НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Функции на черния дроб

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Функции на черния дроб

Най-често използвани думи в беседата: има, дроб, може, тяло, казва, страх, чувства, черен, човек, сега, черент, чувство, алчността, свят, функционира, бъде, аз, правилно ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Октомври 1936г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

Каква беше темата на миналата лекция? Имате ли зададена тема?

Да, „Отличителните черти на горчивото и сладкото“.

Какви свойства имат горчивото и сладкото? Горчивото и сладкото съществуват за човека, а човек не съществува за горчивото и сладкото.

Сега, вие не сте заемали да изучавате себе си. Вземете едно чувство на недоволство, което се явява у вас: усещаш недоволство, но отде започва недоволството не знаеш. Някой път знаете причината. Недоволен сте; може от някой ваш приятел да сте недоволен или от някой ваш съсед, или от бакалина, или от книжаря може да сте недоволни, може да бъдете недоволни от вашия професор. Може някой път недоволството да произтича от баща ви, от майка ви. Причините на недоволството са различни. Например, ако сте недоволен от баща си, психологически вие не сте проверили по какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Вие не сте проучвали това. Недоволството от баща ви и недоволството от майка ви не може да бъде едно и също. Или сте недоволни от някой ваш приятел – ред съображения влизат за туй недоволство. Трябва да имате материални причини. Детето, ако майката не му даде това, което иска, е недоволно; всякога, когато му го даде, то е доволно. Ако детето иска нещо от майката и тя на първа ръка му го даде, то се зарадва, доволно е. Но представете си, че туй, което му дават, е някаква храна, която не съответства на неговия вкус – детето пак ще стане недоволно. Значи предметът, който притежава, не му прави онова впечатление, което то очаква.

Вземете чувството доволство. За един ученик казват, че е много даровит. Слушаш, че за някого от вас казват: „Много даровит е“ – прави ти хубаво впечатление, слушаш го. Или пък кажат: „Донякъде е даровит“. Каква е разликата, когато кажат „донякъде е даровит“ или „много даровит е“? Имате две различни впечатления. Вълните на въздуха, които достигат до вашето ухо, и степента на трептенията са се превърнали и са произвели едно впечатление във вашето съзнание. И в случая „много си даровит“ вие сте доволен, а в другия – „малко си даровит“ не сте така доволен. Сега, нали това доволство трябва да съответства на действителността: ако вие сте много даровит, добре, но ако всъщност не сте даровит, тогава какво се ползвате?

Съвременното човечество е разглеждало някои въпроси от хиляди години, а някои едва сега започва да ги разглежда. Значи някои са минали хиляди години на разглеждане, а някои въпроси са разгледани донякъде. Хората са дошли практически до някакво разрешение. Вземете един прост пример: при всяко недоволство в човека става един физиологичен процес. Когато някой е недоволен, ако го гледате (особено у стария или възрастния човек), ще забележите, че в артериалната му система стават известни промени и вените по челото, по лицето започват да изпъкват. Значи при недоволството някак си става натрупване на човешката кръв – на едно място тя е повече, на друго е по-малко. Представете си, че с недоволството се проявява и страхът. Има чисто недоволство, което е като едно цвете; има и смесено недоволство, когато се явява малко страх в човека. И тогава имате друг един процес: при чувството на страх всичката артериална кръв се скрива във вътрешните кръвоносни съдове на организма. Тогава човек прежълтява, пребледнява – артериалната му кръв не функционира отвън, а вътре в тялото. Например някой от вас пожълтее; причината е, че кръвта функционира повече във вътрешните съдове, а не във външните. На какво е резултат това навлизане на кръвта навътре? То се дължи на голямото съпротивление. Вие сте изгубили донякъде вяра в себе си, понеже не можете да преодолеете външните причини. При преодоляването на тия причини във вас ще се яви една малка боязън. Да ви наведа на една малка опитност, която имате: ученик сте, но веднага във вас се явява един малък страх, че ако ви извади професорът да говорите, ще объркате този урок. Най-често това става в математиката и геометрията: извадят те да докажеш нещо, объркаш се. От какво става объркването? Защото физиологично кръвта отива във вътрешните съдове на тялото. Щом тя отиде навътре, идва страхът. И той парализира донякъде и човешката памет – не можеш да помниш, раздвоява се съзнанието ти, объркваш предмета, самият се объркваш.

Следователно човек, за да се самовъзпита, колко научно трябва да разглежда нещата. Даже като разглеждам казаното от психолозите, физиолозите, анатомите, които сега изучават човешкото естество, виждам колко малко те знаят. Те идват до някакви факти, но не могат да ги свържат, не могат да намерят основната причина. Един факт влияе в живота. Например ти си любопитен, ходиш някъде, наблюдаваш нещо и вече стане ли нещо малко, ти се интересуваш. Кое е онова, което те интересува, защо имаш това любопитство? Събрали са се десет-петнадесет души – искаш да знаеш какво разискват; или се интересувате за вашето бъдеще – интересувате се какво ще бъде то, искате гадателите да ви кажат. Културните хора казват: „Я ми кажи какво ще бъде моето бъдеще“. Втори някой казва: „Аз предполагам, чувствам, че моето бъдеще е добро“. Друг пък казва: „Чувствам, че моето бъдеще ще бъде лошо“. Когато някой чувства, това вече е от съвсем друг свят – чувстването или предвиждането не е на физическия свят. У този, който предчувства, се е събудило Астралното тяло. Има една област на Астралното тяло.

Сега, аз вземам Астралното тяло, Духовното тяло и физическото тяло – вземам три тела, които функционират. Много добре са разпределени физическото тяло, Астралното тяло, Менталното (умственото) тяло и Причинното тяло – те са четирите тела, в които сегашното съзнание на човека функционира. Има други три тела в него, които са в застой. Сега тези четири тела добре функционират. Ще ги изучавате тъй, както физиологично изучавате физическото тяло. За да разберете другите тела, считайте, че те са подобни на него – всяко едно тяло, което вие не знаете, има някои органи във физическото тяло, които му съответстват. Например мозъкът съответства на Умственото тяло; симпатичната (вегетативната) нервна система или стомашният мозък съответства на Духовното тяло; черният дроб, далакът, стомахът на човека съответстват на нисшите полета на Астралното тяло. Ако са разтроени тия органи, няма да имате разположение. Ако черният ви дроб е малко разстроен, чувствата ви няма да функционират правилно, ще имате неразположение, ще кажете: „Не ме бутайте, не съм разположен!“ Какво ще го правите тогава черния дроб? Да ви дам едно лекарство, което да ви е приятно: щом си неразположен в най-нисшата степен, трябва да имаш един лимон – вземи и отрежи с ножче едно парче, тури го в устата си и виж какво ще произведе. Това ви го давам, ако искате да се учите. Вземете след това второ парче, трето, четвърто. Лимонът и неговият цвят ще подействат на черния дроб да функционира правилно. Тогава туй неразположение във вас ще се махне. Не че ще станете идеалист, но ще се сменят нисшите чувства на вашето недоволство. Щом са разтроени нисшите ви чувства, вие ще сте недоволен, ще обичате да се сърдите, светът ще ви се вижда тъмен, ще мислите, че всички хора не ви обичат. Когато се разстрои черният дроб, вие ще разглеждате един предмет тъй, както не трябва – като че лещите, с които гледате света, се объркват и вие обърквате работата.

Сега, питате какво е черният дроб. Черният дроб спомага също за храносмилането – в него има сокове, потребни за смилането на някои храни. Той е много жлъчен – всичките отрови отиват в черния дроб. Ако не влизат в стомаха за храносмилането, тия отрови могат да влязат в кръвта и тогава произвеждат едно разстройство в Астралното тяло, при което няма съответствие и силите на това тяло не протичат правилно. Когато се разстрои черният дроб, и паметта не може да работи правилно – отслабва, умът се раздвоява, идват ред болки, страдания. Тогава се явява неврастенията, понеже косвено този орган влияе върху симпатичната нервна система. Въобще, симпатичната нервна система е в тясна връзка със стомаха, с храносмилането. Храносмилането е свързано с дишането, дишането е свързано с човешката мисъл, с мозъка. Щом се спъне определена функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Да кажем, вие сте пожълтели; това се дължи на черния ви дроб, но и той не е причината, и той е следствие. От какво зависи разстройството на черния дроб? От вашата мисъл и вашите чувства. Вашите нисши чувства, най-силните влечения са свързани с черния дроб. Ако вие мислено не сте свързани с вашите чувства и не ги контролирате, те ще разстроят черния ви дроб, а той ще разстрои целия ви организъм. Тогава ще викате един, втори лекар, ще ви пипат пулса и ще ви объркат. Лекарите лекуват тъй, както те знаят и са прави. Те искат, търсят да поправят функциите на черния дроб и някой път ви сплашват: „Съвсем се е разстроила вашата нервна система, ако не вземете мерки, лошо ще бъде!“ Ще ви сплаши лекарят, но тази работа със страх не става. Защо те сплашва? Страхът е камшик за упорството на човека. Когато човек е много упорит, трябва да го сплашиш. Казва: „Не искам да вземам лек, не искам нищо!“ Казваш му: „Това направи!“, не иска. Какво трябва да правиш? Ще го сплашиш. Когато го сплашиш, той омеква. Казва: „Ще се убия!“ – „Знаеш ли, ще те смажа от бой!“ Той се уплашва и тогава започва да мисли – в страха вече започва да мисли. Функционално страхът спада към Астралния свят, не спада към висшите чувства на човека. Той е най-високото състояние на животните, той е великият закон на животинското царство. В животинския свят страхът разрешава всички въпроси. В човешкия свят се събират ред съдии, прокурори, адвокати и разрешават кой има право. В животинския свят, щом се яви силният, въпросът е разрешен. Никое същество в животинския свят не се противопоставя на силния и казва: „Тази работа е предрешена“. Хората в човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. Страхът е крайна граница. Аз наричам страха граница на материалното чувстване и състояние, от което човек не може да излезе без знание.

Тези, които изучават човешкия мозък, знаят, че съвестта на човека е съградена точно на страха. Страхът, това са корените на човешката съвест. И в животните има съвест, но малко. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Например ще забележите, че ако в стаята има котка и там нещо й замирише, тя иска да яде, но гледа така, като че няма да бута. Но щом излезете навън, тя ще опита това нещо. Докато вие сте там, у нея има страх – страх я от вас и казва: „Той е силен; ако направя нещо, бой ще има“. Щом излезете вън, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: „Аз съм господарката, няма кой да ме плаши“. Явите ли се отново, веднага ще се оттегли. Тук страхът разрешава известни въпроси – той е турен и има своето място.

Обаче този страх е и в човешкия свят. В човешкия свят още не постъпват по съвест, много малко са постъпките по съвест. Например сега в участъка кой царува? – Животните. Животните съдят – когато дойде силният, той решава. И в университета силата царува: на професора не му иде на ум да мисли право ли е или не, а веднага постъпва по правилата на животинския свят, веднага те сплашва: „Ще те изключим от училището, ще те изключим от университета, няма да ти позволим!“ И вие се събирате тук някой път, но още постъпвате по законите на животните. Казвате: „В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем!“ Още постъпвате по животински. Не че това е лошо, най-после как ще възпиташ животните? Ще ги сплашиш и така ти ще се освободиш. Как ще възпиташ една змия? Можеш да я уплашиш с поглед – ще я гледаш, ако имаш по-силен поглед. Но ако тя има по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава трябва да я хванеш за врата зад главата; ако усети, че си по-силен, ще те пусне, но ако усети, че тя е по-силна, свършена е работата ти – тя ще постъпи по животински. Сега, и вие може да имате едно чувство, което точно мяза на змия. Туй чувство се увива около теб и ти му казваш: „Недей, моля ти се!“ Не, няма да има „недей“ и „моля ти се“! В дадения случай ще го хванеш за шията (няма да го хващаш за опашката) и ще стискаш колкото можеш дотогава, докато тия пояси на змията се махнат от теб.

Сега, ще проучвате всички ваши чувства. Всяко ваше чувство си има своя форма. Едно може да мяза на вълк, може да мяза на тигър, може да мяза на змия, може да мяза на паяк, може да мяза на какво ли не. Чувствата мязат на всичките животни в по-висока форма. Това са такива тънки работи. Вие може да имате едно чувство, което да ви подяжда като червей в дърво. И ти чувстваш, че има нещо в теб, което те гложди и образува дупка, нарушава вашия мир – едно чувство като червей яде и те изяжда. Туй чувство ще го поставиш, за да го изучаваш – ще го поставиш някъде, няма да го убиваш. Турете го настрана и го хранете както хранят бубите. Бубите нали ги турят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От тези пашкули цяла търговия, цяла индустрия правят. Та и вие от тези ваши чувства може да направите индустрия, ако сте умни. А ако не сте от умните или не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване, понеже се намирате в един свят, който не е хармонизиран. Светът, в който хората живеят, се намира в една материя, дето растат най-противоположни животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са много нисши, някои са доста висши.

Та сега, със страха какво ще правите? Да кажем, че във вас се яви чувството на страх – страх ви е да ходите вечерно време, да минавате по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, от вятър, страх ви е от Слънцето да не ви опали лицето, да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Та какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова, но ако имате повече страх, да го продадете не може. Страхливият зарязва другите. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: „Кавалерия!“ и всички хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Такава кавалерия има и на друго място. Например студенти ще държат изпит, но някой дойде и каже: „Професорът не е разположен, страшно!“ и всички студенти се сгушват. Та казвам: всички трябва да разсъждавате и когато ви кажат нещо, ще го проверявате. Не е лошо, че казват нещо, всичко можеш да чуеш, но първо провери. Казват: „Кавалерия!“ Провери има ли неприятелска кавалерия и тогава ще вземеш мерки – ще бягаш или ще заемеш позиция да се бориш. Най-първо провери има ли кавалерия.

Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата. Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде!“ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път!“ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!“ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“

Сега, какъв е изводът? Страхът е на място, но трябва да го свържеш с човешкото разсъждение: когато те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш. Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно има ли условия, има ли причина за този страх.

Има един прост пример за проява на страх в най-малката степен. Някой път кажеш: „Еди кой си не ме обича“. Това е малък страх, ти вече се страхуваш, косвено иде страхът, че който не те обича някой път ще ти направи бела. Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават. Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.

Да кажем, човешката алчност на какво се дължи, от какво произтича? От желанието да имаш. Това е стеженолюбието, което Природата е турила. Бог го турил в човешкия мозък, допуснал е това, та човек да може по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако нямаш в себе си туй желание за придобиване, ти ще бъдеш нехаен, пък ако го имаш, ще желаеш нещата, ще ги складираш на едно място. И в Природата съществува туй чувство. Вие мислите, че Природата няма стеженолюбие. Че как тя е събрала тази материя на Земята? Не от едно, но от много места я е събрала, колко е била внимателна всичко туй да не го изгуби. Стеженолюбие има, но алчност няма – алчността е чувство, което го няма в Природата. Алчността е в нисшите светове и тя има съвсем друго движение. В Природата има стеженолюбие – тя иска да има и каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е вече от съвсем друго естество. Та казвам: как трябва да поощрявате стеженолюбието и да възпитавате вашата алчност? Алчността най-първо ще я сплашите. Тя е проява на животинското царство и в някои от животните е силно развита. Пример за това дават катерицата и мравята. Мравята е много алчна. Това чувство е силно развито отчасти и в пчелата: тя ходи от цвят на цвят, взема със стеженолюбие и носи. Пусни някъде и мравята – и през най-малката дупка ще влезе, започва да носи и да складира. Обратно, пусни кокошката в най-голямото изобилие – започва да рови, да разхвърля. Сега, друг е въпросът защо у кокошката алчността не е развита, а у катерицата е развита. Катерицата е яла попарата, затуй казва: „Трябва да имам“. А кокошката е живяла при благоприятни условия, била е в богато състояние, хвъркала е. Катерицата не може да хвърка, за да иде на далечно място, а кокошката едно време е хвъркала, имала е богат запас. Тя е царска дъщеря – на това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: „Няма какво да събирам“... Значи, алчността се е развила при най-лошите условия, където майката е била в много бедно състояние. Алчността е произлязла от много бедни родители. Най-бедните родители в света са били онези, които са родили алчността. А най-бедните родители в Умствения свят са родили гордостта. Тя показва същото състояние – че е родена при много лоши умствени, а не физически, условия.

Сега, понякога англичаните имат едно самочувствие и казват: „Аз съм англичанин“. Питал съм го аз: „В какво седи силата на англичанина?“ Той казва тъй: „Законът на Природата е закон на Англия“. Значи те имат съзнание – у англичаните личното чувство за самоуважение е силно развито. И стеженолюбието у англичанина е силно развито. Това е едно съчетание: имат лични чувства в сърцето си и един практичен ум. Англичаните са схванали и от дългия си опит са дошли до положението да не очакват с години, но да поставят работите си навреме. Англичаните се отличават и с друго нещо: те не бързат, у тях има търпение, разум.

Има анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница. Внезапно слугата умира, а господарят му продължава да се храни. Когато дошъл келнерът и направил сметката, той му казва: „Слугата ми умря на първото ядене, имате грешка – той изяде само една порция, не яде повече“... Англичанинът е това: смъртта си е смърт. Ако нямате това хладнокръвие и вашият вътрешен слуга умре, а вие викате и плачете (не че е лошо да се плаче, хубаво е да плаче човек), няма да можете да се справите с известни положения в живота.

Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват. Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха. Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.

Сега, вие не виждате връзката между някои характерни черти и политическия живот. Че всеки един народ, всеки един човек е определен от основните черти, които преобладават в него. Аз пък казвам, че англичаните имат един организиран черен дроб: те са господари на своите чувства. После, у тях има друга черта: обичат да си показват гордостта. Един пример има за това. Колко е верен не зная, не съм го проверявал, но ще ви го кажа: отива един богат англичанин-аристократ в Италия. Спира се в един хотел и вечерта гледа – един господин иска да се самоубие: допира револвера до гърдите, пак го отдръпва, пак го допира, пак го отдръпва, оставя го настрана. Англичанинът се запознава с него и му казва: „Господине, какво ви кара да се самоубиете?“ Италианецът му разправя, че го сполетяло голямо нещастие, че нямал средства, а имал жена, деца. Оня пита: „Колко ви трябват?“ Той му казва. Англичанинът му написва един чек, дава му го, после взема револвера и казва: „Така човек се самоубива!“ и веднага се застрелва в главата. След като му платил дълговете, се застрелял – показал му, че не е страхлив. Гордостта му се проявява в желанието да се покаже, че е безстрашен, че не е като баба: „Като ще направиш нещо, направи го!“ Хубаво, но ако един човек се самоубие, какво ще постигне? Аз привеждам този пример, за да покажа къде седи гордостта. По някой път вие, младите, може да постъпите като англичанина – да напишете чека, да вземете револвера и да се застреляте. Не, човек трябва да бъде страхлив за злото, а пък безстрашен за доброто.

Та за себе си вие, младите, се нуждаете от две неща: да употребите вашата гордост и да употребите вашата алчност, за да бъде черният ви дроб в изправно положение. Държите ли черния си дроб в изправно положение, няма да бъдете нервни. Щом сте неразположени малко, черният ви дроб не функционира. – „Аз съм неразположен“. Черният ти дроб не функционира правилно, яж лимони. Щом си неразположен, където и да живееш – едно парче лимон. И търси причината. Отвън може да има някакъв повод, това е друг въпрос. Тия поводи съществуват, не можем да ги отстраним. В цялата Природа съществува някакъв повод. Но вие можете да си помогнете, това е едно безобидно лекарство за черния дроб. Сега аз ви давам това лекарство; има и други лекарства, много специалитети има за лекуването на черния дроб.

Трябва да научите езика на органите. Гледам сега – има окултисти, които говорят за тайни науки. Всеки орган си има свой специален език: черният дроб има специален език, стомахът има специален език, симпатичната нервна система има специален език, мускулите имат специален език, всичко в човека има специален език. Имат си свое наречие, граматика своя си имат. Ако не знаеш да им говориш на техния език (понеже има много езици), няма да те разберат.

Сега, трябва да научите езика на черния дроб. Има даже окултисти, които се ползват от този език. Когато знаеш езика, ти можеш да внушиш на даден орган една идея. Ако твоят черен дроб е разстроен, ти можеш да му внушиш нужното. Няма да ви разправям как. Когато му внушиш, вече ще имаш резултати. Например ти си се разболял и когато се отделиш като едно отделно същество, ще кажеш: „Не се страхувай! Ще оздравееш, ще оздравееш, ще оздравееш!“ Говори му това като на второ лице: „Ще оздравееш, ще оздравееш, ще оздравееш!“ Кога оздравяват всички хора? Когато повярват. Когато лекарят лекува някой орган, той трябва да знае езика му. Ако лекарят говори на черния дроб, може да го лекува; ако не знае езика на черния дроб, никакво лекарство не помага. Та казвам: който иска да бъде лекар, той трябва да знае езика на черния дроб, трябва да знае езика на стомаха, на белите дробове, после трябва да знае езика на нервната система. Щом не знае езика, той смесва. Сега лекарят казва: „Той е неврастеник“. Какво означава „неврастеник“? Едно безразборно харчене. Неврастеникът или нервният човек е разточителен като кокошката – събаря, няма никаква система. И тогава, за да се подобри финансово, той ще започне да пости. Неврастеникът навсякъде се намеси, меси се там, дето не трябва – иде ли някъде, все си дава мнението.

Преди време гледам – двама техници, които поправяха нещо тук, си даваха мнението как да се поправи. Идва трети, който нищо не разбира, но и той си дава мнението. Единият му казва: „Махни се, ти нищо не разбираш!“ Двамата са техници, разбират, но онзи, който нищо не разбира, и той си дава мнението. Като му казаха „махни се, нищо не разбираш“, той се оттегли малко недоволен... Сега, ти не трябва да се месиш в работата на двамата техници, които разрешават един специален въпрос.

Сега, основното кое е? Разбрахте ли онова, което е полезно? Какви функции има черният дроб? Една много голяма функция има: когато черният дроб не е развит правилно или ако се разстрои, ако не му дадете нужното възпитание, ще се зароди алчността; а това ще стане причина да се повдигне една гордост у човека. Щом дойдат алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идват всичките болести и нещастия.

Но за тия работи ще дойдем до един опит. Ако не се правят опити в окултната наука, мъчно може да се върви.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът!

2-ра лекция от Учителя пред Младежкия окултен клас
2 октомври 1936 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Функции на черния дроб

Най-често използвани думи в беседата: има, дроб, може, тяло, казва, страх, чувства, черен, човек, сега, черент, чувство, алчността, свят, функционира, бъде, аз, правилно ,

 Младежки окултен клас , София, 2 Октомври 1936г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Отче наш”

Каква беше темата на миналата лекция?

Имате ли зададена тема? – Да – “Отличителните черти на горчивото и сладкото”.

Какви свойства имат горчивото и сладкото? Горчивото и сладкото съществуват за човека, а човек не съществува за горчивото и сладкото.

Вие не сте се заемали да изучавате себе си. Едно чувство на недоволство се явява у вас, недоволен си, но отде започва недоволството не знаеш. Някой път знаеш причината, защо си недоволен. Недоволен си от някой твой приятел, от някой съсед, или от бакалина, или от книжаря, може да си недоволен от професора си. Някой път може да си недоволен от баща си, от майка си. Различни са причините на недоволството. Доста голямо разнообразие има. Вие не сте проучвали от какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Недоволството от баща ви и от майка ви не може да бъде едно и също. Може да сте недоволен от ваш приятел. Ред съображения има за недоволството. Може да имате материални причини. Ако майката не даде това, което детето иска, то е недоволно; а когато му дава това, което иска, то се радва и е доволно. Ако на детето дадат някаква храна, която не съответства на неговия вкус, детето пак става недоволно. Предметът, който притежава, не му произвежда такова впечатление, каквото то очаква. За някой ученик, или за някого от вас кажат: “Много е даровит”. Тебе ти прави приятно впечатление да слушаш това. Или някъде кажат: “Даровит е”. Каква е разликата, когато да кажат “даровит е”, или ”много е даровит” Имате две различни впечатления. Вълните на въздуха, които са достигнали до вашето ухо, степента на трептенията са произвели едно впечатление в съзнанието ви. Когато кажат “много си даровит”, вие сте доволни, а във втория случай, когато кажат “даровит сте” не сте така доволни. Нали доволството трябва да съответства на действителността. Ако в действителност сте много даровит, добре е, но всъщност, ако не сте даровит, какво се ползвате?

Съвременното човечество някои въпроси е разглеждало от хиляди години, а някои въпроси едва сега започва да разглежда. Значи някои въпроси са разглеждани някъде и хиляди години са минали. Хората са дошли практически до някакво разрешение. Вземете простия пример. При всяко недоволство в човека става физиологически процес. У стария и у възрастния при недоволство стават известни промени в артериалната система. Изпъкват жилите (вените) по лицето, по челото. При недоволството става натрупване на едно място повече, на друго по-малко на човешката кръв. Някога има чисто недоволство, но друг път то е примесено със страх. При страха артериалната кръв се скрива във вътрешните кръвоносни съдове на организма, тогава човек побелява, пожълтява. Когато някои от вас пожълтее, причината е, че кръвта функционира във вътрешните съдове на организма, а се отдръпва от повърхностните. На какво се дължи? Това се дължи на голямо съпротивление. Вие сте загубили вяра в себе си, понеже не можете да преодолеете външните причини. При преодоляването на причините във вас се явява боязън. Ученик или студент сте, у вас се явява страх, че ако професорът ви извади вън от чина, ще объркате предмета. Най-често това става когато искат да докажете нещо по математика или геометрия. От какво става объркване? Объркването става, че физиологически кръвта в тялото се събира във вътрешните съдове. Като се яви страхът и кръвта отиде навътре, и човешката памет донякъде се парализира. Не може да помниш, изгубиш паметта си, раздвои се съзнанието ти, объркаш предмета, объркаш се.

За да се възпитава човек, научно трябва да разглежда нещата. Психолозите, физиолозите, анатомистите, всички, които изучават човешкото естество още малко знаят. Те се добират до някои факти, но не могат да ги свържат, не могат да намерят основната причина. Един факт има влияние в живота. Запример, ти си любопитен, наблюдаваш нещо. Малко нещо станало, ти ходиш, интересуваш се. Кое е онова, което те интересува, защо имаш това любопитство? Събрали са се 10 – 15 души, искаш да знаеш какво разискват. Или се интересуваш от твоето бъдеще. Същият закон е. Интересуваш се от бъдещето си, какво ще бъде то, искаш някой гадател да ти каже. И културните хора се интересуват и казват: “Кажи ми какво ще бъде бъдещето ми.” Някой казва: “Аз подозирам, предполагам, чувствам, че моето бъдеще ще бъде добро.” Друг казва: “Чувствам, че моето бъдеще ще бъде лошо.” Когато чувства, то е вече от съвсем друг свят. Чувстването или предвиждането не е на физическия свят. Който чувства, в него се е събудило астралното тяло. Има четири тела – физическо, астрално, ментално и причинното тяло, които функционират в съзнанието на човека. Има други три тела, които са в застой. Тези четири тела функционират добре, ще ги изучавате така, както изучавате физиологически физическото тяло. За да разберете другите тела, считайте, че те са подобни. На всяко тяло, което не знаете, съответстват някои органи във физическото тяло. Запример, мозъкът съответства на умственото тяло. Симпатичната нервна система ли стомашният мозък съответства на духовното тяло. Черният дроб, далакът, стомахът съответстват на нисшите полета на астралното тяло. Ако са разстроени тези органи, няма да имате разположение. Ако черният дроб е малко разстроен, чуствата ви няма да функционират правилно, ще имате неразположение. Казвате: “Не ме бутайте, не съм разположен.” Черният дроб не функционира правилно. Какво ще правите черния дроб? Ще ви дам едно лекарство, което да ви е приятно в най-малката степен. Щом си неразположен, вземи един лимон, отрежи с ножчето едно парче, тури го в устата. Виж какво ще произведе. Това ще направите, ако искате да се учите. Ще вземеш второ, трето, четвърто парче. Лимонът, неговият цвят ще подействат на черния дроб да функционира правилно. Тогава във вас ще се поправи неразположението. Не че вие ще станете идеалист, но ще се сменят низшите чувства на вашето недоволство. Щом са разстроени низшите чувства, вие сте недоволен, обичате да се сърдите, светът ви изглежда тъмен, мислите, че всички хора не ви обичат. Като че ли лещите, с които гледате света са се объркали и вие ще объркате, разбъркате работата. Като е разстроен черният дроб, вие разглеждате предмета така, както не трябва. Питате: “Какво е черният дроб?” Черният дроб същевременно помага на храносмилането. Той отделя такива сокове, които са потребни за смилането на някои храни. Всички отрови отиват в черния дроб, той е много жлъчен. Ако отровите не влязат в стомаха за храносмилането, те ще влязат в кръвта и тогава произвеждат разстройство в астралното тяло. Няма да има съответствие. Силите на астралното тяло няма да минават правилно. Едно разстройство в черния дроб на физическото тяло и паметта не може да работи правилно, и тя отслабва. Раздвои се умът, дойдат ред болки, страдания, тогава се явява неврастенията. Косвено този орган ще повлияе и на симпатичната нервна система. Симпатичната нервна система е в тясна връзка със стомаха, с храносмилането. Храносмилането е свързано с дишането, дишането е свързано с човешката мисъл, с мозъка. Щом някой орган от системата не функционира правилно, влияе и на другите.

Да кажем, пожълтели сте. Това се дължи на вашия черен дроб. Причината не е той, а той е следствие. От какво зависи разстройството на черния дроб? От вашата мисъл и чувства. Вашите низши чувства и силните влечения са свързани с черния дроб. Ако мислено не контролирате вашите чувства, те ще разстроят черния ви дроб, а черният дроб ще разстрои целия организъм. Тогава ще викате един лекар, ще викате втори и ще ви объркат. Лекарите лекуват, както не знаят. И те са прави, те търсят и искат да поправят функциите на черния дроб и някой път ще ви сплашат. Казват: “Съвсем се е разстроила вашата нервна система, ако не вземете мерки, лошо ще бъде.” Ще ви сплашат лекарите, но тази работа със страх не става. Защо ще те сплашат? Страхът е камшик за упорството на човека. Като е много упорит, човек трябва да се сплаши. Казва: “Аз не искам да вземам лек, не искам нищо.” Кажеш му: “Това направи, онова направи.” Не иска нищо. Какво трябва да правиш? Ще го сплашиш. Като го сплашиш, той омеква. Кажеш му: “Ще те смажа от бой, ще те убия!” Той се уплаши и започва да мисли. Страхът го накара да мисли. Страхът не спада към висшите чувства на човека, но страхът е най-високото състояние на животните. Страхът е великият закон на животинското царство. Там страхът разрешава въпросите. При хората ред, съдии, прокурори, адвокати ще разрешат кой има право. В животинския свят като се яви силният, въпросът е разрешен. В животинския свят никое същество не се противопоставя на силния. Казва: “Тази работа е предрешена.” В човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. Страхът е крайна граница. Страхът наричам граница на онова материално чувстване, състояние, от което човек не може да излезе без знание. Когато изучават човешкия мозък знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. Страхът е корените на човешката съвест. И в животните има малко съвест. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: “Аз съм господарка, няма кой да ме плаши.” Щом се явите, веднага се оттегля. И страхът разрешава известни въпроси, той има своето място. Обаче страхът още в човешкия свят се проявява, още по съвест не постъпват. Малко постъпки има по съвест. В участъка кой царува? В университета и там силата царува. Понякога и професорът не мисли право ли е или не, но веднага постъпва по правата на животинския свят, ще те сплаши. Ще те изключат от училище, ще те изключат от университета, казват: “Няма да ти позволим.” Вие се събирате тук, но понякога и вие постъпвате по законите на животните. Казвате: “В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем.” Още постъпвате по животински. Не че това е лошо. Животните как ще възпитаваш? Ще ги сплашиш и ти ще се освободиш. Как ще възпитаваш една змия? Може да я уплашиш с поглед, ако имаш по-силен поглед, ще я гледаш, но ако тя е с по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава ще я хванеш за врата зад главата, като усети, че си по-силен, ще се отвие, ще те пусне. Ако усети, че тя е по-силна от тебе, свършена е твоята работа. Тя ще постъпи по животински.

Има едно чувство, което точно прилича на змията. Туй чувство ще се увие около тебе. Ти ще му кажеш: “Недей, моля ти се!” Няма “недей и моля ти се”. В дадения случай ще го хванеш за шията, няма да го хващаш за опашката, ще стиснеш колкото можеш до тогава, докато поясите на змията се махнат от тебе. Ще проучвате вашите чувства. Всяко чувства има своята форма. Едно ваше чувство може да прилича на вълк, може да прилича на тигър, може да прилича на паяк, на какво ли не може да прилича. Те приличат на всички животни, но в по-висша форма. Такива тънки работи има. Може да имате чувство, което да те подяжда като червей, който прояжда дървото. Чувстваш в себе си нещо, което те гложди. Гложди те, образува дупка и нарушава твоя мир. Едно чувство яде те като червей и те изяжда. Това чувство ще го изучаваш, ще го туриш настрана, ще го храниш, както хранят бубите. Нали бубите поставят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От пашкулите правят търговия, цяла индустрия. Ако сте умни и вие от такива чувства можете да направите индустрия. Пък ако не сте умни, или ако не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване. Намирате се в свят, който не е хармонизиран. Светът, в който живеете, се намира в материя, дето растат най-противоположни чувства, животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са доста висши, но някои са доста низши.

Какво ще правите със страха? Да кажем във вас се яви чувството на страх, страх ви е да ходите вечер, или ви е страх да ходите по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, страх ви е от вятър, страх ви е от слънце да не ви опали лицето или да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова страхливи. Ако имате много страх, не можете да го продадете. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: “Кавалерия!” и всички войници хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Един като извика, всички с пушките бягат. Кавалерия може да има и при студентите. Те държат изпит, някой каже: “Професорът не е разположен. Страшно!” Всички студенти се сгушват.

Казвам: всички трябва да разсъждавате. Когато ви кажат нещо, ще проверявате. Кажат нещо, нищо че казват, всичко можеш да чуеш, но провери. Кажат: “Кавалерия!” Провери, има ли неприятелска кавалерия и тогава взимай мерки да бягаш, или ще вземеш позиция да се бориш. Първо провери, има ли кавалерия, нищо, че някой казал: “Кавалерия!”. Възможно е.

Да се върнем на въпроса. Когато черният дроб е разстроен, често кавалерия иде. Човек напълно не вижда нещата. Като пътува вечер в гората, какво ли не вижда. В турско време един албанец пътува през гората с коня си. По едно време гледа една черна фигура на пътя седи, чака го. Около нея насядали все въоръжени хора, чакат го. Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми!” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив!” Изважда сабята и започва да реже чукана. Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан. Той може от някоя страна да изглежда цял поп с много хора наоколо, които го чакат. В такива случаи страхът работи. Този арнаутин си въобразил и вижда не само попа, но с много хора наоколо. Той разсъждава: “С попа мога да се разправя, но с другите…” Сега изводът какъв е? Страхът е на място. Страха ще свържеш с човешкото разсъждение. Като те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш. Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно, има ли условия, има ли причини за този страх.

Един прост пример има, дето страхът се явява в най-малка степен. Казваш някой път: “Еди кой си не ме обича.” То е страх. Като кажеш, че този не те обича, ти вече се страхуваш. Страхът косвено идва. “Този не ме обича, някой път ще ми направи някаква беля.” Има малък страх. Като кажеш: “той не ме обича”, явява се страхът, защото в обичта е оня закон, който уравновесява. Силата на любовта функционира във всичките тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, функционира и в астралното тяло, функционира и в умственото тяло, функционира и в причинното тяло. По тия сили човек се различава. Трябва да изучите законите на любовта. Тя не е нещо просто, както ни се вижда някой път. Тя не е усет, тя не е трепет. Може да имате физически усет, може да имате астрален усет, може да имате усет на ума и усет на причинното тяло. Различават се. Съединени във физическото тяло и когато физическото тяло заповядва, астралното и умственото тела се подчиняват на него.

Да кажем, човешката алчност на какво се дължи. От какво произтича алчността? – От желанието да имаш. В човека има чувство на стежнолюбие. Природата, Бог е поставил в човешкия мозък това чувство по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако няма такова желание в себе си, човек ще бъде нехаен; пък ако имаш това желание за придобиване нещата, ще желаеш, ще ги складираш на едно място. В природата туй чувство съществува. Вие мислите, че природата няма стежнолюбие. Че как е събрала тази материя на Земята? Не от едно място, но от много места е събрала. Колко е била внимателна, нищо да не се изгуби. В природата има стежнолюбие, но алчност няма. Чувство на алчност няма в природата. Алчността е в низшите светове. Алчността показва съвсем друго движение. В природата има стежнолюбие, тя иска да има. И каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е от съвсем друго естество. Как трябва да възпитавате вашата алчност? Първо, алчността трябва да сплашите. То е вече животинското царство. У някои у животните алчността е силно развита. Пример за това е катерицата, мравките. Мравката е много алчна. И у пчелите това чувство е силно развито. Пчелата от цвят на цвят ходи, събира, носи, стежнолюбие е. Мравката през най-малката дупчица ще влезе, носи, складира. Пусни кокошката при най-голямото изобилие, започва да рови, да разпръсва. Друг е въпросът, защо у кокошката алчността не е развита, а защо у катерицата е развита. Катерицата яла попарата и казва: “Трябва да имам.” Кокошката живяла при благоприятни условия, била в богато състояние, хвъркала. Катерицата не може да хвърчи, да отиде на далечно място. Кокошката едно време хвъркала, имала богат запас, тя е царска дъщеря. На това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: “Няма какво да събирам.” Алчността се е развила при най-лошите условия. Майката била в много бедно състояние. Тя излизала от много бедни родители. Най-бедните родители родили алчността. Най-бедните родители в умствения свят родили гордостта. Гордостта показва, че е родена при много лоши условия, но умствени, не физически.

Англичаните имат едно самочувствие и казват: “Аз съм англичанин.” Питал съм ги: “В какво седи силата на англичанина?” Казва: “Законът на природата е закон на Англия.” Значи те имат съзнание. У англичаните личното чувство на самоуважение е силно развито. И стежнолюбието у англичаните е силно развито. Той има развити лични чувства, но и сърце има. Има практичен ум. От дълги години са дошли до положението, да не очакват, но навреме да си свършат работите. Англичаните се отличават и по това, че те не бързат, но имат търпение, разум.

Има един анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница. Хранят се и двамата, но слугата му внезапно умира и господарят продължава да се храни. Когато келнерът дошъл и направил сметката, той му казал: “Имате грешка, слугата ми умря при първото ядене, не яде повече, изяде само една порция.” Това е англичанинът. Смъртта си е смърт. Ако вие нямате това хладнокръвие, ако вашият вътрешен слуга умре и вие викнете и плачете, не е лошо да плачете, хубаво е да плаче човек, но няма да можете да се справите с известни положения в живота. Понякога алчността и крайното честолюбие разстройват. Гордостта е крайно самоуважение. Българите казват: “Много честолюбив, много егоист.” В егоизма две крайни неща функционират. Функционира гордостта. Функционира и алчността. Това са две чувства, анормално развити. Те ще го вкарат в противоречия. Англичаните имат развито чувство на гордост. Англичаните са умни и не влизат в стълкновение със своите съседи. Обикновено те отлагат, отлагат работите. Но засегни англичанина на материалното да се яви опасност, че може да загуби, веднага разрешава въпроса. Те знаят, че ако влязат в борба, ще изгубят повече и веднага решават. Има един пример. Гладстон, когато беше жив, искаше да даде свобода на Ирландия, но отлагаха. Засегнаха англичаните на тяхното финансово положение и те се съгласиха да дадат пълна свобода. Ирландия стана свободна. Това, което Гладстон искаше беше една десета от това, което те дадоха, когато ги засегнаха на финансовата страна. Веднага употребиха друга тактика.

Сега вие не виждате връзката между политическия живот на един народ и отделния човек. Всеки народ и всеки човек е такъв, според основните черти, които преобладават в него. Казвам, че англичаните имат един организиран черен дроб. Те са господари на своите чувства. У тях има друга черта. Де се показва гордостта на англичанина?

Има един пример, доколко е верен, не зная, не съм го проверявал, но показва какъв е англичанинът. Един богат англичанин от аристокрацията отива в Италия. Спира се в един хотел и вечерта гледа, един господин иска да се самоубие. Туря револвера на гърдите си, пак го дръпне, пак го тури, пак го дръпне, остави го настрана. Англичанинът се запознава с него и му казва: “Господине, кое Ви кара да искате да се самоубиете?” Той му разправя, че го сполетяло голямо нещастие, няма нищо, пък имал жена, деца. Пита го :”Колко Ви трябват?” Казва му. Написва му един чек и му го дава. После взема револвера му казва: “Така човек се самоубива.” Веднага се застрелял в главата. Като му платил дълговете, се застрелял. Иска да покаже, че не е страхливец. Проявява се гордостта, да покаже, че е безстрашен, че не е баба. Като ще правиш нещо, направи го. Ако човек се самоубие, какво ще направи? Понякога вие младите може да постъпите като англичанина, напишете чека, вземете револвера и се застреляте. Аз привеждам този пример да покажа, де седи гордостта, да не бъде човек страхливец.

Вие младите в себе си се нуждаете от две неща: да употребите вашата гордост и да употребите вашата алчност, за да бъде в изправно положение вашият черен дроб. Ще държите черния си дроб в изправно положение. Тогава няма да бъдете нервни. Щом сте неразположени малко, черният дроб не функционира правилно. Казваш: “Аз съм неразположен.” – Черният дроб не функционира правилно. Яж лимони. Щом си неразположен, дето и да живееш, яж лимони и търси причините. Отвън може да има някакъв повод, то е друг въпрос. Тия поводи съществуват, ние не можем да ги отменим (отместим). В цялата природа съществува някакъв повод. Вие може да си помогнете. То е безобидно лекарство за черния дроб. Сега аз ви давам едно лекарство, има и други лекарства. Има много специалитети за лекуване на черния дроб. Трябва да научите езика на органите. Всеки орган има свой специален език. Черният дроб има специален език. Стомахът има специален език. Симпатичната нервна система има специален език. Мускулите имат специален език. Всеки орган има специален език, имат своя граматика. Ако не знаеш да говориш на техния език, няма да те разберат. Трябва да изучите езика на черния дроб. Дори окултисти има, които се ползват от езика. Като знаеш езика на един орган, може да му внушиш една идея. Ако твоят дроб е разстроен, ти може да му внушиш. И като му внушиш ще имаш резултати. Ти си се разболял, ще се отделиш като отделно същество и ще говориш на болния орган, ще кажеш: “Не се страхувай! Ще оздравееш, ще оздравееш, ще оздравееш!” Ще говориш като на второ лице. Ако ти кажеш: “няма да я бъде”, ти вече внушаваш на органа и те заболи кракът. Ти ще кажеш: “Ще оздравееш.” Ти кажи: “Аз сега ще туря една пчела, като те жилне непременно ще оздравееш.” Всички хора оздравяват кога? – Когато повярват. Когато лекарят лекува някой орган, трябва да знае езика. Ако лекарят говори на черния дроб, може да го лекува; ако не знае езика на черния дроб, никакво лекарство не помага. Който иска да бъде лекар, трябва да знае езика на съответния орган, на черния дроб, на стомаха, на белите дробове, на нервната система. Щом не знае езика, той го смесва. Лекарят казва: “Той е неврастеник.” Какво означава “неврастеник”? – Едно безразборно харчене. Неврастеникът или нервният човек е разточителен като кокошка, той е разточителен, събаря, няма никаква система. Тогава, за да се подобри финансово, ще почне да пости. Един неврастеник навсякъде ще се намеси. Меси се там, дето не трябва, където иде, си дава мнението.

Тук двама техници поправяха нещо и казваха как да се поправи. Идва един, който нещо не разбра и той си дава мнението. Единият му казва: “Махни се, ти нищо не разбираш!” И двамата са техници, разбират. Онзи, който нещо не разбира, и той си дава мнението. Като му казаха, че нищо не разбира да се махне, той се оттегли малко недоволен. Няма защо да се месиш в работата на двамата техници, които разрешават един специален въпрос.

Сега кое е основното? Разбрахте ли кое е полезно? Какви функции има черният дроб? Черният дроб има много голяма функция. Ако черният дроб не работи правилно, ако е разстроен и ако не му дадете нужното възпитание, което трябва, ще се зароди алчността, ще стане причина да се подигне една гордост у човека. Ако се яви алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идат всичките болести и нещастия.

Но за тия неща трябва да дойдем до един опит. В окултната наука, ако не се направят опити, мъчно може да се върви.

Само светлият път на мъдростта води към Истината.

В истината е скрит животът.



16 година
2 лекция на младежкия окултен клас от Учителя на
2 октомври 1936 год. 5 часа сутринта, петък
Изгрев – София

НАГОРЕ


placeholder