НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Смекчаване на злото / Злото и Любовта. Божественият път. Смекчаване на злото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Смекчаване на злото

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, път, казва, може, обичаш, христос, хора, обича, зло, петър, бог, земя, страдания, сега, недоволен, има, имаш, питаш ,

 Утрини Слова , София, 4 Юли 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 21 гл. от Евангелието на Йоана, от 15 ст. нататък.

Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието." Христос запита три пъти Петра: „Обичаш ли ме?" И Петър се отрече три пъти – съвпадение. На първото запитване от Христа, Петър се отрече. Значи, на три запитвания отговарят три отричания. След третото отричане, Петър си спомни думите на Христа: „Докле петелът пропее, ти три пъти ще се отречеш от мене." Разкая се Петър и горко плака. Както Петър не издържа изпита си, така всички хора ще минат през същия изпит и няма да го издържат. Как чисти домакинята петната на дрехите? – С чиста вода. Чистата вода е любовта. Значи, любовта изправя всички грешки и престъпления.

Днес религиозните хора се отказват от убежденията си, като Петър. Някои казват: Защо съм тръгнал в тоя път? Защо не си поживях, както всички хора? С отричане нищо не се постига. Ако тръгнеш в пътя на удоволствията, не само че нищо няма да придобиеш, но ще се провалиш. Ако вървиш по правия път и нищо не постигаш, по кривия път още по-малко ще постигнеш. Не можеш да си откъснеш плод от дървото, на което има ябълки, ами ще отидеш при сухото дърво! Там и листа няма да намериш. В живота няма щастие. Хората страдат не от това, че вървят в Христовия път, но защото не вървят в тоя път. Щастието иде само за тия, които следват тоя път. Тия хора принасят полза на света, както плодните дървета на човечеството Като знаете това, стремете се към добри, праведни хора, които имат отношение към любовта, т. е. към живота на щастието.

Христос задава и на вас въпроса: „Обичате ли ме?" Какво ще Му отговорите? Ако Му кажете, че Го обичате, как ще докажете това? Готови ли сте на това, което кажете? Колко пъти на ден човек се мени! Един познат ми разправяше, че животът бил борба, че трябвало човек да търпи. – Защо се оплакваш от живота? – Остави се, дойде един приятел да ми иска пари. Дадох му, колкото имах. Той преброи парите и ми каза: Това ли се откъсна от сърцето ти? Не можа ли да дадеш повече? Като гледах, че е неблагодарен, идеше ми да взема парите назад и да ги туря в джоба си, но едва се стърпях да не кажа нещо. Погледнах го и спокойно отговорих: В такъв час си дошъл. Ела друг път, повече ще ти дам. Той се обърна грубо към мене, измърмори нещо и си отиде.

Така и хората се сърдят на Господа, без да знаят защо. Кой човек не се е сърдил на Господа? Имаш едно препятствие и казваш: Защо Бог не махне това препятствие от пътя ми? Имаш една малка дарба, но искаш по-гсляма. Повечето хора са мърморковци, недоволни, от живота. Имаш много – недоволен си; имаш малко, недоволен си; никак нямаш, пак си недоволен. Казано е в Писанието: „Всичко съдействува за добро на ония, които любят Господа." Значи, и от вашето мърморене, в края на краищата, Бог ще изкара нещо хубаво. Докато мърморенето се трансформира, ти ще страдаш. С мърморене раните зарастват мъчно; без мърморене зарастват лесно. Казваш: От мене човек няма да стане. Днес кажеш така, утре кажеш, докато се обезсърчиш и отчаеш. Не си прав. Ако мислиш право, човек си ; ако не мислиш право, не си човек. Защо не мислиш право? Това зависи от тебе. Да мислиш право, това е в реда на нещата. Така ще си създадеш добър навик.

И тъй, поддържайте добрите навици; освобождавайте се от лошите. Един наш приятел разказваше, колко мъчно се освободил от един лош навик. Той имал една лоша, аристократична черта в характера си, с която мъчно се справял. Обичал, като стане сутрин от сън, да се поизлежава малко, докато дойде жена му или, слугинята да му обуят обувките и да му вържат връзките. Докато чакал, нещо отвътре му казвало: Какво ще правиш, ако жена ти умре по-рано от тебе или ако нямаш слуга? В същото време нещо му казвало: Не се смущавай, нека дойдат да те обуят, нищо няма да им стане. Нека знаят, кой си ти. Казвам му: Трябва да знаеш, че с тоя навик няма да отидеш далеч. Някои хора няма да те посрещнат добре. Не мисли, че всички ще служат на твоя аристократизъм. Много хора имат по един лош навик, но трябва да се възпитават, да се освободят от него. Отде иде тоя навик, и те не знаят. Всеки лош навик е сила, която може да се използува за добро. Ако знаеш, как да го използуваш, ще придобиеш нещо; ако не знаеш, ще си причиниш голяма пакост.

Христос се обърна към Петра с думите: „Който вади нож, от нож умира." Той искаше да му каже, че единствената сила, която изправя човека, е любовта. Казано е: „Бог е Любов." Значи, само Бог в човека е в състояние да оправи работите. Никакъв нож не може да оправи света. Дето е Бог, там е доволството; дето не е Бог, там е недоволството. Дето е светлината, там е радостта; дето светлината не прониква, там има мрак и тъмнина. – Отде иде тъмнината? – От земята. Тя хвърля сянка, тя носи тъмнина. Ние живеем под сянката на земята и се мъчим. Тая сянка не е нищо друго, освен лошият живот. В бъдеще земята ще стане прозрачна, няма да хвърля сянка. Тогава слънчевите и Божествените лъчи ще минават през нея, и животът ще стане лек и светъл.

Какво да се прави с противоречията? Оставете противоречията настрана; не е ваша работа да ги разрешавате. Питаш: Защо две по две е четири? – Защото две и две е четири. Изял си за два деня четири хляба. Значи, по два хляба на ден. После казваш, че пет по пет е 25. – Защо? Какво означава това? Това показва, че си работил някъде пет деня и са ти платили 25 лв. – на ден по пет лева. Ти си недоволен от това и започваш да роптаеш. Колкото и да си недоволен, колкото и да философствуваш върху числата, нищо няма да разбереш. Вие искате да създадете една философия там, дето не е мястото й.

Питате: Защо съществува злото? Заедно с тоя въпрос трябва да се запитате: Защо съществува любовта? Досега никой не е отговорил на тия въпроси Да се запитваш, защо съществува любовта, това значи, да си намерил нещо криво в нея. Да питаш някого, защо те обича, това значи, че си направил една малка грешка. И когато питаш, защо те мрази, пак си сгрешил. Ако някой не те обича, не може и да те намрази. Не можеш да мразиш някого, ако не си го обичал; не можеш и да го обичаш, ако никога не си го мразил. Ако не си роден, кого ще мразиш? Ако не си роден, не можеш да бъдеш недоволен. – От кого си недоволен? – От майка си Недоволен си, че те е родила. Щом страдаш, питаш майка си и баща си, защо те родили, защо не ти създали по-добри условия. Такова недоволство съществува и в мислите, и в желанията на хората. Яви се едно желание в тебе, но си недоволен от него. Питаш мисълта, защо допусна това желание в сърцето ти Не можа ли да ти създаде по-добри условия в живота? Това е неразбиране. То показва, че не познаваш характера на оня, който те обича. Така хората се стълкновяват и си създават неприятности. Изобщо, ако някой те обича, а ти не го обичаш, никога не можеш да го разбереш. Ако и двамата се обичате, между вас има разбирателство. Правило е: когато критикуваш някого, той те обича, а ти не го обичаш; когато той те критикува, ти го обичаш, а той не те обича. Като знаете това, не критикувайте. Ако нямаш любов, ще критикуваш; ако имаш любов, критиката ти ще почива на истината и на свободата.

И тъй, не е достатъчно само да носиш името „виден художник", но трябва да владееш четката, да туряш боите на място, да рисуваш добре. Не е достатъчно да си свършил по музика и да носиш името музикант – трябва да знаеш да пееш и да свириш хубаво. Не е учен оня, който само говори за знанието и за любовта – той трябва да люби. Да любиш, това е велика наука. Няма защо да се говори за любовта – тя трябва да се проявява. Срещаш едного и му казваш: Ти си лош човек! Едва изминеш десетина крачки, спъваш се, падаш и си счупваш крака. Веднага тоя, когото наричаш лош, се затичва, намества крака ти, превързва го и те завежда у дома си. След тая голяма услуга, ти изправяш грешката си и казваш: Извини ме, братко, сгреших. Не те познавах. Сега разбрах, какво нещо е любовта.

Казвам: Животът носи условия за опознаване на хората. – Защо страдаме? – За да се опознаете. Страданието е условие за опознаване. Щом е така, благодарете за страданията. Да благодарим на Бога, когато ни се изявява чрез страданията. Казваме, че Бог е Любов. Значи, любовта се изявява чрез страданията. Същевременно, тя се изявява и чрез радостите. Следователно, ако търсиш Бога, търси Го в радостите и в страданията. Външно никой не е видял Бога, и не може да Го види. Затова малцина са Го познали. Ето, две хиляди години изминаха след Христа, но хората още не Го познават. Въпреки това, Христос със своето войнство – възвишени и напреднали души, и до днес продължава да помага на човечеството. Той е в постоянна борба с противоположната ложа, която иска да унищожи света. Като срещнат някого, тъмните същества веднага насочват отровните си стрели срещу него, да го умъртвят. Едно от напредналите същества застава на пътя им, и стрелата се забива в гърдите му. След това, той изважда стрелата, измива раната, и тя заздравява. Така човек се спасява от отровните сгрели на лошите духове. Така се смекчава злото. Значи, любовта е единствената сила, която смекчава злото.

Желая на всички, да бъдете между напредналите братя, в чиито гърди се забиват отровните стрели. Тогава и вие ще кажете: Заслужава човек да живее за любовта. Сега разбрахме, какво значи да носиш страданията на хората. И до днес още Христос носи на гърдите си стрелите на злото. Само любовта е в сила да смекчи злото. С други думи казано: Само Бог смекчава злото. – Защо трябва да обичаме? – За да смекчите злото.

– В Божията Любов е благото на човека.

31. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 юли, 1937 г. София. – Изгрев

Злото и Любовта. Божественият път. Смекчаване на злото

Най-често използвани думи в беседата: любов, човек, път, казва, може, обичаш, христос, хора, обича, зло, петър, бог, земя, страдания, сега, недоволен, има, имаш, питаш ,

 Утрини Слова , София, 4 Юли 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


31-во Неделно Утринно Слово

4.07.1937г. 5 ч. с.

Изгрев

Небето облачно. Времето - дъждовно и меко.

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.

21 глава от Йоана /от 15 стих до края/.

В Начало бе Словото.

Има едно изречение, което казва: Преповторението е майка на знанието. Христос три пъти попита Петъра - обичаш ли ме? Едно съвпадение. И Петър три пъти се отрече. На всяко питане Христос го питаше; за първото отричане го попита: Обичаш ли ме Петъре? Петър каза: Обичаме Те. Христос му каза: Паси агънцата ми. Втори път го попита - за второто отричане - обичаш ли ме? Петър Му каза: Аз Те обичам, но от страх се отказах. Христос пак му каза: Паси овцете ми. И третия път го пита: Ти като се отрече третия път, обичаше ли ме? Петър казва: Обичах Те. Има едно съвпадение. Може да е така, може да не е така. Запомнете следното. Как петната се чистят с чиста вода. Щом имаш едно петно, жената ще натопи кърпа в чиста вода, за да се изчисти петното. Христос пита Петра: Ти обичаш ли ме? С Любов се чисти. Петър казва: Сега Те обичам. И казва се, че Петър се огорчи. Той си помисли, че Христос няма още доверие в него. Че ако друг път се подложи на същото изпитание, пак може да се подложи на същото прегрешение. И вас могат да питат; какво е за Петра, така е и за всички. Всеки човек все може да мине през същите изпитания.

Кой от вас не е казвал: Какво съм тръгнал по този път? Защо не си живея като хората. Да си живея, да се понаживея. По този път нищо не се постига. Чудни са хората като мислят, че като тръгнат по кривия път, ще постигнат нещо. Ако по правия път не можеш да постигнеш, че по кривия ли ще постигнеш? Ако от дървото, което има ябълки не можеш да вземеш, че от сухото ли дърво ще вземеш? Някои искат да намерят щастие в живота. Има хиляди хора, които не вървят по пътя на Христа и пак ги ядат и въшки, и бълхи. Целият свят страда не че върви по пътя на Христа, но защото не върви по пътя на Христа. Щастието на Земята произтича само от тези, които вървят по правия път. Кои пренасят полза на хората? Плодните дървета - добрите хора са плодни дървета, от които светът се храни.

Ако Христос ви зададе въпроса "Обичаш ли ме?" - какво ще кажеш? Колко пъти състоянието на човека не се мени. Не е лошо да се мени състоянието му. Разправяше ми един мой приятел, той ми каза: Човек трябва с много да се бори. Той трябва да се учи много да търпи. Казах му: Защо? Той каза: Идва един и иска да му отслужа. Иска пари. Давам му колкото имам. Той ми казва: Много си скържав човек, толкова дава ли се? Не можеш ли да дадеш повече! Идеше ми да взема парите и да ги туря в джоба си. Но исках да се покажа спокоен и казах: Намерил си ме в такова положение, че да ти дам толкова. Ела друг път и ще ти дам повече. Това са прости думи, с които искаш да ме залъгваш. И се обърна грубо, и си отиде.

Ние по някой път се сърдим на Господа и не знаем защо. И кой от вас не се е сърдил? Имаш една пречка и казваш, защо ми даде Господ това? Имаш някоя малка дарба и казваш, защо не ми даде Господ повече? Всеки ден хората са мърморковци. Ако не даде много, е лошо, и ако даде малко - пак е лошо; и ако никакъв не дава, пак е лошо. Писанието казва: Всичко съдействува за добро. Значи и от всичкото наше мърморене Господ в края на краищата все ще изнесе нещо хубаво. Ще направи нещо хубаво от него. Благодарение, че това оправдава нещата. Но за сега от това мърморене хората имат много да страдат. Без мърморене раните зарастват лесно, а с мърморене - по-мъчно. Ти буташ, буташ раната, и тя стане един звънец. Ти седиш и си казваш: от мене човек няма да стане; и после повториш същото. И в какво седи човещината? Щом мислиш - човек си; щом не мислиш - не си човек. Казвам, има ли мъчнотия човек да мисли добре? Няма никаква мъчнотия. Защото мъчнотията е в един навик. Имаме един наш приятел, който имаше един аристократически характер. Роден за аристократ. Всички навици на аристократа, походка и пр. Не мога да се освободя от това, казваше той. Сутрин ще стане и ще седне на леглото и ще чака слугинята и жена му да му турят обущата. И после ще вика на жена си, как така да не знаят да вържат добре обущата. Той ми казва после - един глас ми казва: Ако жена ти умре преди тебе, ти какво ще правиш един ден, ако нямаш слуга, кой ще ти туря обущата; а пък друг глас ми казва - трябва да ги вържат, да знаят кой съм аз! При този навик Всеки ще иска да го посрещнат добре, да му турят обущата, да му е приготвено добре, да му постелят добре и той като един голям аристократ да тръгне и да се обръща наоколо, на ляво и на дясно и да казва: Като мене друг няма. Това е една слабост във всичките. И у свещениците е, които проповядват, и у верующите, у майки и бащи, навсякъде. От къде е излязло това, никой не знае. Но има го това, у някой повече, у някой по-малко. Една сила, ако знаем как да я използуваме, ще ни бъде като добро средство, ако не знаем - може да ни причини неприятност. И може да ни отнеме разположението.

Христос се обръща и казва: Петре, иска да му каже единственото нещо, което може да изправи човека, е Любовта. Любовта е Бог! Само присъствието на Бога в човека може да изправи човека. Щом Бог отсъствува от душата, заражда се недоволство. Питаш защо е така? Така е. Щом отсъствува светлината от една стая, заражда се тъмнината. От какво произтича тъмнината! От Земята. Земята хвърля тъмнина.

Та, ние седим под сянката на Земята. И тя е която ни мъчи, щом се обърне Земята в противоположната страна към Слънцето. Земята ни хвърля сянката си и нас ни мъчи сянката на Земята. Сянката на Земята, това е лошият живот. Много пъти лошият живот се върти и ти хвърля сянката.

Един ден и Земята ще стане прозрачна. Та слънчевите и Божествените лъчи ще минават през нея, животът ще бъде светъл и няма да бъде така тежък, както е сега.

Сега могат да се явят много противоречия в душата ви. Вие оставете противоречията на страни, не ги разрешавайте Всичките. Вие казвате, две по две е равно на четири. Питаш защо е четири? Защото две и две като се съберат, правят четири. Като изядеш за два дена по два хляба, правят четири хляба. Защо е така? Защото си изял четиритях хляба; и като не беше ги изял, не щеше да бъде така. 5х5=25. Работил си пет дена и си получавал по пет лева на ден - правят 25 лева. Недоволен си от тях. Защо е така? Защото пет дена си работил.

Та казвам: Ние искаме там, гдето няма никаква философия, искаме да извадим една философия.

Питат защо е злото в света? Но трябва да се даде и другият въпрос - защо е Любовта в света? Никой не е дал до сега отговор. Нали човек, който пита: "Защо е Любовта" - той е намерил нещо криво в Любовта. Щом питаш някого защо те обича, ти си направил вече една малка погрешка, микроскопическа погрешка. Щом питаш защо те мрази, пак си направил малка, по-малка погрешка. Защото този човек, ако не те обича, той не щеше и да те намрази; онзи, който те обича, може да те намрази. Ти никога не може да мразиш един човек, когото не си обичал; и никога не можеш да обичаш един човек, когато не си мразил. Какво ще кажете на това? Ако човек не се роди в света, кого ще мрази. И щом майка ти те е родила, ти ще бъдеш недоволен от нея, че те е родила. Почнеш да страдаш. Хванеш майка си и баща си и ги питаш защо те родиха, и защо не избраха нещо по-хубаво за тебе. Това се повтаря и в нашия живот. Ти допустнеш в ума си една мисъл, допустнеш едно желание в сърцето си и това желание произведе едно недоволство в Мисълта. И тя произведе едно ожесточаване. И ти казваш: Защо ми създават тези лоши условия? В това седи едно неразбиране.

Всякога, когато не разберем характера на онзи, който ни обича, ние ще влезнем в стълкновение с него. Или другояче казано: Всеки един човек, който те е обичал и ти не си го обикнал, има една опасност да попаднеш в погрешно схващане. Ако го обичаш, както той те обича, ти ще имаш правилно разбиране. Правилото е такова: Всякога, когато критикуваш някого, той те обича, а пък ти не го обичаш, а пък всякога, когато той те критикува, ти го обичаш, а той не те обича.

Та казвам: Не критикувайте. Ако не разбираш, ще критикуваш; ако няма в душата ти Любов, ще критикуваш. И ще бъдеш най-добрия критик! А щом имаш Любов, критиката ти ще бъде една свободна Любов.

Та казвам, имайте пред вид следното. Не да носите само името на един художник, не само да казват за тебе: Той е виден художник. Но този художник трябва да знае и да рисува. Той трябва да владее четката, палитрата, боите; музикантинът не е онзи, който е само свършил по музика; музикант е, който знае да свири, да пее, който разбира музиката. Не е онзи, който може да говори за Любовта, но онзи, който люби, той е учен човек. Щом аз любя, то е цяла наука в мене. Аз разполагам с една велика сила в душата си. Какво ще ми обясняват какво нещо е Любовта. Нека чакат, аз ще им обясня какво нещо е Любовта. Минава някой и казва: Много лош човек си. Не си направил нито едно добро до сега. Аз му казвам: Ще ме извините. Не се минават и сто крачки, този, който казва така, му се счупва крака. Аз отивам при него и му казвам: Отдаде ми се случай сега да ти направя добро. Другият може да каже: Ти стана причина да ми се счупи крака. Той имаше Мисълта /тази мисъл/ не съм те виждал да ми направиш едно добро. И след това се допустна да му се счупи крака, и после да се поправи крака. Тогава онзи казва: Ще ме извиниш, че не съм толкова сръчен и затова ще ти причиня болка, но мога да ти поправя крака и ще го превържа. И след като оздравее крака на онзи човек, ще кажа на другия: Много ти благодаря! Имал си добро сърце. И ще ме извиниш, че съм имал криво понятие за тебе.

Та сега, в живота ние се опознаваме такива, каквито сме. И ако страданията в живота служат, за да се опознаем, где е грешката на страданията? И ако Любовта служи, за да се опознаем, где е погрешката на Любовта; и ако и страданията, и Любовта служат за да се опознаем, това е Божественият път! Трябва да благодарим, че Бог ни се изявява чрез закона на страданията, при които всякога Той присъствува. Жертвата чрез Любовта, с която се дава Божието благо. Чрез страданията жертвата ни подтиква в нашия живот да вървим напред. Като дойдат страданията, няма да видите Бога и като дойдете до Любовта, пак не познавате още Бога. Ти като обичаш някого, виждаш формата, но не и Бога. Младата невеста.... само своя възлюблен. Тя не го е виждала още. Тя мисли, че го вижда. Дълго време ще мине, докато хората разберат Христа. Две хиляди години са минали и колко малко хората са разбрали Христа. Христос казва, в окултната наука има една теория, която казва, че онези напреднали братя, които ръководят човечеството, всяка вечер работят за подобрение на човечеството. Понеже човечеството се преследва от другата ложа, от хора, които ходят със своето оръжие и дето видят някого, пускат своите стрели. Та тези напреднали братя, като видят, че някой ще стреля на някого, те подлагат своите гърди и стрелата отравя това. Те изваждат тези стрели, измиват отровата и ги връщат назад. И така смекчават злото.

Та вие един ден ще бъдете такива ръководители братя, в чиито гърди се забиват стрелите. И тогава ще видите какво нещо е да носите страданията на другите.

И Христос сега постоянно носи на гърдите си тия стрели на злото. И така смекчава положението. Това е само Любовта, която е в сила да го направи. Това е Бог, който смекчава злото в света чрез Любовта. Ти казваш: Защо трябва да обичаме? За да смекчим злото.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/ 6.20 ч.с.

НАГОРЕ




placeholder