НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Детето на истината / Самораждане. Раждане на Истината

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Детето на истината

Най-често използвани думи в беседата: роди, христос, човек, свят, има, години, родиш, страдания, аз, тебе, дете, сега, дойде, път, истина, може, умре, хора ,

 Утрини Слова , София, 6 Юни 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 19 гл. от Евангелието на Йоана, от 21 ст. нататък.

Има неща, които засягат всички хора, всички култури. Това, което стана с Христа, засегна всички хора на земята. – Какво беше то? – Разпятието на Христа. Той мина през такива страдания, които и доднес занимават умовете на хората Когато умре обикновен човек, лекарите дават обяснения, от каква болест е умрял. Те знаят причината за болестта и смъртта на тоя човек. Щом дойдат до Христа, там никакви тълкувания не помагат. Всеки се пита, защо трябваше Христос да пострада и да бъде разпнат. Не можа ли по друг начин да стане с Него? В Писанието е казано, какво ще стане с Христа. Той трябваше да умре, за да остави богатството си на човечеството. Не става ли същото и с обикновените хора? Когато бащата умре, синът наследява къщата и парите на баща си. Когато дойде време за роене на кошера, старите пчели се роят, а младите остават в кошера. Старите и младите пчели не се разбират. Две царици на едно място не могат да живеят. Старата царица напуща кошера, а младата остава да живее в него.

Един брат разказваше, че дължал хиляда лева на една сестра, но той бил недоволен от нея, че тя постоянно го безпокояла, да й върне парите. Той й казал, че няма пари, не може да й ги върне. – Щом дължиш на сестрата от шест години, ти трябваше да си отделяш всяка година по триста лева. В пет години щеше да събереш 1500 лв. и да се изплатиш. И на вас казвам: Ако дължите известна сума и не можете да я платите наведнъж, събирайте по малко пари, постепенно да се изплащате. Не мислете, че можете наведнъж да си платите задължението.

Казвате: Кой е тоя брат? – Не се знае името му. Все ще се намери един актьор да изиграе дадена роля. Докато е на сцената, той може да играе ролята на Иванко убиеца, но щом слезе от сцената, веднага ще се преоблече и ще бъде обикновен човек. Иванко е живял някога, извършил едно убийство, но и до днес изнасят престъплението му на сцената. Защо го представят на сцената? – За поука. Добре е някога да се изнасят лошите черти на човека, да се поучават хората.

Помнете: Няма престъпление, което човек да е направил, малко или голямо, и да не се изнесе на сцената. Казано е в Писанието: „За всяка празна дума ще отговаряш." Строга е съдбата, на никого не прощава. – Защо трябва да съдят човека? – За да се изправи. Когато дойде денят Господен, всеки ще бъде изправен пред съдбата, да отговаря за делата си.

Някога човек греши несъзнателно, не по своя вина. Въпреки това, той не може да се освободи от последствията на своите грешки. Без да искаш, ти даваш прием на някоя опасна микроба – на холерата, на чумата, на маларичната треска и носиш последствията на твоето гостоприемство. Тя започва да кани своите съседи и да ги угощава. Те се разположат удобно в къщата ти, започват да се размножават и отравят кръвта ти. Чудиш се, отде ти дойде тая болест. Нисши същества са влезли в кръвта ти и разстройват кръвообращението. Веднага викаш лекар, плащаш му добре, за да изгони микробите от тялото ти. Така става голямо сражение. Ако преди болестта си тежал стотина килограма, като боледуваш, ще олекнеш, ще тежиш наполовина. – Защо става така? – Защото си пуснал неканени гости в себе си, дал им си добър прием. Като чужденци – недоброжелатели те злоупотребяват с твоето доверие. Като пострадаш, казваш: Втори път не пущам чужденец в себе си! Някога те нападне не само една болест, но няколко заедно.

В природата съществуват различни болести: едни болести са от физичен характер, други – от астрален характер, а трети – от умствен. Ако си неразположен психически, това се дължи на астрални същества, които влизат в твоята симпатична нервна система и причиняват известно дразнене. Тия същества обират човека, и черният му дроб страда. Следователно, когато черният дроб на човека е разстроен, чувствата му са накърнени. Когато нервната система е разстроена, човек страда умствено. Изобщо, за да не страда, човек трябва да се освободи от своите нисши мисли и желания.

Защо трябваше Христос да пострада? – За да роди нещо. Той първо роди, а после напусна земята. Това, което роди, Той остави на земята. Значи, Христос остави детето си на земята. – Кое е Неговото дете? – Божието Слово. Той го остави на земята в полза на цялото човечество. Христос роди на кръста и там умря. Питам: Какво ще родите вие? Какво ще излезе от вашия, ум? Физическото раждане, както жената ражда, коренно се различава от умственото. За да се освободи от плода, който носи в утробата си, жената трябва да изгуби много кръв. Ако плодът остане в утробата на жената по-дълго, отколкото трябва, детето е осъдено на смърт. За да излезе плодът вън от утробата, страданията на майката трябва да започнат. – Не може ли без страдания? – Не може. Щом раждаш, ще страдаш. Освен физичното раждане, има още едно, наречено самораждане. – Защо идат големите страдания? – За изправяне на грешките. Една жена помятала десет пъти, не по нейно желание. Въпреки това, при помятанията има големи страдания. Много хора помятат. Започнат една работа, донякъде вървят добре и изведнъж пометнат – развали се работата.

И тъй, докато човек не се самороди, всякога ще страда и умира. Трябва да се самородиш! Страданието е признак, че е дошло време за майката да роди. Ако раждането не стане на време, майката помята. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията нямат смисъл. Те ще следват човека, докато роди. Христос роди и внесе в човечеството нещо ново. Той зачена грешното човечество в себе си и, като го роди, предаде му нещо ново. Затова се казва, че Христос понесе страданията и греховете на хората, за да ги очисти от тях. Христос доброволно пое кръста на страданието и роди детето на новото човечество. Ако не искаше да страда, щеше да пометне. За предпочитане е да страдаш и да родиш, отколкото да пометнеш.

Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Не мисли, че си се самородил. Да се самородиш, това значи, да поемеш правия път на живота. Тогава ще имаш само външни страдания, но не и вътрешни. Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония. При това положение, страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството Божие.

Мнозина ме питат, защо светът е създаден така. Защо има толкова много страдания? – Виновен ли съм за това? – Не виждаш ли, че хората страдат? – Виждам и ги съжалявам, но и да искам, не мога да им помогна. – Защо умират хората? – Който се е родил, ще ум; е, но трябва да е готов да роди нещо, да остави, нещо на човечеството. Ако страдаш и нищо не родиш, страданията ти не са на място. Трябва да дойде някой да ти помогне да родиш. Ето, Христос дойде, за да помогне на човечеството.. Сегашният свят е по-добре, отколкото беше във времето на Христа. Понеже още не сте родили, светът не е напълно оправен. В края на тая епоха ще се роди новото дете, и светът ще се оправи Ще се мъчите, ще страдате, но ще родите. Някои от вас ще заминат за другия свят, а други ще останат още на земята, да свършат работата, която им е дадена. – Кога ще възкръснем? – Когато минете през големи страдания. Христос възкръсна, защото мина през най-големия изпит и го издържа. Възкресението е процес на новораждане.

Казвате: Толкова години работим и учим, нищо ли не постигнахме? – Изпитът ще покаже, какво сте научили и изработили Ако сте учили десет години архитектура и не можете да направите план на една къща, какво сте научили? Ако десет години сте изучавали музика и не-можете да изсвирите едно музикално парче, както трябва, какво сте учили? Ако много си страдал и не можещ да родиш едно дете, нищо не си разбрал. Ще страдаш и ще родиш един път. Втори път няма защо да раждаш. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Сегашните хора са направени, още не са родени. Ако човекът, когото Бог направи, беше завършен, защо е казано в Писанието, че той трябва да се новороди? Създаването е външен процес, а раждането – вътрешен. Това, което говоря днес, се отнася за ония, които са просветени, които разбират духа на нещата. Не говоря на обикновените хора, които очакват да умрат, да отидат на оня свят, и тогава да научат тайната на живота. Това е криво разбиране. Не мислете, че жената, която е помятала няколко пъти, без да роди, ще влезе в Царството Божие. Тя може да стигне до вратата на това Царство, но веднага ще я върнат назад. Ако родиш, ще влезеш в Царството Божие. Иначе, ще те върнат назад. Ти трябва да родиш. Детето ти ще носи истината в себе си. То ще върви напред, а ти след него. Вратата на Царството Божие ще бъде широко отворена за тебе, защото ти роди дете на истината. Песни и музика те очакват. Венци и хваления ще има. Ангели ще те носят на ръце, защото пред тебе върви детето на истината. – Ще се преродя ли? – Ако не родиш детето на истината, ще се раждаш и прераждаш, колкото пъти искаш. Родиш ли детето на истината, ще имаш свобода: ако искаш, можеш да се преродиш; ако не искаш, ще останеш на небето Прераждането е условие за развитие, но не е смисъл на живота.

Желая на всички да родите детето на истината, което ще върви пред вас и ще ви въведе в Царството Божие. Помнете: Само истината отваря царската врата на рая. Тази истина трябва да се роди от вашата душа.

– В Божията Любов е благото на човека.

Самораждане. Раждане на Истината

Най-често използвани думи в беседата: роди, христос, човек, свят, има, години, родиш, страдания, аз, тебе, дете, сега, дойде, път, истина, може, умре, хора ,

 Утрини Слова , София, 6 Юни 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


27-мо Неделно Утринно Слово

6.06.1937г. 5 ч.с.

Изгрев.

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Тайна молитва.

Ще прочета 19 глава на Йоанна, от 21 стих до края.

В Начало бе Словото.

Има неща в света, които стават и засягат всички хора, всичката култура. Онова, което Христос е създал преди две хиляди години, засегна тогава всички хора. Той знаеше, какво нещо е страдание. Сега всички разправят що пострада Христос. Когато някой умира, лекарите дават някои тълкувания, някоя болест, някоя причина, или от храната, или от външни условия. Сега казват, не можеше ли по друг начин да стане с Христа. Не можеше ли Христос да не умре? И Писанието казва: Така е писано. Определено е. Бащата, когато иска да съгради къщата и иска да я остави на сина си, трябва да умре, за да я остави на сина си. И в един кошер, когато се рояват пчелите, старите пчели напущат кошера и го остават на младите. Старите и младите пчели не могат да се спогодат. Старата и младата царица не могат да се спогодат. И тогава старата царица решава да излезе от кошера и да го остави на младата. И в живота на хората е така. Старите трябва при рояване да напуснат кошера.

Вчера имах един случай, един брат ми държа едно назидателно слово. Хващам го и му казвам: Аз тебе те допустнах на Изгрева и ти знаеш ли, че си направил едно престъпление! Той ми казва: Аз не съм излъгал, не съм убил, не съм откраднал. Аз му казах: Аз не ти говоря, че си извършил кражба, лъжа или убийство. Но ти говоря за друго нещо, че сте злоупотребил с моето доверие. Тук аз те допустнах, тук нямаме стражари, нямаме съдии, нищо. Допустнах те на доверие като човек, а ти злоупотреби с моето доверие. Сега да си дигнеш парцалите и да си вървиш в света. Да отидеш да се учиш! Той каза: В какво ми е вината? Рекох му, аз разправям както ми разправят на мен. Както е донесено делото до мене. Ти си намерил там една сестра и си я бил. Той каза: Криво са ти донесли. Аз му казах, както ми разправят сега. Той отговори: Да ти разправям как седи тая работа. Аз имах да й давам хиляда лева и много ме безпокоеше и един ден я целунах, за да не ме безпокои.

Аз турих резолюция: Няма никаква вина. Като Пилата - няма вина по отношение на сестрата, но спрямо мене имаше.

Има някои работи, които и вие ги правите като този брат. Този брат каза: Исках да я уплаша, да не иска пари от мене. Аз му казах: Тая работа така не става. Тя ще ти каже: Парите ми дай. Преди колко години си взел парите? Той каза: Преди 6 години. Да й платя, но аз съм беден човек, и едва си изкарвам прехраната. Казах му: Погрешката ти седи ето къде. Ти всяка година можеше да отделиш 300 лв., и за пет години щеше да изплатиш 1500 лв. Това можеше да го направиш.

Сега и вие правите същата погрешка. Имате някои задължения, чакате някои благоприятни условия да дойдат и да платите изведнъж. Не, не. По малко всяка година, по 200­300 лв. да отделяте и щяхте да си платите задължението.

Сега вас ви интересува много кой е този брат. Все ще се намери един актьор да играе ролята на сцената. Името му не се знае. Името му е винаги псевдоним. Той е играл ролята на "Иванко убиеца". Зад кулисите ще се преоблече и ще стане особен човек, а пък на сцената минава за „Иванко убиеца". Но той ни най-малко не е Иванко убиеца. Преди колко години е живял той исторически? Да кажем преди 700 години. Аз на посоки го казах. Преди 700 години Иванко убиеца убил някого. И сега на сцената се върши престъпление. Казваш: Защо не го хванат и да го турнат в турмата? Защо играят „Иванко убиеца". Веднъж преди 700 години той уби някого. И защо го представят сега на сцената. Това е за поука. По- хубаво е да се играе, за да се види, че е хубаво да се изкарат лошите страни на „Иванко убиеца". За поука е това.

В живота има нещо важно и всички трябва да го знаете. Няма престъпление, което човек е направил, малко или голямо. Колкото и да е микроскопическо, когато той умира всичко това отрицателно ще излезне пред него, всичко от косъм до косъм. И Писанието казва: За всяка празна дума ще давате ответ. Съдбата ще бъде толкова строга, ще те съдят. Даже и за празна дума, някоя подигравка си казал, в Съдбата ще те съдят и за това. Защо си му казал това и онова. И когато дойде Денят Господен, всякой един от вас ще бъде подложен на Съдба. Ще дойде една Съдба и като се осъди един човек; съди се за да се изправи.

Много пъти е имало у нас погрешки, които стават не по наша вина. Но последствията си ги носим. Някоя микроба на холерата или на бубоническата чума, или причинителят на треската. Ти ги приемаш на гости. Микробата дойде, повика Всичките свои съседи и почва да дава угощение. Наплодат се нейните деца, и направят кръвта ти нечиста. И ти почнеш да боледуваш. Един по-нисш живот е влезнал в кръвта ти. И разтройва кръвообръщението ти. Ще викате лекари, ще плащате за да изгонят микробите, които с влезли. Става цяло сражение. Ако човек е тежал като Дан Колов 100 килограма. Като го хване такава чума и погледнеш, той станал 50 килограма.

Ще каже някой защо е така? Ти си пуснал тези чужденци в себе си, дал си им подслон вътре в себе си. ТЕ са чужденци, ти си ги пуснал и те злоупотребяват със своето доверие. Ти казваш: Още веднъж не пущам никого в себе си. Някой път влезе не само един вид болест, но много болести. Има болести от физически свят; има болести от астралния свят, от света на чувствата; има болести и от умствения свят. Например болест от чувствения свят - един ден да кажем, че си неразположен, нещо от астралния свят е влезло вътре в твоята симпатична нервна система. Всичко ще оберат и черният ти дроб не функционира; а ако е от умственият свят - цялата ти нервна система е разтроена. Трябва да се освободите от нисшия живот.

Та казвам, Христос пострада. Христос трябваше да се роди и после умре. Но той роди нещо. Той умре, но детето му остана. Христос роди нещо в света - Неговото Слово остана. Христос роди на кръста и умре там.

Сега аз като казвам, че роди Христос, какво ще се роди във вашия ум. Има някое раждане, което не е подобно на раждането на една жена. Подобно е в друго едно отношение. Жената когато ражда, много кръв трябва да изтече от нея. И трябва да се освободи от онзи плод, който е бил в нейната утроба. Защото ако този плод остане за дълго време в утробата й, още за няколко дена, това дете е осъдено на смърт. Трябва да почнат страданията на майката, за да излезе този плод навън.

Но има някои други раждания - дето човек трябва да се самороди. Някой път питат защо са тези големи страдания? Аз лично познавам една жена, която 10 пъти е помятала. Тя разправяше, че 10 пъти е помятала, не по нейна вина. И 10 пъти тя е имала страдания на раждане. Някой път и хората на Земята помятат. Ти току започнеш в живота си, до някъде караш и пометнеш.

Един човек докато не се самороди в себе си, той е осъден на смърт. Трябва да се самороди! Ще започнат да идват страдания, всяко едно страдание е един признак, че за майката е дошло време да роди; и ако не може да роди правилно, тя ще пометне. Ако 10 пъти страдаш и в тебе не се роди нещо ново, тогава каква полза ще имаш от тези страдания. Никаква полза. Страданията ще продължават докато човек не роди. Христос трябваше да роди и да внесе в човечеството нещо. Грешното човечество беше заченато в Него.

По закона на прераждането Всеки човек трябва на ново да се роди и да носи всичките страдания. И Христос носеше като бременна жена всичките страдания на човечеството, за да го очисти от греха. Тези страдания на Христа са страдания, за да може да се роди детето в човечеството. Защото, ако Христос беше дошел и пострадал, и не беше изкарал, трябва да дойде втори път, и трети път. Христос пострада, за да роди, ти не искаш да пострадаш, тогава трябва да пометнеш. Който не иска да страда, той прилича на бременна жена, която ще пометне.

Не може да се повдигнеш докато Божествения дух не се роди в тебе. Не се измамвай, че ти си се самородил. Щом се самородиш, в тебе почва правилния път. Тогава това терзание ще престане в тебе. Отвън ще имаш някоя неприятност, но вътрешните страдания ще престанат в тебе. И в себе си ще имаш една особена музика, която никога не си чувал, и ще се роди в тебе една велика Любов, която никога не си имал. И живота ти ще се осмисли, и ще разбереш, че действително заслужава да пострадаш. Когато Христос умря, Божественото Дете се роди и Го взеха. И Откровението пише: Онзи змей гонил жената, която го е родила. И в невидимия свят отнесе детето в Небето. За да не пострада. А майката отишла в пустинята.

Често идват някои при мене и ме питат: Защо светът е направен така, не можеше ли другояче? Някой път, когато не искам да се занимавам: Аз виноват ли съм, че светът е така направен. И те казват: Не виждате ли, че хората страдат. И да ги съжалявам, и да не ги съжалявам, хората страдат. Питат, защо умират хората? Всеки, който се е родил, ще умре. Ще умре, но като умира, трябва да бъде готов да роди нещо в света. Ако ти си дошел и не можеш да родиш нещо, тогаз страданията не са на място. Всеки трябва да дойде да помага. Христос дойде и помогна на човечеството. Светът е сега най-малко 4-5 пъти по-оправен от колкото беше във времето на Христа. И в края като се завърши с тази епоха, ще бъде оправен. Сега светът не е оправен още, понеже вие не сте се родили още. Вие трябва да се родите. Ще се мъчите и ще родите, и ще ви изпъдят, и някои от вас могат да останат живи, а пък някои да заминат за другия свят.

Някои могат да останат - ще възкръснат някои. То, възкресението ще дойде след голямото страдание, както е Христос възкръснал. И възкресението на Христа, това е новораждането вътре в човека. И казвам сега: Това, което казвам, може да влезе в стълкновение с вашето. Вие може да кажете: Толкова години се подвизаваме. Да кажем, че сме учили 10 години по архитектура, за да зидаме къщите и ме викат за архитект да направя някакъв план на една къща. Та какво ми струва 10-годишното знание? Ако 10 години съм учил музика и не мога да дам концерт като ме повикат! Ако 10 години съм цигулар и като ме повикат на концерт, и не мога да свиря нещо на свят? Когато ще свириш, свири нещо на свят! Хубаво е така. Когато пееш, пей нещо на свят. Когато ще родиш трябва да родиш не на половина, но като родиш веднъж, да няма втори път да се ражда човек.

Сега не сте родени, а сте направени. Казано е: И създаде Бог човека по образ и подобие. Тъй е писано. Ако това беше достатъчно, защо Писанието казва, че трябва да се родите отново?

Създаването е един процес, а пък раждането е един вътрешен процес. Аз говоря това за всинца от вас, които сте просветени, не говоря за обикновените ученици. Мнозина сте просветени, за да разбирате дълбокия вътрешен смисъл на онова, върху което сте турени. Вие чакате да дойде смъртта, да умрете и да отидете на онзи свят. Това е много погрешно схващане. Една майка, която е помятала тук децата, като отиде в онзи свят, ще отиде до вратата на Царството Божие, до вратата на рая и ще я върнат. А ако родиш детето ще те пуснат в рая, ако не - ще те върнат. Може 10 пъти да умирате и да отидете в онзи свят, но ако вашето дете не е родено, в онзи свят не можете да отидете.

Ти ще родиш и тогава детето ти ще носи Истината. То ще върви пред тебе и като дойдете до царските врата, тя ще бъде широко отворена, защото ти роди едно дете на Истината. И ще има светии и ангели, и венци ще има на главата, всичко ще има. Но ако Истината не върви пред тебе, то царските врата ще бъдат затворени и с Всичките твои дрипели ще те върнат да се прераждаш. Колкото пъти искаш можеш да се прераждаш на Земята. Прераждането не е едно благо за мене. Прераждането е само едно условие, то не дава смисъла на нещата. Но веднъж като се роди Истината в тебе, като излезне от твоята душа и върви пред тебе, ти ще влезнеш в рая.

Сега казвам на всички от вас като просветени: Само Истината ще отвори царските врата на рая, за да влезеш. И тази Истина трябва да се роди от вашата душа.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/.

НАГОРЕ




placeholder