НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Примирителната постъпка / Мекота, примирителната постъпка. Красотата ще спаси света!)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Примирителната постъпка

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, сега, казва, може, жито, просото, добре, живот, седи, мисъл, обичам, хора, работи, мисли, себе, тебе, съм, минало ,

 Утрини Слова , София, 28 Март 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

– Красотата ще спаси света.

Има неща в човешкия живот, които трябва да се спазват. Всеки има свобода, едни неща да пази, а други да не пази. Потребните неща всеки пази, а непотребните – малцина пазят. Например, някой пази старата дреха на дядо си или на баща си, защото ги обича. Тая дреха не го ползва, но той я пази за спомен. Имаш доста хляб, който не можеш да изядеш наведнъж, затова го пазиш да не се развали. В случая, хлябът е реално нещо, а старата дреха – нереално. Старата дреха представя миналото. Някога тя е била хубава. Може би, с нея се е венчал дядо ви или баща ви. Обаче, днес тая дреха е безпредметна. Човек трябва да бъде разумен, да знае, кои неща са разумни, и кои не са. Всяка дума, всяка мисъл трябва да се употребява на своето място. Не се ли турят на място, те създават несъответствие.

Един американски проповедник, след свършване на проповедта си, съобщил на събранието, че един от богатите членове на църквата умрял. След това казал: Да станем, братя, да изпеем песента „Слава на Господа." Това може да се изтълкува двояко: да благодарим на Господа, че се освободихме от тоя брат. Всъщност, проповедникът нямал намерение да каже това. От друга страна, може да се тълкуват думите му „да славим Господа." Някога човек говори сериозни работи и изведнъж започва да се смее. – Коя е причината за смеха? – Големият контраст. Например, не можеш да не се смееш, ако видиш, че някой облякъл палтото си наопаки и върви спокойно, без да подозира това. Понеже контрастът е силен, той произвежда смях. Ако се смееш постоянно, мислиш ли, че това е естествено? Ако животът е пълен с контрасти, които произвеждат смях, в какво се заключава развитието на човека? Срещаш човек, който бързо мига – ти се смееш; срещаш друг, който си криви устата – смееш се; трети си навива мустаците: ту десния, ту левия – смееш се; четвърти тегли брадата си надолу – пак се смееш. Обикновено, източните народи имат обичай да дърпат мустаците и брадата си. Като отидете в Англия или в Америка, няма да срещнете човек с брада или с мустаци. Там и младите, и старите се бръснат. Казват, че момците трябва да имат мустаци, а старите хора – брада. По това се познавало тяхното благородство. Това са обичаи. Ако е въпрос за благородството на мъжа, тогава по какво се познава благородството на жената? Ако и жената имаше мустаци и брада, нямаше да се различава от мъжа. Природата е създала това разнообразие. Закон е: Еднаквите неща в природата се отблъскват, а различните се привличат. Момченцата нямат брада и мустаци, приличат на момиченца. После им изникнат мустаци и брада. Като се раждат, децата нямат навици: те отпосле ги придобиват. С някои навици те се срастват толкова много, че мъчно се отказват от тях.

Когато се говори за духовния живот на човека, имаме пред виц една велика наука, която трябва да се изучава. Чрез тая наука той може да се справя с всичко, което му е дадено. Човек е пратен на земята да свърши три важни работи: една работа за Бога, една работа за себе си и една – за своя ближен. За тия три работи той носи отговорност. Ако работи добре за себе си, той ще има здраво тяло; ако работи добре за ближния си, ще има неговото добро мнение; ако работи добре за Бога, ще има Неговото разположение. Ако е работил добре за себе си и за ближния си, а не е работил за Бога, неговата работа не е завършена. Сегашният човек не знае, кои работи са негови, кои на ближния му и кои на Бога. Те още не са разпределени в неговото съзнание. Даже идеята за Бога в неговото съзнание е още смътна. В миналото се е говорило много за Бога, и днес много се говори, но тая идея още не е ясна на хората. В Свещената книга е казано: „Не споменавай името Божие напразно!". Неговото име се споменава, дето трябва и не трябва. Рядко трябва да се произнася това име. То трябва да се държи свято в ума и в сърцето на човека.

Какво представя Бог? – Същество, което от незапомнени времена седи и наблюдава всички живи същества, които дефилират пред Него, като войници. Той има представа за броя на хората, които минават пред Него, за техния ход, движения, обхода. Той има представа за техните лица, за изражението им. Всичко, което става, се отпечатва в Неговото съзнание. Човекът, който дефилира, е подобен на цвят, който съществува само няколко десетки години и в един ден изчезва. Неговото съзнание се пробужда само за 30–40 години и отново загасва. Виждате, колко е голяма разликата между Бога и човека. Първият вечно живее, а вторият от - време-навреме се пробужда за живот. Милиони и милиарди години Бог наблюдава всички слънца и планети, как дефилират пред Него, и изправя най-малките грешки в движението им. Той изправя и най-малките грешки на хората. Всяко тяхно действие, движение, мисъл и чувство са под Неговия контрол. Човек не подозира, че всеки момент дефилира пред Господа.

Сега, и вие, като седите в стаята си, каквато мисъл мине през ума ви, каквото чувство мине през сърцето ви, вие се проявявате външно или вътрешно. Казвате, че някои ваши прояви са добри, а други – лоши. Лошите работи вие наричате престъпления. Ще ви дам пример от едно престъпление и начин за неговото изправяне. В дома на един богат човек влиза апаш, с намерение да открадне нещо. Той вижда две големи торби: едната пълна с жито, а другата – с просо. Апашът иска да вземе и житото, и просото. За тая цел изсипва просото в торбата с житото, смесва ги и ги туря на гърба си. В този момент, богатият го хваща и предава на полицията. Питат го, защо смесил житото с просото. Той отговорил: Исках да нося само една торба. Ако носех две торби, щях да ги разсипя по пътя. Съдията разглежда престъплението и налага следното наказание на апаша: да отдели внимателно житото от просото и да ги върне на човека, от когото ги откраднал.

Какво представят човешките престъпления? – Смесване на житото с просото. Като разглежда престъпленията на хората, Бог издава следната присъда: отделете житото от просото, турете ги в отделни торби и ги върнете на богатия. И днес Бог стои и наблюдава, какво правят хората. Той вижда, как някой влиза в дома на богатия, смесва житото с просото и задига торбата, но нищо не казва, а дава следното наказание: Както си смесил житото с просото, така ще ги отделиш едно от друго и ще ги занесеш там, отдето си ги взел.

Житото представя доброто, а просото – злото. Не смесвайте доброто със злото. Богатият има две торби: едната е за житото, другата – за просото. Някой отива и ги смесва в една торба. Бог му казва: Ще отидеш да ги отделиш. Просото е дребно, мъчно ще го отделиш от житото, но ще изпълниш наказанието. Знаете ли, колко зрънца има в един килограм просо? Аз съм броил, колко зърна има в един килограм жито и съм намерил, че съдържа 16 хиляди зърна. Сега оставям на вас, да преброите, колко зърна съдържа един килограм просо. За да не губите много време, ще ви дам следния метод: Вземете един грам просо и пребройте, колко зърна се съдържат в него. Полученото число умножете на хиляда и ще получите броя на зрънцата в един килограм просо.

Казвам: Вие трябва да имате ясна представа за всичко, което правите. Не мислете, че никой не вижда, какво правите. Ако отвън никой не ви вижда, вие сами се виждате. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. Ще правите само това, което е право, макар че някога вършите неща, които не са прави. Едно младо момиче, попска дъщеря, ми разправяше една своя опитност. Тя била любимка на майка си и на баща си. Един ден майката сварила петмез с парчета от тиква. Дъщерята много обичала тиква и често отваряла гърнето да си вземе по две-три парченца. Един ден бащата, казал на дъщеря си: Марийке, вземи една чиния да извадиш малко от петмеза. Марийка взела чинията, отишла в склада, отворила гърнето и, какво да види? Всичките тиквички били изядени, останало само петмез. Тя седнала при гърнето и не знаела, какво да каже на баща си. Той извикал жена си и я запитал: Защо се бави Марийка, че не донася петмеза? Майката отишла да види, защо се бави Марийка и я намерила пред гърнето - седи и мисли нещо. – Какво правиш, Марийке? – Гледам, че в гърнето няма тиквички. Майката казала на бащата, защо се бави Марийка. Понеже бил умен и разбран човек, бащата се сетил, че дъщерята изяла тиквичките, и казал: Няма нищо, ще нарежем още една тиква и ще я сварим с петмеза. Същото стана и с нас. Често тиквичките във вашия живот изчезнат, и вие се чудите, кой ги изял. Дойде ви гост, няма с какво да го нагостите. Работата е проста: ще вземете друга тиква и ще я нарежете на парченца в петмеза. Така ще се оправят обърканите ви работи.

Сега вие се връщате към Евангелието, искате да живеете като Христа и като светиите. Обаче, вие нямате ясна представа, как са живели светиите. Вие познавате отчасти техния живот. Какъв е бил техният интимен живот, през какви борби и страдания, през какви падания и ставания са минали, не знаете. Вътрешният живот на светиите не е такъв, какъвто го виждате отвън. Вие ги виждате в хубавите им, светли, празнични дрехи. Животът им има своя скрита, вътрешна страна. Четете Библията, да видите, как са живели пророците. Там е описано всичко, както е било в действителност. Вижте, как е описан животът и характерът на Давид – няма нищо скрито-покрито. Описано е и доброто, и лошото на Давид. Вижте, как е описан животът на Соломон. Така са го предали, че не са мислили, какво ще се каже за еврейския народ и неговите царе. Казва се за Соломон, че имал 300 жени и 900 наложници. Днес мъжът едва се справя с една жена, а Соломон имал 300 жени! Ако това би ставало днес, между тях щяха да се явят интриги, съревнование, борби! И светия да си, ще станеш голям грешник. Соломон, на когото се даде голяма мъдрост, не можа да издържи на тоя изпит – провали се. Сега такъв живот е невъзможен и от практична гледна точка. Представете си, че всяка жена и всяка наложница имат по две деца. Това е цяла казарма от деца. Как ще се хранят и обличат тия деца? В това отношение, природата е правила хиляди опити. И до днес тя прави опити да дойде до най-правилния живот. В сравнение с другите царе на същата епоха, Соломон минава за един от трезвите царе. Преди него са живели царе, които имали още повече жени. И той се е учудвал на техния живот. В негово време е съществувало многоженството. След Соломон, обаче, многоженството постепенно е взимало други форми, докато дошло до сегашната форма – едноженството.

Учените, като изучават размножаването на животните, спират вниманието си върху рибите, които имат силен стремеж към размножаване. Въпреки това, от техните яйца, наречени хайвер, се развиват незначително число риби. За един вид риба, наречена треска, се казва, че тя изхвърля около девет милиона яйца, от които малка част дохожда до своето пълно развитие. Каква грамадна енергия се изразходва, за да се осигури живота на тия същества! И тук природата търси начин да пести енергията. Обаче, тая риба хвърля яйцата си и не иска да знае, колко от тях ще се развият, и кой ще ги отхрани

Трябва ли ние да приличаме на рибите, безразборно да раждаме мисли, чувства и постъпки и да ги изпращаме в пространството, без никаква отговорност за тях? Малко от мислите и желанията, които раждаме, се развиват напълно. Следователно, не можем да наречем наши мисли и желания тия, които само са родени. Те трябва да се отхранят! Не е мъчно раждането на децата, мъчно е тяхното отглеждане. Ако ги раждате само, без да носите отговорност за тях, вие си създавате големи нещастия. Какъв смисъл има да родиш едно дете на омразата? Отглеждаш го 20 години, за да те измъчва. Мразиш някого – мъж, или жена. Ти вече си родил дете на омразата. Защо мъжът е намразил жената, или жената е намразила своя мъж? Причината за омразата се крие в материалния живот на хората. Жената не обича мъжа си. – Защо? – Не е доволна от него, не задоволява желанията й. Той носи хляб, месо, дрехи, но тя иска повече от това, което носи. Тя готви с недоволство, затова яденето, хлябът не са приготвени, както трябва. При това положение, и мъжът започва да става недоволен; той търси друга жена, да готви добре. За да се справят с омразата, мъжът и жената трябва да се повдигнат над материалния живот, да влязат в духовния, а оттам в умствения или Божествения живот.

Често слушам, какво си говорят хората. Някои искат да отидат направо в Божествения свят, при Господа. – Те и сега са при Господа. Как живеят с Него? Той стои и отдалеч наблюдава, какво мислят и как постъпват. Ще кажете, че имам пред вид вашия живот. Аз не се занимавам с живота на хората и с техните грешки. Те сами знаят грешките си. За мене е по-важно, човек да предотврати една грешка, а не да мисли, защо я направил. Някой счупил стомната. Питат го, защо я счупил. Според мене, това не е важно. Стомната е счупена вече. Важно е да се намери някой, да те предпази от счупване на стомната. – Ще купя нова стомна. – Това не изправя грешката. Ще купиш нова стомна, може би, по-лоша от първата. Същата стомна не можеш да намериш. Трябваше да дойде някой да те предупреди, да не счупиш стомната.

И тъй, по-добре е да предотвратявате грешките, отколкото да ги правите и после изправяте. Една стара пословица казва: „Една предотвратена грешка струва повече от сто изправени." Значи, сто изправени грешки не струват колкото една предотвратена грешка. Някой казва: Можем да грешим, но важно е да изправяме грешките си. – Не трябва да грешим! – Гладен е човекът. – Сготви му нещо, да задоволи глада си. Не мисли, как ще задоволиш вкуса му. Мисли, как да задоволиш глада му. Човек има интуиция, която му подсказва, дали храната, която яде, е добра, или не. Следователно, обърни се към интуицията си. Аз никога не съм се лъгал в своята интуиция. Отдалеч още познавам, прясна ли е храната, или не е. Ще кажете, че обонянието ми помага. Не е външното обоняние, което помага на човека да различава храните. Помощта не се крие и във външния език, който опитва вкуса на храните. Интуицията е друго нещо. Тя определя качеството на мислите и чувствата. Чрез нея човек опитва, коя мисъл е права и коя – крива. Правата мисъл е светла, а кривата мисъл – тъмна. Чистото желание е топло, а нечистото – студено. Добрата постъпка е мека, а лошата – твърда, остра. Следователно, ако една мисъл е светла, тя е добра; ако е тъмна, тя е лоша, крива. Ако едно желание е топло, то е чисто; ако е студено, то е нечисто. Ако една постъпка е мека, тя е добра; ако е остра, тя е лоша.

Сега, като говоря за права и крива мисъл, сама по себе си, мисълта не е права, нито крива. Важно е, какво си вложил в нея и как си я пипнал. Например, мисълта за кражбата не е нечиста, желанието да крадеш е нечисто. Искаш да крадеш злато. Обаче, златото е чисто, отвън нищо не може да го изцапа. Грешката е в желанието да крадеш. Ти си пипнал вече златото с нечисти ръце. То казва: Ще те дам под съд, дето оцапа връхната ми дреха. Съдията веднага издава присъда: Ще вземеш златото, ще го занесеш при най-чистия извор да го измиеш и ще го върнеш, отдето си го взел. Кажеш на някого една обидна дума. Не трябваше да я казваш. Сама по себе си, думата не е лоша, съдържанието й е лошо. Ще те съдят за съдържанието, което си вложил в нея. – Как? — Като те накарат да отидеш при най-чистия извор, там да я измиеш. Всяка дума крие в себе си известна идея, която трябва да се пази в чистота. Казваш на някого: Не те обичам. Ти нарушаваш чистотата на тая идея. Ще отидеш на извора да я измиеш, да вложиш в нея любов. – Искам да ме обичаш. Това значи: искам да ме измиеш с вода, с елексира на любовта. – Нямам вода, стомната ми е празна. – Защо? – Преди тебе дойде друг човек, на когото полях да се измие, и водата се свърши. Изворът е далеч, не мога веднага да отида. —Трябваше да бъдеш готов, на всяко време да имаш вода. – Сега ще отида. – Бързам, нямам време за чакане. – И аз бързам. Бързането не разрешава въпросите. Бързането е стар метод на миналото.

Сегашният живот носи нови условия. Следователно, невъзможно е да живеем днес, както в миналото. Въпреки това, и досега срещате, хора да питат, какви са били в миналото. Според мене, важно е, какъв съм днес, а не какъв съм бил в миналото. Ако в миналото си живял нечисто, следва ли, че и днес ще живееш така? В миналото си бил мътен порой, спущал си се от планината. През течение на вековете ти си слизал долу, в земните пластове, дето си се филтрирал. Днес излизаш на повърхността на земята, като чиста, хубава вода. Благодарете на миналите животи, които са ви послужили като филтри, да се очистите. В миналото имало доста кал, но и сега още има. За да се филтрира, мисълта също трябва да мине през нови филтри. Колко пъти човек носи тежки мисли и желания в себе си! Колко пъти се намира той под тягостното впечатление на своите постъпки! От всичко това трябва той да се освободи. Седиш някъде и, като дойде човек при тебе, казваш: Махни се оттук! Той се обижда. – Защо? – Не си му казал меко. Защо го пъдиш? Той ти закрива слънцето, не можеш да се грееш на него. Какво трябва да направиш? Отстрани се малко наляво, или надясно. Така ще бъде по-добре и за тебе, и за него. Обидата подразбира смесване на житото с просото и поставянето им в една торба. Не казвай на човека да се махне, но кажи: Моля ти се, отстрани се малко надясно, или наляво, да не ми засенчваш слънцето. Можеш да кажеш още по-меко: Моля ти се, бъди тъй добър, да отвориш малко място, да виждам слънцето и да се погрея.

И тъй, като човек, ти можеш да кажеш на ближния си да се махне. Ангелът, обаче, не може да изговори тия думи. Само оня, който е на ниско стъпало на развитие, може да каже на ближния си да се махне. Когато затуляш слънцето на ангела, той няма да ти каже да се махнеш, но веднага ще се повдигне по-високо от тебе и ще махне пречката на пътя си. Обикновеният човек, обаче, не може да се повдигне. Тази е причината, дето обикновените хора си служат с обидни думи. Казваш, че не можеш повече да живееш с даден човек – Много просто, не си свободен. Ако беше свободен, щеше да отидеш, дето искаш. Ангелът е свободно същество, свободен дух. Той може да отиде, дето пожелае.

Осъждат един човек и го затварят. Ако той знае закона на смаляването, могат ли да го задържат в затвора? Той ще се превърне на малко бръмбарче и ще излезе вън от затвора. С тая форма той може да излезе и през най-малкия отвор. На другия ден отново го затварят, но той пак излиза от затвора. Може ли такъв човек да бъде затворен? Казвате: Учителят ни учи, как да ставаме малки бръмбарчета, да се смаляваме. Под „бръмбар" разбирам математична и окултна формула, в която се крие начин за освобождаване от гъстата материя. За да живее правилно, човек се нуждае от нови методи. Ти искаш, хората да бъдат учтиви към тебе. И те искат от тебе същото. Значи, от човека се иска нещо повече от учтивост. За да бъдеш учтив, да живееш добре, нужни са съответни условия. При сегашните условия се живее мъчно, особено, като окултен ученик. Ето, салонът, в който седите, трябва да бъде няколко пъти по-голям от сегашния. Като сядате, между вас трябва да има поне един метър разстояние, да не влизате един друг в аурата си. Сега сте толкова близо един до друг, че всеки усеща някакво теглене, като че излиза нещо от него. Достатъчно е да излезе духовното ви тяло два-три милиметра вън от вас, за да не можете да се търпите. То е чувствително и усеща противоположните вибрации на своя съсед.

Права мисъл е нужна на човека! Тогава, като седнеш до някого, и на тебе, и на него да е приятно. Трябва ли да го безпокоиш със своите мисли, чувства и постъпки? И той не трябва да те безпокои. Ако безпокоиш ближния си, колко повече безпокоиш Господа, Великия в света. Той е крайно чувствителен. Със своите груби действия, вие постоянно Го наранявате. Той чувства всяко страдание, което причинявате на другите. Хващаш грубо едно цвете и го изтръгваш от земята. Болката, която цветето усеща, се предава и на Бога. Обиждаш някого, и Бога обиждаш. Той е навсякъде, всичко чува. Казваш на едного: Мразя те. Бог е при него и те пита: Знаеш ли, че аз направих тоя човек? Щом мразиш него, и мене мразиш. – Какво да се прави тогава? – Да мислиш, какво говориш. Не е достатъчно само да разклатиш въздуха със своите думи, но така да го разклатиш, че да задоволиш всички. Помни, че Бог слуша, какво говориш. – Как да изправя злото в себе си? – Лесно ще го изправиш. Например, искаш да кажеш на някого, че го мразиш. Завърти езика си в обратна посока и кажи: Обичам те. Не мислете, че е мъчно да се примирите с хората. Направи едно завъртване на езика в обратна посока, и сам ще чуеш думите „обичам те." Какво ти коства да кажеш на човека, че го обичаш, че си готов на всякаква жертва за него? Това не е нищо друго, освен раздвижване на въздуха по обратен път. Нов, чист въздух трябва да излезе от твоите дробове. Щом направиш това, ще светне пред очите ти.

Сега ние очаквате да дойде Христос на земята, да ви примири. Не, вие сами ще се примирите. – Как ще стане това? – Като раздвижите въздуха по нов начин. Не ровете толкова дълбоко, защо тоя или оня ви осъжда. Криво си казал, криво те разбрали. Криво те разбрали, криво те осъдили. Ти си съдия. Накарай обвиняемия да отдели житото от просото и кажи: Не те обичам – това е просото. Обичам те – това е житото. Тури житото в едната торба, просото в другата, върни ги на богатия и му кажи: Моля ти се, дай ми няколко зрънца да ги посея на своята нива. Като ги посееш, след четири-пет години ще имащ пълен хамбар с жито. – На оня, когото мразя, не мога да кажа, че го обичам. – Щом не можеш, ще чуеш присъдата си. – Мъчно се превръща омразата в любов. – Това е най-лесната работа. Ти си направил лесните работи мъчни, а мъчните – лесни. Мъчно е да мразиш някого. Лесно е да го обичаш.

Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон." Като знаете това, започнете с лесните работи – с обичта и любовта. Кое е по-добре: да кряскаш, или да пееш? – Да пееш. Ако бяхте певци, щяхте да разбирате, кое е добро и кое – зло. Ако имахте любов в себе си, каквото и да кажете на човека, няма да го обидите. Мома и момък се разговарят. Момата казва на момъка, че не го обича. Той не се обижда и казва: Колкото пъти да повтаряш тия думи, аз зная, че ме обичаш. Той чува, какво му казва тя, и му става приятно. – Защо? – Тя казва, че не го обича, но погледът, усмивката й говорят друго нещо. Когато се усмихва, момата не мрази. Момъкът е научил това и не се страхува. Друг е въпросът, ако момата е строга, сериозна и каже на момъка, че го обича. Той ще се замисли и ще разбере, че в думите й се крие нещо друго – не го обича момата.

Следователно, който проявява любовта, трябва да има чист, ясен поглед, засмяно лице и красиви движения. Не давай на лицето си сърдит и недоволен израз. Така ти ще остарееш преждевременно. – Как да се отнасяме? – С любов. Любовта ражда любов, доброто ражда добро, а злото – зло. Обръщай внимание на малките неща. Виждаш, че яката на твоя приятел е изкривена. Не го отминавай, оправи яката му. – Това не е важно. – Макар и дребно нещо, то е важно.

Носи в ума си една малка, но светла, красива мисъл. Носи в сърцето си едно малко, но възвишено и красиво чувство. Носи във волята си една малка, но красива постъпка. Облечи се в красивата мисъл, в красивото чувство, в красивата постъпка. Само така хората ще те обичат. Казвате, че красотата ще спаси света. Отговарям: Красивите мисли, красивите чувства и красивите постъпки ще спасят човечеството. – В Божията Любов е благото на човека.

17. Утринно Слово от Учителя, държано на 28 март, 1937 г. София. – Изгрев.

Мекота, примирителна постъпка. Красотата ще спаси света

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, сега, казва, може, жито, просото, добре, живот, седи, мисъл, обичам, хора, работи, мисли, себе, тебе, съм, минало ,

 Утрини Слова , София, 28 Март 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


17-то Неделно Утринно Слово

28. 03. 1937 г. 5 ч. с. Приятно, ведро време

Изгрев

Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на царството. Ще прочета 14 гл. от Евангелието на Йоана от 15 ст. до края.

В начало бе Словото.

За кратко време да имаме едно размишление. /10 мин/.

Три неща има, които човек трябва да спазва. Всеки си има едно свободно спазване. Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазат, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение. Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример. Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.

Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял. На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа". Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере. Да славим Господа, че се отървахме от него. А ни най-малко той няма тази мисъл. После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се. Ние не се спираме, на какво се дължи смеха. Смехът се дължи на един силен контраст. Запример ако видите един човек, който е излезнал, та си е облякъл палтото наопаки, и мисли, че палтото му е право, на мястото. В тебе веднага се зароди желание да се смееш. Един контраст силен е това. Е добре, ако ние постоянно се смеем, тогава мислите ли, че постоянният смях е едно естествено положение? Той е един силен контраст! И ако тези контрасти постоянно седят, питам тогава, къде е развитието на човека? Навсякъде виждаш ти все смешни работи. Да кажем срещнеш един човек, той си мига, повече отколкото трябва. смееш се. Друг има, той постоянно си върти устата, и се бърше. смееш се. Срещнеш друг, който има мустаци, постоянно ги навива, ту лявата, ту дясната страна, тъй завива си мустаците. Срещнеш стар човек, който постоянно си хваща брадата, тегли я надолу. Туй е за източните народи, за брадата и мустаците, така е, вярно е това. А в Англия и Америка ако идеш, всяка сутрин, всеки ще вземе бръснача и малко сапун, и мустаците ще си вървят. Може да питате: Защо американците постоянно се бръснат? Всяка сутрин професорът и студентът, те ще се обръснат хубаво. И бръснати ще излезат. А тук на изток считат, че мустаците и брадата трябва да останат. Казват, че момците трябва да носят мустаци, а благородство е старият да носи брада. Докато мине 45, 50 години и той пусне брада. Е, това са обичаи. Да кажем, благородство е мъжът да носи мустаци и брада, ами жената като няма, какво ще носи? Сега се явява въпрос: Защо жената няма мустаци и брада? Защото ако имаше мустаци и брада, щеше да мяза на мъжа. А в Природата еднообразието се отблъсква. Следователно, тя ще бъде една противоположност на мъжа, без мустаци и брада. И малките момченца като се раждат, най-първо нямат мустаци и брада. Отпосле идат мустаците и брадата. Други са побудителните причини. Много пъти човек се ражда, и никой няма навици. Но в живота си, от после се явяват ред навици, за които после му взема дълго време, за да ги изправи.

Та казвам, когато по някой път ние говорим за духовния живот, подразбираме една велика наука. За да знае човек, как да се съобразява с онова, което му е дадено. Той е пратен на Земята, за да извърши една работа за себе си; една работа за ближните си, и една работа за Бога да извърши. Това са три неща, за които той сам ще носи своята отговорност.

Ако работи добре за себе си, ще има едно здраво тяло; ако работи за ближните си, ще има доброто мнение на ближните си. И ако е работил за Бога, ще има и разположението на Бога! Значи ти си живял добре за себе си, може да си живял и добре за ближните си. Но ако ти не си живял добре за Бога, тогава твоята работа не е досвършена. Тогава ние не знаем, кои работи са наши, кои са на ближните, и кои са на Бога. Не са определени в нашето съзнание. Даже и идеята за Бога в нас е много смътна. Говори се за Бога, много се е говорило, и даже в Свещените книги се е забранявало да се говори много за Господа. Колкото по-малко се говори, по-добре. Защото Навсякъде вземаме Божието Име, туря се дето трябва и дето не трябва. Много рядко трябва да се казва Името Божие. Но да се носи като нещо свещено в ума и в сърдцето си!

Тогава, да ви представя една идея, донякъде много хубава. Представете си едно Същество, от началото на създанието на света седи, и хората дефилират пред Него. Като войници дефилира света хиляди години. Туй Същество вижда, тия хора минават, дефилират. Сега каква е разликата между този, Който наблюдава всички, които дефилират пред Него, и тези, които са дефилирали? Туй Същество знае, колко са дефилирали пред Него. А ти, който дефилираш, не знаеш, колко същества са дефилирали. А туй Същество знае, колко души има, които са минали. То е схванало порядките на хората, хода им е запомнило туй Същество и техните лица, изражението на техните лица, и всичко туй го държи в съзнанието си. Та казвам, така представете си едно същество, което от хиляди години седи и наблюдава хората. И ги държи в своето съзнание. А вие, един човек, който временно само за 20, 30 години се пробужда съзнанието, и после като един цвят изчезне. И каква е разликата между тебе и Бога? Пред туй Същество дефилират и всичките слънца и планети. И Той ги наблюдава. От милиони години седи и наблюдава. Седи и коригира всичките погрешки. И в туй дефилиране, туй Същество като види някой дефект, или в дрехите или в хода, даде разпореждане, да се изправи тази погрешка. Дефилирането трябва да бъде правилно. И представете си, че вие като живеете денем, и вие дефилирате пред Господа. И сега с вашите мисли, с вашите желания, с вашите постъпки, като седите във вашата стая и вие правите нещо, което може да е или добро, или може да е лошо. Каквото и да правим, ние казваме, че Някои неща са хубави, Някои са лоши. Представете си по някой път, аз употребявам едно изяснение, е в какво седят човешките престъпления? Аз тургам най-леката форма на едно престъпление, на една погрешка. Представям си така, че при един богат човек, той има едно кило жито и едно кило просо. От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с просото. И от практическо съображение, той взема, че изсипва просото в житото, и взема торбата. Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и просото. Сега, в какво седи престъплението? Две неща има. Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и просото в едно. Сега този богатият човек дава заявление до съдията, че някой си влезнал в къщата му, и задигнал житото и просото, като ги смесил в едно. Питам, от ваше гледище, какво наказание трябва да даде съдията на този, който е престъпил този обществен закон? Аз считам, че съдията е умен човек. И той като го гледа, казва: Ти ли си задигнал торбата? Да, аз. Ами защо ги смеси едното и другото? Е, за по-лесно, да не носа две торби. И тогава съдията дава нареждане, да вземе той и да отдели просото и житото, и да върне торбите на богатия, тъй както са били първоначално.

Следователно, в какво седят вашите престъпления? Че сте смесили житото и просото. И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и просото в другата торба. И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса! И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби - просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило.

Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама. Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш. И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.

Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си. Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите. И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости. Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.

Та ние се връщаме в Евангелието. Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели. Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване! Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници. И казват, този

Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи. Тия жени го смъкнаха. Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване! Каква работа трябва да се върши в размножаването!

Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо. Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата. Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една умраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка. Казва: С тази жена не може да се живее добре. Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.

Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него. Та вие и сега сте при Господа. Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало? Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена. Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.

Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво! Е по- добре! Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри. Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра. А щом е мека постъпката, тя е добра. Щом едно желание е топло, аз вземам, то е добро. Щом е студено, то е лошо. Щом една мисъл е светла, тя е добра. Щом една мисъл е тъмна, тя е лоша тази мисъл по отношение на мене. Сега аз говоря, мисълта сама по себе си, може да не е лоша тази мисъл. Запример грешно ли е, ако аз крада парите? Къде седи грехът? В парите ли седи греха, че златото е нечисто? Не, златото е чисто. Ти 10 пъти можеш да го крадеш, то не може да се опетни. 10 пъти и да крадеш златото все злато си остава. В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че ти като си бутнал златото, ти си го бутнал с нечисти ръце; и намацал си дрехата на златото. И златото те дава под съд, че си го бутнал с нечисти ръце. И тогава онзи съдия, който ще те сади, ако някой ми открадне, начене сто лева, съдията ще го осъди така: Да отиде да измие тези пари при най-хубавия извор, при най-чистата вода, и да остави парите на мястото. Няма да има никакъв затвор. Да ги измие парите и да ги върне назад. Че си казал някому някоя дума; не трябваше да казваш някоя лоша дума. Думата само по себе си лоша ли е? Не са лоши думите. Пак по същия начин ще ви съдят. Тази дума трябва да я хванеш, и да я очистиш. Защото думата си има една вътрешна картинка, вътрешен смисъл. Всяка една дума изразява една идея. Ти казваш: „обичам“ и „не обичам“. „Аз не ви обичам“. Де седи престъпността? Аз не ви обичам? Ти казваш на този човек: Аз не ви обичам. Значи, няма Любов и може да ви обичам, и нямаш Любов, де е злото? Ти искаш да те обичат. Да те омия с вода. А нямам никаква вода. Стомната ми е празна. Де е лошото, че стомната ми е празна, няма вода? Ама защо не си я напълнил? Защото като тебе дойде един човек и му измих краката. И сега на 2 километра трябва да ида, да донеса вода. Ама ти трябваше да отидеш. Е, трябваше, ще ида сега. Ама аз много бързам. И аз бързам. Но в бързината не може да се свърши тази работа. Вие всички все бързате.

Сега невъзможно е за нас, да живеем тъй както в миналото. И ние постоянно все си мислим; питат Някои: Какво ли съм бил в миналото? Аз сега от моето гледище, искам да зная, в настоящият момент какво съм? Е представете си, че в миналото е минал един голям порой, и онази мътната вода, която е минала през ония пластове, и се пречистила. И сега е станала хубава. Ти питаш: Каква е била тази вода? Мътна. Е, как е станала чиста? Долу в земята се е филтрирала. И сега е станала чиста. Та благодарение, че този наш живот се е филтрирал в миналото. Та и кал е имало в миналото. И сега още имаме доста кал. През нови филтрове ще минем, да се филтрира мисълта ни. Колко пъти ние носим известни състояния, които са тягостни. Колко пъти ние носим известни желания, които са тягостни, известни постъпки, които са тягостни? Запример ти седиш, и в какво седи погрешката? Ти казваш така, вземете думата, казвате: Махни се от тука? Къде седи лошото? Махни се от пред лицето ми! Считаме, че това е една обида. В какво седи обидата? Да кажем, този човек ми заприщва Слънцето отпреде ми, и аз му казвам: Махни се. Обидата седи, че аз смесвам двете торби в едно. Какво ми коствува на мене, да ида от ляво или в дясно от него на 10, 20 метра. И за него ще е хубаво и за мене ще е хубаво. Сега аз ги вземам тия двете торби и ги смесвам, просото и житото на едно място. Кое е по-хубаво, той ли да се махне, или аз да се махна? Казва: Махни се! Сега казвам: Отстрани се! Това е по-меко, отстрани се от тук; или да кажем: бъдете тъй добър, да ми направите една услуга, и да не ми засенчате Слънцето! Как може да се каже още по-меко? Бъдете тъй любезен, да ми дадете малко отвор, че малко от светлината да дойде до мен! Сега, кои са съображенията, че аз казвам, махни се? Един ангел може ли да ти каже на тебе така? Щом аз кажа на един човек така: Махни се от преде ми! Аз съм вече на едно ниско стъпало на развитие. Аз не съм човек подигнат. Та един ангел, ако седи при тебе никога няма да ти каже: Махни се! Ако той дойде, той ще се подигне от тебе нагоре, и ти тогава може ли да го затуляш? Няма да има нужда да ти казва: Махни се! Но понеже ти не си един ангел, не можеш да се подигнеш над него. И затова казва ти някой: Махни се! Казва: Дотегна ми да живея с този човек. Един ангел, той е свободен. И може да иде където си иска. Сега един човек го затварят в затвора. Ако той знае закона да се смалява и стане като едно малко бръмбърче. И веригите ще паднат, и той през най-малката дупчица ще излезе навънка. Вторият ден пак го затварят, пак го турат вътре, той пак стане малко бръмбърче, пак излезе. Питам, този човек, който може да стане бръмбър, могат ли да го държат в затвора? Сега ще преведете, ще кажете: Нашият Учител каза, човек трябва да стане бръмбър. Под думата, „бръмбър“, заради мене е една формула, математическа, и окултна формула, която показва един начин, за да се освободи човек от известна гъста материя. И така както ние говорим в духовния смисъл, трябват нови начини, за да говорим правилно сега. За да можем да живеем добре. Най- първо изучавайте се. Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърдцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това? То е въздух, който трябва да излезе от тебе. Кажи така, и ще ти светне тогава!

Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири. Вие се ровите дълбоко. Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те!", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам. Ама съдията казва: Прочети присадата.

И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото". Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърдцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърдцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен! С една красива постъпка, която можеш да имаш! И всички хора ще те обичат.

И казват Някои, че красотата ще спаси света! И казвам: Красивите мисли, красивите чувства, красивите постъпки, всички хора ще спаси!

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека! /три пъти/. 6. 30 ч. с.

Всички на поляната направихме евритмическите упражнения!!!

НАГОРЕ




placeholder