НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Учение и служение / Учение и служене на Бога

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Учение и служение

Най-често използвани думи в беседата: аз, бог, човек, хора, сега, любов, казва, има, всички, дойде, може, съм, себе, място, мене, работи, свят ,

 Утрини Слова , София, 17 Януари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 9-та глава от Евангелието на Йоана, от 22-ри стих нататък.
Сега ще ви говоря ясно, определено върху някои неща, които вие трябва да знаете. Това се отнася главно до старите, защото всичките погрешки са в тях. Старите казват: „Измъчиха ни“. – Кой ви измъчи? – „Младите.“ – Не е вярно. Старите измъчват и младите, и децата, а не младите тях. Че това е така, вижте какви са отношенията между големите и малките деца в един дом. Когато майката излезе от къщи, голямото братче бие малкото, като казва: „По-рано майка мене държеше на ръце, но откак дойде ти, напусна ме. Ти взе мястото ми“. Малкото братче плаче и не разбира защо го бият. Не само децата плачат и не знаят защо страдат, но и възрастните страдат, без да знаят причината за страданията си.

Казвам: Сегашните хора страдат от много знания. Като мислят, че знаят много, те казват: „С вяра се постига всичко“. Така е, но само оня вярва, който знае нещата. Вярата е условие за развиване на човешкия ум и за служене на Бога. А Любовта е сила, с която човек работи. Ако имаш Любов, ти си силен и можеш да работиш; ако нямаш Любов, ти си слаб и не можеш да работиш. Надеждата е помощник на вярата и на любовта. Тя върши най-дребните работи. Ето защо, човек трябва да си служи с вярата, като условие за придобиване на знания, с любовта – като сила за работа и с надеждата като приложение на придобитото в най-малък мащаб. Само така той служи на Бога и изпълнява Неговата воля.

Някои казват, че не разбират смисъла на кръга в живота. – Ако днес не го разбират, ще го разберат в бъдеще. Кръгът е представа за нещо, както и човек представя нещо, което трябва да се изучава. Срещаш един човек, добре облечен, а друг – лошо облечен. Облеклото е второстепенна работа. То не влияе върху ума и сърцето на човека. Облеклото дава само представа за нещо, но то не определя човека. То е само външна украса. Облеклото не прави човека добър или лош. Добрият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак добър. Лошият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак лош. Помнете: Човек е господар на себе си не със своето външно богатство, не с онова, което другите хора притежават, но с вярата, надеждата и любовта в себе си. Значи човек е господар само на себе си, а Бог е Господар на целия свят. Като не разбират докъде се простират правата им, понякога хората искат да се налагат на всички. Не, ти нямаш право над другите. – Защо? – Защото правото им е дадено от Бога. Да бъдеш господар на себе си, това е твое право, дадено ти е от Бога. Какво придобиваш, ако вземеш с насилие правата на другите? Дойде някой в дома ти, иска да те учи как да живееш, какво да правиш. Как мога да уча човека? Например, искам да го уча на щедрост. Как ще го науча? Първо аз трябва да му покажа какво нещо е щедростта, как да дава и по колко да дава. Това, което хората дават, не показва, че са щедри. Някой дал пари на свой познат и мисли, че е щедър. Това не е никаква щедрост. Някой вдигне ръка да благославя и казва: „Аз ви благославям“. Това не е никакво благословение. Друг е въпросът, ако с вдигане на ръката си ти извикваш Божието благословение върху човека. И двамата трябва да признаят силата на Бога. Само така Божието благословение има сила. Можеш ли да кажеш, че като си опекъл хляба, ти си нахранил своя дом? Житото храни човека. Ти само си го посял и ожънал. Силата, която придобиваш от хляба, се дължи на житото. Сега от всички се изисква едно: да признаем онова, което Бог е вложил в нас. Като имам това предвид, аз зная право ли постъпвам, или не. Няма защо да питам хората за това. Щом постъпвам добре, нещо в мене се радва. Чувам тихия глас на Бога, Който ми казва: „Ти постъпи добре“. Ако не постъпвам добре, пак чувам тихия глас да ми казва: „Не постъпи добре, не си справедлив“. Защо съм несправедлив, защо не постъпвам добре, нищо не ми казва. – „Аз зная как трябва да постъпвам.“ - Това не е важно. Ти си несправедлив – нищо повече. Ти имаш знания повече, отколкото ти трябват. Защо ти са толкова знания? Ти приличаш на оня милионер, който след като имал сто милиона, искал да има 200 милиона. Защо трябва да се лакомиш? Днес Бог иска от всички хора да свършим първо Неговата работа. Според вашите неразбории и любовни работи вие сте изоставили Божиите работи назад. Младият момък, слуга в някой дом, се влюбил в слугинята, захласнал се в нея и забравил задълженията си. И млади, и стари правят същото и оставят Божията работа назад. – Кой е причината за неизпълняване на вашите задължения? – Любовта. – Какво трябва да правим тогава? – Щом си слуга, не трябва да се захласваш. Като станеш господар, тогава можеш да се захласваш, колкото искаш. Ако господарят види, че слугата му се захласва с някоя слугиня, той казва: „За това ли ти плащам? Нямаш право да се захласваш със слугините!“ Това значи: Имаш ли право ти, обикновен слуга, да обичаш царската или княжеската дъщеря? Обикновеният човек няма право да мечтае за царската дъщеря. Какво става в действителност? Само царският син има право да се влюби в царската дъщеря и да мечтае за нея. Всеки обикновен човек може да хвърли крадешком един поглед към нея, да си въздъхне и да каже: „Красива е тая мома, но да не беше царска дъщеря. Ако само се опитам да се приближа към нея, ще ме бият“. Има изключения и от това правило, но рядко се случва обикновен човек да се влюби в царската дъщеря и да има достъп до нея. Обикновеният, простосмъртният няма право да се влюбва в царската дъщеря. Нито той ще бъде щастлив с нея, нито тя – с него. Колко души могат да се оженят за царската дъщеря? – Само един. Тя си има свой възлюбен. В царството на баща ѝ има милиони поданици. Колко от тях имат право да се оженят за нея? – Неколцина. От тях тя ще избере само един. Това се отнася до земния живот на хората. На небето отношенията между хората са други. Като дойдем до истинската Любов, там отношенията между природата и живота са в пълна хармония.

Когато любовта не е правилна, и отношенията не са правилни. Ако между ума, сърцето и волята няма единство, никаква хармония не съществува в живота. Често дисхармонията в живота се предизвиква от стълкновението между новите и старите възгледи. Старите възгледи, старите мисли и чувства влизат в разрез с новите и произвеждат дисхармония в човека. Всеки има тая опитност. Всеки е опитал завистта на старото към новото. Старото не вярва на новото. Ако си бакалин и при тебе дойде някой да иска ключа на касата ти, какво ще направиш? Ще му дадеш ли ключа? Няма да го дадеш, защото не му вярваш. – „Морален човек е той.“ – Може да е морален, но ти не го познаваш. Ако в дома на двама млади, мъж и жена, влезе един млад проповедник с желание да ги обърне към Бога, ще му вярват ли? Младият съпруг ще се усъмни в проповедника. – Защо? – Не му вярва. Той не познава още новия морал и не го вижда в лицето на проповедника. Казвам: Не ходи да обръщаш внимание, които се обичат. Любовта ги е обърнала вече, няма защо ти да ги обръщаш. Бог е в тях. – „Те трябва да повярват в Христа и да Го възлюбят.“ Повтарям: Не обръщайте хората, но ги събудете. Ако двама млади са заспали, кажи им: „Станете!“ Щом видите, че станат, продължете пътя си. Не се спирайте да ги питате нещо за тяхната любов. Проявете вашата любов към тях. Искате ли да ги обърнете към Бога, ще се натъкнете на големи противоречия. Какво се иска днес от хората? – Приложение. Всеки има известно разбиране, което трябва да приложи. Разбирането се отнася до това, как да служи. – На кого трябва да служи човек? – Първо ще служиш на Бога, после на ближния си и на себе си. – „Трябва да учим, да свършим университет.“ – Това е последна работа. Ще учите, ще придобивате чистота и святост, но постепенно.

Първата задача е като учите, да служите на Бога. Останалите работи са украшения, облекла. Трябва ли, като проповядваш Христовото учение, да се стремиш към хубави дрехи и шапка, към богатство? Мнозина мислят, че за да проповядват, трябва да имат пари. С пари ли се обръщат хората към Бога? Със знание ли се обръщат? – Нито с пари, нито със знание. Човек е пратен на земята да работи за Господа. Това е първото му задължение. И знанието е потребно, и богатството е потребно, като второстепенни неща. – На кого ще проповядва майката? – На децата си. Две деца трябва да има тя – две пъпки. Тя трябва да им проповядва Словото, докато се разцъфтят. Това е задачата на майката. Време е вече да работим за Господа, да Му служим, да Го задоволим. Тогава нашата вяра, надежда и любов ще се увеличат. Мъчнотиите и несгодите в живота ни постепенно ще изчезнат. Животът ни вътрешно ще се подобри. Една от мъчнотиите в човешкия живот се дължи на факта, че всеки иска да постави другите хора на местата им. Това не е твоя работа. И те ще искат да те поставят на твоето място. Какво ще стане тогава? – Каша. Кой кого може да постави на мястото му? Това е все едно да се изредят няколко лекари да поставят очите ти на място. Един от тях ще каже: „Да извадим дясното око, за да не се зарази лявото“. Друг ще каже: „Да извадим лявото“. Трети ще каже: „Да оперираме и двете очи“. Не се поддавайте на тия съвети. Не вадете очите си. Един човек от Търново заболял сериозно. Явил се някакъв абсцес на единия му крак. Отишъл в болницата да се посъветва с лекарите как да се лекува. Прегледали го и му казали, че кракът трябва да се отреже до коляното. Иначе и другият крак ще се зарази. – „Не давам крака си. Защо е на Бога моят крак? Ако иска някаква жертва от мене, готов съм да дам цялото си тяло. Цял дойдох на земята, цял ще се върна при Господа. Напущам болницата. Ще се върна в село, там ще се лекувам, както разбирам.“ След шест месеца той отишъл в болницата при лекаря, който го преглеждал, и му казал: „Господин докторе, аз съм съвършено здрав“. – „Какво стана с крака?“ – „Оздравя. Господ не позволи да ми режат крака.“ Какво се иска от хората? – Учене и служене на Бога. Който се учи и не служи на Бога, влиза в стълкновение с Него. Той отива при Бога и се оплаква от брата си. Знаете ли какво нещо е да отиде синът при баща си и да се оплаква от брата си? Ще кажеш, че брат ти е лош. Кой е причина за това? – Майката и бащата. Те го родиха лош. Като знаеш това, не се оплаквай от брата си. Да се оплакваш от хората, това значи косвено да хвърляш кал в лицето на Господа. В каквато форма и да идат оплакванията, вие хвърляте кал върху Първата Причина на нещата. Бог нищо няма да ви каже, но вие петните Неговото име. – Лош е брат ми. – Знаете ли какво означава думата „лош“? Лесно е да кажеш на човека, че е лош, че е изедник или богат. Всички бедни се нахвърлят върху него и го обвиняват за крадец. Те казват, че богатството му е крадено. Обаче има и друго разбиране за богатия. Той е касиер на Бога. Той се ползва с доверието Му. От него се иска само едно: да изпълни задължението си. Той трябва да знае на кого колко да даде. Който взима пари от Божествената банка, трябва да е готов да дава. Обаче невъзможно е в даден момент да помогнеш на всички.

Казвате: „Трябва да си помагаме“. – В даден момент ти можеш да помогнеш само на оня, който е поставен на такова място, дето ти ще минеш. Той е определен за тебе. Само ти можеш да помогнеш на тоя човек. Той е дошъл на гишето, дето ти работиш. Ще вземеш чека му и ще го размениш. – Имаш ли право? – Имам право. Христос отвори очите на слепия и се повдигна цял въпрос: Кой му отвори очите? Как ги отвори? Евреите не искаха да признаят, че Христос отвори очите на слепия. Те казваха: „Бог е говорил на Моисея, него познаваме; на Тоя не е говорил, не Го познаваме“. Чудно нещо! Тогавашните евреи не са били във времето на Моисея. Отде знаят, че Бог е говорил на Моисея? Днес виждат пред себе си човек, който върши чудеса и не вярват, че Бог чрез него прави тия чудеса. На зададените от тях въпроси, от рождение ли е бил сляп изцеленият и как му се отвориха очите, родителите му казаха: „Той е на възраст; сам той да говори за себе си“.

Какво виждаме в прочетената глава? – Сблъскване между старото и новото. Евреите бяха недоволни от Христа, че руши стария порядък, обърква разбиранията им. Какво трябва да се прави тогава? Какво трябва да прави майката, когато големият брат бие братчето си? Тя трябва да ги раздели. Ще отдели големия брат от малкия и ще му даде всички условия за развитие. Големият брат е старото в света, а малкият – новото. Следователно старото и новото трябва да се отделят. Те не могат да живеят на едно място, да се хранят с една и съща храна. Останат ли на едно място, достатъчно е майката да излезе за един момент вън и големият брат непременно ще набие малкия. Мога да ви кажа коя е причината за това, но нищо няма да се ползвате. Според индусите това е карма, а според окултистите – борба между старото и новото.

Ще приведа един пример за богат и беден. При един голям богаташ работел един беден човек. Богатият бил голям скъперник, не обичал да плаща задълженията си. Бедният мълчал, страдал, но нямало как да го застави да му плаща. Случило се нещо неочаквано: богатият ненадейно умрял. Според тогавашния обичай богатите не заравяли веднага; оставяли телата им на гробищата и на другия ден ги погребвали. Възползван от това, бедният взел една тояга, отишъл на гробищата и започнал да бие умрелия. Какво станало? От ударите на тоягата умрелият се събудил, огледал се наоколо и като видял, че бедният му отмъщава с бой, казал: „Не ме бий повече, ще платя всичко, което ти дължа“. Той му благодарил и тръгнал за дома си. Питам: Ако вие бяхте на мястото на богатия, нямаше ли да се радвате? Ако не беше бедният, жив щяха да го заровят. Благодарение на тоягата богатият оживя. – Защо идат страданията? – Това е боят на гробищата. – Защо ни бият? – Да платите дълговете си. Ако не ви бият, живи ще ви заровят. По-добре е да ви набият малко, но да оживеете, отколкото да не ви бият и живи да ви заровят. Щом оживеете ще поканите бедния у дома си и между вас ще се създадат приятелски отношения. Закон е: Когато Любовта дойде, и боят иде. Благодарете на боя, който иде от Бога, а не от хората. Когато изпитва човека, Бог изпраща Любовта. Когато се изпитва ума на човека, Бог изпраща вярата. Когато изпитва човека на физическия свят, Бог изпраща надеждата. – Защо се дава богатство на хората? – За да работят. Бог им дава овце, говеда, ниви, лозя, да се мъчат и работят по цели дни. Иначе те ще станат лениви. – „Ще страдаме с това богатство.“ – Ще страдате, ще се наказвате, но и ще учите. Значи Бог изпитва сърцето на човека чрез любовта, ума – чрез вярата, а волята – чрез надеждата. Да служиш на богатството си, на твоите овце и говеда, да ги считаш за частна собственост, това е Божие наказание. Ще се занимаваш с една идея, с друга идея и така ще придобиеш знание. Като богат, умственият свят ще те изпитва. – Как? – Чрез вярата. Така ще придобиеш знание и ще усилиш вярата си. Казват, че Бог наказва всеки, когото обича. Значи Любовта наказва. За оня, който не разбира законите, Любовта е наказание; за оня, който ги разбира, Любовта е благословение. Страшно е, ако Любовта буди ревнивост между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността.

Някога живяла една красива, мъдра, добра мома. В нея се влюбили десет момци; всеки от тях бил готов да се пожертва. Тя разбрала, че ако останат всички заедно, ще започнат да ревнуват. Затова решила да ги изпрати по чужди страни, да учат. Тя им казала: „На всички давам по сто хиляди лева и срок от пет години, през което време ще събирате най-ценните камъни в света“. Те се съгласили и тръгнали да странстват. След пет години се върнали при нея със скъпоценни камъни и с много знания. „Сега – казала им тя, – ще пътувате още пет години да събирате от най-хубавите цветя в света.“ Те тръгнали с радост да събират цветя и да придобиват знания. Така ги пращала тя в света да учат, докато станали 120-годишни старци. Най-после се върнали при нея с желание да им даде отговор, кого от тях предпочита. Тя им казала: „Сега аз ще вляза в една реторта, а вие ще гледате какво става с мене“. Тя започнала да се топи, докато съвършено се стопила и изчезнала. Като изгубили последната си надежда, момците започнали да плачат и съжаляват за изгубеното време по една мома. Те си казвали: „Много неща научихме, но момата изгубихме“.

Днес мнозина се оплакват и казват: „Много неща научихме, но момата изгубихме“. С други думи казано: Много неща научихме, но Любовта изгубихме. – Не сте изгубили Любовта. Тя има свойството да се смалява и разширява. В случая тя се е смалила толкова много, че се е скрила в сърцата ви. Вие страдате, защото я търсите отвън. По-добре е Любовта да бъде вътре във вас, отколкото отвън. Ако е отвън, ще се яви спор, кой повече да вземе от нея. Всеки ще си вземе по нещо от нея: един ще си вземе ръка, друг – крак, трети око, ухо и т.н. Не делете Любовта. Тя е неделима. Не поставяй Бога в себе си на противоречие. Не казвай, че тоя или оня брат не живее добре. Откъде знаеш, че не живее добре? Ти искаш да живее като тебе. – „Очите му играят много.“ – Откъде знаеш? – „Хвърля очите си към моята жена.“ – Това е невъзможно. Ако хвърля очите си, нищо няма да види. Ти как видя това? Значи и ти си хвърлял очи. Ти не си гледал Господа, не си слушал Словото Му, а си хвърлял очи към жена си. Тогава и ти не живееш добре. Чудни са хората! Ако влезете в една художествена галерия, където са изложени сто картини, представящи изгряващото слънце, какво ще правите? Ще гледате тия картини, но ще ги сравнявате със слънцето на живота, което всеки ден изгрява. Според мене хората са картини, които представят изгряващото слънце. Те дават идея за живото слънце, но не внасят живот в човека. Ето защо, когато слънцето изгрява, всичко ще напусна и ще отида да го посрещна, да видя първия му лъч. Не са лоши картините на изгряващото слънце, но живот няма в тях. Велико нещо е изгряващото слънце! Като знаете това, не се занимавайте с хората, но и хората да не се занимават с вас. Занимавайте се с живото слънце, което всеки момент може да ви даде това, от което се нуждаете.

И тъй, от вас се иска учене и правилно служене на Бога. Вложете повече доверие един към друг и оставете Бог да оправя работите на човека. Дойде някой при мене, оплаква се от своя брат. – Остави тая работа, Бог ще я оправи, не се бъркай в Неговите дела. Един ден и аз пожелах да оправя една погрешка, но Бог ми каза: „Не се бъркай в тая работа. Аз ще я оправя“. Наистина, ако се наема да я оправя, ще я разваля повече. Бог си знае работите. Той знае тънкостите на нещата и ги оправя. Който е направил часовника, той знае как да го пипа, за да върви добре. Едно се иска от човека: да не греши. Ако прави погрешки, сам да ги изправя. Представете си, че при мене дойдат двама души, един след друг. На първия давам един пръстен от мед, с красива форма. Той слага пръстена на ръката си и се радва, че получил нещо от мене. На втория давам един златен пръстен с диамант. И той слага пръстена на ръката си и се радва на скъпия подарък. Показва го на всички и се хвали, че съм му подарил толкова скъп пръстен. Първият вижда това и ме обвинява в пристрастие. – Къде е погрешката? – Във втория, който не ме послуша. Като дадох пръстена, казах му да не го показва на никого, но той не ме послуша. Той трябваше да скрие пръстена и отвреме-навреме да си го поглежда.

И тъй, не показвайте златния си пръстен пред хората, да се представяте за големец. Стремете се всякога да взимате последно място. То е по-добро от първото място. Аз взимам всякога последното място и съм доволен. Когато се качвам на трамвай, пак взимам последно място. Щом има много хора, оставам да се качат преди мене; аз се качвам последен. Това място е най-спокойно, никой не ме бута. Като вляза в трамвая, оставям всички да седнат, аз стоя прав. Ако бързам да седна, ще дойде някой и ще каже: „Моля, сместете се, да седна и аз“. В такива случаи предпочитам да стоя. Дръжте правилото: Никога не взимайте първо място в живота. Всякога следете големите да не бият малките. Не са виновни малките – старите са виновни: майката и бащата. Щом е така, и аз излизам виновен за всички недоразумения между вас. Ако се карате вие, аз съм виновен. Някой умрял, аз съм виновен; някой обеднял, аз съм виновен; забогатял, аз съм виновен; заболял, пак аз съм виновен. Каквото и да става в живота, все аз съм виновен. Какво трябва да направя, за да махна вината от себе си? За да живее някой, трябва да накарам друг да умре. Например, кокошката трябва да умре, за да живее господарят ѝ. Кокошката ме пита: „Защо си ме сложил да живея в курник, а човека – в хубава, голяма къща?“ – Само така ще се повдигнеш. – „Докога хората ще ме колят?“ – Докато станеш човек. Трябва да минеш през стомаха на човека, за да станеш като него. Първо ще минеш през мъчнотии, а после ще благуваш. Ще се родиш като човек, с два човешки крака, ще говориш като човек. – „Вярно ли е това?“ – Ще го опиташ. Всъщност това още нищо не доказва. Ние не знаем какъв е Божият план. Ние не можем да заемем мястото на Бога. Каквото и да говорим, съществува една Мъдрост вън от човешките разбирания. Всички противоречия, както и доброто, и злото, имат свое предназначение. – „Защо съществува злото?“ – Това не е важно. Бог ми казва: „ Няма да ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото“. – Защо не трябва да ям, не питам. Казано ми е, че ако ям, ще страдам. Това е достатъчно. Дървото за познаване на доброто и на злото не е за мен – нищо повече. Змията каза на Ева, че ако яде от това дърво, ще стане като Бога. Защо не трябваше да ядат от това дърво, не се знае. Това е тайна, дълбоко скрита в човека. Дълбокият смисъл на нещата е скрит от него. Един ден, когато стигне до най-голямата дълбочина на живота, до неговата философия, човек ще разбере защо не е трябвало да яде от забраненото дърво. Това може да бъде след хиляди години, не е важно. Тоя въпрос не може да се разреши днес.

Някой казва за себе си: „Добър човек съм“. На другия ден вижда лоши работи в себе си и казва: „Чудно нещо, не знаех, че съм толкова лош! Имам желания да отмъстя на хората“. – С отмъщение работите не се нареждат, но и с добро не се нареждат. Значи не можеш да наредиш нещата нито с добро, нито със зло. Единствената сила, която примирява нещата, е Любовта. Щом дойдеш до закона на Любовта, всичко лошо изчезва. – „Какво значи, че Любовта примирява хората?“ Представи си, че двама души се мразят. Причината за тая омраза между тях се крие в миналото. Единият ограбил другия. Ограбеният не може да прости на тоя, който го ограбил. Последният дохожда при пострадалия и му казва: „Братко, прости! Някога аз те обрах, но днес съм готов да изправя погрешката си. Всичкото си имане оставям на твое разположение“. Сега ще мразиш ли тоя човек? Ти си готов да му простиш. Следователно, за да се примириш с Господа, бъди готов да пожертваш всичкото си богатство на Него и да станеш Негов слуга. Кажеш ли, че първо искаш да изправиш живота си, а после да служиш на Бога, ти си на крив път. Няма защо да вдигаш шум около себе си. Ще се опретнеш да служиш на Господа – нищо повече. Досега ти си бил само господар. Там е злото. Слуга ще бъдеш, а не господар. И Бог е слугувал и продължава да слугува. Коя майка не е слугувала на детето си? Като порасне, като стане голям син или голяма дъщеря, майката казва: „Досега аз ви слугувах; отсега нататък вие ще ми слугувате. Сега и вие сте порасли, имате знания, може вече да слугувате. Вие имате знания, както и аз; имате любов, както и аз. Хубавата вода познавате; хубавите работи разбирате. Облечени сте с хубави дрехи, макар и не с най-хубави“. Какъв смисъл има да облечете най-хубавите си дрехи? При това вие имате толкова много дрехи, че нямате възможност да обличате всички. Ако всеки ден сменяте костюма си, за 365 дена ви трябват 365 костюма. Как ще се справите с тях? Това е голям товар. Едно е важно за вас: Да се стремите към знанието, което ще ви се открие в бъдеще, и да виждате в брата си поне една добра черта. Ако виждаш доброто в брата си, ти виждаш Бога. Ако виждаш злото в него, ти виждаш себе си. Не гледай себе си в хората, но гледай Бога в тях. Това е метод за примиряване с хората. Никога няма да се примириш с човека, докато не видиш Бога в него. Следователно, за да се примирите с хората, трябва да виждате Бога в тях и те да виждат Бога във вас. – „Не зная как трябва да виждам Бога в своя ближен.“ – Не се оправдавай! Всеки знае как да постъпва. Щом трябва да проявя Любовта си към някого, аз сам си свършвам работата. Другаде може някой да ме замести, да свърши една работа заради мене. Обаче по отношение на Любовта никой не може да ме замести. Там аз сам свършвам работата си.

Казано е: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си“. Ако Бог не е в нас, ние никога не бихме се примирили с хората. – В тебе ли е Бог? – Не е. – Щом Бог не е в тебе, ти не си се примирил с хората. Бог трябва да живее в нас, за да ни научи как да се примиряваме и как да се любим. Казано е, че Бог е Любов. Какво представлява човек? – Проводник на Бога, т.е. на Неговата Любов. Човек е проводник само на една част от Любовта, а не на цялата Любов. Ако аз съм червеният лъч на светлината, мога да играя роля само на червения цвят, но не и на останалите. Щом дойдем до останалите цветове – оранжевия, жълтия, зеления, синия, виолетовия, там ролята на тия цветове се играе от други хора.

Сега, като давам различни примери, наблюдавам как те се отразяват върху вас. Ако примерът е положителен и погледна към някого от вас, приятно му става; ако примерът е отрицателен, неприятно му става. Ако мина покрай някого и не го видя, той се обижда и казва: „Защо Учителят не ме погледна?“ Някога аз съзнателно не виждам, защото не искам да ви смущавам. Някой краде. Защо ще го смущавам? Като не виждам, аз мисля, че той слага нещо в касата, а не вади. – „Как е възможно? Тоя човек краде.“ – Аз мисля, че той слага нещо в касата. Ако, наистина, взима, скоро ще върне парите в касата. Тоя човек не е лош. Щом е взел една торба, ще върне две. След това аз сам поправям погрешката му. Отварям касата и слагам две торби вместо една. Който иска да изправи погрешката на своя ближен, трябва да сложи в касата две торби вместо една. Това означава стихът: „Даром сте взели, даром давайте!“ Пазете се от ролята на примирител. Това е прерогатив на Бога. Не казвайте, че вие обичате. И Любовта е прерогатив на Бога. Единственото право на човека е да служи на Бога. Аз искам да ви науча да служите. Няма по-хубаво нещо от това, да служи човек на Бога.

Помнете: Няма по-велико нещо от ученето и служенето. Учете се и служете! Останалите работи са за Бога. Той ще дойде у вас да ви научи как да обичате. Той ще дойде у вас да ви научи как да примирявате. Това е наука, която само Бог може да предаде. Христос казва: „Отец никого не съди. Той е Любов вечна и неизменна“. Когато се обърнаха към Христа с думите „Учителю благи“, Той каза: „Защо ме наричате благ? Благ е само Бог. Той всякога прощава“. Бог никога не вижда лошото в хората и казва: „Добър е човек. Аз го създадох добър. Ако е изопачил нещо, аз ще го поправя“. Наистина, Бог оправя всички объркани работи на хората. Лошото, изопаченото, което виждате в хората, ще се оправи. – Кога? – Когато и да е. Рано или късно, важно е, че ще се оправи. Вярвайте в доброто и служете на Бога. В това се крие вашето щастие. За Бога няма невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. – „Защо не успяваме в живота?“ – Защото се стремите към много знания, към голямо богатство. После не знаете как да се справите с това изобилие. Справедливи трябва да бъдете!

Някой дойде при мене, седи повече от един час, иска изведнъж да вземе много нещо. – Какво ще прави с това, което получи? Ако може да го обработи, добре; ако не може да го обработи, ще страда. Друг дойде при мене, седи само пет минути, но не е доволен – и тоя иска да седи един час. Аз съм решил, които идват при мене, да седят малко, пет минути. Затова ще ги приемам или в топла стая, като баня, или в много студена. Обаче това е вметнато, не е съществено как ще приемам гостите си. Който има някаква мъчнотия, и в топла, и в студена стая да е, пак ще седи повече време. Това е страничен въпрос. За вас е важно да знаете как да служите на Бога. Като Му служите, Той ще ви научи какво нещо е Любовта и какво – ученето. Любовта е изобилие, което примирява нещата. Като имаш достатъчно средства, ти ще се справиш лесно със своите кредитори и длъжници. Ако нямаш средства, не можеш да си плащаш дълговете и ще търсиш начин да се примириш с кредиторите си. Понеже изобилието е в Бога, трябва да Го оставим да живее в нас и свободно да се проявява. Щом Бог живее в нас, да кажем всички в един глас: „Да бъде Божията воля, а не нашата!“ Всички да изпълним волята Му, както Той изисква. Да пожелаем да изпълним Божията воля от сърце! Той знае каква работа да даде на всекиго. Единството ще бъде в изпълнение на Божията воля, а разнообразието – в работата, която всеки ще извърши.

Помнете: Всичко в света ще се оправи, затова ви желая да се учите и да служите. По-хубаво нещо от това няма. Добре се учете и добре служете на Бога. Сегашният свят се нуждае от ученици и от служители: себе си да учат, а на другите да служат. Кой каквото е научил, да го приложи. Кой каквото е изслужил, да го каже. Всеки да се чувства вътрешно така свободен, че където и да попадне, да му е приятно да учи и да служи на Бога. Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. Без Любов Божият закон не може да се изпълни. Без Любов не може да се служи на Бога. Ученето и служенето са два процеса, чрез които иде Любовта. Само Любовта ще оправи света. Учене без служене и служене без учене нищо не струват. Онова, което научиш, ще го служиш; онова, което служиш, ще го учиш. Само така ще дадем възможност на Бога да се прояви в нас и да примири хората един с друг. Няма по-хубаво нещо от това, двама души да се примирят и обикнат. Да се обичат двама души, това значи да имат толкова уважение и почитание помежду си, каквото към себе си.

Хората искат да им се помага, без да поемат същото задължение към другите. За да ти помагат, ти трябва да имаш абсолютна вяра в Бога, да не държиш лоши мисли и чувства към никого. Какво по-хубаво от това, да имаш доверието на приятеля си и да разчиташ всякога на него? Да имаш абсолютна вяра в Бога, това значи при всички условия на живота – като грешен и праведен, като болен и здрав, да знаеш, че всичко ще се оправи, ще се нареди добре. Какво очаквате днес? – Да влезете в новия живот, в който Любовта царува. Където е Божията Любов, там всички противоречия изчезват, всички погрешки се изправят. Новият живот подразбира приключване със сметките на стария живот. Какво нещо е старият живот, всички знаете. Той има добри страни, но има и лоши страни, с които трябва да се ликвидира. За новия живот е казано: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят“. С други думи казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за душите, които учат и които Му служат“. Желая ви да влезете във великото благо, което Бог е приготвил за вас. Казвам: Всички сте добри, но не сте проявили своята доброта; всички сте богати, но не сте проявили богатството си; всички сте учени, но не сте проявили своята ученост. Защо не сте се проявили? – Не сте имали условия. И Бог няма условия да се прояви като Любов. Коя е причината за това? Нежеланието ви да направите едно малко усилие, да дадете възможност на Божията Любов да се прояви във вас. Казвате: „Бог може да направи всичко. Следователно може да се прояви, когато пожелае“. Обаче насила Бог нищо не прави. Хората са застанали на пътя на Бога и Му пречат да се прояви. Тая пречка трябва да се премахне. И вие не можете да се проявите. И за вас има пречки. При това положение само Бог може да помогне на хората. – Как? – Той влиза в Христа и примирява хората със себе си, като им прощава всички грехове. След това Той казва: „Идете си с мир, живейте и не грешете повече“. Ако Бог не прости греховете на хората, ще дойде кармата върху тях. Сложи ли се тя на гърба на хората, те ще потънат. Примирете се с Бога, за да се освободите от дълговете си, да олекнете и да излезете на повърхността на водата.

Като ви говоря тая сутрин, вие пожелавате да дойде Бог във вас. Той ще дойде, но при условие, че няма да се оплаквате от мъчнотиите си. Защо трябва да Му казвате, че тоя ви обидил, оня не ви оценил? Бог ще ви изслуша, но няма да вземе страна. Ето, вие се оплаквате и на мене, но аз мълча, не взимам никаква страна. Чиято страна да взема, работата няма да се оправи. Важно е на всеки да се даде онова, от което се нуждае. Всеки трябва да се задоволи по Божествен начин. Гладният трябва да се задоволи, жадният трябва да се задоволи. Само така човек проявява своята благодарност. Той става щедър, готов на всякаква жертва. Ако не задоволиш човека, в него се раждат горчиви чувства.

И тъй, всеки трябва да се задоволи правилно, по Божествен начин. Задоволяването не е механичен процес. То подразбира примиряване с Господа. Дайте място на Христа в себе си, за да се примирите с Господа. Тогава няма да искате Бог да ви обича, защото и без това Той ви обича. От вас се иска само едно: Не поставяйте препятствия на пътя на Божията Любов! Само така Бог ще се прояви.

Коя беше основната мисъл на днешната лекция? – Учене и служене на Бога. Повтарям: Учете и служете на Бога! Само така ще дойде примирението. Само така ще дойде Любовта, която носи новия живот. Новият живот носи възкресението.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово, държано от Учителя на 17 януари 1937 г., София, Изгрев.

Учение и служение на Бога

Най-често използвани думи в беседата: аз, бог, човек, хора, сега, любов, казва, има, всички, дойде, може, съм, себе, място, мене, работи, свят ,

 Утрини Слова , София, 17 Януари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


7-мо Неделно Утринно Слово

17. 01. 1937г. 5 ч. с. Времето стегнато, студено.

Изгрев

Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Отче наш. 9 - та глава от Ев. от Йоана.

Втората половина. От 22 ст.

В начало бе Словото.

Ще говоря много кратко, ясно, за да разберете Някои работи вие, старите. Защото всичката погрешка е в старите. Малките деца са измъчвани от старите. Не измъчват малките деца, старите, но старите измъчват малките деца. Че това е вярно, старите братя в един дом, едно дете на три години, ражда се друго дете, и майката като излезе от къщи, голямото дете вземе, че бие малкото, че му взело мястото. Казва: Майка ми мен държа едно време, сега ти взе моето място. Братчето или женското дете бие малкото братче, че му взело мястото. А то казва: Защо ме биеш?

От многото знание хората страдат, всичките. Да кажем, много пъти вие говорите: „с вяра...". Но трябва да знае човек. Вярата е едно условие за човешкия ум да се подвизава, и да служи на Бога. Човешката Любов това е силата, с която човек работи. Защото ако имаш Любов, ти си силен, да можеш да работиш. Безсилният е като един болен човек. А пък надеждата, това е помощникът, който всякога се надява. Той прави най-малките работи. Дребните работи в живота върши надеждата. Преди няколко дена, като съм държал една от лекциите, една сестра се е обезсърдчила от чертежите, които дадох тогава. Казва, какъв смисъл има? Аз, казва тя, се обърках, не зная, в какво да вярвам. До сега считах, че кръгът е нещо Божествено, а Ти направи, че кръгът е нещо животинско? То е едно разбиране. Кръгът си е кръг. То е една представа. Че човек е добре облечен или зле облечен, това е второстепенно. Защото човешкото тяло или човешкия ум и човешкото сърдце от дрехите не става по-културен. Една външна прическа, една външна украса е това. Но ако един човек е облечен хубаво, ни най-малко не значи, че той е добър. И ако не е облечен добре, не значи, че е лош. Не, ни най-малко. Добрият човек и с хубавите и с лошите си дрехи, той е добър. А лошият човек и с хубавите си дрехи, той е пак лош, и с лошите е лош.

Та казвам, ние сме господари в света. Трябва да знаем, че ние сме господари в света, само с онова, което ние имаме, а не с онова, което хората имат. А Господар на целия свят е само Бог. Ние искаме някой път права, които не ни се падат. Ти нямаш право над другите хора! Защо? Защото туй право е тяхно, Бог им го е дал. Ако вземеш с насилие правата, какво става? И защо страдате вие? Някой дойде, иска де те учи, какво трябва да правиш. По кой начин аз трябва да го уча един човек, какво да прави? Да кажем, аз уча един човек на щедрост. Аз трябва да му покажа, какво нещо е щедростта. Аз трябва да ти покажа, как трябва да дадеш, и колко трябва да даваш. И колкото ние даваме, това не е даване. Запример ти дадеш пари, и казваш, че си щедър човек. Това нищо не е. Или аз мога да си дигна ръката, и да ви благословя. Как ще ви благословя? То е смешно, аз не може да ви благославям. Значи, като си дигна ръката да ви благословя, аз казвам: Признавам благословението, което Господ ви е дал. Значи, признаваме Божието благословение. А ако кажа аз: ако не ви благословя от вас нищо не става, и Бог няма да ви благослови. Туй наричам, че ако аз опека хляба в огъня, да кажа, че ако аз не съм опекъл хляба, нищо не става, аз съм го опекъл? А то житното зърно, като се е сяло то си е проявило своята същина.

Та казвам сега, на всинца ни остава да признаем само онова, което Бог е вложил в нас. Аз за себе си зная, нещата как седят, но няма какво да питам хората, право ли постъпвам или не? Аз зная, че щом постъпя право, в мен има нещо, което се радва. Бог казва: Ти постъпи право. Щом постъпя криво, Той казва: Не си постъпил право! Не си справедлив! Ама, Господи, ти обясняваш... всичко туй. Не си справедлив, свършена работа. Ама аз имам повече знание. Не си справедлив. Ти имаш повече знание отколкото ти трябва. Че от къде тогава, онзи, който има сто милиона, иска да има 120 милиона, 200 и повече? Човек никога не е наситен в знанието.

Та казвам, Бог от всинца ви иска, да свършим работата Му. Господ малко е останал назад с нашите неразбории и любовни работи. И с любовните работи ние напуснахме Божиите работи. Младият момък се е влюбил в слугините, или младият слуга. Преди да бяха се влюбили, те добре си вършеха работата. А сега слугата, като се е влюбил в слугинята, той се захласнал в нея. Това млади и стари го вършат, и работата не върви. Каква е тази работа? Любовта. Не е Господ. Е, кой е причината? Любовта е причината. Не е лошо. Е кога можеш да се захласнеш? Щом си слуга, не се захласвай. Нищо повече. Понеже Господарят ще се разгневи. А кога можеш да се захласнеш? Когато станеш господар. Тогава можеш да се захласнеш колкото искаш. Щом си слуга, не можеш да се захласваш. Ако се захласваш господарят ще ти каже: Аз ти давам пари, а ти с моята слугиня ли ще имаш вземане, даване? Сега да ви кажа това. Че ти имаш ли правото в една княжеска или царска дъщеря да се захласнеш и да я обичаш? Всека има ли право да желае да се ожени за царската дъщеря? В действителния живот как е? Някой знаменит, но пак от царски род, има изключение. ТЕ разправят за такива случаи, но това се случва много рядко. Значи, онзи само ще си хвърли един крадлив поглед, и ще си каже: Много е хубава, да е някоя по- простичка, но царската дъщеря? Ако си позволя, ще ме бият. Царят има всичката сила, да те пребие. Защо? Че обичаш царската дъщеря. Царската дъщеря няма нужда от вашата Любов. Нито вие, ако се ожените заради нея, може да я направите щастлива. Тя си има свой възлюблен. И колко могат да се оженят за една царска дъщеря? Много малко. А това са милиони поданици в царството. ТЕ трябва да се откажат от този мерак. Аз говоря за земния живот, не другия.

И тъй поддържайте в себе си онази специфична вяра, която Бог има за вас. И не се месете в Божиите работи! Не се меси, защо Бог е направил един човек учен, друг силен или слаб. Не се меси в тази работа! Или пък, защо един обича едного, не обича другиго? И в това не се месете. Не се месете в това. Та ние не знаем, какво нещо е Любовта. Аз зная, какво нещо е Любовта. Ти можеш да знаеш своята Любов, но дали другият човек постъпва както тебе, то е друг въпрос.

В онази истинската Любов има съгласие между Природата и Любовта. А в Любовта, която не е правилна, няма съгласие. Ако умът ти мисли едно, сърдцето ти чувствува друго, а твоята воля върши трето, има една вътрешна дисхармония в живота.

Та, казвам, причината сега са старите възгледи на хората, че страдат новите възгледи. Всеки един нов възглед, който приемате в себе си, веднага ще се проявят и новите чувства, които ще се породят във вас. Но те веднага ще породят и злобата на старите чувства, които са във вас. Всички имате тази опитност. И туй е опитността на всинца ви. Питам сега: вземете при сегашните условия на живота, вие може да го наречете, че минаваш покрай един бакалин, и казваш: Може ли да ми дадеш ключа на твоята каса да видя, колко пари имаш. Какво ще бъде разположението на този бакалин, когато ти му поискаш ключа? Най-първо той ще те погледне от горе, и ще каже: Не мога да ти дам ключа. Защо? Защото не вярва в тебе. Ще кажеш: Ще погледна парите. Но ще бръкнеш и ще вземеш нещо. И тогава вие ще замязате на онзи млад проповедник, който отишъл при двама, които наскоро се оженили. Жена му била много красива; и той отишъл да ги обръща в Господа. И като проповядвал, той се влюбил в жената; и казва на жената: Напусни го, с него не можеш да живееш щастливо. Питам, туй обръщане ли е? Той обърнал ума на жена му. Казва й да го напусне. А тя може да каже, че е намерила Христа. А той ще каже: От как дойде в дома ми, обърка дома ми. Не ходи да обръщаш двама млади, които се обичат. Че Любовта ги обърнала. Обичат се вече те. Бог е в тях, какво ще ги обръщаш, да вярват в Христа, или да обичат Христа? Да вярваш в Христа или да възлюбиш Христа? То е кривото разбиране. И аз ви казвам, не отивайте да обръщате хората. Ще ви кажа, идете само да ги събуждате. Двамата, които се оженили, та са заспали; кажи им само: Станете. Не говори повече. А ти си замини. Не оставай да ги питаш за тяхната Любов. С вашата Любов започнете. Щом искаш да обърнеш някого, ти ще се натъкнеш на едно противоречие вече. И мислете в душата си, че всеки един човек има едно разбиране. Не мислете, че хората нямат разбиране. Някой казва: Аз не разбирам. Не, разбира той. Разбиране имаме, трябва сега едно приложение. С едно малко усилие ние можем да приложим. Бог изисква от всинца ни да му служим. И всеки един от вас може да служи на Бога! Той няма защо да свърши университет, нито да свърши колегия; няма защо да става и свет и чист; всички тия работи са хубави. ТЕ са дрехи, които от после ще облечете. Но не чакайте. Вас ви трябва учение. Трябва само да учите, и да имате едно желание да работите за Бога, а с какви дрехи ще бъдете облечени и то е добро, но дрехите ви не са важни. Ако отивате да проповядвате за Христа, не чакайте да си турите хубави дрехи, после цилиндър, и да разполагате със средства. Мнозина са ми казвали: Аз искам да проповядвам за Бога, но нямам пари. Искам да проповядвам, казват, бих желал да ида и в Франция да разнеса това Учение, но средства нямам. Е питам сега, с пари може ли да се обърне света? Е, не може да се обърне. И с знание не може да се обърне света. Не че учението не е потребно. Потребно е туй учение. Че тогава де е мястото на Бога в света? Значи, ако ние не отидем да работим за Бога, Бог има от нас нужда да идем да работим за Него. Неговата работа от самото начало е нагласена, но ние сме пратени в един малък кръг. Мястото на онази майка са ония двете деца, които ще дойдат в дома; на Тях да предаде Словото на Бога. ТЕ са две пъпки, и трябва да цъфнат. Кой ще проповядва на другите дървета, че трябва да цъфнат? Дърветата никога това не правят. Онова, което у нас има, това трябва да направим. Две пъпки имаш ти. ТЕ трябва д цъфнат хубаво.

Та казвам, сега е дошло времето, когато Господ в нас трябва да е доволен, че ние Му СЛУЖИМ. Ако Господ е доволен от нашето служение нашата Любов ще се увеличи, нашата вяра ще се увеличи, и надеждата ще се увеличи. И незгодите в живота ни ще почнат да изчезват. Ще има пак мъчнотии, но човек ще стане умен, и ще има едно вътрешно подобрение в живота. Това трябва да дойде. И сега мъчнотията в света е, че ние искаме да поставим хората на тяхното място. Аз искам да поставя хората на тяхното място, и другите искат да поставят и мен на моето място. Една цяла галиматия ще стане. Кой кого ще намести? Ако аз дойда да наместя вашите очи, нали Някои лекари наместват очите. Един лекар дойде да ти постави очите на място; друг лекар каже: Трябва да се извади едното око навънка, защото да не се зарази другото око. Не. Не вярвайте в тези лъжи. Един болен, туй беше в Търново, заболява от крак, гледа го един лекар, и казва: Този крак трябва да се отреже до коленото, ако не, ще умреш. И другият ще се зарази. Този казва: че как ще ми вземеш крака? Господ ми е дал крака, защо Му е да Му дам един крак? Ако е за жертвоприношение, ще Му дам цялото си тяло, но един крак не мога да Му дам. Аз си излизам от болницата, не искам да ми режат крака. Ако Господ иска жертвоприношение, аз съм готов! Излиза, и след 6 месеца оздравява, и се връща при лекаря, казва му: Аз съм здрав! А кракът? Е, Господ не иска да Му отрежат един крак, или да извадят едно око.

От всинца ни искат едно слушане и разбиране на Неговата Воля. Ние искаме да влезем в стълкновение с Него. Ние отиваме и Му се оплакваме, и Му казваме: Брат ми е много лош. Че знаете ли какво значи, какво противоречие е, да дойде синът при баща си, и да се оплаква от брат си? Ти като кажеш: Брат ми е лош, че причината на това кой е? Майката и бащата, те са лоши. ТЕ го родиха такъв. Не се оплаквайте от брата си, нищо повече. Косвено, вие щом се оплаквате от хората, вие хвърляте петно върху Името Божие. Нищо повече. И ако някой се оплаква, както и да се оплаквате, вие хвърляте едно петно на Първото Начало. Господ нищо няма да ви каже. Вие петните Името Божие. Вие ще кажете: този брат е много лош. Думата „лоша", знаете ли какво нещо е? Сега между Бедните хора да кажете, че някой е богат? ТЕ веднага ще кажат: той е такъв и такъв, в Тях влиза идеята: крал ги е. И сиромах да се е лошо, и богат да си е лошо. Богат значи, крал си парите. И тогава? Крадени са от някъде тия пари. А има и другото правилно понятие и разбиране: Богат е онзи човек, който е касиер, на когото Бог е много дал, и този човек трябва да изпълни своите служения. И той трябва да дава когато и на когото трябва. Че кой кога вземе от банката, трябва и да даде. На всички да помага, то е невъзможно в даден случай. Та някой път се казва: помогнете, помогнете на онзи човек, когото Бог е турил на мястото, че само вие може да помогнете. Че човекът е дошъл в банката и на гешето. И ти на гешето ще вземеш да смениш неговия чек. Ще вземеш да му услужиш. Ако си на банката, ще те държат отговорен. Та сега и Писанието казва, вече се изпоплаши, и стана цял един въпрос: Отворил Христос очите на един сляп човек. И стана въпрос: Как ти отвори очите? Той ли ти отвори очите? И как ги отвори? Не искат евреите да признаят, че Христос е отворил очите. И казват за Христа, грешник е този; на Моисей Бог е говорил, ние не вярваме, че на Този Бог говори. Чудна работа, те не бяха във времето на Моисея, и от де да знаят, че Бог му е говорил, а сега един човек прави тия чудеса, и те не вярват, че това Господ направи. Старото е в стълкновение с новото. Вие разваляте стария порядък, казват те, вие разваляте нашите разбирания. Не може тъй. Питам, какво ще се прави тогава? Какво трябва да прави майката, когато нейното дете бие другото братче? Тази майка ще вземе това дете, и ще го тури на 10 клм. Ще му дадат за ядене и пиене, ще му дадат и една слугиня, да се занимава, да не е при другото дете, да го бие. Туй трябва да направи майката. Или майката никога не трябва да остави старото дете при младото. А като излезе, друго да остави него да държи навънка. Щом го остави, малкото ще бъде бито. Аз мога да ви обясня причините, защо ще го бие. Но туй обяснение нищо няма да ви принесе. И казват индусите, че туй е карма. Ще кажат, че туй дете, което сега го бият е старото дете, та сега то го намира, и казва: Ха сега, чакай.

Та може да ви преведа онзи пример. Един беден човек служил при един богат. Той нищо не му е дал, че пострадал, и казва аз ще ти намеря мястото. Обаче той сам нищо не може да му направи. Един ден той чул, че е умрял. А, казва, дойде ми на ум, аз ще му държа един бой! А тогава имало обичай, богатите хора като умрат, на гробищата ги остават, че на другия ден ще ги погребат. Той си взел една тояга, и като го налагал, умрелият се събудил, казва: Моля, не ме бий, аз се съживих, ще ти платя всичко. Като го бил, го съживил. Е, питам сега, ако вие бяхте този богатият човек, няма ли да се радвате? Защо другояче щяха да ви погребат. А сега не ви погребаха, а ви биха. И с това живота ви ще се повърне. По някой път вие питате: защо тия страдания? Защо е този бой при гробищата? Да си платите дълговете. А пък при гробищата, ако не ви бият ще ви заровят. Това е по-лошо. По-добре е да ви понатупат малко, и да станете. Тогава богатият ви взема в къщи, и приятелство се образува между тях. Това сега е само за обяснение.

Или законът е, когато Любовта дойде, онзи Божествен бой, Бог когато иска да бие хората, Той изпраща Любовта си; когато умственият свят иска да бие хората, Той изпраща Вярата си. А пък когато на Земята, на физическото поле искат да бият някого, Той изпраща надеждата си. Е, Господ иска да те накаже, ще ти даде имане, говеда, ще трябва да им служиш. То е наказание. Другояче ти се пропиваш, няма да работиш. А тъй като имаш говеда, те ще мучат, и за Тях ще работиш.

Казва ти: Всичко е твое. И ти това помилваш, онова помилваш, и все твое става. А те щом станат твои, ти трябва да им служиш на тях. А това от Божия страна е наказание. В умствения свят Бог ще ти изпрати вярата, ще ти даде знание; ти с тази идея ще се занимаваш, с онази идея ще се занимаваш и те стават твои. В Любовта като те наказва, ако разбираш Любовта, ти ще придобиеш. То е радост; ако не разбираш Любовта, то е наказание. Защото при Любовта този ще дойде при тебе, онзи ще дойде, друг, трети, 4-ти, и ще почне ревност около тебе. Да кажем една мома обичат я 10 момци. Всички я обичат. Тя какво трябва да прави? Кажете ми. Една мома, която обичат 10 момци, и са готови да пожертват живота си, какво трябва да прави с тях. Е, тя да им каже тъй: За 5 години ви пращам на един голям изпит. На тебе 100 хиляди лева и на тебе 100 хиляди лева, 5 години да идете по света да събирате най-хубави цветя, и след 5 години, ако удобря вашите цветя, тогава едного от вас ще избера. Сега ще идете да работите 5 години. След 5 години те се връщат. Тогава тя им казва: Сега идете да събирате най-хубавите камъни. 5 години това. Стават 10 години. Така правила тази умната мома. И те живеят с надежда, и все поумняват. Тя ги изпращала, те идват, заминават, идват и заминават. И стават на 120 години. Остаряват. И един ден тя идва при тях, и им казва: Ще ме турите в този купел вътре, че аз искам да се омия хубаво, че да ме видите в една хубава форма. И като я турили в купела, тя се топи, топи и изчезва някъде. И тогава нейните възлюблени са на 120 години, и като гледат, казват: Отиде всичкото имане! Е, къде отиде? И всичките започват да плачат. Изчезна някъде. И всички 10-та ронят сълзи, че изгубиха всичкото време по една мома. Много работи научихме, казват, но нея изгубихме. И вие сега се оплаквате, че много работи сте научили, но нея сте изгубили. Не че сте я изгубили, но тя влезе вътре. Тя е толкова умна тази Любов, че тя е влезла вътре в сърдцето ви. И туй страдание дето имате сега, тя е влезла вътре във вас. Та по-добре Любовта от вътре, отколкото отвънка. Щом Любовта е от вънка, ще има спор, кой може да я вземе? Тогава трябва всички да си вземат по едно парченце, кой ръка, кой крак, кой око, кой ухо... Не разделяйте, не туряйте Бога на противоречие в себе си. Аз някой път разсъждавам. Питат ме Някои, казват: Този брат не живее тъй по Бога. Чудна работа? От де знаеш, че не живее? Ти го намираш че не живее, понеже ти искаш, той да живее по твоите правила. Малко играят му очите. Имам една млада жена, играят му очите. Уж седи, проповедта слуша, а на жена ми хвърля око. Че от де го видя, че на жена ти хвърли око? Та окото хвърля ли се навънка? Ти няма да видиш нищо. Та ти си онзи, който ходиш. Най-първо нямаш доверие на жена си. И ти си гледал синьото око. Че ти не си гледал Господа, а си гледал жена си. И тъй чудни са хората! Та когато влезнеш ти в едно здание, дето има нарисувани хиляди слънца, красиви слънца, питам кое слънце трябва да гледаш ти? Или да гледаш онова слънце, което Изгрева. За мен хората са нарисувани слънца. Нека седят на някое хубаво място; но аз като Изгрева слънцето, отивам да гледам слънцето, което Изгрева. А когато действителното слънце го няма, тогава гледам тия слънца, как са нарисувани. Нарисуваните слънца нищо не принасят. Не че идеята не е хубава. Гениално е. Но в едно нарисувано слънце няма този живот, както в едно изгряващо слънце. Вие сега се занимавате с хората. Не се занимавайте с хората! И добре е и хората с нас да се занимават. Но ние да се занимаваме с живото слънце, което може да внесе в нас онова, от което ние се нуждаем сега.

Та казвам, правилното отношение кое е? Бог изисква в сегашния век едно правилно СЛУЖЕНИЕ на делото Божие. И всички трябва да имате доверие. И оставете на човека Бог да оправи работите му! Идва някой при мен казвам: Остави тази работа. Бог си знае работата. Той ще я прояви. Един ден и аз исках да поправя работите. Господ казва: Не се меси в тази работа! Аз исках да поправя. Господ казва: Тази работа аз ще я поправя. Тя е Божия работа! Дойде някой, ама тъй. Туй не е моя работа. То е Божия работа! Ти си направил една погрешка. Знае си Господ работата. Ако аз река да поправя ще влоша работите, не му зная потънкостите. Този, който е направил часовника, то знае, нека си го бута. Той знае как да го поправя. Аз не го бутам. Е допуснете сега, че вие отивате и се препоръчате някъде с името си. Представете си, че двама души, които ме обичат, идват при мене. Превеждам ви един пример сега. На едногото сега му давам една халка, направена като пръстен, една медна халка. Най-първо той се радва, че му съм дал нещо. Дойде другия, пък на него му дам един златен пръстен с диамант отгоре, и моя вензел турен с името. Като се срещнат двама души, единият показва медния си пръстен, другия - златния. Веднага на единия му стане мъчно, казва: То е пристрастие, ти мен ме залъгваш с медните си халки, а на него си дал пръстен с диамант. Няма никаква Любов в това. Де е погрешката ти сега? Погрешката е на първото място. На онзи, който му е дал пръстена, ще каже, че пристрастие има. Погрешката е онзи, на когото си му дал пръстена, че той ходи да се хвали с него. Аз казвам: този пръстен никому няма да показваш. А той не ме е слушал, отива и показва го на целия свят и ме оскандалява. Казвам му: Този пръстен никой няма да го види. Ще го скриеш. Ти ще имаш правото само да го гледаш. А той го е дал да го видят всичките хора. И тогава мен ме нападат, дохождат да ми се карат. Как казва, на него златен пръстен с диамант, а на мене една халка, да ме матохараш.

Не показвайте вашия златен пръстен. И по-добре винаги в живота вземайте последното място. Последното място е най-хубаво, отколкото да вземете първото място. Аз за себе си пазя най-последното място, и съм по-благодарен. И до сега като се качвам на трамвай пръв не влизам вътре, щом има други оставам те да се качат. Щом няма никой да влиза, пръв влезна. Щом има, аз оставам всички да влезнат, а аз оставам последен на опашката. Защото като влезна пръв, всички ще ме бутат. Ако има свободно място, аз седна, ако не аз стоя прав. Седна ли на първо място, някой ще дойде, ще каже: Моля господине, сместете се малко. Тук се сместиш, там се сместиш. Не вземай в живота първо място. Дайте разпореждане на вашите големи деца, да не бият малките. Не са виновни малките, виновни са старите. Най-после виновен е бащата, нищо повече. Той казва вие ме правите, че аз съм виновен. Казвам, прави са тия хора. Всичките скандали, които стават между вас все аз съм виновен. Нищо повече. Вие сте добри, аз съм лош. Скарали се двама, аз съм причина. Осиромашели двама, аз съм причина. Разболяли се двама, аз съм причина. Умрял някой, аз съм причина; оживял някой, аз съм причина. Забогатял някой, аз съм причина. Каквото става в света, все аз съм причина. Какво трябва да правя сега, кажете ми? За да накарам някого да оживее, трябва да накарам друг да умре. Онази кокошка в курника трябва да умре, за да живее господара й. Кокошката казва, защо си направил така? Защо за нас си направил курници, а за хората си направил къщи? Казвам на кокошката: Докато вие кокошките не влезете в стомаха на човека, хора не може да станете. За това сте пратени сега на Земята, от кокошки хора да станете. Мъчнотии ще има сега. Но втори път кокошки няма да бъдете. Ще се родиш като човек, ще имаш крака като човек. Ами ти право ли говориш? Ще го опиташ. В същност това нищо не обяснява. Ние не знаем още какви са Божиите пътища, какви са Божиите планове. И не можем да застанем на Неговото място. Има една Мъдрост, която е вън от човешките схващания. Всички противоречия, които съществуват в света и добро и зло, те си имат свое предназначение. За мене в дадения случай Бог ми казва: От това дърво няма да ядеш. Защо и за какво ме питат. Защото ако ядете от това дърво, вие ще влезете в живота на страданията. Това дърво не е за вас. И после, се казва там, че като ял Адам от забраненото дърво, той станал като един от боговете, да познава доброто и злото. И ако сега по някакъв случай ядете от дървото за познаване на доброто и злото, вие сте станали по-лоши. Вие не знаете защо и за какво е станало това, защото дълбокия смисъл на нещата е скрит. Един ден когато отидете в дълбочините на живота, когато се домогнете до неговата философия, вие ще разберете това. Може би това ще бъде след хиляди години, не е важно. Сега не разрешавайте този въпрос в себе си. Някой път човек мисли, че е много добър. А някой път вижда колко лоши работи има в него. Не обръщай внимание на това. Един ден си неразположен, имаш желание да отмъстиш, и казваш: Брей, досега не знаех, че съм имал толкова злоба в себе си. Казвам: С отмъщение работите не стават. И с добро не стават. Значи и с добро не стават и с зло не стават. Единствената сила в света, която може да примири нещата, това е закона на Любовта. Щом дойдеш до закона на Любовта, всичко друго трябва да изчезне. Как ще се примират хората? Запример има хора, които те мразят. Да кажем, че и ти ги мразиш. Да кажем, че някога те са те обирали. Ограбвали значи. Тези хора ще дойдат един ден при тебе и ще ти кажат: Братко, извини, ние те обрахме. Сега ще ни простиш. Един ден ние ще останем всичко, каквото имаме, на твое разположение. Ще ти кажем ето, каквото имаме, вземи го. Питам, ще мразиш ли тези хора? Та казвам, ако вие нямате желание да станете слуги на Господа, да кажете: Господи, ето пред Тебе е, всичко, което си ми дал. Ние сме готови, да Ти станем слуги. А вие казвате: Ние искаме да изправим живота си, тогава ще Ти служим. Това е неразбиране. Ти няма защо да дигаш шум, ще се опретнеш, да служиш на Господа, нищо повече. Досега ти си искал само господар да бъдеш, там е злото в света. Тъй го разбирам за себе си. Че и Господ е слугувал. Че коя майка не е слугувала на своето дете? Тя му е слугувала, слугувала. И като порасне, като стане голям син, тя казва: Синко, досега аз съм ти слугувала, отсега нататък ти ще ми слугуваш.

Сега, вие сте възрастни, имате знания. Вие знаете почти толкова, колкото и аз. Ни повече, ни по-малко. И вие обичате почти толкова, колкото и аз обичам. Има неща, които Бог сега разкрива. Хубавата вода я познавате. Хубавите работи вие ги знаете. Вие не сте облечени с най- хубавите дрехи, но тия които имате са достатъчни. Те са достатъчни за вас. Много дрехи има направени от дрехара. Защо ви са всички тия дрехи? Вие даже нямате дни да ги обличате. Ако всеки ден обличате по един костюм, незная за 365 дни, ще ви трябват 365 костюма. Това е един товар за вас. Е, същественото, което трябва да остане у вас, това е всеки от вас, който и да е той да виждате в брата си хубавата страна на техния живот. Виждаш ли доброто у брата си, ти Бога виждаш. Виждаш ли злото у брата си, ти себе си виждаш. Не гледайте себе си у хората, но гледайте Бога в хората. Това е практическата страна в живота. Това е примирението. Друго примирение няма. Ти никога не можеш да се примириш с човека, докато не гледаш Бога в него. Ако гледаш себе си в него, ти не можеш да се примириш с него. Ако гледаш Бога в себе си, и той гледа Бога в тебе, това е примирение в света. Това трябва да се приложи. Никой да се не оправдава с това, че не знае. Всеки знае. Аз съм забелязал, че когато съм изпращал някой да работи за мене, всякога съм пострадвал. Дойде някой, заеме се за една работа, която аз трябва да свърша. Обаче, щом дойде за Любовта, там никой не може да ме замести. Ако аз трябва да покажа Любовта си към някой човек, никого не трябва да изпращам вместо мене. И Господ в света търси хора. Казва апостол Павел: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си". Затова не им вменяваше грехове. „Бог беше в Христа и Той знаеше, как да примири хората". Ако Бог не е у нас ние никога не бихме се примирили с хората. Казваш: Аз се примирих. Ти не знаеш, как да се примиряваш. Бог трябва да дойде у нас, за да ни примири. Бог трябва да дойде у нас, за да ни научи, как да се любим. Как ще се примирим? Аз гледам на същественото, и казвам, че Бог е Любов! Аз съм само един проводник на Бога. Аз не съм цялата Любов. Да допуснем, че аз съм червеният лъч на светлината. Това не значи, че съм и другите лъчи. Аз съм само червеният лъч и мога да играя само една роля. Но ако искаш да играя ролята на зеления, на синия, на жълтия и портокаления цвят, за мене това са непонятни неща. Та сега като говоря, виждам какво става с вас. Казвам, като говорих извадих еди кого си от вън релсите му. Не само това, но като гледам, като сте събрани, давам един пример и поглеждам към някого. Пак го извадя от релсите. Но този пример е такъв, че е специфичен, засега някаква особена черта. И като погледна този човек, казвам му: И ти си един от тях. На него му става мъчно. Но като давам някакъв хубав пример, който повдига човека, и погледна към този същия човек, на него му става приятно. Като говоря за гении, за светии, и погледна към същия, и му кажа, че и той е един от тях, на него му става приятно. Но като му дам един пример, който изнася отрицателни черти, и погледна към него, става му неприятно, мъчно.


Това е пристрастие. Та вие ме постояно наблюдавате. Ако дам вид, че не виждам някого, той казва, защо Учителят ме не вижда? Защо аз не виждам някога? Някой прави една погрешка; гледам, някой краде. Какво правя тогава? Тогава аз си казвам: Този човек иска да вложи нещо в касата. Какво казваш? Не виждаш ли, че той задига нещо от касата! Аз пък мисля, че той ще вложи нещо. Ако пък е взел, той ще върне пак парите. Не е лош този човек. Ако е взел една торба, ще върне две. След това поправям погрешката му. Отварям касата, и турям две торби. След това срещам другия и го питам: Нали казах право? Нали донесе парите? Донесе ги. Не е лош човек. Значи, за да поправите погрешката на другите хора, трябва да внесете две торби вместо една. Даром сте взели, даром давайте. И не примирявайте хората. Пазете се от ролята да примирявате. Това е прерогатива на Бога. Не казвайте, аз мога да обичам хората. Това не е ваше право. Единственото право на хората е да слугуват. А да примирявате хората, това е право на Бога. Аз не примирявам хората. Аз искам да ви науча да служите на Бога, няма по-хубаво нещо от Служенето на Бога. Единственото най-хубаво нещо е СЛУЖЕНИЕТО и УЧЕНИЕТО. Учете се и служете, а другите работи Бог ще ги направи. Той ще дойде у вас, да ви научи, как да обичате. Той ще дойде у вас да ви научи, как да примирявате. От Него ще се научите. Това е една наука, която само Бог знае. Като дойде Христос на Земята, той каза: Отец никого не сади. И Този, Който никого не сади, Той е вечна Любов. И когато казали на Христа: „Учителю благи". Той ги запитал:

Защо ме наричат благ? Благ е само Бог. Той всякога прощава. Той никога не гледа на лошото у хората. Той казва: Този, когото създадох е добър, Той е добър. Бог постояно поправя нещата.

Та казвам, всички хора, които вие виждате от ваше гледище, че са невежа, че са лоши, един ден те ще се оправят. Кога? Може би след една минута, след 10 минути, след един час, след 12 часа, той все ще се поправи. Вярвайте в това и служете на Бога. В това е щастието. Няма неща невъзможни. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Аз имам много примери, при мене са идвали и млади и стари, и виждам, че законът е един и същ. Всичките спорове произтичат от многото знание, от многото имане, което ние не знаем, как да го приложим. Аз виждам една несправедливост. Дойде при мене някой седи един час, и аз го търпя. Дойде друг седи само 5 минути, и у мене се заражда желание, да си излезе по- скоро. Казвам си, това не е справедливо. Аз трябва готов и двамата да изслушам с търпение. Онзи, който ме е държал цял час, разправял ми различни неща като си отива, ще се извини, той казва, ще ме извиниш, че те задържах много. Аз си правя свои изводи. Идва един при мене и ми казва: Учителю, да запалим печката долу? Не трябва. Защото, ако е топло в стаята, ония, които идват при мене, ще седят по- дълго време. За това и аз ще седя на студено и те ще седят на студено. Да, но след това ме хвана хрема. Почнаха да ми текат сълзи. Питат ме: Защо ти текат сълзи, защо плачеш? Плача, защото исках да ги науча да седят по- малко в стаята ми. Ако стаята ми беше отоплена добре, щеше да бъде добре и за мене и за тях. Обаче, те седяха много и при не добре отоплена стая. Втори път съм намислил да правя следующето: Като дойде някой при мене, стаята ще бъде отоплена като баня, тогава те ще седят по- малко. Но това не е същественото сега, това са второстепенни работи. Вие, които не разбирате, ще кажете, това са слабости. Не, това не е слабости. Това са ред разсъждения, от които виждате, какво хората мислят. Запример някой човек не иска много да те гощава. Защо? Той си има известни съображения. Това е право. Оставете сега настрана противоречята, които съществуват в света. Оставете чуждите противоречия. И се дръжте до служението. До служението на Бога. Като се държите за учението, Бог ще ви научи на две неща: какво нещо е Любовта. И какво нещо е учението. Любовта е изобилието, което примирява нещата. Когато имаш достатъчно средства, ти можеш на всички места с всички свои длъжници, с всички кредитори, които имаш, да можеш да се справиш с тях. Като нямаш какво да платиш, и кажеш, че ще изпратиш дълга си след известно време, за тебе ще имат лошо мнение. Ти ще се разплащаш, ти ще се примиряваш. Понеже у Бога е изобилието. Той трябва да дойде да живее у нас, да го оставим абсолютно свободно да постъпва. Казвам, да бъде Волята Божия! Не нашата воля, но Неговата. Всички еднакво трябва да изпълним волята Божия. Не както аз изпълнявам Волята Божия, но всеки от вас трябва да изпълни Волята Божия тъй както Бог изисква. За всеки човек Бог има специфично мнение. Вследствие на което Той няма да даде еднаква работа на всички. В работата ще има разнообразие.


Та сега, всичко в света ще се оправи! Та сега и на вас ви пожелавам две неща. Учете си и служете! По-хубаво нещо от това няма. Това е идеалното правило. Хубаво се учете и служете на Бога. По-хубаво нещо от това няма. Сега Светът се нуждае от ученици. От ученици и служители. Себе си да учат, и на другите на служат. И кой каквото е научил, да го изкаже; кой и каквото е изслужил, и него да изкаже. Всеки в себе си да е тъй свободен, че като се намира някъде, да му е приятно да учи, и да служи на Бога. Казвате за някой човек, виж колко е свободен. „Ако ме обичате, ще упазите моите заповеди". Защото без Любов, Божият закон не може да се изпълни. Учението и служението това са два процеси, чрез които Любовта идва. Любовта иде чрез учение и служение. Само така тя ще оправи света. Учение без служение, и служение без учение това са несъвместими неща. Онова, което научим, ще го служим. И обратно и онова, което служиш, ще го научиш. Само така ще дадем условие на Бога да ни покаже Любовта си, и да примири всичките хора едни с други. Защото няма по-хубаво нещо от това, двама души да се примирят. Какво по-хубаво от това, да се обичат двама души! Като видиш двама души, да се обичат, те трябва да се обичат така, че да имат Любов и уважение един към друг, тъй както всеки към себе си.

И тъй, ти трябва да имаш абсолютна вяра, да нямаш никаква лоша мисъл, за да могат във всяко време да ти помагат. Какво по-хубаво от това, да имаш доверието на един приятел, на когото всякога да можеш да разчиташ. Ние трябва така да вярваме на Бога, че при всички условия, които могат да се родят в света, да имаме туй доверие, че всичко ще се оправи. И като си грешен, да знаеш, че всичко ще се оправи; и като си болен, и като си здрав, ще се оправи. При всички условия, ще се оправи. Това е, което ние сега очакваме. Като дойде новият живот, в който ще влезе Божията Любов, в този нов живот, аз считам, че погрешките ще се изправят и Любовта ще се изяви. Новият живот подразбира приключване със сметките на стария живот. А стария живот, всички знаете, какво представя. Знаете какво нещо представя. Той има добра страна, има и лоша страна. А за новия живот и Писанието казва: „Нито ухо е чуло, нито око е видяло, онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. Или за онези, които се учат. И които Му служат. Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за душите, които се учат и за душите, които Му служат“!

Та желая ви сега, да влезете в това великото благо, което Бог е приготвил за вас. Сега ще ви кажа, че всички вие сте добри, но само не сте проявили своята доброта. Всички вие сте богати, но не сте проявили своето богатство; всички вие сте учени, но не сте проявили своето учение. Не сте имали условие за това. Днес и Бог няма условия. За какво? Няма условия, да прояви своята Любов. Във величието на своята Любов, ние не му даваме условие, да я прояви. Кой е причина? Казвате: Бог всичко може да направи. със сила Бог не може да направи нещата. Така аз разбирам. Ние сами трябва да дадем място на Бога, да се прояви у нас. Това е великото благо! И Бог не може да се прояви. Защо? Защото ние сме на пътя Му като една голяма спънка. И тази спънка трябва да се премахне. И вие не сте се проявили, защото има друга една спънка. Аз виждам това, но никой не може да помогне. И тогава Бог трябва да дойде, да влезе в Христа, и да примири света, като не вменява греховете им, и всичко прощава. И след това казва: Идете и живейте! Това е прощаване. Бог трябва да ни прости. Ако не ни прости, ще кажем, както индусите казват: Кармата ни остава. А пък с натоварването на дълговете върху гърба ти, ти ще потънеш. Затова ти трябва да се освободиш от дълговете си, да олекнеш, и да излезеш на повърхността на водата. Та сега като ви говоря тази сутрин, ще имате предвид тия неща. Сега вие искате да дойде Господ у вас. Той може да дойде, но няма да Му разправяте за своите несрети, че вашия брат е лош, че еди кой си не ви е оценил, и т. н. Не, по някой път аз мълча, и като мълча, вие казвате, че взимам страна на едного, или на другиго. Не, ако аз взема страната на едного, работата няма да се оправи. И ако взема страната на другия работата пак няма да се оправи. На всички трябва да се даде онова необходимото, от което те се нуждаят. Гладният трябва да се задоволи. Как ще се задоволи? Всеки трябва да се задоволи по един Божествен начин. Като се задоволи човек, ражда се една благодарност у него. Една щедрост. Той се изменил. Като се задоволи човек, той е доволен, и е готов да се жертвува. Ако не се задоволи, у него се ражда едно горчиво чувство. Сега всички трябва да бъдете задоволени правилно, но това не е един механически процес. Като дойде Господ у вас, вие ще се примирите със себе си, защото казва Христос: „Аз няма да моля Господа да ви обича, защото Отец и без това ви обича". Но да оставим сега този въпрос настрана. Господ е без това ви обича, но като ви обича, не тургайте препятствие на Неговата Любов, за да може тя да се прояви.

Сега, аз виждам две неща: УЧЕТЕ И СЛУЖЕТЕ НА БОГА! Тогава ще дойде примирението, тогава ще дойде Любовта, която носи новия живот. Новият живот носи пък възкресението в света.

В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/ 6. 30 ч. с.

На поляната гимнастическите упражнения.

НАГОРЕ




placeholder