НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Царството на Духа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Царството на Духа

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, аз, може, казва, съм, дойде, любов, човек, хора, казваш, път, живот, земя, тебе, слънце, тогаз, ден, бог ,

Общ Окултен клас , София, 3 Февруари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

(Прочете се една от темите: „Какво може да постигне човек в един живот?“)

Има такива работи, които сега стават! Например в Америка има сега два милиона хора, които са без подкрепа и повече от 150 града са покрити отгоре с вода, която има височина 28 метра. На какво ще отдадете вие това? Кой караше тия хора да се заселват на това място – при тия реки Охайо и Мисисипи, които са ги влякли много пъти, но като този път – не! Тъй че във всеки живот има по някои Охайо и Мисисипи. Мисисипи е голяма река, която завзема едно голямо пространство като цяла Европа. Питам: Какво ще правите вие при една голяма вълна с 10–15 метра височина, която върви с 50 километра бързина в час, и градове с 300–400 000 жители трябва да се изселват? Съвсем са покрити. Ние някой път имаме за Бога повърхностно понятие. В съзнанието ни има нещо, което е недоразвито. Има човек нещо, което недовижда.

Трябва да се спрем върху следното: Страданията произтичат само у хора, у които съзнанието е вече развито. Не можем да кажем, че камъните страдат или че дърветата страдат. Но човек е който страда, понеже съзнанието му е вече развито. И колкото повече се развива човек, толкоз повече страданията му се увеличават. Степента на страданието му показва степента на развитието му. Сега не е въпрос за физическите му страдания.

Това, което се втича в живота е радост, а пък това, което изтича, е скръб. Това, което приемаш е радост, а пък това, което даваш, е скръб. Не във всеки случай това е вярно, но като общ закон така е. Когато човек възприема живота, той се радва, а пък когато дава живот, той скърби.

В самата скръб има нещо неразбрано. Ние много пъти не знаем защо скърбим. Има физическа скръб. Скръбта, страданието, болката може да произтича от движението на човешката кръв. И в човека има две реки, които течат у него: неговата артериална кръв, която изтича, излиза, и венозната кръв. Някой път натрупването на тая, венозна кръв прави големи пороища във вените. И тогаз се зараждат ред състояния. Да кажем, когато човек е много меланхоличен, тогаз има натрупване на венозна кръв. Тогаз има особено състояние вътре. А пък някой път изобилието на артериалната кръв дава на човека активност. Тогаз той е груб в своята обхода. Иска да се прояви, става груб. Той не мисли. Той трябва да регулира токовете на своите реки. Сега какво трябва да направят американците? Трябваше да имат предвид това, което сега дойде. Сега укрепяват бреговете на реката. Но някъде тия укрепявания не държат. Като се събори някое укрепление и нахлуе реката, какво ще правиш тогаз? Това е едно нещастие, което американците не са имали досега. Това не помни историята. Повече от 2 милиона хора без подслон, пък колко има издавени, не се знае. От епидемиите, които ще се явят след това наводнение, колко ще измрат, не се знае.

Някой път питате: „Защо Господ е направил света така?“ Питам тогаз: Когато някоя майка роди някое хилаво дете в къщи, пак Господ ли го даде или майката го е дала? Майката го е родила, но има външни причини. Ако майката се тревожи при раждането на своето дете, ако няма благоприятни условия, когато носи този човешки плод, няма да роди такова дете, каквото тя иска. То ще бъде едно хилаво дете, и при всичкия труд, който бащата и майката полагат, няма да се постигне нищо. Сега не е въпрос само за физическото раждане. Но човек ражда по три начина: той ражда мислите си, ражда желанията си, ражда и своите постъпки. След това съответно на това е другото.

Защо жената ражда, а мъжът не ражда? Вие ще кажете: „Защото Господ направил така!“ Тогаз вие не учите Писанието. Че Ева кой я роди? Жената се учи да ражда сега. Мъжът е родил вече. Адам е родил една дъщеря, която създаде на баща си такава беля, че той се отказа вече да ражда. Престана да ражда. Каза: „Не искам да раждам“. А пък жената не е раждала още. Понеже Господ взе две ребра от Адама и създаде Ева, значи Адам роди. А пък жената се приготовлява да ражда, но тя не е родила. За да роди, трябва да се вземат две ребра от нея, а пък такива ребра не са взети от нея още.

Сега как можете да си го представите това? Когато едно момиченце си прави куклички, ражда ли? Сега хората си правят куклички. Упражняват се. Ще кажеш: „Как? Мъчи се!“ Едно малко момиченце като си счупи кракът на куклата, то се мъчи, скърби, докато го направят. Понякой път съм виждал малките момиченца да бият куклите си и да казват: „Ще слушаш!“ Къпят ги в банята. Турят ги да спят. Детето в този случай е майката.

Трябва една трезва мисъл. Мислите ли, че ние живеем в един реален свят, когато се забравяме един други? Например, между двама съществуват известни отношения, които за един ден се изгубват и те престават да мислят един за друг и един ден казват: „Забрави ме!“ Сега не искам аз да говоря! Хората изобщо говорят много отрицателно. Всякога в религията, у религиозните хора и у светските хора има навсякъде отрицателен елемент. Някой казва: „Ти в Бога не вярваш“. Казвам: Какво има да вярвам в Бога? Във въздуха какво има да вярвам? Не е въпрос за вярване в този случай. Аз всеки ден опитвам. Ако аз вярвам във въздуха, но не мога да приемам въздуха, какво ме ползува това? Тук не е въпрос за вярване в този случай. Аз всеки ден опитвам. Ако аз вярвам във въздуха, но не мога да приемам въздуха, какво ме ползува това? Тук не е въпрос за вярване. А въздухът трябва да влиза и да излиза. Какво ще вярвам в яденето? Трябва да ядем. Аз чувствувам глад в себе си: трябва да ям. Ние се спираме върху вярата в Бога, но това не е въпрос само за вярата. Някой пита: „Има ли Господ или няма?“ То е смешно положение. Има ли въздух или няма въздух? Въздухът не съм го виждал, но всеки ден го опитвам. Каква форма ще му дам? Въздухът не прилича на мен. Понякой път слушам гласа му. Какъв е гласът му? Понякой път е тих, а понякой път причинява шум, буря. Това, което не виждаш, гледаш, че мърда листата, някой път събаря това-онова, подхвърля нещата, какво ли не прави? Представете си, че понякой път въздухът се разиграе, пътува със 150 километра бързина в час. Какво би станало? Наскоро ми каза един брат, че имало едно предсказание: щяло да дойде буря с 4000 километра бързина в час. Той си мисли, че е играчка това. Това нещо беше предсказал един англичанин за 1929 г., но не стана. Ако дойде такъв вятър, то Второто пришествие би станало. Всичко щеше да хвърка във въздуха. Канари щяха да хвъркат във въздуха, църкви и пр., всичко ще се изчисти. Всички неща ще хвъркат, че нищо няма да остане от тях. Не може да си представим 4000 километра бързина. Не можем да кажем, че е ураган. Ураганът е нищо. Той е играчка. Това би било най-голямата катастрофа, която може да дойде на земята. Сега можем да философствуваме, възможно ли е да дойде такава буря? Възможно е. Но ние не сме я опитали, не я знаем. Как да ви я опиша? Мога ли да ви я опиша аз, ако дойде такава буря с 3–4000 километра в час? Че понякой път минават бури със 150–200 километра в час и автомобил се вдига във въздуха и хвърчи както аероплан. Някоя голяма греда, някое дърво го дига във въздуха и го носи.

Сегашните хора в това положение трябва да изучават духовния свят. Ние седим и мислим кой е на правата страна, кое верую е право, коя църква е права. Старозаветните ли хора са живяли по-добре или новозаветните? Светът казва за старозаветните и новозаветните така: „Тия хора ще ги извиним. Не им стига умът. Едно време се покланяха на идоли, а пък сега тия новозаветните мислят, че някой си Господ дошъл на земята да помогне на хората! Некултурни хора! Не разбират! Някоя жена родила един човек, израстнал той и два метра не е висок и направили го божество. Казват хората, че е пратен отнякъде. Няма той никакъв диплом. Невежи хора! Тия религиозните не разбират, но ще им простите.“

Някой път някои попитват: „Къде е вашият Господ?“ А пък всеки от тях – „праведните“ – потупват в джоба си парите и казват: „Ето това! Виждаш ли?“ А някой друг казва като удря кобура в пояса си: „Вие пари търсите, а пък аз като отида и като извадя кобура си 50–60 000 лева ще дойдат изведнъж. Онзи ще ходи, ще се моли на Господа? Няма защо! Ще извадя кобура си и ще кажа: Скоро парите!“ – Та сега и вие казвате: „Както светът живее, умни хора са – човекът си показва своя Господ отвън и ето 50 000 дойдат“. А пък ти казваш: „Никакъв кобур! Нито в джоба си буташ парите!“ Тогаз какво? Ще си дигнеш ръцете към Господа.

Хубаво, ако дойдем сега да поставим работите на опит, как ще докажем чрез аргументи от причини към последствия, че има в природата закони. Главата е една причина човек как да мисли. А пък ръцете и краката – това са закони. Четири закона има които управляват човека. Един е умът: главата. Няколко прозореца има тая глава, през които се дават подбужданията, за изразяването на закона. Тия прозорци са очите, носът, ушите, устата. Те са една причина. Видиш нещо и в тебе те повдига един закон. Какво означава законът? Законът регулира в природата. Можете ли да си представите, че земята като една жена може да пристане, както една жена може да напусне мъжа си и да отиде при друг мъж? Може ли да се допусне, че земята може да напусне своя мъж? И земята е женена. Господ знаеше слабостта на мъжа и жената, научил е слабостта на женския елемент в човека и за да не се карат, турил е земята на 92 милиона мили от мъжа ѝ, от слънцето. Слънцето е мъжът. Всъщност не е така, но аз го вземам така. Друга теория има, но сега ще говорим тъй, както не е. Аз ще ви говоря като онзи дядо. Ще ви изложа разказа: Едно момче яздило на магаре. Срещнал го един дядо и му казал: „Добър ден, синко! Как си?“ – „Много добре съм дядо! Ти как си?“ – „Синко, поостарях! Хайде синко да говорим за нещо, което може да бъде!“ – „Да говорим дядо, как не! За какво да говорим?“ –„Я синко, слез от магарето и аз да се кача на него.“ – „Може дядо, може!“ Качва се дядото. И след 10 километра детето казва: „Дядо, да говорим затова, което може да бъде.“ – „Синко, не могат да бъдат някои работи.“ – „Слез ти от магарето и аз да се кача!“ – „Не може дядовото.“

Ти си, да кажем, богат човек. Казват ти: Хайде да говорим за онова, което може. Ти казваш: „Може“. – Кой е сиромах? Сиромах е онзи, който няма нито пет пари в джоба си. Казват му: „Хайде да купим тая къща!“ – „Не може, пари нямам!“ – „Хайде да направим една къща“. – „Не може, нямам сили!“ Който има сила, млад е. Който няма сила, стар е. Той казва: „Не можем да направим“. Който има вяра, казва: „Можем да направим!“ Който няма вяра, казва: „Не можем да направим“.

Та казвам: Земята и Слънцето не могат да се карат. Как ще се карат? Питам: Земята прилича ли на Слънцето? Изобилие има нейния съпруг. Постоянно изпраща своите блага от 92 милиона мили разстояние. И тя горката от любов все обикаля около него. Ходи да гледа да не би Слънцето да има работа с други жени. Обикаля около Слънцето. Че доста жени има Слънцето! Погледнато според тая теория, колко жени има Слънцето? Земята е една. Месечината, която е дъщеря на Земята, и тя иска да се жени. После Венера и пр. Това е едната теория. Другата теория е другояче: Меркурий, Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и пр. са все деца на Слънцето. Слънцето е майката. Тя ги е народила. Първият син е Меркурий, който е роден от Слънцето. Той е търговец. Възлюблената дъщеря е Венера. Земята не е от скопсаните дъщери. После и тя е родила дъщеря – Месечината. Доста войнствен син е Марс. Високопоставен син е Юпитер. Той има голямо достойнство. С много високо мнение за себе си. После имаме Сатурн – човек-философ. Всичките философии знае. Каквото и да му кажат, все си има особено мнение. Това е едно семейство. Коя е майката? Слънцето е майката. Къде е бащата? Бащата го няма. И той е някъде, но той остава невидим.

Та казвам: Според това гледище за нас природата е известна вече. Майката е известна в света, но бащата е още неизвестен. Всичките ни несрети се дължат на това, че бащата го няма. И у нас противоречието произтича от това, че ние нямаме връзка. С природата, майка си, ние имаме вече връзка, но човек не се подчинява. И когато Господ се яви – Той е майката – и даде заповед, децата не слушат. Майката казва: „Като дойде бащата ще видите!“ Всички синове ги е страх, като дойде бащата. У Него има голям авторитет. Той не е като майката, Той не отстъпва.

Сега вие седите и разсъждавате: Ами, ако дойдеше това наводнение на Охайо и Мисисипи у вас, какво ще правите? Ще кажете: „Излез от къщи!“ Как ще излезеш от къщи? Някои ще кажат: „Ние сме свободни! Ние създадохме тия къщи“. В Америка има един град с 400 000 жители, които са избягали вън от града, 200–300 километра далеч. Градът е покрит с вода. Ще питаш: „Защо се случи това?“ Аз съм привеждал един пример. Американците минават за много културен народ, но понеже бързо правят нещата, то всички работи на американците са бързи работи. За 30 години американците свършват толкоз работа, колкото европейците свършват за 70 години. Като че ли се е запалил някой огън някъде! Като отидеш в Америка, като че ли се е запалила къщата от четиритях страни. Има тичане! Всички бързат! Няма така да ходят, както в Европа. Ако не вървиш бързо, този-онзи ще те бутат. Както течението на пороя. И този народ казва: „Времето е пари“. Те всичко превръщат в пари. И се уморяват, работят повече отколкото трябва. Умен народ са, но има у тях нещо недомислено. Преди години, може би преди повече от 30 години, богаташи в град Джонстаун – казвал съм го в някоя беседа – искали да си направят забавление. Те имат една река. Подпушват реката над града и направили цяло езеро. Но не им идва на ум, че като стане наводнение, тая стена може да се събори. И при голямо наводнение тая стена се събаря и водата протича и се покриват къщите до третия етаж. И се издавили много души. Оттам насетне те не направиха това езеро.

Американците тук таме направиха укрепени брегове, тук-там направиха бентове – дето има опасност. Но водите като дойдоха, събориха бентовете, и сега едно пространство по-голямо от цяла Германия е залято с вода.

Та ние сами в живота си създаваме своето нещастие. Не че го създаваме, но мислим, че всичко в света ще върви така, както ние мислим. Но в Америка тия реки Мисисипи и Охайо не мислят по американски. И те си имат свои теории. Те като дойдат казват: „Не търпим никакво препятствие в пътя си. Дето минем, каквото срещнем, ще съборим. Никакви бентове не признаваме. Че построили някои градове, не признаваме. Когато са построявали тия градове не са ни питали!“ В бъдеще американците ще вземат поука от тая случка. Това е голямо нещастие. Сега има и добрата страна. Това има възпитателна страна върху бялата раса. Защото ние мислим, че ние сме господари на положението. На някои неща ние сме господари, а някои неща не сме господари. Всеки ден говорят за открития, но най-важното ние не сме открили. Ние не сме открили законът: По кой начин човек може да бъде щастлив. Можеш да си предполагаш, че можеш да бъдеш щастлив, но не са открили по кой начин човек може да бъде щастлив и да задържи това щастие. Никой не е открил по кой начин може да добие човек вечния живот. Вие не сте открили закона на младостта в себе си. Човек остарява. Ходил е като млад. Като остарее, чуди се как е дошъл до това. Не вярваш, че ще остарееш, а пък при това остаряваш и краката ти не държат. Един ден един много умен стар човек ми казва: „Какво съм се вдетинил! Седя някой път и приказвам за неща, уж че съм ги правил, уж че съм ходил някъде, а пък никъде не съм ходил! Струва ми се, че каквото мисля, го правя. Мисля, че съм ходил на разходка, а пък не съм ходил никъде. Уж, че съм ходил на Витоша, а пък не съм ходил. Аз си седя в къщи. А пък сега оглупях, раздвоил съм се. Мисля, че всичко мога да направя като в детинството, а пък като стана, виждам, че краката ми не държат. И пак клекна, и не зная къде е причината. Като стана, виждам, че в мен ще дойде нещо. И все отлагам! Ще реча да направя нещо и казвам си: „Това си го преживял!“ – Реча да направя друго, и пак си казвам: „И това си го преживял!“ – Какво трябва да правя тогаз? Дойде ми: „Трябва да умреш!“ Казвам си: „Как така?“ Току дойде тая мисъл. Казвам си: „Да умра, да ме турят в гроба, да ме заровят там, че да ме ядат червеите!“ А пък той е от високо произхождение! И се чуди той и казва: „Как така, да ме заровят в земята?“ Нещо му казва: „Трябва да умреш!“ – „А пък не съм умирал! Присъствувал съм като умират. Тежка е тая работа. Мъчи се, не може да излезе лесно!“ – Това е сега външната страна – неразбрана. Смъртта е едно ограничение. При смъртта ти не си свободен да правиш каквото искаш. Ти ще правиш каквото те искат. Смъртта ще дойде. Тя е един голям бирник. Каквото си спечелил ще го предадеш. Нито пет пари не дава за тебе! Ние казваме: „Няма какво да се прави. Ще се мре!“ Защо трябва да умираме? Понеже не слушаме, понеже не изпълняваме ония велики закони, затова трябва да умрем, за да се научим. И при това, при сегашните условия ние туряме причините вън от себе си. Ние казваме, че еди-кой си е причината. А пък то причината е някъде другаде. Питам сега: В живота, когато някой човек обикне парите, злото в обичта към парите ли е? Не е лошо, това е в реда на нещата. Ако ти обикнеш едно дърво, злото не е в обичта, която имаш към дървото. В какво седи злото? Желаеш да направиш добро,: да пренесеш някого през една река. Де е злото? Това е самоотричане. Носиш го този човек. Той уповава на тебе. А пък ти дойдеш до средата на реката и го хвърлиш в нея и той се измокри. Къде е злото? Злото не е, че пренасяш този човек. Че го хвърляш в реката, там е злото. И ние съвременните хора сме толкоз умни. Разправят един анекдот за едно магаре, което слугувало на господаря си. Един ден то било натоварено със сол. И влиза в реката. Понеже товарът бил много тежък, клеква в реката. Докато се дигне, солта се стопила и става и вижда, че олеква му нещо. Значи му дохожда на ума, че като клекне във водата, товарът олеква! Почва да се чуди господарят. И друг път когато това магаре идва до реката, клеква в нея. За магарето добре, но за господаря не е добре – отива солта! Мисли какво да направи. Магарето носи сол. Казва си търговецът: „Клеква магарето и отива солта. Трябва да се почне търговия с вълна. Със сол не върви. А пък като клекне във водата няма да се топи вълната.“ Един ден натоварил магарето с вълна. И клеква магарето във водата, и не може да стане вече. Докато е било натоварено със сол, със захар, работата е лесна. Щом е с вълна, не върви! Та американците сега са дошли до вълната. И понеже ние сме на противоположния полюс, трябва да вземем поука от това. Ако един ден реките Охайо и Мисисипи на човека излезат вън от бреговете си, той ще каже: „Защо е това нещастие?“

Сега трябва да се помага. Хубаво е, че тия хора са мобилизирали цялата си войска; всички тия хора отиват да помагат. Казват: „Направихме каквато и да е погрешка. Трябва да се помага сега.“ Цяла Америка е мобилизирана и сега отива да помага. Туй е хубавото сега, за да мине това нещастие.

Та всеки един от вас трябва да се мобилизира. Ние казваме, че човек трябва да учи. Ученето подразбира, че в живота има една опасност и само чрез учене, и чрез служене на Бога ние можем да избегнем големите опасности, които ни очакват в живота. Опасности има навсякъде: можеш да си изкълчиш крака, можеш да си изкълчиш ръката, можеш да си осакатиш очите, ушите, стомашната система, дробовете, главата. Навсякъде има възможности! Трябва един разумен живот! Чрез един разумен живот можем да се запазим. Да има нещо, което да ни пази! И когато аз говоря за Любовта, аз подразбирам оная сила, Любовта е ония условия, при които можем да живеем, дето нещастия не стават. Някой от вас ще каже възражение: „Мен колко ми е патила главата от Любовта!“ От безлюбие е това! В Любовта няма страдания! Ти като изгубиш Любовта, тогаз ти казваш: „Аз залюбих някого и знаеш ли какви страдания имах?“ – В Любовта не може да има страдания. В Мъдростта не може да има страдания. И в Истината не може да има страдания. Те го изключват. Ти казваш: „Много пострадах за Истината!“ Истината никакво страдание не произвежда. И Любовта никакви страдания не произвежда. И Мъдростта никакви страдания не произвежда. И ако страдаме, причините са другаде – трябва да ги изясним. Щом сте в непослушание, в разрез с Любовта, страданията ще дойдат. Щом сте в разрез с Мъдростта, страданията ще дойдат. Щом сте в разрез с Истината, страданията ще дойдат. Законът е такъв. За когото и да е, е така! Всяко страдание в нас, каквото и да е, зависи от онзи разрез между нас и Първата Причина – Бога! И туй, което става – има някои неща, за които не сме отговорни. Много пъти в нас има склонности, има желания, които не са наши. Ние участвуваме в своя личен живот, участвуваме в семейния живот, в обществения живот, в народния живот, в живота на цялото човечество. Каквито печалби и загуби имат те, турят и на нас. Някоя си жена Ева в рая съгрешила и цялото човечество носи последствията. Но това е един колективитет. Ония последствия на една погрешка в рая трябва да се плащат. Всяка година току погледнеш една партида трябва да се плаща. Ти казваш: „Аз нямам нищо!“ На общо основание ще плащаш! Но същият закон е и за общите блага, които са придобити. За Ева ти си страдал. Когато един ден Ева изправи живота си и придобие блага, тогаз и ти ще имаш блага. Тогаз ще дойде някое благо в тебе, което не си сънувал. Има наследствени черти, майка ти, баща ти са живяли добре, гениални са били. Тия дарби ги унаследяваш, без да си се трудил ти ставаш гениален. Та трябва да се свържете вие с природата, да дойдете в послушание, за да имате блага. Тогаз дарбите от природата ще протекат, и нещата даром ще ги имате. Христос казва на едно място: „Даром сте взели, и даром давайте!“ Нещата сега даром не вървят. Парите не са даром. Светлината, въздухът са даром, но всичко не е даром. Следователно, в този свят, в който всичко не е даром, не може да се живее щастливо. А пък дарованието подразбира, че трябва да има изобилие. Вие искате да живеем наблизо. Казвам: Да не сте наблизо, ако искате да живеете добре. Между вас трябва да има разстояние такова, каквото е между земята и месечината – 250 000 км – най-малкото разстояние е това, което трябва да има между вас. И тогаз отдалеч добре се живее. Вие всички искате да бъдете наблизо. Близо и далеч, то зависи от бързината. Това, което светлината може да направи за 10 минути, на една биволска кола ѝ трябват милиони години, за да го направи. В една секунда светлината извървява 300000 километра. Колко време ти трябва, за да изходиш това пространство като човек? Тя като пътува 300000 километра в една секунда, то колко ще изходи за една минута, т.е. за 60 секунди? (18 милиона километра). Това, което светлината изхожда за 8 минути колко е? Тя за туй време изминава едно пространство от 92 милиона мили. Ако ние пътуваме това пространство с най-бързия трен, който взема 100 километра в час, ще ни вземе 250 години! Някои искат да имат постижения. Аз ви казвам, какви ще бъдат вашите постижения: „Трай коньо за зелена трева!“ Една работа, която природата постига за 8 минути, на тебе ти трябват за нея 250 години. А пък това, което природата прави за една година, ти за колко милиона години ще го постигнеш? На тебе ти трябва цяла вечност.

Сега как ще се оправи животът? Синът трябва да бъде в съгласие с баща си. Земята трябва да бъде в съгласие със Слънцето. Месечината трябва да бъде в съгласие със Земята. Всички трябва да бъдат в съгласие с наредбите, по които е направен светът.

Вие сега се спирате и казвате: „Виж другите хора как живеят?“ Вие сте чудни! Казвате: „Виж как светът живее! Как са облечени!“ Нямате разсъждение! Мислите ли, че едно магаре, което е натоварено с икони и кръстове, че то като носи образа на Христа, то прилича на Христа? Мислите ли, че магарето, което носи икони е религиозно. Мислиш ли, че ако натовариш ума си със свещи и икони, че ти си религиозен? Не, вие сте в положението на магарето. Можете да се кръстите, но какво от това? Някой казва за някого: „Той прилича на Христа!“ Казвам: Носи иконите на гърба си! Казват за мене: „Той достигнал до Христа, Той прилича на Христа!“ Приличам на Христа, но още не съм висял на кръста. Оная задача, която Той е направил аз не съм я направил още. Не съм дошъл още да изкупя греховете. Казва някой за мене: „Той прилича на Христа! Да го слушат хората!“ Какво ще ме слушат хората? Или какво ще ви слушат вас? И вие искате да ви слушат! За какво ще ви слушат? Какво сте дали на света? Ти казваш: „Ама аз се моля!“ Че кой не се моли? Ще учиш! Да се молиш е хубаво, то е в реда на нещата, но за да вярват в тебе, какво сте дали на света, какво сте направили?

Сега не ви говоря за обезсърчение, но това са наши заблуждения. По този път не можеш да вървиш, така да се мисли, не може. Някой казва за мен: „Той прилича малко на Христа!“ Аз съм ги слушал. Казвам: Бих желал да приличам на Христа. Не че е лошо, но да го правя това. Христос се отличаваше с това, че като имаше високото богатство придобито, дойде, че го раздаде на хората. Апостол Павел казва: „Той, който беше богат, раздаде всичкото си богатство и живота, който имаше и всичката си слава и величие, и беше дошъл да живее между хората, за да помогне на тия хора“. Някой казва: „Аз съм жертвувал 10–20 000 лева“. Ще ви приведа тогаз един анекдот, има го във вестниците. Не зная колко е верен този анекдот, но много добре е скроен той. Няколко апаши, които загазили, намислили следното: Един шоп носел около 200 килограма масло. По 50 лева килограма, то са доста пари. Отиват двама апаши при него като търговци, спазаряват се за цената на маслото и му казват: „Но ние имаме още един ортак – свещеник. И той ще ти плати.“ Дават му малко капаро. Пишат на свещеника и турят в писмото банкнота от сто лева и казват му в писмото: „Дядо попе, този човек е малко смахнат. Чети му една молитва. Ти като четеш и той започне да ти говори за масло, чети му, дано да му се помогне“. Отива той при свещеника. Свещеникът като прочита писмото, казва: „Ела синко!“ Завежда го в църквата, туря му на главата епатрахиля и почва да чете. Минава се половин час. Шопът казва: „Дядо попе, с четене няма да стане тая работа. Трябва да се плати маслото“. Попът пак чете. – „С четене няма да стане. Четенето е много добро, но маслото трябва да се плати“. Чуди се сега свещеникът. Той е изигран. Ние сега седим и с епатрахиля четем. Шопът казва: „Не, с четене няма да стане тая работа!“ Погрешно схващане имаме ние за живота! Това е попско схващане и шопско схващане. Попът мисли да чете, но шопът не иска да му се чете. Попът мисли, че като тури епатрахиля, парите ще дойдат, а пък те не идват сега. Неразбрана работа.

Много пъти, след като съм говорил, някой казва: „Учителю, как трябва да се живее?“ Или „Какво трябва да правим?“ Какво мога да ви кажа? Ти си се влюбил в някого, трябва да знаеш да говориш. Влюбиш се в някого – трябва да знаеш да пишеш. Щом се влюбиш, става една промяна в тебе.

Оная мома, която е влюбена е хубаво вчесана, измита, пригладена. По-напред е била недоволна. Сега добива едно ангелско лице. Лицето ѝ добива един хубав цвят, също и очите ѝ са други. Тя знае как да гледа. Вие вижте влюбената мома. И аз бих желал да съм влюбен, както момите са влюбени. Какво благородно нещо има! Но като изгубим своята Любов, казваме: „Животът не струва“. Да, без Любов, животът не струва.

Та онова, великото в света е Любовта. Че ти като се влюбиш, то е Бог, Който се проявява чрез нас! Ние мислим: „Къде ще му отиде края, като съм се влюбил!“ И ние почваме да икономисваме Любовта си. Щом вложиш икономия в Любовта, отиде всичкото! Любовта не търпи никакви икономии! Ти казваш: „Чакай този да любя така, онзи – така!“ – Не, на всички ще дадеш даром, на всички изобилно, и никаква икономия няма да туриш в Любовта! Казваш: „Къде ще му отиде края?“ Никакъв край няма да има! Едно начало ще има! Ти казваш: „Хубаво! Ще се качат на главата ти!“ Че ако ти имаш Любов, хората ще седят на 92 милиона мили далеч от тебе! Ти ще бъдеш такъв огън! Мислиш ли, че ти можеш да отидеш лесно до слънцето и да влезеш в него? Някои учени хора казват, че то има 6000 градуса топлина на повърхността си, а пък някои считат че има 25 милиона градуса топлина вътре. Какво ще правиш ти при слънцето при такава негова топлина?

Ти като дойдеш в Любовта, разрешаваш всичките въпроси. Ти ще бъдеш свободен. Ти казваш: „Ще се качат всички хора на главата ми“. Кой ще се качи? Не, не могат да се качат хората на гърба ми, аз ще бъда свободен. Като падне земята на слънцето при такава топлина, то цялата земя ще се стопи и няма да има никаква тежест. Ние съвременните хора мислим, че като дойде Любовта, ще имаме нещастия. То е статичната Любов. Едно неразбиране, едно невежество е това. Това е наше идолопоклонство. Ние падаме пред идола и се кланяме: „Ваале, Ваале!“ Знаете ли, какво значи Ваал? Нищо не се постига с този Ваал! Онзи, който може да снеме огън от небето, той е важен. Като дойде Любовта, тя произвежда огън. Любовта е огън. Същественото в Любовта е огън. Там, дето има Любов, там дето е огънят, там дето сърцето тупти, там дето мисълта и чувствата работят, там е Господ! Признакът е това! В този път трябва да вървите!

Сега аз искам да ви говоря. Защото мога да ви говоря и ще кажеш: „Объркахме се“. Не искам да ви обърквам. Не искам да ви туря като един петел в кълчища. Съвсем ще се объркате тогаз! Ако туря петел в кълчища, със своите мапмузи съвсем се обърква и не може да кукурига. Аз съм виждал някои петели така оплетени, че горкият като погледне в кълчищата, клъвне, но какво ще клъвне, ония кълчища? И той гледа и се чуди на себе си. И аз трябва да отида и да извадя кълчищата. Кълчищата е оная много дълбока мисъл и ти нямаш начин как да се разплетеш от кълчищата. Не влизай в кълчища! Цялото човечество сега е в кълчища, оплетени са краката му. Та ни най-малко не искам вие да се оплетете.

Разрешението на въпроса е: Учене и служене! Служене на Бога. А пък в служенето ние ще имаме вече един опит. Като служиш, ти ще опиташ нещата. А пък в резултата, който ще добиеш, там е щастието. То е резултат на Учението и Служенето. Ние трябва да знаем в какво седи щастието. Щастието не трябва да бъде отпред тебе, но отзад тебе! Защо щастието отподире ти трябва да върви? Ако върви пред тебе, ти никога няма да го постигнеш. То трябва да те търси, а не ти него. Но ти трябва да търсиш Любовта. Но ти трябва да търсиш резултатите на Любовта. Резултат на Любовта, това е знанието. А пък знанието може да се добие чрез учене.

Ако двама души се обичат, как трябва да се обичат? Те трябва да бъдат свободни. Единият, който обича, ще каже на другия: „Всичко, каквото аз имам е на твое разположение“. И другият ще каже същото: „Всичко, което аз имам, е на твое разположение“. За да се обичат, законът е такъв. Каквото всички имаме, то трябва да бъде на наше разположение. И Бог, Който обича всички ни, същият пример дава. Бог казва: „Всичката природа е на ваше разположение“. Но дотогаз, докато Го обичаме. Щом не Го обичаме, веднага тая врата се затваря. Ние всеки ден отваряме и затваряме вратата. Аз гледам сега, наблюдавам. Дойде някой при мене, посрещна го, помогна му. Има той добро мнение за мене. Весел е. При най-малкото недоволство, като не дадеш каквото иска, виждам по лицето му, че се е развалило мнението му по отношение на мен.

Някой вярва в тебе. Ти имаш едни отношения. Не вярва в тебе. Ти имаш други отношения. Говори добре за тебе – ти имаш едни отношения. Не говори добре за тебе, ти имаш други отношения. Някой казва: „Търпение“. С търпение тая работа не става.

Аз искам да ви кажа: Вие сте направили един дълг и при тия условия, при които живеете, вие никога няма да изплатите дълговете си. Ти казваш, че си заборчлял и имаш да даваш 2 милиона лева. А пък ти си чиновник, който имаш 30000 лева приход на година. За колко години като спестяваш половината от заплатата си – 15000 лева ще можеш да изплатиш дълговете си от 2 милиона лева? Да направим сметка. А пък тия два милиона си имат своята лихва и те растат. А пък като дойде Любовта, тя опрощава всичко. Защото този дълг, тия неща са фиктивни. Казваш: „Имаш да ми дължиш два милиона лева“. Откъде имам да ти давам два милиона лева? Дал съм дума. Думата е важна. Казваш: „Изяде ми парите“. Че парите аз не съм ги изял! Че как съм изял парите? То е голяма лъжа! Казва някой: „Изяде ми парите! Изяде ми къщата!“ Че как съм изял къщата му? Къщата му е там. Ти казваш: „Той ми развали живота!“ – На мен ли остана да разваля живота ти? Казваш: „Развали ми живота.“ – Крива философия, лъжа от единия край до другия. Ти казваш: „Изяде ме, опропасти ме!“ Никой не може да те опропасти. То са заблуждения на нашето умствено схващане. Че има нещо, аз не отричам – другаде седи опропастяването. Не е до парите.

Привеждал съм този пример: Един голям скъперник банкер в Америка пет пари не дава на никого. Най-големият скъперник. Отива една красива мома, американка, магнетична. Знае къде му е слабостта, поглежда го, усмихва му се малко, и този банкерин никога не е виждал да му се усмихва някой така. Тя се приближава, помилва го, потупва го. Той като войник казва: „Какво ще кажете? Каквото ми кажете, аз съм на ваше разположение.“ И отваря касата. Затупва му сърцето. Милиони има той. – „Заповядайте! Аз съм на ваше разположение!“ И като излиза тя, той въздъхва и си казва: „Животът има смисъл!“ И всеки ден гледа навън да не би да иде тя. Ще кажеш: „Глупав е!“ Не е глупав този човек. По-учен е сега! Сега е влязла една свещена идея в главата му. По-рано е мислил за пари, а пък сега за момата. Той тръгва с нея и тя го води. Облече се той и тя го води от къща в къща и казва: „Трябва да се помага на тия хора.“ Той е подир нея и помага. Той казва: „При всички бедни с нея отивам, навсякъде, но без нея никъде не отивам“. С Господа, с тая красива мома навсякъде можеш да отидеш, но с Господа! Но без нея, не! Има нещо в нея!

Ти казваш: „Ти вярваш ли в Господа?“ Не е въпросът там. Като дойде Господ банкеринът ще се отвори, всичко се отваря. Да му показвате само Неговия образ, не се лъже. Той трябва да дойде, да се запали сърцето му. Господ е идвал при вас много пъти, но вие сте спали. Аз не отричам. Идвал е Господ. И Той понеже ви обича е казвал: „Нека си спят тия деца. Като дойда втори път“. Като дойде втори път, пак спите. Казвате, че Той е идвал. Идвал е, но в съзнанието си вие сте спали, не е било будно съзнанието ви. Дойде и замине! Дойде и замине! Сега искам не да се събудите един ден и да се усещате неразположен, но като дойде Господ, трябва да сте се наспали вече и така да Го чакате, както този банкерин чака тая млада мома. И като Го погледнете, в сърцето си да имате това разположение да служите на Господа. Сега не искам ни най-малко да хвърлям сянка върху вашите молитви и върху вашите стремежи. Всичко това, което правиш, аз не го зачеквам. Аз зачеквам сега новото положение, което имаме сега. Как сме живяли в миналото, оставам го. Новото в живота е важно. Казано е: „Дойдох да им дам живот“. После е казано: „И това е живот вечен, истинският живот, Благото – да познаят Тебе Единаго Истинаго Бога и Господа Исуса Христа, когото Си изпратил“. Ти казваш: „Аз го знам това“. Много хубаво, че го знаеш. Аз не споря. Може да имате тая опитност. Не говоря за неща, които знаете. Можете да знаете още повече. Ако имате тая опитност, аз се радвам. Не казвам, че нямате. Но сега този огън не трябва да го държим само в себе си, но този огън трябва да мине от вас в другите. Не само едно дърво да се разпали на огнището, но всичките дърва трябва да горят. И не само днешният ден трябва да имате този огън. Този огън, който е в мене трябва да го предам, трябва да мине в другите. Бог изисква това, което ни е дал да премине в другите, а не само да го държим за себе си. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте“. Сутринта като станеш, мисли не само за себе си. Мисли за Царството Божие! Сутринта като станеш, казваш: „Светът не може да се оправи!“ Не туряй тая мисъл вътре в ума си. Ти казваш: „Ще се мре“. Не мисли, че ще се мре. Дойде мисъл, че ще умираш. Но тури мисъл, че ще възкръснеш. Дойде ти мисъл, че ще страдаш. Това е вярно че ще страдаш, но тури мисълта, че след това ще дойде радостта. Дойде ти мисъл, че ще боледуваш. Тури мисълта, че след това ще дойде по-добро здраве. Дойде ти някоя мисъл: „Сега ходя в храсталаци“. Тури мисълта: „Тъй е, но след малко ще излеза на правия път“. Някой ти казва: „Ти си на кривата страна“. Кажи: „След няколко часа ще бъда на правата страна“. Някой ти казва: „Ти си невежа“. Кажи: „Така е засега. Но очаквам много голямото знание.“ Най-големите блага са сега! Сега аз не искам да ви туря в една мода. За мене вярата трябва да произтича от Любовта. А пък Любовта трябва да произтича от Духа. Аз по-нататък не бутам. Вярата трябва да произтича от Любовта. Надеждата трябва да произтича от вярата. Самата вяра и надежда трябва да произтичат от живота, а пък животът иде от Бога. Ти казваш: „Да имам вяра“. Ти не можеш да имаш вяра, докато нямаш Любов. Ти не можеш да имаш Любов, докато Духът не е почнал да действува. Духът е Който носи Любовта! Любовта е плод на Духа. Духът е, Който произтича от Бога! Те са двата полюса. От единия полюс иде светлината – условия са това на живота! А пък от другия полюс иде самият живот! Резултатът на Любовта, това е животът. Че живеем, това показва, че извън този живот има една Любов, която ние трябва да получаваме. И от тая Любов ние възприемаме малко живот. И когато дойде голямата Любов, която произтича от Духа, ние ще имаме онзи новият живот сега!

Та казвам: Сега ще ви кажа една нова песен. Аз казвам така: В детството е скрито Царството на духа в човека!

Всяко плодно дърво, що расте в него,

Носи плода на живота – живота на младостта.

Дърветата, които растат в това Божие Царство,

Те носят младостта!

Нали е казано: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие!“

Ще носим Царството Божие,

Но трябва да станем наследници

На това Царство.

В детството е скрито Царството на Духа в човека.

Всяко плодно дърво в него

Носи живота на младостта!

Божията Любов носи пълния живот!
(три пъти.)

6 ч. 28 м.

Гимнастически упражнения.

Слаб вятър. Облачно. Вали скреж.

XVI година.
10 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 3 февруари 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, аз, може, казва, съм, дойде, любов, човек, хора, казваш, път, живот, земя, тебе, слънце, тогаз, ден, бог ,

Общ Окултен клас , София, 3 Февруари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder