НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Упование на Божественото / Уповай на Божественото

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Упование на Божественото

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, съм, казва, живот, ден, хора, може, всички, път, христос, свят, мене, дрехи, казвам, иска, искам ,

 Утрини Слова , София, 30 Май 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 19 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 – 20 стих.

Размишление.

Христос казва: „Едно ти недостига." Наистина, има нещо, което недостига на човека, но, въпреки това, всеки ден или се прилага по нещо към него, или се отнима. Как ще отговорите, ако ви запитат, какво нещо е светлината и какво – тъмнината? Как ще ги представите в геометрична форма, на научен език? Ще кажете, че светлината се предава чрез трептения. И водата се пренася чрез тръби, но нито трептенията са светлина, нито тръбите – вода. Те са само проводници Това не значи, че водата се предава само чрез тръби – и без тръби може да се предава. Първоначално са знаели, че електричеството се предава чрез жици. Днес се знае, че електричеството се предава и без жици

Често се говори за любовта, мъдростта и истината. Някои мислят, че знаят много по тия въпроси. Не е важно, какво знаете; важно е, кой от вас е приложил тия добродетели. При това, те трябва да се приложат вътрешно, а не външно.

Две млади сестри стоят при мене и се разговаряме. Казвам им: Знаете ли, за какво е определена съботата? Тя е ден на Бога. В събота човек не трябва да мисли за себе си: нито за болките си, ако е болен; нито за дрехи и обувки В събота човек ще мисли само за красиви и велики неща, които не се отнасят до него. Казвам на сестрите: Знаете ли, че всички нещастия произлизат все от добри желания? Те ме гледат учудено, как е възможно, от доброто да излиза лошото. Представете си следния случай: Един беден човек работи по цели дни и едва изкарва по 40 – 50 лв. дневно. Ражда му се момиченце. То расте, развива се добре, стане на 15 – 16 години Един ден младото момиче се вижда в огледало и изпитва приятно чувство – радва се на своята красота. Среща я млад момък, който се заглежда в нея. Сърцето й трепва за момъка, и тя мечтае за хубави дрехи и обувки Щом се върне бащата от работа, тя започва да го моли, иска от него пари, да се облече хубаво. Бащата се вижда в чудо, как да задоволи желанията й – няма пари Тя се сърди, недоволна е от него, иска да се облече, да се хареса на момъка, когото видяла на улицата. Не е лошо, че обикнала момъка, но защо мъчи баща си? Длъжен ли е той да й купува хубави дрехи, обувки и шапка? За да задоволи желанията си, трябваше да има тя богат баща, който да задоволи нуждите й. Нейният баща е беден. Какво трябва да прави тогава? Ако момата мисли, че с хубавите си дрехи може да спечели сърцето на момъка, тя е на крив път. Мислите ли, че тоя момък ще остане завинаги на нейна страна? Ако с дрехите може да спечелите едно сърце, много моми са по-хубаво облечени от вас. Тогава? – Сърцето на момъка ще мине от момата с по-лошите дрехи към оная с по-хубавите. Младата мома, въпреки очакването си, ще бъде нещастна. Според мене, като се влюби, човек първо отива на баня, съблича дрехите си и се окъпва добре. Облечен ли влиза човек в банята? – Съблича дрехите си и гол влиза. Като се окъпе, излиза от банята и облича чисти, хубави дрехи. В това отношение, всички, които отиват на баня, са влюбени.

И тъй, когато хората се обличат хубаво и мислят само за дрехи, това показва, че са влюбени Според мене, когато момата се влюби, трябва да се облича скромно. Това показва, че тя е работлива. Ако момъкът минава често край дома й, трябва да види, че тя работи ту в градината, ту вкъщи. Момците харесват работливите моми. Мома, която мисли само за дрехи и нови премени, не е работлива. Тя не се харесва на момците. Такава мома носи нещастие и за себе си, и за своя възлюбен. Това е мое предсказание. Видиш ли, че слаб човек язди лош кон, ще знаеш, че той скоро ще се намери на земята. Слаба греда мост не става. Не е лесно да предскажеш бъдещето на човека. Много време трябва да го изучаваш, за да предвидиш неговото бъдеще. Казва се, че Бог изпитва човека. – Защо го изпитва? – За да се познае сам, и Бог да го познае. И до днес още Бог изучава хората. – Не ги ли познава? – Понеже човек е изложен на промени, нужно е постоянно да се изучава.

Казваш: Аз искам да бъда задоволен – Знаеш ли, че нещастията в живота се дължат на задоволяването? Отиваш в кръчмата и казваш: Дай четвърт кило вино! Пиеш, но не си доволен. – Дай още четвърт! Пиеш чаша след чаша, докато се задоволиш Щом се задоволиш, ставаш нещастен. Друг пуши цигара след цигара, докато изпразни кесията си. Желанието му да пуши е задоволено, но нещастието го следва. Някога легне в сламата с цигара в уста и заспи. Не се минава много време, сламата се запали, и отиде целият хамбар – и житото, и сламата изгарят. Доволството е вътрешен процес. Остане ли да се задоволяваш по външен начин, нещастието тръгва след тебе.

Какво е нужно на човека? – Знание. Влизаш в един голям град. Виждаш, че той е сив, потънал в дим. От комините постоянно излиза пушек, който прави атмосферата мрачна, тъмна. – Какво е нужно на тоя град? – Вятър. Той ще отнесе дима и ще пречисти въздуха. И в човека става вътрешно горение – някога пълно, а някога непълно. При това горение се образуват сажди, дим, които помрачават атмосферата на човека. Недоволството, неразположението внасят дим в човека, поради което лицето му потъмнява. – Как ще си помогне? – Само знанието може да го спася. То е вятър, течение, което отнася дима далеч в пространството. Без знание човек всеки ден ще се натъква на мъчнотии.

Например, една сестра решила да предприеме пост. За да издържи поста, тя се нахранила добре. Прекарала пет - шест деня в пост, но започнала да усеща виене на свят, особено главоболие. Аз разбрах причината за главоболието и я питам: Преди да запостиш, яде ли? – Нахраних се много добре. Иначе, как ще издържа няколко деня пост? – Там е грешката ти. Преди да започнеше поста, ти трябваше да вземеш очистително, да освободиш стомаха си от всякаква храна. – Не знаех това. – Ето какво причинява незнанието. Добро е желанието на човека да пости, но знание е нужно за това. Казах на сестрата да изпие една-две чаши гореща вода. Тя направи това, и стомахът й се регулира. Има смисъл да пости човек, но ако може да пречисти мислите и чувствата си. Не постигне ли това, постът няма смисъл. Целта на поста е да се филтрират мислите и чувствата на човека. От друга страна, постът е нужен за почивка на организма – външна и вътрешна. Да постиш, това значи, да се вглъбиш в себе си, да се отстраниш от всякакви смущения, нищо да не те безпокои. Постът се препоръчва и като средство за лекуване. Във време на пост горението в организма е по-силно, благодарение на което става изгаряне на всички вещества, които са причина за различни болести, неразположения и недоволства.

Следователно, поддържайте чистота на организма си, за да не се развиват във вас ония микроби, които причиняват болестите. Пазете се от лоши мисли, чувства и желания, които понижават духа на човека и го водят към нисш живот. Той е причината за големите злини в живота. Казвате: Толкова години служим на Бога! Отде ще дойде злото? – Важно е, как служите. Да служиш на Бога, както трябва, това се отнася до напредналите същества. От вас се иска учене. Преди да служи на Бога, обикновеният човек трябва да учи, да придобива знание, без да се стреми да стане учен В процеса на ученето той ще се натъква на различни промени: ще придобива светлина, но ще изпада и в тъмнина. Вие знаете теорията за квантите. Според нея, процесите не текат непреривно като водата, но в тях се забелязва един ритъм. Ако днес си здрав, на другия ден ще настъпи една малка промяна в здравето ти. Ако днес си буден, утре ще настъпи едно малко разсейване. Ако днес си силен, утре ще отслабнеш.

Процесите в природата текат вълнообразно, с едно малко повдигане и понижаване. Доброто, например, е една кванта, злото – друга кванта. Всякога не можеш да бъдеш добър. Всякога не можеш да правиш добро. За това се искат известни условия. Например, можеш ли на всяко време да посадиш една семка? За да посадиш семката, първо земята трябва да е разработена, да има влага и слънце. Можеш ли всякога да учиш? За да учиш, трябва да имаш любов към знанието и желание да учиш. За да бъдеш силен, трябва да имаш здрав гръбнак. Някой се мисли за силен, но като започне една тежка работа, скоро се изчерпва.

Един млад брат се оплакваше от слабост; казваше, че изпитвал особено чувство като че го напущат силите и ще се пръсне. Иска да му помогна. И аз имам желание да му помогна, но виждам, че той не вярва в мене, т. е. в методите, които му препоръчвам. – Защо? – Той няма връзка, няма никакъв контакт с мене. За да повярва в моите методи, нужно е знание. Той ме гледа критично и ме пита мислено, отде ида, кой съм. – Аз съм посланик. Трябва да му покажа акредитивните си писма, за да ми повярва. Според мене, не е голямо изкуство да познаеш, кой отде иде. Отивам в едно богато семейство. Излиза мъжът и любезно ми казва: Извинете, жена ми и децата ми са на курорт, не мога да ви приема. Тоя човек не говори истината. Аз познавам вече, от кой свят иде той. Отивам в едно бедно семейство: излизат и мъжът, и жената, канят ме да вляза. Те ме приемат добре, с разположение и любов. Аз зная вече, отде идат тия хора. Те са дошли от Божествения свят.

Какъв извод трябва да направя от казаното досега? Всички трябва да работите за прилагане на нещата. Липсва ви нещо в метода на прилагането. Методът ви е крив. Прилагането на любовта, на знанието, на свободата изисква прав метод. Иначе, ще ги прилагате, но ще получавате обратни резултати. Казваш: Искам да обичам всички хора, но някои ме дразнят, не мога да ги търпя. – Това не показва, че тия хора са лоши. Някога се дразниш от лоши хора, но някога и от добри. Дойде при тебе един добър човек, поглежда те със своя чист, спокоен поглед, а ти се дразниш. – Защо? – Страхуваш се да не проникне в тебе, да открие нещо, което не искаш другите да знаят. Изкуство е да търпиш всички хора. Ако аз бях като вас, колко хора щях да изпъдя! И на мене всички хора не са еднакво приятни. Казвате: „Бог е Любов." – Любов е Той, но има хора, които не заслужават Неговата любов, в смисъл, че не са готови още за нея. Те страдат, пъшкат, но Бог е далеч от тях, не ги чука. Как трябва да постъпва майката със своето непослушно, своенравно дете? Тя го измие, облече, нахрани, но то продължава да плаче, недоволно е, иска нещо друго. То плаче и денем, и нощем. Майката го оставя и си гледа работата, не му обръща внимание.

Питам: Как трябва да се постъпва с вас, ако, след като всичките ви нужди са задоволени, вие продължавате да пъшкате и да ахкате. Вие ще пъшкате, но вашата майка ще си работи – никакво внимание няма да ви обръща. – Ние обичаме майка си. – Тя не се нуждае от вашата любов. Следователно, и Бог не се нуждае от любовта на грешни хора, които само се оплакват. Какво ще ви допринесе тая любов? Нито вие ще придобиете нещо от тях, нито те ще придобият нещо от вас.

Аз се чудя на младите моми и момци. Те се срещат, обикват се, и момата очаква момъка да я направи щастлива, а той очаква на момата. Това никога няма да бъде. Щастието иде изключително от Бога. Човек може да бъде щастлив, когато държи в ума си мисълта за Господа, Който е създал всичко. Да мисли, че щастието му може да дойде от друг човек, подобен на него, това е невъзможно. Закон е: Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен. Като не разбират силата на Божественото, хората постъпват като Пилата. Те измиват ръцете си, за да се освободят от всякаква отговорност. Пилат каза за Христа: „Не намирам никаква вина в тоя човек". Когато евреите се възбунтуваха и казаха, че искат смъртта на Христа, защото се нарича цар, Пилат отстъпи. Той беше безхарактерен, страхлив и тщеславен човек. Евреите искаха смъртта на Христа под предлог, че се нарича Син Божи. Интимната страна на тяхното желание се крие другаде: те се страхуваха от Христа, да не засегне интересите им. И до днес още човек постъпва като евреите. Дойде в ума му една светла идея, и той се колебае, да я приеме, или не; да я разпне ли по закона, който съществува? Той мисли, че ако я приеме, интересите му ще пострадат. Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете, дали сте в човешкия, или в Божествения път? Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път.

Казвате: Учителят може да направи всичко. – Не уповавайте на сламки, които сами си създавате. Аз не се качвам на сламки, не искам и вие да уповавате на тях. Аз ходя по греди, които никога не се чупят; искам и вие да стъпвате по такива греди. Ако вярвате в мене, вярата ви да е вътрешна, а не външна. Някой има отлично мнение за мене. – Докога? – Докато не засегна неговите възгледи и интереси. Засегна ли ги, той няма вече никакво отношение към мене. Това не е вяра, нито убеждение. Ако и моите отношения към вас са такива, това са човешки отношения. Трябва ли да мисля добре за вас, докато ми носите подаръци? Това не е отношение, това е само подвързия на книгата. Тя е ценна само тогава, когато съдържанието й е ценно. Ако книгата не е ценна, то е все едно, да цитирате стихове от Евангелието, без да разбирате техния дълбок смисъл. Цитираш стиха, дето Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Пътят, това е знанието, необятната Божия мъдрост, която трябва да изучавате. Пътят подразбира Божествения език, който води към Божественото знание. Истината има отношение към свободата. Животът произтича от любовта. Той е крайният резултат, до който трябва да достигнем. Значи, като вървим по Христовия път, със силата на Божествената светлина и истина, ние ще дойдем до живота. Само така ще се свържем с живота, защото е казано, че любовта ражда живота. Чрез живота ще познаем величието на Бога. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си." Казвам: Само оня може да яде тоя хляб, който има живот в себе си.

Какво е нужно на човека, за да придобива знания? – Да учи и да придобива светлина. – Какво трябва да прави старият? – Да се подмладява. – Младият? – Да не остарява. – Глупавият? – Да поумнява. – Слабият? – Силен да стане.

Като четете 19 гл. от Йоана, виждате, през какви страдания е минал Христос. Някои съжаляват Христа, че е минал през толкова големи страдания. Няма защо да съжаляват. Аз си казвам: Бих съжалявал, ако не изпълнявам учението на Христа. Пилат каза на Христа: „Не знаеш ли, че власт имам да те разпна, и власт имам да те пусна?" Исус отговори: „Не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадена отгоре." Пилат изми ръцете си, с което искаше да се освободи от всякаква отговорност. Понеже не намираше никаква вина в Христа, той Го остави в ръцете на евреите, те да Го разпнат, Питам: Като кого искате да постъпвате – като Пилата, да си измиете ръцете, или като евреите? Както и да е постъпил Пилат, и до днес говорят и четат за него, като за страхлив човек. И за Христа говорят, но като за човек, Който изпълни Божията воля.

Казвам! Не се страхувайте, като Пилата, да изповядвате своята идея. Мислете за Бога, Мислете и за Христа, като образец на търпение. От своето величие Той слезе на земята, облече се в рабски образ и се смири. Той знаеше, каква работа Му предстоеше на земята. Бъдете и вие като Христа, да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че било определено, Христос да мине през тия страдания. И за вас е същото. Щом е определено, и вие ще си носите страданията. Някой ви заплашва и казва: Имам власт. Ще отговориш: Имаш власт, но тя е дадена отгоре. Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол. Не се страхувайте от него. Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно, човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него. Не съжалявай, че си сгрешил, но кажи: Господи, благодаря за свободата, която Си ми дал. Както съм свободен да греша, така съм свободен и да изправя грешката си. Това значи характер! Не се оправдавай с дявола. Уповавай на Господа! За да уповаваш на Господа и да Му угодиш, нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига. Вярвайте, че сте свободни, силни и може да изправите погрешките си. Не казвайте, че хората ви изкушават. Признайте грешката си и я изправете. И учен да си, признай грешката си. Така ще научиш нещо ново.

Един мой познат – лекар, се разболя и ме повика да му помогна. – Защо не извикаш някой твой колега да те лекува? – Там е чудното. Аз лекувам хората, а сам не вярвам в лекарите. – Твоята болест не е сериозна, лесно ще ти се помогне. Само с вяра можеш да се излекуваш. Няма болест, която да не се подчинява на вярата. Като се излекуваш, не бързай да разказваш на хората, как си се излекувал. Щом мине известно време, можеш да приложиш същия метод и към другите. Ако разказваш на хората, как се лекуваш, преди да видиш резултат, болестта ти ще се върне отново.

Проверявайте нещата и после говорете за тях. Не искам да се хващате като слепци за тояга. – Има ли бъдещ живот, или няма? – Ще опитате, и сами ще се убедите в това. Някой казва: Ако има бъдещ живот и живея добре, нищо не губя; ако няма бъдещ живот, нищо не печеля – Има бъдещ живот! Като живеем, всеки ден го проверяваме. Някои мислят, че като умрат, тогава ще разберат, има ли бъдещ живот. Аз и сега зная, че има бъдещ живот. За мене това е абсолютна истина.

Един евангелски проповедник ме попита: Вярваш ли в бъдещия живот? Вярваш ли, че има друг свят? – Как да не вярвам, когато всяка вечер отивам там и сутрин се връщам? Аз се чудя, как проповядваш на хората за оня свят, щом не вярваш! Ти чакаш да умреш, да отидеш на оня свят и тогава да повярваш. Като дойдеш отново на земята, ти пак ще забравиш, че има друг свят, и ще питаш, има ли бъдещ живот, или няма. Когато обичаш хората, ти си в бъдещия живот; когато вярваш в абсолютната истина, ти си в бъдещия живот. Радостта, която изпитваш от знанието, показва, че живееш в бъдещето, т. е. живееш в оня свят.. Голяма е радостта на човека, когато знае, как е създаден светът, кой го е създал и т. н. Изгубиш ли знанието и вярата в бъдещето, радостта ти изчезва И, докато си бил в светла стая, веднага настава тъмнина. Можеш ли да виждаш в тъмнина? Нищо не виждаш: нито тоя, нито оня свят. Щом завъртиш ключа, светлината иде, и ти виждаш вече. Светлината открива всички светове пред очите ни, а тъмнината ги закрива.

Като говоря за абсолютната вяра, някой се съблазнил и казал, че не иска да ме слуша, защото съм провалил вярата му. Аз не искам: да провалям вярата ви, но не искам да минавате по мост от сламки. Ако видите, че аз минавам по такъв мост, не искам и вие да правите същия опит. Аз зная законите и мога да правя и най-големите рискове. Аз съм лек, отвсякъде мога да мина, но ако вие, с вашето тежко тяло, се опитате да минете по тоя мост, ще паднете в пропастта. Дето минавам аз, вие не можете да минете. За да вървите по пътя, по който аз вървя, трябва да измените тежестта на вашите мисли, чувства и постъпки. Трябва да олекнете.

Аз забелязвам, че на Изгрева има много кореспонденти, които пишат в различни вестници. Добре е да бъдеш кореспондент, но на проверени факти. Ако разнасяте непроверени факти, аз ви съжалявам. При това, никой не ви плаща. Обаче, един ден ще ви държат отговорни за хартията и мастилото, което сте изразходвали. И тогава, вместо на вас да плащат, вие ще плащате. Бъди кореспондент и разнасяй истината в света. Да бъдеш кореспондент на тъмната ложа не те съветвам. Ако съм на ваше място и някой ме обиди, ето как ще постъпя. На оня, който ме е обидил, ще напиша едно любовно писмо със следното съдържание: Братко, благодаря ти за горчивия хап, който ми даде. Ще се опитам да го взема като лекарство и ще изправя грешката си. И той ще ти отговори с любовно писмо. Правете опити да се споразумявате и да изправяте грешките си.

Сега аз говоря върху критикуването и одумването, защото Бог е създал света за учене, за придобиване на знание. Одумването изкривява посоката, по която умът трябва да върви. Защо ще се занимавате с грешките на хората. Закон е: Който се занимава с чуждите грешки, трябва да ги изправя. Ако някой дойде при мене и пожелае да му стана теляк, аз ще постъпя по всички правила на това изкуство: така ще го изтъркам, че няма да оставя място, което да не съм изчистил. Той ще излезе абсолютно чист от банята и ще ми благодари. Аз съм за абсолютната чистота. Ако чистиш човека, ще го изчистиш, както трябва. Има грешки, които могат да се търпят. Обаче, има грешки, които са спънка за човешкото развитие. Те по никой начин не се търпят. Откажете се от грешките, които спъват развитието на вашия ум, сърце и воля. Ако още се занимавате с такива грешки, преждевременно ще остареете. След това ще заминете на оня свят и ще отидете да хленчете пред вратата на Бога. Тая врата е заключена за хора, които се занимават с чуждите грешки. Ще ви върнат назад, да изправите грешките си и да се очистите. Ще кажете, че вярвате в Христа. Само с вяра тая работа не се урежда.

Христос казва: „Аз живея в Отца, и Отец ми живее в мене." Питам: Христос живее ли във вас, и вие живеете ли в Христа?

Желая на всички, Христос да живее във вас, и вие да живеете в Христа. Носете истината в себе си. Само така ще се свържете с оня свят и ще станете граждани на Царството Божие

– В Божията Любов е благото на човека

26 Утринно Слово от Учителя, държано на 30 май, 1937 г София – Изгрев

Уповай на Божественото

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, съм, казва, живот, ден, хора, може, всички, път, христос, свят, мене, дрехи, казвам, иска, искам ,

 Утрини Слова , София, 30 Май 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


26-то Неделно Утринно Слово

30.05. 1937г. 5ч. с.

Изгрев

19 глава от Евангелието на Йоана, от 20 стих до края.

В началото бе Словото.

Размишление.

Има нещо, което липсва на човека, не достига му. Всеки ден се предлага на човека по нещо. Или се предлага, или се отнема. Ако вие попитате какво нещо е светлината и какво нещо е тъмнината, какво бихте отговорили? Ако ви запитат да дадете отговор с геометрическа форма, какво нещо е тъмнината, как ще отговорите? Как ще определите геометрически тъмнината и светлината на съвременен учен език. Светлината се предава чрез трептения. И водата се предава чрез кюнците в канализацията, и някои греди. Но това не значи, че кюнците са водата. Но предава се чрез кюнците. И като знаем, че се предава чрез кюнците, мислим, че въпроса е познат. Но водата може да се прекара и без кюнците.

Първоначално когато са изучавали електричеството, са мислили, че то се предава с жици; обаче сега знаят, че се предава и без жици.

Сега всички мислите, че знаете нещо за Истината, за Любовта и за Божията Мъдрост. Но кой от вас е приложил Любовта, или кой от вас е приложил Истината, или Мъдростта. В себе си да приложите, а не отвън да приложите, само привидно. Има много привидни работи отвън.

Вчера разправям на две млади сестри събрали се около мене. Колко пъти съм им казал: Оставете ме свободен. А пък те вървят насъбрали се около мене.

Казах: Събота човек не трябва да мисли за себе си. Денят събота е за Бога. Нито за кармата си трябва да мисли човек в събота. Нито за болните си, или че няма обуща или дрехи и пр. А ще мисли за най-хубавите работи, които не се отнасят до него.

Разправям им за един закон. Знаете ли, че най-големите нещастия в света произтичат все от добро нещо. ТЕ се чудят. И гледат изпитателно, как от хубавото може да излезне лошото? Аз им казвам: Представете си един беден баща, който като работи едвам изкарва 40-50 лева на ден. Роди му се една дъщеря и стане 15-16 години и един ден се оглежда в огледалото и за първи път й става приятно. Като че тогава се пробужда съзнанието й. Оглежда се и върви по пътя. Вижда един млад момък, и запали й се чергата. Като се запали чергата й, какво става? Като дойде вечерно време бащата почне да осеща топлина и огън. Почва да гори. И тя почва да пече баща си, почва да иска обуща. Иска една хубава модерна шапка - 100 лв. А пък бащата едвам изкарва. И от другите ги взема тези пари. А тя се е намусила и иска. Иска да се хареса на онзи, когото е видяла по пътя. Иска да се докара. Че тя го е обикнала, не е лошо, хубаво е. Но че пече баща си. Какво е виноват баща й да й дава дрехи. На нея и трябва богат баща, но баща й е сиромах. И какво трябва да прави той?

С вашите дрехи, ако вие мислите да спечелите сърцето на този момък, мислите ли, че този момък ще остане завинаги на ваша страна. Ако е за дрехи, има други моми, които са с по-хубави дрехи, шапки или обуща. Тогава сърцето на момъка ще премине от твоите дрехи и шапка, на другите дрехи и шапка. И ти въпреки своето желание ще бъдеш нещастна.

Човек като се влюби трябва да съблече дрехите си. Като се влюбиш, най-първо ще идеш на баня. И ще се окъпеш, ще се освободиш от кирта си. Питам: Като отидеш на баня, облечен ли ще бъдеш? Всички хора, които ходят на баня, са все влюбени. И след като излезнат отвън, ще се облечеш с нови дрехи.

Външното облекло показва онова влюбване, което хората имат в света. Казвам им: Аз да ви дам един метод. Когато една мома се влюби, според мен тя трябва да се облече в много скромни дрехи да има най-малко 100-ина дупки на роклята си. Скромни дрехи трябва да има. И нещо да вземе в ръката си и да отиде в градината от дето минава той, и да работи. Ако искаш да те хареса с твоите хубави дрехи, ти ще бъдеш нещастна. Ако мога да предскажа. Ти така хубава както никой друг не можеш да бъдеш сега. Щом виждам, че си се качил на лош кон и си слаб човек, аз зная, че след 10-15 крачки ще бъдеш долу от коня. Щом виждам, че си се качил на една сламка, т.е. на слаба греда, аз зная, че ще се счупи гредата. Предсказвам като гледам. Да се предсказва бъдещето на човека не е лесна работа. Трябва ред години да се изучава човек. И Бог, който знае човек, и Той изучава хората. И Той ги изпитва. Например: Господ изучава с хиляди години хората. И хиляди години Бог ни изучава. Някой мисли, че Бог изведнъж всичко знае. Всички неща се изпитват, докато се изпитат реалните неща, за да се познаят реалните какви с. Ние не ги познаваме.

Някой казва: Аз искам да бъда задоволен от живота си. Знаете ли, че всичките нещастия в живота произтичат от задоволството. Един в кръчмата казва: Дай ми 1/4 кило вино! Дай ми 1/2 кило вино; и като пие казва: Разбирам кое е доброто вино! Но от това се образува неговото нещастие. Или някой пуши цигари и като срещне някого казва: Имате ли една цигара? И като срещне друг пак пита: Имаш ли една цигара? И като пуши изпитва удоволствие. Но от това иде неговото нещастие. И аз зная, че мнозина от своята цигара са обеднели. Той да кажем, е седнал при сламата. Заспи с цигарата в ръка, подпали се житото и отиде житото и сламата изгорат. Задоволството в човека е нещо вътрешно. То не носи никакво щастие. То е само забавление на физически свят.

На човека му трябва знание. Знанието седи в следното: Вземете пеението. Някой пита. Вие сте тъмен. Защо? Защото пред вас има дим. За да се махне димът, какво трябва? Вземете в съвременните градове, постоянно има тъмна атмосфера, от димът, който се е образувал от комините. Какво трябва сега? Трябва вятър, течение, за да премахне това горение. Хубаво. И в човека има едно вътрешно горение. Ти имаш едно желание, което гори. Не с онзи светлият пламък на живота, но се образува дим. Вие не сте се спирали върху това. Имате едно недоволство. Някой ден сте неразположени. Аз да ви преведа сега: Една млада сестра искаше да се подвизава. Намислила да пости. Постенето е хубаво. Но тази сестра преди да почне да пости, наяжда се хубаво и започва да пости. И във всички животни е това състояние, че когато ще настане глад, те вземат двойно повече храна.

И тая сестра започва да пости, ден, два, 3,4,5,6,7. Идва при мен съвсем закъсала и казва: Няма да мога да издържа, ще стана болна. Аз зная коя е причината. Казвам й: Ти наяде ли се хубаво преди да запостиш? Тя каза: Разбира се. Аз и казах: Преди да започнеш да постиш, трябваше да вземеш очистително. Стомахът ти, червата ти да се очистят. А пък тя 5-6 дни не е излезнала навън. И почва да се върти главата й. Само главата й.

Желанието да се пости е хубаво. Тя ме пита, какво трябва да се прави сега? Казах й: Сега трябва малко вода, топла вода. Тя пи топла вода и веднага я повръща назад. Стомахът е разстроен. Ако е някой съвременен лекар, ще й тури няколко инжекции. Но той ще влоши работата. След 1-2 дена се поправиха работите. Тя се понаяла преди да пости. Казах й: Ти още преди най-първи път трябваше да постиш. Какви са намеренията ти да постиш? Постът има за цел да очисти човека. Целта на човека при поста е да стане чист. Мисълта му и желанията му и постъпките му да станат чисти. Ако постът не носи чистота, какъв смисъл има? Според мен постът е едно филтриране на човешките мисли и чувства. И човек се нуждае от филтриране. По някой път постът е потребен и да си почине организъмът.

Та казвам: Някои с добри желания постят. Но гледам, много хора, които постят, си създават ред неприятности. Така например наядат се хубаво и после постят. И след това във време на пост, те са недоволни, все ще има нещо, което ще ги дразни. Човек, който ще пости, той трябва да е свободен от дразгите вътре в живота. И ти трябва да се уединиш вътре в себе си. И после да нямаш желание да казваш: Аз ще постя толкова дни. Ако аз бях болен, щях да постя. Понеже във време на поста се образува по силно горение. И всички онези серуми, които служат на един по-нисш живот изгарят. И тези вредните микроби, които няма какво да ядат, измират. Не могат да се размножават.

Всички болести произтичат от разможението на нисши желания. Лошите мисли, чувства, желания и постъпки в тебе могат да се размножат. И от размножението им произтича едно голямо зло. В нашия ум могат да се заченат отрицателни мисли. Някои казват: Толкова години сме служили на Бога. Не е там въпросът, но как сме Му служили? Най-първо Бог от нас не иска служение. Служението е едно качество на напредналите. Най-първо Бог иска учение. Ние мислим за спасението, само за нашата ученост и пр. Ти трябва да се учиш. Ти трябва да учиш, а не да искаш да станеш учен човек. Например: Вие сте учен човек. Чели сте теорията за квантите - Квантовата теория. Какво е това Квантовата теория? Че нещата не текат непреривно като водата, но има един ритъм в количеството в квантите. Ако здраве имаш, след това ще настане една промяна. Например ти всякога не можеш да бъдеш буден; всякога не можеш да бъдеш силен и ще стане една промяна в твоите чувства. Нещата идат на вълни. Това е Квантовата теория. Доброто е една кванта. Злото е друга кванта. Доброто върви качествено. Всякога не можеш да бъдеш добър. Ти казваш: Аз всякога мога да бъда добър. Ти всякога не можеш да направиш добро. За да направиш добро, изискват се известни условия. Представи си, че искаш да посадиш семка ябълчена или житена. Изискват се условия за посаждането. Или за да се учиш, изискват се условия: желание, разположение и прочие. Или искаш да бъдеш здрав. Пак се изисква за това разположение на мисълта. Казвам: Някой път ме считат някои хора за много силен. И всякога съм се самоизлъгвал, че хората са силни.

Тук в братството има двама или трима души от младите, които считат, че имат стабилен гръбнак. На тези младите се даде една задача, и всички тези заболяха. И аз като мислих, че са силни хора, дадох им наставления, за да се види как ще изкарат. И всички те заминаха за другия свят.

Някой ми каза: Учителю, аз усещам, че се разпръсквам, ще се разпръсна, ще отида някъде във вселената. Такова нещо чувствувам. Че те нямаха вяра. Виждам, че това не е вяра. Аз усещам, че те нямат връзка и с мене. И да искам не мога да им помогна - нямат контакт. То се иска знание за да повярват в мене. Аз от къде съм дошъл. Кой съм, кой ме е изпратил? Като че ли той е един друг. И аз като посланик трябва да представя всичките си акредитивни писма: От къде ида...

Аз като ида в един дом, веднага познавам хората от къде идат. Щом ме приемат добре, аз ги познавам. Ида при някой богат човек и той казва: Извинете, жена ми я няма тук; или казва: Не е разположена, друг път заповядайте. Но много любезно говори.

Аз си излезнах и ида в друга бедна къща. Онзи казва: Заповядайте! И казвам: Този е от Божествения свят. А пък другия иде от друг свят. Първият се извинява и в очите ме лъже, той иска да каже: Нямам доверие в тебе, като те гледам. Не искам да те приема. Нищо повече.

Сега изводът. Всички трябва да работите! Липсва ви нещо. Имате един крив метод за приложение на Любовта. Имате крив метод за приложение на знанието и крив метод за приложение на Истината. Методът ви е крив.

Аз по някой път чувствувам. Дойдат някои хора, и като дойдат, неприятно ми е, дразнят ме. И ако аз носех вашия характер, щях да ги изпъдя. И казвам си: Този човек защо ме дразни? И някой добър човек може да ви дразни. Чистият човек като те погледне, може да те дразни, че може да проникне и да открие нещо в тебе. И затова те дразни. Вие казвате: Защо този човек ми е неприятен?

Питам: На Бога всички приятни ли са? На Бога не са приятни всичките. Казват, че Бог е Любов. То не е баш така, както мислите. Някой път Господ е толкова далече, че е напуснал страданията на хората и не ги слуша. Защото те не заслужават да ги слуша.

Едно дете са го нахранили и то реве и постоянно плаче. Плаче и през нощта. Какво ще го слуша майка му? Майка му си отива по работа. Вие като сте недоволни от живота, мислите ли, че вашите страдания и желания са нещо важни. Или мислите ли, че ако аз искам грешни хора да ме обичат, че те ще придадат нещо? Какво ще ми предадат. Или ако мислят, че аз съм божество, слезнал съм от някъде какво ще ми донесат като им давам. След като не дам, какво ще спечеля аз?

Аз се чудя на една мома, чудя се на младия момъкъ; срещат се те. Тя от него очаква. Много общо го вземат това, като символ. Тя очаква да бъде щастлива. Това, което никога няма да бъде. Защото щастието единствено иде от Бога. Човек може да бъде щастлив само когато държи в ума си онзи, великият Господ, който е създал всичко! От него иде щастието. А пък да мисли, че от един, който Бог е създал и ще му даде щастието, това е невъзможно.

Законът е: Уповай само на Божественото в себе си; и уповай на Божественото, което е в хората. И не уповай на човешкото, което е в тебе; и не уповай на човешкото, което е в другите хора; не уповай на животинското, което е в тебе и животинското, което е в другите хора.

Пилат казва: „Не намирам никаква вина в Него". Имате в него един човек безхарактерен, тщеславен и страхливец. Той не намира вина. Казва, че няма вина в Христа. Но като чу този въпрос, Пилат веднага отстъпи. Евреите казваха: Ние имаме закон, Той трябва да умре. Понеже направи себе си - Син Божи. Не че направи себе си Син Божи, но те мислеха, че той ще ги лиши от нещо. И ще възпре техните интереси.

По някой път дойде при мен някоя мъчнотия, аз казвам: Ти като Пилат не искаш да помогнеш. Дойде нещо, което ми е неприятно. Аз казвам: Ти като Пилат не искаш да помогнеш. Или искаш да постъпиш както евреите.

Имаш едно възвишено чувство, една велика идея е влязла в тебе. И ти се намериш като Пилата, да я възприемеш ли или не - да я разпънеш ли като евреите по закон? Ти може би ще си кажеш: Ако тая идея остане, няма да сполуча, ще пропадна.

Не. Ако човек върви по Божия път, той от ден на ден ще става по-красив. А пък като върви по човешкия път, той ще пропадне. Всеки ден си имайте едно огледало и щом почнете да почернявате, вие сте в човешката област. А пък щом почва светлината на живота да лъха от вас, вие вървите по Божествения път.

Някой казва: Учителю, всичко можеш да направиш изведнъж. Не се качвайте на тези сламки, които сами си създавате. Те са самоизмама. Аз не седя на сламка. И не искам и вие да седите на сламка. Аз седя на греда, да не се счупва. Искам да вярвате в мен отвън, но вярването да е отвътре, защото така вярването е друго вътре, аз го зная. Някой дойде и има за мен отлично мнение. Но аз съм толкова внимателен, че вървя по неговия път, но като наруша неговите възгледи и току изведнъж погледнеш, че той няма никакво отношение към мене.

И моите отношения към вас могат да бъдат такива. Това са човешки отношения. Някой дойде при мене, казвам си: За тебе хората са добри, докато чакаш подаръци, но тези, които не донасят? Аз поставям въпроса ребром. Това е човешката страна. Това е подвързията. На хората всякога подвързията е на място. И когато в книгата няма нищо скъпоценно, тогава подвързията не е на място.

Казвам: Вие изследвайте какво е казал Христос. Цитират ми, Христос е казал така: „Аз съм Пътят, Истината и Животът". И не ме разбирате вие под думата „право". Това е единственото нещо, което може да изучавате. Това е Пътят. Аз съм "Пътят“ - това е знанието, това е Мъдростта, това е необятната Мъдрост, която трябва да изучавате. Това е онзи Божествен език, който трябва да изучавате. Това е Пътят. А пък Истината, Свободата е, която носи Истината. А пък животът е крайният резултат, който ще добием.

Като вървим по този път със силата на тая светлина на Истината, ние ще дойдем до живота. И като дойдем до живота, ще бъдем свързани с Любовта. Чрез животът ще бъдем свързани с великата Божествена Любов. Понеже Любовта носи Живота. Чрез Животът ще познаем величието на Бога. Понеже Той казва: Аз съм живият хляб, слезналия от небето, и Всеки, който ме яде, ще има живот. За да яде този хляб, човек трябва да има знание. Всеки ден трябва да учи.

Та казвам: Търсете Всеки ден да имате светлина. При най- големите си изпитания силите да се подмладят, които са от вас стари; а младите да не остаряват. Глупавите от вас да поумнеете. Слабите силни да станете.

Аз не искам да ви пренеса преди 2000 години. Положението на Христа не е такова сега. Даже ние съжаляваме, че Христос е страдал. Аз не съжалявам. Няма какво да съжалявам. Съжалявам в себе си когато не възприема тази Истина.

Пилат казва на Христа: Аз имам власт... Христос му казва: „Ти се самозаблуждаваш“. Аз се подчинявам, понеже ти е дадена власт, но ти се изпитваш. Христос му казва: Един ден и за тебе ще говорят, и за мен. За мен говорят като човек, който извърши волята Божия, а пък за тебе ще говорят като страхливец в света!

Пилат излезна и казва на тълпата: Никаква вина не намирам в Него.

Сега казвам: Вие като Пилата ли трябва да постъпвате? Пилат си изми пред тях ръцете и каза: Никаква вина не намирам в Него и никаква отговорност не намирам, чист съм с ръцете си. И ако има някое престъпление, вие да го носите, аз съм чист. И две хиляди години това са стихове все в книгата на евреите. Все се мие Пилат.

Хванете се сега за вашата идея. За Бога мислете. Не се плашете. Ако размишлявате за Христа, дръжте Го като идеал на търпение. Един човек, който е слезнал от висотата, от своето величие, слезнал е долу в рабски образ и в смирение, казва: Имам задача, която трябва да извърша.

Казвам: Всички в живота си по време на мъчнотии трябва да имате този характер. Ще си кажете: Така е определено. Ако е определено, ще носите определеното. Понеже някой ви казва: Аз имам власт, вие ще му кажете: Власт имате, но тази власт не произтича от вас. Вие считате, че дяволът е всесилен, и се плашат хората. Някои все се мъчат от дявола. Дяволът е резултат на нашата мисъл. Той е едно последствие. Абсолютно дяволът няма никаква власт над нас. И когато човек греши, той греши защото иска да греши. Защото е свободен. Само свободния човек може да греши. Щом съгрешиш, кажи на Бога: Господи, свободен съм, благодаря Ти, както съм свободен да съгреша, така съм свободен сега да поправя погрешката си. Това е характер! А пък ти сега казваш: Дяволът ме тикна. Тогаз, ако дяволът те тикна, тогава трябва да извикаш Господа да те изважда навън. Това е криво разбиране.

Вярата е онова въже, което е хвърлено и ви е потребно и за този живот и за бъдещия. И в рая като идеш, пак има неща неизвестни - ще ти трябва вярата. Вярата е нещо Божествено. А вярването е човешко. Без вяра не може да се постигне нищо. Вярвайте, че Господ ви е създал свободни. Вие вярвате, че сте слаби; и че дяволът ви изкушава, и че като съгрешите, не може да поправите грешката си. Това е вярване.

Вярвайте, че сте свободни. Вярвайте, че правите погрешки от невежество. Гордостта не ви позволява да признаете вашите погрешки. Учен човек сте. Признайте погрешката си. Като направиш погрешка кажи: Аз съм учен човек, но невежа се показах. Като поправиш погрешката си ще станеш по-учен.

Един човек заболя. Той беше лекар. Той ме помоли да му помогна. Аз му казах: Аз не съм лекар. Ще викаш лекар и ще му кажеш той да те лекува. Той ми каза, страх ме е, че ще ме умори. Казах му: Вярваш ли, че аз мога? Твоята болест е много малка. Това ще направиш, във вярата има сила. Няма болест, която да не се подчинява на закона на вярата. Но когато се излекуваш, не отивай да разправяш никому нищо. И като оздравееш, пак не казвай. Не разправяй как си се излекувал, понеже болестта ще се върне пак на тебе. Това е една слабост. Не разправяй как си се излекувал. Щом се излекуваш, благодари на Бога, че си се освободил. И на другите хора дай им това наставление.

Аз не искам като слепци да се хванете за една тояга. Някои имат силният аргумент: Ако има бъдещ живот и аз добре живея на Земята, нищо не губя. А пък ако няма бъдещ живот, нищо не съм изгубил. Това е една дървена философия.

Има бъдещ живот! И бъдещият живот Всеки ден го живеем. Всеки ден го проявяваме. ТЕ чакат да умрат, че тогава да го намерят. Аз и сега го знам. Сто на сто зная, че има бъдещ живот.

Един евангелийски проповедник ме пита: Ти вярваш ли в бъдещия живот? Аз му казах: Аз от там ида. Аз всяка вечер отивам и се връщам. Ти толкова ли си невежа, че не знаеш това? Как проповядваш това, като не знаеш тия работи? Ти чакаш като умреш, да отидеш и да видиш бъдещия живот. Но и следующия живот като дойдеш, пак ще забравиш, и пак ще се питаш дали има бъдещ живот или не.

Когато ти обикнеш хората, ти си в бъдещия живот; когато повярваш в абсолютната Истина, ти си в бъдещия живот, когато имаш познания и разбираш как е направен света, това познание, тази радост и веселие вътре в човешката душа, това е бъдещия живот, това е онзи свят.

Ти скъсаш връзките и радостта изчезва от тебе. Ти си в една стая, завърташ ключа на лампата и става тъмно. Когато завъртам ключа стане тъмно в стаята, светлината не прониква във вас. Тогава всичко е тъмно във вас. И онзи свят го няма тогава. Завъртам пак ключа и светне в стаята, и онзи свят е пак там. Като завъртиш ключовете и стане тъмно, и като завъртиш втори път и светва.

Някой се съблазнил, идва и казва: Той проваля вярата ми. Аз не искам вашата вяра да се провалява. Ако ме видите, че минавам по една сламка, то не трябва да правите същия опит. Защото аз зная законите. Олекнал съм, станал съм по-лек. Мога да премина по тази сламка. Вие с тази тяжест, която имате, 60-70 килограма, ако минете, може да се счупи сламката. Тогава дето минавам аз, вие не минавайте. За да минете, вие трябва да измените вашата тежест. С вашите тежки желания не можете да минете. За да минеш по една сламка, трябва да измениш своите мисли, чувства, желания и постъпки, за да олекнеш. Някоя сестра казва: Аз се моля цяла нощ да стане на онази сестра това и това. И минава за християнка. И тук на Изгрева има кореспонденти, поздравлявам ви, много хубави кореспонденти, харесвам ги. Но съжалявам едно нещо: че не ви плащат. И един ден писали, и за мастилото онзи бакалин ще ви иска парите. Ще дойде един ден и ще плащате за книгата. Ще дойде един ден и всички ще плащате за книгата и мастилото.

Не ставайте кореспонденти на вестниците, на тъмната ложа. Оставете се от това. Ако искаш да направиш една такава статистика, откажи се от това.

Ако аз съм на ваше място ще направя следното. На някоя обична сестра ще кажа: Напиши на тази сестра, която те обиди следното: Напиши й едно любовно писмо и й кажи: Много ти благодаря, макар че беше горчиво, но виждам, че си права. Да допуснем, че ти й напишеш едно любовно писмо и че тя ти напише едно любовно писмо. Защо вашите погрешки да не ги отстраните, и да се споразумеете за всичко.

Аз ви говоря върху този предмет, понеже Бог е създал света за една наука. Да се подвизаваме, да се учим. Понеже много пъти с одумванието умът изгубва правата страна. Аз не отричам, аз не поддържам, че трябва да говоря за погрешките на хората. Не. Който започне с погрешките на хората, трябва да ги поправи. Ако дойде някой при мен и иска да му стана теляк, аз ще постъпвам във всичките правила и няма да оставя място, дето да не прекарам своята чистачка. И като излезне човека, да е доволен. Аз съм за чистенето.

Има погрешки, които могат да се търпят, но има погрешки, които са спънка за каквото и да е. Всички онези погрешки, които спират вашия ум, сърдце и чувства, откажете се от тях. Какво ще ги правите?

Вие остарявате, отивате за другия свят. И ще хленчете пред Божиите врата, но ще ви върнат назад. Не може да отидете там. Вие ще кажете, че вярвате в Христа. С вяра тази работа не става.

Христос живее ли вътре във вас? И вие живеете ли в Него?

Христос казва: Аз живея в Отца и Отец живее в мен. Аз искам Христос да живее във вас и вие да живеете в Христа. Той казва: „Отец живее в мен и аз живея в Него". Така Всеки ден да носите Истината. Той има тази връзка и аз искам вие да живеете в Христа и Христос да живее във вас! И тогаз ще имаме едно общество, което е свързано с Любовта. Свързано с този и онзи свят.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/ 6,15 ч.

НАГОРЕ




placeholder