НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Хармония на чувства и способности

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Хармония на чувствата и способности

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, човек, свят, вяра, аз, бог, можете, казвате, пет, страх, чувства, себе, мисли, болест, място, казвам, хора ,

Младежки окултен клас , София, 7 Май 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Пишете върху двете думи: доблестен и сръчен.

Често употребявате израза имай вяра. Какво подразбирате под този израз? В какво може да вярва човек? - Във всичко онова положително, което не си опитал. Например, купуваш захар от бакалина - трябва да имаш вяра, че е хубава; купуваш мед или плодове, или дрехи, или някой кон - все таки, трябва да вярваш. Кои са признаците, по които се познава, че един човек вярва? Как ще познаете, че един човек вярва в онова, което казвате? В началото той ще има вяра в думите ви, после ще се обезвери и ще престане да вярва. В университета, например, вярвате на един професор, че разбира предмета си, но после някои работи започват да ви се струват пресилени и започвате да губите вяра. В губенето на вярата вече се намесват някои разбирания и способности. Вие започвате да подозирате този професор. Какво нещо е подозрението, мисъл ли е то? Подозрението не е мисъл. какъв е произходът на подозрението? Представете си, че сте учител в началното училище и обяснявате на децата какво нещо е подозрението. Вие трябва да се научите да преподавате. Аз виждам, че като учители на себе си, вие не знаете да преподавате подозрението, т. е. на другите го преподавате по-добре, отколкото на себе си. Когато преподаваш подозрението на себе си, какво трябва да приложиш? Например, подозираш другите хора, но себе си не подозираш; защо? Когато подозираш другите, същевременно можеш да направиш едно тънко различие и да започнеш да се подозираш, че си някак заинтересуван. При какви условия човек може да бъде заинтересуван?

Представете си, че в някое начално училище, в прогимназия или в гимназия един учител е някак неразположен към даден ученик, много е скържав* към бележките, едва му пише тройка, а понякога му туря две и половина или две и три четвърти, или три минус. Какви са съображенията на този учител? Сега, на пръв поглед вас ви се вижда смешна тази работа, но все пак, той трябва да има някаква идея. Бележката две и половина не е музикална - как може да се постави такт две и половина! Музикално е пет втори. Следователно, на този ученик му куца времето, затова не му върви. Когато туря бележка, в която има и половинки, учителят вече цени времето. А щом има бележка във вид на дробно число, ученикът не разбира времето. Например, имате такт две четвърти или четири четвърти от времето. Какъв такт е той, можете ли да го премерите с аршин*? Можете - все пак, има едно време, има известно движение, с което като че ли мериш нещо, което е минало. Понякога може да изпеете как една болка се явява и се усилва - с усилването вие започвате да си задавате музикален такт. Да кажем, че се усилва във фортисимо. И така, имате болка - започвате да пеете, тя се усилва - усилвате такта, започвате да забавяте такта - болката започва да отслабва. Сега, това ви се вижда смешно и си казвате: "Мен ме боли, а да започвам да мисля?!" Щом започнете да мислите, ще започнете да се лекувате от болката. Понякога чувствате болка или в кръста, или в хълбоците, или в краката, или някъде в ставите и насочвате вашето внимание натам. Когато мислите и чувствата ви са съсредоточени в една област, вие задържате там повече кръв. А там, където се задържа повече кръв, има по-голямо напрежение. Болката не е нищо друго, освен по-голямо напрежение на нервната система. Вас ви е страх да не се скъса от болката някой деликатен нерв или да не се парализирате. Понякога болката е така силна, че нервите не функционират. Та казвам: трябва да пренесете вашата мисъл.

Болката всякога показва, че имате повече влага, отколкото ви трябва. Въобще, по две причини можете да боледувате - или имате много влага, или имате голяма сухота. Когато имате много влага, какво трябва да правите? Сега в света има много повече чувства, отколкото мисъл, вследствие на това времето е много влажно. Затова всички хора в България и Европа могат да се решат и тази влага да се махне. Сега, в тази мисъл няма никаква логическа връзка и вие се питате какво отношение има между външната влага и вътрешната болест. Болката може да се обясни с друго: когато храносмилането не става както трябва или храната не е пречистена, някои полуорганични вещества остават под форма на утаени частици около ставите. Когато времето започне да се изменя и да става влажно, започват да се свиват капилярните съдове в организъма, които са много деликатни. Тия твърди частици се натрупват в тях, движат се и от триенето помежду им се образува ненужна топлина и вие чувствате известна болка. Понеже те не могат да преминат през свитите капилярни съдове, на хората им дошло на ум да турят съгряващи компреси. На болното място му трябва топлина, за да се лекува. Обратно - върху големи възпалителни процеси турят студени компреси, за да се премахне възпалението и да не се разширява.

Сега, да се повърнем към главната мисъл: вие имате едно усещане - чувствате болка и за да се премахне, вие трябва да започнете да мислите. Следователно болестта е дошла вследствие намалението на вашата вяра. На болния човек вярата му е намалена. Тогава трябва да усилим вярата. Вярата не е чувство. Дойде ли чувството във вас, ще дойде и болестта. Тя идва, понеже се е намалила способността ви да мислите, понеже вярата ви се е намалила. Сега, вие казвате: "Аз имам вяра." Каква вяра е тази, която не може да премахне една болка? Болката се дължи на електричеството и магнетизма, които функционират в нервната система и в кръвообращението на човека. Кръвта, която постоянно тече, трябва да премине през капилярните съдове на целия организъм, но някъде става натрупване и задръстване, т. е. пътните съобщения се нарушават. И ти, като разумен човек, трябва да си поправиш пътищата, за да тръгне кръвта. Щом има натрупване на едно място, там има вече блъсканица. Представете си, че дойде една двеста-триста хилядна армия и с грамадния си обоз задръсти пътищата в протежение на няколко километра, каква блъсканица между хора, коне и коли ще настане! А после, когато дойде и неприятелят, каква суматоха ще настане! Трябва ум, за да се избегне едно нещастие. А болестта показва, че вие не сте организирани. Щом не сте организирани, не можете да си помогнете.

Можете да направите един опит и да проверите дали ще бъде сполучлив. Представете си, че прекарвате някаква болест; турете си двете ръце на главата - от двете страни на темето, където е центърът на надеждата. Или пък направете опит и повикайте ваш приятел, който минава за фаталист. Например, има лековерни хора, на които ако кажеш, че магарето хвърчи, че си намерил цяло буре със злато или че си намерил диаманти, ще ти повярват. Тези хора имат вяра. Ако имате такъв приятел, идете при него и му разкажете за вашата болест. Какво ще стане според вас? Когато отидете при този, който вярва, и му разкажете за вашата болест, той ще повярва в болестта и тя ще се усили. Не отивайте да разправяте за болестта си на човек със силна вяра. Намерете човек, който е безверник, и на него разкажете за болестта си. Не че не вярва, но този човек разсъждава и когато му разкажеш, той ще каже: "Тази работа не е така, както я представяш." Например, ти казваш: "Боли ме главата, ще се пръсне!" ако разправиш, че главата ти ще се пръсне, на този, който има вяра, той ще повярва в това и болката ще се усили два пъти повече. Не, нищо не му разказвай за главоболието ти. Кажи му, че наскоро си ял едно ядене и толкова ти е станало приятно, че си се почувствал добре. Той ще повярва, че ти си здрав, и по този начин повече ще ти помогне. Това значи да се лекувате хомеопатично. Кажи му, че си здрав, и той ще повярва, макар че си болен. Макар че те боли кракът, ти му кажи: "Кракът ми ходи много хубаво." Сега, ще възразите, че по този начин вие го лъжете. Че като му разправяш за болестта си, не го ли лъжеш?

Сега, каква форма можете да дадете на болестта? Болестта съществува ли като реалност в света? Например, някой ваш приятел ви стисне за ръката и ви причини болка. В дадения случай това е едно неприятно и пресилено усещане. Съществува ли болката като реалност? Съществува, но тя е относителна реалност в света. Всякога, когато човек мисли за дадено препятствие в живота си, той може да го преживее като едно болезнено състояние. Сега се правят опити, при които човек се поставя в хипнотично състояние и му се внушат известни болки. Например, по закона на внушението може да му се вложи мисълта, че ръката му е изгорена или че има счупване на крака. Някои от вас са изучавали закона на внушението и често вие заболявате от внушение. Виждате някой болен човек и си казвате: "И аз ще се разболея." Виждате човек, на когото очите са се зачервили, и си казвате: "И моите очи ще се зачервят." Ако очите на този човек са се зачервили, има си причини за това и щом във вас те не съществуват, болестта никога не може да се прояви. Но вие изкуствено създавате един бент. По подобен начин често имате и следната опитност в училище: седите на мястото си, научили сте си урока, но си казвате: "Ако учителят ме извади, ще си забравя урока!" и когато ви вдигнат, стресвате се, не знаете откъде да започнете и в ума на учителя минавате за ученик, който не си знае урока. Как трябва да коригирате погрешката? Вие знаете, че сте си научили урока, но ви е страх и си казвате: "Ако кажа, че го зная, а пак го забравя? По-добре да си мълча." Предпочитате да ви остане двойка. Не, кажи на учителя си: "Аз зная този урок!"

Разказват за видния психолог доктор Браун от Бостонския университет, който разглеждал в лекциите си понятията за субект и обект - че обектите са вън от нас, а субектът е вътре в човека. Докато четял лекцията си, забравил и попитал: "Психологически дали съм обект в университета или съм субект в университета?" В дадения случай въпросът остава неразрешен. Ти живееш или в материалния, или в Духовния свят. Каква е вашата представа за физическия и за Духовния свят? По какво се отличава една чиста мисъл? В чистата мисъл изобщо няма никакво противоречие. По принцип съществува обективно и субективно схващане. В субективно отношение чувствата вземат надмощие. Предметите вън от нас пък произвеждат известно действие. Например, ако ви покажа един лимон, веднага устата ви ще започне да се пълни със слюнка. В този случай вие не само мислите, но и чувствате нещо, т. е. имате вече една представа.

Сега, да дойдем до същественото. Вярата е един център, който доставя енергия на човека. Всяко едно чувство доставя известна енергия. Способностите представляват друг род енергия. Трябва да знаете да преплитате тия енергии. Никога не можеш да успееш в живота си, ако нямаш вяра, т. е. ако не разчиташ на енергията, която вярата ти доставя. После, и твоята разумност, твоят ум трябва да ти достави известна енергия, да усили вярата ти. След това трябва да бъдеш смел, т. е. в подкрепа на вярата трябва да дойде смелостта. Къде се намира смелостта на човека и в какво се изразява тя? Кога човек е смел? Например, вие казвате: "Аз смея да кажа." Това значи, че си уверен - туй, което говориш, смееш да го кажеш, че е така. За да бъдеш смел, трябва да намалиш производството на страх. Понякога центърът на страха произвежда толкоз продукция, че напълва пазара със стока, която не може да се продаде. Има неврастеници, у които това чувство се събужда и произвежда всевъзможни мисли - ако се вози на една кола, мисли, че тя може да се счупи; колкото и да е богат, мисли, че къщата може да се събори върху него; или мисли, че отвън го преследват и ако направите и най-малко помръдване, той го тълкува в лош смисъл. Това е страхът във вас. Аз понякога наблюдавам как този страхливец казва: "Закъсахме вече!" Краката ви се подкосяват, не можете да бягате, не можете да мислите и казвате: "Моята вече се свърши!" Това е страхът във вас -много производство има той, затова евтино го продавате.

Обратно - смелият човек има една ценност в себе си. Хора, на които главата отзад е широка, са смели. На които главата отзад не е широка, не са смели хора. У някои, в които чувството на страх е силно развито, се произвежда особен род енергия. Този въпрос досега още не е проучван. Сега изучават чувствата и способностите. Всяка една способност и чувство произвежда особен род енергия, която в даден случай може да бъде полезна или вредна. Не че чувството на страх само по себе си е вредно, то има място в човека, но ако чувството за осторожност* произвежда повече енергия, тя ще те направи нещастен. Да кажем, че някой чел нещо по медицина и казва, че червата му не функционират, и започва да го боли корема. В действителност той си въобразява, червата му функционират много добре. Но понеже е ял едно, второ, трето ядене, и тънките, и дебелото черва са задръстени с нечистотии, напълнени са като суджуци и всички отрови започват да се разпространяват в тялото. В такъв случай трябва да вземете очистително, един-два дена няма да ядете и ще гледате да очистите червата, за да функционират правилно. Питате какво да правите. От двете страни на главата при слепите очи има един център на яденето. Ти седиш, а той е един бърборко - все нещо ти приказва. Изяждаш един портокал, после - една ябълка, хайде кашкавал, после - сирене, хайде някоя торта за Великден, хайде - едно пържено яйце, после ще вземеш баклава, после - едно черно кафе за храносмилане, след това пиеш една чаша студена вода и накрая казваш: "Не зная какво ми стана, не съм разположен вече!" Ако искаш главата да ти бъде мирна, изяж една ябълка, но ако искаш от всички тия неща да вкусиш, ще почувстваш, че работата не върви.

По същия закон вие правите подобни грешки и в Духовния свят - събирате на едно място много несъвместими неща. С други думи, внасяте във вашия духовен или във вашия сърдечен свят несъвместими образи. Никога не внасяйте несъвместими образи във вашето въображение. Например, внасяте в ума си образа на една боа и един заек. Ако вие сте безстрашни, хубаво е да имате в ума си по един заек, но когато сте по-страхливи, не пипайте зайците, защото те ще ви предаде своя страх. Заекът може да причини полза в света тогава, когато някъде някой разбойник замисля да убие някого, но той му минава път, предава му от своя страх, разбойникът се уплашва и се отказва да направи престъплението. Защо са зайците? - Да плашат разбойниците. Някой тръгва да прави някакво шмекерство, но вижда заека и започва да мисли, че заек му минал път или че котка му минала път. Щом мине, заекът всякога внася страх, ти вече не действаш самоуверено или вървиш и започваш да се съмняваш дали тази работа ще бъде сполучлива или не. Заекът е принесъл своята полза. Той те среща и те пита: "След като отиваш на работа, обмисли ли я добре?"

Веднъж повикали заека, дали му два кобура с пистолети и го назначили на служба да оправи света. В началото той мислел, че ще тури ред и порядък, но веднъж се намерил в трудно положение, хвърлил кобурите и избягал. После отишъл при царя, дал си оставката и казал: "Не ме е назначил Господ да управлявам хората, трябва да отида и да заема своята служба. Да се надбягвам мога, но да правя хората смели - за тази работа не съм способен. Намерете друг на моето място." Казвам: не слагайте заекът да оправя вашите работи, да туря ред и порядък във вас. Много пъти решавате да направите нещо, обещавате, примерно, някому сто лева назаем, но щом се върнете вкъщи, размисляте, уплашвате се и казвате: "Ако му дам сто лева, аз какво ще правя? На мен ми трябват тия пари." И се отказвате. След това идва и друго едно положение: всякога, когато искаш да се освободиш от даден страх, ти започваш да послъгваш. Питат те: "Защо не му даде назаем?" Казваш: "Болеше ме коремът" или "Майка ми се беше разболяла." Нито майка ти се беше разболяла, нито коремът те болеше, но просто твоите съображения бяха, че ти трябват тия пари. Тук идва друг страх - че твоят приятел може да се обиди; и за да замаскираш работата, излъгваш. По този начин вие притурете много неща, които не са естествени. Но казвам: усилвайте вярата в себе си.

Когато дойдат от провинцията тук, мнозина се насърчават, но щом минат три-четири дена, обезсърчават се и дойде ли време да си отиват, вече треперят и казват: "Напускаме една културна среда!" Ако бях на тяхно място, нямаше да мисля, че хората, между които вие живеете, са най-културните. Нима мислите, че тук сте по-културни от онези там? Във вас виждам една полировка отвън, нещо, което не е съществено. Аз не се самозаблуждавам от външната учтивост - тази учтивост я има и в света, даже по-голяма. Ако отидете на някой дипломатически прием, там са много учтиви - хазаинът ще излезе, ще ти поеме палтото, но зад всичко туй той прикрива едно скрито понятие за теб. Та ако и ние се държим така, не е лошо, хубаво е, но туй вярване при изпитания често изчезва. Да кажем, че имаш много високо мнение за един твой приятел, хвалиш го, но ако малко те настъпи някъде, веднага кипваш. Дотогава не си виждал никакъв недостатък, но щом ти настъпи мазола, веднага започваш да казваш за него едно, второ, трето, четвърто. Докато не те е настъпил, го изкарваш гениален, талантлив, но щом те настъпи, става обикновен простак и казваш: "Той не знае как да постъпва, няма поведение!" Утре приятелят ти се обръща и ти пак го туряш на старото му място в себе си. По този начин вие ту уволнявате вашите приятели във вас, ту отново ги издигнете и казвате: "Внимавай да не те снема отгоре!" И приятелят ти, за да не го снемеш от този пиедестал, започва да те лъже. Вие взаимно нямате уважение и почитание. Според мен, да имаш уважение и почитание към един човек значи да имаш същото разположение, каквото имаш към себе си. Аз никога няма да се натрапя на един човек. В какво седи свободата? Никога няма да се натрапя на своя приятел и да му причиня нещо, за което той ще съжалява. А не заради това, че не може да ми откаже, да искам той да направи това, което аз не мога. Така вие преминавате вече границите на приятелството и тогава ще се намерите в противоречие със себе си, ще изгубите хубавото, което имате.

Разказваха ми случката с една англичанка, която отишла в Алпите със своя възлюблен. Тя искала да опита доколко приятелят й е готов да направи жертва за нея, вижда на едно много опасно и труднодостъпно място един еделвайс и казва: "Много бих желала да имам това цвете." Приятелят й отива, едва остава жив, но донася цветето и й казва: "Сбогом, свърши се вече!" С това той искал да каже: "Аз не искам да имам приятел, който не мисли за моя живот и го излага на опасност." Казвам: никога не излагайте вашите приятели на голяма опасност, нито пък те трябва да ви излагат на опасност.

Сега, понякога вие чувствате, че имате болка. Тя е едно чрезмерно увеличаване на вашия страх - щом ви заболи нещо, започвате да мислите, че ще умрете, или мислите, че имате разстройство на нервната система и няма да можете да учите. Така туряте един страх, който няма място. Мислете разумно! Животът, в които живеете, е разумен - на всяка стъпка сте заобиколени с разумни условия. Ето какво са разумните условия: едно време, например, потъваха параходи, падаха аероплани и никой не знаеше къде стават тия бедствия, а сега дават по радиото сигнали, съобщават точно географската ширина и дължина на местонахождението си и веднага всички параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Следователно сега имаме разумни условия.

Та казвам: създайте разумни условия. Да кажем, че се намирате в безизходно положение; какво правите вие тогава? - Кършите ръце и казвате: "Ще умра!" Не, трябва да имате една сигнализация. Накъде трябва да дадете сигнал? Отправете ума си към онзи невидим разумен свят и кажете: "Нека да ми дойдат на помощ, защото параходът ми бедства!" няма да се мине половин или един час и ще ви помогнат - във вас ще се яви една светла идея. Направете опит. Казвате сега: "Кой знае?" Друг някой пък пита къде да намери Господа. Ти няма да намериш Господа, а му дай сигнал. Ако си загазил, отправи ума си към горната част на главата, тури си ръката на темето и изпрати своето желание. Мисълта ти ще иде там, дето е Господ. А ако само седиш, Господ никога няма да дойде. Той казва: "Потърсете ме в ден скръбен." Най-високото място е Господ - там е апаратът, по който можеш да сигнализираш. Не че Господ е точно там, но там е мястото, дето можеш да търсиш Господа. А ти ходиш при другите хора и питаш: "Я ми кажете къде е Господ." Вземи своите слушалки и кажи: "Оттук искам да говоря." Не съм против туй да ходиш и при друг човек, ако неговата слушалка е по-хубава, но ако е по-лоша от твоята, какво ще се ползваш?

Сега, казвате: "Остави, това е празна работа, хората сами създадоха своя Господ. Ако Господ е създаден, това е един идол. Ако някой философ може да ви убеди, че има Господ, вие много сте закъснели. Този философ може да ме занимава само с неща, които и аз зная. Аз мога да проверя дали нещата са тъй или не. Как ще обясните това, че един човек, който не е философ и не може да разсъждава с всички тия метафизични формули, с които си служат философите, хваща един камък и като го стисне, отгоре излиза огън, отдолу потича вода, а в ръката му хляб остава? Сега ще зададете въпроса възможно ли е това. Възможно е, но сега не може да стане. Има вероятност да стане в бъдеще, но сега е невъзможно, нито един от нас не може да го направи. Не само това, но не мога и аз да го направя в дадения случай. Но това не показва, че е нещо невъзможно. Мога да ви дам следното възражение: ако вземете един хляб, който е замръзнал при тридесет-четиридесет-петдесет градуса студ, може ли да го ядете? Този хляб ще бъде твърд като камък и безполезен. Но ако го вземете и турите на собата, след половин час той ще се стопли и може да го използвате за ядене. Тогава нали от този камък и вода ще излезе, и топъл ще стане и може като хляб да го ядете? Сега аз това мога да направя - мога този замръзнал хляб след един час да го направя хубав за ядене. Туй можете и вие да го направите. Нали сухият корав хляб, който не може да се яде, вие го туряте в яйце и топла вода, после го пускате в тигана да омекне и така го поднасяте на вашия приятел. И той казва: "Много вкусно е това ядене."

Та казвам: във всички ваши състояния на страдание трябва вие да вземете надмощие в себе си. Ще ви дойдат разни състояния. Някой път ще мислите, че много знаете, но това е чувстване и всъщност не е така. По някой път и аз мисля, че съм много силен. Аз често правя опити и гледам какво мога да направя. Дойда до някой голям камък, не мога да го вдигна и казвам: "Ограничена е силата ми." Наистина, този камък не мога да го мръдна, защото, да кажем, е хиляда килограма, но ако поставя сложни лостове, мога да го вдигна. Следователно има мъчнотии, с които мога да се справя, но трябва мисъл. Мъчнотиите в живота са големи камъни, които не можете да вдигнете и трябва да употребявате лостове. Лостовете са човешките способности. Ако вашите способности не са развити и мисълта ви не работи, няма да можете да вдигнете камъка. Трябва да се постараете да вдигнете мъчнотията с лостове. Най-първо развивайте вяра,за да видите доколко можете да направите нещо. Направете микроскопически опит - повярвайте доколкото е възможно. Това, в което вярвате, е най-малкият опит, който е възможно да направите.

После, искам да разсъждавате. Вие понякога се хващате за слепоочията. Не правете така! Какво означават скулите на вашето лице? Скулите показват един издръжлив и еластичен организъм. А линията под скулите отстрани на бузите изразява какво е състоянието на стомаха. Наличието там на вдлъбнатина показва, че стомашната система е слабо развита. Следователно, ако скулите са изпъкнали, а пък стомахът е слабо развит, може би половината от енергията на издръжливост се намалява. Ако човек има вглъбнатини под скулите, трябва да вземе мерки. Не трябва да давате на стомаха храна, която трудно се смила, но трябва да внасяте лесносмилаема храна. На стомаха ще даваш малко храна - разбира се, не толкова малко, че да гладува. По този начин можете да поправите линията на стомаха. Обратно - ако тази линия е изпъкнала, човешкият характер има друго изражение. Сега, не искам да се спирам обширно върху този въпрос, защото ще изгубим основната линия на лекцията. Долната част на лицето не трябва да е широка, колкото скулите, защото последните имат отношение към човешкия характер. За да се образуват скулите у един човек, са действали много чувства и много способности и така тази част на лицето е изпъкнала. Китайците, у които скулите са чрезмерно развити, са един консервативен народ. Чувството за ядене у тях също е силно развито - няма хора в света, които повече да си угаждат в яденето, отколкото китайците. И провидението е турило тези хора в най-трудни условия за ядене - толкова е гъсто китайското население. Когато намерят нещо за ядене, те го считат за голямо щастие и ядат безразборно.

Сега, искам да ви наведа на една мисъл: не смесвайте безразборно вашите чувства, не оставяйте страхът да вземе надмощие във вашето съзнание и да мислите, че работата ви е свършена, че сте болни, че нервната ви система е разстроена, че не сте способни. Защо ще плашете себе си? Например, някой казва: "Моята се свърши!" Когато мислите така, вие искате отвън да ви насърчат, т. е когато се оплаквате, вие търсите някои хора, които да ви насърчат. Много рядко ще срещнете някой да ви каже: "Ти си способен човек." Понякога, когато се оплаквате някому и му говорите, че сте неспособни, оня може да ви каже: "Това е така." Не разправяйте, че сте неспособни, имайте вяра, че всичко разбирате, имайте вяра, че имате музикални способности и пейте, имайте вяра, че разбирате математиката и можете да решавате сложни задачи.

Сега, кои са най-хубавите музикални тактове? Кои са неправилни тактове? - Пет седми. При какви песни имате този такт? Ами две втори, три втори Какви тактове са? - правилни.



Сега, представете си, че имате един едноизмерен свят АВ. Едно съществото може да мисли, че този свят е безконечен, но този едноизмерен свят се ограничава от двуизмерен, двуизмерният свят пък се ограничава от триизмерен. Не можеш да мислиш, че плоскостта е всичко - тя се ограничава от тялото. Двуизмерният свят се движи в две посоки -напред и назад. Когато правата АС пресича едноизмерния свят, накъде се движи? - Влиза в плоскостта. Когато ти с познанията от едноизмерния свят преминеш в двуизмерния, в теб ще влезе нещо ново, ще мислиш неща, които по-рано не си мислил, ще придобиеш нова способност, нещо необичайно. Ти няма да можеш да си дадеш отчет, но ще констатираш, че това, което беше в едноизмерния свят, става сега и в двуизмерния.

Когато в нашия свят се проектират по-висши светове, понеже са от друго измерение, често стават някои особени неща. Например, на физическото поле ви е невъзможно да обичате един човек. Но невъзможното на физическото поле е възможно в Духовния свят. Това, което е невъзможно да го обичате в Духовния свят, възможно е да го обичате в Умствения свят. Това, което в Умствения свят не можете да направите, възможно е да го направите в Божествения свят. Казваме: "Трябва да се изменят условията." Условията се изменят винаги, когато идват по-висшите измерения в света. Да кажем, че имаш определени условия, при които нищо не можеш да направиш; трябва да влезеш в по-висш свят, да се намесят вътре в твоето разбиране, за да стане нещо възможно. Например, при дадено физическо състояние ти не можеш да се лекуваш, но ако направиш пресичане в Духовния свят, може да ти се внуши, да ти се даде цяр и можеш да оздравееш. Ако един човек се магнетизира, ако му кажеш, че ще оздравее и повярва в това, той ще оздравее; ако не повярва, няма да оздравее.


Казвам: не се самозаблуждавайте, така вие внасяте неверието. Аз наричам вярата триизмерен свят. Неверието също е триизмерен свят, само че вярата е във възходяща степен, а неверието е в низходяща. Според мен, линията АВ е вярата, а DC е неверието. Неверието е това, което иска да взема. Онзи, който вярва, има изобилно и дава. Невярващият е онзи, който иска да взема. Който обича, никога не търси да го обичат - той има изобилно, той е щедър и дава. Каквато енергия е насъбрал, той иска да я пласира. В природата всички нас искат да ни научат да даваме повече, отколкото да вземаме. Докато приемаш повече, ти си в едно състояние; докато даваш повече, ти си в друго състояние. Има енергии, които се изявяват в чувствата. В мозъка съществуват повече от сто центъра, в които се развиват сто вида енергии. И когато тия енергии се изявят, всичко това трябва да се пласира, да не остане никакъв излишък. Природата не търпи излишъци. Хората всякога страдат от две неща: или нямат достатъчно, или имат в излишък. Може да страдаш и от едното, и от другото. Може да страдаш от чрезмерен глад, може да страдаш от голямо изобилие на храна. Едно страдание може да дойде поради липса на енергия, а може да дойде поради изобилие на енергия. Когато всички тия енергии се балансират, тогава има равновесие на човешките способности, т. е. има отношение между чувствата на човека. Първо, има хармония между висшите способности и висшите морални чувства. После, има хармония между личните чувства и една категория по-нисши чувства. Трето, има хармония между обществените и личните чувства. После, има хармония между самосъхранителните чувства, които си помагат едни на други и състоянието е здравословно. Обратно - когато по-нисшите чувства станат господари на човека, умът и стремежите на човека се заробват. Казвам: винаги се стремете да имате равновесие между вашия висш ум и висшите морални чувства. Въобще, всичките ви чувства трябва да са хармонизирани с висшия ум и с вашите висши морални чувства. Това е естественото положение, за да бъдете здрави.

Да кажем, че сте болни; тази болест за една минута може да премине и да кажете: "Здрав съм!" В света, в който живеете, не може болни да бъдете. Вярвайте и ще стане, нищо повече! Ако сам не можеш да го направиш, съберете се двама; ако двама не можете да го направите, съберете се четирима, десет души. Има баби, които баят и лекуват. Тук има една наша сестра, която лекува брадавици с крадена сол. Лекарите ги оперират, а тази сестра бае с крадена сол и те изчезват. Как ще обясните това? Тя от деди е наследила тази способност - щом ги бутне и каже; "Да се махнеш!", и се махат. И някои други вземат крадена сол, ама брадавиците не се махат. Ако някой от вас не вярва и ако има брадавици, може да направи опит с тази сестра. Това са вече специфични дарби. Туй показва, че в нея има известни събрани чувства, известен род асимилирани енергии. Когато такива баби вземат и започнат да си въртят, въртят ръката върху корема на болния, погледнеш - болестта изчезнала. Бабата си повърти ръката, духне и болестта изчезва, а друг духа, но не се издухва. Казвам: тази баба може да направи това, понеже вярва. В туй отношение аз я уважавам, защото в нея има нещо повече, разбира повече. Малко знание има, но щом тури ръка на болното място и му духне три пъти, болестта изчезва.

Сега, какво разбрахте? Развивайте в себе си вяра, развивайте вашата висша разумност. Не давайте място на ненужен страх, който може да се появи от подценяване, обезценяване, обезверяване и обезсърчение. В душата на онзи, който е безверник, вече има един страх. Всички безверници са крайно страхливи. Понеже имат силно развити лични чувства, те са много и честолюбиви. Те мислят, че Бог ги подтиска и казват: "Не Го искаме!" Те са сатурнови типове - не искат Господ да господства и за да се насърчат малко, казват: "Няма такъв Господ!" Като го махнат, надяват се да бъдат малко по-свободни и да вършат каквото искат. Те желаят да направят нещо, но когато държат Господа в ума си и чувстват, че той ги наблюдава, не могат да го сторят. Затова трябва да го премахнат и стават безверници. Но когато Го махнат, Той пак ги наблюдава. Не могат да Го премахнат. Господ има най-широките възгледи - оставя всеки свободно да направи каквото иска. Господ не спира никого. Той е толкоз способен, че каквото искаш да направиш, няма да те спре, дори ще те похвали, но казва: "Ще пострадаш!" Ако си готов да страдаш, въобще няма да те спира. После ти ще се тюхкаш. Искаш да направиш добро - Господ мълчи, искаш да направиш зло - Господ пак мълчи. Искаш да крадеш - Господ казва: "Кради", искаш да убиваш - Господ казва: "Убивай", искаш да даваш - Господ казва: "Давай." Какви ще са резултатите? Ако убиеш някого, четири поколения няма да бъдеш свободен и за да се освободиш, трябва да върнеш живот на този, на когото си го отнел.

Казвам: развивайте положителната вяра, т. е. давайте ход на положителното. Свързвайте вярата с вашия ум. Когато нещо ви блъсне и ви обезсърчи, казвате: "Свърши се нашата." Нищо не се е свършило. Училището се свършва, когато научите всичко, което се преподава. Вие едва сега сте започнали да учите - знаете да смятате, че пет по пет е двадесет и пет. Това сте научили на физическото поле. Можете ли да преведете формулата "пет по пет е двадесет и пет"? Ако турите в обръщение пет английски лири, вие печелите. Ако вземете пет въшки и ги увеличите по пет, ще станат двадесет и пет. Ако увеличавате пет лири по пет, стават двадесет и пет лири, но ако увеличавате въшките, какво ще придобиете? Трябва да разбирате този закон. Вие сте започнали да умножавате отрицателните чувства по пет. Не ги умножавайте. Дойдат ли въшките, никакво умножение! Нито пък ги събирайте на едно място! Дръжте ги някъде уединени - само по един екземпляр като в музей.

Развивайте вяра в себе си. Понякога харесвам светските хора - вяра имат те. Ако изгубят нещо или са болни, казват: "Ще се оправят работите." А вие, които сте окултисти, съвсем сте загазили. Мислите, че като седите на изгрева, един ден хората ще ви признаят за големи аристократи. Казвате: "Окултист съм, познания имам." Оставете вашите познания, с тях какво ще допринесете на света? Само човек, който има вяра, може да допринесе нещо на хората. Когато такъв вярва и говори на другите, дори и без да говори, хората се повлияват и започват да вярват. Когато един заек предаде своето настроение на един разбойник и оня стане като заек, последният вече е допринесъл нещо. Тогава срещам заека и му казвам: "Браво!" На заека харесвам също и дългите уши. Щом вдигне ушите си нагоре, за мен това е едно красиво нещо. Те показват едно широко сърце - заекът е щедър и при този страх, който съществува в него, той е пак оптимист. Храст го удари, той подскочи, но казва:"Нищо, ще мине тази работа!" Толкова е страхлив, пък такава силна вяра има. Ако искате вяра, ще се разправяте със заека. Казвам: имайте вярата на заека - и при най-лошите условия ушите му са дълги. Той е толкова страхлив, но има ли някъде червен лук, той непременно ще го намери за ядене.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

23-а лекция от Учителя,
държана пред младежкия окултен клас
7 май 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, човек, свят, вяра, аз, бог, можете, казвате, пет, страх, чувства, себе, мисли, болест, място, казвам, хора ,

Младежки окултен клас , София, 7 Май 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder