НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Двете течения

Двете течения

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, сега, може, дойде, условия, живот, казва, искаш, аз, всички, бъдете, стомах, имаш, кой, отвън, знаеш, всичко, иска, време ,

 Младежки окултен клас , София, 5 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Чете се темата „Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце“.


Какво подразбирате под думата „метод“ и кое е същественото в него? Какво нещо е същественото? Какво разбираме под думата „сърце“? Трябва да извлечем неговото съдържание от това, което съществува . Какво е предназначението на сърцето в човешкия организъм – какви са неговите физиологични функции? От сърцето излизат две течения – артериална и венозна кръв, които отиват по цялото тяло. Следователно, за да може при сегашните условия организмът да съществува и да изпълни своето предназначение, сърцето непременно трябва да функционира правилно. Съществува едно движение и трябва да има една малка топлина, понеже без нея няма да може да има движение. Ако това движение го има, ако тази топлина я има, ако циркулира артериалната и венозната кръв, тогава организмът може да прояви своя живот. Главното е Животът и за да се прояви той, трябва да има движение.

Тогава какво подразбирате под израза „най-добрият метод“? Да кажем, че в организма има само артериално течение, а няма венозно; тогава какво щеше да стане? Ако само даваш и никога не вземаш, какво ще стане? Или ако само вземаш и никога не даваш, какви ще бъдат резултатите? Трябва малко да разсъждавате.

Вие казвате, че човек трябва да живее, трябва да яде. Според вас, той е дошъл сега да живее и да яде. Кое е важното – да живее, за да яде, или да яде, за да живее? Това са две понятия. Ако помислиш, че трябва да живееш, за да ядеш, или трябва да ядеш, за да живееш, това са две различни положения. Сега, вие не мислите. Не че не искате да мислите, но някои от вас са ходили на екскурзия, някакъв трън се е забил в петата ви, вие слушате една сказка, но този трън не ви дава спокойствие, кара те да мислиш за крака си. Сказчикът говори едно, а трънът казва: „Слушай тук долу!“ Сказчикът иска да работиш горе, а пък трънът иска да работиш долу. Ти мислиш с главата си, а трънът казва: „С краката си трябва да мислиш!“ Питам сега кой е прав – трънът или сказчикът? – Сказчикът. Външните условия ли са на правата страна или ние, които сме вътре? Външните условия казват: „Ти трябва да живееш хубаво“. Кой сега е важният въпрос – дали да живееш или какво трябва да правиш в Живота? Да живее ли човек или да умре? Това е антитеза, две противоположности – да живее или да умре. Някои от вас не искат да живеят, но живеят; някои от вас не искат да умрат, но ще умрат. Искаш, не искаш – живееш, искаш, не искаш – ще умреш. Допуснете сега, че не говорим за земния живот. После, други два полюса са младост и старост: искаш, не искаш – ще бъдеш млад, искаш, не искаш – ще остарееш. Сега можеш да питаш защо си млад, но не знаеш; можеш да питаш защо си стар, но пак не знаеш. Защо живееш – не знаеш, защо умираш – не знаеш. И тогава Животът наказва хората. Когато дойдат на Земята, а не знаят защо са дошли, Животът ги бие. Когато дойде смъртта, а ти не знаеш защо си умрял, и смъртта ще те бие. Животът ще те бие, защото не знаеш защо живееш, а смъртта ще те бие, когато влезеш в нея и не знаеш защо си умрял. Смъртта ще те пита: „Защо дойде при мен?“ И животът ще те пита същото. Добре, кажете ми сега как ще живеете? Вие сега сте млади, искате да живеете, но как ще проявите вашия живот?

Сега ще минем на други разсъждения: допуснете, че сте един човек, който е дошъл да живеете на Земята, дадени ви са външни условия, дадена ви е една цигулка, даден ви е и един лък. Това са само сравнения, много подобни могат да се дадат. Та дадат ти една цигулка и лък, а ти казваш: „Защо ми е това дърво и този лък?“ Вземаш ги, обръщаш ги, разглеждаш ги, ама не знаеш да свириш. Да допуснем, че си гладен, искаш да ядеш. Ако само разглеждаш цигулката и не свириш, няма да ти дадат да ядеш. Какво трябва да правиш, кое в цигулката е важното? – Трябва да свириш. Ако свириш, ще ядеш; ако не свириш, няма да ядеш. Тогава какви ще бъдат резултатите от яденето? С яденето се подържа Животът, то е проводник, за да дойде Животът. Следователно, ти няма да живееш, за да ядеш, но яденето ще бъде проводник, за да дойде Животът. Животът е същественото в дадения случай. И тогава някой пита защо трябва да живее. Ти трябва да живееш, за да мислиш – нищо повече! Защо трябва да мислиш? – За да може да живееш.

Сега, знаете ли туй на какво мяза? Представете си, че две колела питат: „Защо ние сме направени валчести, обли, пък другите предмети са кубични?“ Те са обли и гладки, за да се търкалят и да има по-малко съпротивление. По същия начин и вие, когато имате много мъчнотии и страдания в живота, не сте валчести, а ъглообразни. Казва някой: „Много мъчнотии имам в живота!“ – Да те направят валчест! Тури две колела, които да се въртят. Защото, когато те се въртят, ще се изменят известни разстояния или някои същества ще се качат на тях и ще дойдат до предназначената си цел. Когато колелата се въртят, ще дойде яденето; когато ядеш, ще дойде Животът; когато дойде Животът, ще започнеш да мислиш, а когато започнеш да мислиш, ще дойдеш до Живота. Затова трябва да се движат колелата. Казвам ви: всички ваши мъчнотии произтичат от това, че не сте кръгли. Щом кажем, че човек трябва да мисли, той вече е едно колело в движение. Това е нова мисъл.

Вие имате и други съществени мисли и казвате, че ви трябва същественото, реалното сега. Но това, което сега имате, е отрицателно реално. Аз го познавам, че е реално. Например, ако вие се намирате зимно време навън и ви е студено, аз какво ще ви разправям някаква външна философия за това, че студът ви е противник. Вие ще ми кажете: „Не ми разправяй това, а имаш ли топли зимни дрехи и хубави обуща да ми дадеш, че да се предпазя от студа?“ Много добре, обаче тази зима колко време ще трае? На екватора зимата колко време държи? Някои от вас са били пътници, ходили сте и знаете, че зимата на екватора държи няколко часа. По-точно, вечерно време става студено, образува се скреж. Тъй щото, там зимата трае около пет-шест, най-много дванадесет часа. В умерените пояси зимата държи три месеца, а на северния полюс – девет месеца. Сега, как доказвате, че зимата на полюса е девет месеца, че в умерените пояси е три месеца, а на екватора е шест часа? Когато на екватора изгрее Слънцето, на полюса е зима. Но в дадения случай вие схващате полюсите като място, където има най-малко условия да се живее физически. Полюсът съставя най-малката възможност за органически живот, екваторът съставя най-голямата възможност, а умерените полюси са по средата. И във вашия живот имате екватор и полюси: екваторът е най-добрите условия, а вашите два полюса са най-малкото условие, при което може да се прояви Животът. Ако се намирате на полюсите, какво трябва да правите? Вие не бива да оставате там, а трябва да се придвижите към умерените пояси. Ако и туй не ви приляга, трябва да се движите към екватора. Вие можете да се движите по протежение на цялата ваша земя или, казано другояче, земята е вашето тяло и разните негови удове, с които разполагате. Следователно, мястото е условията, при които можем да се проявим. Да кажем, ти си областта на ръцете; какво ще правиш? – Ще работиш. Ако си в областта на краката, ще ходиш. Ако в областта на твоя мозък, ще мислиш. А като влезе в областта на своето сърце, какво ще прави човек? – Ще стане поет, ще излее чувствата си. Кой ще ти продава стоката?...

Сега, кой е най-големият противник в света, къде е злото? Ние имаме двама неприятели, които ни спъват – единият е външен, другият е вътрешен. И двамата постоянно са около нас, ходят, интриги образуват. Те са майстори на интриги – единият ги прави отвън, другият ги прави отвътре. Човек трябва да знае как да се справи с тия двама врагове. Попитали един фелдфебел кои са вътрешните врагове на отечеството и знаете ли какво е казал?... Сега, аз бих желал да зная кой е вътрешният ваш враг, намерили ли сте го? Не сте го намерили. Често казват, че той е условията. Не, условията не са врагове, те са външният свят. Ами кажете тогава кои са вашите външни врагове? Попитали един женен мъж кой е вътрешният му враг. – „Жена ми“ – отговорил той. Попитали един ученик: „Кой е твоят неприятел?“ – „Преподавателят ми – пише ми слаби бележки, дори единица“. Попитали един слуга кой е неговият враг. Той отговорил: „Господарят ми – от него човек не може бял свят да види!“ После попитали същото и господаря, а той отговорил: „Слугата – прави бели колкото искаш!“ Господарят и слугата са врагове един другиму.

Та питам сега кой е вашият неприятел. Откъде произтича днес най-голямата мъчнотия в живота? – От стомаха. Но без стомах сега живот не може да има – с него е зле, но без него е още по-зле. „Ела зло, че без теб по-зло“. Един враг е той, нищо повече. Сега, какво трябва да правим с този враг? Стомахът е един господар, който иска да му се слугува – нито оре, нито сее, нито печели, само казва: „Дай!“ Ако не му дадеш нещо, изведнъж крясва и ти какво ще правиш! Аз вземам фактите такива, както са – може да имаш каквато искаш философия, но ако един-два дена не си ял, веднага в теб се събуждат отрицателни чувства. Започваш от този да искаш, от онзи да искаш и ако не ти услужат, всички тия хора ти се виждат неприятели. Тогава стомахът казва: „Да имаше една кокошка!“ И щом не можеш да вземеш оттук-оттам, ти виждаш, че една кокошка се разхожда и казваш: „Я й откъсни врата и я оскуби!“ Кокошката се моли: „Остави ме!“, но ти казваш: „Ако не влезеш в стомаха и не станеш жертва, той ще ме бие. Трябва да те пратя при него, че аз да се освободя“. И веднага живата кокошка минава през стомаха и става един проводник. Какво да се прави, стомахът е джентълмен, обича три пъти на ден да се облича – с една дреха сутрин, на обед – с друга и вечер – с трета. После, обича да си легне, да се опъне, да си почине. Сутрин ще дойдат да го събудят полекичка, че да не се смути и тогава той пак ще се облече. Всичката мъчнотия седи, докато му дадеш неговите дрехи да се облече. Щом се облече, вече е спокоен. После пак ще се облече в други дрехи. А щом дойде време за спане, трябва да му оправиш леглото...

Сега, нека да преведем тази аналогия. Какъв превод можем да направим на френски, на английски, на китайски, на немски? Вие сте специалисти по български език, какъв превод трябва да направим? Всичко това иносказателно значи да дадеш на стомаха необходимото, т. е. нито много гладен да го държите, нито да го пресищате. Трябва да му дадеш толкова храна, колкото му е потребна, за да стане проводник на Живота. Той си има една мярка. Как трябва да възпитаваш стомаха? Ако ядеш всеки час, ако дори шест пъти на ден му даваш да яде, струва ли си това? Малките деца по колко пъти ги храните на ден? Аз се интересувам от съвременното възпитание и виждам, че родителите стават по пет-шест пъти да им дават да ядат. Много е, според мен три пъти е достатъчно. Нека си плачат. Питам защо шест пъти трябва да се хранят малките деца? – За да растели. Ами ако ги храните три пъти, няма ли да растат? Ако ги храните шест пъти, повече ли ще израстат? И в яденето трябва да има съзнание. Храната е един проводник и ти трябва да ядеш най-хубавата храна, ако искаш да се храниш физически. Ако искаш да храниш сърцето си, трябва да имаш най-хубавите чувства, които също са храна. И ако искаш да храниш ума си, също трябва да имаш най-хубавата храна. Такива храни и ума няма да претоварят, и сърцето няма да претоварят, и стомаха няма да претоварят. Трябва всякога да се пазите да не претоварите много сърцето си с непотребни чувства; трябва да се пазите да не претоварите ума си с непотребни мисли и да не претоварите стомаха си с непотребна и ненужна храна. Сутрин колко храна давате на стомаха си? Ако е мляко, по една или по две чаши? Ако е печена кокошка, по един или по два крака? Ако са сарми, по една, по две, по три или по четири? Ако е чорба, колко пъти наливате в паницата?

Представете си, че вие сте фирма „Иван Драганов“. След като функционира дълго време, какво трябва да направите с нея? Една фирма, която функционира нормално, трябва да уреди със своите клиенти всички взимания и давания. Добре, да речем, че един ден вашата фирма ликвидира. Разглеждали ли сте вашите книжа дали ще можете, щом ликвидирате фирмата, да изплатите всички взимания и даванията? Трябва да остане нещо за вас, понеже сте човек. Например, ако живеете временно някъде и ликвидирате фирмата, ще идете в друга държава, ще се преместите от България в Англия, от Англия – в Америка, от Америка – в Русия или Германия, където и да е. Какво ще бъде името на вашата фирма? Сега вие сте си турили за цел фирмата „Щастие“, някои са турили за име на фирмата „Богатство“, други са турили „Здраве“. Кое име на фирма е най-хубаво? Какво име има вашата фирма?...

Но да се повърнем към съвременния органичен живот. В научните изследвания човек е дошъл до едно голямо противоречие. Например, с яденето е дошъл до едно голямо противоречие, понеже го е смесил с други неща. Човек не мисли само да задоволи глада си, но казва: „Апетит!“ Апетитът е крива посока на нещата. Какъв е коренът на тази дума? Той е от латински произход – апетитус значи силно желание, страст, т. е. да имаш апетит значи да имаш желание да възприемаш нещата. Ако всякога претоварваш стомаха си повече, отколкото трябва, какъв смисъл има в това? Често след задоволяването на апетита му дават и нещо отгоре да закуси, да го залъжат и накрая той се отказва да работи. Когато стомахът не функционира, какво му дават, за да подобрят храносмилането? Направят му едно турско кафе или му дават малко аперитив, или хлебна сода, или друго някое лекарство и т. н. Сега, ще кажете, че стомахът не работи, когато е беден човек, а когато е богат, ще пие едно кафенце и ще се подобри. Човек може да бъде и богат, и беден и в двата случая пак да страда от стомах. Сиромахът страда, че не си е доял, а богатият страда, че е преял. Единият страда от преяждане, другият страда от недояждане. Питам тогава какво му трябва на онзи, които страда от преяждане? – Сиромашия. А на онзи, който страда от недояждане? – Богатство му трябва. Следователно, ако си богат, за нормално състояние ще туриш да не преяждаш. На богатите ще кажеш: „Досега бях богат човек, който преяжда, но вече няма да преяждам“. А на сиромаха ще кажеш: „Аз бях сиромах, не си дояждах, но сега искам да не оставам да не си дояждам“. Сиромахът не трябва да ходи гладен, трябва да изхвърли недояждането и да яде. А богатият ще изхвърли преяждането. И той трябва да яде, но трябва да туря толкоз храна, колкото стомахът е в състояние да обработи, за да бъде полезна за тялото. Тогава законът е следният: когато апетитът и смилането на храната са правилни, тогава чувствата и мислите са нормални. Щом започнеш да мислиш малко неправилно и страдаш, чувствата и храносмилането не са както трябва. Следователно трябва да имаш една стомашна диагноза: щом стомахът не функционира правилно, и мислите не са правилни, и чувствата не са правилни. Щом храносмилането се поправи, поправят се и чувствата, и мислите. И обратно – щом се поправят мислите, поправят се чувствата и храносмилането.

Сега, понеже имаме фирма „Щастие“, къде е щастието на човека? Къде да го търсим – отвън или отвътре? Ще ви дам един ребус: представете си, че това щастие е толкова деликатно, че му трябва един отличен автомобил, на който да се качи и да се разхожда. С други думи, ако не го разхождате отвън, няма да имате щастие. Но ако един ден автомобилът се развали и не може да върви сам, какво ще прави твоето щастие в вътре в него? Свърши се щастието! Или си представете, че си го разхождал твоето щастие, но краката му се парализират. Тогава то се качва на гърба ти и казва: „Носи ме сега!“ Преведете израза: „Щастието се качи на гърба ти“. Първоначално ти мислиш, че ще бъдеш щастлив, но после казваш: „Този вече ми дотегна да го нося!“ Искаш да намериш автомобил, за да го туриш, а ти да седиш само така до него и да ти е приятно, че седиш до щастието. Тогава си щастлив, че можеш да седиш рамо до рамо с него, но щом се качи на гърба ти, става много тежко, не си струва. За да бъдеш щастлив, ти трябва да разбираш себе си.

Сега, човек трябва да разбира себе си. Ти имаш в себе си един господар, на когото служиш. Този господар е крайно взискателен – иска яденето му да е навреме готово, мислите и чувствата му да са на място, т. е. иска да му угодиш и по мисъл, и по чувство, и по ядене. Много взискателен е този господар – само да види, че грешиш някъде, веднага кипва. Ако не му дадеш яденето както трябва, ако не влизаш в положението му, ако навреме не му хванеш автомобил или ако хванеш такъв, който друса, той ще ти държи речи: „Толкова си глупав, такова друсане в автомобила! Знаеш, че мога да те уволня, такъв слуга не искам! Внимателен ще бъдеш, още веднъж такъв автомобил да не ми докарваш, иначе непременно ще те уволня!“ Какво трябва да се прави с лошите, но умни господари?

Има един анекдот: сдружили се огънят и дървата. Огънят си правел устата отдалеч и казвал: „При мен ще бъдете добре – времето ще бъде топло. Вижте всички израсли дървета – аз ги направих да растат и плодове да дават“. Дървата мислят, че всичко ще върви добре, но огънят не казва истината такава, каквато е. На сухото дърво той казва: „Щом дойдеш при мен, като другите дървета ще станеш“. Вие вярвате ли, че когато сухото дърво дойде при огъня, ще стане като другите дървета? Щом се свързало с огъня, какво станало със сухото дърво? – Изгоряло. И какво станало, когато изгоряло?...

Да се повърнем сега на основната тема. Да кажем, че вие сте недоволни в живота. Всички вие тук си имате все по едно недоволство. Нека един от вас да каже защо е недоволен. Ако не ми каже истината, работите няма да се оправят. Ще ми кажеш от какво си недоволен – къща ли нямаш, автомобил ли нямаш, дрехи ли нямаш, обуща ли нямаш или книги, или пари нямаш? Какво нямаш? Най-същественото ще ми кажеш. Ако си български шивач, какво ти трябва? – Един метър, едни ножици, напръстник и игла – това е същественото. Щом имаш това, ще ти донесат плат, ще го премериш, човекът пред теб е моделът, по който ще скроиш дрехата, ще я ушиеш и ще вземеш нещо. От научна гледна точка, на един търговец какво му трябва? – Пари и стока. На един гладен човек какво му трябва? – Ядене. Питам сега от какво си недоволен ти. Виждам, че така, както са написани буквите на твоята фирма, има едно малко недоволство...

Когато българските помаци си правели джамия, трябвало да отиват в гората да секат дървета, без да произнасят нито една българска дума. Те говорели на турски, казвали, че дървото е хубаво, високо, гладко, но накрая казвали, че на върха е малко кривичко. И думата „кривичко“ я казвали на български. Но щом кажели една българска дума, от това дърво джамия не ставало. Това мяза на онзи анекдот, в който един се оплакал в съда от жена си и я осъдили на обесване. Съдията казал на мъжа: „Ще намериш най-хубавото дърво и на него ще я обесиш. Преди това ще й кажеш най-сладките думи, но ако й кажеш една само лоша дума, не можеш да приложиш закона“... Питам сега: този, който беси жена си, какви думи трябва да й каже? Ако не я обеси, тя ще продължава да го мъчи... Мъжът искал да се освободи и започнал да й говори много любезно: „Ти беше за мен един ангел; когато дойде, ти донесе всичкото щастие, по-добра жена от теб не съм срещал“. Тя го гледа, гледа, но мъжът не се стърпява и казва: „Веднъж ти плю направо на лицето ми и насетне всичко се обърна“...

Та сега и вие започвате все с последната плюнка. Обяснете ми защо жената плюла на лицето му? – Била нагости, яла мъчносмилаема храна и когато му говорила, без да иска повърнала всичкото ядене в лицето му. Мъжът счел това за голяма плюнка и казва: „Като ме заплю тогава в лицето, такава плюнка никога в живота си не съм виждал!“ Съдът я осъдил, но мъжът не могъл да я обесил, понеже й казал, че го е заплюла. Съдията го запитал: „Защо не я обеси?“ – „Защото ме заплю и не е заплатила последната плюнка. Исках първо да плати и тогава да я обеся“. Кажете ми сега какво е решил съдията? Делото още стои заведено. Жената заплюла мъжа и не платила. Каква глоба ще й наложи съдията за плюнката? Съдията иска да се повикат свидетели: „Как тъй онзи е дал лошо ядене, че да се образува плюнка! Нагости такова ядене дава ли се?“... От 8 000 години се води това дело, още не е разрешено и не зная как ще се разреши. Как трябва да го разреши съдията? Ако някой от вас е съдия, как ще го разреши? Не че не могат да живеят заедно, но цялата работа е в плюнката. Тази плюнка трябва да излезе от устата навън.

Трябва нова философия на Живота. Вие не можете да се избавите от тези противоположности – страданията ще дойдат, лошите мисли ще дойдат, смъртта ще дойде, сиромашията ще дойдат. Трябва да знаете, че няма да остане нещо, което да не дойде. Не мислете, че всичко ще дойде изведнъж, но по пътя, по който вървите, всичко ще ви дойде. Затова трябва да разполагате с всички средства, за да разрешите правилно въпроса. Защото по пътя зимата ще дойде, а зимно време трябва да бъдете облечени добре, трябва да имате хубави и топли обуща и храна, всичко трябва да имате. Не трябва да се осланяте, че зимата няма да дойде. За всички условия трябва да бъдете готови – и за хубавите, и за лошите. Тогава, когато дойдат страданията, какво трябва да правим? Ако човек е преял, какво трябва да прави? – Трябва да повърне храната. Щом си ял много, бръкни с пръст в гърлото си и нека всичко отвътре да излезе навън. Това е спасението. Ще кажете: „Ама аперитив“. Никакъв аперитив, бръкни в гърлото си, за да излезе всичко навън! После пийни малко топла вода, за да се промие стомахът, а след време хапни една круша или една хубава ябълка, или чаша мляко с хубава кифличка. Лошата храна трябва да се повърне назад, а след това малко ще закусиш.

Сега, да кажем, че двама души не могат да живеят добре. Защо не могат да живеят? – На единия кракът е изкълчен, а на другия кракът е счупен. Може ли да живеят заедно така? Ще идеш при онзи, на когото кракът е счупен, но той не дава да го пипнеш – кракът му е чувствителен за всяко побутване. И онзи, на когото кракът е изкълчен, не иска да го бутат. Питам: тоя с изкълчения и тоя със счупения крак трябва ли да живеят наедно? Не, трябва да бъдат на отделни места, да имат баня, да има по двама слуги и при единия, и при другия, да има по един лекар специално за тях, всеки ден да им се правят особени компреси и превръзки, въобще – голяма етикеция се изисква. На болния можеш ли да му угодиш, вие угаждали ли сте на болни хора? Болният ще ти каже: „Много си прост, така бута ли се, че малко по-внимателен бъди! Ясно е, че не си учил много!“ Но и аз мога да му кажа: „Ами че и ти си първокласен невежа – не знаеш как да ходиш и си изкълчил и счупил крака си“.

И така, това, че ти си нещастен, показва, че не си живял както трябва. Ти търсиш причините за нещастието си изключително във външния свят. Във външния свят има известни условия, но целият свят не е виновен за теб. Наполовина е виновен светът, наполовина си виновен ти. Сегашните хора най-първо теглят от езика си. Един аристократ, на когото езикът бил много дълъг, обичал често да ругае слугите си: „Магарета, говеда!“ Веднъж го арестували и той по същия начин наругал стражарите. Но ония казали: „Я му ударете двадесет тояги на този!“ Когато изял боя, той поумнял – на стражарите не трябва да се казва „магаре“ и ако някой им каже така, дърво има. Аристократът си казал: „На слугите си може, но трябва да се пазиш да казваш на стражарите „магаре“. Явно, този човек не съзнава своята погрешка и при други лоши условия пак ще го наложат. Стражарите казват: „Тук има ред и порядък – тук ти си слуга, а държавата е господар“. Щом нарушиш закона, ще платиш.

Сега, вие нарушавали ли сте законите? Че защо, мислите, страдате? – От вашия ум, т. е. от вашия господар. И вие сте като този богат аристократ. Аз ви слушам вечерно време по моето радио и зная защо страдате. Някой от вас седи и казва: „Досега мислех, че Господ е много умен, но виж как живея!“ Вие говорите лошо за Господа и Той казва: „Я му ударете двадесет тояги!“ Или имате един слуга и казвате: „Господ не му дал ум, направил го е такъв лош!“ По този начин вие обиждате и обвинявате Господа. После, казвате: „Господи, пари нямам, здраве нямам, жена ми, децата ми са лоши. Не мога да уча, паметта ми е отслабнала“. Според вас, Господ не ви е дал това, не ви е дал онова и затова не можете да бъдете щастливи. Или пък имате приятел, върху когото струпвате всичките си погрешки. Щом той направи погрешка, вие тутакси я виждате, не сте готови да му простите, а веднага я изнасяте. Какво трябва да се прави в дадения случай? Никога не бързайте да си давате мнението – каквато и неприятност да дойде в ума или в сърцето ви, не си изказвайте мнението. Ако си дадете мнението, какво можете да се ползвате от него? – Нищо не можете да се ползвате. Ако кажете, че сте беден човек, истина ли е това? Най-първо се научете да говорите истината, най-първо се отучете да говорите лъжливи факти. Ти имаш отлични очи, отлични уши, нос, уста, здраво тяло, а казваш, че си беден човек и съвсем си закъсал. Това е факт, но не е истина. Ти не живееш в Истината. Представи си, че живееш в свят, където един богат е изгубил окото си, а ти имаш отлични очи и ти дават един милион долари, за да ти извадят едното и да го присадят на богатия. По късно те срещам – окото на богатия се е наместило, но твоето око е излязло. Защо, коя е причината, защо продаде окото си?

В една предишна тема вие писахте върху най-добрия метод за справяне с мъчнотиите. Я ми дайте един метод и да направим опит с него. Прилагането на един метод не е вечен закон, затова методите постоянно трябва да се сменят. Метод е, например, човек да диша. Едни дишат плитко, други – дълбоко. Каква е нормата за пълното дишане? Доброто дишане в Природата има определен закон. Колко вдишки трябва да правиш за една минута, по колко секунди трябва да трае вдишката? През къде трябва да се поема въздухът – през устата или през носа? През носа е доброто дишане. Когато превърнем дишането в нормално състояние, то трябва да става много правилно и хармонично. Щом човек диша правилно, по време на сън никакво хъркане няма и когато туриш ухо, всичко е тихо и спокойно, от устата нищо не излиза, като че е мъртъв, само коремът се повдига. Това е здравословното състояние. Следователно, докато в твоето съзнание има постоянни пертурбации, ти не дишаш правилно. Докато постоянно мърмориш в себе си и си недоволен от едно, второ, трето, четвърто, дишането ти не е правилно. Дишането е свързано с човешката мисъл, с човешките чувства и с храносмилането. Има такава зависимост: ако не дишаш правилно, храносмилането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни; ако храносмилането не е правилно, дишането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни. Най-първо трябва да уредиш или дишането, или храносмилането, или ума, или чувствата или стомаха. Все трябва да уредиш едно противоречие. Например, нямаш пари; по кой начин трябва да уредим това? Когато знаем, най-лесната работа е да уредим този въпрос.

В древността един беден човек отишъл при един адепт и му се оплакал. Адептът му казал: „Аз ще те избавя от твоята сиромашия, но ще ми обещаеш да бъдеш винаги доволен в живота, да казваш, че всичко е добро и не само да го казваш, но да го чувстваш. Трябва да постъпваш така и когато си разположен, и когато не си разположен. Ако ми обещаеш, аз ще уредя въпроса за сиромашията. Трябва да ми обещаеш и помни, че ако не изпълниш, ще бъде два пъти по-лошо, отколкото е сега“. Бедният обещал. Той бил млад човек и веднъж някакъв княз излиза с дъщеря си на разходка. По едно време изведнъж става някаква пертурбация в атмосферата и температурата се понижава до минус тридесет и пет градуса. Князът и дъщерята влизат в една хижа, треперят и казват: „Всички ще замръзнем“. Тогава адептът изпраща бедния младеж с една кутия кибрит и му поръчва да каже: „Аз ще ви дам огън, но е много скъп – една клечка кибрит струва един милион“. Князът отговорил: „Тази клечка не струва повече от нашия живот. Половината от богатството си ще ти дам, иначе тук ще измрем! Какво ме интересува богатството, ако умрем!“ Така те му дават един милион за една клечка. Сиромахът запалил огъня и си уредил работата.

Сега, кои са тези кибритени клечки? Всяко запалено чувство е една кибритена клечка. Трябва само да знаеш как да го запалиш. Мисълта пък е правата линия, по която драсваш тази кибритена клечка, за да се запали. А постъпката седи в това да туриш запалената клечка в дървата и те да се разгорят. Най-първо ще кажеш: „Ето една мисъл“ и това е запалената клечка и разгорените дърва. Туряш една кибритена клечка, дървата се запалват и се свършва въпросът. Значи всичкото щастие зависи от това как драсваш клечката. Когато запалиш кибритената клечка в условията, които са ти дадени, не търси други. Ако тръгнеш да търсиш други условия, за да запалиш клечката, че после да търсиш дърва... Не, ще драснеш тази клечка, когато всичко е събрано на едно място. Не са ли събрани дървата, няма да я драскаш. Ще драснеш, когато събереш дървата, когато нагласиш камината, когато всичко е готово, т. е. при един завършен процес. Най-хубавият момент е, когато процесът е завършен. Една мисъл се завършва, само когато всички условия са готови. Ако ги няма условията, трябва да се работи. А под работа се подразбират всички ония условия отвън, които са необходими за нашето щастие. Ако те са далеч, трябва да ги съберем на едно място.

Какво разбрахте от казаното сега? И каква разлика има от онова, което бяхте разбрали по-рано? Разликата е, че досега температурата беше нула градуса, а сега е десет градуса над нулата. Какво става при такава температура? – Водата може да се пие. Какво представляват температурите над и под нулата? Под нулата имаш най-лошите условия, над нулата имаш добрите условия, а нулата е винаги на едно място и показва посоката на добрите и на лошите условия. Следователно, твоето щастие може да бъде отвън. Това аз схващам по следния начин: например, ти искаш да направиш една баня – точка А е банята, а ти си точка В отвън. Значи ще дойде дъжд и ти ще направиш банята си отвън. Но в теб се заражда желание да ядеш; тогава ти ще туриш плодовете вътре в себе си. Следователно, при баня отвън и ядене отвътре щастието ще дойде, но при баня отвън и ядене отвън нещастието иде. Чухте ли добре – при една баня отвън и едно ядене отвътре щастието иде, а при една баня отвън и при едно ядене отвън нещастието иде.

Сега, коя е основната мисъл? При новите условия какво искате да бъдете – пръст на един богат човек, който умира и преди да го заровят му турят един пръстен, или пръст на един беден човек, който се ражда, защото трябва да работи? Кажете ми как да разрешим този въпрос – да бъдеш на пръста на богатия или да бъдеш на пръста на бедния? Второто положение е по-хубаво. Вие искате пръста на богатия, който умира. Откажете се от това, вземете пръста на сиромаха, който се ражда, и идете да работите. Каквото и да се случи, вие ще дойдете до пръста на богатия. Сега ви трябва пръста на сиромаха, а после ще ви дотрябва пръста на богатия. Кое бихте предпочели сега – елмазения пръстен в гроба или пръста на сиромаха? Предпочитайте живота в сиромашията, отколкото смъртта в богатството. Това е смисълът, това е разрешението на двете антитези. Хората искат богатство, но богатството е смъртта. В сиромашията е Животът, а Животът е винаги за предпочитане.

Тогава верен е и следният закон: Любовта е винаги жива при страданията. Помнете това. Кои са онези, които оценяват Любовта, които се радват или които скърбят? Кой може да те обича повече – сиромахът или богатият? Изпъкналата ли паница събира повече или вдлъбнатата? – Вдлъбнатата. Запомнете, че сега животът при сиромашията е за предпочитане, отколкото смъртта при богатството. Има едно положение, според което един ден сиромашията ще се примири с богатството и тогава Животът и смъртта ще се примирят. Животът и смъртта сега не се примиряват, но щом богатството и сиромашията се примирят, тогава Животът и смъртта ще се примирят. При сегашните условия вие не можете да ги примирявате. Сега само възприемайте Живота.

Живот без богатство не може да имате. А в света има само един човек, който е богат – той е Първият човек. Всички други, които са излезли от него, са сиромаси. Нали искате да бъдете богати? Следователно, за да бъдете богати, трябва да обичате Първия човек. Той е вашият Баща – първият, който ви е родил. Щом бащата е богат, синовете могат ли да бъдат богати? Краката могат ли да бъдат богати? Те са слуги. Ръцете, ушите, очите, стомахът са слуги. А онзи, който разполага с всички условия, за да съобразява, това е разумният човек, който живее. Той е господар. Вие трябва да се отнесете към този господар, той разрешава въпросите. Оставете временните господари. Сега вие заемате ролята на очите, ушите, краката, а искате да бъдете господари. При условията, в които сега живеете, ако сте крака, ще използвате да бъдете добри; ако сте ръце, ще използвате да бъдете справедливи; ако сте очи – да бъдете истинолюбиви; ако сте уши – да бъдете умни; ако сте обоняние – да бъдете деликатни; ако сте език – да бъдете сладки; ако пък сте осезание – да бъдете меки. Това са качествата, които човек трябва да има в себе си.

Сега, за следния път разработете тази лекция по свой начин. Извлечете всички противоречия – колкото ги имате, изкарайте ги навън. Каквито противоречия се явят, изкарайте ги, всички няма да ги разрешим.

Разработете темата „Най-добрият метод за развитие на човешкото сърце“. Разработете я по особен начин – кой каквото е запомнил от лекцията. И трябва практически да се приложи, понеже всички сте закъсали – някой е закъсал в мислите, друг е закъсал в чувствата. В много работи сте закъсали, но работата трябва да се оправи и да дойде в нормално състояние. Инсталацията може да е много добре направена, но щом завъртите ключа и няма ток и лампите не светят, инсталацията някъде е повредена. Трябва да се намери дали погрешката е в инсталацията или в жиците, или в крушките. Трябва всичко да дойде в нормално състояние, за да могат лампите да светят, когато завъртите ключа.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

14-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
5 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Двете течения

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, сега, може, дойде, условия, живот, казва, искаш, аз, всички, бъдете, стомах, имаш, кой, отвън, знаеш, всичко, иска, време ,

 Младежки окултен клас , София, 5 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш. “

Имате ли тема? – Имаме. – Каква? – “Най-добрият метод за възпитание на човешкото сърце.” Четете. (Прочете се темата).

Какво подразбирате под думата “метод”? Съществуването на метода какво е? Какво нещо е съществуването? Какво разбирате под думата “сърце”? Трябва да намерим неговото съдържание. Какво е предназначението на сърцето в човешкия организъм? Физиологически какви са неговите функции? От сърцето излизат две течения: артериална кръв и венозна, която отива по цялото тяло. При сегашните условия организмът, за да може да изпълни своето предназначение, или да може да съществува, сърцето непременно трябва да функционира правилно. Има движение и при това движение трябва да има топлина. Ако няма тази малка топлина, няма да има движение. Ако има топлина, ако венозната и артериалната кръв циркулира, тогава организмът може да прояви своя живот. Главното е животът. За да се прояви животът, трябва да има движение.

Какво разбирате под думите “най-добрият метод”? Да кажем, ако в организма има само едно течение артериалното, няма венозно, какво щеше да стане? Или ако всякога само вземаш и никога не даваш, какви ще бъдат резултатите? Трябва да разсъждавате. Казвате: “Човек трябва да живее, трябва да яде.” Той дошъл да живее и да яде. Кое е важното: да живее, за да яде, или да яде, за да живее. Две понятия имате. Ако помислиш, че трябва да живееш, за да ядеш, или трябва да ядеш, за да живееш – това са две различни положения. Вие сега не мислите, не че не искате. Да допуснем, че някой от вас ходил на екскурзия и един трън се забил в петата му. Слуша някоя сказка, но постоянно този забит трън в петата, не му дава спокойствие. Той мисли за крака си. Сказчикът иска да работиш горе (в главата), а трънът иска да работиш долу. Ти мислиш с главата си, трънът те кара да мислиш за крака си. Питам: кой е на правата страна, трънът или сказчикът. Как мислите? – (Сказчикът). Външните условия ли са на правата страна, или ние вътре? Външните условия казват: Ти трябва да живееш хубаво. Кое е важното, да живее или какво трябва да прави, да живее ли човек, или да умре? Някои от вас не искат да живеят, но живеят. Никой от вас не иска да умре, но ще умре. Друг, иска не иска, живее. Иска не иска, ще умре. Ние не говорим за земния живот.

Младостта и старостта да също два полюса. Искаш не искаш, ще бъдеш млад. После искаш, не искаш, ще бъдеш стар, ще остарееш. Може да питаш, защо си млад. Не знаеш. Може да питаш, защо си стар – пак не знаеш. Защо живееш, не знаеш, защо умираш, не знаеш. Животът наказва хората. Които дойдат и не знаят защо са дошли на земята, животът ги бие. Като дойде смъртта и не знаеш, защо си умрял, смъртта ще те бие. Като не знаеш, защо живееш, животът ще те бие. Смъртта ще те пита: Защо дойде при мене? И животът ще те пита същото. Кажете ми, как ще живеете сега? Вие сте млади, искате да живеете. Как ще проявите вашия живот?

Да минем на друг ред на разсъждения. Допуснете, че вие сте човек, който сте дошъл да живеете на Земята. Дадени са ви външни условия, даден ви е един инструмент цигулка, даден ви е и лък, или дадена ви е една китара. Това е само едно сравнение, много сравнения могат да се направят. Ако си гладен, ще седнеш, ще ядеш; ако не седнеш, няма да ядеш. Дадат ти една цигулка и лък. Казваш: “Защо ми е тази цигулка и този лък?” Ти не знаеш да свириш, обръщаш ги, разглеждаш ги. Ако само ги разглеждаш и не свириш, те няма да ти дадат да ядеш. Казваш: “Ццигулката и лъкът са за свирене”, но с това работата не се разрешава. Какво трябва да правиш? Кое е важното в цигулката? – Трябва да свириш. Като свириш, ще ядеш, ако не свириш, няма да ядеш. Чрез яденето се поддържа животът. Яденето е проводник, за да дойде животът. Ти няма да живееш, за да ядеш, но яденето ще бъде проводник за да дойде животът. Животът е същественото в дадения случай. Казваш: “Защо трябва да живея?” – “Ти трябва да живееш, за да мислиш.” Знаете ли това на какво прилича? Представете си, че има две колела, направени някъде. Колелата питат: “Ние защо сме направени валчести? Защо нас ни направиха валчести, а другите предмети са кубични?” Кажете, защо са обли? – (За да се търкалят). Ще имат по-малко съпротивление.Те са валчести, за да имат по-малко съпротивление. “Защо трябва да бъдем гладки?” – “За да имаме по-малко съпротивление.” Когато вие имате много мъчнотии в живота, не сте валчести. Какви сте тогава? – Ъглообразни, следователно имате страдание. Казвате: “Много мъчнотии имам в живота си.” – Да те направят валчест. Турете две колелета да се въртят. Защото като се въртят, ще се изминат известни разстояния. Някои същества ще се качат на тия колелета, които се въртят и дойдат до своята предназначена цел. Като се въртят колелата, ще дойде яденето. Като мислиш, ще дойде животът. Като дойде животът, ще започнеш да мислиш. Затова трябва да се движат колелата.

Вие имате мъчнотии. Казвам ви, всичките ваши мъчнотии са, защото не сте кръгли. Щом кажеш, че човек трябва да мисли, той вече е едно колело в движение. Това е нова мисъл. Имате други съществени мисли. Казвате: “Нас ни трябва същественото, реалното. “ Реалното, което сега имате, то е отрицателно реално. Аз го познавам, че е реално. Зимно време вие се намирате отвън, студено е, какво ще ви разправям философия, че студът е ваш противник. Казва: “Не ми разправяй това, но топли зимни дрехи можеш ли да ми дадеш, имаш ли и хубави обуща да се предпазя от студа?” Колко време трае зимата на екватора? (Няма зима там). Зимата на екватора държи няколко часа. Вечерно време е студено, че скреж се образува. Тъй, щото зимата там трае около 5-6 часа. В умерените пояси колко държи зимата? (три месеца). А на северния полюс? Предположение е, че зимата там държи 9 месеца. Вие доказвате, че зимата на полюса е 9 месеца, в умерените пояси 3 месеца, а на екватора 6 часа. Когато Слънцето изгрее на екватора, на полюса зима ли е? Но полюса в дадения случай схващате другояче. На полюсите имате най-малки условия да се живее физически. Полюсите имат най-малки условия за органически живот, а екваторът има най-голямата възможност. Умерените пояси са по средата.

Казвам: И вие във вашият живот имате екватор и полюси. Екваторът има най-добрите условия, а на двата полюса има най-малки условия, при които може животът да се прояви. Ако се намирате на полюсите, какво трябва да правите? Не трябва да остават там. Трябва да се подвижите към умерените пояси. Ако и това не ви приляга, трябва да се подвижите към екватора. Може да се движите по протежение на цялата Земя. Казано другояче, Земята е вашето тяло, с което разполагате. Разните удове, които имате са на ваше разположение. Правим едно уподобление на мястото, условията, при които може да се проявим. Да кажем, ти си в областта на ръцете, какво ще правиш? – Ще работиш. Ако си в областта на краката, какво ще правиш? – Ще ходиш. В областта на твоя мозък какво ще правиш? – Ще мислиш. Ако си в областта на твоето сърце, какво ще правиш? – (Ще стана поет, да излея чувствата си). Кой ще продава стоката?

Кой е най-големият противник в света? Де е злото? Имаме двама неприятели, които ни спъват. Единият неприятел е външен, другият – вътрешен. И двамата неприятели са постоянно около нас, ходят около нас, образуват интриги. Те са майстори на интриги. Единият прави интриги отвън, другият прави интриги отвътре. Човек трябва да знае как да се справи с тия двама врагове. Попитали един фелдфебел кои са вътрешните врагове. Знаете ли какво казал? Кои са вътрешните врагове на отечеството? Бих желал да зная, кой е вашият вътрешен враг. Кажете ми, намерили ли сте го? Не сте го намерили. Често казват: “Условията.” Условията не са врагове. Питали един мъж, кой е вътрешният му враг. Казва: “Жена ми.” Попитали един ученик, кой е неговият неприятел. – “Преподавателят ми, той ми пише слаби бележки.” Попитали слугата, кой е неговият враг. Казва: “Господарят ми, от него човек бял свят не може да види.” Попитали господаря, кой е неговият враг. Казва: “Слугата ми, бели , колкото искаш.” Господарят е враг на кого? – На слугата. Те са един на други врагове.

Питам: Кой е вашият неприятел? В какво седи най-голямата мъчнотия в живота? Откъде произтича тя? – От стомаха. Без стомаха живот не може да има. С него зле, но без него още по-зле. Враг е той. – “Ела зло, че без тебе още по-зло”. Какво трябва да правим с този враг, стомаха? Стомахът е господар, който иска да му се слугува. Той нито оре, нито сее, нито печели, само казва : “Дай!” – Казва: “Слушай, ще дадеш нещо”. Ако не му дадеш, веднага ще кресне, той приказва. Какво ще правиш? Аз вземам фактите, както са. Може да имаш каквато искаш философия, но ако един ден не си ял, веднага се събудят отрицателни чувства. Искаш от този, от онзи. Ако не ти услужат, ти ги считаш за неприятели. Тогава стомахът казва: “Да имаше една кокошка!” Той вижда една кокошка се разхожда и като не може да вземе оттук, оттам, казва: “Я откъсни врата й, оскуби я.” И живата кокошка отиде през стомаха, става проводник. Кокошката се молила: “Моля, остави ме!” Казваш: “Ако ти не станеш жертва, не влезеш през стомаха, ще ме бие. Трябва да те пратя при него, че да се освободя.” Какво трябва да се прави със стомаха? Стомахът е като джентълмен, иска по три пъти на ден да се облича – сутрин с една дреха, на обед с друга, вечер с трета. После обича да си легне, да си почива. Сутрин ще дойде полекичка да го събуди, да не се смути. Тогава пак ще се облече. Всичката мъчнотия е да му дадеш неговите дрехи да облече. Като се облече, вече е спокоен. После пак се облича в други дрехи. Като дойде време за спане, да му приготвиш леглото да спи. Да приведа тази аналогия. Направете един превод. На френски, на английски, на китайски, на немски, какъв превод ще направите? Мнозина сте езиковедци, кой език знаете? Вие сте специалисти на български език. Какъв превод трябва да направиш? Всичко това иносказателно значи да дадеш необходимото на стомаха, никога да не пресищаш стомаха, нито много гладен да го държите, нито да го пресищате. На стомаха трябва да му дадеш толкова храна, колкото е потребна, за да стане проводник на живота. Той има мярка. Как възпитавате стомаха? Ако на всеки час даваш да яде, ако шест пъти на ден даваш да яде стомахът, струва ли ? Малките деца по колко пъти хранят на ден? Аз се интересувам от съвременното възпитание. По 5-6 пъти хранят децата. Много е. Според мене три пъти е достатъчно. Нека кряскат. Питам: защо шест пъти трябва да се хранят децата? За да растат. Казвам: Ако го храните три пъти на ден, няма ли да расте? И в яденето трябва да има съзнание. Храната е проводник. Ако е физическа, ще ядеш най-хубавата храна. Ако искаш да храниш сърцето си, ще имаш най-хубавите чувства. Те са пак храна. Ако искаш да храниш ума си, трябва да имаш пак най-хубавата храна. И ума и сърцето няма да претоварваш, и стомаха няма да претоварваш. Трябва да се пазите, да не претоварвате сърцето си с непотребни чувства. Трябва да пазите ума си, да не претоварвате с непотребни мисли, да не претоварвате стомаха си с ненужна храна. Сутрин какво давате на стомаха си? Колко храна му давате? Ако е мляко, по една или по две чаши. Ако е печена кокошка, по един или по два крака. Ако са сърми, по колко му давате, по една, по две, по три, по четири? Ако е чорба, колко наливате в чинията, колко давате?

Представете си, че вие сте фирмата “Иван Драганов”. Функционира тази фирма. След като функционира дълго време, какво трябва да направите с тази фирма? Една фирма, която съществува нормално, трябва уреди всички вземания и давания със своите клиенти. Ако уреди всичките въпроси, добре ще функционира; ако не ги уреди, не може да функционира добре. Един ден вашата фирма ще ликвидира. Разглеждали ли сте вашите книжа, дали ще можете да ликвидирате с фирмата си и да се изплатят вземанията и даванията, и да остане нещо за вас, понеже сте човек, временно живеете някъде, ще идете в друга държава. Ще се преместите от България в Англия, от Англия в Америка, от Америка в Русия, или Германия, където и да е. Какъв ще бъде надписът на вашата фирма? За цел на фирмата сте турили щастието. Повечето хора турят тази фирма. Някой турил фирмата “богатство”, друг турил фирмата “здраве”. Коя фирма е най-хубава? Какъв надпис имате вие на вашата фирма?

Да се върнем към съвременния ограничен живот. В научните изследвания човек дошъл до едно противоречие. С яденето дошъл до едно противоречие, понеже заместил яденето с други неща. Той не е мислил само да задоволи глада си, но имал и апетит. Апетитът е крива посока на нещата. Казва: “Нямам апетит да ям.” Каква е тази дума, коренът й какъв е? Тя е от латински корен (Апетит значи силно желание). Да имаш апетит, значи да имаш силно желание да възприемаш нещата. Ако всякога претоварваш стомаха си повече, отколкото трябва, какъв е смисълът на това? След апетита ще дойде някое средство да накара стомаха да работи. Какво му дават да вкуси, да го залъжат, че той отказва да работи? Какво ще му дадат, нали сте специалисти? Когато стомахът не функционира, какво вземат, за да може да смила храната? Правят едно турско кафе да пие, за да стане храносмилането. Или му дадат малко аперитив, така го наричат, за да събудят апетита. Ще вземе едно кафенце, или сода с въглена киселина, или някое лекарство може да вземе. Ще кажете: “Човек като е беден, не работи стомахът, като е богат, ще вземе едно кафе и ще стане добре.” Човек може да е богат, може да е беден и в двата случая да страда. От какво страда сиромахът? Не си дояжда. От какво страда богатия? – Че преял. Единият страда от недояждане, другият страда от преяждане. Какво трябва на онзи, който страда от преяждане? – Сиромашия. На онзи, който страда от недояждане? Богатство му трябва. На сиромаха му трябва богатство. Ако си богат, ще туриш нормалното състояние, да не преядаш. Богатите трябва да кажат: “Аз досега бях богат, преяждах, няма да преяждам.” Сиромахът като стане богат, ще каже: “Бях сиромах, не си дояждах, сега искам да не оставам да не си дояждам.” Сиромахът гладен да не ходи, той ще изхвърли недояждането. Богатият ще изхвърли преяждането. И той трябва да яде, но ще тури по-малко количество, толкоз, колкото стомахът е в състояние да обработи, за да бъде тази храна полезна на тялото. Законът е следният: когато смилането на храната и апетитът са правилни, тогава и чувствата са нормални. Щом храносмилането е нормално, чувствата са нормални и мислите са нормални. Щом започнеш да мислиш неправилно, започваш да страдаш, чувствата не са както трябва, и храносмилането не е както трябва. Трябва да имаш една диагноза на стомаха. Щом стомахът не функционира правилно и мислите не са правилни и чувствата не са правилни. Щом поправяте мислите, поправят се чувствата и храносмилането.

Къде е щастието на човека, понеже има фирма щастие? Къде да търсим щастието – отвън или отвътре? Аз да ви дам един ребус. Представете си, че щастието е толкова деликатно, че му трябва един отличен автомобил да се качи да го разхожда. Ако не може да го разглеждате отвън, не може да имате щастие. Но автомобилите така са направени, че един ден се развали автомобилът, не може да върви. Какво ще прави твоето щастие в автомобила? Свърши се щастието. Представете си, че твоето щастие ти си го разхождал, но краката се парализират. Като се спре автомобилът, какво ще правиш? Щастието се качва на гърба ти и казва: Носи ме сега. Преведете думите: Щастието се качва на гърба ти. Ти мислиш, че ще бъдеш щастлив. Ти ще искаш да бъдеш щастлив. Казваш: “Дотегна ми този да го нося!” Искаш да намериш автомобил да го туриш в него и ти да седиш до него. Само така ще ти е приятно да седиш до щастието. Тогава ти си щастлив, че може да седиш рамо до рамо до него. Щом се качи на гърба ти, много е тежко. Не си струва. За да бъдеш щастлив, ти трябва да разбираш себе си. Ти в себе си имаш един господар, на когото служиш. Този господар е крайно взискателен. Той иска яденето да е навреме готово. Неговите мисли и неговите чувства да са на място. Иска ти да му угодиш и по мисъл, и по чувство и по ядене. Много взискателен е този господар. Само да види да сгрешиш някъде, веднага кипне. Ако не му дадеш яденето както трябва, ако не влезеш в неговото положение, ако на време не му хванеш автомобил, или ако хванеш такъв, който тръска, той ще ти държи реч в автомобила: “Ти си толкова глупав, такова тръскане да има в автомобила.” Казва: “Знаеш ли, че може да се уволня, такъв слуга не искам. Внимателен ще бъдеш, още веднъж такъв автомобил да не ми докарваш, иначе непременно ще те уволня.” Какво трябва да се прави с тия лошите, но умни господари? Знаеш ли какъв е този господар?

Има един анекдот. Сдружили се огънят и дърветата. Отдалеч той правил договор с дърветата. Казва: “Времето ще бъде топло, при мене ще бъде добре.” Огънят в огнището казва: “Вижте всичките дървета, които са израсли, аз ги направих да растат и плодове да дават.” На сухото дърво казва: “Като дойдеш при мене, като тях ще станеш.” Вярвате ли, сухото дърво като иде при огъня да стане като другите? Как мислите? Като се свързало сухото дърво с огъня, какво станало? – (Изгоряло). Какво е станало като изгоряло?

Да се върнем. Вие в живота сте недоволни. Тук всички вие имате по едно недоволство. Един от вас да каже, защо е недоволен. Ако не ми кажете истината, няма да се оправят работите. Ще ми кажете от какво сте недоволни. Само едно недоволство имате, от което сте недоволни. Къща ли нямаш, автомобил ли нямаш, дрехи ли нямаш, обуща ли нямаш, библиотека ли нямаш, или пари нямаш. Какво нямаш, най-същественото ще ми кажеш. Аз ще ви определя. Ако си български шивач, какво ви трябва? Един метър, ножици. Ще предположим, че платът ще дойде. Ако имаш игла, напръстник, ножици, то е същественото. Като донесат плата, ще го премериш, човекът е моделът, който имаш пред себе си, скрояваш плата, ушиваш го, ще вземеш нещо. Научно на един шивач какво му трябва? На един търговец какво трябва? – Пари и стока. На гладния какво му трябва? – Ядене.

Сега питам: От какво си недоволен? Виждам на твоята фирма буквите, както са написани, има малко недоволство. Когато отивали българските помаци да си правят джамия, трябвало да се секат дърветата гората, да не кажат нито една българска дума. Говорили на турски, казвали, че дървото е хубаво, високо, гладко, но на края казвали на български – на върха е малко “кривичко”. Думата “кривичко” я казвали на български. Щом кажеш една българска дума, от такова дърво джамия не става. Това прилича на онзи анекдот, дето един се оплаквал от жена си на съдията и той я осъдил да я обеси. Съдията казва: “Ще намериш най-хубавото дърво и на него ще я обесиш. Преди да я обесиш, ще й кажеш най-сладките думи. Ако й кажеш една лоша дума, не можеш да приложиш закона.” Който беси жена си, какви думи трябва да й каже? (Да не я беси). Ако не я обеси, тя ще го мъчи. Той искал да се освободи от нея, говорил й любезно. Казва: “Ти беше отличен ангел при мене. Като дойде ми донесе всичкото щастие. По-добра жена от тебе аз не съм намирал. Ти веднъж плюна в лицето ми и всичко се обърна насетне.” Всички вие започвате с последната плюнка. Тя защо е плюнала, не че искала да го заплюе. Как ще ми обясните? Обяснете ми, защо жената плюнала в лицето му? Тя била на гости, яла мъчносмилаема храна, като говорила повърнала яденето в лицето му, без да иска. Това той счел за голяма плюнка. Казва: “Когато ме заплю в лицето, такава плюнка не съм виждал.” Като се върнал при съдията, казал защо не я обесил. – “Защото ме заплю и не е заплатила за последната плюнка. Като плати, исках да я обеся.” Кажете ми, какво решил съдията? Делото стои заведено. Тя го заплюла и за плюнката не е платила. Каква глоба ще й наложи съдията за плюнката? Казва: “Да се повикат свидетели.” Онзи, който дал мъчносмилаемото ядене, ще отговаря, на гости такова ядене дава ли се, че да се образува плюнка. Това дело не е разрешено. От 8 хиляди години се води това дело и не зная как ще се разреши. Как трябва да го разреши съдията? (Щом не могат да живеят, да се разделят). Не, че не могат да живеят, но всичко е в плюнката. Тази плюнка трябва да излезе из устата навън.

В живота трябва нова философия. От противоположностите не можете да се избавите. Страданията ще дойдат, лошите мисли ще дойдат, смъртта ще дойде, богатството и сиромашията ще дойдат. Няма да остане нещо, което да не дойде. Всичко ще дойде, това трябва да го знаете. По пътя, по който вървите, всичко ще ви дойде. С всички средства трябва да разберете въпроса. Зимата ще дойде, и като пътувате зимно време, трябва да бъдете облечени много добре, да имате топли дрехи, обуща, снаряжения, храна, като дойде зимата, да имате всичко. Не трябва да се осланяте, че зимата няма да дойде. Когато дойде и хубавото и лошото, за всички условия да бъдете готови. Като дойдат страданията, какво трябва да правите? Ако човек е преял, какво трябва да прави? Трябва да повърне храната. Щом много си ял, бръкни в гърлото си с пръста си и всичко да излезе навън. Това е спасението. – “Ама аперитив!” – Никакъв аперитив. Бръкни в гърлото да излезе всичко навън, изхвърли го навън. Пий топла вода, да се премие стомахът, да се пречисти и след време вземи една хубава ябълка или хубава круша, или чаша мляко с хубава кифличка. Ще закусиш. Лошата храна трябва да се изхвърли навън.

Да кажем, че двама души не могат да живеят заедно. Защо не могат да живеят? – На единият кракът е изкълчен, на другия кракът е счупен, може ли да живеят заедно? Като идеш при онзи, на когото кракът е счупен, всяко побутване на крака е чувствително. На когото кракът е изкълчен, той не иска никакво побутване на крака. Двамата души със счупения крак и с изкълчения крак трябва ли да живеят заедно? Трябва да бъдат на отделни места, да има баня, двама души и при единия и при другия да им слугуват, да има един лекар. Всеки ден трябва да се правят особени превръзки, компреси. Голяма етикеция се иска. На болния мъчно можеш да угодиш. Вие угаждали ли сте на болни хора? Болният ще ти каже: Много си прост, невежа си, така ли се бута. Малко по-внимателен бъди, не си се научил. Аз може да му кажа: И ти не си учен. Защо скачаш, че си счупи крака. Ти си първокласен невежа, не знаеш как да ходиш, защо си счупи крака? Онзи, който си счупил крака и онзи, който си изкълчил крака и двамата не знаят да ходят.

Щом си нещастен, показва, че не си живял добре. Причината на твоето нещастие ти търсиш изключително във вътрешния свят. Има известни условия във външния свят, но не е виновен целия външен свят. Наполовина е виновен светът, наполовина си виновен ти. Първо от какво тегли човек? Сегашните хора първо теглят от езика си. Как теглят хората от езика си? На един аристократ езикът бил много дълъг, обичал да ругае слугите си. Магаре, говедо, казвал на слугите си. Веднъж го арестували и по същия начин наругал стражарите. Казват: “Я му удари на този 20 тояги.” Като изял боя, поумнял. На стражарите не трябва да се казва, че са магарета, защото дърво има. На слугите може да кажеш, но на стражарите трябва да се пазиш. Този човек значи не съзнава своята погрешка. При лошите условия, ако каже, ще го наложат. Казват: “Тук има ред и порядък, ти си слуга, не си господар. Знаеш, че държавата е господар. Щом нарушиш закона, ще платиш.” Вие нарушавали ли сте законите? Защо страдате? От вашия ум, от вашия господар. Вие сте като този богатия човек. Вечерно време аз ви слушам по радиото. Аз имам едно радио и зная защо страдате. Някой седи и казва: Досега аз мислех, че Господ е много умен, но аз както живея. Вие говорите лошо за Господа. Господ казва: “Я му ударете 20 тояги.” Имате един слуга и казвате: “Господ не му е дал ум.” Вие веднага обиждате Господа, казвате: “Направил го такъв лош.” Обвинявате Господа. Казвам: “Господи, пари нямам, здраве нямам, жена ми лоша, децата лоши, не може да уча, паметта ми отслабнала.” Това не ти дал, онова не ти дал. Може ли да бъдеш щастлив? – Не може. Вие имате един приятел и струпвате всички погрешки на него. Казвате: “Аз това съм направил.” Щом той направи погрешка, вие я виждате, не сте готов да му простите, но изведнъж изнасяте погрешката. Какво трябва да се прави с погрешката в дадения случай? Никога не бързайте да си дадете мнението. Някой ще каже: “Я си кажи мнението.” Каквато неприятност да дойде до вашия ум или вашето сърце, не си давайте мнението. Ако някой ме пита за моето мнение, аз ще се ползвам. Ако вие си дадете мнение, какво ще ползвате - нищо не може да ползвате. Нали казвате, че сте беден човек. Ако кажете, че сте беден човек, истина ли те това? Първо научете се да говорите истината. Отучете се да говорите лъжливи факти. Ти имаш едни отлични очи, отлични уши, нос, уста, здраво тяло. Казваш, че си болен и съвсем си закъсал. Не говорите истината. Това е факт, но не е истина. Ти не живееш в истината.

Представете си, че живеете в един свят, дето един богат човек си изгубил окото. Ти имаш отлични очи. Ако ти даде един милион долари да ти извадят едното око и да го турят на богатия, ти си дадеш окото. Срещам те, на богатия окото се наместило, но твоето око излязло. Защо? Коя е причината, че излязло окото? Защо продаде окото си? Вие писахте за най-добрия метод. Кой е най-добрият метод да се премахнат мъчнотиите, или да се справите със своите мъчнотии. Дайте ми един метод и да направим опит с него. Прилагането на един метод не е вечен закон. Методите постоянно трябва да се сменят. И при дишането има метод. Един диша плитко, други диша дълбоко и т.н. Каква е нормата за доброто дишане? В природата доброто дишане има определен закон. В една минута колко вдишки трябва да правиш? Колко секунди трябва да трае вдишката? При правилната вдишка през устата или през носа трябва да приемаш въздуха? Доброто дишане е през носа. Когато превърнеш дишането в нормално състояние, то става много правилно, много хармонично. Човек като диша правилно, никакво хъркане няма. Като спи човек и туриш ухото си, всичко е гладко, няма никакво пъшкане, нищо няма. Тихо и спокойно е, само коремът се подига, от устата нищо не излиза, като че е мъртъв. Това е здравословно състояние. Докато в твоето съзнание има пертурбации, не дишаш правилно. Постоянно мърмориш в себе си, недоволен си. И дишането не е правилно. Дишането е свързано с човешката мисъл, свързано е с човешките чувства, свързано е с човешкото храносмилане. Ако не дишаш правилно и храносмилането не е правилно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни. Такава зависимост има. Първо трябва да уредите дишането, или храносмилането, или ума, или чувствата, или стомаха. Трябва да уредите едно противоречие. Ти нямаш пари. По кой начин трябва да уредиш това? Най-лесната работа е да уредиш този въпрос, както знаеш.

В древността един беден човек отишъл при един виден адепт и се оплакал. Той му казал: “Аз ще те избавя от твоята сиромашия, но ще ми обещаеш, че винаги ще бъдеш доволен от живота. Не само да го кажеш, но да го чувстваш. И когато си разположен, и когато си неразположен да кажеш: “Добре е.” Ако ми обещаеш, аз ще уредя този въпрос със сиромашията. Помни, че ако не изпълниш, ще бъде два пъти по-лошо отколкото е сега.” Той бил млад човек. Някой княз излиза със своята дъщеря на разходка. Но по едно време става промяна, някаква пертурбация, става студено, понижава се температурата 35 градуса под нулата. Влизат те в една хижа, треперят, казват: “Всички ще замръзнем.” Праща го при тях с една кутия кибрит и му казва им каже: “Аз ще ви дам огън, но е много скъп. Една клечка кибрит струва един милион.” Те му дават един милион за една клечка кибрит. Отива богатия, отива и сиромахът. Богатият казва: “Твоята клечка не струва повече от живота, половината богатство ти давам. Колкото и да струва, иначе тук ще измрем. Какво ме интересува богатството, ако измрем - то не струва повече от нашия живот.” Сиромахът запалва огъня и си урежда своята работа. Кои са кибритени клечки? Всяко запалено чувство е кибритена клечка. Да знаеш как да го запалиш. Мисълта е друга. Ще мислиш, как за прекараш правата линия. То е мисълта. Тази мисъл, тази клечка ще се запали. В какво седи постъпката? Ще туриш запалената клечка в дърветата и ще се запалят. Първо ще кажеш една мисъл – то е запалената клечка. Туряш запалената клечка при дърветата, запалят се и въпросът се свършва. Значи щастието зависи, как драсваш клечката. Запали кибритената клечка при ония условия, които са дадени, не търси други условия. Няма да търсиш други условия, да търсиш дърва да запалиш клечката. Когато всичко е събрано на едно място, щом дърветата са събрани, тогава ще палиш клечката; щом дървата не са събрани, няма да палиш кибритената клечка. Най-хубавият момент е, когато процесът е завършен. Една мисъл е завършена, когато всички условия са готови. Ако няма условията, казвам: трябва да се работи. Работата подразбира всички условия отвън. Когато всички необходими условия за вашето щастие са далеч, трябва да ги приберем на едно място.

Досега какво разбрахте? Това, което сега разбрахте, каква разлика има от онова, което по-рано бяхте разбрали? Разликата е следната: досега температурата беше нула градуса, а сега е 10 градуса над нулата. Какво става при десет градуса над нулата? Може да се пие водата. Ако е 10, 15, 20 градуса под нулата или над нулата, какво представя? Под нулата имаш лошите условия, над нулата имаш добрите условия. Нулата е неизменна, тя показва посоката на добрите и на лошите условия. Твоето щастие може да бъде отвън, може да бъде и отвътре. Ти искаш да направиш баня. Дойде дъждът, направиш банята. В теб се заражда желание да ядеш. Тогава плодовете ще ги туриш в себе си. Следователно, при една баня отвън и едно ядене отвътре, щастието ще дойде. Но при една баня отвън и едно ядене отвън нещастието иде. Чухте ли хубаво? При една баня отвън и едно ядене отвътре, щастието иде; а при една баня отвън и едно ядене отвън, нещастието иде.

Коя е основната мисъл? При новите условия какво искаш? Искаш ли да бъдеш пръст богат човек, който умира и на този пръст турят пръстен, но го заравят, или искаш да си пръст на един беден човек, който се ражда и трябва да работи? Как ще разрешите този въпрос – да бъдете пръст на богатия или на бедния? Кое е по-хубаво? – Второто положение е по-хубаво. Вие искате пръста на богатия, който умира. Откажете се от това. Вземете пръста на сиромаха, който се ражда. Идете да работите. Каквото и да се случи, ще дойде пръста на богатия. Сега ви трябва пръста на сиромаха. После ще ви дотрябва пръста на богатия. Кое предпочитате, богатството, елмазения пръстен в гроба или пръста на сиромаха? Животът в сиромашия е да предпочитане, отколкото смъртта в богатството. То е смисълът и разрешението на двете антитези. Животът винаги е за предпочитане. Законът е верен: Любовта е жива винаги при страданието. Помнете това! Кои оценяват любовта, които се радват, или които скърбят? Кой може да те обича – сиромахът или богатият? Изпъкналата ли паница събира повече, или вдлъбнатата? – Вдлъбнатата. Запомнете: животът при сиромашията е за предпочитане, отколкото смъртта при богатството. Един ден сиромашията ще се примири с богатството, тогава и животът и смъртта ще се примирят. Животът и сиромашията не се примиряват. Щом богатството и сиромашията се примирят, тогава животът и смъртта ще се примирят. При сегашните условия вие не ги примирявате, само възприемате живота. Живот без богатство не може да имате. В света има само един човек, който е богат – това е първият човек. Всички други, които са излезли от него, са сиромаси. Нали вие искате да бъдете богати? За да бъдете богати, трябва да обичате първия човек. Той е вашият баща, първият, който ви родил. Ако бащата е богат, синовете могат ли да бъдат богати? Краката могат ли да бъдат богати? Те са слуги. Ръцете, ушите, очите, стомахът, са слуги. Онзи, който разполага с всички условия да съобразява, той е разумният човек, който живее. Той е господар. Вие към този господар ще се отнесете, той разрешава въпросите. Временните господари оставете. Вие взимате ролята на очите, ушите, краката и искате да бъдете господари. Условията при които живеете като крака, ще се ползувате да бъдете добри. Като ръце да бъдете справедливи, като очи да бъдете истинолюбиви, като уши да бъдете умни, като обоняние да бъдете деликатни, като език да бъдете сладки, като пипане да бъдете меки. Това са качества, които човек трябва да има в себе си.

За следния път разработете тази лекция по свой начин. Всички противоречия, които имате, изкарайте ги навън. Каквито противоречия да се явят, всички няма да ги разрешите. Разработете тази тема: “Най-добрият метод за развитието на човешкото сърце.” Кой каквото за помнил от лекцията, разработете го по особен начин. Практически да го приложите, понеже всички сте закъсали. Някой закъсал в мислите, някой закъсал в чувствата. Работата трябва да се оправи и да дойде в нормално състояние. Може инсталацията да е много добре направена, но завъртите ключа, няма ток. Или инсталацията не е хубаво направена, някъде има повреда. Ток има, но като завъртите ключа, лампите не горят. Щом всичките лампи не се палят, инсталацията някъде е повредена. Трябва да се намери повредата, или е в инсталацията, или в жиците, или в крушките. Трябва да се подобри инсталацията, да се подобрят крушките, всичко да дойде в нормално състояние, за да може лампите да светят, когато завъртите ключа.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

6 година
14 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя
на 5 март 1937 година, петък, 5 часа сутринта
Изгрев – София

НАГОРЕ




placeholder