НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Важността на черния дроб

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Важността на черния дроб

Най-често използвани думи в беседата: дроб, може, има, човек, сега, аз, черент, черен, свят, всичко, казва, вяра, добре, можеш, хора, организиран, бог, всички ,

 Утрини Слова , София, 4 Октомври 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Често четете молитви, но не ги четете, както трябва. – Защо? – Не сте в хармония със себе си. Молитвите трябва да се знаят добре и да се изговарят добре. Иначе те не дават своя резултат.

Всички хора изпущат нещо предвид. Ако седяха на едно място и не растяха, въпросите щяха да се решават лесно. Но понеже са в постоянно движение и растене, те попадат в нови области, за които се иска будно съзнание. Ако не са будни, те ще се натъкват на противоречия. Всички растат, и вие растете. Всеки ден се местите, всеки момент отношенията ви се изменят, поради което не можете да разчитате на това, което е било, нито на мястото, в което сте били. Много естествено. Малкото дете се задоволява с малко храна. Стане ли 20-годишен момък, по никой начин не може да се задоволява с храната, която приемал като дете. Момъкът не се задоволява и с дрешките, които носел в детинството си. Може ли да носите на ръце тоя момък, да го целувате и прегръщате, да си играете с него като с дете? Някога и вие искате да се отнасят с вас като с дете. Преди 20 години това е било възможно, но сега? Днес това е невъзможно. Да мислите, че с 20-годишния момък ще се отнасяте като с дете, това е заблуждение. Такива заблуждения съществуват и в религията. Едно време, когато Моисей проповядвал, условията били съвсем други от днешните. След две–три хиляди години и ние ще се чудим на сегашните си разбирания.

Мнозина от вас вярват в другия свят, но на какво се основава вярата ви? Днес сте здрави, имате едно разбиране; ако се разболеете, ще имате друго разбиране. Богати сте, имате едно разбиране; обеднеете, имате друго разбиране. Изкуство е разбиранията ви да не се менят. При всички условия на живота да имате едно и също разбиране. Това значи да бъдете в центъра на кръга. Докато се движите по окръжността, всякога ще се изменяте. Докато се движите по радиусите, също ще се изменяте. Попаднете ли в центъра, при всички условия на живота ще бъдете еднакви, неизменни. Сега, каквото и да ви говоря, вие свеждате всичко към вашия живот. И това е естествено. Вие сте потопени в тоя живот, натъквате се на ред отношения, които имате към себе си и към окръжаващите.

Ще ви занимая малко с пеенето и музиката. Днес всички хора пеят, но в далечното минало не е било така. Музикалното чувство не е било толкова развито. Може ли да кажете, че волът пее? Той мучи, но така изказва чувствата си. За него мученето е песен. Толкова знае, толкова пее. Конят цвили – по своему пее. Кучето лае – и то пее. Пеенето на животните е особен вид оперно пеене. Думата „оперен, оперно“ е чужда. Всяка дума има свое специфично ударение. Щом променим ударението, изменя се и значението на думата. Например, казваме о̀перен и опѐрен – една и съща дума, с две различни значения. Това показва, че ударението на думите е от голямо значение за смисъла им. Ето защо, когато чужди думи влизат в български език, например, те изменят не само ударението си, но и смисъла. Не можеш да почувстваш смисъла на думата, ако не познаваш добре съответния език. Като изучавате геометрия, и там срещате чужди думи. Например, казвате „тангента“. Тя е права, която се допира до окръжността в една точка. Кръгът, който чертаем, е в покой, в статично положение. Обаче в природата кръгът е в постоянно движение. Каквото е отношението на тангентата към кръга, такова е отношението и между хората. Един човек има само една допирна точка с някого. Това показва, че отношението му към тоя човек е външно. Каквото е отношението му, толкова се засяга и неговото съзнание. В тоя смисъл всяко приятно и неприятно чувство е тангента към окръжността. С други думи казано: Това чувство засяга само една точка от съзнанието на човека. Който разбира това, лесно ще се справя с живота. Той знае колко време да задържа приятните и неприятните чувства в себе си и какво място да им даде. Представете си, че някой ви обиди. Вие веднага се настройвате и се запитвате защо ви обижда. Търсите причината в себе си, но не я намирате. Най-после казвате,че той няма право да ви обижда. Така е, от човешко гледище той няма право да ви обижда. Обаче има друга някаква причина, която ви засяга. Тя се крие в черния ви дроб. Обидата, която преживявате, се отразява на черния дроб, като горчиво чувство, с което не можете лесно да се справите. Черният дроб е орган, който извършва специфична служба при храносмилането. Ако тоя орган не работи добре, организмът страда. Видите ли, че лицето на човека пожълтява или почернява, търсете причината за това в черния дроб.

Доброто или лошото състояние на черния дроб се отразява и върху чувствата на човека. Също така и чувствата се отразяват върху здравословното състояние на черния дроб. Ако той не работи добре, човек е нервен, лесно се сърди и гневи. Някой казва: „Не мога да се побера в кожата си“. – Черният дроб е виновен. Мъжът се кара с жена си – черният дроб е виновен. Щом се подобри състоянието на черния дроб, и чувствата на човека се изменят. Той е разположен, весел, готов да те прегърне и целуне. – Как си позволява да целува? – Черният дроб е виновен за това. Мъжът и жената са разположени, добре се разбират. Каже ли някой, че не му се яде, че няма апетит, вината е пак в черния дроб. Ако религиозният стане песимист и вярата му в Бога се намали, пак черният дроб у виновен. Малък орган е черният дроб по отношение на целия организъм, но играе важна роля. Той има грамадно влияние върху психиката на човека. Който не разбира това, гледа лицето си, чуди се на промените, които стават с него, без да подозира, че това има отношение към друг свят, невидим за него. Далеч е тоя свят, но въпреки това има връзка с физичното тяло на човека.

И тъй, чрез чувствата си човек е свързан с астралния свят, т.е. със своето астрално тяло, наречено още духовно тяло. Астралният свят се състои от две области: низша и висша – според чувствата, които също биват низши и висши. По състояние астралният свят е течен, подобен на водата. Там съществата живеят, както рибите във водата. Тук рибите минават за глупави същества, но в астралния свят не е така. Там те са интелигентни същества. На земята човек живее и с умственото, и с причинното си тяло; те са свързани с по-високи светове от физичния и астралния. Значи човек живее с четири тела: физично, астрално, умствено и причинно. Всяко тяло извършва специална служба. Всяко тяло е съставено от специфична материя. А всеки орган на физичното тяло е свързан с един от четирите свята. Черният дроб, например, е свързан с астралния, т.е. с духовния свят или със света на чувствата. Той регулира низшите чувства на човека. Той поглъща отровите на организма и ги трансформира. Ако се разстрои, отровите се разнасят по целия организъм и човек умира. Между черния дроб и жлъчката съществува тясна връзка. Ако тая връзка се наруши, човешкият живот е в опасност. Каже ли някой, че животът му се е обезсмислил и желае да се самоубие, черният дроб е виновен за това. Ако работите му не вървят добре, пак черният дроб е виновен. Понеже черният дроб е свързан със същества от низшия астрален свят, те започват да влияят на човека и му нашепват друга философия. Те му казват: „Не мисли много. Тегли си един куршум и ще се освободиш от страданията“. Тия същества са пролетариите в живота, които търсят лек начин за преживяване. Като не могат да се справят с беднотията, те се обезсърчават и започват да внушават на хората как да се освободят от живота. Тия същества са силни, но неорганизирани. Като не разбират живота, те са готови да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Те гледат на богатите като на изедници и се настройват срещу тях.

Казвам: Пазете се от низшите чувства в себе си, които разстройват черния дроб и тровят организма. Тия чувства са неорганизирани, затова причиняват вреда на човека. Няма по-опасни хора от неорганизираните. Дето минат, те всичко рушат. Добрите и благородни хора са организирани. Те съграждат и творят. Ето защо, щом попаднете в едно мъчително състояние на духа, ще знаете, че сте в областта на неорганизираната материя. Попаднеш ли в тая област, ти не можеш да разсъждаваш правилно. Много естествено. Как ще се смееш, когато те бият? – Трябва да търпиш! – Ако съм силен, ще търпя, но не съм силен. Само силният, организираният човек може да търпи. Обаче слабият, неорганизираният не може да търпи. Организираният човек знае какво ще стане, затова търпи. Неорганизираният не знае какво ще стане и не може да търпи. В организираната и в неорганизираната материя съзнанието се проявява съвършено различно.

Като говорим за здравословното състояние на черния дроб, имам предвид светиите – хора с организирани висши чувства. В това отношение англичаните могат да се похвалят с организирани чувства, с добре развит черен дроб. Затова казваме, че англичаните са хладнокръвни. Те са силни главно в психичния си живот.

Един английски лорд отишъл заедно със слугата си на обяд в гостилницата на хотела, където нощувал. Лордът седнал от едната страна на масата, а слугата – от другата страна. Поръчали си по една порция и започнали да ядат. При свършване на първата порция, слугата паднал от стола си и умрял – дошъл му някакъв припадък. Лордът погледнал към слугата си, но продължил да яде. Като се нахранил, извикал келнера да прегледа сметката. Последният направил сметката и я подал на лорда. Той погледнал изчисленията и казал: „Има една грешка. Слугата ми изяде само една порция. След нея му прилоша и умря“. Като платил сметката, лордът станал от стола си, да види какво се е случило със слугата му. Като се убедим, че е умрял, казал: „Бог го е повикал на друга работа“. Ще кажете, че това е безчувствие. Не е безчувствен лордът, но той гледа философски на живота. Знае, че като свърши работата си на земята, човек заминава за другия свят.

Какво прави българинът, когато умре някой? Мъжът се отнасял лошо с жена си, карал се с нея, биел я, но като умре тя, той започва да плаче, вижда добрите ѝ черти. Вика няколко свещеници да я опеят, прави ѝ панихиди на третия, на деветия ден. Прави ѝ 40 дни, шест месеца, година, иска да се примири с нея. ѝ Защо прави това? – Да я омилостиви, да не се оплаче на Господа от него. Така постъпва и жената, като изгуби мъжа си, с когото не е живяла добре. – Защо не са живели добре? – Черният дроб е виновен. Някои казват: „Кой е ходил на оня свят и се е върнал, та да знае какво има там?“ - Това е философията на черния дроб. Това е философията на неорганизирания свят. Това са безверниците, които са умни, но не са будни. Вярващите са будни, но не са много умни. Обаче няма безверници в абсолютен смисъл на думата. И най-големият безверник вярва в нещо.

Преди две седмици дойде при мене една госпожа, искала да ме види, да провери нещо. Слушала да се говорят за мене и добри, и лоши неща, натъкнала се на противоречия, които сама искала да разреши. Казах ѝ, че съм зает, но тя настояваше, искаше да ѝ дам само пет минути на разположение. Това ѝ било достатъчно, да разбере много неща. Приех я, да видя какво иска. Още с влизането си в стаята тя ми каза: „Моля ви да ме извините. Аз съм крайна безверница, не вярвам нито в Бога, нито в това, което проповядвате“. Погледнах я, не ѝ възразих, но казах: „За пръв път виждам човек с толкова силна вяра като твоята“. - „Да – отговори тя, – аз вярвам само в парите.“ – Добре е, че имаш вяра в парите, но те са средство, а не цел. Те са резултат на организирания човешки ум. Ако трябва да правиш избор, кое би предпочела: да имаш пари, или един добре организиран ум? Добре е да има човек и двете, но ако трябва да правиш избор, кое ще предпочетеш? – „Разбира се, че ще избера ума.“ – Прав е изборът ти, защото умът е господар в живота, а парите са слуги на тоя господар. Като знаеш това, сложи на първо място ума, а на последно – парите. Ти си влюбена в парите, т.е. в слугата, а си пренебрегнала господаря.

Някой казва: „Аз не се нуждая от пари“. – Ти разсъждаваш криво. Щом отричаш парите, ти отричаш и ума. Не отричай това, което сам си създал. Ще възразиш: „Казано е да не служиш едновременно на двама богове“. – Наистина, ти ще служиш само на един Бог, на един господар. Кой те е карал да гледаш на парите като на Бог. Ако си направиш една кола, трябва ли да я отречеш? Колата ти е потребна, но не мисли, че тя може всичко да направи за тебе. Не считай, че тя е необходимост. И без кола можеш, но щом си я направил, не я отричай. Следователно, докато гледаш на парите като на твои добри слуги, те са на място. Слагаш ги в джоба си и отиваш на гарата. Казваш им: „Идете при оня, който продава билети, и ми купете един“. Парите изпълняват заповедта ти. Купуват билет и ти го донасят. С тоя билет ти се качваш на влака и пътуваш. Ако не успееш да си купиш билет, пак можеш да се качиш на влака, но ще платиш глоба. В тоя случай парите, т.е. слугите ти, ще спасят положението. Те ще излязат от джоба ти и ще купят билет. Казваш: „Не искам много пари. Достатъчно е да мога да преживявам скромно“. – Няма защо да искаш малко или много пари. Ти сам ще създадеш парите. Колкото ти трябват, толкова ще си създадеш. Ако искаш нещо от Господа, не искай пари. Искай един отличен, добре организиран ум. Той ще създаде всичко, от което се нуждаеш. Умът ще организира черния дроб. Радвай се, че имаш организиран черен дроб. Той е най-добрият слуга на сърцето. Разстрои ли се черният дроб и престане ли да работи, човешкият живот се свършва.

Помнете: Разстройството на черния дроб причинява различни болести. Например, неврастенията се дължи също на разстройството на черния дроб. Ще кажете, че англичаните са хора на въздържанието, поради което не страдат от разстройство на черния дроб. Не е само това. Англичаните са оригинални. Те имат особени навици, придобити още в далечното минало. Един англичанин седи във влака. Срещу него седи един господин, на когото палтото започнало да дими от хвърлената върху него цигара. Англичанинът се замислил как да каже това на непознатия господин. За да го заговори, трябвало да го познава. Най-после, като видял, че палтото на непознатия вече гори, той се обърнал към съседа си, с когото се познавал, и го запитал: „Моля, познавате ли господина, който седи до вас?“ – „Познавам го.“ – „Тогава, запознайте ме с него, за да му кажа нещо.“ Като го запознал, той му казал: „Господине, палтото ви гори.“ Ако българин беше видял това щеше да започне да вика, да уплаши хората. Не, запази присъствие на духа и кажи: „Господине, палтото ви гори“. Той ще изгаси палтото си и ще ви благодари.

Като сравнявам българина с англичанина, намирам голяма разлика в характерите им. При това англичанинът е по-цивилизован от българина. Той не е толкова бърз. Преди да предприеме една работа, англичанинът я разтака много. Той обмисля един план за работата, втори, трети, докато най-после пристъпва към реализирането ѝ. Обаче една отрицателна черта на англичанина е гордостта. Ако мислите и чувствата му не са организирани, гордостта му е опасна. Един англичанин отишъл в Италия и се установил в един хотел. В съседната стая имало един италианец. Един ден англичанинът чул, че италианецът се разхождал нервно в стаята си, сядал, ставал и решил да види какво прави. Влязъл вътре тихо и видял, че италианецът стои прав, с револвер в ръка, и мисли нещо. Слага револвера до слепите си очи и го сваля. Слага го до сърцето си и пак го сваля. Разхожда се, после спира на едно място и пак тръгва. Англичанинът го запитал: „Господине, какво правите? Искате да се самоубиете ли? Коя е причината за това?“ – „Имам да давам голяма сума, не мога да я изплатя. Реших да се самоубия, но ми се живее.“ – „Ето, вземи 25 хиляди английски лири и живей. Достатъчна ли ти е тая сума?“ – „Достатъчна е.“ – „Дай револвера на мен. Като реши да направи нещо, човек трябва да има достойнство, да го изпълни. Аз ще ти покажа как може човек да се самоубие.“ Той сложил револвера на слепите си очи и гръмнал. Това значи неорганизирани мисли и чувства.

Много хора са постъпвали като тоя англичанин. Без да мислят много, теглят си куршума. Такива неща са писани в книгите, в романите, защото стават и в живота. Няма нещо, което да е писано в романите и да не е станало в живота. Може да има разлика само в начина, в хората, но фактите са едни и същи. Ако искате да оправите работите си, не мислете, че куршумът ще ви помогне. С куршум нищо не се постига. Спасението ви е в черния дроб. Организирайте черния си дроб и работите ви ще се оправят. Много начини има, по които човек познава, ще се оправят ли работите му, или не. Бог не е оставил човека в тъмнина, дал му е възможност сам да се справя, да не се лута от едно място на друго. Достатъчно е да се вглъби в себе си, за да провери как ще се наредят работите му. Без да се допитва от някого отвън, той сам ще разбере. Затова се иска здраве. Ако човек е здрав, и работите му се нареждат добре; той усеща в себе си вътрешен мир и разположение. Ако работите му почнат да се развалят, той губи мира и разположението си. Вътрешният начин за проверяване на нещата наричат интуиция. По интуитивен път човек може да знае какво ще му се случи в живота, кога ще умре и т.н. Оня, който няма интуиция, нищо не знае. Той живее от ден за ден и гледа на всичко като на случайност.

Като ученици, първата ви работа е да учите, да придобиете онова знание, което Бог е определил за вас. Знанието, което иде от Бога, нарежда и оправя всички работи. Ако това не става, никакво знание нямаш. Знание, което обърква работите и създава противоречия, не е истинско. Когато работите с числата, вие мислите, че знаете нещо. Казвате: 5х1=5, 5х2=10, 5х3=15, 5х4=20, 5х5=25. Това не е достатъчно. Трябва да знаете вътрешните сили, които се съдържат в числата. Някои числа съдържат низши сили, а други – висши. Някои окултисти казват, че шесторката е число на илюзии. Според мене числото шест показва пътя на слизането и възлизането. Числото шест е образувано от 2х3. Значи имате два триъгълника: единият е с върха надолу, а другият – с върха нагоре. Първият триъгълник показва стремежът на човека към центъра на земята. Силите на този човек са неорганизирани. Вторият триъгълник показва, че стремежът на човека е насочен към центъра на слънцето. Енергиите в него са организирани. Той има отношение към духовния свят. Човек, на когото върхът на триъгълника му е насочен надолу, е лишен от благородство и интелигентност. Той постоянно се натъква на противоречия. С такъв човек не се живее лесно. Той не е лош, но не е организиран. Той не вижда нещата ясно. Той е груб, недодялан. Ако веднъж се ръкуваш с такъв човек, втори път няма да искаш да се ръкуваш. – Защо? – Груба, корава е неговата ръка, а твоята е мека, деликатна. Той ще те стисне със своята груба ръка, че ще помниш това ръкуване.

Всеки човек, всеки народ има нещо неорганизирано в себе си, върху което трябва да работи. Американците, например, са много тънки в иронията си. Така могат да иронизират, никой да не подозира, че е подигран. Германците са външно свободни, а всъщност навсякъде действа германският ботуш. В Германия няма свобода. Под формата на дисциплина там всички са длъжни да се подчиняват. Че си имал мнение, там никой не иска да знае. Като седнат да пият, там всеки сам си плаща. Българите постъпват точно обратно: всички пият, един плаща. Така те проявяват благородството си. Който плаща за другите, има организиран черен дроб. И който си плаща сам, пак има организиран дроб.

Какво се иска от вас? – Да гледате оптимистично на живота, не само на думи, но и на дела. Каквото и да ви се случи в живота, отправете ума си към Бога. Знайте, че има една реалност, една велика разумност в света, която оправя всички работи. Ние живеем в разумен свят, където Бог управлява. На косъм да виси животът ви, да знаете, че сте в реалния свят, където Бог е господар. За да се свърже с Бога, от човека се иска две неща: Да слуша Господа и да Му служи. Който слуша Господа и Му служи, никога не пита защо работите се нареждат по тоя или оня начин. Ще възприемеш нещо и после ще го приложиш. Ако бързаш да постигнеш нещо изведнъж, сам ще си причиниш пакост. Виждаш една бомба. Не бързай да я чоплиш, да я опитваш. Ще я вземеш внимателно в ръката си, ще я занесеш на открито и ще се опиташ да я изпразниш. В Божествения свят не е позволено да чоплите нещата. Там се иска вяра, а не суеверие. – „Защо ни е потребна вяра?“ – Без вяра не можеш да угодиш на Господа. Ще вярваш, за да се наредят работите добре. – „Защо ми е нужна вяра?“ – За да живееш. Без вяра няма живот. – „Нашите деди и прадеди са вярвали, и ние вярваме.“ – Оставете вярата на дедите си. Важно е каква е вашата вяра. Може ли да дадете на приятеля си десет хиляди лева на заем без никаква полица? Може ли да повярвате само на неговата честна дума? Ако вярваш без никакво съмнение, твоят приятел ще ти върне парите навреме; усъмниш ли се в него, парите ще закъснеят.

Вярата е Божествен закон. Щом вярваш, ти вярваш на Бога. Той няма да остави да бъде поруган. Ще срещнеш светски хора, които не принадлежат към никаква черква, към никакво религиозно общество, но постъпват благородно. Те са готови на всякакви жертви и услуги. Казвате: „Той не е от нашите“. – От нашите е, нищо повече. Аз гледам челото, черепа му и намирам, че е от нашите. Щом има една светла мисъл, той е от нашите. Щом има едно добро чувство и една благородна постъпка, от нашите е. Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, не е от нашите. Той е човек с неорганизиран черен дроб. Който не е готов на никаква услуга, той е болен човек, черният му дроб е разстроен. Той няма общение с Бога. Неговият телефон е развален, звънецът му е счупен, не звъни. Той е затворен в стаята си, изолиран от света. Щом се оправи черният дроб, човек влиза в общение с Бога. Това означава стихът: „Преди да попросите нещо в мое име, аз ще ви се изявя“. И тъй, работете за организиране на своя черен дроб. Това, което сте направили досега, е добро, но още има да работите. Всеки знае от какво се нуждае. Докато сте разположени, вие сте готови да правите добро, да услужвате на хората. Щом изгубите разположението си, казвате: „Не вярвам вече нито на хората, нито на себе си. Правя добро, намирам зло“. Оттук е произлязла поговорката: „Направи добро, да намериш зло“. Такова нещо в света не съществува. Невъзможно е да правиш добро и да ти се отговори със зло. Изправете черния си дроб, за да оправите мисълта си. Вие мислите криво, гневите се, защото черният ви дроб е разстроен. Като се разгневиш, обърни се към Господа с молба, да ти даде повече знание и светлина, да оправиш черния си дроб. – „Не мога да търпя хората.“ – Черният дроб е виновен. – „Не ми вървят работите добре.“ – Черният дроб е виновен. – „Не мога да уча.“ – Черният дроб е виновен. Разстройството на черния дроб се отразява върху умствените способности и чувствата на човека, както и върху духовните му прояви. Под „черен дроб“ разбирам дейността на низшия свят в човека. Низшите чувства влияят на черния дроб, както термитите, които изяждат всичко.

Казвате: „Да оправим черния си дроб“. – Ще го оправите, но трябва да знаете как се оправя. Лесно се казва, да направя това или онова, но като започнеш да правиш, виждаш, че не можеш. За всяка работа се иска знание. Искаш да пееш – не е голямо изкуство, но знание е нужно. Кой от вас би могъл да изпее „Цвете мило, цвете красно“, но така, че да трогне слушателите си? Добрият певец и с най-простата песен може да трогне публиката. Всеки може да пее, но при условие умът, сърцето и душата му да вземат участие в пеенето. Това значи да просветне човек. Това се отнася към добрия певец, който пее с любов и съзнание. Като пее, той усеща под лъжичката си топлина, която се предава и на слушателите. Те слушат в захлас и се забравят. Това пеене произвежда сълзи в очите на оня, който слуша. Не усещаш ли тая топлина в себе си, ти ще пееш като обикновен човек, без любов и съзнание. Мнозина се стесняват да пеят. – Защо? – Черният им дроб не е организиран. Добро чувство е стеснението, но то говори за неорганизираност на чувствата. Който е организирал чувствата и мислите си, той е организирал и черния си дроб. Той е готов да се примири с всички хора. Кажеш ли, че не можеш да се примириш с хората, ти не си организирал черния си дроб. Това не значи, че трябва да се обиждате и нападате. Всеки има да изправя нещо в себе си. Разстроен е черният дроб на някого – това значи, че кракът му е изкълчен. Не може да се примири с хората, т.е. не може да ходи. Не го критикувай, не питай, защо не може да ходи; помогни му да си оправи крака. Дръпни го оттук-оттам и той ще проходи.

Почни да мислиш и чувстваш добре, и черният ти дроб ще се оправи. Все едно, че си го потеглил оттук-оттам. Всяко нещо може да се оправи, но затова се иска известна подбуда. Срещате един недоволник, песимист; той напада всички хора, гневи се, вдига шум. – Защо? – Черният му дроб е разстроен. Аз зная какво иска той. Пари няма, задлъжнял на бакалина, на фурнаджията, не може да си плати. Изваждам кесията си и му давам известна сума. Щом види парите, състоянието му веднага се изменя: от песимист става голям оптимист, всичко лошо забравя. Дай на човека нещо реално и той веднага става добър. Отиваш в митницата да освободиш стоката си. Обаче един от чиновниците, крайно строг човек, не пуща стоката. Имаш всички права, но тоя се заловил за един параграф и ти препятства. Изваждаш кесията си, показваш му една звонкова монета и той веднага отстъпва. – „Не е добре да подкупваш човека.“ – Щом служи на човешки закон, може да го подкупиш. Едно куче те лае и казва: „Не можеш да минеш оттук“. Ти изваждаш парче хляб от джоба си и то веднага отстъпва. Щом можеш да го подкупиш, направи това.

Много хора се представят за праведни, искат да се налагат на другите. Казвам: „Извади едно парче хляб, да подкупиш кучето“. Праведният веднага ще каже: „Мини оттук, пътят е свободен“. – „Не е ли престъпно да подкупвам?“ – Всяко нещо, направено навреме, е позволено. Отиваш на гарата, искаш да пътуваш по важна работа. Изведнъж излиза един човек и те спира. „Оттук не можеш да минеш.“ Изваждаш кесията, даваш му нещо и той веднага отстъпва: „Пътят е свободен, можеш да минеш“. – Право ли постъпваш? – Право постъпвам. Когато не живееш за Бога, всички неща са криви. Щом живееш за Бога, всички неща са прави. Правото се определя от правите мисли, чувства и действия на човека. Външно можеш да направиш нещо хубаво, добро, а пък да причиниш пакост на човека. Например, занесеш едно вкусно, добре приготвено ядене на свой приятел, но забравяш, че той страда от стомах. Като вижда яденето, той пожелава да си хапне. Наяде се добре, но цяла нощ се превива от болки в стомаха. Може да му занесеш едно горчиво лекарство, което да му помогне. В тоя случай горчивото лекарство е по-добро за него от вкусното и сладко ядене. Горчивото лекарство действа вътрешно добре.

Като се натъквате на противоречия, казвате: „Защо Бог създаде света така?“ – По-добър свят от сегашния никъде не може да намерите, но вие още не го разбирате и оценявате. Знаете ли какво струва картината на изгряващото слънце? Опитвали ли сте цената на водата, когато сте жадни? Знаете ли колко струва това велико благо? Наблюдавали ли сте, когато цветята цъфтят, да разберете смисъла на цъфтенето? Ако разбирате смисъла на нещата, ще видите какво благо се крие в тях. Казваш: „Аз съм финансов чиновник, не ме интересуват тия работи. – Аз нямам нищо общо със слънцето, което изгрява, с цветята, които цъфтят.“ Така е, сметките на твоите тефтери са важни, но ти се лишаваш от енергията на слънцето, от живота. Ще дойде ден, когато сам ще се убедиш в това. Какво струват вашите тефтери, ако левът, франкът и лирата спаднат? Някъде спада левът, франкът се повдига; после спада франкът, лирата се повдига. Значи благото се мести. Един ден е на едно място, на другия ден отива на друго място. И това не е лошо. В бъдеще лошото ще принесе добро на човека. В света действа законът на поляризирането – Божественият закон. Той гласи: „Две нещастия едно след друго не идат; и две добрини една след друга не идат“. След нещастието иде радост, а след радостта – скръб. Това е резултат на двата свята в живота: низшият и висшият. Сутрин слънцето изгрява, а вечер залязва. Същото става и със слънцето на вашия живот: днес изгрява, на другия ден залязва; после пак изгрява и пак залязва. Слънцето има свой път на движение. Никой не може да го отклони от пътя му. Следователно не мислете, че благото, което днес ви е дадено, всякога може да тече. След плодородните години идват неплодородни. – „Какво трябва да правим тогава?“ – От изобилието на плодородните години да отделите за неплодородните. Той отдели от изобилието на плодородните години, за да посрещне седемте неплодородни. Защо човек трябва да прави добро? – За да благоприятства на плодородието. – Защо трябва да бъде добър? – Добрите хора са плодородните години, а лошите – неплодородните. От доброто, което правите, вие пълните хамбара си с жито, че като дойдат гладните години, да си помагате. Ако си лош, ще отидеш при добрия, ще вземеш от неговото изобилие. В бъдеще, когато дойдат твоите плодородни години, ти ще станеш добър и ще се отплатиш. Тоя закон действа навсякъде в света: зло за зло, добро за добро; любов за любов, омраза за омраза. Всички неща в живота се редуват. Ще мислите право, за да изправите живота си. Иначе мисълта е безпредметна. Ако пееш и не знаеш защо пееш, и пеенето е безпредметно. В пеенето се крие магическа сила. С пеенето човек може да поправи пътя си. То отваря железни врати. Ако изпееш една песен с любов, и най-твърдият и жесток човек ще те приеме. Светът ще се обърне с главата надолу, но той ще те приеме. Искаш да отидеш някъде, но пътят ти е затворен. – Помоли се на Бога от сърце и пътят ти ще се отвори. Ако не се отвори, молитвата ти не е от сърце. Разумност се иска от вас. Не е въпрос какво сте разбрали. Важно е какво сте приложили. Аз се радвам на онова, което прилагате не външно, а вътрешно. – „Аз живея добре.“ – Не се съмнявам, но приложение се иска от всички. Приложение, без насилие, доброволно. Кое заставя милионерът да влезе в една бедна къща и да подкрепи ония, които нямат хляб и мръзнат от студ? – Любовта му. Той прави това доброволно, без никакво външно насилие. Божественото в него го подтиква и той изпълнява.

Сега, във всички хора трябва да заработи Божественото. Ако не пееш, Божественото не иде. Ще се молиш, без да чуват близките ти. Ако молитвата ти се приеме, ще имаш такава опитност, за която заслужава да се живее. Не се ли приеме молитвата ти, ще продължаваш да се молиш. Казано е в Писанието: „В молитвата ще постоянстваш“. Тя е непреривен процес. Молиш се, викаш на една станция, на друга, но отникъде отговор.. Значи, молитвата ти не се приема. Ти викаш: „ало, ало“, но телефонът не работи, не получаваш отговор. – Защо? – Сам си затворил станцията и нямаш никакво съобщение. Отвори станцията и започни да говориш. Веднага ще чуеш, че някой говори на телефона.

Коя мисъл остана в главата ви от днешната лекция? Ще кажете, че основната мисъл е за черния дроб. Питате се как е възможно черният дроб да изпълнява толкова важна служба и на физичния, и в психичния живот на човека. Важен уд е черният дроб. Той има отношение даже и към вярата. Да вярваш в Бога, това значи да имаш организиран черен дроб. Да вярваш в Бога, това значи да имаш организиран ум, организирано сърце и организирана душа. Под „вяра в Бога“ се разбира едно Божествено състояние, при което човек се чувства силен да постигне всичко, каквото желае. Малко ще искаш, но каквото поискаш, ще го постигнеш. Ще искаш само един обяд и ще го получиш. Ще искаш да се подслониш някъде само за един ден. На другия ден пак ще търсиш подслон. При абсолютната вяра човек не може да се осигури за цял живот. Един ден ще преживееш, както трябва, това е достатъчно. Идният ден не е твой, за него не можеш да мислиш. Всеки ден ще имаш по-хубава къща от предишната. Значи в 365 дена ще минеш през 365 къщи, една от друга по-хубави. Последния ден ще излезеш от последната къща, като вземеш със себе си всичкия си материал – нищо няма да оставиш на земята. Най-после и ти ще отидеш някъде. Това показва, че човек не трябва да мисли за осигуряване. Щом се е родил, той вече е осигурен.

В една баптистка черква, в Америка някъде, проповядвал знаменитият Спържен. Един ден се събрали 12 души от най-богатите членове на черквата, заедно със Спържен, да обмислят въпроса, как да доставят една голяма сума, която им трябвала за благотворителна цел. Един от тях казал: „Да пуснем подписка между членовете. Богати са те, лесно ще съберем сумата“. Друг казал: „Да се помолим на Господа, да ни научи как да намерим тая сума“. Най-после Спържен се обадил: „Братя, да не изкушаваме Господа. Ето, аз пръв давам една голяма сума. Брат Джон също може да даде известна сума. Всички присъстващи сме богати, разполагаме с много пари. Следователно цялата сума можем да дадем ние, няма защо да изкушаваме Господа. След това пак можем да се помолим, но вече да благодарим, че имахме възможност да изпълним Божията воля. Няма защо да искаме от хората. Който има, той трябва да дава“. Това подразбира изпълнение на Божията воля.

И тъй, изучавайте науките като път, по който ще намерите и познаете Бога. По тоя път Бог иска да повдигне хората. Казвате, че това или онова не ви е потребно. – Всичко е потребно. Ще изучавате и физиология, и анатомия. Вие се нуждаете от всички науки, за да може във всеки даден момент да се ползвате от тях. Има една Божествена наука, която е съществувала милиони години преди създаването на света. Тя е създала небето и земята, както и цялата вселена. Божествената наука разрешава всички въпроси.

И тъй, работете за развиване на абсолютната вяра, с която всичко се постига. – „Кога ще се постигне?“ – Когато му дойде времето. Не определяйте срок. Това, което е нужно на човека, ще дойде на своето време. Ако не дойде навреме, причината е в самия него. Щом се махне причината, работите се нареждат добре. Това е опитността на вековете. Това е опитността на всички напреднали души. Те са проверили тоя закон. И вие трябва да го проверите. Само така ще разберете, че вярата е сила, чрез която всичко се постига. Тя е потребна за организиране на черния дроб.

Утринно Слово, държано от Учителя на 4 октомври 1936 г., София, Изгрев.

Важността на черния дроб

Най-често използвани думи в беседата: дроб, може, има, човек, сега, аз, черент, черен, свят, всичко, казва, вяра, добре, можеш, хора, организиран, бог, всички ,

 Утрини Слова , София, 4 Октомври 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


2-ро Неделно Утринно Слово
4. 10. 1936 г. 5 ч. с.

Небето малко облачно. Тъмно е. Времето прохладно. Изгрев.

Добрата молитва. При Хвалата /Учителят седна/. Трябва да я научите добре да я четете. Да я казвате в хармония. Когато човек не чете хубаво, той не е влезнал в хармония със себе си. Научете я хубаво! /за молитвата Хвалата./

Всичките хора изпускат нещо от пред вид. Ако хората не растяха, ако седяха все на едно положение, въпросът щеше да се реши лесно; но понеже сме в движение, всяка област, в която влизаме е нова, и вследствие на това произтичат в живота тия противоречия. Всички растете, и всеки ден сте на друго място, и отношението, което имате е друго. И не можете да разчитате изключително само на него. Сега имате ред разсъждения. Едно дете докато е малко, се задоволява с малко храна; но стане мъж на 21 година, как можете да го накарате да яде толкова, колкото в детството си. Или да му турите същите дрехи, които тогава е носило? Това не може. Или пък тъй любовно да го носите на ръцете си, да го прегръщате, да го стискате? Някой път вие искате да имате известни отношения, които са на малките деца. Може би преди 20 години така беше, но 20 години от после? Та и във всичките области, и в религията е същото. И там е всичкото заблуждение. Едно време, когато Моисей проповядваше, условията бяха тогава други, и сега три хиляди години от Моисея условията са други. И три хиляди години от сега нататък, хората ще се чудят на нас, как ние сме разбирали. Запример вие имате вяра в другия свят. Тъй. На колцина от вас тази вяра е ясна? Да кажем здрав сте. Имате едно разбиране. Но изгубите здравето, имате друго разбиране. Богат сте, имате едно разбиране; осиромашеете, - друго разбиране. И хиляди други състояния има. Но представете си едно положение, което не се мени. То е постояно. Вземете простата формула, имате един център на една окръжност. Този център той е постоянен център ако вие сте на повърхността, вие трябва да обикаляте. И не може да не обикаляте. Ако сте в областта на радиуса, който излиза от центъра, вие ще се движите по радиуса навън. А в периферията щом бъдете, съвсем друго положение ще имате.

Сега новите неща, които могат да оправят живота ви. Защото всичко се отнася до човешкия живот. Каквото и да говорят хората, всичко се отнася до човешкия живот. Вие до толкова ще разбирате света, доколкото разбирате ония отношения, които във вас има. Сега да ви занимая, вземете в сегашното пение; преди три хиляди години, пението на Земята се е проектирало, не отдавна се е създал този център. Другояче са пели хората. Вие може да видите в мученето на вола, и то е пение. Пение е то. И той е певец. Толкова знае мучи той. И по някой път, когато той иска да изкаже своето чувство, с пение така. Конят цвили, и то е пение; или кучето, което лае; то е пак музикално. Музикален е, оперен значи. Сега аз мога да кажа ОПЕРЕН, и оперен. Защото една чужда дума, когато минава от едно състояние в друго състояние, изменя положението си. В английски език ударението е на едно място, на български е на друго място. Ако преведете една чужда дума, къде ще турите ударението? Казваш БАЛКОН, французка дума, къде е ударението? /на последната сричка/. На български къде ще бъде? /пак също/. Казвате ДИНЕ, пак французка дума, къде ще турите ударението? /на последната сричка/. Но някъде казвате: дръндаут, там вече е изменено. Не е така, както в английски. В английски е ДРЕНТ НАУТ, дренд е страх, а наут, който не се страхува. Имате един параход, който не се страхува. Българинът казва дръндаут, но и той не знае значението му, какво е.



Или да вземем научната дума ТАНГЕНТНА. Тия многото кръгове, те са условия. Понеже в Природата един кръг не седи в едно състояние. Ние като го начертаем то е механически така, но в Природата кръгът се мени. А тангентната има само една допирна точка от вън. И какво трябва да правиш с един човек? Имаш само една допирна точка. То е един кръг. Има една допирна точка; и той като дойде до тази точка, ще знае, че има нещо от вън, което засяга неговото съзнание. Но какво е не знае. Имаш едно неприятно чувство или едно приятно чувство, то е тангентна. Да кажем, ако вие като един кръг се движите, и дойдете до тази тангентна, ако тя е гореща, винаги ще ви опари; и като минете, и ще се свърши. Ще зависи, ако останете на пътя по-дълго време, действието ще бъде повече, ако останете по-малко. Та казвам, научно като разбирате живота, лесно ще се разберат въпросите, и ще се уредят. Но тогава трябва пак приложение.

Сега какво трябва да правите? Представете си, че вие сте се обидили. Обидил ви е някой. Върнете се вие, страшно сте възмутен: как той да ви обиди? Вие от ваше гледище сте много прав, че не трябва да ви обиди. Но вие не знаете причината вътре, какво е мислил той, като ви е обидил. Вие не знаете това. Вие от ваше гледище го туряте на един педиестал, че той трябва да бъде като един светия. Езикът му трябва да е избран, хубав, така трябва да бъде. Е къде се крие туй противоречие? Противоречието се крие в ЧЕРНИЯ ДРОБ. Нищо повече! Идете в медицината, там, в съвремената физиология, в анатомията, като изучават черния дроб, той е един орган, в стомаха изпраща известни сокове. Той извършва една доста важна работа за храносмилането. И когато туй храносмилане не стане тъй както трябва, какво ли не става на човека. Някой път той пожълтява, черният дроб е виноват. Някой път почернява, черният дроб е виноват. Някой път в кожата не може да се побере човек. - Черният дроб. Някой човек говори, говори, кара се с жената. - Черният дроб. Оправи черния дроб, веднага се изменя състоянието на този човек. Той е любезен вече, прегърне те, целуне те. Казваш: Как да ме целуне? - Оправен е черният дроб. И двамата вече се разбират. Но не те иска той, тикне те назад. - Оправи се черния дроб. Веднага прегръща те, обикне те. Щом някой не му се яде. Казва: Не ми се яде. - Черният дроб е причината. Сега и религиозните казват: Не съм разположен, той е песимист, не вярва в нищо. Всичко е от черния дроб.

Един малък орган, който има грамадно влияние върху психическото състояние на човека. Ти ще търсиш причината. Тя не е там, но една от главните причини ще намериш, черният дроб се влияе. Вие седите сега и гледате тялото си; Някои си гледате лицето. Но всяка една част на лицето, тя има известно отношение към един друг свят, който вие не виждате. Но тия светове, които са далеч от тялото, са свързани с тялото. Вие сега виждате само вашето физическо тяло. В окултната наука има астрално тяло, то има две области, нисша област и висша област. Аз наричам някой път астралното тяло духовно тяло; понеже е тяло на чувствата, то не е на човешката мисъл. Този свят, той е подобен на водата. Всичките същества живеят като рибите. Но то е много общо казано, като рибите. Вие мислите, че рибите са много глупави. Не. Рибите са много умни. Рибите, които живеят в астралния свят, са много умни. След туй имаме едно тяло, с което сте тук на Земята. Казвате: То е умно. То принадлежи на човешкия ум, на човешкия свят. И после има друг един свят, причинен го наричат те. Това са, четири тела има. Тия светове имат своята материя. И те са образувани от 4 вида материя. Тогава вашият свят е свързан; Черният дроб е свързан с астралния свят, с духовния свят и с чувствата. Всичките тия най-нисши чувства се регулират от черния дроб. После има и други прояви. Много сприхав е черния дроб. Службата му, каква дума да кажа, не е от най-благородните. Да. Всичките отрови има, ако ти не внимаваш, може да те отрови. До него е и жлъчката. Пък някой път като се съюзят двамата, погледнеш, като пуснат тия сокове. И всеки ден вие се тровите. Разсърдиш се. Знаеш какво става тогава? Или кажеш: Аз ще се самоубия. Аз не искам да живея вече. Черният дроб е започнал вече да говори в тебе. Не ти вървят работите. Черният дроб се е разсърдил. На ляво на дясно реже. Сега черният дроб е свързан с известни същества на нисшите области на астралния свят, които имат друго разбиране за живота. И те от там започват да ти внасят една нова философия. Казват: Защо си толкова глупав да страдаш? Я си тегли един куршум. ТЕ се съюзят. Ама друго има сега. Има друг един свят от нисшето поле, той е пак от духовния свят, който е свързан с умственото тяло. Той е аристократ. Този отдолу е, аз го наричам в рода на пролетарий. Пролетарий е пак турска дума. Какво значи „пролетарий"? Бедни хора, неорганизирани хора, които искат да съберат двата края на едно място. Силни хора са, но не са организирани. И за света имат много просто разбиране. Пролетариите като се съберат казват: Този да го убием! Той е изедник. Това направил, онова направил. И не му мислят много.

Та казвам, във вас тия двете течения, черният дроб е опасен понеже е много силен, а неорганизиран. А няма по-опасни хора в света от неорганизираните хора. ТЕ нямат никакви отношения. Той от дето мине разрушава, къщи, това, онова. Няма да съгради. Казва: мен не ми трябва това нещо. Пък умните хора са организирани. Та казвам, когато дойдете до тия състояния, които ви измъчват, вие сте неорганизирани, сте в една област неорганизирани. И следователно, в тази област вие не можете да разсъждавате другояче. Ама, че не можеш да се смееш, когато те бият, то е едно състояние неорганизирано. Ама търпи. Не мога да търпя. За да търпи, човек трябва да бъде силен. Слабият човек не може да търпи. Него ще го караш да търпи. Търпението, това е един човек, който е организиран. И той знае, какво ще стане. А как ще търпите? Вие не знаете, какво ще стане. Вие не може да търпите. Трябва да бъдете организирани. Тия сега състояния психически аз съм ги изучавал, изучавал. Какво нещо е една неорганизирана материя, и какво е една организирана. Аз подразбирам, в неорганизираната съзнанието по един начин се проявява, а в организираната - по друг начин. Като говорим за светиите, тия хора са имали отличен черен дроб. Че англичаните се отличават; туй мощното в англичаните, аз наричам отличен черен дроб, организиран черен дроб.

Седи един английски лорд със своя слуга в една обедна стая на един хотел. Заръчва ядене за себе си и за слугата си. Ядат и двамата. Единият от едната страна, другият от другата страна. На слугата след първата порция му става нещо лошо, пада и умира. Лордът седи, и продължава да яде. Слугата изял една порция. Той не се занимава със слугата си. Не се тревожи. Иска да се наяде, че тогава да иде, да види, какво му е станало? Иде келнерът и му дава сметката, колко са изяли двамата? Казва: Г-не, слугата ми изяде само една порция, при другата той припадна и умре. Коригира сметката. Вие ще кажете: Това е безчувствие. Той разсъждава другояче. Слугата му, значи отишъл на работа. Лордът ни най-малко не се смущава. Казва: Господ повикал човека. На добър му път! И той седи и спокойно гледа, ни най-малко не мисли, че е умрял. Заминал е някъде. А вие ще кажете: Колко е безчувствен. Че каква умност може да бъде. Някой не е живял добре с жена си. Вземете сега у българите как е. Като умре жена му, той почне да плаче, вижда нейното добро. Ще я погребе, после ще прави деветини, после ще и направи 40 - тини; ще направи една година. Питам каква идея седи в ум му? Той българинът го е страх, понеже жена му отива в онзи свят, ще се оплаче на Господа. И той казва: Опасна работа! Тя може да се оплаче горе. И той и прави това погребение и всичко това. Казва: Моля, да не казваш на Господа, че лошо съм се отнасял с тебе. Да си мълчиш. Същото и за мъжа, и жената плаче. Тя го е мъчила. Ама черният дроб е причината. Тя, горката, като замине мъжът, законът е все същият. Вие мислите, погребали някого. Другите сега философствуват. Казват: Кой е ходил на онзи свят? Кой е видял Господа? Това е говор на черния дроб. Тази работа не е организирана. И ви казвам, ония хора, които в нищо не вярват аз ги наричам, доста интелигентни хора са те. Верующите са малко по-будали, а неверующите са по- умни. Неверующите туй да си го признаем са по-умни. Тия неверующите вярват. ТЕ друга вяра имат. Онези будалата имат по-висока вяра: и ония верующите са по-умни. И те вярват нещо. И те имат пак нещо полезно.

Тук преди две седмици иде една госпожа, много интелигентна, искаше да ме види тя. Тя чувала такива големи противоречия, а иска тя да провери. Казвам й: Занят съм сега. Но тя казва: Само малко искам. От думите му, които ще ми каже, аз ще го разбера. Казвам: Нека влезне. Още като влиза, ми казва: Ще ме извиниш, аз в Бога не вярвам, и в онова, което вие проповядвате, и в него не вярвам. Аз сега не правя никаква обструкция. Казвам: За пръв път една жена, която отлична вяра има. Ти си една голяма верующа. Ти в Бога не вярваш, Който хората е създал, но вярваш в едно нещо, имаш друга вяра. Аз, казва, вярвам в парите. Сега пък да й обърна вниманието, но парите са един резултат на човешкия ум организиран. А парите са един резултат, едно средство. А умът е, който е създал. Ако дойде сега, да ти подаряват парите и умът, кое ще избереш? Хубаво е да има човека и двете, но ако дойде да избереш, кое ще избереш? Е, умът. Е твоят ум е господар, а парите са един слуга. Ти обичаш господарят, а обичаш и слугата му. Пък ти си се влюбил в слугата му. Но и господарят трябва да държиш на своето положение.

Та казвам, някой ще дойде, ще каже: Аз от пари, не се нуждая. Ти криво разсъждаваш. Щом отричаш парите, ти отричаш ум си. Ама Христос е казал: На двама богове не може да служите. Не прави парите Бог за себе си. Понеже ти си ги създал. А туй, което си създал, не го отричай. Направил си една кола. И казваш: Аз нямам нужда от кола: То е неправилно разсъждение. Колата ти е потребна. Но няма да разсъждаваш, че тази кола може всичко да направи за тебе. Парите са един слуга. Един много добър слуга, много учтив. И този слуга Навсякъде може да те препоръча. Ти държиш този слуга в джоба си. Идеш на гарата, кажеш на този твой слуга да иде при този, който издава билети, и той веднага ще ти даде един билет. Ти като вземеш това, което ти е дал този, при когото ти си изпратил твоя слуга, ти го носиш със себе си, и като идеш там, веднага ще те пуснат да се качиш на влака. После, ще дойде друг, който ще проверява; ти ще извадиш билета си и ще останеш. Да допуснем някой път ти бързаш, не си извадил билета, дойде този, който проверява, и веднага те глобява. Ще си платиш билета, може и двойно. И слугата излезе от джеба ви, и урежда работите. Аз казва някой, не искам много пари, искам да имам само толкова, колкото за преживяване. Няма какво да искаш пари. Ти ще създадеш парите. Нищо повече. Вие не искайте от Господа пари. Бог е, Който осиромашава и обогатява. Искай от Бог един отличен ум! Бога е дал ума. Не искай от Господа пари. А един отличен ум! А умът като дойде, той е майстор на тия работи. УМЪТ КАТО ДОЙДЕ, ТОЙ ОРГАНИЗИРА ЧЕРНИЯТ ДРОБ. Черният дроб, това е един отличен слуга на сърцето, на този сърдечен свят, най-главен е той. Той като спре у човека да работи, на човека всичката му работа е свършена.

Сега разбира се аз се отдалечих, но ви казвам, имате един черен дроб, имате едно състояние, нервен сте; и неврастенията се дължи на разстройство на черният дроб. Вие може да считате, че англичаните са хора с много голямо въздържание. Особени са англичаните, във всяко едно отношение те имат навици добити сега. И можем да се върнем назад, да видим, кога са добили тия навици. Седи един англичанин в трена, и гледа на един господин се запалило палтото от цигарата. Той си седи и не му казва нищо. Мисли сега как да му помогне? Той вижда до него седи един друг господин, казва: Този г-н познаваш ли го? Познавам го. Моля, запознайте ме с него. И той го запознава. Двамата се ръкуват, след туй му казва: Г-не палтото ви гори. А вие видите на някого палтото му гори, развикате се, крескате, и всичко (...) Запазете си, кажете: Г- не, палтото ви гори. И той ще ви каже - благодаря. Сега този пример е само за обяснение. Но в англичанина има друга крайност. В Тях има тази черта, това е черният дроб, който произвожда. Понеже англичанинът е човек много горделив. Макар, че англичаните да са стигнали до висока степен на цивилизация, да се владат, обаче гордостта (е) на тях. Много пъти в политиката те разтакат, разтакат работите така, та един метод, втори, та трети, ще ти даде друг един заем, ще каже: Докато разрешите въпроса. Много разтакат политически. Отива един много богат англичанин в Италия, седи в хотела, гледа друг един италианец от среща с револвер седи. Туря го до слепите очи, снеме го; тури го до сърдцето си, снеме го. Разхожда се, вземе го, остави го на масата. Два три пъти вземе револвера, и го остави. Отива англичанинът, казва: Виждам, вие имате някое голямо нещастие. Италианецът му разправя своето нещастие, как е заборчнел, има много да дава, иска да се самоубие, но иска и да живее. Този му казва: Колко имаш борч? Е, 25 хиляди английски лири ми трябват. Този изважда чек, написва му един чек от 25 хиляди английски лири. Дава му го, казва: Дай ми револвера, да ти покажа как. И казва: Не бъди баба. Туря револвера и гръмва. Е, това е глупаво у англичаните. Човек трябва да има достойнство, да се самоубие. Туй е гордост. Неорганизирана гордост. Човек, който е горделив, неговите мисли и неговите чувства не са организирани.

Та казвам, сега у всинца ви, вие по някой път сте като англичаните. Ще си теглите куршума. Но питам сега, какво се постига? Доколко е вярно туй? Но все са станали такива случаи. Няма нещо в света, всичките неща, които романистите са създали, съществуват. Станали са някъде. Няма в света проява, която да не е съществувала. Може би формата, в която са изнесени, да не е вярна, но всичко е вярно! Но казвам, неразположението, което имате сега, вие сте болен, неразположен духом, черният дроб е виноват. Свършете работата, но от черния дроб ще дойдат всички разгадавания. Щом черния дроб се организира вашата вяра ще бъде друга. Пък има начини да знаете, ще ви върви ли. Има начини, по които вие може да констатирате, ще ви върви ли или не. Бог е турил, не е оставил хората да се лутат в тъмнина. Ако няма някого да питаш, всякога можеш да провериш. Но не трябва да бъдеш болен ти. Ако работите на един човек ще тръгнат на добре, той в себе си усеща едно разположение на мир. Тъй. Не трябва да мисли той много време. То е разположение вътрешно. И когато работите му почнат да се развалят, има нещо, което дълбоко ще почне да те безпокои. И тогава вече трябва да вземеш мерки. Те го наричат сега интуиция. По интуитивен начин можеш да знаеш, след 5 години, след 10, след 15, 20. И най-после можеш да знаеш, кога ще умреш, кога ще идеш в онзи свят. Можеш да знаеш всичко туй. Умният може да знае, а онзи, който не вижда работите, другояче седи.

Та сега вие сте ученици, трябва да учите. Най-първото нещо в света е учението. След туй, след учението, ще наредите всичките ваши длъжности, които имате. Понеже имате много длъжности. Много неща сте взели, много предприятия. Зависи от знанието, което имате; и как трябва да постъпите. Думата знание, знанието е от Господа. Аз като говоря за знанието, не разбирам, че (е) много научно нещо. То значи, за мен едно знание от Господа. Научил ме е Господ, и постъпвам умно. Знанието, което иде от Господа, урежда всичко. А щом не може да уреди работите, нямам знание. И постояно се намирам в противоречие със себе си. Това не е знание. Знанието урежда работите. Седи един и казва 5 по 5 колко прави? Сега го е турил 5 по 5. Турците как ще го сметнат? Смятането как отива на турски, на английски? Има различни методи: Сега пет значи, едно число е умножено на едно число. Можеш да го умножиш два пъти. Значи, ще знаеш закона. Пет го умножаваш с 2, с 3, можеш да го умножиш с 4, можеш да го умножиш със себе си на 6, на 7, на 8 - това са отношения. Това са хора. Пет да кажем е числото в тази система, средното число, средата. Значи, 1, 2, 3, това са отношения. Едни отношения. А умножаваш с 6, 7, 8, 9, са други отношения. И ти не можеш да имаш същите резултати. При умножението на 3 - то е нисше състояние. А като минеш, туй, което е над тебе, то дава други резултати. Следователно, ако вие се занимавате, има едно знание. Като умножавате, знание, което е под вас; и то ще ви помогне, но туй знание не разрешава ония висшите въпроси, които вас ви интересуват. То е над вас туй знание - 6, 7, 8, 9. В окултната наука 6, е едно число, ако го познавате, те го считат число на илюзии. Но 6 съдържа една философия. Шест показва пътят на влизането и пътя на слизането. Шест това показва. Ако умножаваш с 2, с 3, с 5. Този триъгълник може да бъде обърнат така с основата си нагоре, а неговият връх ще бъде обърнат към земята. Какво показва този триъгълник така обърнат надолу? Туй състояние показва, че всичките твои стремежи са към земята.



А имате и друго състояние. Триъгълникът е с върх нагоре. Туй показва стремежът ви към духовния свет. Единият триъгълник показва една неорганизирана материя. А другият - крайно организирана. Единият показва че благородство и интелигентност там няма. ТЕ го наричат сянка. Неорганизирана сянка. Този триъгълник, който слиза с върха надолу, там са всичките противоречия. Ти не можеш да живееш с такъв човек. Между такива хора ти не можеш да живееш добре. Не че те са лоши, но те не са организирани; и не виждат нещата тъй както ти ги виждаш. Да кажем, един човек, на когото ръката е груба, а ти имаш деликатна ръка. Неговото здрависване съвсем друго ще бъде. Той като се здрависа веднъж с ръката си, втори път няма да искаш да се здрависаш с него. Не че е лош. Но ръката му е груба. Тази ръка ако един ден се облагороди, здрависването ще бъде приятно. Ама че сега с вашия език вие не сте изучавали, ако идете в Америка, ще видите, колко са по-фини американците. ТЕ имат една ирония такава, каквато вие не подозирате даже. Той ще те подиграе така деликатно, че хич няма да се усетиш. Запример у тях има ирония, подиграват някой проповедник. Много пъти иронизират проповедниците тъй тънко, че не са умни. Седи проповедникът от амвона, и казва на всичките приятели, както вие: Приятели, казва, нашият брат, еди кой си Джон се е поминал. Обявява, всички да знаят. И след туй казва: станете да изпеем Славословието към Бога! Значи, умрял, отървахме се от него. Туй значи. Тънка ирония. А този проповедник е недосетлив, - той горе от амвона да казва: Еди кой си брат умрял. А този го иронизира, понеже славословието има съвсем друго предназначение. Но туй докосване, ирония - помина се. Този беше едно шило за нас, но слава Богу, че се отървахме от него! Но не се докачат. Като седнат на масата ядат и пият, но имат тази тънка ирония, подигравка, и тънка ирония. Че едва ще я забележиш. Казвам, какво се ползуват? Туй наричаме, всеки един народ си има различни начини. И французите имат така. И германците и те си имат начини. Ако идете в Германия, ще видите ботуш има. Още като влезнете, атмосферата там, ще видите, че няма свобода. Всичко е механическо. Трябва да се подчиняваш. Че мнение имаш, това няма. Но и като седнеш при германците, ще му видиш неговата чаша там с бира. Той я дига. И всеки като стане, сам плаща. Черпене като нас, няма. Българинът дигне чашата, изпие я, и после плаща за всичките. Туй у нас благородната част. Той ще плати за всички. Този, който плаща, в туй отношение черният дроб е организиран. А германецът, всеки като си плаща и неговият дроб е много организиран. Дробът на германците е организиран в друго направление.

Сега пренасяме ние във вашите религиозни вярвания, вие не можете да имате едно верую тъй. Трябва да бъдете оптимисти, не тъй да говорите само. При най-големите неприятности в живота, които може да ви постигнат, да отправите ум си към Бога! Макар живота да виси на косъм, да знаете, че има нещо реално! И всичко ще се оправи! Има нещо. Защото ние живеем в един свят разумен. Но този свят има отношение към нас в две направления: Ако сме готови да служим. Да Му служим. И ако сме готови да Го слушаме. То са двете неща. Тия две неща се изискват от нас. Ако си готов да слушаш този разумен свят; и трябва да си готов да го възприемеш. И после, да слушаш онова, което ти кажат, да го приложиш. Тогава няма да питаш, защо работите са наредени така? След като го направиш, ще видиш, че е така. И няма да философствуваш, да бъркаш работите. Има работи, които са опасни да ги приемеш. Ти не можеш да изследваш една напълнена бомба. Ти ще я вземеш, и много внимателно ще я носиш. Ако я вземеш и така я чоплиш, работите стават лоши. В Божествения свят не искат чоплене. Питате вие, защо трябва да вярваме? Кажете, може ли нещо да стане в света без вяра? Не може. И Писанието казва тъй: „Без вяра не може да се угоди на Бога". Ще вярваш, ако искаш да ти върви. Трябва да имаш вяра. Ама защо трябва да вярвам? За да ти върви. Защо трябва да имаш вяра? За да можеш да живееш. Тъй е. То са положенията. И ще оставите онази вяра сега, каква вяра са имали вашите деди и предеди. Е каква вяра са имали? Ти не можеш да знаеш, каква вяра е имал дядо ти. То е предполжение. Същинската вяра, която вие може да имате, то е онази ваша вяра, която сега проповядвате. Дойде при вас един брат. Да допуснем, че ви поиска 10 хиляди лева на заем. И казва: Тия пари, 10 хиляди лева ще ги върне. Ще му дадеш парите, и няма да вземеш запис и нищо. Ще вярваш, че каквото е казал той, ще го направи. Вие ще дойдете и казвате: От де да знаеш сега? Вярата знае. Ако ти тия пари ги даваш с вяра. Този брат ще ги донесе. Ако имаш едно малко съмнение в душата си. Ще стане нещо, и той ще закъснее. Ако имаш вяра, не може да не станат нещата. Туй, което Бог е казал, понеже то иде от Божия закон, тъкмо че където и да е в света, даже и да е организиран света. Аз съм виждал светски хора, а не са светски. Някои по-високо седят. Духовни са. Човека може да не е член на някоя църква или общество, може да не е повидимому ваш, но срещнете го, даде ви 10 хиляди лева. И каже: Аз вярвам, че ти ще ги върнеш. Та този е един брат, който не се е проявил. Той е от нашите. Всеки човек, който може да направи това, той е от нашите. Че срещне те, повика те в дома си, угощава те. Та той е от нашите. Нищо повече! Не питайте вие от нашите ли е? Аз гледам челото му, черепа му, и веднага казвам: Той е от нашите. Щом има една светла мисъл. От нашите е. Щом има едно добро чувство. От нашите е. Тъй гледайте вие. Щом няма добра постъпка, може да е член някъде, - черният му дроб не постъпва добре. Аз не го садя, но казвам: Не е организиран черния дроб. Ето аз как гледам. Дойде един човек, не е готов да направи една услуга. Болен е човекът, лежи на легло. Казвам: Щом черния дроб е разстроен, не върви тази работа. Щом се поправи черния дроб, той е готов, и на нивата да иде, и да ти даде, каквото искаш. И всичко да направи за тебе. Или туй, което християните наричат - няма общение. Щом се разстрои черния дроб, човека няма общение с Бога. Нямаш телефон, с който да говориш, нямаш звънец, с който да повикаш. Ти си затворен. Изолиран си от света. Това подразбирам. Като се поправи черния дроб, всичките тия съобщения с невидимия свят се оправят. И Господ казва: „Преди да поискате, Аз ще ви дам“. Това е отговор! Господ знае значи преди да поискаш. И на часа, щом поискаш, и всичко ще бъде на ваше разположение.

Та това е сега, за да успявате. Мислете за организирането на вашия черен дроб! Туй, което имате е добро. Има да се справите още. Има неща, които вие си знаете, всеки един от вас. Има едно състояние, едно разположение. Имаш разположение, готов си да направиш всичко. Нямаш разположение, ти се сърдиш, казваш: Аз не вярвам вече в хората не искам да правя добро. От там е дошла поговорката: „Направи добро, за да намериш зло". Такова нещо в света няма. Но ние сме го измислили. Та бих ви превел много други примери. Няма да ви ползуват. Но мислете: Да бъдете организирани! Черният ви дроб да не е разстроен. Разгневиш се. Ще се обърнеш към Господа, и ще му кажеш: Господи, аз искам знание и светлина да се поправи черния ми дроб. Не можеш да живееш с хората. - Черният дроб. Не ти върви. - Черният дроб. Не може да се учите. - Черният дроб. Да ви го кажа. Туй са неща, които съм изследвал. Разстройва всичко. И умствени способности и духовни и чувства разстройва; и Навсякъде черния дроб е вътре. Значи, този нисшия свят, аз казвам черния дроб. Този нисшия свят като влезне в черния дроб, те са термити, изпоядат всичко, развалят всичко. Та казвам сега, вие седите и по някой път казвате: Защо да не го направим? Защото трябва да знаеш, как да го направиш. И да кажем, който и да е от вас, ако ви каже тъй: Я, станете и да изпеете "Цвете мило, Цвете красно". Ама като го изпееш тъй да ме трогнеш, че сълзи да изкочат от очите ми. Колцина от вас ще го изпеят тъй? "Цвете мило, Цвете красно" можете да го изпеете тъй. /Учителят пее "Цвете мило, Цвете красно"/. Може всеки един от вас да пее. За да пееш, не е много голямо изкуство. И казвам сега: Ако твоя ум стане тъй, всичко ще просветне; ако твоето сърдце така, и то ще просветне; и ако волята, душата ти ще просветнат. Ти тогава ще пееш така. И всичко излиза вече от пението. Онзи великият певец, той тука под лъжичката му играе. Като речеш да пееш, ще усетиш отдолу една малка топлинка. И щом пееш тъй, хората могат да плачат. Но станеш и никаква топлинка няма вътре, ще пееш "Цвете мило, Цвете красно" тъй провлачено; пък като имаш топлинка, тогава ще дойде онзи правилен тон от вътре. Та зависи от съзнанието. И после, във вас, вие имате сега срам. Хубаво е това. Аз уважавам вашия срам. То е хубаво чувство, благородно чувство. Срам го е човека. Аз го тълкувах как? Черният дроб не е организиран. Ако не е организиран ще направи някоя бяла. Ще ме извините. Идете при някой на който черният дроб е организиран, някой път аз пресилвам работите. То е за да станат ясни нещата. Някой не иска да пее. Оставете го, не го бутайте. Черният дроб още не е организиран. Кажеш на другиго я, пей! Изведнъж стане. Организиран е черния дроб. Ама няма това ценност. Не може да го направя. - Черният дроб не е организиран. Ще каже: Кажи една блага дума. - Не мога. - Черният дроб не е организиран. Примирете се. Не може. Черният дроб не е организиран. Не го пресилвайте. Ще дойдеш до друго положение. Няма да кажеш, този човек не е бил организиран. Ето аз какво подразбирам под неорганизиран? Кракът му е изкълчен. Ще стане. Не може да ходи. Казва: Не мога да ходя. - Как да не можеш? Не може човека. Намери някой друг, който като те потегли, като намести крака, всичко направи. Вие не можете да разберете, как тъй? Кракът ти е изкълчен, излезеш, не можеш да се мръднеш. Аз разбирам така. Може да е изкълчен черният дроб. Казва: Не може да се примиря. Като го потеглиш от едно място, от тука-от там, можеш да го поправиш. Всяко нещо, за да стане, трябва да има една побудителна причина. Седи до вас един приятел, недоволен е песимист. Туй общество, тия хора, тия братя, дига шум. Ама аз зная причината. Черният дроб е разстроен. Той се нуждае от пари. Има на бакалина, на хлебара, на този, на онзи да дава, изваждам аз кесията си с звонковите, и изведнъж черният дроб се организира. Вече този брат забрави всичкия си песимизъм. Веднага се измени състоянието му. Покажи на човека нещо, което е реално. Един г-н в митницата казва: Г-не, закон има тук, не може да пуснем стоката. Онзи му показва кесията си. И той казва: Може, може, пуснете го. Сега казват ви да се не подкупва човек. Подкупи го. Нищо повече! Законът е човешки. Едно куче те залае. Казва: Не може тука да минеш. Изваждаш едно парче хляб, подкупваш го.

Някои хора минават за много праведни. Аз казвам: Подкупи кучето. Като яде, казва: Може да минеш от тук. Ама казва: Не направих ли аз едно престъпление? Всяко нещо на своето време е позволено. Аз отивам по важна работа, искам да се кача на влака. Казва: Не може да тръгнете с трена. Смешна работа, изваждам кесията и казва: Може да минете. Сега ще кажете: Ама право ли е? Право е. Ако живеете за Бога. Нещата не са прави, само тогава, когато човек не живее за Бога. Като живее за Бога, всички неща са прави. То е правотата на човека. Правотата зависи от правото вътрешно състояние, от онова, което аз мисля, то е, което разваля човека, не онова, което съм направил. Има една несъобразност, вие може да идете с най-доброто разположение, и да занесете най-хубавото ядене на някого. Но неговия стомах е толкова разстроен, че може да му създадете зло. Някой път може да идете при някой ваш приятел, давате му един лек, който е горчив, като един специалист. И туй горчивото помага. Тъй че зависи от ползата. В единия случай, туй хубавото ядене не може да принесе полза, а в друг случай, туй горчивото принася полза. Ако този хап е даден на време, той ще принесе полза.

Та сега казвам, какво беше най-първо? Вие сега всинца се намирате в едно противоречие. И запитвате: Защо Господ направи света? По-добър свят вие никъде не може да намерите. По-добър свят не може да направите, ако разбирате. Но вие още не оценявате. Знаете ли какво струва една гледка, да видиш Слънцето как Изгрева. Ако разбираш. И да видиш, когато цветята растат. Да видиш всичко туй. Да вкусиш водата, когато си жаден. Знаете ли, какво велико благо е. Нещата, ако ние ги разбираме, съдържат едно благо. Вземете онзи финансист, аз наричам финансист този, който не разбира света. Той седнал и в тевтерите си, пише разни сметки. За него са важни неговите тевтери, че от вън Слънцето изгряло, че хората, туй не го интересува. Той като седнал, и мисли за съвсем други работи. Той си прави своите финансиални сметки. Че на този щяло да стане това, на онзи онова. Този човек не е разбрал Божия свет. Туй не принася полза. Вие може да сте финансист и трябва да знаете, че туй финансиално отношение към кризата, може да не е изгодно. Представете си сега спадането на французкия франк. Казват, че в Англия имало една печалба от 67 милиарда лева. Колко са умни англичаните. Но когато спадна английската лира, онези понамазаха. Сега пък англичаните печелят. Като спадна лирата, другите много спечелиха. Сега като спадна французкия франк, англичаните печелят 67 милиарда. Вземане - даване. Сега това не е лошо. Това е един процес в света. Един път благото в света иде на вас. А следующето, друг път може да ви дойде отплата, една малка горчевина. Не мислете, че онова, което се случи в света, е лошо. Туй, лошото, което го считате, след време ще ви даде едно голямо благо. В света има един закон. Две нещастия едно подир друго никога не може да дойдат. Следующият път ще дойде едно благо. Божия закон е такъв. То е поляризиране. Но и две добрини едно подир друго не може да дойдат. Защото съществува един нисш свят и един висш. Сутрин Слънцето идва, а вечер си отива. Туй в живота трябва да бъде закон. Вие трябва да знаете, че като изгрее вашето слънце, ще залезе. После пак ще изгрее. И пак ще залезе. Туй Слънце има свой път. Не считайте, че благото, което ви е дадено, всякога може да тече. Когато идат изобилни години, след Тях ще дойдат неизобилни години. Вземете сънът, който сънува Йосиф. Той сънува, че 7 години ще бъдат изобилни, а 7 ще бъдат в немотия. И следователно, от изобилните години, когато имате, ще отделите, за да може, когато дойдат годините на немотията, да ги заместите.

Та сега, защо трябва да правите добро? Казвате: Вие сте добър човек. Това са плодородните години. От туй добро, което правите на хората, вие складирате всичкото ваше жито в хамбара, че един ден да може да си помогнете. Лошите хора са гладните години. Щом си лош, това са гладните години; щом си добър, това са изобилните години. Така са годините на живота. Щом си лош, ти ще идеш при някой добър човек, ще вземеш от изобилието, и когато дойдат при тебе плодородните години, ти ще се отплатиш. Отплата Навсякъде има. Зло за зло, добро за добро; Любов за Любов, умраза за умраза. Всичките тия неща се редуват. Та имате една философия, ако не можете да мислите, ако не можете да оправите вашия живот, защо ви е мисълта. Ако пееш, защо пееш? Пението е магическа сила в света. Ако аз запример по закона на пението дойда, имам някоя голяма нужда, застана в стаята, запея една песен, и този човек на мене ще ми услужи. Ако изпея песента, той ще ме приеме. Той е приел тази музика. И той ще ми помогне. Светът може да се обърне с главата на долу, но той ще ми помогне. Искаш да идеш някъде. Помоли се на Бога тъй от душа, и нещата ще станат, тъй както си ги пожелал. Не стават ли нещата, никаква молитва не е, няма никакво пение. Закон е туй. Умно ще постъпвате. Умно трябва да постъпвате всякога. Не какво сте разбрали, аз се радвам на това, което сте приложили. Не от вън. Аз се радвам на онова, което хората прилагат от вътре. Без хората да видят. Онова което вие приложите в себе си, това ме радва. Казвате: Аз живея добре. Аз не се съмнявам. За мене важи онова, което е във вашия живот. Което ти прилагаш в себе си. И за което няма никаква сила, никакво давление. Някой човек станал мисионерин, дойде в някоя бедна къща. Какво го е заставило да дойде в някоя бедна къща? Никой не го е заставил да дойде. То е Божественото вътре.

Сега във вас, във всинца ви трябва да дойде Божественото да работи. И Божественото не идва, ако не пееш. Никой няма да те слуша. Ако пееш ще те слуша. Ако се молиш в Небето ще те слушат. Ще кажеш, аз ще се моля. И зъб няма да обелваш. Когато се помолиш, и туй, за което се молиш, е станало, тогава тази опитност ще кажеш, тогава тази опитност можеш да разкажеш. Но някой път може да се помолиш и ни глас, ни слушание. Ще кажеш: Аз се молих молбата ми не се чу. Казвам, черният дроб е бил разстроен. Ти си отворил телефона, казваш: Алоо! Но ни глас ни слушание. Алло! Никой не се обажда от станцията - АЛЛО! Всичко е затворено. Щом чуеш отговор, дадат ти станция, говориш. Съобщения трябват. Вие сте затворили вашите станции, изолирали сте се.

Сега ще ви попитам: Коя мисъл остана във вашия ум? Всичко не сте разбрали. Сега Някои ще мислят: как тъй черния дроб той да върши всичките тия работи. Ние сме дошли и казваме вярата в Бога. Вярата в Бога подразбира един добре организиран черен дроб. Вярата в Бога подразбира един добре организиран ум. Вярата в Бога подразбира една добре организирана душа! Туй подразбира. Когато говорим за вярата, подразбирам едно Божествено състояние, в което нещата стават. То е Божественото. Не една вяра, която хората имат, която нищо не може да направи. Под вяра, подразбираме, когато всичко можем да направим. С тази вяра, дето всичко е организирано, че каквото поискаш, то ще бъде. Няма да искаш много. Според Божествената вяра един обед ще искаш. И той ще дойде. Няма да искаш за 10 години да се уреди живота ти. Един обед ще поискаш, и ще имаш най-хубавия обед. При Господа ще искаш една къща само за един ден, то е достатъчно. Ти да преживееш един ден, то е достатъчно. Туй е вярата! Да искаш за един ден. За утрешния ден ти няма да мислиш. Ти в една къща само един ден можеш да живееш. В Божествения свят. Втория ден още по- хубава ще имаш, третия още по-хубава. Тъй че за 365 дена, ще имаш 365 къщи. И като излезеш от тази къща, ще дигнеш материала нищо няма да оставиш. И ти ще идеш някъде. Представете си, че всички така разбират философията. Даже и хора има, които разбират. В една евангелска църква, аристократическа, дето проповядвал този проповедник Спържен. Една, една от най-богатите бабтиски църкви, събират се 12 души със своя проповедник на едно събрание, трябвало да съберат една голяма сума. Един от тях казва: Да пуснем подписка да съберем тази сума. Казва: Да се помолим Господ да ни даде тези пари. Става проповедника и казва: Братя да не изкушаваме Господа. Ето, брат Джон може да даде толкова; ето аз давам толкова. Ние всички тука като дадем 12-те души, може да дадем тази сума и можем да изпълним Волята Божия и като дадем ще се помолим тогава на Господа. Ще кажем, че сме изпълнили Волята Божия! Няма какво да искаме от хората. Който има, той да направи това е Волята Божия. Вярата подразбира един добре организиран черен дроб, един добре организиран ум, едно добре организирано сърдце и душа. Всичко туй във всичките науки може да се постигне. Човек, който иска да се учи, знанието е потребно. Изучавайте онова, което може да ви е потребно. Изучавайте науките сега. Всичките тия науки са пътища, по които Господ иска да подигне хората. Науката, знанието всичко е потребно в дадения случай. Изучавайте нещата! Казвате: Туй не е потребно. Потребно е. Потребна е физиологията, Потребна е анатомията, всеки трябва да знае анатомия. Счупи ти се крака, ти трябва да разбираш анатомия. Да знаеш, как да го наредиш. Искаш да направиш някоя услуга. Трябва да разбираш физиология. Във всяка една област на науката трябва да разбираш по нещо. Тя не е от сега. Милиони и милиони години преди хората е съществувала тази наука. Тя е съществувала и е създала света, и Небето и Земята. Тази Божествена наука ги е създала. Що е науката? Дето има наука, има и създаване. Дето има Божествено знание, всичко се разрешава. А като престанеш да се учиш ти ще се разрушиш! За това трябва постояно Божественото знание, Божествената Мъдрост и Любов. То е знание - Истината. Тя иде чрез знанието. Всичко туй като се втече в тебе, ти растеш, ти се организираш, и един ден ще видиш, че си струва човек да живее.

Та казвам сега: Имайте вяра. Не да имате вяра, стремете се към онази вяра, чрез която всичко може - да постигнете. Може да мислите. Когато вярваш, не трябва да туряш никаква граница. Не го туряй за днес. Не го туряй за скоро. Не го туряй за след 100 години. Не бързай. Имай вяра. И трябва да знаеш, туй, което искаш, ще дойде на време. Туй, което ти трябва, ще дойде точно на време. Не се безпокой, ако не идва. Има нещо у тебе, като отмахнеш всичките препятствия, които съществуват непремено онова, от което ти имаш нужда, дали е за твоето здраве, дали е за твоето спокойствие, дали е за доброто на дома ти, то ще дойде точно на време. Туй е опитността на вековете; опитността на всички напреднали души, те са проверили този закон. И вие трябва да го проверите. вяра, чрез която всичко ще дойде! Тази вяра е Потребна сега, да се организира нашия черен дроб. / към Симеонов: изпейте една песен./ - "Всичко в живота е постижимо!" Сега прочетете ХВАЛАТА!

6. 30 ч. с.

на поляната евритмическите упражнения.

НАГОРЕ




placeholder