НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Особеностите на човека / Особената черта на човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Особености на човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, черта, себе, бъде, дванадесет, хора, крака, аз, всички, можеш, иска, живот, знаете, бог, казва ,

 Утрини Слова , София, 20 Юни 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 20 гл, от Евангелието на Йоана, от 17 ст. нататък

Христос имаше дванадесет ученика. Един от тях беше голям реалист. Каквото и да му говореха, той не вярваше, докато сам не видя и не провери нещата. Той се казваше Тома, Когато учениците казаха, че видели Христа, той отговори: Докато не пипна мястото, дето са били гвоздеите, не вярвам. Де се е чуло, умрял човек да възкръсне! Не мога да се водя по чужди умове.

Като се казва, че Христос имал дванадесет ученика, това подразбира дванадесет извора, дванадесет качества, дванадесет сили, дванадесет ума, дванадесет сърца, дванадесет очи, дванадесет ръце, дванадесет крака – всичко по дванадесет. Ще кажете, че разполагате само с.две ръце. На физическото тяло имате две ръце, на духовното две, на умственото две, на причинното две, на будическото две, и най-после на тялото, с което човек се слива с Бога, още две, всичко дванадесет ръце. Ще кажете, че това е невероятно. Кога нещата са вероятни? Ти вярваш, че лъжата е лъжа, истината е истина, но тия две вярвания коренно се различават. Вярваш в празната си кесия, която е пълна със въздух – това е лъжа. Вярваш в кесията си, пълна със злато – това е истина. В първия случай вярваш във въздуха, който нищо не допринася. Във втория случай вярваш в нещо реално.

Сега, ако искате да разберете живота и неговия дълбок смисъл, трябва да направите известно усилие, да се мръднете няколко стъпки напред. Например, водата, която тече през вашата чешма, е хубава, приятна за пиене, но има още по-хубава от нея. – Де е тя? – На планината. Значи, трябва да направите едно малко усилие, да се качите няколко километра нагоре, да отидете при чистия, планински извор. Казваш: Ако аз не мога да отида на планината, друг ще ми донесе оттам вода. Представи си, че ти сам трябва да отидеш на планината. Какво ще правиш тогава? Има опитности, които човек сам, непосредствено трябва да добие. Какво трябва да прави? – Да се откаже от навика си да получава всичко наготово. Какво прави славеят? Кой професор го учил да пее? Славеят сам се учил да пее. И днес, като добър певец, той пак се вслушва в пеенето на другите птички, продължава да се учи. Важно е да има в него подбудителна причина, която да го застави да учи. И човешката мисъл може да се превърне в песен – подбудителна причина е нужна за това. Като такава може да послужи всяко същество, което стои по-високо от обикновения човек. Ако поставят мекушавия човек под голямо налягане, той постепенно се сгъстява, докато се втвърди. – Защо му е тая твърдост? – Така постъпват някои моми със своите сукмани. Те ги диплят толкова много, че образуват бърченици, над които поставят известна тежест, да ги държи прави. Значи, за да се поддържат в изправност, нещата се нуждаят от известно налягане.

Същият закон се отнася и до ума, и до сърцето, и до волята. Искаш да мислиш право – умът ти трябва да бъде в изправност. Искаш да чувствуваш правилно – сърцето ти трябва да бъде в изправност. Искаш да пееш – гърлото ти трябва да бъде в изправност, да взимаш основните тонове правилно. Тогава ще се справите лесно с повишението и с понижението на тия тонове. Вие по-лесно взимате повишенията. Като дойдете до пониженията, изпитвате известно затруднение. Такива повишения и понижения съществуват и в човешките мисли и чувства. Повишения и понижения съществуват и в щастието, и в нещастието.

И тъй, ако сте щастливи, пониженията не са приятни; ако сте нещастни, пониженията са приятни. От ваше гледище, страданието трябва да се понижава, а радостта – да се повишава. Като слушате здрав човек да говори, в тембъра на гласа му долавяте нещо особено, което определя, че е здрав. Тембърът му е неговата диагноза. Значи, по говора може да определите, добър ли е даден човек, или не; истинолюбив ли е, или не обича истината; меко ли е сърцето му, благороден ли е, или невъзпитан и груб. Достатъчно е да чуете една дума от човека, за да определите неговия характер. Когато пазарите слуга в дома си, чуйте, как говори Първата дума, която излезе от устата му, може да определи, ще работи ли добре той, или няма да работи. Същото се отнася и за вас. Още като станете от сън, вслушайте се в първата дума, която ще изговорите. Тя ще определи работата ви през деня – ще я свършите ли добре, или няма да я свършите.

Наблюдавайте себе си, наблюдавайте и своите близки, да видите, колко лесно стават пониженията. Виждате, че един човек върви в правия път. Един - два дена той е добре. На третия ден вече казва: Какво ще стане с мене, ако се подхлъзна и отклоня от правия път? Във вярата му става понижение. Той не е взел вярно основния тон. Защо идат пониженията и повишенията, не знаем; или защо нещата стават нормално, и това не знаем. Ти страдаш, но не знаеш, защо страдаш – неприятно ти е, че страдаш. Радваш се, не знаеш, защо се радваш – приятно ти е, че се радваш. Ако си дадеш отчет, защо страдаш и защо се радваш, нищо не можеш да кажеш.

Днес всеки човек си има по една идея, която иска да реализира, и мисли, че неговата идея е най-съществена. Малкото дете, което постъпва в първо отделение, иска да свърши курса на първоначалното училище; ученикът от прогимназията иска да свърши трети клас, да постъпи в гимназията. Гимназиалният ученик иска да свърши гимназия, да постъпи в университет. Студентът иска да свърши университет и после да се специализира. Оня, който учи музика, иска да стане гениален музикант. Докато учиш и напредваш, ти мислиш, че си свободен, имаш условия да се развиваш. За религиозния, обаче, казват, че е вързан, като кон на ясли. Той може да се движи напред или назад, наляво или надясно, доколкото въжето позволява. По-далеч от въжето не може да отиде. Най-после религиозният казва: Такава е съдбата! – Такава е съдбата на вързания кон, но не и на свободния. Каква е съдбата на свободния кон? – Да се движи свободно в гората. Там ще срещне друга мъчнотия – там има вълци. Те могат да му одерат кожата. Каква полза има от тая свобода?

Хората се намират в един свят на постоянна борба. Искат, или не искат, те трябва да минат през бойното поле. Ако някой може да мине през това поле, без да го засегнат снарядите, добре ще бъде за него. На мнозина дрехите ще бъдат надупчени ог куршумите. Някои ще бъдат ударени право в сърцето. Няма човек, който да не е бил ранен, или да не бъде ранен. Защо е така? – Бойно поле е това! Хората се бият и казват: Свобода, или смърт! – Няма ли друг път за минаване? – Няма Ще минете през бойното поле. Каквото и да правите, ще минете през големите сражения на живота. Вие трябва да владеете изкуството на добрия войник, да знаете, как да вдигнете крака си, как да го сложите, отде да минете и т. н. Слухът ви трябва да бъде толкова остър, че отдалеч още да чувате снарядите и да различавате посоката, отдето идат. Тая мисъл е малко отвлечена, но постепенно ще я разберете. Някой дойде при мене, иска да му определя диагнозата, от какво страда. Той казва: Здрав бях, добре се чувствувах, но какво ми стана от едно време, сам не зная. Усещам болки в раменете, в коленете, не ми се яде, не съм разположен за работа. Казвам му: Ти не се храниш правилно, много бързо ядеш. – Какво да правя? – Имам бърза работа, която трябва да свърша. – Ти си свършил работата си, но си объркал здравето си Най-важната работа на земята е храненето, да знаеш, как да се храниш. Здравето зависи от правилното хранене. Който има здрави зъби и добре дъвче храната си, той не боледува. Ако дъвчеш храната си само на лявата, или само на дясната страна, не можеш да бъдеш здрав. Ако при храненето отваряш широко устата си, пак не можеш да бъдеш здрав. Ти поемаш много въздух, който отива в стомаха и произвежда гърчения. Въздухът пречи на правилното храносмилане. Ако се храниш и в това време критикуваш близките си, или негодуваш против живота, не можеш да бъдеш здрав.

Като ученици, вие трябва да минете през една вътрешна дисциплина. И тогава, като работите или учите, ще имате резултат. Някой изучава един език две - три години и мисли, че го знае добре. Не се учи лесно език. Срещал съм много американци, англичани, но малцина знаят английски, както трябва. И българите не говорят правилно български език. Малко българи съм срещал, които говорят български, както трябва. Малко религиозни хора съм срещал, които мислят правилно. Като ги сполети някакво нещастие, те казват: Защо Бог допуска това нещастие? – Бог не се занимава с нещастията на хората. Бог никога не е мислил да чупи краката и ръцете им. Някой паднал от колата и счупил крака си. После казва: Как допусна Бог да счупя крака си? Бог никога не е мислил да счупи крака ти. Твоето невнимание е причина за това.

Един баща впрегнал каруцата си и тръгнал с момчето си за града По едно време той пожелал да изпуши една цигара. Дал юздите в ръцете на момчето си, докато изпуши цигарата. Момчето, което никога не карало каруца, ударило конете с камшика и силно дръпнало юздите. Конете хукнали да бягат толкова силно, че бащата не могъл да ги спре. Скочил от каруцата, но изкълчил крака си. Най-после спрял конете и обърнал каруцата назад. Като се връщал в селото, той се питал: Преди да тръгна на път, се помолих на Бога, но как се молих, не зная. Защо ми се случи това нещастие по пътя?

Всички хора се питат, коя е причината за нещастията, които ги сполетяват. – Техните неестествени желания. Нужно ли беше тоя човек да пуши в каруцата си? Трябваше да има търпение: като слезе от каруцата, тогава да си запуши една цигара. На каруца цигара не се пуши Ония, които работят с взривни вещества, са крайно внимателни. Тия вещества експлодират при най-слаби сътресения. Човек носи в себе си експлозивни вещества, бомби, които избухват при най-слабото сътресение. Достатъчно е да се докоснете до една експлозивна мисъл в човека, за да причини голямо нещастие. Това не трябва да ви плаши, но бъдете внимателни и към себе си, и към окръжаващите, да не си причинявате взаимно пакости и нещастия. Като стане от сън, човек трябва да се моли, да го ръководи Бог през деня, да бъде страж на устата му, да не предизвиква запалване на бомби. И тъй, поставете Бога страж на устата, на сърцето и на ума си, че каквото говорите, мислите или чувствувате, да бъде на мястото си. Ако не поставяте всяко нещо на място, всички ваши действия ще имат обратна реакция и ще носите техните обратни последствия. Като знаете това, гледайте да избягвате нещастията. Има неща, обаче, които не могат да се избегнат. Например, Христос беше разпнат. Това не можеше да се избегне. Защо трябваше да страда Той? – За да освободи човечеството от греха. Христос пое доброволно своя кръст, за да спаси света. Който страда за другите, в края на краищата, ще придобие някакво благо. Може да мине много време, докато получи това благо, но жертвата ще даде своя плод. Сега и вие страдате, но не знаете, за себе си ли страдате, или за другите.

Казвам: Човек може да страда за себе си,, за своя ближен и за Бога. Най-великото страдание е да страдаш за Бога. Под „страдание", в истинския смисъл на думата, разбирам страдание за Бога. Също така ти можеш да пееш за себе си, за ближния си и за Бога. Приятно е да пееш за себе си Като пееш за своите ближни, те могат да ти плащат, а могат и да не ти плащат. Най-приятно е да пееш за Бога. – Трябва ли човек да продава музиката си? Питам: Трябва ли религиозният да продава убеждението и чувствата си? Той отива между хората да проповядва, а те му плащат. Това не е ли продажба? Има една опасна страна при проповядването: човек говори за неща, върху които няма нужната светлина. Така не се проповядва. Ако говориш на хората, ще говориш: само това, което абсолютно знаеш. Често описвам духовния свят, и някои ме питат: Духовният свят прилича ли на физичния? – Колкото вашият стар баща прилича на оня млад човек, когото вие не сте познавали, толкова и тия два свята си приличат. Какво ще кажете за баща си, когато е бил млад момък? Тогава нямал брада, косата му е била черна, а сега е побелял, с дълга, бяла брада. – Защо му е израсла брада? – От големи мъчнотии Първоначално и животните не са били покрити с козина. Колкото по-трудни ставали условията на техния живот, толкова повече се покривало тялото им с косми. Същото се отнася и до човека. Обаче, колкото повече се подобряват условията на човешкия живот, толкова повече се подобряват и неговите косми: те стават по-меки Колкото по-малко е обрасло лицето на човека, толкова повече може да се чете по него. Казва се в Писанието, че Яков бил гладък, а Исав космат. Косматите хора се занимават повече с материални работи, а гладките – повече с духовни Това показва, че горите в тях са изсечени и се откриват повече места за обработване. Нивите, лозята, градините са места за обработване. По дланта на човека се познава неговата култури Същото се казва и за лицето. Ако лицето на човека е обрасло с косми, нищо не можеш да четеш по него. Какво ще четеш по лицето на коня или на кучето? Опитното око все ще прочете нещо, но твърде малко. Например, хапливият кон има една особена линия на устата, едно особено изкривяване. Ако видиш тая линия на устата му, трябва да бъдеш много внимателен, да стоиш далеч от него, защото ще те ухапе. Човек трябва да бъде добър физиономист, да разбира и най-тънките черти на човешкото лице.

Като изучавам човешкото лице, виждам, как някои хора погрозняват по причина на една лоша черта в характера им. Някой човек не уважава хората и, като му говорят, той изкривява устата или мръдва носа си особено, с което изказва презрението си към тях. Днес изкривиш устата си, утре сбръчкаш носа си, докато придобиеш навик, и лицето се изкривява. Някой върти ръцете си на една и на друга страна, не знае, де да ги постави. Той ги кръстосва, пред гърдите си или ги туря под мишците си. Ръцете имат отношение към правото. Не можеш да живееш правилно, докато не се научиш да държиш ръцете си, както трябва. Краката имат отношение към доброто в човека. Следователно, не можеш да бъдеш добър, докато не знаеш, как да управляваш краката си Може ли да се нарече цигулар оня, който не знае да управлява лъка си? За държането на лъка има ред правила. Лъкът трябва да се държи успоредно на магаренцето. При това, не е едно и също, дали ще минава близо до магаренцето или до шийката на цигулката. В двата случая се получават различни тонове.

Изобщо, за да пееш или свириш на един или на друг инструмент, трябва да спазваш известни правила. Сам човек представя цигулка с четири струни, които отговарят на четирите темперамента. Неговата воля е лъкът, който се движи по струните. Струната „сол" е басът в човека, „ре" е алтьт, „ла" – тенорът, а „ми" – сопранът. Дойдем ли до семейството, там отношенията са други: басът е бащата – струната „сол"; „ми" – това е майката; „ре" – синът, а „ла" – дъщерята. Който разглежда отношенията музикално, лесно се справя с живота. Другояче казано: Нервният темперамент е бащата, сангвиничният – майката. Първо жената е започнала да мисли Значи, пръв мисли оня, който обича. Дойде ли любовта в човека, той започва да мисли.

Питате: Защо страда човек? – Защото няма отношение към темперамента си. – Как ще се освободим от страданията? – Чрез мисълта. Като мисли, човек постепенно се освобождава от страданията си. Обаче, само правата мисъл спасява човека. Ако се тревожиш, това не е мисъл. Някой се безпокои и казва: Толкова години се подвизавам в духовния път, нищо ли не съм постигнал? – Ти си в правия път, имаш известни постижения, но това е резултат на работата, която си свършил в миналото. Важно е, какво си постигнал днес. – Бог ще уреди работите. – Той ще ги уреди, но каква полза ще имаш от това уреждане? За да се ползуваш от благата на живота, и ти трябва да си работил за тяхното придобиване.

Казвам: Да мислиш право, това значи, да се съобразяваш със законите на музиката. Значи, мисълта върви по пътя на музиката. И чувствата се движат по законите на музиката. Значи, мислите и чувствата имат трайност на цяла, половина, четвъртина, шестнадесетина нота и т. н. Казвате: Това е отвлечена работа. Няма ли по-просто нещо? – Има и по-прости работи.

Един млад американец отишъл в Германия да следва по философия. Той попитал един от професорите по философия: Господин професоре, курсът по философия е четири години. Аз съм бърз по темперамент. Няма ли по-кратък курс? – Има един курс от пет-шест месеца. След това професорът продължил: Когато Бог създал дъба, казал му: За да станеш здрав и траен дъб, да устояваш и на най-големите бури в живота, определям ти дълъг срок – сто години. Като създал тиквата, казал: За да се развиеш и дадеш плод, давам ти срок шест месеца, след което ще ликвидираш с живота си. Ако искаш още да живееш, ще те посадя следната година отново. Ето защо, щом искаш кратък курс, ще заемеш мястото на тиквата.

Помнете: Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи, първо трябва да се справиш със себе си Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна – никой друг да я няма.

Често се спирам върху двете главни заповеди: Да възлюбиш Господа, да възлюбиш и ближния си Изкуство е да любиш, както трябва. Как ще любиш ближния си? Дайте ми един пример за любов към ближния. Зная, че хората се обичат, но как, това е мъчно да се определи. На земята любовта е ограничена, затова мъчно може да се разбере, как се проявява любовта. Докато се прояви, на другия ден изчезва. Вземи от приятеля си сто лева на заем и ги задръж в себе си две – три години, да видиш, как той ще развали отношенията си с тебе. Или, кажи му една обидна дума, да видиш, какво значи приятелство. Той ще ти отговори с десет обидни думи. Не мисли, че можеш да постъпваш, както искаш, или да говориш, каквото ти попадне на езика. Най-голяма е отговорността на проповедниците, свещениците, учените, обществениците. Те са длъжни да говорят истината. Те трябва да говорят само това, което знаят абсолютно точно и могат да го изпълняват.

И тъй, намерете една основна черта в себе си и се дръжте за нея. Основна чърта е тая, която при всички условия остава неизменна. Казваш, че твоята отличителна черта е доброто. Наблюдавай се, оставаш ли добър при всички условия на живота. Ако се мениш, не си добър. Друг казва, че има самообладание. Имаш ли самообладанието на Епиктет? Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения.

Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората? Като им се случи някаква неприятност, ходят от къща на къща да разправят, какво им се случило. Епиктет не се оплаквал никога. Когато господарят му счупил крака, той не казал нито дума по това на другите роби. Той само гхредупредил господаря си, че ако му счупи крака, няма да му бъде полезен. Със своята доброта, той спечелил сърцето на господаря си и придобил своята свобода. Ако имате една основна черта, вие можете да измените характера на окръжаващите. Не можете ли да подобрите характера им, вие сте слаби, нямате още основна черта, на която да разчитате.

Христос каза на Петър: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли? За тоя час дойдох." Колкото и да се гавреха с Христа, Той остана тих и спокоен Той знаеше, че благото на човечеството се крие в Неговите страдания. – Да бъдем и ние като Христа! – Искате да бъдете като Христа, но се стремите към богатство, имот и др. – Това е невъзможно. Не може да носиш корона, жезъл и да бъдеш като Христа. И Христа облякоха в царска мантия, когато Го мъчеха. Те казваха: „Радвай се, царю!"

Христос каза на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури я в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен". Днес всички хора са Томовци. Всички искат да опитат любовта. Тя се прилага без опит. И с опит може да се приеме, но тона е І/12 от любовта. Тома беше един от дванадесетте ученика на Христа. Има неща, които трябва да се опитват; има неща, които се приемат и без опит.

Сега, намерете своята основна черта, която Бог е вложил във вас. Тя ви отличава от всички живи същества. Тая черта ще ви заведе и на оня свят. Тя е записана в Божията книга. Като отворите тая книга, сами ще видите, какво Бог е написал за вас. Това не е достатъчно. Като сте живели и работили на земята, трябва да сте развили тая черта. Ако сте я развили, ще бъдете добре дошли. Ще останете на небето цял ден, да се порадвате на небесния живот. Ако не сте развили тая черта, веднага ще ви върнат назад – една минута няма да ви задържат.

Желая на всички да прекарате поне един ден на небето.

– ''В Божията Любов е благото на човека.''

29. Утринно Слово от Учителя, държано на 20 юни 1937 г. София. - Изгрев.

Особената черта на човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, черта, себе, бъде, дванадесет, хора, крака, аз, всички, можеш, иска, живот, знаете, бог, казва ,

 Утрини Слова , София, 20 Юни 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


29-то Неделно Утринно Слово

20.06. 1937г. 5 ч.с.

Изгрев

Времето - свежо, топло. Небето - ясно, бодро, ведро!

Изпълни се наряда.

Ще прочета част от 20 глава от Евангелието Йоана, от 17 стих.

В Начало бе Словото.

Христос имаше дванадесет души ученици. Но един от тях беше реалист, естественик, следваше по естествените науки. Когато му казваха за неща такива, които не могат да се проверят, да се виждат физически, казва: Тези работи трябва да са въображаеми. Вие де сте виждали, че някой човек, който е умрял и да е възкръснал? Редки са тези работи. И тия работи не можем да ги повярваме. Не мога да се водя по вашия ум. Всеки един човек трябва да има едно от качествата. В човека има дванадесет извора. Дванадесет качества. Дванадесет сили. Дванадесет ума, дванадесет сърца. Дванадесет очи има. Дванадесет ръце има. Дванадесет крака има и какво ли не, все по дванадесет.

За сега за пример вие сте запознати само с две ръце. Но те са на физическото поле. Ако дойдете до вашето духовно тяло и то има две ръце. Стават четири и умственото тяло - две. Стават шест и причинното тяло - осем. И будическото тяло - две - десет. И в онова, в което човек се слива с Божественото, още две ръце - те са дванадесет ръце.

Онзи, който не разбира, ще каже: Тия неща не са вероятни. Те са невероятни неща. Но можем да приложим нещата. Нещата кога са вероятни. Човек кога може да вярва? Ти вярваш в лъжата, че е лъжа. Ти вярваш в Истината, че е Истина. Но тези две вярвания се различават. Ти вярваш в кесията, но в кесията няма нищо. Това е лъжа. Вярваш в кесията, но тя е пълна с злато. Значи вярваш в кесията и в златото. В първия случай вярваш в кесията и вярваш само във въздуха, който е в дадения случай вътре. А въздухът той не пренася нищо.

Та казвам, идете от обикновеното разглеждане на живота по-нататък. Трябва да отидете по-надалече, за да добиете онова, което ви трябва. Допустнете, че имате обикновена вода в къщата - толкова вкусна, както горе в планината на 4-5 или 10 километра там някъде има хубава вода. Но се изисква усилието от ваша страна да идете до там.

Допустнете, че няма кой да ви донесе вода. Вие трябва сам да отидете. Има известна опитност, която вие не можете да добиете чрез другите хора. Понеже вие сте свикнали на Земята все някой да ви направи нещо. Да ви напечати някоя книга; да чуете някоя сладка песен. Но певеца, който иска да се научи да пее, кой ще му пее най-първо? Че ние така сме свикнали хората, че все някой трябва да ни каже или пее. Но онзи славей, който се научил да пее, кой професор му предава това изкуство, това знание? Той се ражда с него. Че този славей, който иска да пее, дава ухо тукъ-там да чуе някой, който пее. Слуша той, пеят ли другите. Той има само едно побуждение - някой да пее. И всяка една ваша мисъл може да се преведе в такава песен. Но все таки трябва да има известна побудителна причина. А побудителната причина може да бъде само едно същество, което седи малко по- високо от вас. То може да бъде една побудителна причина за вас. Когато иска човека да го направят твърд, трябва налягане от горе на долу. Трябва да го стесняват, за да стане твърд. Той трябва да е пречистен или за да се дисциплинира - някой път тези младите моми от селата, а и сега има такива, те имаха рокли, които ги надиблюваха на 10-15-20 дипли и така ги тургаха някъде, че после от горе им турят известна тяжест върху диплите, че да се запазят за дълго време. Момата като се облече тъй, че на рески, рески падат диплите. И ако момата не си дипли хубаво роклята, ще си изгуби фасона на дрехата.

Сега ще каже някой: Е, тези работи.... Но често човешкия ум трябва да се държи в известна изправност. Вземете за пример, че вие сте един певец. Искате да пеете. Но най- първо трябва да изучите основното положение на музиката. Да кажем около 10-15 тона. Имате вие седем тона и Всеки един тон си има своето естествено положение, което тонът има. Има две положения, които са необикновени. Едното е в низходяща степен, а другото е във възходяща степен. Едното се нарича повишение, а другото - понижение. Вън от тия обикновени тонове трябва да знаете и тия изключителни положения - или в повишение, или в понижение. Вземете една ваша мисъл или ваше чувство. Може да е в естественото положение, или нормалното си положение го наричат. Но може да има едно неестествено, изключително положение в понижение: Или пък туй чувство може пък да има едно изключително положение в повишение. До някъде в повишение вие сте го научили да издържате по-добре, отколкото да издържате нещата в понижение. Но това е така по отношение на доброто. В пеенето въпроса седи малко другояче. Но в положението по отношение на един нещастен живот, и там има понижение на нещастието и повишение на нещастието.

Та за пример в красивия живот пониженията са малко неприятни. А в света на страданията пониженията са приятни. И там като се понижава страданието, то става по- малко. Или като се повишава страданието. Е как ще го вземе сега? Да кажем здрав сте. В здравия човек в гласа му има особено нещо и в неговия тембър има нещо особено. Още като говори човек, може да знаеш здрав ли е или не е здрав. Една диагноза има. Много трудна диагноза. Още като говори човек може да знаете добър ли е или не; още като говори човек може да знаете обича ли Истината или не я обича. Още като говори човек, като каже първия тон, може да знаете дали има меко сърдце или няма меко сърдце, дали сърдцето му е възпитано или не е възпитано. Може да знаете кои неща са по вкуса на човека, и кои не са по вкуса му. Само човек като ви говори, може да знаете това. Ако го наемете за слуга, още от първата дума може да знаете ще ви върши ли работа или не. Не само това, но вие като станете сутрин, като произнесете една дума, ще знаете ще свършите ли тази работа или няма.

Вземете един, който тръгва в правия път. Вие проверявате, но той казва: Ако стане нещо и се подхлъзна във вярата? Мислите ли, че човек взема вярно това? Той е една възможност. Сега защо стават нещата така, не питайте. Защо се понижават нещата, ние не знаем; защо се повишават нещата? И това не знаем; защо са в нормално положение, пак не знаем. Ти страдаш и не знаеш защо страдаш; радваш се и не знаеш защо се радваш. Приятно ти е да се радваш и не ти е приятно, като не се радваш. Но ако речеш да си дадеш един отчет защо се радваш или защо страдаш, ти не можеш да си обясниш работата. Сега във вашия ум, Всеки си има по една идея в живота, която иска да реализира. Всеки един от вас счита, че неговата идея е най- съществената. За пример вземете един даровит ученик, за него главната идея е да свърши училището. Да кажем едно малко дете иска да свърши отделенията; иска да свърши прогимназията, после гимназията, иска да свърши университета и най-после иска да се специализира. Представете си, че той може да е някой малък цигулар, а иска да стане голям. Хайде да го кажем малко по- благородно, да стане голям виолонист или музикант или гениален човек по музиката.

Казвате, религиозен човек, значи не е толкова благороден; или друго значи - свързан човек, защото религиозен човек значи да си свързан. Казват някои: Той е много религиозен човек. Значи е свързан човек. И щом си религиозен, ти не си свободен, ти си свързан. Като някой кон за някоя ясла. И току се въртиш, но навън по далече от въжето не можеш да отидеш. Речеш на ляво, на дясно - този юлар дойде и казва, по-далече няма да отидеш. Отидеш на ляво, пак по-далече не можеш да отидеш. Напред и назад, но все спираш. И ти казваш: Такава е Съдбата. Такава е Съдбата на вързания кон. Но на свободния кон каква е Съдбата? Той си ходи свободно; но пък свободния кон си има друга мъчнотия. В гората там има вълци. И ако остане зимно време в гората, може да му съдерат кожуха. И какво трябва да прави тогава този кон?

Вие сте в един свят, дето има най-големите преувеличения. Вие сте дошли в един свят, дето един друг ще си вредат. Една борба има и вие трябва да минете през бойното поле. Ако някой може да мине и да не го закачат в света тия снаряди, добре ще бъде. Но на мнозина от вас дрехите ще бъдат надупкани, пък и мнозина от вас ще имате и вашите сърца да бъдат продупкани. Няма да остане един, който да не е ранен. Не зная до сега не сте ли ранявани? Питате защо е така? Че бойно поле е! Хората се бият за свобода и смърт. Въоръжени са. По това поле трябва да минете. Няма друг път. През големите сражения на живота трябва да минете и трябва да имате всичкото изкуство на войника, да знаете къде да вдигнете крака си, къде да клекнете и пак да станете. Ухото ви трябва да бъде толкова бистро да схваща, че още като идват снарядите, още от далече да ги чувате. И да се отклоните ту в ляво, ту в дясно.

Сега може тази мисъл да е малко отвлечена. Ето някои са идвали при мен да им направя аз диагноза. Казва: Не зная, здрав човек бях, но какво ми стана, урочасали са ме някои, нищо не мога да си представя. Почна най-първо болест да ме наляга по едното рамо, по другото, но какво стана? По-рано бях тъй спокоен, а сега почвам да ставам нервен. Нямам туй разположение. Казвам му: Ти не знаеш как да се храниш. Много бързо ядеш. Казва ми: Нали бързам, имам много спешна работа. Ти рекох, си завършил своята работа, но си забъркал работата на своето здраве. Че яденето е най- важната работа. Ти трябва да знаеш как да ядеш, от това зависи основата на твоето здраве. Аз говоря за здравите зъби. Който има здрави зъби, не може да боледува. Но ако ти ядеш само на дясната страна или само на лявата страна, ти здрав човек не можеш да бъдеш, и ако ти само прокараш храната си само 2-3 пъти в устата си и хайде навътре, то ти нарушаваш закона на храненето; и после като ядеш, че си отваряш много устата, и тогава много въздух прекарваш в стомаха си, ти здрав човек не можеш да бъдеш. И после, ако ядеш и се занимаваш с много погрешки на този, на онзи, пак здрав човек не можеш да бъдеш. И ако ядеш храната и после негодуваш, пак здрав човек не може да бъдеш; и ако ядеш и си недоволен, пак здрав не може да бъдеш.

Има една философия. Всичките окултни ученици вие не сте минали през такова школа. Трябва да минете през тази дисциплина. Вие за пример има от вас някои, които знаете езици и мислите, че говорите някой език много хубаво. Аз, когато бях в Америка съм слушал много рядко американци, които да говорят добре английски. Не че не говорят правилно, но да се говори един език хубаво, иска се много нещо. И в България аз съм срещал много малко българи, които да говорят хубаво български. И много малко религиозни хора съм срещал, които да мислят правилно. И какви ли не идеи имат те за Бога? Щом ти се случи някое голямо нещастие, те казват: Защо Бог ти даде това нещастие? В ума на Бога не е идвало да ви създаде някое нещастие. За пример на Господа да му е дошло на ума, че той трябва да ти счупи крака, че той трябва да ти счупи каруцата, че ти да паднеш от нея и да си счупиш крака? Мен ми разправяше един баща, който бил опитен във водене на каруца. Впряга той каруцата с два коня и качва се той и сина му. Синът му бил малко дете, а бащата разбира това изкуство много добре - да кара конете, но имал една работа, искал да си запали една цигара и казал на малкото дете: Я вземи зингиите на коня. А той си изважда от джоба да си запали цигарата. А той като взема зингиите с камшика, и онзи кон като хуква, изважда каруцата навън и бащата не може да изпуши цигарата си и се връща с изкълчен и счупен крак. И казва бащата: Не зная, не се ли помолих хубаво като тръгнах, какво ми стана сега?

Причината е едно неестествено желание да пушиш една цигара като си в каруцата - нищо повече. Не ти трябва цигара там. Ти като слезнеш, като си наредиш каруцата, тогава запуши цигарата си. А на каруцата цигара не се пуши. Тези, които се занимават с взривно вещество, с барут са много внимателни. ТЕ имат много меко вещество на обущата си отдолу. Много меки обуща имат те. И някой път някое взривно вещество може да се възпламени. И ти ще бъдеш много внимателен. Трябва да гледаш като ходиш. Човек не трябва да направи най-малкото сътресение, защото при взривното вещество най-малкото сътресение може да се пукне и да направи голяма пакост.

Та казвам: Ние хората сме пълни с такива приключения. Всеки един от вас има някоя бомба вътре в себе си, в сърцето си и има най-малко 10-на такива бомби. Аз ги наричам 12 бомби и само като ги бутнеш, или 12 мисли може да има човек, дето само като ги бутнеш! Една мисъл може да е само, но като бутнеш тази мисъл и тя да експлоадира. Сега аз не искам да изнасям това да се плашите вие, но нали внимателен трябва да бъде човек в сегашния живот. И като стане сутрин, той трябва да се моли, за да бъде ръководен в живота и да знае какво ще прави. Дето се казва: Господи, постави страж на устата ми!

Та в сегашните времена човек трябва да постави Господа страж не само на устата си, но и страж на сърцето си; че каквото мисли, каквото прави, всичко да бъде на мястото си. Защото иначе, ако не поставим страж на сърцето си и ако не бъде всичко на мястото си, ние във всичко ще имаме обратна реакция, в която целият наш живот ще има и обратни последствия, които с години не могат да се избегнат, и с години ще носим товара им. Сега аз говоря за някои неща, които могат да се избегнат и това трябва да стане; аз говоря за тия неща, които трябва да станат. Защо трябваше Христос да страда, да бъде предаден? Трябваше да страда, за да придобият душите своята свобода, за да могат онези, които са попаднали под робството на греха, да добият своята свобода. Казват: Не можеше ли Христос да не страда? Можеше, но трябваше да се приближи още страданието на хората, за да се избавят хората от страданията, затова Той непременно трябваше да мине през страданията. И туй страдание не е произволно. То е доброволно. И онзи, който така страда за другите, не за себе си, той всякога в края на краищата придобива нещо. Но ще се мине дълго време! Вие сега страдате и не знаете за себе си ли страдате.

Човек страда за три неща: Той може за себе си да страда, но може да страда и за своите ближни и може да страда за Бога. Най-доброто страдание е, когато човек страда за Бога. Под думата „страдание" имайте именно туй понятие. Една работа може да ви предложат, но работа, която никак не ви е по вкуса, по сърцето. Представете си, че вие сте един певец. Пеете за себе си също. Приятно е да пеете за себе си. Но някога трябва да пееш за някой хора, които никак не оценяват пеенето. И можеш да отидеш някъде, дето добре се плаща за пеенето. Може да ти платят за едно пеене 200­300-500 лева. Ще ти платят. Даже най-неспособните от вас за 50 лв. все ще изпее нещо. Сега може да ви попитат: Трябва ли човек да продава музиката си? Че тогава трябва ли той да продава своите религиозни чувства, когато отива да проповядва на хората, че му плащат, за да ги научи да вярват в Бога? Нали ви плащат тогава. Сега в тия религиозните убеждения има една страна, в която всички трябва да бъдат будни! Не проповядвайте неща, които наполовина не ги знаете. Наполовина нещата са, когато аз се съмнявам в това, туй дали е тъй или не? За пример: Ако аз ви описвам духовния свят, вие ще кажете: Ама той мяза ли на този свят? Вие сте чудни! Всичко се мени. Баща ви, който е бил млад, без брада, след 50-60 години той стане с брада. Питам: Щом израстне брадата, вашият баща не е баща? Защото щом израстне брадата на баща ви, той е друг. Ако по-напред, преди да сте се родили вие, той е бил без брада, а после като израстне брадата му, той не е вече баща ви? Ако имате тия разсъждения както сега? Че е изникнала брадата на човека, от голям зор е станало това. Та тия животни, които са покрити с косми, те първоначално не са имали косми, но като са влезли в живота, лошите външни условия ги заставяли да си направят една космата дреха. Та и на човека му е покрита главата с косми. Това е от зор! Но един ден колкото се подобрява положението на живота и косата и тя се подобрява. Погледнете онези хора, гладките хора, в тях има какво да четеш. Какво се казва там, че Яков бил гладък, а Исав бил космат. Е, какъв е бил характера на Яков и този на Исав? Исав е бил космат, много енергичен човек - за материалните работи. Всички ония хора, които обичат материалните работи, са космати; а пък ония, които по-малко ги обичат, по-малко косми имат. А под ония гладките хора подразбирам аз горите, които са изсечени. Тази гладката страна и на ръцете, и на лицето, то е място, което се обработва - те са нивите, лозята, градините, които хората обработват. Посевите, туй са мястото. Ръката - от вътрешната страна като погледнеш ръцете на човека, ще видиш културата каква е. Ако лицето на едно същество е космато, какво ще четеш по него? Например, на едно куче или на един кон какво ще четеш по него? Много малко ще четеш. Едва ти ще забележиш някои черти. И там се показват такива черти. Например хапливите коне имат една особена линия на устата, едно изкривяване. Като видиш тази линия на един кон, трябва да бъдеш много внимателен. Ако забележиш такива линии на един кон, трябва да се пазиш, защото той може да се хвърли и и да хване нещо от ръцете, лицето ти. Това е едно особено повдигане на устата, обичат да хапят. Който не разбира това, трябва да се пази, а в благородните коне има нещо благородно в тях. И човек трябва да бъде отличен физиономист, за да разбира тия особени черти.

Аз гледам мнозина хора погрозняват по единствената причина, понеже имат една лоша черта в характера си. Например някой човек няма уважение и почитание към другите хора; и тези лоши черти се изразяват на лицето му. Например някой му говори, и той направи една гримаса на лицето, на устата си, че е недоволен. Като му кажат нещо за някого, даже не внимава, той си подигне устните. Днес понадигне устната, утре понадигне устната, все прави тази гримаса и развалва се лицето му. А пък някой не знае как да седи. Вие седите по един начин, по друг начин; или вие си държите ръцете, често гледам по един начин, по друг начин. Не знаете как да държите ръцете си. Например, някой си държи ръцете скръстени, или скрити под мишниците. Не знае къде да си държи ръцете. Два начина има, по които може да държиш ръцете си, и трябва да ги туриш правилно. Правото на човека е в неговите ръце. Ти не може да имаш право, правилен живот, докато не си се научил право да държиш ръцете си. Доброто е в краката на човека. И ако ти не знаеш как да си държиш краката, ти добър човек не може да бъдеш. Вземете един цигулар. Ако той не знае как да кара лъка си, той не е цигулар. Някой кара лъка навън, някой навътре. А въобще цигуларите изискват права да бъде ръката. Успоредно трябва да върви лъкът, да продължава с магарето; но успоредно да върви. То си има правило. Ако искаш да изкараш известен тон на цигулката си, то лъкът отива към шийката на цигулката, и ти ще имаш един тон. Колкото отива по близо до магаренцето, ще имаш друг тон. Сега аз говоря, ако искаш да имаш един основен тон. Аз вземам цигулката за изяснение. Така е и в пианото, така е и в китарата, в мандолината, така е в арфата и т.н. Всички са основани на един закон вътрешен.

Човек само по себе си, той е цигулар. Той има четири темперамента. Това са четирите струни на цигулката от горе; и неговата воля това е неговия лък, който трябва да мине по тази цигулка. И тия темпераменти се намират в струните. "Сол“ е басовата струна, "ре" - това е алтът; ако е на "ла" - това е теноровата струна, а ако е на "ми", това е сопрано. Тогава имате басът, това е бащата, "ми" - това е майката; тенорът - това е големия син, а алт - това е голямата дъщеря. Това са сега фигуративни работи. Сега това е в човека застъпено така и ако човек може да разбере в себе си туй музикално, много лесно може да се справи в живота.

Най-първо като станеш сутрин, ще имаш отношение към Бога, към баща си. Или кой е бащата у човека? Нервният темперамент. Умственият темперамент, това съставлява майката. Защото най-първо е почнала да мисли жената. Когато проявиш Любовта, ти почнеш да мислиш. Само когато Любовта се проявява, като почнеш да обичаш, ти почнеш да мислиш.

Ние вземаме страданията, но те са само едната страна на човешките чувства. Когато страдаш, това показва, че нямаш отношение към един от своите темпераменти. Щом няма човек отношение към своята мисъл, той не взема пред вид каква трябва да бъде неговата мисъл. И тогава веднага ще му дойдат някои големи страдания в света. Щом се увеличават страданията, мисълта е, която може да изведе човека от това трудно положение. Сега тази мисъл може да ви въведе в едно неестествено положение. Казваш: Толкова години се молим на Господа, и мислим, че вече сме в правия път. Вие вървите в правия път, но тази опитност, която имате, е от вашето минало. Вие вървите, но вие вървите по новия път. Вие казвате: Господ ще уреди работите си. Той ще ги уреди, но какви ще бъдат вашите условия, когато Той уреди работите си?

Когато се занимавате с музика, трябва да знаете Всеки тон каква част от времето трябва да вземе. И мисълта си има един музикален тон, по който тя върви. Всяка мисъл върви по закона на музиката. И всички чувства вървят по закона на музиката. Например едно чувство може да е от четири удара - като цяла нота; или като половин нота или като четвърт, една шестнадесетата, 1/32-ра, 1/64-та. Вие ще кажете, по- проста работа няма ли? По-проста има. Един американец ходил в Германия да завърши своето учение и попитал един германски професор: Господин професоре, като американец много бързам. Курсът е четири години. Има ли някой курс по-къс, за 4-5 или 6 месеца? Професорът му казал: Има. Такъв курс има. И му дал този пример: Когато Господ създал света, казал на дъбът, че му трябват 100 години, за да стане един дъб на свят. А пък на тиквата казал: На тебе ти трябват само 6 месеца. Така че, ако искате да вземете мястото на тиквата, стигат ви само 6 месеца. И след 6 месеца вие ще ликвидирате с работата си. И идущата година ще ви садят пак на ново. А пък дъбът за 100 години няма да го садят!

Помнете сега едно - един закон е верен: Ако ти сам си недоволен от себе си, хората не могат да бъдат доволни от тебе. Ако ти си недоволен от Бога и постоянно Го критикуваш, хората от теб не могат да бъдат; и ако ти не си доволен от хората, то и хората от тебе не могат да бъдат доволни. Това са три правила.

Вие искате да бъдете щастливи, без да сте доволни от себе си. Най-първо справете се със себе си. Намерете най- малката добра черта в себе си и се спрете върху тази малка черта. И бъдете доволни, че имате нещо, с което се отличавате от другите. Намерете една отличителна черта, която другите хора я нямат. И бъдете доволни, че вие сте единствения, който има тази черта. И дръжте Мисълта си върху тази черта.

Някой път се спирате върху Мисълта: Да любим Бога, да любим и ближния си. Това е изкуство. Как ще любиш ближния си? Дайте ми един пример, покажете ми един човек, който люби. Според вашето знание покажете ми един пример. Аз зная, че хората обичат, но как обичат, това е мъчно да се знае. Аз говоря сега за Земята. На Земята не мога почти да намера човек, който да обича. Там Любовта е ограничена и за пет пари ще изгубиш Любовта на когото и да било. Вземете един ваш приятел, който ви обича. Вземете 100 лева от него и не ги връщайте 2-3 години. И за 100 лева той може да си развали отношенията към тебе. Или кажете му някоя дума, той пак може да измени своето отношение към вас. Много пъти мислите, че можете да говорите каквото искате. Не. Много е опасно говоренето. И в света на всички лоши работи са отговорни проповедниците, понеже говорят това, което не е вярно. И учените хора са отговорни, понеже с науката говорят това, което не е така.

И в обществения живот е така. Ние трябва да бъдем точни във всичко. Много философствуване не трябва.

Намерете една основна черта в себе си, която никога да не се мени. Да кажем, че мислите, че сте добър. Тогава направете опит да видите вашата доброта мени ли се или не. Щом се мени, тя не е още основна черта във вас. Намерете някоя ваша черта, която при всички условия остава една и съща. Това е основна черта! Както Епиктет е имал една основна черта. Той е бил философ. Живял е при много сприхав господар като роб. Господарят му, като налагал своите роби, налагал и него. Но Епиктет бил много спокоен, като че всичко това не е отнася до него. Един ден господарят налагал крака му. Епиктет казал: Вие налагате крака ми и ще го счупите и тогава няма да ви бъде полезен. И наистина господарят му счупил крака, но за това негово самообладание, господарят след тази случка го освобождава - дава му известна сума и Епиктет прекарал живота си после в Гърция и написал няколко цели съчинения, отлични, много хубави неща написал. И вие като Епиктет трябва да бъдете спокойни. Аз гледам, като ви се случи най-малкото нещо, вие обикаляте навсякъде, за да го разправите какво ви се е случило. Епиктет не е ходил да разправя на другите роби, че господарят му счупил крака, той само казал на господаря: Ако ми счупите крака, няма да мога да ви бъда полезен. И той сполучва с този свой спокоен характер да спечели сърцето на своя господар.

Когато имате някоя основна черта, то тази черта може да изменя характера на хората, които са около вас. И ако окръжаващите около вас по-далечни и по-близки не се изменят, вие не сте силни още в тази своя черта.

Христос каза на Петър: Чашата, която ми даде Отец да я не пия ли! За този час дойдох! И когато Христа го поругаваха, Той седеше тих и спокоен! Той мислеше, че всичко това е за благото на човечеството! Само при такова разположение човек може да запази спокойствие на своя духъ! Вие казвате: Да бъда като Христа. Вие искате да бъдете като Христа, но искате да имате къща, пари и пр.

Свещениците и владиците имат патерици, корони. Кой няма да бъде разположен тогава? Вие искате да бъдете като Христа и да имате това и онова. А пък на Христа туриха царска мантия при мъчението и Му казаха: Радвай се царю. На Тома, когато Христос се яви на учениците си след възкресението, каза: Ти видя раните ми, но ако нямах рани, как щеше да повярваш! И сега не бъди неверен, но верен! И ти сега понеже видя, повярва. Но блажени са ония, които не си тургат като тебе пръста в раната ми и повярват.

Всички хора са Томовци. Вие казвате, да опитам Любовта. Вие сте Томовци. Любовта трябва да се приеме без опит. Не е лошо да се приеме с опит, но това е 1/12. Защото Тома е един от 12-те ученици. Някой път нещата приемайте и без опит; а някой път приемайте и с опит. Някой път повярвайте и приемайте нещата без опит. И се спрете върху една черта, която Бог ви е турил и с която вие се отличавате от всички други същества. И в Небето като отидете, там в Божията книга са /сте/ записани с тая особена черта. Каква е била. Това ще видите като отидете и отворите тая книга на живота. Там ще видите дали това е вярно. Но тази особена черта, която Бог е дал, дали вие сте я развили или не? Ако сте я развили - добре дошли сте! Ако сте я развили, ще ви държат там един ден; ако пък не сте я развили, още при вратата ще ви изпратят назад.

Та желая ви сега един ден да стоите там в Небето.

Отче наш. 7.10 ч.

НАГОРЕ




placeholder