НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Концентриране на човешкия ум

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, аз, ум, всички, наука, можеш, неразположен, бъде, сърце, мисли, млади, стар, живот, знаеш ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Февруари 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Пишете за другия път върху темата: „Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце“.

Днес ще ви говоря върху концентрирането, съсредоточаването на човешкия ум. В съвременната култура на хората липсва съсредоточаване. С каквото и да се занимават хората в ума си, те нямат постоянни величини, на които да разчитат. Разсеян е човешкият ум. Например, всички науки, които съществуват, са само за развиване на човешкия ум и са все на физическото поле. Понякога път говорят за окултни науки, но те влизат в съвсем друга област. Вземете математиката, например; какво отношение има тя към физическия живот? Към физическия живот тя има отношение на изчисление. Какво е отношението на физиката, на химията? Един учител попитал свой ученик: „Я, Драганчо, ми кажи каква наука е геометрията?“ Оня казва: „Учителю, геометрията е наука за сполука“. И право е – без геометрия няма сполука

Вие влизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с нея, но в действителност вие от нея малко знаете. Защото, ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника, как ще разбираш окултната наука? Тя е съвсем отвлечена. Вие имате едно вътрешно понятие, едно чувство, което определя отношението ви към дадена наука. Всяка една наука си има едно чувство, на което почива, и ти чувствуваш в себе си знаеш ли нещо, или не знаеш. Например, за да бъдеш метеоролог, трябва да имаш едно чувство, чрез което ще знаеш кога ще се развали времето, кога ще има вятър, дъжд, кога ще има сняг. Не само това, но ти можеш да имаш в себе си един сеизмограф и да знаеш кога ще стане земетресение. Също можеш да знаеш кога ще има промени на Слънцето – ще има ли петна или не. Ти чувствуваш тия неща, но тия ваши вътрешни чувства не можете да ги разберете. Да кажем, някой път вие сте неразположен, а всъщност това е едно налягане върху кръвообращението отвън. Различно е налягането, когато времето е влажно или сухо. Когато времето пък е бурно, имате пак специфично налягане, което е неустойчиво. Следователно това песимистично настроение се дължи на времето. И когато някой е крайно неразположен, налице е едно съвпадение на неговото неразположение с външното налягане. Някой път се случва, че паднете. Като не разбирате закономерните отношения, които съществуват в известно налягане, него ден вие не вземате в съображение, че няма да можете да ходите свободно. Например, ако се вдигнете във въздуха като птица с крила, какво трябва да правите? В това отношение птиците знаят повече от човека как да хвъркат. Или ако влезете в морето и искате да се гмурнете надълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека. Понякога вие подценявате птиците – те са много учени същества, специалисти. Също и рибите са специалисти в спусканията на тия дълбочини – имат знание като водолази да слизат на най-голяма дълбочина, понеже могат да живеят там. Човек е изгубил туй познание, което рибите имат, и ако слезе там, ще се задуши.

Сега, да се върнем на темата: вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с нея. А помагало на интуицията е вътрешното чувстване на нещата, усетът. Всички те са спомагателни средства за изучаване. Това, което ви казвам, е теория. Мислете върху него, а не го навивайте на пръста си.

Ако изучавах музика, за да имам яснота на тона, най-първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите. Ако искам да дам съдържание на тона, ще упражнявам втората фаланга на пръстите и ако искам тонът да има изражение, ще упражнявам третата фаланга на пръстите. Музикант, който не разбира този закон, няма да знае да пее както трябва. Той ще пее, но тонът му няма да има никаква форма, няма да има съдържание и няма да има изражение. В тона ще има нещо празно.

Нещата, които Природата е създала, не са произволни, а си имат предназначение. Сега, ако човек с протегнати ръце и крака се завърти около пъпа, ще образува един кръг, а ако свие ръце и крака си и се завърти, ще образува една елипса с два центъра. Сега вие сте в едно елипсовидно състояние. И силовите линии, които излизат от двата ваши центъра – от центъра на вашата симпатична нервна система и от центъра на вашата мозъчна система, се пресичат по различен начин и разни отсечки образуват. Например, на млади години се чувстваш по един начин, а на стари години се чувстваш по друг начин; на млади години мислиш по един начин, а на стари години мислиш по друг начин. Всеки мисли различно, но за да мислиш, най-първо трябва да имаш една постоянна величина, т. е. трябва да схващаш нещата право, трябва да ги проучваш.

Например, какво понятие бихте имали за Любовта, ако не я чувствате, а само с ума си я схващате? Какво понятие ще имате за Истината или какво понятие ще имате за Мъдростта, ако само вашият ум работи? Мъдростта има постоянна величина, т. е. има нещо, с което трябва да ви е ясно какво нещо е тя. Щом говорим за Мъдростта, ние подразбираме Светлината, от която нещата стават ясни. Щом говорим за Любовта, ние разбираме Живота, разбираме движението, което чувстваме. В Живота чувстваме приятни и неприятни неща. Някой пита какво нещо е Истината. Ти трябва да живееш в Истината, понеже, живеейки в нея, ще бъдеш свободен. Извън Истината няма да бъдеш свободен. Ако не живееш в Истината, нямаш Свобода – Истината носи Свобода. Ако умът ти живее в Истината, той ще бъде свободен; ако сърцето ти живее в Истината, то ще бъде свободно и ако волята ти живее в Истината, тя ще бъде свободна. Който живее в Истината, той ще бъде свободен. Свободен ли си, няма да кажеш, че това е възможно, а онова е невъзможно. Всичко е възможно, но всяко нещо има свое време.

Понякога вие искате да постигнете всичко. Добре, може ли един певец да изпее наведнаж ария, която е дълга няколко минути? Някой път искаме да разбираме всичко. Това е невъзможно, защото Животът е музика и изисква да пееш дълго време. Някои мислят, че може да се отделят от Живота и казват: „Аз искам да чувствам всички работи“. Младият не може да има живота на стария. Даже старите, които в миналото са живели живота на младите, и те са изгубили нещо и сега знаят нещата половина. Сегашните стари, когато бяха млади, знаеха едно нещо, а младостта на сегашните млади е друга, не е като на старите. Следователно, вие, младите, когато остареете, няма да бъдете такива стари като сегашните, други стари ще бъдете. Младите, които ще дойдат подир вас, и те ще се различават. Има едно постоянно различие. А ние мислим, че ще бъдем като сегашните стари. Няма да бъдете като тях. Съберете старите дори от една възраст и ще видите, че опитностите им са различни. Кажете ми вие, когато остареете, какви ще бъдете, какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода? Старият човек е онзи, който може сам да си запали свещта, който може сам да си донесе вода, който може сам да се храни. Стар човек е онзи, който никога не пъшка, който върви по права линия. Казвате: „Ще остареем“. Хубаво, но когато остареете, сами ще си палите свещта, сами ще имате светлина и ще бъдете свободни. Старостта подразбира Свобода в Живота. А сега в проявяването на стария човек хората разбират, че той има нужда младите да го гледат. Ами че младите пък имат нужда старите да ги гледат. Кой кого гледа – младите ли гледат старите или старите гледат младите? При сегашните условия на живота старите гледат младите. Но сега заблуждението на старите е там, че те казват: „Когато остареем, младите ще трябва да ни гледат“. Какво трябва да направят младите в замяна на туй, че старите са ги гледали, когато са били деца? Например, имаш един приятел, който те целува. Какво трябва да направиш, и ти ли трябва да го целунеш? Две целувки не правят една добродетел. Една целувка е на място, но щом и двамата се целуват, не е на място. Единият трябва да целува, другият трябва да пасува – нищо повече. Щом и двамата се целуват, те не разбират целувката. Сега, малко противоречие се яви във вас, нали? Ако вие отидете при една круша и я обикнете, питам ще дойде ли и тя с вас да ядете заедно? Вие ще вземете от плода й и ще ядете, а тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма да направи това, което вие правите, т. е. няма да обядва с вас. Тя не обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви.

Сега, какво заключение може да направите? Вие считате, че ваши приятели са ония, които ядат и пият с вас, които в даден случай мислят като вас. Питам: от тия приятели, които мислят като вас, колко са останали? Колко приятели имате, които ядат и пият с вас и на които можете да разчитате? Тогава какво трябва да правим? Сега, да вземем целувката на човека. Какво разбирате под думата „целувка“? Когато целуваш, можеш ли да говориш? Целувката е един начин да мълчиш. Когато целуваш, ти ще мълчиш, пък другият ще ти предава един урок. Майката ли първо целува детето или детето майката? В Природата как е, как мислите? Целувката е едно средство, едно качество на съзнанието: разбирането на един предмет е целувка. Следователно, тя е онова, което разбираш и обичаш, т. е. целувката е един духовен опит. Онова, което опитваш, трябва да ти е близко. Не можеш да опиташ неща, които са далечни. Можеш да опиташ само близките неща, в които съзнанието е пробудено. Когато съзнанието на другото същество е пробудено, вие можете да имате контакт и тогава вече се образува запознанство и приятелство.

Сега, трябва да се освободите от заблуждението да мислите, че много и всичко знаете. Вярно е, не отричам, че в дадения случай ти носиш шише с едно кило вода и казваш: „Аз имам всичката вода, която ми е потребна за днес“. Заблуждението е в това, че тази вода ще ти стигне за един ден, а за следния ден ти пак трябва да идеш да пълниш шишето. Много пъти трябва да изпразваш това шише, а това, което се празни и се пълни, не показва, че има всичкото знание. Ти имаш достатъчно знания и мислиш ли, че когато целунеш един твой приятел, ще знаеш всичко? Не, не можеш, ти си направил само една връзка. Целувката е връзка, която се прави в Духовния свят. И ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена неправилно, последствията могат да бъдат лоши.

Сега, в какво седят лошите условия? Например, ти влагаш парите си в някоя банка и мислиш, че си се осигурил, но тази банка фалира и парите ти отиват. Не правете влог не на място. В Природата всяко нещо, което правите, трябва да бъде разумно. Всички неща трябва да бъдат разумни, за да бъдат те величини, на които всякога можете да разчитате. Всяка една постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е основана на този закон, трябва да се изправи.

Сега, понякога има известни начини за наблюдение, въпреки че Природата е скрила неговите обекти. Това се доказва, ако вземете локализациите на всички центрове в главния мозък. Представете си, че направим отвор на главата там, където е религиозното чувство; после направим отвор там, където е центърът на причинността; после направим два отвора отпред на челото, където е центърът на разсъждението; после направим два отвора отстрани на главата, където е центърът на инициативността; направим два отвора над ушите, където е центърът на гнева или пробием два отвора на малкия мозък. Какво ще забележите? – Щом човек стане религиозен, мозъкът ще се надигне четири-пет пръста нагоре там, където е центърът на религиозното чувство; щом човек престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак надолу. Щом човек започне да мисли и разсъждава, мозъкът ще се надигне отпред на челото като два рога. Щом се влюби човек, веднага отзад ще му се появят две издатини. И вие ще разберете, че една млада мома се е влюбила, щом има отзад два рога. У онзи, който дава милостиня на хората, ще изскочат два рога на мястото, където е центърът на милосърдието. И когато видите такъв човек, вие ще кажете: „Защо са тия рога?“ Питат някого: „Тебе рога израснаха ли ти?“ Трябва да растат рогове, ако не растат, не можеш да станеш човек. Трябва да имаш не един, но стотина рогове трябва да имаш. Обаче, над тях Природата е турила един капак, така че рогът не може да излезе навън. Това е, за да не се възгордее човек, за да може да мисли по-правилно. Инак, човешкият мозък щеше да бъде изложен на големи сътресения. Сега роговете са скрити. Те са големи рогове и малки рогчета. В мозъка има такива малки рогчета. Някой път роговете стават така големи (някои хора имат такава опитност) и толкова твърди, че пораждат такова напрежение, от което черепът на човек се разпуква. Тия рогове притискат черепа и го раздвояват.

Та сега, имате цял един свят за изследване, а вие седите и мислите какво да правите. Имате една мисъл да свършите училище, да вземете диплома за гимназия или университет, след туй да ви назначат някъде за чиновник или военен да станете. Хубави работи са те, но след това започвате един еднообразен живот. Питам: след като сте били двадесет години инженер и сте измервали земята, какво сте придобили? Вземете една специалност, каквато рибите са придобили, или една специалност, каквато птиците са придобили! Например, конят е специалист в бягането, бяга повече от мен и аз не мога да се надбягвам с него. В това отношение той знае повече за бягането, отколкото мен. Някоя птица пък знае повече и от коня, защото тя хвърка.

И така, вие сега ще изучавате окултната наука. Тя е наука, която говори за правилния живот. Например, вие сте изучавали физиката на сърцето, вие сте изучавали физиката на ума. Трябва да разбирате качествата и свойствата на вашия ум, трябва да разбирате качествата и свойствата на вашето сърце. Например, какво е първото свойство на вашето сърце? Ако вземете физическото устройство на сърцето, нали то има две подразделения, които се делят по на още две части. В едната половина имате артериална кръв, в другата – венозна кръв. Значи, в сърцето имате лошо чувство и това е венозна кръв. Добрите чувства са артериалната кръв в сърцето. Някой казва: „Защо съм неразположен?“ – Венозна кръв имаш. Трябва венозната ви кръв да мине през белите дробове, трябва тия чувства да минат и да се преобразят. При това, вие всеки ден трябва да се храните и в чувствено отношение. С каква храна храните сърцето си, какво меню му давате? – Меню на милосърдие, меню на вяра, меню на надежда, на приятелство. Може да му дадете Любов към Бога – това е най-богатото меню. А какво меню ще дадете на вашия ум? – Музиката е храна за ума. Ако нямаш музика, не можеш да храниш ума си. Наблюденията, които правите в обективния свят, са обикновена храна за човешкия ум. Следователно, когато в училище мислим, ние фактически храним своя ум. От храната, която ще дадем на ума си, зависи неговият успех.

Сега, това влиза в стълкновение с вашите сегашни разбирания. При сегашното самовъзпитание ние казваме, че човек трябва да живее добре. Ти не можеш да живееш добре, ако не знаеш да храниш ума си. Да мислиш значи да се храниш. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не знаеш да храниш сърцето си. Да чувстваш добре – това е хранене. Чувстването е хранене. Ти не може да бъдеш добър, ако не постъпваш добре. Добрите постъпки са храна на човешката воля. Твоята воля не може да укрепне, ако не я храниш. Всяка една добра постъпка е укрепване на човешката воля. За да укрепне волята ти, трябва да я храниш. Волята ти е като един лост за теб. Ако нямаш възпитана воля, не можеш нищо да постигнеш в Живота; ако нямаш възпитано сърце, нищо не може да постигнеш; и ако нямаш възпитан ум, нищо не може да постигнеш. Тези неща са потребни на човека. Един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля – това е завършен процес на едно възпитание, което трябва да почива на един закон.

Сега, ще обясня нещо друго. Ти казваш, че обичаш еди кого си. Какво означава това? Онзи, когото обичаш, е свързан и ти дава храна или за ума, или за сърцето, или за волята. Той е като едно дърво и ти трябва да ядеш от неговите плодове. Така ще укрепне или ума ти, или сърцето ти, или волята ти. Ти казваш: „Аз го обичам“. Кой печели – който обича или когото обичат? Онзи, когото обичат, винаги губи, а онзи, който обича, винаги печели. Вие искате да ви обичат, нали така? Но всякога, когато ви обичат, вие ще губите. Всинца търсите да ви обичат, но трябва да имате положението на дървото – то е толкова търпеливо, даже има по-голямо хладнокръвие, отколкото Сократ. Сега вие се усмихнете и казвате: „Отлично е това дърво“. Ти го считаш за неразумно, но как може да ядеш плодове от неразумното, пък да ставаш разумен? Питам може ли глупавото дърво да те направи разумен? Не може. Не мислете, че онова, което мълчи, е глупаво. Ако вземете една съвременна грамофонна плоча и я турите да се върти, тя говоря. Когато тази проста плоча се върти, от нея излиза нещо разумно. Плочата е толкова скромна, че казва: „Не търси разумността в мен, тя е написана от еди кой си автор“. По същия начин всеки човек в света трябва да бъде разумна плоча, от която трябва да намерим реалността. Ако действително бяхте реалност, щяхте да бъдете една постоянна величина, но щом се изменяте, реалността седи другаде. Реалността седи във възпитаното ваше сърце, във възпитания ваш ум и във възпитаната ваша воля. Там седи реалността – извън онова, което виждате и знаете, и извън онова, което чувствате. Туй, което чувствате в дадения случай, показва една реалност, но последната е във възпитаното сърце, т. е. онова, което сърцето може да задържи, то е реалното. Онова, което минава през сърцето и не може да се задържи, то е преходна реалност.

Сега, вие говорите за концентриране. Концентрирането ще го придобиете във възпитанието на вашите клетки. Трябва възпитание на клетките. Когато се безпокоите за нещо, не вие се безпокоите, безпокоят се клетките ви. Например, безпокои се вашият стомах, понеже сте му дали храна, която не му съответства – безпокоят се клетките на вашия стомах, безпокоите се и вие. Или дишате нечист въздух – безпокоят се клетките на белите дробове, безпокоите се и вие. Или сте внесли в ума си една нехармонична мисъл – безпокоят се клетките на мозъка ви, безпокоите се и вие. Най-първо трябва да дадете хубава храна на клетките си и да учите техния език, така че всички да ви разбират и вие да им говорите. И щом започнат да протестират, веднага да ги запитате къде е погрешката. Те ще ви кажат и вие ще я поправите.

Да допуснем, че имате някакво неприязнено чувство. Представете си, че ваш приятел е счупил една ваша чаша, която ви е останала от баба ви и дядо ви. Какво трябва да правите? Защо тази чаша е ценна заради вас? Ако чашата на вашите баба и дядо е ценна, не е ли по-ценен вашият мозък, не е ли по-ценен вашият бял дроб, не е ли по-ценен вашият стомах? Ти отдаваш важност на една чаша. Питам тогава откъде падна чашата? – От вашата ръка. Тогава ще кажете на парчетата: „Съберете се на едно място и не се делете! Аз не обичам делението, всички ще се съберете на едно място!“ И тогава чашата ще бъде цяла. Ако чашата, която дядо ми е оставил, падне, тя трябва да отскочи, без да се счупи. Щом се чупи, тя ще ти причини беля. Задръж само тия чаши на дядо си, които не се чупят. Следователно, всяка една идея във вас, която се чупи, не ни трябва. Нас ни трябват идея, която се огъва и не се чупи, чувство, което не се чупи, и воля, която не се чупи. Нещата, които се чупят, ги турете настрани, те не ни трябват, те са временни. Постоянните неща ви трябват сега.

И така, използвайте опитностите, които имате. Аз, например, мога да примиря когото и да е от вас. Как ще го примиря? Да кажем, че двама души, които са сиромаси, се мразят, не могат да се примирят. Идва единият – давам му сто лева, идва другият – и на него давам сто лева. Идват двамата пак – пак им давам по сто лева. Така започвам да давам и на двамата, виждам действието на закона и казвам: „Ако ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам, но ако не ме слушате, и пет пари не ви давам!“ Е, нали ще се обичат тия двамата, когато им дам десет, петнадесет, двадесет хиляди лева? Направя ли им къща, създам ли им всички удобства, причините за омразата им ще се премахнат и тия хора ще се примирят.

Когато двама души не се обичат, има причини за това. От какво произтича сегашната омраза в света? Например, ако някой заеме мястото на друг, оня ще го намрази. Или ако един учен е заел мястото на друг учен, оня ще го намрази. Омразата е все за лични работи. Ти мислиш, че онова, което си желал, не си го постигнал, но се лъжеш. Онова, което ще постигнеш ти, никой не може да ти го отнеме. Светлината, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; храната, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; мислите, които са ти дадени, никой не може да ти отнеме. Ако мислите, че някой е взел вашата мисъл, лъжете се – ватата мисъл остава за вас, ако разбирате закона. Ако вземат мисълта ви, тя е счупената чаша на дядо ви – нека си я носят където искат.

Та питам сега какво е вашето верую. Вие казвате, че вярвате в Бога, а имаш неразположение на духа. Ако обичаш Господа, веднага туй неразположение ще изчезне, когато мислиш за Него. Щом мислиш за Него и това състояние не се променя, твоята вяра е слаба. Сега, да кажем, че искаш да опиташ дали си добър певец. Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца си и я подръж, после хвани втората фаланга и я подръж, после хвани и третата фаланга. Ако състоянието ти се измени, ти си добър певец. Ами че музиката е изкуство, дадено, за да можем да се справим със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля. То е спасително средство, което ни е дадено. При грехопадението човекът е изгубил своята музикалност и само няколко хиляди години преди Христа туй чувство се е пробудило в една музикална област. Трябва да турите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание. Да кажем, че сега искате да пеете, но се срамувате. Какво има да се срамуваш, като пееш вкъщи?

Какво трябва да носи тонът на вашата вяра? С кой тон трябва да започнете, как мислите? Кажете ми вашето мнение. Нищо, че може да направите погрешка. Кой цвят сега туряте на вярата? Нали ясно синия цвят? Понеже небето има син цвят, когато повдигаме очи нагоре, този цвят въздейства за усилване на вярата. Тогава с какъв тон трябва да започнете, за да се образува вярата ви?

Сега, аз бих желал някой да се поразсърди. Когато човек се сърди, какви гримаси прави? Или когато искате да изкажете пренебрежение, да покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите? Кажете, вие сте специалисти по това, аз го приемам за наука. Например, някой казва: „Аз не искам да зная нищо за него!“ Той говори едно, но разбира друго – не иска да знае нищо за него, пък постоянно го държи в ума си и дето седне, все за него говори. Това не го разбирам: казва, че не иска да знае нищо за него, пък все за него говори. Казвам му: „Понеже ти не искаш да знаеш нищо за него, пък аз се интересувам, искам да зная за него“. И той започва да ми разправя все отрицателни страни, а аз превръщам тия величини. Той навсякъде е турил отрицателния знак „минус“ и аз му казвам: „Много добре, изваждай, изваждай!“ И когато той извади всичко, аз вземам и събирам, събирам. Той изважда, изважда, остава с празна торба, а аз напълвам торбата, туря я през рамо и тръгна. Кой печели – който изважда или който събира? – Който събира. У вас има един човек, който изважда, и друг, който събира. Този, който изважда, казва, че не се интересува, че не си струва да се живее. Той говори и започва да нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че нямал пари, тялото му било хилаво, нямал какво да яде... Той все изважда нещата. А ти ги вземи, събери ги, тури ги в торбата и му плати нещо. Какво трябва да му платиш? Все ще му дадеш нещо.

Един адепт срещнал един обезсърчен ученик. Ученикът казал: „Дотегна ми, не искам да живея!“ Адептът го завежда в стаята си, където имал една голяма боа, пуска я и тя започва да гони ученика. Онзи хукнал да бяга и след като се наместил умът му, казал: „Слава Богу, че се избавих, струва си да се живее!“ Нещастията в света, това са нещастията на този ученик. Вие сте се обезсърчили, но тогава ще дойде някоя змия. Змията учи човека на ум и разум. И когато се уплашиш, ще искаш да живееш. Ти си турил в живота си едно препятствие, което не съществува. Понеже не мислиш, понеже не чувстваш правилно и не си концентриран, ти си турил неща, които не съществуват. Например, мислиш какво ще бъде с теб след двадесет години. След двадесет години ще бъдеш точно това, което си сега. –„Ама след двадесет години ще бъда ли ученик?“ – Ще бъдеш точно това, което си сега. Ти предполагаш неща, които не знаеш. За да познаеш какво ще бъдеш след двадесет години, трябва да имаш интуиция. Без интуиция ти нищо няма да знаеш и ще предполагаш това, което не е, което никога няма да стане. Например, ще предполагаш, че нищо няма да добиеш, а след двадесет години ти ще постигнеш тия неща.

Сега, да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите? Кажете си вие мнението. Сега вие се стеснявате, че другите знаят повече. Знаят толкоз, колкото и всеки от вас, само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Другите са изпитна комисия, но и те знаят толкова, колкото и вие.

Сега, вие всички сте смели, нали? Но ако целият салон започне да се руши, всички ще излезете от него. Значи, във всички има една предпазливост.

Сега ще ви кажа по какво се отличава младият човек от стария: младият слиза, старият плува; младият е по-смел и иска да се качва; и старият има желание да се качи нагоре, но иска с аероплан – старият никога не разчита на краката си. Виждам един стар човек да казва: „Аз ходих на Мусала. Казвам, че съм ходил на Мусала, пък не съм. Когато мисля идеално с ума си, аз вярвам, че съм ходил и разправям на хората, че съм ходил – гледал съм Мусала на картина, мислил съм, че съм ходил, но краката ми не държат“. Старите много обичат да се качват с ума си, а пък младите се качват и с краката си, т. е. старите ходят с ума си, а младите – с краката си. Старите обичат да плават, защото да се плува по водата е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича аероплан или някой кон, или въобще нещо да го носи – той обича удобството. Когато обичате удобства в живота си, това са качества на стария човек. Той казва: „Важното е концентрацията“. Не че положението на стария е лошо, но едновременно трябва да знаем кога сме млади и кога сме стари. Щом слизаш и се качваш с краката си, ти си млад – благодари на Бога. Щом си стар, искаш да ходиш с аероплан. Старият разбира какво нещо е водата. Аз съм виждал стари хора, които пращат някое дете да им донесе вода от най-хубавата чешма. Старият човек разбира качествата на водата.

И така, трябва ви концентриране. Даже когато една мисъл ви безпокои, трябва да можете веднага да се концентрирате и да работите.

Как бихте изпели думата „младост“? На младостта най-първо ще турите „“ , което показва качване. След това има слизане и после – пак качване. Ще се качиш горе и ще натовариш коня си – буквата „м“. Когато пеете „младост“, най-първо трябва да има качване, после – слизане и пак качване. (Учителя пее думата „младост“) Слизам долу в кладенеца (Учителя пее с постепенно понижаване на тоновете). Как ще изпеете: „Едно време аз бях първият ученик, що в класа стоях“? Я го композирайте. Понеже звукът „е“ е закон за размножение, трябва усилване. В думата „едно“ има единство и размножение. Тогава я изпейте думата „едно“. Как ще изпеете: „Едно и едно правят две“?

В концентрирането човек трябва да различава хармоничните чувства. Концентрацията трябва да отделя организираните мисли, които носят благородни качества, от неорганизираните, защото нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки. Не само нашите, но и неорганизираните мисли на хиляди поколения преди нас ни препятстват. И когато излезем, виждаме се в чудо. Ние сме пратени да организираме нашите мисли и всеки от нас може да направи това. При самовъзпитанието трябва да се организират мислите. И в религията, и в морала трябва организиране на човешките мисли.

Сега, вас ви е срам да изпеете думата „младост“ (Учителя пее думата „младост“ като един мъж, а после го пее, както би го изпяла жена). Какво e младост и старост? Старият трябва да пее. Вие понякога мислите, че не можете да пеете. Трябва да правите упражнения – пейте вътрешно в себе си, мислете и пеенето само по себе си ще дойде. Неразположен ли си, пей! (Учителя пее: „Колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен, колко съм неразположен, неразположен, неразположен, неразположен.“). Когато пееш така, неразположението ти ще мине. Когато пееш думата „неразположен“, тури запетая след частицата „не“ и ще стане „не, разположен“ (Учителя пее думата „неразположен“, изговаряйки поотделно „не“ и „разположен“).

Концентрирането на ума продължава живота – то е икономия в Природата. Концентрирането е способ да не хабим енергиите си безразборно и онова, което Природата ни е дала, всякога да го турим на време, да не харчим излишно. Например, имаш предмет, който не виждаш ясно – не се безпокой, мисли, че можеш да го разбереш. Може в дадения случай мозъкът да няма светлина, но щом дойде и най-малката светлина, нещата ще станат ясни. Човек трябва да работи – на всинца ви трябва концентриране. Не се спирайте, винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Във всяка отрицателна величина има нещо положително, от което да се ползвате. Сега пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът – всички те са такива отрицателни величина, в които ще турите една запетая. „Неверие“ – турете запетая след „не“ и ще стане „верие“. „Обезсърчение“ – турете запетая след „без“ и ще стане „сърчен“. В обезсърчението има нещо неразбрано, то е на физическия свят. Тогава развивайте в себе си вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта си към науката. Изслушвайте всичките учени хора – всички тия науки служат като метод за самовъзпитание. Ако човек изучава поетите или философите от древността, ще види, че са били все музикални хора. Ти не можеш да разбираш философия, ако не си музикален. Ако не си музикален, ти и поезия не можеш да разбираш, и химия не можеш да разбираш, и физика, и геометрия, и математика не можеш да разбираш. Във всички тия отвлечени науки има музика. Когато музиката дойде в геометрията, последната се преподава добре. Така, както се преподава сега, геометрията се преподава без музика.

В едно математическо отношение или в една геометрическа фигура всякога трябва да можете да турите живи сили. Например, на един триъгълник трябва да можете да турите бащата, майката и детето – това са живи сили, които функционират в него. Ако този триъгълник е равностранен, в него има правилни отношения; ако не е равностранен, има една малка дисхармония. Ако двете страни на триъгълника са равни, а третата е различна, това показва, че резултатите не са правилни. Казвам: нека вашият ум, вашето сърце и вашата воля да съставят във вас един равностранен триъгълник, където волята да служи на вашето сърце и на вашия ум, умът да служи на вашето сърце и на вашата воля, а сърцето да служи на вашия ум и на вашата воля. Това е закон: трябва служене – умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи и най-после – и волята трябва да служи. Това е едно самовъзпитание – човек да мисли, да чувства и да постъпва. Ако прави така, той ще може да се концентрира. И когато дойде една болка, ти ще можеш така да се концентрираш, че да я отделиш от себе си. С други думи, ще можеш така дълбоко да се концентрираш, че да изолираш болката в съзнанието си. Например, усещаш една болка в краката, която някой път е непоносима. Ако нямаш концентриране, много работи ще те плашат. Когато отиват да сдават изпит, много ученици нямат самообладание, плашат се, треперят. Много трудно е, когато човек сдава изпит. Онези даровити певци, които дават концерт, имат концентриране и макар да не могат да премахнат страха, все пак в себе си те имат едно верую. Казват, че всичко за добро ще бъде и тъй става.

Вие понякога казвате: „Какво сме придобили от окултната наука?“ Вие едва сте в преддверието на окултната наука и туй, което знаете от нея, е предисловие. Трябва да разбирате какво нещо е всяка днешна наука и едва тогава ще бъдете готови да разберете онази област на окултната наука, с която се занимавате. Понеже в света има известни области, за които човек не е готов.

Сега, кое е най-важното, кое остана в ума ви? Коя е основната мисъл, на която може да се спрете? В Христа имаше концентриране. Шест хиляди войници се подиграваха, цяла нощ Го изтезаваха, но какво концентриране имаше Той! Седеше концентриран, като че нищо не се отнасяше за Него. На другия ден Му туриха кръста да го носи, а Той беше пак концентриран – дойде до едно място и каза: „Не искам да го нося!“ В ума на Христа мина друго нещо. Христос има концентриране.

И така, когато дойде до изпитанията в Живота, човек трябва да има концентрация. Ако няма концентрация, тогава ще дойде падението. Всякога падението иде там, където няма концентриране. Щом се уплаши един ученик в училище, той забравя всичко, скъсват го и когато излезе, не знае нищо. Така че концентрирането трябва да се добие, то не е нещо, с което човек може да се роди. Той се ражда само с възможност да се концентрира и трябва да работи всеки ден за това. Ти трябва да възпиташ клетките си и да кажеш: „Ще ме слушате! Ако ме слушате, и аз ще ви слушам“. Трябва всички да насърчиш – краката ще насърчиш, ръцете ще насърчиш, очите, ушите, мозъка, каквото имаш – всичко ще насърчиш. Няма да внасяш никакви отрицателни мисли в ума си. Те ще дойдат, но ти ще ги отстраниш – ще ги отделиш, както рибарят отделя ония риби, които не му трябват, и ги хвърля във водата.

Мислете за концентрирането на човешкия ум, за концентрирането на човешките чувства и за концентрирането на човешките постъпки.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

13-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
26 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Съсредоточаване на човешкия ум

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, аз, ум, всички, наука, можеш, неразположен, бъде, сърце, мисли, млади, стар, живот, знаеш ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Февруари 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш.”

Имате ли тема? – Не.

Пишете за другия път върху темата: “Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце.”

На вас ще ви говоря върху концентрирането, съсредоточаването на човешкия ум. В съвременната култура на хората липсва съсредоточаване. С каквото и да се занимават хората в ума си, нямат постоянни величини, на които да разчитат. Разсеян е човешкият ум. Всички науки, които съществуват, са само методи за развиване на човешкия ум. Колкото науки съществуват, те са на физическото поле. Понякога говорят за окултни науки, но окултните науки влизат в съвсем друга област. Математиката какво отношение има към физическия живот? Към физическия живот тя има отношение на изчисление. Какво е отношението на физиката, на химията? Един учител пита ученика: “Драганчо, кажи, каква наука е геометрията?” – “Учителю, геометрията е наука за сполука.” И право е, без геометрия няма сполука. Геометрията е наука за сполука.

Вие навлизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с окултна наука. Но вие малко знаете от нея. Ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника ,как ще разбираш окултната наука? Тя е съвсем отвлечена. Имате едно вътрешно понятие, едно вътрешно чувство, което определя. Всяка наука има едно чувство, на което почива. Чувстваш в себе си, знаеш ли нещо или не. Запример, за да бъдеш метеоролог, трябва да имаш едно чувство. Не знаеш кога ще се развали времето. Ти не може да знаеш кога ще има вятър, дъжд. Не само това, но може да имаш сеизмограф и да знаеш кога ще има земетресение. И това може да знаеш. Може да знаеш, ще има ли промени на Слънцето, ще има ли петна или не. Ти чувстваш тия неща и тия вътрешни ваши чувства не може да ги разберете. Някой път сте неразположени и казвате: крайно съм неразположен. А пък това неразположение е едно налягане отвън върху кръвообращението. Когато времето е влажно или сухо, имате две различни налягания. Когато времето е бурно, имате друго налягане, неустойчиво. Тогава вашето песимистично настроение се дължи на времето. Неразположен сте, едно съвпадение има на вашето неразположение с външното налягане. Някой път се случва, че вие сте паднали. Като не разбирате законите, които съществуват, при известно налягане трябва да вземете известни съображения, няма да можете да ходите свободно. Запример, ако се дигнете във въздуха като птица с крилата си, какво трябва да правите? Или ако влезете в морето, искате да плувате, да се гмурнете на дълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека. Птиците знаят да хвъркат повече от човека. Понякога вие подценявате птиците. Птиците са учени същества, специалисти. Рибите се спущат в дълбочините като водолази. Имат знание да слязат на най-голяма дълбочина, понеже могат да живеят дълбоко във водата. Ако човек влезе там, ще се задуши. Той е загубил това знание, което рибите имат.

Да се върнем. Вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с окултната наука. Има едно спомагало на интуицията, едно вътрешно чувство за нещата, един усет. Те са спомагателни средства за изучаване. Ако бих учил музика, щях да се ползвам от ръцете си. Искам един тон да е правилен. Това, което ви говоря, е теория, считайте го за теория, мислете върху него, но не да го навиете на пръста си. Аз ако бих изучавал музика, искам първо да дам израз на тона. Първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите, за да дам яснота на тона. Ако искам да дам съдържание, ще упражнявам втората фаланга. И ако искам тонът да има израз, тогава ще упражнявам третата фаланга на пръста. Има начини на упражнение. Музикант, който не разбира този закон, няма да знае както трябва и няма да пее както трябва. Той ще пее, но тонът няма да има никаква форма, няма да има съдържание и няма да има израз. В тона ще има празнота. Нещата, които природата създала, не са произволни, те имат свое предназначение. Човек ако си проточи ръцете и краката и се завърти около пъпа, ще образува кръг. Ако свие ръцете и краката и се завърти, ще образува елипса с два центъра. Вие сте в елиптично състояние сега. И от двата центъра, от силите, които излизат от единия център на вашата симпатична нервна система и на мозъчната система, разно се посрещат и разни отсечки образуват. Запример, при млади години се чувствате по един начин, на стари години се чувствате по друг начин. На млади години мислите по един начин, на стари години мислите по друг начин. Всеки мисли различно. Но за да мислиш, първо трябва имаш една постоянна величина, т.е. трябва да схващаш нещата право, трябва да ги проучаваш.

Запример, какво понятие бихте имали за любовта, без да я чувствате, само с ума си да я схващате? Или какво понятие ще имате за истината, или какво понятие ще имате за мъдростта, ако само вашият ум работи. Мъдростта има постоянна величина. Има нещо, с което мъдростта трябва да ви е ясна. Щом говорим за мъдростта, ние подразбираме светлината. Това, което светлината дава, прави нещата да ни са ясни. Щом говорим за любовта, ние разбираме живота, разбираме движението, което чувстваме. В живота чувстваме приятни и неприятни неща. Казвате: “Какво нещо е истината?” Ти трябва да живееш в истината, понеже като живееш в нея, ще бъдеш свободен. Извън истината няма да бъдеш свободен. Ако не живееш в истината, нямаш свобода. Истината носи свобода. Ако умът ти живее в истината, той ще бъде свободен; ако сърцето ти живее в истината, то ще бъде свободно; ако волята ти живее в истината, тя ще бъде свободна. Който живее в истината, той ще бъде свободен. С всичките мъчни въпроси в живота при истината ще се справиш много лесно. Свободен ли си, няма да кажеш: това е възможно, онова е невъзможно. Всичко е възможно, но за всяко нещо има свое време. Вие искате да постигнете всичко. Може ли един певец да изпее една ария, дълга няколко минути, може ли да я изпее изведнъж? Някой път искате да разбирате всичко. Невъзможно е, защото животът е музика. Изисква дълго време да пееш в живота. Някои мислят, че може да се отделят от живота. Казвате: “Искам да чувствувам всичките неща.” Младият не може да има живота на стария, дори старите, които са живели живота на младите, изгубили нещо и сегашните стари знаят половината. Сегашните стари като бяха млади, знаеха едно. Сегашните млади, които се раждат, тяхната младост е друга, тя не е като на старите. Вие, младите, като остареете, няма да бъдете като сегашните стари. Други стари ще бъдете. И младите, които дойдат след вас и те ще се различават. Има едно постоянно различие. Мислите, че ще бъдете като сегашните стари. Няма да бъдете като тях. Съберете старите от една възраст и ще видите, че техните опитности са различни. Кажете ми, вие като остареете, какви ще бъдете? Какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода? Стар човек е онзи, който сам може да си запали свещта. Стар човек е онзи, който сам може да донесе вода. Стар човек е онзи, който сам може да яде. Стар човек е онзи, който никога не пъшка, който върви по права линия. Казвате: “Ще остареем.” Хубаво, като остареете сами ще си палите свещта. Сами ще имате светлина и ще бъдете свободни. Старостта подразбира свобода в живота. Под стари хора сега разбираме, че те имат нужда младите да ги гледат. Ами и младите имат нужда старите да ги гледат. Кой кого ще гледа: младите ли ще гледат старите, или старите ще гледат младите? При сегашните условия на живота старите гледат младите.

Заблуждението на старите е, че те мислят, че като остареят, младите трябва да ги гледат. Понеже старите гледат младите като деца, какво трябва да направят младите в замяна на това гледане?

Имаш един приятел, който те целуне, какво трябва да направиш и ти трябва ли да го целунеш? Две целувки не правят една добродетел. Една целувка е на място. Щом двамата се целуват, не е на място. Единият трябва да целуне, това е правилно. Щом и двамата се целуват, те не разбират целувката. Сега нали има малко противоречие. Ако вие отидете при една круша и я обикнете, ще дойде ли тя с вас заедно да ядете? Вие ще вземете от плода иў и ще ядете. Тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма да направи това, което вие правите. Тя няма да обядва с вас. Тя няма да обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви без да яде с вас наедно. Какво заключение може да извадите? Вие считате ваши приятели ония, които ядат и пият с вас, които мислят както вас в даден случай. Питам: От тия ваши приятели, които така мислят, колко са останали? Колко приятели имате, които ядат и пият с вас, на които вие можете да разчитате. Сега само разсъждавам, това не е за противоречие. Тогава какво трябва да правим? Вземам целувката на човека. Какво разбирате под думата “целувка”? Като целуваш, можеш ли да говориш? Целувката е начин да млъкнеш, да мълчиш. Като целуваш, ще мълчиш, пък онзи ще ти предаде един урок. Майката ли целува детето, или детето целува майката? Кой кого целува първо? В природата как е? Как мислите? Целувката е свойство, качество на съзнанието. Целувка е, че ти разбираш един предмет, онова, което разбираш и обичаш. Целувката е духовен опит. Ще опиташ. Онова, което опитваш, тебе трябва да ти е близко. Не може да опитваш неща, които са далечни. Може да опитваш само близки неща, дето съзнанието е пробудено. Когато съзнанието на другото същество е пробудено, може да имате един контакт, тогава ще образува познанство, приятелство.

Трябва да се освободите от едно заблуждение. Вие мислите, че много знаете, че всичко знаете. Вярно е, не го отричам. Носиш едно шише от едно кило вода. Казваш: “Аз имам всичката вода, която днес ми е потребна.” Заблуждението е на друго място. Тази вода ще ти стигне за един ден, на следния ден трябва да напълниш шишето наново. Много пъти ще изпразниш това шише. Това, което се празни и пълни, не показва, че има всичкото знание. Имаш достатъчно знания. Мислите ли, че като целунеш един свой приятел, ти ще знаеш всичко. Не може. Ти си направил само една връзка. Целувката е връзка, която се прави в духовния свят. Ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена правилно, тогава резултатите няма да бъдат правилни, последствията могат да бъдат лоши. В какво седят лошите условия? Може да си вложил парите в банка и да мислиш, че си се осигурил. Банката фалира и парите отиват. Не правете влог не на място. В природата всяко нещо, което правите, трябва да бъде разумно. Всички неща трябва да бъдат разумни. Те са величини, на които всякога можете да разчитате. Всяка постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е обоснована на този закон, трябва да се изправи.

Казвам: Понякога има начини за наблюдение. Природата е скрила тия наблюдения. Ако вземете мозъка, дето са локализирани разните центрове, какво ще забележите? Представете си, че пробием главата, дето е религиозното чувство, после пробием дупка, дето е причинността, или центърът на разсъждението отпред на челото направим две дупки, или направим две дупки отстрани на главата, дето е инициативата, пробием две дупки над ушите, дето е гневът, а после пробием две дупки на малкият мозък, какво ще забележите? Щом човек е религиозен, мозъкът, дето е центърът на религиозното чувство, ще изскочи 4-5 пръста. Щом престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак долу. Човек започва да мисли, да разсъждава, мозъкът ще изскочи на челото като два рога. Щом се влюби, веднага отзад ще изскочат два върха. И ще знаете, че една млада мома се е влюбила, щом има два рога отзад. Дето е мястото на милосърдието, който дава милостиня на хората, пак ще изскочат два рога. Тогава ще наблюдавате, де се показват роговете. Като видите такъв човек, ще кажете: “Защо са тия рога?” Казват: “Тебе рога израснаха ли ти?” Трябва да растат рогове. Ако не растат рогове, не може да станеш човек. Трябва да имате не един рог, но стотина рога трябва да имате. За да не се възгордеете, природата турила един капак, че роговете не могат да излязат навън. Това е, за да може човек да мисли по-правилно. Другояче човешкият мозък ще бъде изложен на големи сътресения. Сега роговете са скрити. Те са големи рогове и малки рогчета. В мозъка има такива малки рогчета. Ако роговете станат такива големи, някои имат такава опитност – роговете са толкова твърди, такова напрежение, че се разпуква черепа на човека. Тия рогове като натиснат черепа, раздвояват го.

Имате цял един свят да изследвате. Вие седите и мислите, какво да правите. Искате да свършите училище, да вземете диплом, че сте свършили гимназия или университет, след туй ще искате да ви назначат някъде чиновник, или военен да станете. Хубави работи са това. След това започвате един еднообразен живот. След като сте били 20 години инженер, измервали сте земята, какво сте придобили? Вземете една специалност, която рибите добили, или която птиците добили. Запример, мене конят ме надминава в бягането. Конят е специалист в бягането. Той бяга повече от мене, аз не мога да се надбягвам с коня. В това отношение неговото знание е по-голямо, за бягането той знае повече, отколкото аз знам. Някоя птица знае повече и от коня, та бяга повече от него, тя хвърка.

Сега вие изучавате окултната наука. Окултната наука говори и за правилния живот. Вие сте изучавали физиката на сърцето, но не сте изучавали физиката на ума. Трябва да разбирате свойствата на вашия ум, качествата на вашия ум. Трябва да разбирате качествата и свойствата на вашето сърце. Какво е качеството на вашето сърце? Какво е първото свойство на вашето сърце? Ако вземете физическото устройство на сърцето, колко подразделения има? Нали то има две подразделения, които се делят на две, четири всичко. В едната половина имате артериална кръв, в другата венозна кръв. Значи, когато в сърцето имате лошо чувство, това е венозната кръв. Добрите чувства са артериалната кръв на сърцето. Казваш: “Защо съм неразположен?” – “Венозна кръв имаш.” Трябва вашата венозна кръв да мине през белите дробове, да минат тия чувства и да се преобразят. При това всеки ден в чувствено отношение трябва да се храните. Всеки ден чувствено човек трябва да се храни. Каква храна имате в сърцето? С каква храна вие храните сърцето? Какво давате на вашето сърце, какво меню му давате? Меню на милосърдие, меню на вяра, меню на надежда, на приятелство, може да му дадете любов към Бога – то е най-богатото меню. Какво меню ще дадете на вашия ум? Музиката е храна на ума. Ако нямаш музика, не можеш да храниш ума си. Наблюденията, които правите в обективния свят са обикновената храна за човешкия ум.

Казвам: В училището когато мислим, трябва да считаме, че с това храним своя ум. Зависи каква храна ще дадеш на ума си, от това зависи успеха на ума. Това влиза в стълкновение с разбиранията, които имате. При сегашното самовъзпитание казваме, че човек трябва да живее добре. Ти не може да живееш добре, ако не храниш ума си. Да мислиш, значи да се храниш. Не можеш да бъдеш добър, ако не знаеш да храниш сърцето си. Да чувстваш добре, това е хранене. Не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш добре. Добрите постъпки са храна за човешката воля. Твоята воля не може да укрепне, ако ти не я храниш. Всяка постъпка е за укрепване на човешката воля. За да укрепне волята, ти трябва да я храниш. Волята е като един лост за тебе. Ако нямаш възпитана воля, ти в живота си нищо не можеш да постигнеш. Ако нямаш възпитано сърце, ти нищо не можеш да постигнеш. Ако нямаш възпитан ум, нищо не можеш да постигнеш. Тия неща са потребни за човека. Един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля, това е завършен процес на едно възпитание, което трябва да почива на един закон.

Тогава обяснявам друго. Казваш: “Аз обичам еди кого си.” Какво означава?

Онзи, когото обичаш, той е свързан, той ти дава храна за ума или за сърцето, или за волята. Той е като едно дърво, на което ти ядеш плодовете му. Ще укрепи или сърцето ти, или ума ти, или волята ти. Казваш: “Аз го обичам.” Кой печели: когото обичат, или който обича. Онзи, когото обичат, винаги губи който обича, винаги печели. Вие искате да ви обичат, нали? Но когато ви обичат всякога, ще губите. Всички търсите да ви обичат. Не че е лошо да ви обичат, но вие трябва да имате положението на дървото, не да бъдете дърво. Дървото в дадения случай е много по-умно от човека. То е толкова търпеливо, дори има по-голямо хладнокръвие, отколкото Сократ. Вие се усмихнете и казвате: “Отлично е това дърво.” Ти считаш, че не е разумно. Как може, като ядеш от плодовете на неразумното, ти да станеш разумен? Може ли тебе глупавото дърво да те направи разумен? – Не може. Не мислите, че онова, което мълчи, е глупаво.

Ако вземете една грамофонна плоча, като я турите да се върти, тя говори. Простата плоча, като се върти, от нея излиза нещо разумно. Плочата е толкоз скромна, и казва: “Не търси тази разумност в мене. Тя е написана на мене от еди кой си автор.” Тя като се върти, говори. В света всеки човек трябва да бъде разумна плоча, от която да намерите реалността. Всеки човек е грамофонна плоча. Понеже вие се изменяте, няма да бъдете такъв, какъвто сте сега. Тогава ще се измените. Ако действително бяхте една реалност, щяхте да бъдете една постоянна величина. Но щом се изменяте, реалността е другаде. Реалността е във възпитаното ваше сърце, във възпитания ваш ум и във възпитаната ваша воля. Там е реалността, извън онова, което вие виждате и знаете, извън онова, което чувствате. Това, което чувствате в дадения случай, показва една реалност. Реалността е във възпитаното сърце. Онова, което сърцето може да задържи, е реалното. Онова, което минава през сърцето и то не може да задържи, е преходна реалност.

Казвам: Вие говорите за концентриране. Концентрирането ще добиете във възпитанието на вашите клетки. Възпитание трябва на клетките. Безпокоите се заради нещо, безпокоят се и клетките. Безпокои се вашият стомах, понеже сте му дали храна, която не съответства. Безпокоят се клетките на вашия стомах, безпокоите се и вие. Или дишате нечист въздух. Безпокоят се клетките на дробовете ви и вие се безпокоите. Или допуснали сте една мисъл, която не реагира добре върху клетките на мозъка. Безпокоят се клетките на мозъка, безпокоите се и вие. Първо трябва да дадете хубава храна на клетките си и да учите техния език. Всички да ви разбират и вие да им говорите. Като започнат да протестират, веднага да запиташ къде е погрешката.Те ще ви кажат, вие ще я поправите.

Да допуснем, че вие имате едно чувство, някаква неприязненост имате. Представете си, че един ваш приятел счупил една ваша чаша, която останала на вас от баба ви, дядо ви. Като счупи чашата, вие веднага сте неприязнено настроен, че счупил нещо много ценно за вас. Какво имаше чашата, която дядо ви и баба ви са оставили? Защо я цените, какво имаше написано на чашата? Ако чашата, останала от вашата баба и вашия дядо е ценна, не е ли по-ценен човешкият мозък, не са ли по-ценни вашите дробове, не е ли по-ценен вашият стомах, отколкото нещата отвън? Ти даваш важност на една чаша. Питам: Отде излезе чашата? Тя е от вашата ръка. Чашата е вашата ръка. Щом се счупи чашата, вие трябва да кажете на частиците: “Съберете се на едно място и не се делете, аз не ви обичам делението.” Всички ще се съберат на едно място и чашата ще бъде цяла. Ако имам чаша, която дядо ми оставил, не искам всеки да я чупи. Като падне, да подскочи, да не се чупи. Казва: “Счупи се чашата.” Щом се чупи чашата, тя ще ти причини беля. Ти задръж на дядо си тия чаши, които не се чупят.

Следователно, всяка идея в нас, която се чупи, тя не ни трябва. Идея, която се огъва и не се чупи, чувство, което не се чупи, воля, която не се чупи, те ти трябват. Неща, които се чупят, турете ги настрана, не ви трябват. Те са временни. Постоянни неща ви трябват. Опитностите, които имате, използвайте ги. Когото и да е от вас, аз мога да го примиря. Може да направя опит. Как ще го примиря? Двама сиромаси, които се мразят, не могат да се примирят. Дойде единият, дам му сто лева; дойде другият и на него дам сто лева. Дойде пак, пак ще дам по сто лева. Започвам да давам и на двамата. Казвам: “Ако вие ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам; ако не ме слушате, нито пет пари не ми давам.” Нали ще се обичат тия двама души, ако им дам 10, 20, хиляда лева? Направя им къща, създам им всичките удобства, ще се премахнат тия причини и ще се примирят тия хора. Когато двама души не се обичат, има причини за това. От какво произтича сегашната омраза в света? Ако някой вземе мястото на друг, той ще го намрази. Ако един слуга вземе мястото на друг, последният ще го намрази. Ако един учен взел мястото на друг, вторият ще го намрази. Все лични работи. Той мисли, че онова, което е желал, не го е постигнал. Той се лъже. Онова, което ти ще постигнеш, никой не може да го отнеме. Светлината, която Бог ти дава, никой не може да ти я отнеме. Храната, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме. Ония мисли, които ти са дадени, никой не може да ти отнеме. Ако мислите, че някой ви взел вашата мисъл, лъжете се. Вашата мисъл за вас остава, ако разбирате закона. Ако вземат мисълта ви, тая мисъл е счупената чаша на дядо ви. Нека си я носят където искат.

Казвам: “Какво е вашето верую?” Казвате: “Ние вярваме в Бога, ама имаме неразположение на духа.” Ако обичаш Господа, като мислиш за Него веднага неразположението ще изчезне. Като мислиш за Него, това чувство в тебе не се промени, твоята вяра е слаба. Да кажем, искаш да опиташ, дали един певец е добър. Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца. Практически да опиташ. После хвани и подържи втората фаланга, после хвани третата фаланга. Ако твоето състояние се измени, ти си добър певец. Музиката е изкуство да можеш да се справиш със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля. То е спасително средство, което ни е дадено. В падението човек е изгубил своята музикалност и от скоро вземе се появява музиката. От няколко хиляди години преди Христа това чувство се е пробудило. Музиката трябва да бъде като метод за самовъзпитание. Да кажем, вие искате да пеете, но се срамувате. Какво ще се срамувате в къщи като пеете? Какво трябва да носи тона на вярата? С кой тон трябва да започнете? Как мислите, кажете ми вашето мнение? Какво ще измислите? Макар и да направите погрешка, нищо не значи. Кой цвят туряте на вярата? Нали ясносиният цвят турят на вярата? То е за усилване на вярата. Понеже небето е синьо, като подигнем очите нагоре, този цвят въздейства. С какъв тон трябва да започнеш, за да се образува вярата?

Бих желал някой да се поразсърди, да направи гримасите, които човек прави при сръднята. Или когато искате да изкажете пренебрежение, искате да покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите? Кажете, вие сте специалисти на това. Вземам това като наука. Казваш: “Аз не искам да зная нищо заради него.” Аз казвам: “Аз искам да зная нещо заради него.” Той Казва: “Аз не искам да зная нищо заради него”. Той говори едно, разбира друго. Той не иска да знае нищо заради него, пък постоянно го държи в ума си, дето седне, все за него говори. Понеже ти не искаш нищо да знаеш за него, аз пък се интересувам, искам да зная заради него. Той разправя все за отрицателната страна. Аз превръщам тия величини. Той турил отрицателен знак минус. Казвам: “Много добре, изваждай.” Той като извади всичко, аз взимам и събирам. Той изважда от торбата, оставя празна торба. Аз напълня торбата, туря я на врата и тръгвам. Кой печели, който изважда, или който събира? – Който събира. У нас има един, който изважда, друг – който събира. Който изважда казва, че не се интересува, че не струва да се живее. Започва да нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че пари няма, тялото му било хилаво, нямал какво да яде. Той изважда. Ти вземи събери ги, тури ги в торбата. След като ги събереш, плати му нещо. Какво трябва да платиш? Все ще му платиш нещо.

Един адепт среща един ученик, който се обезсърчил, не иска да живее. Този адепт се запознава с него. Ученикът казва: “Дотегна ми животът, не искам да живея.” Той го завежда в стаята си, имал една голяма боа, пуща я, тя започва да го гони и ученикът хукнал да бяга. След това се наместил умът му, казва: “Слава Богу, че се избавих, вече искам да живея.” Като го подгонила змията, казва, че иска да живее. Нещастията в света, са като нещастията на този ученик. Вие сте се обезсърчили, ще дойде тогава някоя змия. Змията учи човека на ум и разум. Като се уплашиш, ще искаш да живееш. Ти си турил в живота си препятствие, което не съществува, понеже не мислиш, не чувстваш правилно. Не си концентриран. Запример, вие мислите: “ След 20 години какво ще бъде с мене?” . След 20 години ще бъдеш точно това, което си сега. “Ама след 20 години ще бъда ли ученик?” Ще бъдеш това, което си сега. Ти предполагаш неща, които не знаеш. За да познаеш след 20 години какво ще бъдеш, трябва да имаш интуиция. Без интуиция ти нищо няма да знаеш, ще предполагаш това, което не е, което никога няма да стане. Ти предполагаш, че нищо няма да добиеш. След 20 години ти ще добиеш тия неща.

Да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите? Какво схващане имате, кажете си мнението? Другите са изпитна комисия. И те знаят толкова, колкото и вие. Вие сега се стеснявате, че другите знаят повече. Те знаят толкоз, колкото всеки от вас. Само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Вие нали всички сте смели, но ако започне салонът да се руши, всички ще излезете из салона. Значи във всички има една предпазливост. Аз да ви кажа, по какво се отличават младият човек от стария. Младият слиза, старият плува. Младият е по-смел, иска да се качва. И старият има желание той да се качи нагоре, но той иска със самолет. Старият никога не разчита на краката си, казва: “С някой самолет да се кача.” Виждам един стар човек да казва: “Аз ходих на Мусала.” Той казва, че е ходил на Мусала, пък не е ходил. Той мисли в ума си, вярва, че е ходил и разправя на хората, че е ходил, пък краката не държат. Гледал на картина, мислил, че е ходил. Старите много обичат да се качват с ума си, а младите се качват с краката си. Старите обичат да плуват. Да се плува е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича със самолет, с някой кон, или нещо да го носи. Той обича удобствата. Когато обичате удобствата в живота, това са качества на стария човек. Той иска да има една каруца или автомобил, или самолет, удобства обича. Казва: “Туй е важно за концентрацията.” Не, че положението на стария е лошо. Трябва да знаем, кога сме млади и кога сме стари. Щом слизаш и се качваш с краката си, ти си млад. Благодаря на Бога! Щом си стар, искаш да пътуваш със самолет.Старият разбира какво нещо е водата. Виждал съм стари хора, които пращат някое дете да донесе вода от най-хубавата чешма. Старият разбира качествата на водата.

Трябва ви концентриране. Една мисъл, която ви безпокои, да можете веднага да я отстраните. Как бихте изпели думата “младост”? Как трябва да се изпее “младост”? На младостта ще турите “Л”-то, което показва изкачване. След това имате слизане и после пак качване. Ще се качиш горе, ще натовариш коня си (Буквата “М”). Като изпеете “младост”, първо ще има качване, слизане и пак качване (Учителят пее “младост”). Слизам долу в кладенеца (Пее с постепенно понижаване на тоновете). Как ще изпеете: “Едно време аз бях първият ученик, що в класа стоях”? Понеже “Е”-то е закон за размножаване, усилване, размножаване трябва. Понеже в “едно” има единство и размножаване, изпейте “едно”. Как ще изпеете: “Едно и едно правят две”?

В концентрирането човек трябва да различава хармоничните чувства. Концентрацията трябва да отделя организираните мисли, които носят благородните качества от неорганизираните. Нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки. Не само нашите, но неорганизираните мисли на хиляди поколения преди нас ни препятстват. Ние се намираме в чудо. Пратени сме да организираме нашите мисли и всеки от нас може да организира своите мисли. При самовъзпитанието трябва да се организират мислите. И в религията и в морала трябва организиране на човешките мисли.

Вас ви е срам да изпеете “младост” (Учителят изпя “младост” както един мъж би го изпял, после го изпя както жена би го изпяла). Старият трябва да пее. Понякога мислите, че не можете да пеете. Трябва да се упражняване в пеенето. В себе си пейте. Мислете, пеенето само по себе си ще дойде. Неразположен си, пей. Учителят пее: “Колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен, колко съм неразположен, неразположен, неразположен”. Пей така и ще ти мине. Като пее човек, неразположението ще мине. Като пееш неразположен, тури запетая след “не”-то и ще стане разположен. (Учителят пее “неразположен”, като отделя не-то и после “разположен”). Концентрирането на ума продължава живота. То е икономия в природата. Концентрирането е да не хабим своите енергии безразборно. Това, което природата ни е дала, всякога да го турим на време, да не правим излишно харчене. Не се безпокой. Един предмет, не виждаш ясно. Мисли, че можеш да го разбереш. Някой предмет не разбираш, мисли, че можеш да го разбереш. В дадения случай може мозъкът да няма светлина. Щом има светлина, нещата стават ясни. Човек трябва да работи. Концентриране на всички ви трябва. Не се спирайте. Винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Всяка отрицателна величина има нещо положително, от което се ползвате. Пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът, са такива отрицателни величини, в които ще туряте една запетая. Имате неверие, турете след “не”-то запетая и ще стане “верие.” Обезсърчение, запетая след без и ще стане сръчен. В обезсърчението има нещо неразбрано. То е на физическия свят. Тогава развивайте вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта към другите. Изслушайте всички учени хора. Да ви е приятно да изслушате всеки учен човек. Всички тия науки служат като метод за самовъзпитание. Ако човек изучава всички поети, философи от древността, те са били все хора музикални. Ти не може да разбереш философията, ако не си музикален. Ти и поезията не може да разбереш, ако не си музикален. Съвсем друга поезия ще бъде. Ти и химия не може да разбираш, и физика не може да разбираш и математика, във всички отвлечени науки има музика. Ако в геометрията има музика, тя се преподава добре. Както се преподава сега, тя се преподава без музика. Да кажем имате едно математическо отношение, или една геометрическа фигура, или един триъгълник. На триъгълника може да съпоставите бащата, майката и детето. Това са живи сили, които функционират в един триъгълник.Ако триъгълникът е равностранен, има правилни отношения. Ако не е правилен, има малка дисхармония. Ако двете страни на триъгълника са равни, а третата не е равна, показва, че резултатите не са правилни. Казвам: Нека вашият ум, вашето сърце и вашата воля във вас съставя един равностранен триъгълник, дето волята ви да служи на вашето сърце и вашия ум. Вашият ум да служи на вашето сърце и вашата воля. И вашето сърце да служи на вашия ум и на вашата воля. Това е закон. Трябва служене. Умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи и най-после волята трябва да служи. Това е самовъзпитание: да мисли човек, да чувства и да постъпва. Ако така постъпва, той ще може да се концентрира. Като дойде болка, ще можеш да се концентрираш, да отделиш тази болка от себе си. Така дълбоко можеш да се концентрираш, че може да я изолираш в съзнанието си. Усещаш някоя болка в крака, която някога е нетърпима, непоносима. Ако нямаш концентриране, много работи ще те плашат. Много ученици, когато отиват на изпит, нямат самообладание, уплашват, треперят. Колко страх не сте претърпели? Много е мъчно, когато човек държи изпит, или ония, които дават концерт. Даровитите певци дават концерти, макар съвсем страхът не може да се премахне, но все таки имат една вяра. Казват, че всичко за добро ще бъде. Тъй става. Вие казвате: “Какво сме придобили от окултната наука?” Вие едва сте в преддверието на окултната наука. Това, което знаете от окултната наука, то е предисловие. Трябва да разбирате всички сегашни науки какво са и тогава едва ще бъдете готови да разбирате онази област на окултната наука, с която се занимавате. В света има известни области, където човек не е готов. Това не е за него.

Сега какво остана? Кое е най-важното? Кое остава в ума ви? Коя е основната мисъл, на която може да се спрете? Христос имаше концентриране. Шест хиляди войници се подиграваха, какво концентриране имаше, той седи концентриран, като че не е за него.Цяла нощ го изтезават, той седи концентриран. На другия ден турят кръста му да го носи. Той пак е концентриран, идва до едно място и казва: “Не искам да го нося!” В ума на Христос мина друго нещо. Той има концентриране на ума.

Когато дойде до изпитания, човек трябва да има концентриране. Ако няма концентриране, тогава ще дойде падението. Дето няма концентриране, всякога идва падението. Уплаши се и веднага изпитът се свършва. Щом се уплаши един ученик в училището, забравя, скъсват го. Като излезе, не знае, казва: “Забравих всичко!” Концентрирането трябва да се добие. То не е нещо, с което човек може да се роди. Той се ражда с възможност да се концентрира. Всеки ден трябва да работи за концентрация. Клетките ще ги възпиташ, ще кажеш: “Ще ме слушате!” Всички ще насърчиш, краката ще насърчиш, ръцете ще насърчиш, очите, ушите, мозъка, всичко ще насърчиш. Няма да внасяш никаква отрицателна мисъл в ума си. Те ще дойдат, ти ще ги отстраниш, ще ги отделиш, както рибарят отделя ония риби, които не му трябват и ги хвърля във водата.

Мислете за концентиране на човешкия ум, за концентриране на човешките чувства и за концентриране на човешките постъпки.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година
13 лекция на младежкият окултен клас, държана от Учителя
на 26 февруари 1937 година, петък, 5 часа сутринта
Изгрев – София.

НАГОРЕ


placeholder