НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Проводници на любовта

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, може, христос, казва, човек, земя, има, божие, царство, бог, възкресение, мисли, възкръснал, иска, любов, себе, знае, дойде ,

 Утрини Слова , София, 13 Юни 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 20 гл. от Евангелието на Йоан, от 1 – 17 стих.

Някои от учениците на Христа дойдоха при гроба и, като видяха, че е празен, казаха: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го положили." Това внесло смущение между учениците. Дойде и Симон Петър и видя плащаниците сложени, и кърпата, която беше на главата Му, сложена, свита на едно място. И още двама дойдоха: оглеждат се, проверяват, но нищо не виждат, никакви ангели. Защо Мария видяла двама ангели с бели дрехи? Те я запитали: Кого търсите? Тя отговорила: „Взели тялото на Господа моего, и не зная, де са Го турили." Като се обръща, тя вижда Исуса, но не Го познала. Тя помислила, че е градинарят, и го запитала: Господине, ако ти си Го взел, кажи ми, де си Го положил, и аз ще Го взема." Казва й Исус: Марио! Тогава тя Го позна Той й рече: „Не се докосвай до мене, защото още не съм възлязъл при Отца си."

В прочетената глава се говори за възкресението, но и до днес християните спорят, възкръснал ли е Христос, или не. Още много въпроси възникват между християните, но онова, което може да ги обедини, е единството в техните възгледи. И сегашните християни се смущават, както учениците на Христа. Като се смутят, те се обезсърчават, приличат на увехнали листа, на изсъхнали клони. Защо трябва да се обезсърчават? Христос казал, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Трябва ли тогава да се смущавате? Близо е идването на Царството Божие на земята, но не, както са мислили учениците на Христа, нито както мислят сегашните християни Много от съвременните народи мислят, че Царството Божие ще дойде чрез силата. Така мислят англичани, французи, германци, руснаци, българи. Друго нещо се иска за идването на Царството Божие, а не сила.

Да мислиш, че силата ще въдвори Царството Божие на земята, това значи, да се облечеш с нова дреха и да считаш, че си придобил новото. Това е мислене по външен начин. Това е китката, с която момата се кичи, за да отиде на хорото. Хубаво нещо е китката, но момата трябва да бъде облечена и външно, и вътрешно. Китката и външната премяна са нужни, докато момата се ожени. След това друго нещо се иска от нея. Тя трябва да знае да готви, да чисти къщата, да меси хляб, да гледа децата. Докато не бяха женени, и двамата играеха на хорото, добре облечени и засмяни. Като се ожениха, животът се измени – работа ги чака. Това е най-лесното нещо, но малцина могат да свършат работата, която им е дадена.

Кога ще се въдвори Царството Божие на земята? – Когато хората станат проводници на Божията Любов. Ако не можеш да вършиш друга работа, стани поне проводник на Божията Любов, на Божията мисъл и светлина, на Божието чувство и топлина. Ако можеш да направиш това, много си постигнал. – Не зная, как е възкръснал Христос. – Остави тоя въпрос настрана. Много томове са писани по тоя въпрос, много проповеди са държани. Всъщност, това само Христос знае; Той е минал през възкресението и знае, как е възкръснал. Който не е минал по пътя на Христа, може само да предполага. Дали предположението му е вярно, или не, това е друг въпрос. Който знае истината, само той може да каже нещо вярно; който не знае истината, може само да предполага, да прави загадки и тълкувания. Той не може да говори даже и за любовта.

Много свещеници и проповедници говорят за възкресението, като ту отварят прозорците на своите слушатели, ту ги затварят – не могат да кажат истината, не я познават. И философи, и учени говорят за възкресението, но и те не са дошли до истината. Когато възкръснете, тогава ще разберете, какво представя възкресението. Сега, каквото и да ви се говори, няма да го разберете. Да говориш за възкресението на оня, който не е възкръснал, това значи, да говориш на гладния за яденето. Каквото и да му говориш, няма да те разбере. Ще му обясняваш, как трябва да дъвче храната. Това не е ядене. Ще му разказваш, как се смила храната, по какъв път върви. И това не е ядене. Яденето, или храненето е процес, при който човек придобива животи сила. То внася в организма ония елементи, които в даден момент му липсват. Дай на човека да яде и го остави да се нахрани свободно. Що се отнася до процесите при храненето, това са второстепенни неща. Първото и най-важно нещо за него е да се нахрани, да задоволи своя глад.

Някои казват, че имат ясна представа за възкресението на Христа. Какво се ползувате от това? Не е важно да вярваш във възкресението ; важно е ти сам да възкръснеш. Ако внеса пари в банката, и тя ги изтегли вместо мене, това ще ме обезсърчи. Щом съм вложил пари в банката, пръв аз трябва да ги изтегля. Следователно, щом Христос е възкръснал, и аз трябва да възкръсна. Ако Христос не е възкръснал, и аз не мога да възкръсна. Възкресението е оня капитал, който поддържа живота. Без възкресението човек е изложен на изпитания, на мъчнотии, на страдания и недоразумения. Царстввто Божие е дошло само за възкръсналия. Под „Царство Божие" разбирам истинския живот. Влезе ли тоя живот в човека, той е вече възкръснал. Ако мислиш, че ще възкръснеш, когато дойде Христос на земята, ти си на крив път. Христос възкръсна и се яви само на ония, които Го обичаха, за да усили вярата им. Той не се яви на ония, които нямаха никакво отношение към Него.

И тъй, възкресението е разумен акт. Само разумният може да възкръсне. Неразумният, който има желание да възкръсне, живее със страх, не знае, какво да прави, от какво да се откаже и, като види, че не е възкръснал, казва: Съжалявам, че живях толкова строг живот. Да бях се поне наживял. А така, нито възкръснах, нито използувах живота. Той съжалява, че не е могъл да опита любовта. Това е криво разбиране. Истинската любов има отношение към възкресението. Само възкръсналият разбира любовта и може да я прилага. Само свободният разбира любовта. Де е свободата: в хамбара или на нивата?

Представете си, че хамбарът ви е пълен с жито. Какво е положението на житните зърна там? Те са притиснати, ограничени. Всяко зърно натиска другото, иска да го махне, да не му пречи. Така прекарват те цели месеци, а някога и години. Те не виждат светлината, не я разбират. Нямат свобода, но я търсят. Те не познават и любовта. Един ден разумният селянин влиза в хамбара, изважда житото навън и крина след крина го пръска на нивата. Така заровено в пръстта, то се радва на свободата си, на слънчевата светлина и топлина и започва да расте. И човек, докато е в хамбара, притиснат от всички страни, не може да расте и да се развива.

Сега и вас трябва да ви извадя от хамбара и да ви посея на нивата. Който иска да възкръсне, трябва да се посее на нивата. – Големи страдания имам. – Посят си вече в земята. – Дотегна ми да живея. – Ти още не си живял. Истинският живот никога не дотяга. Това, което дотяга на човека, е неговото неразбиране. И житното зърно, докато покълне, минава през големи мъчнотии. Щом израсте и даде плод, то се радва на новия живот. Следователно, не мисли, че ти ще минеш през друг път. Докато покълнеш и дадеш плод, ще страдаш. Кое е онова, което мъчи човека? – Несигурността му. Например, слугата се мъчи от мисълта, дали господарят му е готов да му плати, след като е работил цяла година добросъвестно. След това се мъчи от мисълта, ще го наеме ли господарят му и следната година. Така се мъчи всеки човек. Той се безпокои, дали Бог ще прецени работата му, дали ще му плати, както трябва. Човек е дошъл на земята да служи. Така той изучава господарите. Има господари, които са студени, сурови към слугите си и не обичат да плащат. Към края омекват. Други господари в началото са меки, любезни, а накрая стават строги. И едните, и другите имат пред вид своите интереси. Едно се иска от човека: докато е на земята, да изучава характера на своите господари Ако не познава земните господари, никога няма да познае и оцени небесните. В това отношение, земята е училище, в което се учат ценни уроци.

Как трябва да постъпваш към своя подчинен, ако той е твой брат? Ти си полковник, а той – прост войник. Срещате се на улицата, той се отправя към тебе, без да ти козирува. Ти го запитваш: Защо не ми козируваш? – Брат съм ти. Обаче, полковникът не гледа на брата си като на близко лице, но като войник, който не изпълнява задължението си. Той веднага взима картата му и го арестува. Има ли някакво престъпление от страна на войника? Той не е направил престъпление, но не е изпълнил военния закон. Вината му е към порядъка на военната дисциплина, но не и към Божествения порядък. Като живее на земята, човек трябва да бъде изпълнителен към порядъка на света, в който е влязъл. Следователно, влезе ли в умствения свят, той трябва да поставя всяка мисъл на своето място, да не нарушава порядъка на тоя свят. За да поставяш мислите, чувствата и постъпките си на тяхното място, ти трябва да учиш. Първата задача на човека е да учи, да знае елементарните аритметични действия. Как ще отделиш една мисъл от друга, ако не си се научил да делиш числата, да отделяш житото от царевицата? Малцина могат да се похвалят с права мисъл и с право разбиране на нещата. Някой дава пари на приятеля си и ги брои няколко пъти, да не сбърка нещо, да даде повече, и приятелят му да се възползува от неговата грешка. Де остава доверието му? Де остава неговото приятелство? Можеш да нямаш доверие в някой човек, но не и в приятеля си. Човек трябва да мисли право! Щом мисълта е права, и постъпките ще бъдат прави.

Две деца стоят около мене. В това време ми донасят една кошница с череши. Едно от децата се приближава към кошницата, взима една череша и я изяжда, като дава вид, че нищо не е взело. Другото дете стои далеч от кошницата и не помисля да бръкне в нея. То е добре възпитано и знае, че няма право да вземе нещо без позволение. Първото дете си казва: Нищо лошо не направих. Взех си само една череша. Не е лошо, че си взел черешата; лошо е, че криеш това, което си направил. Какво ще кажеш, ако черешите са броени? Тогава вината ще падне върху оня, който ги донесъл. Кое е престъпление, и кое не е, това после ще научиш Важно е, че за всичко се плаща. Как става плащането?

Двама длъжници – стар човек и млада мома, се явяват при банкера, на когото дължат. Старият изважда парите си и ги дава на банкера. Последният взима парите и скъсва полицата пред длъжника си, с което се ликвидира дългът. И момата изважда парите и ги дава на банкера. Той веднага й връща парите, изважда полицата и я скъсва. Значи, старецът ликвидира с дълга си по външен, материален начин, а младата мома – по вътрешен, духовен начин Ще кажете, че банкерът е пристрастен към момата. Понеже е млада и красива, той иска да я спечели на своя страна, затова прощава дълга и. Както и да мислите, банкерът разсъждава по друг начин. Той казва: Старият човек е живял повече на земята, правил е дългове и трябва да плаща. Младият не е живял много, не е правил дългове и няма защо да плаща. Той изплаща чужди дългове. Следователно, тия дългове му се прощават.

И Бог казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги споменавам." – На кого се заличават греховете? – На младия, който е готов да служи и да се жертвува. Обаче, старият, който е живял само за себе си и трупал дългове, трябва да плаща. Неговите грехове няма да се заличат. Под „грях" аз разбирам непослушанието на човека. Такъв човек поставя своята воля по-високо от Божията, своите желания – по-горе от Божествените заповеди.

Представете си, че ви заповядвам да не ядете повече от 21 хапки, ще ме послушате ли? При това, аз ви обяснявам, защо не трябва да ядете повече от 21 хапки. Някои са готови да ме послушат и са доволни, че се въздържат в яденето. Други не искат да слушат и казват: Ние сме свободни хора. Ще ядем, колкото искаме, няма защо да се въздържаме. Обаче, в края на краищата, и те дохождат до истината и казват: Съжаляваме, че не послушахме. Ето, възкръсналият Христос ви казва: Престанете да мислите само за себе си! И това е добре, но мислете повече, как да изпълните Божията воля, да служите на Господа и да бъдете проводници на Божията любов. – Какво ще стане с нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Това е мисъл пак за вас. – Какво ще мислят хората за нас? – И това не трябва да ви интересува. Това е тяхна работа. Ваша работа е, като се храните, да спазвате закона за правилното хранене. Ще ядете само ло 21 хапки. Който ме слуша, няма да страда; който не ме слуша, ще опита последствията на своето непослушание. Числото 21 е приложената любов. – Кой може да приложи любовта? – Възкръсналият.

Като ученици, пазете се от надценяването. Мнозина от вас повдигат себе си над другите. Сега направете точно обратно: дръжте високо в мисълта си своите братя, защото в тях живее възкръсналият Христос. Като въздигате Христа, вие въздигате и себе си Христос даде пример на човечеството. Той въздигна образа на своя Баща. Той каза: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводил." Той имаше пред вид само служенето. Христос дойде на земята да служи на Бога, да прояви Неговата Любов. Да служиш на Бога, това значи, да изпълниш Неговата воля. Щом Бог живее във вас, в душите ви настава мир и веселие. Дето е радостта и веселието, там е Бог. Ако живеете така, ангели ще слязат от небето да ви служат, както служеха и на Христа. – Кога ще ни служат? – Когато вие служите на Бога. Докато детето е малко, безпомощно, майката се грижи за него. Като порасне, тя следи, слуша ли я, или върши своята воля. Ако не я слуша, тя казва: Каквото можах, направих за тебе. Отсега нататък ти ще се грижиш за себе си. Така постъпват и християните. Някой християнин е крайно ревностен, слуша Господа и изпълнява Неговите заповеди. Колкото повече време минава, той започва да урежда своя живот, да се осигурява. Когато вижда, как тоя човек се урежда и мисли само за себе си, Бог казва: Аз те оставям свободен; прави, каквото знаеш: Ти можеш вече да се грижиш за себе си, нямаш нужда от мене. Не е лошо да уреждате живота си, но уреждайте го, както Бог изисква. Какво изисква Бог от човека?

Един ден в хотел Македония, около една маса, седат трима - четирима души и разискват върху социализма, който ще донесе братство и равенство между хората. Те удрят на масата разгорещено, всеки дава мнението си и отвреме - навреме пият по малко винце. В тоя момент на пътя, пред прозореца, стои един селянин, мъчи се да вдигне товара си, но не може. Пъшка, охка той, докато най-после успява до го тури на гърба си. Те гледат от прозореца, как селянинът се мъчи, но продължават да говорят за братство и равенство. Де е грешката на тия хора? – Те живеят на небето, а мислят за земята. Правилно е да мислите за небето, а да живеете на земята. Само така ще се оправят работите ви. Вие мислите, че като отидете на небето, там ще проявите любовта. Не, любовта може да се прояви още на земята. Мислете за небето, за възкръсналия Христос, за да бъдете проводници на Божията Любов. Щом мислите за Христа, и Той ще мисли за вас. Отношението между Него и вас ще бъде същото, каквото е между слънцето и вас. Ако обичате слънцето, ще имате изобилно светлина, топлина и влага. Слънцето има еднакво отношение към всички живи същества – от най-малките до най-големите.

Единственото нещо, което Бог изисква от човека, е да бъде проводник на Неговата Любов. Да бъдеш проводник на Божията Любов, това значи, да вършиш Неговата воля, не както ти искаш, но както Бог изисква. Бъди благоугоден на Бога. Тогава Той ще се весели, а ти ще се радваш. Да изпълняваш волята на Бога, както ти разбираш, това е временна работа. Да изпълняваш волята на Бога, както Той иска, това е вечното, към което се стреми всяка душа. Минете от временното към вечното, от сегашното към бъдещето.

Желая на всички да бъдете проводници на Божията Любов.

– В Божията Любов е благото на човека.

28. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 юни, 1937 г. София. – Изгрев.

Проводници на Неговата Любов

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, може, христос, казва, човек, земя, има, божие, царство, бог, възкресение, мисли, възкръснал, иска, любов, себе, знае, дойде ,

 Утрини Слова , София, 13 Юни 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


28-мо Неделно Утринно Слово

13.06.1937 год. 5 ч. с.

Изгрев

Ще прочета първата част от 20 глава на Евангелието от Йоана - до 17 стих.

В прочетените стихове има едно съвпадение. Някой неща, които са важни. Идват някои от учениците и казват: Няма го Господ там, дето го положили. Явява се едно противоречие - едно малко духовно смущение. И двама от учениците, единият, когото Христос обичал бил Йоана, а другият Петър. И двамата отиват на гроба тъй тичешком. И влизат вътре и виждат обикновените работи. Кърпата с която е била завита главата на Христа и после другите превръзки тъй сложени настрани. И двамата влизат, проверяват, но никакви ангели не виждат. Защо Мария, която вникнала и погледнала, че вижда двама ангели с бели дрехи вътре. И те я запитали: Кого търсите? Тя казва, взели тялото на Господа моего, и не зная где са го турили. В дадения случай тя се обръща и вижда Исуса, когото не познава. Тя мисли, че е градинаря и се обръща към него и казва: Господине, ако ти си го взел, кажи къде са положили тялото. Тя само като запитва, в съзнанието й проблесва нещо в духа и тогава го познава до някъде, че е Той. Той й казва: Не се допирай сега до мене. Това показва степента на съзнанието на голямото противоречие, което днес съществува. В цялата християнска църква за възкресението на Христа едни се питат: възкръснал ли е; а други казват, че не е възкръснал. И много други въпроси, които са второстепенни. Онова същественото, което иска да обедини църквите в служение на Бога по Любов, то е единението.

По някой път аз гледам тук по дърветата, някои дървета са зелени, някои с един клон увиснал по земята; някои имат листа, някои бубулечки са влезнали в клоните във всичките листа и чак до корена. Сега някой често запитва, казва: Как мислиш? Гледам някой мязат на увехнали клонища, все се смущават. Едни казват: Не е възкръснал Христос; другите казват: Дали вече е дошло времето? Учениците мислят че в тяхното време се е възстановило Царството Божие на Земята. във времето на Христа се възстанови Царството Божие на Земята, но не както учениците мислят. И сегашните хора мислят, че Царството Божие ще се въдвори тъй, както те мислят. И англичаните мислят, че Царството Божие като се въдвори, Англия ще бъде най-силна; Германия мисли, че като се въдвори Царството Божие, Германия ще бъде най-силна; Франция ще бъде най-силна. Българите и те мислят, и русите същото. Всички мислят, че ще се въдвори Царството Божие тъй, като стане силен народа и Царството Божие ще се въдвори.

Обаче има една вътрешна страна, в която човек трябва да влезне в съприкосновение. Туй, за което сегашните християни мислят, то е като едно външно облекло. Както онази мома, която се приготовлява да иде на хорото с хубавите си дрехи, обуща, шапка, тури ги и отиде на хорото. Всичките тия верую, които християните имат, те са китките. Едно верую е една китка на ухото турена. Панделки има и др. такива. Хубави са. Не е лошо човек да бъде облечен. Но младата мома след като се ожени, вече дрехата й не приляга. Най-първо възлюбленият я харесва заради дрехите, които има. Че много хубаво й приличат. Но след като се ожени, той иска да види друго нещо в нея - дали тя знае да готви добре, дали знае да си измита къщата хубаво. Дали знае да си гледа децата хубаво. Всичко туй. Едно време на хорото, казва той, беше много хубаво и двама играхме добре. Бяхме добре облечени. Но тук работата е вече друга. В готвенето, в шетането, в отглеждането на децата животът става по-труден вече. Тази работа е толкова лесна, най-лесна работа, която ние не можем да свършим.

Казва се: Всички хора, като станат проводници на доброто, Царството Божие ще се въдвори на Земята. Ако човек не може да върши нищо, поне да стане проводник - да мине през Неговия ум, през Неговото сърце, да мине през Божествената светлина. Някой като дойде верующ, важна е вярата, която трябва да имаш. Той ще започне да ти обяснява как е възкръснал Христос, по кой начин. И само как е възкръснал Христос знае. Всички ония, които са писали трактати, това са техните теории за това. Но само Христос, Който е минал през този път, той знае. Човек, който не е минал по пътя на Христа, той само предполага. Може да бъде до някъде вярно това, но може и да не бъде вярно.

Човек, който знае Истината, тогава той може да каже нещо; човек, който не знае Истината, той не може да знае, той може само някои загадки да каже. Той може да предполага, че Любовта е нещо.

Та казвам сега, често проповедници, свещеникът влезе, току отваря и затваря прозорците на хората. Дойде някой списател някога и казва: То възкресение няма да има в тази работа. Но какво разбират с това? Тази идея е много широка - да възкръсне човек. Сега и аз не искам да ви обяснявам, защото тази работа ще я разберете, когато възкръснете. Сега каквото и да ви разправям за възкресението, и въпрос не може да бъде. Какво нещо е възкресение? Сега не може да разберете. Сега някои казват: Защо да не може да ни се обясни? Е, какво ще обясним на един човек какво нещо е яденето. Туй, което мога да му разправя какво е яденето, то ни най- малко не е ядене. Може да му разправям, че трябва да се дъвче храната, но дъвченето не е ядене. Ама трябва да се тури храната в стомаха. И това е един процес. Но храненето, туй което хората наричат, е съвсем друг процес. Храниш се само тогава, когато храната ти доставя онзи живот и онази сила, от която ти се нуждаеш и която на тебе ти липсва, от което ти си се лишил. А онези процеси, които ти извършваш, това са второстепенни работи.

Вие можете да имате една ясна представа за възкресението на Христа и това нищо да не ви ползува. Да кажем, че вие вярвате, че Христос е възкръснал, но ако вие не възкръснете, какво ви ползува Христовото възкресение? И следователно възможността, която мен ме интересува каква е? Ако има една банка, в която аз съм вложил парите си, някой път банката може да изтегли заложените пари. Ако един ден видя, че банката изплаща вложителите, тогава аз се обезнадеждавам, че онова, което аз съм вложил и аз мога да го взема. Ако Христос е възкръснал, ще възкръснем и ние; ако Христос не е възкръснал, не можем да възкръснем и ние. Сега възкресението е необходимо, понеже то е онзи истинския живот. Преди възкресението животът е бил живот на изпитание, на мъчение, на страдание, на недоразумение, и на всички тия неща, които сега стават. И ние искаме да дойде Царството Божие преди хората да са възкръснали. Царството Божие ще дойде за Всеки един, който ще възкръсне. Който е възкръснал, Царството Божие е дошло. И като дойде Царството Божие, веднага казват, ще дойде Царството Божие. Щом дойде у тебе животът, ти ще възкръснеш, това е възкресение. Щом не дойде у тебе животът, за тебе няма възкресение. Щом не си възкръснал и очакваш Христос като дойде, да те възкреси, то е едно предположение. И трябва ли сега възкресението да дойде, да се покажат на света и човечеството, че са възкръснали.

Христос се показва, че е възкръснал само на онези, които трябваше да възкръснат, онези, които го обичаха. На своите си ученици, за да се усили вярата им. На света той остави да го не знаят. Той каза: стражарите взели тялото му. Като дойдоха неговите ученици да задигнат тялото и като отидоха да проверят тази работа и казаха: Ние ще уредим, малко ще понамажем колата, тук ще играят роля парите, после ще му дадем това-онова и работата ще се уреди. Тогава имаше подкуп, както и сега. И по някой път идеята за възкресението седи на един чук върху главата върху верующите. Защото един, като иска да възкръсне, казва - не можах...и оживея. Той седи с един страх, иска да възкръсне, мисли, че като се страхува, гледа това да не направи, онова да не направи, но все иска да възкръсне, и казва: Нито можах да възкръсна, нито можах да се понаживея хубаво в света. Аз не зная какво вие подразбирате онова благо, което вие търсите в Любовта. Тази Любов може да се прояви само когато възкръснете. Туй, което очаквате и туй, което хората очакват от другия свят като отидат, то е състоянието на възкресението.

Сега искам да разберете ясно, само чрез сравнение до някъде може да имате едно вътрешно досещание. Едно житно зърно може да е в хамбара много добре. Но мислите ли, че хала на житното зърно е много добре там? Ни най-малко! Много е притиснато то. Представете си 10-20 милиона зърна притиснати на куп няколко години в дъното на хамбара, всички едни върху други! Мислите ли, че тия зърна живеят много добре? Че всяко едно зърно казва на другите: Махнете се от тук! Малко свобода ми дайте! И всички сядат така натъпкани и си говорят. Този да се махне и онзи да се махне, а не могат да се махнат. Вие си представлявате колко са щастливи тия зърна. Нещастни са те в хамбара. Същото става и някой път и с хората. Някой път и верующите казват: Малко на страни. Този побутне онзи и онзи - другия, и все се побутват с лакета. Че казвам: Салонът не е достатъчно широк. Представете си, че 4-5 месеца се побутвате или се натискате и мислите за Царството Божие, за Любовта. Но при такова притеснение можете ли да разбирате Любовта? Обаче иде тогава разумния човек, с една крина жито ще иде на нивата, ще го хвърли така, че на всяко зърно да му даде широко място. Зарине го от горе и на свобода ги остави те да не се притискат вече. И човекът тогава, житото се усеща свободно и започва да расте. Израстне нагоре. По напред защо не можа да расте? Нямаше място, къде ще се прояви. Притискат го от ляво, от дясно, от горе, от долу - като в едно менгеме беше.

Та казвам сега: И вас трябва да ви изведа от хамбара. Вие мислите, че сте на нивата. Хубаво. Ако някой от вас е посят, добре е, но някои, които искате да дойде Царството Божие и искате да живеете тъй охолно? Че онзи, който живее охолно, не е ли в хамбара? Пък някои, които са ги посели на нивата, вече почват да се поразпукват по малко и още човек ще си повика малко. Защото той още при първите страдания и казва: Дотегна ми. И житното зърно усеща големи мъчения. И постоянно започва да се... дотегна ми да живея! Че ти още не си започнал да живееш. Той животът не дотяга никога. Дотяга онова неразбирането. Кое мъчи? Кое мъчи домакинята? Кое мъчи слугата? Две неща мъчат слугата. Гладният го мъчи дали господарят ще му плати, след като е работил през годината тъй, както трябва. Ще му плати ли както трябва; и дали ще обича господарят да го вземе за другите години, да го наеме пак или не? Вас ви мъчи същата идея. И вие мислите дали Господ ще ви плати нещо. Вие сте слуги на Земята. Още за пръв път идете сега на Земята, тъй в съзнанието си. Някой път господарите са особени, господарят е студен. После някои господари имат една политика. Два вида господари има. Аз не говоря за небесните господари, а за земните. Защото ако не сте научени с земните господари, небесните няма да ги оцените. Земните господари са особени, студени, хладнокръвни; а някои са любезни и показват религиозност от началото, а строгост от после. А пък някои господари са строги от началото, а към края стават по-меки. Но това е все с умисъл. Но и строгият господар, и мекият господар все си имат, нещо пред вид.

Е, питам, ако имаш един брат, който ти е господар, по какво ще се отличава брат ти? Отличава се. Представете си, че вие сте играли като две малки деца. Прегръщали сте се, целували сте се с брата си, а сега брат ви е полковник, а вие сте редовни. Да кажем, че брат ви като войник, и трябва да козируваш, да вдигнеш ръката си. А да кажем, че ти не козируваш и той те арестува. Но в какво седи престъплението? Защото не си вдигнал ръката си. А трябва да я туриш на челото си така, както трябва. И веднага ще има арест два-три дена. Че не си вдигнал ръката си. Питам, ако не знаеш как да вдигнеш ръката си, престъпление ли е? Не е престъпление, но в порядките на военните, това е престъпление, че не знаеш как да вдигаш ръката си. А в порядките на Бога не е престъпление. В порядките на мисълта, ако не знаеш къде и как да туриш една мисъл, това е друго.

Какво нещо е човек да мисли? Човек най-първо се учи. Той е като онези деца, които трябва да разделят числата. Смесени са жито, царевица, овес и те трябва да ги отделят, и после пък да ги броят колко са. Ако ти не знаеш как да разделиш и наредиш Всичките мисли, твоите мисли, чувства и постъпки? Сега вас ви се вижда всичко това чудно. Аз съм срещал много учени хора, които не знаят как да мислят. За пример, когато той ми дава парите, да кажем, че гледам някой банкерин. Когато му плащам, очите му са на четири, да не го излъжа. Защо няма доверие? Той ще ги прочете веднъж, дваж. И двамата са християни.

Аз съм гледал деца възпитани. Наблюдавал съм тяхната психология. Около мен седи една кошница с череши. Психологически правя наблюдения. Дойде детето по край мене, току вземе една череша, изяде я и после си представи, че като ни лук ял, ни на лук мирише. Няма никакво престъпление, че е взело черешата. Престъплението седи в това, което той върши, че иска да го скрие.

Представете си, че тия череши са преброени. Някой ми e донесъл тия череши. Аз съм един слуга и господарят каже: Я прочетете тия череши. И после ще ме пита: Къде отиде черешата? Преброени са дадените череши една по една. Вие вече сте излезнал от този ред на нещата. Да допустнем, че вие сте свършили по аритметика и математика. Някой от вас е започнал с алгебра, а някой е започнал с висшата математика. Но както при аритметиката, така и при алгебрата и висшата математика, работите все остават същи - имат същите резултати. Както и да смяташ, и с аритметика, и с висшата математика смяташ, все трябва да се плаща. Сега в какво седи плащането?

Гледам, двама длъжници идат при един банкерин. Иде един стар, възмъжал човек, изважда парите, банкеринът чете парите и скъса полицата. Идва при банкерина една млада благородна мома, той я поглежда така и казва: Задръжте парите. Няма какво да ми плащате. Изважда и скъсва полицата без да приеме парите. Питам сега, защо банкеринът в първия случай взима парите и тогава скъсва полицата, а при втория случай - пари не взима и пак скъсва полицата. Значи има два вида плащания. Едното е материално плащане, ще платиш, а другото плащане е от друг характер.

Вие може да си обясните сега, че тя е красива, че той има Любов, това-онова. Както и да обясните, за младата мома банкеринът казва: Закон има и младите моми не може да плащат дългове. Понеже те не са живели и не могат да плащат, а старият е живял и той трябва да плати. Старият понеже е правил дългове, ще плаща. А младият не може да направи дълг, няма какво да плаща.

Сега по някой път вие питате: Защо трябва да се платят дълговете? Защото сте живели и сте стари. А защо някой път Господ от вас няма да иска плащане? Казва така: „Ще залича, казва Господ, греховете ви". Той Господ прави същото „ще залича греховете ви и няма да поменавам." А на някои не заличава греховете. И трябва да се изплатят.

Сега аз вземам гряхът не в този смисъл, но грях в смисъл на непослушание у човека, че човек предпочита своите желания, туря ги по-горе от Божията доброта и Божията заповед.

Сега вие, както сте поставени, новата мисъл е, вие седите, аз ви разправям. Сега положението е следното. Представете си, че вие вече сте ходили дълго време и сте гладували и сте гладен. Седите на хубавата трапеза и аз почна да ви държа една реч за яденето. Вие седите. Яденето е пред вас. И аз започвам сега да говоря, но във вас няма ни най-малко интерес, не ви интересува какво аз ще ви кажа. Аз като ви говоря и вие като гледате туй ядене, казвате си: Малко да посъкрати речта си, колкото се може, 5-10 минути! Защото яденето е сега важния въпрос! И какво ще ви държа цял един час, че кой го е правил това ядене, че от къде е взето, че плодовете са хубави. Тия работи са отвънка. След като се наядете, може да ви се говори за това и онова.

Сега ви предупреждавам в едно нещо и ви казвам тъй. Представете си, че има един закон и аз ви казвам да си броите хапките и повече от 21 хапки няма да ядете! Ако ядете повече от 21 хапки, всичкото ще го изхвърлите навънка, колкото и красиво да е яденето. Е, как ще ви докажа това? Вие ще кажете: Той е скържав, той не иска ние да ядем повече от 21 хапки. Да ни остави свободни, колкото си искаме да ядем, да не броим хапките. И вие не може да повярвате сега, но след като ядете, онзи, който е опазил 21 хапки, добро му е разположението, а онзи, който е ял повече от 21 хапки, после повръщане ще има и е неразположен. И тогава се казва: Защо не го послушахме.

Възкръсналият Христос казва на вас: Не мислете за себе си повече. И да не мислим за себе си. Престанете да мислите за себе си. То е едно добро. Сега ще мислите да свършите волята Божия, да бъдете проводници, да служите на Господа. Ама с нас какво ще стане? Този въпрос го оставете на заден план, какво ще стане с вас.

Сега и аз като седя, не искам да направя погрешка, да питам какво ще мислите за мен. То е вече мисъл за себе си. Щом аз питам така, тогава аз мисля за себе си. Какво ще мислят хората, това е тяхна работа. Но аз ви казвам, повече от 21 хапки няма да ядете. И ако ме слушате, глава няма да ви боли. Ако не ме слушате, тогава ще опитате последствията. Двадесет и едно е Любовта, приложена във възкръсналия човек. Това е една форма - Любовта приложена, това е една хапка. Двадесете и една хапки - е една форма. Нищо повече.

И тогава постарайте се от днес нататък в следното: Всеки един в ума си не да въздига себе си, но в ума си да въздига своите братя. Да държи своите братя в ума си високо. Но защо? Защото във всичките ваши братя живее вече възкръсналият Христос. А когато вие въздигнете вашите братя във вашия ум, вие въздигате възкръсналият Христос. Този е пътят, по който и вие ще възкръснете. Христос имаше тази идея. И тази беше неговата идея. Той винаги държеше в ума си, в своето съзнание Образа на Неговия Баща. Той каза: Не дойдох да извърша своята воля. Не мислеше той за себе си и ни най-малко. И казва: Дойдох да извърша волята на Отца си. Той имаше власт да стане видим и невидим. И казва: Нямам ли власт да се помоля да дойдат толкова ангели, легион? Но той имаше в себе си една идея само - да служи на Бога. Да се прояви в света не той, Бог да се прояви в живота, Любовта да се прояви! Ако ние се проявяваме в света, ние вече се проявяваме в този живот, както сега живеем. А пък като влезне Бог да се проявява в света, и има мир, радост, спокойствие. Радост и веселие ще има не отвънка, но в душите ви. И в синца ви трябва да има радост и веселие. А пък когато дойде радостта и веселието, тогава ангелите от Небето ще слезнат. Нали ангели на Христа му служиха. И на вас, като почнете да служите на Бога и да изпълнявате Волята Божия, и на вас ще служат ангелите и ще донасят благословението. Те ще нареждат работите ви. Онова малкото новородено дете, то ли си нарежда пелените и всичко, което му трябва? Не. Майка му се грижи за него. И завива го в пелени и пр. защото го обича. А когато то израстне и почне да не слуша майка си, и тя го остави и казва му: Аз каквото можах направих за тебе и от сега нататък ти ще се грижиш за себе си. И ние в християнството виждаме става същата погрешка. Най-първо един християнин е много ревностен. Защото най-първо Бог живееше в човека. Но той като почва да урежда своя живот, Бог казва: Щом като почваш да уреждаш живота си, Аз ще те оставя. И после каза - чакай и аз да си уредя своя. И Господ го остави. Казва: Ти нали искаш да си уреждаш работите си, уреждай ги.

Представете си вие да си уреждате живота или по-добре казано, уреждайте живота си както Бог изисква. И тогава поставяйте да се уреди вашия живот, както Бог изисква. Но знаете ли какво нещо Бог изисква?

Един господин ми разправя какво станало в хотел "Македония". Трима-четири души седят около една маса и разискват върху новите идеи, върху тогавашния социализъм - братство да има, равенство. И на масите тропат и едните и другите си дават своето мнение. И си попийват малко винце. Казват - това ще остане, онова ще стане. Гледат един селянин насреща се пънка с товара си, иска да го тури на гърба си. А тези господа се разправят все за много важни работи, за свободата, но никой не иска да помогне на това, на селянина да си вдигне товара на гърба. А говорят за братство и равенство на масата отгоре. Така да имате една ясна представа, мислете за туй, което е над масата отгоре. Това е за този живот. Вие живеете в Небето. Вие сте чудни. Сега сте в Небето, но погрешката е там, че в Небето живеете, а за Земята мислите.

Казвам като мислите за Земята, ще слезнете на Земята и ще станете вие много тежък, под отдолу ще слезете. Мислете за Небето, а живейте на Земята. Така ще се оправят работите ви. Вие мислите като идете на Небето, вие очаквате като станете ангел, тогаз да проявите Любовта си. И в това тяло, в което живеете, като живеете, може да мислите за Небето и за Любовта и да я проявите. И ще мислите за възкръсналия Христос. Като живеете така - да бъдете проводници на възкръсналия Христос. Сега не искам да кажа, че не сте проводници. Не. Но ще бъдете тук сметкаджии. Вие казвате: Ако аз правя същото, какво отношение ще има той към мене? Възкръсналият Христос ще има същото отношение към вас, както Слънцето. Ако вие обичате Слънцето, ще имате в преизобилно светлина и топлина. Всичко ще имате. И влага ще имате. Същото е като станете проводници на възкръсналия Христос.

Каквото е отношението на Слънцето към мушичката, към дървото, към водата, към въздуха, към най-дребните същества, такова е и към Царя, към философа и към Всичките други. Трябва да има еднакви отношения. Не правете никакви сметки с Христа. Не правете сметката на Якова, който казва: Ако ме благословиш, аз ще ти дам десетъка. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е да бъдем проводници на Неговата Любов.

Аз мисля така. Имаме едно правило и казвам тъй: Да извърша Волята Божия не както аз зная, но тъй, както е благоугодно на Бога. И като видя, че Бог се весели, че съм извършил волята му тъй, както Той иска, аз да стана радостен, че съм извършил Волята Му, както Той иска. Не аз както искам, но както Бог изисква. Да бъда проводник на неговата Любов, на Божията Любов.

Сегашната погрешка е, че ние изпълняваме Волята Божия тъй, както ние искаме. И това не е лошо, но то е временно. А трябва не тъй, както аз мисля, това не е истинското служене.

Ако изпълнявам Волята Божия както Бог е намислил, това е важното, това е вечното, а не както вие мислите. И това, което вие вършите е добро, но то е временно. За един ден ще трае и то утре ще изгасне. Но ако изпълнявате Волята Божия тъй, както Бог е намислил, то е Вечното. Тогава минете от вашето, от временното, от настоящето към Вечното, към туй, което никога не прекъсва. Това е Божественото. Това е Божествената Любов.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/

Слънцето грее отлично 6, 10 ч.с.

НАГОРЕ




placeholder