НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Свърши се виното

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Свърши се виното

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, дроб, хора, сега, жена, работи, всички, свят, бъде, черен, аз, имат, ражда, глава, наука ,

 Неделни беседи , София, 4 Октомври 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета втора глава от Евангелието на Иоана. Ще взема само две думи от трети стих на прочетената глава: „Свърши се виното.“

Аз взимам думата „вино“ в смисъл на едно забавление, на едно удоволствие, което имат хората на Земята. Без удоволствия не може. Без вино не може. И насекомите са познавали виното. Хиляди, хиляди години преди човека те са си попийвали и са ставали весели. Като са си попийвали, те започвали да се въртят. Човек отпосле е научил как да прави виното. Види се, онези, които се занимавали с пиенето, не знаят какво нещо е свършено. Старото удоволствие е свършено, за да дойде новото, защото като се свършило старото вино, което било направено много хубаво... И както се вижда, председателят на сватбата казва: „Забравили сте да дадете от старото вино.“ Някои хора мислят, че като се свърши старото вино, т.е. старите удоволствия, нови удоволствия няма да има. Не, достатъчно има. Не си създавайте идеята, че няма да има с какво да се занимавате. Не, много други работи ще дойдат. Тази мисъл трябва да се свърши. Това трябва да става постоянно в ума на човека. То се отнася за онзи, който разбира. И съвременната наука върви по същия път. За онези, които разбират, те знаят, че няма отрасъл в науката, или няма занятие в живота, което да не е тясно свързано с човешкия организъм. Една жена, която постоянно ходи из кухнята, тя помага на стомаха си. Често готвачите правят една погрешка, че развалят стомаха си. Те не трябва да закъсват. Той по интуиция трябва да знае какво да сготви, че отпосле да яде. Че това дава вдъхновение на стомаха.

Казвате: „Защо е кухнята на човека?“ И после тълкувате какво е казано в Писанието: Бог щял да разруши търбуха на човека. Под „търбух“ вие разбирате стомаха. Не, търбухът не е стомахът. Това е старото ядене, старото изобщо. Както виждате, как котката яде? Какъвто идеал и да има котката, като ѝ падне една мишка, тя я изяжда цяла, с всичките ѝ нечистотии, с козината ѝ. Това не е кухня. Котката трябва да престане със своята кухня. Тя е лоша готвачка. Тя е отлична в аристократическия си живот: знае как да се облича и как да се отнася. Тя има маниери. Като влезе вкъщи, тя знае как да постъпи: ще помърка малко, ще се поглади, ще се помаже около господаря си. С това тя иска да каже: „Добър ден. Хайде, Господ да ви дава живот и здраве. Желая ви всичкото добро.“ И след това ще започне да се чисти и да казва: „От далечен път ида.“ Като се чисти, хората са доволни от нея.

Сега, като изучавате съвременния живот, всички науки, вие трябва да знаете, че всички науки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. За пример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху предната част на челото. Отпред челото ще се поразвие. Ако изучавате естествените науки, различните насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и разните други науки, ще забележите, че над веждите ви, на челото, ще се развият различни центрове. Ако изучавате етическите, моралните науки, тогава главата ви горе, дето е областта на чувствата, ще се повдигне. Които се занимават със социалните науки, със съдопроизводството, у тях се развива повече съвестта. Съдопроизводството, съдебните науки упражняват голямо влияние върху съвестта на човека. Който няма никаква съвест, той не може да бъде съдия. Той трябва да е роден съдия.

Казвам: Най-възвишените науки имат връзка с човека. Ако една наука не остави никакви следи върху човека, тя не е наука. Изворът на всяка наука е в Бога. Тя извира от Бога. Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал, било то животно, растение, камък, вода, въздух, светлина и т.н. – всичко това оказва влияние върху човека. За да не останете едностранчиви, вие трябва да изучите отношенията, които съществуват между всички предмети и явления в природата. Щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае при какви условия какви резултати произвежда тя. Без светлина вие не можете да имате никаква наука. Без въздух вие не можете да имате никакво движение. Без въздух ти ще се задушиш. Без вода жажда ще те мъчи. Без храна животът на Земята не може да циркулира.

И тогава, като се заговори за противоречията, вие трябва да знаете, че всички противоречия в света произтичат от храната, от яденето. Хората и много са яли, и малко са яли, и постили са – какво ли не са правили. За това се привеждат ред примери, че не само с хляб може човек да живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Не е само хлябът, който хората правят, и който препоръчват от дървета да се прави. Хлябът, който хората правят от дървета, не може да принесе голяма полза, голямо благо на човечеството. Науката за консервите трябва да стане специализирана. Петмезът, който хората употребяват с години, след десет години даже, това не е никаква храна. Тези неща трябва да съществуват само като необходимост. Казвам: Природата е създала хляба. И ако хората не бяха сгрешили, те щяха и досега да се ползуват от най-хубавата храна. Едно време житото е било едро и много хубаво. То е било във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. А днес като вземат житото и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват. При това, хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях. Те не са донесли никакво добро на хората. Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Ще му стрие главата, но най-хубавото ще остане в мелницата.

Съвременните хора изучават разни науки, като математика, геометрия. Който не разбира смисъла на тия науки, казва: „Какво ще си играя с геометрията?“ Не, ти трябва да разбираш, какво нещо е геометрията. Геометрията е език на природата. Какво нещо е математиката? Ако ти не си математик, числата ще имат значение за тебе само при смятането. Обаче, ако си математик, числата ще имат известно отношение за тебе. Ти ще знаеш значението на всяко едно число. Като разглеждам съвременната математика, в нея виждам известна система. Като вземете числата от 1 до 10, всички имат известно отношение помежду си. Като вземеш от 10 до 100, пак има известно отношение между тях. Кое е отношението на единицата? От стоте нагоре, в първата десетица числото 11 има отношение към единицата. Във втората десетица числото 21 има отношение към двойката. В третата десетица числото 31 има отношение към тройката и т.н. После дохождате до числата 41, 51, 61 и т.н., докато дойдете до стоте. След това дохождате до 1000, до 10 000, до 100 000, до 1 милион и т.н. Това са отношения на числата от 1 до 10. Тези числа могат да бъдат и геометрически проекции.

Ти искаш да си създадеш един отличен живот, но трябва да знаеш какво е твоето отношение към Бога. Как разбираш ти човешкия живот? Какво искаш да станеш или какъв искаш да станеш? Ти искаш да станеш математик, но преди да станеш математик, ти трябва да имаш други условия, друго нещо. Не е лесно да станеш математик. За да станеш математик, ти трябва да започнеш с най-простата наука. И след време ще станеш математик, какъвто трябва.

За пример, нито един човек не иска доброволно да стане готвач. Много малко готвачи има в света, на които се плаща скъпо. Останалите са още студенти. Всяка домакиня изучава готвачеството. Всички спорове в семействата стават все за яденето. Някъде яденето е пресолено, някъде не е пресолено, но е прегорено и т.н. В яденето елементите трябва да бъдат правилно съчетани. Ако отидете в Америка или в Англия, ще видите, че и там хората си имат специална кухня, но елементите при готвенето не са още съчетани както трябва. Цялата англосаксонска раса яде много месо. При това, те не опичат месото както трябва. На места го ядат доста сурово, някъде само по средата е малко суровичко.

Но сега да оставим този въпрос настрана, да не се спираме върху подробностите. Не е въпрос какво ядат хората и какво трябва да ядат, но в бъдеще ще се учат. Оттам ще се започне. Човек трябва да започне първо с яденето. Първата наука, от която трябва да започне, е науката на яденето. Понеже човек трябва да започне първо от яденето, вследствие на това той трябва да се интересува как ще му повлияе всяка храна, която ще употребява. Не е въпросът само да ядеш, но трябва да знаеш как ще се отрази тази храна върху твоето здраве, върху твоето благосъстояние. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане. Не само това, но и общественото ти положение, и моралът, и отношенията ти към Бога все ще зависят от храната, която употребяваш.

Не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“ Като дойде тази храна, тя ще се отрази на целия ви живот. Като почнеш да ядеш тази храна, всичко ще се отрази така, че животът ще се измени и отвън. При сегашните условия хората бързат да се наядат. Като яде, някой казва: „Трябва да бързам, защото имам много работа.“ Той бърза и се притеснява. С бързането човек ще развали работата си. Каквото е спечелил, той всичко ще го загуби. Който бързо яде, той бързо печели, но и бързо ще изгуби всичко. Като седнеш да ядеш, ти ще имаш Божествено разположение, като че всичките ти работи са уредени, и нищо няма да те притеснява, да те стяга. Че си имал полици, това-онова, че жена ти и децата ти не били наредени, всичко това ще оставиш настрана, ще погледнеш отгоре. С всяка хапка, която взимаш, ще се разговаряш с нея. Ще я питаш отде иде, накъде отива – ще се разговаряш с нея. Ще се разговаряте с житото.

Сега някои казват, че не трябва да се яде много. Други пък поддържат идеята, че не трябва да се яде много, за да се пази линия. Но линия се образува при неестественото ядене. Действително, има една линия, която никога не трябва да се губи. Като ви рисува един художник, той вижда тази линия. Тя е отлична линия. И носът има линия. Ако носът напълнее, тази линия се изгубва. Тъй щото, и носът, и устата, и ушите, и челото трябва да имат линия. Всяко нещо в човека трябва да има линия. Всяко нещо си има свои граници – линии има.

И съвременната наука вече застъпва този въпрос. Тя хвърля известна светлина върху въпроса за яденето. Там се говори за някакви си калории, за някакви си хранителни вещества. Тези хранителни вещества аз ги определям с други думи. Казвам: Има растения в природата, които са близки на човека, има растения, които са далечни на човека. Когато човек мисли да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от тези растения, от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в човека възвишеното, хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той ще яде от далечните на себе си плодове или растения. Така ще се създаде едно разнообразие в яденето. Сега вие ще кажете: „Няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека и кои – далечни.“ Че ако ти не знаеш кои растения са ти близки и кои – далечни, ти няма да успяваш в живота си.

Сега вие виждате противоречията в живота си и се спъвате от тях. Когато беше на Земята, Христос имаше най-големите противоречия, но Неговият живот беше скрит. Как въздействуваше Той на хората? Христос не живееше като сегашните хора, да се крие в стаите си, но вечер Той отиваше на планината да се моли, а сутрин се връщаше. Какво е правил Той там, това е тайна.

Ако искаш да запазиш приятелството си с някого, ти трябва да знаеш как да го запазиш. Ти няма да ходиш да говориш на приятеля си. Има една тайна в природата. Ако ти обикнеш едно дърво, и някой човек ще те обикне. Ако ти разрушиш това дърво, и тебе ще те разлюбят. Ако обикнеш един кон, и тебе ще обикнат, защото този кон има връзка с хората. Приятелят ти ще те обича по единствената причина, че ти обичаш коня си. Ако не обичаш коня си, и той ще те разлюби. Ако ти занемариш коня си, и той ще те занемари.

Един английски анатомист, който се занимавал със сравнителна анатомия, уподобил всички хора на животни, на растения и най-после на скъпоценни камъни. И цялото човечество може да се уподоби на животни, на растения и на скъпоценни камъни. Той е направил това сравнение доста сполучливо, защото между всичко това, което Бог е създал, има известно отношение, известна връзка. Той е написал по анатомия една хубава книга. Всички неща, които Бог е създал, са разумни. Ти минаваш покрай едно дърво и мислиш, че то не е разумно. Това е относително така. Когато аз спра да се движа, и моят крак е неразумен. Когато спя, кракът ми не може да ви говори нищо. Но когато съм в будно съзнание, достатъчно е най-малкото бутване на крака ми, за да ви запита веднага: „Какво обичате?“ Кракът направо не може да говори, но като бутнете крака ми, той казва: „Първо говори с господаря ми, а после с мене.“ Сега вие сте от онези, които казвате, че можете да говорите с всекиго. Вие не можете да говорите с всекиго. Най-първо ще говорите с онова, с което направо сте свързани. И после това, разумното, ще ти отговори. Това са отношения. Същото се прави и в обществото. За пример някой човек ви се разсърдил. Какво трябва да направите? Не отивайте направо с него да говорите, но бутнете крака му някъде. И този крак ще ви отговори. Това значи: бутни някой друг, който е умен, и той да отиде да говори вместо вас. По този начин работата ще се оправи. Хиляди примери има за това.

Един богат търговец изгонил един от слугите си. Но така се случило, че този слуга спасил дъщерята на търговеца, която се давела в реката. След това търговецът отново приема слугата си. По този начин нелюбимият му слуга отново му става любим. Защо? Защото спасил живота на дъщеря му. Къде и защо е станала тази промяна с господаря му? Ако слугата беше си казал: „Нека се удави дъщерята на моя търговец“, промяната нямаше да стане. А като я спаси, той спечели отново любовта на своя господар. Така се оправи цялото положение. Може би това да е било едно съвпадение. Може би слугата да не е знаел, че това момиче, което се дави, е дъщерята на неговия господар. Важно е, че се случва да се дави дъщерята на този господар, който изпъди слугата си. Не считайте, следователно, че хората няма да ви бъдат полезни. Може някой човек в даден случай или в едно отношение да не е полезен на тебе, но в друг случай, в друго отношение той може да бъде полезен на някой от твоите близки.

„Свърши се виното.“ Какво означава този стих? Този стих означава, че вашите стари привички и навици почти са се свършили и сега се чудите какво да правите в бъдеще. Сегашните хора се плашат от религията. Имат право да се плашат. Като влязат в една църква, свещениците веднага им налагат епитимия: ще се кръстиш, ще се молиш, поклони ще правиш и т.н., икони ще целуваш. После, на този светия ще запалиш една свещ, на онзи ще запалиш една свещ и т.н. Аз взимам тия неща като форми, които съществуват в обществото. Навсякъде съществуват тия форми. И в най-възвишените работи са турени толкова препятствия, че ти не можеш да залюбиш Господа. Първо ще излезе един свещеник, който ще ти каже: „Ти трябва да постиш, няма да ядеш. После, ще правиш по 200 поклона на ден. Еди-кое си време ще ставаш сутрин да се молиш.“ Хубави работи са и тия, но те не могат да имат постоянно добри резултати. Ако аз съм свещеник и дойде при мене някой човек да се изповяда, ето какво бих му казал: „Ти си земеделец, затова ще си купиш един чифт хубави волове, ще ги впрегнеш в една кола и ще отидеш да ореш на нивата.“ По този начин той ще направи всички тия поклони. Тази работа вече има смисъл. Това е истинска работа.

Та, сега вие трябва да се пазите от старите навици. Всички имате попски навици, които проявявате във вашето сегашно верую. Не е лошо да има човек попски навици, но какво ще ви ползува един остарял навик? Ти искаш да си поставиш една граница на нещата, която няма да те ползува. Ще започнеш да си казваш: „Това не прави, онова не прави, поклони прави.“ Поклоните са резултат на нещо последно. Първо ти трябва да се научиш да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш както трябва в най-малките си работи. А другите работи отпосле ще дойдат, както първоначално е започнало човечеството.

Вие трябва да се интересувате от много неща. Не трябва да изпадате в еднообразие. Някои от вас не се интересувате от много неща, интересувате се само от обличането. Хубаво нещо е и модата, но само с мода не трябва да се занимава човек. Вие си мислите какъв цвят костюм или шапка ви трябват, според вкуса ви или според това дали сте черноок, рус, дали сте тънък или дебел. Важна роля играят тия неща при обличането.

Едно трябва да знаете: никога не си шийте дрехи при шивач, когото не обичате. Не търсете и евтини шивачи. Намерете един такъв шивач, когото обичате и който е в състояние да ви ушие едни хубави дрехи. Когато Господ направи тялото на човека, Той му тури един съответен костюм. Всички костюми, които носите, трябва да съответствуват на тялото ви. Вижте какви правилни черти имат някои човешки лица. Изящни черти имат. Като разглеждате костюма на мъжете, виждате каква мода имат техните дрехи, техните костюми. При раменете дрехите им са широки, а при бедрата – тесни. Дрехата им отговаря на техния строеж на тялото. Дойдете ли до женските дрехи, раменете им са легнали, а в бедрата са широки. Това дава една естествена линия на движение. Ако на мъжете поставите широки бедра, тази мода ще бъде безполезна за тях. Мъжете няма да раждат деца, те не се нуждаят от тази широчина при бедрата. И ако турите на жените широки рамене, те не се нуждаят от тази широчина, те нямат да дигат тежки работи. На жената ѝ трябва една крива линия, за да бъде подвижна. В най-малките работи тя трябва да бъде подвижна: това ще вземе, онова ще вземе.

Сега тези работи няма да поправят положението, но това е една стара форма, която е внесена в живота. Сега иде една нова, една идеална форма в света. Вземете, както днес е устроена човешката глава, няма съответствие между лицето, главата и ръката на човека. Тук няма една правилна геометрическа форма. Лицето е продълговато, ръката е къса. Няма съответствие между тия три неща: между главата, ръката и лицето. Напречният диаметър на главата трябва да съответствува на дължината на ръката. Значи дължината на китката на ръката трябва да съответствува на широчината на главата. Също така и лицето изисква известно съответствие. Продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Той не е човек, който се занимава със странични работи. Когато пръстите на човека са къси, този човек става историк. Като дойдете до математиците, техните пръсти са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по пръстите си, по лицето и по главата. Като срещнете един човек, вие ще познаете по ръката, по лицето и по главата му каква наука изучава, изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ на една идея, която съществува. Това е частично разбиране. Значи нещата са строго разпределени. Още отвън можете да познаете от какво се интересува даден човек.

За да се направи животът приятен, трябва да се създаде едно общество, дето да се работи за пресъздаване на старите форми. Сега, за пример, хората искат да възпитат човека, но за това няма никакво поощрение. Казват: „Да повдигнем нашия народ.“ Как ще се повдигне един народ? Някой иска да направи една къща. За тази цел той трябва да разбира от много науки, от ред системи, за да може да построи едно добро жилище. Ако отидете в Америка или в Англия, или във Франция, никъде още няма истински модел за едно добре построено жилище. Някои модели са близо до истинските, но някои отстоят далеч от правилния модел на къщи. Сегашните модели на къщи са все преходни. И казват: „Какви ще бъдат къщите в бъдещето?“ Бъдещите къщи ще бъдат такива, че нечист въздух у тях няма да се задържа. Прах в тях няма да има. Счупените линии също няма да ги има. Като влиза светлината в тях, пречупванията ще стават правилно.

Този салон, както е съграден, всичката му красота е отвън. Вътрешно не е добре построен. Светлината не се пречупва правилно. Съвсем друг трябва да бъде този салон. Като дойдат някои хора, те харесват прозорците на салона. То е защото светлината влиза другояче, по-другояче се пречупва. Всеки казва, че отвътре може да се направи нещо. Отвън е добре направен, но и отвътре може да се направи нещо, да се преустрои.

Същото може да се каже и за човешкия характер. Понякога човек отвън е много добре построен, но отвътре не е построен както трябва. Отвътре нещо куца. Тия ъгли в него, тия пречупвания на светлината не стават правилно. За тази цел човек трябва да разбира малко от геометрия, да може да пресъздаде себе си. Гредите на този салон показват, че той не може да издържи голям товар. Значи ако съградиш тялото си като този салон и натрупаш главата си с много материални работи, ти ще рухнеш надолу. Главата е таванът, който не може да издържи големи тежести. Това значи: ако имаш такива греди на тавана си и станеш религиозен човек, т.е. натрупаш много материални работи на тавана си, той няма да издържи. Това показва, че таванът трябва да бъде свободен, да има много малко тежести върху него. Когато човек дойде [до] културния живот, той трябва по възможност да носи по-малко работи в главата си. Ако има материални работи повече, отколкото трябва, той трябва да ги тури някъде близо до основата, да освободи главата си от тях.

Мнозина казват: „Какво ще стане със света? Какво ще стане с нас?“ Какво ще стане с вас? Ти, който ме питаш това, след 10 000 години ще бъдеш на планетата Венера. Друг пък ще бъде на Месечината. Ще кажете, че ще се преродите. Така е, ще се преродите, но дали ще се преродите на Земята, това е въпрос. Големи са възможностите за човека в света. Казвате: „Като дойдем втори път на Земята, какви ще бъдем?“ Някой от вас ще бъде слуга при някой добър господар. Това е определено на някои, но като не разбират какво значи да бъде човек слуга, те се плашат от това положение. След това, като дойдеш пак на Земята, ще те направят учител. Всяко положение, което човек заема, не е произволно.

Не желайте ония неща, които Бог не ви е определил. Бог строго е определил нещата. Ти можеш да ги измениш, т.е. можеш да не се подчиниш, но ще видиш последствията на твоята наредба. Ще видиш отношението между твоята и Божията наредба. Срещал съм мъже, които искат да се облекат в рокля, да станат жени, да седят вкъщи, да им е мирна главата. Виждал съм и жени, които, понеже са потиснати от мъжа, искат да станат мъже, да се облекат в мъжки дрехи. Не се смущавайте от положението си. Колкото за това, подайте си заявлението до Бога, че като дойдете пак на Земята, да ви пратят в такава форма, каквато желаете. Обаче има 3 теории по този въпрос. Първата теория поддържа, че който веднъж се е родил жена, все жена ще се ражда. Втората теория поддържа, че който се е родил веднъж мъж, все мъж ще се ражда. Третата теория пък поддържа, че човек ще се ражда ту жена, ту мъж – ще се сменява формата. Това са различни разбирания, които се поддържат от различни учени. Като се провиниш като жена, ще се преродиш като мъж. Като се провиниш като мъж, ще се преродиш като жена. Жена си, имаш един мъж, който те изтезава, зле се обхожда с тебе. Ти казваш: „Нека в другия живот да се преродя като мъж, аз ще го науча тогава.“ Той пък ще стане жена и т.н.

Това са теории. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целият човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината – в мъжа. Като съберете тези две половини, ще имате целия човек. Така ще разрешите въпроса. Във физическия свят има едно събиране, в духовния свят – друго събиране, в умствения свят – трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране. Тези събирания се различават едно от друго. Когато двама души се съединяват в мисловния свят чрез правата мисъл, когато единият мисли и другият мисли, тогава те са като мъж и жена. Когато в духовния свят двама души чувствуват еднакво, те се съединяват в едно, като мъж и жена. Когато двама души работят заедно на физическото поле, те се съединяват пак в едно. И най-после, когато двама души мислят, чувствуват и действуват еднакво, те са в най-високото поле, в причинния свят. Те едновременно желаят да помогнат на човечеството и да се жертвуват за него. Това е вътрешно. А тъй, дойдат двама души, на физическото поле се срещнат, те веднага започват да мислят да се съединят, да образуват една щастлива двойка. Особено ако те са млади.

За да бъде животът на двама млади хора щастлив, те трябва, ако първия ден са били на Земята, втория ден да се качат в духовния свят. Третия ден да се качат още по-високо – в умствения свят. Четвъртия ден да се качат в причинния свят. И след 4 деня, като обиколят четирите свята, те трябва отново да слязат на физическото поле. Ако не могат да се качват, тогава ще има плач, въздишки, неодобрения. Този живот е един затворнически живот – нищо повече. Ако така не се разбира животът, който и да е, бил той философ или цар, животът му непременно ще бъде затворнически. Защото, с какво ще ограничите една душа, която има такъв голям простор?

Сега наскоро, четох един светски автор, дето една жена е писала върху любовта, каква трябва да бъде идеалната любов. Това е разбиране. В тази книга се разправя за един проповедник, който искал да помага на човечеството, работил за неговото повдигане. Имало и една красива мома. По едно време така се стекли обстоятелствата, че той искал да я привлече към себе си, заедно да работят за хората. Но трябвало да отидат в една затънтена област, дето тя по никой начин не се съгласила. Той отишъл сам да работи. След дълги години, като се блъскала натук-натам и не могла да намери по-добър от него, тя се решила да отиде при него, макар и в най-затънтеното място. Но в това място, като се съберат заедно, нито проповедникът ще бъде щастлив, нито момата. Защо? Защото, като се влюбят един в друг, те почват да линеят. Или ако единият се поправи, другият се изтощава. Това се дължи на някакво несъответствие.

За да се избегнат тия нещастия, и двамата – и мъжът, и жената, трябва да разполагат с една наука, която да им обясни нещата. Това е едно училище, в което могат да ви се дадат такива лекции, от които да учите, да започнете да мислите. Такива лекции могат да се държат само на хора от едно разбрано общество, което да не изопачава нещата.

Вие трябва да се освободите от идеята, която сега имате за жената. Вярно е донякъде вашето разбиране. Но жената няма само едно предназначение. Тя не е предназначена само да ражда деца. Жената трябва да ражда и чувства. Не само чувства трябва да ражда, но тя трябва да ражда и мисли. Жената трябва да роди разумното в света. Това се изисква от жената. Ако една жена в дома си не може да ражда деца, не може да ражда чувства, не може да ражда мисли и не може да ражда разумното, вие не можете да бъдете щастливи с такава жена. Каква жена е тази? По цял ден се занимава с дребни работи и нито мисли, нито чувствува, нито върши нещо разумно. И мъжът трябва да ражда. Той казва на жена си: „Ти трябва да раждаш.“ Много мъже искат да се въодушевяват от жена си. Тя да го обича, да мисли добре за него, да работи, а той да седи по цял ден вкъщи като икона. Това е неразбиране на живота. Изменете тази теория. Ти искаш от жена си да ражда деца, да ражда чувства, мисли и разумното в света, без да се запиташ какво ще правиш в бъдеще, когато ти се родиш като жена и не си учил тази наука да раждаш.

Сега целта ми не е да вярвате в тия работи, но от всяка геометрическа форма трябва да се извади онова, което може да ви бъде полезно. Една греда е полезна за мене в такъв случай, когато аз трябва да мина през реката. Ще туря тази греда като мост и ще мина по нея. Една греда е важна за мене само в такъв случай, когато може да ми послужи като пособие за съграждане на една къща. Камъните за мене са важни дотолкова, доколкото могат да ми послужат при съграждане на една къща. Всички неща в живота ни са важни дотолкова, доколкото имат отношение към нас. Тъй щото, отношенията, в които Бог ви е поставил, не трябва да ги презирате. Казвате за някой човек, че е много прост. Не че вашето мнение в случая е криво, но вие не виждате в него онези дарби и способности, които след време ще се развият. Щом е така, не си давайте мнението за човека, да казвате, че той е прост. После, не казвайте за някой човек, че е сприхав. Не си давайте мнението предварително. Вие не знаете какво може този човек да направи.

„Свърши се виното.“ Не си давайте мнението никъде. Понеже се свърши виното. Старите начини се свършиха. „Свърши се виното.“ Не си давайте мнението. Свърши се виното. Ако някой ви пита какво мислите за него, кажи: „Много добре мисля. Аз те намирам много добър, много учен човек.“ Тъй щото, когато помисля за някого, че е голям простак, веднага ще си кажа в себе си, че е много учен човек, че е голям психолог. Сега вие се чудите, че говоря толкова пресилено, толкова пресилено разсъждавам.

Ще ви приведа един пример. Като правих своите изследвания в България, срещнах един гимназиален учител, който ме покани у дома си да ми покаже своето дете, което било много гениално. Той казва: „Да видиш само колко много разбира това дете, колко хубаво говори. Като го погледна само, и то ме разбира.“ Като отидохме у дома му, виждам едно обикновено дете. Бащата вижда това, което се крие в душата на детето. Казвам на бащата тогава: „Това дете е доста даровито, но трябва да му се дадат добри условия да се развие.“ А виждам, че това дете ще стане даровито и ще развие дарбите си едва след десет прераждания. – „Я му виж очите, как гледа само?“ Като всяко дете. Бащата се ръководи от други чувства към детето си и затова вижда онова, което другите хора днес още не виждат. Казвам: Човек не трябва да пресилва нещата. Не че бащата е крив, но той другояче вижда нещата. Ако му кажа така, както разбирам нещата, той няма да ме разбере право. И затова казвам на бащата: „За това дете се изискват особено благоприятни условия. Затова го пазете, да не развалите дарбите му. Това, което днес виждам, е че трябва да му се създадат добри условия. Вие, бащата и майката, трябва да се отнасяте много внимателно и деликатно с него. Никакви грубости, никакви наказания няма да му налагате. Като направи някаква погрешка, не го бийте, за да си изповяда само погрешката.“ Като му давам този начин как да го пазят, по този път могат да се развият някои дарби в това дете.

„Свърши се виното.“ – Свърши се старият начин на разбиране. Досега те са били потребни, но и хиляди години още ще бъдат потребни. Ние скоро няма да се освободим от тях. Но новото трябва да се вземе и да се заинтересуват всички хора от него. Всички трябва да се интересуват от науката, от научни книги. За пример, като четете различни романи, виждате, че някои от писателите изхождат от различни гледища. Някои автори поставят героите си пред големи опитности. Някои автори подлагат само героинята на смърт, а някои – героя. Все един от тях остава жив. Други автори излагат на смърт и героя, и героинята. Защо? Имат някаква психологическа идея. Някъде някой автор ще състави една драма, ще постави героите при условия да се оженят и да си живеят добре. Вие четете главното от целия роман или само в началото, не се спирате върху подробности.

Казвате някога: „Какво беше едно време!“ Вие започнахте едно време много добре, имахте отлична наука. Но отпосле се върнахте пак към старата наука. Казвате: „Не си струва човек да люби.“ Знаете ли колко форми има любовта на Земята? Любовта на Земята се изявява чрез 25 милиона форми. Всички тия форми се различават една от друга. И като дойдете до последната форма, тогава ще минете в духовния свят – и там любовта се изявява в 25 милиони форми. Като влезете в умствения свят, и там любовта има 25 милиони форми. И най-после, и в причинния свят любовта се изявява в 25 милиона форми. Това са 100 милиона форми в любовта, които вие трябва да проучите. Пък като минете в друга слънчева система, там ще имате единицата. Там ще имате още 100 милиона форми на любовта. Като влезете в друга слънчева система, ще имате още 100 милиона форми. Трябва да минете през повече от един милион слънца. Като ги изчислите, ще видите колко форми на любовта има. Тогава само ще разберете колко малко сте изучили от великата любов, която се проявява във великия космос, в живота.

Казвате: „Господ ме е създал такъв.“ Господ те е създал не да бъдеш роб на Земята. Земята е доста умна. Като идат страданията, те имат за цел да ви помогнат. Те казват: „Не бъдете толкова глупави. С този ум, който сега имате, никъде не можете да отидете.“ Съвременните хора са много лениви, мързи ги да учат. И за да ви накарат да учите, ще ви създадат ред болести, ред притеснения. Като се създадоха болестите между хората, разви се и медицината. Като се създадоха големите нужди, яви се земеделието. Като се създаде нужда от добра храна, разви се готвачеството и т.н. Нуждата от ядене създаде готвачеството. После се събраха хора на едно място, заедно да живеят. Тогава се създадоха социални грижи. Явиха се социалните науки. Когато хората почнаха да грешат, създаде се съдопроизводството. Най-после се създаде религията, да се молят хората на Господа.

Днес са дошли много учители, Господ да ги наспори, да учат хората. Един православен свещеник ме пита: „Колко поклони правиш?“ – Това е моя работа. Това е моя тайна. – „Как разбираш Посланията?“ – И това е моя тайна. Както виждаш, и аз не те питам. Това е велика тайна. Ако искаш да знаеш как разбирам Писанието, ела да живееш с мен една година. Ако пък искаш да знаеш по колко поклони правя на ден, ела при мене да прекараш цяла година. И тогава ще видиш, че не правя само по десетина поклона на ден, но много повече. През течение на годината правя няколко хиляди и милиони поклони. Като започнеш от десет хиляди и свършиш средно с до сто хиляди поклони през годината. Броят на поклоните зависи от различните обстоятелства. Какви ли поклони не правя? При разбирането на Писанието какви ли не грандиозни разбирания съществуват. – „Дай си мнението!“ – Аз не мога да си дам мнението за неща, които още не са се определили. Това е моя тайна. Аз зачитам тайните на природата. Когато искам нещо от нея, аз не я питам да ми каже мнението си, но вървя след нея и гледам какво прави. По цели дни вървя след нея като след една добра майка, и от това, което прави, заключавам какъв е нейният характер.

„Свърши се виното.“ Като се свърши виното на хората, тогава ще се яви този, който може да направи новото вино. Под думата „ново“ вино се разбират условията на новия живот, който може да дойде в света.

Казвам: Ако вие посетите света без пари, ще имате едно понятие. Ако посетите света с пари, ще имате друго понятие. Ако посетите света с пълни джобове, с кредит в банките, ще намерите най-хубавото място. Ако при същото положение посетите един хотел, той ще бъде най-хубавият. Ще кажете: „Култура е това.“ С пари в джоба си ще посетите концерти, театри, какви [ли] не места. Ще отидете и на онзи край на света и пак ще се върнете. Ако посетите Европа без пари в джоба си, веднага ще се върнете и ще си кажете: „Да те пази Господ от такова крайно користолюбие.“ Това са два възгледа, които в основата си не са прави. Най-първо, като посетиш един народ, ти трябва да знаеш неговия език. Вие можете да посетите един народ и без пари, но поне езика му трябва да знаете. После, трябва да владеете някакво изкуство – да бъдете добър майстор. Ако си някой добър медик, то като отидеш някъде без пари, ще имаш възможност да намериш болни, които ще излекуваш и те ще ти [се] отблагодарят по различни начини. Хиляди хора има болни, които чакат да дойде някой да ги излекува. Ако си художник, ще намериш един човек, когото ще рисуваш.

При сегашното положение на нещата и [ако] не знаеш език, опасна е работата ти. Същото нещо е и в природата. Ако ти разбираш езика на природата, ще живееш в нейните апартаменти. Ако не разбираш езика ѝ, тя ще те тури на съвсем друго място. Това още не е разбиране на природата. Природата трябва да я обичате. Като я обичаш, ти ще бъдеш в положението и на богатия, и на сиромаха. Обичта, любовта примирява крайните противоречия в живота.

Като тези хора днес – според този възглед, те едва ли ще могат да си обяснят всичко. „Трябва да бъдем културни.“ Не е въпрос във външната култура. Ако е въпрос за знание, днес ние знаем много повече, отколкото трябва. Знанието, което имаме на Земята, е достатъчно за нас. За пример, аз съм медик, зная целия човешки организъм, изучил съм го както трябва. Познавам черния дроб, зная какви са неговите функции при храносмилането. Важно е какво значение има черният дроб в друго отношение. Като се качите на небето, и там ще намерите черния дроб. В духовния свят черният дроб представя онези материали, от които са направени чувствата. [Кой] е черният дроб? Черният дроб е онази материя, която е създала света. Господ е създал света чрез черния дроб. Какво ще кажете на това отгоре? Знаете ли какви киселини, какви сили са действували при създаването на черния дроб? Той ще ги отдели. След това ще каже на другите: „Аз свърших своята работа.“

Помнете едно нещо: Каквото можете да направите, направете го сега. Като се каже някому, че първоначално Бог създаде света чрез черния дроб и после създаде човека, ще му се види неразбрано и невъзможно. Понеже черният дроб е бил способен да създава, Господ го е турил пак на същата служба. Господ му казва: „Като тебе няма друг орган, който може да свърши тази служба, да служи при храносмилането и да поддържа живота.“ Какви са научните доводи, с които може да се докаже тази голяма служба на черния дроб? Мога да ви докажа това. Като погледнете един човек, на когото черният дроб е разстроен, какво виждате? Този човек е цял пожълтял. Ако се ожените за една жена, на която черният дроб е разстроен, вие ще видите и ще патите. Най-добрите хора в света са хора със здрав черен дроб.

Всеки орган в света си има свое предназначение. Най-малкото, всеки орган е отражение на онези сили, които действуват в известна област, в която и самият орган действува. Сегашната наука е на прав път. Те изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените и артериите, какво участие взима сърцето в кръвообращението и т.н. Но те не могат да направят аналогия каква служба извършва сърцето, кръвоносните съдове, мозъкът и други органи в духовния свят.

Много книги можете да четете – хубаво е това, но най-после можете да дойдете до едно противоречие. Противоречието показва, че черният дроб е разстроен. Защо? Защото не го обичат. Най-после той се е разсърдил и започнал да руши. Какво трябва да направите? Обикнете черния дроб, и той ще се поправи. Най-хубавата панацея за черния дроб е да го обикнеш. И като го обикнеш, като съзнаеш важността му, черният дроб ще се поправи. Сега ще ви дават какви ли не методи. Понякога препоръчват да се ядат лимони. Хората са яли и лимони, но черният дроб все не се е оправял. Ще кажете: „Какво ще обичам черния си дроб?“ На всички казвам: Обикнете черния си дроб! Обичайте противоречията в света! Аз считам, че Бог е създал противоречията. Обичате ли противоречията, вие ще държите черния си дроб в пълна нормалност. Щом намирате, че светът не функционира както трябва, вие разстройвате черния си дроб. По този начин вие сами на себе си пакостите. В черния дроб всичко е добро. Но онова, което е направило пакости на човека, е че той не мисли добре за черния си дроб. Мислѝ добре за черния си дроб! Мислите ли добре за черния си дроб, вие ще бъдете полезни и за себе си, и за другите.

Сега това, което ви казвам, няма да го разгласявате навън, но трябва да направите опит, да видите, че е така. Онези от вас, които ме слушате, направете един опит, да видите дали е вярно това, което ви говоря. Не ходете да питате другите хора дали е вярно това. Дали е вярно или не, и те сами не знаят. Те са невежи, не знаят тази работа. Аз съм я проверявал много пъти и ви казвам сега какво трябва да правите. Щом я проверите, тогава ще знаете дали е вярно това или не. Проверявайте нещата. Казвам: Обичайте всички противоречия!

„Свърши се виното.“ Сега това е новото вино, с което можете да проповядвате. Докато дойде новото вино, пийте от старото. Не казвам, че не трябва да пиете. Пийте от старото вино колкото искате.

„Добрата молитва“

2-ра неделна беседа,
държана от Учителя
на 4.X.1936 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, дроб, хора, сега, жена, работи, всички, свят, бъде, черен, аз, имат, ражда, глава, наука ,

 Неделни беседи , София, 4 Октомври 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder