плод е плод на духа. Приятността, която човек изпитва при вкусване на всеки сладък, зрял плод, това е основният тон на духа – тонът sol. Тонът ие е тон на сърцето.

И тъй, да взима човек правилно тона re, това значи да върви из пътя си, без да се спъва, без да удря краката си, без да се наранява. Всяко най-малко отклоняване от правия път, всяко спъване, всяко охлузване на кожата някъде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човек правилно тона la – основният тон на ума, това значи да е придобил такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположен. Дали е седнал при някой извор, или на някой висок връх, той изпитва приятност и разположение. Че имал дългове, че не е свършил работите си, както трябва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения момент той се чувствува така спокоен и разположен, като че всичко е разрешил. Да взима човек правилно тона mi – тонът на своята душа, това значи да съзнава, че разполага с едно вътрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голяма като вселената. Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?

Сега, щом сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се от тоновете на духа, на душата, на сърцето и на ума. Вземете своя естествен камертон, образуван от двата пръста на ръката – показалецът и средният, дайте тон, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска от вас, освен да учите. Вашето положение е подобно на положението на някое бедно дете, сираче, осиновено от някой милионер. Милионерът обиква детето и му казва: Ако ме слушаш и учиш добре, всичко, каквото имам, ще бъде твое. Аз ще ти дам възможност да следваш в училище, да учиш музика, пение, само да ме слушаш и да изпълняваш волята ми. Един ден моето богатство ще бъде твое. Каква мъчнотия има в това? Ако е въпрос за мъчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Същото може да се каже и за вас. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трябва да учите. Като чада Божии, именно, от вас се изисква работа.

Съвременните хора очакват Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христос дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тези условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всякакви условия. Христос не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато беше на небето, Христос се ползуваше с големи почести, но въпреки това Той слезе на земята да изпълни волята Божия. Тук Той беше подиграван, хулен, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмени горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голямо противоречие за Него от това – Син Божий да бъде поруган и разпнат на кръст? Но Христос понесе всичко от любов към Бога. Той знаеше, защо е дошъл на земята. Христос дойде на земята да научи четири неща: да взима правилно тона sol, тона re, тона la и тона mi. Като научи тези неща, Той стана спасител на човечеството. С други думи казано: Христос научи законите на духа, на душата, на сърцето и на ума. Това, което Христос научи на земята, и вие трябва да го научите. Като научи тия закони, човек ще придобие нужното смирение. Смиреният човек е деятелен, трудолюбив. Той лесно се справя с мъчнотиите на своя живот. За да придобие смирение, човек трябва да мине през големи изпитания и страдания. Обикновеният човек не може да си представи изпитанията, през които светията минава. „Аз съм лозата, вие – пръчките." С това Христос иска да каже, че онова, което Той е учил, и вие ще го учите. Онова, с което Той се е хранил, и вие ще се храните. Любовта, която Христос е приел от Отца си, и вие ще я приемете. За вас това са незавършени процеси, през които трябва да минете. Радвайте се, че се намирате пред незавършени процеси, защото има какво да работите. Някои хора се считат нещастни, защото мислят, че няма какво да работят. Като говорят за любов, те мислят, че са я придобили. Те не разбират живота, не знаят, че нито любовта са придобили, нито са свършили работата си на земята. Само онзи човек е придобил любовта, който може да влезе в положението на всички страдащи хора на земята и да им се притече на помощ. Когато детето е научило само буквата „а", това не значи, че е научило цялата азбука. Много време има още да учи то, докато научи цялата азбука, докато започне красиво и правилно да пише.

Съвременните хора, като децата, се намират едва в началото на азбуката на любовта. Много време има още да учат, докато научат цялата азбука. Някой говори за любов, а от очите му излиза тъмночервен цвят, какъвто често съм виждал да излиза от очите на куче, което носи в устата си кост и мисли, че който се приближи към него, има намерение да му я вземе. – Не, човек не може да се бори с кучето за неговата кост. Следователно, който има любов в себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши от тях. От очите на такъв човек излиза приятна, бяла светлина. Трябва ли красивата мома да се плаши от такъв човек? Тя трябва да знае, че човекът на любовта никога не си позволява да пипа красивите картини. Красивата мома, красивият момък или всеки красив човек, изобщо, е Божествена картина, която носи радост и веселие на всеки дух, на всяка душа, на всеки ум и на всяко сърце.

Сега и на вас желая да бъдете красиви Божествени картини, на които всички да се радват и от които всички хора да се учат. – Да бъдем богати! – Не, това не ви пожелавам. Да бъдете богати, това значи, да бъдете картини, намазани с мед. Тогава пчелите и мухите ще кацат върху вас и ще ви цапат, но и хората ще се изкушават, ще искат да близнат малко от вашия мед. Ето защо, когато ви съветвам да носите сиромашията с радост, аз имам пред вид вашата чистота, да се запазите чисти. Сиромашията е картина, върху която няма никакъв мед.

Всички хора се стремят към новото. Новото се заключава в това, че Бог е призвал всички хора на работа, за което е вложил велик живот в техните духове, в техните души, в техните умове и в техните сърца. Той е приготвил за тях такива богатства, каквито те никога не са очаквали.

Радвайте се на онова, което Бог е приготвил за вас от началото на Битието!

Радвайте се, че Христос е лозата, а вие – пръчките на тази лоза!

Христос е казал още: „Пребъдвайте в моята любов, както аз пребъдвам в любовта на Отца си!"

Бог е Любов, която Христос е приел.

Христос е Любов, която ние сме приели.

Ние сме любов, която сега проявяваме.

Да бъде благословен Господ!

25 юли, 5 ч. с.


----
*) Йоана 15:5

Основните тонове

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, сега, цвят, бъде, христос, живот, тон, хора, има, любов, бог, правилно, всичко, казва ,

Съборни беседи , Рилски беседи , 7-те езера, 25 Юли 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“В начало бе Словото.“

Добрата молитва

Да имаме малко размишление.

Ще ви прочета само няколко стиха от Ев. на Йоанна от 1 до 16 стих.

Христос взема лозата като символ, казва: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Човек дълго време трябва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисъл, който се крие в тази емблема. Дълго време човек трябва да проучава хляба, за да научи ония сили, които той съдържа в себе си. Без този вътрешен опит, ние няма да имаме едно истинско понятие. Христос на друго място взема друг емблем и казва: “Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.” Тази идея е понятна на вас, понеже и вие си правите хлябове. Казвате: “Този хляб аз го омесих, аз го направих.” В живота има две страни, и в разбирането има две страни, и в проявата на живота има две страни. Не е вярно само това, което човек мисли. Не е вярно само това, което човек чувствува. Не е вярно само това, което човек прави. По отношение на какво не е вярно? Ако го правиш само по отношение себе си, според Божествения закон не е вярно. Ако направиш нещо и мислиш, че това, което си направил, Бог го е направил, не е вярно. Ти казваш: “Аз храних този човек.” Не е вярно, че ти си го хранил. Казваш: “Аз учих този човек.” Не е вярно, че ти си го учил. Питам: ами тебе кой те е учил? Казваш: “Аз го научих.”- Ами тебе кой те научил, защото ти не си началото на нещата. Тогава не да отхвърляте вашите разбирания.

Една дума, която ви казах,“стани” трябва да я разбирате. Ако кажеш “стани” и не може да станеш, разбрал ли си думата “стани”? - Не си я разбрал. Но щом като кажеш “стани” и ставаш, ще разбереш, че си силен. Или ако кажеш: “мисли”. Значи трябва да разбираш смисъла. Ако може да мислиш, ти си разбрал смисъла на думата мисли. Но ако кажеш “мисли” и не можеш да мислиш; ако кажеш “люби” и не може да любиш, разбрал ли си смисъла на тая дума? Сега аз не искам да ви говоря за вашите дългове. Неприятно е на човека да му говориш за неговите дългове. Дойдеш и кажеш някому: “Имаш да плащаш.” Няма по-неприятна работа, да кажеш някому: “Ти ми дължиш нещо, забравил си да платиш дълга си.” Няма по-неприятна работа от това. В човешкия живот най-неприятната работа знаете ли коя е? От мойто гледище, когато ти си закъсал някъде, чудиш се вече какво да правиш, дойде някой и ти каже: “Аз на тебе имам да ти давам. Днес придобих наследство от баща си, идвам да ти платя дълговете.” Ти веднага ставаш весел.

Тогава две думи има, които са силни: Вземай, когато ти дават. Вземай, когато Бог ти дава и давай, когато Господ ти казва. То е благото. Силата на човека седи в тия думи. Вземай, когато Бог ти дава. Вземай, складирай го, никаква философия да няма. Взимай всичко. - “Ама аз не съм достоен, няма ли друг?” Вземай го и си мълчи, нищо повече. Когато ти каже Господ: “Давай!” Дай и не казвай другите да дадат. Ти искаш опашка да бъдеш. Господ като ти казва: “давай”, иска да те направи глава. Ти искаш да станеш опашка Опашката е само стражар. Той пъди мухите, да не безпокоят великия господар на света, та ходи, че ги пъди.

И в модерно време всички високоблагородни хора, дамите носят опашки. Лятно време, когато е много горещо, току веят опашката. Сега ако искаш прохлада в живота, ти имаш едно ветрило. В природата такова ветрило както ние го създадохме, няма. Днес има ветрило, духа, разхлада е то. Но това ветрило носи благословение, разклаща растенията. Това ветрило събужда растенията, казва: “Ставайте и на работа всички!” Юргани, всичко туй разклаща, дето има сухо събаря, всичко старо събаря. Та, вятърът ви казва: “Да стане вашият ум.”

Станете и мислете сега! За какво? - Да мислите за онова, което Бог ви даде днес, да го вземете и на място да го употребите. Бог даде водата на рибите, за да си добиват по-лесно храната и да научат закона на чистотата. Две неща даде на рибите. Бог даде светлината на човека, за да се научи да мисли. Бог даде живота на човека, за да се научи да цени чистотата. Велика наука се крие вътре в самата светлина. Не може човек правилно да расте в живота и да се развива, ако не разбира светлината. Тепърва има съзнателно да изучава пътищата на светлината. Светлината външно не само, че разкрива битието, онова което Бог е създал, но самата светлина в човека разкрива ония неща, които Бог е поставил и които човек има да учи, не за бъдеще, но за днес. Защото Божиите работи на миналото, дето сте живели и сега които живеете и за бъдеще, които ще живеете, Бог е бил и в миналото, Бог е в настоящето, Бог ще бъде и в бъдещето. За Бога и миналото, и настоящето, и бъдещето е настояще. То е начало. За Бога, ако ние гледаме от нашето гледище, миналото е начало, бъдещето е край, а настоящето е зенит.

И тъй в светлината, разложена има седем цветове. Те са седем пътища, по които човешкият ум е вървял, седемте блаженства аз ги наричам. Или седемте правила, които умът трябва да употребява за своето постижение в живота. Червеният цвят е вратата, през която животът влиза. И той е основния тон в музиката. Червеният цвят е музикален. И ако някой от вас някой път му се развие ухото, той може да чуе тона на червения цвят. Въобще червеният цвят се проявява най-добре у младите моми. И когато някоя мома почувствува, че е красива и хубава, веднага блесне една червенина много хубава у нея. То е вече съзнателния живот, Божествения живот, който се изявява в човешкото лице. И то е тон. Когато тази краска съществува на човешкото лице, това е емблем на човешкото здраве, че човек е здрав и весел и има мир в душата си. Той е енергичен, човекът на здравето иска да работи, да бъде полезен. Следователно първият скъпоценен камък на красотата, това е червения цвят. С него започва тя. И когато човек се разболее, той изгубва смисъла на този цвят. Щом ти изгубиш смисъла на червения цвят. Той е венец. Затуй венците турят на младите булки. То е червения цвят. И първо турят два цвята, които изобщо са основни в светлината. Червени цветя турят на младите булки, което означава, че трябва да имат живот. Ако турят бледи или жълти или сухи цветя?.... Червени трябва да бъдат.

Сега аз говоря за онова съчетание на живота, не както хората подражават. Та вие може да си представите живота тъй както е сега. То е едно подражание. Но мислите ли, че когато в един театър се играе една драма на сцената, то е реално. Там се играе на сцената, но нищо не е реално. То е едно предметно учение. Да кажем, на сцената стават много работи: и любовни отношения, и религиозни отношения стават, и научни работи стават, и кражби стават, и караници има на сцената, и венчавки стават, и умирания, и всичко става на сцената. После тези, които са крали на сцената, като се срещат в живота, те се ръкуват и казват: “Много добре си играхме ролята.” И богаташът, като срещне онзи, който играл на сцената, го поздравлява и казва: “Браво! Много добре ме обра, много добре си изигра ролята на сцената.” И онзи казва: “Много ти благодаря, че ти беше така богат, да мога да те обера сега. Защото хората ще говорят за тебе и за мене ще говорят.” Ама приложението. Актьорът на сцената не носи своето име, той носи името, което авторът на тази драма му е дал. Това име носи той. А самият той инкогнито върви.

Аз сега ви говоря като актьори не като действителни хора на сцената. На сцената, които сте, вие всички сте актьори. Актьори сте на земята. Все имате да играете някаква рол в тази драма, която е написана. За апаши работа няма там. И после да нахукат някого, да намушкат, да набият, такава работа няма. Невидимият свят като се разгневи някому, той научно ще му ще му хване старите дрехи, ще ги скъса и ще му тури хубавите и ще каже: “Ха, сега облечи ги! Хайде сега върви.” Невидимият свят, като се разгневи някому, той ще намисли някой сиромах, ще му вземе старата кесия и ще му даде една нова кесия, ще я натъпчи хубаво, а старата ще хвърли. Новата ще натъпчи с злато и ще каже: “Ха, сега да си вървиш!” В Невидимия свят, като се разсърди някой някому, ще го повика на угощение, ще го нагости хубаво и после ще му каже: “Да си вървиш.” А пък като не ти се сърди, ни дума не говори на тебе. Нито на гости те вика, нито пари ти дава, нищо не ти дава. Като не ти се сърди, от него нищо не може да очакваш. И на тебе ако ти стане мъчно, че няма кой да те обиди, ти ще се разсърдиш някому, ще идеш да го викаш, на гости да ти дойде. И сега казваш: “Аз се разсърдих някому.” Много хубаво си направил. Викат го на гости, запознаят се. Тури пари в джоба му, дай му нови дрехи, нови обуща, нова шапка, нахрани го добре и му кажи: “Хайде, Господ да те благослови! Много ти благодаря! Много хубаво стана, че се карахме, да се запознаем. Ти си бил много добър човек.”

Сега вие ще ме попитате: “Туй точ в точ така ли е?” Имате право да ме питате. И мисълта ви е добра. Аз ви питам и аз ще ви отговоря, но ще дам друго едно обяснение. Влизате вие в една болница. Някому ръката е счупена, пък някому стомахът е развален, на някого гърдите болят. На друг главата му пукната. Ти разправяш на тия хора за здрави хора. Те питат: “Като нашите крака ли са техните крака и ръцете като нашите ли са?” Не, не, те не са счупени. “Че как може да бъде това, нашите са такива?” Питат: “Те имат ли такива слуги, като нашите? От един креват на друг трябва да ги носят.” - Не, няма такива. Там всеки сам си ходи. - “Как може да бъде това?” После питат: “Като нас ли ядат?” - Ни най-малко не ядат като вас. -“Че как може тъй, няма ли някой като на нас с лъжичка да им туря в устата?” - Не, не той сам си туря. - “Че как, ние не можем сами да си туряме?”

Та рекох, този живот, Божествения, който ние искаме да обясним, трябва да станат на този човек ръцете му здрави, краката му здрави, главата, стомахът, всичко да бъде здраво, за да излезе от болницата и да започне да живее между другите хора, за да може да разбере техния живот. Вие седите понякой път и мислите, че вас хората не ви обичат. Защо мислите така? Кажете ми? Аз поставям въпроса другояче: Вие седите и мислите, защо хората ви обичат. Че защо обичам аз една круша? - Защото искам да взема круши от нея. Като я погледна, казвам: “Много си хубава.” Почвам да я хваля, обичам я, защото има, какво да взема от нея. И ако няма какво да взема от крушата, мислите ли, че аз мога да я обичам? Значи, като казваш: “Защо не ме обичат хората”, трябва да знаеш, че нищо не си родил. И като питаш: “Защо ме обичат хората?” Защото си родил. Ако ти родиш една светла мисъл, тебе хората ще те обичат; ако ти родиш едно светло желание, тебе хората ще те обичат; ако ти родиш една светла постъпка, тебе хората ще те обичат. Аз ви рекох, ще ви обичат хората.

Сега аз туй, което ви говоря, не искам да влезе в стълкновение с сегашните ваши вярвания, нито с сегашната ваша любов. Защото любовта е на степени. Личната любов, после другарската любов, семейната любов, вземете любовта към децата, любовта към обществото, любовта към народа, любовта към човечеството, вземете любовта към ангелите и най-после любовта към Бога. Това вече подразбира онова благоговение, разбиране за проявата на любовта. Това е все любов. За да разбереш Божествената любов, трябва да започнеш от себе [си] от онова малкото, което е вътре в тебе, което Бог ти е дал. Най-първо човек, за да се прояви в света, той трябва да бъде здрав. Болният, за да влезе в него истинския живот, той трябва да бъде здрав. Но новото, което иде в света, изисква от човека да пее и човек, който не може да пее и който не иска да пее, в новото учение не може да влезе. Нищо повече.

Човек, който не може да оцени една краска, който не може да оцени червената краска, който не може да оцени портокалената краска, зелената, жълтата краска, синята краска, тъмно синята и виолетовата краска, той в новото учение не може да влезе. И човек, който не може да вземе основния тон на червения цвят, той няма да има ясна представа, какво нещо е любовта. Човек, който не може да вземе вярно тона, портокаления тон в музиката и да го вземе правилно, неговият индивидуален живот правилно не може да се развива. Човек, който не може да вземе вярно тона на зеления цвят, той богат никога не може да бъде и здрав никога не може да бъде. Човек, който не може да вземе основния тон на жълтия цвят, той умен не може да бъде, художник не може да бъде, поет не може да бъде, философ не може да бъде. Той може да бъде един обикновен камък, който се търкаля по планините. Човек, който не може да вземе основния тон на синия цвят, той набожен не може да бъде и религиозен не може да бъде. И право понятие за Бога не може да има. Човек, който не може да вземе основния тон на тъмносиния цвят, той не може да разбира дълбините на живота; и онзи, който не може да вземе основния тон на виолетовия цвят, той никога господар на себе си не може да бъде. Сега аз ще туря цветове в такава форма. Но всичките тия предложения[1] се нуждаят от една запетая. За да се поправят само една запетая им липсва. А запетаята, това е еврейския йот[2]. Йот в еврейски език означава онази буква, с която нещата се създават. Защото ти, като туриш перото, искаш да направиш една малка точка, ще закривиш нанякъде тъй или иначе ще закривиш, но винаги ще направиш един йот. Сега като кажеш нещо, запетая ще туриш някъде.

Та рекох сега, погрешката на живота седи в това: вие искате друг човек да ви покаже как да пишете. Той може да ви покаже как да пишете. Един виртуоз може да свири само на една хубава цигулка, както цигулките на Страдивариус. Ти може да свириш. Но ако ти дадат една дъска и ти туриш четири струни, какво може да свириш? Та да кажем сега всеки един от вас е една цигулка. Духът в вас е в жицата “сол” в цигулката. Душата е струната “ми”, “ре” е алтът, а “ла” е тенорът. Значи тогава турям: “сол” е духът, “ми” е душата, “ла” е умът, а “ре” е сърдцето. Следователно ако ти искаш да работиш върху твоето сърдце, “ре” е основния тон на сърдцето ви. Ти ако искаш да работиш с ума си, “ла” е основния тон на твоя ум; ако ти искаш да работиш с своята душа, “ми” е основния тон на твоята душа. Пък ако искаш да работиш с духа, “сол” е основния тон на духа.

Сега аз вземам тия четири. “Сол” е основния тон на духа. И тогава “сол” в природата в този смисъл е всеки узрял плод, защото всеки узрял плод е плод на духа. То е “сол”. В природата всеки най-хубав плод, като го ядеш, или туй чувство, което чувствуваш, то е основния тон на духа. И ти вече вярно взимаш “сол”. Ако чувствуваш правилно, може да вземеш “сол”. Сега пък какво казах, че е “ре”. Сърдцето нали? Ако ти вървиш по пътя си и не се спъваш и не си удряш краката и не се ухлузваш и вървиш право, ти вземаш правилно тона “ре”. Много хубаво е и ти е приятно на сърдцето. Но щом не вървиш правилно и тонът ти не е верен. Щом се спъваш, тонът не е верен. Ако седиш да си почиваш някъде при някой извор и се въртиш насам нататък, не ти е удобно мястото, тъй като седиш не те задоволява светът, основния тон на света не може да вземеш правилно, липсва ти нещо. Ти, като седиш някъде, да не мислиш за мястото дето седиш, да забравиш всичко, да нямаш никакво безпокойство, да не те безпокоят, да не те смущават никакви работи. Че си имал да даваш пари, че имаш дългове, че от този, от онзи имаш да вземаш, ти да имаш едно спокойно положение, като седнеш, като че всичко е разрешено. Туй е основния тон на ума.

А като дойдеш до “ми”, до твоята душа, да знаеш, че ти имаш едно богатство, което никой в света не може да ти го вземе. Понеже душата е толкова обширна като цялата вселена, кой ще ти вземе душата. И къде ще я турят? Тази душа, която всеки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Бог ти дал, е толкова мощна и силна и толкова голяма, че всеки, който дойде, с благоговение застава. Как може да ти я вземат? Като планина е. Може ли тази планина да я вземем?

И благодарете на Бога, че ви дал една струна, една жица, на която духът ви свири. Сега духът, душата, сърдцето и умът това са жици и вие на всичките ще свирите. Ти, като дойдеш, сърдцето ти ще свири, то е капелмайстора. То ще каже: “ре.” Най-хубавият камертон, това са показалеца и големия пръст на човека, те образуват най-хубавия камертон.

Сега като ви гледам, вие казвате: “Тази работа е бамбашка, ние забатачихме вече.” Рекох, не. Но сега аз ще ви приведа друг един пример. Представете си един богат човек, милионер намери едно бедно дете отвън, взима го в къщи и му казва тъй: “Ако ти ме слушаш и каквото ти кажа го правиш, ще те пратя в училище. Ако трябва да се учиш, ако трябва да свириш, ако трябва да говориш, ако трябва да пишеш, всичко това, което аз имам, ще ти го дам на тебе.” Де е мъчнотията, кажете ми. Мъчнотията ще дойде у детето, че без да учи, без да свири, без да работи, да му дойде това богатство. А това нещо го няма. Ако учите, всичко туй, което виждате, Господ ще ви го даде. Но, ако не учите, нищо няма да ви даде. Че вие ще кажете сега: “Де е противоречието, че ние не сме ли сега чеда Божии?” Чеда Божии сме. Като дойде Христос на земята, ще каже: “Работихте ли?” Та Христос на земята не Го ли поставиха при най-неблагоприятните условия? Христа не го пратиха на земята да благува. Христос всичко е свършил и знаел е всичко и го пращат на земята. Знаете ли при какви неблагоприятни условия Христос е бил поставен, когато му се кланяха всички горе и дойде на земята, че му се подиграваха, подмятаха го, биха го. Моли се, молитвата не е чута, не може да си помогне. Какво изкушение, какво противоречие. Какво научи Христос на земята?

Христос, като дойде да спаси човечеството, четири неща научи. Той се научи правилно да взима тона “сол”. Той се научи правилно да взима тона [“ре”]. Той се научи правилно да взима тона “ла” и да вземе правилно тона “ми”. И стана Спасител на човечеството. Разбра законите на духа, разбра законите на сърдцето, разбра законите на ума и разбра законите на човешката душа, на своята душа. Та и ние в този свят сме дошли, да научим тия четири неща. Но туй, което Христос научи, и вие трябва да го научите: да разберете законите на духа, да разберете законите на вашето сърдце, на вашия ум и да разберете законите на вашата душа. И в бъдеще няма да бъдете сами. Голямо смирение се изисква. Но смиреният човек е твърде деятелен, енергичен или трудолюбив. Той преодолява всичките мъчнотии в живота. Защото вземете всичките светии, които са при Бога, са минали все през големи изпитания на земята, такива каквито обикновените хора не са ги сънували.

И казва сега Христос: Аз съм лозата. Онова, което аз учих, и вие ще го учите. Онова, което аз говорих, и вие ще го говорите. Онова, което аз правих, и вие ще го правите. Онова, с което аз се храних, и вие ще се храните. Онова, за което аз мислих, и вие ще мислите. Онази любов, която аз приех от Отца си, и вие ще я приемете. Сега аз говоря за процеси. Според мене завършени процеси има. Щом един процес е завършен, ти няма какво да правиш вече. Сега някой път вие ставате нещастни, понеже мислите, че няма какво да правите. Говорите за любовта и мислите, че имате любов. Но един човек е завършил с любовта само тогава, ако ти можеш да влезеш в положението на всички страждущи хора, ако можеш да утешиш всички хора, на които сърдцата са разнебитени. Само тогава си разбрал, какво нещо е Любовта. Ако едно дете е обгърнало една свещена идея, то едва е стъпило, то е “а”-то на Любовта. Трябва да научиш цялата азбука и да знаеш, как хубаво да пишеш. И като напишеш едно хубаво писмо. Аз често съм наблюдавал между животните. Често съм срещал, едно голямо куче носи някоя голяма кост. Та, като го погледна, от очите му излиза един силен тъмночервеникав цвят. То си намръщи устата и казва: “Искаш да ми вземеш костта? Знаеш ли, аз колко съм се борил за тази кост? А ти искаш да я делиш с мене?” Аз му рекох: “Не, не, ти заслужаваш да държиш тази кост, тази кост не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. Ти да нямаш дял в костта, която аз нося.” Понякой път срещам някои хора, дето виждам този цвят. Като го погледна, той мисли, че му искам нещо. Рекох: “Не, не.”

Запример аз съм срещал една мома сама красива. Като я погледна, от нея излиза червения цвят, казва: “Искаш да ме хванеш?” Рекох: “Не, не. Всичкото мое почитание към тебе. Красива мома като тебе аз не искам да бутам.” И тя тогава се усмихне, една деликатна усмивка на окото. Казва: “Срещнах един благороден човек, който не ме бутна.” Че Господ не ме пратил да бутам красивите картини, да ги бутам с пръстите си. Те са свещени тези картини. Ако рече някой да бута тия картини. За мене една мома е една Божествена картина. Рекох, много хубаво е нарисувано. Добро е Божието дело. На място са турени тия картини. Който мине и те погледне, ти носиш щастие, радост и веселие на всяка душа, на всеки дух, на всеки ум и на всяко сърдце.

Та рекох сега, аз искам всички вие да бъдете като тази красивата мома, като този красивия момък, хубави картини да бъдете, та всички да се учат от вас. Не искам да има мед по вас, защото ще дойдат пчелите и мухите по вас ще накацат, ще ви нацапат. Всички хора, които искат да бъдат богати, те искат да бъдат нацапани с мед. Когато аз казвам понякой път, че трябва да носим сиромашията, подразбирам, че трябва да бъдете картини без мед, да не ви цапат. Та, понякой път ако имате мед, човек ще се изкуси да близне малко. Никакъв мед. Сега това е новото в света. Бог ви призвал на една работа всинца ви. Вложил велик живот в вашата душа, велик живот в вашия дух, в вашия ум и в вашето сърдце. Вложил и богатства, които вие още не сте помислили, каквото Той е приготвил заради вас.

Та рекох, радвайте се на онова, което Бог е приготвил от памти века от [за] вас. Тогава радвайте се, че Христос е казал: Аз съм лозата, а вие пръчките. Пребъдете в моята любов, както аз пребъдвам в любовта на Отца си. Тогава всички ние ще бъдем едно.

Отче наш

Бог е Любов, Любов, която Христос е приел. (три пъти)

Христос е Любов, Любов, която ние сме приели. (три пъти)

Ние сме Любов, Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! (Три пъти.)

6 ч. 10 м.

25 юлий 1937 г. неделя сутрин,
на Молитвения върх при Второто езеро, 5 ч. с.
-------------------------------------------------
[1] предложение - (рус.) изречение
[2] главна и малка буква йот от еврейската азбука

НАГОРЕ




placeholder