НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Елате да разсъждаваме

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Елате да разсъждаваме

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, сега, има, казва, казвам, всички, човек, свят, божествен, мене, бъде, хора, бог, любов, съм, време, живот ,

 Неделни беседи , София, 30 Май 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета няколко стиха от първата глава от Исаия, от 16-и стих нататък. Неща, които са казвани повече от преди 2500 години.

„Аум“

Ще се спра върху думите: „Елате сега да разискваме, говори Господ.“

В сегашния век се изисква малко другояче да се разглежда животът. Не може да го разглеждаме както преди 2000–3000 години, нито даже преди 100 години. Във всичките форми, които сега съществуват, те ще останат за децата, за бъдещите деца, които прогресират. Те ще останат за забравените. Сегашното знание може да е забавление за малките деца на бъдещето. Онези от вас, които искат да разберат смисъла на живота – вече се разкрива в ново. Всичките тези нови открития, които идат, туй е сближение на цялото човечество, на хиляди и хиляди учени хора, които работят. Те не работят по свой почин, от само себе си. Всеки, който не разбира, мисли, че туй е произволно. Туй показва, че има един разумен свят, който е решил да се открие на човеците. Не е далече времето, когато някоя сутрин ще се събудите, ще видите, че виждате. Не това, което е, не което сега виждате, но нещо повече. И ще се намерите в едно противоречие, като онзи бедния американец, който бил съвсем закъсал и мислил да се самоубие, направил завещание, но сутринта като става, гледа една торба злато, турена отпреде му, и едно писмо. В писмото пише: „Няма защо да се самоубиваш, вземи торбата и не се самоубивай. Животът ти струва повече от тия пари.“ Той се чуди откъде е дошла тази торба. Търка очите си, да не би да е сън.

И съвременната култура мяза на този американец. Всеки иска да има, понеже не му върви както той мисли, но иска да се самоубие. Бащата е тъжен, понеже синовете му не са такива, каквито той иска. Майката е тъжна, понеже дъщерята не е такава, каквато тя иска. Учителят е тъжен, понеже учениците не са такива, каквито [той] иска. Държавниците са тъжни, понеже поданиците не са такива, каквито те искат. Навсякъде има едно разногласие. Но туй разногласие сме го произвели ние.

Та казвам: Трябва да благодарите, понеже нова светлина е влязла в света. Условията, при които вие живеете, са толкова благоприятни, понеже самата Слънчева система, самата Земя е навлязла в една нoва чувствена област. Има чудни работи да се откриват за бъдеще. Ще станат промени на Земята. Има един нов план, който трябва да се изпълни. Че някоя и друга къща ще се засегне – няма нищо, на друго място ще се съградят. Нали сега, когато прокарват един план в града, нали сега в София ще прокарат Мусмановия план, някой се безпокоят, че ще засегне къщата им. Няма нищо, ще платят тази къща и ще съградите на друго място. В света иде един план, не се безпокойте, може би другите къщи ще бъдат 3–4 пъти по-добри, отколкото сегашните. За бъдеще ще имате кооперации. Най-малко един дом ще има два декара. За всичките квартиранти ще има място. Сега едва 100 метра има. Малко място има. Едни до други се трупат и не знаят какво да правят.

За да видите великия план на природата колко е умен, природата в един апартамент от 19–21 сантиметра на дължина и от 15–16 широчина и от 15–16 в дебелина е турила квартиранти от 3 билиона и 600 милиона жители. Живеят вътре, не се карат. Всеки има апартаментче, градина. Този апартамент ние го наричаме Великата човешка глава, която ражда много работи. Тия жители вътре не се карат, но оставят време да мислят заради нас. Като уреждат своите работи, и на нас, хората, уреждат работите.

Казвам: Тия ограничения, които сега съществуват, ние сами сме ги наложили сами на себе си. Неразумните желания ограничават човека. Човек има много неразумни желания, които са го ограничили и са внесли сегашната тъмнина, която съществува. Когато човек има неразумни желания, тогава и науката не може да му помогне. Мислите ли, че в Индия, тази философия... Още в началото [Индия] имала една отлична философия, но в ума на индусите имаше [от] тази тъмната материя. И най-после индусите, като не можаха да намерят онзи Божествен път, искаха да турят табела върху човешкия живот и да узаконят както е бил създаден човек. Те узакониха четирите свои касти и казват, че така е направил Бог света. То не е така. Че е така светът, съществува като факт, но това е един общ ред и порядък, който по-нисши, други същества поставиха.

Бог признава този ред, но Той ни най-малко не иска да го узакони. Бог не е узаконил тия касти, тези разделения между хората, които съществуват. Те са разделения, които ние сме образували. Че в една къща единият [е] мъж, а другият [е] жена, а други са деца, това е един ред, който произтича от едно естество, понеже хората са паднали. Сегашният порядък произтича от едно отклонение от правата посока на човешкото развитие. Ние не сме в правия път на човешката еволюция. Туй трябва да го имаме предвид. Следователно силите, с които разполагаме, материалите, с които разполагаме, не са тъй чисти. И затуй всичките наши мисли са теории и понятия за живота. Има нещо, което е криво.

И в сегашния век иде нова епоха, която иде да изправи една погрешка, която някога е направена. Не е далече туй бъдеще. Туй може да ви подпиша. С двете ръце може да ви го подпиша. Ако не вярвате, чакайте и когато стане, ще видите, че е така. Иде един порядък в света, който всичките хора ще видите. Всичките неправди, всичките тия противоречия, индивидуални, обществени, семейни, народни, на цялото човечество, всичко туй ще се оправи. Как? – Ще го видите. Не може да разправям. Не може да разправям на един болен човек как ще оздравее. И да му казваш, пак, но като оздравее, ще види. Туй е вътрешен процес, който ще се извърши от светлината, от слънцето, от въздуха, от водата, от храната, от окръжаващите хора, но този процес е вътрешен, не може да видим по-тънкостите, които стават.

Казвам: Всички трябва да се радват. Някои философствуват, имат малко познания. Ние не може да не се радваме. Тълкуванията на хората нас ни радват. Фактите на нещата мен ме радват. Една череша ме радва повече, отколкото тълкуванието на черешата. Мене ме радва една слива повече, отколкото тълкуванието на сливата. Фактите ме радват, които съществуват. Мене ме радва един скъпоценен камък такъв, какъвто е, повече, отколкото философията как се е образувал камъкът. Учените хора имат своите теории как са се образували камъните. Но скъпоценните камъни си остават такива. Ние нямаме скъпоценни камъни още като камилско яйце. Такива камъни нямаме. После, с всичката наша култура, нямаме 12 000 скъпоценни камъни като камилски яйца. 12 000 дребосъци, имаме ги, но като камилски яйца не зная колко има.

Та, в съвременните математически изчисления, някой път вас ви се вижда грамадно число 14 000. Мислите кой знае какво означава 14 000. В даден случай 14 000 няма тежестта на 1 килограм жито. В един килограм жито има 16 000 зърна. 14 000, трябват още 2000, за да станат 1 килограм. Във вашия ум седи 14 000 зърна. Тия зърна, за да проявят своята сила, която е скрита в тия зърна – тя е грамадна, но на тия зрънца трябва да се създадат условия, да се проявят. Един килограм жито колко струва? – 4–5 лева. Сега [едва] 2–3 лева. Какво може да направят с 14 000, което струва 3 лева? Какво може да направиш? Но ако знаеш езика на житното зърно, ако знаеш да говориш на житото както трябва, ако можеш да говориш на неговия език, ти си разрешил един от главните въпроси – икономическият въпрос е разрешен. Ти може да имаш само едно житено зрънце, не ти трябват 14 000. Като станеш сутринта, на туй житено зърно да говориш, ще го покриеш с един прах, ще му поприказваш и след туй ще видиш, че ако сте двама – ти с жена си, ще намерите цял един сомун и [тъй] вкусен, знаеш колко вкусен! Ако имате деца, като го ядете, след туй пак ще остане житното зърно. Няма да чакате от фурната да го изваждат, но хубав опечен хляб ще бъде.

Аз вземам тази форма само за да изясня тази идея. Вас ви се вижда несъвместимо и фантастично. Така беше фантастично и за радиото. Така беше фантастично и за телефона. Сега руските учени са на полюса и съобщават по радиото, дават сведения. Туй показва какъв е мощен човешкият дух. Приготвили са храната. Трябвало да заколят 3000 кокошки, за да направят 30 оки кокоши прах. Трябвал им, за да не ги хване една болест, да имат пищна храна. Казват, че тия 22-ма души, които отиват, ще прекарат много хубаво и само ще се лишат от едно благо – няма да има топла баня, но ще се мият само с разреден спирт. Зимно време 50–70 градуса, всичката вода замръзнала, с какво ще се мият? Ще имат може би в палатките под 7–8 градуса. И тия хора ще прекарат най-малко 6 месеца в тъмнина, при тия несгоди, и пак ще се занимават с научни работи, ще изследват магнетизма, ще изследват теченията на Северния Океан, ветровете и ще дават сведения по радиото какво течение става. Казвам: Кой ги праща сега тия хора на полюса?

Според мене Северният полюс представя главата на човечеството. Южният полюс представя краката. Следователно откриха краката, сега се открива главата. Кацнаха на главата и ще видят какво ще ги научи тази глава. Показва, че главата има най-високата точка на света. Хималаите не са толкова високи; най-високата точка, това е Северният полюс. Това е добър признак. От тази глава ще дойдат нови разпореждания, туй показва, че човешкият дух се е повдигнал на една вътрешна висота, хората на Земята мислят заедно, искат да се съединят и да почнат да мислят заедно. Постигнатото благо от един народ не е важно кой го е открил. Той не се открива, Северният полюс. А на славяните – отиват първи и се дават наставления, понеже първи отиват на полюса, дават им се наставления какво трябва да правят. Ходиха англичаните – не можаха да отидат там. И французите ходиха, и италианците ходиха.

Едно време, ако четете еврейската история, когато Господ създаде света, явиха се всичките еврейски букви 22 и Господ казва на първата буква: „С тебе не може да създам света, понеже лоши имена с тебе се пишат.“ Явило се е М-то, казва: „Ти си буквата на смъртта.“ Всичките букви се явили и най-после останала втората буква на еврейски – Б – и с нея Бог започнал да създава света. И казва Господ: „Бера, бераша, берахи.“

Казвам сега: Новото създание – славяните, са първата буква. Славяните са първата буква, с която ще започне новата култура. Славяните започват с буквата С. Сега някои ще кажат: „Не е така.“ Всеки един народ, който може да допринесе на човечеството, който може да бъде проводник на Божественото, всеки народ може да бъде като славяните. Славяните ако не слушат, и те ще станат като другите народи. В славяните трябва да се пробуди онова Божествено Начало, първо в света да служат на Божественото, а второ да се служи на човешкото. Първо човек да урежда благото на своите ближни, а после да урежда своето благо. Сега въпросът е другояче поставен. Всеки урежда своето благо и после урежда благото на своите ближни. Това е само един принцип. Този принцип навсякъде ще засегне. Ако идете в Америка, в Англия, навсякъде в семейството раздорите са върху това кой да управлява вкъщи. Бъдещата култура носи две качества: вкъщи ако мъжът иска да бъде господар, трябва да бъде господар и слуга; и жената, която иска да господарува, и тя трябва да бъде господар и слуга. Нямат ли тия качества, нищо няма да стане. Ще заповядваш и сам ще го направиш. Жената ще заповядва и тя сама ще го направи. Синът, и той ще бъде господар и слуга; и дъщерята ще бъде господар и слуга. Всички ще бъдат господари и слуги. Най-първо ще заповядват на себе си и ще го направят. И след като го направят, тогава ще го предават на другите.

Сега казва пророкът: „Елате да разискваме – казва Господ.“ Тогава трябва да се разисква. Няма да търсим Господ в будизма, в християнството, във всичките създадени форми. Аз говоря за християнството като човешка форма и за будизма като човешка форма. В Божественото трябва да има правилни отношения, както човек има отношение със Слънцето. Вечерно време може да представят Слънцето на кино. На киното може ли да зреят плодове? Може да имате една илюзия, но ако очаквате от киното да излезе нещо, 40–50 лева ще отидат и нищо няма да дойде от киното. Вие ако очаквате от човешките системи, вие ще имате едно задоволство. Не че са безполезни, но същественото е онова, което съществува в природата. Ние вече живеем в такъв свят. Трябва да научим тия закони.

Пита някой има [ли] друг един начин на разглеждане. Представете си, че аз искам да ви опитам доколко вие сте верни. Като дойдете, вие ще кажете, че „аз ви обичам, аз съм готов да умра.“ Сега слугата казва: „Аз съм готов да умра.“ Дойде другият, казва: „Аз съм готов да умра.“ Десет слуги дойдат и всичките казват, все ще умрат. Аз не искам слугите да умират. Искам вие да живеете и да работите. Тези, които умират, ето аз как ги опитвам: на всичките тия мои слуги, ще им дам всичкото имане, пари, и ще ги оставя да управляват. Те не знаят, [че] като дам парите, ще ги разделя и няма да ме познават. И като ида, питат ме: „Ти кой си? Трябва да си удостовериш личността.“ Да имам карта. Аз съм умен човек, вземам, че си изтеглям всичките пари по един начин, който те не знаят. Отивам, касата празна. На друго място изграждам една къща, много по-хубава, те са пак сиромаси. Тия слуги аз ще ги накажа. Едни ще станат болни. На други дрехите им взели. На други децата им ще ги бият. Всичките нещастия ще опитат, какво да правят. Те няма да ме знаят. Аз ще кажа: „Вие как постъпихте – много зле. Ограбихте човека.“ Хората ще изчезнат, не знаят накъде отиват. „Тъй ли? – казвам. – Ще идете да го търсите, да се разкаете за прегрешенията и като го намерите, аз ще ви кажа тогава и всичките болести ще изчезнат.“

Някой път не е хубаво да се разкрие истината на хората и да ви кажа защо. Някой пред мене седи, виждам го, той ми е длъжен, той ми дължи 200 000 лева, но той не ме познава. Той казва: „Моля, господине, може ли да ми кажете кой сте?“ – „Странник съм.“ Не искам да му кажа, понеже ще му се обърне сърцето. Ако му кажа, че съм аз, ще се смути. Искам да го държа в невежество, за неговото щастие. Не искам да подигам този въпрос, за да не подигам неговите страдания. Някои от вас искате да се запознаете с Господа. „Къде е?“ Ще ви се обърне сърцето, ако ви кажа. Пред вас ще излезе една картина, едно пространство, неизмеримо, с хиляди години ще мислите, че се е обърнал светът. Господ, Който е толкоз благ, Той се е скрил, минава за един много обикновен човек в света. Вие питате къде е Господ и казвате: „Някъде е Господ в света.“

Та казвам сега: В правата мисъл, новото човечество трябва да се отличава с две качества. Първото качество го имате. Вие може да грешите. Всички от вас ви считам първокласни герои, това го знаете, туй геройство го познавам. Ако сега не дойде второто качество – да направите... Първото нещо – прегрешенията, сте ги правили, но герои на доброто още не сте станали. Щом дойдете до доброто, казвате: „Не може.“ Щом правиш прегрешение, казваш: „Мога да го направя.“ Щом дойдеш до доброто, казваш: „Условия няма, хората не са още добри. Доброто не е дошло.“ Казва някой, че не живее добре с жена си. Той казва: „Живял ли си с такава неразбрана жена?“ Аз му давам съвет и му казвам: Търпи я. Той казва: „Изяде ме. Ти – казва, – живял ли си с лоша жена?“ Казвам: Аз не съм толкоз герой, намирам, че си голям герой, понеже живееш с тази жена. Понеже не съм герой, не се завземам за такъв живот. Понеже тя е по-паднала на един герой. Герой е тази жена. Той казва: „Какво да правя?“ – „Ще ѝ станеш слуга.“ – „Как?“ – „Каквото ти каже, ще го изпълниш. Думата ѝ на две няма да правиш. Kакъв ще бъде краят?“ – Направѝ това за една година и ела при мене, аз ще ти кажа какъв ще бъде краят.

Само един господин дойде при мене и ми казва: „Господ живот и здраве да ти дава. Каквото ми каза, стана. Жена ми била ангел. Каквото ми каза, като те послушах, измени се цялата работа. По едно време се подчинявах, започна да ме слуша, влиза в положението ми, тръгна добре работата.“ Ами че този закон е верен. Ако тази жена не се подчинява, в нея Божествено възмущение има. Ти искаш да подчиниш Божественото – ти ще си строшиш главата. Ако жената мисли да подчини в мъжа Божественото, нищо няма да остане от нея.

Казвам: Не е въпрос за човечеството да се подчини мъжът. Човешкото у мъжа трябва да се подчини на Божественото у жената. И човешкото у жената трябва да се подчини на Божественото у мъжа. Туй е сега процес. Тъй разбрано, вече има смисъл. Мъжът трябва да се подчини на Божественото у жената и човешкото у жената трябва да се подчини на Божественото у мъжа. Тогава имаме философия и в децата ще бъде така. Човешкото на бащата и майката ще се подчини на Божественото у сина и човешкото на сина ще се подчини на Божественото на бащата и майката. Вече имаме нов закон, който важи и за дъщерята, и за слугите, навсякъде. Като се приложи този закон, вече имаме едно истинско положение, една нова философия, едно ново разбиране. При сегашното разбиране ще имаме постоянно стълкновения, неразбиране в живота.

Казвам: Новите разсъждения кои са? Трябва да се научим да зачитаме. Всеки човек иска да бъде уважаван и почитан. Почитайте в човека Божественото. Като срещнете един човек, във вас да се роди едно чувство да зачитате туй, Божественото, да намерите Божественото в човека, да знаете, че той има нещо, което може да уважаваш. Не като минеш, да кажеш: „И този е като другите хора.“ Има нещо у човека, което ние още не сме проучили. Ами че всички поддържат, че Бог толкова е възлюбил света, че Бог слязъл да спаси света. Писанието казва: „Не обичайте света. Бягайте от света.“ Как ще приемем тези две неща? Бог е залюбил този свят. И на нас ни проповядва ние да не обичаме света, а да бягаме от света. Трябва да се даде едно тълкувание. Понеже Бог възлюбил света, не влизайте да разваляте онова, което Бог съгражда. Аз виждам често какво става. Няма да се обиждате. Нямам предвид да изнасям недъзите, но казвам къде е погрешката. Аз съм наблюдавал тия неща, имам данни отвсякъде. И в Германия [е] така, и в Америка е така, и в Русия е така.

Един от видните проповедници в Германия, няма да му кажа името, толкоз виден красноречив проповедник, прочул се е, че е дошъл императорът да го слуша. Като го чул, понеже бил беден, казал да му подобрят материалното положение, да му увеличат заплатата. И така направили. След време императорът попитал: „Какво става с нашия проповедник? Не се чува, както по-напред, както говореше по-рано.“ Министърът бил духовит и казал: „Петелът, като затлъстее, не пее.“ Като затлъстял този петел, намерил си една тлъстичка кокошчица, оженил се за нея, родили му се деца, започнали да ходят по удоволствия и проповедта тогава останала. Всичките в света казват: „На този човек материалното положение се е подобрило.“ Щом се подобрява материалното положение на хората, ако те са неразумни, ще имат опитността на този германски проповедник. След време ще затлъстеят и няма да пеят.

С това не ви препоръчвам сиромашията, но сме дали на богатството по-правилно разрешение. Богатството е условие за разумните хора. Богатството в ръцете на разумните хора; да не става както сега, да минава от едно лице в друго. Аз считам богатството важно произведение. Всичките хора да имат туй произведение, те са общи блага. Всеки един човек трябва да има свой дял. Така трябва да седи идеята в ума.

Да допуснем, ти имаш една слугиня. От тебе зависи да работи 10 или 12 часа. Може да имаш съзнание, че тя да има отношение като дъщеря. Много пъти случва се, че като постъпите с една слугиня, ще се родят противоречия. Но туй още не показва, че този закон още не може да се приложи. Може да се приложи. Няма човек в света, когото ти обичаш, ако знае, че го обичаш... Когато един човек е уверен, че го обичаш, той никога няма да злоупотреби с твоята любов, понеже, ако ти изневери в дадения случай, той ще усети такава голяма болка, както никога не е чувствувал.

Вие не сте страдали, когато човек изгуби любовта. Били ли сте на Северния полюс с руските учени, където да останете 6 месеца, да бъдете в тъмнина 6 месеца, че като изгрее Слънцето, като ви светне, ще мислите, че някое божество излиза. Когато човек изгуби любовта – това слънце на душата, – настава такъв мрак и тогава да си като че в ада си. Онова, което [носи] радости на човека, то е любовта. Парите са само украшение. Имането е само украшение. Но онова, което дава трайност на нещата, то е любовта. Любовта е свързана с още други велики добродетели в света и техните сили заедно работят върху нашата душа. Помнете само едно нещо: когато става в света едно подобрение, количеството трябва да се намали. Когато количеството се намалява, ценността се увеличава. Ето какво подразбирам. За да изкарате един килограм розово масло, трябва да сварите 3000 килограма розов цвят. От 3000 килограма вие ще изкарате един килограм; количествено имате един килограм, но цената на този килограм се повишава. Цената на един килограм розов цвят може да е 5, 6, 9 лева, но 1 килограм розово масло струва много повече, отколкото 1 килограм розов цвят.

В сегашния наш живот много от количествените неща, които ние притежаваме, от нашето знание, от ония обществени схващания, ние мислим, че сме много силни, че сме много здрави, един ден човек остарее и се чудиш къде е отишла твоята младост. Къде е отишла? Ти може да вярваш в Бога, един ден ще остарееш и ще започнеш да се съмняваш.

Един български православен свещеник ми разправяше: „Аз бях голям верующ, но като станах на 85 години, почнах да остарявам и си казвам: „Я има Господ, я няма.“ Започнах да мисля: „Ти едно време учеше хората да вярват, а пък сега един дявол е влязъл.“ – Не е дявол, но това е твоята старост. Много нечиста кръв се е събрала в твоите жили, в твоята глава, че Божествената светлина не може да влезе. Казва: „Тъпак станах. Едно време четях, а пък сега не мога. Едно време имах отлична памет, сега вече една молитва 4–5 деня чета и не мога да запомня. Попска глава.“ Казвам: Трябва да влезе нова кръв. Човек трябва да се обновява. Кръвта трябва да се обновява. Ние като поддържаме животът да се подмлади, човек най-първо трябва да подмлади кръвта си. На един стар човек ако се внася чиста кръв – един ден ще се подмладяват хората и няма да бъде далече, когато хората ще може да се подмладяват. Ако човек рече да умира, ако се внесе тази кръв, веднага ще се подмлади, бръчките ще изчезнат и човека можем да го върнем назад 40–50 години, да му турим една възраст 25 години. Казвате: „Възможно ли е?“ – Възможно е.

Когато вие започвате да остарявате, не се спирайте върху вашето минало. Когато едно религиозно общество започва да отпада, започва да мисли едно време как живееха светиите. Остави светиите. Ако едновремешните светии дойдат да живеят сега, те за мене не са светии. Едновремешните светии трябва да бъдат сегашни светии. Сегашните светии трябва да бъдат бъдещи светии. Тъй гледам на въпроса. Ние ги туряме някъде. Ще им турим образ, ще ги търсим по гробищата.

Сегашните християни ходят да търсят Христа в Иерусалим. Целият православен свят отива там да Го търси. Ами че нали вярвате, че Той е възкръснал, че е горе на небето, че Той не е в Палестина? Че трябва да почитаме мястото – ами не е ли по-хубаво да почитаме Неговото Слово? Ако ние имаме Христовата любов, Палестина ще бъде най-малко три пъти повече почитана.

Често ме срещат и казват: „Ти вярваш ли в Христа?“ Казвам: Едва сега се уча. „Че как така?“ Казвам: Вяра имам, но сега се уча. Вярване имаме в Христа, но вяра няма. Много слабо ми е вярването. Даже се съмнявам дали Христос е проповядвал. – „Че как?“ – Това за мене не са факти. Историческите работи са приказки, но вяра имам. Казва: „Ти вярваш ли?“ Казвам: Че аз вчера с Христа приказвах. – „Где Го срещна?“ – Аз с вяра ходих. Аз приказвах с Христа. Приказвам не с вярване, а с вяра. – „На какъв език се разговаряте?“ – На български. – „Христос знае ли български?“ – Много добре го знае. – „Ами после на какъв език?“ – После на английски, на френски, много езици знае. – „Ти какво ме смяташ?“ Счита, че го смятам. За мене аз ти говоря една истина, както е заради мене. Ако считаш, че те смятам, ще извиниш. Ако мислиш, че искам да те смятам, казвам: Не може да имаш туй познание, докато сам не се запознаеш с Христа. Когато дойде Христос на Земята, вие няма да Го срещнете. Нито цилиндър ще носи, нито фрак. Той ще бъде простичко, хубаво, чисто облечен, ще бъде достъпен, навсякъде ще ходи и ще изучава хората както са. Влезе някъде при бедните – Той няма да ги направи богати, но в който дом влезе, ще даде наставления как да живеят. Там, дето Христос мине, светът ще се поправи.

Христос иде сега на Земята, не както в Палестина, да Го знаят; Той иде неизвестен. Той сега иде да оправи света. Сега някои казват, че не е време. Сега иде вече. Христос иде на Земята, понеже има власт. Не тъй, както господарите, но отдето мине, има власт да поправи света. Като мине, като стъпи кракът на Христа в някоя богата къща, ще се запали сърцето на богатия човек и той ще започне да раздава. Като светне Христос в сърцето на младата мома, тя ще иде да слугува на хората. Ще я считат глупава. Всичките хора ще станат глупави, ще ги считат за глупави, че те няма да си уреждат работите. Какво има да си уреждам работите си? Казват: „Слушай, ти ще остарееш.“ Казвам: Едно време бях стар, сега се подмладих вече. Остаряването – в миналото. В каквото ти вярваш – може да турят под магнетически сън, че те считат, че си стар, а може и да се подмладиш.

Божественото в себе си носи вечната младост. Човешкото носи вечната старост. В небето има 24 старци, които представят човешкия порядък на Земята. Всичките други са млади. 24 старци и Господ ги е турил на почетно място. Казвате: „Какво представя?“ – Епоха на човешкото вярване. Че от всяка една епоха на човешкото вярване Господ взел по един екземпляр, че като го погледнеш, той представя цяла епоха на хората, които вярват като него. Тия старци казват: „Да не вярвате, да не живеете както ние живяхме.“ Защото казва Евангелист Иоан, че всички се покланяли пред Господа и всички падали пред Господа и хвалили. Онези, които не разбират този закон, ще кажат: „Какво унижение, да се покланят.“ Те благодарят на Бога, че ги избавил от голямото заблуждение и очакват да се подмладят. Но докато ние не завършим цялата еволюция на човеците, не може да излезем от това положение.

Сега туй ще оставим, то е вярване. То спада към друга категория. Сега аз искам да ви изнеса онова, което е за вашето подобрение, което може да ви направи герои в света. То е Божественото начало. Но в туй Божествено начало вие трябва да вложите една вечна справедливост в себе си, една вечна святост да вложите в себе си. Не само да вложите, ами да възприемете тази вечната истина, която носи свобода.

Тогава Господ казва: „Елате да разсъждавате. Всичките ви минали грехове, всичко туй ще бъде заличено.“ Казвам: При новите условия мъчнотиите, в които се намирате, как трябва да се разрешат? Има религиозни мъчнотии. Християните още не могат да се спогодят, нямат едно верую в Христа. Ако вземете католическата църква, тя мисли, че е най-права. Ако вземете евангелистката църква, тя мисли, че е най-права. Всичките секти мислят, че са най-прави. И право забелязва един американски писател. Той прави едно сравнение и казва: „Ние, съвременните християни, мязаме на евреите, всичките 12 племена, които носеха скинията. Всички носеха някаква част от скинията. Кого как срещнеш, казва: „Скинията носим.“ Не носеха цялата скиния. Отидат до едно място и се покланят. Сега всички вярват, че носят по нещо от истината.“

Когато дойде цялото човечество до онова Божествено учение, което ще открие първоначалното учение, на великата Божия любов, учение на великото Божие знание, на което светът е бил създаден. Учение на великата свобода, на Божията истина, учение за любовта, което е храна на човешкия живот. Как трябва да се преобрази човешкият живот? Ние не може да се подмладим, ние не може да бъдем щастливи, докато не почнем да се храним с плодовете на любовта. Можем да остаряваме, можем да страдаме, понеже не се храним от любовта. Говорим за любовта, но тя е нещо умствено, отвън. Вие още не сте яли от плодовете на любовта. Ако вие вкусите онзи първия плод на любовта, вие ще възкръснете. Ако вие вкусите от плода на любовта, всичките ви болести ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, сърцето ще светне и всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие вкусите от плода на любовта, ще имате любов към всичките хора. Ще обичате всеки един човек. Понеже вие като хапнете от този плод, всички, които са около вас, понеже съставят един организъм, тази кръв ще мине в другите и ще започнат да чувствуват като вас. Вие искате да обичате някого, но връзка няма между двама ви. Ако се образува вътрешна връзка, онази Божествена връзка, в която ние живеем и се движим, тогава онова, което аз придобивам, придобиват го и другите. Каквото другите придобиват, това и аз го придобивам.

Следователно живеем не за себе си. Всеки живее и за другите. Бог живее за нас и ние живеем за Бога. Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Но за тази идея трябва едно изяснение. Ние казваме: „Ще се върнем.“ Къде ще идем? Тогава нашата личност, нашият дух, нашият ум, нашето сърце, ще придобият друг израз. Тогава ще се почувствуваме свободни и ще видим какво е свобода. Ние сме роби сега. Някой казва, че е свободен. Един слуга, когото тормози господарят, свободен ли е? Един верующ когато го е страх от Бога, верую ли е това? Казва: Любовта изпъжда всеки страх. Ако в нас съществува страх от Господа, туй е неразбрана идея.

Та казва сега: „Елате да разсъждаваме.“ Сега другата идея – казвате: може ли туй да се приложи? Може да се приложи. Давам възражение на едного. Той носи един тон лед. „През една малка дупка – казва – можеш ли да прекараш този лед?“ – „Ще ми дадеш време.“ – „Как?“ – „То е моя работа.“ След 3 часа той прекарва. – „Че къде е ледът?“ – „Стопих го.“ Ледът може да се прекара през една дупка.

Ние, съвременните хора, искаме да минем в другото царство. Като стопим леда. Ние искаме да влезем в Царството Божие. Ще се стопим като водата. Ние ще се разтопим под огъня. Може да влезем, но не такива, каквито сме. Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“ Ще възкръснем 4–5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим.

Сега не засягам вашия живот, сегашния живот. Сегашният ваш живот е предисловие. Ония хубавите мисли, които идат някой път, ония хубавите чувства, благородните постъпки, не ги отблъсквайте от себе си. Не считайте, че е нещастие. Хубавото, което е дошло в ума ви, [не] е илюзия. Илюзия не е хубавата мисъл. Илюзия не е едно хубаво чувство. Една опечена кокошка не е илюзия. За мене една мисъл е много по-реална, отколкото една опечена кокошка. И аз ям понякога опечени кокошки. Че как не? Всяка кокошка, която ям, оживява. И риба ям. Щом като изям рибата, ще я намеря в морето и тя е жива. Всеки приемам в дома, но го приемам не да го използувам, а да му дам живот.

Казва: „Който Ме яде, ще има живот.“ Като ядем Христа, ще влезе да поправи това, което по друг начин не може да се поправи. Има нещо мъчно за разбиране, понеже схващате материално, нашите ръце, нашата глава, нашата красота. Казвате: „Как тъй, аз, човека, да вляза вътре?“ Ти, човекът, за когото аз говоря, ти не може да минеш през най-малката дупчица. Ти, човекът, няма кой да те спре. Ти, човекът, като излезеш из тялото, ще бъдеш толкоз учен, че може да идеш до Слънцето, може да идеш до Вселената. След като излезеш из тялото, ако не задържиш нищо материално, ще идеш до Слънцето ще влезеш. Всичките души на хората ще бъдат отворени и ти може да влезеш в тялото. Ти като искаш да изучаваш хората, ще видиш техните глави, ще видиш тайните, които се крият, и целият свят ще бъде за тебе отворена книга. Какво страшно има в такава смърт? Тогава ще живееш за всичките хора и те ще живеят за тебе. Ще живееш в който и автомобил искаш. Няма да имаш един автомобил. Който автомобил искаш, с него ще пътуваш. Сега имаш специален автомобил. Ако той се строши, работата е вече свършена.

Тази идея е малко неразбрана. Казвате: „Как да живеем в другите хора?“ Че, то е красиво. Да живеем в Бога какво е? То е великото. В Бога се разширява нашето съзнание. Бог не се нуждае от нас. Той е безпределен в Своите прояви. Материалният свят сам по себе си е ограничен. Ние сме ограничени по единствената причина, понеже Божественото у нас се е прекъснало. Ако някой път ние се обичаме, то е по единствената причина, че Божественото у вас и Божественото у мене, те не се съобщават. Но Божественото в един човек не може да проникне в материалното в другия човек. Божественото в другия човек не може да проникне в материалното на другите. За бъдеще Божествената светлина ще влиза в човешкия свят и тогава нещата ще станат ясни.

Казвам: Когато дойде Божествената светлина в света, ще разкрие тайните, които сега са скрити. Един учен човек сега правил опити. Той правил опит, че може да скрие нещата на сцената. Туря скъпоценни камъни. Поставяме един артист на сцената и като пусне тази светлина, артистът изчезва, не че го няма, но не се вижда. Сега ще дойдат учените хора. Като блесне тази светлина, веднага вие ще се видите. Сега първото вече вие сте го направили. Вие сте невидими един за друг. Ще дойде сега ученият човек, който ще ви направи видими един за друг. Всинца сте невидими, не се познавате.

Казва Господ: „Елате.“ Къде да идем? Казва: „Елате да разсъждаваме.“ То е някъде. При сегашните наши разбирания как ще Го намерим? Как ще разсъждаваме, [къде] да идем? Ще ми кажете: „Вярвай, както аз вярвам.“ Много добре. Дойде на друго място. Казват: „Другите каквото говорят, не вярвай.“ Едно Божествено учение приема всичките вярвания и счита всичките хора, в каквото вярват, е право, но то е право само заради тях. Следователно има нещо, за което вярвам. Следователно има нещо вярно само заради нас, а Божественото е право за всичките души. Ако аз имам Божественото, имам правата вяра. Говоря на един човек, схваща го. Щом не може да го схване, изменя, намеря друг начин. Дошъл съм, че човек може да го разбере.

Веднъж говорих на един голям материалист, от крайните материалисти. То беше преди 25 години. Обръща се към мене и ми казва: „Ти трябва да знаеш, че на прости хора не говориш. Аз съм свършил университет. Имам ум да разсъждавам. Чел съм много, няма да ме заблуждаваш. Говорѝ като на човек.“ Рекох му: Аз не искам да ти говоря нещо, което не вярваш. Няма да те карам да вярваш. Аз те поздравлявам и казвам: твоето верую е отлично, много хубаво е. Казва: „Допусни, че аз вярвам в нещо. В какво вярваш ти? Ти – казва – вярваш в заблуждения.“ Хубаво – казвам, – да допуснем, че е така. Какви са твоите аргументи, че аз вярвам в заблуждения? Ти – рекох, – може ли да ми предскажеш моят живот след 5 години какъв ще бъде? – „Аз съм човек в заблуждения. Тази теория за Бога е на заблуждение. Аз не поддържам такава теория – казва, – аз не мога да ти предскажа.“ Аз пък – рекох, – ще ти предскажа. След 5 години, в еди-коя си година, еди-кой си месец, в твоя живот ще стане едно коренно преобразование. След като се ожениш, туй ще стане. – „Че как?“ – Запиши си го.

Той сега е в другия свят. Преди една година дъщеря му идва при мене, и това стана, най-после жена му изгоря и той казваше: „Аз вече повярвах в оня свят, но тя стана жертва заради мене.“ Та му казвам: Хубаво, ако на тебе този Господ, Който ти проповядвам, ти даде разумна жена, която да те обича, как ще постъпваш с нея? Ще повярваш ли? Ако този Господ, за Който ти говоря, може да уреди всичките противоречия на хората, ти какво ще направиш? Ще повярваш ли в Него? Ако този Господ, за Който ти говоря, може да освободи всичките хора от робство, ще повярваш ли? Казвам: Аз проповядвам този закон. Този Господ иде, този Господ проповядвам. Аз проповядвам и друг Господ – Който може да ме освободи от всички противоречия.

В тази истина трябва еднакво да вярваме. За мене и за вас трябва да има същата цена, но аз вярвам по един начин, вие – по друг. Тази светлина не трябва да минава през много умове. Тя трябва да минава от източника направо във вас. Ако една истина мине от един ум във втори, в трети, четвърти, то не е истина. Аз, казва Исаия преди толкоз хиляди години... Аз говоря за Исаия не какво е писал, но чета откъде е взел, откъде е излязъл и казвам: от главата на Исаия ли е излязла, от главата на един евреин? Той казва: „Измийте се, очистете се.“ Отлична е тази идея. Значи Исаия преди туй време е бил един адепт, който учил цялата история, знаел цялата история. Не се преражда, много пъти идва. Най-после идва като пророк, доста видно място заема. Исаия сега пак е на Земята, пак е проповедник, виден учен, където и да е. Онова, което той е черпил, той не го е измислил. И аз като ви говоря, не ги измислям тия неща. Аз говоря за една реалност, в която живея. Опитвам я, не само аз, но хиляди милиони същества има, които опитват неща, които за в бъдеще ще опитваш. Приятно ми е, че като опитате, ще кажете: „Вярно е.“ Всичко онова, което не е вярно, ще видите, че не е така.

Сега не считайте, че оня свят е нещо непонятно за вас. Вие като влезете в другия свят, вас ще ви падне като мед това, което ви говоря. Ще кажете: „Това е за света, за който мислихме. Това разбираме.“ Вие мислите, че оня свят е като вятър, няма никакво съдържание. Какви ще бъдат къщите ви? – „Дали ще има семеен живот?“ Тъй, както живеят, и мъже има, и жени има. Тогава какво ще кажете? Законът е такъв. Мъжът само криво да погледне жена си, и тя ще изчезне. И ако жената хвърли само крив поглед, мъжът ще изчезне, тя не може да го види. В този свят ти не може да се скараш, ти не може да помислиш зло. Или ти, или този, за който мислиш, изчезва. И семейство има, и възпитание има, и университети, и музика, и художество, но каква грамадна разлика има. На какво ще мяза идеята – ще мяза на „Хиляда и една нощ.“ Турската поговорка казва: „И така да е, пак не вярвайте.“ Сега как ще ми вярвате? Понеже не искам да ви говоря, аз не искам да ми повярвате. Понеже, ако ми повярвате, няма да искате да седите на Земята, ще искате да заминете от Земята. Преди години в Америка имаше една цяла треска в Аляска за злато. Много хора изпродадоха своите къщи. Няколко души забогатяха, но другите какви ли не страдания претърпяха.

Та казвам: Бъдещият свят е създаден за вас. Този свят, вие няма да идете при него, той сам ще дойде при вас. Вие със своите мисли, със своите чувства, ще идете. Този свят ще слезе при вас и ще се нагоди като външно условие. Един ден ще се намерите и тогава ще благодарите в себе си, че сте поддържали тия идеи на човечеството.

Казвам: Сега е необходимо да поддържате човещина. Не да мислите за своето благо. Ако река да говоря за моето благо, какво ще ви проповядвам за другия свят? Какво ще придобия, кажете ми? После, повече от 30 години мене ме считат, че малко не ми достига, че моят ум не е на място. Тези, които ме считаха така, техният ум изхвръкна. Много пъти са ми казвали: „Трябва да има английски които да те заставят да проповядваш.“ Казвам: Ако мене ме заставят английски да проповядвам, то съм нещастен човек. И по-нещастен човек от мене няма в света. Ако имам някаква користолюбива идея, казвам, по-ниско от това нещо няма. Аз не искам да убеждавам хората да вярват в това, което не е. Искам да вярват в онова, което живеят, в онова, което носят в себе си. Онази човещина, онова Божественото. Казвам: Вярвайте в това. Аз казвам: От себе си нищо няма да ви дам, от себе си мога да ви дам само условия да се подигнете и да познаете Божественото.

Казва: „Елате да разсъждаваме.“ Тогава има един пример за Исуса Навина. Среща една вечер в лагера един въоръжен, той си изважда меча и казва: „Кой си?“ Онзи, въоръженият, казва: „Аз съм от Господа.“ Изважда си меча, мисли, че е неприятел. Тогава Исус Навин му се покланя.

Като срещнете, ще попитате: „Ти от кои си?“ Ще извадиш меча си – „От Господа съм.“ Мечът, това е Словото. Като извадиш твоя меч, да светне, да излезе светлина. Не светне ли твоето чело, твоята глава, твоят гръб, твоето лице, твоите очи, твоят нос, твоята уста, не светнат ли дрехите ти, нищо няма да излезе. Хората със светлина се отличават. Умовете със светлина, лицето със светлина, челото със светлина, страните, сърцето, тялото – навсякъде светлина трябва да има. То е Любовта, която трябва да познаете във всичките сърца и да не мислят хората за своите нещастия в света, защото нещастията ние може да ги поправим. Всичките нещастия идат само от материалните несгоди. Сега имаме всичките изгледи. Трябва ни голяма разумност, не само на един човек, не само на един народ. Цялата култура, всичките образовани народи, тази идея да проникне у тях: да бъдат добри. Тази борба, която става, е на място. Не е лоша борбата, но ще дойде едно споразумение. Всички имат добро желание, всички искат свобода, но тази свобода ще дойде по един закон, както в механиката – всяко нещо трябва да бъде на своето място.

Та казвам: На вас препоръчвам да напуснете старото верую и да възприемете вярата, вярата в Божественото. То да бъде ваше ръководство. Умът ви да бъде служител на онова, което вие разбирате. Не мислете, че няма да имате нужда от другите. Мене ми е приятно, когато слушам един музикант. Когато видя един художник, който рисува, един работник, който работи, навсякъде, каквото възприемам – мравите, пчелите, дърветата, навсякъде виждам каква разумност има в природата. От туй, което виждам, аз се спирам пред едно дърво с благоговение, виждам каква разумност, каква интелигентност работи. По някой път като ви казвам, че си разговарям с тези дървета, при неблагоприятните условия ми разправят как са преминали. В туй аз не ви казвам да вярвате, не искам да ви убеждавам. Казвам какво виждам. Ако не виждам такива дървета, вие сте прави. Ако мисля, че аз се разговарям при тия дървета, които виждате, то не е вярно, за мене дърветата са вече друго нещо. И като седна при туй дърво, като седна при една череша, клонът се приближава при мене. Нещо казва: „Я ги вземете.“ Всички те оживяват. Тия дървета с любов вече ми дават. Като ям, [с] всяка череша, която изяждам, влиза живот. Виждам какво голямо самоотричане, каква голяма жертва правят. Те са жертва на цялото човечество. Казвам: Много благородна черта. На тях казвам: „И аз бих желал да бъда като вас. Туй значи разбиране.“ Те ми казват: „Ние желаем два пъти повече да бъдем като тебе.“ Казваме: те са дървета, растения. Но аз съм минал по този път, съзнавам това. То е Божественото. Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва да имате благородство. Погледнете – една душа седи, за бъдеще ще има Царството Божие. Седите при един беден човек – пред него има бъдеще. Който и да е, това е Божественото.

Елате сега да разсъждаваме. Като разсъждаваме така, ще се премахнат всичките противоречия. Но за нас още от днес може да се премахнат всички противоречия и тогава трябва да работите без противоречия.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

25-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 30.V.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев*.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, сега, има, казва, казвам, всички, човек, свят, божествен, мене, бъде, хора, бог, любов, съм, време, живот ,

 Неделни беседи , София, 30 Май 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder