НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Грозота и красота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Грозота и красота

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, аз, всички, музика, линии, мисъл, казвам, отблизо, право, свят, дойде, грозотата, хора, природа, стане, вземете ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Януари 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Имате ли зададена тема? – Да. Четете.

Да допуснем, че вие си мислите. За сладкото може ли да мислите, без да сте го опитали. Може ли във вашата мисъл да имате понятие за сладкото, без да сте го вкусили? Вие по някой път казвате „чиста мисъл“. Какво подразбирате под думите „чиста мисъл“? Чистата мисъл подразбира мисъл без никакви примеси. Но какви примеси може да има в една мисъл? Мисълта може да бъде във формата на някакво чувство. Например, когато обичаш някого, представяш си, че е хубав, красив, придаваш му качества, които няма, казваш: „Той е ангел“, туй-онуй. Щом не го обичаш, ще му предадеш противоположни качества – пак такива, които няма. Но представете си едно същество, което има само чувстване, пък няма мисъл. Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, представете си човешкото съзнание без човешката мисъл. Сега между тия работи не може да намерите връзка.

Туй, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г. К. – грозота и красота. В какво седи грозотата на човека? Физически в какво седи грозотата? Седи в очите, във веждите, в устата, в брадата, във всички съотношения, във всички удове, които има човек. В какво седи външната красота? Например вземете нарисуваната тук уста.


Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я правил, не я е довършил, това е само една скица. На горната линия й липсва нещо, за да се прояви красотата. Например, ако гледате един предмет отдалеч, той не е така красив. Някои предмети отдалеч изглеждат красиви, някои – отблизо. Ако гледате човешкото лице отдалеч, то е красиво, но ако го гледате отблизо, голяма грозота е. Ако увеличите човешкото лице сто пъти в сравнение със сегашната му големина, ще има едно несъответствие – ще видите, че някъде е гладко, а другаде има празнини, дупки в порите. Сега правим извода, че красивите неща винаги трябва да се гледат отдалеч. Всяко нещо, което се гледа отблизо, е грозно; всяко нещо, което се гледа от много далеч, е красиво. Затова аз превеждам: грозотата, това са неща, отблизо гледани, т. е. когато не можем да гледаме целия предмет, а само частите виждаме. При красотата виждаме целия предмет. Един планински връх е красив, ако отдалеч го гледаме, отблизо не е така красив.

Сега, ние разглеждаме това философски. Всички предмети, които са много близко до нас, ние не ги разбираме – отношението не разбираме. Например, вие живеете близо до един планински връх: всякога ще чувствате, като че нещо ти е натегнало отгоре като някой орел и ще бъдете като кокошката, която се плаши от орела. Казват за кокошката, че никога не гледала нагоре – все надолу гледала. Действително, кокошката не гледа нагоре, но даже ако на един километър височина се яви някой доган или орел, тя изведнъж ще изкърка. Как ги вижда? Веднага дава знак на пилците, че трябва да се бяга. Сега, ще оставим психологическия въпрос отде е този страх на кокошката. Какво вижда кокошката, там е въпросът. Например, интересно е, ако някой аероплан (и той мяза малко на орел) започне да се върти отгоре, дали по същия начин кокошката ще каже на пилците: „Бягайте!“. Това психологически е вярно, този закон е същият.

Кога хората се карат? Всякога, когато са близо. Кога се обичат? Всякога, когато са много далеч. Това е същият закон. Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш – виждаш грозотата, което не съставлява важната част, а не виждаш основното, което трябва. Сега, това са противоречия. Казвате: „Той е близо до мен и далеч от мен“. Близките хора са по плът, а далечните – по дух. Казвате „близки роднини“ и „далечни роднини“. Щом кажеш „Този човек ми е близък“, подразбира се проява на физическото поле. В красотата там има нещо свързано...

Сега, кои най-много се карат – далечните или близките хора? Къде става голям спор, къде се бият най-много? Братчетата и сестричетата се бият вкъщи, най-много бой има там. Сега, аз вземам за верни половината мои наблюдения. Вкъщи стават най-големите спорове. Големи политически преврати и революции стават, а след половин час погледнеш – революцията отминала, братчетата и сестричетата са в мир. Защо става това? Защото братчетата и сестричетата са много близки.

Хубаво, сега вземете един случай от Природата: кое е по-добре – ако два върха са близо един до друг или ако са далеч? Да кажем, че два съседни върха са близо или са много далеч; ако гледате отдалеч, кои върхове ще бъдат по-красиви? Под „далеч“ разбираме нещата, турени на определено разстояние. И голямата далечина, и голямата близост са извън фокуса. Нещата, които са много близко, не ги виждаме; и нещата, които са много далеч, също не ги виждаме. Далечните тела не можеш да ги видиш. Големите неща отдалеч трябва да ги гледаме, а малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, а красотата – с големите работи. Ако гледаш големите работи отблизо, те ще станат грозни. Ако гледаш малките работи, които, гледани отблизо, са красиви, гледани отдалеч, те са грозни, изгубват своите черти.

Сега, от психологична гледна точка или в истинския живот, когато се говори за грозота, вие не разбирате какво нещо е тя. И когато се говори за Красота, пак не разбирате. Когато говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На красивото лице всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство, на някаква воля. Една линия в човека често пъти изразява Истината. Хора, които обичат Свободата, имат особени линии. Човек, в когото Любовта е развита, има особени линии. Човек, който е много умен, мъдър, има особени линии. Три вида линии има: едни, които изразяват Любовта; други, които изразяват Истината и трети, които изразяват Мъдростта. Няма да говоря какви са тия линии. Според мен, преводът е сянка. Точката, това е Любовта; правата линия е Мъдростта, кривата линия е Истината. Истината се занимава с кривите линии. Кривите линии са създали Красотата – без криви линии Красота не може да има. Ако лицето го направите навсякъде с прави линии, никаква красота няма да има.

Какво показва една права линия в съвременната геометрия? Прави линии в Природата няма. Наистина, те съществуват, но, геометрически определена, правата линия има само две точки. Щом линията има три, четири точки, тя не е права, тя е крива линия. Много прави линии могат да бъдат съединени на една плоскост, но всяка една е отделена. Затуй казват, че правата линия ще се срещне в безконечността, т. е. двата края на правата линия ще се съединят в безкрайността. Всяко нещо, на което двата края се срещат, право ли е? Право е, разбира се. Всяка права е крива права и всяка крива е права крива. Правото за едного не е право за другите. Правото за човека не е право за кокошката, не е право на вола. Като хванеш една кокошка, може ли тя да тръгне с теб да се разхожда? Например някои млекопитаещи животни се научават да ходят с човека, както кучето, но те вървят по особен начин. Никога едно животно не върви като човека, то си има особен начин. Кучето върви отдясно, отляво, после тръгва напред, остава назад, обикаля около човека, пак тръгне напред, пак се върне. То не може да ходи като теб, казва: „Как е вървежът?“ То не говори истината. Кое свързва човека с кучето в дадения случай? Кое е онова, което свързва въздуха с човека? Необходимостта. Кое е онова, което те кара да обичаш водата? Ти имаш нужда от нея. Малката вода е приятна, голямата вода е опасна. Някой казва: „Ти, човекът, във водата се удавяш“. Има същества, които не се давят във водата. Кои са те? Рибите. Там, дето човекът се дави, рибите не се давят. Извадете рибата във въздуха и тя веднага ще свърши... Сега да оставим това, това са философствания.

Казвате: „Той е грозен човек“. – Отблизо го гледаш. Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи – щом е грозен, отдалечи се малко, за да ти стане красив. Тогава имаме два вида Красота в света: красота на големите тела, които отдалеч трябва да се гледат, и красота на малките тела, които трябва да гледате отблизо. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите – ти не си избрал един фокус в света. Ти не разбираш едно положение: грозотата в света е една обстановка. Ти можеш да представиш човека грозен – например, един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура, какво означава тази дума, кой е нейният корен? Карикатурист значи да представяш нещата тъй, както не са. В карикатурата има голямо несъответствие на частите. Когато представят Америка, карикатуристите я представят като Чичо Сам – сух, висок, с тънки крака, с тънки ръце, с цилиндър, а Англия представят като Джон Бул – с хубаво благоутробие, пълничък. Едно време представяха Русия като една бяла мечка или като Дядо Иван с калпак. Откъде е дошло наум на карикатуристите да представят Русия като мечка или с бял калпак? Може би, защото в северните страни има мечки и карикатуристите искат да кажат: „Ти се пази от характера на Дядо Иван, понеже той е много добър, но ако го обидиш, не ти прощава!“ Защо представят американците като висок Чичо Сам? Това сега не искаме да разрешаваме.

Сега, в езика често се внасят някои неприемливи думи, например често казват „грозен“, „неприятен“. Аз казвам: не, приятен. „Не“ е отрицателна частица – тури една запетая след „не“. В случая имате дума, съставена от представката „не“ – отрицателна частица и от думата „приятен“ – положителна дума. И тогава на цялата дума даваш един отрицателен смисъл – казваш: „Неприятен ми е този човек“. Тури една запетая след „не“. Аз мога да ви направя този човек приятен. Как? Като отделя „не“-то и туря два милиона пред „неприятен“, т. е. като отмахна „не“-то. Неприятният човек е беден, но когато отмахна сиромашията на този човек, той става приятен, забогатява. Неприятен е, ако е глупав. Премахвам „не“-то, изваждам невежеството, туря му наука, туря му музика, туря му изкуство, туря му сила и той става приятен. Тогава казвате: „Много ми е приятен“. „Не“ се превръща в „много“. „Много (не) приятен“ – „не“-то го туря в скоби и стане „много приятен човек“. Така зелените плодове узряват: той дава плодове, услужва, всякога дава. Сега, ако турите не запетая, а едно тире, какво ще стане? „Не-приятен“. Когато турите тире след „не“, думата какъв смисъл добива? Туй вече е процес на изваждане – тирето означава изваждане. По кой начин можете да махнете неприятностите? Пред „не“ има минус, а пред „приятен“ има плюс. Какъв процес е събирането? Изваждането е процес на кристалите – правите линии се представят във форма на кристали. Има ли кристали с криви линии? При тях кривите линии са почти изключени, те са ръбести тела. Щом дойдем до органическия свят, тогава идват кривите линии. Правите линии са притежание на една култура, която е вече завършена, и показват един отличен ум. Кристалите са достигнали края на своето развитие, затова всички те показват високи умствени форми. Такива са всички форми, които свършват. А пък органичният свят е свят, където разумността е още далеч. В него имаме първоначално движение, елементарно страдание и тогава се образуват кривите линии. Всяка клетка има кръгообразна форма. Та казвам: ако сега, при съвременните условия, искате наука в Природата, много векове ще минат, докато животът стане малко по-сносен.

Сега, представете си, че имате в себе си едно неразположение. – Трябва ви или една запетая, или едно тире. Ако турите запетая, какво означава? Запетаята е един мощен фактор – това е еврейската буква „йот“. Тази буква в еврейския език показва творчески принцип. Когато туриш една запетая, т. е. когато еврейският „йот“ е турен там, тогава трябва да знаеш как от една неприятност да изкараш приятност. Получава се точка. Точката е един център, а запетаята е неин помощник. Точката трябва да твори – тя се уподобява на това как е създаден света. Тогава може да обясните: имате точка, а запетаята какво показва? – Че най-първо нещата излизат от точката. Имате точка и запетая, т. е. имате две точки. Двете точки са елипсата. Знаете ли как пишат някои? Гледам писателите – турят точки, запетаи, точка и запетая. Казвам: кръг, парабола, хипербола. Тази запетая е парабола - опашката й отива навън. Параболата показва един външен свят – външният свят, който в дадения случай чувства. След туй гледам – писателят туря две точки; казвам: елипса. Туй е жената, т. е. двете точки са жената, жената е в елипсата. Адам беше едната точка, жената влезе и образува елипсата. Така те двамата измениха кръга в елипса. Когато нещо се върти, изменя се. Едно тяло може да се върти само около себе си и тогава има равновесие. За да излезе от това положение, трябва да дойде един малък дисонанс. Вземете, например, кометите – те не се движат в кръг, някои се връщат след хиляди години, други пък никога не се връщат. Пътят, който кометите изминават, нито е кръгообразен, нито е елипсообразен, нито е параболичен. Той е хиперболичен – някъде отива, време минава...

Сега, ще оставим тия въпроси. Вас какво ви интересува? Когато пишещият тури точката и запетаята, той ще покаже доколко е умен. Понякога гледам доколко точно са турени думите. Има закон за положенията на всяка дума. На български може да кажеш: „Мисля“. Англичанинът не може да каже така, той ще каже: „Аз мисля“. И той е като французина – личният елемент е силен у него. Изразът „мисля“ е безличен. Сега, има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“. Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е. българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е. Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие. Питам тогава кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори. Ако вземете английското „аз“, англичанинът се крие зад него. Славяните са донякъде по-скромни. На българина баща му може да е богат, земя да има, всичко да има, но виждаш го – напуснал баща си, ходи, та опъва каиша. Като ходи да чука, да работи така упорито, българинът иска да стане независим като баща си. Той търси своята независимост там, дето не съществува. Ще се освободиш ти от независимостта на баща си, че никой няма да те види – ще тръгне някой вълк да се освобождава от философията на баща си! Може ли да го направи някой? Не влагайте във вас идеята, че няма да мязате на вашите бащи, това е невъзможно.

Сега, ще дойдем до същественото. Кое е същественото в Живота? – Туй, което съществува в Природата. Грозотата, това са близките предмети; хубавите предмети са далечните. Тогава има друго едно разрешение: големите неща отдалеч са красиви, отблизо са грозни; малките неща отблизо са красиви, отдалеч са грозни. Една малка красота може да я разглеждате отблизо – ако я турите под микроскоп, ще видите какво чудесно устройство е вложено вътре.

Сега, каква беше основната мисъл? Вие се плашите и казвате: „Ти гладен ще умреш“. Какво значи да умре човек? „Умира“, у-мира, т. е. в мира отива. „Умира“ значи човек да влезе в света. Когато един религиозен човек умре, значи отишъл е в света, няма го – религиозният човек е отишъл да живее свободно. В началото религиозната момата е с висока яка, дрехата й е затворена, с дълъг ръкав, всичко е закопчано, нищо не се вижда. Когато отиде в света, тя е с деколте, с голи ръце – отрязала е ръкавите. В началото момъкът е скромен, бастун не носи, носи шапката си право, но щом отиде в света, накриви си шапката, носи вече бастун, започва да го върти. Когато е религиозен, не носи фрак, но когато влезе в света, ходи с един фрак, разцепен отзад. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Аз гледах наскоро един наш беден брат – дали му един фрак; казвам: „Официално облечен“.

Грозотата се образува от човешките чувства – чувствата са майката на грозотата. Хубостта или Красотата е качество на бащата, на човешкия ум – човешкият ум е, който образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът, грозните неща ги образува човешкото сърце. Ако се поддадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка. Наблюдавайте психологически всеки човек: у когото чувствата вземат надмощие, образува се една сянка в неговото лице. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка, т. е. върху човешкото лице не може да проникне Светлина и се раждат тъмните сенки. Извадете излишните чувства от грозния човек и той ще стане красив; турете му повече чувства и той ще стане грозен. Грозотата е тежка, Красотата е ефирна. Грозният човек е много тежък, красивите хора са тънки, деликатни. Ако в тоя смисъл разглеждате нещата, един светия никога не може да бъде грозен и, ако го претеглите, тежестта в него не е голяма. Човек, който е развил своя ум, винаги ще стане красив. В мисълта има нещо хармонично, тя е, която създава красотата на определена форма. Дотогава, докато твоят ум е силен, той изменя линиите на лицето, изменя линиите на ръката. Навсякъде умът е този, който твори в света, който прави нещата, той е, който образува Красотата. Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си.

Та, каква беше темата ви? – „Отношението на нервната система към мисълта“. Има положения, които сега трябва да се разрешат. – Мисълта ли е образувала нервната система или обратното? Мисълта е образувала нервната система, мисълта съществува преди нервната система. Ние сме още в заблуждение. Едно време мислехме, че трябва да има жици, за да се предава електричеството, че без жици не може. Сега, когато напреднаха в знанието, видяха, че трябват известни центрове. Всяка енергия може да се предаде и чрез жици, и без жици – през въздуха. Сега ние си служим със стари системи: в тялото трябват жици. Един ден ще имаме само центрове. По-напредналите Същества могат да изменят тялото си. Има Същества, които моделират своите тела – могат веднага да стават невидими, да приемат хиляди форми, т. е. могат да се сгъстяват и да вземат каквато форма искат. Например, един умен човек може да се представи пред вас в хубаво плодно дърво, може да се представи в един кристал, може да се представи в кон, в магаре – може да вземе каквато форма иска. Дори може да се представи в един планински връх. И тогава вие ще мислите, че тук е връх, а то е този умен човек, който взема вечните форми и те опитва колко разбираш. Ти казваш: „Ами че това е едно магаре“ , а той те слуша и казва: „Аз съм едно магаре, което те носи, а ти си едно магаре, което ме язди“. Кое е по-силно – магарето, което носи, или магарето, което язди? Магарето, което носи е по-умно, отколкото онова, което язди. Понеже вие сте свикнали, веднага ще го отнесете това за себе си и ще кажете: „Че аз, който яздя едно магаре, магаре ли съм?“ Ами ако ти, който яздиш магарето, нямаш почитание и уважение към Бога, не разбираш Природата, не си ли едно магаре, което язди друго магаре, което е по-умно от теб? Туй магаре знаеш ли защо е станало магаре?

Аз съм ви казвал каква погрешка има магарето. Понеже дало една крива, лоша преценка за жената, затуй го яздят, затуй сега се учи на смирение – изправя своята погрешка. Сега, защо са пораснали ушите му от тази погрешка? Обясняват, че ушите на заека са пораснали от голям зор, а пък на магарето – от голяма тъга: когато мислило за жената, ушите му пораснали. Сега, от хиляди години магарето изправя своята погрешка. Когато влезе, то казва: „Не давайте преценка на онова, което Бог е създал, защото като мен ще ревете“. Не си давайте мнението нито за човешкия порядък, нито за Божествения порядък на нещата, не давайте една погрешна преценка! Най-първо магарето си отворило устата и когато видяло жената, казало: „Красива е“. Но когато тя дошла наблизо, магарето казало: „Не е хубава, господарят ми има да пати!“

Тогава какъв е смисълът на страданието? Винаги имаме страдание за неща, които са близки до нас; радостите са за неща, които са надалеч. Ако дойдеш близо до огъня, ще ти бъде много горещо; ако се отдалечиш от него, ще ти бъде по-приятно. Имаш страдание – много близко е някой предмет. Та казвам: психологически никога не изменяйте разстоянието между нещата, винаги се поставяйте в такова отношение, каквото трябва да имате. Сега, аз говоря за завършените процеси – говоря за човешкия ум, за човешкото сърце. Всички неща във физическия свят са символи, мотиви. Мъжът и жената в тази форма, в която са, те не съществуват. Как мислите, идеалният човек мустаци има ли? Може ли да си представите един Ангел с мустаци и с брада? Един мъдър човек можете да си го представите с дълга бяла брада и с мустаци. Но сега вече навлизаме в една друга област. Произходът на мустаците, на брадата, на косите – всичко това в човека си има своя психология. Един ден тези елементарни правила ще ги научавате още в началното училище – ще научите каква роля играят космите на главата, веждите, мустаците, брадата, космите на лицето, под мишниците. Доста косми има човек, той не се е освободил от тях. И ако при сегашните условия рече да ги изкорени и да стане съвсем гладък... Тези косми имат своя причина.

Сега, вие сте заети с мисълта, че вашият живот трябва да бъде добър. Но знаете ли произхода на Доброто? Най-първият човек, който дойде да проучва Доброто, се натъкна на онова Дърво, където бяха събрани Доброто и злото. Те бяха на едно място, в една фамилия бяха, в едно дърво. И му се каза: „Никога да не пипаш нито Доброто, нито злото!“ В Разумния живот Доброто и злото са свързани. Когато човек се научи какво нещо е Доброто и злото, изпъдиха го от Рая (понеже в Рая беше Дървото на живота, към което сега се стремите, което не сте постигнали, понеже не сте разбрали какво е отношението на Доброто и злото). Вие считате за зло туй, което не е. Например, вие чувствате нещо неприятно и считате това за зло във вас. Това е сянка на злото. Злото е една творческа сила в Природата. И Първият принцип, който слиза в Природата да твори, това е силното. В злото има повече Сила, в Доброто има повече мекота. Злото е силно и следствие на това те са съединени – Силата е съединена с мекотата. Ако манипулирате заедно с Доброто и злото, ако речете да отделите Доброто от злото, вие ще се натъкнете на една нелечима болест. Както хората са създадени при сегашните условия, ако се изключат болестите от живота им, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат от болести. Болестите смекчават хората. Разболее се един човек – смекчава се. Болестта е една предпазителна клапа в човека, когато се е набрала много излишна пара.

Вземете сега голямото наводнение в Америка – досега близо седемдесет хиляди хора са без подслон и, може би, още ще продължи. В ниските места водата достигнала до двадесет и осем, двадесет и девет, тридесет метра височина и още приижда. Цяла Америка, всичката войска е мобилизирана, тридесет и пит хиляди камиона отиват да помагат. Цели градове са залени, жителите им трябва да ги опразнят и напускат градовете. Водата завлича всичко; как ще си обясните това? Това е един възпитателен процес в света. Такива наводнения периодически стават и в човека. Това е един процес, който подбужда човека да мисли. Испанците сега воюват помежду си – в тази революция за шест-седем месеца има избити повече от един милион испанци.

Преди няколко дена четох една статия: учените правят статистика за размножението на малките мушици, на малките гъсеници, за размножението на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Ако нямаше нещо да ги обуздава, тъй, както се размножават, в разстояние на десет-двадесет години щяха да създадат цяло нещастие. Та казвам: колко хора сега трябва да живеят на Земята, колко хора трябва да живеят, за да бъде Земята мирна? Ако имаш инстинкта на рибите да се размножаваш по триста хиляди, ти си в едно неестествено положение. Същото е, ако имаш инстинкта на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш. Ти трябва да учиш закона на размножаването. И у човека всичкото нещастие седи в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек – да кажем, иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува художникът? Трябва да нарисува само една, а не да рисува десет-двадесет картини. Една картина е достатъчна. Напиши една книга, но на свят – може да е от десет листа (по-малко от десет листа не пиши). И по музика научи една песен, ама на свят, че като я засвириш, мъртвите да оживеят. Сега свирите Бетховен, Моцарт. Хубаво е. Аз сега другояче гледам: туй, което класиците са написали, е само едно парче. Всичката класическа музика не е написана, тя е много дълго парче. Моцарт е взел само една част. Това мога да го изведа, да ви го преведа с музикални термини. Бетовен пък е взел друга част. Бах, който минава за учител, ходел по планините, за да види как музиката се изразява. Музиката на Бетовен не е като тази на Бах – нещо класическо има в нея, едно равновесие, не еднообразие. Той описва хубостта на самия живот – как човешкият дух се бори с някои неприятности, как ги преодолява. Музика има в човека, който се бори, музика има в учения, в поета, музика има в художника, музика има във всички хора – навсякъде има музика.

Та казвам: стремете се към единство – в музиката има единство. Научете се да свирите онова парче на Живота – стремете се не да станете музиканти, но като засвирите, да измените своето състояние, да измените своята карма. Свирете на Живота. Някой пита: „На кого да свиря?“ Свири на Живота. Когато свириш на умрелите, те трябва да оживеят. Кои хора са умрели? Аз наричам „умрели хора“ ония, които не мислят. Когато дойдеш до един човек, той трябва да започне да мисли. Индусите са изучавали този въпрос и са намерили, че всички животни имат своя музика. Те я крият, но когато засвирят, слушат и тигри, и лъвове и всички идват. Всички животни имат по едно парче и когато индусът засвири със своята пищялка, те се събират. Всяко неприятно чувство има своя музика. Аз мога да разиграя всяка неприятност, колкото и да е лоша. Щом започне да играе, тя си заминава. Например, дойде ти някакво чувство, искаш да биеш някого – то е кобра. Засвири една песен и веднага тази кобра ще се дигне, ще се измени, няма вече да те хапе, ще те погледа и ще отмине като котка. Казва някой: „Защо ми трябва да свиря?“ Ако не свириш... Трябва не само да бъдеш цигулар, но трябва да учиш. Господ ти е дал музика, за да знаеш как да се лекуваш. Пей, свири! После, тропай музикално! Какво е тропането? (Учителя тропа с крака в такт) Музика е това – тъпан. И тъпанът си има свое място в оркестъра. Ще кажете, че това не е класическа музика. Съгласен съм, това е органическа, това е психическа музика. Вие трябва да проучвате цялата музика. Туй, което става вън в света, показва усилията на човешкия дух. Всички умове, свързани в едно, са дошли да дадат нещо на света. Всички музиканти са дали нещо отлично на света. Имат да се дават още по-хубави работи. Това е началото на нещата – ще дойдат още хиляди хора да работят и в науката, и във философията. Всичко онова, което е създадено в поезията, в музиката, е хубаво, но не трябва да мислите, че то е последното в света. Не, то е още началото. Радвайте се на това, което имате. Ако в сегашния век не можете да пеете, ако в сегашния век не можете да свирите, аз съжалявам. Ако в сегашния век не можете да сте весели, аз съжалявам.

Например, понякога небето е тъжно (не, че е тъжно в действителност), но Бог веднага ще изпрати влага, ще направи добро на тревата и тя ще израсте. Когато започнат да се радват тревите и растенията, които израстват, Небето се отваря. Те казват: „Много ви благодарим за онова, което ни дадохте!“ Сега, що е скръбта? В скръбта нещо иде отгоре. След като приемеш благословението, което иде отгоре, Небето пак се отваря. Благодари за всичко онова, което израства в теб. Радвайте се на вашите страдания. Ще кажете: „Как да се радваме на страданията?“ Всички се намирате в това положение.

Един турски паша искал да направи услуга на някое си село във Видинско и му подарил един слон. След като подарил слона, хората обеднели, защото трябвало да му купуват по седемдесет и пет килограма ориз на ден, за да го хранят. Подир пет-шест години пашата минава пак и пита как са. Казват му: „Много сме доволни от слона“. – „Да ви пратя още един“. Селяните от един слон обедняха, а ако им дойде още един, по сто и петдесет килограма ориз на ден ще трябва плащат за двата слона. Не че слонът е лош, но трябва да знаеш как да го туриш на работа. Тогава той ще изкарва прехраната си в двоен размер. В Индия, например, го турят на работа и слонът се изплаща. Та казвам: вие имате едно желание, огромно като слон. Ще кажете на пашата, че сте много доволни от слона, и той ще ви даде втори. Тогава аз казвам тъй: при всеки замислен човек има един слон. Щом станеш радостен, весел, казвам: „Пашата си е взел слона“. А щом видя някого много замислен, казвам: Пашата е пратил още един слон“. Научете се да разбирате малките неща. Научете се да имате един начин на разсъждение.

Каква песен, на коя музикална гама трябва да пеете на яйцето, за да се излюпи? – На до-мажор – гамата-напрежение. Хубаво. Каква песен трябва да свирите на един човек, за да го накарате да ходи? – Песен на гамата-движение. Сега, ще турите правата мисъл. С какво започва гамата-движение? Гамата-напрежение започва с „до“, гамата-движение започва с „ре“. Третата гама, която ще научи човека да мисли, откъде ще започне? Ще започне от „ми“. Може ли да повишите тона „ми“? – Не. Значи мисълта е нещо, което слиза, т. е. туй, което понижаваш, слиза. В до-мажор имате „ми“ и „си“, които само се понижават. Другите тонове можете да ги повишавате и понижавате. „Ми“ и „си“ са входни врати на гамата. Понеже са входни врата, в коя се влиза и в коя се излиза? Тонът „си“ може ли да го повишите? И него само можете да го понижавате.

Сега, мисълта си има своя гама. За да започне да мисли, човек трябва да има известна гама. Когато дойде в тази гама, той вече може да започне да мисли и всичките мисли вече се нареждат музикално. В тази гама ти вече ще видиш как са наредени мислите ти и тогава те ще имат външно напрежение. Да допуснем сега, че някой пее много тихо, а някой пее много силно. Ако пеете силно, кои са съображенията ви? Ако пеете тихо, кои са съображенията ви? Вземете един тон, да кажем – тона „ми“. (Учителя пее „ми“) Сега, какво означава това, от какво произхожда този тон? Той не произхожда от до-минор. Когато един тон е много близко, не е ясен. Когато някой тон не е правилен, трябва да го турите там, дето трябва да бъде. Този тон не е правилен. За да бъде правилен, не трябва да го вземаш по-долу от границите на своя бял дроб. Когато излиза оттам хармонично и влиза в гърлото, мисълта ти трябва да бъде съсредоточена, за да чувстваш добре това, което излиза през всичките дихателни пътища. И когато говориш, ти чувстваш как то излиза във въздуха и как иде отвън. Туй, което ви казвам, сега не можете да го приложите. Трябва ви една школа на предметно учение. Трябва да се приложи сегашната музика – могат да се извадят много парчета. В сегашната музика има богат материал за цяла една школа. Може да се вземе от Бетовен, от Моцарт, от Шопен – да се извадят пасажи. Другото е развита тема, а тия пасажи са основни. Както в една реч има основна мисъл, така и в музиката има основни пасажи, които са развити. Може да ги свирите. При какви условия? Някой път сте разположен и може да вземете тона правилно; някой път не сте разположен и тонът не е верен. Например, кой тон можете да вземете най-вярно? Някои от вас ще вземат вярно „сол“, някои ще вземат „си“, някой могат да вземат вярно „до“, други – „ре“, някои могат да вземат „ми“, някои могат да вземат „фа“, някои – „ла“. Това са вече разни състояния. Онзи, който се намира в едно притеснено положение и искрено желае да се освободи, много вярно взима „до“. Ония, които искат да вървят напред, могат да вземат правилно „ре“. Който мисли правилно и няма крива мисъл, взема правилно „ми“. Онзи, който иска да забогатее в света, взема вярно „фа“. Онзи, който иска да рисува някаква картина, взема „сол“. Който иска да вземе някаква служба, да почива, взема вярно „ла“. Онзи, който иска да стане много религиозен, много набожен, взима вярно „си“. Това е цяла философия в музиката. Значи, един човек, който иска разумно да се освободи от ограничителните условия, може да вземе вярно „до“. (Учителя се обръща към един от братята) Иване, вземи един тон – който искаш, но вярно.

Сега забележете: за да бъде ясен един тон, не трябва да има никакво препятствие в чувствата на човека. В гениалните музиканти винаги има един трепет – не страх (те го различават), но един трепет, едно приятно безпокойство. Щом започнат да свирят, умът и чувствата в тях се сливат и те вдъхновено свирят. В чувствата не трябва да има никакво препятствие, безпокойствие, никакво прекъсване на вътрешните чувства.

Та сега, ще учите музика! Ще я изучавате много добре и трябва да минете от сегашната музика – от до-мажор – към музиката в Природата. Как да ви предам това? – Когато тоновете са правилни, в Природата има естествен ключ, т. е. ако произведеш правилно този тон, веднага в Природата ще стане промяна. Ако е облачно, когато засвири един цигулар, времето ще се изясни. Ако изпееш определени песни, а времето е облачно, веднага ще се изясни. Ако пееш определени песни, за половин час цялото небе ще се покрие с облаци; и когато половин час пееш други песни, небето може да се изясни. Сега, вие ще кажете: „Може ли това?“ Може, когато работиш съответно на Природата. Аз мога, когато разбирам нейните закони. Щом постъпя съобразно с нейните закони, ще имам известни последствия. Но кога ще направя това? Например, отивам в едно място, дето два месеца не е валяло дъжд. Щом ме видят растенията, започват да плачат и казват: „Измряхме!“ Сядам при тях и запявам една песен. Там вече има смисъл моята песен. Ще попея и няма да мине половин час и облаците ще дойдат, т. е. след един, два, три часа ще има вече дъжд. Да кажем, някъде има толкова много дъжд, че са се изподавили хора, водата завлякла ниви. Когато ида там, мога да помогна. Кога ще престане дъждът? Защо дойде потопът? Потопът дойде заради ония дисхармонични състояние и чувства, дойде, за да даде почивка на Земята. Сега, помнете кога трябва да пеете.

Първо, пеенето трябва да има връзка с вашето възпитание и, второ, трябва да има едно отражение. Пейте за себе си. Най-първо, пейте за Природата – пейте за гората, пейте за тревата, пейте за цветята, пейте за реките. Това е за вас – те са благата. Пейте за Природата! Когато погледнеш Природата, тогава пей, тогава свири. Има смисъл. Разбира се, кога ще вършите това? Не когато сте на работа или да отделяте специално време, а когато сте излезли на екскурзия. Когато сте на екскурзия, отделете част от времето си за едно самовъзпитание.

Сега, ако дойдат двама цигулари, ще има състезание кой да свири по-хубаво. Когато пък дойдат двама певци, забелязваме, че единият пее не за самото пеене, а за да се покаже, че пее по-хубаво. Двама готвачи правят същото – единият тури масло в яденето, другият туря повече. Хубавото ядене не е в изобилното масло. Ако аз бях готвач и дойде някой, ще взема хубави ябълки, ще ги измия, ще ги туря и ще кажа: „Ето какво е сготвил най-добрият готвач. Аз съм Негов слуга. Когато се науча да готвя като него, ще готвя“. Най-добрите сегашни готвачи готвят буламачи, дори най-видните готвачи готвят буламачи. Трябва да идете при плодните дървета и да готвите така, както те са се научили – те са истинските готвачи. Както те готвят, така ще готвите вие. Преди няколко дена ми донесоха тук едно ядене с толкова чер пипер, че като взех две-три хапки, изпотих се. Че черният пипер е цяр, когато имаш кашлица...

Сега, аз говорих повече от един час. Понеже е определен само един час, сега ще ни глобят за светлината. Вие ли ще платите глобата или аз? Понеже салонът беше нает за един час, ние пресрочихме с половин час повече и сме изхарчили повече светлина.

Станете.

Някой път ще наемем салона не за един, не за два, но за три часа. Три часа са необходими, за да се спрем върху едно положение, върху една философия, която може да има приложение. Сега, за да излезем от туй положение, има известни правила. Трябва да се излезе навън. Някои от вас кашлят, някои от вас боледуват, някои от вас са неразположени, някои от вас са обезсърчени, но трябва да се живее. Това е вече резултат. Хиляди години са минали вече, няма какво да се прави. Какво трябва да се прави? – От къща, която гори, трябва да се излезе навън. Когато дойде наводнение, трябва да се излезе вън от къщи. Ако дойде голяма буря, която ще събори къщата, трябва да се излезе вън. Та питам сега какво трябва да се прави. – Да се тури всеки човек на своето място. Вие още не сте турени на своите места. Трябва да дойде някой голям майстор, за да ви тури на мястото така, че никой да ви не бута. Сега ви турят на едно, на второ, на трето място, търкалят ви. Най-после къде е вашето място? Трябва да дойде големият майстор. Имате седем тона, но когато дойде гениалният музикант, той съчетава тоновете, вземе шестнайсетини, взема тридесет и втори, после – шестдесет и четвърти, туря четвъртини, туря цели ноти, после – половини, после туря и паузи и създава хубава песен. След туй туря и украшения. Колко мъчно се свирят украшенията.

Казвам: за човешката мисъл се изисква много голяма музика. Сега, когато човек говори, да не се смущава, защото всички хора еднакво мислят, еднакво чувстват и няма да има никакъв спор. Дайте на всички хора хубаво ядене и няма да има никакъв спор, дайте на всички хора хубаво ядене и всеки ще те обича, всеки ще е зает със своята паница. Дайте на едни хубаво ядене, а на други – лошо и веднага спор ще има. Едните ще кажат: „Този буламач яде ли се!“ Но дадете ли хубаво ядене на всички, ще чувате хармония: „трак-трак“ – вървят лъжиците. Сега на всинца ви трябва хубаво ядене.

Сега, ние сме едно общество, където има различни мнения – стомахът има един възглед, дробовете имат мнение, мускулите, костите, клетките – и те имат мнение. По някога в теб се заражда желание и казваш: „Яде ми се кисело зеле, яде ми се кисело мляко“. На някой му се прияде баница, после му се припие малко винце, ракийца – какви ли не желания. Те са атавистични неща, които човек е унаследил. Че трябва да пие, така е, но да пие вода. Но тази вода не е такава, каквато той иска – къде ще намери в големите градове вода. Тук, в София, водата е по-хубава, но отвън такава вода не може да се намери. Вие сега сте в гостилницата, където готвачът готви по своему и вие сте недоволни от неговото ядене. Готвачът казва: „готвя само за себе си, за вас не мога да готвя“. Озовеш се в гостилницата: ако намериш нещо за ядене, ще ядеш; ако не, ще си излезеш навън. Понеже вие всички готвите. За какво се готвите? Например, някои се готвите за поети. Какво ще пише? – Поезия. Някой се готви за художник – ще рисува; или някой се готви за учен – коя област от растенията ще вземе? Той трябва да представи първоначалната форма, с която Животът е започнал – с нея може да започне. Тази първоначална форма е много красива, човек отпосле е погрознял. Грозотата иде от това, че ние сме дошли близо до Живота и не сме в хармония с него. Сега се изисква хармония със самия Живот.

После, вземете младостта и старостта – те са два полюса. Младостта е влизане в Живота, а старостта е излизане от Живота навън. Влиза малкото, излиза голямото; ражда се малкото, умира голямото. Умният човек е малък, не умира. Човек и да умре, малките клетки не умират. Те си отиват, всички клетки живеят самостоятелно, а човек е организацията между клетките. Разруши ли се организацията, тогава казват, че настъпва смъртта. Трябва да разбирате правата на клетките. Първо ще разбирате правата на вашето сърце, правата на вашия ум, ще разбирате правата на вашата душа и ще разбирате правата на вашия Дух – това са четири неща. На сърцето ще му дадете право, на душата ще дадете право. Вие, който ще отдадете туй право, кой сте? Аз казвам: Духът е вън от вас, душата е вън от вас, сърцето е вън от вас и умът е вън от вас. Вие какво сте тогава? Ще дадете право на Духа да мине през вас, ще дадете право на душата да мине през вас, умът да мине през вас и сърцето да мине през вас. Вие сте проводници. Какво сте вие всъщност? Вие сте едно малко дете в люлката. Аз разбирам следното: вие сте едно дете, идва баща ви, помилва ви, дава ви нещо; идва майка ви – и тя ви помилва, и тя ви даде нещо; идва брат ви – и той ви помилва, сестра ви – и тя ви помилва. Ти си малкият син на баща си и на майка си, а на брат си и на сестра си ти си брат. Майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти няма да те посрещнат по един и същ начин. Баща ти и майка ти са твои родители. Тогава сърцето е вашата сестра, умът е вашият брат, душата е вашата майка, Духът е вашият баща. Вие сте малкото братче, което сега е родено, което се нуждае. Ще дадете право на всеки: майка ви ще ви подхвърли – вие ще й дадете право; баща ви ще ви хване, ще ви подхвърли – и на него ще дадете право; брат ви ще ви вземе от люлката, сестра ви ще ви вземе – на всички ще дадете право. Те си играят, те се забавляват с вас – ще им дадете право да се забавляват, ще бъдете доволни от тяхното забавление. Вашият Дух, вашата душа, вашият ум и сърце се забавляват с вас, които сте деца. И ще бъдете доволни от начина, по който те се забавляват.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

9-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
29 януари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Грозота и красота

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, сега, аз, всички, музика, линии, мисъл, казвам, отблизо, право, свят, дойде, грозотата, хора, природа, стане, вземете ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Януари 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

Имате ли зададена тема? - Да - Четете.

(Прочете се темата)

Да допуснем, че вие мислите за сладкото. Може ли да мислите, без да сте го опитали? Може ли да имате понятие за сладкото във вашата мисъл, без да сте го вкусили? Някой път казвате: Чиста мисъл. Какво разбирате под “чиста мисъл”? Чистата мисъл подразбира без никакви примеси. Какви примеси може да има една мисъл? Мисълта може да бъде във формата на някакво чувство. Когато обичаш някого, представяш си, че е хубав, красив. Придаваш му качества, които няма. Казваш: “Той е ангел!” Щом не го обичаш, ще му препишеш противоположни качества, пак които ги няма. Но представете си едно същество, което има само чувстване, няма мисъл. Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, само съзнание. Представете си човешкото съзнание, без човешката мисъл. Сега между тези неща не може да намерите връзка.





Вас ви смущава следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г – грозота, К – красота. В какво е красотата на човека физически? Тя е в очите, във веждите, в устата, в брадата, в удовете, във всички отношения, които човек има. Външната красота в какво е? Запример, вземете устата: Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я рисувал, не я довършил. То е скица. На горната линия липсва нещо, за да се прояви красотата. Ако гледате един предмет отдалеч, той не е така красив. Някои предмети отдалече се виждат красиви, но други отблизо се виждат красиви. Ако гледате отдалеч човешкото лице е красиво, но ако го гледате отблизо, грозно е. Ако увеличите човешкото лице сто пъти, отколкото е сега, има едно несъответствие. Ще видите, че някъде е гладко, другаде има празнини, дупки в порите. Изваждам извода: “Красивите неща трябва да се гледат отдалече.” Всяко нещо което се гледа отблизо е грозно. Всяко нещо, което се гледа от далече е красиво. Затова казвам: грозотата са неща, гледани отблизо. Отблизо не може да гледаме целия предмет, а само части. При красотата виждаме целия предмет. Един планински връх отдалеч го гледаме. Отблизо не е така красив. Философски разглеждам въпроса. Всички предмети, които не са много близо до нас, не ги разбираме. Отношението не разбираме. Запример, вие живеете близо до един планински връх. Всякога ще чувствате, като че нещо е натегнало отгоре ти, като орел. Тогава ще бъдеш като кокошка, която се плаши от орела. Казват за кокошката, че никога не гледала нагоре, все надолу гледала. Действително, кокошката не гледа нагоре, но ако се яви един сокол, един орел на един километър високо, веднага тя ще изкърка. Как го вижда кокошката? Веднага ще даде знак на пилците, че трябва да бягат. Да оставим психически отде е този страх у кокошката, но какво вижда кокошката, това е мисълта. Интересно е, ако се яви някой самолет и се върти, дали по същия начин кокошката ще каже на пилците: “Бягайте!” И той прилича на орел. Това психически е вярно.

Когато хората се карат, законът е същият. Кога се карат хората? Когато са наблизо. Когато се обичат? Когато са далече. Същият закон е. Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш. Ти ще видиш грозотата, която не съставя важна част. Няма да видиш основното, което трябва. Това сега са противоречия. Казваш:”Той е близо до мен и далеч от мен. Близките са по плът, а далечните по дух. Казвате: “Близки роднини и далечни роднини.” Щом кажеш, този човек ми е близък, разбира се на физическото поле. Кои най-много се карат, далечните или близките? Де става голям спор? Де се бият най-много? Братчетата и сестричетата се бият в къщи. Най-много бой става там. Това са мои наблюдения, които вземам наполовина верни. В къщи стават най-големите спорове, големи политически преврати, революции стават. Като стане една революция, след половин час минала и братчетата и сестричетата са в мир. Защо става това? Защото са много близки. Братчетата и сестричетата са много близки. Вземете в природата: ако два върха са близо един до друг, или ако са далеч, кое е по-хубаво? Ако гледате два съседни върха отблизо, други ако ги гледате отдалече, кои са по-хубави? Голямата далечина е извън фокуса и голямата близост е извън фокуса. Нещата, които са много близо не ги виждаме и нещата, които са много далеч, пак не ги виждаме. Далечните тела не могат да се видят. Големите неща отдалече трябва да ги гледаме, малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, красотата с големите. Ако гледаш големи работи отблизо, ще станат грозни; ако гледаш малките работи отблизо, са красиви, ако ги гледаш отдалече, са грозни. Изгубват своите черти.

В истинския живот като се говори за грозота, вие не разбирате какво е грозотата; като се говори за красота, пак не разбирате. Като говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На лицето всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство или на някаква воля. Една линия в човека често изразява истината. Ония хора, които са свободолюбиви, които обичат свободата, особени линии имат. Човек, в когото любовта е развита има особени линии.Човек, който е много умен, мъдър, в него има особени линии. Три вида линии има: едни, които изразяват любовта, други, които изразяват мъдростта и трети, които изразяват истината. Какви са тия линии, няма да говоря за тях. Според мене преводът е сянка. Точката е любовта, правата линия е мъдростта, кривата линия е истината. Истината се занимава с кривите линии. Кривите линии са създали красотата. Без криви линии красота не може да има. В съвременната геометрия какво представлява една права линия? Прави линии в природата няма. Наистина, съществуват, но правата линия, геометрически определена, има само две точки. Щом има 3, 4 точки тя не е права, тя е крива линия. Много прави линии могат да бъдат съединени на една плоскост, но всяка права линия е отделна. Затова казват, че правата линия ще се срещне в безконечността. Значи двата края на правата линия се съединяват в безконечността. Всяко нещо, на което двата края се срещат, право ли е? – Право е, разбира се. Всяка права е крива права и всяка крива права е обратното. Правото за едного не е право за другите. Правото за човека не е право за кокошката. Правото на човека не е право на вола. Като хванеш една кокошка, може ли тя да тръгне да се разхожда с тебе? Някои животни, като кучето се научават да ходят с човека, но вървят по особен начин. Никога едно животно не върви като човека. То има особен начин. Кучето върви отдясно, отляво, после върви отпред, остане назад, обикаля човека, пак тръгне напред, пак се върне. Не може да ходи като човека. Кое е, което свързва човека с кучето в дадения случай? Кое е онова, което свързва водата с човека? – Жаждата. Кое е онова, което свързва въздуха с човека? Кое е онова, което те кара да обичаш водата? – Ти имаш нужда от нея. Малката вода е приятна, голямата е опасна. Казвам сега изводите: ти, човекът във водата се давиш. Но има същества, които не се давят във водата. Кои са те? – Рибите. Там, дето човек се дави, рибите не се давят. Извадете рибата във въздуха, тя веднага ще свърши. Да оставим това, те са философствания.

Казвате: “Той е грозен човек.” – Отблизо го гледаш. Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи. Щом е грозен, отдалечи се малко, за да стане красив. Тогава имаме два вида красота в живота: Красотата на големите тела, които от далече трябва да се гледат и красотата на малките тела, които отблизо трябва да се гледат. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите. Ти не си избрал един фокус. Ти не разбираш едно положение. Грозотата в света е една обстановка. Може да представиш човека грозен. Един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура? Какво означава тази дума? Кой е коренът на тази дума? Карикатура значи да представиш нещата така, както не са. В карикатурата има голямо несъответствие на частите. Карикатуристите като представят Америка, я представят като Анкъл Сам - сух човек с тънки крака и ръце, с цилиндър. Ръце и крака тънки и дълги. Англия представят като Джон Бул - с хубаво благоутробие, пълничък. Едно време представяха Русия като една бяла мечка или чичо Иван с калпак. Откъде е дошло на ум на карикатуристите да представят Русия като мечка или човек с бял калпак? Може би в северните страни има мечки. Искат да кажат, ти се пази от характера на чичо Иван, той е много добър, но ако го обидиш, чичо Иван не прощава. Защо американците представят високи? Ние сега не искаме да разрешим въпроса, но често в езика са внесени неизяснени думи. Казват: “грозен, неприятен.” Казвам: “не, приятен.” Тури една запетая след не-то. Не е отрицателно. Имате дума, съставена от частицата “не” – отрицателна частица и от думата “приятен”, положителна дума. Тогава на цялата дума се дава отрицателен смисъл. Казваш: “Неприятен ми е този човек.” Тури една запетая след не-то. Тогава може да ви направя този човек приятен. Как? Като отделя не-то и туря два милиона. Неприятният човек е беден. Като отмахна сиромашията от този човек, става приятен, забогатее. Неприятен е, ако е глупав. Махни не-то, невежеството, тури наука, тури музика, тури изкуство, тури сила, става приятен. Тогава казвате: “Много ми е приятен.” “Не” – се превръща в много. Много (нe) приятен. Не-то е в скоби и човекът стане приятен. Приятен е, защото дава плодове, услужва, всякога дава. Като турите едно тире след не-то, какъв смисъл добива? Това е вече процес на изваждане. Тирето означава изваждане. По кой начин може да махнете неприятността? Пред не-то има минус, а пред приятен има плюс. Какъв процес е събирането? Изваждането е процес на кристалите. Правите линии се представят във форма на кристали. Има ли кристали в криви линии? Какви са формите на кристалите? Кривите линии са почти изключени. Те са ръбести тела. Щом дойдем до органичния свят, имате там криви линии. Правите линии са на една култура, вече завършена. Правите линии показват един отличен ум. Кристалите са завършили своето развитие. Те са достигнали края на своето развитие. Всички форми на кристалите представят високи умствени форми. Те са форми, които съществуват. В органическия свят разумността е още далече. Имаме първоначално движение, елементарно страдание имаме. Тогава се образуват кривите линии. Всяка клетка представя кръгообразна форма. Ако в природата при съвременните условия искате наука, много векове ще минат, докато животът стане малко по-сносен. Вие имате едно неразположение. Вас ви трябва една запетая или едно тире. Ако турите запетая, какво означава? Запетаята е мощен фактор. Това е еврейският йот. Тази буква в еврейския език означава творчески принцип. Като туриш една запетая, то е еврейският йот, трябва да знаеш от една неприятност как да изкараш приятност. Точка става тогава. Точката е един център, запетаята е помощник на точката. Точката трябва да твори. Имате точка, запетаята какво показва? Първо от точката нещата излизат. Уподобява се как е създаден светът. След това имате точка и запетая, имате две точки. Двете точки е елипса. Знаете ли, как пишат някои? Гледам писателите турят точки, запетаи, точки и запетаи. Казвам – кръг, парабола, хипербола. Запетаята е парабола, опашката й отива. Параболата показва един външен свят, който действа. След това поставил две точки. Казвам: елипса. Двете точки е жената, тя е елипсата. Адам беше една точка, жената образува елипсата. Измениха кръга в елипса. Като се върти, изменя се. Едно тяло може да се върти само около себе си, да има равновесие. Трябва да дойде един малък дисонанс, за да излезе [из] това положение. Вземете кометите, те не се движат в кръг. Някои комети се връщат след хиляди години, други пък никак не се връщат. Пътят, който изминават, нито е кръгообразен, нито е елипса, пито е параболичен, нито е хиперболичен. Отива някъде, време минава.

Да оставим тия въпроси сега. Вас какво ви интересува? Като постави точка и запетая, човек ще покаже колко е умен. Понякога гледам, как са турени думите. Има закон, всяка дума как трябва да се тури. На български може да кажете: “Мисля”. Англичанинът не може да каже “мисля”. Той ще каже “аз мисля”. И той е като французина, личният елемент е много силен. На български може да се употреби без личното местоимение. Някои казват, че трябва да се говори безлично, но англичанинът не може да говори без лични местоимения. Казва: “Аз така правя”. Българинът казва: “Така правя.” Българинът не туря местоимението пред глагола, но го туря в глагола. Окончанието показва личното местоимение. Той е скрил своето “аз” в глагола, много скромен е. Крие се зад глагола. Англичанинът не може да се скрие така. Питам тогава: “Кой е успял повече, който се крие, или който не се крие?” може да се оспори. Ако вземете английското “аз”, той се крие зад него. Славяните са по-скромни донякъде. Българите имат много земя, баща му е богат, земя има, всичко има, той напусне баща си, ходи да чука, да работи, иска да стане независим като баща си. Той търси своята независимост там, дето не съществува. Ти ще се освободиш от независимостта на баща си, че никой няма де те види. Ще се опита някой вълк да се освободи от философията на баща си! Може ли да го направи някой? Не мислете, че няма да приличате на баща си, но не мислете, че ще бъдете точно като баща си. И то е невъзможно.

Да дойдем до същественото. Кое е същественото в живота? Това, което съществува в природата. Грозотата са близките предмети; хубавите предмети са далечните. Има друго разрешение. Големите неща отдалече са красиви, отблизо са грозни. Малките неща отблизо са красиви, отдалече са грозни. Малко, красиво нещо отблизо може да го разглеждате. Ако го турите под микроскоп, ще видите чудесно устройство.

Каква беше основната мисъл? Вие се плашите и казвате: ”Гладен ще умра!” Какво значи да умре човек? У – МИРА. Отива в мира. Умира значи, човек да влезе в света. Религиозният човек като умре, отива в света, няма го. Религиозният човек отишъл да живее свободно. Момата, докато е религиозна е с висока яка, дрехата й затворена, с дълъг ръкав, всичко закопчано, нищо не се вижда. Като иде в света – голи ръце, ръкавите отрязани, с деколте. Момъкът като е религиозен, шапката носи право, като иде в света, накриви си шапката. Понапред не носи бастон, в света носи бастон, започва да го върти. Като религиозен не носи фрак, като влезе в света носи фрак. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Наскоро гледах един беден брат с фрак, дали му фрак. Казвам: “Официално облечен”.

Грозотата се образува от човешките чувства. Чувствата са майката на грозотата. Хубостта или красотата е качество на бащата, на човешкия ум. Човешкият ум образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът. Грозните неща ги образува човешкото сърце. Ако ти се подадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка. Наблюдавайте всеки човек, у когото чувствата вземат надмощие, образува се една сянка около неговото лице. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка. На човешкото лице на може да проникне светлина и се раждат тъмните сенки. Извадете от грозния човек излишните чувства и той ще стане красив. Турете повече чувства и той ще стане грозен. Грозотата е тежка, красотата е ефирна. Грозният човек е много тежък. Красивите хора са тънки, деликатни. Като разглеждаме в този смисъл нещата, един светия никога не може да бъде грозен и ако го претеглите, тежестта му не е голяма. Човек, който е развил своя ум, става красив. В мисълта има нещо хармонично. Тя създава красотата на известни форми. Докато умът ти е силен, той изменя линиите на лицето, изменя линиите на ръката, навсякъде изменя. Умът твори в света, той прави нещата, той създава красотата. Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си.

Каква беше темата? – (Отношение на нервната система към мисълта). Има положения, които сега трябва да се разрешат. (Мисълта ли е образувала нервната система, или обратното?) Мисълта е образувала нервната система. Мисълта съществува преди нервната система. Ние сме още в заблуждение. Едно време мислеха, че трябват жици, за да се предава електричеството, без жици не може. Като напреднаха в знанието видяха, че трябват известни центрове. Всяка енергия може да се предаде с жици и без жици, през въздуха. Служим си още със стари системи, жици трябват. Един ден ще имаме само центрове. По-напредналите същества могат да изменят тялото си. От вас никой не може да измени тялото си. Има същества, които моделират своите тела, могат да станат веднага невидими, да взимат хиляди форми. Може да сгъсти тялото си, може да вземе каквато форма иска. Един умен човек може да се представи пред вас като едно хубаво плодно дърво, може да се представи като кристал, може да се представи като кон, магаре, може да вземе каквато форма иска. Може да се представи като планински връх. Тогава вие мислите, че е тук. Умният човек, който взима всичките форми, те опитва, колко разбираш. Казваш: ”Това е едно магаре.” Той те слуша и казва: “Аз съм едно магаре, което те носи, ти си магаре, което яздиш.” Кое е по-силно – магарето, което носи, или което язди? Магарето, което носи е по-умно от онова, което язди. Вие виждате магарето, което язди. Веднага вие ще отнесете това за себе си и ще кажете: “Аз, който яздя едно магаре, магаре ли съм?” Ако ти, който яздиш магарето, нямаш почитание и уважение към Бога, не разбираш природата, не си ли магаре, което яздиш друго магаре и което е по-умно от тебе? Магарето знаете ли защо е станало магаре? Аз съм ви казвал, една погрешка има магарето. Понеже магарето дало една крива, лоша преценка за жената, затова го яздят. Пита, защо го яздят? Крива преценка дало за първата жена, сега се учи на смирение, изправя своята погрешка. Защо са му пораснали ушите? Обясняват, че от голям зор са пораснали ушите на заека, а на магарето от голяма тъга. Като мислило за жената, пораснали му ушите. От хиляди години магарето изправя своята погрешка. То казва: “Не давайте преценка за онова, което Бог е създал, защото като мене ще ревете.” Не си давайте мнението ни за човешкия порядък, ни за Божествения порядък, не давайте погрешна оценка. Магарето първо си отворило устата и като видяло жената, казало: “Красива е!” Като дошла отблизо, казва: “Не е хубава, има господарят има да пати!”

Тогава какъв е смисълът на страданието? Винаги имаме страдание за неща, които са близки на нас. Радостите са за неща далечни. Ако дойдеш близо до огъня, ще ти бъде много горещо; ако се отдалечиш от него, ще ти бъде по-приятно. Имаш страдание – много близо е един предмет. Казвам: Никога не изменяйте разстоянието на нещата, винаги се поставяйте в такова отношение, каквото трябва да бъдете. Сега говоря за завършените процеси, говоря за човешкия ум, за човешкото сърце. Всички неща във физическия свят са символи, това са мотиви. Мъжът и жената в тази фаза не съществуват. Как мислите, идеалният мъж мустаци има ли? Може ли да си представите един ангел с мустаци и брада? Сега навлизаме в друга област. Произходът на мустаците и произходът на брадата, изобщо на космите. Всичко в човека има свой произход, своя психология. Един ден още в началото на училището ще се научите каква е ролята на космите на главата, на веждите, мустаците, брадата, космите на лицето. Доста косми има човек, той още не се е освободил от тях. Космите имат своя причина. Ако при сегашните условия човек рече да изкорени космите да стане съвсем гладък, какво ще стане?

Сега сте заети с мисълта, че вашият живот трябва да бъде добър. Знаете ли произходът на доброто? Какъв е произходът на доброто? Първият човек, който искаше да проучи произходът на доброто, се натъкна на онова дърво, в което бяха събрани доброто и злото. Те бяха на едно място, на едно дърво, в едно семейство. Каза му се: ”Никога да не пипаш нито доброто, нито злото!” В живота доброто и злото са свързани. В разумния живот доброто и злото са свързани. Когато човек се научи, какво нещо е доброто и злото, изпъдиха го из рая. Понеже в рая беше дървото на живота, към което сега се стремите, което не сте постигнали, понеже не сте разбрали какво е отношението на доброто и злото. Вие считате зло това, което не е. Вие чувствате нещо неприятно и считате, че това е зло за вас. То е сянка на злото. Злото е едно творческа сила в природата. Онзи принцип, който слиза в природата да твори, той е силното. В злото има повече сила. В доброто има повече мекота. Злото е силно и в следствие на това, те са съединени. Силата е съединена с мекотата. Вие работите с доброто и злото заедно. Ако речете да отделите доброто от злото, ще се натъкнете на една болест, която е нелечима. При сегашните условия, както хората са създадени, ако се изключат болестите из живота на хората, те ще се натъкнат на много по-голямо зло, отколкото страданието от болестите. Болестите смекчават хората. Разболял се някой, смекчава се. Болестта е като предпазна клапа в човека. Набрала се много излишна пара.

Вземете това голямо наводнение в Америка. Досега близо 700 000 души са без подслон, а може би още да продължи. Водата в ниските места е дошла до 28, 29, 30 метра височина и ще приижда. Цяла Америка е мобилизирана, всичката войска. 35 000 камиона са отишли да помагат. Цели градове са залени, жителите им трябва да ги опразнят, напускат градовете. Водата завлича всичко. Как ще си обясните това? Не само да го обясните, но то е възпитателен процес в света. Такива наводнения в човека периодически стават. То е процес, който подбужда човек да мисли. Испанците воюват помежду си, една революция и в 6 – 7 месеца повече от един милион испанци са избити.

Преди няколко дена чета една статия, учените хора правят статистика за размножаването на малките мушици, малките гъсеници, за размножаването на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Както се размножават, ако нямаше нещо да ги обуздава, в десет, двайсет години щяха да създадат цяло нещастие. Казвам, колко хора трябва да живеят на Земята? Колко хора трябва да живеят на Земята, за да бъде Земята мирна? Ако имаш инстинкта на рибите да се размножаваш по 300 хиляди, ти си в неестествено положение. Ако имаш инстинкта на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш, ти си в неестествен положение. Трябва да изучаваш този закон на размножаването. Всичкото нещастие у човека е в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек, или иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува? Той трябва да нарисува една картина, но трябва да я рисува 10 – 20 години. Една картина е достатъчна. Напиши една книга, но както трябва. Може да е от десет листа, по-малко от десет листа, не пиши. И в музиката, научи една песен, но както трябва и като запееш, мъртвите да оживеят. Сега свирите Бетовен, Моцарт. Хубаво е, но аз другояче гледам. Това, което класиците са писали, то е едно парче. Всичката класическа музика, която е написана, е много дълго парче. Моцарт взел една част, Бетовен взел друга част. Бах, който минава за учител, ходил по планините, за да види как се изразява музиката. Музиката на Бетовен не е като тази на Бах. Нещо класическо, равно има, равновесие, не еднообразие. Той описва хубостта на самия живот. Как човешкият дух се бори с някои неприятности, как ги преодолява? Музика има в човек, който се бори. Музика има в учения, поета, художника, музика има във всички. Навсякъде има музика.

Казвам ви: Стремете се към единство! В музиката има единство. Научете се да свирите онова парче на живота, че като го свирите, не да станете музикант, но като засвириш, да измениш своето състояние да измениш своята карма. Свирете на живота. Питате, на кого да свирите. Свирете на живота. Като свириш на умрелите, да оживеят. Кои хора са умрели? – Умрели хора наричам ония, които не мислят. Като дойдеш до човека, да започне да мисли. Индусите изучават това и са намерили, че всичките животни имат своя музика. Те я крият. Като засвириш, те слушат и тигри, и лъвове, всички идват. Всички животни имат по едно свое парче, като го засвири индусът на своята пищялка, те се събират. Всяко неприятно чувство има своя музика. Колкото и да е лоша една неприятност, аз мога да я разиграя. Щом започне да играе, тя си замине. Дойде ти някакво чувство, искаш да биеш някого. То е кобра. Засвири една песен, веднага тази кобра ще се дигне, ще се измени. Тя вече няма да те ухапе, ще те погледне и ще мине като котка. Казва някой: “Що ми трябва да свиря?” Ти ще свириш и не само да бъдеш цигулар, то трябва да учиш. Господ ти дал музика, да знаеш как да се лекуваш. Пей, свири! После тропай музикално. Какво е тропането? (Учителят тропа с крак ритмично) Тъпанът в оркестъра има своето място. Ще кажете: “Това не е класическа музика.” Съгласен съм, че не е класическа музика, но това е органическа, това е психическа музика. Вие трябва да проучвате цялата музика, защото тя показва усилията на човешкия дух. Всички умове, свързани в едно, са дошли да дадат нещо на света. Всички музиканти са дали нещо отлично на света. Има още по-хубави работи да се дават. То е началото на нещата. Ще дойдат и други още хиляди хора да работят и в науката и във философията, в поезията, в музиката. Всичко, което е създадено, е хубаво, но не трябва да мислите, че то е последното в света. Не, то е още началото. Вие се радвайте на това, което имате. Ако при сегашния век вие не може да пеете, ако при сегашния век не можете да свирите, аз съжалявам. Ако при сегашния век вие не можете да бъдете весели, аз съжалявам.

Запример, някой път небето е тъжно. Не че е тъжно небето, но Бог веднага ще изпрати влага, ще направи добро на тревите, след това те ще израснат. Като започнат да се радват тревите и растенията, които израстват, небето се отваря. Те казват: “Много ви благодарим за онова, което ни дадохте!” Що е скръбта? – В скръбта нещо идва отгоре. След като приемеш благословението, което идва отгоре, небето пак се отваря. Благодари за всичко, което в теб израства. Радвайте се на вашите страдания. Ще кажете: “Как ще се радваме на страданията?” Всички се намирате в това положение.

Един турски паша искал да направи една услуга на едно село във Видинско. Пашата подарил един слон на селото. Като им подарил слона, хората обеднели. 75 килограма ориз на ден трябвало да му купуват и да му дават. Подир 5, 6 години пак минава пашата и пита, как са. Казват: “Много сме доволни от слона!” – “Да ви пратя още един?” Те от единия обедняха, че като дойде още един, 150 килограма ориз на ден да плащат за двата слона. Не че слонът е лош – ако знаеш да го туриш на работа, в двоен размер ще изкара прехраната си. В Индия го турят на работа и плаща.

На вас ви казвам: Вие имате огромно желание – като слон. Ще кажете на пашата, че сте много доволни от слона, той ще иска да ви даде втори слон. Тогава казвам: При всеки замислен човек има един слон. Щом стане радостен, весел, пашата си е взел слона. Щом видя някой много замислен, казвам: Пашата пратил един слон. Щом стане радостен и весел, казвам: Пашата си взел слона.

Научете се да разбирате малките неща. Научете се да имате начин на разсъждение. Каква песен трябва да пеете на яйцето, за да се излюпи? На коя гама? – На гамата напрежение. До мажор - гама напрежение. Каква песен трябва да свирите на човек, за да го накарате да ходи? – Гамата движение. Сега ще турите правата мисъл. С какво започва гамата движение? Гамата напрежение започва с “до”. Гамата движение започва с “ре”. Третата гама, която ще научи човек да мисли, отде ще започне? – От “ми” ще започне. “Ми” – то може ли да го повишите? (Не). Значи, мисълта е нещо, което слиза. В до мажор вие имате “ми” и “си”, които повишавате само. Другите може да ги повишите и да ги понижите. “Ми” и “си” са изходните врати. “Ми” и “си” са входни врати на гамата. Понеже са входни врати, в коя се влиза и от коя се излиза? “Си” може ли да го повишите? И него не може да го повишите.

И мисълта има своя гама. Човек за да започне да мисли, трябва да има известна гама. Като дойде тази гама, той може да започне да мисли. Всичките мисли се нареждат музикално. Ти ще видиш как са наредени мислите ти. Тогава мислите ще имат външно изражение. Да допуснем, че някой пее много тихо, друг пее много силно. Ако вие пеете силно, кои са съображенията ви и ако пеете тихо, кои са съображенията ви? Вземете един тон да кажем “ми”. (Учителят пее “ми”). Какво означава тонът “ми”? От какво произхожда този тон? Този тон не произхожда от до минор. Когато един тон е много близо, не е ясен. Когато някой тон не е правилен, трябва да го турите там, дето трябва да бъде. Тонът, за да бъде правилен, не трябва да го вземете по-долу от границите на дробовете си. Като излезе хармонично от тях, влиза в гърлото. Мисълта трябва да бъде съсредоточена, за да чувстваш хубаво, което излиза пак през дробовете. Като говориш, ти чувстваш, как излиза въздухът и как влиза.

Това, което ви казвам, вие сега не можете да го приложете. Трябва школа, едно предметно учение. Да се приложи сегашната музика, може да се извадят много парчета. Сегашната музика има богат материал за цяла една школа. Известни пасажи може да вземете от Бетовен, от Моцарт, от Шуман. Тия пасажи са основни, както в една реч има основна мисъл, така в музиката има основни пасажи, които са развити. При какви условия може да ги изсвирите? Някой път вие сте разположен, тона може да го вземете правилно, някой път сте неразположен, тонът не е верен. Запример, кой тон може да вземете най-вярно? Някои от вас вземат вярно “сол”, някои може да вземете “си”, някои може да вземете вярно “до”, други – “ре”, някои може да вземете “ми”, някои може да вземете “фа”, някои – “ла”. Това са разни състояния. Онзи, който се намира в притеснено положение, в стегнато положение, искрено желае да се освободи от това ограничено състояние, много вярно взема “до”. Ония, които искат да вървят напред, “ре” може да взимат правилно. Който мисли правилно, няма крива мисъл, “ми” взема правилно. Който иска да богатее в света, да стане богат, “фа” взима правилно. Който иска да рисува някаква картина, “сол” взима правилно. Който иска да стане много религиозен, много набожен, “си” взима верно. Това е цяла философия на музиката. Човек, който иска разумно да се освободи от ограничителните условия, взима “до” вярно. (към един от братята: Иване, вземи един тон, който искаш, но верно!)

За да бъде ясен един тон, не трябва да има никакво препятствие в чувствата на човека. У гениалните музиканти има един трепет, не страх, но един трепет, едно приятно безпокойство. Щом започнат да свирят, в тях умът и чувствата се сливат и те вдъхновено свирят. В чувствата не трябва да има никакво препятствие, никакво безпокойство, да няма прекъсване, прекъсване на чувствата. Сега ще изучавате много добре музиката, да минете от сегашната музика, от до мажор в музиката на природата. Как да ви предам това? Когато тоновете са правилни, в природата има естествен ключ. Ако правилно произведеш този тон, веднага в природата ще стане промяна. Когато засвири един цигулар, ако времето е облачно, ще се изясни. Ако пееш известни песни и времето е облачно, веднага ще се изясни. Ако пееш половин час известни песни и е ясно, цялото небе ще се скрие с облаци. И като пееш половин час, небето може да се разясни. Ще кажете: “Може ли това?” – Може, като работиш съответно на природата. Като разбирам нейните закони и постъпя съобразно с нейните закони, ще имам известни последствия. Но кога ще направя това? Запример, отивам на едно място, дето не е валяло два месеца. Като ме видят растенията, започват да плачат. Казват: “Измряхме!” Сядам при тях и запявам една песен. Там вече има смисъл моята песен. Ще попея и няма да мине половин час, облаците дойдат и след един – два часа, ще има дъжд. Някъде ида, има много дъжд, че хората се издавили, завлечени ниви. Като ида, може да помогна. Кога ще престане дъждът? Защо дойде потопът? За дисхармоничните състояния и чувства. Потопът дойде да даде почивка на Земята. Кога трябва да пеете? Пеене трябва да има при вашето възпитание и трябва да има едно отражение. Пейте за себе си. Първо пейте за природата, пейте за гората, пейте за тревата, пейте за цветята, пейте за реките. Като погледнеш природата, пей, свири. Има смисъл. Кога ще вършите това? – Не когато сте на работа, но като излезете на екскурзия, отделете част от времето си. Това е за самовъзпитание. Ако дойдат двама цигулари ще има състезание, кой свири по-хубаво. Или ако дойдат двама певци, забелязваме, че единият пее не за самото пеене, но пее за да се покаже, че пее хубаво. Хубавото ядене не е в изобилното масло. Като дойде някой на гости, ще взема хубави ябълки, ще ги измия и ще ги сложа, и ще кажа: “Ето какво е сготвил добрият готвач. Аз съм негов слуга. Когато се науча да готвя като него, тогава ще готвя.” Най-добрите сегашни готвачи готвят буламачи. Трябва да идете при плодните дървета и както те са се научили, така и вие да готвите. Те са истински готвачи. Ще сготвите, както те готвят, а не като сега – препържат лука, турят много масло, сол, пипер, какво ли не. Тук преди няколко деня ми донесоха едно ядене с толкова черен пипер, че то е цяр за кашлица. Като взех две – три хапки, изпотих се.

Аз сега говорих повече от един час. Понеже е определено един час, ще ни глобят за светлината, която сме изхарчили повече. Вие ли ще платите, или аз да платя глобата? Салонът е нает за един час, прескочихме половин час.

Станете!

Някой път ще наемем салона не за един час, не за два, но за три часа. Три часа са необходими за едно положение, за една философия, която може да има приложение.

За да излезем от това положение, има известни правила. Трябва да си излезе навън. Някои от вас кашлят, някои от вас боледуват, някои от вас са неразположени, някои от вас са обезсърчени, но трябва да се живее. Това е резултат. Хиляди години са минали, какво трябва да се прави? От къща, която гори, трябва да се излезе навън. Когато дойде наводнение, трябва да се излезе вън. Сега какво трябва да се прави? Всеки човек трябва да се тури на своето място. Вие още не сте на своите места. Трябва да дойде някой голям майстор, да ви тури на мястото, че никой да не ви бута. Сега ви турят на едно място, на второ, на трето, търкалят ви. Тогава къде е вашето място? Големият майстор трябва да дойде.

Имате седем тона, но като дойде гениалният майстор от съчетанието на тия тонове, ще вземе четвъртини, половин, цели ноти, ще вземе шестнайсетини, тридесет и втори, ще тури украшения и ще направи хубава песен. Украшенията много мъчно се свирят. Казвам: В човешката мисъл се изисква много голяма музика. Човек като говори да не се смущава, защото всички хора еднакво мислят, еднакво чувстват, няма да има никакъв спор. Дайте на всички хора хубаво ядене и няма да има никакъв спор. Дайте на всички хора хубаво ядене, всеки ще те обича, всеки ще е зает със своята паница. Дайте на едни хубаво ядене, на други – лошо, веднага спор има. Едните ще кажат: “Този буламач яде ли се?” Дайте на всички едно хубаво ядене, ще има хармония, ще се чува само тракане на лъжиците. Сега на всички ви трябва хубаво ядене.

Ние сме общество, дето има различни мнения. Стомахът има един възглед, дробовете имат мнение, мускулите, костите, клетките. Някой път в тебе се заражда желание, казваш, че ти се яде кисело зеле, кисело мляко, баница, после вино ти се пие, ракия – какви ли не желания. Това са атавистични неща, които човек унаследил. Човек трябва да пие, но вода, тази вода не е такава, каквото той иска. В големите градове де ще намери хубава вода? Тук, в София, водата е по-хубава, но другаде такава вода не може да се намери. Вие сте в гостилница, дето готвачът готви по своему и вие сте недоволни от неговото ядене. Готвачът казва: “Готвя само за себе си, за вас не може да готвя.” Отидеш в гостилницата, ако намериш нещо за ядене, ще ядеш, ако няма – ще излезеш навън. Вие всички се приготвяте, за какво се приготвяте? Някои се готвите за поети. Какво ще пишете? – Поезия. Някои се готвите за художници, ще рисувате. Някои се готвите за учени. Коя област ще вземете, от ботаниката, от зоологията, от биологията? Какво ще пише за биологията? Той трябва да представи първичните форми, с които животът е започнал. Тази първоначална форма е много красива. С нея може да започне. Човек отпосле е погрознял. Грозотата иде, че отблизо сте дошли. Ние сме дошли от близо до живота и не сме в хармония с живота. Сега се изисква хармония със самия живот.

Вземете младостта и старостта. Младостта е влизане в живота, старостта е излизане от живота навън. Влиза малкото, излиза голямото. Ражда се малкото, умира голямото. Умният човек е малък, не умира. Човек и да умре, малките клетки не умират. Всичките клетки живеят самостоятелно. Човек е организация между клетките. Руши се организацията, тогава казваме, че смъртта настава. Трябва да разбирате правата на клетките. Първо ще разбирате правата на вашето сърце, правата на вашия ум, ще разбирате правата на вашата душа и ще разбирате правата на вашия дух. Това са четири неща. На сърцето ще дадете право и на душата ще дадете право. Вие, който давате, кой сте? Казвам: духът е вън от вас, душата е вън от вас, сърцето е вън от вас и умът е вън от вас. Вие какво сте? Ще дадете право на духа да мине през вас и сърцето да мине през вас. Вие сте проводници. Какво сте вие всъщност? Вие сте едно малко дете в люлка. Дойде баща ви, помилва ви и ви даде нещо. Дойде майка ви и тя ви помилва, и тя ви даде нещо. Дойде брат ви и той ви помилва и ви даде нещо, и сестра ви ви помилва. Ти си малкият син на баща си и майка си, ти си най-малкият брат на брата и сестрата. Майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, няма да те посрещнат по един и същ начин. Баща ти и майка ти са твои родители. Сърцето представя вашата сестра, умът е вашият брат, душата е вашата майка и духът е вашият баща. Вие сте малкото братче, което сега е родено и което се нуждае. Ще дадете право на всеки. Майка ви ще ви подхвърли, ще дадете право на нея. Баща ви ще ви хване и ще ви подхвърли, и на него ще дадете право. Брат ви ще ви вземе от люлката, сестра ви ще ви вземе – на всички ще дадете право. Те си играят, те се забавляват с вас. Ще дадете право да се забавляват, ще бъдете доволни от тяхното забавление. Вашият дух, вашата душа, вашият ум и вашето сърце се забавляват с вас, вие сте деца и ще бъдете доволни от начина, по който те се забавляват.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година
9 лекция на младежкия окултен клас от Учителя на
29 януари 1937 год. 5 часа сутринта, петък
Изгрев – София

НАГОРЕ




placeholder