НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Шестото чувство

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, има, може, казвам, сега, казва, свят, работи, хора, нещата, всичко, дойде, иска, пари, всички, съм, бог, чувство ,

 Утрини Слова , София, 18 Октомври 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета трета глава от Евангелието на Йоана. Една българска пословица казва: „Повторението е майка на знанието“.
Това е отчасти вярно. Да се повтарят стари работи, това не е знание. Не всички неща, които се повтарят, са верни. Абсолютно верни са ония неща, в които няма никакво изключение. Ти разправяш нещо, но го предаваш или преувеличено, или намалено. Щом не го предаваш, както е станало, и в двата случая има нещо невярно. Някои искат чрез вярата на хората да прокарат неверните работи за верни.

Сега вие сте влезли в Школата с цел да развивате известни дарби и способности. Ако не работите, както трябва, влизането ви в Школата е безпредметно. Ако детето прояви дарба към рисуване, а не работи, нищо няма да излезе от него. В първо време майката се радва на неговите драскулки, на картинките му. Обаче това са обикновени работи. Те нямат никаква художествена стойност. Това са обикновени линии. За да придобие художествени линии на ръката, детето трябва да учи, да работи върху своята дарба. Не е лесно да начертаеш художествено една линия. Ръка се иска за това. Човек трябва да работи 20–30 години в областта на художеството, за да нарисува една линия, която да го препоръча като художник. Външно една линия може да е правилна, красива, но ако я увеличите и се вгледате в нея, виждате, че има нещо неправилно.

Същото се отнася и до човешкото лице. Външно то е красиво, но ако го увеличите, виждате, че има нещо, което не ви харесва. Наистина, човешкото лице не е така красиво, както изглежда. – Защо? – Защото отблизо се гледа. Всеки предмет, гледан отдалеч, се представя по-красив, отколкото е в действителност. Например, отдалеч Витоша е по-красива, отколкото отблизо. Колкото повече се приближавам, толкова повече тя губи от красотата си. Линиите ѝ се очертават в подробности и тя започна да губи оная красота, която има отдалеч. Красотата има отношение към разумността и хармонията. Само разумният човек е красив. Ако сравняваме човека, като разумно същество, с животните, виждаме голямата разлика, която съществува между тях. Човек, например, си прави голяма, удобна къща, да живее свободно, а също така да има място за гости. Каква е къщата на птицата? В нейното гнездо има място само за нея и за малките ѝ. Дойде ли ѝ някой гост, за него няма място. Такива са къщите и на останалите животни. По аналогия на това, казвам: Светският човек си прави къща само за себе си и за своите деца. В къщата на духовния човек има място и за външни хора, но не за всички. Сърцата на сегашните хора не са много широки. В тях могат да влязат няколко души. Влезе ли един повече от определеното число, положението става тягостно. Не е лесно да служиш на много хора.

Като ви говоря така, вие трябва да разглеждате нещата научно, да се отнасяте към всичко казано критически. Говорят ми нещо за даден човек. Казвам: Аз не мога да дам мнението си за тоя човек, не го познавам, не съм го опитал. Каквото и да ми говорят – лошо или добро – ако е вярно, те имат право да говорят; ако не е вярно, нямат право да говорят. Всички неверни неща се пишат за сметка на оня, който ги казва. Всяко невярно нещо се пише на гърба на оня, който го разпространява. И лихвите се слагат пак на него. От духовния свят с помощта на радио слушат всичко, което се говори на земята, и записват. Ако някой държи беседа или сказка, и това слушат. – Вярно ли е това? – Може да го проверите. Оня, който има добре развито шестото чувство, може да вижда какво става в невидимия свят. Даже и в трета степен да е развито шестото чувство, той пак може да проникне в духовния свят, да види колко е красив.

Между физичния и духовния свят има известна прилика, но хората още не са свалили всичко, което съществува в духовния свят. В бъдеще това може да се постигне. Тогава ще дойде Царството Божие на земята. И животните са взели много неща от хората, но голяма е разликата между човека и тях. Вижте какви са дрехите на животните! Това е тъй естествено! Те живеят в крайно гъста материя, в лоши условия. Козината им служи за самозащита против лошите условия. Човек е излязъл вече от най-грубите и тежки условия и постепенно върви към по-благоприятни условия. Тялото на човека е изложено вече на Божествената светлина. Той я възприема и обработва в себе си. Ако разглеждате човека с окото на ясновидеца, т.е. на оня, в когото шестото чувство е развито, виждате, че освен физично тяло, като външна дреха, човек има и други тела, едно от друго по-фино, от по-рядка материя. Същественото в човека е неговото Божествено тяло. И тъй, учете, да придобивате повече знания. Може и да се критикувате, нямам нищо против критиката, но тя трябва да почива на опит. Ето, сегашните учени правят опити, да разберат съществува ли друг свят, или не. Те са дошли до заключението, че за да се докаже съществуването на другия свят, човек трябва да има съответно чувство. Това е шестото чувство. Без него не можеш да проникнеш в другия свят. Реален е онзи свят. Обаче, за да възприемеш реалността, ти трябва да имаш съответно чувство, особен усет. Как ще познаеш един предмет, ако нямаш пипане, усет или стремеж към него? Без тия неща светът ще бъде затворен за тебе. В това отношение учените са искрени, като казват, че със сетивата, които сегашния човек има, никакво духовно знание не може да се придобие. Физичният свят е триизмерен. Той е нагоден за петте сетива на човека. Вън от тоя свят човек се нуждае от още едно сетиво – шестото, т.е. сетиво, което отговаря на четириизмерния свят. Иначе не бихме могли да си обясним как между хиляда души само един вижда неща, които другите не виждат. Ще кажете, че това е халюцинация, сянка на живота. – Възможно е. Питам: Как ще си обясните предсказанието, с което някой ви предупреждава за нещо? Някой ви казва, че след десет дена къщата ви ще изгори. Вярвате или не вярвате, това се сбъдва. Същият човек ви казва, че след време ще пътувате с влак. По пътя ще стане катастрофа, влакът ще дерайлира и вие ще бъдете контузен. И това се сбъдва. Предсказанията не се отнасят само до отрицателни неща. Същият човек предсказва на един крайно задлъжнял търговец, който се намира пред фалит, че след два месеца положението му ще се подобри. Отнякъде ще му дойдат пари. Той ще изплати дълговете си, ще подобри положението си и ще даде възможност на децата си да свършат училище. Откъде ще дойдат тия възможности, и той не знае, но фактът е на лице. Както казва, така става. Казвате: „Няма защо да слушаме духовете, те да ни оправят работите“. И аз казвам: Не чакайте духовете да оправят работите ви. Сами трябва да се грижите за работите си, но ако нищо не правите, те ще ви нареждат. Някой не си плаща дълговете, оставя други да плащат за него. Щом сам не си оправя сметките, невидимият свят ще го застави да си плати. – Как? – Ще му изпратят някаква болест или някакво нещастие и той ще каже: „Имах един дълг, отдавна забравен, ще го изплатя. Хората не са длъжни да ми плащат задълженията“. Щом сам не се е сетил, духовете са го подканили да отиде и си плати дълга.

Казвате, че не трябва да слушате духовете. – Някога трябва да ги слушате. По-добре ли е да ви дадат под съд за неизплатено задължение? Щом не плащате, ще ви съдят. За много неща ви съдят, без да подозирате това. Вие събирате камъни от планината, правите си къщи и не мислите, че ще плащате. Нямате право да взимате безразборно камъни от планината. Няма случай в живота, като си направите каменна къща, да не платите за нея. Далечен или близък ваш роднина, или някой от домашните ще плати с живота си. Като знаят това, хората правят курбан, плащат с чуждия живот. Изобщо, за всяко предприятие се плаща. Доброволно или насилствено, все ще платиш нещо. Като знаете това, не търсете причината за нещастията в живота. Някои нещастия се държат на невниманието на хората, а други се причиняват от извънземни същества. Те са като хората. Щом не обичат някого, не му правят добро. Бог си служи и с добрите, и с лошите духове. Той изпраща добрите духове да помагат на ония, които се готвят за Царството Божие. Това е истина, която сами трябва да проверите. Каквото и да ви казвам, проверявайте. Иначе ще предавате моите думи, без да имате опитност. Ако и оня, който ви слуша, няма опитност, думите ви остават напразно. Всичко, което говорите, трябва да е изпитано и проверено.

Някои се възмущаваха, че един турски професор говорил за турски език като първичен. Разбрали-недоразбрали, те разнасят думите на професора. Всъщност той искал да каже друго нещо, но криво го разбрали. Така говорят и за новото учение. Казват, че то излязло извън границите на България, че има много последователи и т.н. Те се заблуждават. Колко души последователи има, и те не знаят. Колцина от тях са истински вярващи? На колко от тях може да се разчита? Питам: Колко души има между вас истински вярващи, на които може напълно да се разчита? Аз разчитам на всеки от вас дотолкова, доколкото и вие уповавате на Бога. Който не уповава на Бога и живее вън от Него, е подобен на всички хора. Казваш, че имаш високо мнение за мене, че уповаваш на Бога. – Докога уповаваш на Бога? Докато имаш богатство, имот, здраве. Щом изгубиш всичко, губиш и упованието. Всяко нещо, което се основава на материалното, лесно се губи.

Ще кажете, че ме почитате. За какво ме почитате? Аз съм беден човек, нищо нямам на земята. – „Ти си Божи човек, изпратен от небето.“ – Аз трябва да докажа това. Как ще го докажа? – „Ти говориш добре, хубаво проповядваш.“ – Кой не може да говори? – „Ние вярваме в тебе.“ – На какво почива вашата вяра? Петър каза на Христа: „Ти си син на Бога живаго“. Христос му отговори: „Плът и кръв не ти откри това, но Отец ми, Който е на небеса“. Ако Бог ви е открил нещо, благодарете. Ако мислите, че друг някой ви е прошепнал нещо на ухото, не говорите истината. Дойдеш ли до реалността, ти не можеш да се съмняваш. Ще вярваш в реалността така, както вярваш в светлината. – „Аз не вярвам в светлината.“ – Ще повярваш. – „Как?“ – Ще тръгнем заедно на път в една тъмна нощ. Ще вървим, ще се блъскаме, без да знаем къде отиваме. Аз изваждам една свещ от джоба си, запалвам я и казвам: Виждаш ли пътя? – „Виждам.“ – Вярваш ли в светлината? – „Вярвам.“ Изгасвам свещта и казвам: Върви напред! – „Не мога, не виждам пътя, спъвам се.“ Запалвам свещта. – Виждаш ли? – „Виждам.“ – Вярваш ли във въздуха? – „Вярвам.“ – Във водата? – „Вярвам.“ – В хляба? – „Вярвам.“ – Светлината, въздухът, водата и хлябът са реални неща, които всякога могат да се опитат. Прилагайте вярата си, за да се усили. Опитвайте нещата, за да влезете в реалността на живота. Вие обичате да преувеличавате и да намалявате нещата. Понякога това е необходимо, за да направите нещата разбрани и достъпни. Казваш: „Видях Господа“. – Как Го видя? – Като старец, с бяла дреха, с бял калпак на главата. Това е обикновен човек, не е Господ. Ако Бог слезе на земята, и тя няма да устои пред лицето Му, ще се стопи. Какво ще стане с тебе, обикновеният човек, ако видиш Господа? Ти не би устоял даже пред лицето на един ангел. Ангелите са светли, мощни духове. Достатъчно е да видиш лицето на един ангел, за да се простреш на земята. Даже пророк Данаил, един от посветените, като видял ангел, паднал на земята. Не казвам, че никой не е виждал ангел. Мнозина са виждали ангели, но малцина са устояли пред техния поглед. Когато първосвещеникът Захарий видя ангел, който му каза, че ще му се роди син, той не повярва. За неверието си онемя. След това Захарий искаше да каже, че имал видение, но не можеше да говори. Сега, да оставим настрана миналото и вашите стари вярвания. – „Едно време Бог е говорил на човека.“ – И днес Бог му говори. – „Едно време човек е виждал Бога.“ – И сега Го вижда. Днес хората спорят кой повече вижда, кой повече знае и кой повече може. Всички хора не виждат еднакво, не предават нещата еднакво, защото шестото чувство не е еднакво развито у тях. Двама художника рисуват една и съща картина от природата. Те спорят помежду си коя картина е по-хубава. По-хубава и по-вярна картина е оная, която е по-близо до природата. По-близо до природата, значи по-близо до реалността. Добрият човек рисува човешкото лице така, както е в действителност. Това наричаме реален, истински образ.

Мъчно се рисува човешкото лице. – Защо? – Защото е подложено на постоянни външни и вътрешни промени. Днес имаш един възглед, едно мнение, на другия ден се изменяш. Някога промяната е в добър смисъл, някога не е добра. Казваш: „Имах добро мнение за тоя човек, но го измених, не мисля вече толкова добре за него“. – Защо си измени мнението? – „Така почувствах.“ – Чувстването не е нещо научно. Трябва да се обосновеш научно, защо измени мнението на тоя човек. Твоето мнение, твоят възглед трябва да отговаря на реалността. Казваш за някого, че е добър човек. Опитал ли си неговата добрина? Даваш му двеста лева на заем, с условие да ги върне след два месеца. Не само, че не ги връща след тоя срок, но даже не се извинява. Българинът не е точен. В това отношение англичанинът е пример за точност. Преди войната бях изписал няколко английски книги. Изпратих нужната сума, но се оказа, че книгите са с един шилинг по-евтини. Получих сметка за книгите. В сметката беше написано, че на мое разположение е оставен един шилинг. Няколко години наред аз получавах същата сметка, с един шилинг на мое разположение. Като стана войната, шилингът отиде вече. Точността има отношение към благородството. Англичанинът знае какво нещо е точност. Той знае законите на духовния свят, знае какво представя точността и в тоя свят. Казват ти от духовния свят: „Стани и направи молитва!“ – „Студено е, не ми се става.“ – „Стани!“ – „Нямам разположение.“ Увиваш се още по-добре в юргана и отново заспиваш. Не знаеш, че ако не станеш на молитва, тоя ден ще ти се случи някакво нещастие.

Един наш брат разказваше следната опитност. Той имал случай всяка сутрин да си прави молитва. Освен това, като тръгвал на път, всякога се молел. Един ден трябвало да пътува с влак, но понеже бързал много, отложил молитвата си. Върнал се още същият ден и какво намерил вкъщи? Децата, като играели с камъни, по невнимание ударили едното му дете в окото. Малко останало да извадят окото му. Братът свързал това нещастие с отлагане на молитвата си. С това той прекъснал връзката си с Бога. След тази случка никога не пропущал да се моли.

Един ден бях на гости в дома на същия брат. Заварих сериозно положение там: братът болен, на умиране. Влязох в друга стая, седнах с лице към изток и размишлявам. След малко в стаята влезе другарката на брата и ми каза: „Учителю, той заминава. Дано Бог му помогне да живее още десетина години, да отгледа децата“. Влязох в стаята при болния. Виждам, че се е пренесъл нещо, но устата му шепнат молитва. Наведох се близо, чувам да шепне: „Господи, върни ми живота. Ако оздравея, обещавам да Ти служа, да изпълня Твоята воля“. Като чух, че се моли, казах на сестрата: „Не се страхувай, още утре болният ще бъде по-добре. Щом се моли, той няма да замине“. Наистина, още на другия ден братът беше по-добре. Когато се моли, болният се свързва с Бога и молитвата му се приема. Това е факт. Сестрата ще каже, че като дойде Учителят, болният оздравя. Казвам: Болният се молеше добре, искрено, затова оздравя. Като отидох при него и чух молитвата му, аз знаех вече, че той ще оздравее. Ако не се молеше, и в мое присъствие щеше да си замине. В него имаше силно желание да живее, да изпълни Божията воля, затова и молитвата му се прие.

И тъй, ако искате да вървят работите ви добре, не се увличайте в материални работи, не се поддавайте на неверни слухове. Всяка работа, която започвате, трябва да е благоугодна на Бога или в съгласие със законите на разумния свят. Работете само онова, което ви е определено от Бога, т.е. за което сте родени. Ако си роден за художник, рисувай; ако си роден за музикант, свири; ако си роден за лекар, лекувай хората. За каквото си роден, това ще работиш. Като знаете това, не спъвайте нито себе си, нито близките си. Кой за каквото е роден, в тая посока да работи.

Христос казва: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е“. С други думи казано: Роденото от Духа е разумно, неограничено; роденото от плътта е неразумно, ограничено. Човек е разумен, а животното – неразумно. Човек може да разсъждава, да прави изводи и заключения; животното не разсъждава, не прави никакви изводи. Човек има освен практически, още и теоретически познания; животното има само практически познания. Например, когато една котка иска да прескочи от едно място на друго, тя се ползва от опитността си, знае колко е голямо разстоянието между двете места и сполучливо прескача. Когато иска да хване жертвата си, тя знае какъв скок да направи. Това не е знание, нито успех, нито напредък. Всички крадци и престъпници имат дълги ръце. Ако днес не са такива, в миналото са били. Като са правили опити да крадат, те са протягали ръцете си, поради което са станали дълги. Крадецът постоянно носи в себе си мисълта да посегне към нещо и протяга ръцете си. Затова, именно, ръцете му са по-дълги, отколкото на оня, който никога не краде. Това е доказано научно. Хора, които повече мислят, а по-малко чувстват, имат дълги носове; които повече чувстват, а по-малко мислят, имат къси и широки носове. Те са по-здрави. Ония, които имат по-дълги и тесни носове, са по-сприхави. Сприхавостта и нервността на човека се дължат на излишна умствена енергия, която се натрупва в носа. Значи излишната умствена енергия разстройва нервната система. Като знаете това, не претоварвайте мисълта си с излишни грижи. Някой казва: „Какво да правя с тая къща? Стара е вече тя, утре може да се срути; тъмна е, не прониква достатъчно светлина“. – Много просто. Подпри я с две–три греди, ще я закрепиш малко. Отвори един–две по-големи прозорци, ще прониква повече светлина. Къщата ти ще бъде по-светла и хигиенична, а ти – по-здрав. Не се безпокойте за къщите си. Наистина, те са пособия за предметно учение, но не са цел в живота.

Някой казва: „Защо ида тук да си губя времето?“ – Кой те кара да идеш? Насила никой не те е заставил. Ти приличаш на търговец, който цял ден стои на пазара, очаква да дойде някой, да купи от стоката му. Минават два–три часа, никой не дохожда; минава обяд, пак никой не дохожда. Той затваря дюкяна си недоволен, че нищо не е спечелил. Обаче все вярва, че работата му ще тръгне напред. На другия ден пак отваря магазина си, очаква клиенти. Най-после иде един негов приятел, който има лек крак, и след него започват да се редуват един след друг клиенти. Вярата му се усилва и той се радва, че неговият добър приятел повлякъл много клиенти. И обратното се случва: влиза в магазина му един господин, след когото всичко се разваля. Никой вече не влиза в магазина му и то не само за един ден, но за няколко. Лоша стъпка има тоя човек, не води клиенти след себе си.

Две фирми съществуват в света. Те си противодействат взаимно. За да се справят с това противодействие, всяка фирма трябва да прилага своя ум, да мисли. Само така те могат да изправят живота си. Ако не мисли право, човек прилича на оня американец, милионер, който заплатил 400 милиона долара за построяване на железопътната линия между Чикаго и Буфало. Той построил линията, а след това отишъл да види какво е истинското положение на работата. Какво видял? Друг американец, милионер, построил вече същата линия, успоредно на неговата. Значи явил му се конкурент. Дълго време мислил той какво да направи. Най-после решил да се самоубие. Жена му забелязала, че той е много замислен, решава нещо. Тя влязла в стаята му и го запитала: „Кажи ми, какво има! Ти замисляш нещо лошо. Кажи ми какво мислиш да правиш? Как са твоите материални работи?“ – „В безизходно положение съм. Не мога да понеса позора, който ме очаква. Спасението ми е в смъртта.“ Тя му казала: „Ще ми дадеш право, аз да наредя твоята работа. След една седмица всичко ще бъде готово, но ще ми обещаеш, че ще ме слушаш“. Какво направила тая умна американка? Отишла в кантората на един голям милиардер в Чикаго и казала на един от чиновниците: „Моля, извикайте директора на кантората“. – „Не може, той е зает, времето му е много скъпо.“ – „Искам само пет минути от времето му, за което ще заплатя.“ Най-после той я приел. Тя му казала: „Построихме една железопътна линия от Чикаго до Буфало. Моля ви само едно: Вие да бъдете първият пътник, който ще пътува по тази линия. Ние ще платим разноските. Нищо друго от вас не искаме“. Той я погледнал, усмихнал се и определил деня на пътуването. Тя благодарила на директора, платила за времето, което му отнела, и тръгнала за дома си. По пътя се отбила в редакцията на един от ежедневните вестници и дала съобщение, че еди-кой си милиардер ще пътува по новопостроената линия Чикаго-Буфало. Конкурентът на мъжа ѝ, като се научил за това, казал: „Аз давам 600,000,000 долара за тая линия“. Така умната жена на американеца направила договор с конкурента и спасила положението на мъжа си. Какво щеше да стане с тоя американец, ако жена му не беше умна? Следователно, ако жена ви е умна и може да спаси обърканото ви материално положение, дайте ѝ всичките права за това. Тя вярва в своята сила. Човек трябва да бъде искрен в себе си – да си признае, може ли да свърши една работа, или не. И тогава ще знаеш кои неща стават, както желаеш, и кои не могат да станат. Щом нещо не става, ще търсиш причината за това.

Казвам: Каквото и да става в живота ви, не се обезверявайте, но усилвайте вярата си. Сегашната ви вяра е основа на нещата, но тя трябва да расте. Всичко е подложено на растене. И тялото ви расте. Всяко нещо, което не расте, не се развива. Ако детето не расте, не може да се развива. Ако възрастният не расте, също не може да се развива. Казват, че човек расте само до 25-годишна възраст и после престава. От 25 години нагоре той престава да расте на височина, но расте на широчина. Дали на височина или на широчина расте, важно е, че в организма става постоянна промяна. От 25 години нагоре расте и се развива мозъкът. Това продължава до старини, даже и до 120 години. Докато расте, човек може да бъде полезен. Бог е вложил в него голям капитал, който трябва да се разработва. От тоя капитал ще се ползват и той, и неговите близки. Като ученици, вие трябва да работите върху своя характер: нечистото да отстранявате, а с чистото да работите като със звонков капитал. Ако имаш лоша черта – да говориш зад гърба на хората, не трябва ли да се освободиш от нея? Искаш да изтъкнеш една лоша постъпка на твоя сестра. Не говори зад гърба ѝ. Извикай я и кажи: „Сестра, това, което правиш, не е в интерес на твоето духовно развитие. Преувеличила си някои неща, казала си нещо лошо за своя приятелка“. Преди да говориш и да преувеличаваш фактите, провери, доколко са верни те. Така ти изопачаваш характера си. Не говори за никого лошо. Бъди справедлива към всички. Сега и на вас казвам: Искам всички да бъдете искрени, справедливи, добри. Който иска да живее само за своите интереси, да отиде в света. Ние и там ще му помагаме. Ако иска да стане богат, там е мястото му. Вие сте дошли тук да се учите, а не да се карате. Училището не е място за търговия. Изгревът е велико училище. Всичко, което иде отвън, е пособие за това училище. Никой няма прави да присвоява нещата. Не е позволено в Школата да се образуват партии, да се кооперирате. Ако се кооперирате в името на Бога, да изпълнявате Неговата воля, това разбирам. Да се кооперирате и да теглите към себе си, това значи сами да се провалите. Вие сте касиери на Бога, затова ще бъдете честни. Дали сте на Изгрева или в града, всеки трябва да работи за Господа. Не искам да бъдете бедни. Бъдете богати, но употребете богатството си за Господа. В това се крие вашето добро. И аз желая вашето добро. Не се критикувайте. Само смелият и решителният може да критикува, защото знае как да критикува. От оня, който много знае, много се иска; от оня, който малко знае, малко се иска. Който много има много дава; който малко има, малко дава.

Сега, каквото и да ви говоря, каквито съвети да ви давам, вие пак ще постъпите по своему. Някой ме пита за нещо, иска моя съвет, а после казва: „Защо допуснахте да стане така?“ Ако не му дам никакъв съвет, лошо; ако му дам съвет, пак лошо. Предпочитам да изляза лош, но да го посъветвам, отколкото да не му кажа нищо. Ако не бях му дал никакъв съвет, положението му щеше да бъде по-лошо. Който е решил да изпълнява Божията воля, той слага своя интерес настрана. Ще тръгне някоя сестра да проповядва моето учение. Как ще проповядва? Какво ще каже на хората? Има ли някаква дарба, да докаже на хората, че предвижда нещата? Ще каже, че познава един Учител, който вижда всичко. Това не е достатъчно. Хората искат научни доказателства. Не е важно кой какво знае и може; важно е какво ти знаеш. Божественото всякога успява, а човешкото минава и заминава, без да остави дълбоки следи. Така зная аз нещата. За мене е така, а за вас не зная как гледате на тях. Всяко нещо, за което говоря, е опитано и проверено от мене. В него нямам никакво съмнение и казвам: Това е вярно, защото съм го опитал. Онова, което не съм опитал, може да бъде вярно и невярно.

Някои казват: „Учителят слиза много долу до нас“. – Не слизам долу, но правя опити, проверявам учението, което проповядвам. За мене е важно, мога ли да сляза долу и да се повдигна; мога ли да сляза при хората, без да се съблазня и увлека от нещо; мога ли да слушам обидни думи по мой адрес, без да ме засегнат. Всеки, който говори неверни работи, е даден вече под съд. Това не е само за мене, за всички хора. Скоро ще излезе присъдата на ония, които говорят неверни неща. Това изисква Любовта. Не е позволено в името на Любовта да се вършат престъпления. Време е вече всеки да се изповяда и да изправи погрешките си. Дали съм аз или вие, законът е един и същ. Аз съм готов да изправя и най-малката си погрешка. Ако съм направил погрешка, ще кажа: Сгреших, но съм готов да изправя погрешката си. Това е справедливост. Това е кавалерство. Това изисква човешкото достойнство. Изнасяйте нещата, както са в действителност. Характер се иска от човека. Защо ще скриваш истината? Ще дойде някой да ме хвали, че съм добър човек, че правя добрини. Защо са тия приказки? После ще каже, че иска да му помогна, да му дам пари на заем. Ще ме хвали и повдига до небесата, за да му дам известна сума. Аз мисля вече как да постъпя с него. Казвам му: Имам пари, но не са мои. На заем пари не давам. Ела след четири–пет дена, аз ще изработя нещо и ще ти дам от моето. Отвреме-навреме лекувам болни, но пари не взимам. Някои ми дават пари, да дам на бедни или болни, както намирам за добре. С тия пари аз правя добро за тяхна сметка.

Казвам: Когато някой ви даде пари, вземете ги. Иначе ще покажете гордостта си. Дойде една сестра при мене, имаше нужда от пари. Тя нищо не искаше, но аз знаех, че се нуждае, и реших да ѝ помогна. Дадох ѝ 600 лева. Тя взе парите, но на другия ден ги върна. – Защо връщаш парите? – „Не искам никакви пари. Утре ще чуят другите и ще кажат, че сте ми дали пари. Искам да бъда самостоятелна, от никого да не завися.“ Тя се страхуваше и от мене, да не кажа някога, че съм ѝ помогнал. Това е нейното тщеславие. Тя иска всички хора да мислят добре за нея. Взех парите назад и я оставих свободна. Причината за връщане на парите може да е друга някоя. Тая сестра може да е бедна, с малки деца, без работа. Като погледне парите, виждат ѝ се малко. Какво ще направи тя с 600 лева? Друг ден дойде при мен някой, иска да му дам пари. – Защо ти са пари? – „Имам болна жена и деца, нямат въглища, стоят вкъщи измръзнали и гладни.“ После казва, че и той сам е болен. Едно от децата му заболяло от менингит, не знае какво да прави. Лекарите искали да му направят две инжекции. Казвам: Съветвам те да не му правите инжекции. Оставете го на природата. Ако си замине, по-добре да си замине естествено. То може да остане на земята, но непременно ще бъде в тежест на домашните. Ако болестта му не е менингит, да му купят мляко да пие. Давам на бащата 600 лева за мляко и хляб на детето. Това са материални работи, които определят отношенията на хората към Бога. Гледайте на Бога като на ваш Баща, за да гледам и аз на вас като на чеда Божии. Казвам ви как трябва да се обичате и да си помагате. Казвате, че сте чеда Божии, а не се обичате.

Ония, които имат кръвни връзки, се обичат повече от тия, които имат духовни връзки. Днес духовната любов работи малко между хората. Много чувства действат в човека. Те се прекъсват и възстановяват, но в края на краищата се изменят и прекъсват. Любовта е единствената сила в човека, която никога не се изменя. Тя остава в човека и вечно го следва. Да обичаш човека, това значи никога да не прекъсваш чувствата си към него. Едно чувство е силно, докато не се прекъсне. Външно може да се измени, но никога да не се прекъсва. Ако човекът, когото обичаш, говори лошо за тебе и ти причинява пакости, твоето чувство пак не трябва да се прекъсва. Видиш ли, че той страда, ти пръв трябва да му се притечеш на помощ. Това е Любов. Ако не му помогнеш, ти не го обичаш. Любовта изправя всички погрешки. Видите ли една своя погрешка, не я дръжте дълго време в себе си. Колкото по-скоро я изправите, толкова по-добре за вас.

Сега ви съветвам всички да се изповядате, не един на друг, но пред своята душа. Отворете сърцата и умовете си и се изповядайте пред разумния свят. Да не остане нито една погрешка във вас! Преди да си легнете, отворете сърцето си пред Бога и се изповядайте. Само така ще се справите с мъчнотиите и несгодите в живота. Ние живеем в свят, пълен с изпитания. Не мислете, че сте много силни. Всеки момент животът ви виси на косъм. Никой не знае колко време му е определено да живее на земята. Докато сте тук, гледайте да спечелите нещо, че като отидете на другия свят, да има какво да занесете със себе си. Няма по-велико нещо от това да влезете в новия живот, в Царството Божие като негови граждани. Затова е казано в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи“. Вие сте дошли на земята да развивате доброто и красивото, което е вложено във вас. Трябва ли да отлагате тая работа за друго прераждане? Дадени ви са всички благоприятни условия, да развиете едно нещо – шестото чувство. Повече не се иска от вас. От вас се иска да виждате нещата ясно, да ги чувствате право и да ги прилагате на място. Изгревът трябва да бъде образец на чистота, на светли мисли, на възвишени чувства и на благородни постъпки. Помагайте на ония, които страдат и се нуждаят. От Изгрева трябва да излязат хората на новото! И като виждат ясно нещата, да знаят как да помагат. Ние трябва да бъдем образец във всичко. Бъдете образци не на думи, а на дела. Не сте ли образци, думите ви ще бъдат глас в пустиня. Коя мисъл трябва да остане в ума ви от днешната лекция? – Съмнявайте се, прилагайте критическия си ум, изпитвайте нещата, но доброто дръжте. И в Писанието е казано: „Всичко изпитвайте, но доброто дръжте!“ И аз ви казвам: Всичко изпитвайте, но Любовта прилагайте! Всичко изпитвайте, но по пътя на Истината вървете! Това иска Бог от вас.

Т. м.

Утринно Слово от Учителя, държано на 18 октомври 1936 г., София, Изгрев.

Вярата и Любовта. Шестото чувство

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, има, може, казвам, сега, казва, свят, работи, хора, нещата, всичко, дойде, иска, пари, всички, съм, бог, чувство ,

 Утрини Слова , София, 18 Октомври 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


4-то Неделно Утринно Слово

18 октомври 1936 г. 5 ч. с. Небето ясно, чисто, звездно

Времето меко, приятно

Изгрев

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на царството. Трета глава от Евангелието На Йоана.

В Начало бе Словото.

Казва се, че повторението е майка на знанието. Наполовина това е вярно. Да се повтарят стари работи това не е знание. Защото не всички неща, които се повтарят са верни. Верни неща са ония, в които няма изключение. Ти разправяш заради нещо, но не го разправяш тъй както си е, а го преувеличиш, или пък ги намаляваш. И в единия, и в другия случай има нещо неверно. И искаш чрез вярата да прекараш неверните работи, неверието е вътре. Сега вие идвате в една школа, в която вие развивате известни чувства и дарби вътре в себе си. Защото, ако не ги развивате, безпредметно е идването. Когато идва едно дете, един художник в училището да рисува, то трябва да прогресира. Първоначално неговите картини са много обикновени. ТЕ са само няколко черти, на които майката се радва. Но то няма тия художествени линии. То е много мъчно да направиш една художествена линия. И човек едва като е работил 20, 30 години, може да направи една художествена черта, която да покаже едно съществено качество на човека. Много мъчна работа е това. Вие запример погледнете човешкото лице; тъй погледнеш човек от вън е красив, но ако го увеличите, не е така красив. И действително, човешкото лице не е така красиво, както се показва. Сега ще кажете, защо е така? Красотата зависи от де я гледаш. Ако гледаш Витоша от 50, 60 км, как ще я видиш? И колкото се приближаваш, тя ще стане по-ясна и по-ясна; и най-после, онази красота, която ти си видял, тия черти ще изчезнат. И тогава ти ще почнеш да виждаш, гледаш Някои подробности в нея. И ще видиш, че в нея всичко не е тъй красиво, както си го видял от страни. И тогава красотата то е отношението. И тогава външната красота, това е отношения, които съществуват. Разумни отношения. Красотата е нещо разумно. Онзи човек, който не е красив, той не може да бъде разумен. Разумният човек е всякога красив. И красотата винаги принадлежи на разумния човек. Туй е право. Вземете Навсякъде между животните, не може да намерите една къща тъй направена хубава и тъй удобно направена като нашия салон. Техните къщи са от съвсем друг характер. И у птиците има желание да направят една къща тъй, но колко души могат да влезнат? Едва за себе си правят една къща. За децата си и за себе си, гости не приемат. А човекът вече, като има една къща, той има място и за гости. Значи понятията на птиците, колкото да са красиви, птиците живеят само за себе си. Тогава ние казваме, между един светски човек, той е една красива птица тъй от вън, но в къщата му няма място за другите. Само за своите деца и за себе си. А у духовният човек има място и за другите. Не за всички още. Защото сърдцата ви още не са толкова широки, може да има място за един, за двама, трима, 4- ма, петима. И то става тягостно вече. Някой път на много хора трябва да им шъташ.

Сега аз искам да се научите да разглеждате нещата, както аз ги разглеждам, много научно, и поставям всяко нещо критически вярно ли е, или не е вярно. Говорят ми неща за един човек; Казвам: Аз не мога да се произнеса. Може да е така. Лошо, добро, каквото и да говорят, те имат право да говорят, стига да е вярно. Нямаш право да говориш, когато нещата са неверни, понеже то ще иде на твоя сметка. В Невидимия свят има един закон, който е много строг: всякога, когато говориш нещо невярно, турят го на твоя сметка с лихвите. Та всичко можеш, ти говориш за нещата, слушай. В духовния свят има радио; когато някой си произнася една беседа, там имат радио и слушат. Е, вие сега имате нещо, което може да проверите. И като говоря за онзи свят, това чувство, което е развито, да вижда човек. Ако вие развиете 6-то чувство в неговата трета степен, вие ще видите онзи свят колко е красив. Красив е този свят, мяза на онзи свят. И даже всичко от онзи свят не е снето на този свят. То е една прилика. Ако всичко се снеме на Земята, то ще бъде Царството Божие на Земята. Но са снети много малко работи. И животните са снели от човека, но каква грамадна разлика между човека и животните! Я им вижте техните дрехи какви са. Защото условията, при които животните, живеят са много лоши. ТЕ живеят в една най-гъста материя. Тази козина им служи за самозащита от лошите условия. А човек едва сега има благоприятни условия. И лицето му, и тялото му донякъде е изложено по- добре на онази Божествена светлина, която човек обработва. Не само да гледат тялото на един човек. Ако имате 6-то чувство и видите, туй, което виждате то е една дреха, едно облекло, а Божественото е нещо по-съществено вътре.

Та казвам, учете се. Казвам, по някой път критикувайте се. Нямам нищо против критиката. Аз бих желал да се критикувате. Ето хората сега правят опит. Сега учените хора как гледат те? ТЕ правят опити, има ли онзи свят или не? И вече са го поставили на изучаване. Най-първо те казват: Има ли човек едно чувство, чрез което той да може да усеща онзи свят? Защото ти, не можеш да имаш едно понятие за реалността, ако нямаш едно чувство, един усет. Ако ти само приближиш или си допрял до известен предмет, като го пипаш, трябва да имаш усет, чувство, влечение и стремеж към него. Ако ти тия неща ги нямаш, Светът за тебе е затворен. После учените хора, те искат за знаят за един свят, казват: С тия чувства, които ние имаме, ние не можем да го видим. Не можем да го учим. Ние виждаме обикновения свят на третото измерение. После ще кажат: Някой видял нещо извънредно. На хиляди един човек е видял нещо. Ама къде? - Ето, тук, казва, в салона беше сега. Другите го не виждат. А той го вижда. И казваме ние, че това е халюцинация. Хубаво, възможно е да е халюцинация, сянка. И после казват, че този човек, който е бил в салона, говори нещо. Ти слушаш. Казва той: След 10 дена вашата къща ще изгори. Ти казваш: Това е халюцинация. Но след 10 дена къщата ви изгаря. На другата седмица този човек пак се явява. Никой не го вижда, а той казва: Ти ще тръгнеш на път, една катастрофа ще има, трена ще излезе извън релсите навън. Този човек не иска да вярва, казва: Що вярваш в тия заблуждения? Е добре, този същият човек се явява. Човекът е обикновен, може да е от умрелите, както казват.

Сега това са отрицателни страни. Но ти си загазил, голяма криза имаш, големи дългове, всичко това. Този човек сега идва и казва: След два месеца точно ще се оправят. И ти ще имаш достатъчно средства да платиш дълговете си и да отгледаш децата си. Казваш: От къде? Ти не виждаш никакъв изход. Но той ти казва: След два месеца. И става точно тъй, както той ти е казал. Е, питам сега, как ще обясните това? То са изключения.

Сегашните хора казват: Ти си оправи работите сам, и не слушай духовете какво ти казват. Духовете няма да слушаш, нито хората от онзи свят, от другия свят. Ти си уреди работите, да нямаш нужда след два месеца да се уредят твоите работи. Но тия работи, онзи свят се занимава с този свят. Ти си дал пари на един човек, но той парите не си плаща. Един от онзи свят иде и казва: Ние ще го накараме той да си плати дълговете. Как? Стане така, че той се поразболее малко, дойде му едно голямо нещастие, дойде му на ума, и каже: Трябва да ида да си платя, което имам да давам.

Сега вие ще кажете, не действуват хубаво. Че хората от онзи свят се научили да правят тъй, както тука сега правят. Тук са те дали в съдилището, че си взел пари толкова и толкова, и на време не си плащаш. Даде те под съд. Онези хора си имат свои стражари. Осъдят го, казват: Ще платиш. Продайте му къщата. И ще плащате. Вие ще кажете: Бог създаде света, и направи всичките хора свободни. Ама как ги направи свободни? Бог създаде света, но тебе не те тури ти да владаш всичко в света. Каква свобода имаш, и на какво се основава твоята свобода? Ти най-първо мислиш, че с всичките камъни можеш да строиш. Но от онзи свят мислят, че камъните са с пари. Скъпо струват камъните. И всякога, когато направиш една каменна къща, все ще има някой да трябва да плаща. Ти ще съградиш една каменна къща, но или детето ти, или син ти, или дъщеря ти, или майка ти, бащата все някой роднина ще умре. Някой път дойдат и ме питат, да градят ли къща или не? Все един ще плати от вънка. Ето тука градиха една къща на пътя, и падна един човек, отряза се крака му, и умре. Уби се. Онези хора, които знаят тия работи, колят курбан. Колят. Във всяко предприятие, което вие ще предприемете, все ще платите нещо. Искате, не искате, ще платите. И тогава казвам, има много неща, не че всяко падане е от горе. Има нещастия, които се дължат на нас. На нашето невнимание. Пък има много нещастия, които се дължат на извънземни същества. Има същества, които тебе не те обичат. И ще ти създадат някоя пакост. Има други същества, като казвам същества, те са все подобни на хора. ТЕ ще ти създадат пак някое добро. И Писанието казва, като изучавате, ще видите, че Бог изпраща духовете си да служат на онези, които ще наследят Царството Божие. То е общо казано. Не чувствувате ли го вие. Някои работи трябва да ги повярвате. Вие може да вярвате, не бъдете суеверни. Много работи проверявайте ги дали са верни или не. Някой ме слуша и предаде моята мисъл някъде. Или някой слуша вас. Тук преди години се събраха турците в Цариград, които искаха да изкарат, че турският език е първичен език. Дойде един, казва: Учителю, знаеш ли какво е говорил един турски професор, като че той за мене е говорил. Пък той, човекът, аз го виждам. Говорил той, та обосновал своята теория на моето учение от горе. Всичко ще се разпространи тук там. Аз проверявам тази работа, виждам, че тази работа не е тъй. Той казал човека нещо, и те го преувеличили малко. По някой път гледам, че и тука казват, че учението е минало границата, че много хора има в света, които вярват. ТЕ се заблуждават. Колко души вярват и на какво разчитат? И най-после колко от вас сте, които вярвате? И на колко души може да се разчита? Аз не на всичко казвам така. И на вас разчитам дотолкова, доколкото вие разчитате на Бога. А онези, които живеете вънка от Бога, сте точно такива, както и другите хора. Какво ще ми казват - аз имам високо мнение заради тебе. Високо мнение, до кога? Имаш пари, имаш къща, имаш имущество, високо мнение имаш. Изгубиш имуществото, изгубиш парите си, високото мнение изчезне. Туй мнение е обосновано на материални работи. Най-после, да кажем, аз съм един беден човек, защо ще ме почитат хората? Ще кажат, че аз от небето ида, и Господ ме е пратил. С какво ще докажа това, че Господ ме е пратил? Ама зная да говоря; че кой не знае да говори. Ама ние мислим тъй. Ние вярваме. На какво почива вашата вяра? Когато Петър каза на Христа: „Ти си Син на Бога Живаго!" Той му каза: „Плът и кръв не са ти открили това, но Отец ми". Ако Бог е открил нещо, да благодарим. Но ако вас някой ви прошепне на ухото, вие се лъжете, ако от вънка знаете. Ти не може да се съмняваш в реалността. Какво нещо е реалността? Ти не можеш да се съмняваш в светлината. Ти не можеш да не вярваш в светлината. Понеже всякога ще я провериш. Ти казваш: Аз не вярвам в светлината. Аз ти нося вечерно време, в една тъмна нощ вървим, и ти нося едно фенерче. Казвам: Вярваш ли? Не вярвам. Е, запуша светлината, казвам: Върви сега. Е, не мога. Спъвам се. Казва: Аз ще вярвам. Отворя светлината, и пътя ти се отвори. Ти не можеш да не вярваш във въздуха. Понеже можеш да го опиташ, да го възприемеш. Ти не може да не вярваш във водата, в хляба. Неща реални, които всякога може да ги опиташ.

Та казвам сега, ще упражнявате вашата вяра, да изпитвате. Аз гледам във вас, хубаво е да преувеличавате нещата. Ние преувеличаваме нещата, за да ги направим понятни. Аз, казва, видех Господа. Е, как Го видя? Е, един старец, облечен в бяла, българска шопска дреха, с гайтани и с калпак. Това са вашите заблуждения. Ти си видял един обикновен човек, и говориш за Господа. Ти ако четеш Писанието, ще видиш, че пред Лицето на Господа, земята като дойде, ще се стопи. То са понятия сега. И казва, аз видях един ангел. Че ангелите са много разумни и силни същества, те имат голяма сила. Колкото пъти те са се явили в формата си, и човек ще се простре на земята. Виждаме даже пророк Данаил, който имаше туй знание. Че като се явило едно от тия същества, едно от тия висшите ангели, и той паднал на земята и се прострял. Вие по някой път си представяте, че сте видели ангел или е дошъл ангел. Аз не го отричам. Когато при Захарий се яви онзи ангел и му каза, че ще има син, той не повярва и онемя. И после искаше да покаже, че имаше някакво видение.

Сега да оставим миналото и вашите вярвания. Едно време хората са говорили. Само малко хора са имали тая способност и тия чувства. Сега вие трябва да се стремите. Тия недоразумения, че 6-то чувство у вас не е еднакво развито. Вие еднакво не виждате, и еднакво не рисувате нещата. И следователно спорът става за онова, което вие сте видели. Един художник нарисува една картина от Природата. Друг казва: Не е така. И той нарисува. И става спор, кой нарисува картината по-хубаво. Тази картина, която мяза на същината вътре, колкото е по-хубава нарисувана, толкова е по-близо до самата реалност. Вие нарисувайте едно човешко лице. Е, кое лице е вярно сега? Туй лице е вярно, ако художникът го нарисува така, че очите Навсякъде да те гледат; и после, като погледнеш този човек, той да мяза на реалността.

Сега ние в живота по някой път се изменяме. Вие в много неща сте се изменили. Някои сте се изменили в добро, а Някои сте се изменили, развалили сте вашия ум, не мислите добре. Аз, казва, имах добро мнение за еди кого си. Хубаво. А сега нямам добро мнение. Добре. Сега подложете на опит. Може да измените мнението си, и научно знаете, вие сте изменили мнението си. На какви факти от горе изменихте вашия възглед? Това да е научно обосновано. Ако си измените възгледа, да има на какво. Ама аз, казва, така чувствувам. Това не е наука. Имах много добро мнение за някого, и си измених мнението. Кои са чертите? Кое е онова, което изменило вашите възгледи? И при това да съотвествува на тази реалност. Вие видите един човек и казвате: Вижда ми се, че е много добър човек. Е, опитайте го този човек, колко е добър. Той ви иска 200 лева на заем, и след два месеца ще ги върне. Но след два месеца не ги връща, нито иде да се извини. В туй отношение европейските народи са много напреднали. Англичаните и французите са направили крачка напред в материално отношение. Вие пратете в Англия за купуването на книги, точно ще дойде на време, един ден няма да се мине. На мене в една английска фирма за книги, беше останал този англичанин да ми дължи един шилинг. И понеже аз отложих за година, две, три, всяка година ще ми напише една картичка: Г-не, имате един шилинг на Ваше разположение. Та година, 2, 3, 4, 5, 6 години човекът все пише. И най-после дойде войната, отиде шилинга. Българинът това никога няма да го направи. В него е развита една черта, която се дължи на благородство. Тя не е духовна черта, но този човек си е образувал един характер в него. Не протестира, той знае какво е Невидимия свят. Невидимият свят е много точен. У вас, вие някой път нещо ви подбужда, казва: Стани, та се помоли. Вие нямате този навик. Казвате: Кой ще стане? Студено е. Или нямаш разположение. И пак си туриш юргана. Стани помоли се, понеже ако не станеш да се помолиш, този ден ще се случи нещо лошо за тебе.

Да ви преведа един пример. Един наш приятел, който замина за другия свят, Иван Дойнов ми казваше: Всякога се моля, казва, като стана; някъде тръгна, ще се помоля. Една сутрин ставам, за София ще вървя. Бързам, казвам после ще се помоля. И си взех трена. И него ден като играеха децата, извадиха окото на едното дете. Като си играеха с едно камъче, и му извадиха окото. И той веднага свърза туй нещастие, че него ден не се е помолил, и му се случи това голямо нещастие.

Да ви приведа и друг пример. Бях на гости веднъж, пак у него, и той се розболя в моето присъствие. Дадоха ми една стая, седях на изток, а той на умиране, вече се пренася. Дойде жена му и казва: Учителю, нашият Иван заминава. Да беше останал поне още 5, 6 години, да отгледа децата, че тогава да замине. Отивам в другата стая, гледам аз, той се пренесъл. Аз се вслушвам, той говори, казва: Господи, много грехове съм направил, ако ми повърнеш живота, аз ще живея, тъй както Ти искаш. Моля Ти се Господи! Казвам, сестра, не говори така, той утре ще бъде добре. Сега, ако сестрата е тук, може да каже. Неща верни, научни. Един факт е то. И на другия ден той вече се съвзе. Дотогава, докато ти се молиш, ти можеш да оздравееш. Не уповавай на хората. Той е свързан с Бога. И Господ му чува молитвата. Хубаво е, тази сестра ще дойде сега; туй може да се представи криво. Тази сестра може да каже: Като дойде Учителя, и оздравя брата при Него. Не, не като дойде Учителя, той се молеше брата право, и тогава ако аз дойда и той не се моли, той ще си замине на другия свет. Но като дойда, и той се помоли, тогава може да оздравее. Ти го преведеш сега, че Учителя като дойде, и оздравя брата. Не, в него имаше едно дълбоко желание да оздравее!

Та казвам сега, ако искате да ви върви напред, не се предавайте, тук гледам за материални работи, дребни, за криви работи. Всяко предприятие, което захващате да правите, каквото и да е на Земята, гледайте да е благоугодно, в съгласие с законите на Небето. Чудни са някой път хората, като че искат да им вървят работите. Не може да им вървят работите, помнете го това! Че ако трябва да се подигнете, то е определено от невидимия свят. Туй, което Бог ви е дал, трябва да работите. Но онова, което Бог не ви е дал, не се захващайте за работи, за които не сте родени. Роден си за художник, рисувай. Роден си за музикант, свири. За архитект, адвокат, лекар. Продължавай в тази насока, в която си роден. Тогава не спъвайте никого. Който е роден в една посока, не го спъвайте. Пък и себе си не спъвайте.

Та сега казвам, тия възвишените работи, които са турени в трета глава, казва Христос, земните работи, „Роденото от Духа, Дух е, а роденото от плътта, плът е". Роденото от Духа е разумно, а роденото от плътта е неразумно. То е ограничено. То няма тия чувства. Има 5 чувства. Животните имат 5 чувства. Но едно животно не може да разсъждава като човека. В човека има едно чувство за разсъждение, Някои неща да ги схваща право, добре. Ти колкото и да разправяш на едно животно по геометрия, то не може да ви разбере. Животните имат практически познания, но теоретически познания нямат. И много пъти вътрешно те си правят една сметка. Когато една котка иска да прескочи от едно място на друго, тя има опитност колко трябва да прескочи, за да хване своята жертва. Това не е знание, това не е успех, това не е напредък. И всички ония крадци, всички хора, на които ръцете са дълги, все са били крадци едно време. И си продължили ръцете им от кражба. Понеже онзи крадец, който все е мислил да проточи ръцете си, да вземе нещо, и те са станали дълги тия ръце. И действително, сегашните научни изследвания са показали: Всички онези, които обичат да пипат, ръцете им са все по-дълги от нормата. Всички онези хора, които мислят, носовете им са дълги. Които чувствуват повече, носовете им са по-къси. Всички хора, които чувствуват, носовете им са къси и по-широки. И са по-здрави. Онези, на които носовете са дълги и тесни, са по- сприхави. Нервността се дължи на натрупване на нервна мисъл, натрупване на излишна енергия на мисълта, която се натрупва в носа. И тогава човешката мисъл разстройва нервната система. Не мислете за излишни работи. Ти мислиш: Тази къща може да се срути един ден. То е една мисъл. Тогава тури здрави греди. И ако искаш да бъде здравословна къщата, прозорците трябва да бъдат достатъчно големи, и да има достатъчно светлина. Сега ще започнем от къщите, които са на Земята. Тия неща са пособия и предметно учение. Вие идвате тук и казвате: Защо ще си губя времето? Че като минавате вие покрай пазара в София, аз ви говоря за обикновени работи, неща. Гледам, онзи търговец натрупал си стоката, и чака целия ден, няма ли някой да мине. Никой не му турил на сила стоката там. Той сам си е турил нещата там. Седи там и мисли. Казвам, аз виждам как се развива вярата. Чака той, седи и мисли. Той чака да дойдат. До обед, няма. Става му тежко. Дойде един негов приятел, влезне в магазина му, казва: Не бой се! Ще дойде. След този негов приятел дойде един мющерия, втори, трети, - пазарят. И в него се събуди една вяра, че добрият приятел като дошъл, работите му тръгнали напред. Но ако дойде някой, че влезне и след туй му стане една голяма пакост, та цели 10 дена никой не влезе в дюкяна му, ще каже: Брей, като дойде този човек и отпъди всичките ми мющерии.

В света има две фирми, като се турат двете фирми на едно място, те почнат да си противодействуват. Тогава казвам, човек трябва да има ум. Аз ви изяснявам тия работи, за да поправите живота си. Вземете тия неща и поправете живота си. Този пример се отнася до Чикаго. От Чикаго до Бъфало. Един американец построява една железопътна линия, която му струва 400 милиона долара. Той си правил сметката, но след като свърши линията вижда, че той има един конкурент, милиардер. И той ще го съсипе. И той мислил, мислил, какво да прави. И най-после казва: аз ще се самоубия. Успоредно с неговата линия друг преди него е построил една линия, а той това е изпуснал из пред вид.

Жена му вижда, той е много замислен. Той е затворен, не говори. Един ден тя влязла при него и казва: Ще ми кажеш, ти имаш лоша мисъл, която е влязла в ума ти. Ще ми кажеш как седят твоите материални работи. Безизходни са! Позорът, който ще дойде на мене, аз не мога да го претърпя! Мен ме очаква смърт. Тъй е безизходно положението ми. Тя му казва: Ще търпиш една седмица, ще ми дадеш право, че аз ще оправя твоята работа. Ама ще ми дадеш дума, че ще ме слушаш. И какво направи тази умна американка? Тя отива при един друг милиардер в Чикаго и казва: Кажете на г-на, за 5 минути искам да говоря с него. Само за 5 минути да го видя. Но той казва, че времето му е много скъпо. Тя казва: Каквото струва, аз ще платя за времето. Пет минути само ще кажа нещо и ще излезна. Американката била умна. Казва: Ние построихме една линия и ще ни бъде много приятно, ако Вие сте първият пътник, който да мине от Чикаго до Бъфало. Да пропътувате само. Всичките разноски те ще дадат, той само да мине по линията. Той седи, поглежда, усмихва се. Тя си има план. Той казва: еди кога си ще тръгне. ТЕ дават обявление, че еди кой си милиардер ще мине по линията от Чикаго до Бъфало. Другият милиардер, неговият противник, който е бил в Ню Йорк пише, казва: един като мине, ще почнат, ще видат, че двамата милиардери ще се конкурират. И казва: Давам 600 милиона долара за линията. 200 милиона долара печалба. И веднага, докато мине и стигнат до Бъфало, те направят договор за продажба на линията. И спасяват положението. Питам, ако не беше тази умна жена, какво щеше да стане с глупавия мъж? Ако жена ви е умна и иска да спаси положението, дайте й всичката свобода. Не само вярата. Тя казва: Ти ще видиш, аз ще спася положението. Ако спаси, ще признаят, че е умна. Ако не... Нещата трябва да станат тъй, както са поставени. Не трябва да се поставят на една лъжлива почва. Като казваме ние, че Някои неща могат да станат; и ако станат, то е вярно. Ако тия неща не станат, ние трябва да видим кои са причините, че не стават нещата.

Та казвам сега, не искам аз да опровергая вашата вяра. Но тази вяра трябва да расте. Понеже ние се движим. Вие с тази вяра, която имате, тя е основа. Но тази вяра във вас трябва да расте. И човек не може, всичко в света расте. И вашето тяло, ако не расте, значи вие не прогресирате. Онова малко дете, постоянно е здраво и разумно, когато туй дете постоянно расте. И през целия си живот човек трябва да расте. Казват, че човек до 21, 22 до 23 години и престава растенето. Тогава той расте малко на широчина. Но в неговия организъм постоянно става промяна. А от 25 години нататък мозъкът расте в ония области нагоре. И в старини мозъкът започва да расте отгоре. Вашият мозък започва да се развива. Не само до 60, 70, 80 години, до 120 години има какво да расте във вас. И вашият живот ще бъде по-лесен. Вие ще си турите известен възглед: Какви работи ще дойдат във вас. И онова, което Бог е вложил във вас, вие ще го минете. Вие най-малкото страдание не може да го носите. Дойде някой и ви каже: Знаете ли какво говорят за вас? Не вярвайте, но идете да опитате какво се говори.

Сега между вас има една лоша черта. Аз ви давам право, някой не е постъпил добре, една сестра; идете при тази сестра, кажете и в очите, не зад гърба й. Кажи й: Сестра, правиш неща, които не са за в полза на твоето духовно развитие. Казала си неща, които не са верни, преувеличени са тия работи. Вие никога не сте чули какво е казала тя или той. Че иди и провери. И най-после вие си играете с мене тука. Това казал Учителя, онова казал. Не говорете такива лъжи! Ще бъдете тъй добри. Мен ми е жалко да говорите лъжи в моето име. И онзи, който слуша. Никакви лъжи! Аз не вземам никоя страна. Аз искам всички да са справедливи. И не искам хора, които да живеят само за свой интерес. Който иска да живее за свой интерес, да иде в света. Ние там ще му помагаме. Там е място богат да станете. Но тук да се карате и да дигате скандал, значи вие опропастявате себе си. Вие сте дошли тук да се учите. Училището не е място за търговия. Целият Изгрев е едно училище. Другите неща от вънка трябва да бъдат пособия. Ще образувате една кооперация, да дигате цял един скандал. Че колко трябва да му се даде на един брат? Хубаво, колко ще му се даде? Като на брат ще му се даде. Ама той като брат колко иска от туй. Ама аз толкова пари съм вложил. Е, хубаво. И тогава ще се разделят на партии. Ще дойдат: Учителя тъй казал. И цял един скандал ще дигнат. Не са хубави работи. Аз не дойдох в света да правя кооперации; не дойдох в света да правя братски трапези. Ще ви дам един съвет, ако искате, може да ме слушате. Ако ме слушате, добре, ако не ме слушате, пак добре. Ще опитате едното и другото. Сега да ви говоря ясно. Тия работи ще престанат между вас. Защото, ако не престанат, вие ще се съсипете сами. Защото тук на Изгрева ще се образуват 4, 5 бакалници и тогава ще видите колко души има тук. И бакалниците какво ще спечелят, кажете ми? Сегашната кооперация прави 800, 000 оборот; ако са две, по 400 000, ако са 4 - по 200 хиляди и т. н. Ако са 10 бакалници, конкуренцията ще е увеличена и ще се разделят на партии. Веднъж ще поддържат едного; онези, които ще дойдат тук, да не работят за свой интерес. Кооперацията не е търговски предмет, то е съдружие между хората да си помагат. Ако вие ще си помагате един друг, аз ще ви уважавам, ще ви помагам; ако работите за свой интерес, които работят за себе си, от Небето няма никакъв кредит. Човек, който работи за себе си, в края на краищата ще пропадне. Вие сте касиери на Бог тук. Всеки ще бъде честен касиер. И в Изгрева искам всеки да работи за Господа. Не искам да бъдете сиромаси, но вашето богатство да го употребите за Бога. Искам ви доброто. От всинца ви го искам. За вашето добро го искам. И няма да ОДУМВАТЕ! Кажете на една сестра, по три пъти го кажи; и после млъкни. На един човек можеш да го кажеш три пъти; не те ли слуша, млъкни тогава. Но бъдете смели и решителни. Ако някой види нещо, нека дойде при мене, да ми каже. Три пъти да ми каже. Не мислете, че тъй ще мине. Който много знае, много се иска от него. Който малко знае, малко се иска; който много има, много се иска; който малко има, малко се иска от него.

Сега ще кажете, аз ви говоря на всинца ви, то е един принцип. Аз нямам пред вид никого. Аз имам няколко души пред вид. Аз съм смел. Но на всинца ви казвам. Не постъпвайте така. Че какво е туй! Ще се молим на Бога, ще четем Хвалата, и всичко туй. Какви не лъжи ще се турат в моето име. Той Учителят, казва си, е турил и си е осигурил своите работи. Това все от ученици. Иван Толев казал на един съдия: Той е вложил 10 милиона в европейските банки. Казвам: Кажете на всички, щом намерят 10 милиона, аз ги подарявам. Аз подарявам, като намерят 10 милиона в европейските банки. Че какви ли не неща. Сега пътуват вече нещата. Всяко нещо се носи. И аз уча тия работи. Ама не са хубави те сега. Някой мисли, че сестрите, които са ги турили там, може да ги назова по име. Сега ново правителство има тук. Старото правителство отива, сега не са такива. Че какво има от това. Иди при сестрата и кажи: Слушай сестра, не ми говори, ти искаш да ми говориш, за да ме привлечеш на твоя страна. Аз не вземам ничия страна. Ти се страхуваш. Безразлично, не се бой. И след като паднеш от кабинета и излезнеш навънка, все така ние ще помислим за тебе нещо. Ако ти служиш на Бога, но така да се опълчиш, че туй направили, онова направили, че как няма да направят. Е, казали, че не си права. Аз ви казвам, може да си права. Аз сега ви говорих неща които до мене са дошли. И за какви ли не неща говорят. Какви ли не неща. Е, изпитай тия неща, и постъпвай така. И елате и ми дайте един съвет. И аз ще ви слушам. И навсякъде съм проповядвал тази идея. Дойде някой и каже да направим това. Казвам: Направете го - нищо повече. И после ще ми кажат, защо го допуснахте? Ако не бях го допуснал, тогава по-лошо. По-добре да го допусна и да съм лош, отколкото никак да не ви дам съвет. Същото направи Господ в рая. Той направи човека, и го допусна да направи каквото иска. По същия закон следвам и аз. Иска човек да направи нещо, нека го направи. Ама искам да се уча по правото. Да учи. А някъде казвам: Ти не си по правото. Ама по философия. И за философия не си; и за философ не ставаш. На него казвам: Иди и следвай за търговия; за търговия те бива. Така. Е, дойде някоя сестра, казва: Аз искам да проповядвам. Ще ида в Твоето Име, и ще проповядвам. Е, какво ще проповядва тази сестра в мое име? Как ще изнесе Новото Учение в мое име? Нека дойде една сестра, която има туй чувство на ясновидство, да вижда нещата. След 20, 30 години какво ще стане? Че като излезне в моето име да проповядва, да предвижда нещата тъй, както са. На един богат европеец да каже това и това ще стане! И ще повярват хората. Но сега какво ще каже? Е, ние в България имаме един Учител. Тези хора, те са учени хора. И не вярват така. Ако ти идеш и имаш една дарба, ще ти вярват. Трябва да имате вие дарба. Не се заблуждавайте, аз как гледам на нещата. И аз не мисля, туй учение ще успее ли или не. Ще кажете защо? Ако е от Бога, ще успее; ако не е от Бога, тъй ще си замине. Аз гледам трезво на нещата. И аз зная вярно ли е или не едно нещо. За себе си го зная, не за вас. Не зная доколко вие го знаете. Аз го зная. Там дето съм опитал туй, което аз опитвам, казвам: То е вярно! Има неща верни, и други неща в света има неверни.

Та ви казвам аз как гледам за себе си. Ама някой казва: Той Учителят слиза много долу. Е, не съм слизал много долу. Аз опитвам това учение. Аз слизам долу, опитвам дали може да слезна долу и да се подигна? И аз опитвам туй учение. Дали може да отида при хората и да се съблазня? Може ли да влезна долу и да се увлека в нещо. И в какво ще се съблазня. Когато хората говорят, гледам: Ще се обида ли или не? Изпитвам тия неща. Казвам на себе си: Та аз може да се нервирам, че говорят лошо за мене. Има съд. Ще го дадеш под съд. Всички ония, които са говорили лошо за мене, Някои съм ги дал под съд. Дал съм ги, и присъдата кога ще излезне, не зная. Не мислете, че ще минат тъй. И вие може да ме дадете под съд. Аз давам, аз съм ги дал под съд. И на Някои ще излезнат призовките. И когато ще излезнат, аз ще присъствувам там. Това е Любов. В името на Любовта аз не искам да се върши никакво престъпление. Ако съм аз, ако сте вие. Ще излезнат и всеобщо ще се изповядат прегрешенията. Ако съм аз направил прегрешение, аз съм готов да изправя. Ще кажа, направих погрешка. И ще я изправя. Туй е справедливост, туй е кавалерство! Нали достойнство трябва да имате! А не да се овъртате. И не да гледа да поизлъже малко. Че право ще кажете нещата тъй, както си са. Какво ви струва да кажете: Казвам си тази работа, аз ще я поправя! Сега характер трябва у хората. Дойде някой при мене, и той почне да разправя сега, че слушал заради мене. Много добре. Че знае за добрините, които съм правил. Ще ме хвали, хвали, ще се потрива, и най-после ще ми иска пари на заем. Поставя ме, че съм много добър. Че вижда Бога. Ти си много добър, казва. Че имам отлични идеи, като Вашите няма, ще ме туря какво не. И след това казва: Хайде, дайте ми толкова пари на заем. Сега аз мисля какво трябва да му направя. Казвам: Имам пари, но не са мои. На заем не мога да взема. Ти след 5 дена ще дойдеш, аз ще поработя, ако спечеля; има и друго, ако излекувам тук там, някой път лекувам, и ако излекувам и спечеля пари, ще ти дам на заем. Пък и Някои хора са ми дали пари. Някой дойде и ми даде пари; аз правя доброто за негова сметка. То не е за мене. Каквото ви дават, приемайте, не ви казвам да не приемате. Да. Идва една сестра, нека да я знаят. И на нея давам 600 лева, казвам: Услужи си. Гледам един ден тя се разсърдила и носи парите: Аз не го искам, утре ще ме одумват, ще кажат: Учителят ти е дал пари. Заема ги. Аз казвам, на тебе няма какво да ти помагам, ти ще работиш. Аз я виждам, съвсем друго чувство седи у нея, користолюбие. Като връщаш парите, искаш да покажеш, че няма да злоупотребиш. Е, хубаво. Не ги приемаш, вземам си ги назад. Взема си ги. Добре. Аз го изнасям това, казвам на себе си тъй. Казвам ви един начин. Аз можах да й дам парите, без да ги върне назад. Пращам ги по пощата. Но тук, което аз правя, там вече влиза щестлавието. Давам ги, а като дам, един ден може да кажа: Ти знаеш ли, че аз ти дадох 600 лева! Туй утре може да й го кажа. И тя казва: Утре може да ми кажете, че сте ми помогнали. Аз искам да бъда самостоятелна, независима.

Сега мога да ви принеса и друг пример, когато на мен ми дават пари, как ме поставят на тясно. То е, давате пари, показват доверие в тебе. Ако ние имаме доверие един на друг, аз не трябва да кажа, че съм дал 600 лева. Аз трябва като дам 600 лева като на себе си, правя ли го въпрос? А съм дал 600 лева на другиго и правя го въпрос. Казвам, в моите чувства като ти дадох тия пари, аз давам ли тия пари като на себе си? Няма да мине мисълта, че 600 лева съм й дал, че много й давам. Аз се радвам, че като й дадох 600 лева, и тя ги върна. Аз си казвам: Малко й даде на тази сестра. Шестотин лева, какво ще прави с тях? Сега зима иде, трябва и въглища, може тази сестра да има деца, за децата й трябват. Ето тука един беше излезнал от затвора, казва: Учителю! Аз се разговарям с него, казвам: Ще се оправят работите. Какво ще се оправят работите, пари няма. Детето ми болно, минингит има. Той иска да ме поизлъже малко, че искат да му турат две инжекции. Казвам: Слушай, аз те съветвам инжекции да не тургаш на детето си, защото ако е от менингит, ако то си замине, не го връщайте. И ако го връщате, и ви бъде една тежест... Пък ако не е заболяло от минингит, и малко млечице да му се даде, за мляко може. За инжекция не може. Тогаз за мляко. За него изваждам 60 лева, да вземе хляб и мляко за детето си. Сега това са материални работи, от които трябва да извадим какви трябва да бъдат отношенията ни към Бога.

Считайте Бога като ваш баща! Че като дойда при вас, аз ви занимавам тъй като същества, които Бог е създал, - като чада на Бога. И ви казвам сега, как трябва да живеете. Вие казвате, че сте Чада Божии. Вървиш по Бога, а вие не знаете как да се обичате. До някъде хората по кръв се обичат повече на Земята. А духовната Любов не функционира. Понеже тия чувства на духовната Любов не функционират във вас. Понеже едно чувство е силно дотогава, докато едно чувство не се изменя. Може да се измени, но да не прекалява това чувство. Любовта е единствена, която ще остане! Да обичаш един човек, той може да те обиди, и много други неща да ти направи, но един ден като го видиш, че страда и му помогнеш, твоята Любов не се е прекъснала! А като го видиш, че страда, и не му помогнеш, тогава Любовта я няма там. Там дето е Любовта, тя изправя всичките погрешки. И гледайте всички да изправите погрешките си! Не дръжте една погрешка в себе си. Не я дръжте. Колкото се може по-скоро изправете я! Аз не искам да се изповядвате един на друг. Но казвам, вътрешно един на друг се изповядайте. В Невидимият свят изповядайте се за всички ваши погрешки. И се поправете в Невидимия свет. Всички отворете сърдцата си и ума си, и се изповядайте. И трябва да се изповядате. И тогава всяка вечер, като се върнете дома си, отвори сърдцето си, и кажи молитвата си пред Бога, за да се поправят работите, несгодите, понеже сме в един свят на големи изпитания. Да не мислите, че сте много силни. Всяка ден живота на човека му седи на една нишка. Вие не знаете, колко ще бъдете на Земята; но гледайте докато сте на Земята да спечелите нещо, че като идете в другия свят, да имате нещо. Че като влезете в този живот, то е Новия Живот, и да станете граждани на Царството Божие. И онзи стих, дето казват: „Търсете първо Царството Божие и неговата правда, и всичко друго ще ви се приложи. " И аз ви говоря, понеже вие всички сте родени, за да се развие хубавото във вас. И защо да отлагате за друго прераждане? Когато сега имате всички благоприятни условия да развиете едно чувство, Шестото Чувство! Не много неща - Шестото чувство. Да виждате нещата и да ги чувствувате, и да държите тук, Изгрева, да е образец на Чистота; образец на една Светла Мисъл, образец на една добра постъпка и на всички хубави постъпки; и на всички хора помагайте. И от тук да излезнат хората на Новото, че като виждат нещата, да знаят как да помагат един на друг. Трябва да дадем образец, не само на думи. И ако не дадем образец всичко друго ще бъде „глас в пустиня".

Сега мисълта, която може да остане научно. Туй изследвайте. Съмнявайте се, имайте критически ум, но изпитвайте нещата. И Писанието казва: „Всичко изпитвайте, и доброто дръжте". И аз ви казвам: Всичко изпитвайте, и доброто дръжте! Всичко изпитвайте и Любовта употребете: Всичко изпитвайте, и по пътя на Истината вървете. Туй е, което Бог иска от вас.

Отче наш 6. 30 ч.

На поляната упражненията.

НАГОРЕ




placeholder