НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да направим човека по образу и подобию Нашему

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Да направим човека по образу и подобию Нашему

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, нещата, всички, сега, свят, мисъл, земя, аз, казва, глава, знае, време, работи, природа, стане ,

Неделни беседи , София, 14 Март 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Бог е Любов“

Ще прочета само няколко стиха от 1-ва глава на Битието.

„Духът Божи“

Ще говоря върху стиха: „Да направим човека по образу Нашему и подобию Нашему.“
Най-важният предмет на Земята за проучаване, това е човекът. Всички други науки, които ни занимават, се изучават в човешкото битие. Следователно, ако човек не беше се явил на Земята, нещата щяха да бъдат недовършени. Тогава и животните, макар че са имали култура, но тяхната култура не е била такава, каквато хората имат. И това съзнание, което човек има, животните никога не са го имали. Този ум, това сърце и чувства, каквито се явяват у човека, животните никога не са ги имали. Има у животните нещо, което наподобява човешкото съзнание, но то коренно се отличава от него. Има нещо, което животните не са изучавали и не познават – те не са изучавали разумния ред на нещата.

Има религиозни, както и учени хора, които не са изучавали природата или повърхностно са я изучавали. Вследствие на което те често се намират в противоречия. Често те отричат това, което науката твърди. Това са частични възгледи в света. А ние изучаваме нещата както са в действителност. Нас ни интересува самата реалност на нещата, а не тяхното проявление. Нас ни интересува самият човек, а не това дали той е скръбен или радостен. Мене ме интересува как е устроен човек, а не какви са неговите състояния. Състоянията на човека са безпредметни за мене. Като срещна един човек, аз не се интересувам от това как той се обхожда с мене, нито какви думи ще ми каже, но мене ме интересува неговата глава, неговото лице. Мене не ме интересува какво е написал или нарисувал този човек. Мeне ме интересува неговата ръка. Зад главата седи човешкият ум. Зад ръцете му седи човешката воля. Зад лицето му седи човешката чувствителност. Това са важните неща, които изпъкват на пръв план.

Интересно е да се изучава човекът. Няма по-интересен предмет за изучаване от човека. Човешката глава, човешкото лице и човешките ръце трябва да се изучават не така повърхностно, но по онзи правилен път, по който нещата са създадени. Човек е като книга. На неговото лице, на неговата глава и на неговите ръце е написано всичко, което той е минал, което сега минава и което в бъдеще има да мине. Един френолог, като погледне главата на човека, той може да чете по нея като по книга. Като погледнал главата на един богат човек, френологът не искал да го обиди, ако му каже истината, затова казал: „Писмото на главата ти е написано много ситно, че не мога да чета по него. Друг път ще дойдеш при мене.“ Понякога писмото на главата на човека е ситно написано, че не може да се чете. Когато се говори за знанието, мнозина казват: „Нас знание не ни трябва.“ Когато казвате, че не ви трябва знание, това показва, че за вас знанието е много ситно написано, вследствие на което не можете да четете. Това говори за вашето невежество. Щом искате да придобиете знание, това показва, че за вас знанието е достъпно, едро написано е, вследствие на което можете да четете по него.

Ние искаме да изучаваме човека такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто не е. Разни теории има за създаването на човека, които могат да се приведат, но тях ги оставям сега настрана. В която библиотека и да отидете, все ще намерите писани теории за създаването на човека. Ако ви интересуват, можете да ги четете. В коя от тия теории ще вярвате, това не е важно. Съвременното знание в едно отношение служи като гимнастика, като упражнение за ума. Каквото представят гимнастиките за физическото развитие на човека, такова нещо представят и научните упражнения за ума. Има хора, които правят упражнения на паралелки, на разни люлки. Съвременните хора си служат с тези паралелки, с разни халки и люлки, но не знаят, че в някои отношения те не са много здравословни. Понякога тези упражнения стават като традиция, като религия и казват, че човек трябва да се упражнява. Трябва да се упражнява човек, но да знае как да се упражнява. Човек трябва да се учи, но да знае как да се учи. Като влезете в една гимназия или в една колегия, вие веднага можете да познаете кой ученик, кой студент ще стане учен човек. Онзи ученик, или онова дете, от което може да стане учен човек, има особена стойка, и в хода си има нещо особено. Но и онова дете, от което нищо няма да излезе, също така си има особена стойка и ход. Който не разбира законите, той казва, че така е писано на човека.

Ще ви приведа един анекдот из живота. Един умен дядо оставил в наследство една хубава книга на своя правнук, с поръчка да я чете. Книгата била голяма, имала много листа. Кой как дохождал на гости при неговия правнук, последният откъсвал по един лист на госта си, подписвал му се. Така късал той лист след лист, като оставил за себе си само един лист от цялата книга. По този начин той спечелил много приятели, но знанието, което било написано в тази книга, изгубил. Сега ние сме от тези учени, които постоянно късат листата на книгата на природата и ги раздаваме на своите близки. Така ние можем да спечелим много приятели, но знанието ще изгубим. А знанието ни е потребно. Приятелството се поддържа само чрез знание. Ако ти нямаш никакво знание, не можеш да поддържаш приятелството си. Приятелството не е само една привързаност, но то е едно чувство, което служи като основа в живота на човека.

Интересно е за човека да се запознае със своето битие. Казано е за човека, че е създаден по образ и подобие. Оттук ние трябва да знаем онези велики закони, които строят, които създават нещата. Създаването е началото на нещата, направянето е средата на нещата, а устрояването е краят на нещата. Ние сме вече в епохата на направата. Едва сега сме започнали онзи процес на устрояването, когато идва и разбирането на нещата.

Когато се създават религиите, когато се говори за вярата на хората, и това не е нищо друго, освен създаване, поставяне основа на нещата. След като се построи една къща, за да се уреди добре или да влезе някой да живее в нея, това значи създаване на човешкия характер. Все трябва да влезе в тялото на човека, т.е. в неговата къща, някой, за да създаде неговия характер. Човек не е механическо същество, но той е живо същество, направено от безброй живи души.

Като казвам безброй души, това не значи, че нямат чет. Те могат да се изчислят, но са многобройни. Един математик е направил едно изчисление, според което в човешкия мозък се намират 3 билиона и 600 милиона малки души. Така може да се изчисли колко милиона души се намират в дробовете и в стомаха на човека.

Изчислено е, че човешкото тяло има 7 милиона прозорчета, през които минава светлината, и през които той диша. Колко слуги трябва да има на разположение човек, за да може всяка сутрин да отваря и затваря тези прозорчета? Като се върнете у дома си, направете сметка колко слуги ще ви трябват за отварянето на тия 7 милиона прозорчета, ако един слуга дневно може да отваря и затваря 1000 такива прозорчета. Значи природата е предвидила това и е наредила специални служебни клетки, които да се занимават само с отварянето и затварянето на тия прозорчета. Този учен математик не е изчислил колко такива души съставят очите, ушите, устата, както и всички останали сетива на човека.

Това съставя един интересен предмет за проучаване. Ако чувствителността, например, на човешките пръсти не е добре развита, това показва, че в човека липсва нещо. Ако вкусът на човека не е достатъчно развит, за да различава добре вкусовете, това показва, че му липсва нещо. Следователно, ако обонянието на човека не е развито, да възприема различните миризми, или ако зрението му не е развито, да може да вижда ясно нещата, или ако слухът му не е достатъчно развит, за да възприема и различава и най-тънките трептения, това показва, че на този човек липсва нещо съществено. Засега ние виждаме едва на няколко километра, а се казва, че има хора, които виждат без тръбичка стотици и хиляди километра.

Сега аз не искам да вярвате в това, не искам да засягам вярата ви, но казвам, че това е аксиома, която трябва да се докаже. В геометрията е казано, че сборът на вътрешните ъгли в един триъгълник е равен на два прави. Но и това трябва да се докаже. Съвременната наука засяга съвсем друг род научни въпроси, като, за пример, на какво се дължи падането на телата, какво нещо е земното притегляне и т.н. Учените хора казват, че теглото на тялото зависи от неговия обем и от плътността на материята, от която е съставено. Следователно телата, които са в Слънцето, тежат повече от тия на Земята. Понеже Луната е по-малка от Земята, там пък телата тежат по-малко от тия на Земята. Според това, предполага се, че ако един човек отиде на Луната, той ще тежи там само 250 грама. Сметнете колко ще тежи човек, ако се пренесе на Юпитер, който е хиляда и двеста и петдесет пъти по-голям от Земята. Тъй щото, тежестта зависи от теглото, от обема на тялото. Колкото повърхността на тялото е по-голяма, толкова и налягането е по-голямо. Най-голямо е налягането в центъра.

В това отношение ние, живите същества, съставяме центъра на Битието. Колкото сме по-далеч от центъра, толкова и налягането е по-малко. Когато хората се запитват защо идат противоречията в света, казвам: Противоречията се дължат на налягането върху нас. За да се създаде една благородна човешка мисъл и едно благородно човешко чувство, се изисква голямо налягане. Не е достатъчно за това налягане от 1000 атмосфери, но е необходимо най-малко 250 милиона атмосферни налягания. Не се образуват лесно човешките мисли и чувства. Не мислете, че това нещо е доказано от някой съвременен учен. То е твърдение само. В бъдеще може да има още повече извънредни твърдения.

При това, колкото налягането е по-голямо, толкова и разумността е по-голяма. Камъните нямат никакви страдания, понеже наляганията върху тях са много малко. Върху човека обаче налягането е много голямо, вследствие на което и страданията му са големи.

Ако прострете капилярните съдове на човека, които взимат участие в неговото кръвообращение, на една площ, те ще заемат едно пространство най-малко от 100 километра. Знаете ли какво голямо пространство е това? Няколко пъти може да се обвие цялата Земя. Това е една идея, която, ако се схване правилно, ще се види каква голяма разумност е работила за създаване на капилярните съдове, от които зависи здравословното състояние на човека. Когато капилярните съдове се разширяват правилно, човек е радостен и весел. Когато се стесняват, тогава човек става песимист и започва да боледува. Налягането върху капилярите се предизвиква от много причини, които играят важна роля върху човешкия организъм.

Може би вие не се интересувате от това как готвачът готви, но в някои отношения религиозните хора мязат на клиенти, които се хранят в гостилниците. Те очакват на готвача, той да си даде мнението хубаво ли е сготвено или не. Това е цяла наука. Вие не сте ходили по гостилниците, да видите как готвят готвачите. Често вие се отбивате ту в една, ту в друга гостилница или сладкарница да си хапнете нещо сладко, но не знаете, че в пастите много пъти се поставят развалени яйца. Когато гостилничарят или сладкарят купи развалени яйца, по незнание, разбира се, като се окаже, че яйцето е развалено, те не го хвърлят, но го турят между другите и по този начин се отразява вредно върху организма. Че ще пострадате, това е друг въпрос. Гостилничарят може да ви сготви каквото искате, но вие още не сте сигурни дали тази храна, която сте пожелали, е здравословна.

И ученият човек е като гостилничаря. Вие казвате, че ученият човек може да напише каквато книга пожелае. Всъщност не е така. Вие можете да напишете една книга, която не допринася нищо добро за човека. Или някой може да създаде една религия, която да не допринесе нищо на човечеството.

Казано е, че всичко е за добро, но не всичко, което се прокарва, е добро. За пример, вземете, в някои училища или в някои домове при възпитанието на децата се препоръчва приложението на тояжката, като се казва, че тоягата е излязла от рая. Сега обаче се избягва пръчицата и за да успява и върви напред, на детето се обещават подаръци, възнаграждения, та по този начин да се поощрява да работи. За да стане по-добро, на детето се обещават ябълки, разни играчки, обуща нови, дрешки и т.н.

Какво се забелязва в домовете? Докато е малко, момиченцето или момченцето никого не слуша – нито майка си, нито баща си, своенравно е, упорито е, не иска да слуша. Като стане на 14–15 години, и момиченцето, и момченцето започват да се обличат добре, стават спретнати, внимателни към всички, започват да мислят, интересуват се вече от нещо. Майката казва: „Не зная какво става с нашата Петранка, интересува се от нещо, занимава се повече.“ Като се вслушва в разговора на майка си и на баща си, тя намира, че те говорят много обикновени работи. Защо? Защото нейният нов учител, младият момък, я занимава със съвсем други работи. Той ѝ казва: „Ти си ангел, слязъл от небето, не съм срещал подобен на тебе. Я погледни колко хубав нос имаш. Ако някой художник го нарисува, цял свят ще ти обърне внимание. Ами я погледни какви дълбоки очи имаш. Цялата вселена би могла да се огледа в тях. Неизмерима е дълбочината на твоите очи.“ И тя се чуди на своя нос, чуди се на дълбочината на своите очи, за които неща никой досега не ѝ е говорил така. – „Ами каква душа имаш? Цялата вселена ще се побере в нея.“ Като се върне дома си, тя си казва: „Добре, че поизлязох малко навън, да чуя нещо особено, дотегнаха ми обикновените приказки на баща ми и на майка ми.“

Като разберат къде ходи дъщеря им, майката и бащата ще се съберат, ще търсят начин как да предотвратят това ново положение. Те намират, че дъщеря им е тръгнала по крив път, намерила едно криво учение, от което трябва да я отдалечат. Майката казва: „Какво е това учение? Ще ми говори, че носът ѝ бил толкова красив, че ако се нарисува, щял да създаде цяло преобразование. А очите ѝ били толкова дълбоки, че звездите се оглеждали в тях. Душата ѝ била толкова голяма, че цялата вселена могла да побере в себе си. Толкова се надигнала тази наша дъщеря, че не можеш да се приближиш при нея.“ Какво трябва да правите с тази дъщеря? Ако аз бях майка на Петранка, ето какво щях да ѝ кажа: „Я ми кажи, Петранке, какво може да стане от моя нос, за каква работа го бива? Виж после могат ли звездите да се оглеждат в очите ми. След това виж моята душа дълбока ли е, може ли в нея да се побере цялата вселена, както в твоята? В наше време нямаше такива работи. Ние с баща ти не можем да се разберем по тези въпроси. Той е станал много тесногръд. Той намира, че моята душа е много малка. Ти какво ще кажеш на това?“

Сега, това, което говоря, не е на научен език. Научният език е разбран език. Според него, каквото кажеш, може да се приложи. Това, което днес знаеш, ти трябва да го приложиш, да имаш резултат. Като насадя едно дърво и видя неговите плодове, аз имам вече основа за една наука. Този нов, млад професор, който е говорил на Петранка за нейния нос, за нейните очи, за душата ѝ, той не е казал още нито половината от истината. Човешкият нос наистина е много красив. Затова виждаме, че след като е създал човека, Бог дълго време е мислил отде да вдъхне дихание на човека и най-после е решил да вдъхне дихание през носа му. Ако сам по себе си носът не беше толкова красив, Бог не би вдъхнал дихание през него. Ако така разглеждате нещата, ще видите, че новият професор е говорил на Петранка истината. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, не е никакво заблуждение.

Когато се обезсърчите и кажете, че от вас нищо не може да излезе, хванете носа си и състоянието ви ще се смени. Хванете носа си първо при основата долу, после на средата и най-после горе и го запитайте какво ще ви каже той.

Някой ще възрази: „Толкова глупав ли трябва да бъда, че да се хващам за носа си?“ Че кой е умен човек? Умен човек ли е този, който извади револвера си и го насочи срещу себе си и се убие? Умен човек ли е този, който взима едно дърво и с него набива жена си? Умен баща ли е онзи, който набива сина и дъщеря си за нищо и никакво? Ще кажете, че тоягата е излязла от рая. Това е една лъжа. Защо? – Защото в рая никога не се е позволявало да се секат дървета за бой. Може изсъхналите дървета вън от рая да са ги секли, но в рая не се позволява да се секат никакви дървета. Това, дето се казва, че тоягата оправя всички работи, това се отнася до единицата. Единицата е създала всички други неща, тя е създала всички числа. Какво означава думата „тояга“? Тя не е българска дума. Тя означава онова силното, мощното, творческия принцип. Евреите, вместо българската тояга, вместо единицата, имат буквата „иота“. Тя мяза на една малка запетая.

И това, което сега говоря, не са научни работи. Това не съставя предмет за наблюдение. Човешкият мозък е подложен на наблюдение. Който знае как да го наблюдава, той може да научи много работи. При изучаване на човешкия череп, аз съм правил много повече наблюдения върху черепи на умрели хора, отколкото на живи. На умрелите се забелязват центровете по-лесно, отколкото у живите. Като внеса една запалена свещ в черепа на човека, лесно мога да забележа как е живял. Ако този човек е мислил и разсъждавал добре, костта на това място е тънка. Ако е бил музикален, на мястото, дето е музикалното чувство, е доста тънка костта. Ако е бил религиозен, горната част на главата, дето е религиозното чувство, костта е доста тънка. Ако пък даден човек не си е давал труд да проучи нещата, на това място костта е доста дебела. Който не се е занимавал усърдно с известни области от науката или от изкуствата, тия места на черепа са доста дебели. Всички дебели места на черепа показват, че способностите, които се крият под тия места, не са били разработвани. Същото се отнася и до човешкото лице.

Когато някой иска да бъде красив, той трябва да знае, че красотата зависи от човешката мисъл. Трябва да участвуват ред способности и чувства, за да стане човек красив. Човек, който има красиво лице и отличен гениален ум, веждите му имат особен строеж. Носът на гениалните хора не е такъв, какъвто е носът на обикновените хора. Гениалният човек няма никакво пристрастие към нещата.

Природата е строго разпределила нещата. Тя е определила какви трябва да бъдат чертите на лицето на обикновения човек, на животинския човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Под думата „животински“ човек аз не разбирам нещо лошо, но човек, който се намира в съвсем низко положение на развитие. В човек, който се намира в животинско състояние още, двете челюсти са издадени напред, като у животните. Той почти няма брада. Вместо брада има едно малко чуканче. Които изучават френологията и физиогномията на човека, измерват Камперовия ъгъл и виждат, че засега у хората от петата раса той достига до 85 градуса, не е дошъл още до 90 градуса, а трябва да стигне до правия ъгъл. Когато някой художник иска да предаде нещо хубаво на своите типове, те турят този ъгъл равен на 90 градуса.

Когато създаде човека, Бог тури в него две мощни, две силни неща.Той тури в човека един спящ дух и една спяща душа; второто нещо: един буден ум и едно будно сърце. Първите две неща, които постави в спящо състояние, аз казвам за тях, че се намират не в спящо състояние, но в почивателно. Те са в положение на хора, които почиват и очакват да дойде техният ред. Умът и сърцето трябва да бъдат будни за онзи момент, когато духът и душата се пробудят.

Та, онова, което трябва да дойде у човека и да работи, това е неговата душа. Та, новата култура, новото, което хората желаят, това е човешкият дух – мощното, силното, крепкото. Само човешката душа и човешкият дух могат да донесат силното, крепкото, мощното в човека. Сега хората със своя ум и със своето сърце приготвят пътя за новото.

Когато ви се говори за новата култура, вие питате: „Какво ще ни донесе новата култура?“ Бъдещето поколение, което идва, то ще ви покаже. Вие ще участвате в работата на новото поколение. Вие ще бъдете като неразделна част от него. Мислите ли, че капката вода се губи в океана? Не, тя и в него продължава да съществува. Чудни са хората, които мислят, че като умрат, всичко с тях се свършва и се изгубват. – „Какво ще стане с нас, като умрем?“ – Каквото сте били и по-рано. Капката вода и извън океана, и в океана е все едно и също нещо. Разликата седи само в това, че докато си бил в океана, ти си бил чист. Вън от океана, ти си изгубил своята чистота, опетнил си се. Та, вие трябва да вярвате, че можете да се очистите. Ето защо човек трябва да се върне в другия свят, да се очисти. Затова иде смъртта. Смъртта е процес на очистване. Няма да се спирам повече върху смъртта, защото тя навява нещо страшно. Да, в едно отношение смъртта е нещо страшно, но в друго тя е благословение. Ако волът не умре, той човек не може да стане. Ако човек не умре, той ангел не може да стане. Под думата „ангел“ не разбирайте същество с крила. Под думата „ангел“ ние разбираме разумно същество, което мисли и което знае как да слугува на своите ближни, да бъде полезно на всички същества.

Сега, задайте си въпроса какво е вашето предназначение? Ако живеете на Земята 50–60–120 години, ще заминете някъде. Къде ще отидете? Ще кажете, че ще отидете на онзи свят. Какво представя онзи свят? – „Като отидем там, ще го научим.“ – Вярно е, че като отидете там, ще го научите, но знаете ли колко време ще ви отнеме, докато го научите? После, вие нямате ясна представа за онзи свят. Вие мислите, че онзи свят е нещо отделно от този свят. Този свят, в който живеете, представя една малка част от онзи свят.

Земята ли създаде Слънцето или Слънцето създаде Земята? Според Библията се вижда, че първо Бог създаде небето и Земята, а на четвъртия ден създаде Слънцето. Според съвременните научни теории това е малко противоречиво, защото Земята е излязла от Слънцето. Според тях някога Земята е била в Слънцето и после е излязла от него. Същото може да се каже и за другите планети. И те са излезли от Слънцето. Кои са били причините за това нещо, няма да се спирам да ви обяснявам. Ако се интересувате за причините, вие можете да изучавате астрономия. Там ще намерите причините за излизането на планетите от Слънцето.

Нас ни интересува човекът. И за него можем да кажем, че е излязъл от едно разумно начало. Следователно не е разумно от страна на човека да отрича своето начало и да вярва в нещо вън от него. Не е въпрос във веруюто. В какво трябва да вярва и какво трябва да поддържа малката капка? Тя трябва да поддържа в себе си идеята, че е излязла от големия океан. Защо? Има ред причини, които са я извадили от големия океан. След години малката капка пак ще се върне в океана. Като една разумност, и човек е излязъл от океана на разумността. Като говоря за океана, вие ще го вземете като нещо неорганизирано. Под думата „човек“ аз разбирам онзи свят, който е организиран. А под думата „първичен“, „физически“ свят аз разбирам един свят, който не е организиран още. Той е свят, в който съзнанието още не е пробудено. Съзнанието още не е пробудено в камъка, но някои учени поддържат, че и в камъка има един живот, но в спящо състояние. След като милиони години камъните се търкалят из природата, най-после някога ще се пробудят и ще образуват жива материя. Те трябва да минат през всички фази, през които е минал и висшият живот.

Сега да се върнем към въпроса за човека. Човек е същество, съставено от общество от 3 билиона и 600 милиона клетки, които живеят в неговата глава и представят разумното в него. Какво знаете за тези същества, които живеят у вас и с които сте в съобщение? Всеки момент хиляди и милиони от тия същества минават и заминават през вашия ум, без да знаете защо става това. Ако питате човека защо има глава, и той не може да каже. Същото се отнася и до религиозните. Ако запитате един религиозен какво нещо е разумността, той ще каже, че нищо друго не знае, освен това, че Бог е създал разумното начало в човека. Всяко нещо, което мисли, което създава нещата, се нарича глава на тия неща. Началото всякога е глава, а краят какво е? Ако не знаем какво нещо е началото и какво – краят, ние няма да имаме ясна представа за реалността в живота.

Силите, които действуват в природата, са поляризирани, те имат два полюса. Следователно на Земята ние имаме два полюса – северно и южно полушарие, Северен и Южен полюс. Северният полюс е горе, а Южният – долу. Значи има две течения, които вървят от Северния полюс към Южния и обратно – от Южния към Северния. Вследствие на тези две течения в екватора се образуват най-благоприятните условия за живота, а двата полюса, това са силите, които идат от космоса, от цялото пространство и минават към екватора.

Не мислете, че тези два полюса са много далеч. Във всяка най-малка частица, била тя атом, съществуват тия два полюса. Така и във всяка частица на Земята има северен и южен полюс. Тези полюси са много близо един до друг. Ние знаем, че Бог първоначално създаде човека от земя, а после го направи мъжки и женски полюс. Мъжът, това е северният полюс, а жената – южният полюс. Значи силите на жената, силите на южния полюс, трябва да минат през северния полюс, а силите на мъжа, на северния полюс, трябва да минат през южния. Това място е екваторът, най-хубавото място. Сегашните хора не са пригодени да живеят на екватора. Хората, които живеят на екватора, не мислят. Те са повече хора на чувствата. Екваторът създава повече условия за развиване на сърцето, отколкото на ума, на човешките мисли. В умерените и студените пояси човек има по-добри условия за създаване на своя ум, за развиване на своята мисъл.

Каквото и да се говори, обаче, най-важното нещо в човека е неговата глава. Като изучавате човешката глава, ще видите, че от значение са и очите, и ушите, и носът. Важно е как са поставени ушите: дали са по-горе някъде или надолу, дали са повече отдясно или отпред, дали са широки или тесни. Много нещо зависи от устройството на ухото. Много нещо зависи и от слушането, как слуша човек. Добрият човек, като слуша вълните, които идат отвън, те образуват неговото ухо. Всеки човек, както слуша и възприема вълните, които идат отвън, така се образува и неговото ухо. Тази е причината, задето ухото на музиканта е другояче устроено от това на философа. На философа ухото е по-друго от това на търговеца и т.н. Кaкъвто е характерът на човека, такива тънкости има в ухото му. Като разглеждате ухото на някой умрял човек, вие можете да се произнесете за неговия характер, даже и да не сте го познавали от по-рано. Носът на болния е по един начин устроен, на учения – по друг начин и т.н. Изобщо, има хиляди форми носове. Казвате: „Нос е това.“ Не, носът е важен, защото по него се определят много неща. Хубавите неща не се разглеждат само отвън. Често носът схваща нещата по интуиция. Когато от ума на човека се излъчи една мисъл и се блъсне в носа на някого, той веднага може да познае умен ли е бил този човек или не.

Също така и по челото си човек може да различава разните мисли, които като вълни се предават в пространството. Ако някои мисли се блъскат в долната част на челото, те са от физическия свят. Ако дадени мисли се блъснат в средата на челото, те идат от литературния [духовния?] свят. Ако някои вълни се блъснат в горната част на челото или в горната част на главата, ще разберете, че те идат от Божествения свят. Това значи да има човек интуиция, да различава нещата отде идат. Който има развита интуиция, той схваща нещата моментално.

Казвам: Благословение е за човека да има един хубав нос, през който Бог да е вложил Своето дихание, Своята разумност. Тази разумност, именно, постоянно устройва човешкия нос. Разумността не се заключава в дължината на носа, но в пропорцията, в съотношението му с човешката глава, както и с цялото негово тяло. Има една норма, на която нещата трябва да отговарят. Aз няма да се спирам върху тази норма, вие сами трябва да я изучавате.

Има една норма, която природата е определила точно нормата за гениалния, за талантливия човек, както и за светията. За всяко нещо тя е дала точна мярка. Ако се случи някакво отклонение от тази норма, това ни най-малко не показва, че нормата не е точна. Защо? – Защото има категории, степени от различните хора. Има талантливи хора от първа степен, от втора и от трета степен. Има гениални хора от първа, от втора и от трета степен. Има светии също от първа, от втора и от трета степен. Така се делят всички хора.

Един мъж е от първа степен, или първокласен, когато схваща всички трептения на природата. Второкласен е, когато схваща едва наполовината от онова, което става в природата. И най-после, той може да бъде и третостепенен, когато схваща само една стотна част от това, което става в природата. Същото се отнася и до жената. Всичко това зависи от деликатността, от чувствителността на организма. Казвате след това, че трябва да вярвате. Ако ти си един обикновен човек, а друг е гениален, вашите схващания ще бъдат ли еднакви?

Как ще познаете обикновения човек от талантливия и талантливия от гениалния? Дайте на тия трима души един килограм злато, един килограм барут и един килограм жито и вижте кой какво ще избере. Обикновеният човек веднага ще посегне към златото, талантливият – към барута, а гениалният – към житото. Онзи, който хваща парите, той е обикновен човек; който хваща барута, той е талантлив човек, а който хваща житото, той е гениален. Силата на човека седи в житото. Това не показва, че другите неща не са важни. Умният човек може да изкара и от златото, и от барута нещо важно, но смисълът на живота не е скрит нито в златото, нито в барута, а в житото. Гениалният човек се познава по това, че той винаги избира житото. Къде ще поставим светията? Светията пък избира мястото, дето житото ще се посади. Той знае как да го култивира. Гениалният се спира върху цената на житото, а светията се спира върху неговото обработване.

Аз взимам думата „жито“ в широк смисъл. Ти можеш да обработваш една мисъл в себе си като златото, можеш да обработваш една мисъл като барута, а можеш да обработваш в себе си една мисъл като житното зърно. Тези 3 мисли ще имат 3 различни качества, но всяка мисъл все ще допринесе нещо полезно. Най-хубавото нещо, което човек може да придобие, това е тази мисъл или това чувство, които е обработвал в себе си, да мязат на житното зърно, с неговите качества.

За да се постигне всичко онова, което човешката душа желае, трябва да се изменят начините за приложение на знанието. Да допуснем, че някой от вас има слаба памет и казва, че природата не му е дала силна памет, търси причините вън от себе си. Знаете ли какви са причините за отслабване на паметта? Центърът на паметта се намира в средата на човешкото чело. Хора, които имат силно развита памет, са обикновено добри историци. Историците имат изпъкнало отпред чело. Това може лесно да се провери. Ще забележите, че историците обикновено помнят добре събитията и датите. Как са развили своя център? Те са хранили с кръв добре своя център, запазвали са неговата енергия, не са я оставяли да изтича навън, като през някакъв канал. Ако не храниш мозъка си както трябва, ти не можеш да станеш учен човек.

Като не знаят причината за отслабване на паметта, мнозина казват, че главата им щяла да се пукне от много мисъл. Не, от много мисъл главата не се пука. „Ама боли ме главата.“ И от много мисъл глава не боли. Главата боли от много малко мисъл. „От много учене ме боли главата.“ И от [много] учене главата не може да боли. От малко учене те боли глава. Някой учи много, но се безпокои. В случая учението не е причина за главоболието, но безпокойствието, тревогата е причина за това главоболие.

Ученият човек не се безпокои. Той учи, работи и изпитва приятност, не се безпокои. Като свърши своя научен въпрос, той е доволен. „Ама какво ще кажат хората?“ Това не е важно за него. Той иска да знае дали това, което каже, е вярно, истинно. Не е въпрос той да се стреми да създаде някаква теория, която не е съгласна със законите на природата. Не е въпрос ученият да създава свои теории. Той трябва да се съгласява с това дали това, което казва, е вярно. Ако е вярно, то носи благословение както за самия него, така и за окръжаващите.

Някой иска да развива ума си, да усилва своята памет, но не знае как да постигне това. Той седне да учи и започне да свива устата си, да свива ръцете си на юмруци, иска всичко да запомни. Той не знае, че по този начин още повече ще забравя. Той трябва да застане свободен, да не се напъва. Щом искаш да възприемаш това, което учиш, не напъвай мускулите си, но напъвай нервите си. Мускулната енергия е като барута. Като кажеш „ху!“, и тя се свършва. Ти трябва да впрегнеш разумната енергия в себе си на работа. Тя е като Слънцето, постоянно се увеличава. Нервната енергия е разумна енергия. Тя постоянно се увеличава, както се увеличава светлината на Слънцето. Тя върви от малкото към голямото, постепенно се усилва.

Следователно, за да помни човек, той трябва да обича това, което учи. Като възлюбиш един предмет, ти ще помниш всичко, което изучаваш. Които хора обичаме, ние ги помним. Които не обичаме, не ги помним. Но в тази любов трябва да има разумна мисъл. В любовта трябва да има мисъл. В любовта трябва да има взаимна обмяна на нещата. В какво седи обмяната? Между болния и здравия човек всякога може да става обмяна. Болният взима от състоянието и разположението на здравия, а здравият отнима нещо от болния. Болестта не е нищо друго, освен тор. Болният страда от излишен тор, а здравият, като взима част от този тор, той го употребява на ония места в своя организъм, които се нуждаят от наторяване. Който разбира законите, той все ще изкара нещо добро от този тор. Така се създава връзка между болния и здравия. Онзи, когото си излекувал, ще ти бъде благодарен за това, което си направил за него, но и ти, който си го излекувал, ще бъдеш благодарен на болния, понеже си взел нещо от него.

Знайте, че благодарността е нещо реално. Благодарността е нещо материално. Когато някой художник рисува за пари, той получава едно възнаграждение за труда си, но когато рисува някого, когото обича, той не взима от него никакво възнаграждение и пак е доволен. Той е доволен, понеже е получил един любовен поглед, една любовна мисъл от този, когото обича. След това трябва ли художникът да съжалява, че е рисувал без пари? Най-после, какво е направил художникът? Той е взел едно платно и на него е нарисувал един образ, турил е няколко бои с четката си. Истинското художество се заключава не в туряне на боите върху платното, но ако художникът рисува един интелигентен човек, да знае как и къде да постави светлината върху неговия нос. Ако рисува един истинолюбив човек, да знае да постави очите му на място и светлината да пада добре върху тях. Ако рисува един човек на правдата, да знае къде да постави ушите му и светлината да пада правилно върху тях. Ако рисува човек на любовта, той трябва да постави устата му на място.

Сега, за да обясня мисълта си, ще ви предам един малък разказ за срещата на един млад момък с една красива, интелигентна, разумна мома. Той ѝ казал, момъкът казал на момата: „Много съм доволен, че Ви срещнах. Като гледам очите Ви, намирам, че голяма магическа сила се крие в тях.“ – „Да, но не са мои, назаем ми ги дадоха. Дадоха ми очите само за да ги отварям и да виждам къде ходя, да не се бутам.“ – „Ами ушите ти колко са хубави!“ – „И те ми са дадени като подарък, само да слушам с тях хубавото, което се говори в света, като с радио.“ – „Ами колко хубав език имаш!“ – „И него ми подариха, за да вкусвам с него хубавите работи в света.“ – „Меки, хубави ръце имаш.“ – „И те ми са подарък, за да пипам и работя с тях.“ Така се разговарят двамата. Момъкът казва: „Виждам, че всичко, което ти казах, че е хубаво, било все подарък. Кажи ми нещо, което е твое, което не ти е подарено.“ Момата отговорила: „Виждам, че ти искаш нещо да ти се даде.“ Момъкът помислил и казал: „Ами сърцето ти не е ли твое?“ – „То е дадено вече.“ – „На кого е дадено?“ – „На човешкия дух, който работи в него.“

Ще кажете, че като дадем и сърцето си, ние трябва да фалираме. Не, не е така. Сърцето трябва да се обработва, а това може да направи само духът. „Кажи – казал момъкът, – кое е твое?“ Момата казала: „Ще си помисля.“ Наистина, каквото пипне човек в себе си, все не е негово, все му е подарено. Къде е човекът тогава? Този въпрос и до днес остава неразрешен. Всички хора обръщат внимание на това колко красиви са очите им. Очите представят обширен свят. Всички намират, че или очите, или устата, или носът, или ушите са красиви на човека, обаче те трябва да се замислят кое е онова, на което трябва да се спрат. Това, на което трябва да се спрем, е човекът. Всеки казва: „аз“. Българите пишат тази дума с три букви [азъ] (според правописните норми до 1945 г.); англичаните – с една буква [I]; французите – с три букви [moi].

Казвам: Новото в света, това е човекът, когото Бог е създал. Сега това същество се развива, но често изпада в заблуждение от неща, които не са негови. Вие още не знаете как е устроена вселената. Едва сега изучавате физическия строеж на нещата. За Слънцето знаете, че е създадено от ред физически елементи. За светлината на Слънцето, за разстоянието му от Земята знаете поне приблизително, но за духовното Слънце нищо не знаете. Знаете нещо и за звездите, за разните планети, но това знание е частично, не е още пълно, истинско знание. Това знание е само външно.

Сега в Америка се е открила една машина за познаване на крадците и на лъжците в света. Като го турят пред тази машина, лъжецът веднага се познава. Той сяда на един електрически стол и така се познава. Но няма да се спирам върху устройството на тази машина, нито кой е американецът, който я създал. Важно е, че като поставят човека пред тази машина, веднага може да се познае говори ли той истината или лъже. И в химията има такива методи за откриване на лъжите и престъпленията. Който лъже, той образува в своята кръв известен род киселини, които лесно могат да се познаят и изследват. Ако си праведен човек, тези киселини не могат да се образуват. Ако си лъжлив, тези киселини могат да се образуват. В бъдеще това ще стане наука. Днес хората още не го разбират това, но един ден ще им стане разбрана тази нова наука. Които не разбират тия въпроси и слушат за тази машина, те ще си направят криви заключения.

„И направи Бог човека по Свой образ и подобие Свое.“ Значи, Той направи човека да мисли като Него и да чувствува като Него, да бъде справедлив, както Бог е справедлив. Та, сега всичкото възпитание на хората седи в това да развият в себе си съзнание за справедливост. Ние имаме съзнание, но засега нашето съзнание определя само отношенията ни към физическия свят. Ние считаме справедливи само тия неща, които законът е определил. Някой е честен, справедлив само докато има закон. Щом няма закон, той счита, че може да прави каквото иска.

Кой е законът, който определя какво е право и кое не е право? Право е това, от което никой не страда. Щом има страдания, това не е право. Някой изяде една кокошка. За кокошката [не] е право това, но за човека, който я яде, е право. Казвате, че Бог е наредил така нещата. Не, това е една теория. Какво ще спечели човек, ако изяде една кокошка? Сега аз не защищавам нито вегетарианството, нито месоядството. Било е време, когато хората са се пържили много добре. Колко мисионери са пострадали от човекоядците. Преди 20 години четох в един вестник за тези човекоядци на един остров. Често при тях идвали мисионери да им проповядват, но в края на краищата всички били изядени. Най-после един смел и решителен мисионер посещава този остров и започва да им проповядва. Недоволни от него, те започнали да цъкат със зъбите си, искали да го нападнат и изядат. Обаче при всички случаи той си оставал все тих и спокоен, не се страхувал. В края на краищата той успял да ги обърне и направи християни. Като ги виждал как се зъбили насреща му, той спокойно им казвал: „Не забравяйте, че мина вече времето на ядене на хора.“ Това показва, че неговите идеи били по-силни от техните. Тогава си казали: „Какво стана с нас? Наместо ние да обърнем този човек, той нас обърна.“ Индусите прилагат същия закон. Следователно човек не трябва да мисли, да се страхува какво ще стане с него. Някой умира от страх. Изобщо хората се страхуват да не умрат. Който е страхлив, той умира от страх. Ако не е страхлив, ако е смел човек, той няма да умре.

Ще ви приведа един такъв пример, да видите какво може да направи смелостта. Една богата американка, женена за един търговец, се разболяла сериозно. Тя обичала мъжа си и той я обичал. Повикал 12 лекари на консулт, да се произнесат за състоянието на болната. След като се посъветвали помежду си, най-после те казали на мъжа ѝ, че трябва да се приготви да понесе тежкия удар, че жена му не може да издържи на болестта и трябва да си замине. Той се наскърбил много, но трябвало да каже на жена си какво я чака. Като чула, че ще умре, от очите ѝ потекли няколко сълзи и тя казала на мъжа си: „Няма какво, ще се примиря с положението си, но ще те помоля за едно нещо и ще искам да ми отговориш, да ми обещаеш, че ще изпълниш това, което искам.“ – „Ако мога да ти изпълня обещанието, добре, но ако не мога да изпълня това, което желаеш, не мога да ти обещая нищо. Кажи какво искаш.“ – „Аз искам да ми обещаеш, че като умра, няма да се жениш за друга.“ – „Виж, това не мога да ти обещая. Ти знаеш, че аз имам слабост към жените. Мога да срещна някоя като тебе красива и добра и да се влюбя в нея.“ – „Щом е така, и аз няма да умра. Ще живея! Щом ти обичаш жените толкова много, твоята любов ще спаси и мене.“ Казва това и оздравява.

Казвате, че трябва да се мре. Не, ако човек иска да живее, ще живее; ако иска да умре, ще умре. Тази американка е била примирена с положението се да умре, но понеже той може да се ожени след смъртта ѝ, тя решава да живее. Тя не искала да я замести друга някоя жена. Това е било един стимул за нея.

Човек не трябва да раздвоява ума си. Психически силата на човека седи в неговата мисъл, в единството на неговата мисъл, а не в раздвояването ѝ. Ако искаш да живееш повече, не внасяй две противоречиви мисли в ума си, защото те ще се стълкновят, ще влязат в борба помежду си.

Който иска да спечели, той не трябва да отдава своите недъзи на природата. Човек всякога трябва да съзнава онази велика истина в света и постоянно да я прилага в живота си.

Когато човек навежда главата си или когато я хваща, той трябва да знае защо прави това. Ако хваща носа си или коляното си, или главата си, или ухото си, човек трябва да повиква ума си, да вземе участие в това движение, да знае защо го прави. Никога не прави несъзнателни движения. Искаш някога да се почешеш. Виж защо трябва да се чешеш. – „Сърби ме нещо.“ – Ако има някаква причина да те сърби, потърси причината. Може да е влязъл някакъв паразит в главата ти. Почеши се, извади паразита, подложи го на смъртно наказание и толкова. Не прави никакви несъзнателни движения.

Нека остане в ума ви мисълта, че вие имате несметни богатства, които не сте използували и трябва да използувате. В мозъка си имате големи богатства, които трябва да използувате, за да изпълните онова велико бъдеще, което ви предстои, но в което не вярвате.

Вие искате още в този живот да постигнете всичко това. Това не е възможно. Вие можете да постигнете всичко, но вашата нервна система не е така устроена да издържи на тия радости. Вие даже не сте изпитали тази скръб, каквато Христос е изпитал. Кой от вас е преживял такава скръб, че кръв да излиза от порите му? Кой от вас е преживял такова голямо напрежение? Казва се за Христа, че кръвта е излизала вместо пот от порите Му, но въпреки това сърцето Му е оставало здраво. Ако на някой от съвременните хора изтече кръвта му, сърцето му непременно ще се пукне. Казвам: Не се пука човешкото сърце от страдания. То може да издържи на страданията. Те са благословение за него. Те носят условия за радости. Радостите са узрелите плодове, а скърбите са зреещите плодове. Следователно всеки плод неизбежно ще мине през скръбта, той е бил зелен и трябва да узрее.

Сега вие трябва да имате една необикновена, непреодолима вяра, а не като обикновената, която сега имате. Нека всеки подложи вярата си на опит, да види докъде е достигнала неговата вяра. За пример някой казва: „Аз вярвам, че утре времето ще бъде добро.“ Стани и провери. Ставаш и виждаш, че времето е облачно. Какво показва това? Това показва, че такова е било желанието ти, да бъде времето добро, а не твоята интуиция. Това е чувствувание. Ти искаш времето да бъде добро, затова предполагаш да бъде такова. Когато времето ще бъде хубаво според твоята интуиция, ти ще имаш особен род чувства. Ако почнеш да чувствуваш, че нещо ти е скръбно, тъжно, това показва, че времето ще се развали. Ако днес времето е облачно, намусено, но въпреки това ти изпитваш една вътрешна радост, това показва, че времето ще се поправи. Времето може още да не се е оправило, но клони към оправяне. Тези сили действуват вече в тебе и ти предчувствуваш неговото поправяне. Това поправяне на времето внася в тебе едно разширение. Развалянето на времето внася едно стеснение в пространството, вследствие на което чувствата ви не могат правилно да функционират.

При сегашните условия на живота хората се влияят от времето. Ние не трябва да се поддаваме на времето. Казваме: „Лоши времена са настанали, няма честни хора на Земята.“ Така не се говори. Преди всичко, ние не бихме могли да съществуваме, ако в света няма едно равновесие. Ако в света 75 на сто са лоши хора, а 25 на сто – добри, светът не би съществувал, щеше да изчезне. Най-малко трябва да има 75 на сто добри, а само 25 на сто лоши хора. Според една статистика, за да съществува светът, трябва да има 49 лоши хора, а 51 добри. Щом Земята съществува, значи, 51 човека са добри, а 49 – лоши. Измени ли се отношението, да стане обратно, тогава Земята ще престане да съществува. Така трябва да разглеждате нещата. Каква е вашата вяра в силата на природата, ако приемете, че 51 на сто са лошите хора, а 49 на сто – добрите, или ако приемете, че 75 на сто са лошите, а само 25 на сто са добрите хора в света? Вашите заключения тогава няма да бъдат верни.

Вашите заключения за лошите хора в света са подобни на заключенията, които някои пътници вадят за живота. Те пътуват в южните части на Америка или на Африка, в големите пустини, и дигат толкова голям прах, че нищо не виждат на разстояние около десетина и повече километра. От това, което виждат, те мислят, че целият свят е само прах. Това е прахът, който те вдигат с краката си. Тъй щото, когато казваме, че злото е по-голямо от доброто, това е прахът, който ние сами вдигаме с краката си и го пренасяме на големи разстояния. Те не съзнават, че лошите условия са в техния ум.

„И направи Бог човека по образ и подобие Свое.“ И като направи Бог човека, постоянно мислеше за него. Като не вярвате в това, вие казвате: „Какво ще стане с нас?“ Вие не знаете, че Божият Дух работи във всички европейски народи, във всички държави, във всички общества, във всички семейства, както и в отделния човек.

Всички хора казват: „Защо светът не се оправи?“ Кой ще го оправи? Светът, който Бог е създал, е оправен. Има нещо, което не е оправено – то е човешкият свят. Човек сам е развалил условията, при които може да бъде щастлив. Следователно един ден, когато всички хора взаимно си подадат ръка, когато всички постъпват разумно, тогава ще имате условия за един добър живот, какъвто искате. Но понеже хората не се решават на това, всеки остава на своя морал – богатите си имат един морал, сиромасите – друг, учените – трети, религиозните – четвърти, всеки остава със своите разбирания и със своя морал. Следователно страданията в света се дължат именно на този различен морал на хората. Един морал трябва да имат всички хора – да се изпълни разумната воля Божия у нас.

Какъвто малък подтик и да се яви у вас, във вид на една благородна мисъл, или едно благородно чувство, не го спъвайте, оставете го да се прояви. Съдействувайте му. Съдействувайте на вашите най-малки мисли и чувства, не ги спъвайте и не чакайте добри условия да се проявят. Някой казва: „Аз нямам условия да правя добро.“ За доброто всякога имате условия.

Ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал. Един добър човек обичал да прави добро на хората, но в края на краищата той се натъкнал на тяхната голяма непризнателност и извадил криво заключение, че няма добри хора в света. Това го отчаяло толкова много, че той решил да се самоубие. „Наместо да ставам причина другите да страдат, като не им помагам, по-добре аз да се самоубия. Не искам вече на никого да помагам.“ За тази цел той се отправил един ден към морето, дето искал да се хвърли да се удави. Като се приближил към брега на морето, той видял, че една млада мома, на около 19 години, се дави. За момент той се спрял в себе си и се запитал да ѝ помогне ли или да я остави да се удави. – „Нека да направя и това последно добро.“ Хвърлил се той във водата и извадил давещото се момиче. Тъкмо извадил момичето от водата, до него се приближили двама стражари. „Скоро дай името си!“ – му казали те. – „Ето, сега налетях на друга беля, това е като прави човек добро.“ Обаче оказало се, че това младо момиче било царската дъщеря. От този момент работите на младия човек тръгнали напред.

Казвам: Когато и вие направите последното добро, като извадите царската дъщеря от водата, и вашите работи ще се наредят, ще тръгнат напред. Ще дойде стражар при вас и ще ви иска името, да го запише. Щом името ви се запише, всичките ви работи ще се наредят.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

15-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 14.III.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, нещата, всички, сега, свят, мисъл, земя, аз, казва, глава, знае, време, работи, природа, стане ,

Неделни беседи , София, 14 Март 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder