НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три необходими неща / Три неща са потребни

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Три необходими неща

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, плаче, аз, може, казва, сега, христос, вяра, път, живот, всички, дете, майка, любов, казвам, знае ,

 Утрини Слова , София, 28 Февруари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоана, от 25-ти стих нататък.
Всеки живот се занимава с решаването на специфични задачи. Всеки човек има своя определена задача за решаване.

Някога разбиранията на светските и на религиозните хора стават толкова еднообразни, че те изгубват смисъла на живота. Всеки трябва да реши задачата си на своето време. Детето, например, трябва да расте, голям човек да стане. Колко трябва да израсте? – Колкото е потребно. Определено е колко трябва да израсте човек в умствено и в сърдечно отношение. Красотата на човек се заключава в неговото правилно растене и развитие, в растенето на неговия ум и неговото сърце. Красотата на човека не е в хубавите дрехи. Тия дрехи имат отношение към здравия човек. Хубавите дрехи се виждат на здравия човек. С каквито дрехи и украшения да облечете мъртвия човек, те ще изчезнат, няма да остане нищо на него. Значи същественото за човека не са дрехите, но растенето. Както детето расте на височина и широчина, така трябва да расте по ум и сърце. Някой казва, че вярва в Бога. Вярваш, но вярата ти е относителна. Вярата се познава в изпитанията. Ако се натъкнеш на големи изпитания и започнеш да се колебаеш и съмняваш в това, в което вярваш, вярата ти е слаба. Ти се разколебаваш и в правдата, и в любовта. Всичко, което става в света, е определено. Всичко, което става с човека, е определено. Никой не може да избегне от своята съдба. В това отношение и праведният, и грешният минават по свой определен път. Има разлика между живота на праведния и на грешния. През каквито изпитания и да мине праведният, всичко ще се превърне на добро. През каквито изпитания и да мине грешният, всичко ще се превърне на зло. – „Какво ще придобием, ако вярваме?“ – Всичко ще се превърне на добро. – „Ако не вярваме?“ – Всичко ще се превърне на зло.

Доброто и злото представляват крайния резултат на човешкия живот. Като знаете това, стремете се всичко, което преживявате, да се превърне на добро. Често вие се обезсърчавате, че хората не слушат и не вярват в това, което им говорите. На кого са вярвали и вярват? Дали хората ви вярват, или не, това не е мярка. Важно е вие да вярвате в това, което говорите. Жалко е, че вие сами не вярвате в себе си. Щом е така, как може да изисквате другите хора да ви вярват? Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете. Когато слънцето залезе, всички хора могат да се разколебаят в него, но аз трябва да вярвам, че на другия ден слънцето пак ще изгрее. Аз вярвам, че това, което Бог е създал, никога не се губи. Във всички неща се проявява една вътрешна разумност. Когато се явят облаци във вашия живот и небето ви се помрачи, вие се обезсърчавате. Небето пак ще се изясни. Има нещо красиво в промените. Докато умът на човека е тих и спокоен, неговото небе е ясно и звездите се виждат добре. Когато небето на човека се помрачи, звездите не се виждат. Тогава се явяват бури, ветрове и ние казваме, че умът му е помрачен. Не се страхувайте от бурите и ветровете. Те носят дъжд, влага и проветряване. Когато вали дъжд, хората се крият, да не се развалят дрехите им. Някога дрехите се развалят, но някога само се наквасват с вода. Не е лошо, че дрехите се мокрят. Една българска поговорка казва: „Докато рибарят не се намокри, не може да налови риба“. Рибата няма да излезе на брега да го чака. Ако ти не се намокриш, друг ще се намокри. Все трябва някой да се намокри. Тия, които са писали свещените книги, все са се намокряли. Вие четете наготово, както купувачите ядат наготово риба. Нека отиде някой от вас на морето, да види как се лови риба. Един ден бях край брега на морето и гледам няколко рибари теглят една голяма мрежа. Всички дърпаха, мъчеха се, докато най-после извлякоха мрежата на брега, пълна с кефали. Един от тях сложи халка на мрежата и я затвори. Обаче в това време няколко кефали излязоха от мрежата и скочиха отново във водата. И рибарите са хитри, но и рибите не падат по-долу от тях. Те си казват: „Не искаме да останем в тоя конус. Тук ще си изгубим свободата, а на нас е по-приятно да живеем на свобода във водата“. В мрежата останаха едва десетина риби.

Казвам: И лошите хора си служат с мрежи, както рибите. С тях те ловят праведните. Като хвърлят няколко пъти мрежата във водата, напълнят я с праведни хора, които щом дойдат до брега, започват отново да скачат в широкото море, на свобода. Следователно, като се натъкнеш на някакво изпитание, постъпи като рибата: щом дойдеш на края на брега, излез от мрежата и право във водата. Сега вие сте на края на века и кой каквото е научил, ще го изпитат. Всеки ще се яви на матура, да покаже какво е научил и разбрал. Матурата може да бъде за отделенията, за прогимназията, за гимназията или за завършване на университета. Важно е, че всеки ще държи изпит за завършен курс. Колкото по-горе се качваш, толкова по-трудна става матурата. Ако мислите, че лесно ще влезете в Царството Божие, вие сте на крив път. Някои влизат лесно в Царството Божие, защото са държали своята матура. Разбойникът, който беше разпънат на кръста заедно с Христа, се обърна към Него с думите: „Господи, помени и мене в Царството си“. Христос му каза: „Днес ти ще бъдеш с мене в рая“. Тоя човек държа изпита си заедно с Христа. Казва се, че двамата разбойници, от двете страни на Христа, били вързани за кръста, само Христос беше закован с гвоздеи. Оня, който беше отляво на Христа, показа своя страх и безверие. Той каза на Христа: „Нали си силен, учен човек? Защо не слезеш от кръста, да спасиш и себе си, и нас?“ Христос нищо не отговори. Мълчанието Му означаваше: „Ти ще останеш на земята и след смъртта си“. Другият, който беше отдясно на Христа, казваше: „Ние сме грешници, заслужено носим съдбата си, но тоя човек е праведен. Той страда за нашите грехове“. След това той се обърна към Христа с думите: „Господи, помени и мене в Царството си“. Христос му отговори: „Днес ти издържа своята матура, затова ще се явим заедно пред лицето на Господа“. Лесно се цитира стиха: „Господи, помени ме в Царството Си“. Така може да каже само оня, който е бил на кръста и там е умрял.

В един от своите разкази Толстой предава разговора на един богат човек с проповедника. Богатият казал: „За да влезеш в Царството Божие, не е нужно много да даваш. Ето, разбойникът, който беше на кръста заедно с Христа, без да дава, влезе в Царството Божие“. Проповедникът му отговорил: „Тоя човек беше един умиращ разбойник, който умря заедно с Христа, а ти си жив разбойник – няма да влезеш в Царството на Христа“. Значи умиращите разбойници влизат в Царството Божие, а живите разбойници не могат да влязат. Разбойникът, който беше отдясно на Христа, имаше будно съзнание. При това не се знае историята на неговия живот, не се знае какво отношение е имал той към Христа, към онова, което ставаше с Него. Сега ние се интересуваме от великата истина, която стои пред нас. Тя е вечна и неизменна. Нашият живот е сцена, която постоянно се сменя. Един ден условията на тоя живот ще се изменят и ние ще го напуснем. Колко време продължава едно представление? – Няколко часа. След това то ще се измени с друга обстановка. Докато сме на представлението, ние трябва да бъдем внимателни, да го разберем добре. Не съжалявай, че представлението ще се свърши, но извади поука от това, което си видял и чул. От тебе се иска едно: да разбереш истината, която се представя на сцената. Днес се представя нова драма, на която трябва да знаем съдържанието. Защо е дошъл човек на земята? – За три неща: да намери майка си, баща си и брата си. Вие знаете това, но сте го забравили. Сега аз ви го напомням. – „Къде е сестрата?“ – Тя е във вас. Който търси, той е сестрата. Ще кажете, че сте мъже. – Никакви мъже не сте. – „Ние сме жени.“ – И жени не сте. Под „сестра“ аз разбирам дева, девица, символ на чистота. Значи човек е оная чистота, която търси истината. Само с чистотата човек може да намери своите майка, баща и брат. Щом ги намери, съзнанието му ще се пробуди и той ще се домогне до условията на своето развитие.

Мнозина се обезсърчават от живота и казват, че няма кого да обичат и кой да ги обича. – Чудно нещо, няма кого да обичаш! Първо ще обичаш майка си, която първа те пробужда към живот. После ще обичаш баща си и най-после брата си. Това е великият закон, даден от Моисея. Тоя закон гласи: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила“. С всичкия си ум, това значи с баща си, който те е родил; с всичкото си сърце – с майка си, която те е пробудила; с всичката си душа и сила – с брат си и със сестра си. При това положение, каквото и да работиш, ще го вършиш с приятност. Дали тая служба е висока или ниска, пред тебе стои една свещена идея, един свещен образ – твоята майка. Знаеш вече, че има кого да обичаш и кой да те обича. Така всяка работа се върши добре, всеки живот е приятен. И като живееш ти е леко, и като умираш. При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл. За да се осмислят нещата, трябва да дойде Любовта – майката на живота. Това значи да чувстваш реално присъствието на майка си навсякъде. Живееш ли в Любовта, каквото и да става около тебе, окото ти да не трепва. Ще знаеш, че и при най-големи опасности да минеш, нищо няма да те засегне. Какво стана с тримата момци, които хвърлиха в огнената пещ? Те излязоха оттам живи и здрави, непокътнати. Те пееха и славеха Бога. Който ги хвърли в пещта, той пострада. Какво стана с Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете? И той излезе здрав, незасегнат.

Сегашният век изисква от хората силна, непоколебима вяра. Който има такава вяра, в него любовта се проявява. Който има вяра, в него надеждата се проявява. Който има вяра, надежда и любов, в него животът се проявява. Вяра без любов не може да се прояви. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата, а надеждата – майка на живота. Животът е това, което обичаме и към което се стремим. Това са думи, които имат съдържание само при Любовта. С Любов и най-малкото семе, хвърлено на нивата, започва да расте и да се развива, да дава плод. Без Любов семето попада на камениста почва. То не може да израсте. От това семе никакъв плод не се очаква. Това значи да живееш със суха вяра. Човекът на вярата е подобен на добрия математик, който лесно решава и най-трудните задачи. – „Аз съм силен човек, имам вяра.“ – Вдигни тоя чувал. – „Не мога, тежък е.“ – Щом не можеш да вдигнеш един чувал от сто килограма, ти си слаб човек, със слаба вяра. Силният се познава по мъчнотиите и противоречията, на които се натъква. Той се справя лесно с тях. Така човек познава колко е силен. Един мой познат ми разправяше една своя опитност от времето на общоевропейската война. Той бил на Солунския фронт, заедно с един генерал. Докато се обучавали войниците, генералът бил смел и безстрашен. Той ги насърчавал с думите: „Напред, войници!“ По едно време англичаните взеха да ни обстрелват. Почна се ожесточено сражение. Положението беше много страшно. От страх цял се тресях. Генералът ме попита: „Как сте, господин полковник?“ – „Добре. – А вие?“ – „И аз съм добре.“ – „Всъщност, и аз, и генералът треперехме. Външно си давахме кураж. След малко намерихме един окоп, в който се скрихме. Ако не бяхме се скрили, и двамата щяхме да паднем убити.“ Според мене те не трябваше да се крият. Щом се скриха, това показва, че вярата и надеждата им са слаби. Не е лошо криенето, но ако постоянно се криеш, животът ти ще бъде игра. Колкото и да се криеш, все ще те намерят. Какво ще правиш тогава? Ще решаваш нова задача. Ако не можеш да я решиш, ще се свиваш, както правят учениците. Като не знае урока си, той се свива, а учителят поглежда към него, вижда, че не си знае урока. Той извади тефтерчето си, погледне към един, към друг и извика точно тоя, който нищо не знае. Ученикът си казва: „Днес ли намери да ме изпита? Вчера си знаех урока, не ме вдигна, а днес ме вдига, да получа слаба бележка. Как не вдигна някой способен ученик?“ Способните и добри ученици са всякога готови за изпит.

Казвам: Всички хора трябва да бъдат готови за изпит. Какво прави ученикът, като не си знае урока? – Плаче. Не е лошо нещо плачът, но плачи от сърце. Една ученичка разказваше как се спасила с плач. Понеже не си знаела урока, тя намокрила очите си със слюнка, да покаже пред учителя, че не е добре. Като видял очите ѝ мокри, учителят казал: „Седни на мястото си. Ще те изпитвам друг път“. Днес много очи са намокрени със слюнка, но в духовния свят слюнката не помага. Тя помага само при смилане на храната. Очите се мокрят със сълзи, а храната – със слюнка. Не намокриш ли храната със слюнка, стомахът роптае. Щом я намокриш със слюнка, стомахът е доволен. Значи очите се мият със сълзи. И затова, ако плачеш, плачи, както трябва. Мнозина плачат, но не знаят как да плачат.

Един наш брат отишъл на гости при един свой приятел. Още с влизането си в дома той чува плач, крясък, детето плаче. Майката и бабата се мъчат да го успокоят, но нищо не помага. Господ казал: „Оставете детето на мене, аз ще се справя с него“. Седнал близо до детето и го загледал. То закрило лицето си с ръцете и продължило да плаче. И той сложил ръцете си на очите и започнал да подражава на детето. То плаче и той плаче; то вика и той вика. След малко детето свалило ръцете си от очите, погледнало към госта и казало: „Много плачеш, бе. Кой те би?“ Най-после детето престанало да плаче. Като вижда, че друг някой плаче, детето се запитва: „Защо плаче тоя възрастен човек? Аз зная, защо плача, но той защо плаче?“ Щом започне да мисли, детето престава да плаче. Като плаче, детето се утешава, става смяна в чувствата му. Плачът се явява като последствие на преминаване от твърдо във влажно състояние. Така човек става по-мек. Когато някой не може да плаче, казват, че е твърд, корав човек. Някой казва: „Да престанат сълзите!“ Не съжалявайте, че плачете. Сълзите са благословение за човека. Те мият очите. След плача човек вижда по-ясно. – „Колко време трябва да плаче човек?“ – Няколко минути, от 1 до 5 минути, но в никой случай не се позволява да плачеш с часове. Когато очите се измият добре и съзнанието просветне, плачът е постигнал своята цел. Като видиш, че някой плаче, не го утешавай; не казвай, че е лошо да се плаче. Каквото и да говориш на детето, че не трябва да огорчава майка си и баща си, то не разбира, то ще си плаче. Но като види, че и ти плачеш заедно с него, то започва да мисли и престава да плаче. Ако видиш, че някой скърби и плаче, плачи и ти с него, без да го утешаваш.

Сега, като се спирате върху живота на Христа, питате се: „Нямаше ли Христос сила да се справи с мъчнотиите в живота, че трябваше да бъде разпънат? Трябваше ли да вземе участие в страданията на хората?“ Христос беше силен, но трябваше да мине през най-големите страдания, да се изпита Неговата Любов. За един момент Той се обърна към Господа с молба, ако е възможно да го отмине горчивата чаша, но не можа. Като разбра това, той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си“. Като мина през тая опитност, Той каза: „Даде ми се власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Всеки човек ще мине през опитността на Христа. Поне един път в живота си той ще бъде прикован на кръста.

Защо плачат хората? Детето плаче, когато го бият или не му дават това, което желае. И възрастният ли трябва да плаче за същото? Според мене той трябва да плаче само тогава, когато е пропуснал условието да направи добро. Ако сгрешиш, не плачи, но изправи грешката си. Обаче не правиш ли всеки ден по едно малко добро, ти трябва да плачеш. Не съжалявай, че си направил една грешка; съжалявай, че не си направил едно добро. Не съжалявай, че омразата те е посетила; съжалявай, че не си проявил Любовта. Не съжалявай, че си станал безверник; съжалявай, че не си проявил вярата. Дръж се за положителното в живота.

Животът е велико училище, в което ще учиш и ще държиш изпити. Когото обичаш, той ще те изпита. Без да очакваш, той ще те изпита. Учителят, който обича учениците си, непременно ще ги изпита. Ако не ги изпитва, те нищо не печелят. Когато учителят изпитва учениците си, между тях се създава вътрешна връзка. Ученикът може да не знае урока си, учителят може да премълчи, да не му пише слаба бележка, но между тях се създава връзка. Значи връзката се дължи на изпитването на учителите, както и на изпитанията, през които ние минаваме. Без изпитания не може да се създаде връзка между Бога и нас. Чрез изпитанията човек закрепва, а връзката му с Бога се усилва. Някой не издържа на големи мъчнотии, но има нещо вътре в него, което издържа.

Например, Христос и Петър заедно държаха своя изпит. Христос издържа изпита си, а Петър пропадна. Преди да бъде поставен на изпит, Петър каза на Христа: „Всички да се откажат от тебе, аз никога няма да се откажа“. Обаче, като го запитаха: „Да не би и ти да си ученик на Христа?“, той отрече. Като излезе вън, Петър съзна грешката си, разкая се и горко заплака.

Какво означава думата „Петър“? – Камък. Петър е крайъгълният камък на християнската църква. Той показа през какви изпитания ще мине църквата. И до днес още вярващите спорят коя църква е на прав път: православната, католическата или евангелската. Днес хората не се питат обичат ли Христа, но кой в какво вярва. Едни вярват в църквата, други вярват в папата, а трети – в евангелието. Къде е Христос? – В Петра, който се отрече от Христа. Задачата на Петра е да се върне към Христа и да проповядва на хората Христовото учение.

Това са минали неща, за които не трябва да се говори. Те внасят съблазън. Защо трябва да казваш на детето да не краде? Пусни го в градината си и го остави свободно. Там то ще се прояви. Ако започне да къса плодовете без позволение, то обича да краде. И да му кажеш да не краде, щом това желание е вложено в него, то ще се прояви. И Бог постъпи по същия начин с Адам и Ева. Той ги остави да живеят свободно в райската градина и ги изпита. Като греши, човек се оправдава със страданията. – Какви са вашите страдания? – Малки са, но и тях не можете да носите. Какво ще правите, като дойдат големите страдания? Малките страдания са предвестници на големите. Като знаете това, кажете: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Значи малките страдания са предвестници на малките блага; малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътят, по който всички трябва да минете. Какво бихте направили, ако ви поставят на изпит, да се отречете от всичко, което имате – от себе си, от своя живот? Не е лесен тоя изпит. Вие сте между близките си и страдате, ако не ви обичат, ако не ви вярват, ако не оценяват работата ви, мислите и чувствата ви. Това е изпит. Ако може да се справите с тоя изпит, вие сте се отрекли от себе си, от своята личност, от своя живот. Как ще се справите с тоя изпит? Това е все едно да питате бедния как ще се справи с беднотията си. На тоя въпрос аз отговарям: Сиромахът ще се справи с беднотията си, ако стане богат, добър и учен. Като стане богат, всички ще изменят отношенията си към него; ако стане добър, всички ще започнат да го търсят, ако стане учен и придобие големи знания, той ще помага на хората. Значи три неща са необходими на бедния: богатство, доброта и знание.

Какво е нужно на богатия? – Пак три неща: любов, вяра и надежда. Следователно бедният се нуждае от богатство, доброта и знание, а богатият – от любов, вяра и надежда. Обаче без любов, вяра и надежда богатството нищо не разрешава. Бедният е на място, ако е придобил богатство, доброта и знание; богатият е на място, ако е придобил любов, вяра и надежда. Сега, на богати и на бедни казвам: Свържете се с Христа и следвайте Неговия път без колебание и без съмнение. Вътрешно всички се колебаете. Срещам едного, който ми казва: „Не искам да умра“. – Защо не искаш да умреш? – „Не съм готов.“ След десет години пак казва: „Не искам да умра“. – Защо? – „Още не съм готов, искам да поживея.“ – Кога ще се приготвиш? Ето, станал си 80–85-годишен старец и още не си готов. Ти още си в училището и не искаш да излезеш от него. Крайният предел на сегашния живот е 120 години. Има изключения, когато някои хора живеят и над 120 години. Дали си готов, или не, след 120 години ти трябва да напуснеш училището на земята и да отидеш в друго училище. Така ще минеш през една вътрешна смяна на състоянието. Без тия смени човек е в обикновения живот, където изгубва смисъла на всички неща. – Кога човек изгубва смисъла на живота? – Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. За да не губите смисъла на живота, вие трябва да влезете в областта на необикновеното, където нещата нито се изменят, нито променят. Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага. Казано е в Писанието: „Само Бог е благ“. – Защо? – Защото само Той носи в себе си всичко онова, от което се нуждаем. Тази е причината, дето Бог не се изменя, нито променя. Няма сила в света, която може да измени естеството на Бога.

Какво носи човек в себе си? – Богатство, знание и добродетели. – Какво се иска от него? – Да изяви навън това, което носи. Единственото нещо, което човек не знае, то е как да се прояви. Срещам една мома, виждам, че е дошло времето ѝ да прояви любовта си, но не знае как. Майка ѝ ушила няколко рокли, но тя не знае коя от тях да облече, за да се хареса на момъка. Тя има много рокли, но умение няма, не може да се прояви. Ако съм на нейно място, първо ще облека зелената рокля. Ако не ме хареса с нея, ще облека жълтата, със златист цвят. Не ме ли хареса с нея, ще облека ясносинята. Най-после ще облека бялата рокля. Ако и с нея не ме хареса, направо ще му запаля чергата. Каже ли някой, че мома му е запалила чергата, това подразбира, че той не е харесал нито един цвят. Тогава нека гори чергата му! Когато гори чергата на човека, това означава, че старото се запалило в него и трябва да изгори. Има външни неща, които не зависят от човека, но той трябва да се справи със своето вътрешно недоволство. Докато недоволството е в него, каквото и да направи, все ще го човърка нещо. Може недоволството да е малко, но гложди човека, както и най-малката прашинка гложди очите.

И тъй, изкуство е да знае човек как да се прояви. Ще се облечеш със зелена дреха, за да покажеш на хората, че трябва да бъдат богати. Ще облечеш жълта дреха, да им покажеш, че трябва да бъдат умни. Ще облечеш синя дреха, за да бъдат истинолюбиви. Най-после ще облечеш бяла дреха, за да живеят в чистота и святост. Така ще запалиш чергите им да горят. Ако твоят възлюбен те пита защо запали чергата му, кажи: „Запалих чергата ти, за да станеш богат, умен, добър и да живееш в чистота“. Три неща са нужни на човека: богатство, разумност и доброта. Това значи да живееш в чистота и святост. Ако не изпълниш това, огънят ще дойде.

Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но огън“. – Защо донесе огън? – Защото не Го разбраха. Днес всички хора горят. – Защо? – За да станат богати, добри, разумни, истинолюбиви и чисти. Когато минат през огъня, хората ще придобият тия добродетели. Щом е така, не ги съжалявайте. Желая ви да станете богати, добри и разумни, за да влезете в Царството Божие, да живеете заедно с Господа.

Т. м.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 28 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Три неща са потребни

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, плаче, аз, може, казва, сега, христос, вяра, път, живот, всички, дете, майка, любов, казвам, знае ,

 Утрини Слова , София, 28 Февруари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


13-то Неделно Утринно Слово

28. 02. 1937г. 5 ч. с. Приятно, свежо време.

Изгрев.

Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството.

12 гл. от Евангелието на Йоана, от 26 ст. до края.

В Начало бе Словото.

Всеки един от вас има своята задача. Всеки един живот има своята задача да се решава, Някои въпроси. По някой път схващанията, религиозните схващания на хората стават много еднообразни. И тогава верующият изгубва чувствуванието. Задачата на малкото дете е да расте и да порасне. Колко трябва да израстне то? Колкото е определено. Колко е ръста на малкото дете, и колко трябва да израстне? И в умствено поле, в умствено отношение определено е, до къде трябва да израстне. Един религиозен или духовен човек трябва да се развие. До къде трябва да достигне неговият ум? И неговото сърдце, и то е определено. Умът трябва да се развива. И красотата не седи в неговите дрехи. Защото могат да облекат един мъртъв човек с най- хубавите дрехи, могат да облекат и живия. Но хубавите дрехи прилягат добре само на живия. На мъртвия човек те ще се загубят. Който и да е мъртъв човек, каквито и хубави дрехи да му турат, те ще се загубат. Нищо няма да излезе. И каквито украшения хубави да му се турат, и Тях ще изгуби. Той не може да ги запази. Нищо няма да остане на него. Та онова, което трябва да се постигне, е същественото. Кое е то? Детето трябва да расте. Човек казва, че той вярва в Бога. Вярва, но много относителна е нашата вяра. Когато човек дойде до големи изпитания в живота и той почва да се разколебава, дали това, в което той вярва е право. И даже и в Божествената правда, и там се разколебава. А всичко е определено. Сега разберете. Определено е, какво човек трябва да премине. Ти не можеш да избегнеш от своята съдба. И праведният и грешникът ще минат по един и същ път. Тогава вие питате: Каква ще бъде разликата тогава? Ето каква е разликата: Че праведният ще мине по пътя, и всичко ще си превърне за негово добро. Каквото му се случи, ще бъде за негово добро. А на грешника, каквото му се случи, ще стане за негово зло. Казвате сега: Какво ще спечелим ние, ако вървим по този път, като вярваме? Всичко ще се превърне за ваше добро! А какво ще стане, ако не вярваме? Всичко ще се превърне за ваше зло. Крайните резултати са това. Следователно, ние се стремим за крайния резултат. Ще видим, че онова, което ще ни се случи, ще бъде за наше добро. Че ако вие бяхте във времето на Христа, еврейският народ посрещна ли Го? Някой път вие се обезсърдчавате, че онова, което вие говорите на хората, не ви слушат, и не ви вярват. Не зная, че кому са вярвали хората до сега? Това не е една мярка, дали хората ще вярват във вас, но въпросът е, дали вие ще вярвате в онова, което казвате. И вие като проповядвате, и вие сами не вярвате в това. И вие се колебаете. Ако вие се колебаете в себе си, защо ще изискате, другите хора да се колебаят. Та силата ви ще седи в това и всички хора да се разколебаят, вие да се не колебаете! Че ако Слънцето залезне, и аз легна и съм тих и спокоен; другите се безпокоят, а аз вярвам, че Слънцето ще изгрее. И като изгрее Слънцето, другите хора казват: Ние се молихме и омилостивихме Бога. Аз вярвам, че онова което е направил Господ, то ще стане. Има един разумен вътрешен свет. Сега когато нашият живот малко се помрачи, дойдат облаците, вие се обезсърчавате. Е, кое е хубавото сега? Че хубостта на Небето става във всичките тия промени, които стават. Докато на някой умът му е тих и спокоен, небето е ясно, звездите се виждат. А някой път всичко е намръщено, тъмно, вятърът бучи, има ветрове, бури. Това е нашето неразбиране. Бурите носят голяма влага. ТЕ носят влагата. По някой път и в нашия живот дойде някоя буря, пречистване дойде. Дойде влага, дойде и дъжд. Сега онези които са облечени с хубави дрехи, и като ги завали дъжд, и се измокрят хубаво и изгуби се хубавата краска на дрехите им. ТЕ казват: Отидоха дрехите ни. Дрехата не се е развалила, но само малко се е изхабила краската, която дрехите имат, външната страна. Но казвам сега, кое е по-хубаво? Хубаво е по някой път, като се окваси, има една поговорка, която казва, че рибар, който не се окваси, риба не хваща. Все трябва да се омокри малко, и ако никак не се омокри рибата няма да излезе на брега. Ти ако не се измокриш то друг някой трябва да се измокри. И тия хора, които са писали

Свещената Книга, все са се измокрили. Нали са се измокрили. Вие чакате на готово рибата. Казвате: хубава риба е тази! Но нека ви пратят на морето и вие докато я хванете! Аз веднъж гледам по брега на Варна, като се приближавам, гледам двама рибари теглят една голяма мрежа, мисля, на 150 - 200 метра разстояние от морето, теглят я! Спрях се да видя това изкуство. Защо я теглят и какво? Наближават до брега, теглят мрежата, и гледам тия кефали, искаха да ги хванат, като дойдоха до края на мрежата, стиснаха добре мрежата, като влезне рибата там, не може да излезе. И като почнаха да изваждат рибата, почнаха и те като овци да се хвърлят навън. Онези псуват, а те се хвърлят и излизат навън. И едва изкараха 10 - тина. Казвам, и рибарите умни, и рибите умни. Те казват: А, в този конусообразен чувал не влизаме вътре! Като влезем, ще изгубим своята свобода. Казвам: По някой път и лошите хора в света си имат своята мрежа в морето. Пуснат я, и праведните често влизат вътре в тия конусообразни чували. Но като дойде до края, и изкочат навънка. Дойде някое изпитание, ти като рибата изкочи и пак в морето иди. Та казвам, при сегашните условия тъй както сте поставени, понеже е краят, вие държите краят на тази епоха, и каквото сте учили, кой каквото е учил, ще даде матура. Може матура на отделенията, може на прогимназията, на гимназията матура, или университетски изпит, но все таки ще се държи една матура, без, която не можеш да минеш. И колкото отиваш по-нагоре, тази матура става по трудна. Ако мислите, че в Царството Божие ще влезете много лесно. Някой път много лесно влизат ще цитират думите на разбойника, който каза на Христа: Господи, помени ме днес в Царството си! И казва ми Христос: Днес ще бъдеш ти с мен в рая. Но вие имайте пред вид, че този човек държа изпит с Христа заедно. Христос държа изпит, закован на кръста, този не го заковаха. Казват, че другите двама разбойници са били само превързани през краката и ръцете за кръста. Само Христос е бил закован. Но този човек е държал матура пред Христа. Единият беше страхливец от ляво, и каза: Такъв голям човек и силен, имаш и знание, слез от кръста, и спаси и нас, да повярваме в тебе. На него Христос с мълчание каза: Ти в този свят ще останеш. А онзи, той се обърна към Христа и каза: Имено ние страдаме за онова, което заслужаваме. А този Човек е праведен и страда! Защо говориш ти така? Помени ме, казва, Господи в Твоето Царство! Че този човек си държи матура. Умира човека. И на него казва Христос: Ти който си издържа матурата, с мен ще бъдеш. Аз и ти, двамата ще бъдем пред лицето на Господа в рая. Сега мнозина Цитират този стих. Но те трябва да го цитират и да се поставят на мястото на този умирающ разбойник, да се поставят напълно, че и той умира.

Тогава Толстой превежда един пример, един богат човек винаги отговарял на проповедника така, казва, не се пада на човека да дава много, то е много лесно - разбойникът и на кръста като беше, пак влезна в Царството Божие. Тогава се обърна онзи проповедник и каза на този богат: Онзи беше един умирающ разбойник, и умираше с Христа, а ти си един жив разбойник, който няма да влезнеш в Царството

Божие. Та умирающите разбойници влизат в Царството Божие, а живите разбойници не влизат. Ние казваме: А, разбойник е този. Не. Но имаше в него съзнание. После не се знае историята на този разбойник. Какъв разбойник беше той? Този разбойник има някаква връзка, той с онова, с Христа, което е станало. Но нас ни интересува онази велика Истина, която седи пред нас. Един ден този живот, който имаме сега ние, ще го напуснем. Тия условия на живота ще се сменат. Ние живеем в един живот, който е както на сцената. За няколко часа трае той. Едно представление трае 3, 4 часа някой път, и след туй се сменя, и пак хората отиват в друг живот. Този живот ще се смени, ние трябва да го изслушаме, представлението. Ти не съжелявай, че ще престане представлението но от онова, което представлението представя, извади поука от това. Актьори ще играят тази роль. Ти трябва да разбираш Истината, която се представя в живота. В този живот се представя една нова драма. И трябва да проучим съдържанието на тази драма.

Питате вие тогава: Защо е дошъл човек на света? За три неща е дошъл човек на света. Вие ги знаете тия работи, аз ви ги напомням: Да намери майка си, да намери баща си, и да намери брата си. Вие ще кажете: Ама сестрата? Сестрата е той самият. Че който търси, той е сестрата. Вие сте все сестри, които търсите. Сестри сте. Ще кажете, как така, ние сме мъже. Никакви мъже не сте. Ама ние сме жени. Никакви жени! Аз употребявам думата сестра, девица значи. Чистота. Ние сме онази чистота, която търси Истината. И само с тази чистота, човек може да намери майка си, и баща си, и като ги намери човек, тогава ще се създаде едно условие за неговото развитие, и едва тогава той ще разбере. Ти като намериш майка си, ще се пробуди в тебе съзнанието.

Сега казваш Някои хора се обезсърчават, и казват: Няма кого да обичат. Че кого ще обичаш най-първо. Най-първо ще обичаш баща си, на Земята казано, и най-после ще обичаш брата си. Че това е великият закон, който е поставил Моисей: Че трябва да възлюбиш Господа. Това подразбира онзи, който е роденият от Бога. Този е същият закон на родените от Бога. Нали търсим Онзи, Господ, Който ни е родил, нашето съзнание. Че ти на Земята ще ти е приятно, каквато и служба да имаш, да вършиш. Дали тази служба е ниска или висока, пред тебе има една свещена идея. Майка ти седи в твоя ум. И тогава има какво да обичаш, има и кой да те обича. И тогаз работата лесно се върши. И като живееш леко, и като умираш Навсякъде е леко. При Любовта и животът има смисъл, и смъртта има смисъл. А при безлюбието, дето Любовта я няма и животът няма смисъл и смъртта няма смисъл. За да се осмислят нещата, непременно трябва да имаш Любовта. Тя е майката. Тъй реално да чувствуваш Навсякъде присъствието на майка си. Че за Бога каквото и да стане, окото ти да не мръдва. Че ако вие имате тази Любов може да минете през най-големите опасности и нищо няма да ви стане. Та с ония тримата млади момци, които хвърлиха в пещта, какво стана? Разхождаха се, и шалварите, и чорапите им, и обущата им, всичко това беше на здраво, и извадиха ги навънка непокътнати. А които ги хвърлиха вътре, те пострадаха, а тези само се разхождаха в пещта. И Данаил, като го хвърлиха в ямата при лъвовете, какво стана? Нищо. Има художници, които представят, че той си тури ръцете на лъвовете, и те приемат.

Та казвам: В сегашния век всички трябва да се отличавате с една непоколебима вяра! И онзи, който има вяра, в него Любовта се проявява. Онзи, който има вярата, в него надеждата се проявява; Любовта, който има, вярата се проявява. А в него, който има вярата, надеждата се проявява; а който има надеждата, живота се проявява. Не може да се прояви вашата вяра без Любов. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата; а надеждата е майка на живота. А самият живот е туй, което ние обичаме. Сега това са ред думи. Без Любов тия думи нямат съдържание. Аз разбирам под „Любов", когато едно семе хвърлено в нивата почва да израства, и вие виждате неговите краски какви са. И благата, които то съдържа. Но ако нямате Любов, посято семето на камениста почва. То няма да израстне, и няма да даде никакъв плод. Та не е в сухата вяра. И туй вярване е суха вяра. Във вярата винаги се подразбира следното: Срещнеш едно голямо противоречие но по какво се познава човекът на вярата? На един учен математик дайте му една трудна задача, и той ще я реши. По какво се познава един силен човек? Най-силните товари му се дават на него. Големите чували се дават на силните. По големите чували се познава силния човек. Вие преди да сте дигнали чувала, ще кажете: Аз имам вяра. Но вие нямате вяра. Я дигни чувала. Аз от чувалите ще разбера, от мъчнотиите, които вие претърпявате, ще разбера, до колко вие сте силен човек. И не само аз ще разбера, но и аз като минавам през мъчнотии, и вие като минавате през мъчнотии, ще познаем, колко сме силни.

Мен ми разправяше един български полковник, като бил на Солунския фронт. Един генерал по-сръчен насърдчавал войниците. Казва: Напред войници! По едно време почнаха да ни обстрелват англичаните, и мен почнаха да ми треперат дрехите и челюстите, казва полковника. И казвам; Г-н генерал, как сте? Но на генерала и на него му треперат челюстите, но казва: Г-н полковник, много добре! Какво добре? Гранатите пукат! По едно време и двамата се скрихме. И ако не бяхме се скрили, и полковника и генерала отидоха! Не. Генералът не трябва да се крие, и полковникът не трябва да се крие. Щом се криеш, в тебе твоята вяра е слаба и твоята надежда е слаба. Не че е лошо човек да се скрива, но ако всичкият живот седи в криенето, е една игра. Ще се скриеш, докато те намерят. А като те намерят, какво ще правиш тогава? Щом те намерят, тогава почва другата задача. Туй, което хората правят, някой път онези в училището. Пък учителят като влезне, тези гимназиалните ученици, учителят ги поглежда, и по движението на учениците той ги знае. И гледа някой ученик, той горкия се свива да не го изпита учителят тогава, а той извади тевтерчето си, и каже: Я ти там! Няма да намери някой, който знае, а ще намери вас, някой, който не знае. А той ще каже: Днес ли трябваше да ме намериш мене, аз вчера си знаех урока, не можеше ли вчера да ме дигне, а днес. Та бележката ми да е такава. Не търси той от даровитите ученици. Даровитият ученик всякога трябва да бъде готов.

Всичките изпити в живота трябва да се издържат. Ще кажеш, като плачеш? Ако плачеш, плачи на свят, както се плаче; че Някои от вас, вие не знаете да плачете. Разправяше ми една ученичка от Софийската гимназия; тя не си знае урока, иска малко да заблуди учителя си, та казва: Няма сълзи та почнах да си мажа очите с плюнка, да види учителя, че съм плакала. Е, втори път, казва учителя, като си научиш урока, ще те вдигна. Много очи има намазани с плюнка. В духовния свят плюнките не помагат. Плюнката помага но при яденето. Да, ако не намажеш онази храна, която ти дъвчеш, ще ти бъде зле на стомаха. Ако намажеш хубаво тогаз добре. Ще намажеш очите си с плюнката на очите. ТЕ сълзите са плюнката на очите. И ако плачеш, плачи на свет. Тези сълзи имат значение. После, музикално плачи. Аз съм слушал мнозина като плачат, пък не знаят как да плачат. И тогава ми разправя един наш приятел. Той беше Петко Гумнеров. Отивам, казва, на едно място, пък викнало, креснало детето, не може да млъкне. Бащата го утешава, майката го утешава, плаче то плаче! Няколко часа плаче какво да правим? Той казва: Оставете на мен сега. Влиза Петко при това дете, гледа го, то турило ръцете, и плаче. Петко и той си турга ръцете на очите и той плаче. Това дете плаче, и той реве. И по едно време детето казва: Бе, много плачеш! Биха ли те тебе? И спира се тогава да плаче. Та казвам сега, то вижда себе си. На това дете му обръща вниманието, като слуша, че онзи плаче; почва детето да мисли, казва: Аз зная, защо плача, а този коскоджа мъж човек защо плаче? Този възрастен човек какво има да плаче? Та работата е там това дете в плачът намира една утеха. То е едно състояние смяна на чувствата. Когато човек минава от едно сухо състояние в едно влажно състояние, от една коравина, от една неразбранщина в живота, плачът ще дойде като едно последствие. Като поплаче човек ще стане по-мек. Като не плаче човек, казват: Корав. Да престанат сълзите. Не. Сълзите са за човека едно благословение. И не съжалявайте вие, че плачете. Защото при всеки един плач, се мият вашите очи. И вие ще виждате по-ясно. Ама не да плачеш няколко часа. Разбирам един плач от една минута, от две минути, от пет минути, от 2-3 сълзи да потекат от очите, туй разбирам. А Целият ден да плачеш. Това няма смисъл. Щом се омият хубаво очите ти, прозорците ти, щом съзнанието ти е просветлено, плачът вече е постигнал своята цел Та казвам, вие не утешавайте в този случай. Поне не утешавайте. Например Петко не му казва на детето: Не плачи, не безпокой баща си и майка си, че то е срамота! И той почва, и той като него да плаче. Ти като влезеш при един скърбен човек, не отивай да го утешаваш, ами викни и ти да плачеш заедно с него. Той за каквото плаче, и ти като него викни с него заедно.

Та законът е следующият. Когато се изучава характера на Христа, не да се спрем върху туй, някой път може да разсъждаваме: Нямал ли е Христос сили? Защо е трябвало Той да вземе участие в тази скърб? Ти, казва, готов ли си да страдаш? Тъй само не минава, и мен ако ме заковат така на кръста, то ще има страдания! Не мислете, че няма да ви заковат. Най-малко един път в живота ви ще ви заковат. И все трябва да има един, който да ви снеме от кръста. И ако мислите, че няма да ви заковат, вие още не познавате тази опитност. И тогава сте забравили вашата опитност. Туй не трябва да ви плаши. Христос се моли за онова положение: Ако е възможно да мине тази чаша, ако не - да бъде Твоята Воля! Някои неща могат да минат, но Някои няма да минат. И има ли Христос да съжалява, че Той едно време е страдал. Той ни най-малко не е страдал. Христос след своите страдания казва, до тогава нямаше вяра в Него, но след като мина през тази опитност, казва: Сега ми се даде всяка власт на Небето и на Земята. Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. И тази власт ще бъде и с вас.

Та аз обичам някой път да видя, които плачат. Има защо да плачат. Според мен за какво трябва да плачете? Че са го били? Не. Всяка вечер като се върне човек, да плаче, че не е направил едно добро. Не да плаче, че е направил една погрешка. За туй ни най-малко не трябва да плаче. Но да плаче, че не е направил едно добро. Че е изгубил едно условие. И като плаче, той ще поправи своята погрешка. Ти не съжалявай, че си направил една погрешка. Съжалявай, че не си направил едно добро. Ти не съжалявай, че омразата е дошла при тебе. Но съжалявай, че не си проявил Любовта. Ти не съжалявай, че си станал безверник, но съжалявай, че не си проявил вярата.

Положителното дръж. Защото животът е един голям изпит. Защото онзи, когото ти любиш, той ще те изпита. Мислите ли че един учител, който люби своите ученици, които не ги изпитва, че той е спечелил нещо? В изпита ученикът придобива нещо. Учителят ще дигне някой път някой ученик, ако не знае, нищо няма да му каже, и бележка няма да му тури. Но при всяко дигане, се образува една връзка. Образува се една вътрешна връзка между Бога и нас при всяко изпитание, което ние минаваме. Всяко изпитание е връзка. Това са връзки. Без изпитания не може да има връзки между нас и Бога. Нямаме тогава връзка. Следователно, големите изпитания, това са вътрешни връзки, които ни свързват. И ние уякваме. И тогава Любовта на Бога ще се прояви. Защото, при големите мъчнотии, ако ние не можем да издържим? В нас има някой, който може да издържи. Че Христос беше с Петър, Той знаеше, че Петър ще бъде поставен на един изпит, и няма да може да си издържи изпита. Христос едновременно държа с Петър своя изпит. Христос държеше матура, и след туй Петър го скъсаха. Тъй като го хванаха с един въпрос казаха му: И ти си Негов ученик. Не, не съм. Никак не познавам Този човек! То е матурата! И Христос му каза: Петре, ти миналата нощ ми казваше: Няма да се отрека, ако и всички да се отрекат от Тебе, то аз, Петър няма да се отрека! И като го погледна Христос, дойде му на ума, и стана му ясно на Петра. И излезна от вънка и плака! И Петър казва: Не можах да проявя Любовта си. Какъв страхливец съм аз! Питам, от там кат е излязъл Петър, къде е отишъл? Понеже Петър значи, камък. Къде отиват камъните? Апостол Петър, който е камък на христианската църква, той показваше, какви бели ще има той, на главата му ще дойдат. Той на крайъгълен камък ще стане. Че ще спорят с него, в коя църква трябва да бъдат верни? Дали в Християнството, дали в католическата, православната или евангелската църква са правите църкви. И сега не питат: Дали си ти християнин, обичаш ли Христа? ТЕ питат, ти в църквата вярваш ли? Ако идеш в католическата църква, там казват: Ти в папата вярваш ли? И като идеш в евангелската църква, не питат: Вярваш ли в Христа, но в Евангелието вярваш ли? Значи, днес едни вярват в църквата, Други в папата, а трети в Евангелието. А къде е Христос? Той е Петър, който се отрече. И като го погледна Христос, казва: Та вие нали сте онзи папите. Та Петър трябва сега да учи всички тия хора.

Сега да се върнем, тези са минали неща. Не искам да ви навеждам на Някои неща, които може да ви съблазнят. Запример аз не поддържам онова възпитание: Казват на детето, няма да крадеш! Че аз го турям тогава в пътя на кражбата. Аз ще остава детето в градината, нека да се прояви, да краде. Няма да му кажа: Да не краде. Това е, което Бог направи на Адам, тури го в градината, и го остави да краде. И го остави да види, дали ще краде? Опита го Господ. Та казвам, ще му кажеш: Туй няма да правиш, и ще видиш, докъде е достигнало. И на вас казвам сега, ако малките страдания не можете да носите, какво ще стане с големите като дойдат? Та помнете малките страдания са предвестници на големите, които ще дойдат. И вие казвате: Ела зло, че без тебе по-зло. Малките страдания са предвестници на големите страдания. А големите страдания са предвестници на малките блага. А малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътят, по който ще минете. Този е истинският път. Ако искате да знаете. Ако искате да знаете във вашия живот растете ли вие или не? /Учителят затваря Библията/.

Ако ни постават сега на един изпит, на онзи изпит, за който се говори в Евангелието: Да се отрече човек от себе си, от всичко да се отрече по всичките правила, знаете ли, колко мъчно може да се издържи на изпита? В къщи може да бъдеш и да не бъдеш най-възлюбленият. Ако в къщи всички нямат доверие в тебе, ако онова, което говориш на хората, не вярват в него, ако трудът ти не е оценен, ако твоите мисли не се оценяват, ако чувствата ти не се оценяват, ако работата ти не се оценява, знаете ли колко мъчно се живее? Какво трябва да правиш тогава Какво трябва да прави сиромахът за да се подобри неговия живот?

Три неща са потребни. Най-първо човек трябва да стане богат, и хората ще изменят своето отношение към него. На второто място, сиромахът да стане добър; на трето място, сиромахът да стане умен. Ти щом си сиромах, три неща ти трябват. Богатство, доброта и знание, умение, знание е туй.

Е, какво трябва сега на богатия? Щом си богат, на богатия трябва Любов, трябва вяра, трябва Надежда. Това е естествено положение. На сиромаха му трябва Богатство, Доброта и Знание, Умение, а на богатия му трябва Любов, Вяра и Надежда. И сега казвам на онези от вас, които сте сиромаси, не ви зная, какви сте богати или сиромаси? Но ви казвам, който е сиромах, трябва му богатство, трябва му доброта, трябва му знание! Онези от вас, които сте богати, буржоа, трябва ви Любов, трябва ви вяра, трябва ви Надежда. Вземете думите богат си, буржоа, пролетарий или сиромах, то е едно криво разбиране. При ония положения, при които ние се намираме, сиромашията нищо не разрешава, ако ги нямаш тия неща; и богатството без Любов, без вяра, без Надежда, и то нищо не разрешава. А сиромахът щом има тия качества, които аз турям, - богатство, доброта и умение, тогава сиромасите хора са на място.

И казвам сега, всички се съюзете с Христа, и вървете по Неговия път. Не че не вървите, вие вървите, но се колебаете. У всинца ви има едно колебание вътрешно. При мен идват Някои, казват: Не искам да умра! Казвам, защо не искаш да умреш? Е, не съм готов. След 10 години, този го гледам, той пак казва: Не искам да умра! Защо? Пак не е готов. Някои след 20 години ги срещам, пак не са готови да умрат. Наближи той 80, 85 години, пак казва: Не съм готов, иска ми се да поживея още. Казвам: На 85 години сте. Ти следваш в училище, и не си готов да излезеш из училището на вънка. И вече крайният предел е до 120 години. След 120 години има изключение. При всички изключения, след 120 години всеки трябва да напусне това училище. И като напуснеш едно училище, ще влезнеш в друго училище. Или работата ти е една вътрешна смяна. Защото трябва да се смени състоянието. В обикновения живот, ние тук изгубваме смисъла на живота. И в обикновената Любов човек изгубва смисъла; и в обикновената вяра, Надежда и във всички обикновени неща, човек изгубва смисъла на живота. И трябва да влезем в необикновеното, или в това, което само по себе си не се изменя. Или аз наричам необикновеното, това е великото, и промените, които стават там, то не се изменя. То е туй, което носи в себе си всичките блага. Като казвам, че Бог е Благ, подразбирам, че Бог има всичко онова, от което ние се нуждаем. И няма нищо, което да изменя Неговото Естество!

Сега онази опитност, имате вече една набрана опитност богата; имате достатъчно знание, имате и достатъчно добродетели. Остава сега само закона на проявлението, да се проявите! Единственото, което не знаете, вие още не знаете, как да се проявите. Аз някой път забелязвам, някоя мома иска да се прояви, дошло е времето да прояви Любовта, а не знае, как да се облече. Три, четири рокли е направила майката. Някои имат само една рокля, а тя има 3 - 4 рокли, та облече тя едната, другата, третата, и не знае, с коя ще се хареса. Аз ако съм една мома, най-първо ако искам да се харесам, ще се облека в една дреха с зелен цвят. Ако не ме харесат, ще се облека втората рокля с жълт, златист цвят. Ако и тъй не ме харесат, ще се облека със син цвят, ясно син. И най-после ще се облека с белия цвят. И ако и тогава не ме хареса: Е, какво ще стане? Ще му запаля чергата. И според мен, щом кажат, че му е запалена чергата, той вече нито зеления цвят е харесал, нито жълтия, нито синия нито белия, тогава чергата гори!

Четири начини има, по които ние може да се проявим. И като дойде горенето и то си има място! И като се запали чергата ти, тогава всичките ония правила на миналото, трябва да се изгорят! Има неща външни, които не зависят от нас. Но в нас има едно вътрешно недоволство. Всеки в себе си има едно вътрешно недоволство. Някой път каквото и да направиш и във вярата си, и в Любовта си, все усещаш, има нещо, което те гложди. Много малко е то, както в очите като влезне нещо, и насълзят се очите, че си недоволен. Е, то е, което трябва да се премахне сега. Да знаеш, как да се проявиш. Зеленият цвят, ще кажеш на света, че богатство трябва. Жълтият цвят, ще кажеш, умен трябва да бъдеш. Синият цвят, значи, Истината ще обичаш. А белият цвят, че трябва да ходиш в чистотата и да я носиш. И тогава ще му запалиш чергата, че да гори! И ако при всички тия цветове, не ме обича, ще му запаля чергата, за да гори. И ако ме попита моя възлюбен, защо ми запали чергата? Ще му кажа: За да станеш богат! Защо ми запали чергата? За да станеш умен, за да обикнеш доброто. Защо ми запали чергата? За да станеш чист! И тогава тури коритото, и пери! Най-първо ще започнете с тия 4 работи. И Христос казва най-после, понеже не Го разбраха, огън дойдох да запаля. Ако този огън се запали? Какво иска да каже? Да запали чергата! И ако огънят дойде, ще Го разберат! И всичките хора сега горят! Защо? За да станат богати, умни, добри, истинолюбиви, да станат чисти. Затова нека мине Светът през страдания, и да придобие тия Добродетели. И няма какво да го съжалявате. Ама да се изпълни Волята Божия, и със света и с нас. И да влезем в Царството Божие, и да живеем с Господа заедно ! /Амин/

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/ 6. 15 ч. с.

На поляната упражненията.

НАГОРЕ




placeholder