НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мускулно и нервно напрежение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мускулно и нервно напрежение

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, има, енергия, човек, напрежение, всички, можеш, природа, аз, лева, казва, изведнъж, път, предмет, работа, хиляди, искате, хора, постепенно ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Чете се разработка на миналата лекция.

Сега, не е необходимо всички да бъдете готвачи, но все пак човек трябва да знае да готви. Кое е необходимо при яденето? – Да знае човек как да яде.

Сега, когато се разглежда определен сложен въпрос, трябва да има една връзка – например, при зададена тема. За следващия път развийте темата: „На какво почива здравето“ или „Основите на здравето“. Някои смятат, че основите на здравето са във външната обстановка, в парите, в условията. Има много работи, свързани със здравето, но това са все условия. Колцина от вас ще развият предмета тъй, както трябва?...

Често учениците от даден клас се намират в противоречие. Представете си, че всеки от двадесетте ученици, които следват както вас един висш курс, има по един цирей в хълбока си. Питам ще могат ли тия ученици да слушат професора и ще могат ли да разбират въпроса, по който той говори? Не, циреят ще попречи – половината не ще могат да слушат, съзнанието им ще бъде ангажирано от болката. Следователно, не може един предмет, който не разбирате, да ви интересува.

Сега, аз мога да ви говоря върху даден предмет, мога, например, да ви говоря върху музика. Всички музиканти няма да станете, но музиката има едно приспособление. Всеки един трябва да знае този предмет. Може да не е певец и не е необходимо да е роден певец, но той е роден да бъде певец на себе си. Ако ли не, той трябва да плати някому да му пее. Значи, или сам трябва да пее, или друг да му пее. Във втория случай той трябва да прави по 400-500 лева годишен разход, само за да му пеят. Колко трябва да платите на един певец? За да дойде един виден певец или виден пианист в София, колко му плащат? – Най-малко от двадесет до тридесет хиляди лева. Големите музиканти или певци изискват много и имат право в това. Вие ще кажете, че е скъпо. Че онова, което те харчат в България, струва няколко милиона. Той ще получи сто хиляди български лева и като ги преведете във валута, колко ще спечели при положение, че един български лев струва десет стотинки? – Десет хиляди лева. Сега, това са странични въпроси. Вас не ви интересува, че някой певец е дошъл от странство, че пял и му дали десет хиляди лева. Но представете си, че аз ви заинтересувам с музиката – казвам на всинца ви, например, че има един толкова гениален певец, че който го чуе, веднага умът му се събужда и самият той става гениален. Тогава всички ще искате да го чуете. Понеже желаете да бъдете даровити, оттук-оттам все ще намерите пари за концерта. А сега казвате: „Не искам да харча парите си, едва имам да преживея, какво ще ходя да си харча парите“.

Тогава на какво се дължи гениалността на един човек? Вие сте учени хора, някои от вас са свършили университет. Кажете ми на какво се дължи мускулното и нервното напрежение? По какво се отличава мускулното напрежение от нервното? Това е научен въпрос, задайте го на вашите професори за разяснение. По него може да се говори много, но трябва да се постави на опит. На какво се дължи мускулното напрежение? Мускулното напрежение е прекъснато, статично, в него енергията се проявява като в една граната, която пада и се пръсва. А пък нервното напрежение започва много тихо като светлината и постепенно се усилва, усилва, докато дойде до центъра. Нервното напрежение се отличава с постепенно усилване, а мускулното изведнъж се проявява. Затова, ако не знаеш как да упражняваш мускулите, можеш да ги осакатиш някой от тях. Например, някой път искате да изучавате даден мускул и го свивате, напрягате. Цялата слабост на ученика седи в това, че напряга мускулите, вместо да напрегне мозъка. Закон е: всякога трябва да заповядваш от нервната система. Започни от малкото, не можеш да започнеш наведнаж с мускулите. Вие искате изведнъж да станете даровити. Това е мускулно напрежение. Или искате изведнъж да нарисувате една картина. Не, ще започнеш рисуването тихо и спокойно. Друг път се захващате с един предмет и искате изведнъж да го проучите. Да допуснем, че имате слаба памет и искате да я развиете. Как ще направите това? Има разни школи за развиване на паметта. Учил ли е някой от вас по тия системи? Доста пари се плащат, за да се научи една от тях. Но, все пак, най-добрият, най-естественият метод, по който можеш да научиш нещо, е този предмет да те интересува, да привлече вниманието ти и да можеш да го обичаш. Затова казвам: не можеш да се интересуваш от предмет, който влияе на твоите мускули, а не събужда твоите нерви. Хора, които имат слаба памет, имат слабо нервно напрежение, т. е. мускулите им са напрегнати, а нервите им не са. У хора, които помнят или мислят, и двете системи са в напрегнато състояние.

Сега, как ще си обясните мускулното и нервното напрежение? Това е един въпрос, който трябва да проучвате. Как ще събудите мускулното и как нервното напрежение? Да допуснем, че вземате един камък и искате да го хвърлите; в какво направление ще го хвърлите? Най-първо вие имате една мисъл, т. е. преди да хвърлите камъка създавате едно напрежение, после го хвърляте и забравяте. Често по пътя се случва така, че някоя идея или някое чувство в нас минават като посторонни камъни, които сме хвърлили. Някой път вземеш някой камък и го хвърлиш, без да остави дълбоко впечатление в мозъка. Така ония мисли и чувства, които събуждат един душевен подтик, са посторонни. Под думата „подтик“ и „подтикване“ трябва да подразбирате прекъсване на движението. С думата „подтик“ някой път означаваме и някои слаби импулси, които протичат без усилване. Не, трябва да има непреривност, т. е. подтикът трябва да бъде непреривен. Например светлината в Природата е непреривна – Слънцето не изгрява изведнъж. Кои са съображенията на Природата Слънцето да не изгрява изведнъж? Защо Природата е направила Земята валчеста, а не я е направила плоска? Ако беше я направила плоска като тава или квадратна, хората по-лесно щяха да ходят. Защо Природата не е направила слънчевия изгрев изведнъж, а имаме едно постепенно зазоряване? – Целта е, когато Природата и Разумните Същества събуждат хората, да няма стресване. Защото, ако човек се стресне при събуждане, може да полудее. Затова ти ще го докоснеш полекичка, за да го събудиш. Светлината иска да събуди в нас напрежение на нервната система и затова идва постепенно. Ако дойде изведнъж, напрежението ще бъде мускулно. Ние всякога се пазим от светлината, която иде изведнъж. Когото светват изведнъж, вашите лампи будят повече мускулната енергия и вместо да ви помагат, ви вредят. Затова ви препоръчвам, когато ще включвате електричеството, да си затваряте очите, за да може светлината да влезе през клепачите. Иначе очите се повреждат и вместо да се събудят нервите, събуждат се мускулите. Също и начинът, по който са турени тия лампи, не е хармоничен. Светлината трябва да идва отнякъде и да се разпръсва така, че да не я виждате. Колко е умна Природата, в нея Слънцето постепенно привлича вниманието ни. А ние, когато правим нещо, искаме изведнъж да стане. Ние сме тщеславни, правим го да блесне като граната. Човешкият огън светва изведнъж, а онова, което Природата запалва, е огън, който дълго гори. Например, когато се приближавате към една слънчева система, светлината постепенно се усилва, усилва и така вие се приспособявате.

И така, законът е, че разумните неща изискват непреривно изучаване. Трябва да концентрирате ума си върху онзи въпрос или предмет, който трябва да проучвате. Например, мнозина от вас искат да бъдат добри певци. Ти не можеш да бъдеш добър певец, ако не знаеш математика и не разбираш геометрия. Те вървят заедно, защото музиката има разширение на вълните, а тоновете имат отношение. А пък самата музика е определяне. За да бъдеш музикант, трябва да определиш отношението между два тона, да определиш интензивността на всички преплитания, които стават. Затова музикалният и математичният център у човека са съседни. Проучете ги.

Сега, ти искаш да бъдеш добър човек. Какво ти е необходимо, за да бъдеш такъв, как мислите вие? – Да имаме добро сърце. Ако имаш добро сърце, ще върви, но ако сърцето не е добро и не бие равномерно? Някой път пулсът е седемдесет и два удара в минута, някой път достига до 120. Защо казват, че пулс със сто и двадесет удара е болезнено състояние? Защо седемдесет и два удара са нормални, а по-горе и по-долу е анормално? Човешкият организъм е свикнал на седемдесет и два удара. Сърцето у животните пулсира различно. В Природата пулсът може да се усилва. Първоначално сърцето е пулсирало по-бавно, сега се е усилило, а в бъдеще предполагам, че ще се ускори, но ще бие непреривно, а не с прекъсване както сега. Това прекъснато биене не е ритмично, мяза на машина и означава, че сърцето се бори с някаква мъчнотия в нашия организъм. Как си представяте, че сърцето със своята сила движи кръвта? Коя е силата, която я движи? – Това свиване се дължи на космическото електричество, което минава през сърцето. Ако останеше сърцето само да движи кръвта, едва ли би изкарало една-две години. Електричеството е това, което движи кръвта. Затова хората умират моментално, когато то прекъсне.

Сега, ние се отвлякохме. Главният предмет, върху който трябваше да се спрем, беше нервно и мускулно напрежение. Всички от вас, които събуждат нервите по начина, както събуждат мускулите, стават нервни. Наместо да събуждате нервите си плавно и да усилвате постепенно тяхното напрежение, вие ги събуждате както мускулите изведнъж. Не, нервното напрежение става много плавно – то трябва да се усилва постепенно, както идва светлината. Няма да влагаш никакво безпокойство, ще имаш само едно непреривно желание. Ако не разбираш някой предмет, няма да се безпокоиш, защото неразбирането зависи от една външна обстановка на нещата, т. е. може предметът да не е ясен, защото ти не си застанал на такъв фокус, откъдето можеш да видиш.

Преди десет-дванадесет години взехме един микроскоп на втора ръка от един професор. Аз не бях се занимавал с него и една вечер го вземам, турям го, движа го насам-натам, не мога да го фокусирам. Казваха, че в микроскопа имало погрешка. Не, няма никаква погрешка, а на фабриката, която го е направила, толкоз й е стигнал умът – виждам, че така, както технически са направени, лещите нямат нужната яснота. Следователно този, който е правил тези лещи, толкоз е разбирал, дотам е дошъл. После му намерих цаката и сега манипулирам с него, лесна била работата. Тогава казвах: „Трябва всичко да се изхвърли, нищо не струва, и хиляда лева не струва, язък за парите!“ Но щом му разбрах цаката, намирам, че от хиляда лева струва още девет хиляди, т. е. десет хиляди лева. Не бях се занимавал с технически работи. Друг път ми се случи нещо подобно с един молив – какъв дявол влязъл, въртя го, въртя го, не му излиза писецът. Търся какви са причините, извадих всички моливи отвътре и намерих погрешката...

Та сега казвам: всички правите такива погрешки. Например, чувствате, че не можете да мислите, че не разбирате, че не можете да пеете, че не можете да помните, и се нервирате. Аз ще ви кажа защо се нервирате, много проста работа е. Представете си, че имате една бъчва, направена майсторски с обръчи, но сте я оставили доста време без вода, дъските са се разсъхнали, обръчите са отслабнали и щом турите вода, тя изтича навън. Казвате: „Не струва тази бъчва, някаква погрешка има в нея!“ После вземате, веднъж-дваж набивате обръчите и виждате, че кацата задържа вода. Следователно, щом сте нервни, във вас става изтичане на нервна енергия. На всички нервни хора обръчите са разхлабени и става изтичане.

Човек всякога е нервен, когато не намира предмета там, дето го е турил. Потърсиш я – нервната енергия я няма, направиш някаква работа – тя изтекла. Искаш да мислиш – нямаш енергия, искаш да пееш – нямаш енергия, искаш да помниш – нямаш енергия и започваш да се нервираш. Но нервирането е беднотия. Казвам сега: стегни обръчите! Как се стягат обръчите? Например, ти седиш и казваш: „Пари нямам“. Работата с пари не се урежда. Има хора с милиони и пак са нервни. Някой казва: „Да имам знание“. Има хора със знание и пак са нервни. – „Да бъдем красиви“. Има красиви хора и пак са нервни. – „Да сме набожни“. Има набожни хора и пак са нервни. Следователно, имаш табела „набожен човек“, но енергията пак изтича. Някой път говориш за Любов, но не може да постъпиш по любов, защото енергията е изтекла. Искаш да направиш добро, но не можеш. Човекът ти казва: „Моля, бъдете тъй добър, услужете ми!“ – „Я се махни, какво сте дошли да ме безпокоите!“ – и му туриш епитет на някое зоологическо същество. Друг път говориш много тихо и спокойно, казваш: „Аз не излизам от стаята“. Но ако в стаята ти влезе почтената госпожица боа или госпожа боа, или господин боа, тогава какво ще правиш? Ти веднага ще напуснеш стаята и ще им отстъпиш мястото си. Идването и на тримата ще произведе едни и същи резултати – ти веднага ще ги приемеш и ще изскочиш навън. Защото туй, което човек не може да направи, змията го прави. Когато змията влезе, ще те накара навън да излезеш. Ти имаш едно заблуждение, че от къщи не излизаш – създал си една глупава идея, че навън не можеш да живееш, че навън нищо не можеш да научиш. Но и вкъщи под този таван нищо няма да научиш. Ако по цял ден седиш в къщи, на какво ще замязаш? – Ще си докараш нещастие. Сега, ще ме извините, но когато съгради къща, човек оглупява вече. Ако постоянно седиш вкъщи, ще гледаш ъглите и нищо ново няма да научиш. Казва някой: „Много хубава къща!“ Тя е много хубава поради това, че ти служи за почивка. А онова, което ще научиш от външния свят, то е предметно учение.

Та сега правя една аналогия: когато създаваш един собствен идеал, той мяза на построена къща и ти си оглупял вече. Казва някой: „Аз съм създал идеал да имам десет милиона лева“. Хубаво, какво ще направиш с десет милиона? Американският милиардер Рокфелер, който има деветдесет милиарда, казва, че лекарите го хранели с овес като кон. Не че това е лоша храна – отличен вегетарианец е Рокфелер, с овес се храни...

Сега, да се повърнем към сериозната работа: не си създавайте идеал, заместващ идеала, който Природата ви е направила, който Бог е направил за теб. Ти не можеш да заместиш идеала на Доброто с никакъв друг идеал. Ти с нищо не можеш да заместиш идеала си да бъдеш некористолюбив човек и всякога да говориш истината в себе си. Нали сега вие се питате дали има икономия в Истината. Щом започнеш да икономисваш Истината, фалитът ще дойде. Не можеш да икономисваш Истината – това е закон. Щом не икономисваме Истината, всичко върви; щом започнем да я икономисваме, всичко във физическия свят тръгва назад. И обратно – ако работите вървят безразборно, ще забатачиш; ако ги икономисваш, ще тръгнат. В света на Истината е точно обратното, защото той е един идеален свят, където има енергия, няма прекъсване и всичко се усилва непреривно. Когато на физическия свят свършиш една работа, тя престава – например, щом забогатееш, енергията в теб спира. Същото става и с идеала ви да израстете – щом дойдете до 33 или 45 години, вие започвате да мислите, че сте остарели. А щом станете на 60-70 години, казвате: „Остаряхме, няма идеал!“ Това, което на младини ви е импулсирало, сега има обратно действие и казвате: „Изгубих всичко, види се, ще се връщам оттам, отдето съм дошъл. Хайде на Орландовци“. Той мисли, че е дошъл от оня свят, а казва, че ще го занесат на Орландовци. Че тогава ти нищо не си свършил.

Сега да се повърнем към темата. Не е необходимо да се отвличаме така и да ви разправям всички тия работи. Всички оратори, с цел да направят даден предмет много ясен, турят едно, второ, трето, четвърто обяснение...

И така, не трябва да постъпваш с нервната система тъй, както с мускулната. Два различни закона регулират нервната и мускулната енергия. Най-първо ще усилиш мускулите си. А те са в зависимост от нервната система. Следователно, ще развивате постепенно вашата нервна енергия. Никога не правете несъзнателни движения. Ти искаш с мускулни движения да събудиш ума си. Първо събуди човека и погледни какво има да даде.

Забелязвал съм, че когато някое куче иска да ме залае, то първоначално седи и ме наблюдава. Аз приближавам до едно място и се спирам – ако направя още едно движение, веднага ще се хвърли отгоре ми. Спирам погледа си, не го гледам, понавеждам се, бръквам в джоба си, а то разсъждава как ще се проявя. Хвърлям му малко геврече, то погледне, помирише, вижда, че има нещо, пита: „За мен ли е?“ – „Да, за теб.“ После пак поглеждам, изваждам друго парче геврек и тогава минавам, а кучето ми казва: „На добър час, свободен си!“ Сега, аз мога да взема един камък и да го ударя, но то ще се нахвърли отгоре ми. Не, аз го поглеждам и го питам: „Какво искаш?“ – „Дължиш ми“. Нали когато дължите пари някому, не минавате по пътя, където живее вашият кредитор? Преди да сте взели пари, търсите банкера, интересувате се от неговата фирма, но щом ги вземете, не минавате покрай него. Защо по-напред минавахте, а сега не? Колко трудно е понякога да си дадем отчет за известни подбуди. Да кажем, че минаваш покрай един човек, на който преди четири-пет деня си обещал, че ще му платиш, но сега казваш: „Обещавам, че ще ти платя, но бъдете тъй добър да поотложите малко“. По същия начин и ние сега отлагаме плащането.

И Природата постъпва по същия начин. Ние вземаме нещо от нея, но не се явяваме, искаме да избегнем плащането. А тя си е направила работата тъй, че където и да ходиш, ти ще се върнеш и ще минеш по същия начин. Казват, че кармата е дълг със сложна лихва. Мисля, че е малко преувеличено. Индуските философи зле са представили Природата. Тя не е толкова строга, че да ти одере кожата. Туй, което аз зная, е, че тя никакви лихви не взема. Кредитира те веднъж, дваж, сто, двеста, триста пъти. Даже и деветстотин деветдесет и девет пъти да си ходил, тя пак ти дава. Ти офейкваш, всичко пропиляваш и пък идваш да се изясняваш, а тя нищо не иска. Ти си я лъгал, че ще платиш, нищо не си плащал, а тя само майката на кредита търси, никаква лихва не иска, готова е да направи отстъпки. Ако четете Фламарион, ще видите, че двадесет и пет стотинки, вложени със сложна лихва по времето на Христа, произвеждат за две хиляди години дълг, който не може да се плати, дори и цялата Земя да беше от злато. Добре, ами ако сме взели от Природата хиляда лева със сложна лихва? За да изплатиш този дълг за две хиляди години, ще ти трябва не само една земя от злато, но повече от девет-десет хиляди земи. Откъде ще вземете и в коя банка ще турите толкова пари? Аз харесвам туй число от двадесет и пет стотинки под сложна лихва и затова казвам: не е хубаво човек да взема пари под лихва. Вземеш ли пари, плати си ги. Не вземайте пари с лихва, не ги оставайте неизплатени дълго време. Казвате, че ще ги платите. След две хиляди години с нищо не можеш да ги платиш – и цялата Земя да е от злато, пак не можеш да платиш своя дълг.

Сега, понеже имате едно голямо богатство, което е вашият мозък, пазете неговата хигиена. Когато ставате сутрин, как трябва да събуждате мозъка си? Кажете ми как се събуждате вие? Ще ви дам едно малко упражнение: щом се събудиш в 3-4 ч., попитай се да станеш или не. Щом единият ум ти казва да станеш, стани! Другият ум пък казва и се аргументира: „Не ставай, още е рано, Слънцето не е изгряло, не си се наспал, поспи си още малко“. Питам кого трябва да слушаш – онзи, който се аргументира, или онзи, който не се аргументира? Онзи, който не се аргументира, винаги има едно разположение в Природата.

Сега, ще ви приведа един пример: от една богата кантора в Америка дават обявление, че търсят касиер. Идват разни лица с висше образование или с препоръки, отиват при директора и той на всички казва: „Ще ви имам предвид“. Така всички оставят молбите си и си отиват. Най-после влиза един млад момък, вижда една хартийка на пода, вдига я, туря я на мястото й и после казва: „Господине, едно обявление има, че се нуждаете от касиер. Аз нямам никакви препоръчителни писма, но може да ме опитате“. Директорът рекъл: „Не, с навеждането си да вземете хартийката вие носите най-добрата препоръка“. Тъй постъпва и Природата, ако идете при нея с някои препоръки. Даже да ви препоръча Свети Никола или друг някой светия в оня свят, тя казва: „Ще ви имаме предвид“...

Та сега, въпросът е за ставането. Всеки трябва да се събужда. Когато сте били малки деца, вашата майка ви е събуждала. Тя идва, повдига юргана, подръпва го, а щом си замине, вие пак се завивате. Не, когато ставате, ще имате до себе си едно шише с вода. И когато оня ум започне да се аргументира, вие ще налеете малко вода на лицето си. Ако продължава да се аргументира, още малко вода ще налеете. Щом се пръснеш три пъти с вода, работата става вече. Сега, можете да употребите този метод и в други случаи. Например, понякога искате да свършите дадена работа, но идва пак оня и се аргументира, че не му е времето. Вземете пак вода, напръскайте се и той ще престане. Когато се колебаеш за някоя работа, пръсни се три пъти с вода, виж какво ще бъде твоето настроение и започни работа. Имаш ли някаква работа да вършиш, свърши я по който и да е начин! Когато дойдат да видят доброто, ще видят и твоето добро желание да свършиш тази работа. Може да не я свършиш както трябва, но все пак ще спечелиш нещо. Ако не започнеш работата, много по-голяма погрешка ще направиш и ще си създадеш неприятности.

Сега, мнозина от вас се оплакват, наричат нашия век „нервен век“. Аз бих желал той да е век на нервите. Не е лошо човек да бъде нервен. Нервната енергия тече постоянно. Тя не трябва да изтича, а да приижда постоянно, за да се напълнят нервите ви и да бъдат винаги с такъв голям складиран запас, че всякога да сте готови за работа. Някой път вие нямате енергия, защото е изтекла и тогава трябва да стягате обръчите си. Как можете психически да стегнете обръчите си? Да допуснем, че не разбирате някой предмет. Например, учениците от класовете казват: „Онзи ден Учителя говори по един предмет, но този въпрос не можах да го разбера“. Или казвате, че нещо по геометрия не ви е ясно. Но учителят сяда, започва да говори, говори и ви идва едно вътрешно прояснение. Следователно, преди всичко трябва да бъдеш спокоен – никога не се стеснявай, нищо не казвай. А вие предварително си туряте една идея и казвате: „От мен нищо няма да стане!“ Вярно, това е статично положение и ако не учиш, от теб действително нищо няма да стане, тъй както, ако не ядеш, нищо не можеш да бъдеш. Ако не учиш, учен човек не можеш да станеш; ако не пееш, певец не можеш да станеш; ако не говориш, оратор не можеш да станеш. Ако сам не учиш, а караш други да говорят, ти не можеш да се научиш.

В България дойдоха американци и не можаха да се научат български, защото искаха първо да научат правилно езика, че тогава да почнат да говорят. Нито един не можа да се научи, защото не се упражняваха. Та казвам: макар отначало криво-ляво, трябва да говорим, за да се научим. Рекох на американците: „Влизам ви в положението, вашият език е по-обработен, по-културен, не мяза на български. Българският е дивашки, но не толкова, колкото китайският – по-културен е от него“. Китайците и англичаните имат едносрични думи, защото ценят времето. Защо китайците са създали едносрични думи? – Те са пестеливи на време и тази им пестеливост показва, че не мислят. Китаецът е доста наблюдателен, но когато трябва да мисли философски, там го няма.

Сега, мозъкът ви всякога трябва да бъде пълен с енергия. Трябва постепенно да изпращате енергия и така ще имате желание за работа. Мислете понякога за вашата глава, попипайте я! Но не наклонявайте главата си настрана, защото тогава искате да привлечете електричество от известни елементи отвън. Добре е да туриш пръста си върху определено място на главата си и да се концентрираш. Да кажем, че искате да събудите в себе си центъра на математиката; какво трябва да направите? Трябва да мислиш и да привличаш повече кръв в тая част, където е центъра на математиката. Често някой туря ръката на челото си, когато иска да си припомни нещо – това е един външен стимул. Но ако човек иска да мисли и да върви по пътя на последователно мислене, всички трябва да знаете как да прекарате кръвта във вашия мозък. С коя мисъл трябва да започнете?

Сега, вие веднага се плашите и казвате: „Баща ми, дядо ми, майка ми нямат нищо, външните условия са лоши“. Така събуждате в себе си тия чувства, които не трябва – събуждате страха си. И понеже едва сте излезли от Египет, всинца сте толкова страхливи. Съвременното човечество е толкова страхливо, че сега, за да ги направят смели и решителни, дават им страдания. Сега сте в пустинята. Защо Мойсей трябваше да води еврейския народ четиридесет години през пустинята? – За да ги освободи от страха. Трябваше четиридесет години да се скитат из пустинята, да измрат всички страхливи роби, излезли из Египет, и да остане новото поколение. Трябва да изчезне страхът във вас – всички страхливи мисли, страхливи чувства трябва да изчезнат и да остане новото поколение на Добродетелта. Всички ние трябва да бъдем смели! А сега всинца се плашите как ще преживеете и казвате: „Как ще бъда на оня свят, ако ме турят в ада!“ Оставете тия попски изобретения. Сега сме в ада, а там няма ад. Ние сами сме създали своя ад вътре в себе си. Говоря за страха, понеже човек, щом намери своите дефекти, започва да се страхува. За противовес на страха турете разсъждението, турете вярата, надеждата, милосърдието, разумността. Казвате: „Ами ако съм съгрешил?“ Това е страх. Ако си съгрешил, не се страхувай – ще изправиш погрешката си. Не се безпокой, а напиши едно писмо, в което да се извиниш: „Допуснал съм една погрешка“. Сега пък ще кажете: „Какво ще си помисли той за мен?“ – Напиши второ писмо и кажи: „Написах едно писмо, допуснал съм една погрешка, ще ме извините“. Ще се извиниш, за да бъдеш последователен в себе си.

При живота, който имаме в Природата, навсякъде можем да направим погрешки. Например, може да направиш погрешка в говоренето, когато някъде повишиш глас и кажеш нещо. Ако повишиш гласа си повече, ти ще пострадаш, защото при силно и рязко говорене се демагнитизираш и губиш енергия. Никога не говори рязко, а кажи: „Ще ме извините сега, не съм разположен, не мога да го направя“. Не казвай грубо: „Няма да го направя!“ или „Иде ми да го набия!“ Какво означава изразът „да го набия“? – На-бит. Значи битът, битието на хората. След частичката „на“ тури една запетая и започни да разсъждаваш върху бита на този човек. „На, бит“ значи „животът му е такъв“. Някой казал нещо по твой адрес – криво те е разбрал. Прати му някой подарък, защо ще ходиш да го биеш. След като го набиеш, ще изхарчиш излишна енергия, която струва няколко милиона. Той има, например, да ти дава сто лева; струва ли си да харчиш енергия за един милион заради сто лева? Предпочети да му дадеш сто-двеста лева, отколкото да похарчиш своята енергия напразно. Тя струва милион и не се придобива лесно. Ние харчим енергията си безразборно във всяко отношение. Сега ще кажете: „Аз съм много нервен!“ Да, става изтичане на нервна енергия. Спестявайте тази енергия.

За следващия път искам някои от вас да ми разяснят какво са разбрали – каква е разликата между мускулната и нервната енергия. Помислете и си изведете някои методи. Няма да бъде лошо, ако забогатеете с още два-три метода, понеже всинца сте обеднели. Съжалявам ви и искам да ви направя малко по-богати фирми, които да кредитират.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

15-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
12 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Мускулно и нервно напрежение

Най-често използвани думи в беседата: може, сега, има, енергия, човек, напрежение, всички, можеш, природа, аз, лева, казва, изведнъж, път, предмет, работа, хиляди, искате, хора, постепенно ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Добрата молитва”

Имате ли тема? - разработка на миналата лекция. (Прочете се).

Не е необходимо всички да бъдете готвачи. Човек трябва да знае кое е необходимо при яденето. Да знае човек, без да яде. Трябва да има връзка. Когато се разглежда един сложен въпрос, трябва да има връзка. Да кажем ви се зададе една тема.

За следващия път развийте темата: „На какво почива здравето“ или „Основите на здравето“. Колко учени хора, които биха развили тази тема, биха налучкали важното, в какво седи здравето? Някои смятат, че е във външната обстановка, в парите, в условията. Много работи има в здравето. Това са все условия. Колцина от учените ще развият предмета тъй, както трябва?

Често учените в един клас се намират в противоречие. Представете си 20 души ученици, които следват един висш курс както вие и всеки има по един цирей на хълбока си. Ще могат ли тези ученици да слушат онзи професор, който им преподава и ще може ли да разберат въпроса? Циреят ще попречи. Като разправя той, половината не ще могат да слушат, съзнанието им ще бъде ангажирано от болката. Не може да ви интересува един предмет, който вие не разбирате. Може да ви говоря върху един предмет, може да ви говоря върху музиката. Всички музиканти няма да станете, но музиката има едно приспособление. Всеки човек трябва да знае един предмет. Може да не е певец, не е необходимо да е роден певец, но той е роден да бъде певец на себе си. Ако той не пее, трябва да плати някому да му пее. Или сам трябва да пее, или други да му пеят. Трябва да прави разход в годината по 400, 500 лева само да му пеят. Колко трябва да платите на един певец? За да дойде един виден певец или виден пианист в София, колко му плащат? Най-малко 20, 30 хиляди лева. Големите музиканти или певци много изискват. Имат право. Ще кажете, че е скъпо. Онова, което те харчат в България струва милиони. Той ще вземе сто хиляди лева, български лева, като го преведете във валута, колко става? Колко правят сто хиляди български лева, ако един лев струва десет стотинки? - Десет хиляди лева.

Това са пак странични въпроси. Вас не ви интересуват, че някой певец дошъл от странство, че пял, че му дали сто хиляди лева. Този въпрос не ви интересува. Представете си, че аз ви заинтересувам в музиката. На всички ви казвам, че има един певец, който е толкова гениален, като го чуете, веднага се събужда умът ви. Който слуша и той става гениален. Като изпее една песен, веднага във вашия ум се събуждат всичките таланти и вие ставате гениални. Тогава всички ще искате да го чуете, понеже искате да бъдете даровити, ще намерите пари за концерти оттук, оттам, на заем ще вземете. Казвате: “Не искам да харча парите си, едвам имам да преживея, какво ще ходя да харча парите.” На какво се дължи гениалността на човека? Вие сте учени хора, някои от нас сте свършили университет.

На какво се дължи мускулното напрежение и нервното напрежение, кажете ми. По какво се отличава мускулното напрежение от нервното напрежение. Това е научен въпрос. Задайте го на вашите професори да разяснят тази тема. Може да се говори много, но да се постави на опит. На какво се дължи мускулното напрежение? Мускулното напрежение е прекъснато, то е статично. В него енергията се проявява като в една граната, падне, пръсне се. Нервното напрежение пък започва много тихо като светлината и постепенно се усилва, усилва, докато дойде до центъра. Нервното напрежение се отличава с постепенно усилване, мускулното изведнъж се проявява. При мускулното напрежение, ако не знаеш как да упражняваш мускулите, може да осакатиш някой мускул. Някой път искате да учите, пък напрягате мускулите, наместо да напрягате нервите на мозъка. Законът е, че всякога трябва да започваш с нервната система. От малко започни, не може с мускулите наведнъж. Вие искате изведнъж да станете даровити. То е мускулно напрежение. Искате наведнъж да нарисувате една картина. Не, ще започнеш тихо и спокойно в рисуването. Или започваш да проучваш един предмет и искаш изведнъж да го проучиш. Да допуснем, имате слаба памет, искате да я развиете. Как ще развиете паметта? Има разни школи за развиване на паметта. Учил ли е някой от вас по тия системи? Доста пари се плащат, за да се научи системата. Най-добрият, най-естественият метод, по който ти можеш да научиш нещо е този предмет да те интересува, да го обичаш, да привлече вниманието ти. Всеки предмет, който събужда твоите мускули, а не събужда твоите нерви, не може да се интересуваш от него. Хора, които имат слаба памет, имат слабо нервно напрежение. Мускулите са напрегнати, нервите не са. Хора, които мислят, които помнят, у тях и мускулите и нервите са в напрегнато състояние. Това е въпрос, който трябва да го проучите. Как ще си обясните мускулното и нервното напрежение? Как ще събудите мускулното напрежение и как ще събудите нервното напрежение? Да допуснем, вземете един камък, искате да го хвърлите. В какво направление ще го хвърлите? Първо имате една мисъл, давате напрежение преди да хвърлите камъка. Хвърляте камъка и забравяте. Някоя мисъл или някое чувство минават в нас като странични камъни, които сме хвърлили. Някой път може да вземеш един камък, хвърлиш го и не остава дълбоко впечатление в мозъка. Ония мисли и ония чувства са странични, които събуждат един душевен подтик. Под думата “подтик” и “подтикване” понякога означаваме слаби подтици и после усилване. Подтикът трябва да бъде непреривен. Светлината в природата е непреривна. Слънцето не изгрява изведнъж. Кои са били съображенията в природата, че Слънцето не изгрява изведнъж. Защо природата направила Земята валчеста, а не я направила плоска? Да беше я направила като тава, или квадратна, та по-лесно да ходят хората. Сега е по-мъчно. Защо природата не е направила Слънцето да изгрява изведнъж, а сега има постепенно зазоряване? Природата, разумните същества като събуждат другите, за да няма стряскане, защото при събуждането ако се стресне човек, може да полудее. Полекичка ще го хванеш да го събудиш. Светлината иска да събуди в нас напрежение на нервната система, да се събудят нервите, затова постепенно идва. Ако иде изведнъж, ще бъде мускулно напрежение. Всякога се пазим от светлината, която иде изведнъж. Вашите лампички събуждат мускулите и на место да ви помагат, да ви вредят. Като светват изведнъж, будят повече мускулна енергия, отколкото нервната, мозъчната енергия. Бих ви казал, когато ще запалвате електричеството, да си затваряте очите, за да може светлината да влезе през клепачите, да не повреди очите, на место да събудят нервите, събуждат се мускулите. Начинът, по който светлината иде от лампите, не е хармоничен. Светлината трябва да идва отнякъде и да се разпръсва, да не я виждате. В природата как става? Слънцето полека привлича вниманието. Колко е умна природата! Като направим нещо, искаме изведнъж да стане. Ние сме тщеславни, изведнъж светне като граната. Човешкият огън светне изведнъж, а онова, което природата запалва, гори дълго. Като се приближавате към една слънчева система, светлината постепенно се усилва, вие се приспособявате. Закон е, че разумните неща изискват непреривно изучаване. Трябва да концентрирате ума си върху онзи въпрос, върху онзи предмет, който трябва да проучвате.

Запример, мнозина от вас искат да бъдат добри певци. Ти не можеш да бъдеш добър певец, ако не знаеш да смяташ и не разбираш геометрия. Те вървят заедно. Защото музиката има разширение на вълните, тоновете имат отношение, трябва да разбираш математика. А пък самата музика е определение. За да бъдеш музикант, трябва да определиш отношението на два тона, после да определиш интензивността на всички преплитания, които остават. Тези центрове са съседни, те са близо до центъра на музиката. Той е по-долу.

Искаш да бъдеш добър човек. Какво е необходимо, за да бъдеш добър? Как мислите? - (Да има добро сърце). Да имаш добро сърце, ще върви, но сърцето не е добро. Тогава вашето сърце не бие равномерно. Пулсът на сърцето не е равномерен. Някой път е 72 удара, но някой път достига до 120. Защо считаме, когато сърцето бие 120 удара за болезнено? Защо 72 удара са нормални, а по-горе или по-долу от това са анормални? Организмът е свикнал на 72 удара. У животните разно пулсира сърцето. В природата е различно, може да се усили пулсът. Първоначално сърцето е пулсирало по-бавно, сега се е усилило и за бъдеще предполагам, че биенето на сърцето ще се увеличи, по-бързо ще бие, но непреривно, не както сега, с прекъсвания. Това отсечено биене на сърцето не е ритмично. Като бие сърцето, няма ритъм, бие като машина. Значи сърцето се бори в нашия организъм с някои мъчнотии. Как мислите, че сърцето със своята сила кара кръвта? Коя е силата, която кара кръвта? Това е електричеството в човека. Свиването се дължи на електричеството, на космическото електричество, което минава през сърцето. Ако останеше сърцето да движи кръвта, едва ли щеше да се справи. Едва ли би изкарало една - две години. Но електричеството е, което движи кръвта. Хората умират, когато прекъснат това електричество, моментално умират.

Ние се отвлякохме. Кой беше главният предмет, върху който трябваше да се спрем ? - (Нервно и мускулно напрежение). Ония от вас, които събуждат нервите, както събуждат мускулите, стават нервни. Човек ще превърне това движение в обратна посока. Вместо да събужда нервите плавно, постепенно да усилва, той ги събужда както мускулите изведнъж. Нервното напрежение става много плавно. То постепенно трябва да се усилва, както светлината идва. Няма да влагаш никакво безпокойство, само едно неприривно напрежение ще имаш. Някой предмет не разбираш, няма да се безпокоиш, че не разбираш предмета. Неразбирането зависи от една външна обстановка на нещата. Може предметът да не е ясен, защото не си на такъв фокус, дето може да го видиш.

Преди 10-12 години взехме един микроскоп. Аз не бях се занимавал с него, взехме го на втора ръка от един професор. Една вечер нямам работа, вземам го, турям го, мърдам насам, натам. Казват, че имал една погрешка. Той няма никаква погрешка. Според степента на онези, които го направили, толкоз им стигал умът. Виждам, технически както са направени лещите, нямат нужната яснота. Който правил тези лещи, толкоз разбирал, дотам е дошъл. Онези, които манипулират с един микроскоп, имат доста части, които трябва да познават, за да работят с микроскопа. Казвам, всичко трябва да се изхвърли, нищо не струва. Не струва и хиляда лева, язък за парите. Но после намерих как трябва да се работи, лесна била работата. Намерих му цената и от хиляда лева струва десет хиляди лева. Не бях се занимавал с технически работи. Имах един молив, въртя го, но не излиза графита, въртя го, но седи вътре. Търся какви са причините. Извадих всички графити отвътре и намерих погрешката.

Казваме: “Вие всичките правите такива погрешки.” Някои от вас чувствувате, че не можете да мислите, не разбирате. Или някой не може да пее, не може да помни, някой се енервира. Защо се енервира? Да ви кажа защо. Много проста работа е. Представете си, че имате една бъчва. Някой направил една бъчва или каца с обръчи. Оставили сте бъчвата доста време без вода на сухо, изсушили се дъските, ослабили са обръчите. Турите вода, изтича навън, не струва бъчвата. Вземете, понабиете обръчите веднъж, два пъти и задържи. Щом сте нервни, във вас става изтичане на нервната енергия. На всички нервни хора обръчите са разхлабени, става изтичане. Човек става нервен всякога, когато не намира предмета дето го турил. Потърсиш енергията, нервната енергия я няма. Направиш някаква работа, тя изтекла. Искаш да мислиш, нямаш енергия. Искаш да пееш, нямаш енергия, искаш да помниш, нямаш енергия. Започваш да се енервираш, но енервирането е беднотия. Казвам: Стегни обръчите! Как се стягат обръчите? Ти седиш и казваш: “Пари нямам.” - Работата с пари не се урежда. Има хора, които имат милиони и пак са нервни. Казва: “Да имам знание.” - Има хора, които имат знание, и пак са нервни. - “Да бъдем красиви.” - Има красиви хора и пак са нервни. - “Да сме набожни.” - Има хора набожни хора и пак са нервни. Имаш табела “набожен човек”, но пак изтича енергия. Някой път говориш за любов, но по любов не постъпваш, защото изтекла енергията. Искаш да направиш добро и не можеш да го направиш. Казваш на човека: “Моля, бъдете така добри, услужете ми!” - “Я се махни оттук, какво си дошъл да ме безпокоиш.” Ще тури някой епитет на някое зоологическо животно. Някой път може да говориш много тихо и спокойно. Ако в стаята влезе почтена госпожица боа, или господин боа, тогава какво ще правиш? Ще му дадеш мястото си, ще напуснеш стаята. Ако дойде госпожица боа, или госпожа боа, или господин боа, те ще произведат един и същ резултат., веднага ще ги приемеш. Казваш: “Аз не излизам от стаята.” Като се яви госпожица боа, веднага ще изскочиш навън. Защо? Това, което човек не може да го направи, змията го прави. Като влезе змията, ще те накара да излезеш навън. Като казваш, че от къщи не излизаш, това е заблуждение. Ти си създал една глупава идея, че навън не може да живееш. Имаш заблуждение, че като живееш навън, нищо не можеш да научиш. Ако целият ден ако седиш, ти нищо няма да научиш и на какво ще заприличаш? Ти ще си докараш нещастие. Човек като съгради къща, оглупява - ще ме извините. Ако постоянно седиш в къщи, какво ще направиш? Какво ще гледаш в къщата, ще гледаш ръбовете. Какво ще научиш? Казва: “Много хубава къща ще ти служи за почивка.” Онова, което ще научиш от външния свят, е предметно учение.

Правя една аналогия. Щом ние създадем един идеал, собствен идеал, който прилича на къщата, ти ще оглупееш, че си създал идеал. Аз съм създал идеал. – Какъв идеал? – Да имам десет милиона лева. Какво ще направиш с десет милиона лева? Американският милиардер Рокфелер казва, че лекарите като кон го хранят с овес. Не, че е лоша храна, вегетарианец е Рокфелер, с овес се храни.

Да се върнем към сериозната работа. Не си създавайте друг идеал, който да замести идеала, който природата е направила, който Бог създал за тебе. Не може да заместиш идеала за доброто с никакъв друг идеал. Не може да заместиш идеала на справедливостта с никакъв друг идеал. Не може да заместиш идеала си за истината, всякога на себе си да говориш истината, с нищо не можеш да го заместиш. Нали си поставяте един идеал? Казвате: “Търпи ли икономисване истината, има ли икономия в истината?” Щом започнеш да икономисваш истината, фалимент ще дойде. Закон е - истината не може да икономисваш. Щом не икономисваме истината, всичко върви; щом започнем да икономисваме истината, всичко върви назад във физическия свят. И обратното: ако работите вървят безразборно, ще забатачиш; ако ги икономисаш, ще тръгнат. В света на истината е точно обратното. Че е така, трябва да се докаже защо именно е така. Това е един идеален свят, има енергия, няма прекъсване. Там всичко непреривно се усилва. На физическия свят свършиш една работа, тя ще престане. Като забогатееш, спира в тебе енергията. Или вземете идеала да израстнете. Щом дойдеш до 33, 45 години, мислиш, че си остарял, а като дойдеш до 60-70 години, казвате: “Остаряхме.” Няма идеал. Това, което в младини те е импулсирало, изгубваш импулса, има обратно действие. Казваш: “Изгубих всичко, види се, ще се връщам там, отдето съм дошъл.” Тогава казва: “На Орландовци.” Той мисли, че от онзи свят дошъл, а казва, че ще иде на Орландовци, че там ще го занесат. Ти нищо не си свършил.

Да се върнем. Както се отвличаме, то не е необходимо да ви разправям всички тези работи. Всички говорители или оратори имат за цел да направят един предмет много ясен. Може да дадат едно обяснение, второ, трето, четвърто.

Ти не постъпваш с нервната система, както с мускулната. Два различни закона регулират нервната и мускулната енергия. Първо ще усилиш мускулите си. Те са в зависимост от нервната система. Следователно, постепенно ще развивате вашата нервна енергия. Никога не правете несъзнателни движения. Ти искаш с мускулните движения да събудиш ума си. Ти събуди този човек, погледни какво има да даде. Забелязал съм някое куче на среща ми иска да ме залае. До седи, наблюдава ме до един момент, аз отида до едно място и се спра.Ако направя още едно движение, веднага ще се нахвърли отгоре ми. Аз се спра, не го гледам, спра погледа си, понаведа се, бръкна в джоба. То наблюдава как ще се проявя. Аз му хвърля малко геврече, то погледне, помирише, вижда, че има нещо. Казва: “За мене ли е?” - “Да, за тебе е.” Пак погледне, аз извадя друго парче геврек. Тогава аз минавам и то ми казва: “На добър час, свободен си.” Аз може да взема един камък и да го ударя. То ще се хвърли отгоре ми. Като дойде, аз го погледна и го питам: “Какво искаш?” - “Има да ми дължиш.” Когато имате да дължите, нали никога не минавате по пътя, дето живее вашият кредитор. Преди да сте взели пари, търсите банкера, интересувате се от неговата фирма. Щом вземете парите, не минавате покрай него. Защо по-напред минавахте, а сега не минавате? Колко мъчно е някой път да си дадем отчет за някои побуждения. Да кажем, минаваш покрай един човек и се стесняваш. Преди четири пет деня ти си обещал да му платиш, но сега казваш: “Аз ти обещах да ти платя, но ти ще бъдеш тъй добър да поотложиш малко.” И ние сега отлагаме плащането. Природата постъпва по същия начин. Ние вземем нещо от нея и не се явяваме, искаме да избегнем, а пък тя е направила работите така, че дето и да ходиш, ще се върнеш, ще минеш по същия начин. Ще иска лихвите. Какво е кармата? Кармата е дълг със сложна лихва. Мисля, че е преувеличено. Индуските философи зле са представяли природата. Тя не е толкоз строга да ти одере кожата. Не е, не е, тя никакви лихви не взима. Така аз зная, никакви лихви не взима. Кредитира те веднъж, дваж, 100, 200, 300, 999 пъти си ходил и тя все ти дава, изпарил си се , всичко разпръсваш. Дойдеш да изясняваш, тя нищо не иска. Ти си я лъгал, че ще платиш, пък нищо не си плащал. Кои са причините. Тя само майката търси,никакви лихви не иска, готова е да направи отстъпки.

Ако четете Фламарион, той поставя 25 стотинки във времето на Христа със сложна лихва и изкарва едно число и казва: “Ако цялата Земя беше злато, пак не можеше да плати дълга, който се е образувал за две хиляди години.” Ако сме взели от природата хиляда лева със сложна лихва, всичко отиде. За да платиш хиляда лева със сложна лихва за две хиляди години, ще ти трябва не само една Земя но повече от 9-10 хиляди земи ще ти трябват. В коя банка ще турите толкова пари? Откъде ще ги вземете? Откъде ще ги намерите. Аз харесвам това число. Казва: “Ако човек вземе 25 стотинки под сложна лихва след две хиляди години и цялата Земя ако е от злато, не е в състояние да изплати този дълг.” Затова казвам, не е хубаво човек да взима пари под лихва. Вземеш ли пари, плати ги.

Да се върнем към предмета. Не взимайте пари с лихва, ако вземете, не оставяйте дълго време, но го платете. Казвате: “Аз ще ги платя.” След две хиляди години с нищо не можеш да ги изплатиш. И цялата Земя да е злато, пак не можеш да платиш своя дълг. Имате голямо богатство, имате един мозък, пазете хигиена на вашия мозък. Сутрин като ставате, как трябва да събуждате мозъка си? Как се събуждате вие, кажете ми? Сутрин като ставате на двата ли крака ставате, подигате ли се на едната страна? Ще ви дам едно малко упражнение. Щом се събудиш в 3-4 часа, стани. Попитай се да станеш ли, или да не станеш. Щом си кажеш да станеш, стани. Другият казва: “Не ставай, още е рано, Слънцето не е изгряло, не си се наспал, поспи си малко.” Другият казва: “Стани!” Единият ум ти казва: “Стани!” Другият ум аргументира. Питам: “Кого трябва да слушате - онзи, който аргументира, или онзи, който не аргументира? Онзи, който не аргументира, винаги има едно разположение в природата.

Ще ви приведа един пример. В Америка в една богата кантора дадат обявление, че търсят един касиер. Идват различни лица с препоръки, с висше образование. Отиват при директора и той на всички казва: “Ще ви имам предвид.” Онзи оставя писмото и си отива. Най-после влиза един млад момък, гледа една книжка, подига я, туря я на мястото. Казва: “Господине, има едно обявление, вие се нуждаете от един касиер, аз нямам никакви препоръчителни писма, може да ме опитате.” – “Не – казва – вие носите най-добрата препоръка. С навеждането да вземете книжката, това е най-добрата препоръка.” Така е и в природата. Всички хора имат препоръки. Да ви препоръча свети Никола или някой друг светия в другия свят. Казват: “Ще ви имаме предвид.?

Какъв беше въпросът? – (За ставането.) Всеки трябва да се събужда. Все ще ви събудят. Като сте били малки, майка ви е събуждала. Като дойде, вдигне юргана, потегли, замине и вие пак се завиете. Като ставате, ще имате едно шише с вода. Като започне да аргументира, налейте малко вода на лицето си. Ако продължава да аргументира, още малко вода сипете. Три пъти като пръснеш с вода, ставаш вече. Ако иска да аргументира, три пъти с вода. Събудиш ли се, направо стани. Това може да го употребите и за друго. Някой път искате да свършите някоя работа, дойде пак аргументира, не че не е време, разни аргументи дава. Вземете пак вода, напръскайте се и той ще престане. Когато се колебаете за някоя работа, три пъти се пръсни с вода. Виж какво ще бъде твоето настроение и започни работа. Имаш някоя работа да свършиш, свърши я. Колкото можеш, криво – ляво, свърши я по който и да е начин. Като дойдат да видят доброто, ще видят и доброто желание да свършиш тази работа. Ти може да не свършиш работата както трябва, но все таки ще спечелиш нещо. Ако не започнеш работата, много по-голяма прогрешка ще направиш. Ако така не започнете, мнозина от вас ще си създадете неприятности. Мнозина от вас се оплакват, наричат нашия век нервен век. Бих желал да е нервен век. Той е век на нервите. Не е лошо човек да бъде нервен. Нервната енергия тече постоянно. Тя не трябва да изтича, но да приижда постоянно, да се напълнят нервите и да бъдат винаги складирани с голям запас от енергия, че всякога да бъдат готови за работа. Някой път вие нямате енергия, енергията изтекла. Ще стягате обръчите си. Как се стягат обръчите? Психически как можете да стегнете обръчите? Да допуснем, че някой предмет вие не го разбирате. Дори учениците от класовете казват, че учителят говорил за един предмет, но този въпрос не могат да го разберат. Нещо по геометрия как ще разберете? Казвате: “Не ми е ясно.” Учителят разправя, разправя, дойде едно вътрешно прояснение. Първо трябва да бъдете спокоен. Никога не се притеснявай, нищо не казвай. Вие казвате: “От мене нищо няма да стане.” То е верно, но то е статично положение. Ако не учиш, от тебе нищо няма да стане. Ако не ядеш, нищо не можеш да бъдеш. Начинът, по който мислиш, че от тебе нищо няма да стане, така е, ако не учиш, учен човек не можеш да станеш. Ако не свириш, музикант на може да станеш. Ако не пееш, певец не може да станеш. Ако не говориш, оратор не може да станеш. Ако не се учиш, караш другите да говорят, не можеш да се научиш. В България дойдоха американци и не можаха да научат български език, защото искаха правилно да се научат да говорят и тогава да говорят български. Нито един не можа да се научи. Те не се упражняваха. Трябва да говорят криво ляво и ще се научат да говорят. Казвам им, влизам в положението ви, че вашият език е по-обработен, по-културен, не прилича на български. Българският език е дивашки, но той не е толкоз дивашки колкото китайския, по-културен е от китайския. Китайците и англичаните имат едносложни думи. Те ценят времето, не искат дълги думи. Китайците защо създали едносложни думи? Не искат да мислят, те са пестеливи на времето. Тази пестеливост какво показва? Китайците от причина към последствие не мислят. Китаецът доста наблюдателен, но не мисли философски.

Какво остава? Ние забатачихме с китаеца. Всякога мозъкът трябва да бъде пълен с енергия. Другата енергия трябва постепенно да я изпратите и да има желание за работа. Някой път мислите за главата си, попипайте главата си. Но не трябва да туряте главата си настрана. Искате да привлечете електричеството от известни елементи отвън. Като туриш пръста си на известно място на главата си, за да се концентрираш, да кажем, искаш да събудиш в себе си центъра на смятането. Искате да развиете математиката, какво трябва да направите? Ти привличаш повече кръв в тази част. Трябва да мислиш. Често някой се хване за челото. Туря ръката на челото си, иска да си припомни. То е външен стимул. Ако човек иска да мисли, ако той върви по този път на последователно мислене, трябва да знае, как да прекара кръвта в мозъка си. С коя мисъл трябва да започнете? Вие веднага се плашите, казвате: “баща ми, дядо ми, майка ми нямат нищо, външните условия са лоши” и събуждате в себе си чувства, които не трябва да събуждате. Така събуждате страха си. Вие едва сте излезли от Египет. Всички сте толкова страхливи, съвременното човечество е толкова страхливо, че за да ви направят смели, решили да ви дадат страдания. Сега сте в пустинята. Защо Мойсей трябваше 40 години да води еврейския народ в пустинята? – За да ги освободи от страха. Трябваше 40 години да се скитат из пустинята, да измрат всички страхливи, които излязоха от Египет, да остане новото поколение, да изчезнат робите от Египет. И във вас трябва да изчезне страха. Всички страхливи мисли, страхливи чувства да изчезнат и да остане новото поколение на добродетелта. Всички вие трябва да бъдете смели. Всички се плашите как ще преживеете, как ще бъде на оня свят, ами ако ви турят в ада. Оставете тези попски изобретения. Сега сме в ада. Там няма ад. Ние сами създаваме своя ад в себе си. И във вас се явява страхът. Говоря за страха, защото човек, като намери своите дефекти, започва са се страхува. В противовес на страха, поставете мисълта, разсъждавайте, турете вярата, турете надеждата, милосърдието, разумността – всичко това турете в противовес. Казвате: “Ами ако съм съгрешил?” Ако си съгрешил, не се страхувай. Ако си съгрешил, ще изправиш погрешката си. Не се безпокой, пиши друго писмо. Допуснал си една погрешка. Казваш: “Какво ще мисли той за мене?” Напиши второ писмо. Кажи: “Написах едно писмо, допуснал съм една погрешка, ще извините”, за да бъдеш последователен на себе си. Защото погрешки навсякъде може да има. Навсякъде може да направиш погрешка в живота, в природата. Може да направиш погрешка в говоренето, някъде повиши гласа си и кажеш нещо. Ако повишиш гласа си повече, ти ще станеш причина да страдаш. При силното говорене, при рязкото говорене, вие се демагнетизирате, губите енергия. Никога не говори рязко. Някой път повишиш гласа си и говориш рязко. Не говори така. Ако говориш така, ти губиш част от енергията. Ти ще кажеш: “Ще ме извините, сега не съм разположен, не мога да го направя.” Не казвай: “Няма да го направя!” (Учителят говори грубо, рязко). Не казвай: “Иде ми да го набия.” Какво значи да го набия? Прегърни го. Какво изискват думите: “Ще го набия.” НА – БИТ. След “на”, тури запетая, а “бит” значи животът му е такъв. Тури запетая и започни да разсъждаваш върху бита на този човек. Казал нещо по моя адрес, криво ме разбрал. Прати му някой подарък на него. Защо ще ходиш да го биеш, ще изхарчиш излишна енергия. Тази енергия, дето ще го биеш, струва няколко милиона. Той има да ти дава сто лева. Струва ли да харчиш милион енергия за сто лева? Предпочети да му дадеш 100-200 лева, отколкото да похарчиш своята енергия напразно. Тя струва милион и не се придобива лесно. Ние харчим своята енергия във всяко отношение безразборно. Ще се спрете сега, ще кажете: “Аз съм много нервен!” Става изтичане на нервна енергия. Пестете тази енергия .

Някои от вас искам на втория път да ми разяснят какво сте разбрали, каква е разликата между мускулната енергия и нервната енергия. Вие ще извадите някои методи. Като помислите може да намерите някои методи. Да забогатееш още с два-три метода, няма да бъде лошо. Всички сте обеднели, съжалявам ви. Искам да създам малко по-богати фирми, да кредитирам.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година
15 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя
на 12 март 1937 г., петък, 5 часа сутринта
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder