НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двамата сина

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Двамата синове

Най-често използвани думи в беседата: живот, любов, казва, може, човек, има, пари, съм, син, аз, две, жена, иска, бог, казвам, сега, хора, ден ,

 Утрини Слова , София, 11 Април 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 15 гл. от Евангелието на Йоана, от 15 ст. нататък.

Размишление.

Ще започна с един анекдот из живота на Нютона. Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване. Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона. Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари. Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята. След два часа тя отново влязла в кабинета на учения, да вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето.

Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката си държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника. Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може. Обаче, има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.

Сега, като говоря, казвате: Учителят ще ни каже нещо. – Учителят говори на учениците си и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори. Тя иде от големите и малки реки и се събира в езерата, в моретата и в океаните. Водата тече, но никога не изтича. Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без да изтича. Другото подразбира, че, колкото и да тече, водата никога няма да се свърши.

Учителят продължава да говори на учениците си: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот. Някои искат да станат велики. – Как? – Чрез външно знание, външно растене и външно богатство. Всъщност, величието на човека се заключава в неговия живот. Величието иде от големия Извор, от Първоизточника на живота. Той изпълва цялото Битие. Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота. Той носи различни имена. Някои го наричат любов, без да знаят, какво нещо е любовта. Тя ще остане неразбрана за вечни времена. В неразбирането й се крие красотата на живота. Който се опитвал да разбере любовта, да я обясни по някакъв начин, или да я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води. Да разбереш любовта, това значи да мислиш, че можеш да носиш земята на гърба си. Колкото е възможно да носи човек земята на гърба си, толкова може да разбере любовта. Някои казват, че знаят какво представят любовта, мъдростта и истината. Тяхното знание е подобно на малки хапчета, които всеки ден опитват.

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското. С думи любовта не се описва. Отчасти тя се чувствува, отчасти се възприема чрез мисълта. Първият признак, по който човек познава, че е навлязъл в областта на любовта, е неговият дълбок вътрешен мир. Същевременно той изпитва подем към Великото и Безграничното в света. Обаче, ако само за момент си помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието си. Следователно, ако си попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е. в зазоряването, не мисли, че всичко си постигнал. Радвай се на първия лъч и очаквай изгряването на слънцето. Ти ще видиш не само светлината на слънцето, но и чудесата, които то върши. Много неща са скрити за човешките очи. Много неща са скрити и за ангелските очи, и за очите на големите богове. Много неща са скрити и за напредналите и съвършени същества. Всички трябва да се радват за това, което е скрито за тях. Това, което се крие от всички същества, е любовта.

Казвам: Мислете за любовта, мислете за щастието в света. Някои мислят, че щастието е в многото имане. Не е така. Щастието обхваща и големите, и малките величини. Човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може да бъде нещастен и при най-големите придобивки. Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат. За да бъдеш щастлив, не е нужно да носиш голям товар на гърба си. Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма да постигнеш. Казват за някого, че не мисли право. – Защо не мисли право? – Умът му е обременен, голям товар носи на гърба си. Когато страда, човек е обременен с нещо. Страданието е път към любовта. Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми. Мине ли границата на любовта, душата започва да живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот. Докато е вън от любовта, човек живее във временното, в преходното. – Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание? – Чрез тях душата влиза в областта на великото, незнайното, във вечния живот – в живота на любовта. Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота. Само така човек може да използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.

И тъй, за да се домогне до любовта, човек трябва да има вътрешна светлина, т. е. светлина на съзнанието. Само при тая светлина той може да види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете. И като разбере това, ще работи съзнателно върху тяхното развитие. Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка си, искат подкрепа. Те мислят, че като простират ръце към майка си, силата е в нея. Майката се радва на простряните ръчички към нея, но до едно време. Ако това става цял живот, тя ще се отегчи и отчае. Колкото повече расте детето, ръчичките започват да правят пакости. Това не може да радва майката. Така всички хора простират ръце към Господа, искат да вземат нещо от Него. Обаче, нито детето може да простира цял живот ръце към майка си, нито големият човек може да простира цял живот ръце към Господа. Друго нещо иска майката от детето си – да се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух. Друго нещо иска Бог от човека – да се пробуди неговото Божествено съзнание. Когато детето се пробуди, изразът на очите му е друг, движенията му са игриви, съзнателни. Това радва майката, радва и окръжаващите.

Учителят пита учениците си: Защо сте дошли на земята? – Дошли сте да зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови да служите, да изпълнявате Неговата воля. Щом е така, трябва ли да викате и плачете по цели дни за своите нужди? Трябва ли да се оплаквате от неудобствата на своя живот? Искате да служите на Бога и да Го познаете. Как ще Го познаете? Казвате: „Бог е Любов." Как ще познаете любовта? Никой не може да познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота. Те са граница за минаване от обикновения живот към Божествения, от обикновената любов към Божията. Който иска да влезе в света на любовта, трябва да мине през тая граница. Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.

Какво прави човекът, който не е дошъл още до границата на любовта? Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва да се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания? Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за да влезе в живота. Женитбата не е нищо друго, освен влизане на момата в живота. Венецът, новите дрехи на младоженците представят външния, преходния, променливия живот на човека. Не е лесно да поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място. Поставиш ли ги веднъж, ти влизаш вече във вътрешния, неизменен живот.

Следователно, човешкият живот има две страни: външна, или материална, и вътрешна, или духовна. Те постоянно се сменят, а с тях заедно се менят и състоянията на човека – ту скръбни, ту радостни. Скърбите и радостите представят външната страна на живота, т. е. неговата външна дреха. Какво прави младата мома, когато се готви за живота? Тя се мие, чисти и след това облича бяла, нова, булска премяна. После се накичва със златни накити, със златна огърлица и застава пред олтаря на живота. Златните накити са нейните добродетели, без които не може да влезе в живота.

Питам: Защо се е накичила тая мома? За да се хареса на момъка ли? – Да се хареса на живота. Ако животът я хареса, и момъкът ще я хареса. Кой момък харесва болна, окъсана мома? Лекарят може да хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или да вземе пари от нея, или да й помогне. Ако услужваш на някого, услужвай безкористно. Ако майката очаква детето й да порасне, за да я гледа на старини, тая любов не е безкористна. Когато учителят учи учениците си и очаква да му платят, и неговата любов не е безкористна. Когато свещеникът служи и очаква да му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно. Така се спъват всички, които вървят в пътя. Правият път изисква безкористно служене, т. е. служене от любов. Който отива при Бога, трябва да се накичи с всичките си добродетели, да се облече с всичките си дарби и способности и така да се яви пред лицето Му.

В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син. По-малкият син отишъл в странство да се учи, но изял и изпил всичко с другарите си. Като останал без стотинка в джоба си и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща си, готов да работи при него като последен слуга. Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи. Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших да се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа. Не мога да се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе. Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал. После заповядал на слугите си да заколят угоено теле за него, да го окъпят и облекат с нови дрехи. Турил пръстен на ръката му и започнали да се веселят. В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен. Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това. – Брат ти си дойде от път, отговорили те. Големият брат се наскърбил и не се явил при баща си. Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо си недоволен? Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност. Цял живот ти работя, но ти никога не си заклал за мене едно теле. Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое. Ти разполагаш с него. Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението. За да се задоволи, трябва да му даде нещо. Какво се иска от човека? – Да знае, какво да прави във всеки даден момент. Иначе, той всякога ще се натъква на противоречия. Да не знаеш какво да правиш, това значи да влезеш в тъмна, неосветена стая. Колкото внимателно да стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет. Светлина е нужна на човека. Само при светлината се създават правилни отношения между хората. Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци. Каквито и да са отношенията между хората, още не са правилни. Те не почиват на закона на любовта. Влизате в една гостилница. Вън има надпис: Днес с пари, утре без пари. Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте! Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте. След това иде мъчнотията – трябва да плащате. Вие сте мислели, че може да се нахраните и да платите на другия ден. Гостилничарят не мисли като вас. Той казва: В гостилницата ми можеш да влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти си бил заблуден. Мислиш си: Не може ли да мина даром, без пари? – Без пари може само в любовта.

Какъвто е законът в гостилницата, такъв е и в живота: влизаш без пари, излизаш с пари. Какво представят страданията? – Плащане. – На кого ще плащам? – На гостилничаря. – Защо съм дошъл на земята? – Да платиш дълговете си. Дошъл си без пари, но като напущаш земята, ще плащаш. – Защо Бог създаде света? – Да се учиш. Питам: Кой син си ти – малкият, или големият? Малкият син се връща при баща си без пари. Големият син е недоволен от баща си, иска да го напусне. Често и вие сте недоволни от Господа. Той казва: Щом си недоволен, излез вън! Но като напуснеш къщата, ще платиш. Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща си, а големият го напуща. Малкият влиза без пари, а големият излиза с пари, недоволен от живота.

И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син. Първият не е разбрал още живота, а вторият го е разбрал. Двамата синове са в човека вътре. В един момент човек е доволен, в друг момент – недоволен. В един момент съзнанието му е будно, той е кротък, смирен, въздържан. В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен. В един момент се чувствува малък, слаб и уповава на Бога. В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може да направи. В края на краищата, не излиза така.

Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност. Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах да въздействувам, нищо не му дадох. Каквото му кажа, не ме слуша, нищо не изпълнява. Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша. Най-после реших да потърся други учители за него, те да го възпитават. Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма да ме учиш и възпитаваш. Аз сам зная, какво да правя.

Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как да се справят с тях, изпадат в противоречия. Ще ви приведа един пример, да разберете какво представят страданията и противоречията. Един селянин имал много неразбрана жена. Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как да се справя с нея. Мъжът бил кротък и добър човек. Съседът му, като виждал техния живот, казвал: Да е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни. Тя чула заканата му и си казала: И на тебе ще дам един урок, да знаеш, какво значи жена. Един ден съседът се връщал от града с колата си. Неразбраната жена го настигнала и бързо се качила на колата. Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу! – Няма да слеза. Аз имам пълно право да се возя, твоя жена съм. – Слез долу! – Не можещ да ме заставиш насила. Ще ме водиш в селото. Той се чудел, какво да прави, как ще я води в селото, да види жена му, че чужда жена се качила на колата. Колкото и да се канел по-рано да я бие, сега не му идело на ум, какво да прави с нея, как да я накара да слезе от колата. – Карай, не мисли, че лесно ще те освободя, твоя жена съм. Той се объркал, нищо не могъл да направи. Карал колата и си казвал: Страшна работа е тая жена!

Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека. То се качва на колата и ви заставя да го возите. Като знаете това, не питайте защо страда човек. Не казвай, че лесно можеш да се справиш със страданието си. Какво ще правиш? Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде. Как се справил селянинът със съседката си? Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал да се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение. Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко да ти дам. Аз имам добро мнение за тебе. Досега не съм срещал толкова умна жена. Най-после тя слязла от колата му. Той свободно си въздъхнал и казал: Да те пази Господ от неразбрана жена!

Човек трябва да бъде умен. Само така той може да се справи с неразбраната жена, т. е. със страданието. Един саксонски маршал искал да покаже пред хората, колко е умен и силен. Той яхнал коня си и отишъл при един налбантин да подкове коня му. Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала. Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете си и ги счупил. – Дай по-здрави! Налбантинът избрал по-здрави, но маршалът и тях счупил. – Дай други! Най-после налбантинът намерил здрави подкови, с които подковал коня. Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите си и я счупил. – Дай нещо по-здраво, което не се чупи! – казал той. Маршалът извадил от кесията си една златна монета и го запитал: Върви ли тя? – Да, здрава е тая монета, върви. Маршалът се качил на коня и си казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.

И тъй, когато проявявате силата и разумността си, трябва да намерите величини, равносилни на тях. Ако имаш сила да чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета. Някой е недоволен от живота си, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва. Бог е по-силен и по-разумен от човека. На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате да огъвате. Лесно се критикува света, създаден от Бога. Лесно е да изискваш всичко от Него. Казваш: Не можа ли Бог да създаде разумни хора, да не постъпват неправилно? Той ще те накара да се ожениш, да ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш. Внеси Царството Божие в своя свят! Ти си родил тия деца, но въпреки това, всяко си върви по свой път, не иска да те знае. Опитай се да туриш ред и порядък в своя дом, да дадеш пример на другите. Бог те наблюдава, иска да научи нещо от тебе.

Мнозина питат: Защо Учителят не тури ред в това общество? Питам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал. – Защо? Коя е причината за това? – Грешките на хората. Който не е турил ред и порядък в себе си, т. е. не се е организирал, всякога греши. Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал. Ако не туриш пълната стомна на място, ще мине някой и ще я бутне. Щом се счупи, разправията иде. Ако някои бутне инструмента ни и го счупи, разправията пак иде. Казвате, че счупените и развалени неща ще се заместят с нови. Това не разрешава въпроса. Важно е да се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.

Какво представлява страхът? Страхът е животинско чувство, остен. Някога страхът е бил необходим, но той няма място между разумните хора. Страхът е отживял времето си. По него съдим, как са живели хората в миналото. На времето си и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място. При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно. Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове, да удряме с тях камъни? Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата? Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието си. В църква не се влиза с оръжие. Много ученици влизат в училище с оръжие на пояса. С оръжие в училище не се влиза. Защо ви е оръжието? Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие. Аз не съм срещал невъоръжени хора. Дето отида, все въоръжени хора виждам. – Защо се въоръжавате? – Голяма опасност иде. – Дайте оръжията си на мене. – Ако ги употребиш срещу нас? – Не се страхувайте, аз искам да ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света. Някой се разкае, даде оръжието си, а после съжалява, че го дал.

В древността, един ученик подарил на учителя си един златен часовник. Един ден той излязъл с учителя си на разходка, да се порадват на природата. Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя си, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб. Защо го подарил ма учителя си? Защо го взел обратно? Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после си го вземат. Това, което веднъж си дал на Бога, никога не взимай назад. Постъпвай, както Бог постъпва с нас. Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад. Такъв е Неговият закон. Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас. Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни. Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.

Питате: Как ще се справим с противоречията? – Много лесно. Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение. Един ден, когато се улесниш, ще ми върнеш парите. Няма да бързаш, давам ти срок десет години. Ако можеш да ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.

Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората? Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно. Това виждаме в притчата за талантите. Господарят дал на един от слугите си пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един. Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за себе си – Бог не му ги поискал назад. Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за себе си. Третият получил само един талант и го заровил в земята. Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много. Оня, който получил един талант и нищо не придобил, се намерил в затвора. Значи, в единия талант се крие някаква опасност. Пазете се от единия талант, за да не влезете в затвора. Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката си само един талант. Носете със себе си най-малко два таланта. Щом имате два таланта, ще придобиете още два. Даже и Бог да ви дава един талант, не го взимайте. Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта. По-малко от два таланта не вземам. Вземете ли един талант и очаквате да дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.

Един ден той вървял по улиците и си казвал: Ако намеря 99 лири на пътя си, няма да ги взема. Или сто да бъдат, или никак. Чул го един богат турчин и си казал: Ще те опитам, да видя, как ще постъпиш. На другия ден Настрадин Ходжа минавал по същия път. Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави. Ходжата се навел, взел лирите, преброил ги и казал: Който е турил 99 лири, ще тури още една. Опасността се крие в последната лира, в единицата. Тя ще заведе човека в затвора. Бъди доволен на 99 лири. Очакваш ли още една, ще дойде нещастието. Пресищането се крие в едното, което не ти достига.

Казвам: Не се стремете към последната лира, към последната единица, към едното. Даже и 99 лири не ви са нужни. Започнете с двата таланта, най-много с петте, това ви е достатъчно. Щастливи числа на земята са двойката и петорката. Човек има две очи, две уши, две вежди, две ноздри, две отвърстия на устата – едното за белите дробове, другото – за стомаха. Той има две ръце, два крака. Той има още една глава, но с две полушария; един дроб с две крила. На земята двойката работи най-много. Аз не съм за единицата. Какво щеше да бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак? Засега човек има една уста. С нея той говори и с нея яде. Ето защо, преди да говорите, измийте устата си много добре, да не остане нищо от храната. Това е алхимия. Никога не говорете с немита уста!

Какво представя алхимията в живота? – Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно. Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го. – Как? – Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода. Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят. Това става със стоманата, превръщат я в калена. Ако искаш да калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш да го смекчиш, туряш го от студено в горещо. Казваш: Корав човек съм. – Ще те турят от студено в горещо. – Мек съм. – Ще влезеш от горещо в студено. Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати. Когато влизате между разбойници, бъдете бедни и умни. Когато отивате при някой цар, бъдете богати и здрави. Царят иска здрави, силни хора да се бият за отечеството. Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.

– В Божията Любов е благото на човека.

19. Утринно Слово от Учителя, държано на 11 април, 1937 г. София – Изгрев.

Двамата сина

Най-често използвани думи в беседата: живот, любов, казва, може, човек, има, пари, съм, син, аз, две, жена, иска, бог, казвам, сега, хора, ден ,

 Утрини Слова , София, 11 Април 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


19-то Неделно Утринно Слово 11. 04. 1937 г. 5 ч. с.

Изгрев

Учителят носеше книжката: Часът на Любовта. /Съборни беседи 1934г./

/всички тайно си направихме наряда/ 15 гл. от Евангелието на Йоана от 15 ст. до края.

В Начало бе Словото.

Малко размишление. /10 минути/

Аз донесох една книга, да ви прочета нещо от нея. Преди да започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон. Един ден, когато той бил в кабинета си дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената. Изучавал дълбоко да разреши тази проблема, математически. Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера. Имал навик да си вари по едно яйце - това било неговата закуска. Понеже бил много занят, и не искал слугинята да го занимава с яйцето, казал й, да остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато си свърши работата. Тя оставила яйцето до часовника. След два часа идва слугинята, да вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката си държи яйцето. Та наместо яйцето да уври, ври часовника. Та сега, по някой път и вие варите часовника си наместо яйцето. Значи, с този пример искат да покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл да направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи. Това е един прост анекдот. Казва: Днес яйцето може без варене. Ако този часовник сварим, какво ще излезе от него. Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как да не вари яйцето, а вари часовника? От нейно гледище се е захласнал. Някаква причина има. Ако вие съвремените домакини, ви видят някоя хубава копринена риза, че я варите в котела, който не разбира закона, ще се очуди, защо я варите? Какво искате от ризата? Чорба да ви даде, не може. Някакво богатство? Не може. Варите тази риза, за да ви даде нещо. И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на себе си. Като ви види някой човек, ще мисли, че си губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл да се вари ризата, наместо яйцето.

Та казвам, слушам сега, казват: Думите на Учителя. Казвам, щом е Учител, той има ученици. Какво е говорил учителя, какъв е предмета, върху, който е говорил? Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори. Голямата вода тече през малките и големите реки. Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните. Никога не изтича. Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. И всеки, който се е опитал да обясни, да разбере, да определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води. Който се е опитвал, да определи Любовта и да я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска да носи Земята на гърба си. Колкото е възможно за човека да носи Земята на гърба си, толкова е възможно, да определи какво нещо е Любовта. Някой казва, че знае, какво нещо е Любовта. Учителят отговаря: Любовта не е никакво нещо. Други казват, че знаят, какво нещо е Мъдростта и Истината. Това, което хората знаят за Любовта, Мъдростта, Истината, са малки хапчета, които те всеки ден опитват.

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други. С думи Любовта не се описва, тя се чувствува. Тя донякъде само се съзнава, чувствува, само вътрешно отчасти се мисли за нея. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на Любовта е, че в него настъпва дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал. Същевремено той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света. Обаче, ако се спре на това място и започне да мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция. Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не. От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат. Тъй щото когато попаднеш в първите лъчи на Слънцето, тоест в зазоряването, радвай се, че то ще изгрее някога. И ти ще видиш не само неговата светлина, но и чудесата, които то върши. За сега има неща скрити от човешките очи. В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото, това е Любовта.

Мислете сега върху въпроса за щастието. Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не. Щастието е закон, който еднакво обхваща и големите и малки величини. Има случай, когато човек може да бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил. Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща. Когато живеят в изобилие. За да бъде човек щастлив, не е нужно да има голям товар на гърба си. Ако носи голям товар на гърба си човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма да придобие. Срещате хора, които цял живот мислят, тревожат се, но никакви резултати нямат. До никакво заключение не са дошли. Този човек е прахосал времето си. Ние казваме, този човек не мисли добре. Човек трябва да мисли право. Това е възможно само тогава, когато умът му е свободен, т. е. не е обременен. Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо. В този смисъл, скръбта е граница за преминаване в Любовта. Когато дойде до най-голямата скърб човек е до границата до онази Любов, към която душата се стреми. Щом премине през тази скърб, т. е. щом премине границата душата му навлиза вече в дълбок вътрешен мир, дето Любовта царува. До като не мине тази граница, човек винаги живее в преходното, във временото. Когато някой пита, защо е необходима голямата скръб в живота? Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва да влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта. Така разбрана скръбта тя осмисля и самия живот. Само по този начин човек ще може да използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.

За да се домогне човек до Любовта трябва да има вътрешна светлина на съзнанието си. Само при тази светлина вие ще можете да видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века. Като ги разберете, ще може да ги разработите. Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае да простира ръце към майка си. То мисли, че като простре ръцете си към майка си, всичката сила е в тях. Майката се радва на тия прострени ръчички към към нея. Но ако те цял живот се отправят към майката, най-после и на нея ще дотегне. Като расте детето, тия ръчички ще започнат да правят пакости, а това не може да радва майката. По този начин и хората простират ръцете си към Господа, като че искат да Го хванат. Искат да вземат нещо от Него. Нито малкото дете може да простира цял живот ръце към майка си, нито голямото дете, човек може цял живот да простира ръце към Господа. Друго иска майката от детето си: Тя иска да се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух. Друго иска Бог от човека: Да се пробуди в него Божественото съзнание. Когато детето се пробуди както майката желае, изразът на лицето, на очите в него е съвсем друг; движенията в него са игриви и съзнателни. Това е силното, това е красивото, което радва човека.

Казва Учителят сега: За какво сте дошли на Земята? Дошли сте да изпълните Волята Божия, да зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови да служите. Щом е така, трябва ли да викате, да плачете цял ден за своите нужди и неудобства? Искате да служите на Бога, да Го познавате. По какво ще Го познаете? По какво ще познаете Любовта? Никой не може да познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота. ТЕ са границата, пред която всеки се изпитва. Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може да мине, са представени във вид на каша, която служи за граница. През нея той трябва да мине, за да влезе в Любовта. Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея. Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва да се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания? Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за да влезе в живота. Някой път неприятно е, докато туриш нещата на място. Женитбата е влизане на човека в живота. Венецът, короната, дрехите на младоженците представят външния живот на човека. Този живот е изложен на постоянни промени. Вътрешния живот обаче е неизменен. Значи, животът на човека има две страни - външна и вътрешна: Външна или материалистична, и вътрешна, или духовна. Тези две страни в живота на човека постоянно се изменят. А с Тях наедно се менят и неговите настроения; ту скърбни, ту радостни. Скръбите и радостите представят външната страна на живота т. е. неговото облекло, неговата външна дреха. И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните си дрехи, но предварително трябва да се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи. И най-после, тя се накичва с хубави накити и огърлици. Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може да влезе в живота.

Много пъти ние казваме: Защо се е накичила? Иска да се хареса, тази мома. По някой път хората искат да се харесат. Че как ще се харесаш, ако не си се облекъл? Искате да ви обичат. Никой момък не обича окъсана мома. Никой не обича болни хора. Лекарите може да ги обичат, понеже лично са заинтерисовани. Лекарят обича болните, но той обича техните пари. Когато правите услуга някому, слушам да казвате: Много го обича. Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете да я гледа един ден. Мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един учен учи учениците и мисли, един ден да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? Когато един свещеник служи и очаква да му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква да му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна? По някой път сами се спъват онези, които вървят по пътя. И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва да бъдете накичени с всичките си Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.

При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде да му гарантират, казва: Я, да се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене. Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място да вземе. Връща се при баща си, и бащата го посрещнал. Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му. Бащата пита: Синко, я да ти видим диплома, какъв е твоя диплом? Какво научи в странството? Знаете ли какво каза онзи син на баща си? Той му е казал: Срещнах най-големите несрети в живота и научих що е смирение, и що безсмислие в живота. Затова се връщам при тебе, не да ти бъда син, но да ти бъда слуга, защото името „син“ не мога да нося. Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите си: Я заколете хранененото теле! Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със себе си. Заколете телето, да ядем и пием. Другият син и той се връща от нивата. Праща баща му да го викат, той не иска да влезе. Той малко по-дипломат. Бащата казва: Нека дойде и големият син да участвува в угощението. Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам. Така говори той на баща си. Какво научи? Казва: Недоволството в живота. Че в този свят няма никаква признателност. И на баща си да служиш, не принася никаква полза. Това научих! Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете си. Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за да бъдеш ти доволен. Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок. Той не е свършил още. Той е едно дете, което става недоволно. И трябва да му се даде нещо.

Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота да знаете, какво да вършите. Всякога ние се натъкваме на противоречия. Не че сме виновати, но противоречието иде. Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и да си внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет. Непременно човек трябва да има светлина, която да образува ония вътрешни отношения между хората. Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици. Между богомолци и духовници. Навсякъде в света отношенията не са пълни. Запример вие влизате в една гостилница. Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте! Но като се нахраните, той ви показва един надпис: „Днес с пари, утре без пари". Вие преди да сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари". Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте да влезнете вътре, че утре да плащате, а работата излезе обратното, днес трябва да платите. Тогава, как ще разрешите въпроса? Вие трябва да погледнете надписа от вън от ляво на дясно. Тъй казва гостилничарят. Да влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари. Тогава гостилничарят казва: Без пари може да влезете в гостилницата, но с пари може да излезете.

Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може да излезете. Там е всичкото. Що са страданията? Плащане. Ще платиш на гостилничаря. Казва: Аз за какво съм дошъл? За какво си дошъл? Дошъл си да влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега. Вие казвате: Защо Господ направи света сега? Питам: От кои синове сте? От младите или от старите синове? Сега младият син се връща без пари. Защото няма какво. А големият син, той иска да излезе навън. По някой път вие не искате да служите на Господа. Господ казва: Щом като искаш, излез из къщи. Казва: Плати! Някой път вие като страдате, искате да излезете от къщи без пари. Не може, вие сте големия син, ще платите. Младият влиза, големият излиза. Малкият без пари, а големият с пари. Щом сте недоволни от живота, големият син сте. А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син. Всеки ден вие питате, какво означава? То сте вие самия човек. Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син. В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй. А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може да стане. А при това не стават работите.

Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах да дам нещо, да ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах да му дам. Не ме слуша. По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша. Нищо повече. Рекох да повикам чужди учители, да го възпитават. Защото синът казва: Ти няма да ме учиш, ти няма да ме възпитаваш. Тогава вие се намирате в онова противоречие, в което се намерил един мъж. Това се случило в българския живот. Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа си. Той човек кротък, тя го измъчва. Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа си. Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам да разбере! Намерила си е тя мъж, да му вършее житото така. Жената го чула. Той върви по пътя си, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение. Той казва: Кой ти позволи, да се качиш? Че как то е мое право. Че как така? Че аз съм ти жена, какво искаш ти да се отказваш, или имаш някоя друга жена? Тъй не може. И казва, че е негова жена. Качва се на колата. Той си казва: Опасна работа! Какво ще кажа на другата жена като се върна в къщи? Той я гледа чуди се какво да прави. Той забравил, на ум не му е да я бие. Оплита го тя. Ами че скърбта не е ли вашата жена, която се е качила на колата ви? Казвате: Този човек защо страда? Не трябва да страда. Скърбта отгоре минала на вашата кола. Какво ще правите скърбта? Кажете, как се е разправил този българин с тази жена? Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам. Казва: Ще ме извиниш, аз казах нещо, но високо мнение имам за тебе. За пръв път срещам една умна жена!

Тогава ще ви преведа друг един пример. В какво е умна тази жена? Един от саксонските маршали, един ден да покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня си, и влиза в една налбатница, дето подковават конете. Искал да си направи шега с този налбантин. Казва: Имате ли хубави здрави подкови? Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва. Казва: Нещо по-здраво ми дайте. Най-после налбатинът намира едно петало много здраво, и подковава коня на маршала. Маршалът като излиза, дава му 5 франка. Налбатинът взима парите, и ги счупва. Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи. Като бърка изважда един наполеон и му го дава. Казва: Вярвам, че тава няма да се счупи. Казва: Да, туй хваща. Маршалът казва: Аз съм умен, но и този е умен като мене.

Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде да заплащате за подковата, той няма да се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари. Често там е всичката мъчнотия. Тогава по същия начин и в живота ние искаме да покажем, че нещата не са създадени здрави. Ние сме недоволни от туй, от онуй, огъваме нещата. Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво! Казваш: Как този грешният свят Господ да не го оправи? Че Той трябва да даде разумен живот на хората тъй да не постъпват. Най-богатите критикувате Го. Господ ще ви накара да се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги! Всичките тия синове и дъщери започват да вършеят по всичките правила. Господ казва: Аз искам да се науча от вас, да турите ред и порядък? Как ще турите?

Сега съм слушал често да казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък? Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в себе си? До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата да не е станал скандал. До сега нямам нито едно изключение. Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало да няма един скандал. Скандалът произтича от нашите погрешки. Де е причината? Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане. Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане. Не е в направянето на нещата, но в пазенето на нещата. Много неща трябва да пазите. Да пазиш нещата, не от страх. Страхът не е едно чувство на мисълта, страхът е нещо, което безпокои. То е един остен. Страхът е на място, но той се дължи на едно нисше състояние. Някога страхът е бил потребен, но в един разумен свят страхът е нещо старо, което показва, едно време как са живели хората. Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно. Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук. При изливането на стоманата, при чукането на камъните. Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях да чукаме камъните? Оръжието е потребно на бойното поле. Но каква нужда има от него, като отидем на църква да се молим на Бога. Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква. Че то не е на място. Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат да учат в училището. Защо носите оръжие? За зор заман. Аз не съм намерил нито един, който да не е въоръжен. Казвате, че без оръжие ходите. До сега не съм срещнал някой, който не въоръжен. На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие? Казва: Опасност има в света. Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва. Казва, от де да зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене? Има много примери дадени. Когато някой се е разкаял, оставил оръжието си, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние? То мяза на следния пример. Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител. И тръгнали да ходят двамата. Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя си, и го турил в своя джоб. Учителят не могъл да забележи това. Често и ние онова, което даваме на Бога, ние си го вземаме назад. Там е голямата погрешка. Онова, което ти си дал на Бога, никога назад да не го вземаш. И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема. Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема. Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората. Другояче не може да стане. Казвам, в този случай онези противоречия, през които сте минали, и които сега минавате, как ще ги разрешите. Вие по някой път искате да знаете, как ще се оправи живота? То е най-лесната работа, да се оправи живота. Минавам през едно място и гледам двама души се карат. Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам да се запозная с вас. Много ми е приятно. Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно си говорите. Говорите си на разбран език. Като ви слушах, мен ми стана приятно да поговоря с тия хора, които по братски си говорят. Какъв е предметът? Казват: Човешка работа. Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите. Любовно му казвам че и мене ми трябват парите, да ми ги върне. Той се влюбил в парите, не ми ги връща. Казва му: Аз ти дадох парите да ти помогна, не да се влюбиш в тях. Тогава му казвам: Хубаво, ти нали си му услужил. Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа. И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен да ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина да си взема парите. Кога? Не зная, кога. Един ден аз ще мина, та като мина, не мога да ти определя времето, може да е след един месец, след два, може да е след година, 2, 3, 4, 5, но няма да се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.

Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще си ги поиска това, което ни е дал. Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава. И след 10 години, той ще мине, няма да се мине и по същия начин ще иска да ги върнете. Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка. Не, че Господ иска за себе си. Онзи, който имал 5 таланта спечелил още 5. Дава му ги. Онзи, който имал 2, спечелил още 2. И на него ги подарил. А онзи, който имал един талант, заровил го в земята. Тогава казва: Вземете този талант от него, турете го в затвора. А таланта дайте на този, който има най-много. Има една опасност сега в единият талант. Само едно изключение има: Онзи, който има един талант, ще намери затвора. Пазете се от единия талант. Никога никъде не отивайте с един талант. Всякога да носите два таланта. Щом имаш два таланта, ще имаш още два. Щом имаш само един талант, ще намериш затвора. Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги. Да не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам. Да ми дадат сто! Една да липсва не взимам. Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал да направи опит. Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба си. Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма да ги вземеш? Той трябва да седи на думата! Последната лира, която взима, тя е опасната. И този закон е верен за всички ви. Пресищането винаги иде от едното. 99 си взел и още един наполеон като вземеш вайкане става. Та казвам, никога не вземайте последният наполеон. И 99-те и те не ви трябват. Започнете, ако може да ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота. Щастливи числа са 2 и 5. Всички други числа са опасни. Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове. Две ръце, два крака, две вежди. Човек има една глава, но мозъкът е раздвоен на две части, лява и дясна. Има един дроб, но дробът е разделен на две. И стомахът е разделен. Навсякъде имаме две. И казвам, щастливите числа за вас са две. Аз не съм за едно око, не съм и за едно ухо, не съм и за една уста. Ако имаш, да имаш две усти, с едната да ядеш, и с другата да говориш. И съжалявам, че имате една уста, с която ядете и говорите. Аз не обичам с една уста. Да имате специални уста за ядене и специална за говорене. Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте си добре устата и зъбите и тогава говорете. Никога щом си ял и не си мил устата не говори, мълчи! Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни да говориш. Казвам, те са основни правила. Това е алхимия в живота. Алхимия е значи, да можеш в даден случай да превръщаш, да направиш един предмет в даден случай да ти служи. Онези майстори, които искат слабото желязо да калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за да го калят. Щом искаш да закалиш, от горещо в студено. Щом искаш да омекчиш, от студено в топлото. Някой казва: Много съм корав човек. От студено в топлото. Казва много мек човек съм. От топлото в студеното. Ако искате да бъдете твърди, от топлото в студеното. Щом си свършите работата, искате меки да бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете. Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете. Когато отивате при разбойници, идете сиромаси. Когато отивате при някой цар, идете богати. Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници да се бият заради него. А болницата иска болни хора.

Отче наш. 6. 20 ч. с.

На поляната играхме упражненията.

НАГОРЕ




placeholder