НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Свободният човек

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Свободният човек

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, казвам, себе, може, съм, сега, път, има, любов, казва, войник, христос, бог, живее, хора, искам, тебе, искате ,

Общ Окултен клас , София, 12 Май 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Тема: „Силни и слаби мисли“

Каква беше основната мисъл на миналата лекция? – (За разумното музикално сърце.) Ще прочета 14 глава от Марка от 66 стих нататък.

„Мога да кажа“.

При четенето на Писанието на този текст, веднага вие ще си извадите заключение, с което можете да си помогнете. Казвате: „Колко слаб човек, да се отрече“. Трябваше ли да се отрече? Че тази слугиня всеки ден идва при вас. Дойде ти някое нещастие и вие веднага се усъмните. Кога иде нещастието? – Нещастието на Петра дойде в това, че той мислеше, че неговият Учител, че е силен, пък те Го хванаха и го вързаха, и като дойде слугинята, каза: „Не си ли ти от тях?“ и той казва: „Не съм“. Няма вече да разчитате на слугинята. Слугинята всеки ден ви плаши. Бръкнеш в джоба, нямаш пари, и ти си от тях. От кои? От бедните. Ти вече не искаш да бъдеш беден, започваш да търсиш богатство, ти се отричаш от Истината. Ти дойдеш до мъчните задачи и не може да ги разрешиш, веднага ще видиш, ти си невежа. Невежа си, то е хубаво понякога. Да не знаеш да лъжеш, да крадеш, да смяташ, да омотаваш хората, свободен си. Ти започваш да се отричаш: „Не е потребно невежеството“. Знай, потребно е в този свят. Казвам: Всичките хора страдат от много знания. Станеш сутрин, неразположен си духом. Не знаеш причините. Причината се крие. Ти още като видиш един човек, казваш: „Не ми е приятен, не ми е симпатичен този човек, не го обичам“. Да ви обясня малко. Вие съвсем не разсъждавате филисофски. Една котка как обича една мишка, симпатична ѝ е, минава покрай някоя жаба, не я обича. Жабата е свободна. Когато котката не обича жабата, жабата е свободна. Когато котката обича мишката, тя не е свободна, щом я хване. Сега вие всички искате да ви обичат, заслужава ли си? – Та няма да имате никаква свобода. Тъй както вие разбирате, най-голямото изобилие седи в обичта, да ви обичат. Капитанът обича войника: „Войник ела насам, от коя рота си?“ Каквото каже той, войникът трябва да слуша. Познава те човекът. Заслужава ли капитанът да те познава? – Заслужава ли полковникът да те познава? Заслужава ли подполковникът да те познава? – Заслужава ли фелдфебелът да те познава? – Всичките те познават, искат с тебе да си поговорят, но ти не си свободен сега. Но когато казвате, че вие искате да ви обичат, се крие една друга идея. Вие искате да бъдете най-малко ефрейтор или най-малкото искате да бъдете офицер. С една две звезди, взводен, след туй фелдфебел, домакин е той вече. Казал един войник, питали го: „Кои са народните врагове?“ И той казал: „Народните врагове са капитанът и фелдфебелът“.

Та казвам: Във вас се крие една идея, вие искате каквото кажете да стане. Хубаво, вие каквото кажете да стане. Значи и другите трябва да ви кажат нещо. И той каквото каже да стане, ами на тебе каквото ти кажат какво става? – Например, съдията съди. Съди някого. Съдията е много добър в чин, но подсъдимият на почит седи. Той си има гвардия, от едната и от другата страна, Той седи по средата, но не е свободен човек. Казвам: Сега вие искате свобода, в какво седи свободата? – Свободата седи в това да те не познават. Котката да не те познава като птичка. Свободен си като имат да вземат от тебе да те не познават. Като те срещнат да не знаят, че имаш да даваш. Ако знаят, веднага ще кажат: „Войник, от коя рота си?“ – „Колко войника имате в една рота?“ – Ти трябва да даваш всичките тия подробности, ако не даваш, отговорен си. Държат те отговорен. Ще трябва да гледаш пушката, ако намерят някакъв дефект, ако намерят, че не е чиста, или копчетата, ако не са чисти, веднага под арест. Как тъй да не си ги изчистил. Как тъй пушката да не е изчистена, ще прегледат. Ако намерят нещо в безпорядък, хайде в ареста. Вие казвате: „Колко са груби“. Всеки ден тия работи ние ги вършим. Ти си неразположен, че ти със своите мисли, със своите желания, ти вършиш същото нещо. Твоите желания, току постоянно ги спираш. Войник, от коя рота си? Ти питаш от коя рота си, от кой взвод. Има четири взвода, първи, втори, трети, четвърти. От кой взвод си? Или пък: От коя рота си?

Онова, което ви е потребно, кое е? – Всяка сутрин трябва да имате една нова мисъл. Новото в света, което иде, освобождава човека. Старият е вече изнемощял. В природата старите са изнемощели по единствената причина, че онова, което са имали, те са го дали. Казват: „Ами защо да е така?“ – Това е в реда на нещата. Онази торба, която е изпразнена е стара. Пълната торба е важна, защото има съдържание.

Та казвам: Когато вие направите едно добро някому, вие сте празна торба, ако не съзнаете този закон, да занесете тази торба някъде, да я напълните със злато, вие нямате знания. Станете сутрин, вие сте неразположен. Казвате: „Липсва ми нещо, неразположен съм“. Защо? – Изпразнена е торбата. Торбата останала сама. Понякой път вие искате да останете сами. Знаете ли какво нещо е самота? – Самотата е една празна торба. Ти трябва да бъдеш сам, но да имаш пълна торба със злато. Когато искате хората да ви обичат, злато имате и понеже торбата е ценна, когато е пълна повече отколкото, когато е празна. Сега това са все аналогии, сравнения. Понякой път вие правите аналогии, сравнявате хората. Казвате: „Този е добър, онзи е лош“, но трябва да имате ясна представа. Какво нещо е лошият човек? Лош е всеки човек, който живее за себе си. Думата лош, тя не означава нещо. Буквата Л означава, че има стремеж. Този стремеж е за самия него. Той иска всичките условия да съдействуват за неговото добро. Лошият човек се отличава с една черта, че той не обича да лъже. Той като го питаш, ще си каже истината. Казва: „Да си кажа мнението“. Казва: „Ти си много добър човек“. То е човешко разсъждение. Често казваме: „Ти си много добър“. Или казвам: „Аз не съм много добър. Добър съм“. Някой казва: „Не съм много лош. Лош съм“. В дадения случай под лош разбирам, че обича да живее за себе си. Идеш някъде, не те почитат хората, ти се докачиш. Защо? – Че Господ не създал тия хора като войници да ти дигат кози рог. Ти вече си на мястото на един офицер или на мястото на един взводен, или на мястото на един фелдфебел, или поручик, или подпоручик, или капитан, майор, подполковник, полковник, генерал, генерал-лейтенант. Този човек е свободен. Всеки един човек е свободен, само тогава, когато не искаш от хората да ти дават тази чест, която искаш. Свободен си, когато хората не искат да им отдадеш тази чест, каквато те искат. Някой път хората искат да те почитат по тяхному. Дойде войникът пред офицера, застане мирно, казва: „Г-н полковник“, или казва: „Слушам г-н полковник“. Сега вие виждате някой войник, заповядват му. Ако сте на мястото на войника, вие ще се обърнете три–четири пъти. Ти ще кажеш: „Как да не знаеш как да туриш краката?“ Ако човек знае как да направи нещата, ако сте ефрейтор, знаете ли колко възможности има във вас като ефейтор, колко души са подчинени на него? 10–15 души. Значи един ефрейтор има 15 възможности. Един взводен има двойно. И най-после фелдфебела, една цяла рота, може би от 100 души нагоре. Вие искате да заповядвате, нали? – Започнете оттам, отдето трябва. Аз ако искам да заповядвам, най-първо ще ида да извадя 10 житени зърна, като войници ще ги взема, ще ги насадя на една права линия и като мина там, ще им кажа: На всички заповядвам. Ще казвам: Ти си войник! Ще ги прегледам. Ще направя преглед и ще видя, че някое зърно е по-голямо, друго по-малко. Когато полковникът говори или капитанът, или фелдфебелът, никой няма право да говори, понеже нарушават дисциплината. Казвам: Аз ви предавам някои работи, разбирайте ги. Вие искате да станете силни в света. По този път, по който вие вървите, няма нищо сигурно. На кое вашата сила е обоснована? – Силата всякога можете да изгубите. Така трябва да разбирате нещата. Следователно, рибата е силна, докато е във водата, щом излезе вън от водата е слаба. Птицата е силна, докато е във въздуха, щом излезе из въздуха, тя вече е слаба. Човек е силен, докато той мисли. Това е среда за мисълта. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помагат. Човек, който мисли всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Та в Божественият свят, ако ти мислиш, тебе не може да ти се случи авария, всякога ще ти дойдат на помощ. Това значи да имаш една връзка. Та пазете вашите връзки. Не правете връзки, но пазете връзките си. Не можете да направите някоя връзка; безпредметни са връзките. Какво ще ви допринесе, ако направите една връзка с един беден и с един болен човек в болницата? Той очаква вие да му помогнете. Щом се запознаете с него, той вашите търговски работи няма да оправи, нито семейните ви работи няма да оправи. Но ако се запознаете с някой богат човек, тогава семейните ви работи може да се оправят. Ако се запознаете с някой учен човек, може да хвърли светлина. Ако се запознаете с някой, който нищо не разбира, какво ще ви допринесе? – Сега вие ще кажете: „Да се не запознаваме ли с хората?“ Вие се поставяте вече в друга категория. Полковникът като върви се запознава с войниците. В сърцето на полковника не му е приятно като срещне войници да (не) му отдават чест. Той като върви, един войник го срещне, отдаде му чест, друг войник му отдава чест. Някой път енергията на полковника се предава на войника, някой път полковникът като не може да срещне някой войник му става мъчно, а във войниците има едно желание да не срещат полковникът или капитанът. Той иска като ходи да е свободен. Мене ми са се оплаквали. Като срещнеш един офицер, не си свободен, трябва да дигаш ръката. Или пък някой път минал войникът и не го е видял. Може да се случи да мине полковникът зад гърба на войника. И понеже не го е видял войника, може да го накаже. Как трябва да вижда отзад. Помнете вие нямате никакво оправдание както този войник. Трябва да знаеш тази работа. Знаеш, не знаеш, трябва да знаеш. Войникът трябва да вижда като върви, трябва да се озърта навсякъде, отдалече да се оглежда дали не иде неприятелят. Полковникът е неприятел. Онзи (е) войник, който вие не може да го (изненадате). Така той е войник на пост. Той като върви, хвърля окото си натук-натам. Полковият и той е готов. Та и вие сега, вашите войници да не ви изненадат. Да ви не изненадат условията. Ставате сутрин, неразположен сте. На какво може да го отдадете? – Имате едно неразположение. Едно неразположение може да се дължи на физическите условия. Може да се дължи на храната, която си ял. Може да се дължи на нечистия въздух. Може да се дължи на атмосферните енергии, които функционират. Едно неразположение може да се дължи на отношенията, които имате в семейството си или в обществото. Неразположението на един ученик може да се дължи на това, че не научил уроците си в класа. Ще го изпитат и ученикът е неразположен.

Сега туй са обикновени разсъждения. Вие искате да бъдете силни. Силен човек може да бъде само тогава, когато доброто царува в него. Силен човек може да бъде само тогава, когато Любовта царува в него. Силен човек е онзи, когато Истината царува. Три неща трябва да царуват: Като станеш силен, да признаеш властта на Любовта. Тогава ти си силен човек. За да станеш силен, трябва да признаеш властта на Мъдростта, тогава ти си силен човек. За да станеш силен, ти трябва да признаеш властта на Истината, тогава ти си силен човек. Ти като станеш силен, сутрин ще те срещне Любовта и ще козируваш. А пък ти сутрин като станеш, искаш да заповядваш, ти си слаб човек. Че какво ще заповядва онзи офицер, който бяга от бойното поле. Какво ще прави? – Войникът дигнал пушката. Какво ще прави онзи офицер, когато всичките войници го напуснат? Тогава заповедта не струва пара. Ако вашите войници са се обезглавили, положението ви не е добро. Коя е причината, че войниците ви бягат? – Тия войници бягат, понеже тия войници ти не си ги обичал. Тия войници бягат, понеже ти не знаеш как да заповядваш. Не си ги оставил свободни. Те като намерят слабата страна, те ще турят на изпитание. Казвам: Вие сега сте от ония войници. Вие сега не сте благодарни на онова, което Бог ви е дал. Благодарен човек ето аз какво наричам: Срещне те някой човек, че те обиди. Този, който ви обижда, той ви е началник вече. Двама войници може да се ругаят и двамата се ругаят, и двамата се обиждат, но двамата са с еднакви чинове, единият казва и другият казва. Но като те срещне полковият, той като те ругае ти ще мълчиш и ще казваш само: „Тъй верно“ Той ти казва: „Ти си едно голямо магаре“. Ти казваш: „Тъй верно, г-н полковник“. – „Ти си един сволъч!“ – „Тъй верно, г-н полковник“. Казвам: Може да ви обиди само вашият началник. Вие ще потвърдите значи. Ако не му кажете „тъй вярно“ пак сте виноват. Тогава аз превождам някой път онази приказка. То било във Варненско, село Четма. В една област Горшик, дето обичат много да крадат. Аз ги наричам горичко поколение. Като минат някъде, ако не могат с ръката да откраднат, с крака ще откраднат. Де са откраднали овца, де куркой, кой го е откраднал, все чатмяни ще бъдат. Един чатмянин го съдят и (съдията) казва: „Не ви ли е срам, туй село да се поправите с тия кражби“. Той казва: „Господин съдия, ние сме хора прости, говеда, а пък вие сте наши братя и ни прощавайте“. Как ще го осъди съдията? – Аз ви привеждам този пример, вие се смеете, но това не помага. Мене не ме интересува този четманец. Какво ме интересува? – Казвам: Днес четманец ли ще бъдеш? Днес капитан ли ще бъдеш? Офицер ли ще бъдеш или ще бъдеш човек, който е дошъл да учи. Хубаво, нямаш власт, тебе ти е мъчно. Казваш: „Не съм на почит между хората“. Значи не си турен още да заповядваш на хората. Разправя ми един капитан, казва: „Аз не оценявах един мой войник. Турих го на сръбския фронт. Мисля си тия войници такива будали, много лошо мнение (имах) за тях“. Но го раняват на фронта. Всичките войници го оставят, връща се само един войник, взема го, много сърби стрелят по тях и казва: „Изнесе ме човекът, спаси ме, изнесе ме на гърба си. Оттам насетне си измених мнението за този войник. Този човек ме изнесе и ме спаси“. Казвам: Ако вие не сте толкоз смели, да спасите себе си. Казвате: „Да го спаси Христос“. Тогава трябва да си съставите за Христа друго мнение. Този офицер казваше: „Аз имам любов към войниците. Видях, че човещина имат“. – „Аз като човек трябваше да го изнеса“ – тъй казва войникът. Че казвам сега, защо Христос минава за един прост войник. Вие сега мислите Христа за генерал. Хубаво, няма противоречие да го мислиш за генерал. Но тогава какво ще бъде вашето мнение за един генерал, който дига войника, че го изнася? Високо мнение ще имаме за този генерал, който се връща, да вземе войника, да го носи, да го спаси. Този генерал ние ще го считаме един гениален човек. Той е готов да даде помощ на своите войници. Не на здравите войници, но на онези, които имат нужда от него. Сега да се върнем към същественото. Голямата опасност, която имате сега, седи в туй: Вие сте като княжески синове или като княжески син. Баща ви е богат, имате всички удобства. Имате слуги да заповядвате. Този живот няма да върви така. Условията ще се изменят, вие ще останете сам, ще ви се отнемат всичките условия на богатството и почитта ще изчезне. Какво ще правите тогава? – Имате една задача. Имате в живота един човек, който е направил голяма пакост. Сега Провидението го е поставило в голяма нищета, унижение. Вие минавате покрай него. Какво трябва да направите? – Теоретически трябва да направите, че трябва да му помогнете. Как ще му помогнете? – И в този човек вие трябва да изучавате нещата. Ако в този човек настане едно съзнание, той ще дойде при тебе и ще каже: „Ще ми простиш. Аз на тебе съм направил много голяма пакост, аз съзнавам, Господ ме постави в туй мъчително условие“. Извинява се човекът. Ти в душата си може да се злорадваш и да кажеш: „Туй ти трябва!“ Ако кажеш така, няма да се мине дълго време и ти ще имаш някаква болест, и тебе Господ ще те постави в същите условия. Ще дойде онзи, на когото имаш да даваш и ще ти каже: „Хак ти е“. Какво означава „хак ти е“? – Хак ти е, е една неразбрана дума. Хак, означава право. Тя не е българска дума. Отнемай и къде има хак. Господарят дал на своя слуга хакът. Има да му дава нещо. Ние сме дошли на земята не само да съставим за себе си едно понятие, че идем да търсим щастието в света. Щастието ще дойде отпосле. Най-първо трябва да изпълним своята длъжност. Каква ти е длъжността? Най-първо длъжността. Едно малко дете, момиченце, длъжността му е да обича баща си, майка си, братята, сестрите си. Ако туй момиче или момче не обича майка си и баща си, братята и сестрите си, казвам ви, където и да мине в света, то ще се възпита, но има да прекара много големи горчивини. Та казвам: И вие в себе си не обичате. Ако ти в себе си не обичаш своята душа, своята майка; ако ти в себе си не обичаш своя Дух – своя баща; ако ти в себе си не обичаш своето сърце – своята сестра; ако ти в себе си не обичаш своя ум – своя брат; питам тогава: Мислиш, че като излезеш в света, ще ти върви напред? Да обичаме другите, аз разбирам да обичаме не този човек, не заради него в тази форма, но да обичаме Бога, Който го е създал. Аз като го виждам, виждам, че Господ е в него. Тази обич, която му давам, давам я за Него. Аз уважавам баща си навсякъде. Така трябва да турите. Вие мислите да обичате другите хора, че като идете в другият свят те да ви отдадат някаква почит. В Любовта няма уважение, няма почитание. Любовта дава всичко. Но ако вие от Любовта очаквате отпосле да ви даде нещо. Любовта отпосле взима, но не дава. В началото дава толкоз, колкото никой друг не дава, тогава тя дава преизобилно. Туй, което в един момент Любовта ти даде, ти с хиляди години от него има да ядеш и да пиеш. Ако очакваш отпосле Любовта да ви даде нещо, то е погрешно схващане. Нима аз като ходя в природата, всичко не ми е дадено. Като ида на Витоша, навсякъде разполагаш с онзи хубав въздух, който Бог ти дава. – Какво очакваш? – Въздухът няма да ми го напомпат в моите дробове. После, другото положение, че вие не сте като другите хора. Аз разбирам две положения: Да мязате на хората. Някой път аз искам да мязате на бедните хора, защото във всичката беднотия, която има този беден човек, като идеш в къщи, приема те на гости. Ще те покани с едно хубаво чувство. Казвам: Аз бих желал да бъдете като този човек. Тогава желая всички да бъдете тъй както Любовта. Тя не е нещо мъртво. Любовта където и да те срещне, ни най-малко няма да обърне внимание на твоето минало. Веднага ще ти укаже на тебе услуга, без да обръща внимание какъв си и какво си правил. То е второстепенно. Тя ще обърне внимание на ония нужди, които имаш и ще си замине. Като онзи самарянин, тя ще те остави в гостилницата, ще плати за тебе и ще си иде. Ако вие мислите, че Любовта с вас трябва да върви, вие имате съвсем друго мнение за себе си. Вие искате Любовта постоянно да върви подире ви като войник и вие да заповядвате; вие се лъжете. Единственото нещо, което не търпи никаква заповед; ти даже като помислиш да заповядваш, нея я няма. Ако някой от вас сте изгубили своята Любов, вие сте искали да бъдете или полковник или генерал, или майор. За да имате Любовта в себе си, вие трябва да бъдете като един редник, да нямаш никакво желание да заповядваш. Понякой път войниците ще ти заповядват. Ако не познаваш полковия, вие ще кажете, че той има власт, войникът ще каже някой път на полковникът, че той е от високо място. Власт има. Този полковник, ако направи погрешка, войникът може да каже някаква дума. Срещнеш войник на княжески син и ако не знае полковникът как да постъпи с войникът, княжеският син, знаеш какво ще стане. Може да изгуби цялата служба. Като го срещне, полковият има една усмивка. Този войник е важен, той не се подчинява. Разправят за един княжески син, наследник на английския трон, водил малко разпуснат живот. Хващат го в едно кабаре, извеждат го и един английски съдия го съди и му казва: „Ето, ти ще бъдеш наследник на английския трон. Цар ще бъдеш.“ Той бил много честолюбив. Удря една плесница на съдията. Съдията го осъжда и три деня го туря в затвор. Бащата като чул за постъпката на съдията, казал: „Много добре направи съдията“. Но когато той станал господар на Англия, понеже го арестувал три деня, този английски крал го повикал и му дал най-голямата почит. Той съзнал, че постъпката му е умна. Казвам: Ако вие сте един съдия, какво ще направите? – Някой път в себе си вие не осъждате нещата право. Гледам мнозина като дойдат, не ми представят фактите както трябва. И аз не представям някой път фактите както трябва. Някой път нещата ги преувеличават. Разправя ми той за един ангел. Той е величие. Светнал като слънце. Пък туй не е вярно. Аз му казвам: Ти падна ли на земята? Не. А го виждам, туй не е никаква светлина. Апостол Павел като видя Христа, падна от коня. Една сестра ми разправя, че видяла ангели, като слънцето да светят. – Тя много голямо мнение дава за себе си. Нейният ум не може да издържи тяхната светлина. Тя видяла един прост човек, доста угледен и тя (го) оприличава на слънцето. Ако свети като слънцето, че той има 25 хидяди градуса. Как ще може да устои на тази ослепителна светлина? – Тъй се говори. Като срещнеш един ангел, той има проницателен поглед и като те види, прониква в тебе. Ти се страхуваш от ангела, мислиш, че той е ангел, иде да те съди. Той като те срещне, ти ще се уплашиш. Той казва: „Този път, по който вървиш, не е този пътят. Никой не е излязъл по него. Не само ти, но и ние едно време когато живеехме като вас, мнозина от нашите ангели направиха същата погрешка. Вие сега мислите, че ако направите погрешка. Може да направите погрешки, колкото искате, но ще изгубите туй, което имате“.

Сега заключението какво ще бъде? – Нищо в света не е произволно. Любовта изисква пълна свобода, за да се прояви. Любовта изисква пълен живот, за да се прояви. Когато дойде Любовта, ти няма да питаш откъде иде и къде отива. Ти ще я приемеш тъй, както приемаш слънцето. Като приемеш слънцето, ти не го питаш откъде иде. Отникъде не иде. Земята се върти около него, пък и то се върти. То има предназначение, някъде отива. За слънцето казват, че слънцето изгря у нас. То е лъжлива идея. Слънцето досега никога не е изгрявало и никога не е залязвало. Земята като се върти около себе си, тя прави слънцето да изгрява и да залязва. Ние сами ставаме причина и изгубваме Любовта. Изгубването на Любовта, то е залязване. И ние правим някой път да дойде Любовта. Ние го правим това. Някой път вие казвате: „Не ме обича Господ“. Не ви обича Господ? – Вие сте се обърнали и вие мислите, че Господ не ви обича. Господ не може да се измени. Той не е човек, който за някоя твоя погрешка да мисли. Ако съгрешиш пред Господа, Той ще те прати да изучаваш добродетелите. Като съгрешиш, Господ ще те прати между лошите хора те ще те възпитат. И като направиш добри постъпки, ще те прати между добрите хора. При тях ще живееш. Някои от вас живяли ли сте при Господа? – Кажете ми? Вие понякой път си давате по-голяма тяжест, че Господ живее във вас, то е много казано. Значи, Той толкоз закъсал, че дошъл в твоята колиба да живее. Като че няма друго място. Като кажеш, че Господ дошъл да живее във вас, като че няма място. Ти си даваш в себе си мнение, че у тебе Господ живее. Казвам: Толкоз колиби, толкоз къщи, че у тебе ще дойде да живее. Няма философия. Сега не съм за отричането на нещата. В онази същина, в която Бог живее между нас, трябва да схванем философията: има 9 иерархии, една от друга по-напреднали. Числото 9 е Божествения свят. Показва, че има 9 степени. Ти трябва да минеш през 9 степени, докато дойдеш до числото 10. Числото 10, това е Бог. Едното си ти. Нали казват, че всичките хора от човека са излязли. Нали от един човек се създадоха всичките хора? – Всичките тия хора, които съществуват от един човек излязоха.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви: Ако Бог живее в тебе, ти ще имаш един свещен трепет. Ти само веднъж да видиш Господа, не ти трябва втори път да го видиш. Ако веднъж Го видиш, ти няма да Го забравиш. Ти си спасен. И ако веднъж Го видиш, ще се зароди желание и втори път. Да не Го виждаш, ти си загубен човек. Човек, който не иска да вижда Господа, той е изгубен. Но когато иска да Го види и когато някой Го види, той е спасен човек. Да видиш Господа, това е спасение, да не искаш да Го видиш, че да те е страх от Господа, ти си от изгубените хора. Сега вие може да не ме разберете. Аз ви представям две думи, изгубен и спасен. Даже понякой път трябва да го турите на място, трябва да му държите по една лекция. Вие как разбирате от вашето гледище? Ще кажете как можем ние да ти проповядваме. На мене са ми проповядвали котките, на мене са ми проповядвали птичките, доста са ми проповядвали. Гледам, приближа някъде и една птичка хвърка наоколо. Спирам се и казвам: Накъде да вървя сега? – Безпокоя се. Виждам в тази посока, върти се. Връщам се назад и казвам: Извинете, че ви смущавам. Тя казва: „Не разбираш ли? – Там е моето гнездо, не отивай да плашиш децата ми“. Аз имам високо мнение за себе си, но ти ни най-малко нямаш туй високо мнение заради мене. Казва: „Не отивай да плашиш децата ми!“ Някой път нарочно ида да ги плаша. Мене ме интересува къде е гнездото. Интересувам се и сега, колкото повече се приближавам, толкова повече тя дига шум. Докато дойда донякъде, в гласа има много мощно нещо. Аз яйцата не бутам, понеже в птиците има традиция. Ако бутнеш яйцата, тя не отива повече там да ги мъти. Щом някой им бутне яйцата, те знаят, че не са избрали хубаво място, даже и да измътят яйцата си, няма да харосат. Те вярват, една традиция имат. Отдалече разглеждам яйцата, тя после иде, мирише ги. Забелязъл съм някой път ходи тя, 4–5 пъти тя ходи и познава, че имам доверие. Погледне някой път, някой път съм ходил, когато са измътени. Тя го счита високо мнение. Започва да се съзнава.

Казвам сега: Какво мнение има Господ заради нас? Ако ви каже Господ нещо да го направите, ще го направите ли? – Че тогава вие мязате на онази млада мома, която иска да покаже на своя възлюблен, че го обича. Че казва: „Толкоз го обичам“, в реката се хвърля да се удави. Тръгва тя край брега, а той седи спокоен. Той е плувец. Тя иска той да се хвърли, да я извади от водата. Тя отива, пък се обръща и казва: „Кажи да се не хвърлям във водата“. Всяка мъчнотия, в която вие можете да попаднете, вие сте се хвърляли в тази река и тогава ще дойде Господ да ви избави. Ако вие не можете да покажете вашата Любов, Господ ще ви я покаже. Всеки ден, всеки един от вас, направете един малък опит. Ти си едно дете. Съгрешил си пред баща си. Помоли се на баща си и веднага ще се измени настроението на бащата, на майка ти, на братята ти. Вие всеки ден трябва да се молите. Казвате: „Да се примирим“. Молете се. Че вие, ако сте събрани тук, и ако за Господа не можете да изпълните Неговата Воля, вие очаквате аз да ви дам. Мнозина от вас очакват да ви дам голяма сила. Аз не искам да ви направя полковници да безпокоите войниците по пътя, по никой начин. Аз не искам да заповядвам никому. Но и другото нещо: Не злоупотребявайте! Има един свят, който не търпи погрешки. Не мислете, че може да бъдете възлюблени на Христа или на Господа, ако имате скрити в себе си прегрешения и ги криете. Вие не можете да бъдете възлюблени. Има неща, които нас не ни са потребни, не се безпокойте за тях. Аз не искам да мислите, че сте грешници, в себе си казвам: Трябва да бъда справедлив. Срещна един човек казва, или някое куче ме лае, аз се спра и си кажа: Ако аз съм на неговото място, какво ще направя? – Изваждам хляб, давам му, казвам: Много добре изпълняваш длъжността си. Казвам: Занапред ще минавам малко по-далече, втори път, трети път. От нас зависи. Сега мнозина гледам тук в Братството казват, съдят и казват: „Не живеят тук добре“. Ти, който казваш, че не живеят добре, дай един проект, как трябва да живеят. Че как трябва да живеят? – Ти не постъпваш добре! – Как трябва да постъпвам? – Аз бих желал да постъпя тъй, както трябва. Но вашата погрешка е там. Вие като полковника не можете да постъпите. Ако бяхте обикновен човек, да нямате служба, няма да безпокоите никой войник, като полковника. Войникът сега е тук. Войникът като заминеш, какво ще каже по твоя адрес? – Много остро говорят. Някой път като съм гледал войникът върви, като замине полковникът казва: „Едно говедо. Полковникът ще ми държи сметка, че копчетата не са били в порядък, че нещо друго не е било в ред“. Войникът върви и мърмори. Хубаво, да кажем, че вие сте религиозен полковник. Срещате един човек редник и казвате: „Ти нямаш правилно понятие за Христа“. Ама ти не знаеш какво нещо е вяра. Какво нещо е надежда. Какво нещо е спасение. Нареждат по този начин. Аз като срещна един художник, казвам: Я ме нарисувай. Той като ме нарисува казвам: Стой сега, позирай. Аз ще те нарисувам. Искам да зная той ли знае или аз зная. Той ме нарисува и аз го нарисувам. Аз излагам него както съм го нарисувал и той излага картината си. Ама той турил публика. Кой е нарисувал нещо по-хубаво, ще се провери, и което е по-верно, той е по-добър художник. Който иска да критикува някого, ще го нарисува. Който иска да ви критикува, ще ви нарисува правилно. Два образа трябва да има. Само един образ не може. Та сега аз като живея, не живея за вас. Аз да ви кажа какво разбирам. Под думите „аз живея за себе си, но аз живея и за другите“. Аз съм художник, който рисувам за себе си, но аз живея и за другите. Аз съм художник, който рисувам на себе си, не рисувам хората. Този живот не е мой. Искам хората да живеят моя живот. И хората не живеят за себе си. Един художник няма да рисува себе си. Той ще търси сюжети от външния свят. Та казвам: Никой за себе си не живее. Никой за себе си не живее, за Христа живее. Христос не живее за себе си, Той живее заради нас. Следователно, една обмяна има. Ние трябва да живеем за Христа и Христос трябва да живее заради нас и между нас трябва да бъде. Вие искате да станете светии, да бъдете обичани, обични на Господа. Да казват: „Като този светия не е имало“. Или да кажат: „Като този Учител в България втори не е имало“. То е заблуждение. Като Бога няма. Защо е, аз зная защо е. И като нас няма. Като Бога няма, но и като нас няма. Аз живея за Господа. В душата си аз казвам: Това е в Името Божие. Да живея за Господа и Господ да живее заради мен. Като направил света, зная, че Той направил света заради мен. Той не го е направил заради себе Си. Но като дойдох в света и се родих, не се родих заради света, родих се заради Господа. Аз признавам този свят, заради мене е създаден. Понеже съзнавам, че животът, който живея не е заради мене, но за Бога. Бог направи света, заради себе Си. Но ако тъй разбирам, че Бог направи света заради себе Си, ние ще разберем частично, само заради нас. Сега туй, което ви казвам, не искам да вляза в стълкновение с вашите идеи. Днешните ви идеи няма да бъдат за утрешния ден. Един ден бяхте малки деца, тогавашният живот де е детският ваш живот. Тогава бяхте невинни, искрени, не обичахте да полъгвате, не се преструвахте. Дойде някой, прегърнете го, целунете го. Децата са много свободни. Щом станете възрастни, вече има други правила. Аз съм ви превеждал на вас един пример: Аз, мисля, в Пловдив беше. Отивам в едно семейство, правя своите изследвания, останах на гости. Едно малко момиченце на 5–6 години седи в стаята и като излезе майка му, хвана ме, прегърна ме. И после пак седна мирно като дойде майката. Казва: „Не ме разбира майка ми“. Виждам онова дете не прави нищо, но на какво се дължи, майката постоянно му казваше: „Ти да не направиш нещо“. Всичките тия деца всякога не показват своите чувства. Аз не разсъждавам, отивам при една чешма да измия лицето си. Имам добро мнение. Но ако ида при някоя кална чешма. Към всичките хора ние не можем да бъдем еднакви, запомнете го това. Колкото една душа е по-чиста, не само привидно. Най-първо освободете се от мнението, че сте добри хора, защото да мислиш, че си добър, то е голяма тяжест. Добър съм, Господ ме е направил добър. Как ще мисля другояче. Душата е излязла от Бога, Духът е излязъл от Бога. Умът е излязъл от Бога, сърцето е излязло от Бога, не може да бъда лош човек. Най-много сърцето може да се пооцапа. Понеже съм дошъл в света, нямам никакво користолюбие в себе си, взел съм кесията на някой човек, за да не го оберат. Утре вложа тия пари в банката и с лихвите ще му ги върна.

Казвам: Съзнавайте, носете в себе си Божественият живот. Живейте за Господа и считайте, че всички страдания, които ви идват са едно благо. То е много мъчно да се разбере, че страданията са едно благо. Някой път забележете не само това, има думи, които като произнесеш, може да произнесеш една дума много добре, може да произнесеш думата Любов много добре, пък да обидиш човека. Може да ти кажа, като вашата глава няма в света. Но ти вече го взимаш на подигравка. Или като вашата Любов няма. А пък някой път може да ви кажа нещо лошо и пак да не се обидите. Казвам: Ти си много лош човек, но на тебе ти е приятно. Аз като произнеса думата „лош“, турям една мекота и тебе ти е приятно. Слушам двама млади си говорят, Той казва: „Аз никак не те обичам“. Тя се поусмихне. Тя казва: „Я ми кажи още веднъж“. Той пак ѝ казва. Тя иска да ѝ повтори онова, което е казал. Понякой път аз си позволявам. Някой казва: „Учителят все за Любовта говори, има някого предвид“. Аз бих желал ония, които се обичат да нямат никакво противоречие. Така седи в моя ум. Аз съм говорил досега за безлюбието. Ние си представяме, че се обичаме. Вие когато обичате човека той за тебе е добър и за него е добър. Любовта носи здраве. Любовта носи свобода. Любовта носи живот. И мъртъв да си като дойде Любовта, ще те оживи. Казвате, че тази Любов сега не могла. Любовта е от една категория. Любовта възкресява мъртвите. Любовта повдига болните. Любовта обогатява сиромасите. Любовта просвещава невежите. Всичко прави тя. Ами че нека дойде онази Любов, която нас ще ни повдигне. Сега ще кажете: „Тъй не говори Любовта, но другояче“. То е човешко разбиране. Казвам: Някой път трябва да държа една лекция, аз ще слушам, вие ще говорите, какво разбирате под думата „Любов“. Аз какво разбирам под думата Любов, ще намеря някой болен и ще туря ръката си и той оздравява. Или мина покрай някой беден човек и си туря ръката, и казвам: От коя рота си? – Не го питам нищо за неговата Любов. Туй е да съм като някой полковник, питам така. Туй не питам, като редник съм. Някой ще те пита ти обичаш ли Христа. Пита един евангелски проповедник: „Ти обичаш ли Христа?“ Казвам: Покажи ми как да Го обичам. Аз досега не съм намерил начин, искам да Го обичам, но не зная как да Го обичам. Казвам: Аз ще ви бъда много благодарен, ако ми покажете. Казвате: „По стария начин. Щом река да го обичам, аз искам да стана като Него“. Рекох: Туй не го харесвам. Аз искам да стана като Христа, но погрешката е, че без да съм страдал като Христа, без да съм имал Неговите противоречия, искам да стана като Христа, да имам Неговите почести. Откъде накъде. Казвам: Синко майчин, ти искаш почестите на хората, ами ти нищо не си дал за Христа. Казвам: Като минеш през тия страдания на кръста, тогава ти ще бъдеш едно с Него. Пък аз искам да имам почестите на Христа, но не искам да мина през кръста. Даже понякой път искам да покажа, че разбирам живота по-другояче, отколкото Христос го е разбирал. Сега учените хора казват, че Христос навремето така Го е разбирал. Като че те по-добре разбират от Христа. Христос не седи на едно място. От две хиляди години той се е учил. Той е станал по-учен. Той не е седял на едно място. Учил, знае повече. Десет пъти повече, отколкото всеки едного. Казвам: За мене Христос не е един невежа човек, но който постоянно се усъвършенствува и каквото каже го прави. Не казва едно нещо, пък да прави друго. Казвам: Ти като Христа, като те разпънат на кръста, можеш ли да кажеш: „Прости им Господи!“ Може ли ти да простиш на тия, които те турят на кръста? – Ти казваш: „Господи, унижаваш ме!“ Казвам: Далеч си от Христа. Някои обявяват и казват: „Господ да го накаже!“ Оставете тия ваши заблуждения! Казвам: Оставете се от вашите заблуждения. И аз ще се оставя от моите заблуждения. Аз имам едно заблуждение: Мисля, че от вас светии ще станат. То е едно заблуждение. Ако вие сега станете светии, то е изгубена работа. Аз няма да ви кажа, че сте много добри. Добри сте. Няма да ви кажа, че сте и много лоши, лоши сте. Под думата „лош“ човек какво разбирам? Аз някой път казвам за себе си: Лош си, значи за себе си живееш. Казвам: Аз трябва за другите да живея. За мене това е ясно. Направя нещо за себе си, не е хубаво това. Защото моя пример, като го видя в другите хора няма да го харесам. Когато другите хора живеят за себе си, мене не ми е приятно. Когато видя, че другите хора живеят за другите, казвам: Ако тебе ти е приятно, другите хора да живеят за тебе, и на тях е приятно ти да живееш за тях. Когато хората не ме обичат, казвам: Аз не живея достатъчно за тях.

Казвам: Сега искам всички да живеете за Господа и Господ да живее за вас. Всички да живеете за Христа и Христос да живее за вас, то е една идея. Да живеем за Христа и Христос да живее заради нас. Тогава ще добиете тази сила, която искате. Ще направим един опит. Не опит, не искам да правя опит, да установим вашето верую. Вие искате да ме заставите да направя някои неща, да вярвате дали съм това, което съм. Вие този въпрос не го разрешавайте. Онова, което съм, съм. Което не съм, не съм. За мене е ясно. Аз не мисля за себе си онова, което не съм. Онова, което Бог е направил и онова, което Божественото иска е, и вие да мислите за себе си. И вие да мислите за себе си това, което сте. Няма да ви казвам аз какво съм. Казвам: Опитайте водата, която излиза из мене, това е то. Няма да търсите външни украшения, те са второстепенни. Водата, ако ви хареса, това съм. Тази вода съм. Ако не ви харесва, каквото и красноречие да имам, за мене то е същественото. Онова, което изтича от вас, туй е за мене важното. Онова, което от всеки един човек изтича. Искам от всинца ви да изтича Божественото. И от мен да изтича и от вас да изтича. Че тия двете течения, като се съединят, тогава ще влезе новата музика и новият живот. И семейният живот и частният, и ще се образува един съвместен живот, друг живот. Казвате: „Кой ще се грижи за нас?“ Казвам: Бог ще се грижи. Запример, ако вие ми дадете 1000 лева, искате да знаете след колко време ще ви ги върна. Ако аз ви дам нещо и мисля след колко време ще ми го върнете, това не е разбиране. Онова, което давам, ще остане за онзи, тогава на онзи, Бог ще остави на мене. Онзи, който разбрал живота, той не мисли аз как ще живея. То е моя работа, аз как ще живея. Казвам: Бог е дал на нас абсолютно доверие. Че той ни дал живота и този живот как ще живеем оставил ни свободни. Когато се върнем в невидимият свят, може да иска сметка. В този живот няма какво да те ревизират. Той те оставя напълно свободен. Радвайте се на онази свобода, която Бог ви дал. Когато дойдоха и доведоха при Христа онази блудница, искаха да Го предизвикат. Той писа на земята, прави своите изчисления. Казват: „Ти какво казваш? – Според Мойсеевия закон, тази жена трябва да я убием с камъни“. Христос казва: „Който от вас е праведен, да хвърли камък“. Когато всички се разотидоха, Той я пита: „Не те ли осъди никой? И Аз не те осъждам. Иди и не прави тия погрешки!“ Онова доверие, което Бог ти дал, не престъпвай, не злоупотребявайте с доверието, което Бог има към вас. Аз казвам: Не злоупотребявайте с доверието, което Христос има към вас. Туй трябва да бъде като едно мерило. Не искам един други да се съдите. Всеки себе си да съди според закона на Божията Любов, според закона на Божията Мъдрост, според закона на Божията Истина и свобода. Тогава само ще се образува едно общество и вие ще се разбирате. Като се срещнете, в лицата си ще видите какви сте. Аз като ида при една мечка, вече зная какво е състоянието на мечката. Като срещнете един човек, вие можете да знаете неговото състояние.

Сега да се върнем. Казвам: Вие сте добри по моему, но още вашата доброта не сте проявили. Вие сте умни, но вашият ум не сте проявили. Вие сте силни, но вашата сила не сте проявили.

Желая сега да проявите вашата доброта, капиталът ви да бъде в обръщение. Желая да проявите вашия ум. Желая и да проявите вашата сила, която имате.

Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.
24 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 12 май 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, казвам, себе, може, съм, сега, път, има, любов, казва, войник, христос, бог, живее, хора, искам, тебе, искате ,

Общ Окултен клас , София, 12 Май 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder