НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Всичко е създадено за добро

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Всичко е създадено за добро

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, аз, бог, хора, жена, работи, любов, казва, дум, свят, мисли, казвам, всички, кажеш, себе ,

Общ Окултен клас , София, 30 Юни 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

Имате ли някаква тема зададена? – (Нямаме.)

Пишете тогава на темата: „Разлика между дишане и храносмилане“.

Всичките седите вие и мислите за едно много важно нещо: Искате вашите работи да се оправят. Всеки един от вас, неговите работи, най-напред неговите работи да се оправят. Като станете сутрин мислите да се оправят вашите работи. То е неразбиране. Всичките вие нареждате нещата, по вашему искате да се уреди света. То е временно. Ще седи един човек, пък ще се занимава. После, когато нещо не стане тъй както сте мислили, има нещо криво в света. Ами че без криви работи може ли? – Вие благодарете на кривото. Защото всякога, когато искат да ви ударят, ще се изкривите, ще направите едно движение, да се отстраните от удара. Или пък да кажем, ще се изкривите когато имате да давате някому, дойдат, търсят ви, казвате, че сте малко болен, неразположен. Вие ще се наведете. Онзи, който не разбира закона ще каже: „Защо не кажете, че сте здрав“. Като има да взема, той е здрав, като има да дава, той е болен. Красивият човек винаги изпъква навсякъде да го видят, а грозният навсякъде се крие. Защо? – Какво е онова чувство, как съзнава той, че е красив и следователно има нещо да привлича хората. Но казвам сега: Вие мислите само за себе си, то е частично разбиране. Вие мислите вашите работи като се уредят, всичко в света ще се уреди. Не, вън от това трябва да знаете, че светът е уреден, няма какво да се урежда. В дадения случай само вашите работи не са уредени. И вие приписвате тази неуреденост на света. Като е криво на вас, мислите, че на всичките хора е криво. В даден случай, когато на вас е криво, на другите хора е съвсем право. Ражда се друга философия, защо е така. Там е философията. Защо е така? – Мислите, че ако вас ви е криво, ако вие сте скърбен, че това е лошо. Защо хората считат, че скръбта е нещо лошо? Защото не разбират. Когато една жена е бременна, тя е скръбна, защо? – Носи нещо в себе си и не знае дали ще може да го изнесе или не. Като роди детето, в нея вече престава вътрешното смущение. Всеки човек, който е бременен с нещо и той се смущава. Вие казвате: „Хубаво, то е по отношение на жените, когато са бременни“. Мъжете ще кажат: „Нас това не ни интересува“. Няма човек, който да не е бременен в умственият свят. Жените са бременни и раждат, а в астралният свят и мъжете раждат. Щом имаш едно чувство, ти си бременен. Зароди се желание и искаш да го постигнеш. Ти си бременна жена. Ако е за бременността, никой не е свободен. Сега това са обяснения. Когато дойдем да мислим, че една жена е бременна, ще си съставим това, което не е. Там е всичката погрешка, даже някои от вас може да питат защо е станала жена, или защо е станал мъж? – Никой не може да обясни защо е станала жена, не може да обясни. И защо е мъж, пак не може да обясни. Жена си, защото чувствуваш. Всеки, който чувствува е жена. Мъж си, защото мислиш. Всеки, който мисли е мъж. Щом имаш мисъл, мъж си. Щом имаш чувство, жена си. Под думата „жена“, какво разбираш? – Разбираш това, което не е.

Та казвам: Най-първо трябва да знаете. Вие гледате на сегашния свят и казвате: „Защо светът така е създаден?“ – Сега само Бог знае защо е създаден светът. Той се е проявил, ние трябва да изучаваме Неговото проявление. Ти най-първо, трябва да внесеш единство в Битието, да знаеш, че всяко нещо има своето начало. Колкото и да си малък, между малкото и голямото има отношение. В създаването на нещата всеки един човек, който съществува, той си има своето място. Някой път ти кажеш: „Аз не съм даровит“. Ами че ти си един добър готвач, знаеш да готвиш на физическото поле. Цял майсторлък е да знаеш да готвиш. Известни елементи тъй да ги съчетаеш, да действуват приятно на вкуса. Ако този простият човек е станал отличен готвач, че той привлича хората със своето готвене, ти не можеш да станеш такъв готвач? Или в своята мисъл, или в своите чувства може да ги сготвиш, приятно да им е на хората. Искаш да те разбират хората. Ако не знаеш да сготвиш, да съпоставиш приятни чувства, никой няма да те обича. Готвачът обичат не заради неговата красота, но заради онова, което може да направи. Всичко това са условия, най-разнообразни елементи, които е взел и съчетал. За този вътрешен похват, всички обичат готвача. Та казвам: Вие, които сте събрани, да знаете какво да сготвите от вашите чувства, да знаете какво да сготвите от вашите мисли. Ако този готвач мисли дали ще има той мющерии, той сготви добре и казва: „Аз ще имам мющерии, ще има хора, които ще дойдат да се хранят“. Казвам сега: Трябва едно разбиране, защото ще дойдете до едно положение. Ако не се учите добре, ако човек не е доволен от живота си, ще дойде недоволството. Ти не може да седиш в безразличие, тебе ти е неприятно, не си доволен от живота. За да те излекуват от туй състояние, ще ти дадат недоволство. Ако не си доволен от малкото богатство, което имаш, непременно ще дойде сиромашията. Сиромашията е противно на богатството. Ако станеш доволен от сиромашията, богатството ще дойде. Законът е там, че ако ти си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ако си недоволен от богатството, то се намалява. Противоположни са. Ако си недоволен от сиромашията, тя се увеличава. Ставаш по-богат, и в богатството, ако не си доволен то се намалява. Богатството чрез доволство се увеличава. Ако си доволен от малкото богатство, другото ще се прибавя, другото ще се прибавя, както един плод. Един малък плод, понеже е дребен, когато се е появил, идат частица по частица, увеличава се и става зреене. Ако този плод не е доволен от своето битие, той се разкапва, разваля и пада.

Когато ние говорим за Любовта подразбираме всички да вземем участие в онова, което Бог е създал, да ни радват и най-малките работи, които Бог е създал. Минаваш, виждаш една мравка, казваш: „Това нищожество, защо ли е дошло в света?“ – Ти с това обиждаш Онзи, Който го е създал. Какво е предназначението на мравята? – Мнозина от вас не знаете. Какво е предназначението на пчелите? – Или какво е предназначението на цветята? – На водата, на въздуха, на светлината? – Всичко това са предназначения за някого. Те са проявления. Бог се проявява чрез всичките, ако вие разбирате Божиите проявления.Трябва да стане едно отношение, да се образува между вас и Бога. Вие можете да мислите, че сте едно същество нищожно, нищо не значи това. Може да сте едно дребно същество, но ако Бог ви е създал вас, Той е имал някаква мисъл заради вас. Следователно, вие гледайте да проникнете в Божията мисъл, защо ви е създал. Една жена може да мисли защо е жена. Една мома може да мисли защо е мома, защо е създадена. Един момък може да мисли защо е момък, защо е създаден. Един богат човек може да мисли, защо Бог го е създал. Не, че Бог го създава богат, на богатият човек богатството му се обуславя на нещо. Ако всеки от вас иска да знае да пее и да свири, но ако той няма от туй богатство на музиката, той не може да се прояви. Ако вие попитате къде е складирана музиката, ще кажеш: „Тук“. Но цигулката е условие за музиката, или може да кажете в ръката. Но ръцете са условие за музика. С очите може да четеш нотите, но музиката е някъде складирана. Нещата може да бъдат музикални, а може да бъдат и немузикални. Музикалните неща са приятни, а немузикалните, са неприятни. Следователно, всяко нещо, което ти е приятно, вътре в него има музика; и всяко нещо, което ти е неприятно, е немузикално. Немузикалните работи са неприятни, само музикалните работи са приятни. Тогава ще запитате: „Защо е така?“ – За да знаеш да работиш. Немузикалните неща може да станат музикални, следователно стреми се да направиш немузикалните работи, музикални. Като се стремиш да ги направиш, ти ще влезеш в съприкосновение, във връзка с Бога. Един закон има, ще започне той да те създава. Под думата „създаване“, дал ти вече условия да мислиш, да чувстваш, че ти някъде съществуваш. Колкото и да си дребен, нищо не означава. Едно дете, което се ражда, постепенно в него се заражда желание да се движи, да яде. В яденето се развива неговото сърце, от движението се развива неговият ум.

Та казвам сега: Вие като ученици на една Божествена школа, вие мислите само за обикновените работи, туй, което не може да донесе щастие. Вие сте доволни от даден момент, само от едно състояние. Искате да бъдете красиви, искате да бъдете богати. Но туй го желае всеки. Вашата красота, която имате, я желаят и другите. Щом двама души са красиви, между тях ще се роди състезание, кой е по-красив. Тогава щом единият или другият е по-красив, ще се разделят на две. Единият или другият е по-красив, и тогава от хубавото, от красотата ще излезе един хубав раздор. Като се движиш има опасност да се блъснеш. Ако не си умен, като се движиш в пътя, може да се блъснеш и в движението да създадеш за себе си една малка неприятност. И следователно, вие искате да кажете една дума, имате една дума, искате да я кажете, но вие не седите да обмислите, че вашата дума може да се блъсне някъде и може да причини вреда на тебе. Понеже всяка дума, която ти си казал, тя ще иде в пространството и ще се върне при тебе. И всяка една твоя мисъл ще излезе из пространството и пак ще се върне. И всяко едно чувство, което в тебе се е развило, ще иде в пространството и ще се върне при тебе. Резултатите на туй, което ти си направил ще се върнат. И тогава, ако резултатите са по-добри, ти ще бъдеш радостен, пък ако резултатите са лоши, ти ще бъдеш нещастен. И ще мислиш, запример, кога са се създали. Да обясня, че то е законът на прераждането. Че някъде в миналото ти си бил цар, осъждал си хората на общо основание, по хиляди си ги пращал на ешафода, и си ги карал тия хора да ти се подчиняват. Някъде ти си станал слуга. Господарят те е хукал и другите слуги са те хукали. Обясняваш философията, че един ти си бил цар, че си заповядвал, та всичките хора, които те заобикалят са страдащите и те казват: „Знаем те какъв си, за тебе ние пострадахме“ и започват да те измъчват. Не го знаеш сега, ти казваш: „Ни най-малко не помня“. Не помниш, че си бил цар, но помниш резултата, тия хора не те обичат. Всяко нещо, което става има своя причина. Ако един човек те обича има причина. Ако не те обича, пак си има причина. Казвал съм ви и друг път, че в Бога има две воли. Ако вървиш по закона на доброто, ти ще опиташ добрата Божия воля; ако вървиш по закона на злото, ти ще опиташ злата воля на Бога. И вие сега искате като вървите по единия или по другия път да имате едни и същи резултати. Не можете да имате едни и същи резултати. Ако един човек с вас се обхожда добре, вие имате едно отношение. Ако с вас се обхождат зле, вие имате друго отношение. Ти не можеш да обичаш един човек, който ти прави зло. Когато ние казваме, че трябва да обичаме Бога, ние подразбираме заради Неговата Любов. Аз трябва да обичам другите хора не заради тях, но заради Онзи, Който ги е създал, защото ако на една майка детето е лошо, ще кажа: Обърнете внимание на вашето дете. Няма да ида аз да го възпитавам. Лошият човек вие оставете друг да го възпита. Вие не се занимавайте с него. Вие понякой път се занимавате с дявола, даже искате да изправите дявола, и му четете нотации, че не трябва да прави туй, което е в света. То не е ваша работа. Оставете дявола на спокойствие, дяволът мяза на един борсук. Борсукът е едно млекопитающо. Турска дума е тя, язовец значи. Когато го гонят, той има една течност и пръска тая течност по всичките. Казвам: Създадете сега в себе си едно желание. Не поддържайте онова, което вече сте поддържали. Не се радвайте на миналият ден, радвайте се на днешния ден. Онова, което можете да го имате като историческо, оставете го. Какво има да се радваш на миналия ден? – Едно време какъв бях млад! Остави това. Днес какъв си. Остарях. Каква е разликата между младостта и старостта? – Вие нямате истинско понятие. Тъй както разбирате, не е правилно разбиране. Младият е първокласен невежа, старият е първокласен учен човек, но е пък слаб човек. Младият е невежа, но е силен, расте. Старият е учен, но се смалява, но това е едно криво разбиране. Старият изгубил своята сила, понеже е помислил, че е остарял. В света само един стар човек има, то е Господ. Ти да кажеш, че си стар, значи, че си Господ. Ти като кажеш: „Аз съм Господ“, Господ казва: „Покажи си силата“. Ти като речеш да покажеш силата, ти хлътнеш. Не казвай, че си стар, а че си млад, трябва да вървиш. Като си млад, винаги трябва да мислиш, че си дребничък, че всеки ден по малко трябва да растеш. Младият трябва да мисли, че е невежа, той трябва да мисли, да има вътрешен импулс. Вие казвате: „Ние остаряхме, опитахме всичко в света. Няма какво да учим, нищо не ни интересува“. Какво ви интересува, да идете в оня свят. Какъв е оня свят, не знаете. Тогава ще ви кажа онази басня, за вълка и лисицата. Вълкът се оплакал на лисицата, че му дотегнали тия хора, гдето мине все го хукат, лоши хора не разбират от човещина. Навсякъде го хукат, иска да намери други хора да живее между тях. Лисицата го пита: „Ами зъбите си ще вземеш ли?“ – И там хората ще имат същите отношения към тебе. Ако ти не възпиташ твоя език, ако ти не знаеш как да говориш, ако не знаеш как да пееш, ако не знаеш как да туриш думите, да ги поставяш като музикант, ако не направиш една песен за свирене, ако не пееш нещо хубаво. Всеки от вас е пратен да стане музикант. Срещна ме и ми каза хубава дума, услужи ми. От какво зависи вашето приятелство? – Някой ваш приятел ви е казал сладка дума. От какво зависи цената на възлюбления и възлюблената? На сладките думи. Той казва: „Вие сте божество, като вас не съм срещал. Вие сте величие, вие сте такава красота, такова благоухание излиза от вас, че моя живот се осмисли. Ако не бях ви срещал, от мене нищо нямаше да стане, благодарение на вас, аз станах това“. Хубави думи са тия. Един ден казва: „Слушай, ти ни най-малко не си такова величие, каквото мислих, ти си едно малко бръмбарче“. Аз не мисля, че твоят възлюблен ти казва това, ами в твоят възлюблен има две плочи. Първият път, когато ти говори, то е едната плоча. Когато той спря, туря другата плоча, която ти казва, че си бръмбар. Тогава из устата на този високоговорител, из устата на този възлюблен излиза други един. Като го питаш, той казва: „Аз никога не съм говорил“. Ти казваш: „Аз те чух през устата си го каза“. Той те слуша, не те разбира. Твоят възлюблен никога не може да ти каже това. Първото нещо, което ти е казано, не е вярно. И второто не е вярно, те са две плочи. Твоят възлюблен като иска да те занимае, започва да те хвали. Плочата не е направена от него, филм е. В природата има такива филмови плочи. Всичките възлюблени имате такива плочи. Във всеки се намират стотина такива екземпляра. Някой път ви дотегне да ги туряте да се въртят. В най-първата аз давам един пример. Един англичанин като се оженил, в първата година дал 3500 целувки на възлюблената, втората дал 2000, на третата 1000, на четвъртата – 500, на десетата годишнина – само една целувка. А от десетте нататък – без целувка. То е външната страна. Ще погледнем на живота – няма смисъл. В целувката има цяла една философия. Целувката е един свещен момент. Човек не трябва така да гледа. Можеш да целуваш само при особен случай. Майката като роди едно дете, туй, което тя е родила, тя го обича; туй, което ти си родил хубавото, красивото, възвишеното, туй, което е пълно с Любов, може да го целуваш. Истинската целувка се образува само от Любовта. Можеш да целунеш само туй, което има светлина в себе си, може да целунеш само туй, което има свобода в себе си. Или за да направиш една целувка, трябва да присъствува Любовта, трябва да присъствува Истината, те да са свидетели. Тази целувка е на място. Щом не присъствуват те, ти ще създадеш своето нещастие.

Писанието казва: Който яде хляба недостойно, в Деня на Господа си навлича нещастие. Значи с достойнство. Едно свещено достойнство има. Та казвам: Вие сте недоволни от себе си, имате състезание да станете като другите. Не се стремете да станете като другите. Бъдете такива, каквито Господ ви е направил. Всеки да съдържа своите особени качества, туй което има както е, да бъде едно цвете, както Господ го е създал. Всеки да мяза на себе си, но да е в хармония с другите цветя. Щом си в хармония, ти си на място. И никога не мисли, че си нещо по-горе от другите хора, защото по-горе от всичките е само Бог. Всичките други хора, от най-малките до най-големите, те имат еднакви отношения. Малкият пръст и големият пръст имат еднакви отношения. Големият пръст и малкият пръст са еднакви, те имат еднакви отношения. Но в света трябва да има големи страни. Палецът, той е важен, но този малкият пръст е търговец.

Сега аз ви превеждам тия неща, вие като млади сте същите и като стари сте същите. Каква е разликата, че едно време сте били млад. Аз не искам сега вие да разрешавате въпроса. В мене идеята е – Любовта ви към Бога, в живота да се увеличава. Работата е, че вие в ранната възраст имате по-голяма Любов към Бога, отколкото в старост. Едно време ви интересуваха някои неща повече, отколкото сега. Едно време Любовта ви интересуваше повече, отколкото сега ви интересува, слизате надолу. Сега гледам между хората, онзи, който няма нещо, развива Любовта; а пък онзи, който разлюбил, търси да намери нещо. Или може да се е влюбил в общественото мнение на хората. Хубаво, ако общественото мнение на хората и ако хората са израз на Божията мисъл, туй обществено мнение на място е. Но ако един човек частично гледа на тебе, той те гледа така и ти казва: „Какво ли може да стане от това дете?“ Ако ти обичаш Бога, ще видиш скритите заложби в детето, тъй както в една книга. Ако знаеш да четеш, тази книга не е добре подвързана, но ако отвориш книгата, ще видиш какво е съдържанието. Всеки един човек има нещо вложено. Вие трябва да проучавате себе си, да проучавате и него, трябва да възприемете Любовта в новата форма, да почнете да обичате всички. Като слушате един извор, който тече, да ви причини една радост, че сте видяли, че тече. Или като видите един цвят разцъфтял, да имате една радост, да знаете, че има един закон. Ти си се обезсърчил в живота, заболял си, мислиш, че можеш да умреш. Ако видиш някой цвят, който е цъфнал, ако разбираш закона, защо този цвят е цъфнал, ти ще оздравееш. Господ ти казва: „Както направих този цвят да се разцъфти, така ще направя и твоята болка да се премахне“. Ако повярваш, моментално ще стане. Ако минаваш и малко проветрение има, пратил вятър, вас ви е страх от вятъра. Ти си излязъл, много деликатен си, търсиш тихо, спокойно време. Но смени се времето, стане бурно, вятърът тъй духа, че се уплашиш, казваш: „Ще се простудя“. Ако разбереш защо се движи вятърът, моментално ще оздравееш. Ами туй раздвижване на въздуха Господ го е пратил заради тебе, да дойде малко чист въздух. Понеже въздухът е нечист, приижда чист въздух. Ако разбираш и възприемеш този въздух в съзнанието, в мисълта, веднага ще се обновиш. Дошъл някой човек, откраднал ти парите, трябва да разбираш защо ги е откраднал. Този човек ти е откраднал парите, понеже не си искал да се запознаеш. Той откраднал парите, хващат го един ден. И ако ти разбираш защо ги е откраднал, ще кажеш: „Аз много съжалявам, едно време ги бях приготвил да ти ги дам. От колко години те чакам да ти ги дам“. А ти като не разбираш, ще го хванеш и по законите ще го туриш в затвора, казваш: „Да се научиш, да не крадеш!“ То са старите ваши разбирания. Писанието казва, че Бог, Който ни вижда всичките погрешки, Той се радва. Някой път Господ се радва на нашите погрешки: „Потърси ме, казва, в ден скръбен на твоите погрешки, и Аз ще ти помогна, и ти ще Ме прославиш“. Сега ако ви приведа тази Истина, вие всички ще се усъмните. Ще се усъмните тъй както, ако дойде един красив момък при вашата дъщеря, ако вашата дъщеря е на умиране и лекарят каже: „Ако този момък целуне дъщеря ви, тя ще оздравее, понеже в този момък има тази магнетическа сила, ще ѝ я предаде“. Ти туй го схващаш. Туй няма да ви съблазни в нищо, но ако дъщеря ви е здрава и няма никаква болест, и ако някой я целуне, тогава виж. Защо сега в единия случай нещата са добре приети, а в другия не са? – Когато двама души са здрави, никога не може да се целуват. Един здрав човек може да целуне един болен, но двама (здрави) души, не могат да се целуват. Двама здрави хора, ако се целунат, те целуват трети помежду им. Единият го целуне от едната страна и другият от другата. Те ако бяха ясновидци, ще видят, че има трети помежду им, а те мислят, че двамата се целуват. Двама здрави не може да се целунат. Един болен и един здрав може да се целунат. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Ще дам пояснения, един ден ще разберете.

Казвам: Бог иска да ни извади от едно състояние на нашата мисъл. Има такива състояния неподвижни. А в Бога всякога има желание, Той иска да ни накара да мисли. Ако Той не може да те накара да мислиш, ще те накара да чувствуваш. Ако не искаш да чувствуваш, ще дойде някоя неприятност. По всеки начин Бог иска да те накара да работиш, иска да те изкара от едно положение, в което си влязъл. Най-първо ще мислите: Всичко, което е създадено в света, е създадено за добро. А всичко, което е зло в света, е създадено за да може злото в света да създаде условие, за да се реализира доброто. Тъй седи принципът. Защо е злото? Злото е създадено за да се реализира доброто. Понеже без злото, доброто не се реализира. За да се прояви доброто, за да се прояви Любовта, трябва да дойде омразата. Ако омразата не се прояви, Любовта не може да се реализира, те са противоположности. В душата някой път се зароди омраза. Омразата у вас нека седи като мисъл. Защо е дошла омразата? – За да се реализира Любовта. Ако омразата не се яви, Любовта не може да се реализира. Ако лъжата не се яви, Истината не може да се прояви. Това са контрасти. Защо е така? Така е. Сега определям.

Да кажем от 32 трептения можете да образувате един звук, но и 31 трептения пак образува звук. Едно трептение пак образува звук. Какво е отношението на 32 трептения, как са го изчислили физиците? – Има начини, те не са ги броили. Но има методи. Та казвам: Трябва да разбирате. Всяка една мисъл се определя. Един музикант има камертон, който определя тона. Казвам: Кой е основният тон на вашите чувства? – Кой е основният тон на вашата мисъл, или кой е основният тон на вашите постъпки? В съвременната музика имате „до“, „ми“, „сол“, „до“. Имате три основни тона, от които образувате и другите тонове. „До“ се взема като основен тон. В миналото са вземали друг основен тон. Основният тон не излиза отвсякъде. Сега няма да се спирам повече върху това.

Та казвам: Отдето започват да се оправят работите, той е основният тон. В своя живот ще знаете, че имате думи, от които започва вашето щастие. Има други думи, от които започва вашето нещастие. И гами има. Ти като кажеш една дума, от тази дума ще започне или твоето щастие, или твоето нещастие, или твоето добро, или твоето зло. Следователно, когато ти започнеш да говориш, ще се спреш, ще се обърнеш към Бога, ще се помолиш, ще кажеш: „Господи, дай ми основният тон“. Основният тон, който внася щастието на душите. Една дума ми кажи, която дума така да кажеш. Отивате при един ваш кредитор и човекът ви намразил, понеже не му изплащате дълга. Има лошо мнение заради вас, какво трябва да му кажете сега? – Ще идете тихо, да се извините и ще кажете: „Ще ме извините, аз не постъпих разумно, но имах предвид да ви покажа, че колкото ви дължа ще изплатя дълга си, ще изплатя и лихвите. Имам едно правилно отношение към вас, ще ме извините“. Не само празна дума да кажете, но веднага ще платите дълга. Две, три думи като кажете, той ще се измени. Не отивайте да му доказвате, че жена ви е болна, че децата ви са болни, пък нито жена ви е болна, нито децата ви са болни и умрели. Често хората в лъжите са изобретателни. Среща един българин един свой приятел, който обичал да хвърля дубари. Десет години не са се виждали. – „Я, ти не можеш ли да ми кажеш една лъжа?“ – „Остави се, голямо нещастие ми се случи. Аз лъжите вече ги забравих, но едно голямо нещастие ми се случи, баща ми е умрял и нямам пари да ида при него“. (Другият) изважда и му дава 500 лева. Той му казва: „Тази е последната лъжа“. Питам сега: Защо първият иска да му каже една лъжа, защо и (вторият) се е представил, като че той напуснал лъжата? Питам ви: Защо единият иска да му каже една лъжа? – И защо другият иска да се покаже, като че престанал с този занаят? Така и в живота, срещнеш някой, той се показва, че не обича някого, не му обръща внимание, не се интересува, но каквото се каже, дава ухо. А се представя, че не се интересува, че друго нещо го интересува. То не са ли все такива лъжи. Ако не те интересува нещо, като говорят двама, срещнеш хора, които се обичат, те себе си не обичат, но Бог е между тях. Щом се обичат Господ е дошъл, Господ им говори. Те двамата като ученици слушат като им говори. Когато на двама души Господ говори, казвате: „Обичат се“. И се стягате тогава да развалите работата. След туй се яви Господ със своя камшик и ви наложи много хубаво. Тия двамата като ги разедините, Господ се оттегля, те ще се намразят. Разваляте Любовта на някого, да видите какво има там. Когато двама души се обичат, работете с благоговение. Слушайте онова, което Господ говори, понеже то ще бъде едно предметно учение заради вас. Когато дойдете до Любовта, не си давайте никакво мнение. Туй, което прави Бог е добро. В дадения случай бих желал всички да се обичате, подразбирам на всички Господ да ви говори и вие да Го слушате с най-голямо благоговение, и тогава ще кажете: „Така ще живеем както Ти кажеш“.

Отче наш.

XVI година.
31 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 30 юни 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, аз, бог, хора, жена, работи, любов, казва, дум, свят, мисли, казвам, всички, кажеш, себе ,

Общ Окултен клас , София, 30 Юни 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder