НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, сега, може, бог, казва, земя, кръг, свят, тогаз, състояние, всички, казвам, хубаво, време, казваш, път, мелодията ,

Общ Окултен клас , София, 13 Януари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

(Учителят показва картините, които са на катедрата).

Изкуството е нещо, което се придобива. Човек трябва да работи дълго време за да придобие едно изкуство. Тук има гениални работи. Някои линий гениални – в проекция. Гениалните работи ги прави природата, а пък човек само ги рисува.

Вие се обезсърчавате по причина на въртението на Земята. От това произтича обезсърчението. Обезверявате си, понеже Земята едновременно се върти около Слънцето и около себе си. Понеже не разбирате нито единия закон, нито другия. Защо Земята се върти? То е доста дълбок философски въпрос. Защо се върти около Слънцето и около своята ос? Ще оставим тия работи. Ще се спра на друго. Искам да бъда кратък.





Фиг. 1

Вие сте учили в училището. Има 4 вида криви линии, от които два вида са затворени, а пък двата са отворени. Тия 4 вида криви линии съответствуват на онзи път, по който човек върви. Имате кръг. Той е затворена крива линия. Имате елипса. И тя е затворена крива линия. Имате парабола и хипербола. Те са отворени криви линии. Хиперболата – това представлява Божествения свят; параболата представлява ангелския свят; елипсата представлява човешкия свят; а пък кръгът животинския свят (Фиг. 1).

Някой път вие разнасяте новини. Хубаво е да бъде човек кореспондент, но разнесените работи трябва да бъдат верни.

Кръгът – това е една проекция. От кръга се образува сферата. А пък какво се образува от елипсата? И от параболата и от хиперболата какво се образува? Хиперболата – това е обърнат кръг. На този кръг двете страни са обърнати. Значи преувеличение. Да ти кажат, че тия два кръга могат да се съединят, непостижимо е това за ума. Как неща, които са противоположни да се обърнат и да се съединят? А пък параболата можем да си я представим другояче: Единият по стеснен кръг да има допирна точка. Това показва, че едната страна е по-далеч, а пък другата по-близо. Но все пак не е завършен. Параболата не е кръг от нашето измерение. Тя е кръг от четвърто измерение, което в сегашната геометрия се нарича от четвърта степен. Елипсата е от трета степен, а пък параболата – от четвърта степен. Вие сте изучавали дескриптивна геометрия. Не е лошо да учите геометрия, и стари и млади. Защото вие сега за сега проучвате само правата линия, нейните функции. Езикът ви е едно шило. Всички сте обущари. Вие учите обущарство. Някои майсторски шият обуща, а други само ями шият, дупчат, дупчат. Някои хубаво шият обуща, а пък някой са прогресирали и правят костюми, дрехи. Все езикът шие дрехите. И онези, на които са ушити дрехите критикуват тези, които са шили, не са доволни. Казвам: Шийте добре, за да няма критика. Но и критиката не е лошо нещо, понеже тя поправя шивача. Едно време шиеха с ръка, а пък сега с машина. Сегашното шиене е по-хубаво, отмерено, но то не е толкоз магнетично, защото е с машина. Едно време беше с игла, и човешката ръка като шие все таки придава нещо друго.

Та казвам: За да смените едно състояние с друго, вие трябва да разбирате онзи основен закон. Притеснявате се. Вие имате един кръг, имате едно животинско състояние. Един кръг, в който се въртите постоянно, обикаляте от една или друга страна; този кръг не се разширява. Дотегнало ви е в този кръг еднообразието – все с този радиус, понеже всички точки са еднакво отдалечени от центъра. И стане животът ви несносен. Тогава трябва да изучавате закона на елипсата. Елипсата има само две допирни точки с кръга, а пък другите точки са далеч от него. Значи като напуснете животинското състояние, вие ще имате с това състояние само две допирни точки. Вие не може да се освободите от животинското състояние. Вие мислите, че животинското състояние означава грубост, вие криво мислите. Не, не разсъждавайте така. То е първичният живот. В онова животно няма мисъл да разбира причините и последствията.

Уж учени сте вие, знаете много работи, но ако ви дадат една тема да развиете: „Каква е разликата между личност, честност и справедливост?“ Какво бихте писали? Аз ще ви дам една дефиниция. Може да отворите речника, има други дефиниции. Може да ги сравните. Можете да отворите който и да е речник, и ще видите какво означават тези понятия. Честността защищава личността на човека, неговата чест. Да бъдеш честен, значи да защитаваш своята чест, окръжаващите хора да имат добро мнение за тебе. А пък да бъдеш справедлив, значи да защитаваш името на Бога, честта на Бога да защитаваш. Справедливостта не се отнася до тебе; тя се отнася до Бога. То е един велик закон. Ако ти не си справедлив, опорочаваш името Божие. Значи справедлив си не за себе си. Това представлява един широк принцип. А пък честен си заради себе си. Ти казваш: „Аз съм честен човек“. Живееш за себе си. Казваш: „Справедлив съм“. Живееш за Бога, ти искаш в себе си да въздигнеш името Божие. Честността е първата стъпка, едно предисловие на справедливостта. Честността, това е запада на човека. Да бъдеш честен това е залеза на твоето слънце. А пък да бъдеш справедлив, това е елипса. Ти само при елипсата може да бъде справедлив. А при кръга ще бъдеш честен. Това е един закон. Като се изучава устройството на човешкия мозък, ще видим, че мозъкът се удължава към южния и северния полюс. Но тази енергия, която се набира на двата полюса се изявява на екватора, защото двете страни на екватора са по-изпъкнали. Учените хора обясняват, че това става от въртежа на земята. Но всяко едно движение е един разумен акт. Ти не можеш да бъдеш разумен в своето движение, не може да се движиш правилно, ако в тебе разумността не действува, ако не си разумен. Даже по движението може да познаеш, дали един човек е учен, философ, търговец, адвокат, поет, музикант, свещеник и пр. Може да познаеш и какво мисли. Даже и състоянието на другия може да познаеш. Ако някой има събудени груби чувства, това се издава в движенията на пръв поглед. Ще кажете, че това е сложна работа. Че животът е сложно нещо! Има да учиш. Тепърва ще започнете да учите. Още колко други сложни работи има. Ти казваш: „Не искам да се уча“. Ще играете на хорото и пак ще учите. Ако мислиш, че няма да учиш, много се лъжеш. Като мечка ще ви разиграват и пак ще учите. Тогаз ще учиш науката на другите, а не онази наука, която тебе ти е потребна. Казвам: Учете се доброволно, а не да ви карат да играете като мечка. Вие казвате: „Свобода“. Вие не знаете що е свобода. Свободен е разумният човек. Питам: Де е областта на разумността? Разумността се осмисля чрез закона на Любовта. А пък Любовта се изявява чрез закона на Мъдростта. Мъдростта се изявява чрез закона на Истината. А пък Истината се осъществява в живота. То е един кръг. Ти трябва да бъдеш разумен, за да може да влезеш в Любовта и да се ползуваш от онези блага, които тя носи. Никой не може да използува Любовта, да се ползува от нея, ако той не е разумен, или ако няма отмереност. Един не може да стане музикант, ако той няма нещо да обича, да има нещо, което да го подтиква към музиката.

Да вземем едно сравнение. Вземете разликата между източната и западната музика. Източната музика е кръгообразна, а пък западната музика е елипсовидна. Източната музика е мелодична, а пък западната е хармонична. Каква е разликата между мелодия и хармония? Мелодията се занимава с един малък кръг. Кога се занимава човек с мелодия? Когато те ударят, ти казваш: „Олеле мале, кракът ме боли; олеле мале, какво да правя?“ (Учителят пее тези думи и се върти) Това е мелодия. А пък сега какво е хармония? (Учителят пее следните думи и върви напред „Оздравях вече аз, напред вървя!“) – Значи има разширение. Това е удължаване вече. Следователно, малкият кръг на мелодията е един затворен кръг. А хармонията е отворен кръг. Има отворено пространство, има разширение. Една мелодия в хармонията ти ще я развиеш. Мелодията става едно украшение на хармонията. В съвременната музика ние сме дошли до хармонията и ритъма. Но в хармонията трябва разумност, трябва Любов, трябва светлина, трябва свобода и простор, в който музиката да се проявява. Мелодията се дължи на симпатичната нервна система. Мелодия има и у животните. И животните са правили опита да пеят. Но едвам у човека започва хармонията. Славеят пее, той има мелодия, но колко завъртвания има той на гласа си? Той си пее за ограничителните условия на живота, в един малък кръг. Има известни извивки, украшения. Всички славеи пеят една и съща песен. Те имат някои нюанси, но много малко могат да се различават тези нюанси. Наблюдавано ли е, колко са парчетата, които славеите пеят? (Изброени са до 48 различни мелодии.) А пък колко мелодии има човек? В хармонията колко вида има? Та казвам: При живеенето в едно мелодично състояние се засяга сърцето ти. А пък в една хармония се засяга ума. Следователно, сегашната музика се дължи на човешкия ум. Музиката трябва да ползува не вашите чувства, но вашия ум. Ако ползува вашият ум, ще ползува и вашите чувства. Ония, които искат да чувствуват музиката, те грешат. Не, ти най-първо ще разбереш музиката в нейната същина и тя да ти помага. Защото музиката е един подтик за живота. Човек не може да се облагороди, ако не пее и не свири. Иначе човек ще остане един грубиян, или ще остане един неодялан камък. Не казвам само да пееш, но ти трябва да се интересуваш. Ти трябва да се интересуваш, защото това е един подтик, това е един Божествен импулс. Музиката както е сега, тя е изкуство, но трябва да се разбере музиката и в самия живот. Ако се развие вашият слух, ще видите, че във всичките клетки като работят, има едно пеене. Най-хубавото пеене е вътре в човешкия мозък. Там хармонията е горе. А пък, ако искате мелодия, ще намерите парчета в симпатичната нервна система. Когато мелодията и хармонията са съединени като се съединят мелодията на симпатичната нервна система и хармонията в мозъка и образуват едно цяло, то е едно здравословно състояние.

Хармонично и мелодично ще пеете. В хармонията има разширение. А пък в мелодията има една подробност, специалност, специалист; изучавате някои малки функции.

Та всеки един от вас трябва да има малко понятие за музиката. Например, малко музиканти има, които знаят как се минава от едно мелодично състояние в хармонично, понеже в мелодията има по-големи разногласия, по-големи мъчнотии. Мелодията се движи в една по-гъста среда. Там човек чувствува болките. Щом запееш мелодия, казваш, че чувствуваш тук, под слънчевия възел влияние. А пък щом ти пеят хармония, ти веднага ще имаш една мисъл, един подтик, енергия за работа. Ако искаш работа, хармония ти трябва, ако искаш съзерцание, да седиш както някои светии са седяли и са съзерцавали, трябва ти мелодия. Светиите са седяли 20–30 години и са разрешавали един въпрос. Какъв въпрос е разрешавал светията? – За чистотата и святостта. Да бъде чист и свят. – 20 години той изучавал закона на мелодията. И той на стари години излиза – 80-годишен – за да учи в живота хармонията. Тогаз той предава мелодия, а пък те го учат на хармония. Грешните хора са по-силни от него. Той е бил страхлив, че избягал в гората. А пък те са седяли на бойното поле на фронта и са се сражавали. А пък той сега отива в тила да им помага. Той си почива 20 години на планина, като един момък, който е бил влюбен в една мома и ходи по стъпките ѝ. И най-сетне момата казва на момъка: „Слушай, стига толкоз, върви сега да помагаш на другите хора!“ – „Аз обичам да те гледам!“ – „Гледай ме колкото искаш, но не само с мене да се занимаваш!“ И момъкът трябва да постъпи така при подобен случай.

Вие имате, една идея, в която сте се влюбили. Вие казвате: „Аз искам да влеза в духовния свят“. Вие не може да влезете, ако не разбирате законите на духовния свят.

Вие трябва да преведете думите на Писанието. Там някои думи са хармонични, а някои мелодични. Не искам да остане сега в ума ви идеята: сега на стари години да бъдете млади! Има някои неща, които на стари години не могат да станат, но има неща, които и на млади години не могат да станат. Колкото едното е невъзможно, толкоз и другото. На младия трябва да му помага майка му, за да направи нещо. И на стария трябва дълго време да му помага младия, за да направи нещо. На млади години старият ще помага на младия, а пък на стари години младият ще помага на стария, и последният ще учи. Какво учи старият човек от младия? Той учи мелодия. А пък какво учи младият при стария? Той учи хармония. Младият като се приближава при стария, трябва да учи хармония. На младия му трябва хармония. А пък на стария му трябва мелодия. Сега, кои са причините? Като млад вие може да придобиете онзи материал, с който трябва да работите. На вас ви трябва материал, с който да работите в света. Каквато и да е идея, за да я турите в проекция, трябва ви материал, едно разположение. Скръбта и радостта са мелодии. Те са нюанси на мелодията. Вие се плашите от скръбта. Скръбта и радостта са противоположни полюси в мелодията. Скръбта и радостта са два полюса. То е една елипса. С мелодията вие се приготовлявате да влезете в живота. като влезете в ума си, вие ще влезете в елипсата, ще се изправите перпендикулярно и ще почнете да функционирате в параболата, или ще дойдете под влиянието на онази мисъл на напредналите същества, които наричаме ангели, съвършени същества или светии, които са завършили своето развитие. Вие трябва да дойдете под някое влияние, да не мислите, че като мислите нещо, вие ще може да направите нещо. Българската поговорка казва: „С един камък къща не става“. Вашето състояние се дължи на чуждо състояние. Аз правя опити. Опитвам едно свое състояние, дали е реално или не. Изваждам едно правило. Едно свойство има снегът, че се топи. Едно свойство има водата, че замръзва. Казвам: „Водата при известни условия замръзва“. Водата казва: „Гледай да не ме изстудиш, че аз ще стана толкоз твърда, че и главата ти мога да пукна“. Снегът казва: „Има нещо добро в мене. Ако туриш малко повече топлина в мен, аз ставам много мек“. Следователно, на онова състояние на снега, тури топлина. На студено тури топлина. А пък онова, което е топло, трябва да го измениш по друг начин. Какво ще му туриш? Тури му повече студена светлина. Умът, той функционира със студена светлина. Умът, е почти без топлина. Но това е в умствения свят. Ако слезеш в сърцето, законът е друг. Трябва да разбираш противоречията. Ще кажеш: „Господ така направи света“. Вие ще изучавате света такъв, какъвто Господ го е направил. Защо Господ направил земята да се върти около себе си и около слънцето? То е Негова работа, но вие ще учите. Вие ще учите, че земята се върти и ти ще бъдеш в хармония с нейното движение, когато тя се завърти около слънцето. Иначе ще имаш други стълкновения.

Какво трябва да знаеш сега? Ти казваш: „Аз искам да обичам хората!“ Как ще обичаш? За да обичаш, ти трябва да си учил хармония, за да има какво да дадеш. Ако аз не разбирам нищо от хармония и мелодия, какво ще ви дам, какво ще ме слушате? Или ако не бях учил тия работи, които вие не знаете? Вие казвате: „Ти си учен човек!“ Аз да ви кажа: Едно време, когато аз исках да се кача на земята, исках да изуча защо тя се върти около оста си и около слънцето. Казах тогаз: „Иначе не се качвам“. Исках да зная защо тя се върти, да видя дали ще мога да се наглася спрямо нея. Исках да зная къде отива тя в своето движение. Като разбрах нейното движение, сприятелихме се със Земята. Иначе можех да се намеря в противоречие с нейното движение. Снизходителен съм към земята. Тя казва: „Понеже Слънцето не може да ме огрее отвсякъде, аз се въртя, за да огрее Слънцето всички малки, дребни същества, да им дам възможност да ги види моят възлюблен, да се проявят, да поживеят и като се уморят, пак ще се въртя, за да си починат“. Аз виждам, че тя много умно постъпва. Дава им, после ги туря на легло, събужда ги. Значи много целесъобразно постъпва.

Казвам: Във вашия живот, има едно противоречие. Вие ще дойдете да се нагодите с него, с онази Божествена мисъл. Към волята на Бога трябва да се нагодите. Бог е създал нещата. Вие трябва да знаете какъв е законът на вашето създаване. Вие чувствувате. Хубаво, но чрез сърцето си вие ще се домогнете най-първо до Любовта. А пък чрез ума си ще се домогнете до Мъдростта. Със сърцето си ще намерите майка си, а пък чрез ума си ще намерите баща си. А пък двамата като се съберат заедно, ще видите какви са отношенията, които съществуват между бащата и майката. Или: Като съедините вашия ум и вашето сърце, ще видите какви са отношенията между ума и сърцето. Умът е едно дете. То е мъжко дете. Син е той. А пък сърцето е дъщеря. Тогаз ще намерите баща си – Духът и майка си – Душата. И следователно, онези ще останат в средата. Те ги обземат. Та казвам: Вие ще бъдете добър за да можете да намерите баща си. Вие, които сте жени, трябва да бъдета добри, за да намерите баща си. Защото бащата иска добродетели. А пък вие, които сте мъже, които мислят, вие трябва да развиете вашия ум, за да намерите кого? Майка си! Те се прекръстосват. Мъжът търси майка си, а пък жената търси баща си. Жените търсят своите бащи. И тъй: Между хората на земята, ония, които вървят по пътя на Любовта развиват сърцето, а пък ония, които вървят по пътя на Мъдростта, развиват ума. Мъжът и жената се сприятеляват за нещо друго: Между едните, които имат придобито в науката на Любовта и ония, които имат придобито в своята наука, става обмяна на придобитото в тях.

Сега вие искате да знаете защо Господ ви е направил, защо ви е дал форма. Сега каквато и дума да употребите в отговор, опорочават се думите. Питате: „Защо съм станал жена?“ Защото не можете да станете мъж! Някой пита: „Защо аз станах мъж?“ Защото не можеш да станеш жена! Не при дадени условия. Обаче, постепенно мъжът може да се превърне в една жена и жената постепенно може да се превърне в един мъж. Какво ще разберете под израза, че тя ще се превърне в мъж? Като се превърне тя в мъж, ще му израстнат мустаци, ако е човек. Но у животните и жените имат мустаци: котката и котаракът. На котката антените са по-дълги. С мустаците, които котката има, тя възприема ония чувствувания на котарака, какво мисли той за нея: чрез антените от едната и другата страна. И котаракът като дойде, и той приема мислите чрез антените. Думата „котарак“ не е хубава. „Кот-арак“. „Кот“ – значи да хванеш котка, котарак. Какво име бихте турили, ако от вас би искал Господ едно име? Какво име бихте турили на кучето, котката, кравата? На буквата „к“ върви!

Ние на български казваме: „ЧОВЕК“. Друг е смисълът на думата „човек“. Други трептения има като произнесеш думата „човек“. Като кажеш веднага чувствуваш едно животно, на което месечината има голямо влияние. А пък като дойдеш до кучето вече там какво влияние има. Върху кучетата има влияние Меркурий. Кучето е меркурианец. Той се съобразява с всичките. Върти си опашката. А пък котката е студена като месечината. Тя като си намери къща, не я напуска вече. Месечината може ли да напусне земята? Като ѝ кажеш да отиде при коя да е друга планета, тя ще каже: „Мен не ми трябва! Аз съм си намерила една къщичка! Мен ми е добре тук!“ Котката все около човека се върти, а пък кучето може да има много господари. То е меркурианец! Но вие сега не можете да намерите какво има от това, че луната е упражнявала влияние върху котката. На нас месечината ни праща една светлина, която е без топлина. Отлична е светлината на месечината. Тя пречиства. В месечината е хубаво това, че тя изтегля лошите неща от човека. Ако човек знае законите на месечината, тя ще пречиства човека и ще му помогне в живота. Ако ти искаш да научиш чистотата, дръж 1–2 котки в къщи. Всяка къща трябва да има 2–3 котки, за да се научи човек как да се чисти. Котката си прави тоалета, ближе се, ближе се. Отличен характер има. А пък като дойдете до кучето, което е меркурианец и то има отличен характер: отличен пазач е. То пази човека, пази стадото му от вълци. У всяко животно има по една отлична черта. После, кучето е привързано. И като види стария си господар, мърда си опашката. И на новия си господар мърда. На всички мърда опашката си. Една хубава черта е това. Има едно малко изключение, има някои кучета, които си изменят характера – не си мърдат опашките. Добиват един тип на аристократизъм, и като дойдеш, то погледне и казва: „Какво търсиш тук?“ И прилича на стражар. То казва: „Тук няма да влизате!“ Да оставим сега това. Това е затворен кръг. Защо са животните? Ако разбирате кръга, оттам започвате вие, от животинския живот. И всичко онова, което животните са преминали, вие трябва да имате тяхната опитност. Трябва да имате опитността на котката, кучето, кравата, вола, паяка. Всичко това ще ви служи. Да имате тая опитност, за да можете да влезете в човешката мисъл.

Например, вие седите и намирате, че мухите ви безпокоят. Една муха ще принесе на хората повече полза, отколкото вреда. Тия мухи като влезат във вашата стая, въртят се, въртят се, а пък в стаята има доста вредни микроби. Мухата ги събира и ги нагълтва всичките. Случва се някой път, че те ухапе, направи ти инжекция. То е от невнимание. И внесе тия микроби във вас. Не е много учена. Но тая муха изяжда микробите. В мухата намерете един хубав пример, че тя без да знае, ви помага. Следователно, от нея се научете, че тия микроби, от които се опасявате, тя ги нагълтва и нищо не ѝ става. Нейният стомах ги смила. Следователно, и вашият стомах един ден може да издържа на микробите. – Как? – Аз ще ви кажа! Ще имате една отлична, чиста кръв. Микробите не са опасни. Микробите са опасни в своето размножение и ако имате какво да ядат и пият във вас. Ако имате чиста кръв, нито холера, нито чума, нито какъв да е друг бацил могат да ви повредят. Вие ще ми говорите за охтиката. Но нека да имате чиста кръв и охтиката няма какво да яде във вас. Тогаз охтиката умира. Но вие имате достатъчно нечиста кръв и охтичавите бацили вземат периметър, настанят се и мъчно можете да ги изкарате. Те нападат дробовете. Друго е при чистата кръв. Тогаз ще приложите закона на хармонията. Може да се направи един опит. Един охтичав нека да пее „хармония“ една година, две, три и ще изблъска всички микроби! Разширение да има! Охтичавите хора са много свити и лъжливи в себе си. Той вярва, че ще умре и като го питаш, казва: „Много съм здрав!“ А пък той се лъже. Ако си каже на себе си той: „Хванала ме е охтиката и трябва да се боря“. Тогаз той може да оздравее по-лесно. А пък той не признава това.

Не крийте за себе си вашите погрешки. Изповядвайте ги, за да можете да се справите с тях. Всяка една погрешка, която държите в своето съзнание, ще я поправите. Всяка една погрешка, която е открита пред вашето съзнание, пред вашия ум, сърце, душа и дух ще можете да се справите с нея и тогаз ще се избавиш от едно зло. Ако я скрийте, ще си създадете едно зло. Не крийте погрешките, но ги изправяйте! Ще намерите един път, за да ги поправите. Бог ще ги поправи. Тая погрешка не е нещо лошо. Направил си една погрешка. Няма нищо лошо. Сега да оставим това.

Знанието във вас не трябва да бъде като един гардероб, да имате стотина костюма и всеки един ден да мислите, кои костюми да обличате. Не е необходимо това. 12 часа има един ден. 12 костюма на ден са достатъчни. В един час по един костюм. Сутрин при изгрев слънце малко по-дебеличък. Колкото повече се увеличава топлината, по-тънък костюм. Към обед най-тънкия костюм. И като започне да залязва Слънцето, пак изстива времето и пак ще облечете сутрешните костюми. Това е една възможност. Зимно време да носим по-дебели дрехи, за да спестим топлината, а пък тая топлина е необходима за да можем да работим. Ако няма достатъчно топлина мускулите и мисълта не ще могат да действуват. При сегашните условия известно количество топлина е необходима. Лятно време е потребна известна хладина, а пък зимно време известна топлина.

Трябва да се пази равновесието, което съществува в човека. Не изменявайте вашите състояния. Едно стеснително състояние става причина да изгубите топлината си. а пък при едно разширително състояние, когато си давате простор, топлината ви ще се повърне. И всичките нещастия, които стават у хората, стават от свиването, от незнанието, как човек да пее. Свива се симпатичната нервна система, и капилярите, и кръвообращението става неправилно. Тъй че ще се спрете при едно лошо състояние и ще пеете „хармония“.

Например, вие често пеете „Махар Бену“ . Как трябва да се пее Махар? При пението на „Махар“ ти най-първо ще започнеш силно и полека ще слизаш. „Бену“ – то е закон на посаждането. Слезъл си най-ниско и сега ще започнеш една крива линия, ще почнеш от слабо към силно. Имате едно слизане надолу и едно качване нагоре. А пък при „Аба“ имате разширението на музиката. (Учителят прави с ръце движение надолу – „Махар“, после движение нагоре „Бену“; и движение настрани „Аба“!) Това е първият пасаж. Като пееш „Махар“ ти отгоре слизаш, от Божествения свят. Слизаш до дъното на живота. „Бену“ – почваш еволюция, да се повдигаш. И като се повдигаш, ще благодариш. Широчина – „Аба“! Слизане, качване и разширение! Това го изисква хармонията. Като пееш непременно трябва да спазваш този закон на кривата линия: слизане, качване и разширение.

В мелодията вие имате един кръг: въртиш се, въртиш се в един замотан кръг. Ще образувате тогаз една елипса. Двете точки на този кръг ще ги разшириш. Имаш трима души приятели, с които не можеш да живееш. Ще намериш още трима души за тях – шест души. Ти ще станеш център. Ще станеш 7. И работата ще тръгне напред. И като избирате приятели, не ги избирайте еднообразни. Един приятел изберете, чийто ум е развит, у втория приятел сърцето да бъде развито, а пък у третия ваш приятел разумността да бъде развита. Намерете един приятел, който е тръгнал по пътя на Любовта, намерете един приятел, който е тръгнал по пътя на Мъдростта, един приятел, който е тръгнал по пътя на Истината. Съберете ги всичките и веднага вашата работа ще тръгне.

Какво разбирате под приятелство? Ако аз съм приятел някому, приятелството трябва да му допринесе нещо. Ако вие сте приятел някому, трябва да допринесете нещо. Тогаз законът е такъв: Ти ще се приближиш до Бога, за да Му дадеш възможност да ти помогне. Има някои работи, които ти не можеш да свършиш. Отвори сърцето си и имай вяра в Бога! Има някои работи, които само Бог може да свърши. Само Бог е в състояние да свърши тая работа. Ти се болен, умираш. Лекарите казват: „Свършено е!“ Всички домашни плачат. Единственият, който може да ти помогне, е Бог. Ако ти отвориш сърцето си на Него и Го призовеш, Той ще се отзове. Казано е: „Призовете ме в ден скърбен, и аз ще ви помогна“. А ти казваш: „Я ми помогне, я – не!“ На какво основание ще кажеш, че Господ няма да ти помага? Не сте приятел на Бога и Бог не ти е приятел. Тогаз няма да ти помогне. Законът е верен. За Аврама какво се казва – че бил приятел на Бога! Имаше една хубава черта – послушание на Бога. Всичкото си богатство, каквото искаше Бог, никога на Бог не правеше думата на две. Вие седите и върху това, каквото иска Бог от вас вие си давате мнението. И казвате: „Това не мога да направя“. Вие правите само това, което вие искате. Вие искате да бъдете обичани от Бога. За да бъде човек обичан от Бога, той трябва да направи всичко, което иска Бог от него да направи. Ти направи опит да го направиш! Дали ще го направиш, то е друг въпрос. Но не се отказвай! Не казвай: „Аз не мога“. Аз сега говоря за една Божествена идея, която прониква във вас. Има идеи, които имат надпис отвън! Аз говоря за златото, не за позлатеното. Всяка една идея ще видите дали е златна или позлатена. Ако е златна, тя е от Бога. Ако е позлатена, тя е от хората. Позлатените идеи оставете настрани, а пък онова, което е от злато, го турете в действие. Вие казвате: „Не ми е дошло времето!“ Все се готвите да идете някъде, все очаквате да ви дойде някоя дарба и все остарявате. И казвате: „Нищо не можахме да направим!“ Вие криво разсъждавате. Пред вас седят още 4 свята! Вие сте във физическото поле. Пред вас са още астралното, умственото и причинното поле. Вие отивате нагоре. Още три свята имате над нас, без физическия. Вие казвате: „На кого ще оставя жена си, децата си!“ Няма какво да се грижите нито за жена си, нито за децата си. Господ се е погрижил. Бог им дава слънце, земята ще ги носи. Въздухът, храната, водата Бог ги дава. Ти не даваш на жена си въздух. Ти казваш: „Какво ще прави жена ми?“ Ами ти какво ще правиш като умреш.

Ние имаме съвсем смешна философия! Ни най-малко не се безпокой за жена си и за децата си! Някой път се безпокоиш за себе си и казваш: „Какво ще стане с мене?“ И затова не се безпокой! Ти казваш: „Аз умирам!“ Не, кажи: „Аз отивам в духовния свят. Този свят го изучих. И като изуча астралния свят, ще се кача в умствения свят, в причинния свят. И тогаз ще се върна на земята за работа!“ Ти казваш: „С такива глупости не искам да се занимавам!“ По-добре с глупости, отколкото без глупости! По-добре е влюбената глупост на младия, отколкото мъдростта на стария! Влюбеният млад има повече знания, отколкото мъдрия стар, който седи със своите предустановени възгледи за себе , какво величие е бил преди време! Оставете едно време какво сте били. Ти казваш: „Едно време бях млад“. Като бяхте млади, защо напуснахте вашата младост? Казваш: „Напущам баща си!“ Защо? Защо напуснахте Бога като излязохте? Защо ни прати Бог на земята? Знаете ли защо? Няма какво да ви казвам сега защо. Пратил ни е за нещо. Та мнозина от вас сте забравили същественото. Един американски професор отива на пощата. Имал едно болезнено нервно състояние и си е забравил името. Той се казвал Джон. Казал му чиновникът: „Господине, моля кажете си името!“ – „Извинете, малко работа имам!“ Тръгва по пътя и мисли. Среща го един приятел и му казва: „Добър ден, мистер Джон, как сте?“ – Благодаря, казва той и се връща в пощата и си взема писмото. И вие сте забравили вашето име. Забравили сте какво трябва да правите. Седите някой път и мислите какво да правите. Та първото нещо: Отнесете се до вашия ум. Ще знаете, че сте дошли да учите. Светлината, която иде във вашия ум, тя иде от невидимия свят. И топлината, която иде в сипматичната ви нервна система, иде от невидимия свят. Щом дойде Божествената светлина, вие ще почнете да мислите. И щом дойде Божествената топлина, вие ще почнете да чувствувате. И щом дойде Божествената топлина и светлина, вие ще почнете правата мисъл. Тая е връзката, която трябва да направите. Ти казваш: „Аз ще почна да работя!“ Но седиш и мислиш: тук има мъчнотии, там има мъчнотии и напуснеш. Тая връзка я късате понякой път. Решиш да пееш, но си казваш: „Мъчна е тая работа“. Решиш да рисуваш, но казваш: „И тая работа е мъчна“. И най-после дойдеш до най-лесния занаят: да шиеш. Че то е стар занаят. Едно време цяла година е седял ученикът да се учи с игла да боде. Господарят после ще го учи да пришие две парчета на едно място. Сегашните чираци в една година искат да изучат цялото изкуство. Понеже знаете да шиете хубаво, употребявайте шивачеството като едно изкуство. Като знаете да шиете, ще си оправите работите. Като срещнеш някой брат, кажи му нещо хубаво, уший нещо. Тури и малко мекота. Вие в училището как сте се справили с ония учители, които са били строги? Някои се крият, слагат се зад чиновете, за да не ги видят. А пък онзи, който знае, дига двата пръста. А пък учителите са много умни. Те търсят някой, който не знае. Само го дебнат и му казват: „Я излез!“ И той се намира в чудо, свива се. Във Варненската гимназия имаше един Белчев по математика. Той казваше: „Я излез Стояне, да видим ти какво знаеш по математика!“ Онзи излиза и мълчи. – „Много си прост!“ И го разклаща. „Нищо не знаеш“. Онзи приятел го гледа в очите. „Какво да ти туря сега?“ И пак го бута, разтърсва го, пък беше щедър на бележки. „Какво да ти туря? Една опашка ли? Хайде, една тройка!“ Ще го побутне малко ученика. Не изкарваше тия които много знаят, но тия, които не знаят. Ще даде диктовка на учениците. Бутне някой ученик по главата и му казва как да учи, даде му някои наставления, напътствания. Та не се страхувайте от вашите професори. Те не са толкоз строги. Но обичайте ги вие! Ако го обичате вие учениците, той ще се отвори за вас.

Сега вие имате известна идея за Бога. Вие се плашите. Вие някой път мислите, че сте свободни. Често ние сме жертва на известни мисли, които си внушаваме. Гледаш на пътя едно ножче. Не го бутай. Това ножче е опасно. Или някоя монета. Пак не я бутай. Опасни са. Пътуваш из Европа. Някой ще ти даде цигари. Но като изпушиш цигарата, ще видиш, че нищо не е останало в джоба ти. Или ще ти дадат някой бонбон. Яли са попарата някои. Ще го вземеш бонбона и ще го туриш в джоба си. Ще кажеш: „Извинете! Стомахът ми малко не е добре“, и ще се освободиш от сегашните си неестествени мисли и настроения. Няма да бъдеш един ветропоказател – да се менят чувствата ви. Но всяко чувство, което изтича от тебе, трябва да е минало през твоя ум. Неговата енергия трябва да е минала през ума ти. Трябва да искаш и съгласието му, понеже не си сам, който действуваш в света. Вие сте едно съдружие, които сте дошли заедно – по 10 000, 20 000, 100 000 души сте дошли по целия свят. Свързани сте. Ще се спреш. Ти не си председател. Ще питаш другите членове на сдружението: „Моля ви се, как мислите вие?“ Не бързайте. А пък те ще се допитат по-горе йерархически. А ти веднага направиш погрешката.

Сега коя е основната мисъл, която остана във вас? Ще измените кръга в елипса, елипсата в парабола, и параболата в хипербола. Като дойдете до хиперболата, вие ще повикате Бога на помощ. Има неща, които са крайно противоположни. При параболата ще повикаш някой светия на помощ. Като дойдеш до елипсата, ще повикаш своя ум. А пък като дойдеш до кръга, ще повикаш своето сърце. Или другояче казано: ще повикаш ума си, сърцето си, душата си и духът си. Те са четирите криви линии. Всеки ден трябва да се прави това. Двете външни криви линии са Божествените възможности, а пък двете вътрешни затворени криви линии са живота, който сега изпитвате. Затвореният кръг на животните, много мъчно можем да се справим с него – с тия неследствените черти вътре. Изисква се много голямо знание, за да се справим с тия животински отрицателни черти на цялото животинско царство, които функционират в него. Трябва да има един метод, за да може да се трансформира човек. Това е теорията. Дадох ви някои правила. Вие казвате: „Това аз го зная“. Това, което знаете е много полезно. Но днешният ден изисква нов метод. И утрешният ден изисква нов метод. И сегашният метод, който трябва да употребите, ще изтича от това, което сте имали.

Какво означава тая картина? (Учителят показва една от картините, които като теми бяха сложени на катедрата) От трите зададени картини коя представлява тая? Добродетелта – Този човек раздава, носи кошница. Но колко копчета му турил онзи, който я е рисувал? – 11. Защо не тури 12? И на ръкавите по едно копче – стават 13. Няма да му върви в живота на този човек (в картината). Той казва: „Забатачихме, не вървят работите! Не се продават тия плодове!“ Турил на корема си 11 копчета. Борба. Всичко 13 копчета. Не върви.

Избери най-хубавите ябълки, узрели в градината, тури ги в една хубава, отлична кошница. Това лице подава плодовете с ръка протегната настрана. Не! Ръката при даване не се туря настрани, а напред, по-близо до сърцето! Някой като ти дава нещо, теб ти е приятно. Добродетелта си има своята линия и трябва да я изучим. Тая линия на картината не е лоша, но тя казва: „Не ми върви“. Не му върви, понеже е направена по закона на месечината. Тя е лунен тип. Тя очаква 100%. Турците казват: „Сметката, която си правя, не излиза“. (Учителят показва друг лист)

В този лист първата рисунка представлява добродетелният, втората влюбеният, а пък третият брои милионите: навел си главата и казва „Може да ме оберат!“ Този, който е рисувал тая картина е бил в Египет. Това е египетският маниер на рисуване. Сега е влязъл в европейската култура.

Сега ще наблегна на две съществени неща. Много да се говори е лошо нещо. Много да се говори е лоша работа според мен. Аз считам лошо в този смисъл: Например, някой не е готов да разбере. Натрупване става. Забелязвам, че някой път известни идеи внасят известно разочарование. Казвате: „Де е Господ? Къде да Го намерим? Животът е такъв! Остаряхме, гладни сме!“ Ти си остарял по следната единствена причина: То е внушение, че си остарял! Ти мислиш, че си млад. И то е внушение. Ти мислиш, че си възрастен, че си учен. Ти вечерно време сънуваш, че мушкаш неприятел. Събуждаш се и виждаш, че няма никакъв неприятел. Каква илюзия! Разправяше ми един познат: Вечерно време сънувал, че мушка някого. Мушка го, но никаква кръв не изтича. И той му казва: „Аз съм една сянка. Защо мушкаш? Не бивай толкоз будала!“ Ние в живота мушкаме сенките и страдаме от фикс идеи. Ти си фиксирал идеята, че трябва да те обичат. Че има кой да те обича! Нима не те обича въздухът, хлябът, водата? Обичат те! Какво искаш повече? Другите неща от тебе зависят, от тебе зависи да те обичат хората! Имай един хубав език! Имай един хубав поглед. Някой път ние седим и не искаме да падне честолюбието ни. Че и онзи човек насреща има своето честолюбие! Тогаз като пазим своето честолюбие да бъдем справедливи и да пазим и неговото честолюбие. Двама души вървят по един път. Единият върви и не отстъпва. И другият – също. Бъдете един човек, който отстъпва на другите. Ти си учен, почтен човек. Ако искаш да покажеш, че добре мислиш за някого, отстъпи на други мястото си, не взимай първото място. Чакай благоприятни условия. В клас учителят изкарва учениците си. За да се покажеш един даровит ученик, остани последен. И ти кажат: „Стани да пееш!“ И пееш. Или: „Стани да решиш задачата!“ И я решиш. Тогаз ще се повдигнеш пред очите на всичките ученици. Този излиза, не знае. Онзи излиза, не знае. Ти излизаш и решиш. Ти чакай последен. Не искай ти пръв да излезеш. А пък друг излиза пръв, а пък се връща последен. С други думи, онова, което знаете, да можете да го направите. Малко да знаете, но да знаете да го направите.

Сега да изпеем „Махар Бену“. Сега турете идеята, че „Махар“ е благословението на Бога, което слиза и достига до нас. „Бену“ е благото, което придобиваме и го възнасяме нагоре. И „Аба“ е приношението, което трябва да принесем. Тъй да го изпеем, с израз. Това, което иде отгоре, това което издигаме отдолу и това, което принасяме, всичко това да образува една форма. (Учителят изпява „Махар Бену“ до края) Това е вашето пение. Сега ще го изпея както трябва, с израз. (Учителят пее) Може да се изпее още по-хубаво. За себе си да го изпеете, за да се ползувате. Като изпеете песента, вие ще се ползувате. Аз като пея, гледам това, което пея да го изпея хубаво. Защото считам, че като пея хубаво и го харесам, то и другите ще го харесат. И ако аз не го харесам, то и другите няма да го харесат. Изпейте го веднъж, дваж, три пъти. За себе си пейте. Ще направим музиката като една динамическа сила, един път за постижение. То е едно благо, което Бог ни е дал една възможност, с която трябва да си служим. Ти си обезсърчен. Попей си! Скръб имаш. Пей мелодия! От мелодията трябва да преминеш в радост. От елипсата ще влезеш в хармонията. Сега нямам време. Някой път аз искам да ви покажа разликата, да ви дам преходните степени при свиренето или пението. Как мелодията минава в хармония и хармонията как може да мине в мелодия. Трябва да стане едно трансформиране вътре. Някой път нямате разположение да работите. Някой път имате разположение да работите, но искате изведнъж, нямате търпение. Във всяка една работа човек трябва да има търпение. И няма да имате ония предвзети възгледи. Предвзет възглед е например, когато вие искате да знаете какво мислят хората за вас. Хората мислят за вас това, което те мислят за себе си. Те не могат да мислят повече от това. Всеки един мисли за другите това, което е самият той. Влез при един учен човек, който е благороден, има знания. Той като те види, веднага ще види хубавите работи във вас. Той ще види лошото, но не се спира върху това. Умният човек не се спира върху лошите черти. Той вижда една слабост, но зад тая слабост се показва една дарба. Някой човек много разпилява, но умният човек вижда, че в това има нещо хубаво. Той вижда, че при тая черта му трябва един ум. Той разпилява, той сега раздава дето трябва и дето не трябва. Но една хубава черта има той в основата. А пък щом влезете при един човек, който е невежа, той мисли да не го излъжеш. Аз съм наблюдавал у българите. Един стар българин, който има опитност, с дебели вежди. Той като те гледа казва: „Не мисли, че ти можеш да ме излъжеш. Мен са ме лъгали. Аз имам опитност.“ Аз се поусмихвам. Казвам му: „Как си дядо! Много голяма опитност имаш! Лицето ти внушава нещо хубаво!“ Той пак ме гледа. Иска да знае с думите си дали го мажа нещо. Казвам му: „Имаш няколко синове, много са добри. Много ги харесвам синовете ти. После имаш една дъщеря отлична, както виждам. Жена ти хубаво е сготвила. Стара е, но хубаво се носи, спретната е“. Той ме погледна и после от положението с навъсените вежди взе едно естествено положение. Казвам му: „Аз не искам да те стеснявам. Аз на твоите години още не съм дошъл. Млад съм. И виждам, че мога да науча нещо хубаво от тебе. Я ми разправи как беше ти на млади години. Вашият живот как беше тогаз? Сегашните млади ни най-малко не приличаме на тогавашното време. Вие как живеете. Ние покръшнахме малко. Сега не прилича на тогаз“. Той започна тогаз историята си. То е един повод за разговор. Виждам, че този дядо е умен. Той разправя. Аз го слушам с всичкото си внимание. Той има здрави, солидни мисли. И старата баба ми разправя много хубави работи. Та най-първо между вас в класа липсва едно нещо: Вие не се познавате. Имате едно желание – всеки иска да изпъкне. То е хубаво. Не е лошо нещо, но изпъкването си има своето време. Онова, за което ти си роден, никой не може да ти го отнеме, никой не може да ти отнеме правото. В природата има един закон, помнете това: Никой в света не може да ти отнеме правото. Щом Бог е определил да израстнеш, да направиш нещо, целият свят да е против теб, стига ти да не грешиш, то ще стане. Ти можеш да имаш хиляди неприятели, но всичко това ще се случи, което Бог е определил. Ако пък нещо не ти е определил, то ти и да се мъчиш, няма да ти върви. То е все едно да изринеш сняг един метър зимно време, че да ореш и да сееш. Ти ще прокопсаш и никой няма да те види.

Имай вяра! Питаш: „Дали Господ е вложил в мен нещо?“ Вложил е един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична душа и дал ви е един отличен (дух). Имате отлични неща. Пазете ги. Само така ще бъдете мощни. Какво ще ви залъгвам сега! Ти казваш: „Аз съм прост“. Аз бих желал ти да си прост, но не сте прости. Вие казвате, че сте прости, но като ви кажа, че сте прости, вие се обиждате. Някой път казвам на себе си: „Много си прост, че вярваш на тия хора!“ И после си казвам: Какво да правя да не вярвам? Ако не вярвам, че той е добър, ще трябва да вярвам, че е лош. Кое е по-добро? И едното и другото ще ми причини вреда. Вярвам, че някой е добър. Той идва при мене и се моли да му дам. Вярвам, че някой е лош. Той си изважда кобура и казва: „Всичките пари дай!“ Кой човек да ме срещне? Добрият или лошият? Добрият, разбира се! Излъже ме някой. Казвам: „По-добре, че с малко се освободих!“ Като ме срещне някой, казвам: „Няма да ме лъжеш! Ако ме излъжеш, ще ти дам по-малко. Ако не ме излъжеш, ще ти дам повече!“ Не лъжете Бога, защото много малко ще ви даде. Кажете Му нещата така както са! Не се оправдавайте! Кажете Му: „Това направих! Направих зло! Нямахме лошо намерение, невежество имахме и ще поправим! Каквато е волята Божия. Ще направя работата!“ Искрени трябва да бъдете! Не се оправдавайте. Пред умния човек няма защо да се оправдавате. Нарисувал съм една картина. Написал съм нещо на френски, английски, но не съм го написал както трябва. Казват ми: „Толкоз невежа ли си?“ Ще им кажа: Едвам сега уча английски. „Как така?“ – Нов език е. Вземете ме за езика на природата. Там е друго. Него го знам. Но във френския език си има особеност – носовото произношение, в немския – гърленото. Всеки език си има своите свойства. Някои хора изучават повече езици. Не са даровити всички хора еднакво. Един за една година отгоре може да научи един език.

Казвам: Изучавайте Божествения език. Всеки един език е хубав: френски, английски, немски, италиански. Защо е хубав? Защото всеки език е отворена врата, за да влезеш във връзка с тия хора. Ако искате да станете умни, практични, изучавайте английски. Ако искате да имате маниери, външна обхода, етикет, изучавайте френски. Ако искате малко мекота, изучавайте италиански, за пението. Ако искате да дадете на характера си малко енергичност, изучавайте немски. Немецът като се хване, като някой молец – рови, рови! А пък, ако искате да изучавате новото, изучавайте руския език! Това са възможности. Във всеки един език Божественото се проявява по особен начин. Всички езици са области, в които се проявява Божественото в света. Ще кажете сега: „У русите е комунизмът.“ Вие оставете комунизмът. Той не е опасен. Какво има комунизмът? Той е една вода, която слиза отгоре. Всичко помита. Но като слезе в полето, утихне и пои градините. Фашизмът, комунизмът, всичко това са начини Божественото като дойде, всички тия учения служат на Бога, нищо повече! Философи, поети, мъже, жени всички служат на Бога! Няма никой, който да не служи на Бога! Един комунист казва: „Прилагаме учението на братството“. Много хубаво. Фашизмът казва: „Старото запазваме“. Много хубаво. Някой казва: „Той е безверник“. Няма безверници по света. Има верующи в разни системи. В едно учение ти си безверник, а пък в друго учение ти си верующ. Но всички чувствуваме, всички мислим, всички работим, всички дишаме, всички пием, всички ядем. По какво се различаваме? Няма никакво различие! Та ученикът трябва да има една широка идея в душата си. Господ казва: Не критикувай, което Бог е допуснал в света! Щом нещо е станало Господ го допуща. То е турено временно на сцената. После се двига. Всяка неприятност, която идва във вашия живот тя е временно дошла. Или болест, или неразположение, или загуба! Ако вие по този начин разсъждавате, всичко в света ще се превърне в добро. Някой път сега вие седите и казвате: „Какво ще правим? Никак не живеем добре!“ Много добре живеете, само че приходи нямате. Работите, отлично работите. Като си направите баланса, нямате никакви приходи! Не че не живеете добре, но приходи нямате. Пари нямате. Защо ви са парите? В много хубаво състояние сте. Тук имаше един брат. Той изучаваше труда. Но отиват и му задигат всичките инструменти и той остава без пособия. Казвам: „Как те обраха?“ Казва: „Не знам!“ Всичко му задигат. И той сега трябва да ги намери, да ги купи пак от тях. После, нямайте едно окултно Учение като средство да преживеете. Една религия да ви бъде връзка, да дойдете в съобщение, да имате връзка с невидимия свят, или да имате връзка с добрия свят, със света на Любовта. Той е реалният свят. Много реален е той. И той не може да се опише, докато не го видите! А ако ви заведа там, мога да ви го опиша, но тук как ще ви го опиша?

Има една аксиома. Един от египетските мъдреци казва: „Както е горе, така е и долу“. Това е писано погрешно. Както е горе, така е и долу, но както е долу, не е така горе! От земята не можеш да видиш как е направено небето. По устройство на небето не можеш да познаеш как е устроена земята, но по устройството на земята не можеш да познаеш как е устроено небето. Трябва да видиш и горе, и долу. Като слезе горното, ще живее както е живяло горе. Долното като се качи, ще живее както е живяло на земята. Тогаз пояснявам така: Бог като слезе на земята, ще живее като човек, а пък ти като се качиш на небето, ще живееш като Бога. Но Бог като живее като човек, ще живее с познания – познания има у Него. А пък ти като отидеш горе, ще живееш като Бога, понеже там всичко е съвършено. Всичко, каквото бутнеш, ще ти върви. Всичко е уредено. Всички окръжаващи хора ще живеят в тебе, като че те живеят в тебе! Те ще те накарат да вярваш, че те живеят в тебе, като направиш нещо, те ти се притичват на помощ и ще живеят в тебе. И тогаз ще кажеш: „Аз съм могъл да живея добре!“ А пък на земята Господ като слезе, трябва да живее в нас, понеже Той като има всичко, за Него животът не съставлява мъчнотия. Той знае как да приложи законите. Той разбира законите, знае как всичко да изправи. И като слезе на земята Господ ще изправи всичко! Затова казвам: Оставете Бога да работи на земята във вас. А пък като се качите на небето, вие ще работите в Него, в Бога! А на земята ще оставите Бог да работи във вас, а пък вие ще Му помагате като асистенти. Не да му давате съвет: „Тъй не се прави, инак не се прави!“ Не! Той като дойде ти ще бъдеш асистент

Сега аз мислех да ви свиря (Учителят беше донесъл цигулката), но ви уча на шивачество. Малко не е хубаво изкуство. Колко часа? Два часа. Колко спечелих? Нищо не спечелих, но изгубих си времето. Два часа изгубих. Всеки от вас задигна нещо и го носи. Ще каже някой: „Учителят много говори, но Той пропусна там нещо. Тъй трябва да каже.“ Тогаз приличате на онзи българин, който женел дъщеря си, той бил чорбаджия. Повикал гости. И като излизали, на всички сватбари им давал по една крина жито. Един казал: „Твоята крина беше пълна догоре и издута на могилка отгоре, а пък моята беше изгладена, изравнена отгоре с литъра.“

Божията Любов носи пълния живот!
(три пъти.)

6 ч. 55 м.

Гимнастически упражнения.

Небето ясно. Хладно.

XVI година.
7 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 13 януари 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, сега, може, бог, казва, земя, кръг, свят, тогаз, състояние, всички, казвам, хубаво, време, казваш, път, мелодията ,

Общ Окултен клас , София, 13 Януари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder