НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, аз, сега, хора, може, дойде, има, всички, христос, съм, време, себе, казвам, искам, око, магаре, познавате ,

 Неделни беседи , София, 10 Януари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„В начало бе Словото“

Ще прочета част от 11-а глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божи“

Сега ще бъда кратък, понеже времето е студено. Мнозина казват, че отрицателната страна на живота няма смисъл. И затова те казват: „Аз не искам да бъда виден, не искам да бъда невежа, не искам да бъда болен“ и т.н. При това болните хора са условие да могат лекарите да се прославят. Ако Лазар не беше умрял и Христос нямаше да се прослави. От 2000 години насам още се говори за това, което Христос е направил с Лазара. И Христос познава този факт, затова казва: „Добре, че не бях при Лазара, за да може Бог да се прослави. Това е за славата Божия.“ Това е за слава Божия, за онези, които могат да направят нещо, които могат да превърнат лошите условия в добри. Ако имаш знания, това е едно условие вече. Но човек мъчно може да познае при какви условия живее. Човек винаги крие своите недостатъци, своите погрешки. Той крие недостатъците си съзнателно и изнася своите добри черти. Това е свойство на всички органически същества. И за да се яви някакъв недъг у човека, за това се изискват специални условия, извънредни условия.

Сега ще ви приведа един анекдот, който е станал някъде, дали в България, в Англия, в Америка, или другаде някъде не е важно, все е станал някъде. Един млад момък, който имал черни очи, се оженва за една млада мома със сини очи. Те живеели много добре, без да си знаят недостатъците. Една вечер били на представление и след това се отбили в един локал да пийнат нещо разхладително, някакво питие. Върнали се у дома си доста уморени. Загасват лампата и лягат да спят. Но за учудване, като стават сутринта, той вижда, че окото на неговата възлюбена станало черно. Едното било синьо, а другото станало черно. И тя видяла, че едното око на възлюбения ѝ станало синьо, а другото черно, както си било. Той се почудил на това и запитал възлюбената си да не би да се е ударила някъде. И тя го запитала да не би да се е ударил някъде, че окото му да се е изменило. А то какво станало: всеки от тях имал по едно изкуствено око и на сутринта, в бързането си, всеки гледал да тури по-скоро изкуственото си око, да не го забележи другия, но в бързината си те разменили очите си и по този начин недостатъците им се открили.

И тъй, когато една наша погрешка или един наш недостaтък се пренесе в другите хора, само тогава ние го виждаме. Само когато синьото око отиде на мястото на черното, и черното – на мястото на синьото, само тогава ние виждаме погрешките си. Сега, като видят, че са разменили очите си, хората ще кажат: „Не е трябвало толкова да бързаме.“ Не, не е въпросът там. Важно е, че човек не трябва да има изкуствено око. Аз не се спирам върху факта, че единият по погрешка турил синьото око вместо черно, а другият – черното око вместо синьо. Важно е, че човек не трябва да носи изкуствено око. Човек не трябва да изважда естественото си око – нищо повече.

Следователно [при] сегашните условия, при които хората живеят, всеки носи по едно чуждо око; всеки носи по едно чуждо ухо; всеки носи по една чужда ръка; всеки носи по един чужд крак. Какви са тези хора, които носят по един чужд крак или една чужда ръка? Ще ги наречете ли герои? Можете ли да изпратите тези хора на бойното поле? Или можете ли да ги изпратите да инспектират нещо с чуждото око? Не можете. Такива хора не стават за никаква работа.

Сега желая ви да прегледате краката си, да видите дали са чужди или не. Желая ви да прегледате ръцете си, очите си, ушите си, да видите дали са чужди или не. Това е същественото за човека. А другите работи ще ги оставим настрана. Ако можете да направите това, вие ще станете един виден човек. И тогава, всеки един човек, който може да намери една своя погрешка или един свой недостатък и може да го признае от сърцето си, от душата си, от ума си и от силата си, в него се зараждат възможности, както в морските звезди, на мястото на изкуствения крак да дойде вашият, на мястото на изкуствената ръка да дойде вашата, на мястото на изкуственото око или ухо да дойде вашето естествено. На такъв човек и самата природа ще съдействува. Това значи да има човек знание. Това знание ще дойде. Но кога?

Някой казва: „Защо трябва да се разкайвам?“ Или: „Защо трябва да се изповядвам?“ Според мен истинска изповед не е онази, която нищо не придава на човека. При такава изповед и 20 пъти на ден да се изповяда човек, той нищо няма да придобие. Истинска изповед е онази, при която, като се изповяда човек, окото му да се върне на място, ръката му да се върне на място, [ухото] му да се върне на място, [кракът] му да се върне на място. Всичко да му тръгне напред. Това значи да се изповяда човек. Такава изповед е на мястото си. Следователно всяка изповед, която не възвръща на човека онова, което той е изгубил, е една самоизмама, едно замаскиране, което нищо не допринася, нищо не ползува човека.

Казвам: Нещата в света трябва да се осмислят. Ние трябва да изучаваме света, в който живеем. Едни искат да докажат, че светът е много красив; други искат да докажат, че светът е много лош. Ние се спираме върху едно, а именно: съществата, които живеят в този свят, прогресират много бавно. Изобщо, животът прогресира с големи мъчнотии. Знаете ли, за пример, че една птица, докато се е научила да хвърка, докато се е превърнала в птица, през какви ли не изпитания, мъчнотии и борби е минала през хилядите поколения? Първоначално тя не е била птица. Тя е била риба и от големи мъчнотии, от големи страдания най-после тя се е превърнала на птица и започнала да хвърка. Като риба тя е минала през такива мъчнотии, през каквито човечеството не може да си представи. После, и конят, за да се научи да бяга, и той е минал през големи мъчнотии, през големи изпитания. Той не е добил това изкуство изведнъж. От голям зор е научил той бягането. Никой не му е плащал за това изкуство. Днес на хората се плаща за изкуствата, които притежават, и за това правят ред упражнения. За пример на боксьорите се плаща. Един боксьор, като се боксира, за една вечер може да получи 10–20 000 долара. Това са 2 милиона лева български пари. Не струва ли човек да разбие носа на някого, или той да разбие неговия нос, за да получи на една вечер 20 000 долара или 2 милиона български левове? Струва си. Обаче на коня никой не плаща за неговото изкуство да бяга. Като се е видял в зор, той си казал: „Трябва да се бяга.“ И така е научил науката на бягането. И сега този кон минава за атлет. Като го вземат, казват: „Добър кон, добър беглец е този кон.“ И човек също се е научил да мисли от голям зор. Някой баща казва на сина си: „Ти трябва да мислиш.“ Според мене майката трябва да каже на сина си: „Синко, желая ти да те гонят, да се научиш да мислиш.“ Така да ви гонят, че никой да не може да ви избави от това, което ще ви дойде до главата. Тогава само ще се научите да мислите както трябва.

Сега аз ще направя едно малко възражение, защото вие искате да ви избавят от онова, от което няма нужда да ви избавят. За пример вас ви е страх да умрете, а това ще ви дойде до главата. Ето, като проследим човешката история от времето на Адама досега, колкото много години да е живял човек на Земята, в края на краищата, все е умрял. И Адам, който живя 900 години, пак умря. След като съгреши човек, смъртта неизбежно ще дойде. От времето на Адама годините на живота постепенно се намалявали, докато днес човек може да умре още в първата година след раждането или във втората, третата, четвъртата и т. н. Аз не вярвам, че [сред] онези от вас, които днес ме слушате, може да се намери един, който да преживее над 120 години. На когото и да е от вас, давам най-много 120 години живот. И след това той непременно ще умре.

Къде ще отидете след смъртта си? Сега ред философи ще доказват, че има онзи свят. Къде е онзи свят? Ще доказват, че онзи свят се намирал на еди-кое си място. Те доказват, че след смъртта си човек няма да има физическо сърце, няма да има физически дробове, физически очи, уши, и при това положение, той пак трябва да живее. И при всички тези отрицания, той пак трябва да живее някъде в другия свят. Те доказват, че има друг свят, в който живеят разумни същества.

Такъв пример имаме във времето на Христа. Учениците Христови видяха как Христос се възнесе някъде пред очите им, възнесе се някъде горе. Те Го видяха, как Той се възнесе някъде перпендикулярно, нагоре. Така хората си представят онзи свят някъде нагоре. Но досега никой не е открил къде е този свят. Те казват, че съществува онзи свят, но къде е, не знаят. Между този свят и онзи свят горе има известно отношение. Този свят е на болните хора, а онзи свят е на здравите.

И тогава аз правя паралел между двата свята. Понякога ме питат къде е онзи свят. Казвам: Хващат те разбойници, връзват те с въже и те обират – това е този свят. Дохождат после твоите приятели, развързват те, освобождават те, връщат ти парите – това е онзи свят. Следователно онзи свят, това са онези наши приятели, които ни освобождават. Онзи свят са приятелите ни, които ни носят свобода. Те носят свобода на хората. Този свят е свят на ограничения, а онзи свят – свят на свобода. Докато живеете на Земята, в този свят, вие ще претърпите хиляди промени: косите ви ще побелеят, зъбите ви ще окапят, ще остареете, ще се прегърбите и в края на краищата ще умрете. В онзи свят като влезете, там ще намерите вашите приятели, които ще ви освободят от всички ограничения.

Кой е първият приятел, когото познавате? Първият приятел, когото познавате, това е вашият дух. Вторият ваш приятел, когото познавате, това е вашият ум. Третият ваш приятел, когото познавате, това е вашата душа. И четвъртият ваш приятел, когото познавате, е вашето сърце. Следователно когато тези ваши четири мощни приятели дойдат и ви освободят, вие сте влезли вече в онзи свят. Това е онзи свят, на който вие трябва да разчитате. В света на вашия дух, в света на вашия ум, в света на вашата душа живее това, което хората наричат „безсмъртието“, т.е. това което не умира. Там живее Бог и всички живеят в Бога. А какво представя този свят? Този свят, т.е. тукашният свят, е свят на отрицания. Мислиш лошо – ти си в този свят. Започваш да мислиш добро – ти си в онзи свят. Разболееш се – ти си в този свят. Оздравееш ли, ти си в онзи свят. Физическият свят ние го наричаме „греховния“ свят. Физическият свят е този, в който стават и ще стават ред промени. Докато имаш това физическо тяло, ти си изложен на най-големи опасности. За да избегнеш тия опасности, ти трябва да бъдеш много умен. Като говоря на някой човек, който живее в този свят, ще му кажа: Слушай, приятелю, така както живееш, ти ще изгубиш очите си, ушите си, ръцете си, краката си – трябва да бъдеш внимателен. Отиваш на разходка, качваш се на планината – трябва да бъдеш внимателен, защото всичко може да стане с тебе. Пази се. Отиваш при някой прокажен – ако не си внимателен и не знаеш как да се пазиш, проказата може да дойде у тебе. Всички болести, физически и духовни, се предават от човек на човек, понеже сме скачени съдове. Болестите минават в хората по един магически начин.

В Америка, в една област, имало един виден евангелски епископ, който имал в областта си, в своя район, около 400 души проповедници. Този епископ имал обичай да държи главата си малко наклонена наляво. Всички проповедници от тази област подражавали на епископа, всички държали главата си наклонена наляво. Че някой човек може да е смахнат. Коя е причината за това? Трябва ли всички хора да му подражават? Някой човек накуцва малко и другите около него накуцват. Някой е болен и другите около него са болни. Без да подозира даже, без да съзнава, човек подражава понякога на своите ближни. Ще кажете, че той е епископ, голям човек. И без да е голям, човек може да предаде своите пороци на други хора. Пороците на майката и на бащата се предават на децата им чрез кръвта.

Следователно докато живеете в този свят, има ред условия да се предадат недъзите на този свят и вие да ги приемете. Щом живеете на онзи свят, ще има възможност да приемете дарбите и добродетелите на онзи свят. Две мнения по този въпрос няма. И няма какво да ме убеждавате. По това аз имам една голяма статистика. В това направление нито един учен на XIX век не е направил такива подробни изследвания, каквито аз съм направил. Аз съм първият учен през този век, който е изследвал този въпрос подробно. Колкото и да са подробни моите изследвания, те пак не са нещо особено и те остават за мене. Обаче аз съм дошъл до верни заключения и казвам: Ако бутнеш един кон, кон ще станеш; ако бутнеш един бръмбар, бръмбар ще станеш. Ако бутнеш един музикант, музикант ще станеш. Ако бутнеш само един [светия], [светия] ще станеш. И затова казвам: Всичко в света става само от пипане, от докосване до него. Ако бутнеш пари, пари ще станеш; ако бутнеш водата, вода ще станеш; ако бутнеш земята, земя ще станеш; ако бутнеш дървото, дърво ще станеш. Каквото бутнеш, това ще станеш. Значи опасна работа е да буташ.

Сега вие ще ме питате фигуративно ли говоря. Както и да го вземете, все е вярно. Не бутайте! Ако бутате огън, бутайте го с дълъг дилаф, дилафът да го бута, а вие да не го бутате. Понякога хората постъпват много хитро. Двама американци, пострадали още от междуособиците в американските области, останали сакати, единият имал крака, нямал ръце; другият имал ръце, нямал крака. Решили двамата да отидат да крадат. Къщата, в която живеели, имала хубави ябълки. Дощяло им се да си хапнат, но поради нямане на пари да си купят, те решили да откраднат от ябълката, която била в техния двор. Те решили да си откраднат ябълки, но какво да направят? Най-после им дошло наум да направят следното: този, който няма ръце, а има само крака, да носи на гърба си онзи, който има ръце, а няма крака. В това положение те дошли до ябълката и си набрали колкото искали. В това време полицията ги хваща и ги завежда в участъка. Както навсякъде, така и тук, американците са щедри – завело се дело. Съдията извиква обвиняемите и ги пита как са направили кражбата. Онзи, който нямал крака, казал: „Аз не съм крал, защото както виждате, не мога да отида до ябълката.“ Другият, който нямал ръце, казал: „И аз не съм крал, защото не мога да късам ябълки.“ Тогава съдията казал: „Поставете ги един върху друг: който няма крака, турете го върху онзи, който има крака и вижте, че при това положение те могат взаимно да извършат кражбата.“ След това той ги запитал защо не са искали от господаря на градината да им откъсне няколко ябълки, но трябвало да отиват сами да крадат. След това той се обърнал към господаря на градината и му казал: „Ако ти си човек, а не магаре, прости на тия двама хора, които са отишли без твое позволение да си откъснат няколко ябълки.“ Това значи: „Ако имаш човещина, прости на тия хора; ако не им простиш, магаре си.“ След това господарят на градината искал извинение от двамата души и им казал: „Братя, ще ме извините, че ви дадох под съд. Вие от зор сте отишли до ябълката. Тези ябълки, за които ви дадох под съд, не са мои. Аз влизам в положението ви и искам извинение.“ От този момент той всяка година изпращал слугата си при тях от време на време да им донася ябълки и круши от [неговата] градина. По този начин те станали приятели.

Така трябва да постъпват и съвременните хора помежду си. Като дойдат до съдията, той трябва да реши право, но после трябва да каже на обвинителя: „Ако си човек, прости им. Ако си магарe, няма да им простиш.“ И като се простят, той ще им каже: „Хайде сега да си вървите.“

Ще кажете: „Аз магаре ли съм?“ Понякога е за предпочитане да бъдеш магаре, отколкото човек. Ако вземете първичната форма на магарето, тя не е била такава, каквато е днешната. Слабостта на магарето е добре представена в една от приказките. След грехопадането един мъдър цар извикал всички животни при себе си да им даде известни наставления как да живеят, за да не грешат, да не спрат своята еволюция и да не се лишат от възможността да развиват своя език. Събрали се всички животни. Конят, със своята порода, и магарето тръгнали заедно. По пътя конят казал на магарето: „Слушай, ти имаш една слабост. Гледай да не проявиш тази слабост пред царя, че да ме засрамиш. Като останеш насаме, можеш да я проявиш, но пред царя пази се да не се изложиш, да не изложиш и целия наш род.“ – „Бъди спокоен, аз си зная работата.“ Като стигнало пред царя, магарето отворило устата си и започнало с всичка сила да реве. Царят се усмихнал и казал: „Ти ще бъдеш добър образец за всички ония, които ще проповядват новите учения в света.“ Конят дошъл после при магарето и му казал: „Какво направи? Нали ти казах да не проявяваш своята слабост.“ – „Че ако аз на царя, на такъв умен човек, не покажа изкуството си, да го оцени, на тебе ли ще го покажа? Ти си кон, нищо не разбираш от това изкуство.“

Сега аз давам друго тълкувание на приказката. Не е лошо, че магарето реве. Слабата страна на магарето не е в рева му, но в неговото ядене. Що се отнася до пиенето на вода, магарето пие всякога най-чиста, най-хубава вода. Дойде ли до яденето, то не прави избор, не обръща внимание – каквото му попадне, всичко яде. Друга една слаба страна на магарето е, че то всякога обича да води. Дето и да го турите, то иска да бъде на първо място, да води: камили ли ще води, овце ли ще води, все то да бъде на първо място. В това отношение то представя образец на самосъзнание. То иска всякога и всички да води. То не пуща нито една овца, нито една камила да върви пред него. Това са отрицателните страни на магарето.

Всякога отрицателните страни, било на животните, било на хората, са по-силни от положителните. Лошите навици, които човек има, са по-силни от добрите. В това отношение можете да направите един опит. Винаги силата да теглиш към себе си е по-голяма, отколкото когато тласкаш някого. Когато човек дяла нещо, ръката му е по-силна, когато прави движение навътре. Но когато движението е навън, ръката му е по-слаба. Когато човек иска да раздава нещо, той всякога ще раздава по начина, по който е взел. Някой иска да бъде по-щедър в раздаването, отколкото във взимането. Никой не може да бъде толкова щедър в раздаването. Всякога във взимането е по-щедър. Законът е такъв. Все таки вие трябва да се научите да давате. Ако не си давал, не можеш и да взимаш. Ако не си взимал, не можеш и да даваш. Не е лошо, че взимаш и даваш.

Доброто не е в даването и злото не е във взимането. Доброто седи в правилната обмяна. И злото седи в неправилната обмяна. Когато постоянно взимаш, а нищо не даваш, това е зло. Когато постоянно даваш, а нищо не взимаш, това е добро. Тогава човек е съвършено чист. Ако в тебе от една страна се влива и ти постоянно даваш, твоето даване ще бъде чисто. Но ако постоянно взимаш, а нищо не даваш, това не е Божествено. И тогава ти не можеш да бъдеш чист. Значи изправянето на света стои в правилното даване.

Вие още не сте се научили съзнателно да давате. Как се учат хората да дават? Само чрез голямо насилие природата учи хората да дават. Казвате, че свободно трябва да давате. В природата няма никаква свобода. Ако мислите, че в природата има свобода, вие се лъжете. В природата има такъв гнет, такова насилие, каквото вие даже не сте сънували. Често съм наблюдавал как някой поет седне всред зелената, росна трева, и започва да пише своите стихове. Той се възхищава от тревата, от росата, от мушиците и растенията около себе си, а не вижда това голямо насилие, което съществува на всяка крачка около него. Той не вижда как насекомите се изтребват едни други. Той не вижда как паразитни растения живеят на гърба и на труда на други. Всичко това минава и заминава покрай него, той не го вижда, а възпява това, което почти не съществува. Той пише: „Хубав е този свят. Божествен е светът.“

Наистина, съществува един Божествен свят, но той не е тук. Божественото не се заключава във взимането, но в даването. Срещам един човек, който носи тази кокошка. За да го позная, аз го питам: „Къде носиш тази хубава кокошка? Тя е добра порода.“ – „Нося я у дома си, ще я пусна в курника.“ Щом ми каже това, аз зная вече какъв е този човек и какво мисли да прави. Срещам друг човек, който пак носи кокошка в ръцете си. – „Къде носиш тази кокошка?“ – „Нося я у нас. Извън двора си имаме една хубава полянка, ще я пусна там да се разхожда.“ За този човек аз имам вече особено мнение. Той има добри отношения към животните.

Докато човек поддържа културата на курника, от него нищо не може да излезе. Който поддържа културата на свободата, да поддържа животните и да дава, от него може да излезе нещо. Когато ти вземеш една кокошка и я пуснеш на полянката свободно да се разхожда, ти служиш на Божественото. Това е истинска култура. Всякога, когато даваме възможност на малките същества да се развиват, това е Божественото. Всякога, когато поддържаме едно животно за себе си, това е човешкото.

Казваме, че Бог е направил света така. Не, този свят, който виждаме днес така направен, това са наши нововъведения. Нима тези дрехи, които аз и вие носим, са Божествени? Не, те са човешки. Нима вашите обуща са Божествени? Нима лицето, което носите, е Божествено? Нима очите, които носите, са Божествени? Нима ушите, които носите, са Божествени? Материята е Божествена, но формата, която носите, не е Божествена. Сега аз няма да кажа нищо за вас, но един ден, като умрете, ако ми дадат вашия череп, аз мога напълно да се произнеса за вас, да кажа какви сте били. Каквото ви кажа тогава, вие ще ме слушате много добре, а сега сте заинтересувани. Сега не искам да спъна еволюцията ви.

Има една малка приказка за Настрадин Ходжа, който, като живял известно време между източните народи, които минават за философи, научил много нещо за хората. Главно той научил, че хората не обичат да плащат. Един ден той взел една голяма пила и отишъл пред къщата на един богаташ, спрял се пред кофара на вратата му и започнал усилено да пили. Минава един познат и го запитал: „Какво правиш тук, Настрадин Ходжа?“ – „Свиря на кеманѐ.“ – „Ами защо не се чува гласа на кемането?“ – „Утре ще се чуе.“ Тъй щото, когато Настрадин Ходжа дойде със своята пила да свири на вашия ключ като с кeманй, вие трябва да бъдете там и при това, трябва да бъдете толкова благородни, да турите нещо в джоба на Настрадин Ходжа, за да не излезе гласът на онова, на което той е свирил.

Сега мнозина се запитват: „Какво е говорил Христос?“ Тия неща е говорил Христос: „Научете се да мислите право, както Бог мисли. Научете се да чувствувате и да обичате, както Бог обича. И научете се да работите така, както Бог работи.“ Това значи: Научете се да упражнявате вашата воля, както Бог упражнява Своята воля за добро. Това е ядката на Христовото учение.

Сега всеки от вас може да развие тази тема. Обаче всеки се спира и казва: „Да имам силата на Христа, да повдигам мъртви.“ За да дойдете до това положение, всеки от вас трябва да направи първо един опит със себе си. Ако сам не може да направи този опит, нека каже на Господа така: „Господи, нека умра като Лазара. Ти ела после да ме съживиш.“

В това отношение ние имаме много примери из целия свят. В миналия век в Германия се е случило следното нещо. Едно младо момиче, на около 16–17 години, се разболяло и умряло. В тази местност имало по това време един човек, който имал сила да съживява умрели хора. Извикали го в това семейство. Той влязъл в стаята на умрялото момиче и като погледнал към него, казал: „Късно сте ме повикали.“ Тръгнал да си отива, но някакъв вътрешен глас, някакво внушение му подсказало да се върне. Той се върнал при момичето, което след половин час се съживило. Близките на това момиче останали крайно признателни за това съживяване.

Казвам: Всяка нова идея, която влиза в човешката душа, или Божественото в човека, е в сила да възкреси умрелия. Ще кажете: „Как става това нещо? Как се придобива това изкуство или тази дарба?“ Понеже аз нямам желание да се прославям, а вие имате желание да се прославите, сега ще ви кажа как можете да направите това нещо. Когато видите, че някой умираещ се готви да замине за онзи свят, постарайте се да му внушите една Божествена идея. Ако той възприеме тази идея и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я възприеме, той непременно ще умре. Всички хора умират по единствената [причина], че не остава нито една идея в тях, която е Божествена. Всеки човек, който няма в себе си нито една Божествена идея, той непременно трябва да умре, да замине за онзи свят.

За да помогнат на някой болен, който е определен да замине за онзи свят, сегашните лекари са се домогнали до един нов начин, който се състои във вкарване на кръв в артериите на този болен. Тази кръв се взима от някой здрав, силен човек. Тази кръв е в състояние да съживи болния. Обаче ако лекарите допуснат някаква малка погрешка по отношение на този, на когото правят операция, той непременно ще умре.

Казвам: Изкуство е да се внесе кръв във физическото тяло на човека. Изкуство е да се внесе едно Божествено чувство в сърцето или в душата на човека. Изкуство е да се внесе една Божествена мисъл в ума на човека. Аз съм наблюдавал причината за смъртта на хората и съм дошъл до едно заключение, в което няма никакво изключение. Отнемете на човека любовта, и той непременно ще умре. Мнозина казват, че обичат хората, а други питат какво нещо е да обичат.

Сега ще ви приведа един пример от българския живот, за верността на който отговарям. Една майка имала едно дете, което много обичала. По едно време това дете се разболяло много тежко. Викала един, втори лекар, но никой не могъл да му помогне, детето трябвало да си отиде. Викала свещеници, но и те не могли да му помогнат. Тогава майката се обърнала към Господа с думите: „Господи, аз обичам детето си и не го давам, не искам по никой начин да умре. На Тебе не Ти трябва моето дете, не го давам. Аз искам то да живее.“ И наистина, за учудване на всички, детето оздравяло.

В подобни случаи някои майки казват: „Господ иска да вземе детето ми.“ И така се примиряват. Не, това, което човек обича, не може да умре. Умира само онова, което човек не обича. Защо умря Христос? Защото не Го обичаха всички. Които не Го обичаха, насила Му извадиха душата. Заковаха Го на кръста с гвоздеи на ръцете и на краката. По онова време, когато разпъваха някого на кръст, пробиваха и коленете му – това беше според тогавашните римски обичаи. Христос, като знаеше това, каза: „За да не пробият коленете Ми, ще умра.“

Тъй щото, когато някои ме питат защо хората умират, казвам: Хората умират от безлюбие. Защо страдат хората? Хората страдат от безлюбие. Не че хората нямат любов. Напротив, хората имат голяма любов, но главно към себе си. Ако хората имаха и към ближните си такава любов, каквато имат към себе си, светът не би очаквал никакво друго спасение отникъде. Светът би бил спасен. Ако всеки човек обича другите както себе си и ако всеки дом обича другите домове както себе си, ето, светът би бил спасен.

Лазар беше болен и после умря, но Христос отиде в този дом, защото обичаше Марта и Мария и брат им Лазара. Вие се смеете на Марта, която Христос обичаше. Тя беше спретната. Заради Марта Христос обичаше и Мария, и брат им Лазара. Затова отиде Христос при умрелия Лазар, за да го върне от онзи свят. Но и Марта, и Мария, и Лазар обичаха Христа. Като се разболя Лазар, Марта отиде при Христа и каза: „Брат ми Лазар умря.“ Отиде Христос в дома им и върна техния брат.

Сега и на вас казвам: Ако обичате, вашият брат Лазар ще се върне. Пък и Христос ще дойде във вашия дом. Докато е болен още вашият брат, пратете да викат Христос да дойде при него.

Сега вие ще кажете: „В прям или в преносен смисъл да вземем тези думи?“ Вие трябва да разглеждате този процес като духовен процес. Гледате ли на него така, само по този начин ще можете да се подигнете. Вие ще опитате нещата и ще видите, че няма какво да се съмнявате в тях. Много мъчно се проповядва на хора, които се съмняват. Като проповядвате на такъв човек, той казва: „Аз съм опитал всичко, на мене няма какво да ми проповядваш. Няма какво да ми разправяш.“ Това не е никаква философия. Какво е опитал той? Ще дойде някой да ме пита: „Ти знаеш ли френски?“ – Една–две думи зная само. – „Ами немски?“ – Пак толкова. – „Ами италиански?“ – Толкова, по една–две думи. – „Ами английски?“ – Английски зная като едно малко дете. – „Aми български?“ – Български език сега изучавам. – „Ами какво знаеш?“ – Зная езика на природата и отлично го зная. Когато говоря на хората, те не ме разбират. Но когато говоря на природата, тя добре ме разбира. При това, макар и да не зная човешките езици, пак се интересувам от тях.

Интересуват ме езиците, защото, за да се запозная с англичаните, за да изуча техния характер, аз трябва да познавам езика им. Ако искам да изуча французите или немците, аз трябва да изуча езика им, да вляза във връзка с тях. Аз съм изучавал много езици, но не с цел да ги говоря, а да познавам хората. Всеки език след 200–300 години ще претърпи голямо изменение във формите си и в произношенията си. Днес германците имат гърлено произношение, но след 100 или 200 години това гърлено произношение ще се измени. Едно време буквата „р“ у англичаните е била много силна, но сега се е изменила, смекчила се е – според условията. У българите пък този силен звук „у“, когато, за пример, хукат на заека, един ден ще се измени. Те казват: „Ху!“ Това „ху“ означава, че трябва да бягаш. Англичаните казват: „Ху итс ду?“ (Who it’s do? – Кой прави това?). Те искат да знаят защо трябва да бягаш и кой е онзи, който трябва да бяга?

Казвам: Всичко в природата си има свой смисъл. Малките неща са толкова важни, колкото и големите. Един човек е толкова важен, колкото и една слънчева система. Той е важен пред законите. Всеки човек има толкова право, колкото и цялата Слънчева система. Разликата е само в това, че Слънчевата система може да даде много повече блага, отколкото един човек може да даде. Това показва, че в бъдещето човек ще има големи възможности, каквито възможности има и Слънчевата система. Според както живеете, според както познавате природата, толкова тя ще ви даде.

Сега, като ме слушатe днес, от тази беседа аз нищо не печеля, защото и вие нищо не ми плащате. Ако дойде някой да ми плаща, аз не искам да ми даде един лев. Защо ми е един лев? Ако ще ми плаща, да ми даде поне 5 или 10 хиляди лева. При това, в тези пари той трябва да вложи любов или доверие, пълна вяра. Знаете ли за какво ще употребя аз тези пари? Като взема тези пари, аз ги държа, докато при мене дойде един беден човек и ми целуне ръката. В това време, когато той се ръкува с мене и ми целува ръка, аз му дам парите, които съм получил от богатия. Тъй щото, богатият дава на мене, а аз давам на бедния. Обaче по никой начин не позволявам двама бедни души да ми целуват ръка един след друг. Аз позволявам да се редуват един богат и един беден: от богатия взимам, а на бедния давам. В това време другия беден, който иска да ми целуне ръка, аз го изпращам някъде на работа, като същевременно му казвам: „Ела довечера при мене.“ Това е правилна обмяна.

Дойде някой при мене и ми казва: „Искам да се запозная с Вас.“ – Нямам време сега. – „Защо?“ – Нямам време да ти услужа. Тъй щото, когато казвам на някой човек, че нямaм време да го приема, това значи, че нямам време да му услужа. Това е закон, който и вие трябва да спазвате.

Съвременните хора вярват в Бога или в живата природа. Но това са обикновени вярвания. Не е достатъчно само да вярвате. Аз вярвам в един Господ, на Когото съм посветил своята любов. Не е въпрос да вярвам в един светия. Що се отнася до светиите, аз съм изпратил всички светии на работа. Идва един приятел при мене и ме пита: „Де са иконите ти?“ – Аз ги изпратих на работа, да проповядват. – „Де са светиите? Ти вярваш ли в свети Никола?“ – Вярвам във всички светии. – „Де са твоите светии?“ – Аз вярвам и в свети Никола, и в свети Иван, и в свети Георги, но всички съм ги изпратил да проповядват. Сега и аз се готвя да проповядвам. Сега и аз се готвя да отида да проповядвам.

Та сега, посветете вашата любов на Божията любов. Посветете вашия ум на онази велика мъдрост, в която сте влезли да живеете. Това е новото учение. Като мислите по този начин, вие ще станете здрави хора. Първото нещо, което ще придобиете е, че ще станете здрави. Ако сега сте болни, радвайте се, че сте болни. Ако нямате въглищa, това е лесна работа. Ако аз съм беден и нямам въглища, от никого няма да искам, но ще се помоля да се стопли времето. И тогава ще стане топло, стаята ми ще се отопли, както днес салонът е топъл. Слънцето ще влиза в стаята ми, както в този салон днес влиза. Аз имам горе една стая малка, в която нямам печка. Кoгато искам да прекарам известно време там, помоля се, и времето се стопли. Щом стане студено, слизам долу.

Отвън може да има студ около 25–30 градуса, но ако имате в себе си една идея на любовта, трептенията на тази идея са в състояние да уравновесят външната температура с вътрешната и вие да не усетите никакъв студ. От тези високи трептения в кръвта ви ще стане такова напрежение, че вие няма да усетите никакъв студ. Сега хората треперят от нищо и никакъв студ. Дойдат ли до 5 градуса студ, те започват да треперят.

Сега пожелавам ви тази нова година да се впрегнете на работа. Не ви заповядвам, но ви пожелавам. Този е пътят. Само по този начин аз можах да се избавя, да снема юларите си. Щом възприех любовта, каквито несгоди имах, каквито букаѝ имах, всичко това падна от мене и ми олекна. Така беше и с апостол Петър, когато беше в затвора. Като влезе при него ангел Господен и му каза да стане, веригите паднаха от краката и от ръцете му и той беше свободен, намери се вън.

Ако не възприемете идеята за любовта в себе си, хиляди години можете да чакате, но букаѝте няма да паднат от краката ви. Ако възприемете тази любов в себе си, ангел Господен ще дойде от небето и ще ви извади вън от затвора. Ако сте служители на Бога, Той ще изпрати ангел от небето, да отвори всичките врати, да ви изведе навън и да ви каже: „Вървете си сега, свободни сте.“ Ако не възприемете любовта, пак ще дойде ангел Господен, но вече няма да ви изведе вън от затвора, а ще ви закове в ковчег, ще те тури в един кабриолет или във файтон, ще прати да те опеят, но в никакъв свят няма да те заведе. Съвсем друго беше положението на Лазара. Като дойде Христос при него, Той отвали плочата от гроба му и каза: „Лазаре, излез вън!“ Как стана това нещо, вие не знаете. Христос каза на Лазара да излезе вън, и Лазар излезе. Това е философия. Знае се, че Христос обичаше Марта и Мария и брат им Лазар, но и те Го обичаха. Следователно и да дойде смъртта в този дом, тя пак ще си замине.

Та казвам: Сега това е новото за тази година. Приложете го. Ще кажете: „Ние знаем това нещо.“ Това, което не сте опитали, вие не го знаете. Доколко е сладка захарта, вие знаете само след като сте я опитали. Преди това нищо не знаете за нея. Вие познавате само онази любов, която сте опитали. Вие познавате само онова благородно чувство, което сте опитали. Вие познавате само онази възвишена и светла мисъл, която сте опитали. Само онзи астроном знае какво е движението на звездите и планетите, който ги е наблюдавал и изучавал със своя далекоглед.

Казвам: Докато у човека не дойде неговият дух, неговата душа, неговият ум и неговото сърце, той завинаги ще остане в този свят.
Сега аз искам всички вие да не останете сегашните сирачета, но у вас да дойде вашият дух, вашата душа, вашият ум и вашето сърце!
В заключение ще кажа: Две неща трябва да познавате: в език – буквите, а в музиката – нотите.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

6-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 10.I.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, свят, аз, сега, хора, може, дойде, има, всички, христос, съм, време, себе, казвам, искам, око, магаре, познавате ,

 Неделни беседи , София, 10 Януари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder