НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Синаповото зърно

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Синаповото зърно

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, жена, има, съм, сега, земя, мене, хора, свят, всички, бог, казва, всичко, любов, себе ,

 Неделни беседи , София, 18 Април 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 17-а глава от Евангелието на Лука.

„Духът Божи“

„Да имате вяра колкото синаповото зърно.“
Вие живеете в един културен век, във век на любов към знанието. Вие живеете в един век на изкуството, дето човек трябва да работи. Сега вие се намирате в положението на богатия, който след като дълги години е живял в своето богатство, че не е намерил щастието си, като мине покрай някой овчар, започва да му завижда, че живее много спокоен, безгрижен живот. Той си казва: „Колко е щастлив и доволен този овчар. Аз, с всичкото си имане, съм нещастен.“ Не, този човек се самозалъгва. Овчарят пък завижда на богатия. Като мине покрай къщата на богатия, овчарят казва: „Блазе на този човек, че живее в такава къща, напълно задоволен от всичко. Той не е простак, глупак като мене, с години да пасе овцете. Ех, аз да съм на негово място! Щастлив щях да бъда, ако имах тази къща и това богатство.“ Богатият завижда на овчаря, а овчарят – на богатия.

Често хората си задават въпросите: мъж ли да бъдеш или жена, господар ли да бъдеш или слуга, учител ли да бъдеш или ученик. Сега мога да ви наведа на ред още контрасти. Да, но ако в света нямаше господари, думата „господар“ щеше да изчезне. Ако нямаше слуги, думата „слуга“ щеше да изчезне. Ако нямаше жени, думата „жена“ щеше да изчезне. И ако нямаше мъже, думата „мъж“ щеше да изчезне. Но ако всичко това изчезне в света, тогава какво щеше да остане? Понякога хората искат да изправят света, като коренят всичко.

Казвате: това е жена, името ѝ е „жена“. Обаче онези, които създадоха името на жената, те бяха мъдреци. Те не са мислили година, две или десет, но хиляди години наред са мислили, докато създадат жената. Мъдреците, възвишените същества са мислили хиляди години наред какво име да дадат на жената, как да я кръстят. Като са я кръстили, те са я пратили на Земята. И сега, след като тия същества са мислили хиляди години, докато създадат жената и я кръстят, а вие сега набързо я определятe като някаква ценност и казвате: „Аз не искам да бъда жена.“

Че, ниe още не знаем мъжа. Той тепърва има да се явява. Засега той е невидим, скрит е някъде. Аз бих желал, който от вас намери един мъж, да го доведе при мене. От толкова години насам аз търся мъжа, и още не съм го намерил. Аз ще ви благодаря, ако намерите един такъв мъж и ми го доведете. Сегашните мъже ние ги наричаме „мъжки жени“ – нищо повече. Вие се смеете на това, защото се натъквате на един контраст. Вие се смеете за това, което не разбирате.

Вие се смеете, както се смели едно време на Франклина, когато бил малък. Един ден баща му му дал един гологан, да си купи, каквото иска. Той взел гологана и намислил да отиде в някоя сладкарница да си купи сладкиши. Но в това време той срещнал деца, които носели в ръцете си една птичка. Франклин пожелал да купи тази птичка и запитал децата колко я продават. Децата му казали: „Ще дадеш за птичката толкова, колкото пари имаш сега в джоба си. Той извадил гологана си от джоба и го дал на децата срещу птичката.“ Като се върнал дома си сестрите му взели да се смеят, че купил скъпо птичката. Като видял, че не е направил пазарлъка евтино, Франклин започнал да плаче.

„Вяра, колкото синапово семе.“ Какво означава думата „вяра“? Ако вземете еврейски език, ще видите, че там силата на думата седи в съгласните букви. Думата „Бог“, за пример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: „еох-вей-иот-мей“. Първата съгласна буква означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласна буква – „вав“ – който държи нещата в равновесие. И четвъртата буква се повтаря два пъти. Някои пишат тази дума с 3 букви, а някои – с 4. А така, както думата е в български език, тя има 3 гласни, които съединяват съгласните. Те са буквите а, o, и. Тази дума е силна. Ако в твоята вяра има буквата А, О, И, тя всичко може да направи. Щом на твоята вяра липсва едно А, или едно О, или едно И, тя е слаба вяра вече и се превръща във вярване. Тогава идат вече онези полугласни букви.

Най-голяма вяра човек има в себе си. Някой път човек се разколебава и в себе си, но главно ще изхождате от вярата в себе си. Човек вярва в себе си повече, отколкото в кого и да е друг. Понякога той преувеличава нещата. Някога човек вярва, че силата му е много голяма. И каквото вярва, така става. Някога мисли, че това, което вярва, няма да стане. И като не стане, започвате да се обезверявате. Не само вие имате основание да се обезверявате. В древността някои от видните пророци са се обезверявали. Те са проповядвали, т.е. предсказвали някои неща, и каквото са предсказали, не е станало. Такъв пример имаме с един от еврейските пророци, когото Бог изпрати в Ниневия да проповядва на хората, че след 40 деня Ниневия ще пропадне. Той предсказа това на хората от града Ниневия, но Ниневия не пропадна. Така е хроникирано в Библията. Много работи, които са предсказани, са станали, но много работи не са станали.

Мнозина от вас смесват вярата с вярването, с човешкото прозрение, със знанието. Вярата е един Божествен принцип, една Божествена сила, която функционира в света. Вие трябва да разбирате качеството и времето ѝ. Вярата не се проявява всякога. Вярата се проявява през известни епохи, епохално, но човек може всеки ден да развива вярата си. От времето на Моисея до Христа вярата се различава. Когато дойде Христос, Той написа една нова страница за вярата. Той създаде епоха на вярата. Моисей казваше: „Око за око, зъб за зъб“, обаче Христос каза: „Това няма да вярвате. Сега няма да бъде око за око и зъб за зъб, но точно обратното.“ Моисей казва: „Човек трябва да обича своя народ повече, а другите – по-малко.“ И Моисей имаше дълбоки причини да проповядва своето учение. Моисей не позволяваше на евреите да се женят за чужденци. Макар че ние днес поддържаме, че в любовта няма нации, няма никакви граници.

Не, в тази любов, която съвременните хора проповядват, има нещо неразбрано. Ако един бял човек се ожени за един черен, какво ще донесе на човечеството, кажете ми? Мислите ли, че ако един бял се ожени за един негър, че ще роди някакъв гений или светия? Вземете, има ли някой черен светия? Коя църква днес познава някой черен светия? Всички светии са все бели, все светли. Значи черният човек не може да бъде светия. Какъв брак е този, който се свързва между един бял и един черен? Двама души, които се женят, трябва да имат едно верую, един Бог, в Когото да вярват. Те трябва еднакво да разбират Закона на Любовта. Трептенията на тяхната кръв не трябва да бъдат противоположни, но еднакви. Някои казват, че единият може да бъде турчин, а другият – православен, те пак ще си живеят. Турците обаче имат една поговорка, като казват: „И така да е, пак не вярвай.“

Сега, аз ни най-малко не искам да засягам вашето положение. Ако засегна положението ви, ще кажете: „Ами какво да правим ние, които вече сме се оженили?“ Досега вие сте правили само проба в женитбата. Никой от вас не е женен. Това, което вие наричате на Земята женитба, не е нищо друго, освен проба, освен съдружие. Сегашната женитба е само учреждение – нищо повече.

Според мене истинска женитба, т.е. женитба по любов е онази, когато, мъжът и жената, като се оженят, никога да не виждат нищо отрицателно, нищо лошо в себе си. Каквото и да направи мъжът, каквото и да се говори за него, жената никога да не вижда никакви отрицателни постъпки в него, нито пък мъжът да вижда нещо лошо в жена си. Каквото направят единият или другият, те да виждат само добро.

Кажете ми, има ли няколко души между вас такива? Ако има няколко души само помежду ви, които живеят по този начин, аз съм готов да си взема думата назад. Освен това вие нямате още и религия. Че вярвате някои от вас в Господа, аз оспорвам това. Какво ще ми кажете тогава? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Господа. Щом работите ти почнат да изостават, ти не вярваш вече в Господа и казваш: „Какъв е този Господ, Който върти света както си иска?“ Щом мислиш така, ти нямаш никаква религия, за тебе не съществува никакъв Господ. И след това ще дойде някой да ми казва, че вярва в мене. Той може да вярва в когото и да иска, но това не е Закон на Вярата. Според мене вярата е отношение, връзка между души, които имат едно и също верую. Такива души са свързани със Закона на Любовта. Те работят за идване на Царството Божие на Земята. Това значи религия. Предназначението на религията е да прокара Царството Божие на Земята. Религиозните хора се отдалечиха от това разбиране и те обърнаха идеята за Царството Божие на частна собственост, да станат праведни, свети, че като отидат на небето, да вземат първото място. Това не е смисълът на небесния живот.

Сега аз засягам този въпрос от гледището на новото в света. Старото вече си отива, но онова, което ще дойде на негово място, ще хване ли новия път или пак ще тръгне по пътя на старото? Ако речете да хванете пътя на старото, вие ще имате същите резултати, каквито досега сте имали. Никой не е доволен от сегашния живот. Защо? Защото сегашните хора живеят в една полубожествена култура. Те не са още в Божествената култура. Ето, ние виждаме, че като наложи Бог една от своите заповеди на старите хора, на хората от старата култура, те не я изпълниха. Като не изпълниха заповедта на Бога, те излязоха от рая, и сегашните хора след тях влязоха в една съвсем човешка култура.

Ако разгледате вярванията на сегашните хора, ще видите, че там няма нищо Божествено. Ще чуете да се говори, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Че, ако една жена и един мъж се бият по 3 пъти на ден, каква култура е тази? Ако не се бият по 3 пъти на ден, и по един път да се бият, това не е култура. Даже и по един път в годината да се бият, това пак не е култура. Каква култура е тази, ако учителят бие учениците си, или ако майката бие дъщеря си? И това още не е култура. И след това ще кажат, че тоягата излязла от рая. Но тогава тоягата беше сурова, а сега е суха. Да те бият със сурова тояга, е едно, а да те бият със суха е съвсем друго. Казвате: „Какво нещо е боят?“ От един бой до друг има грамадна разлика.

При един от старите светии, който имал в себе си златни монети, идвали бедни, просяци, да искат пари. Той ги запитвал: „Колко искате?“ Ако някой каже, че иска 20, 30 или 40 златни монети, той му удрял толкова плесници. За всяка златна монета той удрял по една плесница. Като си отивал дома си, бедният казвал: „Биха ме, но поне ми дадоха нещо.“ Тъй щото, ако отивате при този светия, той ще ви даде нещо, но колкото ви даде, толкова тояги ще ви удари. Ако удряте, удряйте поне на свят. Като ударите човека, дайте му нещо. А тъй, да набиеш човека, без да му дадеш нищо, в това няма никакъв смисъл. Казвате: „Засега ние още поддържаме боя.“ Така е, и от него има нужда някога. Знайте, че този порядък, в който сега живеете, има смисъл, във всяко нещо има някаква ценност. За да се измени този порядък, да се замести с новия, вие трябва да го прекарате през огън. Като го прекарате, като руда, през голям огън, вие ще можете да извадите златото, което е скрито в нея. Вие трябва да извадите ценното, съдържанието от тази руда. Всички хора трябва да минат през огън. Затова и Писанието казва: „Всичко старо трябва да изгори.“

Онези от вас, които не могат да тълкуват нещата, казват: „Какво ще остане тогава, като изгори светът?“ Ценното ще остане. Засега в света има много неща, които не са ценни. Вие влизате в един град и се чудите на красивите му здания. Вие се чудите на големите здания, но не знаете какво представят те. Идете в Ню Йорк, да видите там 25-етажни здания, в които живеят не по-малко от 250 фамилии. И ако погледнете от кой и да е прозорец на тези здания, вие няма да видите никакъв слънчев лъч. Красиви са тези здания, но най-ценното – Слънцето, не прониква в тях. Те са цели затвори. Но ако ви се падне да отидете в някой от крайните квартали, като квартала Баури, в който живеят повече от 50 000 души жители, вие едва ще излезете оттам. Благодарете се, ако можете да излезете от този квартал здрав и читав, с дрехи на гърба си. Тъкмо сте се облекли с фрак, с цилиндър на главата си, или с чисти, хубави дрехи, едва ще се запазите да не ви оберат. Но от калта на децата няма да се спасите. Те ще ви накалят. Тези деца ще ви накалят, ще нахвърлят кал върху вас. И дрехите, и шапката, всичко ще бъде кално, и като излезете оттам, всички ще знаят, че сте минали през този квартал.

Казвам: И сега е същото положение на Земята. Кой светия, който е дошъл на Земята, не са го оцапвали? За кого вестниците не са писали? Кой християнин на времето си не е бил преследван? Какви ли епитети не са туряни на християните по това време, пък и до днес още се преследват всички хора с нови идеи. Какви ли епитети не са туряни на жената? Цели романи има писани за нея. Когато някой писател иска да въздигне една жена, той ще окаля друга. Едната ще я представи като разумна жена, а другата – паднала жена. И по този начин, чрез този контраст, той ще въздигне едната, а другата ще понижи. След това ще представи един морален човек, с голям морал в себе си, у когото се събужда едно възвишено благородно чувство да повдигне тази паднала жена. Питам: По този начин на възпитание, от толкова хиляди години насам, колко мъже и жени са се повдигнали?

Желанието на човека да подигне света трябва да бъде лично желание. Всеки сам трябва да пожелае да се подигне. Ако в една жена няма желанието да се подигне сама, никой друг няма да я повдигне. И ако един мъж сам няма желание да се повдигне, никой друг не е в състояние да го повдигне. Ако в един мъж няма желание сам да се контролира, никой друг не може да го контролира. Ако една жена няма сама желание да се контролира, никой друг не може да я контролира. И ако едно дете само не може да се контролира, никой друг няма възможност да го контролира. Ако педагозите продължават да мислят, че с техните методи те ще могат да възпитат децата и да ги отправят в права посока, аз оспорвам това тяхно твърдение. Ако това беше възможно и лесно, защо Христос, Когото считат за божество, не може днес да оправи тия 500 милиона християни и да ги тури в правия път? Че какво ни препятствува? Защо не може това да се постигне? Защо не можете да измените човешкото естество?

Никой не може да действува против вярата на човека. Когато се казва, че можем да бъдем едно с Христа, разбирам, че и у нас трябва да действува желанието, онази воля, да изпълним волята Божия. Значи, нашата воля и волята на Христа трябва да действуват в една и съща посока. Когато волята на хората се съединява в едно, тогава те стават силни. Някой казва: „Аз оправих този свят.“ Не, човек може сaмо да даде условия за нещо, но той сам не може да оправи тази работа. Аз мога да дам условия за една ябълка или за една круша да израсне, но ни най-малко не мога да вложа в нея импулса за растене. За да израсне ябълката, в услуга са ѝ дошли светлината, топлината, влагата и почвата. От друга страна, и аз мога да ѝ създам някои благоприятни условия, но по никой начин не мога да вложа в нея онзи импулс за растене, който ѝ е даден от самата природа, от Бога. Който мисли по друг начин, той е на погрешен път.

Днес хората са станали много умни, научили се да присаждат. Те могат да присадят на една ябълка круша, или на крушата – череша или слива, но не могат да видоизменят естеството им. Ако един ден се пречупи присадката отгоре, веднага, ако коренът на дървото е бил слива, или череша, черешата ще започне свободно да си расте. По същия начин и ние, хората, се присаждаме и мислим, че спасението на човечеството седи в присаждането. Някой казва: „Да има някой да ме присади.“ Обаче, щом тази присадка се пречупи, веднага пак ще се прояви първото естeство на човека.

И апостол Павел, който беше израилтянин, като позна закона на противоречията, каза: „Кой ще ме избави от това противоречие?“ Той само загатна това, но намери един изходен път. Той каза, че човек може да претърпи едно превръщане. Низшето естество на човека може да се превърне, може да се преобрази, но за това се изисква голяма топлина и голямо налягане. И въгленът може да стане диамант, но за тoва се изисква голямо налягане и голяма топлина. Вие можете да образувате какъвто искате диамант, но за това се изисква голямо налягане и висока температура.

Същото може да се каже и за човека. Най-красивите и възвишени мисли, чувства и желания на човека се създават при най-голямата топлина и при най-голямо налягане. Казвате: „Къде да намерим тази голяма топлина?“ Най-голямата топлина в света, която е в състояние да разтопи и най мъчнотопимите тела, това е любовта, т.е. тя произтича от любовта. Без любовта вие не можете да образувате тази голяма топлина. Ако вие искате да станете господари на своята съдба, непременно трябва да оперирате с огъня на любовта. Вие непременно трябва да оперирате със силата на любовта. Щом имате тази топлина, след това ще ви трябва и голямо налягане. Налягането иде от Духа. За тази цел трябва да дойде знанието у вас. Знанието не може да се добие без светлина. Дето е мъдростта, там е светлината.

Има мъдреци в света, но за да добият нужната светлина и знание, те са минали през такива тежки изпитания, каквито вие не можете да си представите. За да се даде на някого името „мъдрец“, той трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може да си въобрази. Искате ли и вие да придобиете светлина и знание, да станете мъдреци, трябва да напуснете лесния път. Вие искате да влезете в небето, като място на забавления. Не, небето не е място за забавления. Небето е място на щастливите хора, но щастието не е забавление. Щастието е нещо велико. То представя онзи истински живот, отдето може да се види смисълът на живота. Има ли този живот, човек ще може да се справи с всички свои мъчнотии, дето и да е, при каквито условия и да се намира.

И сега, понеже сте на Земята, вие търсите вашето щастие. Имате право да го търсите, аз не съм против вашето щастие, защото и аз сам го търся. И аз искам щастието, но не е достатъчно само да се търси, но трябва да се разбира. И аз търся щастието, и аз хлопам навсякъде заради него. Само с искане нищо не можеш да намериш. Чрез искането човек може да намери пътя, по който щастието ходи. По пътя на търсенето пък ще намерите мястото, дето щастието е заровило своето богатство. По пътя на хлопането ще намерите всички приятели на щастието, от които ще научите характера на щастието. Като намерите щастието, вие трябва да се научите как да се обхождате, да се отнасяте с него. При сегашното си разбиране на нещата, макар и да минавате за религиозни и за духовни хора, вие още не сте такива. Представете си, че двама млади се обичат и след време се оженят. Те имат еднакво верую, обичат Бога. Но ако се случи в дома на тия млади [да] дойде един млад човек, по-красив от мъжа на младата жена, той веднага ще се уплаши, ще помисли, че тя ще го хареса повече. И ако те започнат да се разговарят помежду си, той ще остане недоволен. Или, ако в този дом влезе една жена, по-красива от възлюбената на мъжа, какво ще помисли тази възлюбена? Те се представят за набожни хора, но не си вярват, нямат доверие един на друг. Не само тия двама са на изпитание, но на същото изпитание се намирали и бедният Лазар, [и] богатият, при когото Лазар често се явявал. Ако сиромахът Лазар, като вижда богатия, всякога добре облечен и нахранен, а също така и целият му дом, децата и жената, и каже, че какъв е този Господ, Който е дал в изобилие всичко на богатия, а на него е дал само сухи корички хляб, този сиромах е на крив път. Той вади криви заключения. Той не мисли логически правилно. Изводите му не са прави и заключението му не е право.

Сега, като ви говоря като на ученици, аз имам пред вид, че никой от вас не е женен. И понеже не сте женени, вие искате да се ожените. Понеже сте дошли на Земята да се жените, сега аз ви разправям как трябва да се жените. Вие можете да ми разправяте, че сте учени, това-онова, но всичко туй трябва да го турите настрана и отново да започнете. Ако сте в света, вие можете да живеете както искате. Там аз не намирам никакви противоречия. Но разумният човек, като ходи в пътя си, той не трябва да пълни кесията си с кал, че като среща бедни и болни хора, да вади от калта и да им дава. Ако има кал в кесията си, в такъв случай той трябва да бъде един лекар, който да вземе тази кал и с нея да помогне на болните хора. С кал може да се превърже раната на някой болен, но за подаяние кал не може да се дава. Ако носиш нещо със себе си, ти трябва да носиш някакъв скъпоценен камък или някакъв предмет от най-чистото злато. Ако носиш нещо в торбата си, ти трябва да носиш най-хубавия хляб, най-чистата вода, най-хубавите дрехи и обуща. Някой казва, че не носи какви и да е обуща или каква и да е шапка. Не, ако нося обуща, аз не бих желал да нося обуща от свинска кожа. Нося ли такива обуща, краката ми непременно ще почувствуват тази свинска кожа. Аз даже не бих желал да нося обуща и от гума, защото гумата ще привлече всичкото влияние на електричеството и магнетизма от Земята. От мое гледище гумените обуща не са много хигиенични. Ще кажете, че са здрави. Те могат да бъдат здрави, но не и здравословни. Аз имам един инструмент, с който понякога си правя малки дупчици на своите обуща, за да могат през тях да проникнат силите на Земята. Сега да не би и вие да се заемете да правите такива на обущата си, защото през тях ще минава не само магнетизмът и електричеството на Земята, но и водата.

Казвам: Вие трябва да носите в ума си само една идея – да учите. Този съвет ви давам. Не взимайте нещата в тяхното статическо положение. Не взимайте работите в тяхната свършена форма. Никога не желайте да бъдете най-добрият човек, нито най-богатият, нито най-ученият. Никога не мислете за нещата в тяхната завършена форма. Освободете се от понятието на господар или на слуга. Не мислете дали сте господар или слуга, мислете, че сте свободни. Освободете се от понятието на учител или на ученик. Дръжте в себе си мисълта, че Бог ви е изпратил на Земята да бъдете в даден момент или господар, или слуга, или учител, или ученик.

Това е един практически метод, чрез който човек може да се освобождава от тежестите си. Щастието, което човек има, е само един момент през деня, то е моментно. Един човек може да ти бъде верен само в даден случай. Следователно отношението на един човек към друг може да се изменя. За себе си някой човек може да е неизменяем в отношенията си, но вие може да му искате нещо, което ни най-малко не е във ваша полза и което не говори, че този човек е изменил отношенията си към вас. Представете си, че вие сте се разгневили на някой човек и искате да му отмъстите. Дохождате при мене, искате един нож или някакво огнестрелно оръжие. Аз по никой начин няма да задоволя вашето желание – никакво огнестрелно оръжие няма да ви дам. Това показва ли, че аз съм изменил отношенията си към вас? Или ако дойдете при мене и искате вино. Аз пак няма да ви услужа. Това не значи, че любовта ми към вас е по-малко, отколкото ако бях ви услужил.

Следователно да обичаш един човек, това не значи, че трябва да му услужваш във всички негови желания. Ако пък му дам всичко, каквото иска, тогава ще кажа: „Ще ти дам каквото искаш, но ти сам ще носиш отговорността на своите желания. Ти няма да ме държиш отговорен за своите постъпки.“

И Бог е дал пълна свобода на човека, но го е оставил да носи последствията и отговорността за всички свои постъпки. Той казва на човека: „Ако вървиш по този път, ти ще носиш последствията за постъпките си.“ И сега хората са свободни да правят каквото искат, но като дойдат лошите последствия, те казват: „Защо Господ е направил света така?“ Хората сами си създават нещастия. Ако днес в някое семейство влезе една млада жена, веднага другата става нещастна. Веднага сърцето ѝ се свива, тя поглежда неспокойно към другата жена. Питам: Каква връзка има между идването на тази жена и тревогата на първата? Тази жена се заблуждава. Силата на човека не седи във външната му красота. Човек може да бъде красив и да има сила, но той може да бъде грозен и пак да има сила. Отде предполагате, че този човек ще употреби силата си за зло? Че, ако един ангел слезе от небето, мислите ли, че той може да се влюби във вашата дъщеря? Когато ангелът погледне към дъщеря ви, той вижда, че тя не е направена от фина материя. Когато вляза в някоя дрехарница, с пипане на дрехата аз веднага познавам от каква материя е направена, какво е качеството ѝ. Мислите ли, че ако цветът на материята е хубав, че и самата материя е хубава? Колкото и да е хубав цветът на материята, ако качеството му не е добро, той не може да радва човека. Като се разгледа материята под микроскоп, може да се види дали е вълна или памук.

Казвам: Спрете се върху онзи велик закон, който оперира в човека. Ние трябва да знаем този закон и да го изпълняваме. Що се отнася до човешките закони, човек трябва да ги е надраснал. Има закони, които по никой начин не могат да се отменят. За пример, влизаш ли във водата, ти непременно трябва да знаеш да плуваш. Ако не знаеш да плуваш, ти ще се удавиш. Ти влизаш в света, но ако не разбираш силите на парите, ти и там можеш да се удавиш. Парите развращават човека. После ти влизаш в сиромашията. Сиромашията е място, дето човек придобива знания. В богатството човек не може да научи това, което учи в сиромашията. В сиромашията именно човек може да намери онези хора, които го обичат. Като сиромах, човек може да намери онези, които го обичат, а не като богат. Сиромашията е пробният камък, чрез който човек познава хората. Понякога Бог ни поставя в условията на сиромашията, за да ни изпита.

Вие виждали ли сте бедни хора богати и богати – бедни? Виждали ли сте някога как се отнасят жената и децата в някое семейство със своя баща? Като влезе в дома си, никой не му обръща внимание. Те го считат като будала. Като вляза в дома му, този човек ме посреща и ми казва: „Синовете ми и жена ми ме считат голям будала, но аз не съм такъв. Те не ме познават.“ Тогава влиза жена му и казва: „Ние трябва да угостим нашия гост. Купи нещо, защото в къщи нямаме нищо приготвено.“ – „Няма нищо, жена, този човек не се нуждае от никакви гозби.“ В това време той хлопва с пръчицата си и веднага в стаята се слага трапеза, с разни плодове, тропически, каквито никой не е виждал. Казвам: Това, което този мъж носи в себе си, жена му даже не го е сънувала. Жена му живее с човек, когото не познава. Ако тя го обичаше, той щеше да ѝ се открие, но понеже не го обича, той остава затворен за нея. И тогава тя казва: „Отде ми даде Господ този мъж, да се мъча с него?“

Къде е пробният камък сега? Изследвайте човешките души. Всяка душа е един велик свят. Когато някои казват, че Месечината е празна, ненаселена, това се отнася само за тези, които така мислят. Месечината, Венера са забулени за човешките очи. Юпитер се намира в огнено състояние. Сатурн е студен, той има обръчи около себе си. Сега той е без трите венци, защото ги е изгубил. След няколко години ние можем да видим тези венци. Те се губят и явяват периодически. Това е едно оптическо положение, което той приема в своето движение.

И тъй, напуснете своите детински схващания за Бога. Вие придавате на Бога такива качества, каквито човек има. Силата и величието на Бога седи в това, че Той [търпи] всички наши глупости. Като мине покрай нас, Той всичко вижда. Няма нещо, за което, ако се оплачем на Бога, да не го оправи. И после като видим, че всичко се е наредило добре, съжаляваме, че сме се оплаквали. Ти се оплакваш от брата си. Господ те пита: „Какво е направил брат ти?“ – „Изяде ми 100 000 лева.“ Той заповядва на ангелите да ти дадат 500 000 лева. Какво лошо ти е направил брат ти? Вместо 100 000 лева ти получи 500 000. Ако той не беше ти изял 100 000 лева, ти нямаше да получиш 500. Че какво зло е направил брат ти тогава? Мъжът се оплаква от жена си, че го измъчила. – „Дайте му друга жена, по-красива и по-добра от другата.“ Какво лошо има в това? Какво е изгубил този мъж? Нищо не е изгубил.

Когато двама души не живеят добре помежду си, Господ ги размества. Той праща единия от тях при други хора, а при втория изпраща онези, които го заместват. Бог всичко може да направи, да подобри живота на хората. Бог размества хората.

Често хора, които се обичат, се запитват дали ще се познаят един ден на онзи свят. Може да се познаете, а може и да не се познаете – зависи. Вземете примера за Лазара и за богатия. Богатият представяше един аристократ, с богато положение, който мислеше, че всичко знае. А Лазар представяше един невежа, човек несретник. Богатият казваше за Лазара: „Нека си научи урока. Затова е пратен на Земята.“ Там именно седи погрешката на богатия. Лазар си учеше урока много добре. Но богатият не се поучи от Лазара. Сиромахът Лазар беше благ човек. Когато богатият минаваше покрай него, той го поглеждаше мило, с мил поглед. Обаче богатият си казваше: „Нека си научи урока, да знае, че тези работи не минават пред мене. Работа, работа се иска в света. Пари, пари трябва да се печелят.“ Понеже богатият не се поучи от благостта на Лазара, като отиде на онзи свят, положението им се смени. Лазар взе мястото на богатия, а богатият – мястото на Лазара.

Сега ще ви приведа един пример, който, ако не можете правилно да изтълкувате, може да ви съблазни. Той е из американския живот. Двама американци се сдружават, влагат доста големи капитали и започват заедно да търгуват. По едно време те си казали: „Хайде да се оженим, да ни тръгнат работите по-добре.“ Оженили се, но и на двамата работите не се оправили. Единият казал: „Каква беля си наведох на главата!“ И другият казал: „Като се ожених, създадох си само по-голяма беда на главата.“ Какво да правят? Решили да разменят жените си. Като разменили жените си, те започнали да живеят добре. Това става навсякъде в света. Като направят една погрешка с жененето си, хората поправят тази погрешка, като разменят жените си. Те я поправят по американски. Човек започне една работа, не му върви. Той прилага един, втори, трети начин, докато най-после му тръгне.

Като не могат да живеят мъжете и жените добре, те искат да се развеждат и питат: „Трябва ли да се развеждаме?“ Ако става въпрос до Божественото, казвам: С Божественото в себе си не се развеждай, но с човешкото можеш да се развеждаш. Божественото дръж, а с човешкото можеш да се развеждаш. Човек едва сега е почнал да прави опити да живее с Божественото.

„Вярата на синаповото зърно.“ Ако вашият вътрешен живот се смущава, това показва, че вярата ви е слаба. Синаповото зърно е свързано с истината. Ти трябва да обичаш истината. Буквата И е сврзана с истината. Буквата А е свързана със знанието в човека. Човек трябва да има знания. Буквата О представя онези велики Божествени условия, при които добродетелта трябва да расте.

Ако мислите, че това е теория, вие трябва да направите опит да я проверите. Понеже мъжете и жените често се спъват в живота, ще ви дам едно правило, което трябва да приложите. Дали ще имате успех в тази работа, то е друг въпрос. За пример, при вас дойде една сестра и започва да се оплаква от мъжа си, че не могат да живеят добре. Тогава другите сестри взимат нейната страна и започват да укоряват не само нейния мъж, но всички мъже. Те казват, че мъжете са груби, не влизат в положението на жените. По техен адрес те отправят много думи. Не, това не може да оправи мъжа. Нека тези няколко сестри се съберат на едно място и помислят от какво се нуждае този мъж. Ще видят, че на този мъж му липсва любов. Тогава нека те се помолят за него, нека му изпратят своята любов. Нека всички сестри го обикнат чрез неговата жена. Ако те успеят да го обикнат, той ще започне другояче да вижда жена си, в друга светлина. Като погледне жена си, той ще каже: „Измени се нещо моята жена, станала е по-красива, очите ѝ са станали по-красиви“ и т.н. Тогава, каквото направи жена му, всичко ще му бъде приятно. Същия закон можете да приложите и по отношение на мъжа. Когато мъжът се оплаква от жена си, нека се съберат десетина братя, десетина мъже и да се помолят за своя другар. Ако те успеят да обикнат жената на своя другар чрез него, той ще започне да вижда, че тя се е изменила, станала е по-добра и красива.

Всички вие страдате от безлюбие. Вие искате да поправите света с педагогически правила. Казва жената: „Аз трябва да готвя хубаво на мъжа си.“ Не само че трябва да му готвиш хубаво, но и хубаво да се обличаш и хубаво да му говориш. Хубави са тези работи, но те са второстепенни. Те сами по себе си ще дойдат. Кажете ми, как ще говорите сладко на един човек, когато нямате любов?

Аз съм правил в това отношение много опити. Дойде някой при мене, иска някаква услуга. Аз му давам 10 лева. Той казва после: „Много жесток човек си, не влизаш в положението ми. Какво може човек да направи с десетина лева? Дай повече.“ Дадеш му 100, пак е недоволен. Дадеш му 200, пак е недоволен. Не стига това, но отгоре казва: „Откак се запознах с тебе, всичко ми тръгна назад. Книги не мога да чета, обърках се.“ Какво трябва да кажа на този човек? Аз проверявам какво е моето учение. Казвам му: „Прав си.“ Той дойде при мене и се проявява такъв, какъвто си е. Защо трябва да искам да се проявява такъв, какъвто не е? Аз не търся в света светии, нито търся гении или талантливи хора, но и грешници не търся. Какво търся? Аз за себе си зная какво търся. Аз търся само Едного в света. Във всички хора аз търся Бога – нищо повече. Ако срещна един грешник, в него аз търся Бога. Като видя богатия, сиромаха, животното, водата, растенията, камъка, въздуха – във всичко търся и виждам Бога. И мечката като срещна, тя престава да бъде за мене мечка. Мечката е мечка докато не съм видял Бога в нея. Щом видя Бога в мечката, тя ми става мила и приятна. Докато не видя Бога в мечката, тя не ми пада на сърце. И в светията търся Бога. Докато не Го намеря, светията не ми свети. И докато в гения не намеря Бога, за мене той не е никакъв гений. И в талантливия, докато не видя Бога, той за мене не е талантлив човек. Навсякъде търся Бога. – „Много проста работа.“ – Не е проста работа. Аз виждам, трудно е положението на хората, но мъчно може да им се помогне. Влизам в положението на човека, но не мога да му помогна.

Аз съм правил много опити, мъчно можеш да убедиш човека. Но все пак съм намерил един начин да убедиш човека и да му помогнеш. Срещам едного, който ми се оплаква, че някой му взел 500 лева и 3 години вече, но не му ги връща. Питам го: „Не можеш ли да му простиш, да не искаш тия пари?“ – „Как да му ги простя?!“ – „Добре, ако аз платя за него, ще му ги простиш ли?“ – „Ама той ще ми върне ли парите?“ – „Ето, аз плащам за него.“ – „Ама той ще си плати ли? Аз искам и той да си плати. Не, това не е метод.“ След това отивам при онзи, който има да дължи тия пари, и му казвам: „Слушай, този, на когото дължиш е малко сприхав човек, ще ти създаде големи бели, ще те мачка. Ето, вземи тези 600 лева и иди да си ги платиш, да се освободиш от него.“ – „Ама как, за 500 лева ще ме убие ли?“ – „А бе, ти си плати, да се освободиш. Той и за 100 лева може да те претрепе.“ – „Е, тогава нека сам дойде да си ги вземе, няма да му ги нося на крака.“ Както виждате, първия не мога да го убедя да вземе парите от мене, иска и длъжникът му да си ги плати. Вторият пък не иска да приеме парите, или иска кредиторът му да дойде да си ги вземе. Той пита: „Защо ти трябва да ми дадеш пари? Нека почака малко.“

Питам: какво ме интересува единият и другият човек? Интересуват ме. Хората са свързани помежду си. Не мога да кажа, че ще го оставя да прави, каквото иска. Щом левият и десният крак ме заболят, положението ми не е безразлично. И двата крака ми трябват. За мене всички хора са важни.

Аз съм намерил един метод, по който да убеждавам хората. Ще ви приведа един пример. Това беше във Варна. Дохожда при мене един господин и ми казва, че Бог не съществува, никакъв друг свят не съществува, че всички светове са празна работа, че те са само забавления за хората и т.н. „Аз не искам никой да ме убеждава в това и не може да ме убеди никой.“ Виждам, че този човек е млад и му казвам: „Знаеш ли, че този Бог, в който ти не вярваш, е намислил да ти даде една много красива, 19-годишна мома?“ – „Тъй ли? Ако ми даде такава мома, аз ще повярвам в Него.“ – „Ще опиташ.“ Тогава намери той една млада, красива мома и повярва в Бога в момата. – „Ако намеря такава красива 19-годишна мома, готов съм да повярвам в Господа.“ – „Ще я намериш, не се шегувам.“ Аз започвам да му описвам каква ще бъде тази мома. Описвам я точно такава, каквато е на сърцето му. И на него му става приятно. Като видя, че има възможност да намери такава мома, той казва: „Чакай, аз още не бързам, доста съм груб, че се страхувам да не би да я изгубя. От тази моя грубост тя ще започне да търси друг някой. Не искам още да се женя.“

Та казвам: Има Един, Който всякога ни обича. Все има нещо, заради което Бог ни обича. Той е вложил у нас нещо, за което ни обича. Най-малко Той е вложил Своя живот в нас. Дали ще бъдеш на Земята или в онзи свят, все ще се намери някой, който да те обича. Любовта не може да се унищожи. Никой не може да живее сам. Човек трябва да обича и да го обичат. Ако ти не можеш да видиш Бога във всички форми както действува, ти не можеш да бъдеш щастлив човек.

Казвам: При сегашните условия на живот много съблазни има в света. Съблазните не могат да не дойдат. Те неизбежно ще дойдат, но да се избегнат, човек трябва да изпълнява волята Божия. Вие трябва да виждате във всички хора доброто, което се крие в сърцето им. Така, както разбирам хората, аз зная, че никой човек не мисли лошо. И за мъжа, и за жената мога да кажа същото. Дълбоко в себе си нито мъжът, нито жената имат желание да направят някакво престъпление. Престъпленията, които хората вършат, не са техни, те са съвършено чужди неща. Когато казваме, че човек може да се огреши, вярно е това. Човек може да се огреши, но това състояние е чуждо, не е негово. Когато сгреши, човек си въздъхне и казва: „Има нещо у мене, което не го харесвам. Отде е дошло, и аз сам не зная.“ Той започва да страда. Дълбоко в душата си той съзнава, че не е направил добре, и се измъчва. И той се чуди как не може да се освободи от него. Та, това, от което не могат да се освободят хората, от него страдат. От него страдат и мъже, и жени, и учители, и ученици, и господари, и слуги – всички страдат от това в себе си, от което не могат да се освободят. Нито в душата на слугата, който краде, има нещо от това престъпление, нито в душата на господаря има нещо против своя слуга. Това е едно подхлъзване, нещо привидно. Следователно заблужденията на хората се дължат на това, че те са направили привидните неща реални и от тях се заблуждават и започват да страдат. Трябва да се правят научни изследвания.

Сега, да ви приведа един пример из моя живот. Дохожда един ден един познат и ми оставя една полица от голяма, крупна сума, да седи при мене на съхранение, защото инак е щял да я забута някъде. „Мене могат да ме оберат, а ти всичко виждаш, тебе не могат да те оберат.“ Имаше доверие в мене и остави полицата си. Остана при мене полицата, но си казвам, че може да си навлека някаква беля с нея. Турих я в една кутия. Минаха се година, две, той още не дохожда. Един ден я потърсих, да видя седи ли на мястото си, но не я намирам. Мисля си: „Къде ли съм я турил?“ След това взеха да ми дохождат други мисли: да не би някой да е влязъл в мое отсъствие и да е взел полицата. И след това трябва да я плащам на човека. Взех да си мисля кой може да е влизал. Седя спокойно и размишлявам. Един ден нареждам книгите си и в една кутия, забутана някъде, намирам полицата. Извиквам всички ония, които предполагаха, че този или онзи е влизал, и им показвам полицата. После си мисля: Ако не беше се намерила тази полица, как щях да убедя човека, че наистина е изгубена? По никой начин не бих могъл да го убедя. Преди да намеря полицата, обръщам се към тия духове, които са си поиграли, и им казвам: „Ще донесете полицата тук – нищо повече.“ След време те донесоха полицата, туриха я в друга кутия и така се свърши работата. Аз не се рових да търся много. Казах им да не си играят с мене и да донесат полицата. Иначе щях да заведа дело против тях.

Казвам: Често вие имате пълно доверие на някои, които могат да създадат ред интриги. Не се съблазнявайте, но помнете, че всичко в света съдействува за добро. Имаш лош мъж – за добро е. Имаш лоша жена – за добро е. Имаш лош син – за добро е. Имаш лоша дъщеря – за добро е. Като дойде добрият син, за какво иде? За благословение. Лошата жена е за добро дадена, а добрата – за благословение. Значи лошите хора са за добро, а добрите – за благословение. Като държите тази философия в ума си, ще ви олекне.

Казвате: „Лесно се говори, но мъчно се прави.“ Лесно се говори, но и мъчно се говори. Не мислете, че сега ми е лесно да ви говоря. Знаете ли колко беля си създавам с вас, като ви говоря? Като слушате да ви говоря по някои въпроси, вие се заемате да правите опити. И колкото опити излязат неуспешни, вие казвате: „Учителят ни накара да правим тези опити.“ И след това ще започнат ред тълкувания, или да питат защо трябва да си губят времето. Ако е въпрос за оправяне на света, не съм аз, който заповядвам на пролетта да дойде. Не съм аз, който заповядвам на Земята да се върти около Слънцето. И без моята заповед Земята се върти около Слънцето, около своята ос; пък и Месечината се върти около Земята все без моя заповед. Хората се раждат и умират пак без моя заповед.

Някои ще кажат, че вярват в Бога. Не, аз ви говоря сега по човешки. Човешките работи са човешки, а Божествените работи са извън човешкото съзнание. Вие говорите за Слънцето, но ходили ли сте на Слънцето? Колкото и да ме убеждавате, никой от вас не е ходил на Слънцето. Ако ме питате дали аз съм ходил на Слънцето, ще ви кажа като човек, че не съм ходил на Слънцето. Пиша романи, приказки за Слънцето. Пък мога да ви кажа, че съм ходил на Слънцето да видя дали ще ми повярвате. Не съм ходил, но ако искам, мога да отида на Слънцето. Всичко, което съм поискал, аз съм го направил. Аз поисках да дойда на Земята, и дойдох. И вие сте толкова силни, колкото съм силен и аз. И вие сте поискали, и сте дошли. Следователно, колкото съм силен аз, толкова силни можете да бъдете и вие. Де е вашата слабост тогава? Сега да кажа обратното: На Слънцето не съм ходил, но мога да отида. Първото положение можете да оспорите, но второто положение? Като казвам, че като поисках да дойда на Земята, и дойдох, така и вие поискахте да дойдете на Земята, и дойдохте. Защо първото положение повярвахте, а второто не вярвате? Защо не вярвате, че можете да отидете на Слънцето? Аз да ви кажа: защото любовта ви към Слънцето е по-малка, отколкото любовта ви към Земята. А у мене любовта ми към Слънцето е по-голяма, отколкото любовта ми към Земята. Тази е разликата само. Ако любовта ви към Слънцето е по-голяма от тази към Земята, и вие ще можете да отидете на Слънцето. Всички неща стават по Закона на Любовта. Езика, който обичате, или предмета, който обичате, всякога ще бъдете в него пръв. Онзи предмет, към който любовта ви е по-малка, и успехът ви към него ще бъде среден. Същото се отнася и към живота. Ако любовта ви към живота не е толкова силна, и животът ви няма да бъде много добър.

„Вяра като синапово зърно.“ Когато работите ви не вървят добре, намерете десетина или най-малко трима ваши приятели и ги помолете да съединят умовете си с вашия и да се помолят да тръгнат работите ви напред. Щом пожелаете това, работите ви ще тръгнат напред. Ако трима души се съберат на едно място и искрено пожелаят някой да оздравее, той непременно ще оздравее. Ако трима души се съберат на едно място и повярват в нещо, то ще стане. Но вярата им не трябва да бъде вярване, като това на онази баба, която имала пред къщата си една чукара и казала: „Ще се помоля сега, та като стана сутринта, да видя, че чукарата се е махнала от пред прозореца ми.“ Като станала сутринта, тя видяла, че чукарата била на мястото си. Тогава тя казала: „Стана така, както си мислих.“ Значи, тя си мислила: „Тази чукара я се махне, я не се махне.“ И наистина, чукарата не се махнала. В този случай аз ни най-малко няма да се моля чукарата да се махне, но аз ще се махна от къщата. Понеже аз съм, който мога да изменя закона, затова ще отида на друго място да живея. Но чукарата не може да ми представя някаква мъчнотия.

Не си създавайте излишни мъчнотии. Вие сами си казвате, че работите ви няма да вървят, и наистина не вървят. Вие сами се самоосъждате. Не, кажете си: „Бог ме е изпратил на Земята, дал [ми е] отлично сърце, отличен ум, отлична душа и дух, дал ми е сила, и тази работа, която започвам, ще върви, защото е Божествена. Тя не може да не върви.“ Някой казва, че не може да живее добре с жена си. Не, нека си каже, че ще живее, ще се разбере. Не е въпрос да предприемете само една служба, но турете в ума си мисълта, че сте двама души на една работа, и ще се споразумеете. Вие сте учител и ученик – ще се споразумеете. Вие сте господар и слуга – ще се споразумеете. Според великия закон някой път е по-добре да бъдеш господар, а някога – слуга. Някой път е по-добре да бъдеш слуга, или учител, или ученик, или жена, или мъж. През всички фази на живота трябва да мине човек. Не трябва да има нещо, което да те спъва. Каквото и положение да си представиш в ума си, да си готов да го заемеш, да влезеш в това положение. Да не те е страх. Страхът и любовта действуват еднакво. Това, което най-много искаш, ще ти дойде до главата. И това, което най-малко искаш, и то ще ти дойде до главата.

Затова турете в ума си положителната мисъл: „Не сме ние, които ръководим света.“ Чрез Своята любов, чрез Своята мъдрост, чрез Своята истина и сила, Бог е определил нещата. Той е предначертал пътищата на всички живи същества. Бог се грижи за вашия ум, в който вярвате. Вярвайте в ума си, той ще ви изведе на правия път. Какво друго да ви кажа? Няма да ви кажа да вярвате в мене. Няма да ви кажа и да вярвате в Христа. Вие в Христа вярвате, защото Бог е говорил чрез Него. Вярвайте във всеки човек, чрез когото Бог говори. Всеки човек, чрез когото Бог не говори, не му вярвайте. Всеки човек, който говори от Бога, вярвайте му. Който говори от себе си, него изслушвайте и му кажете: „Ще опитам това нещо, и ако се окаже вярно, ще го направя.“

Казвам: Когато стане въпрос за човешкото, ангажирайте се по отношение на него да го опитате. Що се отнася до Божественото, него прилагайте в живота си. Това значи да имате вяра колкото синапово зърно.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

20-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 18.IV.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, аз, може, жена, има, съм, сега, земя, мене, хора, свят, всички, бог, казва, всичко, любов, себе ,

 Неделни беседи , София, 18 Април 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder