НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Царството небесно

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Царството небесно

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, хора, може, всички, аз, себе, свят, бог, даде, ден, тебе, време, беден, царство, сега, ръка ,

 Неделни беседи , София, 17 Януари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 5-а глава от Евангелието на Матея.

„Духът Божи“

Ще взема само част от трети стих на прочетената глава. Ще говоря само върху думите: „Царството небесно“.
Царството небесно представя организираното, разумното в света. То представя великото, неизследимото. Царството небесно е това, за което, когато се говори, всякога на човека става приятно, защото има какво да вземе.

Всичко иде от Царството небесно. И това, от което всичко иде, хората не го признават. Учените хора се спъват от много учения, а религиозните хора се спъват от много чувствувания. Когато чувствуванията на човека се събудят, той мисли, че е станал много религиозен. Такъв религиозен човек аз наричам онзи човек, у когото се е събрала много пара, която няма накъде да излезе. Той търси начин да се отпуши и като намери някого и ще започне с него да говори, да разисква за религия, за право, за криво, докато се отпуши котелът и парата излезе навън. Та, когато някой каже, че е много религиозен, аз казвам, че той има много събрана пара в себе си. Някой е много учен. Аз наричам учения човек гладен човек. Понеже гладът го мъчи, той е започнал да мисли, чуди се какво да измисли. Учените хора са гладни, затова са станали учени. Ако ти не станеш гладен, учен не можеш да станеш.

Но има нещо у вас, на което вие трябва да разчитате. На външните условия вие не можете да разчитате. Някой човек може да изгуби религията си по единствената причина, че вън е студено, има 30–40–50 градуса студ. Вследствие на това той казва: „Няма религиозни хора в света.“ Той счита, че няма кой да му помогне. Единственият най-добър човек в света, това си ти сам. По-добър човек от тебе няма. Следователно, ако ти в студа не можеш да си помогнеш, това показва, че не си добър. Това показва, че не си бил умен. По-добър и по-умен човек от тебе няма.

Българите все разправят онази приказка за Настрадин Ходжа. Той се занимавал само с врачуване. Един ден жена му казала: „Докога ще се занимаваш с врачуване? Я иди на гората да донесеш малко дърва, да сварим боба.“ Той взел триона, качил се на едно дърво и започнал да търка. Търкал дървото и си казвал: „Това значи да имаш жена.“ По едно време минал един човек и му казал: „Настрадин Ходжа, какво правиш горе на дървото? Знаеш ли, че ще паднеш?“ – „Това и аз зная.“ Настрадин Ходжа си мислил, че той му казал някаква притча. Като отрязал клона, той паднал от дървото. Като се намерил на земята заедно с клона, той си казал: „Чудно нещо, отде знае този човек, че и аз, и клонът заедно ще паднем?“ След това той настигнал човека, който му предсказал, че ще падне, и му казал: „Слушай, в твоето лице видях човек, който може да предскаже, че ще падна от дървото. Като знаеш толкова, ти ще знаеш и кога ще умра. Я ми кажи кога ще умра?“ – „След 3 деня.“

Като се върнал дома си, Настрадин Ходжа казал на жена си: „Така е то, като ме пращаш за дърва. Качих се на едно дърво да режа, но като отрязах клона, паднах заедно с него на земята. Срещнах един човек, който ми предсказа, че ще падна. Тогава го запитах кога ще умра и той ми каза, че ще умра след 3 деня.“ Той се разплакал и жена му поплакала. Той ѝ казал: „Няма какво, жена, ще се мре, но досега цял живот се занимавах с врачуване, не съм помислил за Господа. Как ще се явя при Него така неподготвен? Сега ще трябва да отида някъде да прекарам в уединение тези 3 деня, да размишлявам за Господа.“

Простил се с жена си и излязъл от своя дом. Отишъл накрая на селото и легнал под една круша. Започнал да размишлява за онзи свят, за Господа, но в това време една узряла круша паднала от дървото. Той взел крушата, изял я и пак легнал на гърба си и продължил да размишлява за онзи свят. След малко пак паднала една круша. Той взел и нея, изял я и продължавал размишленията си. Мислил за Господа, за всичко онова, което е създал.

След известно време той чул някакъв голям шум, чул, че нещо се приближава към него. Врявата се увеличавала. Той си помислил, че от онзи свят идат вече да го вземат и решил да се подигне да види какво става около него, коя е причината за този шум. Като [се] надигнал да види какво става, видял, че камили пристигат. Те били натоварени с празни стомни и празни грънци, които камиларят карал за продан. Като видели главата на Настрадин Ходжа, камилите се уплашили и хукнали да бягат. В бързината си те изпотрошили стомните и грънците. Тогава камиларят дошъл при Настрадин Ходжа, набил го добре и продължил пътя си.

Настрадин Ходжа станал, изправил се и си казал: „Както се вижда, аз още не съм готов за онзи свят. Не ме искат там. Трябва да се върна дома си.“ Но понеже се срамувал, не знаел какво да каже на жена си, намислил да ѝ каже, че се върнал от онзи свят, понеже не го искали още. Като го видяла, жена му го запитала: „Какво има на онзи свят?“ – „Там има много хубави круши, но ако посмееш да уплашиш камилите, голям бой ще падне.“

Казвам: Когато някои хора говорят за своите нещастия, аз считам, че те са подплашили камилите и камиларят ги набил добре. Има нещо ценно у човека – това е Царството небесно. Царството небесно е организираното в него, в което човек никога не трябва да губи своята вяра. Никога не губете своята вяра в това, в което Бог ви се изявява. Нека всички неща отвън бъдат условия, пособия, чрез които твоята вяра да се развива.

Докато даваш коз на Божественото в себе си, животът тече приятно. Щом Божественото в тебе се наруши, животът губи своята приятност. Никога не опетнявай пособията, с които твоят ум оперира. Или никога не опетнявай сърцето си. Душата работи чрез сърцето. Не опетнявай сърцето си, понеже чрез него работи твоята душа. Чрез ума ти работи твоят дух. Понякога ние ставаме еднообразни.

Можем да говорим и за онзи свят, но онзи свят е нещо, което не може да се опише. Досега не се е намерил човек, който може да опише онзи свят. Ани Безант е писала една книга за онзи свят, но така, както го е описала, това ни най-малко не е онзи свят. Това е само едно формиране. Човек функционира в 7 тела – така предполагат окултистите. Но според нас не само 7 тела, но човек има 12 тела. Днес обаче той не функционира даже и в своите 7 тела. Днес човек функционира само в своите 4 тела. Тези 4 тела представят 4 условия, в които човек може правилно да се развива.

Какви са тези 4 тела? Как могат да функционират едновременно? Те функционират едновременно в човека и пак остава място за още тела. Как е възможно това? Много просто. Представете си, че имате една празна тенекия, в която туряте едри куршуми, с които едно време българите пълнеха своите пушки. Като я напълните с тези куршуми, в тенекията има още място. В празното пространство ще можете да турите от ситните сачми, но пак ще остане празно пространство. В това пространство ще можете да турите ситен пясък. И пак ще остане място. В това пространство можете да сипете известно количество вода. И при това положение ще остане още празно пространство, в което можете да турите около 10–15 грама спирт. Трябва ли да се питате как се събират всички тия неща в тенекията? Както в тенекията могат да се съберат няколко тела и пак да остане още празно пространство, така и в човешкото физическо тяло могат да се вместят още няколко тела, които да изпълняват своя самостоятелна функция.

Значи и в нашето тяло има доста празно пространство, което ние трябва да завладеем. В нашия ум има доста празно пространство, което не е заето от нашите мисли. И в сърцето ни има доста празно пространство, което не е заето от нашите чувства.

Един познат дойде един ден при мене и ме пита: „Ти си учен, учен човек, голям философ си, кажи ми къде е моята погрешка. Докато не вярвах в Бога, работите ми не вървяха. Като повярвах в Бога и започнах да чета Евангелие, работите ми пак не вървят. Как ще ми обясниш сега тази работа?“ Да ти кажа. Ти си един много богат човек, искаш изведнъж да изкараш много работи. Ти искаш да започнеш с големи работи. Насял си 500 декара земя с жито, които искаш изведнъж да обработиш. При сегашните условия на живота ти си един бедняк, можеш да изкараш, да разореш само един декар земя, а искаш изведнъж да разореш 500 декара земя. Казваш: „Кой ще си губи времето да се занимава с този един декар земя?“ Според мене, ако човек иска да бъде щастлив, то той трябва да разоре единия декар земя, а да мисли за 500-те декара. После в ума си можеш да градиш къщи, да правиш всичко, каквото пожелаеш, но единия декар земя трябва да разореш.

Мнозина са идвали при мене и са ми казвали: „Не съм даровит човек. Да бях поне някой писател, някой философ, поет или с някакъв талант, все бих направил нещо. А като обикновен човек, нищо не мога да направя.“ Ти много се лъжеш. Както те гледам, ти страдаш от много ум в главата си. Ти си изгубил връзката с твоето Царство небесно, вследствие на което не вярваш в Бога. Ти търсиш един свят вън от себе си. Ти търсиш добрите хора вън от себе си. Ти търсиш умните хора вън от себе си. Не, ти първо ще считаш себе си за един от най-умните хора. Кой е най-умният човек в света? Най-умен човек е този, който никога не прави погрешки. Кой е най-добър човек? Най-добър човек е този, който никога не се отказва да прави добро. Да правиш добро, това не е мъчна работа.

Този човек после ми разправяше, че не бил добър. Той въздъхва и ми разправя един свой сън. Сънувал една вечер, че пял пред една голяма публика, но така хубаво пял, че всички му ръкопляскали. Като се събудил сутринта, нито публиката останала, нито песента му. Сън било това. Казвам му: Без да знаеш, ти си бил певец. От невидимия свят искат да ти покажат, че ти си даровит човек, но трябва да работиш, за да развиеш дарбите си. Ти имаш този глад в себе си, но има нещо замръзнало в тебе, което ти пречи да се проявиш. Той продължи: „Лошото ми е, че когото срещна в света, все ще му намеря някакъв недостатък. Мъж, жена или дете ли срещна, на този устата му била крива, на онзи носът му бил гърбав, на трети ушите му били лоши. Досега не съм срещнал един човек, който да ми харесва.“ Казвам му: Започни сега по обратния път. Започни да виждаш доброто и красивото у човека. Не му гледай кривия нос, или кривата уста, или грозните уши. Отивам при един банкер, който има правилен, красив нос, красива уста, добре сложени уши, искам му да ми даде пари назаем, но той не ми дава. Отивам после при друг един банкер, на когото носът е крив, устата неправилна, ушите лошо поставени. Искам му пари назаем и той ми дава. Кой от двамата е по-добър за мене? В дадения случай за мене е по-добър онзи, който може да ми помогне. Това е практичната страна на живота. Онзи човек, на когото носът е крив, по този начин той ви изпитва дали вие разбирате нещата или не. На този човек се е случило някакво нещастие в живота, поради което носът му е крив.

Има един анекдот за един американски милиардер, който по някакво нещастие пострадал така, че изгубил носа си, заради което трябвало да си направи изкуствен нос. Един ден той извикал един от видните американски художници да го нарисува, като му казал, че ще му плати скъпо, ако може да го нарисува добре. Художникът започнал да рисува и схванал добре чертите му. Трябвало да идва още няколко деня наред, за да довърши добре портрета. Като дошъл на втория ден, останал зачуден, че носът не бил така, както го нарисувал предишния ден. Той поправил носа и си отишъл. На другия ден пак дошъл, но носът не бил както вчера. Коригирал го и този път и си отишъл.

Така идвал той десетина деня наред, всичко било добре, но носът му създавал голяма мъка. Чудил се защо не може да го нарисува точно, а трябвало всеки ден да го коригира. Най-после, когато останалата част на портрета била добре схваната, той видял, че носът не е точно нарисуван. Тогава казал на милиардера: „Господине, отказвам се по-нататък да Ви рисувам. Не зная защо, но носа Ви не мога да поставя както трябва.“ Милиардерът го погледнал, усмихнал се и спокойно му казал: „Господине, моят нос е изкуствен.“

Той искал да направи една шега с художника и затова при всяко идване у дома му той помръдвал малко носа си. Но по това той разбрал, че художникът е голям майстор. И най-малкото мърдане на носа не оставало незабелязано от него.

Казвам: Изкуствените работи в света не могат да се рисуват. Умрелите работи в света не могат да се обичат. Казвате, че някой е умрял и не трябва да се мисли за него. Това, което обичате, не е умряло. Оставете умрелите да мислят за своите умрели. Тъй, както вие разбирате смъртта, няма умрели хора, няма смърт.

Знаете ли какво правят умрелите хора? Когато умните, добрите хора умират, знаете ли какво правят? Знаете ли къде отиват те? Те не отиват направо на небето. Те казват: „Ние имаме много работа, която не сме свършили на Земята. Ние още не сме живели за Господа, затова сега трябва да свършим тази работа.“ Тогава 100–200 души се събират около един беден, закъсал човек, на когото работите са много объркани, и започват всички да работят за него, докато го подигнат. Щом го подигнат, те го оставят свободен и му казват: „Хайде сега, служи на Бога. Иди да работиш за Господа.“ Като му направят това добро, те фотографират този беден какъвто е бил отначало и какъв е станал сега и с тази фотография те тръгват на небето, да покажат как 100–200 добри и умни хора са могли да подигнат един беден човек.

И вие, като отидете на онзи свят, ще се постараете да се групирате по няколко заедно и ще започнете да помагате на някой беден, докато го подигнете. Ако някой музикант закъса, стотина музиканти от онзи свят ще се съберат около него и ще му помогнат, ще го направят виден музикант. Ако днес вие не можете да успявате, причината за това е, че няма добри, умни хора умрели. Те трябва да бъдат ваши близки, за да могат да ви помогнат. А сега около вас са се събрали все невежи хора, които не могат да ви помогнат. Невежите, наместо да подобрят работите, те ги развалят. Сега ние искаме да умират добри, умни хора, които да подобрят живота, да подобрят работите ви.

„Царството небесно“ е онова, на което вие разчитате, и което можете да проверите. В него няма никакво изключение. Когато отидете в Царството Божие, при Господа, ще искате най-малкото, което Той може да ви даде. Ще кажеш: „Господи, не искам много. Дай ми само една трошица, както на всички, които са идвали досега при Тебе.“ Ако искаш много, нищо няма да получиш. Някой, като отиде при Господа, иска да му даде цяла една планета, да я управлява. Господ е употребил милиони години, докато създаде една планета, а ти искаш веднага да я получиш и да се наемеш с нейното управляване. Господ ще ти каже: „Много време ще чакаш, докато получиш това нещо.“ Една мома иска да се ожени за един красив, млад, добър момък. Тя отива при Господа и казва какво желание има. Този момък още не се е родил, а тя иска да се ожени за него. Тя трябва да чака, докато този момък се роди и порасне. Тогава тя отива при някой астролог да го пита какво ще ѝ каже за женитбата. Той ѝ казва, че този живот не ѝ е определено да се жени. Определено ѝ е да се жени, но следния живот. В този живот не ти е определено да се жениш. Ако искаш на всяка цена, тогава ще отидеш, като Настрадин Ходжа, да режеш клона на дървото, на което седиш. А след това камиларят ще те бие.

Сега, като говоря така, онези от вас, които имат разправии и недоразумения в дома си, казват: „Учителят има предвид нас.“ Никого нямам предвид. Женитбата е едно нещо, а това, което аз говоря, е друго.

Бог направи първите хора, но кой ги ожени? Бог създаде Адама, но видя, че той не може да живее сам. Господ искаше да му изпрати една много хубава жена, но преди това Той искаше да го изпита колко знае. Един ден Бог даде задача на Адама да даде имена на всички животни. Учен човек беше Адам. Когато тури имена на животните, всички те се изредиха пред него две по две, мъжко и женско.

До това време Адам се чудеше на знанието и на мъдростта Божия, но [в] този момент той покритикува Бога в себе си и каза: „Чудно нещо. Аз сам турих имена на животните, зная много повече от тях, но въпреки това Господ ги е създал две по две, мъжко и женско, а мене остави сам да живея. На всички животни даде по една другарка, а мене остави сам. Измъчих се вече, как ще живея сам? Как ще свърша тази работа самичък?“

Адам прибърза в своето желание да има другарка. Като видя ума на Адама, Господ го приспа, извади две от ребрата му и създаде от тях неговата другарка. Някога човек е имал 13 ребра, но от долното, от тринадесетото, Господ направи жената. Числото 13 е силно число. И така и на Адама дошла другарка, от която той много се нуждаеше. Когато тури имена на животните, Господ каза на Адама, че всичко това, което вижда около себе си, е негово. В животинското царство, в което влязъл Адам, се породило желанието му да има другарка, която да му помага. И така се създала жената.

Питам: жената на Адама помагала ли му? Помогна му някой, но кой всъщност му помогна? Дотогава първите хора не знаеха какво нещо е страхът. Страхът беше най-силната, основната черта в животинското царство. Всички животни се страхуваха от Адама. Те минаваха със страх и трепет пред него. Той пишеше имената им и им определяше службата. Голям човек беше Адам, не беше това, което се говори в Библията. Обаче животинското у човека се събуди. Адам не знаеше какво нещо е страх. Запитаха Адама: „Знаеш ли защо тези животни ти се подчиняват? От страх.“ – „Какво нещо е страхът?“ – „Ще го научиш.“

Ева дойде, за да научи Адама какво нещо е страхът. Като сгреши пред Бога, Адам се уплаши и се скри. Като го викаше Господ, той отговори: „Чувам гласа Ти, Господи, но се убоях от Твоя глас. Убоях се от лицето Ти.“ – „Защо се убоя?“ – „Онази другарка, която ми даде, даде ми един съвет и аз съвсем закъсах.“ В ума на Адама седеше идеята, че Господ е крив. – „Аз мислех, че ще имам една добра другарка, а Ти ми даде такава другарка, която ме накара да сгреша.“ После Господ се обръща към жената и тя казва: „Онези животни, на които Адам даде имена, едно от тях, змията, дойде в рая и ме излъга. Моят другар ѝ даде името и аз ѝ повярвах, но тя ме излъга.“

Това са разни легенди, разни митове. Какви ли легенди и митове няма по този въпрос. Но трябва едно разбиране за противоречията, които съществуват в живота. Ти обичаш един човек, но после се ражда едно противоречие. Имаш любов към Бога, но един ден се ражда едно противоречие в душата ти. Ти мислиш вече, че Господ не мисли за тебе. Ти се молиш на Господа, но не получаваш отговор и казваш: „Господ ме е забравил, не ми отговаря на молитвата.“ Защо се месиш в Божиите работи? Когато хората се раждат, по наше желание ли става това? Не, хората са раждат по желанието на Бога. Хората умират, обаче, по свое желание. Бог казва на първите хора: „В който ден ядете от забраненото дърво, ще умрете. Ще станете недоволни от живота си. И всичко онова, което имате, няма да бъде ваше, няма да разполагате с него.“

Но има един начин, по който човек може да не умира. Ако съзнанието на майката никога не се раздвоява и ако съзнанието на бащата никога не се раздвоява, ако те живеят помежду си в любов, а с всички съседи са в мир и съгласие, децата им никога няма да умират. Те могат да доживеят и до 100 или 120 години. Кога умира човек? Когато никой не го обича. Някой казва: „Защо ще живея на този свят, когато никой не ме обича? Другарите ми заминаха, никой не ме разбира, никой не ме обича.“ Щом се намери човек в такова положение, той не може повече да живее. Ето, в Испания за 6 месеца само са избити повече от един милион хора. Това е цяла чума. Това са хора, които се избиват помежду си с онези средства, които те сами са измислили. Испанците днес се бият братя помежду си и като хванат роб, не го държат като такъв, но го прекарват под нож.

Учените хора държат статистика за всичките промени, за всичките изтребления, които стават днес, за да покажат един ден на хората какви големи разрушения са ставали. Една тревога, една лоша мисъл е в състояние да умъртви в човека около 1–2–3 милиона клетки в неговия организъм. И след това тези клетки трябва отново да се пресъздадат. Погледнете един човек, вижте, че е отслабнал. Става нещо в неговия организъм. Дали това произтича от външни или от вътрешни причини, то е друг въпрос. Важно е, че всяка скръб, всяко страдание, всяко неестествено положение ще постави човек в някаква промяна.

Казвам: Когато ви говоря за Бога, аз имам предвид следното. Само любовта към Бога е в сила да подигне човека, да направи ума, сърцето и тялото му съвършено здрави. „Защо трябва да обичам Бога?“ За да бъдеш здрав. Като имаш здраво тяло, ще имаш здрав ум, здраво сърце, крепък дух. Ако не обичаш Бога, няма да имаш тези неща, а каквото имаш, всичко ще изгубиш. Всички хора искат да бъдат здрави. Всички хора имат какво да ядат, но всички трябва да имат едно тяло, един подслон. Всички трябва да имат нещо, в което да вярват. Но това, в което вярвате, не трябва да бъде външно, нещо физическо. Тялото, това са 9-те блаженства, 9-те метода, в които можете да добиете всичко онова, което е потребно за сърцето, за ума, за душата и за духа ви в този свят, в който живеете.

Като ви говоря така, вие казвате: „В какво да вярваме ние?“ Вярвайте в това, което [духът] ви е дал, вярвайте в това, което душата ви е дала; вярвайте в това, което умът ви е дал; вярвайте в това, което сърцето ви е дало. Вярвайте най-после и в това, което тялото ви е дало, което имате в себе си. Като пипнеш главата си, вярвай в Онзи, Който я създал. Несметни богатства се крият в човешката глава. Ако някой умен пипне главата ви, веднага ще потекат положителни, възходящи енергии в нея. Обаче ако някой глупав пипне главата ви, течението на тия енергии ще спре.

Какво може да проповядва днес един проповедник? За да проповядва някой, той трябва да отиде в другия свят, там да изучава Божественото. И като дойде отново на Земята, тогава ще може да проповядва това, което горе е учил. Всичко друго не представя някаква проповед или някаква реч. Има неща за развлечения – и те са на мястото си. Другояче не може. Не мислете, че така, както се проповядва, това е проповед. Има проповедници, които разправят на хората за вечния огън, за вечното мъчение. Съществуват тия неща, но отде са ги взели хората? Ето, Земята и досега гори. В Земята има около 10 000 накладени огньове. Комините на тези огньове се виждат отвън и те постоянно пушат. Ако кажем, че Земята е нещо хубаво, ще влезем в разрез с разбирането на Божията благост.

В какво седи Божията благост? Когато бедният Лазар умрял, той отишъл в рая, а богатият отишъл в ада. И след това Христос ни разправя за разговора, който се е водил между Авраама и богатия. Богатият казал: „Отче Аврааме, изпрати Лазара да ми накваси гърлото.“ Авраам му отговорил: „Голяма пропаст има между вас.“

Вземете един човек, който страда от проказа или от сифилис в гърлото. Кой може да му помогне? Пропаст има между него и другите хора. Може да се даде храна на този човек, но храната няма да го ползува. Какво трябва да се направи? Болестите са живи същества и който иска да помогне на болния, той трябва да разбира тия същества, да знае как да се разговаря с тях. Чели ли сте медицинските книги, да видите как са описани болестите, от които страда човек? В силни краски са отбелязани болестите на човешкия организъм. Тези болести показват анормалните състояния, в които се намира човек.

Има един лек, който лекува всички болести. То е панацея – то е Божията любов. Любовта Божия лекува всички болести в света. Ако ти вярваш, няма болест, която да не се лекува от любовта. Обаче, ако не вярвате, тогава болестите няма да се лекуват и ще трябва да дойдат хората да ви лекуват.

И това не е лошо, но хората ще ни лекуват като хора. След 3 месеца вие пак ще имате нужда от лекар. След 5 месеца пак ще имате нужда от лекари. Наскоро на една млада жена от новото учение лекарите ѝ правили операция, но пропуснали да направят нещо и затова ѝ казали да мине малко време, докато оздравее малко, а след това ще ѝ направят втора операция, да довършат започнатата. Казали ѝ да излезе от болницата и след няколко месеца пак да се върне, да довършат операцията. Човешка работа е това! Може би лекарите да имат известни съображения, но важно е, че след няколко месеца пак ще трябва да се върне. Може би се опасяват, че не може организмът да издържи. Дойдеш ли до операция, трябва да бъдеш готов на всички изненади в света.

Трябва да се правят операции, но как? И Христос казва: „Ако дясната ти ръка те съблазни, отсечи я и я хвърли навън.“ Ще ви дам едно ново тълкуване на този стих. Христос подразбира, че всяка ръка, която може да се отсече, е изкуствена ръка или присадена към тялото. Човек не се нуждае от присадени неща. Това, което е присадено в него, той трябва да го отсече и да го тури настрана от себе си. Някой има дървена, изкуствена ръка и у него се заражда желание да открадне нещо и да си постави една хубава ръка. Ръката на човека може да се върне. Ако той има Божията любов в себе си, ръката му ще дойде и ще се настани на мястото си. Христос казва: „По-добре е да влезеш в Царството Божие с една ръка, отколкото с две, но да се съблазняваш.“ Ако едната ръка на човека е изкуствена, той не може да влезе в Царството Божие с две ръце. Мислите ли, че с вашите изкуствени крака ще можете да влезете в Царството Божие? Изкуствените крака и ръце не ги искат в онзи свят. Изкуствените крака и ръце, това са човешките кости. Всички вие мислите, че имате крака.

Същинските крака на човека, това са неговите добродетели. Същинските ръце на човека, това е правдата. Същинските очи на човека, това е истината. Същинските уши на човека, това е мъдростта, а същинската уста на човека, това е любовта. Човешкият език, човешката уста, това е любовта. Ако устата на човека е изкуствена, това се дължи на дявола. Все дявола ще обвиняваме. Всички изкуствени крака и ръце на човека все дяволът ги е направил.

Има един мит, в който се разправя, че в желанието си да бъде самостоятелен, дяволът решил да направи един човек. Той физически го направил, но не могъл да му вдъхне живот. Затова той се обърнал към Господа с думите: „Господи, направих един човек, но не мога да му дам живот. Ти му вдъхни живот, че да станем с Тебе ортаци.“ Затова Господ е станал съдружник с дявола, т.е. дяволът е станал съдружник с Господа. Човек има изкуствени крака, направени от дявола, поради което не може да служи на Господа. Онова, което Бог е направил в човека, с него именно той служи на Господа. Затова Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие. Роденият от Бога грях не прави.“ Това е първото положение.

Сега, да оставим настрана въпроса дали това е така или не. Това е един мит, на който можете да турите каквито искате добри страни, или лоши, но важно е, че в живота има нещо, от което ние трябва да се освободим.

Представете си, че вие отивате през една студена зимна утрин при един богат човек и започвате да му разправяте своето положение. Казвате му, че сте беден, че нямате дърва, въглища, дрехи, но той ви поглежда под вежди и ви казва, че трябва да работите, да си изкарате прехраната. Вие просите нещо от богатия, но какво трябва да направите, за да ви даде нещо? Защо богатият не ви дава нищо? Защо не се отваря сърцето му? Богатият има изкуствени крака, ръце, уста, език и изпъжда бедния навън.

След време при същия богат човек идва друг един беден, който слиза от планината и влиза в дома на богатия. Той нищо не му иска, но го пита какво ново има в техния дом. – „Остави се, дъщеря ми е зле болна. Викахме няколко лекари, и сега се събраха на консулт, но положението е много сериозно, не могат да ѝ помогнат.“ – Какво да се прави? Бедният казва: „Откажете се от всички лекари.“ След това влиза в стаята на дъщерята и пита домашните: „Вярвате ли в Бога?“ – „Досега вярвахме, но ето че лекарите не могат да помогнат на дъщеря ни.“ – „Ако вярвате в Бога, дъщеря ви ще се върне, ще оздравее.“ След това той се приближи към дъщерята, отвори очите ѝ и духна вътре. После пипна ръцете ѝ, краката ѝ, отвори устата ѝ и дъщерята на богатия започна да се съживява и оздравя. Тогава богатият се разположи към този беден човек и му каза: „Останете, моля Ви се, в нашия дом.“ Питам: Защо единия беден не приемат в дома си, а другия го приемат? Вторият беден носи Царството небесно в себе си. Той е външно беден, а вътрешно богат. А вие отивате при богатия човек и си мислите, че сте беден.

В това отношение вие имате крива идея за богатството и за сиромашията. Когато отивате при някой богат, вие ще отидете при него като богат човек, няма да мислите, че сте сиромах. И като богат, вие нищо няма да искате от него. Ако ти си роден от богат баща, как ще отидеш при него и ще му разправяш, че си беден, че нямаш ум, нямаш сърце развити? Как ще му разправяш, че умът и сърцето ти не достигат? Не, така не се говори. Ако отидеш при богатия, ще го посетиш като негов брат. Ще гледате на богатия като на човек, който се е подигнал в известно отношение и ще му кажете: „Братко, аз дойдох при тебе, със своята работна риза, да те поздравя за подигането ти.“ Ще се извиниш на брата си и ще го поздравиш, ще му изкажеш радостта си. Като те чуе да говориш така, той ще се заинтересува от тебе и ще те приеме в своя дом.

Следователно не се спирайте върху онова, което хората досега са ви внушавали. Казвате: „Щом човек се е родил веднъж, той непременно ще умре.“ Съгласен съм, че роденият трябва да умре. [По] начина, по който сега хората се раждат, смъртта е една промяна, неизбежна промяна. Ако гъсеницата не се промени и не стане пеперуда, тя няма да се развива. Тя трябва да умре, за да стане пеперуда.

Ако отидете в Америка или в Англия и влезете в някое религиозно общество, което се отнася към известна община, ще чуете там да се разправят чудни и интересни духовни опитности. Рядко се случват някои опитности, но все таки се случват. Разправят за един случай с един сляп, който прогледал. Доколко е верен този случай, не се знае. Един богат американски милионер ослепял. Трябвало да му се направи операция. Явил се един лекар, който казал, че може да направи операция, от която слепият да прогледа. Богатият човек започнал да се колебае да се съгласи ли на тази операция. Той обещавал един милион долари на доктора, но с условие да го излекува. В това време един беден работник, също така сляп, се явил при милионера и му казал: „Вместо да правят опита с твоите очи, вместо на тебе първо да направят операцията, нека я направят на мене. И ако излезе сполучлива, тогава да я направят на тебе.“ Милионерът се съгласил. И в този ден, когато направили операцията на бедния, от която той прогледал, богатият умрял. Защо? Защото не може човек да приеме едно Божествено благо, ако не е страдал.

Благото е вливане в езерото, а изтичането от езерото е страдание. Ако нищо не си дал от себе си, ако нищо не е изтекло от тебе, ти не можеш да приемеш Божественото благо. Страданията в света идат по причина на това, че Бог иска да изтече нещо от нас. Сиромашията не е изтичане. Вие имате криво разбиране за нещата. Ако от гишето на един касиер цял ден изтичат милиони левове, осиромашал ли е този човек? Не, на другия ден той пак ще има пари. Следователно, ако ти вършиш волята Божия, в твоето гише постоянно ще има пари на разположение. Ако не вършиш волята Божия, ти ще излезеш вън от гишето.

Ако съвременните религиозни и учени хора се запитат какво са направили за Господа, какво ще си отговорят? Наскоро един познат искаше да знае моето мнение по въпроса трябва ли да се целува ръка на владиката. Защо да не целува ръката на владиката? Как целува ръката на една млада мома? – „Но тя е млада мома, има нещо вдъхновено в нея.“ – По този въпрос аз имам една особена теория. Според мене първо богатите трябва да целуват ръката на владиката, а после – бедните. Когато богатият целуне ръка на владиката, всяко целуване струва една банкнота от 1000 лева. Значи той туря в ръката на владиката една банкнота от 1000 лева. След богатия ще дойде беден да целува ръка на владиката. Какво ще направи владиката? Той веднага ще даде на бедния банкнотата от 1000 лева, която е взел от богатия. Тъй щото, богатият ще дава, а бедният ще взима. Когато бедният получи 1000 лева от владиката, той ще каже: „Струва си човек да целува ръка на владиката.“

Питам себе си: Ти дошъл ли си до това? Аз още не съм дошъл до това положение. Пък и нямам такива богати, които, като ми целуват ръка, да ми дадат по 1000 лева. При мене идват все бедни хора. Казвам: Аз няма какво да дам на тия бедни хора. И затова им казвам да не ми целуват ръка. Като ми целуне ръка, сиромахът ме пита мислено: „Какво ще ми дадеш?“

Казвам: У всинца ни трябва да се зароди онова силно желание да оценяваме талантите. Видите ли един музикант или един певец, оценете го. Ако не оцените него, оценете поне благото, което той носи в себе си. Когато певецът пее или музикантът свири, той дава от себе си хиляди. Това, което той носи в себе си, струва хиляди. А тъй, някой дал 100 лева за билет – това нищо не струва в сравнение с хилядите, които музикантът дава от себе си. От музиканта или от певеца излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с голямо разположение. Това разположение не може да се купи с никакви пари. От него излиза нещо хубаво, нещо Божествено. Всички, които слушат концерта, са участвували в него. И дали даден човек приема нещо или не, това не важи за музиканта. Той дава от себе си и който е готов, приема. Достатъчно е човек да има уши да чува и да възприема. Ти четеш една поезия и тази поезия те вдъхнови. Тези стихове за тебе са като светиня. Четете една статия, вдъхновявате се.

Та, вие трябва да четете всичко онова, което е Божествено, от каквато област да е: наука, религия, изкуство. Това са придобивки, това е благословение от великия свят. Това именно търсят хората.

Между вас има много талантливи хора, но вие трябва да минете през големи скърби, за да намерите мястото си. Много астрономи, музиканти, учени не знаят своето място. Дълго време работят в известна област, а след време стават например актьори и се изявяват в тази област като големи таланти. Други пък напущат музиката и стават астрономи, в която област се изявяват много добре. Аз зная за един от великите проповедници в Америка, че първоначално е бил обущар. Като такъв му се смели, но впоследствие той е станал виден проповедник. Той е ходил в Англия, в Америка да проповядва. Там са го слушали по 20–30 000 души. В първо време, като е отивал на църква, са го следели да не открадне нещо. Той не е знаел да чете, но с голямо постоянство и настояване, най-после достигнал да стане виден проповедник.

Много хора днес очакват баща им да умре, да получат голямо наследство, да оправят работите си. Казвам: Не очаквайте на имотите на вашия баща и на вашата майка, нито на вашия богат чичо, че тогава да се уредят работите ви. Ти имаш един талант да долавяш нещата. Развий този талант в себе си.

Ще ви приведа примера за българския герой Дан Колов. Той има успех, защото вярва в своята сила. Той днес разполага с милиони, но през какви големи мъчнотии е минал, той си знае. Ушите му са обрулени. Освен това, понякога така го хващат за врата, че докато се освободи, той си знае. За да стигне до това положение, за да направи тия милиони, той знае какъв труд е употребил. Той е минал през големи мъчнотии и страдания.

„Ама аз не искам да бъда Дан Колов.“ Ако не искаш да бъдеш като него, бъди друг някой. Но работи, постоянствувай в известно направление. Един Дан Колов е постоянствувал и постоянствува на своя занаят, а срещате някой религиозен човек, който казва: „Не искам повече да се моля.“ Без упражнения нищо не се постига. Ще се упражнявате година, две, три, десет, докато опитат силата ви. Един негър излезе да се бори с Дан Колов, но не можа да го победи. Той му даде един добър урок. Дан Колов е опечен човек, не може лесно да се излезе срещу него. После е излязъл един друг българин да се бори с този негър, но негърът му даде добър урок. Веднъж той е ял попарата на Дан Колов, знае как да се бори. Този българин е още ученик, лесно може да се справят с него.

Съвременните хора често правят грешката, която са направили двама ученици от старо време още. Един от техните християнски учители [ги] изпратил да проповядват. Те срещнали един езически жрец, който отивал да проповядва. Учениците го спрели и го запитали: „Сине дяволски, къде си тръгнал да проповядваш?“ Той взима тоягата си, удря единия от тях и го повалява на земята. След това удря и втория, и него повалява на земята. – „Вие сте дяволски синове.“ След това жрецът срещнал учителя на тия двама ученици. Учителят го поздравил и му казал: „Добър ден, братко.“ – „Какъв брат ме наричаш ти? Преди малко аз наложих твоите ученици както трябва.“ – „Много хубаво си направил, ти си им дал един добър урок.“

„Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно.“ Сега и на вас казвам: Не се обезсърчавайте. Светът иска герои. В света има една премия за геройство. Във войните се изпитва геройството на човека.

Един полковник ми разправяше една своя опитност. По едно време, във всеобщата война, когато нашите войски били към Солун, сражението било страшно. Като започнали да гърмят онези оръдия, онези гранати да летят във въздуха, просто ужас обхващал човека. Генералът се приближил към него и го запитал: „Как сте, господин полковник?“ – „Много добре съм.“ – „Ами вие как сте?“ – „И аз съм много добре.“ Полковникът казваше: „После се чудих на себе си, на своето честолюбие. Аз умирах от страх, а трябваше да казвам, че съм добре, че не ме е страх. И генералът се намираше в същото положение, но и той не искаше да се издаде. И двамата минавахме за герои, за храбри хора.“ – Е, какво научи от войната? – „Едно научих: че пред гранатите не можеш да бъдеш герой. Те никого не щадят. Под тях може да попадне и полковникът, и генералът. Най-после ние с генерала се скрихме в един окоп. Иначе гранатите щяха да ни пометат.“

Да, човек все трябва да има един окоп, в който да се скрие. Окопът, това е човешкият ум. Окопът, това е човешкото сърце. Крепостта, това е човешката душа. Силната защита, това е човешкият дух. Ако нямаш тези съоръжения, ти ще бъдеш бит от неприятеля си, който те напада. В подкрепата на твоя ум, в подкрепата на твоето сърце, там е Бог, Който действува.

Значи човек трябва да положи вярата си в Царството небесно, което е в него. Вярвай, че Онзи, Който те е изпратил на Земята, е в тебе и с тебе. Той те е изпратил да вършиш Неговата работа. Ако вършиш Неговата работа, ти си под защитата на Неговата мощна сила. Следователно Бог, Който ни е изпратил в света, Разумното Начало, Което ни е изпратило в света да се учим, ще дигне всички препятствия, които имаме в живота си. Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но за това се иска вяра. Човек трябва да има вяра.

По който и да е начин, светът ще се оправи. Как? Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействуват на Бога в оправянето на света. Когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете.

Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства да живее. В това време той обичал една мома. В отчаянието си той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си да се самоубива. Каква дума била тя? Тя му казала: „Не се убивай. Знай, че това, което аз имам, е и твое, то е на твое разположение.“ Той се изправил.

Не е въпрос само да се говори, но нещата трябва да се изявяват на дела. От всички се иска дела, а не само думи. Така и вие трябва да кажете на Господа: „Господи, всичко, каквото имам, е на Твое разположение.“

Тайна молитва

„Благословен Господ Бог наш“

7-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 17.I.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, хора, може, всички, аз, себе, свят, бог, даде, ден, тебе, време, беден, царство, сега, ръка ,

 Неделни беседи , София, 17 Януари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder