НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Обичай и познавай! Добър и учен!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Обичай и познавай! Добър и учен!

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, сега, казва, хора, може, всички, дойде, съм, път, казвам, хубаво, обичам, работа, искам, обичаш, бог, свири ,

Общ Окултен клас , София, 17 Февруари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Попитали един китайски мъдрец: „Какво нещо е да бъдеш един учен човек?“ – „Да познаваш човека.“ – „Какво нещо е да бъдеш добър човек?“ – „Да обичаш човека!“ За да бъдеш учен човек, трябва да познаваш човека, а пък за да бъдеш добър, трябва да обичаш човека. Често ние не познаваме нещата, още не познаваме човека. Това, което мисли не го познаваме. В себе си не познаваме това което мисли, и в себе си не познаваме това, което обича. Някой ще каже: „Аз познавам баща си“. Ти като познаваш баща си ще бъдеш учен. А пък, ако обичаш баща си, ще бъдеш добър. Щом не си добър, според тая китайска поговорка, значи не си обичал баща си. А пък щом не си учен, значи не познаваш баща си. Казваш: „Да познаваме Бога!“ За да Го познавате, всички трябва да бъдете учени. Има елементарни работи, които трябва да учите. Какво нещо е яденето, какво нещо е дишането и какво нещо е мисълта. Всеки от вас може да държи цяла лекция по това. Хубави са тия работи. Цяла наука е това. Обаче процесът на готвенето става в природата по друг начин. Природата и тя диша. Природата и тя мисли. Но тя мисли по съвсем друг начин, отколкото ние мислим. Ние си представляваме, че мислим и дишаме като нея. Ние казваме: „Какво нещо е природата?“ Питам: „Какво нещо е баща ти?“ Казваш: „И той е човек като мене“. Не. Че ако попитат дима какво нещо е огънят, той ще каже: „Вижте мен и не питайте за него“. Обаче между дима и огъня има грамадна разлика. Дима и огънят не са едно и също нещо.

Сега, целта ми не е да ви кажа, че вие не знаете. Вие всички страдате от много знания. Вие мислите, че много знаете. И не само вие, но и навсякъде, когото и да срещнете, мислят че знаят. И когато в дома се зароди спор, всичките спорове между хората, между децата, в семейството стават за знания. Мъжът мисли, че знае повече. И жената мисли, че знае повече и се скарат двамата. Кой е по-добър. И в училище не се познават. Някой ученик мисли, че той знае повече. Той казва: „Аз съм учен, математик, изчислявам пътищата на месечината.“ Много хубаво. Всеки от яденето не придобива оная красота, която трябва да има лицето. На някого лицето е хубаво, на някого очите му са светли, той е свеж и върви бодро, а пък другият върви тромаво. От яденето зависи. И двамата ядат, но не знаят как да ядат. Някой казва: „Аз не искам да дъвча. Аз искам течна храна“. Като светия се храни. Само с малко чорбица. С чорбица светия не се става. Светията е човек, който мисли. И той има такава наука, че гори! Той се е запалил, гори и не изгаря. Светията е този, който е направил тялото си да гори и да не изгаря. А пък обикновеният човек като се запали, гори и изгаря. И затова умира. Всички хора, които умират, изгарят. Една свещ изгори. Турят на мястото ѝ друга свещ. Сега, всяка една аналогия вие можете да я вземете и да я приложите. Но друго се крие още. Тая работа не е така лесна. (Учителят изписа на дъската): АЗ ВИ ОБИЧАМ!

Какво значи да казваш: „Аз ви обичам“. Най-първо като обичам някого, то е моя работа. Ако аз обичам някого, то е моя работа. Ти казваш: „Как ме обичате?“ То е моя работа. То не е ваша работа. Това е една наука вътре в мене. Да обичаш някого, това е наука. Когато обичаш някого, той е като един предмет, когото обичаш и изучаваш. Обичам една книга. Прочитам първия лист, втория, третия, подчертавам отдолу на едно място, на друго място. Дават ми друга книга. Казвам: Не, оная книга обичам. Разгръщам я, чета я. Някой ме пита: „Че какво има в нея?“ Онзи не разбира. Той казва: „И тая книга е учена!“

Един прост пример. Седя аз при една печка. Обичам една печка, зимно време е, има 25 градуса студ отвън. Седнал съм при тая черната печка, обичам я. Защо? Защото черпя от нея нещо. Той казва: „Защо не обичаш другата печка?“ Няма никакъв огън в нея. Тя е за тебе, а пък тая е за мене. Че ако човек не е една запалена печка, какво се ползуваме ние от него? Тая печка си има своето предназначение. Добра е дотолкоз доколкото гори. Това е предназначението на печката. Но от печката нищо не може да стане. Тая печка не може да се развива. Това, което остарява и това, което се изменя, не е реално. Вие гледате на себе си, че сте малко дете и после се измените и казвате: „Остаряхме“. Животът не е нито в младостта, нито в старостта. Трябва ви една аналогия. Вие гледате една птица. Вие не сте вникнали да видите кой живее в птицата. Казвате: „Птица е това. Има един клюн. Няма никаква интелигентност.“ – Не, вие се лъжете. Че вие, ако разсъждавате за едного, който хвърка с един аероплан; този, който е в аероплана, прилича ли на аероплана? Вие гледате, че аеропланът скача, върти се, но след като излезе от него човекът, ще видите, че той не е скачал и не се е въртял като аероплана. Човек крила няма. Той има съвсем друга форма. Аеропланът е летило. А пък той, който лети с този инструмент, той влиза и излиза от своя аероплан. Птицата за разумните същества е такъв аероплан. Влизат в него когато искат. Хвърка си с аероплана, дойде като кокошка, като патица. Вие разберете аероплана и мислите, че сте онзи, който е дошъл. Не, вие се лъжете. Ти казваш: „Какъв е смисъла на живота?“ Ти казваш: „Аз се моля на Бога“. Че знаеш ли какъв е езикът на Бога? Кажете ми. Ти казваш: „Аз се моля, и Господ ме слуша“. Хубаво. Но Господ не всякога слуша хората. Да кажем, че учителят преподава урок, предаде една лекция. Ти, ученикът я предаваш както не е. Тогаз? Преведете сега, да кажем, че някой от вас казва: „Аз съм окултист“. Но той сам не знае какво нещо е окултист. Някой казва: „Аз съм християнин“, но той сам не знае какво нещо е християнин. Вземете Евангелието – според учението, християнин е онзи, който се е отрекъл от стария живот и е възприел новия живот и ходи по ония принципи, по които Христос е ходил. Той е вече християнин. Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е? Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.

Вие не сте още дошли да изучавате на какво се дължи неразположението. Някой път сте неразположен. Седиш ти и си неразположен. Казваш: „Този обичам, а пък този не обичам“. Сега обяснете си: Обичаш едного. Този, когото обичаш, ти си го познал. Ти го обичаш, познаваш го. Щом го обичаш, ти си добър човек. Щом някой ме обича, аз не искам да зная какъв е. Аз зная едно качество в него. Казвам: Щом ме обича, той е добър човек. А пък щом ме познава казвам: Учен човек е. „Учен човек“ значи да ме познава. Щом не познаваш някого ти не си учен човек. Щом не ме познава, аз не се занимавам с теорията, защо той ме познава, или не ме познава, но казвам, че е учен човек. Щом не е учен човек, ти не можеш да се разбираш с него. Щом не е добър човек, с него не може да се разбираме. Сега, когато обичате, трябва да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашият живот. Когато познавате хората, това значи да се прояви вашата ученост. /Писанието/ казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил“. Вие казвате: „Мен наука не ми трябва. Но да се преживее на земята 60–80 години.“ Ако преживеете 80 години какво ще постигнете? След 80 години няма да бъдете на земята. След 80 години вие ще се върнете някъде – в дома си – и какво ще занесете? Ще ви попитат: „Какво сте научили от Земята?“ Каква опитност ще занесете вие, кажете ми. При сегашните условия, какво ще занесете в невидимия свят, от което те да се заинтересуват, като се върнете при вашите? Как мислите? Какво ще занесете? Вие казвате: „Ще отидем при Христа!“ Какво ще занесем сега при Христа, като напуснем земята и отидем в другия свят? Когато един плод слезе от дървото какво ще занесе? Своята сладчина! Ако той донесе на мен своята сладчина, той има всичкото ми уважение и аз ще го приема добре. Вие имате съвсем повърхностни понятия. Аз като погледна един плод, за мен плодът не е проста работа. Казвам му: Приятно ми е, че мога да се запозная с вас. – „Много обичам да ви услужа!“ – Къде обичате? – „На ваше разположение съм!“ Вземам го в джоба си. Казвам му: Как сте? Откъде идете? Разправям се с него. Вие, които сте много учени, ще кажете: „Как да се разправям с един плод, да говорим с него? Тя е глупава работа тая!“ – Че в лагера как се разправят двама? – „Като те видях за пръв път, моето сърце се запали! Не знаеш ли какво беше с моето сърце!“ Двама си приказват. Вие знаете: „Тия глупаци! Каква глупава работа!“ (Учителят изпя горните думи.) Сега не обръщайте внимание на звука. Операта е още далеч. Могат двамата да пеят. Сега вие мислите, че Любовта е една погрешна работа. Любовта може да употреби всичките методи. Работата е да познаеш. Той казва: (Учителят пее: „Хей, мари Станке, аз искам да те обичам. Аз искам да те обичам“. – „А бре Стоянчо, а пък аз искам да те познавам! Аз искам да те познавам!“) Някой път не пея както трябва. Някой път буквите не са хубави, но съдържанието, идеята искам да ви кажа. Можете да ме коригирате. Ще кажеш: „Еди кой си пасаж не се пее така“. Можете да ми кажете начина, как се пише една буква. Аз го приемам. Единият казва: „Аз искам да те обичам!“ А пък другият казва: „Аз искам да те познавам“. Как е написано писмото е друг въпрос. Но най-важното е съдържанието. Та ние не трябва да се срамуваме. Ние, съвременните хора се срамуваме от доброто. Ти казваш: „Не си струва човек да бъде добър“. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не обичаш хората. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш хората. Или другояче казано: Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. И не можеш да бъдеш добър, ако не любиш Бога. Като се спреш при един плод, то не е проста работа. Вие нали сте разглеждали плодовете под микроскоп да видите какви чудесии има, какво устройство има, каква разумност има, как са настанени соковете в тия малките клетки. Каква разумност е това! Тия, които са създали плодовете, тия разумни същества, които са създали плодовете са много умни.

Та казвам сега: Ние седим и не учим. Ние искаме удоволствията в живота. Оставете удоволствията настрани. Удоволствието е непотребно. Ти ще се удоволствуваш, но най-първо кое е същественото в живота? Съществените неща са тия, без които човек не може. Храната е съществено нещо. Ти най-първо ще избереш една храна такава, която да съответствува на твоя стомах, за да не стане причина да се изродиш. Ако не подбираш храната, тя един ден ще почне да оставя известни излишъци в тебе и след това ще се измени цялото ти настроение. Всички болести в нашия организъм вътре се дължи на яденето. Ревматизмът например е поради събирането на нечистотии. Човек бърза всякога. Не седне да сдъвче храната добре, да си избере някоя хубава храна. Хлябът е недопечен. Брашното е старо, маслото е старо. Всичко е старо. Казва си той: „Да има да се тури в стомаха“. Не туряй в стомаха една храна, която е отровна. И ако ще ядеш, яж една храна, която да е на свят, да е хубава храна. Аз съм гледал много пъти, правил съм опити. Отида някъде и ме гощават и цяла седмица ми е вземало да се поправя. Едно угощение ми е коствувало много скъпо. Приемам храните по техния начин на готвене и после цяла седмица поправям работите. Според мен, целта ми не е да ви изтъквам погрешките. Вие знаете как да се храните, но тая култура до която сме достигнали е такава, че даже и на най-културните хора храната е много некултурна. Някой път не се спираме върху храната. Ние още не знаем какво да ядем. Някой път имаме стари навици. Искаш нещо соленичко, искаш нещо киселичко, искаш нещо лютивичко, но това е един навик. Един американец никак не обича лютите работи. А пък у българинът лютото събужда апетит. На един американец, мисионер, наричал се Бляк, дават му люта българска чушка. Той се задавил и мислил, че е отрова. В Америка има люти краставички, като българските арнаутски чушки. Двама американци пътували по железницата. Единият бил виден проповедник в Западна Америка на Съединените щати. Той носил в една стъкленица за аператив от тия лютиви краставички. Другият американец казал: „Можете ли да ми услужите с това?“ – „Може, може!“ Дава му стъкленицата. Онзи отрязва един голям къс и го нагълтал. И запалила се устата му. И казва: „Господине, каква е твоята професия?“ – „Аз съм проповедник!“ – „Аз съм слушал за огнените камъни на ада, но вие сте човекът, който ги носите“.

Та казвам: Къде е приложението на казаното? Всички вие си имате такива стъкленици с люти краставички, че като дадете някому, като близне от вашите краставички, чергата му се запалва. Нам ни трябва сега при сегашните условия един нов начин за живеене. Това трябва да влезе в ума ви. Нашата погрешка е, че ние искаме да живеем както в старо време са живяли хората. Това е невъзможно. От стария живот ще има нещо, но ние не можем да живеем по този начин както са живяли едно време хората. Невъзможно е аз, възрастният човек който съм на 21 година, да живея както съм живял едно време като дете. Ти имаше тогаз слугини. Тогаз майка ти те е карала на количка. Сега на 21 година другояче. Сега, освен че няма да ме кара на количка, но аз трябва да ѝ услужвам. Ние искаме да караме така, както едно време. В този смисъл трябва да схващаме нещата. Понеже сте възрастни, всеки един трябва да знае своите задължения – какво трябва да прави. Сега вие, сестрите имате едно предназначение. Вие нали се казвате братя и сестри? Минавате тук за братя и сестри. Право е. Не знаете как се е образувала думата „сестра“ и думата „брат“. Да оставим как са се образували тия думи. Има една теория. Но каква е функцията на сестрата и каква е функцията на брата. И след това отде накъде сега сте една сестра, а пък след няколко години си изменявате името и станете еди-коя си госпожа, станала майка. Сестра, а пък сега станала госпожа Иванова и станала майка на две деца. Хубаво, какво представлява сега сестрата? Сестра – това е образ на Любовта. Брат – това е образ, чистият образ на Божествената Мъдрост. От невидимият свят братът и сестрата са се събрали. Та сестрата ще даде от Любовта си на брата, а пък братът ще даде от знанието си на сестрата си. И ще стане една обмяна на онова, което те носят в света. И тая обмяна ще стане кога? Ако те като брат и сестра не искат да направят тая обмяна, природата ще ги застави по друг начин да я направят. Мислиш ли, че всякога е необходимо да станеш майка и да станеш баща? Ония, които стават бащи и майки на земята, то е вече наследствено. Не е в съгласие с Писанието. Ако това е едно естествено положение, Христос не би казал така: „Един е вашият Отец!“ Какво ще кажеш на това? Според нашето разбиране, ти имаш един баща, друг втори баща, трети и пр. Няма единство. А пък Христос казва: „Един е вашият Баща, а пък всички вие сте братя и сестри“.

Та казвам: След това всички имате като ученици и друг един бръмбар. Искате да станете учители. Хиляди, милиони учители има в света, а пък там се казва: „Един е вашият Учител, а пък всички вие сте ученици“. Защо страда светът? И сега светът страда от много учители, не от ученици. И тук на Изгрева има 20–30 учители. Какви ли не теории има! Слушам ги аз новите теории. Може да мисли човек. Не е лошо. Може да играе той ролята на учител, но той трябва да знае, че е актьор. Мога да играя аз ролята на учител, но дали съм учител? Туй е въпрос. Вие играете най-първо ролята на ученици. Да разберете какво нещо е ученик. Ученикът ще пее, а пък Учителят ще бъде публика, той ще го слуша. Учителят не пее. Аз ви пях сега, нали. Всички вие минавате за учители. Аз ви пея, вие слушате и си давате мнението. Всинца си дадохте мнението. Оная вечер, след като се върнахме от концерта на Пшихода, всички си дадохте мнението. Едни едно мнение, а други – друго. Казвам: Изкуство има човекът – свири. Ръката му пада на место. Някой казва, че не турял душа. Той още душата си не може да тури в цигулката. Дотам той не е дошъл още. Тая работа е трудна. Артистът не е дошъл още да тури чувствувание в цигулката. Не свири хубаво. Един брат даже откри, че имало нещо ново в Пшихода. Той имал особен начин на вземане някои тонове на цигулката. И аз ходих да го слушам. Аз съм учител и той е ученик. Аз слушам. Той свири. Казвам: Научил си урока добре. Той започна най-първо с един чешки автор Дворжак. Донякъде свири го хубаво. Той го свири по-хубаво, отколкото Дворжак го е направил. Той му даде израз. Чехите го разбират. Но българите не могат да си изяснят какво искаше да каже – не знаят. Встъпление беше това, за да покаже, че може да свири. И после дойде до Бах. И той излиза сам с цигулката, без акомпанимент на пиано. И виждам, че с пиано и само цигулката еднакво изпълни. Човекът свири. Бах го свири хубаво. Той го свири, а пък аз го проверявам. Проверявам ритъма на Баха, какъв е. Мен ми се хареса ритъма на Бах. После дойде да свири Моцарта. Щом дойде след това втората част на концерта, гледам и ония, които не бяха толкоз музикални, почнаха да се ококорват. В първата част всички седят и не знаят, не разбират, а пък като дойде втората част, нещо, което те разбират всички си подигнат главите, интересува ги нещо, почнаха да разбират. Питат ме: „Как ти се харесва?“ Казвам: Този човек много труд е турил. В 30 сантиметра толкоз много работи е свършил! През целия си живот той е мислил в тая малката ръчка, в тая цигулка как да се прекръстосат пръстите. И после, малко е нарушил правилата. По правилата той трябва да прекарва лъка по средата, а пък той, гледам понякой път свири повече с долния край на лъка, към дръжката. Не свири както другите цигулари. Значи излязъл е от общите правила на свиренето. Има си известни съображения защо.

Сега казвам: Ние, които искаме да влезем в живота, да не се държим за старите матоди. Казваме: „Човек трябва да бъде морален“. Какво нещо е морал? Казваме: „Трябва да бъдем справедливи“. Какво нещо е справедливост? Какво нещо е справедлив човек? Сядам да ям. Справедлив съм. Дойде някой. Искам да го гощавам. Половината от хляба в торбата за моя гостенин и половината за мен. Имам половин килограм сирене. Половината на моя гостенин и половината на мен. Това е справедливост. А пък, ако го обичам, какво ще направя? Ако го обичам, ще му дам стол, на който аз седя, защото той е по-мекичък. Мекият стол с възглавницата ще дам на него, а пък за мен ще взема друг стол, какъвто да е. Когато обичаме някого, ние му даваме мекичко на което да седне. Казвам му: Как сте? Много меко му говоря. А пък на другия му говоря по-грубо: Стояне, как сте? На онзи, когото обичам, казвам: Много ще ми бъде приятно да останете в дома ми за дълго време. (Учителят говори тия думи нежно). А пък на другия, когото не обичам, казвам: Кога ще си отидете? (Учителят изговаря тия думи грубо). Когато аз се интересувам кога ще си ходи, това вече ме поврежда. Аз не трябва да се интересувам от това. Мен ме интересува изгрева на слънцето, но като изгрее слънцето, не се интересувам от неговото залязване – кога ще си ходи. Не мисля за неговия залез. Мислете за Изгрева на слънцето. Като дойде един човек, не мислете за неговото отиване. Че той ще си замине, ще си замине. Важно е неговото идване. Като срещнете един човек, вие искате да знаете защо сте го срещнали.

Отидох да слушам този цигулар и разбрах, че той познава музиката, има познания. Сега какво му трябва още? Още му трябва малко да приложи своята доброта. Аз му турям само една погрешка в свиренето. Като свири, той прикляка малко напред с колената, а пък тялото назад. Това не е музикално. Той когато свири, трябва да е изправен. Пшихода по-рано е бил сухичък, а пък сега е много по-угоен. Обича да си похапва. Той трябва да свири още. И ако той може да внесе добротата, т.е. обичта, тогаз ще има по-големи резултати. Но това е вече за бъдещата музика. Да се внесе Любов в музиката, това е голямо изкуство. Но и додето е стигнал той, е хубаво. Техника отлична. Малцина цигулари имат такава техника.

Сега не е въпрос за Пшихода, но за окултните ученици. Пшихода служи като едно встъпление.

Та казвам: Каква трябва да бъде нашата поза? Ако ти се сгърнеш, ако ти се прегърбиш, мислиш ли, че това е едно религиозно положение? Че какво е положението на ученика? Какво трябва да бъде? Каква поза трябва да имате всички? Аз гледам някой като ходи си държи главата на дясно или на ляво, или някои напред. Малцина ще срещнеш с глава изправена право нагоре. Гледам някой си стиснал устата. Защо? Като че воюва с някого. Друг път някой си отворил устата. Не стискайте много устата си и не си отваряйте устата. Не дишайте чрез устата си. Говорете чрез устата си, дишайте чрез носа си. После, когато ядете, не приказвайте. Мислете за храната. Почитайте тая храна. Това, което ядете, са ви го приготвили ония, които ви обичат от невидимия свят и влизате в съприкосновение с тях. Ние седим и сме недоволни как е сготвена храната. Една храна трябва да се сготви много хубаво. Ако аз я сготвя, ще я сготвя много хубаво. Не само да му туриш солчица, чер и червен пипер, масло. Прясно масло ще употребиш. Ще издоиш кравата, ще изчукаш сам маслото, сам ще го изкараш. Аз ако готвя, аз сам ще издоя кравата, ще изчукам маслото. Маслото да бъде прясно. И брашното трябва да бъде добре смляно, от днес. Хлябът да бъде от днес, а не вчерашен.

Вие сега ще кажете: „Не знаем нещо“. Много работи знаете, които не са ви нужни. Вие знаете, че хората са лоши. Това не ви ползува. Какво ви ползува вас, че хората са лоши. Казвате: „Лош е светът“. Че защо ви е това знание, кажете ми. Мога да ви приведа много примери сега, но не искам да се цапам. Не мислете за лошото на хората, понеже с това няма да (ги) поправите. Аз мога да знам, че въздухът е лош в една стая, но е важно да излеза на чистия въздух. Няма да стоя да опитам този нечистия въздух. Ние трябва да имаме една ясна представа за нещата. За нас хората са лоши, понеже те не постъпват според нашите интереси. Че един стражар, който има своя длъжност, каже: „Не минавайте от там!“ Но са учтиви. Английските стражари са много учтиви. Американските идат подир тях. Американските стражари ще те предупредят и ако речеш да се противиш, има веднага боксиране. И американските стражари не са като нашите баби, но той е 6 крака (стъпки) висок. Той стърчи над другите. И може да дига с едната си ръка 70–80 кг. И казва: „Който дойде в Америка, трябва да се подчинява на законите“. Много учтив. Ще те покани, но ако се противиш, с бокс ще почне. Вие всички се противите някой път на законите на природата и казвате: „Как така?“ Природата си има стражари и казва: „Господине, заповядай на бокс!“ Що е една болест? Една руска морда в лицето! Що е ревматизъм? Плод на нашето непослушание. Главоболието, коремоболието, ревматизъмът – това са все удари на природата. Най-първо, за да бъдете добри и за да бъдете учени хора, трябва да се освободите донякъде от болестите. Болестите трябва да ви бъдат само като гости. Не ви казвам съвсем да се освободите от тях. Сега ви идат като черкези, като турски башибозуци, като турски каймаканин. А пък сега трябва да дойде една болест и да ви каже като похлопа: „Моля ви да влеза. Може ли да ме приемете?“ А по-рано влизаше като турски башибозук. Как става тая промена? Като почнеш да живееш по новото разбиране! И ще каже болестта: „Мога ли да влеза?“ Ти казваш: „Какво обичате?“ Тя ще каже: „Мога ли да ви услужа в нещо?“ – „Аз нямам нужда, но имам един непокорен син. Можеш да го повъзпиташ малко“. Тя ще каже: „Може“. Така се възпитават хората в света.

Сега, ражда се една мъчнотия. Ние казваме: „Много е труден този, новият живот“. Не смесвайте старата вода с новата вода. Не смесвайте старото брашно с новото брашно. Не правете това! Когато месите един хляб, месете го от чистото, от пресното брашно. И когато обичате един човек, защо го обичате? Че той е едно условие за вас! Вие не можете да бъдете добър, не можете да придобиете една стабилност в себе си, една устойчивост, ако не обичате хората! Всеки един човек е едно условие за вас да станете добър. В добрината печелите вие, а пък в Любовта печели вашият близък. Ако той печели, и вие печелите. Ако той губи, и вие губите. Ако познавате човека, в познаването той печели. А пък и вие като го познавате, и вие печелите. Учен ставате. Добротата ви е потребна. И знанието ви е потребно. Без знание човек нищо не може да постигне. Като отидете в Англия и Франция, ако не знаете езика, какво ще постигнете? Ако влезете в един английски или френски колеж какво ще добиете, какво знание ще добиете, ако не знаете език? И ако не разбираме езика на природата, какво можем да придобием? Вчера дойде един военен и разправи своята опитност от войната – офицер от ниските чинове, между подпоручик и капитан. Полковникът му казва: „Господин капитан, ще вземеш ротата си и три села всички ще ги прекараш под нож.“ Казва онзи: „Ще отида господин полковник, ще направя тая работа!“ И ми разправя той: „Но отивам и виждам, че глупава е тая работа. Да ги избия три села – трябват ми три месеца. Не вземам ротата си, но вземам 12 души и им казвам за какво отиваме. Но казвам им: Не става тая работа! Отивам да видя причините, запознавам се с хората, които искахме да ги избием, и те се съгласиха, и доброволно уредихме въпроса. Тия хора отстъпиха от своето. Казах си: Как ще се убият тия хора!“ На този човек предната част на мозъка е така развита, центърът на милосърдието е така развит, че този човек не може да престъпи Божествения закон. Ако нямаше развит този орган на главата си, да схваща от Невидимия свят, той щеше да изпълни заповедта. Всяка една заповед, която се дава, трябва разумно да се изпълни. И той казва: „Считаха ме за непоправим. Казваха ми: Вие сте непоправим. Казвах им: Господин генерал, аз не пия, не лъжа, не крада!“ Онзи му казва: „Не изпълняваш заповедите както трябва!“ – „Че как ще изпълня. Ще компрометира това работите! Трябва да се мисли! Има някои неща, които не са справедливи. Не само държавата, е която може да ни наложи един закон. Но има закон на Бога, на който трябва да се подчиним.“ – „Непоправим сте! Обичате да философствувате“. Той като ми разправи, рекох му: Много добре сте направили. Каза ми той: „И сега не ме харесват“. И той дойде тук, иска да се запознае с нас. Казвам му: Той като дойде тук, със своя ум, от свето гледище ще види, че и тук не мислите някои както трябва.

У българина има една черта, той казва: „Аз като стана министър ще избеся всички!“ Беси българинът. Някой казва: „Да се изпъдят тия хора! Да се освободим от тях!“ Как ще ги изпъдиш? Де ти са стражарите? Най-първо постарай се да заповядаш на мухите да не влизат в къщи.

Не, ще учите закона на Любовта! Бог хиляди години ни изучава и ни показва Любовта си и при всичките наши прегрешения ни обича! Той казва: „Не го прави това, защото не е за твое добро. Ти ще страдаш!“ Трябва да знаете, че страданията произтичат от нашето непослушание. Всички страдания са дошли от непослушанието. И в който ден извършиш непослушание, ще дойдат страданията. Всички да бъдете умни, да се вслушвате и после, никой да не злоупотребява. Не трябва да ви говоря много. Не е хубаво да ви се говори много. Като дойде някой в дома ми, ще му кажа: „Не искам да преядеш, но не искам и гладен да останеш. Ще ядеш и като си отидеш, да не кажеш, че си преял. Да излезеш от моята трапеза с най-хубавите впечатления. Да остане при ставане от масата за 20 хапки място.“

Сега, каква е целта в една школа? Някой си ми разправи, че като ходил в едно събрание да се моли, като се молил с другите, виждал какво правят всички там при молитвата. Че това не е молитва. Ти като влезеш в един дом да се молиш, ще бъдеш сляп за всичките погрешки на хората. И като речеш да се молиш, никакви погрешки на хората да не виждаш. Бог знае тия погрешки по-добре, понеже Бог живее в тях. Ако ще искам да разправям на хората, ще разправям за себе си. И те да разправят за себе си. При мене често идват да се оплакват един от друг. Отдалеч, с политика почват. И казват: „Какво трябва да направим? Учителю, ти можеш!“ – Не мога! Не мога да престъпя закона на Любовта! Има неща, които не мога. И да искам, не мога да го направя. Той казва: „Кажи му така строгичко“. Ти мислиш ли, че ако му кажа малко строго, той ще разбере нещо? Няма да разбере? Не мислете, че със строгост може да се поправите. Аз съм правил опити, не помага. Има нещо, което помага. Обичай хората като себе си! Нищо повече! Този е законът: Влизай в неговото положение, обичай го като себе си и познавай го както себе си познаваш. Вие сега губите вашия мир. Бог като влезе в света, Той гледа другояче на всички свои деца. Вие не сте родили тия деца. Като родиш едно дете, не го биеш. То е твое. Бог, Който живее във вас, вие Го познавате. За вас вие искате най-хубавото. Дръж това хубавото в ума си и за другите. Сега аз не намирам мъчнотии в това. Не че вие не искате да слушате, но понякой път вие грешите в следното: Вие мислите, че човек може да има две мерки за живота. Той трябва да има една мярка. Всички трябва да се пазите от следното: Човек към някои хора е повече разположен, едни хора го разполагат повече, а пък други – по-малко. Един богат човек, който има повече пари, то разполага повече (от) тебе, който имаш нужда от пари. А пък един беден човек, който няма нито пет пари, не те разполага. Един учен човек, един добър човек, милосърд, кротък, въздържател те разполагат, а пък ония, сприхавите хора не те разполагат? Какво трябва да правите сега при сприхавите хора? При бедните хора какво трябва да правите? Да кажем, дойде един ден, ще ви пратят на земята и ще ви дадат двама упорити хора – да ги поправите. Как ще ги поправите? Това ще бъде един изпит. Трябва да се явите на изпит. Господ ще ви даде един син и една дъщеря упорити, че ще се чудиш какво да правиш. В България един българин има едно дете. Той е от братството. Държи всичко под ключ: то краде, взема, води се с най-лоши другари. Иска да се наложи на баща си, иска да прави каквото иска. Няма морал. Пита ме той: „Какво да правя?“ Какво ще правите сега, кажете ми? Причината знаете ли откъде произтича? Понеже с една от старите – бабата или майката на бащата, или майката – те не са постъпили добре и тя е умряла, заминала е за другия свят, и тя е влязла в сина, и по този начин си отмъщава. Това, което те са правили на старата жена, сега тя го прави на тях. Какво ще правите?

Преди години дойде при мене един свещеник. Той добил едно състояние на вечен страх. Като влезе в църквата го е страх, в къщи го е страх. В къщи не може да влезе. Страх го е. Трябва да има при него двама души свещеници, когато ходи в църква. Той казва: „Намислил съм да си давам оставката. Ходил съм при лекари. Казват ми, че нямам никаква болест. Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх!“ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината. Като поп, няма да ме лъжеш. Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив. Няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината ще ти помогна. Инак ще си носиш страха. – „Майка ми живееше при мене. Бих я! И тя умря“. – Сега ще почнеш да се молиш за майка си, ще се примириш с нея. В това състояние ще те напусне. Майка ти е влязла в другия свят и има голяма омраза към тебе. И ако караш така, тя ще те разпопи. Та не мислете така, както мислите! Не трябва да правиш никакво зло, понеже това зло по обратен път ще се върне. И ако някои деца – дъщери или синове – са немирни и ви измъчват, може би причината е някой стар дядо или стара баба, които имат нещо против.

Че кога ще се поправи света? Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите. Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте!“ И плаща! Свърши се!

В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато. Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!

Това, което ви говоря е трудна работа. Но работа, която можем да я постигнем. Някои хора идват и казват: „Защо вашите хора не могат да кажат в какво седи вашето Учение?“ – В какво седи то? Аз ще ви кажа в какво седи новото Учение: Ще се научиш хубаво да ядеш; хубаво да дишаш и хубаво да мислиш. Че то било лесна работа, казваш. Да се научиш да ядеш хубаво, то е цяло изкуство. И как ще ядем хубаво? Ако аз туря под петите ти нещо с висока температура, ако натопля под краката ти на 70–80 градуса топлина, ще можеш ли да ядеш хубаво? И ако туря електрическа жица под твоя стол и като седнеш и пусна тока, когато ядеш, как ще ядеш? Не ще можеш да седиш на стола. Какво ще правиш тогаз? Аз гледам: Някой път доста майсторска инсталация електрическа има под столовете. Един брат ми каза: „Да направим един сюрприз на учениците.“ Един американец преди 30–40 години направил веднъж следното: В Америка има някой път 5–6 хиляди слушатели в събранието. В една публика от 2–3000 души, стотина най-малко ще спят. Дошло му наум, всичките столове да ги съедини с електричество и да има копчета. И като заспи някой, бутне копчето! Искал да ги държи така в будно състояние, да не спят. Та и тук трябва сега малко електричество.

Сега практическата страна: Не обръщайте внимание на ония изопачените неща. Защото у мнозина от вас се проявява един атавизъм. Не е нещо свойствено. Имате добри работи, но много пъти вие в новите работи изнасяте и битпазарски работи. Нещо старо, отпреди 5–10 поколения, турите го при новите дрехи. Атавизъм е това. Някой път искате да се покажете с вашите атавистически черти. Най-първо познаване и обич към хората. И после, всички трябва да бъдете справедливи. Ако ти би бил на негово място, как би желал другите да постъпят с тебе? Всички вие сте свързани. Постоянно вас ви разглеждат от невидимия свят, напредналите същества от горната школа и виждат къде са вашите слабости. Имат един екран и искат да знаят какво мислите вие. На този екран е представено какво мислите вие. И това представлява интерес за тях. Филм, интересен за разглеждане. Те печелят, но ние не печелим с нашия филм. Ако ти играеш ролята на един крадец в някоя драма, какво ще спечелиш, кажете ми. Ще ти платят. Но аз като актьор не бих желал да играя тая роля. Трябва да турят там онзи, който има тази склонност. За философ, пак същото. Актьорите трябва да се избират по склонността. Някой няма склонност да краде, а пък го турят там. Ще турят някого, който има тая склонност, а пък някой път като турят друг, той само се измъчва. Ще турят някой, който не е умирал, да умира! А пък той ще се мъчи да умира. Да турят някого, който е разположен, който иска да се самоубива. Ще му кажете: „Я покажи на сцената как ще умреш, да видим как се умира, 2–3–4–5 пъти го представи и после ако го намираш за разумно, можеш да го изпълниш“. От закона на самоубийството можеш да го излекуваш лесно. Един искал да се самоубие. Казва му един приятел: „Понеже искаш да се самоубиеш, хайде и аз ще дойда“. И той му турил на коляното една халка отзад с връв, без да знае онзи. Казва му: „Хайде, хвърли се!“ Онзи се сбогува и се хвърля. И като падал надолу, увиснал във въздуха, останал във въздуха. И той се учудвал как останал във въздуха. Пита го онзи отгоре: „Стигна ли на дъното?“ – „Увиснах във въздуха!“ Някой път това се случва в нас. Ние мислим, че като направим някоя постъпка, ще постигнем някой резултат и после увиснем на въздуха и виждаме, че нищо не сме постигнали. Да не ви идва идеята за самоубийство или не се отегчавайте в живота, понеже вие не разбирате. На вас ви са дадени най-хубавите условия. По-хубави условия на вас никой не може да ви даде сега! Даже най-лошите условия, те са най-хубавите условия. Те са за вашето възпитание. Най-лошите условия, те са добри. Да кажем, че нямате къща. Тая къща ще дойде. Пари нямате. Тия пари ще дойдат. Знание нямате. Знанието ще дойде. Другар нямате. Другарят ще дойде. Книги нямате. Книгите ще дойдат. Всичко това, което нямате, ще дойде. Вие чакайте! Не бързайте! Това, което искате, ще дойде както слънцето изгрява. Аз няма да се тревожа, кога слънцето ще изгрее. Чакай! То ще изгрее! Небето ще бъде ясно и ще се ползуваме от светлината. Имайте тая вяра! Казваш: „Аз вече си изгубих вярата!“ Защо си изгубил вярата си? Изгубването на вярата е една слабост. Това е един атавизъм на вашето минало. Не губете вярата си! Бог е неизменен! Бог не може да се измени! Казват, че е строг, но какъвто и да е строг, милостив е. На израилския народ казва: „Вечно ще ви отхвърля отпред лицето Си“. И не се минават 20–30 години и казва: „Израилю, обърни се към мене!“ Благоутробен е Господ, милостив е! Прощава. Казва се: „Не благоволява Господ в смъртта на грешника“. Той не благоволява на вашето невежество, на вашето страдание, на всичко това, което иде Той не благоволява, но трябва да Го разбирате. Трябва да имаш широко сърце. Като страдаш, благодари на Бога! За добро е! Не си ти първият, който страдаш в света. Че ти не си първият болен в света. Хиляди болни има в света. Не си първият сиромах в света. Че всяка болест ще ти даде едно хубаво условие да влезеш във връзка с някой човек, да се запознаеш. При тебе ще дойде един лекар, с когото отдавна не сте се виждали, ще те излекува и ще се запознаеш с него.

Сега могат да кажат: „Много говори“. Нека за втори път остане /6 ч. 20 м./ 20 минути съм говорил повече. Ще ни глобят. Повече светлина съм изгорил. За един час е предвидено.

Две неща помнете: Познавайте хората и обичайте хората! Познавайте Бога и обичайте Бога! Познавайте себе си и обичайте себе си!

Обичайте се! И при най-лошите условия защо да не се спогаждате? И сега кажете ми: Какъв опит искате да направим? Някой път вие искате да направим опит. Какъв опит да направим, от който всички да бъдете доволни? Много мъчно е да се каже какъв опит. Във всяка една школа трябва да се създаде една среда – проводници, една среда, която да бъде добър проводник. В това отношение трябва много да се тонират човешките мозъци. Всичката мъчнотия е в човешките мозъци. Възприятията на всички хора не са еднакви. Всички имаме добри желания, но нямаме еднакви възприятия. Да кажем, че можеш да отидеш при един болен човек. Той със съвсем друго се занимава. Ако той е здрав, ще бъде разположен. Ако е болен, няма да ви услужи. Не са му правилни възприятията.

И после, има една слаба страна, че ние мислим, че ние разбираме живота. Аз проверявам някой път какво зная. Някой казва: „Има неща, които ние не знаем.“ Човек не знае какво ще излезе от него, как ще завърши живота си. Той не знае. И да се радваме, че има неща, които той не знае. Има неща, има знание, което е достояние само на Бога. Казва се там: „За свършека на света ангелите не знаят. Само Бог го знае“. Има неща, които ангелите не ги знаят. Не мислете, че всичко, което съществува в света, ние можем да го знаем. И мнозина от вас казвате, че сте ясновидци например. А пък иде един човек и не го познавате. Преди 4–5 години дойде при мен един свещеник, облечен в расо, с калимавка. Седи. Аз го гледам. Православен свещеник. Той каза, че е недоволен от православната църква, че му е дотегнало и иска да напусне и му трябва едно бяло джубе. И казва ми, не мога ли да му дам пари за едно бяло джубе. Казах му: Как един свещеник не може да спечели пари за едно бяло джубе? Казах му още: Ти недей напуска православната църква. Ти ще бъдеш там много полезен. Той казва: „Ще ми помогнеш да се освободя от това“. След 5–6 месеца пак дойде. Питам го: „Откъде идеш?“ – „От град Пловдив, свещеник на еди коя си улица, на еди-кой си номер.“ Записах всичко. Пак иска бялото джубе. Писах в Пловдив. Няма никакъв свещеник на този номер. Той е детектив, който се е облякъл в попски дрехи да види какво аз мисля за православното духовенство. И при вас често идват подобни. Много глупци има между вас. „Аз съм от вашите“, казва някой като дойде. А той е детектив, той ви опитва. И вие се отворите като някой охлюв. Казваш: „Този е брат“. Никакъв брат не е той. Един вестникар е, който иска да спечели малко пари и като си излезе, подиграва се. Погледни го, виж го дали е брат или какъв е? Де ви е тогаз ясновидството, като не познавате хората? Ще му кажеш: „Мога да ви бъда на вашите услуги. Колко ви плащат?“ – „200–300 лева!“ – „Аз ще ти дам 400, остави се от тая работа!“ Не се лъжете! На този човек му кажете, не какво разбирате, а му кажете така, аз ще му кажа така: „Не трябва да се лъжем!“ Той иде да ме лъже. Казва: „Вашето Учение е добро, вие сте идеални. За вас хубаво говорят. Вие сте отличен“. Казвам: Много хубаво говорят, но и много лошо говорят, та не знам кое е по-верното.

Та казвам: Вие се влияете какво говорят заради вас. По-добре е да говорят зле понякой път заради вас. А пък някой път е хубаво и добре да се говори. Щом зле говорят, дяволът е дошъл. Щом добре говорят, Господ е дошъл. Дяволът какво ще каже? Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма. Не мислете, че сте свободни. Всякога има прицелна точка. Не мислете, че е лесна работа това. Сега не искам да ви занимавам с това. Военните имат позиции, окопават се, знаят, че имат неприятел и не го подценяват. И вие не подценявайте злото. Те са същества разумни. В света хората са много умни. Мен са ме лъгали много пъти. Аз зная, че той ме лъже и пак вярвам, че няма да ме лъже. Имам вяра. Аз зная, че ще ме излъже и вярвам пак, че няма да ме излъже. Все ще ме излъже и после ще се извинява. То е друг въпрос. Много пъти ще бъдете лъгани. Това не зависи от вас. Зависи от другите. Има цели формули в геометрията, които показват на какво се дължи това. Има известни хора, които са построени на една почва тъй неустойчива, и той не може да каже истината. Аз съм ви привеждал онзи пример: Един среща един свой приятел, който никога не можел да каже истината, все полъгвал. И му казал: „Я ми кажи една лъжа!“ Мисли, че го изучил. Онзи му казва: „Остави се, беля ми дойде до главата. Аз отдавна напуснах лъжата. Баща ми умря. Нямам нито пет пари!“ – „Колко ти трябват?“ – „800 лева!“ – „Тая е последната лъжа, която ти казах“.

Като ученици трябва да имате едно нещо: Да имате уважение и почитание един към други. Защото като уважаваш другите хора, уважаваш себе си. Като обичаш другите хора, обичаш себе си. Като познаваш другите хора, познаваш себе си. Всички вие съставлявате един организъм и тяло, в което Божественият Дух функционира. Вие не можете да се избавите от това влияние.

Та казвам: Колкото и да е лош един човек, той може да е от дебелото черво долу. Че е от дебелото черво долу, виновен ли е той. Че е от тънките черва, виновен ли е той? Той е долу, като че ли кал гази. Един казва: „Аз съм лош и не мога да си помогна“. Казвам му: Един ден ще се измени твоето положение. Някои хора са добри. Той е благороден, той живее в носа, в очите, езика, устата, в мозъка – на благородно място. А пък някой е съвсем загазил, много низка служба има сега. Та трябва да влезем в положението на другите. За да имаме една отлична философия. Това е, всъщност, да гледаме на нещата както Бог гледа. Така ще се образува един възглед. И ако така не се обичаме, ние не можем да прогресираме. Не насилствено да става, но винаги ще отправиш умът си към Бога и ще кажеш: „Господи, научи ме да обичам хората така, както ти ги обичаш; научи ме да познавам хората така, както ти ги познаваш; и да постъпвам така, както Ти постъпваш“. Учене ни трябва на всички. – Аз толкоз работи съм казвал. Ако ви попитам в 1929 година на днешния ден каква лекция съм държал, кой би могъл да отговори? Миналата година на този ден каква лекция държах? Преди три среди какво се е говорило? Аз ви оправдавам, понеже вие се занимавате с неща много по-важни, отколкото тия философии. Онези неща са се наместили, а пък това е второстепенно.

Имате ли някоя тема зададена? После и в темите вие много учени сте станали, не пишете много, а лаконически. Какво нещо е яденето, лаконически казано? Какво нещо е да обичаме Бога – лаконически казано. Това са философски изречения. Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл. Кажете ми сега една ваша мисъл.

Единствената ваша мисъл според мен е: „ДА УЧИМ! ЖЕЛАНИЕТО ДА УЧИМ!“. А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората. Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.

Тайна молитва.

6 ч. 50 м.

Гимнастически упражнения.

Ясно звездно небе. Времето тихо и меко.

XVI година.
12 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 17 февруари 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, човек, сега, казва, хора, може, всички, дойде, съм, път, казвам, хубаво, обичам, работа, искам, обичаш, бог, свири ,

Общ Окултен клас , София, 17 Февруари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder