НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ценност и морал

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ценност и морал

Най-често използвани думи в беседата: може, има, ценността, свят, сега, човек, аз, път, хиляди, намалява, джоб, събирате, знак, духовния, тяло, можеш, нещата, представете, съображения, имат ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Май 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва
Четоха се работи по темата "Материални и морални ценности на нещата".

Каква е разликата между ценност и морал? Под думата ''морал'' разбираме пътя, начина, по който да се постъпва. Счита се, че моралът е правилният метод. Ценността се отнася само до резултатите, т.е. тя е оценка на някое последствие. Ценен е, например, един скъпоценен камък, който е един резултат. Или е ценна някоя картина, стихотворение или съчинение. Каквато и да е ценността, тя винаги има отношение към резултата. В този смисъл бих ви казал какво е ценно за човека: тялото му. Вие ще кажете, че ценно е душата. Но туй, на което вие разчитате, което обективно проверявате, е тялото. Например, можете да формирате тялото, можете да го пипате, но щом дойдете до човешкия ум, как ще го докажете? Как ще докажете косвено ума? Съвсем по друг път. Към какво има отношение храната? Храната може да се разглежда като опаковка на тялото. То постоянно се опакова, за да не се развали, и когато човек не яде, тялото веднага започва да отслабва. Значи храната първо засяга тялото, после влияе и на човешкия ум.

Вие не сте си задавали въпроса какво е морал. Казвате за нещо, че е морално, но не сте сядали да помислите какво нещо е моралът сам по себе си. Кое считате за морално и кое - за неморално? Не е важно какво пишат за това хората отвън. Вие при дадени условия считате в реда на нещата да изядете една кокошка или да изядете една ябълка. А когато някой влезе в някоя градина и изяде един плод, градинарят го счита за неморално. Следователно от ваше гледище е право да ядете, но от гледището на градинаря не е право. Обаче, ако платите на градинаря, той счита, че имате право да ядете. Това са тънки различия, които вие прескачате.

Сега, някой разисква какво нещо е реалното. Всяко нещо, което хвърля сянка, е реално. Всяко нещо, което образува Реалността, без да хвърля сянка, е разумно. Всяко нещо, което хвърля сянка е реално; всяко нещо, което образува Реалното, е разумно. Индусите наричат илюзиите ''майя''. С плодовете на ''майя'', т.е. с плодовете на сенките ти не можеш да се храниш. В плодовете, нарисувани върху картината, има ли някаква реалност? Една картина има ли реалност? Това е образ на Реалността. Да кажем, че имате едно усещане - например, имате една болка; реална ли е болката или е сянка? Разсъждавайте. По много начини може да разсъждавате за един предмет. Представете си, че имате в джоба си хиляда лева, които сте ги предназначили за дрехи. Всъщност вие имате дрехи, не се нуждаете от тях, но искате добре да се облечете. В същото време един друг човек, като няма пари и няма откъде да спечели, а знае, че вие имате, иска да ги вземе и малко да разполага. Какво ще усети той, когато ги вземе от джоба ви? Когато бръкнете и видите, че парите ги няма, това ще ви причини болка. Какво в случая ви причинява болка? Този човек е бръкнал в джоба ви, снел е от тежестта на вашата житейска раница, а вие усещате болка и казвате: "Заболя ме сърцето!". Това вече е идея, т.е. вие си представяте, че оня ви е направил една голяма пакост. Къде е погрешката? И онзи, който ви е взел парите, и вие, които се безпокоите, и двамата правите погрешка. Представете си, че той е турил парите в джоба си, но е дошъл някой пò майстор от него и ги е извадил оттам... Един професор по кражби учил своите ученици как да обират хората, как да им измъкват кесиите. Докато преподавал урока си, един от учениците измъкнал златния му часовник от джоба, без той да усети. Гледа - няма го часовникът му и казва: "Аз те учих да обираш другите хора, а не мен." Този ученик вече е станал такъв майстор, че може да обере и учителя си. Сега знайте: всякога, когато учиш един ученик да краде, той най-първо ще обере теб.

Но питам сега коя от тези постъпки е реална и кое ни смущава. Хиляди неща има, които ни смущават – вие имате една относителна реалност. Тогава представете си, че съществува един разумен човек, когото не можеш вече да обереш, понеже притежава един уред, който, щом бръкнеш в джоба му, издава някакъв звук. Във вашето съзнание всякога един апаш може да ви обере. И тези крадци са много наблюдателни - виждат, че вниманието ви е отвлечено и в този момент ви обират.

Ще ви разкажа един пример, който се случи в Америка. Пътувам на един параход и гледам, че някакъв е седнал до едно момиче и се кани да го обере – чака удобен момент да бръкне в джоба му. Тъкмо рече да бръкне, аз му направя знак с показалец – така го спрях веднъж, два, три пъти. Казах му: "Това джебчийство не е за теб." Той явно помисли, че аз съм пò майстор от него. Когато опита и трети път, отказа се и рече: "Тази работа не е за мен." Питам, неговите заключения верни ли са? Не, той не разсъждава философски. Той усети, че моето съзнание е будно: аз седях, без да го наблюдавам, и той мислеше, че гледам нанякъде си, но при най-малкото помръдване аз му правех знак с пръст.

Съзнанието трябва да бъде будно. За това не се изисква много. Някой път вие искате да се справите с известни мъчнотии; само трябва да махнете с ръка и мъчнотиите ще си идат. Но трябва да знаете как да махнете с ръка. Да допуснем, че ви среща една мечка и вие веднага се качвате на едно крушово дърво. Ще ви нарекат страхливец. Или, да кажем, две армии се бият и едната от тях отива на втора позиция; защо, от страх ли? Не, от тактически съображения. Този, който се е качил на крушата, го прави не от страх, но заема позиция –той има съображения и постъпва разумно. Хората казват, че го е страх от мечката. Не, съображения има той, затова се е качил на дървото. Армията, която отстъпва, какви съображения има? – Няма помощ и разбира се, че ще отстъпи. Има ли нещо лошо, ако отстъпиш от позицията? Имаш съображения да не изгубиш, т.е. постепенно заемаш друга позиция. (Чуват се пукания в дърветата.)

От какво произтичат тия пукания? Те са насъбрано електричество. Понеже във въздуха има доста влага, която е добър проводник на електричеството, в дървото стават малки експлозии. Някой път стават и когато атмосферата е суха. Стават и когато влагата е отвън, и когато влагата е отвътре...

Та казвам: вие считате ценността за морал. Ценността е за качествата на резултата. Всеки резултат има свои качества и моралността зависи от тях. Моралността е пътят, начинът за постижение. Например, казвате "морален живот." Моралният живот е правилният път за постижение на нещата. Неща, добити по морален начин, остават за по-дълго време, отколкото неща, които не са добити морално. Да кажем, че някой върви по Правия път. Но вие разглеждате морала независимо от това какво влияние ще упражни, вследствие на което се създава една философия, че човек може да постъпи, както иска. Човек може да постъпи, както иска, но ценността за нещата ще се измени. Така ще стане промяна в неговите мисли, в неговите чувства, в неговите постъпки и един ден той сам себе си няма да може да познае. Допуснете, че вие имате стока за превозване по вода и мислите, че параходът трябва да се натовари. Да, но параходите си имат ватерлиния, докъдето могат да се товарят. Ако се натовари повече, при бурно море параходът може да потъне. Следователно има известни възможности за нещата. И човек има такава линия, която показва доколко може да се товари в даден случай. Вие сте един разумен параход и когато минавате през света, товарите какви ли не чужди багажи от едно пристанище за друго. Така аз гледам на живота. Например, срещате един ваш приятел – той е едно пристанище. Спирате се при него, натоварвате парахода си. А пък приятелят ви е кораб, спрял на вашето пристанище. Така става обмяна. Вие всеки ден може да се спирате на десет-петнадесет пристанища и така става обмяна на вашите идеи, мисли, чувства и постъпки.

Сега, какво значи да се обяснява нашироко? Да описвате живота в проза и поезия, да давате едно вътрешно обяснение. Например, имате да събирате числата 1, 2, 3, 4 със знак ''минус'', а после имате числата 1, 2, 3, 4 със знак ''плюс''. Кое ще предпочетете? Първите числа ги събирате, но имате да давате, т.е. имате дълг. Във втория случай събирате, но имате да вземате. Тук вие събирате и печелите, а в първия случай пак събирате, но имате да давате. По същия начин и вие понякога имате някаква идея да събирате. Всички неморални постъпки в човека имат знак минус. Този знак е като една дамгосана овца, която винаги можеш да я намериш. Например, даден навик все ще го намериш в себе си. Питате как ще го намерите. Когато в Англия стане обир, не завеждат дело, понеже струва скъпо, а имат за целта детективи. Да речем, че при обира разбойникът не е оставил никакво веществено доказателство, освен едно копче, което е паднало от дрехата му. Детективът взема това копче и влиза в следите на крадците. Той цяла седмица ходи, разхожда се, носи, наблюдава това копче и един ден се сблъсква с един господин, извинява му се и казва: "Господине, аз ви арестувам!". Апашът разбира, че не е шега, защото поглежда копчето в ръката на детектива и вижда, че е неговото. Питам: за да научи това изкуство, на този детектив колко време му е отнело? Той мисли. Друг път вземате един морален човек, за когото казват, че е ясновидец. Често има ясновидци, които виждат неща не от онзи, но от този свят.

Един наш приятел, който се занимаваше със спиритизъм и правеше сеанси в Търново, ми разказа как веднъж приспал медиума и го попитал кого вижда. – "Виждам майка си." Нашият приятел мислел, че майка му е умряла и попитал: "Къде е майка ти, можеш ли да я опишеш?". Медиумът казал: "Вкъщи е, жива е майка ми."..

Какво нещо е Духовният свят? Той е толкова далеч, че светлината от Земята не може да достигне до него и затова е невидим за нас. С други думи, материята е толкова гъста, че светлината не прониква в Духовния свят. Така предметите от Духовния свят не могат да се отразяват в нашия свят, затуй остават невидими. Нашият свят пък е нереален по същия закон – светлината от него не може да се отрази в Духовния свят. Щом се качиш в Духовния свят, физическият става невидим, а за онзи, който слиза от Духовния във физическия, Духовният свят става невидим. Та казвам: едновременно не можеш да живееш и в Духовния, и във физическия свят, ако не се справиш със своето съзнание, т.е. докато възприемаш известни предмети от този свят, не можеш да виждаш другия свят.

Сега, ние се отвлякохме от нашия предмет. Как мислите, числата, които събирахме, късметлии ли са? Вземаме числата 1, 3, 4, 5, б. Тук имате две положителни числа, едно неутрално число и две числа на резултат. Сега, какво означава, ако числото е количествено? На какво трябва да го обърнем, за да го направим ценно? Това е една формула. От първите две числа кое бихте избрали? ако са златни, ще изберете второто число, защото 13 000 тона злато е за предпочитане пред 12 000 тона злато. Но да допуснем, че последното число трябва да го извадите от второто; ще останат 1000 тона злато. Ако е злато, не е малко. Сега, на всяко число може да се даде различна ценност. Например, може ли да направите така, че числото 12 000 да е диамант колкото камилско яйце? Възможно е да го направите. Но има ли дванадесет хиляди диаманти колкото камилски яйца? Няма, следователно не може да направите числото 12 000 да бъде дванадесет хиляди диаманти, колкото камилски яйца. Колкото се увеличава ценността на един предмет, толкова се намалява количеството. В природата законът е такъв: колкото ценността се уголемява, толкова количеството се намалява. Например, трябват ви три хиляди килограма цвят от рози, за да извадите един килограм розово масло. Ако искате да извадите три хиляди килограма, колко хиляди килограма цвят ви трябва? Същият закон действа в природата: ако иска да повдигне ценността на един предмет, тя намалява броя му. Например, големите животни намаляха и от тях излязоха хората. Някои хора са допотопните мамонти, които се измениха – станаха по-малки, но сега придобиха ценност. Сега те имат такива грандиозни идеи...

И така, предметът трябва да се организира. Често вие желаете много работи, които намаляват вашата цена. Многото идеи, многото мисли, многото желания намаляват ценността на човека. Малко, но хубаво! Ценните работи са важни. Да допуснем, че имате няколко милиона диамантени скъпоценни камъни и едно житно зърно; в дадения случай кое е по-ценно? Аз бих предпочел житното зърно, защото за петнадесет години ще бъда най-богатият човек в света. Когато посеете туй зрънце, първата година ще имате шестдесет зрънца. Колко ще имате през втората година? Христос казва: "Едно даде тридесет, друго - шестдесет, друго - сто." Нека да вземем сто, че по-лесно се пресмята. И така, първата година ще имате сто зрънца, втората – десет хиляди, третата – един милион и т.н. Помнете тогава: когато ценността на нещата се увеличава, количеството се намалява. Когато моралът се намалява, светът остарява; когато моралът се увеличава, светът се подмладява. Когато предметите се намаляват, ценността се увеличава; когато предметите се увеличават, ценността се намалява. Съществува такова отношение, този закон е верен.

Същият закон съществува и в нас. Ако чувствата се увеличават, умът се намалява; ако умът ви се усили, чувствата се намаляват. При това, постъпките на човека могат да се увеличат и без да бъдат ценни. Ако искате постъпките ви да бъдат ценни, непременно силата на вашия ум и силата на вашето сърце трябва да бъдат уравновесени. Тогава се повдига ценността на постъпките ви.

Сега, да допуснем, че са ви дали една задача. Представете си, че са ви дали една кибритена кутия, но се позволява на ден да драсвате само по една клечка кибрит. Най-първо какви предпазни мерки трябва да вземете? Ако пътувате в сухи дни, не е опасно, но представете си, че вали дъжд и времето е влажно; мислите ли, че ако не вземете предпазни мерки, кибритът ще ви послужи, щом го извадите навън? Сега, този пример може да ви послужи като мярка: много пъти в живота вие не сполучвате по единствената причина, че кибритът ви е влажен. Мислите, че където и да идете, можете да си проправите път. Щом човек е поставен в света, той трябва да се справи с условията. Понякога се смеем на заека, но аз гледам малко по-дълбоко и считам, че той е гениален (не като човек, но като заек). Заекът е гениален по своята природа, защото може да живее при всички несгоди. При това, той е весел и е оптимист. Например, понякога, когато го гони някой копой, той си играе с него. Казват, че бил будала. Ни най-малко заекът е будала. Когато копоят го гони, той се върти, върти на едно място в кръг, после отскача на петнадесетина крачки. И когато копоят стигне до това място, започва да ходи в кръг. Навремето казваха, че когато ги изгониш от леговища, зайците пак се връщат на своето място. И ловците сядаха с пушката и ги чакаха. Сега казват, че зайците са поумнели и повече не се връщат там, отдето са ги изпъдили. У тях беше правило да се връщат в напуснатите леговища. Как зайците предадоха помежду си този навик да не се връщат? Те си имат радио и по него си предадоха, че връщането в леговището е опасно.

И така, трябва да внесете в ума си следната идея: за всички мъчнотии, които имате в света, има един начин за разрешаване. Следователно всяка мъчнотия ще стане задача за вас. Щом се намерите при трудни условия, ще употребите един, два, десет, двадесет, тридесет начина и най-после ще намерите един начин за разрешаване. Когато направите един, два, пет, девет, десет опита, вие ще имате половината от разрешението на даден въпрос.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

26-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас,
28 май 1937 г., петък, 5 ч., София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, има, ценността, свят, сега, човек, аз, път, хиляди, намалява, джоб, събирате, знак, духовния, тяло, можеш, нещата, представете, съображения, имат ,

 Младежки окултен клас , София, 28 Май 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder