НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Което мислиш, става

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Което мислиш, става

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, сега, хиляди, казва, път, казвам, хора, лева, дойде, работи, глава, стане, пари, имаш, обуща, съм ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Януари 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Пишете върху темата: „Какво аз зная“.
Вие може да предполагате, че знаете много работи, но онова, което от опит знаете, то е същественото. Има и несъществени работи, но същественото, което знаете, за него ще пишете.

Има ли някоя изостанала, нечетена тема или всичко е наред?...

Например, ако ви попитат за произхода на мигането, как бихте го определили, ако кажем, че е тема? Откога се е родило мигането? Една функция е то. На какво е резултат мигането? Някои птици не мигат, човек изобщо мига. Някой мига по-бързо, някой мига по-бавно. Нали казват, че мигането не е нещо научно, но е една функция на клепачите. Или пък какъв е произходът на сълзите? При голяма светлина двата клепача изменят положението си. Каква форма взема окото? – Зеницата се свива, а същевременно клепачите стават елипсовидни. Колкото светлината се увеличава, толкова елипсата става по-голяма. Значи, клепачите се свиват и увеличават. И вие, ако сте един физиономист, ще изучавате клепачите, защото те се различават. От тях можете де научите някои особени черти на душевните изживявания, понеже всяко нещо си има свои причини. Някъде причините са далечни и на човек на ум не му идва за тях. Има далечни причини, които създават нещата. Но когато са се построили клепачите на човека, тогава са се събрали най-гениалните Същества, мислили дълго време, правили опит, втори, трети, милиони опити правили и после това, което са мислили, са го проектирали върху човешкото лице. Човек днес си служи с клепачите.

Тогава представете си какви трябва да бъдат очите на един Ангел. Те виждат много далеч в известни отношения. Или пък вземете функцията или създаването на устата, на зъбите. Може да кажем, че у някои животни устата и зъбите са създадени, но зъбите не функционират. Вземете змията: тя не дъвче храната си – щом хване някоя жаба, постепенно я нагълтва цяла; змията има навик да гълта жабите цели. Колко време е било нужно за създаването на зъбите? При това, физиологически те си имат свое предназначение – зъбите са в услуга, за да помогнат на стомаха в неговата работа. При човека и животните е така. При животните, например при някои месоядни като лъва и тигъра, когато остареят и нямат зъби, за да си хванат жертвата, те отиват подир младите животни от своя род, та когато те хванат жертва и се нахранят, старите доядат останалото. Значи, в туй отношение синът приглежда бащата, защото зъбите му са паднали и не може да си лови жертвата.

С тези работи в съвременната наука не се занимават; учените се занимават с по-велики работи, а тези ги считат за маловажни. Хората се занимават с ония работи, които са необходими, които са грандиозни. Учените хора търсят причината – как е създадена Вселената. Ония теории, математически изчисления и геометрически чертания – как, защо и за какво се движат телата, какви са били причините, които са създали Слънцето, планетите, кометите, падащите звезди и т. н. – това искат те да изяснят. Един обикновен човек казва: „Далечни работи, не ми трябват. В старо време са изучавали астрологията. Обаче не можеш да бъдеш астролог, ако не разбираш устройството на Слънчевата система. Не можеш да бъдеш астролог, ако не знаеш нещо за домовете на Слънцето. Земята обикаля около Слънцето, има дванадесет дома и когато се спира, образува известни характери в хората, които се раждат. Откъде-накъде Земята се е спряла в някоя зодия? Да кажем, че се е спряла в Овен, в Бик, в Рак. Донякъде тия животни, които са турени в Зодиака, отговарят на някаква идея.

Да кажем, имате навик да си изтърквате подметката на обувката отзад. Гледаш, петата е изядена и бащата току поглежда обущата; някои деца толкова силно вървят, че бащата след месец-два трябва да праща обущата при обущаря, за да им поправя тока. Някои кривят обущата си настрана, някои – отпред. Онези, които изучават човешкия характер, търсят причината защо човек изяжда обущата отзад или какво означава това, ако са изядени отвън, отстрани или отпред. Това изтъркване на обувката, този навик не сте го създали вие – десет, петнадесет, двадесет, сто, двеста поколения, хиляда поколения са го създали. Всеки навик си има своя повод отнякъде. Сега човек трябва да образува навик да постъпва правилно. Ако искате да си създадете характер, трябва да се научите да ходите правилно. Ти никога не можеш да си създадеш правилен характер, ако не знаеш да ходиш. Туй изкривяване на крака е навик, който ще се отрази на твоята мисъл. Най-първо, когато вървите, в ума ви трябва да има една правилна фигура за това как трябва да стъпва човек. Някой път вие сте нервни; нервността произтича от едно сътресение – вие някъде удряте крака си повече, отколкото трябва. Така вие всеки ден с тези маловажни неща създавате вашите навици. Представете си, че петдесет пъти на ден туряте повече енергия, отколкото трябва, т. е. като вървите, петдесет пъти удряте крака си повече, отколкото трябва. С петдесет удара знаете ли колко излишна енергия изхарчвате? Природата търпи, но за една година по петдесет удара на ден колко удара правят общо? Сметнете го. – 18 250. Колко енергия ще се изхарчи, нервната енергия е скъпа! Ако турим на 18 250 по една стотинка, колко ще струва? Да кажем, ти си живял 120 години – по 18 250 удара на година колко удара ще станат за през целия ти живот? Точно пресмятайте, да не ме заблудите, понеже върху това ще построя нещо; Природата държи една много тънка сметка. – 21 840 лева за година. Представете си, че се плаща в златни; Природата не признава книжните пари, но златните. Да кажем, че за всяка една погрешка тя заставя човека да плаща по един грам злато. Колко ще стане тогава? – За всяка погрешка по един грам злато. Знаете ли колко струва един грам злато? – Осемдесет лева. За всяка погрешка вземат по един грам злато за енергията, която се е изразходила.

Помнете закона: онова, което мислиш, в края на краищата става само то; онова, за което никак не мислиш, не става. И ако нещо е станало във вашия живот, то е защото вашият дядо, прадядо и прабаба са мислили, мислили и сега то става. И ти участваш в туй, което дядо ти и баба ти са мислили. Онова, за което вие сега мислите, то ще стане в бъдеще. И онова, което е станало, за него са мислили дядо ти, баба ти, хиляди поколения са мислили и ти участваш в него.

Сега, този закон какво ще ви ползва? Казвате: „Каквото ще стане, ще стане“. Помнете: онова, за което мислиш, ще стане, когато и да е. Може да мислиш, че някои неща може да станат, може и да не станат. Не е така, каквото мислиш, ще стане. Една мисъл може в даден момент да не се реализира, но след време ще се реализира. Някой път в ума ти мине една мисъл: „Какво ще ходиш да работиш, да се мъчиш, иди и открадни двадесет-тридесет-петдесет хиляди лева“. Ако не загладиш тази мисъл, ще дойде ден и ти ще откраднеш. Казва някой: „Какво има, ако се открадне?“ Няма нищо! Аз разсъждавам философски. Вие казвате: „Няма нищо, ако се открадне“; Учителя казва: „Какво има, ако си преместил парите от една каса в друга?“; държавата има друга теория и казва: „Понеже ти си преместил парите от една каса в друга каса, и аз ще те преместя от една къща в друга къща“. Аз турям мислите последователно: понеже ти си имал добрата идея да преместиш златото, направил си услуга, и държавата ще те премести, ще те тури в затвора. Вие казвате: „Това е карма“. И седят хората да обясняват кармата. Има изопачаване на кармата. Да дадем сега изяснение за причините и последствията: ти си преместил златото от една каса в друга, и теб ще те преместят от една къща в друга; след туй с големи почести ще ти турят няколко души адютанти да ти сервират и гвардия ще имаш, когато излизаш навън; по някой път ще ти турят гривни на ръцете и на краката, за да те украсят; ще дойде някой, ще надникне от прозореца да види на този висок гост, който е дошъл в този дом, да не му е лошо. Казват: „Защо са го преместили от неговата къща в друга къща?“ Защото и той направил една „услуга“ – преместил едната торба от една каса в друга. Тогава какъв извод ще направите, ако не искате да имате адютанти вече? Щом си на такова почетно място, без адютанти не може – ти вървиш и адютантът върви, не можеш да бъдеш свободен, пазят те да не би да ти напакостят някъде. Да кажем, че ти си взел само една торба, но представете си, че си хвърлил златото във водата. Тогава как ще стане работата?

Разправяха ми един анекдот: вървят един паток и една патица с малките си патенца. Излиза един плъх и хваща едното пате. Патокът се затичва, хваща плъха за врата, вдига го във въздуха и го носи. По същия начин, както плъхът искал да вдигне патето, и патокът го хваща, носи го и го потапя във водата. После го изважда, за да види дали мърда, пак го потапя и когато престава да мърда, той го оставя на брега. Какво иска да му каже патокът?

Аз съм наблюдавал патици, гъски и кокошки лятно време, когато падат черниците. Стоят под дървото и щом видят, че падне една черница, затичват се. Ту кокошка, ту пате се затичва. Гледам ги отгоре: кокошки тичат, патици тичат, петли тичат. Вятърът като разклати дървото, падне някоя барабонка и те се затичват. Най-първо всички седят спокойно и чакат да падне нещо. Ако падаха черници изобилно, нямаше да тичат, но за една минута падат две-три. Отначало духа слаб вятър, но когато задуха силно, тогава падат много черници и всички се наядат; после всички лягат на корема си – и петлите, и кокошките. Питам сега кой ги събра под черниците, какво ще стане с тия кокошки, ако са се събрали без позволение? – Ще кажат, че там става престъпление – преместват тия барабонки в себе си. Какво ще стане с бъдещето прераждане? Казват: „Имат ли право те да ядат?“ Едни казват, че имат право да ядат, други казват, че нямат право... Гледам лятно време косерите летят на големи групи и току нападнат някоя череша. Ако не ги подплашиш и ако всеки един изяде по десет череши, стотина косери колко череши ще изядат?... Вие считате, че тия неща са маловажни. И аз съм съгласен с вас, че са маловажни.

Ами вие седите и се безпокоите, че нямате обуща за Великден. Или пък вие, модерните хора, които имате някакво разбиране, гледате, че някъде обущата ви са прогледнали. Вие изведнъж си затваряте очите и казвате: „С прогледнали обувки не се ходи!“ Посъдрали се обущата и вас ви е срам да ходите с тях. На какво отдавате срама да се носят съдрани обуща? Когато обущата са нови, човек има особено разположение. Твоите обуща са нови, но от кой гръб са снети? Знаеш ли колко ще платиш за едни великденски обуща? Колко обуща могат да се направят от една телешка или от една ярешка кожа? В своето желание да заколят едно теле и да направят от кожата му обуща ти представяш ли си, че след няколко поколения трябва да плащаш за своите обуща? Знаете ли колко ще платите? Според временния морал на човека, ти ще помислиш, че искаш обуща, но и ще помислиш, че трябва да се платят. Казвате: „Този добитък е заклан, аз не съм отговорен“. Човек е отговорен за всичко онова, което той върши! Твоето желание за новите обуща ще се предаде на хиляди хора и ти несъзнателно ще причиниш вреда и страдание на не едно животно. Ще кажеш: „То е животно, в него страданието не е така силно“. Право е, че животните не страдат така, както човек страда, но все таки, щом животните страдат, туй страдание ще се пренесе и върху хората. Страданието у животните ще се предаде тъй, както в по-висшия живот страдат от по-нисшия. Вземете например микробите: един по-нисш живот става причина друг по-висш живот да страда. Вземете чумата, холерата; има и други болести, които се дължат на малки същества, които искат да живеят. Тия същества, когато влязат в човека, ни най-малко искат да го уморяват, но те са като стадо говеда, които минат ли някъде, опасват и отъпкват тревата. Тия микроби са такива: когато навлязат в човешкия организъм, за двадесет и четири часа стават милиони, оставят своите извержения, отравят човека и той умира, не може да се справи с тия нечистотии. Отровата на микробите зависи от техните извержения. Сега учените хора се опитват да спрат процеса на тяхното размножаване и така са дошли до положението, че човек трябва да има чиста кръв и щом дойдат микробите, да не намерят храна за размножаване и да измрат гладни. Някой пита защо те трябва да живеят вътре. Ти трябва да имаш чиста кръв, за да не те изядат микробите; щом имаш нечиста кръв, ще ти идват нагости. Най-първо, да кажем, идва хремата. Тя е дама от високо общество, в стомаха не слиза – отива в носа, качва се там, взема първите стаи в апартамента и след туй започва да чисти, отваря прозорците. И понеже се е качила в носа, ти не може да я изпъдиш...

По същия начин погрешките, които вършите, когато дойдат във вас нагости, ще заемат някой апартамент – ще се качат на очите, на ушите, на устата, на зъбите, на пръстите. Щом погрешката се качи на пръстите, казва: „Аз искам видно място!“ Качва се тя на пръстите, деформира ги или ви излизат такива малки фуски... Казвам: трябва да имате начин за вашето самоусъвършенстване. Това е процес.

Туй, което говоря, не е лошо за един обикновен човек. Вие искате да уредите живота си на Земята. За да може да уреди живота си, човек трябва да го разбира, т. е. да знае как трябва да живее. Защото живеенето на Земята е едно изкуство. Един цигулар, който иска да се научи да свири, трябва да разбира от музика, трябва да разбира онзи инструмент, който има – как да го държи и как да разполага с него. И Животът е едно голямо благо. Вие искате да живеете, например, но всякога трябва да знаете как да живеете – дайте една правилна насока. Например, искаш да бъдеш щастлив. Какво подразбирате вие под думата „щастие“? Или искате да бъдете здрав, или пък искате да бъдете умен, или искате да бъдете добър. Много неща има в Живота, много качества, които трябва да придобиете. Добрият човек, за да бъде добър, какво му трябва? Според вас, какво трябва да има добрият човек? Добрият човек трябва да има едно качество, което да е придобил в миналото: той не трябва да бъде свидлив. Добротата не може да се прояви, ако си свидлив. Искаш да направиш някое добро, искаш да дадеш на един човек хляб или грозде, или ябълки, или круши. Аз често съм наблюдавал: някой носи кошница с ябълки, иска да даде, спира се, гледа в кошницата – отгоре има много хубави, но той дава отдолу една малка ябълка, не дава от хубавите. Друг пък, който също иска да даде, гледа да даде най-хубавата. Какво има в единия и какво има в другия – в този, който е дал хубавата ябълка, и в този, който е дал малката? Единият е свидлив. Другият, който не е свидлив, дава най-хубавата или вземе с ръка две-три ябълки и дава. Казвам: добрият човек не трябва да бъде свидлив.

Сега, вие разсъждавате и си казвате: „То, ако човек дава така, какво ще стане?“ Не считайте, че това даване, което хората правят, е правото. В Природата има едно даване, което иде естествено. Трябва да дадеш, понеже даването е един закон. Природата, когато прати човека на Земята, го опитва да види какво той дава. Някои хора много добре изпълняват този закон, щедри са; някои не го изпълняват добре, не са щедри. Тези, които са изпълнили този закон, вече са белязани в света – и те имат благото, те носят това благо. Който се учи, и той има благо; който е поет, има едно благо; ако човек е художник, ако е учен, той има благо. Всички неща, които човек е придобил, са негова награда. Същото е, ако срещнеш някого, който е много учтив. Природата, например, е отбелязала, че някой е бил много учтив, особено любезен към младите моми – това е отбелязано на човешката глава. Някой учител е особено любезен към ученичките си, които са 15-16-годишни; някоя учителка е много любезна към учениците си. Това е отбелязано и минава за особена добродетел. Ако влезете в един свят и срещнете един ваш приятел, кое е онова, което е привлякло вниманието ви, за да се образува тази връзка? Някой казва: „То е кармически“. Това е много общо казано, трябва да има един повод. Според вас кой е поводът? Двама ученици в училището стават приятели, кой е първият повод за това? Някои от вас, учителите, какво ще кажете? Доста сложен въпрос...

Нека си послужим с едно сравнение. Кой е първият повод, че искаш да ядеш? Кога се ражда този повод? Поводът за приятелството кога е настанал? Някаква причина има. Някаква малка услуга е направил единият в училището. При малките услуги се образува приятелството. Един много малък повод може да послужи да се образува приятелство за цял живот. Всички велики работи в света стават не с нещо голямо, но с нещо микроскопическо. В приятелството човек е много внимателен в малките работи и ги оценява. Ако вие не можете да оценявате малките работи, които образуват връзката в човешките отношения, това ще ви липсва много и не можете да бъдете щастливи. Много пъти малките работи, които човек е направил, могат да послужат за повод на големи работи.

Та искам да ви наведа на една мисъл. Да допуснем, че вие седите и сте крайно неразположен, не ви върви, не знаете защо, но криво ви е. Някой човек е облечен – намерите му махна, като че ли той ви е крив. „Много се е облякъл, много се натруфил!“ Или някой направил къща – и тя ви е неприятна. Или някой се вози на файтон, автомобил – и това ви е неприятно... Сега, аз разсъждавам: ако аз се безпокоя за положението на хората, какво ще придобия? Казвате: „Той е много богат, може да разполага“. Какво от това, че може да разполага, че дава пари назаем? И аз разполагам – плащам, и той разполага – дава пари назаем. Той, да кажем, дава пари назаем, пък аз събирам парите. Каква разлика има между онзи, който дава парите си, и онзи, който събира тия пари? Къде има по-голяма иждивена енергия – когато даваш или когато вземаш?

В Живота има много малки правила, които трябва да знаете. От какво зависи доброто разположение на човека? Ти седиш, неразположен си; как лекувате вашето неразположение, как се освобождавате от този взискателен гост? Когато дойде във вас, какво правите, как се освобождавате? Той е гост, почитан като княз. Недоволството е княжеска дъщеря, принцеса – щом дойде вътре, раздрусва всичко. Дошла недоволната принцеса и всички стават недоволни – тя е недоволна и те са недоволни. Дошла принцесата радостна и всички са радостни... Сега, да оставим принцесите, които носят радостта, те са щедри. Принцесата на недоволството, когато дойде, събира данъците. Щом дойде тя, казва: „Това защо не е направено, онова защо не е направено?“ Онази, която носи радостта, щом дойде, подарява и казва: „Това ще раздадеш, онова ще раздадеш“. Радостта е най-голяма гадателка, най-голям астролог – когато дойде, даром ще ти направи един първокласен хороскоп. Радостта прави най-хубавите хороскопи. Когато дойде скръбта, и тя прави хороскопи, но хороскопи с всичките противоречия. Тя прави неподходящи съчетания – как са били сдружени Венера и Марс... Някой път ще се занимая с астрология, аз не я разбирам. Някой седи, занимава се с астрология и казва, че простият българин си заминал и че това имало връзка с Марс. Чудя се откъде е намерил връзката между този прост българин и Марс! Или казва, че Юпитер, който е благородник, карал онзи българин да ходи с онова велико разположение – той му обръщал особено внимание, занимавал се с него.

Сега, да оставим това, тия неща ще ги изучавате в бъдеще. Но казвам: имате неразположение на духа, какво трябва да го правите? – Ще изучавате психологията на вашето неразположение, ще го изучавате като голям аристократ. Ще видите какви особености има, ще видите дали обича да го хвалиш, ще намериш някоя негова слаба черта. Например, недоволен сте, че нямаш дрехи; мислено може да си заръчате една дреха – викате някой шивач, заръчвате някой хубав плат, правите хубава дреха, обличате се хубаво. Ако не си доволен от тази дреха или не ви харесва, поръчайте си втора, трета. Или имаш дрехи, но пак не си доволен, казваш: „Не съм ял сладко“ – направи си най-богатата трапеза. Представи си, че си ял вече хубаво и пак не си доволен; представи си, че си в университета, че си свършил четири факултета, голям професор си, ученици имаш, обичат те студентите, но пак си недоволен; представи си, че имаш някаква идея, но пак нещо не ти достига. Аз ще дойда до последния момент – недоволен си в себе си. Тогава ти ще седнеш и ще напишеш едно любовно писмо на твоето недоволство, ще кажеш: „Откак дойде в мен, сърцето ми трепери. Досега бях много невежа, много работи не разбирах, но откак дойде, умът ми се просвети от онова, което ти внесе в мен. Моля да имаш добрината по-често да ме посещаваш“. Когато напишеш това и още няколко неща на твоето недоволство, какво ще стане с вас знаете ли? Като че от вас ще падне един товар, ще се проясни.

Та казвам: най-после имайте един вътрешен характер, с който да осъзнавате вашия живот. Защото начинът, по който хората се възпитават, е много механичен, човек така не може да се възпита. Ако дойдете до най-голямото нещастие, което може да сполети човека, какво ще мислите? Ще ви представя много примери от историята. Нещастието, което сполетя Христос, не ли е най-голямото нещастие, което може да сполети някого: млад човек на 30-33 години, който трябва да живее – хващат Го без никакво основание и Го разпъват на кръст. Казвате: „Такъв позор!“ Това е едната страна. Когато разгледаме този живот след 2000 години, как беше по-добре – трябваше ли Христос да бъде разпънат или не, кое е по-високо? Христос не беше първият, който беше разпънат – и други хора са били разпъвани преди него. Той влиза в положението на страдущите, за да опита най-мъчителното състояние, което човек може да опита – да ти заковат ръцете и краката с гвоздеи. Казвам: колко може да трае това мъчително състояние? – Дотолкова, доколкото съзнанието е в тялото, т. е. дотогава, докогато ти се свързваш с материалното, което имаш на Земята, дотогава страдаш. Искат да ти вземат тялото, което имаш; щом се решиш да напуснеш тялото, страданията ще престанат. Най-после Христос казва: „Тялото, което имам, давам го!“ Казва, че духът Си предава в ръцете на Бога, а тялото оставя на хората да правят каквото искат. И тогава... Хиляди хора има, които се ползвали от смъртта на Христос. Един пример е Той в Живота. Често, когато ви дойдат страдания и помислите за Христа, ви олеква, понеже Неговата мисъл е силна. Той е разсъждавал. Например, каква концентрирана мисъл е имал, когато са Го удряли, ругали – Той седи тих и спокоен и разсъждава за характера на хората. Изучавал е характера на хората – не само какви са, но и в бъдеще какви ще бъдат. Той наблюдавал хората и после, когато бил на кръста, правел своите наблюдения и виждал от какво произтичат несгодите на човешкия живот. Той решавал една задача.

Следователно, когато страдате, вие трябва да знаете какво решавате в това страдание. Някой път страдате; трябва да знаете защо страдате. Някой път нямате обуща – страдате за обуща, някой път нямате шапка – страдате за шапка, някой път не сте яли – страдате за ядене, някой път не сте здрави или нямате жилище през зимата. Има много причини, които създават неразположение в човека, но всякога трябва да се спрете при съществените работи. Вие сега минавате и казвате, че сте много нещастни. Не разсъждавате правилно, хората не могат да бъдат нещастни. Най-първо, нещастни сте, ако нямате глава, нещастни сте, ако нямате ръце, крака, уши. Но сега всичко ви е на място: ушите са на място, главата е на място, стомахът е на място, дробовете са на място, мозъкът е на място, очите са на място – всичко имаш и при това си недоволен. Вие не оценявате благата, които имате в себе си, нямате ясна представа за всичките блага, които са вложени във вас. Някои казват: „С такова малко чело какво мога да направя?“ Хората, които имат голямо чело, нищо не правят. Малката глава е опасна, но и голямата е опасна. Ако човек имаше главата на една муха, какво щеше да направи? Нищо няма да направи. Но ако една муха има човешка глава, и тя нищо няма да направи. Човешката глава ще я туриш на човека и главата на мухата ще я туриш на мухата, всяко нещо – на мястото си.

Сега, всички вие грешите, че искате да имате главите на другите хора. В дадения случай ти, който си се родил в света, не можеш да намериш по-хубава глава от тази, която имаш. Винаги всички хора страдат по единствената причина, че искат да имат други глави. Казвате: „С добро не може да се ходи“ и туряте друга глава. Че в тази глава е доброто, ти трябва да туриш своята глава. – „Ама човек трябва да бъде учен“. Това е друга глава, а тази, с която си в дадения случай, която ти е дадена, тя е най-добрата. Когато идеш в другия свят и пак те пратят на Земята, ще ти турят друга глава. Но не съжалявайте, че имате тази глава, с която сте сега... Друг път се оглеждате и сте недоволни от вашето лице. По-добро лице от това не може да ви се даде. Ако ви дадат друго лице, съвсем ще загазите.

Та казвам: оценявайте тази глава, която имате, тия разбирания, които имате. Радвайте се, вие имате много хубави разбирания. Всичките хора имат много добри разбирания, но щом дойде до приложението, не прилагат. Няма приложение! Например, аз седя и съм щедър. Когато погледна някой човек, не ми харесва; погледна главата му – не ми харесва. Бръкна в джоба си, търся дребни пари, напипвам сто лева, но казвам: „Не“, напипвам петдесет лева, пак го погледна, казвам: „Не“, напипвам десет лева, но и тях не давам. Когато напипам пет лева, казвам: „Стига му“. Това не е справедливо. Справедливо е да не знаеш какво имаш в джоба и като бръкнеш, да не търсиш по-малка монета, а каквото напипаш, дай го, не разсъждавай. Когато бръкнеш и хванеш сто лева, сто и петдесет лева, дай, законът е този. Така е, ако искате да се поправите.

При един съвременен епископ (да кажем, католически или православен) идва богомолец, хваща ръката на владиката и туря една банкнота от десет хиляди лева. Какво трябва да направи владиката с тия пари? Той ще вземе да ги тури в джоба си. Щом си отиде богатият човек, след него идва сиромах и той целува ръка на владиката. Когато сиромахът целуне ръката, владиката трябва да даде това, което му тури в ръката богатият. Владиката служи само като един проводник. Когато погледне към сиромаха, ще каже: „Много ми харесваш, мога да ти дам десет хиляди лева, понеже ти си се молил заради мен. Ще ти дам тия пари, ти да се помолиш заради мен, че като човек правя грехове“. Или да кажем, че богатият е дал хиляда лева – една целувка е хиляда лева. Владиката счита устните на бедния човек толкова чисти, че само за да го целуне, ще даде хиляда лева.

Трябва да имате тия разсъждения. В Живота трябва една правилна обмяна на мисли и чувства. Във всеки момент, когато се представяш пред лицето на Бога, трябва да бъдеш изправен и разположен. Не само да искате благословение, но туй благословение, което Господ ти е дал, давай го и на другите. Аз похвалявам поета – каквото богатство Господ му даде, той пише стихове и даром ги дава. Можеш ли да накараш един поет да ти напише едно стихотворение? Колко ще ти вземе? Човек от добра воля написва нещо. Цигуларят и той свири от добра воля. Но можеш да му дадеш хиляда долара, които правят осемдесет и две хиляди лева. Някъде този цигулар с пари го заставят да свири, друг път отива в някой дом и без да му плащат свири. Кое е онова, за което свири? И там има нещо дадено – и те са платили, не мислете, че не се плаща в света. Ако Бог на едного дава повече, а на друг – по-малко, това зависи от човешкото разбиране и като не разбираш, криво разсъждаваш. Ако Господ беше ти турил слонска глава с дълъг хобот, какво щеше да правиш? На всеки едного Той е дал точно онова, което му трябва. Аз съм ви привеждал това положение: тези тела, в които сега сте облечени, вие сте си ги харесали. Един окултист и учен човек така представя работата – аз изнасям неговата мисъл, това е според неговата идея. Горе-долу той е прав, казва, че всичките тела на хората са като костюми, изложени на витрините в другия свят. Ако някоя душа иска костюм, тя ще облече едно тяло, турено в една форма, после ще го съблече; тя облича едно, второ, трето тяло, докато облече форма, която й хареса. И щом й хареса една форма, тя от нея не може да се освободи, иска да я съблече, започва да рита, рита, но все повече се оплита, докато най-после се роди на Земята. Щом обичаш дрехата, когато я облечеш, не може да се освободиш. Ако започнеш да риташ, ще се намериш роден на Земята. Та казвам ви: законът е верен – щом обичате нещо, непременно то се хваща за вас и най-после туй, което желаете, ще стане.

Затуй седнете и мислете за онова, което е положително – за онова, хубавото, постоянно мислете! Вие седите и мислите лошо за себе си. Мислите лошо за себе си, а искате другите хора да мислят добро за вас. Научете се да оценявате онова, което Господ ви е дал. Детето трябва да оценява своето детство, възрастният да оценява своята възраст, музикантът да оценява музиката, поетът да оценява поезията, работникът да оценява своята работа. Оценявай в даден случай онова, което имаш. Онова, което оценяваш, то ще дойде; онова, което не оценяваш, няма да ти се даде. Всички нещастия произтичат от факта, че ние сме неблагодарни за онова, което имаме. Вследствие на това животът ни се изопачава. Как се изопачава? Вземаш един плод, държиш го една седмица, две седмици (някои плодове не могат да траят дълго време) и той изгнива. Ти трябва да вземеш на момента да го изядеш; щом остане за няколко деня, той сам по себе си ще се развали. Има неща, които са спешни, не ги оставяйте. Сготви си ядене, не го оставяй за другия ден – днес, довечера трябва да се изяде. Аз съм имал опити: всичко, каквото оставям, се разваля. Туй, което ти готвиш, се разваля. За Природата въпросът е друг. Каквото приготвиш днес, трябва да го изядеш. Утрешният ден ще донесе нещо ново.

Казвам: научете се сега да мислите (понеже човек се отличава със своята мисъл, човек е онзи, който мисли). Всички противоречия в света са начини да ни заставят да мислим. Те са противоположности. Да кажем, ти се считаш нещастен; не че онова, което чувстваш, не е вярно, но ти се радваш и оценяваш радостта, а не оценяваш скръбта. Когато си радостен, ти си захласнат в своята радост, а в скръбното състояние ти си много разположен да направиш услуга. Някой път, когато си страдал, си готов да услужиш повече, отколкото, когато си радостен. Някой път си се облякъл официално като министър, отиваш на визита, виждаш някой беден човек, казваш: „Нямам нищо“. Щастливите хора нямат време за нищо, но трябва да ги хване скръбта, която казва: „Скоро направи това!“ Скръбта е на място. Някой пита: „Защо скърбя?“ Ти си министър-председател и скръбта ти казва: „Слез от автомобила, направи услуга“. Ако не направиш тази услуга, ще ти пати главата. Скърбите са благословение.

Аз имам два много интересни случая. Отива един човек при един български чорбаджия да му иска нещо, а той му казва: „Иди да работиш!“ Казват на чорбаджията: „Знаеш ли, този човек ще стане министър-председател“. – „Брей, не думай!“ Тогава вика той човека в къщата си: „Ела бе, момче!“... Другият случай: при един свещеник идва един калугер, който ходел по окъсан селата – отивал на Света гора на хаджилък и знаел няколко езика. Гледа го попът – иска да се освободи от калугера. Последният му иска 50 лева за път, но попът казва: „Нямам“. Калугерът си отива. Аз се приближавам при свещеника и казвам: „Ами този калугер е Христос!“ – „Стой, не думай, пари имам! Ако е Христос, готов съм да дам!“... Че това е неразбиране. Много материалистично разбираме работите. И Христос казва: „Понеже гладен бях... туй бях, онова бях“. – „Господи, кога? Не те видяхме!“... – „Понеже не сте го направили на едного от Моите малки братя, нито на Мен сте го направили“. В един човек всякога виждай Божественото, зачитай онова, с което Бог е благоволил да го надари. Направи една услуга и виж Божественото в него – това е добрият начин. По този начин ще подобрите живота си. Всяко добро, направено по този начин, влиза в скачените съдове. Ако разсъждавате така, вашата карма постепенно ще се разтопява, разтопява и във вашата долина на живота тревата ще започне да изниква, ще има за оране и плод ще има. Този е Правият път.

Оценявай онова, което Бог ти е дал. Не роптай против главата си, не роптай против дробовете си, не роптай против стомаха си, не роптай против краката си, против ръцете си. Всичко онова, което Бог ти е дал, използувай го в дадения случай – то е на място. В другия живот друго ще ти даде. Благодари на Бога – туй е щастието на човека. Проверете това. Ако е вярно, следвайте този път. По-права философия от тази няма. Това е философията, която съществува в Природата – тя така работи. Тя наблюдава хората: щом сте съгласни с нея, и тя е съгласна с вас. Няма нещо по-хубаво от това да бъдеш в съгласие с Природата и няма нещо по-хубаво от това тя да бъде в съгласи с теб. Ако ти си в съгласие, и тя ще бъде в съгласие; ако ти си в несъгласие, и тя ще бъде в несъгласие.

Сега, какво разбрахте в ядката? Каква разбрахте от правилото? Всичката погрешка е, че не сте заинтересовани от следното: вие трябва много да платите за нещата.

Ще ви приведа един български анекдот (дали е верен или не, не зная): отива един да си купува ахтапод. Продавачът по погрешка отрязва едно парче сапун. Оня взема ахтапода, начева да го дъвчи, а той започва да се пеняви. Човекът си мисли, че е особен ахтапод и казва: „Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям“. Пък то какъв ти ахтапод – сапун! Питам: щом е сапун, трябва ли да го ядете? Вие понякога това представлявате. Бих показал несъответствието на една мисъл. Казвате: „Толкоз ли съм глупав да ям сапун“. Колко пъти ядеш сапун и казваш: „Пари съм дал“. Ти ядеш, а той се пени. Сапунът за какво е? – За очистване на дрехата, за пране. Следователно, когато искаш да се очистиш, сапун ще вземеш; когато искаш да се наядеш, ахтапод ще вземеш.

Един американски цигулар отишъл да взема уроци при виден професор. Последният поискал по 10 000 долара за един урок от три часа. – „Втори урок ще искате ли?“ – „Не – отговаря цигуларят, – засега е достатъчно, всичко научих за десет хиляди долара“. Не е долар, не са два, а десет хиляди долара. Да ги дадеш от джоба си за един урок!... Казвам: вие не сте научили, защото нищо не сте платили. Ако платите за една лекция десет хиляди долара, ще научите. Чудите се, че за една лекция са дадени десет хиляди долара. В Природата има един закон и аз сега ще го преведа: когато не оценяваш една постъпка или едно действие както трябва, глобяват те десет хиляди долара. Тук доброволно ще дадеш на професора, т. е. Природата, щом изпрати своите агенти, ще платиш – ще те глобят според закона. Закон е, трябва да се плати. Стражарите седят с перото и кой-къде плюе, глобяват го. Хубаво е това – всеки трябва да си извади кърпичката.

Ако не изпълните онова, което ви казвам, всеки един от вас ще даде десет хиляди долара за един урок. Ако имате пари, нямам нищо против да платите. Четири-пет глоби по десет хиляди долара – петдесет хиляди долара, които правят пет милиона български лева. Всеки един от вас да мисли добре!

После, нали трябва да правите някакви справки и трябва да ходите на пощата да си дадете адреса. Адресът трябва да бъде много точен. Някой път ви намират на еди-коя си улица, еди-къде. От Невидимия свят обичат, когато ви пишат, да имате точен адрес. А вие не можете да имате точен адрес, ако не правите Добро. Тогава, каквото ви изпратят от Невидимия свят, няма да дойде. Щом правите Добро, вече имате точен адрес и тогава всичките ви работи ще се оправят. Защото всичко, каквото съдържа Земята, е за разумните хора. Един ден всеки от вас ще участва в тия блага – на Земята има още хиляди неопитани блага и те очакват разумните хора да дойдат и да им се радват.

Вие сега мислите за оня свят – да умрете и да се преродите. Но вие ще направите една погрешка. Турците казват: „Дойде говедо, вол си отиде“. Ако си се родил говедо и си отидеш вол, какво си придобил? Сега, аз ви казвам какво можете да направите: поне една плевня можете да запалите. Казвам: свещ можете да запалите. Вие казвате: „Нищо не мога да направя“. Една стомна вода можете да донесете навреме – това струва милиони. Ако не я донесете навреме, нищо не струва. Някой път човек би дал милиони за една стомна вода. И ако навреме запалиш свещта, и тя струва много. Навреме правете всичко онова, което ви казвам.

„Отче наш“

6-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
8 януари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Което мислиш, става

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, аз, сега, хиляди, казва, път, казвам, хора, лева, дойде, работи, глава, стане, пари, имаш, обуща, съм ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Януари 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

Пишете върху темата: “Какво аз зная.”
Разбрахте ли? Може да предполагате, че знаете много работи, но знанието, което може да опитате е същественото. Има и несъществени работи. Същественото, което знаете, за него пишете.

Има ли някоя изостанала, нечетена тема, или всичко е на ред?

Запример, ако ви попитат за произхода на мигането, как бихте го определили, ако такава тема имате? От кога се е родило мигането? Една функция е то. На какво е резултат мигането? Някои птици не мигат. Човек мига. Някой мига по-бързо, някой мига по-бавно. Казват, че мигането не е нещо научно, но е една функция на клепките на окото. Или какъв е произходът на сълзите? При голяма светлина двата клепача изменят положението си. Каква форма заема окото? (Зеницата се намалява) Зеницата се намалява и увеличава, но същевременно клепачите не вземат обикновената форма, те стават елипсовидни. Колкото светлината се увеличава, толкова елипсата става по-голяма. Клепачите се свиват и се увеличават. Ако вие сте физиономист, ще изучавате клепачите, защото те се различават. От тях можете да научите някои особени черти на душевните изживявания. Понеже всяко нещо си има своя причина. Някъде причините са едни, дето на човека и на ум не му идва. Има далечни причини, които създават нещата. Когато са се построили клепачите на човека, тогава са се събрали най-гениалните същества, мислили дълго, правили опит, втори, трети, милиони опити правили. След това, което са намислили, са го проектирали върху човешкото лице. Човек днес си служи с клепачите.

Представете си, какви трябва да бъдат очите на един ангел? Те виждат много далече в известни отношения. Или пък вземете създаването на устата, на зъбите. Може да кажем, че у някои животни устата и зъбите са създадени, но зъбите не функционират. Вземете змията, тя не дъвчи храната. Щом хване някоя жаба, постепенно цяла я нагълта. Змията има навик да гълта цели жабите. Колко време е взело за създаването на зъбите? При това те физиологически имат свое предназначение. Зъбите са в услуга да помогнат на стомаха в неговата работа. И при човека, и при животните е така. У животните, запример, в някои месоядни, лъвът, тигърът като остареят, нямат зъби, не могат да си хванат жертвата, те отиват подир младите животни от своя род, те като хванат жертва и се нахранят, старите ядат останалото, доядат останалото. Значи в това отношение, синът приглежда бащата.Зъбите му паднали, не може да лови жертвата.

В съвременната наука не се занимават с тези работи, те се занимават с по-великите работи, тези считат за маловажни. И хората се занимават които са необходими, които са грандиозни. Учените търсят повода, причината, как е създадена вселената. Има теории с математически изчисления, с геометрически чертежи, как се движат телата, защо, за какво – това искат да изяснят. Какви са били причините, които са създали Слънцето; какви са били причините, които са създали планетите, кометите, звездите и т.н. Един обикновен човек казва: “Далечни работи са. Мене не ми трябват.” В старо време са изучавали астрологията. Обаче ти не можеш да бъдеш астролог, ако не разбираш устройството на Слънчевата система. Не можеш да бъдеш астролог, ако не знаеш нещо за домовете на Слънцето. Земята обикаля около Слънцето и има 12 дома и във всеки дом престоява известно време. От това се образуват известни характери в хората, които се раждат под съответните зодии. Отде-накъде, че Земята се спряла в някоя зодия да има такова влияние? Да кажем, спряла се в Овена, в Телеца, в Рака. Тия животни, които са свързани със зодията, донякъде отговарят на някаква идея.

Или да кажем, че имате навика да изтривате обущата си отзад и отдолу. Петата е изядена. Някои деца толкова силно вървят, че бащата трябва след един-два месеца да праща обущата при обущаря да ги поправя отзад на тока. Някои кривят обущата настрана, някои – отпред. Онези, които изучават човешкия характер се питат, какво означава, че човек изяда обущата отзад, или какво означава, ако са изядени отвън, отстрана или отпред. Този навик, да изтърквате обущата си отзад, не че вие сте го създали, но 10, 15, 20, 100, 200 поколения, хиляди поколения са създали този навик. Един навик има свой повод отнякъде. Човек сега трябва да образува навика да стъпва правилно. Ако вие искате да си създадете характер, трябва да се научите да ходите правилно. Ти никога не можеш да създадеш правилен характер, ако не знаеш да ходиш правилно. Това изкривяване на крака е един навик, който ще се отрази на твоята мисъл. Като вървите, вие първо в ума си трябва да имате една правилна фигура, как трябва да стъпва човек.

Някой път вие сте нервни. Нервността произтича от едно сътресение. Вие удряте крака някъде повече, отколкото трябва. От тия маловажни неща всеки ден създавате вашите навици. Представете си, че 50 пъти на ден вие туряте повече енергия, отколкото трябва. Като вървите 50 пъти си удряте крака повече. С петдесетте удара знаете ли каква излишна енергия изхарчвате? Природата търпи. Но всеки ден по петдесет удара, за една година колко удара правят? Сметнете го (18250) Колко енергия ще изхарчите? Нервната енергия е скъпа. Ако турим по една стотинка на удар, 18250 колко правят? Живял си 120 години по 18250 удара на година, колко удара ще станат за целия ти живот? Точно пресмятайте, да не се заблудите, понеже върху това ще построя нещо. Природата държи тънка сметка (21940) ( А то е 2190000 ). Представете си, че се плаща в златни, природата не признава книжни пари, ако за всяка погрешка тя застави човека да плаща по 1 грам злато. Знаете ли колко струва 1 грам злато? (80 лв.) Тия погрешки по един грам злато, колко струват? За всяка погрешка вземат по един грам за енергията, която е изразходвана.

Помнете закона: “Онова, което мислиш, в края на краищата става. Онова, за което никак не мислиш, не става“. Ако нещо е станало във вашия живот, то е, понеже вашият дядо, прадядо или прабаба мислили, мислили и сега става. И ти участваш в това, което дядо ти и баба ти мислили. Онова, за което сега мислите, то ще стане в бъдеще. А онова, което е станало, за него са мислили дядо ти, баба ти, хиляди поколения са мислили и ти участваш в него. Сега законът какво ще ви ползва? Казвате: “Каквото ще стане, ще стане.” Помнете: онова, за което мислите, ще стане, когато и да е. Може да мислиш, че някои неща ще станат, може да не станат. Не е така. Каквото мислиш, ще стане. Една мисъл в даден момент може да не се реализира. Някой път ти мине в ума мисълта: какво ще ходиш на работа да се мъчиш, открадни 20, 30 хиляди лева. Какво има, ако се открадне? – Няма нищо, философски разсъждавам. Вие казвате: “Няма нищо, ако се открадне.” Учителят: “Какво има, че си преместил парите от една каса в друга?” Държавата има друга теория и тя казва: “Понеже ти си преместил парите от една каса в друга и аз ще те преместя от една къща в друга. Ти премести златото от една каса в друга и теб ще те преместят от една къща в друга къща. “Аз поставям последователно мислите. Понеже ти си имал добрата воля да преместиш златото, направил си услуга, на същото основание и държавата ще те премести, ще те тури в затвора. Казвате: “Това е карма.” Хората обясняват кармата. Има изопачаване на кармата. Да дадем сега изяснение за причините и последствията. Ти си преместил златото от една каса в друга и тебе ще те преместят от една къща в друга. И след това с големи почести ще поставят няколко души адютанти да те пазят. Гвардия ще имаш като излизаш навън. Понякога ще ти турят гривни на ръцете и краката, ще те украсят. Ще дойде някой, ще надникне от прозореца да види този високия гост, който дошъл в този дом, да не му е лошо. Казват: “Защо са го преместили от неговата къща в друга къща?” – “Защото и той направил една услуга, една торба със злато преместил от една каса в друга.” Тогава какъв извод ще направите, ако не искате да имате адютанти вече? Щом сте на такова почтено място, без адютанти не може. Ти вървиш и адютантът върви. Не може да бъдеш свободен. Пазят те да не би ти стане пакост някъде. Да кажем, ти си преместил само една торба. Представете си, че златото си го взел и си го хвърлил във водата. Тогава какво ще стане? Как ще стане работата?

Разправяха ми един анекдот, аз не съм го наблюдавал. Вървят един паток, една патица с малките си патенца. Излиза един плъх и хваща едното патенце. Патокът се затичва и хваща плъха за врата, вдига го във въздуха, носи го. Както плъхът хванал патето и го носи, така и патокът хваща плъха и го носи, пъхнал го във водата, после го изважда над водата да види мърда ли, после пак го натопява. Като престанал да мърда, той го оставил на брега. Какво иска да му каже патокът? Наблюдавал съм патици и гъски лятно време, когато падат черниците. Те стоят под черницата и патето, като види, че падне една черница, то се затичва. Ту кокошка, ту пате се затичва и петли тичат. Вятърът като разклати дървото, падне черница и те се затичват. Първо всички седят спокойно и от време на време се затичат. Ако падаха изобилно, нямаше да тичат, но в минутата падат две, три. Всички седят и наблюдават само, изведнъж се затичват. Като духа слаб вятър, рядко падат, но като задуха силно, като стане буря, събори много черници, тогава всички се наядат. Всичко утихне, няма тичане. Щом се наядат и кокошки и петли, легнат на корема си. Питам: “Кой ги събра под черницата отдолу?” Ако са се събрали без позволение, какво ще стане? Ще кажат, че там има престъпление. Какво ще стане в бъдещото прераждане, че преместили тия черници в себе си? Казват: “Има ли право да яде?” Едни казват, че имат право да ядат, други казват, че нямат право да ядат. Лятно време косовете по цели групи ходят по черешите. Ако не ги подплашиш, всеки кос ако изяде по десет череши, стотина косове колко череши ще изядат?

Вие считате, че тези неща са маловажни. Съгласен съм с вас, че са маловажни. Ами вие седите и се безпокоите, че за Великден нямате нови обуща. Вие, модерните хора, които нямате някакво разбиране, гледате, че обущата ви са “прогледнали”. Вие си затваряте очите и казвате: “С “прогледнали” обуща ще се ходи.” Съдрали са се обущата и вас ви е срам да ходите със съдрани обуща. Защо ви е срам да ходите със съдрани обуща? На какво отдавате срама на човека да носи съдрани обуща? Когато обущата са нови, човек има особено разположение. Твоите обуща са нови, но тия обуща от чий гръб са снети? Знаеш ли колко ще платиш за едни великденски обуща? Колко обуща могат да се направят от една телешка кожа? Или от една ярешка кожа, колко предполагате, че може да се направят? В желанието си да заколиш едно теле и да направиш от кожата му обуща, представяш ли си след колко поколения трябва да плащаш за своите обуща? Знаете ли колко ще платите? По съвременния морал на човека, ще помислиш за обуща, че трябва да се платят. Казваш: Този добитък е заклан, аз не съм отговорен. Човек е отговорен за всичко, което върши. Защото твоето желание за новите обуща ще се предаде на хиляди хора. Ти несъзнателно ще причиниш вреда и страдание. Ще кажеш: “То е животно, в него страданието не е така силно.” Право е, че животните не страдат така, както човек страда. Но все-таки, щом животните страдат, това страдание ще се пренесе и върху хората. Страданието у животните ще се предаде, както в по-висшия живот страдат от по-нисшия. Вземете микробите. Един по-нисш живот става причина, един по-висш живот до страда. Вземете чумата, холерата, има и други болест, които се дължат на малки същества, които искат да живеят. Тия същества като влязат в човека, ни най-малко не искат да го уморят. Но те са като стадо говеда, като минат някъде отъпчат тревата, всичката трева е опасана, оцапана. Тия микроби са такива, че като влязат в човешкия организъм за 24 часа, те са милиони и оставят своите извержения, отравят човека и той умира от нечистотиите. Той не може да се справи с тия нечистотии. Отровата на микробите зависи от техните извержения. Учените хора се стремят да спрат процеса на размножаването на микробите, да не се размножават. И тогава са дошли до извода, че човек трябва да има чиста кръв. Като дойдат тия микроби, да не намерят храна да се размножават, да измират гладни, да не могат да се размножават. Някой пита: “Защо трябва да живеят в човека?” Ти трябва да имаш чиста кръв да не те изядат микробите. Като имаш нечиста кръв, те ще ти идат на гости. Първо ще дойде хремата. Хремата е дама от високото общество. Тя в стомаха не слиза. Дойде в носа, качи се там, вземе първите стаи в апартамента и след туй започва да чисти, отвори прозорците. Понеже се е качила в носа, не можеш да я изпъдиш.

Ония погрешки, които правите, като дойдат във вас на гости, ще вземат някой апартамент в очите, в ушите, в устата, на зъбите, на пръстите. Като се качи на пръстите, деформира пръстите. Някой цирей излезе. Не зная дали излизат циреи на пръстите. Такива малки фуски, нали излизат? Казвам, трябва да имате начин за вашето самоусъвършенстване. То е процес. Това, което говоря не е лошо за един обикновен човек. Вие искате да уредите вашия живот на Земята. Човек да уреди живота си, трябва да разбира, да знае как трябва да живее. Защото живеенето на Земята е едно изкуство. Един цигулар, който иска да се научи да свири, трябва да разбира от музика, трябва да разбира онзи инструмент, който има, как да го държи и как да разполага с инструмента. И животът е едно голямо благо. Вие искате да живеете. Трябва да знаете как да живеете. Дайте една правилна насока. Искаш да бъдеш щастлив. Какво подразбирате под думата “щастие”? Или искате да бъдете здрав, или искате да бъдете умен и искате да бъдете добър. Много качества има, които трябва да ги придобиете. Добрият човек, за да бъде добър, какво му трябва? Според вас, какво трябва на добрия човек? Добрият човек трябва да има качество, което трябва да го [е] придобил в миналото: той не трябва да бъде свидлив. Добротата не може да се прояви, ако ти си свидлив. Искаш да направиш някое добро, искаш да дадеш хляб на един човек, или грозде, или ябълки, или круши. Наблюдавал съм често, някой носи една кошница с ябълки, като се спре, гледа в кошницата. Отгоре има много хубави, но той даде някоя малка отдолу, не му се дава от хубавите. На друго място иска да даде, гледа да даде от най-хубавите. Този, който дал хубавата ябълка и другият, който дал малката, какво има в единия и в другия? Единият е свидлив. Който не е свидлив, дава хубавата ябълка. Или ще вземе две, три ябълки и даде. Казвам, добрият човек не трябва да бъде свидлив. В разсъжденията си казвате: “Ако така дава човек, какво ще стане?” Не считайте, че това даване, което хората правят, е правилно. В природата има едно даване, което иде естествено. Трябва да дадеш, понеже даването е един закон. Природата като прати човек на Земята, опитва го да види какво дава. Някои хора много добре изпълняват този закон, щедри са; някои не го изпълняват добре, не са щедри. Тези, които са изпълнили този закон, вече са белязани в света. Те носят това благо. Който се учи и той има благо. Който е поет има едно благо; който е художник, който е учен има благо. Всички неща, които човек е придобил, това е като награда. Ако срещнеш някой, който е много учтив, особено любезен към младите моми, това е отбелязано на главата. Някой учител е много любезен към ученичките си, които са на 15 – 16 години. Някоя учителка е много любезна към учениците си. Това е отбелязано и минава за особена добродетел.

Ако влезете в един свят и срещнете един ваш приятел, кое е онова, което е привлякло вашето внимание, за да се образува тази връзка? Някои казват, че то е кармично. Много общо казано е. Трябва да има един повод. Според вас, кой е поводът? Двама ученици в училище стават приятели, кой е първият повод за това? Някой от вас, от учителите, какво ще кажете? Доста сложен въпрос. Нека си послужим с едно сравнение. Кой е първият повод, че искаш да ядеш? Кога се ражда този повод? Поводът за приятелството кога е станал? Някакво причина има. В училище единият е направил някаква малка услуга. При малката услуга се образува приятелството. Много малък повод може да послужи за да се образува приятелство за цял живот. Всички велики работи в света стават не с нещо голямо, но с нещо микроскопическо. В приятелството човек е много внимателен в малките работи и ги оценява. Ако вие не можете да оцените малките работи, който образуват връзка в човешките отношения, ще ви липсва много. Не можете да бъдете щастливи. Малките работи, които човек прави, може да послужат за повод на големи работи.

Искам да ви наведа на мисълта. Да допуснем, вие седите и сте крайно неразположен, не ви върви. Не знаете защо, но криво ви е. Някой човек е облечен хубаво, намирате му махна, защо той да е облечен, като че той ви е крив. Казваш: “Много се облякъл, много се натруфил.” Направил къща и тя ви е неприятна. Вози се на файтон или автомобил и това ви е неприятно. Аз разсъждавам сега: Ако аз се безпокоя за положението на хората, какво ще придобия? Казвате: “Той е много богат, може да разполага.” Какво има от това, че може да разполага. И аз разполагам, че плащам и той разполага, че дава пари на заем. Да кажем, че той дава пари на заем, пък аз събирам парите. Какво разлика има между онзи, който дава пари и онзи, който събира пари? Де има по-голяма [иждивяна] енергия, когато даваш или когато вземаш?

В живота има много малки правила, които трябва да знаете. От какво зависи доброто разположение на човека? Ти седиш, неразположен си. Тогава вие как лекувате вашето неразположение? Как се освобождавате от този взискателен гост? Като дойде у вас, какво правите, как се освобождавате? Той е почтен гост, като княз. Недоволството е княжеска дъщеря, принцеса, като дойде, раздруса всичко. Дошла недоволната принцеса и всички са недоволни. Тя е недоволна и те са недоволни. Дошла принцесата радостна и всички са радостни.

Да оставим тия принцеси, които носят радостта, те са щедри. Онази принцеса на недоволството като дойде, тя събира данъците, тя взима. Като дойде, тя казва: “Защо това не е направено, защо онова не е направено?” Онзи, който носи радостта, като дойде, подарява. Казва: “Това ще раздадеш, онова ще раздадеш.” Радостта е най-голямата гадателка, най-големият астролог. Тя като дойде даром ще ти направи един първокласен хороскоп. Радостта прави най-хубавите хороскопи. Като дойде скръбта и тя прави хороскопи с всичките противоречия. Защо този човек е такъв, тя прави неподходящи съчетания, как са били сдружени Марс и Венера. Някой път аз ще се занимая с астрология, аз не я разбирам. Някой се занимава с астрология и казва, че простят българин си заминал и това имало връзка с Марс. Чудя се аз, де намери причините между този, простия българин и Марс. Или че Юпитер, който е благороден, карал този българин да ходи с онова велико разположение, че той обърнал особено внимание на него, занимава се. Сега да оставим тия неща, ще ги изучавате за бъдеще.

Да кажем, имате неразположение на духа, какво трябва да го правите? Ще изучавате психологията на вашето неразположение. Ще изучавате неразположението като голям аристократ, ще видите какви особености има. Ще видите, обича ли да го хвалиш. Ще намериш някоя слаба черта. Недоволен си, че нямаш дреха. Мислено може да си поръчате дрехата. Извикай един шивач мислено, избери си някой хубав плат, направи хубава дреха и я облечи. Ако не си доволен от тази дреха, или нещо не ти харесва, поръчай си втора, трета. Ако още си не доволен, дрехи имаш, но пак си недоволен, казваш: “Не съм ял сладко.” Представи си най-богатата трапеза, от всичко си ял. Ако пак си недоволен, представи си, че си в университета, че си свършил четири факултета, станал си професор, ученици имаш, студентите те обичат. Но пак си недоволен. Представи си, че имаш някаква идея. Пак нещо ти недостига. Ще дойда до последния момент. Недоволен си в себе си. Седни и напиши едно любовно писмо на твоето недоволство. Ще пишеш: “Откак дойде в мене, сърцето ми трепери. До сега бях много невежа, много работи не разбирах, но откак дойде, умът ми се просвети от това, което ти внесе в мен. Моля, да имаш добрината по-често да ме посещаваш.” Като напишеш това и още няколко неща като напишеш на твоето недоволство, какво ще стане с теб, знаеш ли? Като че от теб ще падне един товар, ще се проясни.

Имате характер в себе си, с който да осъзнавате вашия живот. Защото начинът, по който хората са възпитават е механичен. Човек така не може да се възпита. Ако дойдете до едно положение да имате най-голямото нещастие, което може да сполети човека, защото ние мислим, ще има такова нещастие. Мога да ви представя от историята много примери. Нещастието, което сполетя Христа, нали е едно от най-големите нещастия, което може да сполети човека. Млад човек на 30-33 години, който трябваше да живее, хващат го без никакво основание, разпъват го на кръста. Казват: “Какъв позор!” Това е едната страна. От две хиляди години като разглеждаме този въпрос, как бе по-хубаво: трябваше ли да разпънат Христа, или да не бъде разпънат? Кое беше по-високо? Христос не беше първият, който беше разпънат. И други хора са били разпъван преди него. Той влиза в положението на страдащите. За да опита най-мъчителното състояние, което човек може да опита, да ти заковат ръцете и краката с гвоздеи. Питам: “Колко може да трае това мъчително състояние?” Докато ти се свързваш с материалното, което имаш на Земята, дотогава ще страдаш, докато съзнанието е в тялото. Искат да ти вземат тялото, което имаш. Като се решиш да напуснеш тялото, страданията ще престанат. Най-после Христос каза: “Тялото, което имам, давам го.” Казва, че предава духа си в ръцете на Бога, а тялото остава на хората да правят каквото искат. И тогава хиляди хора има, които се ползват от смъртта на Христа. Той е един пример в живота. Като дойдете до страданията и помислите за Христа, ви олеква. Понеже Неговата мисъл е силна, Той е разсъждавал. Каква концентрирана мисъл е имал, когато удряли, ругаели, той седи тих и спокоен, разсъждава за характера на хората. Изучавал характера на хората, не само какви са, но и за бъдеще какви ще бъдат. Той наблюдавал хората. И на кръста като бил, Той правил своите наблюдения и виждал от какво произтичат несгодите на човешкия живот. Той решавал една задача. Когато страдате, вие трябва да знаете, какво решавате в това страдание. Някой път страдате и трябва да знаете, защо страдате. Някой път нямате обуща, страдате за обуща; някой път нямате шапка, страдате за шапка; някой път не сте яли, страдате за ядене; някой път не сте здрави или нямате жилище през зимата. Има много причини, които създават неразположението на човека.

Всякога се спирайте пред съществени работи. Сега минавате и казвате, че сте много нещастни. Вие не разсъждавате правилно. Хората не могат да бъдат нещастни. Нещастни сте, ако нямате глава; нещастни сте ако нямате ръце, крака, уши. Но всичко е на място, ушите са на място, главата е на място, стомахът е на място, дробовете са на място, мозъкът е на място, очите са на място. Всичко имаш и при това си недоволен. Вие не оценявате благата, които имате в себе си. Нямате ясна представа за великите блага, които са вложени във вас. Казвате: “С такова малко чело какво мога да направя?” Хората, които имат големи чела, нищо не правят. Малката глава е опасна, но и голямата глава е опасна. Ако човек имаше главата на една муха, какво щеше да направи? – Нищо няма да направи. Но ако и мухата има главата на човека и тя нищо няма да направи. Човешката глава ще туриш на човека и главата на мухата, ще туриш на мухата. Всяко нещо да иде на мястото си.

Всички вие грешите, че искате да имате главите на други хора. В дадения случай ти, който си се родил, не може да намериш по-хубава глава от тази, която имаш. Направете опит. Всякога хората страдат, че искат да имат други глави. Казвате: “С добро не може да се ходи.” Туряте друга глава. Не, в тази глава е доброто. Ти ще туриш своята глава. “Ама човек трябва да бъде умен.” Това е другата глава. Главата, която ти е дадена в дадения случай, е най-добрата. Като идеш в другия свят и като те пратят отново на Земята, ще ти турят друга глава. Но не съжалявайте, че имате тази глава, която сега имате. После се огледате и сте недоволни от вашето лице. По-добро лице от това не може да ви се даде. Ако ви дадат друго лице, съвсем ще загазите.

Казвам: оценявайте тази глава, която имате, тия разбирания, които имате. Радвайте се. Вие имате много хубави разбирания. Всички хора имат много добри разбирания, но като дойдат до приложението, не прилагат. Нямате приложение. Запример, аз съм щедър. Като погледна някой човек, не ми харесва. Като погледна главата, не ми харесва. Бръкна в джоба си и търся дребни пари да му дам. Напипам 100 лева, казвам: “не.” Напипам 50 лева, пак го погледна, казвам” “не.” Напипам 10 лева и тях не давам. Като напипам 5 лева, казвам: “стигат му.” Това е несправедливо. Справедливо е, каквото имаш в джоба да не знаеш, да не знаеш, какво имаш. Като бръкнеш, не търси по-малка монета да дадеш, но каквото напипаш, дай го, не разсъждавай. Като бръкнеш и вземеш 100 лева, дай ги. Законът е такъв. Това е, ако искате да се поправите. При един съвременен епископ, католически или православен, идва един богомолец, хваща ръката на владиката и туря една банкнота от 10 хиляди лева. Какво трябва да направи владиката с тези пари? Той ще ги тури в джоба си. Като си отиде този, богатия човек, след него идва сиромах и той целува ръката на владиката. Сиромахът, като целуне ръката на владиката, последният трябва да даде това, което богатият му три в ръката. Владиката служи само като проводник. Като погледне на сиромаха, казва: “Много ми се харесваш, може да ти дам 10 хиляди лева, понеже ти си се молил заради мене.” Владиката казва: “Аз ще ти дам тия пари, ти да се помолиш заради мене, че аз като човек правя грехове.” Да кажем, богатият дал хиляда лева. Една целувка и хиляда лева. Владиката счита устните на бедния човек толкова чисти, че той само да го целуне, ще му даде хиляда лева. Тия разсъждения трябва да имате. В живота трябва една правилна обмяна на мисли и чувства. Във всеки момент, като се поставите пред лицето на Бога, трябва да бъдете изправен и разположен. Не само да искате благословение. Благословението, което Господ ти дал, дай го на другите. Аз похвалявам поета. Каквото богатство Господ му даде, той пише едно стихотворение и даром го дава. Може ли да накараш един поет да ти напише едно стихотворение, колко ще ти вземе? Като срещнеш един поет, може ли да му кажеш? Човекът от добра воля си пише. Един цигулар и той свири. Може да му дадеш хиляда долара, те правят 82 хиляди. Някъде този цигулар с пари го заставят да свири. Този цигулар отива в някой дом и без пари свири. Кое е онова, за което свири? И там има нещо дадено, и те са платили. Не мислете, че не се плаща в света. Ако Бог на едного дава повече, на друг по-малко, това зависи от човешкото разбиране. Ти не разсъждаваш или криво разсъждаваш. Ако ти имаше една слонова глава с един дълъг хобот, какво щеше да правиш? На всеки едного Господ му е дал точно онова, което му трябва. Телата, в които вие сега сте облечени, вие сте си ги харесали.

Един окултист, учен човек, представя работата така. Аз изнасям неговата мисъл, според неговата идея. Горе – долу е прав. Той казва, че всички тела на хората са като костюми, изложени на витрините в другия свят. Някоя душа иска костюм, тя ще влезе в едно тяло, после ще го съблече. Тя облича едно, второ, тяло, докато облече една форма, която и харесва. Щом и хареса една форма, тя от нея не може да се освободи. Иска да я съблече, започва да рита, рита, но все повече се оплита, докато най-после се роди на Земята. Харесаш ли дрехата, която си облякъл, не може да се освободиш. Ако започнеш да риташ, ще се намериш роден на Земята. Законът е верен: “Щом обичаш нещо, непременно то се хваща за вас.” И най-после това, което желаете, ще стане. Затова седнете и мислете за нова, което е положително. За хубавото постоянно мислете. Вие седите и мислите лошо за себе си, а искате другите да мислят добро за вас. Научете се да оценявате онова, което Господ ви е дал. Детето да оценява своето детство, музикантът да оценява музиката, поетът да оценява поезията, работникът да оценява работата си. Оценявай в дадения случай онова, което имаш. Онова, което оценяваш, то ще дойде; онова, което не оценяваш, няма да ти се даде. Много нещастия произтичат от факта, че ние сме неблагодарни за онова, което имаме, вследствие на това животът ни се изопачава. Как се изопачава? Вземеш един плод, държиш го една седмица, две и някои плодове не могат да траят дълго време, изгниват. Ти ще вземеш плода и на момента ще го изядеш. Щом го оставиш за няколко дена или седмици, той сам по себе си ще се развали. Има неща, които са бързи, не ги оставяйте. Сготви си ядене, не го оставяй за другия ден. До вечерта трябва да се изяде. Аз съм правил опити: всичко, което съм оставял се разваля. Ти, каквото приготвиш днес, трябва да го изядеш. В природата е друг въпросът. Утрешният ден ще донесе нещо ново.

Казвам: научете се сега да мислите. Човек се отличава със своята мисъл. Човек е онзи, който мисли. Всичките противоречия в света са начини да ни заставят да мислим. Това са противоположности. Да кажем, ти се считаш нещастен. Не, че това, което чувстваш не е вярно. Ти се радваш и оценяваш радостта, а не оценяваш скръбта. Когато си радостен, ти се захласваш в своята радост, при скръбното състояние, ти си много разположен да направиш една услуга. Като страдаш някой път си готов да услужиш повече, отколкото когато си радостен. Някой път си се облякъл официално като министър, отиваш на визита, виждаш един беден човек, казваш: “Нямам нищо.” Щастливите хора нямат време за нищо. Трябва да ги хване скръбта и тя казва: “Скоро направи това!” Скръбта е на място. Казваш: “Защо скърбя?” Ти си министър – председател, скръбта ти казва: “Слез от автомобила, направи една услуга. Ако не направиш тази услуга, ще ти пати главата.” Скърбите са благословение. Аз давам два случая, много интересни: Отива един човек при един български чорбаджия да му иска нещо. Той му казва: “Иди да работиш.” На българския чорбаджия му казват: “Знаеш ли, че този човек ще стане министър – председател?” – “Брей, не думай!” Той вика човека в къщата си: “Ела бе, момче!” Другият случай: При един свещеник идва един калугер, който ходел по селата окъсан. Не по селата, но ходил на Света гора на хаджилък, знае няколко езика. Гледа го попът и иска да се освободи от калугерина. Той му иска 50 лева за път, но попът казва: “Нямам.” Калугерът си отива. Приближавам се аз при свещеника и му казвам: “Този калугер беше Христос!” – “Стой, не думай! Пари имам, ако е Христос, готов съм да дам.” Това е неразбиране. Много материалистически разбираме работите. И Христос казва: “Гладен бях, жаден бях, това бях, онова бях.” – “Господи, кога? Не те видяхме.” – “Понеже не сте го направили на едного от моите малки братя, нито на мене сте го направили.”

Всякога в човека виждай Божественото. Зачитай онова, което Бог е благоволил да го надари. Направи една услуга и виж Божественото в него. Това е добрият начин. По този начин ще подобрите живота си. Всяко добро, направено по този начин, влиза в скачените съдове. Ако разсъждавате така, постепенно вашата карма ще се разтопява, разтопява и във вашата долина на живота ще започне тревата да никне, ще има за оране и плод ще има. Този е правият път.

Оценявай онова, което Бог ти е дал. Не роптай против твоята глава, не роптай против дробовете си, не роптай против стомаха си, не роптай против краката си, не роптай против ръцете си. Всичко е на място. В другия живот, друго ще ти даде. Благодари на Бога, там е щастието на човека. Проверете това и ако е вярно, следвайте този път. По-права философия от тази няма. То е философията, която съществува в природата. Тя така работи. Тя наблюдава хората. Щом вие сте съгласни с нея и тя е съгласна с вас. Няма нещо по-хубаво от това да бъдеш в съгласие с природата. И няма нещо по-хубаво от това, тя да бъде в съгласие с тебе. Ако ти си в съгласие и тя ще бъде в съгласие; ако ти не си в съгласие и тя ще бъде в несъгласие.

Сега какво разбрахте? Какво разбрахте от правилото? Погрешката е, дето всички не сте заинтересовани от следното: За нещата трябва много да платите.

Ще ви преведа един български анекдот. Дали е вярно или не, не зная. Отива един да си купи ахтопод. Продавачът отрязва по погрешка едно парче сапун. Той изважда ахтопода, започва да го дъвче, а той се пени в устата му. Той си мисли, че е особен ахтопод. Казва: “Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям.” Пък то не е ахтопод, а сапун. Питам: Щом е сапун, трябва ли да го ядете? Понякога и вие постъпвате така. Бих показал несъответствието на една мисъл. Казвате: “Толкова ли съм глупав да ям сапун?” Колко пъти ти ядеш сапун и казваш: “Пари съм дал.” Ти ядеш, - пени се. Сапунът за какво е? За очистване на дрехите, за пране. Следователно, когато искаш да се очистиш, сапун ще вземеш; когато искаш да се нахраниш, ще вземеш малко ахтопод.

Един американец цигулар отишъл при един виден професор да взима уроци. Този знаменит професор искал 10 хиляди долара на урок. Три часа ще му предава и ще му даде 10 хиляди долара. “Втори урок ще искаш ли?” – “Не, казва, засега е достатъчно. Всичко научих за 10 хиляди долара.” Това не са един, два долара, десет хиляди долара да ги дадеш за един урок! Казвам ви, вие не сте научили, защото не сте платили. Ако платите за една лекция десет хиляди долара, ще научите за една лекция. В природата има един закон и аз ще ви го преведа. Когато в природата не оценяваш една постъпка или едно действие както трябва, глобяват десет хиляди долара. На професора ще дадеш доброволно. Природата като изпрати своите агенти, ще платиш. По закона ще те глобят. Закон е, трябва да се плати. Сега стражарите седят с перото и който плюне на улицата, глобяват го. Хубаво е това, всеки да си извади кърпичката.

Казвам: ако не изпълнявате това, което ви казвам, всеки от вас ще даде десет хиляди долара за един урок. Ако имате пари, нямам нищо против да платите. Четири, пет глоби по десет хиляди долара, петдесет хиляди долара. Те правят пет милиона български лева. Десет хиляди долара правят близо един милион.

Мислете добре! Всеки от вас да мисли хубаво. Нали трябва да правите някакви справки, трябва да ходите на пощата да си дадете адреса. Адресът трябва да бъде много правилен, трябва да бъде точен. Някой път ви намират на еди коя си улица, еди къде си. Като ви пишат от невидимия свят, обичат да имате точен адрес. Вие не можете да имате точен адрес, ако не правите добро. Тогава каквото ви изпратят от невидимия свят, няма да го получите. Щом правите добро, вече имате точен адрес. Тогава всичките ви работи се оправят. Защото всичко, каквото съдържа Земята, то е за разумните хора. Един ден всеки от вас ще участва в тия блага. На Земята има още хиляди блага, неопитани. Те очакват разумните хора да дойдат и да се радват на тия блага. Вие мислите за онзи свят, да умрете и да се преродите. Вие ще направите една погрешка. Турците казват: “Дойде говедо, пък вол си отиде.” Ако си се родил говедо и вол си отишъл, какво си придобил?

Сега аз ви казвам, какво може да направите. Поне една плевня може да запалите. Казвате: “Нищо не мога да направя.” Питам: “Как, свещ ти можеш ли да запалиш? Може да запалите една свещ.” Казвате: “Нищо не мога да направя.” Казвам: “Една стомна вода може да донесете навреме и тя струва милиони.” Да знаеш кога да донесеш водата, струва милиони. Ако не я донесеш навреме, нищо не струва. Някой път човек би дал милиони за една стомна вода. И ако навреме запалиш свещта и тя струва много.

Казвам: Навреме правете всичко, което ви казвам.

“Отче наш”

16 година
6 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя
на 8 януари 1937 год. 5 часа сутринта, петък
Изгрев – София

НАГОРЕ


placeholder