НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумният човек

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Разумният човек

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, земя, сега, разумния, аз, години, всичко, пари, всички, слънце, милионаа, себе, направи, свят, съм ,

 Неделни беседи , София, 7 Февруари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само няколко стиха от 7-а глава от Евангелието [на Матея] от 24-ти стих надолу.

„Духът Божи“

Ще взема само думата „разумният“ човек. По какво се отличава разумният човек? Разумният човек се отличава по това, че всякога ходи прав. Той не е гърбав, не е огънат като стария човек. Умът на разумния човек е свързан със Слънцето, а краката му са свързани със Земята. Следователно той живее между Слънцето и Земята. Следователно разумният човек е свързан с два центъра. Каквото Слънцето учи човека отгоре, каквито заповеди му дава, това той изпълнява на Земята. [За] разумния човек Земята е една обширна лаборатория.

Сега във вашите умове може да влезе мисълта: „Ние не сме ли от разумните хора?“ Понякога заставят човека, иска-не иска, да мисли. Той казва: „Няма какво много да му мисля.“ Някой път природата може да те застави да мислиш. Как го заставя? Хване го някаква болест и той започва да мисли как да се освободи от нея. Човек трябва да бъде разумен. Как ще излезе от това положение, как ще се освободи от болестта, не е важно. Разумният човек всякога може да излезе от едно мъчение.

Английски стражари хващат един апаш. Апашът е човек, който, като се намери в трудно положение, оттук-оттам все ще вземе нещо без позволение. Стражарите хванали този апаш и го закарали в участъка. Те го затворили в една стая в третия етаж. Вързали краката и ръцете му с едно въже и го оставили на кревата да лежи. Стражарят бил человеколюбив. Той оставил на апаша една свещ да му гори и си отишъл. Апашът бил от умните хора. Той започнал да мисли и си казал: „Защо ми е тази свещ?“ В това време му дошло на ума да използува по някакъв начин тази свещ. Той дигнал краката си към свещта, да може да изгори въжето, дето бил вързан. После приближил ръцете си към свещта, да изгори въжето, с което били вързани. Макар че малко поизгорил ръцете си, но се освободил от въжетата на краката и на ръцете. Не само това, но като видял чаршафа на леглото, той го накъсал на парчета, които вързал едно за друго и направил от тях едно въже, с което се спуснал от прозореца и избягал. По едно време стражарят влязъл в стаята при апаша и какво било учудването му, когато видял свещта, че гори, стаята празна, а апашът го нямало. Не само това, но той задигнал също и чаршафа. Питам: този апаш глупав човек ли е бил или умен? Умен е бил.

Сега ще дойде критиката. Ще кажете: „Такъв пример не трябва да се дава, защото ще насърчава апашите да ходят да крадат.“ Ако разсъждавате по този начин, тогава можете да дойдете при Христа, при Когото доведоха една блудница и Го запитаха: „Учителю, Ти какво ще кажеш? В Моисеевия закон е писано, че такива трябва да се убиват с камъни. Ти как ще разрешиш този социален въпрос според новото учение?“ Христос ги погледна и почна да пише с пръст на земята. Той смяташе нещо, правеше някаква сметка и започна да смята: 2 по 2 прави 4. И 4, делено на 2, прави пак 2. Две по 3 прави 6, а 6, делено на 3, прави пак 2. Той смяташе: С два крака ли трябва да ходи човек или с един крак? Да се убие ли трябва човек или да се изправи? Тогава Христос им казал: „Много добре е писал Моисей, но за да се изправи тази жена, всички вие трябва да бъдете светии. Ако сте светии, хвърлете всички отгоре ѝ по един камък, но ако сте грешници, като хвърлите отгоре ѝ по един камък, вие ще убиете тази душа. Следователно, за да се изправи, хвърлете отгоре ѝ по един камък.“ И пак почнал да пише на земята. В това време един по един почнали да излизат навън.

Кое е по-хубаво: да умре един човек или да се изправи? Да се изправи е по-хубаво, отколкото да умре. В българския език думата „изправяне“ има два смисъла. Да се изправи един човек, това значи да се изправи гърбицата му. Или, да се изправи един човек, на когото краката са схванати от ревматизъм. Думата „изправяне“ може да се употреби и в морално отношение. Един човек, на когото волята по някакъв начин е отслабнала, може да се изправи, отколкото да се убие.

Питам сега: защо евангелистите са писали този пример в Евангелието? Какво ще допринесат на хората с този пример? Ще излезе от него, че така се насърчават всички грешни хора. Христос обърна внимание на тия хора, че нямат право да убиват грешниците. Само праведните хора имат право да убиват грешниците. Грешникът грешник не трябва и не може да убива. Защо? – Защото те са еснафи. Само праведният има право да убива грешниците. Защо? – Защото той не е като тях. Праведният само може да убива грешния. Подобното подобно не убива. Законът е такъв.

Сега вие трябва да се освободите от привременните работи. Има много работи, които човек ги разбира по съвсем опак начин. Представете си, че извършвате едно престъпление – обирате един банкер. Какво наказание трябва да ви се наложи? Представете си, че това е насън, обрали сте няколко милиона, но като се събуждате, виждате, че нямате пет пари в джоба си. Изтрезнели сте от това престъпление, но все таки направили сте го насън. Представете си друг сън. Вие сте вегетарианец, обаче насън ядете печена кокошка. Като се събудите, виждате, че това е било сън, но все пак сте яли кокошка. Какво наказание трябва да си наложите?

Това, което човек може да направи насън, и наяве може да го направи. Сънищата не са нищо друго освен една възможност да направи същите неща човек и в действителния, в будния си живот. Понякога сънищата са предпазителни мерки, да не направи в будния си живот човек нещо, което може да му напакости. Чрез сънищата човек се предупреждава да не извърши нещо лошо.

Понякога човек сънува, че е богат, и в действителния си живот става богат. Понякога сънува, че е осиромашал, че е оголял, и в действителния живот осиромашава. Насън сънува, че учи, и в действителния живот учи. Малко изключения има да не се случи на човека това, което той е сънувал. В това отношение сънищата не са празна работа.

Ако знаете да тълкувате сънищата си, много нещо ще можете да предвидите и да избегнете. В свещените книги се предават много сънища. Фараон, за пример, е сънувал, че от една река излезли 7 тлъсти крави, които пасли трева. След тях излезли други 7 крави, но мършави. Те изяли тлъстите крави. Който не разбира от сънища, той не може да разбере какво означават тия крави. Който разбира, обаче, той може да каже, че на Земята ще настанат 7 плодородни и 7 гладни години, които ще изядат всичко онова, което плодородните години са дали. Фараон извиква всички мъдреци, всички учени хора в Египет да разтълкуват съня му, но никой не може да го разтълкува. Тогава трябваше да извикат Иосифа от затвора, той да изтълкува съня на фараона. Иосиф каза, че ще настанат в Египет 7 години на голямо изобилие, а след тях – 7 години глад. Ако не се вземат мерки, ще пострада целият Египет. Като видя голямата разумност на Иосифа, Фараон го направи главен везир, главен управител на цял Египет.

Значи всичко, каквото човек има да преживее, той го предвижда чрез сънищата си. Нещата не само се предвиждат, но се и предчувствуват. Сънищата, това са един подтик от невидимия свят. Обаче вследствие на своето голямо неверие, хората често не обръщат внимание на тези предупреждения, вследствие на което се натъкват на големи противоречия в живота си.

Един мой познат ми разправяше следното: „Чудно нещо, аз съм човек с висше образование, свършил съм университет, но въпреки това има в мене нещо, което вярва и на най-глупавите работи. Толкова положителен човек съм, но като ми проиграе дясното или лявото око, дясната или лявата вежда, винаги ми се случва нещо приятно или неприятно. При това, забелязал съм, че като ми проиграе лявото око или лявата вежда, винаги ми се случва нещо неприятно. Като ми проиграе дясното око или дясната вежда, работите ми се уреждат добре. Когато съм в добро разположение на духа и случайно ми проиграе лявото око или лявата вежда, казвам, че ще ми се развалят работите. Не се минава дълго време и наистина работите ми се развалят.“ Пита се този човек какво отношение има между неговите работи и проиграването на веждите или на очите му. Но човекът проверява, вижда, че има известно съотношение. „При това, забелязал съм, че когато намисля да посетя някой свой приятел и ми проиграе в това време лявото око, няма да го намеря в дома му. Това съм проверявал повече от сто пъти и в стоте едва ли ще има един случай на изключение.“ Питам го: „Как си обясняваш това нещо?“ – „Не мога да го обясня, но вярвам в него. Както вярвам, така става.“

Сега да се върнем към същественото – към разумния човек. Сега, това, което ще ви кажа, не го прилагайте в момента, но приложете го, когато съвсем закъсате в живота си, когато, след като сте чели ред философи и никъде не намирате утеха, тогава само приложете това, което ще ви кажа. Щом го приложите, ще видите резултата му. Толкова глупави работи сте правили и вършили, направете и това, което сега ще ви кажа. Чуйте и моите думи, които сега ще ви кажа: Дълбоко в себе си признайте, че всичко онова, което ви се случва в живота, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, аз не искам нищо повече от това, което си ми дал.“ Поблагодарете дълбоко в душата си и останете с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи някаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост – нищо повече. Той е абсолютно справедлив. Признайте това нещо дълбоко в душата си и почакайте половин час, за да видите какво ще стане с вас. Това някога може да стане изведнъж, но някога и в продължение на повече време. Ще почакате само година и половина най-много и ще видите как всичко ще се измени.

Разправят за Емил Зола, голям реалист, че имал една торбичка с номера, в която бръквал всякога, когато ще дава под печат някой роман или когато започва да го пише. И от числото, което изваждал, той правел заключение ще му върви ли добре работата или не. И той сам казвал: „Не зная мога ли да се освободя от този атавизъм. Виждам, че е някакъв атавизъм, но въпреки това го правя. Вярвам или не вярвам, но все таки, става.“ Атавизмът е нещо, което човек е наследил от деди и прадеди и постоянно се преповтаря. Има неща в света, които няма да станат, но има неща, които стават.

Някога в сънищата си човек може да вижда неща, които ще станат за него; някога може да вижда неща, които ще станат с другите хора; някога може да вижда неща, които ще станат с обществото, с неговия народ или най-после и с цялото човечество. Пророците на миналото са виждали неща, които ще станат за цялото човечество, и са ги предсказвали.

И тъй, разумният човек се отличава по своите възгледи. Разумният човек не е триизмерен, той има съвсем други схващания за нещата в сравнение с тия на обикновените хора. Той съди за нещата от причините към последствията. Разумният човек не обръща внимание на големите работи. Той обръща внимание на най-малките работи в света.

Разумният човек, като отива на далечно пътешествие, той взима със себе си една кобра. Като излезе някой тигър насреща му, веднага изважда кобрата. Достатъчно е да подигне главата си нагоре, за да не смее тигърът да се доближи до кобрата. Тигърът остава на мястото си. Кобрата е оръжието на разумния човек. Той казва: „Ако смееш да се приближиш, опитай се само.“ Кобрата респектира не само тигъра, но всички животни, които са опитвали нейната отрова. Те всички я познават.

По какво още се отличава разумният човек? Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчение, какво нещо е безверие, какво нещо е безлюбие. Той не знае какво нещо е тъмнината. Ако поставите разумния човек в някоя изба, в най-голямата тъмнина, той ще извади своята лампа и ще освети пространството около себе си. Той си носи светлината навсякъде. Като го извадите от тази изба, ще разберете, че той и тук е бил на светло. Дето и да го турите, в каквато тъмнина да го поставите, той веднага ще си направи инсталация, ще си извади лампата и свободно ще се разхожда – навсякъде му е светло. Разумния човек не можеш да го затвориш, не можеш да го излъжеш, не можеш да го вържеш, не можеш и да го подкупиш. Този човек с нищо не се подкупва. Защо? Защото всички съкровища на Земята са негови. Когато му потрябват пари, той не ходи в някоя голяма банка, „Гирдап“ например, да вади оттам пари, но знае всичките големи банки в Земята и от тях си услужва.

Това, което ви говоря, няма да го вземете като една истина, 101 на сто, но ще го вземете като една древна приказка, от приказките на „Хиляда и една нощ“. В Земята има големи банки, всяка от които има хиляди тонове злато. Там има парчета злато, големи, около 10–20–30–50 и повече килограма тежки. В тези подземни пещери има и скъпоценни камъни, големи като кокоши яйца; някъде има такива камъни, големи и като пачи яйца.

И това не го взимайте като истина. Аз не искам да вярвате в това. Вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате – свободни сте. Мислите ли, че диамантите не могат да бъдат големи като пачите и като камилските яйца? Има в Земята толкова големи диаманти, но още не са ги намерили. Първите, разумните хора, които бяха на Земята, те извадиха ония диаманти, които бяха големи като камилски яйца. След тях хората извадиха диамантите, които бяха големи като пачи яйца. После извадиха диамантите, големи като кокоши яйца, а сега за нас останаха да намираме диаманти, големи най-много като гълъбови яйца. Големите диаманти са складирани някъде.

Както и да вярвате в тия неща, това още не е знание. Възможно е да има такива диаманти, но това е само вярване. Разумният човек сам си прави диамантите. Той може да си направи диамант, два пъти по-голям от камилското яйце. Щом пожелае, той може да си го направи сам. Той е майстор.

Съвременните хора мислят, че са много умни, че имат голям прогрес. Ако посетите фабриките, ще видите какъв прогрес имат. Ако се обърнете към онези разумни същества, които изпращат своята енергия от Слънцето, ще видите какво представя тяхната разумност, какво представя техният прогрес. Можете ли да кажете по какъв начин изпращат те слънчевата енергия от разстояние 92 сибометла [милиона мили] към Земята, и по този начин я отопляват? Казвате: „Нима разумни същества изпращат тази енергия чрез Слънцето, за да отопляват Земята?“ Има една научна теория, според която Земята представя едно огнено разтопено тяло – възможно е да е така, но възможно е и по друг начин да става отопляването на Земята.

Един от турските султани давал една голяма награда на онзи, който могъл да му каже една такава лъжа, така добре скроена, че да може да ѝ повярва. Дошъл един човек при султана и му донесъл един много дълъг косъм, като казал: „Този косъм е от брадата на баща ми. Едно време баща ми простря този косъм през широчината на Дунава, направи от него един голям мост, през който можаха да минат всички войски на целия свят.“ – „Възможно е“ – казал султанът. След това дохожда друг един при султана и му показва едно паче яйце. „Едно време – казва той – майка ми насади това паче яйце на една квачка и тя лежа върху него цели 21 деня. След това време от яйцето се измъти една камила.“ – „И това е възможно.“ Най-после дохожда трети човек, като води двама хамали със себе си, които носят един голям кюп, който съдържа около 500–600 килограма. Тогава той започнал да разправя на султана: „Султан ефенди, преди години твоят баща отвори война с московците, но понеже войната трая много години, баща ти нямаше вече пари да продължава войната. Тогава моят баща му услужи с пари. Той му даде толкова пари, че трябваше да ги пренесе с този кюп.“ – „Виж, това вече не е възможно“ – казал султанът. Ако султанът каже, че това е възможно, ще трябва да върне тия пари на сина. Той разбра, че това е лъжа. Докато двамата разправяха на султана работи, които никога не са ставали и не могат да станат, като далечни от живота, султанът казваше, че е възможно да са станали, но когато третият му разказа един случай, който е близо до живота, султанът го отрече. Ако го беше признал, трябваше да му даде тия пари, които бащата е взел назаем.

Казвам: Разумният човек е онзи, на когото ние трябва да подражаваме. Всичко в природата е предметно учение. Ако искате да ви върви, вие трябва всичко около себе си да изучавате, да наблюдавате. Често хората се смеят на египтяните, които обожавали Аписа. Този Апис, именно, смекчаваше характера на египтяните, които бяха един много реалистичен народ. Ще кажете, че това е заблуждение. Не, в Аписа те считаха, че живее някое божество, на което се кланяха. Египтяните одухотворяваха животните и казваха, че и у тях има нещо Божествено. Те мислеха, че във всяко животно се вселяваше някое божество, вследствие на което почитаха и уважаваха животните. Така гледаха те на Аписа, на котката, като на свещено животно. Там никой нямаше право да убива животните. Те бяха на голямо почитание. Ще кажете, че това е едно заблуждение.

След хиляди години хората ще се чудят на заблуждението на съвременните хора, че уповават толкова много на парите. Те казват, че без пари не може. И наистина, като турят няколко стотици хиляди лева в банката, те веднага имат упование, имат надежда, имат вяра, имат достойнство. Които имат пари, започват да ходят изправени, добре облечени и обути, със скъпи дрехи и обуща. Дето ходят, все за банката си мислят, в нея са вложени всичките им надежди. И след всичко това ще дойде някой проповедник да ви разправя, че може да се живее в света и без пари. Той ще проповядва на вас това нещо, а сам ще проповядва и работи за пари. Той сам се намира в противоречие, а също така и вас поставя в противоречие. Казват, че пари не трябват на света, а те сами проповядват за пари. Казвате, че и без пари може, а същевременно градите къща. Казвате: „Хляб трябва!“ Казвате, че трябва да се създаде нов социален живот. Може да се живее и без пари, но парите трябва да се заместят с друго нещо. Все трябва да има някаква разменна монета. Защото цената на нещата не седи в самото злато, но в друго нещо.

Сега, като наблюдаваме всичко онова, което става в света, виждаме, че злото не седи в парите, нито вън от нас, но злото седи в самия човек. В човека има нещо неразумно. Той не разчита на своята разумност. Човек всякога трябва да разчита на първата мисъл, която идва в ума му. Тази мисъл се развива като едно зрънце. Щом тази мисъл узрее, тя постоянно се оформява. Ти имаш вече една идея, имаш поле да действуваш. Отхвърлиш ли първата мисъл и вземеш втората или друга някоя, тя непременно ще те постави на крив път.

Следователно в какво и къде седи злото? – Злото седи в това, ако човек отдели злото от доброто. При сегашните условия доброто, отделено от злото, няма никакво приложение. Ако злото е вън от вас, то има своето велико предназначение. Вземете злото в неговата научна страна. За пример знаем, че вътрешно Земята има висока температура, голяма топлина, вследствие на което се намира в разтопено състояние. Въпреки това, ние живеем на повърхността ѝ. Защо? Благодарение на външната атмосфера. Тя, именно, изстудява, смразява Земята и дава възможност ние да живеем върху нея като върху твърда повърхност.

Злото смразява, а доброто разтопява. Злото и доброто, съединени в едно, чрез тях може да се работи, както златарят топи и обработва златото, дето трябва – повече топлина, дето трябва – повече студ. Дето трябва – доброто, дето трябва – злото, ще ги съединиш в едно. Ти трябва да работиш чрез тях, но не те чрез тебе.

Ако ги оставиш те да работят чрез тебе, животът ти ще се обърне с главата надолу. Вие ще се намирате в положението на човек, който мисли, че като отиде в една кръчма и си пийне малко винце, че ще му дойде умът в главата. Мислите ли, че такъв един човек е умен? Мислите ли, че той може да мисли право? Той ще извади от една табакера тютюн първо или второ качество, ще го завие в една тънка книжка, ще си направи една цигара и ще запуши. Мислите ли, че такъв човек ще стане умен? И след това този човек ще мисли, че тютюнът ще оправи работите му.

Една баба казала на внука си: „Синко, да ти бая да не те среща мечка, да не те яде мечка.“ Той казал: „Бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка, а не да не ме яде. Аз още не съм дошъл дотам, че като срещна мечка, да мога да се справя с нея. По-добре е мечка да не ме среща.“ Прав е човекът, той не е толкова смел, да се справя с мечка. И със своя талисман, който има в себе си, като види мечка, пак ще се качи на дървото.

Един индус, който приел християнството, разправя една своя опитност. В едно от своите пътешествия трябвало да влезе в една пещера, там да се скрие, и пред едно дърво на пещерата той видял една кобра, която го гледала право в очите. Той се уплашил, не знаел какво да прави, още повече, че кобрата била така близо до него. Като нямал никакво оръжие в себе си, той не се решавал да излезе от пещерата вън. Тогава му дошло на ум да се помоли. Веднага се обърнал мислено към своя Учител, да заповяда на кобрата да не го хапе. Докато се молил усилено, кобрата слязла от дървото, минала край него, без да му причини някакво зло. Ако той беше минал покрай кобрата, без да се моли, какво щеше да му направи тя? Значи човек всякога може да се обърне към Онзи, Който може да го освободи от злото.

Веднъж една малка пчела била хваната в паяжината на един паяк. Тя започнала да бръмчи и в това време видяла един човек и му казала: „Моля ти се, освободи ме от този нехранимайка, осакати ме, не мога да работя. Все някога ще ти бъда с нещо полезна.“ Той си помислил да я освободи или не. Най-после си казал: „Какво ми коства да я освободя?“ Бутнал с бастона си и развалил паяжината на паяка. Така пчелата се освободила и продължила своята работа. Един ден същият човек отишъл на лов, той бил ловец. В това време един негов неприятел го дебнел да го убие. Той насочил пушката си към него, но в това време пчелата излязла отнякъде и като видяла това, веднага отишла към неприятеля, жилнала го силно по ръката. От ужилването пушката мръднала настрана и спасителят на пчелата бил освободен. По този начин пчелата го освободила. Тя казала: „Ти ми направи едно добро, спаси живота ми, и аз ти отблагодарих за това.“ Оттук се вижда, че и пчелата е в състояние да направи едно добро.

Казвам: Ние търсим своето щастие извън разумния живот. Обаче извън разумната човешка мисъл животът няма никаква реалност. Само чрез мисълта си вие можете да познаете дали даден човек е справедлив или не. Само чрез своята мисъл вие можете да определите какво нещо е човекът.

За да се пробуди съзнанието на човека, той трябва да провери нещата, и то чрез своята мисъл, а не чрез своите чувствувания. Без мисъл ти не можеш да провериш нещата. Мисълта е проверка. Ти не можеш да обичаш някого, без да си мислил за него. Щом мислиш за някого, ти можеш вече да го обичаш. В цялата човешка история ние нямаме нито един пример, дето някой да е обикнал някого, без да е мислил заради него. Все трябва да има някаква форма, която да го привлича.

Следователно не е право, когато някои казват, че човек не трябва много да му мисли. Не, на съвременните хора им трябва трезва мисъл. Думата „трезва“ не е толкова добра, защото подразбира човек, който не е пиян. За да няма трезва мисъл, човек подразбира, че е пиян. Важно е човек да има една чиста мисъл, без никакви сенки, без никакви оттенъци. Сама по себе си мисълта е красива.

За да почнеш да мислиш, това показва, че ти си влязъл в един разумен свят. В разумния свят всички хора са щастливи по единствената причина, че мислят един за друг. Като се говори за небето, някои мислят, че е подобно на Земята. Не, съществата на небето мислят един за друг, затова са щастливи. Като мислят един за друг, те са щастливи и се обичат. На Земята не е така. Минаваш покрай един човек, не мислиш нищо за него. По едно време поглеждаш в очите му и ти веднага виждаш неговата душа. Като погледнеш в ушите му, в тях трябва да видиш човешкия ум, в носа му – човешката интелигентност, а в човешката уста трябва да видиш неговото сърце. Ако не видите всичко това в човека, вие нямате представа какво нещо е човекът. Виждали ли сте какво нещо е окото на един разумен човек? Достатъчно е да ви погледне това око, за да се вдъхновите. Тогава вие сте готови на всички услуги, даже и на всички жертви за този човек. Тогава човек се освобождава от дребнавостите в живота и в него се заражда една свещена идея.

Днес търсят много хора в света, търсят ги по фамилия, по име. По име има много велики хора в света, но разумни хора трябват в света. Разумните хора почти нямат история. Какво ще описваш историята, или живота, на един разумен човек? Какво ще разправяш, че се родил преди 60 години? Преди тези 60 години, които сега живее на Земята, той е живял милиони години още.

Разумният човек има една история, която датира отпреди 250 милиона години. Той е живял и на Слънцето, и на Венера, и на Юпитер, и на Сатурн – къде ли не е живял? Разумният човек се разхожда из цялата вселена. Ако днес е в България, утре ще бъде на друго място.

Ще кажете, че разумният човек е странен. Не, той е разумен човек, той разбира онзи велик Божествен път. Като погледне на света, той вижда, че няма от какво да се обезсърчава. Вие, като сте дошли на Земята, обезсърчавате се, че няма кой да ви обича.

Разумният човек първо мисли за хората и после ги обича. Като срещне някого, той го наблюдава и изучава. Като влезе в дома ви, първо ще ви пита за жена ви, за децата ви, за къщата ви, за лозето, за нивите ви, за овощните ви дървета. Ще гледа как сте облечени, какви дрехи носите и т. н. Той няма да ви пита защо обущата ви не са добри, но той се интересува от всичко. След всичко това ще видите, че в него не се ражда никакво противоречие. Ако му турите една печена кокошка, той няма да се откаже от нея. Той ще я погледне и привидно само ще яде, както и вие ядете. Ако вие ядете с трите пръста, и той ще яде така. Ако вие ядете с вилица и нож, и той ще яде като вас. Ще видите, че по нищо не се различава от вас. Той е господар на живота си, а вие сте роби на условията. Той всичко върши, но е господар на условията. Като си замине, той оставя една голяма торба със злато при вас и вие ще се чудите кой е оставил това злато. Той няма да каже, че е оставил тази торба, но ще я остави мълчаливо и ще си замине. Такава торба може да има най-малко 20 килограма злато. От тези пари вашият син и вашата дъщеря ще могат да отидат в странство да свършат известна наука. Какво ще кажете за този човек: разточителен ли е или не? Не, той прилага правилото: Даром сте взели, даром давайте.

Казвам: Сегашните хора имат една идея, че не трябва да се молят. Религиозните хора казват, че трябва да се молим на Бога. Светските хора пък поддържат идеята, че трябва да се вярва в парите, понеже те уреждат живота. Както и да се говори, хората още не са дошли до онова стабилно положение, на което да разчитат. Представете си, че уредиш работите си, но смъртта дойде. Какво ще правиш тогава? Разумният човек знае къде отива, а ти нищо не знаеш, ти предполагаш само.

В Америка един параход спира на пристанището. Слиза един беден човек на пристанището и се обръща към хората наоколо, които се посрещат едни други. Никой не му обърнал внимание, никой не дошъл да го посрещне. Тогава той извикал: „Няма ли някой брат на Христа и мене да посрещне?“ Тогава се намерили много хора, които го посрещнали.

Все трябва да се намери някой човек в света, който да ви посрещне. Ние считаме Бога нещо извън нас. Защо? – Защото нямаме една свещена идея в себе си какво нещо е Бог в Своята същина.

В известна степен разумният човек е приблизителен образ на Бога. Който познава разумния човек, той ще има една идея за Бога. Ти търсиш този човек някъде, но нямаш никаква връзка с него. Погледни всичко, което виждаш: Земята, Слънцето, звездите, плодовете, растенията и животните – всичко това е създадено от Бога. При това всичко е така наредено, че си върви без никакви противоречия. И след това Той дълго време е мислил как да устрои човека на Земята. Той се интересува от него и урежда работите му.

Ако вие бихте живели във времето на цар Харун Ал Рашид, така щеше да се грижи той за вас, че всичките ви работи щяха да бъдат добре наредени. Добре щяхте да бъдете, ако той ви беше приятел. Или ако имате за приятел един голям банкер, в която и да е държава работите ви пак щяха да бъдат добре наредени. Или ако сте в някоя планета, и сте силен там, всички същества щяха да ви бъдат на разположение. Но вие трябва да знаете как да помагате на тия хора.

Сега вие се спирате на сегашното си тяло, обаче то не е пълен модел. Тялото, което сега носите, още не е съвършено идеално. Един ден, искаме или не искаме, ние трябва да напуснем това тяло. Засега то може да ни служи 10, 20, 40, 50, 120 години най-много, но един ден трябва да напуснем това тяло и да вземем друго, по-добре устроено. И в природата става същото. Постоянно се мени планът на живота. Природата мисли да съгради един нов план, който трябва да мине през вашата къща. Ето, и сега Мусман създава един нов план, който ще засегне много къщи и квартали. Той предвижда нов план на града. Имат или нямат средства, той не иска да знае. Казва: „Съборете тази къща – нов план минава. Тук няма да останете, ще отидете на друго място.“

Сега да оставим това нещо. Аз не искам да ви представям тъмната страна на живота. Когато разумният човек дойде във вашия дом, той ни най-малко не иска да му разправяте за вашите нещастия. Той ще ви пита от какво се интересувате: имате ли някакво изкуство, обичате ли някаква наука или музика, художество, изобщо, какъв интерес, какъв стремеж имате към нещо. Това интересува разумния човек.

Ако му разправяте, че страдате от ревматизъм, достатъчно е само да чукне с пръчицата си, и ревматизмът изчезва. Ако му се оплаквате, че очите ви са възпалени или че нищо не виждате, той с едно чукване само ви излекува. Той ви казва, че някъде сте сгрешили, но това не е важно за него. Той иска да знае какъв е вашият стремеж.

После ще ви попита имате ли някаква идея, вярвате ли в Бога. Вие ще започнете да му разправяте последните научни теории, които сте писали. Той ще ви каже, че всеки човек, който няма ум, Господ не съществува за него. За онзи, който има ум, и Господ съществува. За всеки мъртъв човек няма Господ. За всеки фалирал човек също няма Господ. За всеки човек, който забогатява, има Господ. Богатият навсякъде търси парите.

Тогава разумният човек ще ви даде едно голямо угощение в един салон, като нашия, ще ви представи един филм и вие ще разглеждате как се е създал светът. След това на друг филм ще ви представи създаването на Слънчевата система, създаването на другите светове, как живеят жителите там и т.н. Тогава вие ще го питате вярно ли е всичко това или не. Той ще ви каже, че тези картини ги е фотографирал през своето дълго пътешествие. Той ще ви покаже картини от Юпитер. Всичко това той сам е фотографирал. Колко време е мислил той, докато е намерил начин да снеме тези картини и да ги покаже на хората! Иначе, колкото и както да мислят, хората си представят другите светове като Земята.

Слънчевите хора коренно се различават от хората на Земята. Колко години живее едно Слънчево същество? За да се завърти Слънцето около своя център, нужни му са 20 милиона години. Тъй щото, когато казваме, че някой човек от Слънцето е на 10 години, това число от 20 милиона трябва да се умножи на 10, за да се получат истинските му години. Значи този човек се равнява на наши 200 милиони години. Тогава каква разлика има между един човек, който е живял на Земята 10 години, и друг, който е живял на Слънцето 10 години? Слънчевите 10 години се равняват на нашите 200 милиона години. Грамадна разлика ще има. Такъв човек се коренно различава от човека на Земята. Земният човек ще мълчи пред Слънчевия като камък.

Сега аз ви разказвам една приказка от „Хиляда и една нощ“, за насърчение. Някой от вас ще попита кога ще достигне това нещо? Вие всички сте кандидати за Слънцето. Ако вярвате, вие сте кандидати да отидете при тези разумни хора и да се освободите от ограничителните условия на Земята. Ако днес не вярвате в това, един ден ще го проверите.

Сега аз не искам да вярвате. Ще го проверите някога. Сега аз не мога всичко да ви докажа. Даже и филм да ви поставя, пак можете да кажете, че е измислен. Ще гледате филма и ще кажете, че е много хубаво направен, но е измислен. Дали е така или не, пак можете да се усъмните.

Само разумният човек може да разбере разумния. Само любещият човек може да разбере любещия. Само праведният човек може да разбере праведния. Само милостивият човек може да разбере милостивия. Такъв е законът в света.

И тогава мога да ви питам: Всинца вие не се ли намирате под хипноза? Уверени ли сте 101 на сто, че сте хора, на които съзнанието е свободно? Вие не сте ли в хипнотическо състояние?

Разумният човек е напълно събуден, той не е под юрганя. Неговото съзнание постоянно работи. Докато човек се страхува, той още не е събуден, той още не разбира Божия закон. Щом мислиш само за себе си, ти още не си събуден; щом не разбираш нещата, ти още не си събуден; щом не мислиш, ти още не си събуден; щом не си справедлив, ти още не си събуден. Това се отнася за цялото човечество. Ти чувствуваш пулса на човешката душа. Не е изложен човек само на страдания. Той може да страда, но има същества, които му помагат.

Аз съм правил ред опити, които и вие можете да правите. Преди години направих следния опит. Седя в стаята си и чувам, че една муха силно бръмчи, дава зов за помощ. Поглеждам в едно кюше на стаята си, в една паяжина се оплела тази муха и остават още една–две минути, паякът ще я удуши. Обръщам се тогава мислено към паяка и казвам: „Ще знаеш, че в моята стая, в мое присъствие, не позволявам да нападаш тази муха. И тя има право да живее, както и ти. Ти си влязъл в стаята ми без позволение, без да ме питаш имаш ли право за това или не. Затова ще пуснеш мухата още сега.“ Той прие мисълта ми и се нахохори, остана недоволен. – „Ще ме слушаш или не? Защото имам бастон за тебе. Сега още ще се намериш вън.“ И какво направи този паяк? Току взе да къса паяжината. Мухата се освободи и хвръкна вън. Паякът си каза: „Белята си намерих с тази муха.“

Сега аз не искам да ми вярвате. Направете опит, съсредоточете мисълта си и ще видите, че можете да помагате. Ако при сегашните условия на живота разумните, добрите хора не помагаха, светът щеше да бъде в ада. Сега е лошо, както казвате вие, но ако не бяха разумните хора да помагат, светът щеше да бъде 101 на сто по-лош, отколкото е сега. И като работят, хората пак си създават толкова много неприятности.

Разумните хора работят. На тях се дължи преобразованието на днешните общества. Те им влияят със своите мисли. Те казват на хората: „Така не трябва да живеете.“ Те влизат между хората и ги вкарват в новите общества. Те им казват: „Така трябва да живеете, такива закони трябва да имате, така трябва да се отнасяте“ и т.н. И благодарение на тях ние виждаме един голям прогрес на човечеството.

Така беше и във времето на Моисея. Той беше един от разумните хора на времето си. Ако четете неговите закони, виждате, че те са много хубави. Ако евреите биха приложили законите на Моисея, съвсем други резултати щяха да имат. И ако дойдем до новите времена, и ако хората биха приложили Христовото учение, което има едно социално приложение, друго щеше да бъде положението на съвременното човечество.

Христовото учение има социално приложение, а не така, както хората го изучават. То си има своето приложение. Христовата любов е приложима. Какво коства на човека да приложи това учение, да приложи любовта? Какво коства на една държава от 10–15–20 милиона жители да направи къщи за всички хора? Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири за своето ново въоръжение. Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да имат! И сегашните народи, които се въоръжават, и те не знаят защо правят това. И това е хубаво, създава се работа на хората, но ако Англия би употребила тия 13 милиарда английски лири за направата на къщички от по две стаи и кухня за хората, нямаше да има такава мизерия, каквато днес съществува. Сега там хората се поощряват да се женят, да раждат деца. Няма нужда от много деца. Едно–две деца сега са достатъчни. Казват, че на Земята трябвало 10 милиарда хора. При толкова много хора на Земята, това ще бъде цял ад. При това индустриално положение, в което се намира Германия, за пример, къде ще изкарва тази стока, която изработва? Ако нейното население се увеличи двойно, как и къде ще изкарва прехраната си? Ние още не мислим по това.

В Писанието е казано, че една държава трябва да се насели с разумни хора. Ние трябва да ограничаваме женитбите. Болните хора не трябва да се женят. Глупавите хора не трябва да се женят. Днес само здравите хора трябва да се женят, а другите да останат за други времена. „Трябва ли да се оженя?“ Ако си здрав, ожени се. Ако си умен, ожени се. Ако не си здрав и не си умен, не се жени.

Та казвам: Само умните, само разумните хора имат право да се женят. За в бъдеще само разумните хора имат право да раждат деца. Глупавите хора нямат право нито да се женят, нито деца да раждат. Че сега глупавите хора раждат деца, това е друг въпрос.

Не мислете, че аз искам да ви обиждам, но казвам, че светът така не може да се оправи. Ако аз имам един син, който не ме обича, защо ми е този син? Ако имам една дъщеря, която не ме обича, защо ми е тази дъщеря? Да имам една дъщеря, която може да ме обича така, както аз я обичам, разбирам. Или да имам един син, който може да ме обича така, както аз го обичам, разбирам.

Какво ще обичам едно верую, в което хората днес вярват, а утре се съмняват? – „Ама, той вярва в Бога.“ – Че, и аз съм дошъл дотам, по-далеч не съм отишъл. Ако имам един хляб и дойде при мене някой, аз му давам половината от хляба, а другата половина задържам за себе си. Като дойде втори, и на него давам половината от половината си хляб, а другата половинка задържам за себе си. Като дойде трети някой, и на него давам половинката и т.н. След това ще ме критикуват, че на някого съм дал една голяма половина, а на другиго – едно малко парче. Важно е, че от своето парче хляб аз давам на всички половинката и за себе си оставям другата половинка. И тогава, ако ме съдят, махна с ръката си, хлябовете се увеличават и на всички давам равни половинки. Тогава вече не могат да ме обвинят в несправедливост. Тогава и малки, и големи имат все по равна половинка. После и за себе си задържам една половинка.

„Че как стана това? Отде се взеха толкова много хлябове?“ – Лесна работа. Брашно имам и меся. После, ще кажа на някои от тях, че хлябът се пренася през въздуха по един изкуствен начин. Тогава имаме не само един хляб, но много хлябове. Като им се каже така, това става достъпно за тях.

Сега аз говоря за живия хляб, който расте и се умножава моментално, като житното зърно. Всеки житен клас дава от 30–100–120 житни зрънца. Някои класове могат да дадат и повече зрънца.

Сега да се върнем към разумния човек, към същественото. Сега ще ви кажа нещо, което трябва да опитате. Приложете го само когато загазите в нещо. Когато напълно загазите, когато четете всички философи и никой не може да ви помогне, тогава приложете това, което сега ще ви кажа. Толкова глупави работи сте слушали, послушайте сега и мене. Дълбоко в душата си признайте, че всичко онова, което ви се е случило в живота ви, е добро. Благодарете на Господа и кажете: „Господи, повече от това добро, което си ми дал, не искам.“ Благодари Му за всичко и остани в душата си с идеята, че Онзи, Който е създал вселената, не може да направи никаква погрешка. В Него няма никаква несправедливост. Той е абсолютно справедлив – нищо повече. Признай това нещо в душата си и почакай най-много една година и половина, да видиш какво ще стане с тебе.

Не казвам повече от една и половина година, за да не се обезсърчавате, но трябва да признаете това дълбоко в душата си и ще видите, че положението ви ще се измени. Но вие трябва да бъдете чистосърдечни. Няма да играете на въже, но в душата си ще съзнаете това. В душата си ще съзнаете, че Онзи, Който ви е дал светлина, Който ви е дал живот, и вие сте Му длъжни. Всички вие сте длъжни на Господа.

Сега, като ви проповядвам, аз си казвам: Аз трябва да бъда носител на Божественото. Какво ще остане в умовете на хората, ако не им проповядвам Божественото или ако им кажа някаква лъжа? Най-много в продължение на 100 години всякаква лъжа ще бъде открита. Каквато неправда и да извърши човек, най-малко в продължение на десетина години или най-много в продължение на 100 години, тя ще бъде разкрита.

Сега ще ви кажа следната истина: За човека трябва да мислите, а после да го обичате. За Бога е точно обратно: Бога трябва първо да Го любиш, а после да мислиш за Него. Значи, в това отношение в света има само едно изключение и то се отнася до Бога. За Бога, първо трябва да Го обичате, а после да мислите за Него. За човека е обратно: първо трябва да мислите за него, а после да го обичате. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. Значи, Той първо е помислил за човека. Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека, а после да го обичаме. Дойде ли до Бога, първо трябва да Го обичаме, а после да мислим за Него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта.

Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако не го пазите, вие няма да имате никакви резултати. Опитът ви ще излезе несполучлив. Ако го пазите и прилагате, всичко ще ви върви добре. Само Един има в света, Който заслужава да Го обичаме без да мислим. Това значи: първо ще Го обичаме, а после ще мислим за Него. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто е за Бога, ние ще влезем в едно противоречие.

Сега, понеже няма нито един от вас, който да не е играл ролята на любовта, който да не е обичал, кажете ми: как бихте определили вашата любов? Опишете ми какво е останало от вашата любов. Аз бих желал да ми дадете едно малко парченце, което е останало от вашата любов. Ако ми донесете едно малко парченце от вашата любов, аз бих ви платил за него колкото искате. Сега за една стара английска лира се плащат хиляди английски стерлинги.

Любовта не е нещо, което не се плаща. Тя минава от един живот в друг. Човек може да заспи, но като се пробуди, любовта пак действува в него. Любовта действува и в сънния живот, и в будния. Любовта действува и на Земята, и в другия свят. Дето и във вселената отидеш, все ще разбереш един закон, а именно: любовта действува навсякъде, но хората се различават само по степента на своята любов. Навсякъде ще видите такива чудесии, каквито не сте предполагали.

Ако отидете на Слънцето, ще ви водят от едно място на друго, на гости ще ви водят. Ако прекарате 3–4 години там, нищо няма да харчите. Дето и да отидете, ще ви обсипват с подаръци. Ще се чудите после как ще ги донесете от Слънцето на Земята. Ако направят един такъв опит с вас, ще ви се стори, че това е една приказка от „Хиляда и една нощ“. Могат да ви заведат на Слънцето, но как ще донесете на Земята подаръците, които ще ви дадат там? Ще кажете: „Който ни е завел, той ще има грижа за нашите подаръци, той ще ни ги донесе.“ Ако аз ви заведа, това не мога да направя, защото едва ще заплатя за билета ви. Пътят от Земята до Слънцето е 92 милиона километра. Ако на всеки километър се плаща по един лев, значи ще платя всичко 92 милиона лева за всеки едного. Значи един билет струва 92 милиона лева, и то в звонкови, а не книжни пари. Там книжни пари не се приемат. При това, за да ви заведа на Слънцето, вие трябва да тежите само един грам. При това, трябва да ви простра на такава ширина, толкова да олекнете, че да се привлечете от Слънцето. При това, като ви обсипят с толкова много подаръци, те струват милиарди левове. Нещата, които ще ви дадат на Слънцето, не бихте могли да ги използувате на Земята, защото не са пригодени за нейните условия. На Земята вие не можете да ги използувате.

Светлината, която иде от Слънцето, трябва да мине през ред реформатори и като стигне на Земята, тя слиза на дъното на Земята, дето пак минава през ред процеси, реформира се. Следователно светлината от Слънцето не може да стигне на Земята такава, каквато иде от Слънцето направо. После, когато светлината минава през мозъка, също така претърпява ред трансформирания, ред процеси. И там има ред трансформатори, които изменят светлината.

Това, което виждате отвън, това е един свят, който вие сами сте създали в себе си. Като дойдат до реалния свят, тогава те ще видят каква е разликата между това, което те са създали в себе си и това, което съществува вън от тях. Представете си, че разумните хора, разумните същества изпращат своята мисъл из целия свят.

Каква е мисълта на разумния човек? Какво мисли разумният човек? Когато дойде при един умрял човек, у разумния веднага се явява желание да го събуди, да го съживи. Ще дойде при него, ще тропне с крака си и ще каже: „Стани!“ – и той ще стане. Той ни най-малко няма да пролива сълзи за умрелия човек, защото той не е от слабите хора. И след това ще му каже: „Ти умря по единствената причина, че не вярваше. Ти умря поради своето неверие. Не бъди неверен, но верен. Ти умря по единствената причина, че не беше от любещите хора. Ти умря от безлюбие. Затова люби в бъдеще. Напусни безлюбието. Ти беше човек, който живееше в тъмнина и не възприе Божията мисъл. Напусни безлюбието и винаги работи с Божествената мисъл в себе си. Впрегни ума си на работа.“ Тури ръката си на главата и иди между другите хора да проповядваш новото учение.

В това отношение ние имаме един отличен образ в лицето на Христа. След като Го заковаха на кръста, Той каза: „В Твоето име предавам Духа Си. В Твоите ръце предавам Духа Си. Ти, Господи, знаеш как седи тази работа. Не им вменявай в грях. Толкова разбират те, но един ден всичко ще научат.“ Христос повидимому умря, за да слезе при умрелите. И като слезе при умрелите, Той ги извади оттам. Казва се в Писанието, че тогава много телеса са възкръснали. След това Христос се яви на учениците Си, за да им покаже, че има един живот на любовта, в който хората не умират.

Който има вярата на Христа, който люби Бога, той никога не умира. Пророците са казали, че Бог няма да остави преподобния Си да види изтление. Ти, който обичаш Бога, ти, който обичаш ближния си, и в гроба да слезеш, и на кръста да си прикован, каквото и да стане с тебе, един ден ти ще бъдеш избавен от лошите условия на живота.

Казвам: Такава е волята Божия, понеже ние се намираме в една епоха, когато има най-много страдания в света. Днес в Америка има повече от два милиона хора без подслон. Повече от 10–12 000 хора са издавени. Как и с какво ще им помогнем ние от България? Вие не можете да си представите какво значи два милиона хора без подслон. Каква тъга, каква скръб се изживява! Всичко пред тях е опропастено и разрушено. Вестниците съобщават, че приблизително има загуби за 600 милиона долара. Ако биха поискали от американците 100 милиона долара за нещо полезно, надали биха дали, но сега плащат глоба от 600 милиона долара.

Днес Господ глобява всички народи, както и цялото човечество, за непослушанието им. Те плащат данъка за непослушанието си. Разумният, разумното в света, изобщо, никога не може да се надхитри. Земята е много умна. Това, с което ти си работил, в края на краищата тя ще си го вземе, даже с лихвите му. Да знаем, че ще дойдем до последната митница. Вие трябва да знаете, че всичко, което сте придобили контрабанда, ще ви се вземе на последната митница.

Сега аз не искам да ви оставя с тази мисъл. Ти си вярвал в един човек, който е бил много богат, който разполагал със 100 милиона лева. Обаче един ден той осиромашава, изгубва тези 100 милиона и ти изгубваш разположението към него. Според мене човек, който е имал на разположение 100 милиона лева и в един ден ги изгубва, той не е разумен. Разумният човек никога не губи. Онзи, който може днес да печели, а утре да губи, той не е разумен.

Разумният човек може да се уподоби на човек, който е съградил къщата си на здрава основа, на камък. И затова всичко, каквото дойде в природата, бури, ветрове, стихии, няма да съборят къщата му. Неговото знание, неговата вяра, неговата къща ще устоят на външните влияния. А глупавият, който е построил къщата си на пясък, още при първите стихии, бури и ветрове ще изчезне, ще се събори неговата къща. Стихиите ще завлекат къщата му.

Това не показва, че природата е жестока, но тя ни дава един урок. Утре може да дойде такова наводнение и у вас вътре. Природата не се шегува. Като дойде, тя на общо основание действува. Пред нищо не се спира, но ние трябва да бъдем разумни, да мислим какво правим.

Сега ще се спра върху една мисъл, с която искам да приключа. Разумният човек има голямо самообладание. Той знае, че на Земята само един човек не е фактор. Много фактори има на Земята, но разумният човек е в съгласие с всички разумни хора по Земята. Той вижда как стават работите в природата и работи съобразно с тях. Всички разумни хора имат само една велика цел и тази велика цел, това е Божественото в света.

Достатъчно е да се свържете само с един разумен човек в света, за да се оправят всичките ви работи. Същото се отнася и до физическия ви живот. Ако вие излизате на чист въздух, и работите ви ще се оправят. Ако не проветрявате къщите си, работите ви няма да се оправят. Ако дишате чист въздух и пиете чиста вода, работите ще ви се оправят. Но ако въздухът ви не е чист, ако водата ви не е чиста, и ако светлината, която приемате, не е силна, работите ви няма да се оправят. Тогава вие сте осъдени на страдания. Ако влезете в стаята на разумния човек, първо ще усетите, че въздухът му е много чист. Светлината му е много мека и приятна и ако крушките на електричеството или на светлината, с която си служи, са горели 10 и повече години, в тях няма да намерите никакви нечистотии. Водата, която пие, също е много чиста и съставена само от водород и кислород.

Водата съдържа нещо повече от другите води – жизнена прана, според както индусите я наричат. Ако отидете на Хималаите, там има от тази вода, но индусите я крият. Който пие от тази вода, той коренно се преобразява. И Христос загатва за тази вода. Той казва: „Аз съм живата вода, аз съм живият хляб.“ Вие трябва да разбирате къде е тази вода. Тя може да бъде в самия човек, като извор, отдето ще извира.

Христос не отива по-далеч от човека, нито аз мога да ви кажа къде е тази вода. Като станете разумни, вие ще видите къде се намира тази вода. Нали знаете как Христос изцери слепия? Той го бутна тук-там, намаза очите му и го попита: „Какво виждаш?“ – „Виждам хората като дървета.“ После пак го бутна. – „Какво виждаш?“ – „Виждам, че хората се движат.“ И като го бутна трети път, пак го запита какво вижда. – „Виждам хората в тяхното естествено положение.“

Сега ние не вярваме на хората, че ни обичат, нито вярваме на тяхната честност. Като дойде някой в дома ви, вие гледате да не би да е взел нещо. Ние сме хора на съмнението. Където и да отидете, ще те погледнат от краката до главата.

Има нещо, което ние познаваме в човека. Отива един човек при един банкер и го запитва: „За колко оценяваш лицето ми? Колко пари можеш да ми дадеш назаем?“ – „1000 лева мога да ти дам.“ Толкова доверие му внушил. Отива друг при банкера и го запитва за колко може да оцени лицето му. – „На тебе мога да дам 5000 лева.“ Значи на него има доверие за 5000 лева. Отива трети: „За колко оценяваш лицето ми?“ – „За 25 000 лева.“ Питам: Как познава банкерът на кого колко да даде? Има нещо, на което той се основава, което той познава вътре в човека.

Ще ви разкажа един анекдот. При хаджи Калчо отива един габровчанин да му иска пари назаем. Това било в турско време. Той му поискал 250 турски лири. Хаджи Калчо му дал тези пари, но някак си не му внушил особено доверие. Той си направил известни заключения и затова тръгнал подир своя длъжник да види какво ще прави. Длъжникът, като излязъл от дома на хаджи Калчо, взел посоката към рибарите и отишъл да си купи един килограм черен хайвер. Като купил хайвера, хаджи Калчо веднага се приближил до него и му казал: „Почакай малко, направил съм една погрешка, дал съм ти по-малко пари, отколкото трябва. Дай да ги проверя.“ Взел парите, преброил ги, и му казал: „Човек, който взима пари назаем и отива да купува черен хайвер, той нито може да ги върне назад, нито мисли да ги плаща.“ Взел парите и си отишъл дома. Длъжникът останал само с черния хайвер в ръцете си. Значи хаджи Калчо отишъл след него да види за какво ще харчи парите.

Същото прави и природата. Когато ти даде известно благо, тя тръгва подир тебе да види дали ще се спреш пред рибарите да си купиш черен хайвер. И като види, че се спреш пред някой рибар, ще се спре пред вас и ще каже: „Господине, имаш грешка.“ Ще вземе благото от ръцете ти и ще каже: „Ти трябваше да употребиш това благо за целта, за която ти е дадено, а не да купуваш с него черен хайвер.“

И тъй, не си играйте в живота, защото хаджи Калчо върви след вас. Ако се спрете пред рибаря да си купувате черен хайвер, и тя ще спре при вас и ще вземе назад благото, което ви е дала.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

10-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 7.II.1937 г.,10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, земя, сега, разумния, аз, години, всичко, пари, всички, слънце, милионаа, себе, направи, свят, съм ,

 Неделни беседи , София, 7 Февруари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder