НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Лотовата жена

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Лотовата жена

Най-често използвани думи в беседата: сега, жена, може, хора, човек, свят, всички, има, дойде, аз, син, лотовата, епоха, стане, нещата, работи, бъде, бог ,

 Неделни беседи , София, 21 Март 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Помнете Лотовата жена!“

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 17-а глава от Евангелието на Лука, от 20-и стих до края.

„Духът Божи“

Ще говоря върху един предмет, който не е толкова интересен за вас. Въпросът е за Лотовата жена. Може да не ви интересува въпросът за една жена, която играла някаква роля в миналото. Нещата стават интересни само когато се представят исторически, епохално. В живота на хората има един паралел в събитията, който е разумен. Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, виждат, че има една възвишена мъдрост. Думата „мъдрост“ разбира един разумен ред и порядък. Всеки, който се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло.

Та казвам: Има неща съществени в живота, които трябва да се имат пред вид. Лотовата жена не беше лоша жена, тя беше много добра жена. В семейството на Лота преодоляваше женският принцип. Той нямаше синове. В Писанието се казва, че Лот имаше две дъщери. Те поддържаха убеждението на баща си и заедно с него напуснаха Содом и Гомор. Майката, обаче, Лотовата жена, беше много любопитна. Като излезе от Содом и Гомор, каза ѝ се да върви напред, без да се обръща, но тя искаше да знае какво ще стане. Ще стане нещо, каквото е станало наскоро в Нови Лондон, в Америка. На едно място били събрани 1500 деца да учат. Наблизо имало някакви мини, които избухнали, и от тази експлозия всички деца, заедно с учителите си, се намерили във въздуха. Всички се намерили на няколко километра разстояние от училището. Ще кажете: „Защо Господ допусна това нещо?“ Други пък ще кажат: „Защо тези хора трябваше да построят училището на това място?“ Ето, в Америка сега става такова голямо наводнение, реката Мисисипи и друга една река са се наводнили и пострадаха хиляди хора, но американците трябваше да предвидят това нещо. Много пъти са пострадвали от тези наводнения на реките и трябваше да вземат нужните мерки да ги избегнат. Те трябваше да направят един бент, но се изискваше за това една сума от 400 милиона долара. Те трябваше да харчат много, но енергията, която иде от природата, трябва да се канализира.

Понякога ние се питаме защо работите в света вървят така. Онзи, който не иска да работи, винаги пита защо трябва да се работи. Онзи, който не иска да учи, винаги пита защо трябва да се учи. Той казва: „Не може ли без наука?“ Онзи, който не иска да върви по добрия път, пита: „Защо трябва да се живее добре? Нека живеем както дойде.“ Та, всеки човек върви по този път, по който той желае. А човешките желания не са, които оправят света. Значи лошото е в човешките желания, когато човешките желания станат едно ръководно правило. Щом човешките желания станат едно ръководно правило в света, тогава идат най-големите нещастия. Човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик Божествен закон, който оперира в света.

„И както в дните Ноеви, така ще бъде и в дните на Сина Человеческаго.“ По какво се отличаваше Ной? В Ноевото семейство преодоляваше мъжкият принцип. Той имаше трима синове. Нищо не се говореше за дъщерите на Ноя. Един от синовете му беше не толкова благочестив. Един ден, когато Ной се беше напил, той видя голотата на баща си и разправи това и на останалите си братя. Един от благочестивите синове на Ноя взе една дреха и отиде да покрие голотата на баща си. „Както във времето на Ноя“. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син. В [...] всички лоши хора се удавиха във водите на потопа, но един от тия лоши хора, именно синът на Ноя, остана в неговия ковчег. По този начин, като се дръпна потопът и Ной излезе от ковчега, заедно с него излезе и неговият син. Също така и Лот, като бягаше от Содом и Гомор, с него заедно излязоха и двете му дъщери, които направиха една погрешка. Те избягаха от Содом и Гомор, но заедно с тях излезе и злото навън. То не изгоря заедно с лошите хора, но проникна в дъщерите на Лота и излезе вън от Содом и Гомор. Ако ви интересува тази история, вие можете да я прочетете.

Понякога хората се интересуват от дребни въпроси. Понякога питат защо еди-кой си човек е крастав. Много просто, кръвта му е нечиста. Защо има толкова болести? Защото кръвта му е нечиста. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблем на чистите човешки мисли и чувства. Чистата кръв е извор на чистите човешки мисли и чувства.

Казват: „Какво е станало с Лотовата жена?“ – Тя стана на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женският принцип. Първоначално, когато се създаде човекът, в тъй наречената златна епоха на човечеството, казва се, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Значи, в тази златна епоха на човечеството Бог създаде първия Адам, който не е слязъл на Земята.

Сега аз не искам да вярвате в тия работи, давам ви ги като приказка. Дали ще вярвате в тях, то е ваша работа, но трябва да учите.

Вторият Адам, който слезе на Земята, на физическия свят, е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна дихание на живот. Той представя мъжкият принцип. Този Адам, като седя в рая, му беше толкова приятно и той каза: „Много е приятно в рая, имам и растения, и животни около себе си, но тези растения и животни си имат другарки, имат с какво да се занимават, а аз няма с какво да се занимавам. Господ идва при мене само като Учител, предаде ми една лекция и си отиде, оставя ме сам. Всички същества, които ме заобикалят, са по-низки от мене, не влизат в положението ми.“ Така си разсъждаваше Адам. Бог видя в неговото лице недоволство. Тогава Той каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Трябва да му създам един помощник, не както първоначално, а от елементите на света.“ Понеже Адам искаше една помощница, Бог взе едно от ребрата му, един чифт от ребрата му и от тях създаде жената. Той взел две ребра от Адама, а не едно, чифт ребра взе. Значи, дотогава човек е имал 13 ребра. А числото 2 е число на борба. За да вървят работите на Адама, останали му 12 чифта ребра.

Сега, като ви говоря така, вие не трябва да защищавате положението на жените или на мъжете, но трябва да разбирате това нещо в преносен смисъл. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и на жената. Тъй, както разглеждаме този въпрос, той седи съвсем другояче.

Във времето на Адама ние имахме съвсем друга култура от тази, която днес имаме. Адам, който съставяше втората епоха, роди трима синове: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела, а след това се роди третият син – Сит. Историята на Адама се преповтори и във времето на Ноя. Ной обаче не преживя същото. Тримата негови синове не се убиваха, но те подиграха баща си. И в Лотовата епоха се преповтори историята на Адама в рая. Като влезе в рая, дяволът изкуси Ева да направи едно престъпление на непослушание.

И Лотовата жена не послуша. Каза ѝ се да не се обръща назад да гледа какво ще стане, но да си върви напред. Това е същото, което и на първите човеци в рая се каза: „Да не буташ от дървото на познаване на доброто и на злото“. Тя каза, че няма да бута, но после, като излезе от Содом и Гомор, помисли си: „Какво има в това, ако се обърна да видя какво става?“ Щом се обърна назад, тя се превърна на солен стълб.

Казвам: Нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или, както казват българите, само от един поглед. Така се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Син Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действуват едновременно. Тогава и Каин ще действува, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете на Ноя ще подиграят баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: Така ще бъде и в епохата на Син Человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши светът. Той едва сега започва. В света има две състояния: състояние на ден и състояние на нощ. Светът на деня е ден на работа, а светът на нощта е свят на почивка. И в растителното царство почивката е една необходимост, за да могат онези материали, онези енергии да се съберат, да се организират в растенията и на другия ден те отново да събират материали или енергии за живота необходими.

Та казвам: Сега ще се поучим от Лотовата жена. Какво представя Лотовата жена? Тя представя човешкото сърце. Какво представя Лотовата жена? Тя представя и човешкия ум. Значи, сърцето не върви така хармонично с умствените разбирания на човека. И всички противоречия в човешкия живот произтичат все от човешкото сърце. Следователно желанията, които хората имат, все ще ги накарат да погледнат назад. Няма защо да се връщаме назад. Мнозина казват: „Какъв съм бил в миналото аз?“ За миналото не говорете. Не бутайте миналото. Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето. Бъдещето е пред вас. Бъдещето днес ще се реализира.

В какво седи бъдещето? Бъдещето на човечеството седи в разумния живот, който ще се организира. Там хората ще се разбират, ще се познават. Разумните хора ще се разбират като братя, но и законите на тези хора ще бъдат написани на техните сърца. Хората от тази епоха няма да се съдят. Съдилища няма да има, гробища няма да има, затвори няма да има, болници няма да има, убийства няма да стават. Това ще бъде епохата на Царството Божие на Земята.

„Наистина ли ще стане това нещо така?“ – Сега не мога да ви кажа, но като дойдете и го опитате, тогава ще повярвате, че е така. Не питайте ще го видите ли! Ще го видите, разбира се. Тогава и вие ще бъдете и ще видите, че всичко е така, както днес ви се говори. Чудни сте, когато питате дали ще бъдете живи да го видите. Всички разумни хора ще го видят. Значи, ако излезете от един автомобил и тръгнете пеш, няма да виждате нищо. Не, разликата между движението ви с автомобил и движението ви пеш седи в това, че с автомобила ще се движите по-бързо и няма да имате възможност до различавате и наблюдавате нещата. Ако пътувате пеш, по-бавно ще се движите, но ще имате възможност да се спирате дето желаете и да разглеждате нещата по-отблизо, с по-големи подробности. Можете ли с автомобил да влезете в една къща? Не можете. Значи, за да се запознаете с хората на един дом, вие трябва да оставите автомобила си вън и така да влезете между тях. Автомобилът има отношение до външния свят.

Сега в Америка има 25 милиона автомобили. Ако автомобилите можаха да правят хората и държавите щастливи, най-първо Америка трябваше да бъде най-щастливата държава. Англичаните, французите, германците имат много по-малко автомобили от американците. Ако техните автомобили се съберат на едно място, надали ще дадат автомобилите на цяла Америка. Толкова много автомобили имат американците. В Америка се яви една класа апаши, които майсторски обираха автомобилите на богатите хора. И на тези богаташи не им оставаше нищо друго, освен да пият по една студена вода. Ако богатството на един народ може да разреши всички важни въпроси, тогава Америка трябваше да бъде най-щастлива, защото в Америка има най-много злато, но въпреки това американците не са най-щастливи. След това по богатство иде Франция. Ако след американците имаше някой щастлив народ, това трябваше да бъде Франция, но и французите не са щастливи.

Сега аз не оспорвам нещата, но ги разглеждам от историческо Божествено гледище. Всеки разумен човек има едно предназначение в света. Това трябва да се вложи в съзнанието на разумните хора. Ако мислите, че сте дошли като странници на Земята, без никакво предназначение, вие се лъжете. Човек не е странник. В едно отношение всички хора са странници, но те трябва да съзнаят защо са дошли на Земята. Къде си дошъл? – „Не зная.“ – Къде е онзи свят? – „Не зная.“ – Къде отиваш? – „Не зная.“ – Чудно нещо! Дошъл на Земята, говори за велики работи, свършил университет, а не знае къде е онзи свят, не знае откъде е дошъл и къде отива. Има вярващи, които често се запитват едни други: „Ти Господ виждал ли си Го?“ И след това казват, че Господ никой никога не е видял. Ако е така, тогава и човека никой никога не е видял. Вие виждали ли сте досега човешкия ум, или човешкото сърце, или човешката душа, или човешкия дух? Вие сте виждали само произведенията на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух, но не и тях самите.

Когато се казва, че никой не е виждал Бога, това подразбира Божията любов. Без любовта Бог е нещо непознато за вас. И всякога, когато се приближаваме към Бога да Го изучаваме, нас ни е страх. Бог мяза на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим. Казвам: Рибите, които са толкова прости, не се страхуват от океана, а ние, разумните хора, се страхуваме да не се удавим.

Сега сравнението. Съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. И ние виждаме как хиляди хора, хиляди кораби потъват в този океан. Хората умират. Защо? Защото пътят, по който пътуват, не е естествен. Праведният човек в бъдеще ще вижда нещата и в този, и в онзи свят. Той ще вижда като Христа, Който излезе от гроба, но после се яви на учениците Си, благослови ги и се възнесе. – „Ама, дали това не е някаква илюзия?“ Питам: Като гледате жена си пред вас, това не е ли някаква илюзия? Утре жена ви умре – къде е отишла? Докато я пипаш, тя е реално, но като умре, къде е тя? Не я ли виждаш пак? Ледът, който се стопява, не е ли илюзия, като онази дреха, която остарява и се скъсва? Докато дрехата е нова, тя не е илюзия, но колкото повече я переш, тя изтънява, скъсва се и съвсем я изгубваш. Това не е ли илюзия? Реалността на нещата седи в това, че и като се изменят, те не се изгубват.

И тъй, онази епоха, за която ви говоря, иде вече. Вие мислите, че тези хора, за които ви говоря, сега ще дойдат. Те са вече на Земята. Те ще оправят света. Казвате: „По кой начин ще стане това?“ Ще го видите. Ние не можем да изложим техния план. За пример можете ли вие да предскажете по кой начин ще стане бъдещата война? Вие знаете, че войната ще стане, въоръжават се сега хората, но отде ще започне, не знаете. Умните хора знаят отде ще започне войната, но тази война не е една фаталност. Ако хората искат, тя може да се избегне, но понеже не искат, тя ще стане.

Сега да дойдем до неща, които са близо до вас. Има известни мисли, които често ви препятствуват, вследствие на което вие не можете да разберете истината. Въпреки това искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият човек може да бъде свободен, но болният не може да бъде свободен. Умният човек може да стане свободен, но глупавият не може. Добрият човек може да бъде свободен, но лошият не може. Това са отношения.

Та казвам: Когато ние изгубваме вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Ние търсим свободата си, защото сме изгубили тази връзка. Щом я възстановим, с нея заедно ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, ние търсим богатство, но всички тия неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. Ако вашият език не е много мек, не е пластичен и не знаете как да говорите, ще имате ли приятели на Земята? Сегашните хора казват, че парите създават приятели. Не, не, парите нищо не са. Златото в света, това е човешкият език. Всяка дума на място казана, това е злато.

В златото се крие друго нещо. Друго нещо подразбира златото. Златото е слънчев елемент, то е носител на много неща: на здраве, на знание, на живот. Ако вие нямате злато в кръвта си, както и във вашата мисъл, тогава тя не може да бъде устойчива. Окултното значение на златото е съвсем друго от това, което обикновено му придават.

В Писанието е казано, че ще дойде време, когато нещата ще се купуват по съвсем друг начин, а не като сегашния. Понеже вие искате да придобиете нещата без много работа, искате и Царството Божие да дойде още сега. Никой не ви препятствува. Във всеки дом Царството Божие може да дойде още сега. Ако искате, Царството Божие може да дойде още днес у вас. Никой не ви препятствува за това. Ако искате да живеете при Бога, никой не ви препятствува за това. Вземете за пример холандците, които се борят със стихиите на морето. Те го пресушават, за да се ползуват от сушата. Цели места засипват. Какво не прави човешкият дух! Като се борят с морето, те си създават суша, места за живеене.

Сега аз говоря за всички християнски народи. Кое им препятствува да влязат в Царството Божие? Мислите ли, че англичаните са глупави хора? Не са глупави. Мислите ли, че французите са глупави хора? Не са глупави. Мислите ли, че германците са глупави хора? Не са глупави. Мислите ли, че американците, или че руснаците са глупави хора? Не са глупави. Всички държави, които днес съществуват, не са [с] глупави хора. Ако влезете между тях, ще видите, че навсякъде съществува ред и порядък. Всяка държава си има свои закони, свои снаряжения, свой обществен строй, свои училища, свои църкви и т. н. Въпреки това на всяка държава липсва нещо.

Срещат се в една тясна улица в Лондон със своите автомобили един руски княз и един английски лорд и спират движението, не могат да се разминат. Явява се въпрос кой от двамата да отстъпи, да замине единият. Англичанинът изважда от джоба си вестник „Таймс“ и започва да го чете. Руснакът седи и чака. По едно време той изпраща шофьора си при английския лорд и му казва: „Господине, господарят моли като свършите с вестника, да го дадете на него, и той да го прочете.“ Мислите ли, че тези хора са глупави? Не, те седят, търсят начин как да разрешат въпроса, че нито единият, нито другият да се върне назад. Този пример е изнесен само дотук, с което искат да кажат, че и двамата имат търпение, самостоятелни са и двамата. Четат, мислят, търсят начин за разрешение.

Ако аз бях на тяхно място, ето как бих разрешил въпроса: руският княз трябва да изпрати своя шофьор до английския лорд и да му каже: „Господине, моят господар моли Вие да се качите на неговия автомобил, а той – на Вашия, да размените автомобилите си, и тогава, ако се съгласите да се върнете назад, тогава вече ще се приеме, че не се връща назад Вашият автомобил, но моят.“ Какво лошо има в това, ако разменят автомобилите си? Иначе невъзможно е нито английският лорд да се върне назад, нито руският княз. Ще излезе, че тяхното достойнство се нарушава. Обаче разменят ли автомобилите си, въпросът се урежда без накърняване достойнството на когото и да е от тях.

Често хората се карат помежду си. Скараните хора не са нищо друго, освен задръстени улици. За да се помирят, те трябва да разменят автомобилите си. Единият ще се качи на автомобила на другия и обратно. Какво им коства да разменят автомобилите си? Този въпрос може да се разреши много лесно, когато ние гледаме само на бъдещето, без да се обръщаме назад към миналото. Миналото трябва да служи на хората като поука. Миналото е един резултат, от който трябва да извадим една поука. Настоящето е една лаборатория, а бъдещето е ровкият материал, който ние трябва да вземем и да го проучим.

Не мислете, че лесно можете да влезете в епохата на Сина Человеческаго. За да минете през тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е лесна работа да влезе Царството Божие в човека. Това не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават.

Ако само влезе Царството Божие у вас и веднага излезе, вие ще се намерите в положението, в което се намирал един окултен ученик. Един ден Учителят му го изпратил в света, като му казал: „Ще внимаваш, в отношенията си с хората ще постъпваш така, че нито един човек да не обидиш и нито един човек да не се оплаче от тебе.“ При това, Учителят му заповядал, като среща просяци, пари да не им дава. Щом влязъл в света, веднага след него тръгнали двама просяци. Какво да прави той? Той се намерил в чудо как да постъпи. Пари не трябва да им даде, а същевременно не трябва и да ги обиди. Не се минава много време, при ученика идва една млада мома, която го моли да даде някакъв цяр, че нейният възлюбен бил болен. И тук се намерил в чудо как да постъпи, защото Учителят му казал да не лекува болни хора. При това не трябва и никого да обижда. Същевременно Учителят му забранил да се меси в чуждите работи, особено когато баща възпитава сина си. Но иде при него един баща и го моли да му даде някакъв съвет как да постъпи със своя син, който бил много непослушен. Въпреки това, всички тези въпроси трябва да се разрешат. Какво трябва да прави с просяците? Вие ще кажете, че трябва да ги назначи на някаква служба. Добре е, но просяците крадат. Какво трябва да прави при това положение?

Ще кажете: „Какво му коства на този ученик да излекува възлюбения на младата мома, че да се оженят?“ Добре, но като се оженят, мъжът ще започне да бие жена си. Какво трябва да прави тогава? Или какво му коства да даде един съвет на бащата, който възпитава своя син?

Питам: Защо бащата е пуснал в света този лош син? Всеки баща е отговорен, когато изпраща или пуща в своя дом един лош син или лоша дъщеря. Някой е допуснал и в рая един лош човек – адепта, който изкуси Ева. Ева трябваше да бъде разумна, да му каже: „Господине, трябва да си вървиш. Къде са твоите акредитивни писма, с които си дошъл в райската градина?“

Пренесете тази мисъл и по отношение на вашите идеи. Вие пущате във вашия дом една неканена гостенка, ни в клин, ни в ръкав към вас, и след това ѝ давате голям прием. После страдате и се мъчите отде дойде това нещо. И не само това, но тази идея започва да ви дава ново направление в живота. Отде накъде? Значи това, което досега си мислил и както си мислил, не е право, но отсега нататък ще мислиш право, откак тази идея те посети. Това не е в реда на нещата. Добро може да стане само това, което е родено добро – нищо повече. Така седи законът. Вие може да кажете, че човек трябва да се обърне към Бога. Сам по себе си човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка. Следователно с тази присадка Бог ще се разправи.

Бог казва, че петата на жената ще смаже главата на змията, а змията ще нарани петата ѝ. Но понеже този въпрос не е тясно свързан с вас, той не ви интересува. Сега аз мога всички да ви заинтересувам. Как? Виждам например, че някой от вас се интересува от пари. Като видя, че този човек не се интересува от беседата ми, но се интересува от пари, започвам да му разправям как може в един ден само да спечели много пари. Той веднага ще отвори очите си на четири. После виждам, че една мома иска да се ожени. Аз започвам да ѝ разправям как може в един ден само да намери най-добрия мъж. После срещам родители, които се оплакват, че синовете и дъщерите им не ги слушали. Аз започвам да им давам съвети как могат да ги накарат да слушат. Те веднага отварят очите си на четири. Ако седна да ви разправям за някой виден автор, къде и по колко пъти неговите пиеси са били играни на сцената и какви видни актьори са ги играли, ще кажете: „Какво ни интересуват видните актьори и видните писатели?“ Един млад руски студент слушал в Русия как свири един европейски знаменит цигулар. Студентът се отчаял, че никога няма да го стигне и от отчаяние се самоубил.

Един англичанин отишъл в Италия и се настанил в един хотел. По едно време той видял в една от стаите на хотела един млад човек, който седял с револвер в ръка и ту го турял до челото си, ту го слагал отново на масата. Пак взимал револвера, турял го до челото си и отново го свалял, турял го пак на масата. Англичанинът се приближил към него и го запитал: „Господине, какво правиш с този револвер?“ – „Искам да се самоубия. Отежня ми да живея в дългове. Имам големи задължения.“ – „Колко дългове имаш?“ – „25 000 английски лири.“ – „Ето, вземи този чек!“ Англичанинът му подписва чека и след това му казва: „Дай на мене револвера, да ти покажа как човек се самоубива.“ Туря револвера на челото си и моментално се самоубива.

Казвам: Авторът на този случай е могъл да го съчини и по друг начин. Той е трябвало да му каже: „Ето, аз ти давам 25 000 английски лири, за да платиш дълговете си. Не искаш ли да станеш мой син? Аз съм готов да те осиновя.“ Вместо да се самоубива, по-добре ще бъде да осинови този млад италианец, че и двамата да живеят. Обаче този който е съчинил примера, искал да изнесе смелостта на англичанина. Англичанинът е смел във всяко отношение. Когато каже нещо, той веднага го направя. Каже и направи. Той не се колебае в своите решения. Като реши нещо, той веднага го направя, ако ще това решение да се отнася и до смъртта. Той не се страхува и от смъртта. Добра е тази черта у англичанина.

Който има силна вяра, той може да прокара своето убеждение. Който е страхлив, той всякога ще отстъпва от своите убеждения.

В цитирания стих за Лотовата жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидил това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Какво показва това? Това показва, че в бъдеще жената ще заема друго положение. Днес жената търси пътя.

Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва да напише този закон в сърцето на своя син. Сега идват проповедници в света и проповядват, че не трябва да се убива, не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник. И това не е лошо, но друга песен трябва да пее майката на сина си.

Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всяка жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде. И мъжете не трябва да се оплакват от жените си. По-добри жени от тези, които сега имат, не могат да им се дадат. Ако една жена е недоволна или неразположена към мъжа си, предвид на това, че той не ѝ доставя нужните средства за прехрана, нека не седят с нея да се одумват, но да се съберат около 20–30 жени заедно с нея и да ѝ помогнат по някакъв начин. Как ще ѝ помогнат? Ако тази жена е бедна, нека всички нейни другарки отделят по някаква сума и да турят на нейно име една сума от стотина или двеста хиляди лева. Щом мъжът ѝ види, че тя има пари, веднага ще започне да я уважава и почита. Не е мъчно да кредитирате един човек. Мислите ли, че ако една жена е царска дъщеря, мъжът ѝ може да я бие? Не може да я бие, защото веднага ще го интернират.

Сега често ние се спираме върху идеята, че сте чада Божии. Да бъдеш чадо Божие, или Син Божий, това е мощното в света. Сега ние се намираме в най-добрата епоха. В целия свят сегашната епоха е най-добра. В бъдеще ще има още по-добра епоха, но това е въпрос на време. Преди тази епоха хората са живели още по-лошо. И след всичко това, сега вие се осмелявате да кажете, че не можете да живеете добре.

Та казвам: Не може да се живее добре в света без едно ново съзнание, без нова обстановка на нещата. Нова мисъл трябва да се всади в човешкия ум. Ако тази нова мисъл се всади в човешкия ум, тогава в света ще се даде ново направление на нещата, ново направление на човешкото възпитание.

Онези, които изучават растителното царство, знаят, че по никой начин не можете да присадите на едно дърво с костилки едно дърво, което връзва семки. Вие не можете да присадите на сливата ябълка. Костилка се присажда на костилка и семка – на семка. Ето защо, когато човек се възпитава, трябва да се започне оттам, отдето трябва. А човек трябва да знае отде да започне с възпитанието на младото поколение. Възпитанието на човека трябва да започне от човешкото сърце. И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод.

Трябва да знаем какво да се развива в човека. Когато възпитавате човека, вие трябва да знаете как да регулирате в него страха; ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата гордост; ако е голям фанатик, трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм. Фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма подобни в света. Който се наема с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него, да се развие вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито, трябва да му съдействувате да го развие. Не че съвсем не е развито, но трябва още да се работи, за да го развие.

Майката трябва да създаде това нещо в своето дете. Още отначало, докато е в утробата ѝ, тя трябва да внесе тези чувства в детето си. Ако желае и знае как, майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец. Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде от него никакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубавите работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот, с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него.

Казва се в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата Майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска да ви роди и чрез страданията, през които минавате, Той иска да внесе у вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите, да станете виден герой.

Казвам: Сега е епохата на Сина Человеческаго. Тя е епоха, през която човешкият ум не е такъв, какъвто е бил в миналото. Човешкият ум ще се употреби за благото на съвременното човечество. Той работи вече навсякъде в света. Ние виждаме как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени, между младото поколение – навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, без да чакате те да дойдат при вас, но вие да отидете при тях. В Писанието е казано: „Които Ме търсят, те ще Ме намерят“. Какво значи това? – Онези, които търсят истината, те ще я намерят. Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. „А онези, които не Ме търсят, няма да Ме намерят.“

Та, сега съвременният християнски свят поддържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не да чакаме Той да дойде при нас. Не любовта да дойде при нас, а ние трябва да отидем при нея. Било е време, когато любовта е слизала при нас. А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна. Как става това, няма да ви обяснявам, но ще ви приведа закона. С един пример ще ви обясня този закон.

Една високоинтелигентна мома от София се ожени за един македонец. Ако има македонци между вас, нека извинят, но фактът е такъв. Момата беше свършила американско училище, а той беше човек с религиозни убеждения. Той не харесва убежденията на жена си и често ѝ казвал: „Такава, каквато си, светска жена, не те харесвам, искам да се махнеш от мене.“ Но тя го обичала. Обаче тя не могла да върви по неговия път. Често той я потупвал. След десетгодишен съвместен живот, тя му казала: „Слушай, аз те мразя.“ Засилва се и му удря две плесници. И този пехливан трябвало след това да коленичи пред нея, да иска извинение, да ѝ обещае, че ще се изправи. – „Не, не те искам.“ Значи, каквото той правил с нея, сега тя правила с него. Това е смяна на любовта. Ако първо жената отива при мъжа си, а той не разбере закона, след това той ще отива при нея.

По този начин никакво разбирателство не може да съществува между хората. Така хората не могат да живеят добре. Хората трябва да имат взаимно уважение и почитание помежду си. Човек трябва да уважава и почита и другите хора, както уважава и почита себе си. Така и епохата на Сина Человеческаго ще се смени. Това значи: старите епохи, старите разбирания ще се сменят. Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света. Още 20 години преди смъртта си Толстой чувствуваше, че ще дойде този режим в света и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон!“ – „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиците, Христовите идеи се приложиха, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта и свободата по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи по закон, или с насилие. Те дават два противоположни резултата.

Та, сега всички ние трябва да живеем за онези резултати, които идат от Божиите блага, от Божието благословение. Това трябва да дойде по мирен начин. Тогава вие не трябва да имате слабостта на Ева, слабостта на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е проводил“. Казвам: Благото, което Христос ни донесе, и до днес остана за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква философия отвлечена, но за живота, и Той казва на учениците Си: „Ако вярвате в Бога, и вие ще правите чудеса, по-големи от тези, които Аз правя.“ Това е бъдещето. Вие имате добри условия. Вие чакате сега да дойде Христос в света.

Сега ще дойде Син Человечески в света. И като дойде времето на Син Человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си, както червеят излиза от своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в Закона на Любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света.

Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни, и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни, и външно няма да бъдете свободни.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

16-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 21.III.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: сега, жена, може, хора, човек, свят, всички, има, дойде, аз, син, лотовата, епоха, стане, нещата, работи, бъде, бог ,

 Неделни беседи , София, 21 Март 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder