НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Обмяна в Божественото / Обмяна на Божественото!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Обмяна в Божественото

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, сега, казва, казвам, дойде, свят, любов, мене, очи, съм, път, бог, топлина, природа, хора, всички ,

 Утрини Слова , София, 7 Март 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 19-ти стих.
Има събития в човешкия живот, които са станали преди хиляди години. Ние ги изучаваме и ще ги представяме толкова живо, като че днес стават, и съжаляваме, че са станали. Щом са станали преди хиляди години, те са исторически факт, но въпреки това те стават и в нас. Само така ние можем да дойдем до тяхното разрешаване. Например, имате една светла мисъл или едно светло чувство, но не знаете тяхната цена, не знаете как да ги използвате. Казвате, че и без тях може. Вие гледате на тях като на самозванци, без които може да живеете. Като влезе в дома ви някакъв самозванец, казвате: „Той ще ни направи някаква пакост, затова да си върви, откъдето е дошъл“. Мислите ли, че ако една светла идея влезе в ума ви и едно светло чувство – в сърцето, ще ви причинят някаква пакост? Ако мислите така, умът ви ще се помрачи. Това разбиране е несъобразно с живота. Това е изопачен, болен възглед. Няма по-лошо нещо от това, да носи човек в себе си мисълта, че е болен. Станеш сутрин, мислиш, че си болен. Легнеш да спиш, пак за болестта си мислиш. Където ходиш, каквото правиш, само една мисъл носиш в главата си: „Болен съм, имам нещо в организма си, което ме мъчи“. Ту глава те боли, ту рамо, ту крак, ту кръст – всичко те боли. Отвориш книга да четеш, не можеш, болката е в ума ти. Искаш да се разговаряш с приятели, не можеш, за рамото си мислиш. То е като ударение на думата, както на френски, така и на немски език. Ако не сложиш ударението на място, думата губи смисъла си. Като дойде мисълта за болката в рамото, веднага изпъква ударението accent aigu. Това ударение се слага само на някои думи, а не на всички. Има думи без това ударение.

Сегашните хора са изгубили правилния възглед за нещата, който Бог е създал, и казват, че Той е създал нещастията. Не е вярно. Бог е създал всички светове – физичния, духовния, умствения, със свои специфични закони, със свой език. Следователно, който свят изучаваш, ще знаеш и съответния език. Ако изучаваш умствения свят, ще пазиш светлината на ума си, да не изгасиш свещта на своя живот. Ако изучаваш духовния свят, ще пазиш топлината на сърцето си, която поддържа огъня на живота. Ако изучаваш физичния свят, ще пазиш активността си, постоянно да работиш, да не се обленяваш. Няма да бъдеш впрегнат кон, да те впрягат постоянно и да те карат на работа, когато не искаш.

Ще бъдеш свободен кон, ще ходиш по ливади и поляни, по гори и планини, ще скачаш и ще тичаш, където пожелаеш. Ако си кираджийски кон, кожата ти ще се смъкне, но господарят ти ще спечели от тебе. Като знаеш това, освободи се от хомота, от каруцата, която теглиш по широкия царски път. Не е свободен оня, който носи товар на гърба си. Казваш: „Трябва да направя нещо!“ Думата „трябва“ е създадена от дявола. Човек казва на коня: „Трябва да караш каруцата! Трябва да носиш товара! Трябва да ти сложа юзда!“ Много идеи се налагат с думата „трябва“. Тя е изобретение на миналото поколение. Вие се движите по хипнозата на тая дума и казвате: „Така е вярвал дядо ми и аз трябва да вярвам като него“. – Дядо ти е бил кираджийски кон. Той карал каруцата на господаря си. Трябва ли и ти да бъдеш като него? – „Баба ми е вярвала в това и аз ще вярвам като нея.“ – И баба ти е била кираджийски кон.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да се освободите от всички неестествени неща във вашия живот. Болестите, старостта са неестествени неща. Ти казваш: „Очите ми отслабнаха, не виждам буквите, не мога да чета. Краката ми започнаха да треперят, не ме държат. Кръстът ме боли, не мога да спя“. Това са остатъци от твоя минал живот. Очите отслабват, когато човек не прави нужните упражнения. Много хора не гледат, както трябва. Те отварят широко очите си, блещят се, но това не е гледане. Правилно е, когато искаш да видиш нещо, да не въртиш главата си на една и на друга страна, но да движиш очите си. Ще движиш очите си нагоре, надолу, настрана в посоката, където е предметът за наблюдаване. Иде някой при тебе и като искаш да го видиш, ти обръщаш главата си към посоката, откъдето той иде, а очите стоят неподвижни. Това значи да упражняваш главата и врата си, а очите да почиват. Така те стават лениви и постепенно отслабват.

Някой казва: „Не обичам да гледам на небето; земята ме интересува“. И това не е лошо, но като гледат постоянно към земята, след три–четири години очите ти ще отслабнат. Гледай нагоре, надолу, наляво, надясно, да засилиш очите си. Не мисли, че е глупаво да гледаш нагоре, към небето. Казват, че един гръцки философ, като гледал все нагоре, спънал се и паднал в един трап. – Това се е случило с един човек, няма да се случи с всички. Добре е да гледа човек и нагоре, и надолу. Като гледа нагоре, ще избегне някаква опасност. Може да падне една керемида от покрива и да пукне главата му. Като отиваш на планината, пак гледай нагоре. Като станеш сутрин от сън, излез вън и гледай на небето, да видиш ще вали ли, или времето ще бъде ясно. Вечер наблюдавай звездите, изучавай съзвездията. Много неща има за учене. Някой стане от леглото и бърза да закуси. Той казва: „Яденето е моята книга“. Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко. Казах ви, че трябва да се ползвате от слънчевата енергия, но вие бързате, не чакате да ви обясня как да постъпвате. Мнозина от вас започнаха да наблюдават слънцето, без да знаят начина за това. Те се вторачват в слънцето и очакват да получат нужната енергия. Така не се придобива енергия. Слънчевата енергия трябва да мине през няколко воала, за да даде своя резултат. Казвам на някого: „Разтрий си малко гърба“. – Защо да се разтривам? – Понеже си простуден, чрез разтривките ще се подобри кръвообращението ти. Капилярните съдове ще се разширят. Не питай защо трябва да се разтриеш, но изпълни съвета ми. Чрез разтривката организмът възстановява своето нормално състояние. Ако някой орган – ръцете, краката, главата, имат по-висока температура, отколкото трябва, организмът е в анормално състояние. Ще вземеш мерки да се възстанови естествената температура. Ако топлината на организма е по-ниска, отколкото трябва, пак има нещо ненормално в него. Не оставяй да се събере в някой уд повече топлина, отколкото трябва.

Същият закон се отнася и до чувствата. Когато човек изпитва известно ограничение или стеснение в чувствата си, в организма пак настава известна аномалия, явява се увеличаване на температурата. Затова казвам, че човек трябва да бъде свободен и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си. Той трябва да разполага със специфични методи, да може при всички условия сам да си помага. Ще се удави ли рибата, ако я хвърлиш във водата? Ще се убие ли птицата, като я хвърлиш отвисоко? Така и човек, при всички мъчнотии и изпитания, трябва да си служи с онова знание, което може да му помогне. Питам: На какво разчита човек, ако преживява известно противоречие? На какво разчита той, ако мисли, че хората не го обичат? Да те обичат хората, това е богатството на половин живот. Каква полза, ако те обичат, а ти не си разрешил въпроса за Любовта? Каква полза, че ти обичаш, но пак не си разрешил тоя въпрос? Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа Любовта. Тя е метод за работа. Тя работи в духовния свят.

Следователно, ако не обичаш и не те обичат, Любовта не работи. Без Любов няма живот. На земята хората разбират Любовта като чувство, като желание, което предизвиква апетит. Те не я разбират като вътрешна, органическа проява. Апетитът е анормално желание. Човек може да яде по десет пъти на ден и пак да бъде гладен. Майката кърми детето си по десет пъти на ден, за да расте, без да мисли, че тя развива в него анормално желание към ядене. Колко пъти на ден трябва майката да кърми детето си? По колко пъти трябва да диша здравият човек в минута? Здрав човек е оня, на когото мислите, чувствата и постъпките са нормални. В него мисленето, чувстването и дишането стават правилно. В неговия организъм всякога има запас от енергия. В болния е тъкмо обратно. Той страда от недоимък на енергия. Ако болният страда от стомах, колкото малко храна и да приема, всякога част от храната не може да се смели и се натрупва във вид на полуорганическо вещество около ставите, около прешлените на гръбначния стълб и причинява усложнения в организма. Съвременната медицина нарича тия заболявания ревматични, а на духовен език наричаме „духовни тръни“. Набодеш ли се на един от тях, дълго ще страдаш. Трябва да намериш мястото му и със специална игла да го извадиш. Казвате: „Искаме да знаем в какво се крие естественото“. Същественото в живота аз намирам в малките работи. Някога аз имам желание сам да изляза на разходка, да не ме придружава никой, за да мога свободно да размишлявам. Тъкмо тоя ден ще се изредят десетина души, да питат нещо, да искат някакъв съвет. Понеже съм решил да не се спирам на пътя, казвам: „Който иска да ме пита нещо, да дойде с мене на разходка. Ще вървим и ще говорим“. Един от тях се оплаква, че го боли глава. Казвам му: Ще изпиеш три чаши гореща вода на глътки. След това ще вземеш очистително. Като освободиш стомаха си, ще направиш една топла баня и ще си легнеш. В банята ще седиш малко. Като ви боли стомах, непременно и главата страда. Лекарите казват, че главоболието е резултат на голям наплив на кръв в главата. Според мене човек страда от глава, когато има недостатъчно кръв в мозъка. Наистина, в главата не трябва да има много кръв, но не трябва да има и по-малко, отколкото е нужно. Обръщайте внимание на малките работи, да можете сами да си помагате. Човек трябва да бъде лекар сам на себе си, да се вслушва в нуждите на своя организъм.

Сега, когато ви гледам, намирам, че имате нужда от възпитание. Аз се нуждая от ученици, които разбират. Вие едва сега започвате да разбирате. Някой от вас иска да знае причината, защо Юда предаде Христа. Много просто. Защо продавате скъпоценния си камък? – Защото струва скъпо. Юда знаеше, че Христос е скъпоценен камък, и го продаде. Ако синът ви намери два пръстена вкъщи, единият струва сто лева, а другият – сто хиляди, кой от двата ще предпочетете? – Разбира се, че ще вземете втория. Синът е умен, знае, че като продаде втория пръстен, ще може с тия пари да отиде в странство да учи. Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо и като го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: „Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах“. Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино. Той трябваше да бъде честен, да каже на Христа: „Учителю, вместо да те продам за 30 сребърника, по-добре ти сам се откупи“. Христос беше богат, сам можеше да се откупи. Питате се: „Как е възможно за 30 сребърника да продадеш Учителя си?“

Един млад, способен момък, свършил университета с отличие, се влюбил в млада, красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Един ден той я срещнал и намушкал с нож на няколко места. След това го хванали и осъдили на няколкогодишен затвор. Като го питали защо извърши това престъпление, той отговорил: „Обичам я, не мога да живея без нея“. Да мислиш, че не можеш да живееш без жена или без мъж, това е заблуждение. Можеш да живееш и без жена, и без мъж. Когато мъжът казва, че не може без жена, той има предвид своите нужди, няма кой да му готви, да го пере. Не може ли той сам да си готви и да се пере? Жената казва: „Не мога без мъж, няма кой да се грижи за мене“. Ако е въпрос да се грижи някой за нея, това е лесна работа. Има кой да се грижи за жената. Кой се грижи за детето? Външните хора ли се грижат за него или вътрешните? Значи Оня, Който е създал света, има грижа за всички. Ако не съзнаваш, че имаш задължение към своя Създател, ти не разбираш живота. Колко може да се разчита на думите на момъка, който казва, че не може да живее без своята възлюбена, а като се ожени, забравя какво е казал? Докато се ожени за нея, казва, че ще умре без нея. Щом се ожени, казва, че от нея умира. Кое е вярно: първото, или последното? В думите му няма последователност.

Често ме питат: „Ти защо не се ожениш?“ Аз пък се запитвам: Какво ще правя, ако се оженя и жена ми не ме обича? Или ме обича, а после обикне друг? Или имам деца, които не слушат? Като си задам всички въпроси, най-после казвам: Не искам да се оженя. Обаче с това въпросът не се разрешава. Трябва да бъда справедлив. Ако не се оженя, ако и други не се оженят, какво ще правят духовете, които трябва да се родят? Те трябва да се развиват. Ако никой не се жени, хората ще измрат и земята ще остане пуста. Какво по-голямо противоречие от това може да съществува? Има смисъл човек да се ожени, ако между мъжа и жената има пълна хармония и разбирателство.

В природата съществува закон на пълна хармония. Каквото е отношението между светлината и топлината в природата, такова трябва да бъде отношението между мъжа и жената. Светлината и топлината са диаметрално противоположни една на друга, но въпреки това те са в пълно съгласие. Те вървят заедно. Светлината изпълнява една функция, а топлината – друга. Топлината подобрява кръвообращението на човека, а светлината внася в него мисъл и свобода. Топлината върши това, което светлината не може. И светлината върши това, което топлината не може.

Въз основа на това казвам: Жената ще извърши в света това, което мъжът не може да свърши; и мъжът ще свърши това, което жената не може. Ако мъжът може да свърши работата и на жената, той не се нуждае от жена. И ако жената може да свърши работата на мъжа, и тя не се нуждае от мъж. Съвременните учени казват, че съществува някаква студена светлина. Това е теория.

Всъщност, не съществува студена светлина. И при най-оскъдните условия светлината не е лишена от топлина. В светлината има, ако не много, поне минимално количество топлина. Същото се отнася и до топлината. И в топлината има, ако не повече, поне минимално количество светлина. Като говоря за светлината и топлината, дохождам до понятията „ад“ и „рай“. Адът е място, където има много топлина и малко светлина. Тъмните духове на ада работят в тъмнина. Те се мъчат да превърнат топлината в светлина, но не могат. Нещастието иде в момента, когато човек пожелае да се удоволства. Топлината създава условия за удоволствия. Човек започва да мисли само за ядене и пиене, за почивка и разходка, за обличане. Добре е човек да се облича хубаво, но защо му са много дрехи? Всяка дреха е проводник на известна енергия. Човек трябва да знае каква енергия му е нужна и чрез каква дреха може да си я достави. И в миналото, и днес се изучава тоя въпрос, но още не е доказано, кои дрехи са добри проводници на светлината и топлината и кои не са. Да се върнем към един от съществените въпроси – за очите. Казах, че за да не отслабват, очите трябва да се упражняват. Има различни упражнения, които раздвижват всички очни мускули. Ако не се упражняват, очите постепенно отслабват и губят способността си да виждат. Всяко движение на окото е свързано с известна мисъл. Дали движиш окото си нагоре и надолу, надясно и наляво, в диагонал, ти възприемаш точно определена мисъл. Като е създал очите, Бог имал предвид да служат на човека, да вижда всичко, което го обикаля. Като отивате на екскурзия, вие бързате по-скоро да стигнете на върха. Това не е правилно. Вървете бавно и гледайте нагоре наляво и надясно. Щом изгрее слънцето, спрете се малко, да видите как изгрява, и продължете пътя си. Бързате ли, вие скоро ще остареете, ще бъдете негодни за работа. Щом господарите ви разпрегнат, аз ще ви намеря по ливадите и там ще ви проповядвам новото учение. Сега вие минавате за учени хора, мислите, че много знаете. Казвате: „Дядо ми и баба ми казват така, професорите казват така“, но дядо ви и баба ви, както и вашите професори, не знаят как Бог е създал света, защо го е създал и т.н. Колко учени днес не знаят даже елементарни неща! Един учен казвал, че овцете пият вода, когато са болни. Тъкмо обратното: когато са болни, те не пият вода. Ако отидете в Англия и Америка, ще срещнете много англичани или американци, които не знаят нищо за България и българите. Те мислят, че България е някакъв щат в Америка. Като се говори за българите, мнозина мислят, че българи и унгарци са едно и също нещо. Българите мислят, че всички народи ги познават. Днес много хора знаят за духовния свят толкова, колкото някои англичани и американци за България.

Двама души, единият религиозен, а другият материалист учен, се разговарят. Религиозният пита ученият: „Вярваш ли в Бога?“ Ученият го пита: „Ти вярваш ли в природата?“ Религиозният познава Бога и за Него говори. Ученият познава природата и за нея говори. Той казва: „Аз вярвам в природата“. Религиозният казва: „Аз вярвам в Бога, Който създаде природата“. Ученият казва: „Бог не е създал природата. Сам Бог е създаден от човека“. Значи ученият не вярва в никакъв Господ. Кой от двамата е на правата страна?

Сега, ако поставим въпроса на гласуване, коя страна ще има право? Бог ли създаде природата, или човек създаде Бога? По-вярно е, че идеята за Бога хората я създадоха, а не че хората създадоха Бога. Под „природа“ разбираме видимото изявление на Бога. Можем ли да кажем, че Бог е създал природата? Може ли Бог себе си да създаде? Изявлението създава ли се? Можеш да създадеш само това, което е вън от тебе. Грънци можеш да създадеш, дрехи можеш да шиеш, но да създадеш същественото, което е в самия тебе, това е невъзможно. Това, което се изявява чрез мене, което е част от мене, аз не мога да го създам. Заблуждение е да мислим, че Бог създаде природата или че човек създаде Бога, но не е грях. Едно е вярно, че между Бога и природата съществува известно отношение. В тоя смисъл отношенията между двама души са нормални само тогава, когато почиват на взаимно доверие. Каквото и да се случи в техния живот, вярата им един в друг не само че няма да се намали, но повече ще се усили. Ако се яви някакво съмнение, единият от тях взима мерки. Следователно, където има разбирателство, там отношенията са правилни и хармонични. Когато ангел Господен се яви при Авраама, той му каза от името на Господа: „Няма да скрия от тебе това, което съм намислил да правя“. – Какъв беше Авраам на Господа? – Негов приятел. Ангелът каза на Авраама, че отива в Содом и Гомор да погуби тия градове заради лошия живот на жителите им. Авраам започна да се застъпва за тях и каза: „Господи, ако има сто души праведни, ще пожалиш ли градовете?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 80?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 50?“ – „Пак ще ги пожаля.“ Така слизаше Авраам до десет души, но повече не посмя. Всъщност, само Лот, братът на Авраама, беше праведен. Даже дъщерите му не бяха праведни. Жената на Лота не послуша ангела, да не се обръща назад, да гледа какво става с градовете. Тя прояви любопитство, обърна се назад и за непослушанието си се превърна на солен стълб.

Понякога и вие се обръщате назад, да видите своето минало. Казвам: Не се обръщайте назад, ще се превърнете на сол, като Лотовата жена. За лошия живот на хората Содом и Гомор бяха превърнати на пепел. Само Лот се спаси, като единствен праведен човек. Тия градове не могат да съществуват само за един човек. Какво представляват Содом и Гомор? – Дебелото и тънките черва на човека. И днес съществуват тия градове. Ако там няма десет души праведни, и тях огън ги очаква. Огънят подразбира болестите, страданията и нещастията. Праведни хора трябва да има в света!

Кое е същественото в живота? – Да възстановим светлината в своя мозък, да мислим право, да възстановим топлината в сърцето и в дробовете си, да чувстваме правилно; да възстановим деятелността на стомаха, да работи добре. Това е наука, която има отношение към здравето на човека. Да възстановим деятелността на мозъка, на сърцето и на стомаха, това значи да ги упражняваме. Без упражнения нищо не се постига. Казвам на една сестра, която изучава пеенето, че за да пее добре, тя трябва да упражнява специално ония мускули в ларинкса, които имат отношение към сопрана. Тя пее сопрано. За всеки глас има специфични мускули в ларинкса. За да се развиват тия мускули, певецът трябва да знае как да изпраща кръвта към ларинкса. От музикалния център, който е отстрана на веждите, кръвта трябва да слезе в ларинкса, да работи за неговото развитие. Ако пееш несъзнателно, резултатът ще бъде малък. Малко певци има днес, които знаят правилата на пеенето. Повечето пеят несъзнателно. Има добри певци в света, но те могат да бъдат и по-добри. И вие сте добри хора, но може да бъдете по-добри. При това добротата трябва да бъде неизменна. Каква доброта е тая, която при изпитания се изменя? Днес си добър, утре ставаш лош. Когато добрият става лош, аурата му потъмнява, той губи разположението си и търси причината за това отвън. Причината е в самия него. Поради лошото си разположение, той е попаднал в гъста материя, от която мъчно може да излезе. – Кога ще се очисти от тая материя? Изворът сам се чисти, а шишето други го чистят. Буйният извор сам се чисти, а слабото поточе човек го чисти. И тъй, когато умът, сърцето и волята са силни, човек сам се чисти, никой не му помага. Когато умът, сърцето и волята са слаби, човек очаква външна помощ. Някои религиозни очакват да дойде Христос отвън, да им помага. Това е механично схващане на Христа. Христос отвън няма да дойде. Той дойде веднъж на земята и претърпя голяма криза. Втори път по същия начин няма да дойде, да Го гонят, да се гаврят с Него и да Го разпъват на кръст. Втори път Той няма да дойде на земята да спори с еврейските учени и първосвещеници. Мнозина очакват Христа да дойде от облаците като светкавица. И това няма да стане.

Ще ви преведа една приказка за едно семейство плъхове. То се състояло от баща, майка, две дъщери и един син. Малката дъщеря била много красива, затова бащата и майката не искали да я оженят за плъх, но за най-силния в света. Като мислели дълго време, най-после решили, че слънцето е най-силно в света, и тръгнали при него, да го поканят да им стане зет. Слънцето отговорило: „Благодаря ви за честта, която ми правите, но аз не съм най-силният в света, от мене има по-силен – облакът. Даже малките облачета на небето ме засенчват и аз не мога да се проявя. Идете при облака“. Отишли при облака и му предложили да им стане зет. Той казал: „Аз не съм най-силният, има по-силен от мене – вятърът. Достатъчно е да задуха, за да ме разпръсне и от мене нищо да не остане“. Отишли при вятъра. Казали му защо идат при него. Той им отговорил: „Благодаря за честта, която ми правите, но има една стена, по-силна от мене. Срещна ли я на пътя си, тя ме разбива и аз не мога да се проява“. Те отишли при стената, казали ѝ защо я търсят, но и тя се отказала да им стане зет, понеже има и от нея по-силни. Отвреме-навреме се явява един плъх, който направил дупка в нея. Досега нищо не ѝ се противопоставило, но не могла да издържи на зъбите на плъха. Като чули всичко това, старите плъхове се върнали у дома си и решили да оженят дъщеря си за плъх, като тях.

Често хората отиват при най-силния в света – слънцето, облака, вятъра, стената и като се убедят, че не могат да намерят, каквото търсят, връщат се пак при плъха. Следователно права идея е оная, която може да ми послужи в даден момент. Хората не са свободни още от своите установени идеи, поради което и до днес страдат. Дръжте се за оная идея, която Бог е вложил във вас. Той постоянно я поддържа. Тя е същественото в живота. Дръжте се за тая идея и никога не пресилвайте нещата. Има проповедници и оратори, които представят фактите толкова пресилено, че който слуша, не може да не заплаче. Обаче, като напуснат събранието, всички забравят. – Защо? – Има нещо неестествено в предаване на тия факти. Естественото всякога оставя дълбоки следи в душата на човека. Говорѝ естествено, без преувеличаване. Пътник си, не може да стигнеш на определеното място и оставаш да нощуваш в бедна, проста къща. Домакините те приемат искрено, угощават те бедно, просто, но ти никога не забравяш тоя прием. Или сънуваш прост, естествен сън, но той остава паметен, години наред не можеш да го забравиш. Ти трябва да разчиташ на онова, което остава паметно за тебе, което никога не може да се заличи. Това е Любовта. Тя трябва да се приложи първо по отношение на физичното тяло, както светлината и знанието по отношение на мозъка. Това не е лесно. Ще кажете, че Духът ще ви научи как да постъпите. Вярно е, но преди да дойде Духът вие трябва да имате обект. Ако не виждаш слънцето, как ще го изучаваш? Ако човекът не е пред тебе, как ще го изучаваш? Какво понятие ще имаш за магарето, за змията, ако те не съществуват? Какво ще знаеш за очите, за ушите, за краката и ръцете, за стомаха на човека, за растенията и животните, ако те не съществуват? Цялата природа е предметно учение. Това е видимият, обективният свят. Освен него съществува свят на мислите и на чувствата – невидимия свят. Но и те имат свои форми. Мислите и чувствата имат свое тегло, могат да се теглят, но днес не разполагаме с такива чувствителни везни, да можем с точност да ги измерваме. Има учени, които знаят начини за измерване теглото на мислите и чувствата. Учените знаят теглото на земята. На какви везни са я мерили? Те имат начини и за това. Те знаят и теглото на слънцето. Може да има малка грешка в изчисленията им, но приблизително те са дошли до истинското тегло на земята и слънцето.

Сега аз говоря за ония от вас, които искат да бъдат ученици. Някои се обезсърчават. Аз нямам желание да ви обезсърчавам. Ако има някой, който трябва да се обезсърчава, това съм аз. – Защо? – Внесъл съм голям капитал, срещу който или нищо не съм получил, или нещо незначително. При все това вярвам, че ще стане нещо и аз ще получа някакво възмездие, макар и микроскопично. Вие сте внесли толкова малко и се обезсърчавате! Вие не сте внесли всичкия си капитал, т.е. онова, което сте обещали. Това, което сте вложили, е едва една десета от целия ви капитал и се обезсърчавате. Имате още девет десети от капитала си на разположение. Аз съм внесъл всичко, нямам никаква печалба и не се обезсърчавам. Казвате: „Ние не искаме да внесем всичкия си капитал, да има на какво да разчитаме. Какво ще правим, ако ти пропаднеш?“ Прави сте, умно разсъждавате. Ами ако спечеля? Има начин да проверите, ще спечеля, или ще загубя. Аз зная, че здравият всякога печели; умният всякога печели; добрият всякога печели. Болният всякога губи; глупавият, слабият всякога губи. В това не се съмнявам. Оня, който гради живота си върху Любовта, върху Божията Мъдрост и знание, върху Божествената Истина и свобода всякога печели. Това е абсолютна истина! Дръжте тая идея в ума си и не я чоплете. Тя има цена. Градете върху Любовта, влагайте капитала си в нея и не се страхувайте. Никаква опасност не ви чака. Ако не градите върху Любовта, Мъдростта и Истината, добро не ви очаква.

Помнете: Любовта разполага с много методи за работа. Не мислете, че много знаете. Вие сега започвате да учите, както трябва. Ето, българският език разполага с 30 букви, но ако не ги поставяте на място, ще си създадете голямо нещастие. Опитай се да кажеш на съдията две–три обидни думи, да видиш какво те очаква. Опитай се да кажеш на царя две–три обидни думи и ще се намериш веднага в затвор или ще платиш с главата си. Буквите трябва да се съчетават правилно, да образуват хармонични думи. Със своето знание човек може да си отвори път или към щастието, или към нещастието. Мнозина от вас страдат от неразбиране на живота и като дойдат изпитанията до тях, те се нахвърлят върху Господа като виновник за всичко. Знаете ли какво може да ви се случи?

Разправяха ми за един млад човек от Видинско следното. Той бил доста разпуснат в езика. Каквото изпитание или нещастие му се случвало, все Христос бил виновен. Към Него отправял най-обидни думи, най-големи ругатни. Една сутрин станал от сън, но крайно неразположен, и започнал да плаче. Майка му го запитала: „Защо плачеш, синко?“ – „Снощи сънувах, че съм на черква. По едно време от олтара излезе Христос и ми удари две плесници.“ – Какво станало след това? – След две седмици тоя момък умрял. Едно малко момиче, недоволно от мене, че не съм му дал, каквото иска, ми каза един ден: „Аз съм ти сърдита“. – Защо? – „За да те накарам да ме обикнеш.“ – Ти си избрала най-стария метод. Това е метод на дявола. И дяволът едно време се разсърдил на Господа, за да Го застави да прояви Любовта си към него. Ето, хиляди години се изминаха оттогава, но той не можа да застави Господа да го обикне. Със сърдене Любовта не се постига. Дойдете ли до сърденето, вие сте далеч от Любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение Любовта не се намира. Това са прояви от друг свят. Не е лошо, че се сърдиш, и това ще дойде, но ако мислиш, че със сърдене ще намериш Любовта, ти си на крив път. Ако се сърдиш, бой те очаква. Малките деца всеки ден опитват това. Щом се разсърдят на майка си или на баща си, тоягата играе върху гърба им. Майката казва на детето: „Баща ти ще дойде!“ Бащата казва: „Ти не можеш да се сърдиш. Като пораснеш, можеш да се сърдиш, колкото искаш“. Сега и на вас казвам: Докато сте в училището, нямате право да се сърдите. Щом излезете вън, сърдете се, колкото искате. Ако ученикът се сърди, тояга го чака. Страшна е вътрешната тояга! Болести, страдания и нещастия са резултат на нарушенията, които правите. Следователно, каквото и да ви се случи, ще знаете, че невидимият свят ви напътва, учи ви какво да правите и какво да не правите. Ще се запитате кого ли имам предвид, като говоря така? Себе си имам предвид. „Защо си събрал тия хора? Защо не ги оставиш свободни?“ Не съдя никого, защото преди да се осмеля да съдя аз се поставям на вашето място, влизам в положението ви. Вас поставям на моето място, а себе си – на вашето, и така разглеждам въпросите. Ако и вие постъпвате така, всякога ще бъдете прави. Защо ще критикувате тоя и оня? И да го критикуваш, той няма да ви разбере. Постави него на своето място, а ти иди на неговото. Само така ще помогнеш и на него, и на себе си. Казваш: „Опасно е да дам мястото си на друг. Той ще ме обере“. Не се страхувай. Отстъпи мястото си съзнателно. Има кой да пази твоето богатство. Ако оня, когото си оставил заместник, си позволи да те обере, веднага ще се натъкне на нещастие – змия ще излезе срещу него. Види ли тая опасност, той ще се откаже от всичко. Ти, който познаваш законите, ще го спасиш от змията. Тогава той ще отиде на мястото си, и ти – на своето. Значи при моето място има змия, която пази богатството ми, а при твоето седи съблазънта. Ще работиш върху себе си, да не се съблазняваш. Защо, когато дебне птичките, котката отваря очите си, а когато дебне мишките, ги затваря?

Сега аз направих една голяма екскурзия с вас. Качих ви на автомобила си и ви разведох из ада, където хората се мъчат. Обясних ви защо тоя и оня страдат. И Данте описа ада, след което замина за другия свят. Всяка област, през която минава човек, трябва да се опише и да се извади някаква поука. Сега вие минавате прашен път. Колкото и да не желаете това, ще дишате праха – три месеца не е валяло. Ако разбираш Божиите пътища, твоят път ще бъде полят. Ако не ги разбираш, ще вървиш по прашния път и ще гълташ праха. Казваш: „Втори път не минавам оттук“. В 19-ти стих от прочетената глава Христос казва: „Отсега ви казвам това, докле още не е било, та като се сбъдне, да повярвате, че съм аз“. Какво ще вярвате и в кого ще вярвате? Ще вярвате на оня, който всякога говори истината и ви е дал нещо. Никой никого да не лъже, за да не лъжат и него. Аз говоря за вътрешната лъжа. Съзнанието ви трябва да бъде толкова будно, че да не допущате никаква лъжа в себе си, нито бяла, нито черна. От външната кал лесно можеш да се освободиш, но не и от вътрешната. Влезе ли калта вътре, златото губи своята цена. Лъжливите идеи са външна кал, която не трябва да проникне във вашия вътрешен живот, който Бог ви е дал. Не губете вярата си в Бога! Във всичко може да се съмнявате, но дойдете ли до Бога, бъдете готови на всички жертви. Идеята за Бога е свещена. За тая идея трябва да се жертвате. Който е дошъл до тая идея, той ще се повдигне над обикновения живот. Като ученици, вие трябва да учите. Много работа ви предстои. Ще учите, за да се запознаете с великите хора, с великите души. Това ще започнете още сега. Някои са дошли до това познанство, но на повечето от вас предстои усилена работа. Ще работите за усилване на очите си, за освобождаване от всички болести. Ако не работите, отвън никой не може да ви помогне. Така ще раздвижите тялото си, че не ще имате нужда от превозни средства. Сами ще се движите и то с по-голяма бързина от превозните средства. Това не значи, че ще се откажете от автомобили и аероплани, но ще можете да се движите и с мисълта си. Казвате: „В тоя свят не може без пари“. – Така е, парите са нужни за човешкия порядък, но стремете се към звонковите пари. И тъй, златото ще дойде главно за любимите синове. Бащата оставя повече злато на оня син, когото повече обича. Казвате: „Бог е дал злато на всички“. – Така е, но докато живеете в неорганизирания свят, златото ви е в банките. Щом влезете в организирания свят, ще ви върнат златото. Иначе ще ви оберат. Големите американски милионери не могат да се движат свободно по улиците, страх ги е да не ги оберат. Те всякога се придружават от детективи. На всяка стъпка може да ги срещне някой гангстер, да ги застави да му дадат няколко милиона. Опасно е да бъдеш милионер и да живееш в неорганизиран свят. Днес аз искам от вас да бъдете добри ученици. Нека всеки от вас си купи по една тетрадка от сто листа и един молив и да си записва всичко, каквото чува. Записвайте си всички упражнения и ги прилагайте. Ще кажете, че като слушате добре лекцията, това е достатъчно. Щом слушате и разбирате добре, ще плащате. Като отидете в една гостилница и се нахраните добре, колкото по-добре се нахраните, толкова по-скъпо ще платите. Който харесва моето ядене, ще посещава моята гостилница и ще плаща. Ако посещава редовно гостилницата ми, всеки ден ще плаща по-скъпо. Най-после престане да посещава. Срещам го и го питам защо не дохожда в гостилницата ми. – „Нямам пари.“ Щом нямаш пари, ще се храниш даром. Отсега нататък няма да плащаш. Следователно, докато човек има пари, ще плаща. Щом няма пари, ще се храни даром.

Какво искам от вас? – Правилна обмяна между мене и вас.

Правилна обмяна между Божественото и човешкото, т.е. между Любовта, която дава, и Любовта, която взима. Само така ще дойдете до истинското знание, до ония братски отношения, които търсите.

Т. м.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 7 март 1937 г., София, Изгрев.

Обмяна на божественото

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, може, човек, сега, казва, казвам, дойде, свят, любов, мене, очи, съм, път, бог, топлина, природа, хора, всички ,

 Утрини Слова , София, 7 Март 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


14-то Неделно Утринно Слово

7. 03.1937 г. 5 ч. с. Влажно слабо вали дъждец.

Цялата нощ вали.

Изгрев.

Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството.

Ще прочета 13 гл. от Евангелието на Йоана от 1 - 19 ст.

В начало б Словото!

Има работи, които са станали преди хиляди години, за които ние съжаляваме. Исторически работи. Изучаваме ги, като че тия работи сега стават, и съжаляваме за тях. Онова, което е станало преди хиляди години е един исторически външен факт. А този исторически факт става сега вътре в нас, за да знаем, как да постъпите. И не може да определите цената или онази полза, която ще пожънете от тази мисъл. Считате, че без нея може, и без туй чувство може. Това беше положението тогава; дошъл някой самозваник между нас. И без него, казвате, може. Той ще ни създаде една голяма пакост. Да си върви, дето иска, за да може ние да си живеем както искаме. Като дойде една свещена идея, ние казваме. Тя ще ти създаде една голяма бяла. Ще си загубим живота. И всичко да си върви, от където е дошло! Аз наричам туй схващане, еднообразие в живота. Няма нищо по-лошо в живота от това, да мислиш че си болен. Станеш сутрин, болен си, лягаш, болен си. Където ходиш, само една мисъл имаш: Болен съм, има нещо в мен. Ама боли ме рамото. Та крак та реброто, главата, рамото; Та пръста долу; та един лекар, втори, трети. Рамото ме боли казваш. Не можеш да отвориш книгата да четеш. Все това рамо влиза вътре като клин. Нито с приятели можеш да говориш. Като те боли рамото, то е едно ударение. Болката на рамото е ударение. Нали на френски как се казва? - „accent aigu", нали така се казва? Защото, ако не го туриш, тогава тази буква няма смисъл. А на немски има две точки турени на някоя буква, гласна, ако не ги туриш думите нямат смисъл. Та като дойде болката отгоре „accent aigu" е турено. Но всичко на френски не е „accent aigu". Само някъде ще падне ударението. А има много работи без ударение. Та и хората са изгубили онова, което Бог е създал. Ние казваме, Бог е създал нещастията. Бог създаде физическия свят, създаде и духовния, и създаде и умствения свят. И тия светове си имат свои закони, начини, методи за постъпване. Запример вие изучавате физическия свят. Той си има своите закони, но си има и свой език. Изучавате физическия свят. Той си има своите закони, но си има и свой език. Изучавате духовния свят, и той си има свой език, закони. Изучавате умствения свят. И той си има своите закони. И тогава се изискват три неща: В умствения свят трябва да пазите светлината на ума си, да ти не изгасва свещта. В духовния свят трябва да пазиш огъня, да не изгасва огъня, топлината ти да не се изгуби. А в физическия свят да се не обленяваш, трябва постоянно да работиш да се мърдаш натук-натам. Не като кираджийски кон, се да вървиш по царското шосе, това не е работа. А да си по горите. Ще бъдеш един кон да ходиш където искаш по ливадите, по долините, тук-там да скачаш. Това е ходене. А кираджийският кон, ходи където не иска. Този кираджийски кон господарят може много да е придобил, но той горкият ще изгуби кожата си. Та сега на вас ви препоръчвам нито хомот да имате, гледайте по възможност да се освободите от хомота, от колата и да нямате никаква каруца, която да теглите по царския път. Защото ако има човек някакъв си товар, той не е свободен. И някой път вие казвате трябва да го направя това. Туй „трябва" дяволът го създаде. Защото човек казва на коня: Трябва да теглиш каруцата! После трябва ти този товар да го носиш, без него не може. После трябват ти юзди, защото без юзди не може да ходиш, както ти трябва и хомота. Но туй човек го е създал. И много наши идеи ние ги наричаме „трябват“! Не, това е едно изобретение на миналото поколение. Ние ходим по тази хипноза и казваме: Така е вярвал дядо ми. Че дядо ти бил един кираджийски кон, теглеше една голяма каруца. Ама, казваше, дядо ми... хайде, щях да кажа една дума, ама няма да я кажа. Ама баба ми. Пак същото.

Та казвам: Първото нещо трябва да се освободим от всички ония неща, които не са естествени. Запример, вие знаете сега, че на Някои очите почват да отслабват. Казвате, остарях, не виждам и отблизо не виждам. Не виждам буквите, не мога да чета. Не зная, какво ми е станало, трябва да си купя очила. Е и краката ми почнаха да не държат. После кръста ме боли. Някой път вечерно време не мога да спа. Всичките тия неща са твоя минал живот. Защо очите са ти отслабнали? Защото ти си един кираджийски кон. Ти най- първо не си правил всичките упражнения, които очите ти изискват. Аз гледам хората не знаят, как да си мърдат очите. Имат само еднообразно гледане, блещи се той насам - натам. Няма по-лошо нещо от блещенето. Хората от блещенето ослепяват. То е еднообразие за очите. Блещи се той. И като иска да види нещо, отваря си очите. То с отваряне нищо не се добива. И после ти на място да упражняваш очите си, искаш да гледаш някъде, ти си въртиш главата Навсякъде. Но няма нужда ти да си обръщаш главата. И без да си обърнеш главата, ще обърнеш окото си. Като влезе някой през вратата, гледай без да си обърнеш главата да го видиш. А ти правиш обратното окото ти става лениво, а вратът ти се върти в една или друга посока. Щом си въртиш главата, да знаеш, скоро очите ти ще отслабнат. И после ти казваш: Аз не искам да гледам Небето, ще гледам земята. И ти си навеждаш главата надолу към земята. И няма да се минат четири пет години и ти ще почнеш да казваш, че не виждаш. Ти гледай нагоре, надолу, наляво, надясно. Той ще счита, че хората, които гледат нагоре са глупци. Понеже турците имат една поговорка, че един гръцки философ той се нагоре гледал /Талес/ и той все нагоре като гледал, паднал в един трап и оттам е дошла поговорката, че нагоре не трябва да се гледа, да не паднеш в трапа. Че ако минаваш покрай някоя къща, не е ли хубаво да гледаш нагоре, да видиш, да не падне някоя керемида, да не падне и да ти пукне главата. Не е ли хубаво да видиш откъде ще се стовари товар, да не ти пукне главата. И като вървиш по планината, пак трябва да гледаш нагоре. И някой път ще погледнеш към Небето, ще го наблюдаваш, да видиш, дали ще вали дъжд или няма. Като станеш сутрин, поразгледай Небето, гледай на север, на юг. Гледай на запад и на изток. После нагоре и надолу погледай, поразмърдай очите си. А ти станеш сутрин и кажеш: Какво има за ядене? Туй е вашето четиво.

Сега тия работи ви ги давам само за изяснение. Неща, които не се обясняват. Аз преди години като дадох упражнение да се ползувате от Слънцето, Някои злоупотребиха от това. ТЕ като отидоха се вторачиха в Слънцето да го гледат. ТЕ най-първо не чакаха наставления, как да гледат Слънцето. Той се облещил на Слънцето, казва: Да дойде енергията в нас. По този начин енергията не идва. То си има начини. Слънчевата енергия не може да дойде така. По отношение на Слънцето, трябват няколко була да имаш, за да прекараш Слънцето през Тях и да може да се ползуваш от него. ТЕ не дочакаха това. Казвам на тия хора: Ако почнеш да обясняваш, всяко обяснение няма да бъде напълно разбрано. Казвам някому: Разтрий си гърба. Той казва: Защо да си разтрия гърба? Това упражнение трябва да го знаеш. Разтрий си гърба. Разтривките подобряват кръвообращението, поправят капилярните съдове. Той трябваше да знае малко от физиологията. И Христос дава сега на тия ученици. ТЕ са донякъде напреднали в духовния свят. Ние изучаваме свойствата на топлината. Запример, ако твоите ръце са по-топли отколкото трябва; ако твоите, крака са по-топли отколкото трябва, ако главата ти е по-топла отколкото трябва и каквато да е друга част, то е анормално състояние. И ако ръката ти е по-студена отколкото трябва и това е едно анормално състояние. Никога не трябва да оставиш да се съсредоточава топлината, да се фокусира някъде. Дето има известна болка, там има по-голяма топлина, по-голямо триене има. Този закон е верен. Така и по- отношение на чувствата. Когато човек не е свободен, когато е стеснен в чувствата, не е свободен в чувствата си, пак става триене. И тази топлина се увеличава тогава. И тогава идат всичките дразнения. Та казвам сега на съвременния свят и на вас, ви трябва нещо специално. Вие се спирате по някой път не питате себе си, кое е правилото, на което вие обосновавате вашия живот. Да кажем, едно правило, което може да ви помогне. Ако се намирате в гората сами да си помогнете. Но туй правило, на което може да разчитате, то е да имате в дадения случай нещо, което може да ви помогне. Ако ти хвърлиш една риба във водата, тя знае как да си помогне. Тя няма да се удави както човека. Тя има едно правило. Ако една птица я хвърлите във въздуха, тя отвисоко няма да падне като човека, тя ще разпери крилата си във въздуха и ще хвърчи. Туй е което трябва на всички ви, да имате едно правило.

Та казвам: Ако човек се намира в едно противоречие в живота, на какво може той да разчита? Сега вие се намирате в едно общество и казвате: Мене в това общество не ме обичат. Да те обичат, това е половината живот. Да допуснем, че те обичат, но ти още не си разрешил въпроса. Да допуснем, ти кажеш: Аз обичам и пак не си разрешил въпроса. Когато, и обичаш и те обичат, става една обмяна вътре в тебе, тогава ти ще дойдеш до едно трето състояние и ще разбираш, как функционира Любовта. Тя е един метод. Ако ти не може да обичаш, и ако тебе не те обичат, законът в духовния свят не работи. Защото обичта е един закон. Любовта е един закон в духовния свят върху който животът се гради. И тук на Земята както ние живеем, понеже не разбираме Любовта в нейното органическо приложение, а разбираме Любовта като един апетит. Ти казваш: Аз имам апетит! И у човека има достатъчно апетити. Но апетитът е едно ненормално желание на човека. Може да ядеш и десет пъти на ден. Една майка десет пъти ще кърми детето си, да не умре. Тя развива в него апетит. Колко пъти трябва майката да кърми детето си, да не умре? Ако дойдете до дишането на физическия свят, колко пъти човек трябва да диша в една минута, когато е здрав? Когато неговите мисли са нормални и чувствата и постъпките, дишането става естествено. Тогава няма никаква опасност. То щом човек не е здрав, тогава яденето не е нормално и дишането не е нормално и мислите са ненормални, те не стават правилно. Тогава в човешкия организъм остава излишна енергия. Вземете един болен човек. Когато стомахът е много слаб, много малко храна изисква много деликатен е. Ако му дадат повече храна да се съвземе, а тази храна не може да се смели и част от нея остава като един излишък. Остават полуорганически вещества, които минават през червата и се наслояват около ставите и около прешлените на гръбначния стълб и Навсякъде. Това ние наричаме ревматични състояния. Аз ги наричам тия са духовните трънища. Като минаваш някъде набол се някой трън и ти после го чоплиш с иглата да го вадиш. Но трябва да се намери мястото, за да се извади.

Та казвам сега: На вас ви трябва едно. Мнозина казвате: Кажи ни същественото. Същественото седи в много малки работи. Туй същественото аз го виждам по някой път, в малките работи. Аз вървя и някой човек ме спира. В мене има желание да излезна и сам да вървя, никой да не ме безпокои. Искам да размишлявам. Пък някой ден ще се случи, тамън изляза и дойде някой и ме спре. В мене има желание да се освободя за една две минути. След стотина крачки иде и друг, казва ми: Аз толкова време те търся. И него ден десетина души ще се наредят да ме търсят. И аз току кипна, неразположение имам. Какво право имат те да ме спират? Туй е неразбиране. На този ще му кажа: Заповядайте. Понеже аз отивам на разходка, понеже не искам да се спирам, елате с мене донякъде. Та по пътя ще вървим и ще се разговаряме. Но няма да се спирам. Ще му кажа: Ще ме извините, аз не обичам да се спирам, но заповядайте с мене на разходка да идем. Откъде да вървите, отляво или отдясно, както вие искате. Той казва: Боли ме главата. Никаква друга философия. Казвам: Ще идеш да изпиеш три чаши топла вода 39 - 40 градуса тъй на глътки ще я изпиеш. След туй ще вземеш майчин лист да се очистиш. И вечерта когато се очистиш преди да си легнеш, ще направиш една баня, хубаво да се очистиш. Но много в банята няма да седиш. Ще си легнеш и глава няма да те боли. Причината е в главата, като те боли стомахът. Сегашните лекари казват, че главата боли понеже много кръв има в главата. А то е точно обратното. Когато малко кръв има в главата, тогава страдате от глава. Съвременните хора страдат от малокръвие. Съвременните лекари казват: Много кръв да не се пуща в мозъка. ТЕ са прави. Но пуща се не в големия, а в малкия мозък кръвта и кръвта се спира Навсякъде, но не там, където трябва.

Та казвам: Ако имах едно училище, аз трябваше да ви възпитавам. От сега нататък искам ученици, които разбират. Тия деца не разбират толкова. Вие сега тепърва сте за ученици. Вие сега ще ме попитате: Кажи ми онази тайна; защо Юда предаде Исуса. Защото искаше малко пари. Казва: Учителят ни е доста скъпоценен камък. Ако един ваш син дойде в къщи и е умен, кой пръстен ще вземе: Който струва сто лева или който струва 10 - 20 хиляди лева. Той иска да вземе, който струва повече, който е по-скъп, че като иде в странство да може да го продаде. Той, Юда беше доста учен човек, той беше касиер, пък разбираше цената на парите като евреин, казва: Доста пари ще струва! Но го излъгаха. Пък той мислеше, че много хиляди ще вземе. А колко му дадоха евреите, как е писано там? Много евтино го продаде. И той от скърб, че евтино продаде учителя си, отиде и се обеси. От скърб се обеси. Казва, веднъж в живота ми дойде едно щастие и аз не можах да го продам както трябва. И то е хубаво. Той не можеше ли да каже: Учителю, дето ще те продам, не може ли да се откупиш сам? Защо да не бъдеше тъй честен да каже: Дето ще продам, може ли ти сам да се откупиш. Че Христос нямаше ли 33 или 30 сребърника? Вие ще ги намерите в Библията. И после ги взема и те купиха една нива. Сега във вашия ум ще остане една идея: Как за 33 сребърника го продаде Юда? Че аз да ви приведа един факт, който сега стана.

Един млад момък, който свършил университета с отличие, той се влюбил в една мома и понеже тя не го обичала, имала си някой друг, той един ден взима, че я намушква с нож. След туй го осъждат за няколко години затвор. Питат го: Защо направи това? Казва: Без нея не мога да живея. Той не могъл да живее без нея! Може, то е едно заблуждение, да мислиш, че без една жена не може да живееш. И другото, че една жена без мъж не могла да живее. Могат да живеят. В този смисъл както разбират без жена, казва някой: Тя ще ми готви. Тогава, ти сам не може ли да си готвиш? И жената казва: Мен кой ще ме гледа? Че ако е за гледане, то е най-лесната работа. Казвате: Кой ще се грижи заради мене? Че има кой да се грижи. За едно дете, кой ще се грижи? Външните ли хора ще се грижат или вътрешните? Значи Бог Който създал света, той има грижата и Той ще се грижи. Ако ти в своето съзнание не съзнаваш, че имаш задължение към Бога, ти не разбираш живота. Че най-първо ти като кажеш, че без жена не можеш какво разбираш? Тогава как ще оправдаеш другото положение: Умирам за тебе. И после след като се ожениш, казваш: умирам от тебе. Умирам за тебе, преди да се оженил, а след като се ожени - умирам от тебе. Че аз имам пред вид каквото и вие. Ние ни най-малко нямаме това пред вид. Аз говоря за себе си. Аз по някой път си правя маневра. Казвам: Ако се оженя, че не ме обича жена ми, тогава? Ами ако тя ме обикне и после обикне другиго, тогава? И после казвам, ако аз се оженя и имам едно дете и туй дете не ме слуша, тогаз? Ама после какво ще кажат хората? Е такива маневри си правя. И най-после като направя тия всичките маневри, казвам: Не искам да се женя. Ама въпросът не е разрешен. Казвам: Хубаво но справедлив съм. Сега да видя другото положение. Е, аз като не се оженя и другите като не се оженят, тогава духовете няма да прогресират и в света всичките хора ще измрат. Тогава Земята ще остане пуста. Ето противоречието сега. Та казвам: Трябва да намеря една жена, която да мисли като мене. Но не както аз мисля. Тя да мисли като мене, но да има нещо, с което да се отличава. И тогава аз постъпвам така В Природата има един закон. Такова отношение има между светлината и топлината. Топлината е точно противоположното на светлината, но те са в съгласие. Топлината и светлина вървят заедно но се различават в своите действия. Топлината си има едни функции, а светлината - други функции. Ако дойде топлината в кръвта в човешкото тяло, тя ще подобри кръвообращението на човека и ще му донесе здраве и живот. Ако дойде светлината в човека, тя ще донесе мисъл на свобода в човека. Светлината е която внася свобода и мисъл. И следователно, има един придатък в живота. Тогава топлината извършва онова, което светлината не е могла да извърши, Та казвам: Жената в света ще извърши онова, което мъжът не може да извърши. И мъжът ще извърши онова, което жената не може да извърши. Защото, ако аз мога да извърша и двете неща, мен не ми трябва жена. И казват, че имало една студена светлина. Но студена светлина няма. Може до минимум да е намалена топлината, но има топлина в светлината. Сегашните учени хора считат, че има една студена светлина. Но нея никъде я няма. То е на теория така, но в действителност не е така. Във всяка една светлина има една минимална топлина. И във всяка топлина, колкото и да е невидима светлината, има една минимална светлина. И човек не може да направи разделение между топлината и светлината. И в какво седи адът? В ада има повече топлина и много малко светлина. Това е адът. И всичките тия тъмни духове казват, че ние в топлина работим. И те се мъчат да превърнат топлината в светлина, но не са успели да го направят. Та казвам: Нещастието в живота произтича от онзи момент, когато ние искаме да се удоволствуваме. Удоволствието се дължи на топлината. Да ядеш, да пиеш, да лягаш, да ставаш и да се обличаш. Те са хубави работи, но те са резултат на топлината. Ти ще имаш една отлична дреха. Хубаво е това. После втора дреха, трета, които са добри проводници на известна енергия. Казваш: На вас не ви трябват никакви други дрехи. Вас ви трябва една дреха. И тази дреха трябва да бъде добър проводник. В старо време са изучавали този въпрос и са го оставили непроучен. И в днешното време този въпрос не е проучен. Ние не знаем, кои дрехи са добри проводници и кои не. Моисей даде на свещениците ленените дрехи като добри проводници. Памучените дрехи минават като добри проводници. Днес ги намират, че те не са хигиенични. Но това са посторонни работи.

Та казвам: Ето в какво седи същественото. В очите има известни мускули. Да кажем има девет категории мускули, които трябва да се упражняват. И когато се упражняват тия мускули на окото, всичките си имат начини и закони за упражнение. И като се упражняват те така, тогава лицето си остава винаги младо и очите никога не губят своята способност да виждат. А когато тия мускули не се упражняват, тогава става обратното. Всеки един мускул си има известни мисли. Ако ти гледаш нагоре, надолу или в страни наляво и надясно, или диагонално от едно положение в друго, всяко едно движение на окото е свързано на извести мисли, които функционирате сега. Та казвам: Господ като направил окото, Той го направил, че да може окото всичко да вижда, накъдето ходи човек да гледа. Често вие сте излезли на екскурзия, аз толкоз години съм ви наблюдавал, като тръгнете на екскурзия ходите като кираджийски коне. И бързо, бързо вървите, не се спирате да погледнете нагоре, надолу, наляво, надясно, ами тръгнали в надпреварване. Погледнете като изгрее Слънцето и пак вървите. Аз не съм се спирал да ви направя някоя забележка. Но ще дойде време, когато конете ще станат халаше. А като ги разпрегнат господарите им, тогаз аз ще ги намеря на ливадите и ще ги науча на новото учение. Защото сега вие всички минавате като много учени хора. Казвате: Дядо ми, еди кой си професор, какво е казал. Моите уважения към всичките тия професори. Но казвам: Много професори не знаят онова което Бог е създал. И един от много учени английски проповедници, една голяма знаменитост в Англия, в едно голямо събрание от англичани казал, че овците пият вода само когато са болни. Именно тогава овците не пият вода. Един голям английски проповедник, който искал да каже една Истина, че овците пият вода само когато са болни. Ако идете в Америка вие често ще намерите Някои американец, който казва: България! Да не в някой щат на Америка? Или в южна Индия, къде се намира този град. ТЕ нямат понятие. А българите мислят, че всички ги знаят. А има много, които още не ги знаят. После питат: Българи и унгарци едно и също ли е. ТЕ казват Булгариен и Унгериен е едно. Не е така, те се различават. Вие имате нещо турско в себе си? Казвам: Не. ТЕ питат. Като дойдем до духовния живот ние разбираме, аз сега не ви говоря за онзи живот, който е криво разбран. Събират се един религиозен човек, един фанатик, и един учен човек. Религиозният пита учения, Ти в Бога вярваш ли? Ученият казва: Ти в Природата вярваш ли? Понеже този изучава Природата, а другият изучава Господа. Аз, казва ученият, в Природата вярвам. Пък религиозният казва: Аз в Бога вярвам. Религиозният казва: Природата Бог я създаде. А ученият казва: Бога човека го създаде. Бог не създаде Природата. Че Бог създаде Природата е толкова вярно, колкото, че човек създаде Бога. А те са идеи. Казват: Бог създаде Природата. За тази дума трябва обяснение. Тъй както мислят, тя е толкова вярна, както и другото. Питате: В Бога вярваш ли? - Аз в Природата вярвам, казва ученият. - А природата Бог я създаде, казва религиозният. Ученият казва: Бога хората го създадоха. Та ученият човек в никакъв Господ не вярва. Е, кой е на правата страна сега?

Сега аз вярвам, че повечето от вас, ако гласувате и вие ще кажете, че мислите, че Природата Бог я създаде. Нямам нищо против туй. Но вярно ли е това? И ако гласуват Някои, ще кажат, че идеята за Бога хората я създадоха. Питам: вярно ли е това? Не. ТЕ нямат понятие за това. И ако кажем Природата, разбираме, че Природата, това е изявление на Бога. Бог неговото видимо изявление, това е Природата. Тогаз създадена ли е Природата? Бог себе си създава ли? Изявлението създава ли се? Може да създадеш нещо, значи вън от мене да е. Грънците ще създам, една дреха може да създам. Но онова, което е съществено в мене, аз не мога да го създам. Как ще го създам аз. То е проявление. То се проявява в самия мене. То е част от самия мене. Сега това не е най-големият грях на хората. Но то е едно заблуждение. Като мислим, че Бог създаде Природата. Като че Природата е нещо отделно от Бога. И после другото да вземем, че човек създаде Бога. Тогава мислим, че човек е нещо от Бога, значи и пак същото заключение е невярно. Нищо не се обяснява с туй. Аз правя само едно сравнение между Някои понятия, които имаме. Едно понятие е вярно, отношенията, които аз мога да имам с един човек, са нормални само тогава, когато има доверие, има пълна вяра в мене. И аз имам пълна вяра в него. При никакви условия, каквото и да се случи, аз не мога да се усъмня в неговата постъпка. Защото, щом се усъмня, веднага ще взема известни мерки. Значи, щом има разбиране между него и мене, ще има правилни отношения. И тогава Господ казва, когато отиде Авраам, отиде да го изпраща към Содом и Гомор, казва му: Няма да скрия от тебе. Какво имаше Авраам на Бога? Той беше приятел на Бога. Казва му Господ: Няма да скрия от Авраама това, което съм намислил да направя. Приятелство имаше. И тогава му казва, че отива в Содом и Гомор. Тия хора в Содом и Гомор не живеят както трябва. Бог е решил да очисти тия духове. Няма да остане никой там. И тогава Авраам се застъпва, казва: Господи, там може да има 50 души праведни! Ако има 50 души праведни няма да разруша. Възможно да не са 50 души, може да са 40. И 40 ако са пак няма да направя това. Авраам иска да извини и казва: Господи, може да са 30. Но дойде до 20, 10 и спре. А колко души бяха праведни в Содом и Гомор? Лот и двете му дъщери. Но и двете му дъщери не минаваха от праведните. Четири души бяха праведни и жена му. Но единственият праведен човек беше само Лот. Жена му имаше любопитство, тя искаше да се обърне и да види, какво ще стане. Ангелът казва: Няма да се обръщате, няма да гледате назад.

По някой път вие искате да разглеждате вашето минало. Казвам: Не разглеждайте вашето минало, защото ще станете като лотовата жена. На сол ще станете! На какво е станала тя? На сол. И после тия дъщери, които излязоха с баща си, казваха: Ние нямаме мъж. Казват: Какво ще стане с нас? Хайде да не разправям тази история. Там е описано много хубаво. Другата слаба страна. Казвам: Тия дъщери извършили ли онова което трябваше? Остава само Лот, който беше праведен. И понеже имаше само един праведен в Содом и Гомор, неговата съдба беше решена. Този град не може да съществува с един човек. И вие знаете, какво стана с тия градове.

Сега кое е същественото? Към същественото искам да ви наведа. Какво е станало в миналото, това са неща на миналото. И мене не ме интересува миналото. Което е станало, то е нещо от миналия живот. Но казвам: Туй което тогаз е станало, става и сега. И в нашия живот ние трябва да се пазим от Содом и Гомор. Содом и Гомор това са дебелите черва на човека. Содом и Гомор е там. Че ако Содом и Гомор в тънките и дебелите черва няма десет души праведници, само един остава да живее. И да знаете, че всичко на огън принадлежи. Ще дойдат всичките болести и страдания. Праведни хора трябва да има. Та казвам сега: Трябва да възстановим една норма. Да възстановим светлината в нашия ум, в мозъка вътре. Има си начини за това. И да възстановим топлината в дробовете и в сърдцето си. И да възстановим онази правилна деятелност в стомаха си. Това съставлява цяла една отлична наука в здравословното състояние. Запример, вчера аз на една сестра й разправях. Тя се упражнява върху пението. Казвам: Тъй както сега се учите, вие не може да напреднете, понеже в гласа сопран има специфични мускули в ларинкса. Онзи, който иска алт да пее и той има спецефични мускули в ларинкса. И тенорът има специфични мускули и басът също. И ако ти не знаеш, как да упражняваш сопрановите мускули, ти няма да знаеш и сопран да пееш. Мускулчета има там. И ти трябва да знаеш, как да ги свиваш тия мускули и как да правиш упражнения с тях. Запример, ако вие правите упражнения на вашите очи, как ще ги правите. Да кажем, как ще се упражнявате? Вие трябва да вземете едно хоризонтално положение на очите и оттам с очите си правите всичките други отклонения на ляво надясно, нагоре, надолу, Навсякъде. Един певец, ако пее, какво положение трябва да вземе? Един певец, за да бъде певец, трябва да знае, как да прекара кръвта най-първо в предната си част над веждите и да я препрати тази кръв в ларинкса долу. Но упражнение се изисква сега. Малко певци има такива. И тогава, ако по този начин се упражнявате, ще има и малко по-други певци. И сега пеят по един неестетвен път. И сега ние сме добри, но можем да бъдем още по-добри. Но забелязвате ли, че донякъде вие сте добри, а после в живота ви става една реакция. Аз следя нещата отблизо. По някой път аз следя нещата, когато хората са обвити в една черна аура. Много гъсти влияния имат. Той е неразположен тогава и търси причината отвън. А причината е вътре в него. Силният извор се чисти, а слабият извор отвън трябва да го чистят. Едно шише отвън трябва да го чистиш. А изворът сам се изчиства отвътре.

Та казвам: Когато мисълта е силна, когато чувствата са силни когато човешката воля е силна, човек сам се чисти тогава. Но му се помага отвън. Пък когато умът не е силен - няма светлина, когато сърдцето не е силно - няма топлина, когато волята е слаба - не се проявява, тогава ние отвън ще чакаме да ни помагат. И тогава друга идея: Религиозните хора очакват да дойде Христос. Че то е много механическо схващане за Христа. Христос отвън няма да дойде. Той веднъж претърпя тази криза. Той видя веднъж как го приеха. Втори път не стъпва крака му. Че какво ще дойде да го бият пак и да го разпнат, и да се гаврят подире му сега. Не, не. Или ще дойдат отподире му тия еврейските учени и равини да спорят с него. Не туй няма да стане. И тогава знаете ли как ще дойде Христос. Вие го очаквате да дойде отгоре от Небето. Мислите, че от облаците ще дойде.

Тогава ще ви приведа една приказка. Наскоро я четох в една английска читанка, та ще я кажа и на вас. В едно семейство на плъхове, г-н и г-жа плъх им се родила една дъщеря, госпожица плъхица. Тя била по-старата дъщеря. По- малкият брат плъхо бил той, и най-малката дъщеря плъхичката, била най-красивата. У бащата и майката се родила една велика идея, те не искат да я оженят за плъх, понеже дъщерята била много красива, искали да я оженят за най силния в света. ТЕ искали да я оженят за Слънцето, понеже мислили, че техният зет трябва да бъде много силен. И бащата и майката отиват при Слънцето да им стане зет. Като ги посрещнало Слънцето казало: Много ви благодаря за почетта която ми давате, но аз не съм най-силният. Аз като изгрея и дойде едно малко облаче и то ме засенчва и не мога да дам светлина на хората. Идете при облака, той е по- силен от мене. Тръгнали те и отишли при облака да го правят зет. Но облакът казал: Не съм и аз най-силният, защото като дойде вятърът и ме разпръсне, нищо не остава от мене. Идете при вятъра, той е по-силен от мене. Отиват те при вятъра. И той им казал: Благодаря ви за почитта, но и аз не съм най-силният, да мога да се оженя за дъщеря ви. Понеже от хиляди години има тук една стена и аз от хиляди години я духам, духам и тя седи. Нищо не съм й направил. При стената идете. Тя може да бъде зет на вашата дъщеря. И най-после отиват към стената. И тя казала: Погрешно е, и аз не съм най-силната. Действително, вятърът аз го спирам, но един плъх има, който иде при мене, той направил дупки в мене. Той е по-силен от мене. Та те пак се връщат със своята дъщеря при плъха. Сега вие ще ходите при Слънцето, при облаците, при вятъра при стената, и най-после ще дойдете при плъха.

В дадения случай онази идея, която може да ми послужи, тя е правата идея в дадения случай. Светът не е оставен и от такива преустановени идеи хората страдат. Има нещо съществено, което Бог е вложил в нас, и което Той постоянно поддържа. Ако ние внимаваме на този Божествен език, никога да не пресилваме нещата. Ако разправяш на някого нещо, аз съм слушал Някои оратори, като представят един пример, той ще го представи така поетически, така пресилено, че всичките хора плачат. Но след като излязат навън, хората пак забравят това. ТЕ са хубави работи, но има нещо естествено, което всякога остава едно дълбоко впечатление. Ти си бил един пътник. Минал си покрай някоя къща, и там те приемат. Може да си се нахранил там с много просто ядене, но остават такива впечатления, които с години не може да забравиш. Или някоя сутрин се събудиш с един много приятен сън и може да се минат година, 2, 3, 10, 15 години сънят така седи като една действителност за тебе. Та казвам: Онова, което ще остави в нас нещо, което не може да се заличи, на него ние разчитаме. Тогава онова, на което ти разчиташ, на първо място трябва да е то. Това, на което трябва да разчитаме, то е Любовта в нейното приложение в човешкото тяло. Най- първо как се прилага Любовта в човешкото тяло? И светлината как се прилага в човешкия мозък, знанието, Мъдростта? Тия неща трябва да се знаят, как се прилагат. И не мислете, че тъй просто е. Казва някой: Духът ще ме научи. Не, не, за да те научи духът, трябва да имаш предметно учение. Как ще го научиш ти. Ако Слънцето го няма, как ще го научиш ти? Как ще учиш за човека, ако човекът го няма. Какво понятие ще имаш за едно магаре, ако то не съществува; за една змия, ако нея я няма. И Целият свят седи се от предметно учение. Какво ще знаеш за очите, ако Тях ги няма. За веждите, за човешкия нос, краката ръцете, стомаха? И за тия движения? Но туй е видимото и най- после идем към друг един свят на човешките чувствувания, които ние не ги виждаме, но чувствувания има. И те си имат свои форми. И мислите си имат свои форми. Една мисъл може да бъде теглена, тя си има една определена тежест. И едно чувство може да бъде теглено. Но ние понеже нямаме такива везни, не може да ги мерим. Но учените хора в света знаят тежестта на една мисъл. И знаят тежестта на едно чувство. Вземете сегашните учени хора, които са претеглили Земята. На какви везни я турят те? Има си причина за това. И сегашните учени хора претеглиха и Слънцето. Може да има една малка погрешка в теглилката, но все таки е една смела идея това, да претеглиш Слънцето и Земята, толкова и толкова тона тежи тя. Може да е по-малка, но близо са до същинската идея. Та и ние трябва да имаме нещо определено

Сега аз говоря на ония от вас, които искате да бъдете ученици. По някой път като се говори за Някои работи, вие се обезсърчавате, мен желанието ми не е да ви обезсърча. Ако има някой да се обезсърчава, то съм аз първият, ако аз нося вашия ум. И ако един има, който да се обезсърчава, то съм аз. Понеже аз съм внесъл много голям капитал, много голям, а досега нищо не е допринесъл, или много малко е допринесъл. Досега никакъв приход няма, а при това пак вярвам, че отнякъде ще стане нещо. А вие много малко сте вложили още и какво има да се обезсърчавате. И вие даже онова, което сте обещали, не сте вложили всичкия си капитал и се обезсърчавате. Едва ти си вложил една десета от капитала си, имате още девет десети. Пък аз съм внесъл всичко, а никаква печалба нямам! Сега вие ще кажете: Ние от тебе ще вземеме, понеже, ти ако пропаднеш, тогава с нас какво ще стане, та поне ние да не пропаднем. Много хубаво. Ами ако аз спечеля? Възможно е! Умни хора сте. Добре. Значи ако аз изгубя, вие не трябва да влагате капитала си там, дето аз ще изгубя. Но ако аз спечеля? Има един начин да проверите. е, ще спечеля ли или няма да спечеля. Аз всякога зная, че здравият човек всякога ще спечели. Аз зная, че умният човек всякога ще спечели; аз зная, че добрият, силният човек всякога ще спечели. И зная обратното: Че глупавият всякога ще изгуби. И слабият и болният всякога ще изгуби. Не можем ние да се съмняваме в това. Онзи който съградил своя живот върху Любовта, който гради своя живот върху Божественото знание и неговите закони и онзи, който гради своя живот върху Божествената Истина и Божествената свобода той никога не може да губи. То е абсолютно така! Следователно, имайте вие тая идея и не я чоплете! Тя е идея, която има цена. Следователно, стига да градите върху Любовта, влагайте капитала си там и няма никаква опасност. Но ако не градите върху Любовта, Мъдростта и върху свободата, тогава е вече друго.

Сега остава въпроса: Не мислете, че това е ясно. Има методи и начини много, които тепърва трябва да учите. Има много неща, които трябва да учите. Вие мислите, че много сте изучили. Не, не едва сега започвате Някои неща, които трябва да знаете, как са станали. Че вие вземате в един съвременен език, в български език има 30 букви, но ако вие не знаете, как да съпоставите тия букви, вие може да създадете от тия 30 букви едно много голямо нещастие. Че как? Че ако на един съдия, който ви сади, кажете само две три лоши думи, знаете ли какво ще стане? Ами ако обидите само с една дума един цар, знаете ли, че вас може до живот да ви затворят. И то само за четири-пет букви, турени не на място. До живот може да ви затворят, а могат и да ви обесят. Та с нашето знание, което имаме ние или поправяме пътя на своето щастие или ще проправим пътя на своето нещастие. У синца ви има един лош навик. Щом дойдат изпитания върху вас, вие веднага се нахвърляте върху Господа. Но знаете ли какво може да ви стане? Вие се пазете от това! Мен ми разправяше един господин от видинско, някой човек обичал да казва нецензурни думи за Христа. Една сутрин, той станал и почнал да плаче пред майка си. Тя го пита: Защо плачеш, синко? Сънувах, че съм в църква. От олтаря излезе Христос и ми зашлеви две плесници, та ми се завъртя главата. И подир две седмици умира този човек.

Та мен ми казва една много млада, много учена сестра, казва: Аз ти се сърдя, за да те накарам да ме обичаш. Сърди ми се, да я обичам. Но много стар метод е той. Той е метод на дявола, понеже и той се разсърдил на Господа, за да го обича. Но толкова хиляди години са минали, той още не е направил Господ да го обича. Пазете се, Любовта със сръдня не става. Сръднята е нещо посторонно. Любовта не борави със сърдене. Щом дойдете до сръднята, вие сте далеч от Любовта, че никога няма да я намерите. със сърдене Любовта не се намира. И с подозрение Любовта не се намира. Маловерието, каквото и да е те са един свят съвсем друг. ТЕ ще дойдат. Няма нищо, че един човек се сърди. Сръднята не е нещо лошо, но ако вие ми се сърдите, че със сръднята може да добиете Любовта, вие се лъжете. Ти ако искаш да те набият, разсърди се. Но ако искаш да добиеш Любовта, не се сърди. Аз съм виждал и малките деца, като се разсърдят в къщи, ядат тоягата. Майката тогава им казва: Баща ви ще дойде; ти няма да се сърдиш. Бащата казва на малкото дете, като станеш голям възрастен, сърди се колкото искаш, а сега не може да се сърдиш, - той го набива.

Та вие като ученици няма да се сърдите в училището. Като излезете вън от училището, сърдете се колкото искате. Но в училището ако се сърдите, тояга има! Трябва да го знаете това. Тази вътрешна тояга тя е страшна. И всички болести, които ние претърпяваме, каквито и да са те, това са все наказания, за ония нарушения. Каквото и да стане, то е все опътване. От Невидимия свят ни казват, това де не правите, онова да не правите. Памет ни трябва. А вие го правите и тогаз! Сега у вас остава една идея. Може Някои от вас да мисли, та кого ли имам аз пред вид. Себе си имам пред вид. Аз по някой път никого не осъждам. Аз казвам на себе си тъй: Не трябва да караш тия хора да ги събираш, защо не ги оставиш свободни да си вървят по своя път. Какво си ги насъбрал да ги учиш. Тази мисъл ми е идвала. Е кое /е/ по- хубаво сега, кажете ми. Аз не садя никого. И по някой път казвам тъй: Знаете ли аз какво казвам: Тури ги на твоето място, пък и ти влез на тяхното място, да видиш тогаз тази работа каква е. Защо ходиш да гледаш така? Защо ходиш тия хора да ги разглеждаш отвън. Тури ги на своето място, нека са спокойни, пък ти излез на тяхното място и проучи тогава тази работа. Проучи я добре. Аз така разглеждам въпросите. И следователно, ако и вие така разглеждате, ще бъдете на правата страна. Защо ще критикуваш този и онзи? И да го критикуваш не разбира.

Влез в неговото място и тури онзи човек на твоето място. Ето кое ще ви спаси. Всеки човек, трябва да тури другите хора на своето място. Той трябва да остави една змия да пази неговото богатство, че като дойде този, когото ще оставиш наследник на себе си, той ще мисли че е господар, но като стане господар, змията ще се увие на шията му и ще почне да го притиска, и той ще ме повика, понеже аз разбирам този закон, и той ще каже: Вземи си богатството, моя живот отива! Тогаз аз ще взема моето място и той своето. Та при моето място ще има змия. А какво има при вашето място? При вашето място е съблазънта. Доволството е там, той играе на кючек. Сега казвам: Защо котката си отваря очите при птиците, а при мишката като дойде хич не ги отваря. Тя там си затваря очите.

Но сега нека остане това. Сега аз ви направих една екскурзия няма да ми се сърдите. Аз ви взех на своя автомобил и ви разведох и в рая и в ада. Тъй щото няма да ми се сърдите. Като ви заведа в ада, мъчат се хората там. И ще ви разправя, този защо страда и онзи. И когато Данте описал ада, после се качил горе в Небето. Та казвам, щом минавате през някоя област, всяка област ще я опишем тъй както е. И от всяка област ще извадим урок. Запример, засега ние вървим по един стар път, който е прашен. И ние не искаме прах да има но три месеца не е валяло дъжд, прах има, едва дишаш и гълташ този прах. Ако си силен и учен, ще се помолиш на Бога и ще завали дъжд, и ще накваси пътя и ти ще минеш. Ако не си умен, ще вървиш по прашния път. Ако разбираш Божиите пътища и закони, ще се помолиш на Бога и тогава Господ ще направи, че пътят ти ще бъде полет и по същия път ти ще минеш. Пък ако не разбираш законите, ще минеш по прашния път. Ти ще минеш, но ще кажеш: Още веднъж по този път не минавам. Какви бяха последните думи на последния стих /19: 14/ „Ето сега ви казвам това, което не е било. Та когато се сбъдне, да повярвате че съм аз." И какво ще повярвате? Може да повярвате в онзи човек, който никога не е лъгал. Може да повярвате /в/ Човека тъй както Христа. Може да повярвате в Онзи, който всякога ви казвал Истината и оставил нещо за вас.

Та казвам: Не само ние да обичаме да не ни лъжат, но и ние никога по никой начин в себе си като садим някого да не позволяваме никаква лъжа. Аз говоря за вътрешната лъжа. Човек в съзнанието си трябва да бъде тъй буден, че по никой начин да не допусне нито една бяла лъжа. Всичко да бъде чисто вътре. Отвън лъжата може. От външната кал ти може да се освободиш, но калта да не проникне вътре в тебе. На златото може да полепне кал отвън, но златото се измива. Но ако тази кал успее да проникне в златото вътре, то изгубва своята цена. Та лъжливите чуждите идеи това е една външна кал, която не трябва да проникне във вътрешния живот, който Бог ни дал. И ние никога не трябва да изгубваме онази вяра, която Бог е вложил в нас. Във всичко може да се съмняваме, но дойдем ли до Бога, човек трябва да има една свещена идея и да е готов на всички жертви. Дойде ли човек до идеята за Бога, той трябва да е готов на всички жертви. Аз не говоря, че всички трябва да се жертвувате, но дойдеш ли до Великото, до Бога в живота си, ти трябва да бъдеш готов да жертвуваш всичко. Идеята е една и съща и за вас и за всички, които и да са. Който е дошъл до тази идея, който се подигнал до тази идея, той трябва да е готов на всички жертви. И да са на място. А отвън въпросът е друг.

Та казвам: Като ученици отсега нататък имате да учите! И има много да учите. И не мислете, че така ще бъде. Много има да учите. И не материални работи. И има методи и начини за познаване характерите. Тепърва има да се запознавате с великите хора в света, с великите души в света. Тепърва има да се запознавате с тях. Сега още много малко / сте/ запознати с това. И туй, което сте запознати мене ме радва. Но казвам: Има още много да се учите. И тогава ще дойдем, мнозина от вас, които имате много слаби очи, ще започнем да ги учим, да се възстановят очите им, че без очила да ходят. Сега не искам да ги хвърлите. Но след като правите тия упражнения, та като се възстанови зрението ви, вие сами ще хвърлите вашите очила. И като направите известни упражнения ще ви напусне и ревматизъма и болките ще ви напуснат и вие сами ще хвърлите всичките лекарства. Но като станете силни и почнете сами да се движите. Вие няма да имате нужда от автомобили, нито от аероплани, а може и през въздуха да се пренесете с по голяма бързина. Ще кажете сега: Направи го! Аз ако го направя, ще го направя за себе си. Ще ида някъде и ще кажа: Я да видя мога ли да го направя. На себе си ще кажа така. Щом аз мога да се движа от едно място на друго с голяма бързина, ще кажа на себе си: Тебе не ти трябват вече автомобилите. Пари пак ще си имате за автомобили. И по някой път ще си имате пари и за файтони, пък някой път ще имате пари за наем на къщи. Тази работа, казвате, без пари не може. Така е. При този порядък на нещата, парите трябват. И то звонкови в злато.

Златото ще дойде. Онзи баща, който обича сина си, на него оставя най-много злато. А когото по-малко обича, по-малко злато оставя. Тъй щото може да кажете, на кой от вас Господ не е оставил голямо богатство! Понеже вие се намирате в един неорганизиран свят, да ви не оберат, богатството седи в банката. Че като влезете в безопасност, Той ще ви го даде. И ако сега вие сте сиромаси, бъдете уверени, че ще ви оберат ако бяхте богати. Няма да се минат и десет деня и ще ви оберат. Американските милионери имат по десетина детективи, да ги пазят и тях, и жената им, и децата им. Като ги хванат тия гангстери, ще изискват 100, 200 милиона долари и повече някога искат. Та сега американците бягат от Америка. Така избягал от Америка един техен авиатор в Европа. Но да оставим сега това настрана. Туй са външни работи.

Искам да бъдете добри ученици. Тепърва да си купите тетрадки и един молив хубав. Всички да имате по една хубава тетрадка от сто листа и тогава, каквото ви се каже, упражненията, и сега каквото казвам записвайте го. Някой път ти казваш: Много добре служа. Но аз ще ви сготвя едно ядене, ще ви дам една паница и след като се нахраните, ще платите сто лева. Колкото кажете, че яденето е по-хубаво, толкова по-скъпо ще платите. Казвам: Доволен ли си от храната? И ще гледам, кои обичате моята гостилница. Като дойдете веднъж, ще взема 50 лева, после 70, 90, 100 и ще видя на кое число вие няма да стъпите в гостилницата ми. Като започна да ви гледам, че минавате покрай гостилницата и поглеждате, в джоба нямате нищо. Щом ви видя, че нямате нито пет пари, ще ви кажа: Елате. Като не остане нищо в джоба ви, даром ще ви дам. Но докато има нещо във вашия джоб, аз ще взимам пари. Като останете без пари, аз съм готов даром да ви давам. Но докато има пари в джоба ще вземам пари. Та трябва да има едно общение, една обмяна между мене и вас. Трябва да има една обмяна взаимна между Божественото, между Любовта, която се дава и Любовта която се взима. Трябва да образуваме един кръг на Любов между онзи, който дава и онзи, който взема, да има една правилна обмяна. Само така ще дойде истинското знание в света и ще се образуват ония братски отношения, които сега търсим. Без туй не може.

Отче наш.

В божията Любов е благото на човека!

На поляната гимнастическите упражнения.

НАГОРЕ




placeholder