НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Гласни и съгласни – радости и скърби

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Гласни и съгласни – радости и скърби

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, може, има, човек, казва, съм, казвам, дойде, мисъл, живот, път, бог, всичко, имаш, дам, хора, искам, любов, искаш ,

Общ Окултен клас , София, 24 Март 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

(Учителят прочете наум няколко от темите „Причините на погрешките“.)

Един в темата си казва, че причината на погрешките е недоволството. Но недоволството и то е една погрешка. – Непослушанието, казва друг. Но и то е една погрешка. Погрешка от погрешка не излиза. Погрешката това е един резултат. Не че мисълта е крива, непослушанието не е причина на погрешката. Тази дума българите са я взели, тя значи да имаш желание да станеш велик, да се прославиш. От този ще вземеш пари, от онзи ще вземеш пари на земята. Ще си направиш дрехи, ще забатачиш, ще заборчееш, ще употребиш лъжата, най-после вземат да те бият. Ти ще лъжеш да се харесаш някому. Някому трябва да се харесаш. Човек трябва да има някому да се хареса. Не трябва да се спираме върху подробностите. Тъй както сега разглеждаме живота, имаме крива представа. Защото сегашния живот е един малък резултат.

И ако биха ви задали един въпрос, колко пъти има да дохождаш от оня свят в този свят? По колко начина може да дойдеш? Може да дойдеш посредством минералното царство, може да дойдеш посредством растителното царство, може да дойдеш посредством микроорганизмите, чрез рибите, чрез птиците, чрез млекопитающите, може да дойдеш по начина на човека. Но ако дойдеш по начина на минералите, ще знаеш само онова, което минералите знаят. Ако дойдеш по начина на растенията, ще знаеш само онова, което растенията знаят. Ако дойдеш по начина на човека, ще знаеш колкото човека. Но отношенията не спират там. Защото да кажем, растенията са сухорасли и водорасли, животните са топлокръвни и студенокръвни. И в човека има две подразделения. Може да дойдеш сухорасъл, може да дойдеш и водорасъл. Кое е по-хубаво, да бъдеш сухорасъл или да бъдеш водорасъл? Вземам сухорасъл да растеш на сушата. Като ученици ви трябват две неща като два метода, като пособия ви трябват: да мислите добре и да се учите добре. Защото то е същественото. Ти в живота не може да направиш никакъв успех, нищо не може да постигнеш, ако не мислиш добре и ако не се учиш добре. Сега вие може да разберете мисълта в много тесен смисъл. Чрез хубавата мисъл вие ще добиете фактите и принципите, а чрез учението вие ще придобиете начините на приложението. Наука е туй, което може да приложиш в живота, да придобиеш добродетели. Сега ние минаваме за учени хора и искаме да станем учени. Но ние разбираме науката много тясно. Науката то е един непреривен процес. Преривен процес е, когато човек прилага онова, което е измислил и после ще се учиш. От прилагането на мисълта излиза учението. Ако бихме се задоволили със знанието, ние не бихме прогресирали. Като растенията, ако бяхме се задоволили, щяхме да останем растения, понеже не се задоволихме, станахме на риби. Ако бяхме се задоволили като риби и досега щяхме да бъдем като риби. Но понеже и там не се задоволихме, искахме да бъдем повече от рибите, станахме птици. Някой може да разбере и да каже, че човек е излязъл от рибите. Не че човек е излязъл от рибите, но има познанията на рибите, много ограничени познания. Щом имаш много ограничени познания, тия познания могат да бъдат за тебе или минерални познания за живота, или растителни, или рибни, или птичи, или животински, или човешки познания. Сега тия неща вие ги знаете. Но има един начин да знаеш кога да употребиш всяко нещо. Вие всички казвате: „Страдания“ и си търсите дрехата от тях. Вземете в човешката реч. Колко гласни букви има: А, О, И, У, Е, Ѫ, Я, Ю, Ѣ. Едното „Я“ е топлокръвно, другото – студенокръвно. Те са всичко девет – това са всичките радости в света. Девет радости човек има. Колко съгласни има? Съгласните, това са скърбите. Скърбите в живота колко са, да ги напишем. Б, В. Като кажете Б, напъвате се. Като кажете А – радостта е отворена. Вие ще видите каква е ползата на един човек, който се напъва да говори. Като срещнеш един човек, който се напъва да говори, той ще успее повече, отколкото онзи, който никак не се напъва, той няма да успее. Видите един на лозето се напъва, а друг никак не се напъва. Аз зная, че единият ще яде грозде, а другият нищо няма да яде. Та сега и религиозни хора има, които си турили ръцете на кръста и гледат насам-натам. И то не е лошо, но грозде няма да ядат. Религиозните седят, другите с мотиката работят. Сега ние сами се спъваме. Но да напишем съгласните: Б, В, Г, Д, Ж, З, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц, Ч, Ш. Колко са? – 19. В славянския език имате 40 букви, а в български останали 30. Та сега да се повърнем. Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали. Ние искаме някой път да опростотворим езика. Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога? – Ти ще познаеш Бога, като изучаваш Божественото, всичко онова, което носи животът. Като изучаваш диханието, ти ще се запознаваш с Бога. Най-първо, като минерал ти ще се запознаеш, после като растение малко по-широко, като животно – още по-широко, а пък като човек ще имаш една ясна представа.

Казвам сега: Две неща ви са потребни. Първо: да мислите добре. Всеки може да каже: „Коя е добрата мисъл?“ Не само човек трябва да мисли добре. За да мисли човек, той трябва да бъде студенокръвен. А за да обича Истината, той трябва да бъде топлокръвен. Или другояче казано: Ти доброто само зимно време може да го научиш. И за да научиш Истината, само лятно време може да я научиш. Когато е топло времето, Истината може да я научиш. Сега туй да не ви спъва. Сега, представете си, че искате да се научите да яздите на велосипед с две колела. Ти не знаеш добре да яздиш. Гледаш някой язди добре и ти казваш – и аз зная. Качиш се, търкулиш се. Колко време ще ти вземе, докато се научиш? Някой може да се научи за два, три дена, някой за десет, пък някой съвсем ще се откаже. Сега понякой път вие казвате, че вие мислите. Малко хора има, които мислят. Малко хора има днес, които се учат. Ние чувствуваме. И в чувствуването има една мисъл. Като те хванат и те подкарат в затвора, ти казваш, че мислиш. Мислим, ние усещаме буквите. При лошите условия започваме малко да мислим, по кой начин да се откопчем от закона. Ако не започнеш да мислиш, ти по никой начин не можеш да излезеш. Това е един подтик, но то не е свободната мисъл. То не е свободното учение. При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. А тъй както ти мислиш, както ти учиш, така и ще постъпваш. Но понякой път ние се влияем от външната среда, от хората. Ти казваш: „Аз обичам еди кого си“. Защо го обичаш? – Защото той те предизвиква с нещо. Ти за да обичаш човека, трябва да имаш някакъв повод. Че ти може да обичаш богатия човек по повод на неговото богатство. Ти може да обичаш учения човек, поради неговото знание. Ти може да обичаш добрия, заради неговата добродетел. Ти може да обичаш човека, защото той е справедлив в живота си, защото той е силен човек, може да го обичаш, защото има живот в себе си, защото е здрав този човек. Ти си болен човек, усещаш, че като те хване, има нещо, произтича от него. Вие сте били болни някога, някой път дойде здравият човек, хване ти малко ръцете. Като те хване за ръката, като че нещо протича в ръката. Казваш: „Стана ми нещо леко“. Този човек със своето ръкуване може да ти даде нещо. Някои хора толкова изобилно имат, че с когото се ръкуват, дават. Някой път ръкуването е много хубаво, когато се ръкуваш със здрав човек, но когато е с болен, не е хубаво. Сега ще се уплашите. Сега хората не искат да се ръкуват, понеже имало микроби, да не се заразят. Хората сега са и против целувката. Понеже може да има някаква заразителна болест. Казва: „Не е безопасно да се целуваш и ръкуваш“. И прави са. Ти, който искаш да се ръкуваш, трябва да си омиеш ръцете добре. Онзи, с когото трябва да се ръкуваш и той трябва да си омие ръцете. Когато ще целуваш, трябва да се омиеш. Човек току си мие устата. Най-много си мие устата. Той току си мие долната бърна, горната бърна. Постоянно се мие. Колкото затова, устата си миете. Но устата трябва да се мие, понеже от насъбраната храна образуват се известни отрови в каналите. Колко пъти трябва да се мие устата? Устата трябва да се мие поне след всяко ядене. Човек трябва да си омива устата сутрин, на обед и вечер, да има една чистота.

Но най-същественото сега е: Силата на човека седи в неговата мисъл. Говори ви един човек, разсъждавате върху онова, което ви говорил. Той ви говорил с известни звукове. Виждате най-първо, какво впечатление прави неговата реч на вашето ухо. Когато той произнася думите, как ги произнася? Законът е верен. Че ние никога не може да приложим онова, в което ние не вярваме. Туй, за което имаме вяра, вярването то е да вярваш с ограничение. Вярата в правата мисъл е законът на освобождението. То човек започва освобождението в живота – в надеждата. Не да се надява, ами в надеждата. Вярата вече започва да освобождава човека. Ако ти вярваш в Бога и тази вяра започва да те освобождава, ти имаш вяра. Ако тази вяра не те освобождава, ти имаш вярване. Ние мислим за вярата кога? Когато сме щастливи, задоволени, много малко мислим за Господа. Щом ни напечат лошите условия, ние търсим Господа. Ние търсим Господа само в нашето нещастие. Какво е нашето понятие за Бога? Ти си жаден, идеш, напиеш се. Когато си жаден тичаш, напиеш се на чешмата и казваш, нека си тече. Но ти нямаш връзка с водата. Нямаш понятие за водата. Ти като идеш при водата, даже нямаш почитание към водата. Ще си омиеш ръцете, краката в извора и мислиш, че тази вода е много глупава, носи всичко. Но ако ти идеш при един малък извор и се измиеш в този извор, той ще има лоша представа за тебе, едно нехубаво чувствуване ще има за тебе. Той ще се очисти, но той ще познае, че не си умен, че ти не мислиш, и не се учиш. Казва: „Няма да го бъде този, ще го скъсат в живота.“

Сега искам вие да разсъждавате обективно. Като започне да ви се говори, вие се страхувате. Като започне да ви се говори, вие прилагате нещата. Като започне да се говори за погрешките, скоро ги намирате, скоро ги виждате. Като ви се говори за добродетелите, вие се радвате. Пък понеже имате повече притежателни букви, повече скръб имаме. Сега ние много погрешки нямаме, много грехове нямаме. Достатъчно е един грях да направи човек. Направи някой човек един грях, един човек и навсякъде където ходи, този грях с него върви. През целия си живот носи греха. Да кажем, един грях си направил, който не се заличава. В един живот ти не може да го заличиш. Дойде ти онази идея, че ти си убил. Мойсей направи едно убийство и 40 години трябваше да живее и да изкупва. Като направи този грях, той не можа да влезе в обетованата земя. Казва Господ: „Ти отдалече ще видиш земята, но ти няма да влезеш в нея“. Мойсей, който беше един посветен, който се учи в Египет, във всичките тайни, разбираше законите, много учен човек беше, много учен държавник. Я му вижте законите, какъв първокласен държавник е, и вие и днес може да приложите Мойсеевото учение. И днес може да приложим. Има някои закони турени, които не са от Мойсея. Например, че някой, ако ходи да събира съчки в събота, да се убие. Този е един закон, който не е турен от Мойсея, то е прекалено, то е от ревностните последователи на Мойсея. То не е от Мойсея, но от отците. Те го туриха и казаха: „Хайде да го турим в името на Мойсея“. Сега има много работи, турени от отците. Какви са тия отци. Всеки баща, той е отец, все ще внесе закон, нещо върху сина. Майката и тя е един отец и тя ще внесе нещо върху дъщерята. Като се наредят все свети отци. Казваме: Ние един Отец имаме, Бог е нашият Отец. Като дойдем до Бога, ние ще се освободим.

Христос казва: „Ако не се отречете“. Вие не сте правили опит да се отречете. Ти искаш да се самоотречеш, искаш да изпълниш Христовия зекон. Да допуснем, че ти си богат човек, казваш: „Всичко ще раздам на бедните и ще тръгна да живея един живот, както Христа“. Раздадеш къщи, ниви, всичко туй, но след това дойде изкушението. Като богат ти имаш слуги, почитание, уважение от хората, сега си взел тояжката, нищо нямаш, не те почитат хората, казват: „Малко смахнат човек, раздаде всичко имане, къща“, напуснат те хората. Ти после съжаляваш, казваш: „Не направих ли аз тъй малко прибързано работите?“ Туй самоотричане на място ли е? Аз така не бих се самоотрекъл. „Раздай си имането!“ Защо? Чудни сте вие. Казва: „Раздай си имането!“ Че ако моето богатство мене ме направило лош, тогава защо ще го дам на другите хора и тях да направя лоши. Аз колкото пари имам ще взема, ще ги заровя, нито аз вземам, нито на другите давам. Ще взема тояжката и ще тръгна по света да проповядвам. Туй богатство мене направило жесток, користолюбив, ще го заровя някъде. Нито аз ще го взема, нито на другите ще дам. Няма да притурям, няма да печеля по този начин. Сега вие мислите, че някой път аз искам да ви кажа: Ще ми завещаете къщата. Какво ще ми завещаете. Вие с жена си се бихте, карахте се, че като турите на моя гръб тази беля, ще дойде дяволът. Най-първо ти ми завещаваш нещо, което не е твое. Тези камъни, с които е съградена къщата не са ваши, вие ги взехте без да питате Господа. После сякохте дървета пак без да питате. Ще ми подарявате крадени неща. Не му искам ни гредите, ни камъните за себе си. Ако някой иска да ми завещае една къща, не искам. Мене често ми казват: „Учителю, защо не направиш една хубава станция?“ Казвам: Тебе Господ ти направил една хубава станция, по-хубава от тази никой не може да ти направи.

Сега да оставим посторонните работи. Самоотричането, то е цяла една наука. Ти се самоотричаш само тогава, ако намериш по-ценно. Правиш една обмяна на нещата. Казва Христос: „Ако някой намери онзи бисер, който търси, каквото има всичко ще продаде, за да купи онзи бисер“. Ако ти намериш нещо по-ценно от онова, което имаш, ти се самоотричаш от старото, пък взимаш новото. Ако не си намерил новото, пък се отричаш от старото, ти ще влезеш в един крив път. Нищо няма да постигнеш. Запример, вие изучавате един език. Казваш: „Аз зная да говоря френски“. Та и аз зная така да говоря.Та и немски така говоря. Аз и български зная. Много малко българи съм срещал да говорят български. Списатели съм срещал и не могат да говорят български. Аз не искам да се спирам върху езиковата страна на нещата. Но те не знаят как да произнасят гласните букви. Запример, ако попитам българите с кое гърло трябва да произнасят гласните. С едно гърло. Не. Ти О-то ще го произнесеш с първото гърло. А-то ще го произнесеш със средното гърло. И-то – с горното гърло. Ако искаш музикално да произнасяш гласните, с трите гърла ще ги произнасяш, по три начина. Пък другото да е спомагателно. Но кога гласните букви са спомагателни? Ти може да произнесеш А-то и с първото гърло, но няма да придобиеш тия резултати. Ти ако кажеш на един човек: „Имам добро мнение заради вас“, но го кажеш остро и сухо или пък кажеш на друг меко и нежно: „Аз имам добро мнение за вас“. На един човек като му говориш, кажи му, не да го мажеш. Много си добър, от голяма добрина страдаш. Много си лош, от голяма лошавина страдаш. Човек може да страда от голямата си добрина, като не знае. Много майки, като им са болни децата от добра воля, да не би да умрат от глад ги уморяват. Та ви казвам: Онова знание, което имате сега, пазете се от него. Аз ви казвам: Пазете се от знанието, което имате. Опитността, която имате, не я напущайте. Дойде някой казва: „Ами ти вярваш ли в Бога?“ Казвам: По какво се отличава твоя Господ от моя Господ? – „Ама аз съм богат“. По какво се отличава твоето богатство от моето богатство? – „Аз имам 20 милиона“. Аз имам десет хиляди. Той е разбойник. – Ти питал ли си Господа за твоето богатство като си го взел? Ти имаш сто хиляди кожи щавосани, аз имам десет хиляди кожи. Ти си търговец на кожи днес. Едни ден като се заведе дело и тебе те съдят за кожите като главен инициатор, защо си ги взел, на какво основание ги продаваш. Ще наредят ти, който си носил, пък и онзи, който шил, ще ви съдят, ще има свидетели. Всеки ще представи Истината: платих на един обущар, той ми каза, че взел позволение от тебе. Вие мислите, че тази работа без позволение става, от великата държава на живота. Трябва разрешение. Вие тук да градите една къща, нали трябва да вземете позволение, ако не вземете позволение, не ви позволяват да градите. Ти в живота не може да туриш камъци върху себе си. Ще дойде комисия, ще пита. Всяко нещо, за което не си взел разрешение, ще се разруши. Сега нещата, които ние имаме, казват: „Тази къща да се събори, тя не е турена на място“. Нали когато регулират много къщи се събарят. По закона за регулацията някой път вече трябва да се дигне къщата. Дигат се тия къщи. Плачат хората. Няма нищо, като се дигне от едно място, ще се тури на друго. Вас ви е страх от смъртта. Нали сте ученици, защо ви е страх от смъртта? Вие смъртта виждали ли сте я? Казвате: „Толкоз хора съм виждал умрели“. Вие сте виждали умрели, но смъртта виждали ли сте? Запример, един вълк удавил няколко овци. Вие виждате резултата, но вълка не сте срещали. Срещни този вълк да го видиш. Една овца вълкът удавил. Много пъти овците умират и без да ги дави вълка. Не може да кажете, че всяка овца умира от вълк. Има признаци когато една овца е удавена, но овците умират и по друг начин.

Казвам сега: Ние хората умираме по единствената причина, че не слушаме. От непослушание умираме. Бог казва: Ще се храниш с Добродетелта, ще се храниш с Истината, ще се храниш с Правдата. С какво още ще се храниш? Ще се храниш с милосърдието, ще се храниш с кротостта, с въздържанието. Сега вие имате нещата в ума си да турите по стария ред. По стария ред да турите нещата. Ти със стария чувал, дето си ходил, ти със стария чувал ново брашно не може да носиш. Със стария чувал ново жито не може да носиш. В Царството Божие нова торба трябва за новото жито. За всяка една мисъл се изисква нова торба да имаш. Ти може със своята стара торба да идеш, но ще развалиш житото. Сега онова, което при дадените условия може да приложите, приложете го.

Ще ви преведа един пример. Казвате, че трябва да бъдем много добри. Ще ви приведа един пример, който отчасти е верен. В една американска църква – не зная, но мисля да е била американска – в една от свободните църкви, една богата църква, един от най-големите богаташи в църквата все наопаки прави, ще ги разсипе. Молят му се, никого не слуша, той се намира нещо, еди кой си член това не направил, онова не направил. Той си турил на ума всичко да разсипе, всичко трябва да се поправи и проповедника, всички. Пращат комисия да му говори, но той като дойде не може да се примири. Един ден всички казват: „Вече ще се отнесем до Господа, ще го дадем под съд“. Събират се и казват: „Господи, този наш брат (казват му името), ако може да се поправи, поправи го, ако не, дигни го оттук да се махне, да се освободим от този тормоз“. Той чува това. След няколко дена заболява и вика проповедника: „Помоли се на Господ да ми помогне.“ – „Какво ще се моля, ти никакво добро не си направил, ще разсипеш църквата. Ако обещаеш, че ще посветиш живота си в бъдеще и всичко ще дадеш, да има какво да туря под коленете си, ще се помоля. Господ няма да ме слуша, има заявление против тебе.“ – „Обещавам, казва, половината от имота си ще дам.“ – „Не, не става, цялото имане ще дадеш. И имането си живота си ще посветиш.“ Най-после като обещава, проповедникът казва: „Сега може да се помоля. Помни, ако речеш да ме излъжеш, аз съм свидетел, ще те задигна“. Оттам насетне този брат става първият в църквата и най-усърдният брат. Сега ние искаме да приложим Божията Любов. Как ще приложи един добър брат? Как ще приложи един лош брат? Някой казва: „С Любов“. Помни, ако ти не живееш добре, аз ще кажа на Господа, аз ще бъда първият, който ще те дам под съд. Знаеш ли туй? Не да ходиш да говориш против него, ами иди, направи едно заявление, дай го под съд, ще викаш свидетели. Казват: „Ама съдба има“. Така ще се оправи света. Сега някои братя от вас искат да станат богати. Аз доста богатства имам заровени в земята. Но давате ли обещание, че ще посветите живота си на Бога? Сега всички може да дадете обещание, аз ще ви покажа само къде е имането, и вие ще идете само когато се намерите в голяма нужда. Ето какво разбирам: като ходите, просите оттук оттам и никъде не ви дават нищо, няма къде да идете, тогава ще дойдете при мене и ще ви кажа на еди кое си място, отхлюпете плочата, вземете една златна монета и пак затворете. Ако вземеш две монети, отиде вече работата. Аз ви казвам като ученици какви трябва да бъдете. В света няма по-лесна работа да се печелят пари. Има едно лекарство, един специалитет, ако ви го дам, вие пари може да имате колкото искате. Вие сте бедняк. Ако ви кажа едно лекарство, специалитет, идете в Америка, Германия, навсякъде като идете само трябва да знаете методите, да употребите. Докато идете е мъчнотията, оттам насетне е лесно. Да кажем, че във всеки едного, когото изцерите, ако е американец вземете по 10 хиляди долара, ако е англичанин по 1000 английски лири, а пък ако е българин по колко да му вземеш? Хайде, на българина ще му турим не сто лири златни, но книжни.

Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл. Ти трябва да знаеш как да запалиш ума си. Докато не се научиш да палиш ума си – вие понякой път искате да запалите ума си. Вие палили ли сте ума си? После, преди да сте запалили ума си, трябва да знаете как да се самоотречете. Аз не искам вие да тръгнете да просите по хората. Казвате: „Имаме бедни вдовици, деца, страдат“. Благодарим за туй добро. Светът дълго време помага така. Какво ще ида аз от другите хора да ми дадат, за да помагам. Аз ще ида да работя и нито пет пари няма да искам. Аз като ученик днес ще ида да копая и каквото взема всичкото ще го дам. Няма да ида да кажа, дай за този, дай за онзи. Като ученик аз няма да го направя. То не е благоприятно на Господа. Мислите ли, че Юда, който носеше касата, той не го сполетя нещо лошо? Дяволът чрез парите влезе в него. Той за пари предаде своя Учител. Показва каква алчност имаше. За 30 сребърника. Сега психологически разсъждавайте, защо толкова евтино Го продаде? Ние сега ще оставим този въпрос. Вие може да мислите защо толкова евтино Го продаде, но вие не разсъждавате правилно. Нему обещаваха много, но го излъгаха. Нему обещаха много голяма сума, после като го излъгаха, като му дадоха 30 сребърника, той от голяма скръб се обеси. Той беше толкова алчен, че се обеси, казва си: „Мен, будала, да ме излъжат. Друг път няма да имам такъв случай, отде ще спечеля“. Че отиде и се обеси, че не могъл да спечели. Сега туй е моето тълкувание. Но онези хора бяха хитри виртуози, излъгаха го.

Та и вие, когато правите погрешки, излъгали са ви. Вие правите погрешки както Юда, имате алчна мисъл. Казвате: „Този е случаят да спечеля“. Ние имахме един наш приятел, брат Величко Граблашев, който имаше амбицията да стане министър. Той беше радославист. Казва: „Ще дойде един ден и ние ще се поомажем“. Казвам: Как? – „Много добър приятел съм с Радославов“. И какво се случва: Когато вече Радославов щял да дойде на власт, скарали се за нищо и никакво. Казва: „Да се не види макар, този дявол отгде дойде, извадиха ме от листата“. Аз го гледам и се поусмихвам. Казвам: Благодари, че Радославов не те тури в листата за министър. – „Че как, втори случай няма да ми се падне.“ Той гонеше Михаля. Можех да направя нещо. – Казвам: Подир две години ще се разговаряме. След две години като започнаха да ги турят в затвора, той ме срещна и ми каза: „И аз щях да бъда един от тях“. Ако вие влезете като министър в царството на дявола, като дойде Господ вие ще бъдете в затвора вече.

Та казвам: Като ученици трябва да бъдете чисти, да имате ясна, светла мисъл за Бога. Аз седя някой път и разглеждам живота си в своите мисли, не отвън как постъпвам, какво съм казал, какви ми са намеренията. Дойде някой човек, говори ми любезно, кажа му сладка дума и проверявам какви са моите намерения. Проповядвам му, че трябва да вярва в Бога. Пък се питам защо му проповядвам Бога. Правя ли Господа аз като параван и аз ще се скрия зад него, за да спечеля нещо, или онуй благо, което имам, което съм спечелил искам да му дам от туй благо, и той да спечели. Казвам: Аз съм пил от тази чешма, много е хубава. И ти можеш да идеш, безопасно е. Не да туриш сега, че ще плати малко. Плаща се нещо за чешмата, ще оставите нещо за чешмата. Ако дойде човек, все ще остави нещо. Има нещо користолюбиво. В Америка има проповедници, на които се плаща много. Има проповедници от средна ръка, на които плащат по 6–10 долара. Има талантливи, на които плащат по 50 долара, а има такива тузове, на които плащат по 100 долара, по 200, по 300, 400 някъде и хиляда дават. Казвате, много е това. Американците са щедри. Американците понякой път ще викат някой музикант в къщи на пианото да му посвири. Падаревски, като беше в Америка, ще го викат богатите американци да им свири и щедро ще му платят. Всяка вечер тук го канят, там го канят и като изсвири няколко парчета, ще му дадат няколко хиляди долара. Падаревски за шест месеца в Америка имаше една сума от един милион и петстотин хиляди долара. Свири човека и знае как да свири, не само да си маха ръцете. Ако ние не знаем как да мислим; ако ние не знаем как да учим, кой американец ще даде нещо. Слушам две сестри, че говорят и едната казва на другата: „Разбра ли какво казва Учителят?“ – „Ами ти разбра ли?“ Седят двете разговарят се и аз ги слушам. Като каже едната: „Знаеш ли какво каза Учителят?“, аз виждам вече тенденцията. Другата казва: „Ами ти разбра ли? Ами ти разбра ли Го?“ И тя тенденциозно говори. И двете нищо не са разбрали. Аз разбрах, че не са разбрали. След туй и двете идат поотделно да ме питат: Тя онази казва тенденциозно, че няма погрешка. – „Любезни Учителю, онзи пасаж как да го разбираме?“ Рекох: Аз още не съм разбрал. Иде и втората и тя пита. „Ами онзи пасаж как да го разбираме?“ И него не съм разбрал още. Ама ти, казва, като не си го разбрал, защо го каза? – Казах го, вие да изпъкнете и аз да се уча от вас. Чета някоя книга. Не критикувам един автор, защо писал, виждам целта му. Ако аз пиша една книга, за кого ще я пиша? Как ще я пиша? Може да я пиша за себе си. Може да я пиша за ближните, пък мога да я пиша за Бога. Все трябва да се напише за някого. Не е лошо, че съм написал за себе си, не е лошо, че съм писал за ближните. Но е хубаво и да я напиша за онзи, да я напиша за Бога. Ние всички трябва да напишем нещо за Бога. Ние трябва да имаме непреодолимата Любов, че ние прославяме Бога, и Той да ни прослави. Христос казва: „Аз те прославих, всичко което чух от тебе направих, сега ти ме прослави“. Да разберем приложението на тази Истина. Вие сте ме слушали, аз толкова пъти съм говорил за Любовта. Казвате: „Учителю, ти говориш за Любовта, но как я разбираш?“. Ще ви кажа: И аз не съм я разбрал. Любовта не е най-лесната наука. Ти като влезеш в Любовта, ти ще бъдеш абсолютно свободен. Ти ще влезеш в един съвсем нов свят. Ти като влезеш в Любовта ни помен няма да остане от страданията ти. Ти ще погледнеш на всичкия си живот и ще видиш, че във всичко се крие много хубаво. Няма да остане ни помен от тия страдания, терзания, хукания, всичко туй ще изчезне. Ти ще се успокоиш и ще кажеш: „Какво неразбрано дете съм бил“. И ти няма да кажеш, че разбираш Любовта. Единственото нещо, което освобождава човека е Любовта. И тогава знанието и свободата, това са начини, чрез които Любовта се проявява. Свободата е във физическия свят, знанието е в духовния свят, Любовта е в Божествения свят. И самата Любов е проявление на Божия Дух, нещо още по-дълбоко. Сега това са вече непостижимите работи, но казвам: Възможно е заради вас. И мисля имате нещо, което ви смущава. Мислете правилно. Ти живееш и най-първо помисли защо си дошъл на земята. Че аз като дойда, и ако аз съм се оженил, като дойде вечерно време, ако съм женен аз какво мога да направя? Най-първо ще попитам: Тази жена защо я взех? Като разреша този въпрос, ще попитам друго: И тази жена като я намери и като я взе какви трябва да бъдат твоите отношения? Ще разреша този въпрос. Родят ми се деца. Ще питам тогава: Защо ти са тия деца? Като разреша въпроса, защо ми са тия деца ще питам: Как трябва да ги възпитавам и какви трябва да бъдат моите отношения. Туй трябва да го разрешите. После ще задам въпроса: Дали тя ме обича? Казвам: Чакай този въпрос е неин, аз да се попитам, дали аз я обичам. По кой начин аз ще позная дали я обичам? Ще кажа на моята възлюблена: Я, ми кажи най-горчивата дума, която ти имаш. Ще опитам Любовта си. Като ми каже най-горчивата дума, ще видя ако моята Любов не мръдне, на място е Любовта. Благодаря. Ако мръдне сърцето ми, ще кажа: Не повтаряй тази дума, друг път не ми я казвай. Ами че в живота ние се опитваме постоянно докъде е Любовта ни. Всичкият живот и страданията постоянно опитват от невидимия свят докъде сме дошли в Любовта. Аз не казвам, че ти трябва да простиш, но аз не разбирам механически. Много мъчна работа е да простиш. Казва: „Прости!“ Вие мислите, че е лесна работа прощаването. Не е лесна работа. Ти за да простиш, ти трябва да имаш защо да простиш. Да ви приведа един пример. Той е един анекдот. Влиза един човек много честолюбив, много богат. Той бил малко нерзположен с жена си в къщи. Дошъл друг да си иска парите от него. Онзи става и му казва: „Ти днес ли се намери да дойдеш?“ Ушива му една плесница. Този му казва: „Помни, че скъпо ще платиш. И ще се научиш, да не мислиш, че аз съм от тези бедни баби“. – „Извини сега.“ – „Как да те извиня? Да те извиня ли, деца имам, сиромашия ме нагънала, не влизаш в положението ми. Жена ми ме пече, децата ми, приятелите ми. Навсякъде ходя, никъде работа няма. Безобразие“. – „Колко пари ти трябват?“ – „Не ти искам парите“. – „Ще ти услужа, с колко ще ми простиш? Колкото ми кажеш, ще ти дам, само да ми простиш. Колкото ми искаш, ще ти дам само да ми простиш, да не помниш. Колкото искаш от мене, ще ти дам.“ Той го гледа и казва: „Ти искаш да ме лъжеш, да ме омотаваш“. Казва: „Не. Ти искаш да ми дадеш парите, пък да ти подпиша полица без лихва“. – „Не ти искам никаква полица, кажи само колко искаш и това ще остане между мене и тебе само“. – „Ти истината ли говориш? Или си играеш с бедните хора, както вие богаташите обичате да лъжете“. – „Не, ти като говореше, в мене се събуди нещо ново, искам да ме извиниш, да ми простиш, направих нещо, което не е хубаво, сега влязох в твоето положение“. Кажете ми, колко пари ще поиска този бедняк. Казва: „Дай ми ти онова, което ти обичаш. Колкото ти се откъсне от сърцето. Ако ти се откъсне едно петаче, аз ще го взема“. Кажете ми колко пари е дал богатият. Аз да ви кажа. – „Братко, приятно е сега аз да съм богат човек, туй имане останало от баща ми, половината на тебе, половината на мене.“ Това е идея вече. На всичкото половината, аз вече съм ти брат. Казвам: Онзи удареният докато дойде в съзнанието и онзи, който бил, и двамата трябва да намерят един начин на примирение в света. Ние сме дошли да учим. Много нещастия и страдания ще преживеем в живота, те са в реда на нещата. Казвам: Ще се учите да мислите правилно, добре да мислите. Тогава трябва да бъдете студени. За истинската мисъл, казвам, трябва да бъдете топли. Отношение трябва да имате, сега вече слънцето влиза в северното полушарие, лете ще учим Истината. Как трябва да се опростиш. Казва: „Много е горещо“. Зимно време пък ще учиш кое е добро. Ти си с кожух, много е студено. Студено е, ти ще събираш. Като станеш ще искаш да бъдеш добър. Обичаш доброто, ти ще влезеш в себе си; искаш да учиш истината, ще даваш. Лятно време всичко раждат растенията. В Истината всичко се ражда. В Истината растенията всички раждат. Събраното, което трябва да се раздава в света, то е Доброто. Зимно време тогава ти ще носиш дебел кожух, хубаво ще бъдеш облечен, че където да идеш на всички, които имат нужда, на всички ще дадеш. Тази е съграждащата мисъл. Дойде някой брат и вие идете, и представяте работите както не съм казал. Казва: „Аз така разбирам Учителя“. Че как сте ме разбрали. Вие и двама се скарате. Дойде някой казва: „Така казва Христос, ти как си чел?“ Ако ви каже някой, че Христос е казал, че трябва да се обичаме и по това ще позная, че вие сте мои ученици. Питам сега: Как ще разберете, кажете ми сега? Аз съм виждал две сестри, хванат се, целуват се, като дойде някой брат, хич няма мляскане, не го мляскат. Принципно засягам въпроса, не засягам вътрешната проява. За мене всяка проява трябва да произтича от един вътрешен принцип. Всяка постъпка, ако не произтича от нашата мисъл, ако не произтича от нашата наука, то е престъпление. Не е зло, то е престъпление. Защото, ако аз ви обичам, аз изразявам една идея, която е скрита в ума на Бога. Ще търся начин, по който да изявя своята Любов. Ще намеря начин, когато Бог иска. Най-първо при бедния човек като ида, няма да го целувам, аз ще го целувам по един начин да почувствува. Какво ще направя с бедния? Ще видя неговите съществени нужди от които той е обвързан с вериги, че му хлопат веригите. Най-първо ще се яви в мене състрадание да му снема веригите от краката, да му снема веригите от ръцете, да му снема веригите от ума, от сърцето му. Като му снема веригите той ще почувствува, че в мене има нещо. Тогава ще пристъпя към ония съществените неща, че той има нужда от храна, че той е гладен, този човек той не иска много, той не иска да го осигурявам за цял живот. Един обед като му дам, той е доволен. Тоя пътник един обед ще му дам братски. Та свободата седи в това. Да се целунем. Но най-първо ще му снема веригите, ти още няма да го целуваш, той веригите носи. Първо ще снемеш веригите от него, тогава го целувай. Сега като умре някой нали го целуват. Докато е жив не го целуват, като умрял го целуват.

Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. По този начин, по който живеете, както се изявявате на земята, живота не го виждате такъв, какъвто е сега в невидимия свят. Един ден да кажем Иван, Петко, Драган ще го видите като едно малко цветенце подало си главичка, нищо не говори. Или ще го видите като малко растение, което израстнало така малко. Хората са растения и затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките. А Отец ми е земледелецът. Той е, Който съди, умният отсича тази пръчка да ѝ даде нова форма“. Вие в невидимия свят сте се виждали такива, каквито сте в това положение, но ни най-малко не сте такива. Вие виждате резултата. Че някой път вие сте бедни, вие сте клюмнали, знаят че вие се нуждаете от вода. Или пък някои паразити има. Съвсем другояче се гледа на човешката душа от невидимия свят. Да изучавате човешките души, то е един отличен свят. Тъй както изучавате сега света, то е едно тягостно състояние. Тъй както изучават хората света мяза да преброявате скъсани дрехи на бит пазар. Говори се за морал. Той прегърнал една жена, той направил престъпление. Ако обрал някого, набил някого, за важни работи се захващате. Казва Писанието: „Измиват паницата отвън, дали е измита отвътре или не, не се интересуват“.

И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Аз ви дадох един пример за плесницата. Посейте погрешката. Онзи, когато получи две плесници, влиза в един закон, той се просвещава, вижда, че туй, което не е добро за него, не е добро и за другите. Той вижда, че ако той беше на неговото място, какво щеше да бъде неговото положение. Вие разглеждате въпроса само като растение, от вашето гледище. Разглеждайте въпроса и от гледището на другите. Аз не ви казвам само да давате, но и да вземате. Защото дотолкоз доколкото учим право, дотолкоз и ще учим право. Ние може да предадем и на другите това. Аз искам когато говоря, да предам онази Божествена мисъл, с която могат да се ползуват и другите. Ако ви дам една изкривена мисъл или нещо, което не съм го учил, ще ви туря в крив път. Аз някой път като говоря, вие се насърчавате и казвате: „Трябва да се помоля“. Вие мислите, че като се помолите, ще стане. Пък не става тъй работата. Молиш се, не става. Някой път, ако ще стане, много малко ще стане. Ти когато се молиш, няма да имаш никаква превзета мисъл. Ще се молиш като едно дете. Ще говориш на Господа както са работите и ще оставиш на Негово разположение да направи тъй, както Той знае. Туй, което искаш за другите, ще го искаш както за себе си. Няма да казваш, дотегна ми, избави ме от това зло. Не, най-първо, ако бих се помолил, аз ще кажа: Господи, дай ми сила да нося товара на гърба си. Че като го нося, на дявола да му дотегне да го нося. Аз ще бъда каруцата, ще го хоскам, ще му се разтърсват червата да слезе от гърба ми. Не да искам да го махне Господ, но да ми даде сила да го нося, че втори път като ме види, да се не качва на каруцата ми. Начин давам да се избавите от едно зло. Не искам Господ да премахне дявола. Не зная, дали Господ ще го премахне. Той ходи в света Господен, взема участие в министерския съвет и мнението си дава. Казва: „Обърна ли се внимание на най-добрите ученици?“ Казвам: Обърнал съм внимание. Казва: „Я ги дай на мене. Дай ги малко да ги поразтърся“. И като дойде между братята и сестрите станало нещо. Аз нищо не казвам. Казвам: Прав е. И той има понятие за доброто. Казва: „Едно време и аз се стараех да бъда добър като вас, не върви“. Туй ще оставите, то е външното.

Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота. Не че е мъчно, но докато научиш методите. Ти не може да постъпиш с всички хора еднакво, казвам ви сега, мислете.

Та казвам: С тия съгласните букви вие може да си помагате. Ти си се разгневил. Как ще се излекуваш? Или някой път дойде някакво обезсърчение, как се лекувате вие? Аз да ви дам едно изречение. Като се разгневиш, кажи си: КАТКО (Учителя го изговори с особено натъртване). Произнеси го двадесет пъти. Силно неразположение, или тази лошата мисъл е дошла, така ще направиш и като дойде добрата мисъл, ще стане правилно. Понеже ти си в едно лошо положение, тъй ще му говориш и то ще те разбере. Сега някои от вас направете опит. Като дойде една беля не може да се освободите. Вие се молите. Кажете: (…) – Четири съгласни да ги произнесете. Печели. К-то, щом дойде вечния живот, радостта, нещата вървят. Имате вече гласните букви. Правата мисъл, добрата мисъл, доброто Учение, правото Учение, те трябва да ви бъдат идеал през тази година и не само през тази година.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

XVI година.
17 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 24 март 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, сега, може, има, човек, казва, съм, казвам, дойде, мисъл, живот, път, бог, всичко, имаш, дам, хора, искам, любов, искаш ,

Общ Окултен клас , София, 24 Март 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder