НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Както Бог мисли и прави

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Както Бог мисли и прави

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, може, свят, себе, хора, казвам, човек, път, съм, любов, бог, живот, има, искам, казва ,

 Утрини Слова , София, 2 Май 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана, от 1 – 19 ст.

Нова страница се открива в живота на човека. Това е науката за душата. Най-мъчните въпроси – лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. Това, което човек днес знае, не е нещо съществено. Ако беше съществено, то нямаше да се променя. Каквато е разликата между звонковите и книжните пари, такава е разликата между същественото и несъщественото знание. Не е едно и също, дали имаш един милион книжни пари, или един милион златни пари. Сегашните хора оперират повече с книжни пари. Един ден те ще се обезценят толкова, че с един милиард лева едва ще се нахранят. Така стана с германските марки. Разправят за изненадата на един българин, който, през Общоевропейската война спечелил 600 хиляди марки. Доволен, че се осигурил за цял живот, той вложил парите си в една германска банка. Когато германската марка спаднала, той получил писмо от банката, в което му пишели да изтегли парите си, защото банката не може да поддържа отделна партида за тях. Толкова нищожна била вече вложената от него сума. За да се води отделна партида, трябвало парите да отговарят поне на стойността на 30 стотинки в миналото. Неговите пари, по стойност, се равнявали само на 10 стотинки.

Питам: Какво ще правите, ако сте вложили в Божествената банка само 30 стотинки? Днес се задават въпросите: Защо светът е създаден така? Защо животът ни е толкова труден? Защо хората не се разбират? Според мене, тия въпроси са книжни пари. – Защо жена ми е такава? – Защото е направена от книга. – Защо мъжът ми е такъв? – Защото е направен от книга. – Защо децата ми са такива? – Защото са направени от книга. Каквито въпроси да си задавате, отговорът е един и същ: Всичко човешко е направено от книга. – Защо синът ми не ме разбира? – И той е направен от книга. Разберете: книжните пари нямат цена – нищо повече!

В живота и в природата се крият по-дълбоки неща от тия, които хората знаят. Ако повечето хора се занимават с правене на кукли от мъжки и женски род, и ако тия кукли могат да говорят, какво са постигнали? Кое е същественото в тях? С тия кукли играят децата, докато станат на 5-10 години. Като станат на 20 години, те казват: Няма нищо съществено в куклите! – и ги захвърлят. Детето има отношение към куклата си, но куклата няма никакво отношение към него. Куклата не се интересува, дали ще има майка, коя е майка й, ще я къпе ли, или няма да я къпе. Това не се отнася до нея. Следователно, ако вашата идея е подобна на куклата, какво ще ви допринесе тя? – Нищо. Казвате, че разбирате нещата. Аз не искам нито да ви убеждавам в това, нито да ви разубеждавам. Оставям настрана вашето разбиране. Ако се спирате върху него, ще изпаднете в противоречие.

Казвам: Не е въпрос до разбирането; важно е знанието, което имате. Ето, аз изучавах английски език няколко години, но не го зная, както трябва. Не срещнах нито един англичанин, който да знае езика си, както трябва. Същото мога да кажа и за български език. Учиш български език, и пак не можеш да го научиш. – Защо? – Защото нито правописът му е установен, нито произношението. Трябва да дойде един гениален българин, който да създаде един език по всички правила на езика. Такива хора трябва да се родят между всички народи, за да създадат нов език, според изискванията на Божествените закони. Езикът на сегашните хора е език на болните. Всяка дума, която се изменя, не е съществена. Може да се разчита само на ония думи, които остават неизменни през вековете. Те не се изменят нито по произношение, нито по същина, нито по съдържание и смисъл. Това не трябва да ви обезсърчава. Това е факт, не е истина. Тоя факт може да ви се вижда странен, но факт е, няма какво да се прави. И на оня българин се видяло странно, че, след като бил осигурен с една сума от 600 хиляди марки, трябвало да се откаже от мисълта за осигуряване. И вие мислите, че с една идея на миналото може да се осигурите за цял живот. Но от банката ви пишат: Господине, изтеглете си сумата от 600 хиляди марки, вложени в нашата банка. Днес парите са толкова обезценени, че тая сума е равна едва на 10 стотинки. Не можем да поддържаме отделна партида за десет стотинки.

Аз поддържам същественото в живота. – Кое е същественото? – Самият живот. Ще живееш и ще влагаш капитала си в Божествената банка. След това ще те заставят да си изтеглиш капитала оттам. Това значи смърт, т. е. минаване от тоя в оня свят – в Божествения свят. – Защо ми трябва тоя капитал? – Все ще ти потрябва за нещо: за автомобил, за дрехи, за ядене, за хотел. Като напуснеш земята, ще отидеш в Божествения свят, да изтеглиш капитала си от Божествената банка. Като умираш, ти изтегляш парите си, за да имаш черно на бяло. Можеш ли да отидеш на другия свят без пари? И там са нужни средства за живеене. Казвате, че Бог е ваш Баща, хората са ваши братя, следователно, като отидете на другия свят, ще имате познати. Ако сте убедени, че е така, радвам се; ако намерите познати на оня свят, радвам се, но какво ще правите, ако не намерите нито един познат? При това, капиталът, който сте вложили там, ще бъде едва 30 стотинки. Какво ще правите с 30 стотинки? Ще ви върнат на земята, както американците връщат всички чужденци, които отиват в Америка без пари. За да останеш в Америка, трябва да имаш една почтена сума на разположение. Нямаш ли такава сума, връщат те още със същия параход. Следователно, ако имаш пари в джоба си, можеш да живееш в Америка. Ако нямаш пари, ще те върнат назад.
И тъй, каквито са законите на физичния свят, такива са и в духовния. Ако отидеш в духовния свят без пари, ще те върнат на земята. Параходът е пълен с пътници от оня за тоя свят. Че слизали пътници от духовния за физичния свят, това не ви интересува. Това още не ви засяга. Понеже се готвите за другия свят, аз ви предупреждавам, да проверите, може ли да живеете с капитала, който сте вложили там. Трябва да сте уверени 100%, че като отидете там, няма да ви върнат назад. Според окултистите, ония, които заминават за другия свят, могат да останат там, най-много 45 години, след което трябва отново да слязат на земята. Значи, капиталът, който са вложили в Божествената банка, им стига за 45 години. След това ще ги натоварят обратно на парахода, който пътува от оня до тоя свят. Това окултистите наричат „прераждане."

Не е страшно, че ще отидеш на другия свят и ще се върнеш на земята. Жалко е, че след като придобиеш известни опитности в духовния свят, ще ги забравиш. Слизаш на земята и нищо не помниш: де си бил, какво си правил. Хората нямат една положителна опитност, която да им служи като ръководно начало в живота. Като изучавам човека, опитвам неговите състояния, материята, от която е направен, неговата същина и казвам: Същината на човека се крие в душата му. Тя създава около себе си нов свят, толкова по-красив, колкото е по-пробудена. Едно дърво може да живее на земята толкова повече, колкото е по-самостоятелно, т. е. колкото по-добре може да се ползва от окръжаващата природа. Ако не може да се ползва от окръжаващата природа, то умира. Същото се отнася и до човека, който живее и на земята, и в духовния свят. Ако не можеш да използваш условията на физичния свят, ще умреш, т. е. ще отидеш на оня свят. Ако и там не можеш да се ползваш от новите форми и условия, ти ще умреш, т. е. ще се върнеш отново на земята. Докато си на земята, можеш да се качваш в по-високи полета, но можеш и да слизаш; същото става и в духовния свят: и там можеш да се качваш и слизаш. Тоя закон важи и за растителното царство. Когато дървото се развива правилно, част от елементите на корените отиват в клоните; ако не се развиват правилно, част от клоните изгниват или изсъхват, и съставните им елементи отиват в корените. Плодните дървета са ценни, защото дават плодове. Това показва, че те са се развивали правилно. Ние им помагаме, с което се създава връзка между тях и нас.

Питате: Защо идат мъчнотиите и противоречията в нашия живот? – Защото разбиранията ви са различни. Човек се движи в две противоположни посоки – в посоката на доброто и на злото, поради което страда и се радва. Докато човек живее с доброто, Божественият живот прониква в него, и той се развива правилно. Щом даде ход на злото в себе си, той слиза в нисшия свят, и развитието му спира. Слезеш ли в нисшия живот, мъчно можеш да излезеш – сам не можеш да си помогнеш. Колко пъти човек е слизал от областта на любовта в омразата! И омразата е любов, но в най-низката й степен. Когато дави овцата, вълкът изпитва голяма приятност. Той с удоволствие яде топлото, прясно месо на овцата, но това не е любов. Казват, обаче: Вълкът обича овцата. Ако това е любов, то е най-низката форма на любовта. Питайте овцата, какви страдания преживява, докато вълкът я удуши! Защо вълкът изяжда овцата, сами ще си отговорите.

И тъй, когато минава от доброто в злото, човек е подобен на вълк, който изяжда овцата. Страданието, което в тоя случай тя изпитва, е страданието на душата. Значи, човек само изпитва страданието, а всъщност душата страда. Като яде овцата, вълкът се удоволствува. Понякога и човек иска да се удоволствува и казва: Ето как хората се удоволствуват! Кои хора се удоволствуват? – Вълците. Те изяждат добрите, духовните хора, т. е. овцете. Под „вълк" не разбирам оная статична форма, животното вълк, но състоянието на вълка. То може да се измени, както се изменя състоянието на желязото: от студено в топло и от твърдо в течно. Оня, който знае законите на живота, може да измени веществото на злото, от грубо да го превърне в мека материя, от която да изтъче фин, хубав плат. Това значи: Впрегни злото на работа, за да използваш неговата енергия. Учените си служат със злото. Например, при ваксинирането, те внасят заразителни микроби в кръвта, за да предпазят човека от заболяване. Така те работят с микроби срещу микроби.

Съвременните лекари намерили средство за лекуване на туберкулозата. Те научили това от китайците, които практикували тоя метод от преди хиляди години. Това лекарство се извлича от поповото прасе, от което нашите градинари се оплакват. Който иска да направи опит, ще вземе четири-пет попови прасета, ще ги изсуши и счука на прах, който ще забърка добре в сто грама мед. В поповото прасе се съдържат такива вещества, които действат разрушително върху бацилите на туберкулозата. Вместо да рони цветята, поповото прасе ще унищожава вредните бацили. Изсушаването на поповото прасе става на слънце. Човек все пак се нуждае от едно попово прасе, да унищожава вредните влияния, които действат върху него.

Казвам: Поставете сегашните си възгледи на промяна. Ако не всички изведнъж, поне някои от тях. Не казвам, че трябва да ремонтирате цялата си къща, но поне една стая, да има къде да се подслоните във време на изпитания. Представете си, че вали проливен дъжд. Това е изпитание. Какво ще правите, ако цялата къща тече? Ето защо, ремонтирайте една от стаите и пренесете ценните си неща там, да ги запазите от влагата и дъжда. Днес много хора се оплакват от вода в избите си. Една сестра казваше, че всеки ден изхвърляла по 40-50 кофи вода от избата, но не насмогвала да я изгребе напълно. Разумният човек, като си прави къща, поставя я на сухо място. Ако въпреки това излезе вода, той ще си направи дренаж, за да се запази от влагата. Следователно, ако влагата във вашия организъм е повече, отколкото трябва, направете си дренаж. Ако къщата ви тече отгоре, ще направите ремонт. Мъчно се ремонтират къщите.

Казвате: Търпение е нужно. – Знаете ли, какво нещо е търпението? Опитвали ли сте го? Много проповедници говорят за търпението, но те сами не са търпеливи. Много хора говорят за вярата, но те сами нямат вяра.

Преди години отидох в дома на един евангелист, добър човек. Чел цялата Библия и Новия завет, знае много стихове наизуст. Жена му, децата му също живеят добре помежду си. Той се оплака, че го боли зъб, не може да спи от болки. Гледам, страната му се надула, зачервила от възпаление. Казвам му: Нали вярваш в Христа? Помоли се да отнеме болката ти. – Защо ще се моля? – Да си помогнеш. Казано е, че ако извикаш няколко презвитери, да намажат болното място с масло и турят ръцете си отгоре, болката ще мине. Защо не направиш някакъв опит да си помогнеш? Помоли се на Бога и кажи на болката да се махне. Ако аз те излекувам без цяр, ще повярваш ли? – В какво да вярвам? Аз имам вяра в Бога. В какво още да вярвам? – Ще вярваш в новото, което иде в света. Няма да вярваш в Христа, за Когото е писано, но ще вярваш в живия Христос, Който се изявява в живота. – Как можеш да ме лекуваш без цяр? – Ще кажа няколко думи на болката ти, и тя ще мине. Ще вярваш в новото! Ако се държиш за старото, ще боледуваш още. – Ти се шегуваш с мене. – Не се шегувам. – Направи опита, да видя, как ще ме излекуваш. Турих ръката си на болното място, казах няколко думи, и болката престана. След това му казах: Сега ще бъдеш внимателен, да не допуснеш съмнението в себе си. Ако се усъмниш, болката отново ще дойде, в двоен размер. Той ме гледа и си мисли: Дали тоя човек не иска да ме хипнотизира, да ме обърка някак, че да изгубя вярата си в Христа? Казвам: Христос живее във всички хора. Важно е да се свържеш с Неговата мисъл, с Неговото съзнание. Той ще ти помогне или направо, или чрез друг човек. Не допущай нито една отрицателна мисъл в ума си! – Еди-кой си казва за себе си, че е Христос. – Ако тоя човек изпълнява волята Божия, като Христа, той е Христос. Друг казва, че е светлина. – Ако носи светлина на хората, той е светлина. – Аз съм живот. – Ако носиш живот на хората, ти си живот. Има ли някакво противоречие в това? Друг е въпросът, ако кажеш, че си светлина, а носиш тъмнина на хората; или кажеш, че си живот, а носиш смърт. При това положение, противоречието е налице.

Сега аз ви говоря за вътрешния живот, за вътрешните прояви, а не за външните прояви на нещата. Това, което виждате отвън, може само да ви заблуди. Външният живот е резултат на вътрешния, на духовния. За да се разбере съдържанието на вътрешния живот, външните прояви трябва да се превеждат правилно. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърцето, са Божествени. Щом мислите и чувствата ти са Божествени, достатъчно е да произнесеш името на Христа, за да се освободиш от всякаква болка и противоречие. Болката е резултат на нисшия живот, в който човек може да попадне. Тя е прашинка в неговото око. Докато прашинката е в окото ти, все ще имаш противоречия. – Как да си помогна? – Хвани клепача си, обърни го, и болката, т. е, противоречието ще изчезне. Пазете се от нисшите мисли и желания, които проникват в човешката душа като паразити. Ако ви нападнат, приложете закона за превръщането, както алхимията се стреми да превърне неблагородния метал в благороден. Можеш ли да превърнеш среброто в злато? Направиш ли това, ти си постигнал много нещо. Колко пъти златото е по-скъпо от среброто? Какво ще стане с вас, ако превърнете среброто в радий? Вие ще забогатеете толкова много, че ще се осигурите за цял живот.

Вяра е нужна на човека! Вярата е вътрешен подтик. Казвате: Вярваме, че Христос ще ни спаси. Обаче, вярата има отношение към знанието.

Христос казва: „В последния ден ще ви възкреся." Той знае, че всички, които са изгубили богатството, знанието, живота си, ще възкръснат. – Кога? – Когато чуят гласа Му. Христос работи със знание. Значи, знанието ще спаси човешките души. Без знание не може да се проповядва. Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, на невежия ще дадеш светлина. Знание е нужно за това. Ако само залъгваш гладния, жадния и невежия, както залъгваш детето с бонбончета, нищо не допринасяш.

Казвам: Толкова години слушате за любовта, но никой не се е наел да я разгледа научно, като сила, която носи живот. Вие говорите за любовта, но в минало време. Казвате: Как се обичахме едно време! Колко ревностни бяхме едно време! Все за „едно време" говорите. Какъв бях едно време! – Какъв си сега? – Сега се установих, т. е. утвърдих се. Опасно е да се установиш.

Едно 12 годишно момче отишло на едно от съживителните евангелски събрания, дето се работи за обръщането на хората към Бога. Там всички се молели, пеели и говорели за любовта. Детето запитало баща си: Татко, тук всички пеят. Ти защо не пееш? – Е, синко, те са млади, нека пеят. Аз се установих вече, няма защо да пея. Детето се съгласило с думите на баща си, помислило, че е право само младите да пеят. Тая идея залегнала в главата на детето, като права, вярна идея. Един ден то се качило с баща си на техния кабриолет и тръгнали за града. По едно време конят се спрял и не искал да върви напред. Бащата се мъчел да го застави да върви, но той не мърдал от мястото си. Детето казало: Татко, конят се установи. Значи, когато се установи, човек придобива лош навик, не иска да върви напред. Като изучавам хората, виждам, че много от тях са установени, не искат да вървят напред.

Сега, изучавайте любовта като сила и като закон. Бог изисква това. Бог вдъхнал в ноздрите на човека дихание на живот, и той станал жива душа. Христос е външно условие за душата, която трябва да се развива. Така тя се ползва от въздуха, светлината, знанието и свободата. Душата трябва да се заеме да учи. Това изисква Божественото от нея.

Като говоря за работа върху себе си, не отричам вашето знание и опитности, но казвам, че ако не вървите напред, нищо няма да придобиете. Трябва да пуснете сонда в корените на своето знание, да извлечете соковете, които се съдържат в него. Само те могат да ви ползват. Ще кажете, че познавате любовта отчасти. Това не е достатъчно. Непълното знание обезсмисля живота. Срещал съм моми и момци с красиви, светли лица. Щом се оженят, лицата им потъмняват, животът им се обезсмисля. Те изгубват идеала си, който ги е вдъхновявал. Жената се е втвърдила вече. Тя мисли, че като намерила мъж да я гледа, осигурена е вече. Не е така. Мъжът мисли, че с парите на жена си ще си пробие път, и не работи, както по-рано. И той е на крив път. И той се е втвърдил. Това значи, да живееш във временния порядък на нещата.

Не мислете, че е лесно да се ожениш. Според мене, няма по-голямо изпитание в живота от женитбата. Докато беше сам в рая, Адам беше щастлив. Щом пожела да има другарка, нещастието започна да върви след него. Когато и двамата станаха нещастни, изпъдиха ги от рая. – Какво да правим ние, женените? – Там е вашето нещастие, че сте женени. За да се освободите от нещастието си, вложете в ума си мисълта, че не сте женени. Светотатство е да мислиш, че си женен. Който търси Бога и мисли, че е женен, сам си създава нещастия. Срещаш някой женен, не казвай, че е женен. Обаче, мисли, че той има другарка в живота, съработничка в едно и също дело. Така трябва да мисли всеки женен, мъж или жена. Мъжът трябва да гледа на жена си като на свободна душа, като на своя спътница. И жената трябва да гледа на мъжа си като на свободна душа, неин спътник. Не считайте, че мъжът и жената са собственици един на друг. Питате: Ние, женените, ще се познаваме ли в другия свят? Вие искате да пренесете нещастието си и в другия свят.

Преди да влезете в другия свят, ще ви поставят на карантина, да ви освободят от мисълта, че сте женени. Докато не се освободите от тая мисъл, вие ще живеете в света на илюзиите и разочарованията. Под „женен човек" разбирам слуга, който трябва да свърши една работа за господаря си. Като я свърши, ще каже: Господи, свърших работата, която ми даде. Дай ми друга работа. Който не гледа на женитбата така, иска да знае, ще среща ли през вечността своята възлюбена. През вечността ти ще срещаш само Оня, Който те е създал и те обича. Вън от Бога, всички форми, които сте познавали на земята, ще се изменят. Следователно, в оня свят ще се познавате като души, а не като мъже и жени.

Помнете: Първата работа, която ви предстои, е да се освободите от хипнозата, в която сте изпаднали. От векове са ви хипнотизирвали. Мисълта, че сте наследили известни черти от баща си и майка си, от дядо си и баба си и не може да се освободите от тях, е хипнотично състояние. Можеш да се освободиш от лошото наследство на своите родители. Колко пъти хората вършат престъпления под чужда воля! Някой ти внуши мисълта, след няколко месеца да извършиш едно престъпление, или да отидеш в кръчмата да пиеш. Ти, като сомнамбул, се поддаваш на внушението и правиш това, което ти се казва. Откажи се от чуждото внушение. Кажи си: Никога не съм вършил престъпления, и сега няма да върша. Никога не съм пил вино, и сега няма да пия. Ще отида на планината, при някой чист планински извор, и там ще пия вода, а не вино.

Казваш: Не ме интересува оня свят. – Щом не те интересува оня свят, ще те интересува тоя свят. Ако Бог не те интересува, дяволът ще се интересува от тебе. Той ще дойде при тебе, ще ти тури юлара и ще те води там, дето иска. После ще се чудиш, отде идат нещастията. – Не съм ли свободен? – Не си свободен. Ако си свободен, де е твоето търпение? Де е твоята устойчивост? Често се свързвам с хората и виждам тяхното голямо нетърпение и колебание. Да си свободен, това не значи да правиш, каквото искаш. Това не е свобода. Сега вие се смущавате, като ви говоря така. Но аз съм силен, не съм играчка. Помнете: Като говоря това, аз мога да се боря не само с вас, но и с целия ад. Разбирате ли, какво значи това? Няма сила, която може да ми противодейства. – Защо? – Защото зная, че Бог е Господар на света. Аз не искам вие да бъдете роби. Не искам да подчиня вашето съзнание на моето. Не искам да вървите в пътя, в който аз вървя. Вървете в пътя, който Бог ви е предначертал. В тоя път е вашето щастие. Тоя път не е създаден от мене. Бог го е създал, и Той ви е поставил да вървите по него. Вие ще влезете в Божия дом, дето ще намерите своя Баща, своите братя и сестри. Не е въпрос да се жените, сами да си създавате дом. За да се ожените, невидимият свят трябва да се заинтересува от вас. Казвате: Ние сме се оженили вече. – Когато се женихте, Бог интересувал ли се е от вашата възлюбена и от вашия възлюбен? Небето взе ли участие във вашата женитба?

Казано е в Писанието: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." Бог е съчетал душите. Това съчетание става по закона на любовта. Така съчетани, душите никога не се разделят. Те са свързани с любовта. Дето е любовта, там е свободата. Да обичаш някого, значи, да го освободиш. Като любиш, ти освобождаваш и себе си, и окръжаващите. Ако любиш някого, а не го освобождаваш, ти не си в правия път. Това не е любовта на Бога. Вие живеете по човешки, а искате да подобрите живота си. Не само, че няма да го подобрите, но ще ви дойдат такива изпитания, каквито не сте мислили: ще остареете, краката ви ще отслабнат, няма да ви държат, очите ви ще отслабнат. Нещастията ще ви следват непреривно. Как ще си помогнете? Единственото нещо, което може да ви помогне, е любовта. – Коя любов? – Една любов съществува в света – Божията.

Четете и изучавайте 17 глава от Евангелието на Йоана, да видите, каква трябва да бъде връзката между Бога и човешката душа. Христос казва: „Отче, аз Те прославих; свърших работата, която ми даде да върша. Изявих името Ти на тия человеци, които ми даде от света. Аз за тях се моля, не се моля за света, но за тия, които ми даде Ти, защото са Твои. И аз ида при Тебе. Отче светии, опази ги в името Си, тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние." Четете тая глава и се поучавайте.

Сега аз се питам: Да проповядвам ли на хората, или не? Да мълча, или да говоря? Аз зная, че и без да им говоря, те ще влязат в правия път, но ще минат през големи страдания. Много години ще минат, ще блъскат главите си, ще падат и стават, ще страдат и ще се мъчат, докато влязат в пътя, който им е определен. Не е ли по-добре да влязат в тоя път без страдания и мъчения? Водата на извора ще се блъска, ще криволичи, ще се окаля и най-после ще влезе в морето. Има един начин, по който тя може да влезе направо в морето, без да се окаля. Ще се изпари и във вид на дъжд ще се излее в морето. Не е ли по-добре за вас да се изпарите, парите да се охладят и като дъжд да се излеете в морето или в океана? Иначе, хиляди години ще се лутате от едно място на друго, ще се блъскате и в края на краищата, пак ще влезете в общия океан.

Ние ли сме най-лошите хора? – Не е въпрос за лошавината на хората. Важно е да знаете, какво ще остане за вас от капитала, с който работите. Голям е вашият капитал, достига до милиони лева, но какво ще остане от тая фирма, като ликвидирате с нея? Всеки сам трябва да си направи баланс, да види, какво ще му остане. Каква полза ще имате, ако ликвидирате с един дефицит от 20 милиона? Работили сте с 50 милиона, а ликвидирате с един дефицит от 20 милиона. Каквото правите, трябва да ликвидирате поне с десет милиона печалба, да помагате с тях на хората. – Трябва ли да бъда богат? – Трябва да бъдеш богат, за да помагаш на бедните; трябва да бъдеш добър, за да помагаш на лошите; трябва да бъдеш учен, за да помагаш на невежите. Богатството, знанието и доброто представят капитал, с който трябва да се работи. И вие трябва да вложите тоя капитал в работа. Не желая нито един от вас да фалира. Да фалираш, това значи, да изгубиш всички условия за развитие.

Като говоря за женитбата, имам предвид вашето неразбиране. Тая идея не е още разбрана. Според сегашното разбиране на хората, женитбата е човешки институт, а не Божествен. Като не я разбирате, както трябва, вие сами си причинявате зло. Храната, която приемате, трябва да бъде добра не само на вкус, но и вътрешно да се почувствате добре. Каква храна е тая, която след няколко часа ще повърнеш? Яж такава храна, от която ще се почувстваш добре. Какво приятелство е това, от което ще се разкайваш? Добре е да имаш такъв приятел, на когото всякога да разчиташ. Какъв приятел е тоя, който в най-мъчните моменти на живота, те изоставя? Каква другарка е тая, която, след смъртта ти, ще си намери друг мъж? Смъртта показва, доколко хората се обичат. Жената плаче за мъжа си, но след една година намира друг мъж. Истинската женитба трябва да бъде еднобрачна. Многобрачието е изопачаване на живота.

Често се говори за сродни души. Под „сродна душа" разбирам оная, която е готова да се жертва за тебе, както за себе си. Тя не търси щастието само за себе си. Когато търси своето щастие, тя търси щастието и на другите хора. Ако работя за себе си добре, същевременно работя добре и за другите. Ще кажете, че тоя живот обезличава човека. Не е така. Като повдигаш себе си, ти повдигаш и своя ближен.

Като ученици, правете разлика между вашите възгледи и чуждите. Понеже не правите разлика, вашите възгледи са обезценени, струват едва 10 стотинки. За да се поддържа партида в Божествената книга, трябват още 20 стотинки. Какво можете да направите с 30 стотинки? Вие вярвате в живота на кацата. Щом се развалят обръчите на кацата, частите й се разпадат, нямат нищо общо помежду си. Горко ни, ако само нуждата ни привлича! Божествената Любов трябва да ни привлича. Тя трябва да ни свързва в едно цяло, да работим за една велика идея – за Бога. Ако това не става, вината е в разбирането на хората. Първоначално всички неща са имали Божествен произход, но поради различното разбиране на хората, те постепенно са изгубили своята Божественост. Така Божествените неща се заместили с човешки. Днес повече се ценят човешките неща. Обаче, човешкото си е всякога човешко, и Божественото всякога Божествено.

Как познавате, кои неща са Божествени и кои не са? Представете си, че аз съм женен човек, жена ми отсътства от дома за известно време. Случва се, че една мома, като се връщала от планината, объркала пътя си и попада в моя дом. Какво трябва да направя: да я приема, или да кажа, че съм сам, да отиде в друга къща. От Божествено гледище, аз трябва да я приема. Според тоя морал, няма да й отстъпя своето легло, но ще я поканя в стаята за гости, дето има легло, на което никой не спи. Ще й дам вода да се измие, ще й сложа храна, ако е гладна, и най-после ще й дам ключ, да се заключи и да си почине. – Ако няма стая за гости? – Оня, който живее според Божествения морал, е предвидил нуждите и на своя ближен. Щом е помислил за себе си, той се е погрижил и за близките си. Сутринта, вместо да й донеса плодове в чиния, ще я поканя в градината, сама да си откъсне, колкото плодове иска и от които пожелае. За предпочитане е сам да си откъснеш плод от дървото, отколкото да ти донесат един откъснат плод. И това не е лошо, но друго е да си откъснеш плода направо от дървото.

Сега, каквото и да говоря, аз искам да ви покажа пътя, по който трябва да вървите. Искам да ви покажа начин, по който да мислите. Не мислете като мене. Мислете като Бога. Ако днес разглеждам един въпрос, разбирането ми ще бъде едно. Утре ще имам друго разбиране. Оставям вие сами да си изработите свое разбиране, своя мисъл. Затова казвам: Ето пътят, който води в Божествената градина. Идете там и си откъснете, какъвто плод ви се харесва.

Питате се: Какво трябва да мислим за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля за вас? Отговарям си: Аз ще мисля за вас това, което Бог мисли. – Какво трябва да направя за вас? – Това, което Бог иска да направи. И вие ще си отговорите по същия начин: Ще мислите за Учителя това, което Бог мисли за Него. – Какво да направим за Учителя? – Това, което Бог иска да направи за мене. Това е правилното отношение на нещата. – Какво трябва да мислим? – Каквото Бог мисли. Всичко друго, което вие мислите за мене, е користолюбие или съблазън.

Казвате: Ние вярваме в Учителя. – Защо вярвате? – Защото ви давам нещо. Това е користолюбие. – Вярвам в лекаря, защото той ме излекува. – И това е користолюбие. Човек трябва да определи отношенията си към своите близки естествено, без никакво користолюбие. Казваш, че си излекувал някого. Излекувал си го, но временно, той пак ще се разболее. Аз не искам да лекувам хората по тоя начин. Като ги лекувам, не казвам, че аз съм ги излекувал. Аз съм им направил само една услуга. Това влиза в Божествения порядък. Ако не им услужа, аз пакостя на себе си. Като услужвам на другите, аз правя услуга и на себе си. И обратно: Като правя услуга на себе си, аз услужвам и на другите. Такъв е законът. Ако не обичаш себе си, и мене не обичаш. Ако не обичам Бога, нито себе си обичам, нито ближния си. Трябва да обичам Бога, защото съм излязъл от Него! Щом обичам Бога, ще обичам и себе си, и вас. Това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: Аз обичам ближния си. – Не можеш да обичаш ближния си, ако първо не обичаш Бога. Любовта към ближния е отражение на любовта към Бога. Тая любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот.

Мнозина се оплакват от мъчнотиите си. Всяка мъчнотия в живота ви е изпит, сами да видите, какво знание и каква любов имате. Ако не можете да разрешите мъчнотиите си, де е любовта ви към Бога? Няма мъчнотия, която да не се разрешава с Божията Любов. Щом имам любов, аз мога да се справя с всеки банкер. Не ме интересуват банкерите, но ги взимам като пример на твърди хора. И в банкера, и в лошия човек се крие нещо хубаво. Ти можеш да се справиш и с най-големия егоист, ако знаеш, как да постъпваш. Трябва да носиш нещо ценно в себе си. Кой банкер би устоял при вида на един голям диамант? Очите му ще светнат, и той веднага ще си предложи услугите. Важно е да имате тоя диамант в себе си. Тоя диамант е любовта. Дето и да го покажете, той има цена. Носете диаманта в себе си, и от нищо не се страхувайте! Ако не го носите, всеки ще ви каже: Не мога да ви услужа, условия няма, кредит няма. Не се обезсърчавайте. Всеки от вас има поне по един диамант, но малък, като просено зрънце. Като отидеш при банкера, той ще погледне диаманта и ще каже: Занеси го другаде. Ще отидеш на второ място, той ще те изпрати при друг банкер. Малките диамантчета не влизат в работа. Любовта на просените зрънца не върши работа. Какво ще направиш с диамант, голям като просено зрънце? Ще го посаждаш три години наред, докато порасне като гълъбово яйце. Щом диамантът стане като гълъбово яйце, положението ти ще се подобри.

И тъй, бъдете силни в любовта. През каквито изпитания и мъчнотии да минавате, любовта ви да не се изменя. Казваш: Едно време бях глупав, но сега поумнях. – Как поумня? Не се говори така! Ако е за разумност, за знание, аз зная всички окултни науки, зная слабостите на хората. Ако искам да ги използвам, мога, но това е дяволска работа. Аз не вървя по неговия път. Моята програма на работа е друга. Аз имам всичко, което ми е нужно; нищо не искам за себе си. Това, което имам, никой не може да ми го вземе. Водата на целия океан е моя. Кой може да я изпие? Желая и вие да вървите по същия път: нищо да не искате, и всичко да имате. Може ли при това положение да се страхувате?

Дойде при мене някой човек и започне да се оплаква, че хората били коравосърдечни, че не му влизали в положението, че не се разбирал с тях. Аз го наблюдавам, изучавам неговото естество и си казвам: Той говори за себе си. Днес се оплаква пред мене, но ако и аз не му дам нещо, ще бъда като другите хора. Аз го слушам и си мисля, колко да му дам, че да го задоволя. Като му дам, колкото трябва, очите му ще светнат и ще каже: Има добри хора в света! На друг, който също се оплаква, казвам: Не се сърди на тия хора. Те са мои служители, мои касиери. Аз съм им казал, да не дават на никого без мое позволение. Те са чиновници на банката и като такива, са много изправни. Друг път, преди да отидете при тях, ще дойдете при мене, да ви дам писмо. Ще дадете писмото на главния директор на банката. Той разпорежда с моите капитали.

Сега и на вас казвам: Идете при главния директор на банката – при Христа. Намерете Го и Го познайте, както трябва. – Аз намерих Христа. – Ако лицето ти потъмнява, не си Го намерил. Мома, която се ожени, и лицето й потъмнее, носи нещастие на своя мъж. Който казва, че е намерил Христа, а лицето му потъмнява, носи нещастието си на Христа. Той носи нещастие и за целия свят. Като намериш Христа, лицето ти трябва да светне. Тогава, дали си мъж, или жена, ще гледаш на своя другар или другарка като на светия. Това значи, да гледате на човека като на душа. Като дохождате при мене, казвате: Като Учителя няма друг. Щом излезете от стаята ми, казвате: Учителят ни замотава, обърква главите ни. Не е вярно. Аз не омотавам, но раздвижвам умовете ви. На глупавия раздвижвам ума, да стане умен. Умния посрещам добре, угощавам го и на работа го пращам. Като дойдат Божиите посланници при мене, приемам ги най-добре. Разговарям се с тях и казвам: Кажете на Господа, че съм готов да направя, каквото ми заповяда. Думата Му на две няма да пречупя. Искам и вие да постъпвате така. Друг изходен път в живота няма.

Не се лъжете с величието си, със знанието и богатството си. Ще дойде ден да видите, че от това нищо няма да остане.

Помнете: Великото, красивото, силното, непостижимото, безграничното – това е Божественото. В него се крие щастието на човешката душа.

Величието на човешката душа е в изпълняване на Божията воля. Бог изисква от нас да просветнат лицата ни. В последните дни човешките лица трябва да просветнат, а човешките души – да възкръснат.

Желая на всички да бъдете свободни в проява на Божията Любов.

Желая на всички да се освободите от противоречията на ума и на сърцето.

Поздравявам ви с празника и желая на всички да проявявате това, което Бог е вложил в душата ви.

– В Божията Любов е благото на човека.

22. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 май, Великден, 1937 г., София – Изгрев

Както Бог мисли и прави

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, може, свят, себе, хора, казвам, човек, път, съм, любов, бог, живот, има, искам, казва ,

 Утрини Слова , София, 2 Май 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


22-ро Неделно Утринно Слово 2.05.1937г. 5 ч.с. Великден.

Още дъждец вали от през нощта. Влажно, меко времето. Изгрев.

Нарядът: Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.

Ще прочета 17 гл. от Евангелието на Йоана от 1-19 стих .

В начало бе Словото.

Открива се една нова страница в живота на човека. Това е наука за душата. Най-мъчните въпроси, лични вътрешни и външни, които човек посреща могат да се разрешат, само когато той почне да разбира естеството на човешката душа. Туй, което човек за сега знае, не е нещо съществено. И то се обусновава на следующето; не е съществено, защото ако беше съществено, то няма да има тия промени. Запример, ако вие функционирате и оперирате с книжни и звонкови пари, има едно различие. Ако имате един милион български левове, и един милион златни левове, то цената не е една и съща. Следователно, въобще сега хората всички оперират с книжни пари. А тия книжни пари, да ви кажа от сега ще се обезценат, и един ден ще дойдат като германските марки; така че с няколко милиарда от тях, едва ли ще може да си вземете един обед. И ще замязате на онзи българин, който във време на войната, спечелил 600 хиляди марки, и ги вложил в една германска банка. То е един анекдот. И си казал: От сега нататък сигурен съм. Но когато спаднала германската марка, изпращат му от банката известие. Да си изтегли парите, защото не могат да водят партида заради него. Защото те били само 10 стотинки, а трябвало най-малко да бъдат 30 стотинки, за да водим партида за вас; а всичките негови 600 хиляди били само 10 стотинки, за които не могат да водят партида. Та извадете ги от банката 10-те стотинки. И чиновникът казал, ако искате да се води една партида, от моите ще ти дам още един милион марки, значи, 20 стотинки, да се води партида.

Та казвам, ако имате в Божествения свят 30 стотинки, какво ще правите с тях? Аз постоянно слушам да казват: Защо животът е такъв? Защо не можем да живеем, и какви ли не въпроси се дават. И аз казвам: Всичките тия въпроси, които задават хората, то са все книжни пари. Ама защо жена ми е такава? Защото е от книга направена. Защо мъжът ми е такъв? Защото е от книга направен. Ама защо децата ми? От книга са направени. Защо братята? От книга са направени. Каквото и да кажеш. Книга е, нищо повече! Сега разберете, няма цена! Защо син ми не ме разбира? Защото от книга е направен. Вас по някой път ви се вижда чудно, но трябва да разсъждавате малко по- другояче. Има много по-дълбоки неща в Природата. Пътят, по който вървим, няма нещо съществено. Представете си, че вие се занимавате с правене на кукли. Кукли от мъжки род и кукли от женски род. Може тия кукли да ги направите да говорят; и мъжки да говорят и женски да говорят. Мислите ли, че вие сте постигнали нещо с вашите мъжки и женски кукли? Вие може да давате куклите на едно малко дете, да се занимава с тия кукли. И до 5-10 години то ще бъде задоволено, но като стане на 20 години, то ще каже: Няма нищо съществено в тях - ще ги захвърли - не ме интересуват вече. И казвам: Детето има известни отношения към куклите, но куклата няма никакво отношение към детето. За нея е все едно дали то ще му бъде майка или някой друг. Кой му е майка, даже от това не се интересува куклата. И дали ще я къпят два или три пъти на ден, без разлика е това за нея. Питам: Ако вие имате една идея, която е подобна на една кукла, какво може да ви принесе тя? Нищо. И по някой път ние казваме, че ние разбираме. Разбирането седи в следното: Казва някой, че аз разбирам нещата. Сега аз не искам да ви убеждавам, аз напущам тоя път на разсъждение "разбирам" и "не разбирам“. Защото другояче ще изпаднем в противоречие. Аз съм изучавал английски език, но не срещнах нито един англичанин, който да говори английски както трябва. И аз не можах да науча английски както трябва, но не намерих нито един англичанин, който да говори английски, както трябва. И аз не го знам, и той също. За български език е пак същото. Толкова години го изучавам, все същия закон. Нито произношението е произношение, нито правописанието е правописание. Всичките думи така са разхвърлени, трябва да дойдат гениални българи за в бъдеще, за да създадат един език във всичките народи. И аз наричам сегашните езици - езици на болните хора. Защото всяка една дума, която може да се измени, тя не е съществена. Ония думи, които през хиляди години могат да останат неизменени в своето произношение, в своята същина, в онова съдържание, което съдържат, това е дума, на която може да разчиташ. Сега туй не ви го казвам за обезсърчение, защото то съществува. Аз ви изнасям един факт, не е една Истина. Един факт и може някой път да ви се вижда странно. Но да допуснем както при този българин, и на вас може да ви се струва, че той е осигурен. И вие казвате: Имам 600,000 марки! И мислите с една идея на миналото, че сте осигурени. А ви пишат от банката, както този чиновник: Господине, елате да си изтеглте парите; те толкоз са се обезценили, че нищо не струват. - Ама как? - 10 стотинки струват 600,000 марки. И да допуснем, че вие сега мислите, че сте добили нещо. Хубаво.

Сега, аз съм за онова, за същественото в живота. Аз считам умирането: отиваш ти в банката. Всеки човек, според мен, като умре - той ще отиде в Божествената банка, да си изтегли капитала, да може да влезе в Божествения свят. Защото ще ти трябват за автомобил, за файтон, за гостилница, за дрехи, за шапки, за обуща, за хотел - все ще трябват там. Та ще отидеш в Божествената банка, понеже минаваш от Земята. А там порядъка е друг. Смъртта е да изтеглиш парите - да имаш черно на бяло. Ходи ли се на другия свят без пари и без средства? После вие имате идеята, че в онзи свят всички ви са познати: Господ е баща, пазител; хората са братя. Радвам се ако е така, ще ми бъде приятно! Но, ако идете в онзи свят и не намерите Христа и Бога не го намерите, и човеците, сестрите и братята не намерите, какво ще правите? И всичкия капитал, който сте вложили едва ще е 30 стотинки. А какво може да направите с 30 стотинки? И тогава от онзи свят ще ви върнат, както американците връщат сега. И всички, които отиват в Америка, трябва да имат известна сума, доста почтена сума, за да могат да живеят в Америка. А който няма тази сума връщат го назад със същия параход, без никакви церемонии. Имаш пари в джоба си, в Америка можеш да идеш, нямаш пари - назад ще се върнеш.

Същият закон е в онзи свят като идеш. И от там пак назад ще се върнеш. Тогава? И какво да ви кажа. В парахода ще ви турнат от този свят за онзи. И гледам, това са все такива странници, които постоянно ги връщат за този свят, защото нямат пари за онзи свят. И сега нас не ни интересува, че връщат някого от онзи свят в този. Не ни интересува, защото не ни засега, понеже не засега нашата кожа. Но аз ви предупреждавам, понеже и вие се готвите за онзи свят и ви предупреждавам, че като идете там да сте уверени 101 на стоте, че парите, които сте вложили там е доста крупна сума, за да можете да живеете. И сега казват онези, които изучават окултните науки, че онези хора могат да живеят в онзи свят само 45 години там, и след 45 години, те щели да се преродат. Следователно 45 години могат да останат там. Понеже парите в онзи свят ще се свършат и нямат какво повече, те ще те натоварат в един параход и хайде назад, от дето си тръгнал. За 45 години може да останеш там.

Сега туй не е толкова важно, защото след като те върнат ти ще придобиеш някаква опитност, но като дойдеш в този свят, ти ще забравиш онази опитност, която си имал там. И голямата опасност е там, че ние нямаме една положителна опитност, която да ни служи като едно ръководство. Аз по някой път изпитвам хората, изпитвам състоянието на хората. По някой път изпитвам хората от какво са направени, тъй както изпитвам среброто и златото. Всичките неща ги изучавам. И човекът можеш да го изучаваш от какво е направен. Може да го изучиш от какво е направен и какво функционира у него и какво е онова същественото? Ядката, която придава същина на човешкия живот, това е човешката душа! И то човешката душа, според степента на своето развитие. Колкото човешката душа се пробужда, тя около себе си създава един нов свят. Разберете ме правилно. Едно дърво може да живее на Земята до толкова, доколкото то с е създало един свой свят. И ако туй дърво може да живее самостоятелно, да се ползва от окръжаващата Природа - добре; ако туй дърво не може да се ползва от окръжаващата Природа, туй дърво умира. В духовния свят е пак същото. Ако в ония Божествени форми, в които влизаш, ако ти не си в състояние да оперираш, да се ползуваш и да живееш в тях, от Божествения свят, ти по същия начин, както умираш тук, ще умреш и там. Умирането от онзи свят, какво е? Ще се върнеш в този свят. Или от онзи свят може да отидеш и нагоре, а можеш и да слезнеш по-долу. Това с прости сравнения сега. Едно дърво като умре, ако не се развивало правилно, то известна част на дървото минават в корените. Защото корените са по-нисш свят. Пък ако дървото се е развивало правилно, то една голяма част от корените ще влезе в клонищата на туй дърво и дървото ще дава плодове. Следователно, плодните дървета са дървета, които са прогресирали и пред нас имат ценност. Ние ги обичаме, култивираме и помагаме на тия плодните дървета, понеже имат цена в себе си. И се образува една връзка между плодните дървета и нас. ТЕ ни дават храна и ние купуваме тяхната храна.

Сега, да допуснем, че казвате: Защо са тия мъчнотии в света? Мъчнотиите произтичат от разнообразния живот. Всичките същества се намират в разни степени на развитие, и са с различни разбирания. И вие ще видите Всичките тия болести у нас, които се зараждат, Всичките противоречия в нашите мисли и постъпки, се дължат на следното: И доброто в нас, и злото в нас се дължат на два противоположни живота. Ако в тебе проникне онзи Божествения живот в своите форми, тъй правилни форми - те спомагат за твоето развитие. Пък ако проникнат формите на злото или на висшия живот у тебе, веднага ти ще вземеш друго направление. Ако влезеш в туй течение на нисшия живот, ти не можеш по никой начин да си помогнеш. Нали сте опитали: По някой път, да кажем смени се у вас една обич с омраза. Ама то е най-нисш живот. Омразата е пак Любов, но в най-нисша степен. Че правете сравнение:

Когато вълкът хване една овца, той усеща една приятност - топлата кръв, топлото месце, приятно му е да яде тази овца; но тази овца, която той сдъвква, тя преживява един живот на много голямо страдание. Питам: На вълка му е много приятно да яде овцата, а на овцата й е много неприятно да я яде вълка. Вие питате: Защо е така? Разрешете този въпрос сами. Защо у вас е така? Защо вълкът яде овцата? Разрешете този въпрос вътре у себе си.

Та, вие когато сменяте едно състояние от добро в зло, в дадения случай вие сте един вълк, който изяждате вашата овца. А страданието, което чувствувате, то е страдание на душата ви, която страда, и вие вървите по обратен път. И следователно, не сте вие които страдате, ами страда душата ви, а вие само изпитвате страданието. А искате сега удоволствието. Някой път вие сами искате удоволствие в света. Защото по някой път вие се удоволствувате в света. Следователно душата като е страдала, вие казвате: Виж хората в света как живеят? Кои са тия хора в света? ТЕ са вълците. Всичките вълци, които ядат овцете. А кои са ония духовните, добрите хора? Това са овцете, които вълците ги ядат. Сега ще разберете не в тази форма, защото вие взимате вълка в тази постоянна форма. Но същественото на вълка може да се измени. Аз мога да изменя състоянието на желязото. Туй желязо, което е студено, мога да го направя топло; и туй желязо, което е твърдо, мога да го направя меко. Даже могат да се направят и такива копринени дрехи от желязото, ако зная как. И злото в света, ако зная, то е една много груба материя, ако го впергнете на работа туй зло, от него може да направите също една много финна дреха - ако може да го накарате на работа. И учените хора си служат с злото. За пример: Тв като ваксинират един човек тургат микроби против микроби. Сега ваксинират един човек с отровни микроби. И отровни и противоотровни си противодействуват.

И нашите лекари сега са се заинтересували, в китайските народи повече от преди 2,000 години са знаели как се лекува туберкулозата. Нашето попово прасе, което до сега го гонеха жените из ливадите, казват: Пустото попово прасе, осакати ни цветята! А пък то било много полезно, туй попово прасе. То можело да лекува туберкулозните хора. И учените хора сега в Европа в Пастьоровия институт направили опит, че белите кръвни телца, тия фагоцити в кръвта на поповото прасе, когато се приемат в човешкото тяло, в което са влезнали, изцелявали туберкулозата. ТЕ като влезнат веднага ги обвиват в един пласт и ги правят безвредни и само няколко часа от тия вредни микроби, от тях нищо не остава! Остават само такива като празни шушулки вътре. И казват: Може да се направи един опит: Ще хванете 4-5 попови прасета, ще ги изсушите, ще ги счукате на прах тия попови прасета и след туй ще направите маджун с 100-ина грама мед, ще смесите в този прах и ще изядете. Като влезнат фагоците в кръвта, те веднага ще се нахвърлят върху тези вредните охтичави микроби на тялото на белите дробове и ще ги очистят. Учените обясняват, че силите, които са действували в фагоците продължават да съществуват и действуват, макар и самите попови прасета да са разрушени. Тъй щото поповото прасе като влезне в дробовете и като намери някои отровни микроби, ще ги унищожи. И тъй дробовете ще бъдат освободени от охтиката. Тези вещества, които съдържат поповите прасета, ще роват, роват в дробовете докато унищожат Всичките вредни вещества и дробовете ще оздравеят. Сега вие може да направите опит. Онзи от вас, който има охтика. Няма нужда да чакате да ви дадат някакъв сериум. Ще изсушите на слънце поповите прасета и може да направите този опит. Аз ви привеждам само един факт, който китайците имат за цяр, който от хиляди години е бил знаен. Това са тези попови прасета. Само тези белите кръвни телца и само поповите прасета имат туй лечебно свойство. Те съдържат някакво вещество, с което те обезсилват тези вредните микроби.

Та, казвам: На вас ви трябва все някои попови прасета. Лошото у хората, поповите прасета могат да го излекуват, ама който знае.

Та, казвам: Подложете сегашните ваши вярвания на изменение, не всичките, някои от тях. Аз не искам да ремонтирате цялата си къща, понеже вие нямате достатъчно средства да ремонтирате цялата къща, но ви препоръчвам ремонтирайте най-малко само една стая, но я ремонтирайте на свят, защото във време на голямо изпитание в живота да имате къде да прибегнете. Да допуснем, че къщата ви тече. В сухо време, както и да е, но дойде дъждовно време, да имате една стая дето да можете да влезнете, та онези полезните неща, които са ви потребни да бъдат в стаята ви и да са предпазени от влагата. Сега някои се оплакват от вашите изби. Една сестра ми разправи, че всякога трябва да изхвърля по 40 - 50 кофи вода от избата си и то отчасти, разбира се. Но умният човек ще направи един дренаж още от начало. Дренаж ще направи, един трап. Умният човек ще направи една къща, така че нито една капка вода няма да влезе вътре. А глупавият, 50 - 60 кофи ще ги изхвърля навън. Та ви казвам: Дренаж ще направите. Та е необходимо да направите един ремонт. Но знаете ли колко мъчно се прави ремонт. Казва някой - търпение, но опитал ли си ти какво нещо е търпението? Аз съм слушал много проповедници, които проповядват търпението, но виждам, че те сами не са търпеливи; слушам мнозина говорят за вярата, но те сами нямат тази вяра. Преди години бях в дома на един евангелист верующ, тъй хасъл, таман евангелист, какъвто трябва да бъде евангелиста. Всичките стихове знае, какво е казал Христос и повидимому отвънка поставен много добър човек, и семейството му, много добре живеят. Но тъй се случи един път, не зная, казва, какъв дявол е дошъл, надула му се страната от зъб, боли го. И го питам: Как тъй, ти - праведният човек, който знаеш Христа, цитираш стиховете от писанието, от къде е дошло това? Не го зная, казва. И защо както във времето на Христа не направиш, нали там казват: Ако някой е болен да се съберат презвитерите да му намажат с малко масло болното място, да си турат ръцете и ще мине. Казвам му: Защо не се помолиш? Помоли се да престане болката и кажи на тази болка да си върви. Пък казвам още: Нали вярваш в Христа, че кажи Му: Господи, забрани на зъбобола. Ти се моли, кажи Му: Изцели ми зъба. Е, казва: Къде да Го намеря? Писано е в Книгата, но трябва да го намериш неписаният Христос. В Книгата е едно нещо, а намереният Христос в живота е съвсем друго нещо. Казвам му: Ако аз направя един опит с тебе, ще повярваш ли? Казва: В какво да вярвам? Нямам нужда да вярвам. Рекох, ако аз премахна твоята болка без церове, ще повярваш ли? Как може без цяр? Е, ще ти побая малко, ще кажа само няколко думи. Че какво има да вярвам? Аз вярвам в Бога, в Христа вярвам, Ново вярване не ми трябва. Е, хубаво, в Новото ако вярваш, ще се излекуваш! Тъй. Ако старото държиш, ще боледуваш. Ти си правиш джумбюш с мене. Не, рекох. Е, казва, сега може ли да се излекува? Може да се излекува много добре - тургам си аз ръката, казвам няколко думи и престава болката. И казвам му: Слушай, ако ти най-малко се усъмниш в нещо болката пак ще дойде в двоен размер отгоре ти. Той седи и после ми се изповядва: Виж, казва, този какво ме хипнотизира, сега иска да ме излъже, да умотае ума ми, че да вкара този дявол в мен, че да не вярвам аз в Христа. И изведнаж болките се появили пак. Казвам му: Ти защо имаш такива понятия за Христа? Казвам: Христос живее във всичките хора и ако ти можеш да събудиш съзнанието на Христа и ако ти имаш някаква нужда, Той ще ти помогне. Дали аз или друг, който и да е, защо тургаш такава една мисъл противоположна в себе си? Ще дойде някой, ще ти каже: Аз съм Христос. Е, хубаво, ако каже че ти си Христос, тогава трябва да правиш волята Христова. Ако кажа аз, че съм светлина и давам светлина, светлина съм. Какво противоречие има в това, ако кажа, че съм светлина, или че съм живот и давам живот на хората, де е противоречието? Но ако аз кажа, че съм светлина и давам тъмнина на хората и ако кажа, че съм живот и внасям смърт между хората - тогава противоречие ще има.

Та, аз сега ви говоря за един вътрешен живот. Аз не говоря за външните прояви на нещата. Туй, което виждате от вънка, то е само това, с което може да се заблудите. Истината не може да се намери по един външен начин! Външният живот е един резултат на един вътрешен, духовен. Най- външните неща трябва да се превеждат да се разбере вътрешното съдържание. Всяка една мисъл, която внася светлина, всяко едно чувство, което внася топлина и светлина, тя е мисъл Божествена. Ако моите отношения към Христа са прави, когато аз произнеса Неговото Име, каквато и болка да имам - тя ще изчезне. Ако моите отношения са прави към Христа, само като произнеса Неговото Име, болката, която имам, ще изчезне. Тази болка е едно противоречие. Тя се дължи на един нисш живот. Това е една малка прашинка, която е влязла в окото ти. Тази малката прашинка произвежда известни възпаления. И онзи човек трябва да знае да хване клепача си, да го обърне и тъй да си изчисти окото и веднага болката престава. Тия нисшите мисли и желания, които влизат в човешката душа като паразити, от тях вие трябва да се освободите. Или трябва да ги превърнете. Най-първо ти имаш една нисша мисъл - превърни я. Превръщането е закон да превърнеш един по-нисш метал в по-висш. Да кажем, че ти превърнеш среброто в злато. Ако ти може да превърнеш един килограм сребро в един килограм злато, знаеш ли с колко ще се увеличи цената? Каква е цената на един килограм сребро и на един килограм злато? В един килограм злато се събрат 200 френски наполеона. Те правят 600 лева. Е, колко струват те? Да пресметнем сега колко струват 200 наполеона! И после, ако вие може да превърнете един килограм сребро в един килограм радий, знаете ли колко милиона ще имате?

Че вярата е един подтик. Ние казваме: вярваме, че Христос ще ни спаси. Та Христос работи по един закон с знание. Той казва: Последният ден Аз ще ви спася! Значи последният ден всички онези, които са изгубили телата си, които са изгубили живота, които са изгубили богатството, Всичките условия, всичко туй в последния ден Христос казва: Всички, които чуят гласа Ми и които са изгубили всичко това - то ще им се повърне. Туй е знание, с което Христос работи в света! И за спасението на човешките души се иска знание! Вие как проповядвате на един човек, както се проповядва сега, то не е проповядване, така не може да се проповядва по този начин. Гладният ще го нахраниш, жадният ще го напоиш, на невежия ще внесеш истинска светлина в неговия ум. Ако ти гладния не нахраниш, ако го забавляваш само; ако жадният не го напоиш, а само му даваш такива ликьори, ти с това нищо не допринасяш в света.

Та, казвам: Вие толкова години слушате, но нито един от вас не се опитал да изучава Любовта от чисто научно гледище, като една сила, която да внесе в живота си. Какво може да направи Любовта? Вие говорите за старите методи. Казвате: Едно време как се обичахме! Та едно време колко ревностни бяхме ние! Та едно време, все за „едно време". Или когато е бил млад, в младите години какъв е бил. Но сега той като се е установил? И казва: Вече се установихме. Но знаете ли какво значи „установихме се"? Много опасна работа е ти да се установиш. Когато едно малко момче е ходило в съживителните евангелски събрания, а тези събрания имаха за цел да обръщат хората към Бога и то вижда, че в тези събрания хората живеят тъй, говорят за Любов и много пеят. А вижда, че баща му не пее. Пита го: Всички хора пеят, а ти защо не пееш? Е, синко, те нека пеят, те с млади, аз се установих вече. На детето си казва: ТЕ с деца, нека пеят, пък аз се установих, не ми трябва пение. И детето мисли, че баща му е прав. Тази идея е останала в ума му. Един ден те тръгват с кабриолет. Качва се баща му и той и те тръгват. По едно време коня се спира, не върви вече. Бащата го кара да върви, конят стои. И детето казва: Татко, конят се установи. Значи, щом човек се установи, добил един лош навик, с който колата не върви вече. Та и аз гледам навсякъде религиозните хора, навсякъде има хора, които са се установили.

Сега, главната мисъл е Любовта, Любовта трябва като закон да се изучава. Бог изисква това. Той е вдъхнал на човека и той е станал жива душа. И трябва да изучавате човешката душа. И тогава Христос за нас е едно външно условие на душата, за да може тази душа да функционира и да се развива. Тъй както ще се ползва от въздуха, както ще се ползва от светлината, от знанието. Та, казвам туй е Божественото. Онова, което е потребно за човешката душа, е да се заеме и да изучи нещата и да се развива. Туй е Божественото.

Та, казвам: Новите разбирания са това. И сега в тази новата книга, която е излезнала от печат под заглавие: „Влияние на светлината и тъмнината". Питат ме някои: Учителю, как е: в началото на книгата пише „Влияние на светлината и тъмнината", а от подире, дето е съдържанието пише: „Влияние на светлината и на топлината". И кое е правото сега? Ще видите, то е една задача, която вие ще решите. Което пише отзад ли е право или което пише отпред е право. Но понеже лекцията разглежда трите състояния: Сатва, раджас и тамас, а тамас, то е тъмнина. Това е състояние на гъстата материя, дето се проявява тъмнината.

Та казвам, додето не почнете да изучавате Любовта. Сега не искам да ви кажа, че опитността, която имате и туй знание, което имате не е на място. Но ако не вървите напред, нищо няма да ви ползва. Туй знание което имате може да ви ползва до толкова, доколкото ако вие спуснете вашите корени в туй знание и изтеглите соковете и можете да растете. Не трябва да се спъвате, да казвате само: Ние се запознахме с Любовта. Оставете туй запознаване. Аз следа в моите научни изследвания. Много мъже и жени преди да са се оженили, бяха много красиви - идея им в тях, а след като се ожениха, потъмня лицето им, стана без смисъл. Казвам: Тази жена, която след като се ожени и потъмня лицето, тя се е втвърдила. Тя се е осигурила, намерила мъж да я храни. Тя мисли, че е намерила един светия с когото да живее. Но потъмня лицето й, тя се е втвърдила. Вие сте в един временен порядък. Не мислете, че женитбата е нещо леко. То е едно голямо изпитание и няма по-голямо изпитание в света от женитбата! Това са моите наблюдения. Няма по-тежко изпитание в живота от женитбата. И Всичките падения на човечеството се дължат на женитбата на хората. Нищо повече. Адам като се ожени, дойде най-голямото нещастие в света. Докато беше самичък в рая, нямаше нещастия. А щом се ожени изпъдиха го из рая навън. Веднага го изпъдиха. Сега ще кажете вие - че ние сме оженени. Там е вашето нещастие, че сте оженени. Изхвърлете сега идеята, че сте оженени. Аз да ви кажа сега: Отречете се в себе си от идеята, че сте женени. То е едно светотатство! Аз да ви кажа, онзи, който иска да намери Господа и който мисли, че е женен - ти си създаваш най-голямото нещастие. Женен, за кого? Но разбирайте ме сега право. Вие ще кажете сега някому - ти не си женен. Та аз бих желал всички да не сте женени. И считайте, че имате една другарка като една ваша съработничка, една ваша помощничка, но не считайте, че сте женени заради нея. Считайте, че тя е свободна. Една душа, която е дошла - един пътник, който се среща с вас, но тази душа вие наричате своя жена. И питате за нея, в онзи свят ще се познаваме ли ние женените? Че вие искате да пренесете нещастието и в другия свят. Не, ни най-малко няма да се познавате по този начин. В онзи свят, ако влезнете, там ще ви турят на карантина, ще бъдете като чумави, та тези идеи, които сега имате, че сте женени, избийте ги вън от главата си. Там на карантина ще ви поставят.

Най-първо ще мислиш, че не си женен и докато не избиете тези идеи от главите си, вие ще живеете в света на илюзиите и на разочарованията. Под думата "женен“ ще считате един слуга, който има да извърши една работа на господаря си и като я свършите, ще кажеш: Господи, освободи ме от тази работа, която свърших. И той иска жененият да знае дали през вечността тази жена, която има сега, ще бъде с него. И тя иска да знае същото. във вечността само един ще бъде с вас и Този, който ще бъде с вас, това е Бог, който ви е създал. А човекът в сегашната форма, той се измени, и няма да го познавате.

Та, казвам Ви сега: Ще се разхипнотизирате. Туй състояние, което сега имате, то е хипноза. Аз сега правя научни изследвания и ние трябва да се освободим от хипнотическото състояние, което сте набрали. Много от вашите състояния и постъпки, това което наричаме наследствените черти, то е една хипноза у човека. Наследствеността е хипноза - неща вторични, които са наследени у човека, - и от които човек трябва да се освободи. ТЕ хипнотизират човека. На един човек ще му внушат: Ще идеш на еди коя си дата след два-три месеца и ще направиш едно престъпление. Или може да ти турят в ума, че ще идеш в кръчмата да си заръчаш една ока вино и да го изпиеш. Ти може никак да не си пил, но като дойде внушената дата, те ще те събудят, ти нищо няма да знаеш, не помниш. Но затова време в тебе се яви едно желание да идеш в кръчмата и да пиеш вино. До тогава не ти е идвало на ум да идеш там, но сега искаш да идеш в кръчмата и да пиеш. А туй желание от тях е, и ти не знаеш от къде е. От къде те е сполетяло, а те са те поставили в един хипнотичен сън и ти отиваш и изпълваш тази идея. Следователно, ти ще седнеш и ще се разхипнотизираш от тази идея и наново ще се магнитизираш и намясто да отидеш да пиеш едно кило винце, ще туриш в ума си другата мисъл, на себе си ще кажеш: След три месеца ще отидеш в планината при извора и ще пиеш от хубавата чиста вода. Ти ще намериш този извор горе някъде в планината. И като дойде туй време ти намясто да отидеш в кръчмата, ще идеш в планината при извора. Та, ако ти не си внушиш да идеш нагоре в извора, ти ще идеш в кръчмата. Нищо не може да те избави от това.

Някой казва: Не ме интересува онзи свят. Като не те интересува онзи свят, ще дойде другия свят. Защото, ако не се интересуваш от Бога, дявола ще се интересува от вас. Защото, ако Господ не се интересува, дяволът се интересува за хората. И те са такива служители, ще дойде един ден, ще ви тури един юлар и ще те поведат нататък, дето ти не искаш и ако не приемеш Бога, тогава ще дойде страшното! Сега, вие мислите, че сте свободни, а не сте свободни. Де сте свободни, кажете ми? Аз съм виждал тук в събранието вие не може да се въздържате. Де е вашето търпение? Аз по някой път съм изпитвал на някого състоянието. Какво колебание има. Как хората сами си създават своето нещастие. А може да бъде и другояче. Ето тия хора как си създават своето нещастие. Вие мислите, като имате свобода, че така и така може. Сега, аз като ви говоря, аз предизвиквам у вас известен смут, но аз съм силен. Сега може да се боря с всички не само с вас, вие мислите, че съм играчка. Помнете: В сегашния случай аз мога да се боря не само с вас, но и с целия ад мога да се боря. Разбирате ли какво значи това? И няма сила, която може да ми противодействува! Защото зная, че Бог е Господар в света. Та не искам вие да бъдете роби. По някой път някои от вас искате да знаете, защо Учителя не направи това? Питам ви сега: Защо се подлагате вие на този хипнотически сън в себе си? Не трябва да бъдем роби един на друг! Аз не искам да подчиня вашето съзнание на своето съзнание, каквото аз ви казвам, понеже аз го казвам. Не. В дадения случай искам да вървите по онзи път, който Бог е създал заради вас! Не че аз вървя по него. Ако река, че този път аз го направих. Не. Никакъв път аз не съм направил. По човешки говоря. Но казвам един път, по който вие трябва да вървите. И като вървите по този път, вие ще намерите вашето щастие. Тогава вие ще влезнете в онзи Дом, имате един Баща, братя и сестри, които трябва да намерите. Не става въпрос вие да се жените. Ако е за женене - женитбата е един процес. Ако някога вие искате да се жените, то трябва да се заинтересува Невидимия свят от вас. За да се жените вие трябва да разберете тази идея, тя е донякъде правата. Но питам ви сега: Вие когато сте се женили, Небето интересувало ли се е от вашата възлюблена? Вие като се женихте, Господ интересува ли се от вашия възлюблен? И взеха ли те участие в това? И писанието казва: "Туй което БОГ е съчетал“, съчетанието на душите, което Бог е създал, то е законът на Любовта и то е закон на проява на Любовта. Всичките души се обичат. Защото в обичта ние се освобождаваме. Да любиш някого, значи да го освободиш. И ако ние обичаме някого и не го освобождаваме, то е кривия път. Любовта е закон на освобождение. И ако ти любиш, и другите можеш да освободиш, и себе си можеш да освободиш. Ако не ги освободиш тя не е Любов на Бога. Искате да измените живота си. Това трябва да залегне във вашето съзнание. Т.е. вие искате да изживеете живота си. Ще дойдат старини. Един ден ще ви отслабнат краката, няма да ви държат, ще дойдат несгоди в живота ви и какви не изпитания ще дойдат в живота ви. Единственото нещо, което може да ви помогне, то ще бъде Любовта, Божествената Любов.

Сега да се спрем на думите на Христа. Вие изучете 17 глава /от Ев. на Иоанна/ в нея показва Христос вътрешната връзка каква трябва да бъде. Че туй, което Христос е казал, вие всички трябва да имате туй положение. Христос казва: Аз свърших Твоята Воля и Те прославих, сега ида при Тебе, казва Христос и като бях в света, тези, които Ти ми даде, Аз ги пазех в Твоето Име. Сега ги оставам Ти ги пази за в бъдеще. Та, като четете цялата глава, това ще бъде една поука за вас. Сега аз нищо не давам. За мен да мълча е по-добре да уредя своя си живот и да не говоря на хората. Щом говоря на хората, аз всякога губя. Какво ще спечеля сега да се занимавам с хората? Аз вярвам и в друго, защото и без да им проповядвам на хората, те пак ще влезнат в същия път, но ще минат милиони години страдания, страдания, блъскания, блъскания и пак ще влезнат. Една вода, която е излязла от главния извор, тя като върви, ще се блъска, блъска и ще влезе в морето. Но има един начин, по който водата може да влезне в морето, без да се окаля. Тази вода от самия извор като извира, тя се изпарява и във въздуха отива и във вид на пара и после на капки ще отиде в океана. И по-добре е за вас като дъжд да паднете в океана, отколкото хиляди години да се лутате, лутате и пак ще влезете в океана. Сега вие ще кажете: Ние ли сме най-лошите хора? Така не се разсъждава. Не е въпроса лоши хора. Въпрос е онзи капитал, с който работим в края на краищата каква полза ще остане заради нас. Сега разсъждавайте. Вие имате един богат капитал, оперирате с милиони и в края на краищата какво ще остане от вашата фирма като ликвидирате? Направете един баланс в края на годината. Каква печалба ще имате. Ама ако след като си направите сметката и останете с един дефицит от 30 милиона? Оперирате с 50 милиона и на баланса 30 милиона останал дефицит. Защо ви е тогава тази операция? Защо ще си създадем една беля на главата? Да имате най-малко 10 милиона, които да останат. С тия 10 милиона не заради вас, но да имате да функционирате, да правите добро. Аз трябва да бъда богат, за да мога да помагам; аз трябва да бъда учен, за да мога да помогна и трябва да бъда добър, за да мога да помогна. Туй е моята цел. Добротата не мога да задържа за себе си, то е един капитал, с който трябва да функционирам. Знанието е един капитал, с който аз трябва да функционирам. И богатството е един капитал. Искам и вашето знание, вашето богатство и вашата доброта да бъдат един капитал с който вие да функционирате. И не ви желая нито един от вас да фалирате. Нямам никакво желание да фалирате, защото няма по-голямо нещастие за човека от това да фалира. Това значи да изгубите всички условия в живота.

Казах ви, че идеята за женитбата не е разбрана. Вие казвате: Да оженим човека. Че тогава, както хората се женят сега, това не е едно Божествено учреждение. Вие си създавате сами на себе си едно зло. Онази храна, която аз приемам, трябва да бъде най-чистата, най-хубавата, че като я приема не само на вкуса ми да бъде добра, но и вътре да осетя, че е добра. Ами че онази храна, която след няколко часа аз трябва да я върна назад, защо ми е такава храна? Защо ми е да правя приятелство с хората, че после да се разкайвам? Ако се запознаеш и после да ти е приятно, че имаш един приятел, на когото можеш да разчиташ, това разбирам. Защо ти е един приятел, който в най-мъчните минути в живота ще те остави? Защо ти е една другарка, която след като умреш, тя ще си намери друг мъж. Смъртта показва до колко се обичат хората. Тя ще плаче за мъжа си и след като умре той, тя ще търси друг мъж да се ожени. Женитбата трябва да бъде еднобрачна! Еднобрачие има в света! При многобрачието вие сте на крив път. Многобрачието е едно изопачаване в живота. Защото онези души - сродните души - тази душа, която е готова да жертва всичко за тебе, при всичкото време тя не търси своето щастие. Аз ги наричам сродни души: Тя, като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Не казвам, че не търси своето щастие - тя като търси своето щастие, търси и твоето щастие. Аз като работя за себе си добре, работя добре и за другите хора. Казвате, че вече ще се обезличите. Щом едните се обезличават, другите се оличават. Това е крива посока. Значи, аз жертвам живота си другите да се развиват, а пък аз да стана котарак. Благодарим за това! Аз бих предпочел да подигна котарака на моето положение, а не аз да се връщам да имам неговите разбирания. Така е, нищо повече!

Та, казвам сега: Правете различие - различавайте. Сегашните ви възгледи не са ваши. ТЕ са чужди. Този капитал се е обезценил и тия ваши възгледи едва струват 10 стотинки. И ако не ми вярвате, аз ще ви дам още 20 стотинки, за да ви водя сметките в Божествената книга. А с 30 стотинки аз да ви кажа, нищо няма да направите. Значи вие вярвате в законите на каците. Щом се скъсат обръчите, Всичките тия части на кацата нямат нищо общо помежду си. Ако нас само нуждата ни привлича, че ние се подчиняваме на нещо - това е Любовта. Не физическата Любов, Божествената Любов. Божествената Любов, трябва да ни свържи в едно цяло да работим за една велика идея - да работим за Бога. Аз съм говорил по един начин и като ви говоря на вас след всяка една беседа аз гледам, не искам да обида хората, но гледам как си влияят, как разбират. Много пъти аз говоря едно, а те разбират друго. Нещата първоначално са били Божествени, а после те са изгубили качествата на своята Божественост. Значи Божествеността си е заминала. Сменяване е станало, намалява се Божественото в света. В света има неща, които не са Божествени. И тогава хората са почнали да смесят Божественото с човешкото. И почват да дават повече цена на човешкото. Но човешките неща винаги остават човешки ; а Божественото винаги остава Божествено! Сега как ще познаете, че известно нещо е Божествено, а друго не е при сегашния морал? Представете си, че при сегашния морал вие сте един женен мъж, нали? Жена ви я няма в къщи. Отвънка е студено 35 градуса студ има. Някоя екскурзиантка, млада мома, пропаднала в екскурзията, връща се и влиза в къщата ви. Вие трябва да й направите една услуга. Сегашният морал казва: Ти трябва да отстъпиш леглото си, да легне тя на леглото, а ти да дежуриш през цялата нощ. Хубаво е това, но това още не е морал. От гледището, както аз разбирам нещата, вие ще имате две стаи и ще имате едно много хубаво легло за вашите гости като дойдат. Като дойде някой гост вие ще го въведете в новата стая дето е за пътници и туй легло, дето никой не е лъгал, ще го дадете на тази младата мома и ще й дадете ключ, това е морал. Някой ще каже: Че отстъпи своето легло. Не отстъпвам никога своето легло, защото в духовния свят няма никакви легла и никакви стаи няма там, то е само за Земята така. В духовният свят няма кревати и юрган, няма и възглавници и кревати с пружини няма там. Питате: Онзи свят има ли пружини? Ще се спи ли там? Казвате, не е меко леглото ми. Или другояче да ви представя. Ако дойде при мене такава млада мома от Божествено гледище, аз няма да й набера плодове в една паница, но аз го считам то е хубаво, отлично, и то е Божествено, но то не е идеал. Като дойде тя аз ще я запозная с градината и ще кажа: Заповядайте, може да си откъснете от плодовете на цялата градина, от което дърво ви се хареса сама си откъснете, което вие обичате. Това е идеално. Всеки един може да бъде свободен, той да си откъсне сам плод, един, два, три, десет - това е Божественото. Ще дойде някой при мен сега, често ми донасят подаръци, такива откъснати подаръци от градината. И това е хубаво, не е лошо. Но на мен ми е по- приятно аз да ида сам да си откъсна от плодовете.

Та сега, аз не искам да забъркам един буламач и да ви го дам. Аз съм справедлив, не искам да забъркам един буламач и да кажа: Яжте сега! Но искам да ви покажа един път, по който може да вървите. Аз не искам вие да бъдете като мен, да мислите като мен. Защо? По някой път от известно гледище аз мисля така, но начина по който разглеждам един предмет, то е само временен. Аз разглеждам този предмет така, но има друг начин, по който аз мога да развия тази тема. Но сега не мога да засегна това, понеже не му е времето. Но казвам: Тъй както сега говоря, ако вие останете само с това, аз не съм ви казвал още същественото. Но казвам по този път ще отидете в Божествената градина и ще си откъснете от този плод, който на вас ви се харесва.

Сега вие казвате: Какво да мислим ние за Учителя? И аз се питам: Какво трябва да мисля аз за вас? Сега туй което вие трябва да запомните: Какво аз трябва да мисля за вас? Казвам: Трябва да мисля за тях туй, което Бог мисли за тях. Е, какво трябва да им направя? - Туй което Бог иска да им направя! А вие казвате: Какво да мислим ние за Учителя? Ще мислите туй, което Бог мисли за мен. Е, какво да направим за Учителя? Ще направите туй, който Бог иска да направи заради мен. Тъй, умното е това, нищо повече. И вече отношението е право. Ама какво трябва да мислиме? Туй, което Бог мисли. Ако туй може да мислите, то е правото положение. Ако мислите другояче за мен, ще се съблазните. Другото, което може да мислите за мен, то е користолюбие. Сега вие вярвате в мен, защо? Защото давам аз нещо. Но това е користолюбие вече. Ама казвате: Той ме излекува. Това е користолюбие: Втори път като се разболеете, пак да дойдете, за да ви излекувам. И това е користолюбие. И няма да има нещо, което да не е користолюбие. Та да имате отношение не от користолюбие. Без користолюбие! Нищо повече. Аз слушам: Някой казва: Аз го излекувах. Само временно го излекува и утре стане нещо, той пак се разболял. Аз не искам да лекувам хората по този начин. Аз ви правя една услуга, понеже това е в реда на Божествения свят. И ако аз не го направя, правя пакост на себе си. Казвам, не искам да направя зло на себе си, трябва да направя услуга някому или добро. Но вземам за себе си. Това е за мен. Защото ако не го направя, правя пакост на себе си. Нищо повече. Той иска да ми каже, да направя една услуга. Ако ти направиш една услуга, на себе си може да направиш услуга. И непременно ще направиш добро и на другите. Ти прави услуга на себе си. Ако ти, ти на себе си не можеш да правиш услуга, и на другите не можеш да направиш услуга. Ако ти себе си не обичаш, и мен не може да обичаш. Ако аз Бога не обичам и вас не мога да обичам. Ако аз Бога не обичам, и себе си не мога да обичам, и вас не обичам. За мен е така. Значи, първо, ако аз не обичам Бога, и себе си не мога да обичам, понеже съм излезнал от Бога. Трябва да обичам Бога. Като обичам Бога, обичам и себе си. И онзи закон е верен, може да обичам и вас. В това няма изключение. Но ние се спираме и объркваме закона. Но ти не можеш да се спреш. Ние оставяме Бога настрани, и казваме: Да обичаме ближните. Не може да обичаш ближния, ако не обичаш Бога. Моята Любов към ближния е едно отражение в моята Любов, която аз имам към Бога.

Та казвам сега, трябва да се спрете върху изучаването на закона: Любовта ви към Бога да бъде изходната ви точка.

Вие сега се плашите. Хей, аз съм гледал, аз разрешавам трудни задачи. Вие се оплаквате от мъчнотиите. Всяка една мъчнотия в живота е един изпит. Да покажете, до колко вие имате знание. Че де е Любовта ви към Бога? Няма мъчнотия в света, която не може да се разреши в Божията Любов. Няма противоречие в това. Аз мога да отида при който и да е банкерин, и зная как да се справя с него. Сега, не че ме интересуват банкерите. Тв са най- твърдите хора. И във всеки един лош човек се крие нещо хубаво. Да кажем, че някой е егоистичен. Трябва да знаете как да постъпите с него. Ти като идеш при този лошия човек, при най-егоистичния човек, ако знаеш как да постъпиш, той ще ти услужи. Но трябва да носиш нещо със себе си. Мислите ли, че аз ако занеса на един български банкерин, и му покажа един диамант, който е като едно кокоше яйце, че няма да му светнат очите! И веднага ще ме кредитира със сто хиляди лева най-малко! И той ще бъде на моя услуга. Стига вие да носите този диамант колкото кокоше яйце със себе си. Диамант трябва да носите със себе си. И този диамант това е Любовта! Покажете я където и да е, тя цена има! И като я покажете на банкерина, ще му светнат очите. И ще бъде веднага на ваше разположение. Но ако не носите диамант, ще каже: Условия нямам, кредит няма. Нищо няма. Сега аз не искам да ви обезсърча. Вие имате, не че нямате диаманти, не мога да ви откажа това. Но те са като просени зърна. Малки дамантчета. Идеш ти при един банкер. И той като погледне, казва: Занеси го другаде. Той ще те прати при друг. Малки диаманти като просени зърна имаш. А тази просената Любов не помага. Там е друг законът. Този диамант ще го туриш в земята. И след като го садиш три години по закона на подобието, ще го направиш като едно гълъбово яйце. И той ще добие друга цена. Три години трябва да работиш върху един просен диамант, за да получиш един диамант като гълъбово яйце. И тогава положението ще се подобри.

Та казвам: Искам вие да бъдете хора силни! Да ви изпита човек в Любовта. И като ви изпита през Всичките изпитания и мъчнотии, да се не измени вашата Любов. Казва, аз глупав бях едно време. Поумнял съм сега. Какво си поумнял. Аз зная Всичките окултни науки. Зная Всичките слабости на хората. Ако искам да ги използувам. Мога да използувам когото и да е. Но ако река да ги използувам тъй както ги използува дяволът, ще се превърна като него. Знаете ли го туй! Не. По този път не вървя аз. В моята програма е друго нещо: Нищо за себе си аз не искам. Защо? Защото всичко имам. И няма опасност. Аз всичко имам. И туй, което имам, никой не може да го вземе. Когато целият океан е мой, кой може да го изпие? Не може да се изпие. Та искам и вие да вървите по същия път. Нищо да не искате, но всичко да имате. И като имате всичко, да не ви е страх. При мен идват много, казва: Не мога да се разбирам с еди- коя сестра. Е, защо не може да се разбирате?

Аз правя малки опити. Идва някой при мен, аз само гледам какво е неговото естество, какво е неговото разбиране. Той ми се оплаква, че хората са корави, коравосърдечни, че не може да се живее, че не си живеят. Той ми говори за себе си. Казвам: И аз съм от лошите сега. Той ми говори на мен и ме наблюдава, че утре, ако и аз не му помогна, той ще иде при друг, и ще каже: Онзи, и той е от тях. Аз седя, и което ме спъва, е колко да му дам? Много мъчно е да му дам толкова, че нито повече, нито по-малко. Но същевременно да е доволен. И тъй дълго време ще мисля, как да му го дам, и колко да му дам. И няма да има никакво изключение: Щом му дам, светнат му очите, и изведнъж казва: То имало добри хора в света. По някой път аз казвам тъй: Ще извините, нали не те приеха? Много зле се отнесоха с тебе! Но рекох, те са мои служители. Аз съм им дал нареждане, без мое позволение, да не дават никому нищо. ТЕ да те пратят при мене. И рекох: Никога да не дават без мое позволение. Касиери са те. И като чиновници са изправни! И втори път аз ще ви дам писмо, като се отнесете до тях, ще им покажете писмото от главния директор на банката. Аз така гледам. Лошите хора в света те са чиновници.

Вие идете при главния директор на банката, намерете Христа. Слушайте, не се лъжете, намерете Го както трябва! Вие мислите, че сте го намерили. Но ако лицето ви потъмнее, не сте Го намерили. Онази жена, която като се ожени, че лицето й потъмнее, аз зная, че тя носи нещастие на своя мъж. И онзи, който се запознал с Христа, и лицето му потъмнее. И той носи нещастие на Христа, и нещастие на света. Лицето ви трябва да светне във вас. Ако имате един мъж, той трябва да бъде светия за вас. И да благодарите на Бога, че ви е дал един другар много добър. Да кажете: Той е толкова добър, добър е той! Гениален човек, талантлив, светия, всичко, като него не съм срещала. В света няма като него. И той трябва да мисли, че като неговата другарка няма. Че такива трябва да са възгледите ви. А сега какви са. И аз не съм съвършен, ще кажете. Аз слушам, казват: Той Учителя обича да ни върти. При мене, казваш: Като Учителя няма! А после, там казваш: Той Учителя обича да ни върти, замотава ни. А, не. Виж, глупавите въртя, за да станат умни. На умните добре говоря, и ги угощавам, и на работа ги пращам. А пък като дойдат Божите посланици, тях хубаво ги посрещам, и казвам: Кажете на Господа - каквото ми каже, аз ще го направя! И думата Му на две няма да направя. Искам и вие да бъдете съдии. Нищо повече! Друг изходен път в живота няма! Всичкото величие на човека, и знанието му, и самооблащанието, [въобразявам си нещо за себе си] в това да се не лъже. Утре ще види, че не е така, както той си мисли.

Единственото, нормалното, хубавото, красивото, великото, славното, всесилното, непостижимото в света, то е Божественото! Там е щастието на човешката душа! И науката за величието на човешката душа е да знаем за душата си или да изпълняваме Божията Воля. И туй, което Бог изисква, то е да просветнат лицата ни! Че в последните дни Всичките човешки души трябва да просветнат. И всички вие искам да станете свободни в Божията Любов! Че да няма никакво противоречие ни в ума ви, ни в сърдцето ви.

Сега ви поздравлявам, и вие правете това, което Бог е вложил във вашата душа.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/. 6,35 ч. с.

Велик ден! Всички на поляната направихме упражненията си!

НАГОРЕ




placeholder