НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Той създава / Аз го създадох!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Той създава

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, сега, аз, казва, духт, бог, живот, дойде, всички, съзнание, земя, говори, всичко ,

 Утрини Слова , София, 27 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета първа глава от „Деянията на апостолите“.

Животът е наука, която трябва да се изучава. Говорите за човешкия живот, но и него не познавате. Говорите за живота на природата, и него не знаете. Животът на природата е живот на голямо разнообразие и форми и прояви. Човешкият живот е пълен с отрицания, със скърби и радости, с тревоги и недоразумения, с доволство и недоволство. Радост и доволство се среща малко, повечето е скръб и недоволство. Много усилия са правели учените, философите и Учителите, да покажат на хората как да живеят. Мъчно е да научиш човека да живее правилно. Това е труден, отвлечен предмет. Животът не е нещо конкретно, което можеш да видиш и пипнеш. Човек очаква щастието, очаква да дойде Царството Божие на земята, иска да влезе в рая, мечтае за истинския живот. Какво ли не очаква човек? Всичко това са форми на целокупния живот.

Мнозина се запитват: „Има ли друг живот, освен тоя на земята? Ако има, какво се крие в него?“ Има друг свят, разбира се, много светове има, но това са степени на съзнанието. Спрете вниманието си върху съзнанието на мравката, на рибата, на птицата, на млекопитаещото, на човека и на ангела, да видите какво голямо разнообразие се крие в техния поглед и разбиране за живота. Сравнете чистотата на човека и на ангела, да видите какво голямо различие има между тях.

Казвам: Сега се говори за идването на Христа, т.е. за слизането Му на земята и за Неговия живот. Затова, като се казва, че Той иде на земята, всички мислят, че това ще стане както в миналото. Вие знаете как идат на земята вашите близки и как я напущат, затова мислите, че и Христос ще дойде и ще си замине като тях. Това се отнася до ония, които не са живели добре. Те носят тържествено на носилка, свещеници им пеят, речи им държат. Това е живот на аристократите. Обаче Христос не дойде, както идват обикновените хора, и няма да дойде като тях. Христос не чакаше да Го носят с носилка. Той извика учениците си, говори им и пред тях се възнесе. Днес очакват Христа, да дойде пак в плът на земята. Не е въпрос в плът ли ще дойде или като дух. Идването Му е въпрос на съзнанието. – Защо? – Защото и ония, които видяха възкресението и възнесението на Христа, пак се усъмниха. Оня, който има пробудено съзнание, никога не се съмнява. Той живее в бързите промени и от нищо не се страхува.

Какво се иска от сегашния човек? – Безстрашие. За да не се страхува, той трябва да е запознат с вътрешната страна на живота, с промените, които стават в него. Мнозина се страхуват да не изгубят тялото си. Каквото и да правят, както и да го пазят, един ден ще го изгубят. Това е истината. Казано е: „Има тяло естествено, има и тяло духовно“! Естественото тяло се губи, а духовното остава за вечни времена. Съзнателно или несъзнателно, всички хора се стремят към съграждане на своето духовно тяло. И то е изложено на постоянни промени, но на по-малко противоречия от естественото. Както за съграждането на физичното тяло са нужни материал, средства и работници, така и за съграждането на духовното тяло са нужни материал, средства и работници. Майката и бащата са главните работници за съграждане на физичното тяло на детето. Щом излезе от утробата на майка си, то започва да работи върху себе си. – Кой е главният работник за създаване на духовното тяло, наречено неръкотворно? – Бог. Той е създал това тяло за жилище на душата. Чрез това тяло душата расте и се развива, затова трябва да ѝ съдействате. Така вие постоянно ще се изменяте и ще изучавате законите на живота. Ако не познавате тия закони, и себе си няма да познаете. – „Ще се познаем ли в другия свят?“ – Ще се познаете, разбира се. Ако кучето познава господаря си, човек човека ли няма да познае? Има нещо, по което кучето познава господаря си. Следователно, колкото и да се измени човек в другия свят, все ще остане нещо, по което близките му да го познаят. И на земята хората се познават мъчно. Детето расте, става юноша, възмъжава, става възрастен човек, остарява и близките му, които не са го виждали отдавна, не могат да го познаят. Най-лесно човек се познава по гласа. Той е най-постоянен. Това е външен белег. Вътрешно човек се познава по своята мисъл, по своите чувства и постъпки. Хората не мислят, не чувстват и не постъпват еднакво. Благодарение на това, те са различават един от друг.

Помнете: Красив и разнообразен е животът. Дойдете ли до еднообразие в мислите и в чувствата на хората, вие се отегчавате от тях. Еднообразието отблъсква, а разнообразието привлича. Чувате ли често да ви казват, че трябва да се обичате, вие се отблъсквате от тия хора. „Да се обичаме, да се обичаме!“ Какво означават думите „Да се обичаме“? Това значи да проявим живота и любовта в тяхното разнообразие. Животът е красив, когато е изпълнен с Любов, работа и молитва. Да се молиш, това не значи да заемеш положението на един благочестив човек. Това е тщеславие, искаш да се представиш пред хората такъв, какъвто не си. Майката ще научи детето как трябва да се моли. То, от своя страна, казва: „Майка ми ме научи да се моля“. Научи ли се детето да се моли, и като порасне, като стане възрастен човек, пак ще се моли. Важно е човек да не се моли по един и същ начин. Еднообразието отегчава. Пазете се от него, за да не се отегчите и от молитвата. Човек трябва да бъде свободен във всичките си прояви. Ако някой е по-напреднал в развитието си, не трябва да се налага на младите, да им казва какво трябва да правят и какво да не правят.

Какво ще стане, ако младият прави всичко, каквото старият прави? Младият се отличава от стария, който постоянно се оплаква, че краката му не държат, че не може да мисли и да говори свободно. Като види лицето си набръчкано и остаряло, той казва: „Всичко изгубих!“ И при това положение човек пак се надява, очаква по-добри условия в живота. Какви ще бъдат по-добрите условия за страдащия? Каквито и да бъдат условията, щом не познава Божията Любов, нищо няма да постигне. Едни си представят Бога по един начин, а други съвсем не мислят за Него, даже не си Го представят. Аз не искам да се спирам върху тоя въпрос, защото ще се яви спор между хората, кой по-добре разбира живота, кой има по-ясно прозрение за нещата. Спорът може да се разреши лесно: който разбира живота по-добре, той може да свърши много работи. Да мислиш, че разбираш живота, без да направиш нещо, това показва, че се заблуждаваш. Щом разбираш нещата, ще имаш по-големи възможности и постижения. За Бога ще говориш само след като направиш нещо за Него. Не говори за добродетелите си преди да си ги проявил. Не мисли, че си певец, докато не си пял и сам не знаеш как пееш. Преди да си нарисувал една художествена картина, не говори за художество. Не казвай, че си окултен ученик, докато не можеш да четеш по лицето, по главата и по ръката на човека. Библията счита за грях гадаенето и четенето по ръката, по лицето и черепа на човека. Ще кажете, че апостолите са говорили и предсказали много неща. Ще кажете, че Духът е говорил чрез тях. Човек трябва да знае положително дали наистина е говорил Духът чрез него. Ако Духът му е говорил, и той ще говори като него.

Как се познава кога говори Духът? Ако отидеш при болен и Духът говори чрез тебе, болният ще оздравее. Ако влезеш в един дом, дето домашните не се обичат и разбират, ти ще внесеш известно подобрение в отношенията им. Когато две деца, двама влюбени, или мъж и жена се карат за нещо, Духът не е между тях. Духът примирява хората. Той не търпи никакво недоразумение, никакъв спор. Докато хората се карат и спорят, това показва, че те водят крайно индивидуален живот. В индивидуализма всеки търси своето право. Причината за спора и недоразуменията между хората е недоимъкът. Всички спорят все за малки работи. Страданието, подозрението, съмнението, завистта се дължат на недоимък на Любов. Вложи Любов в сърцето на човека и виж какво ще стане с него. Той ще започне да учи, да работи. Той ще обикне хората и всичко отрицателно в него ще изчезне. Любовта носи новата философия на живота. – Как се лекува съмнението? – С вяра. – „Нищо не става с вяра.“ – Със сегашната човешка вяра нищо не става, но с абсолютната вяра, която Духът носи, всичко става. Без Духа няма вяра, няма виждане. Как ще вярваш в неща, които не си видял? Ще цитирате стиха: „Блажени сте, ако не сте видели и повярвате“. Как разбирате тоя стих? Вие вярвате, например, на апостолите, защото те видяха Христа. Значи вярваш, защото имаш пред себе си една конкретна мисъл, едно конкретно съзнание. Ако никой не е видял как се е възнесъл Христос на небето, и ти не можеш да повярваш в това. Не можеш да вярваш в нещо, което не е станало. Изобщо, човек вярва в неща, които са станали и които стават.

Казвате: „Да сме живели и ние в ония времена, сами да видим с очите си възнесението на Христа!“ – Малко хора са имали тая привилегия и в ония времена. Малко хора са имали привилегията да бъдат във времето, когато Христос се е родил, и да Го видят. Колко евреи могат да се похвалят с тая привилегия? Разнесе се слух, че Исус се е родил в яслите, но колцина Го видяха? Ако и вие бяхте във времето на Христа, какви възможности щяхте да имате? Тогавашните времена бяха тъмни. Хората търсеха Бога със свещ, но не Го намериха. Сегашният век е век на зазоряване. Хората могат да намерят Бога и без свещ, но ако Го търсят. Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнанието. Днес тая възможност е по-голяма. – „Видяхме Господа.“ – Оживяхте ли? – „Не сме оживели.“ – Щом е така не говорете неща, които не познавате. Казано е в Писанието: „Който чуе гласа на Господа, ще оживее“. Който види Господа, ще просветне. Да видиш Господа, това значи да видиш реалността на живота. Който е видял Господа, той е ликвидирал с недоволството. Ако не си Го видят и се съмняваш в Него, ти живееш в недоволството, ти си беден човек. – „Искам да стана богат.“ – С какво? – „С вяра, с любов.“ – Щом придобиеш вяра и любов, твоето недоволство изчезва. И тъй, вярата, любовта, това са добродетели, към които всеки се стреми. – Какво нещо е добродетелта? – За добродетелта може да говори само оня, който казва за себе си „аз“. Животното не може да каже „аз“. То живее в общото съзнание. Човек, обаче, се е отделил от общото и живее като отделно, самостоятелно същество. Според някои има състояние по-високо от азът. Някои го наричат безлично състояние. Да живееш в безличното състояние, това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях. Може ли да си представите какво състояние е това? Мислете върху безличното състояние, да разберете неговия вътрешен смисъл. – „Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на аза или в безличното състояние?“ Питам: Кое е по-добре – да знаеш само една буква от азбуката или всички букви? Следователно азът е първата буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие. – „Буква ли е Бог?“ – Повече от буква. – „Личност ли е Той?“ – Повече от личност. Бог е повече от всичко, което може да си представите. Сега, в каквото състояние да сте, не мислете, че сте дошли до най-високата степен на съзнанието. Че сте дошли до състоянието на аза, радвам се, но още много азове трябва да включите в съзнанието си. И тогава, като кажеш, че обичаш ближния си, разбирам да обичаш всички, които казват „аз“, както и ония, които не могат да кажат „аз“. – „Защо трябва да обичаме всички?“ – Защото всичко живо е създадено от Бога. Срещнеш един вол, питаш го: „Отде идеш?“ Той се свива, нищо не отговаря. – „Кой те създаде?“ Пак нищо не отговаря. Тогава иде Бог и казва: „Аз го създадох“. Питаш мравката кой я създаде, защо има толкова крака, и тя нищо не знае, не може да отговори на тия въпроси. Тя знае само, че за сегашния ѝ живот са нужни повече от два крака. И в тоя случай Бог се явява и казва: „Аз създадох мравката“. Питаш животното защо ходи на четири крака. То погледне към тебе и нищо не отговаря. И ти, човекът, като се качиш на кола, на файтон или на автомобил, ходиш на четири крака. Може и на два крака да ходиш – с мотоциклет. Силата на човека не е в двата крака, но в положението, което заема по отношение на земята и на слънцето. Той е в перпендикулярно положение към земята, а животните – успоредно на нея. Главата му е свързана с центъра на слънцето. Това го отличава коренно от животните. Като знаете това, бъдете готови за оня момент, когато Духът ви посети. Духът се проявява, както изгряващото слънце. Първо то осветява високите върхове и постепенно слиза надолу, докато освети всички предмети. Няма да остане човек на земята, на когото Духът да не се изяви. Това е въпрос на времето и на съзнанието. От готовността на човека зависи кога ще го посети Духът. Ако сте готови, Духът ще ви проговори; ако не сте готови, Той само ще ви огрее и ще продължи своя път. След това ще чакате дълго време да се прояви Духът отново. Той иде периодически на земята.

Сега се обръщам към пробудените души и казвам: Не губете условията. Мнозина губят условията, защото мислят, че за да се прояви Духа, трябва да живеят изключително в духовния свят. Не, каквото и да работиш, в който свят и да си, Духът може да те посети. Важно е да дадеш път на Божественото в себе си. Може да си последен работник на нивата и Духът да те посети. Може да си цар на земята и Духът да не те посети. Какво може да очаква царят, ако осъжда десетки и стотици хора на смърт, без да е проверил тяхната вина? Царят сам трябва да се убеди във вината на престъпника и тогава да го съди. При сегашните условия на живота царят няма възможност да проверява нещата. Каквото съдът реши, царят има право да подпише или да не подпише. Това не се отнася само до царя, но до всички хора. Колко пъти на ден вие осъждате вашия ближен, без да сте проверили вината му! Някой ви каже, че еди-кой си постъпил лошо и вие повярвате и започвате да говорите по негов адрес лоши неща. Казвате: „Еди-кой си не знае да се моли“. – Вие проверихте ли това? Знаете ли коя молитва е истинска? Знаете ли кой начин на молене е прав? Някой се моли и коленичи. Друг се моли и издига ръцете си нагоре. Не е важно какво положение взимаш; важно е мисълта ти да бъде съсредоточена, да не се раздвояваш. Някой се моли, а мисли за жена си, за децата си. Друг се моли, а мисли за обидата, която му нанесли.

Какво представя обидата? – Нечисто петно върху дрехата ти. Ако някой те обиди, не е достатъчно само да се извини, но трябва да вземе четка, чиста вода и сапун и да изчисти петното, което е направил на дрехата ти. Ще каже, че нравът му е такъв, сприхав човек е, затова те е обидил. Нравът ти не те оправдава. Ще изчистиш петното. Ти не си дошъл на земята да се цапаш, нито да цапаш другите хора. Щом се нацапаш, ще се изчистиш. Ако нацапаш ближния си, и него ще изчистиш. Като се цапа или като цапа другите, човек губи мира и разположението си. За колко време човек си запазва доброто разположение? Гневиш се, сърдиш се, обиждаш се, цапаш се – ти постоянно губиш разположението си. Наблюдавайте се, да видите колко часа през деня сте добре разположени. За да си запазите доброто разположение, вие трябва да бъдете будни, да не се прекъсва съзнанието ви. Казано е, че Бог се гневи. Обаче между гнева на Господа и на човека има голяма разлика. Човек се гневи, когато работите му не вървят добре и не са на място. Бог се гневи, когато поставя всяко нещо на място. Когато се гневи, Той работи. Казвате: „Да не се гневим“. – Не може без гняв. – „Да не се страхуваме.“ – И без страх не може. Ти се страхуваш от мечка, а в същност се страхуваш от Господа в мечката и бягаш от Него. Ако не те е страх от Бога, не би се страхувал и от мечката. Добрият човек не се страхува от мечка. В едно село имало един лош човек, името му било Иван. Един ден той отишъл в гората да сече дърва. Срещнала го една мечка. Понеже не успял да се качи на някое дърво, мечката го повалила на земята и започнала да го тъпче. Тя не го хапала, но само го търкаляла по земята, обръщала го на една и на друга страна и го натискала с лапите си. Най-после го пуснала и се скрила в гората. Едва жив, Иван се върнал у дома си тих, кротък, неузнаваем. – „Иване, какво ти се е случило?“ – запитала го жена му. – „Мачкала ли те е мечка, да знаеш какво нещо е? Мечка ме търкаля по земята, едва оживях под лапите ѝ.“ Наистина, не е лесно мечка да те търкаля и натиска. Всеки е опитал лапите ѝ. Голямата скръб, това е мечката в гората. Ако мечката само те търкаля, за да те укроти, ти си придобил нещо ценно. Ако те нарани, счупи ти кост или те ухапе, ти не си от напредналите ученици. Който е свързан с Бога, мечката само го тъпче и укротява. Който не е свързан с Бога, мечката го хапе и наранява.

И тъй, ако си свързан с Бога и постоянно го държиш в съзнанието си, и вълкът, и мечката, и тигърът ще дойдат пред нозете ти, ще те погледнат, без да ти причинят някаква пакост. Не си ли свързан с Бога, не мислиш ли за Него, те ще ти причинят голямо нещастие. Само така човек ще се освободи от скърбите и страданията, от мъчнотиите и нещастията си. Затова е нужно той да работи върху себе си. Веднъж свързан с Бога, и да страдаш, страданията ти ще се осмислят. Да осмислиш страданието си, това значи да се развиваш правилно, да те посети Духът. Да осмислиш страданието си, това значи да очакваш пролетта с радост. Кой не знае, че след тъмната и бурна нощ небето ще се изясни и слънцето ще изгрее? Кой не знае, че след зимните снежни дни ще дойде пролетта? Всичко това ще се превърне на добро.

Питате: „Защо идат страданията?“ Много обяснения могат да се дадат за страданията, от които да се разбере, че те са необходимост за човека. Въпреки това той не трябва да потъва в тях, да изгуби всичко ценно в своя живот. И Христос е говорил за страданията, показал е на човечеството как трябва да страда. В тоя смисъл Христовото учение дойде да спаси света. Да се спаси човек, това значи да познае Бога. Само Бог може да спаси човечеството. Само оня човек може да се спаси, който познава Бога. Познаването на Бога не е еднократен процес, но многократен, т.е. непреривен. Той продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш величието на Бога. Това ще бъде радостта на твоята душа. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“. В познаването Бог се изразява на всички хора по различен начин: на добрите и праведните по един начин, на разумните – по друг начин, на светиите – по трети начин. Изобщо, няма същество в света, на което Бог да не се изявява. При това Той се изявява на съществата според степента на тяхното развитие. Той гледа на тях другояче, а не както хората гледат. Казват за едного, че е глупав, за друг – че е недоразвит. Така гледате вие, но Бог вижда доброто в тях. Казвате: „Дете е това, неразумно е“. – Днес е неразумно дете, но в бъдеще ще стане гениален човек – това вижда Бог. Всичко, което Бог е направил, е добро, но малцина гледат така на нещата. – Защо? – Не виждат ясно. Какво е положението на майката, която носи детето си девет месеца в утробата си? Ще кажете, че е добро това. Носили ли сте дете в утробата си, да знаете какво представлява това? Не е лесно да носиш девет месеца дете в утробата си! Обаче, като се освободи от бременността си, майката се радва, че се е родил човек в света. Преди това тя прекарва голям страх; тя трепери да не умре детето, да не стане нещо с него. Да родиш, това е трудна работа. За да родиш една права мисъл и право чувство, трябва да минеш през големи страдания. Всеки, който страда, е бременен с някаква идея. Докато роди, човек минава през големи страдания. Някои жени раждат лесно, а други – мъчно. Някои хора мислят бързо, а други – бавно.

Един свещеник разправяше една своя интересна опитност. Случило се, че в къщата, дето живял, една жена раждала. Цели три дена се мъчила тя, докато роди. Жената викала в своята стая и свещеникът след нея. Не могъл да отиде на черква, да изпълни службата си – толкова много се измъчил. После казваше: „Страшно нещо е раждането!“

Често и вие скърбите и се мъчите, без да знаете защо. Друг някой се мъчи, но заедно с него и вие се мъчите. Затова е казано в Писанието: „Не пожелай!“ – Защо да не пожелая? – Ако пожелаеш, ще минеш през мъчението и страданието. Докато не родиш, не можеш да се освободиш от тях. Ако не искаш да страдаш, не трябва да желаеш. Щом имаш много желания, много ще страдаш. Ще приличаш на рибата, която много ражда. С раждането човек се освобождава от желанията си, а с това и от страданията. Ето една особена философия на живота, която трябва да се изучава.

Да се върнем към въпроса за вярата като необходимост за човека. Без вяра никакво знание не се придобива. Ще вярваш, ще се мъчиш и страдаш, докато родиш една светла, възвишена идея. Обикновените хора мъчно раждат своите мисли. Обаче светиите и напредналите същества лесно ги раждат. Когато един ангел дойде между хората, в първо време той се обърква, попада на тясно. Постепенно той се оправя и ражда някаква възвишена идея. И Христос, докато се справи с хората, срещна големи мъчнотии. Той казваше: „Докога ще ви търпя?“ Често Го питаха: „Откъде идеш? Кой си ти и какво носиш?“ – Какъв може да бъде човек? – Или обикновен, или светия. Светията познава Бога и носи познаването в себе си. Казва се, че Христос се възнесъл на небето. – Всеки не може да се възнесе. Човек трябва да има търпение, да дочака времето да го осени Духът, да го облече в сила. Търпение е нужно за това! Ще чакаш и ще вярваш, докато Божественото в тебе се възнесе нагоре към небето. От това положение ти можеш да работиш в живота между хората. Казваш: „Видях Христа“. – Това не е достатъчно. – „Почувствах Духа.“ – И това не е достатъчно. Важно е да възприемеш Духа, Той да ти проговори и след това да приложиш всичко, което си чул и разбрал.

Силата на човешкия дух се крие в разбирането. Не казвам, че не разбирате, но не отлагайте нещата. Има нови неща, които трябва да се приложат без никакво отлагане. Мнозина отлагат, затова страдат. Някой казва: „Какво да правя повече? Чел съм Библията два–три пъти, няма защо повече да я чета“. Може да си я чел хиляда пъти – това нищо не значи. Така трябва да я четеш, че да напишеш прочетеното в себе си. Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.

В какво се крие силата на Христа? – В това, че Той може да нахрани хиляден народ без пет пари. Стремете се към дълбоко разбиране на нещата, за да може Бог във вас да се прояви. Съзнавайте, че Бог живее във вас, без да желаете вие де се прославите. Бог живее във всеки човек, затова трябва да Му дадете условия да се прояви. Кажеш ли „аз“, трябва да съзнаваш, че Бог се проявява в тебе. Дали ходиш, говориш, мислиш, чувстваш, това не си ти, но Бог, който живее в тебе. Той те учи на всичко. И човек ходи, и волът ходи, но голяма е разликата между едното и другото ходене. Голяма е разликата в разбирането на човека и на животното за живота.

Ново, правилно разбиране е нужно на хората. Докато дойдете до това разбиране, ще стоите във вашия Ерусалим, ще търпите и ще чакате. Ще дойде ден, когато ще отидете на гората, където ще се възнесете и ще се облечете в мощ и сила. Само при това положение ще работите, както ви учат отвътре. Много работа ви предстои: ще черпите знание от щерната и ще го връщате назад. Работата, която ви предстои, е подобна на щерна, която постоянно тече: пълни се и се празни. Като тече един–два дена, тя се изпразва и трябва отново да се напълни. Обаче Божественото знание е извор, който никога не пресъхва. Помнете: Днес Бог работи усилено върху човешките души, върху всички живи същества. Той оправя света. Няма да остане непробуден човек на земята. Всички хора ще се пробудят. Разликата между тях ще бъде само в това, че едни ще знаят защо са пробудени, а други няма да знаят и ще кажат: „Отиде ни сънят!“ Един ден, когато минат през големи страдания и мъчнотии, и те ще съзнаят защо са пробудени и ще почнат да работят. И те трябва да се събудят от дълбокия сън на миналото. Който се е пробудил и осъзнал, той вижда присъствието на Бога навсякъде. Той вижда неговото величие и красотата на природата. Той разбира смисъла на живота. Той живее с отворени очи. Който е станал, но не се е пробудил, той е сляп за всичко. Каквото и да му говориш, нищо не вижда. Пророкът казва: „Ослепил си ги, да не виждат, да не би да се обърнат към Тебе и се спасят“.

Сега на вас казвам: Пазете се от вътрешно ослепяване. Няма по-страшно нещо от това. За да не дойдете до вътрешното ослепяване, радвайте се на страданията. Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. Който се е събудил от сън, но още не се е осъзнал, той не е разбрал смисъла на страданията и се озлобява от тях.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово, държано от Учителя на 27 септември 1936 г., София, Изгрев.

Аз го създадох!

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, хора, сега, аз, казва, духт, бог, живот, дойде, всички, съзнание, земя, говори, всичко ,

 Утрини Слова , София, 27 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


1-во Неделно Утринно Слово

27. 09. 1936 г., 5 ч. с., Небето покрито.

Времето меко, топло.

Изгрев

Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството. Ще прочета първа глава от Деянията на апостолите.

В Начало бе Словото.

Самият живот е една наука, която човек тепърва трябва да живее. Говорим за истинския човешки живот.

Цялата Природа е пълна с живот, но той се различава по своята форма. Сегашният живот е пълен само с отрицание, със скърби и тревоги, страх, недоразумение, недоволство. Много малко радост има в лицето на човека. И всичкото усилие на ония, които са идвали, да научат човека да живее. И мъчно е човек да се научи да живее. То е един предмет труден, отвлечен. Така. Животът не е нещо, което може тъй конкретно да го видиш. Човек очаква някой път някакво щастие, очаква някакъв живот, очаква Царството Божие, очаква рая, какво има там? Очаква какво ли не. Това са външните форми на този живот. Задава се въпрос: Има ли друг свет освен този? Какво е там скрито, дали има друг свет или друг живот? Има разбира се, светове много. Но това са степени на съзнанието. Вземете съзнанието на една мравя, или съзнанието на една птица, на едно животно, съзнанието на един човек, на един ангел. Какво главно различие има в техния поглед, в тяхното схващане за живота. Или вземете човека в неговата чистота. И чистотата на един ангел. Какво голямо различие има!

Та казвам, сега се оповестява идването на Христа. Това, как е дошъл Исус на Земята. Как е живял, и как е заминал. Че казва: Както го видяхме да замине, така и ще дойде. Но тъй е този въпрос. Вие знаете, как отиват вашите гости, и вашите ближни. Как отивате вашите бащи и майки за другия свет. Ще вземат хората и ще го занесат на носилка. Аз наричам, мъртвите, които отиват от този свет, понеже зле се научили да живеят, не отиват сами, а искат да ги носят тържествено. И после трябва да има свещеници, да им пеят, и всичко туй. Аз наричам туй състояние много аристократическо. Защото виждаме в Исуса няма туй състояние. Той не иска, не чака, да го носят хората така. Повика учениците си, и след като им говори, подигна се нагоре, и се възнесе. И казва, че Той тъй ще дойде, както Го видяха. Съвременната църква е изопачила туй, и казва: В тяло ще дойде Христос. Не е въпрос за тялото. То е въпроса за съзнанието. Даже тези, които гледаха, в Писанието се казва, че се усъмнили. То не е тъй, но човек с такова тяло, както виждате, обикновения човек.

Та казвам, онези, които не са запознати с вътрешната страна на живота, тях ги е много страх от промените. Тях ги е страх, да не изгубят сегашното си тяло. Та ще го изгубят, аз да ви кажа, ако турите и сто души стражари, пак ще го изгубите. Тъй седи Истината. Ще изгубите тялото си. Има тяло естествено, има и тяло духовно в човека. И всичкото ви усилие трябва да бъде, да се съгради духовното ви тяло в света. Онова, което ще има много по-малко промени от колкото сега има. Но и по-малко противоречия. Но за да се гради едно тяло на Земята, изисква пари. Правя аналогия сега. Иска се пари, иска се материали, искат се работници, за да се съгради една къща човешка. За да се съгради сегашното ви тяло е имало двама работници, майката и бащата. Това е то. И после самото дете. Писанието казва: Има тяло неръкотворено, което Бог е създал, в което човешката душа ще живее. Та трябва всинца вие да имате едно прозрение, едно разбиране на живота. Разбирането седи в това, да знаете, че душата е, която расте, и се развива. Душата расте и вие трябва да разбирате този растеж. Един ден вие ще се измените, и ако не познавате законите, няма да познавате себе си. Нали много пъти питат хората: Ще ли се познаваме ние в другия живот? Чудна работа! Ще се опознавате. Че едно животно като кучето, което е живело 10 години при господарите си, не го ли познава? Познава го. Как го познава? Има нещо, по което се познава. Та казват хората как ще се познаят? Ако се изменят вашите тела, как ще се познавате? Пак има начин да се познавате. Познаване ще има. И много по-добро познаване има, понеже хората като не се познават, понеже често се изменят. Расте човекът, и не може да го познаят, той ли е или не? Брада има, по-рано нямаше. Изменя се и гласът. Не можеш да го познаеш. Сега се познават хората по говора, по гласа. Гласът на човек е най-постоянен. Аз казва, по гласа го познах. Но има и други качества. Човек се познава по своята мисъл; познава се и по своите чувства; познава се и по своите постъпки. Всички хора не мислят еднакво, не чувствуват еднакво, и не постъпват еднакво. Сега не разбирайте, че всички трябва да постъпват еднакво. То е принципално, от части е така. Но животът сам по себе си е нещо красиво! Еднообразието във верване, в чувствувание оттласка хората. Не може да те привлече туй, което е еднообразно. Да кажем вие говорите, и все повтаряте: Да се обичаме, да се обичаме, да се обичаме. То е еднообразие. То е една и съща дума. Какво значи, и да се обичаме? За да се обичаме, ти трябва да проявиш Любовта в нейното разнообразие. И за да направиш живота красив, как трябва да го проявиш този живот. Сега на Земята, при сегашните условия, в какво седи живота. Като съзнае човек, по някой път има едно заблуждение, той трябва да съзнае, и да се моли. И по някой път има в него едно щестлавие, той ще вземе така да покаже на хората; Майката ще даде на детето, как да се моли. И детето ще се научи на това. Казва: Така ме научи майка ми. И като остарее, пак се моли по един и същ начин. Хубаво е това. Като един метод, то е хубаво. Но ако се заблуждавате, както ви е учила майка ви, да се молите? То е еднообразие. И един ден ще кажете: Дотегна ми по този начин. И трябва да се пазите от опасността на еднообразието. Трябва да дадете свобода. По напредналите братя сега, които се занимават, като видат един млад, казват туй не бива, туй не бива. Че ако този брат, младия стане като тебе, какво ще стане? На какво ще замяза? Ти с всичките си молби, да ви покажа какъв дефект ще дадат. Лицето се сбръчква, потъмнява, краката отслабват, и изгуби се красотата; после в старини не може хубаво да говориш. Казваш: Изгубих всичко. При това пак вярвате в Бога, че за бъдеще Господ пак ще ви даде един живот. Хубаво е това. Но това не е животът. Това е един живот на страдущите хора. На страдущи, които не разбират, в какво седи Божията Любов. Вие си представлявате Бога само по един начин. А някои даже изхвърлят и този начин. Сега не искам да се спирам върху някои неща, понеже ще дойде едно различие - кой има по-добро схващане за Бога? И кой има по-добро прозрение? Който има най-добрите схващания и най- доброто прозрение, той може да направи много работи. Ако ти мислиш, че познаваш Бога, и си Го любил, а не можеш много работи да свършиш, то е само едно непостижение.

Човек за Бог ще говори за бъдеще. Когато може да направи нещо. Няма да говориш преди да си направил нещо. Не говори за никоя своя добродетел, която не можеш да проявиш. И не говори за пението, докато не си пял. Да. Ако искаш изпей една песен. И тогава ще кажат: Я ми кажи, от къде научи тази песен? И ти на тия хора ще им разправиш. Или никога не говори, че си един художник. Нарисувай нещо, постави го, и когато те питат, тогава кажи. Не говори че си един окултен ученик. Е какво значи окултната наука? Е, казва някой, я ми погадай. Я да видя сега? Окултната наука все си гадае: по лицето, по главата, по черепа, все гадае тя. Сега даже в Библията считат грешни работи да се предсказва на ръката. Как могат тъй да бъдат написани на ръката нещата? Хубаво, казват, че много светии са говорили в съборите, че как там е говорил Господ? Какъв е Божият език? Казва, Духът им говорил. Е, как там говори Духът? Не говори преди да ти е говорил Духът. Внимавай да се самоопределиш в себе си, да знаеш, че ти е говорил Духът. И като говори Духът. А не да мислиш, че ти е говорил. И говори както той ти е говорил! Когато Духът говори, ще има един признак. Ти иди при един болен човек, и като започнеш да говориш както Духът ти е говорил, най-малко на този човек ще се подобри здравето му. Иди при една къща, дето има раздор, недоразумение, делене на малки работи. Е, ти се намираш между децата, между две момченца, братчета, или между едно сестриче и едно братче. Карат се за нещо. За ябълки, за дрехи, за обуща и т. н. Или такива спорове има между възлюблените. Между майки и бащи. Спорят те двамата. Недоразумение има. Може да съществува такова и между учители. Навсякъде има, за малки работи. Когато ти говори Духът и тия недоразумения се яват, Духът го няма там. Те са хората, които живеят крайно индивидуален живот. Всеки търси своето право. Щом дойде Духът, тия различия изчезват. Защото спорът в живот става за малки работи, от недоимък. Аз да ви кажа, всичките страдания идат от недоимък. Съмнението иде от недоимък; незнанието, злобата все иде от недоимък на Любов. Недоимък има този човек. Дай му ти от Любовта, като дойде да се изпълни, тя злобата изчезва, дойде знанието, а съмнението и всички тия неща изчезват. Вие казвате: Аз се съмнявам. Философия трябва да имате. Е, как се лекува съмнението? Научи се да вярваш! Казваш: Не става тази работа с вяра. Тъй, със сегашната вяра не става. Вярата винаги иде у човека, когато духът се яви. Тогава човек ще има вяра. Че ти как ще вярваш в неща, които не си видял. Сега ще цитирате вие всички: "Блажени, които не видят и повярват“. Е какво се подразбира? Пак ще вярваме на тия апостоли, които видеха Христа. Та има на кого да вярваме. Значи, тия хора, пак има. Но ти не можеш да вярваш, без да имаш някоя конкретна мисъл, някое конкретно съзнание. Представи си, че никой не е видял, как се е възнесъл Христос на Небето. И ти да вярваш, то е невъзможно. И най-после, не може да вярваш туй, което не е станало. Ние вярваме в неща, които са станали.

Сега вашият ум се отвлича, и казвате: Да бяхме в ония времена. Е, хубаво. Е, колко души имаха привилегията в ония времена, когато се възнесе Исус. Да кажем, че Писанието казва, че били 120 души. Целият еврейски народ нищо не видя. Даже е въпрос, и когато се роди Христос на Земята, колко евреи е имало на Земята. Колко евреи го видеха. Изнесе се слух, че се е родил. Но дали всичките евреи са го виждали? А като се възнесъл на Небето толкова много бяха евреите, че само 120 души били. Та казвам, ако вие бяхте на Неговото време, каква възможност имаше да Го видите? Те са били времена тъмни, когато хората търсеха Господа със свещи, с ламби Го търсеха, да Го зърнат, и не са Го намерили. А в сегашния век, има едно зазоряване, и без свещи може да Го намерят. Сега има много по-голяма възможност! То е въпрос на съзнанието вътре.

Никога не казвай, че си видял нещо, което не си видял. Знаете ли какво значи виждането в пълната духовна смисъл? Писанието казва, че онези които, чуят гласа ми, - Гласът на Господа, - ще оживеят. Тъй е. Вече онзи, който е чул, ще оживее. И онзи, който е видял, ще просветне. Щом като видиш ти реалността, или щом видиш Господа, всичкото твое недоволство трябва да изчезне. Ако не е изчезнало още в тебе, ти не си Го видял. Щом се съмняваш в това, дали е Той или не е Той, ти си сиромах. И ти казвам: Богат да станеш! С какво? С вяра! И за да изчезне всичкото твое недоволство, ти трябва да станеш богат с Любов, с всичките Добродетели. Може да запитате, какво нещо е Добродетелта? Аз съм дал такова едно определение. Сега ще употребя думата „АЗ“. В света само хората имат „АЗ“. Човек може да каже - „АЗ“. Едно животно не може да каже. У Тях са затворени устата. Животното не може да каже „АЗ“. „Аз“ значи едно същество, което се е отделило от другите, и се съзнава, че живее самостоятелно. Самостоятелно е то. Туй съзнава. А пък онзи който няма туй съзнание, той е потопен в общото на всичките. Ти можеш да споделяш. Хубаво е това състояние. Някои поддържат, че има едно състояние по- горе от АЗЪТ. ТЕ го наричат безлично. Едновременно ти схващаш всичките азове в едно, и живееш във всички. И тогава не само едно аз, но хиляди азове си ти. Сега може ли да схванете, какво може да бъде туй състояние? Казвате, какво ще бъде? Е, мислете, какво ще бъде. Аз да ви дам едно определение. Кое е по-хубаво? Да познаваш само една буква, или да познаваш всичките букви в азбуката на речта? И сега ние си мислим, че като кажем „АЗ“, че то е първата буква на онова велико знание, което ще ти се разкрие. Казват: Бог буква ли е? Той личност ли е? Той е повече от онова, което ние разбираме. Та казвам, не е лошо. Поддържайте, но не мислете, че в каквото състояние сте сега, че сте достигнали до някоя много висока степен. Радвам се, че си "Аз“, но трябва да дойде и втори, трети, 4-ти, 5-ти, и всички. Че като казваме някой път, че аз трябва да обичам ближните си, аз разбирам, всичките тия същества, които казват "аз“, и онези даже, които не могат да кажат "аз“. Всички трябва да ги обичаме. Защо? Защото като срещнеш един вол, и кажеш: От къде идеш? Той си подига рамената. Е, кой те създаде? Той пак си подига рамената. Тогава се явява Господ, и казва: АЗ ГО СЪЗДАДОХ! Срещнеш една мравя, казваш: Ти защо си се запънкала, кой ти даде туй право? Тя нищо няма да ти каже. Господ казва: АЗ Я СЪЗДАДОХ. И питаш ти тази мравя, та от къде на къде този кояфет у тебе, с толкова крака? Тя нищо не знае. Животът, който сега живее, тия крака й са необходими. Един ден, като изходи този път... Чудни са хората, казват: Е, защо на 4 крака пък ще ходиш? Че като се качиш на някой автомобил, на колко крака ще ходиш тогава? Тогава ще ходиш с 4 крака, пък и ще се въртат краката. Чудни са хората! Едно осъждение има, че животно е, ходи с 4 крака. - Автомобил е. Че ти ходиш с два крака. - Мотоциклет. Де е успехът на човека? Ходи човек на два крака, силата на двата крака не, но човек ходи в перпендикулярно положение. Животното е в хоризонтално положение, а човекът в перпендикулярно положение.

Теченията на човека и разбиранията на живота са различни. Двата крака съответствуват на едно друго движение, на една друга възможност. Трябва да се стремите към домогването. Не зависи от вас, но трябва една вътрешна готовност, когато Духът ви посети. Защото ще дойде време да ви посети. И силата на Духа е както Слънцето като изгрява. Най-първо като изгрее на хоризонта, то осветлява най-високите планински върхове; и после колкото по-надолу слиза, осветлява всичките предмети. Такова е изяснението на Духа. Когато Духът дойде, нито един от вас няма да остане, на когото Духът да се не изяви. Но ще зависи от вашата готовност, която имате сега; и която ще придобиете, за да ви говори Духът. Ако сте готови, ще ви говори. Ако не сте готови, ще ви огрее, и после ще отмине. И после ще чакате другото проявление на Духа, периодически.

Сега, онези от вас, които разбирате, не губете условията. По някой път вие губите условията. Казвате: Как трябва да живеем духовен живот? То е съзнанието вътре. Ти можеш да се занимаваш с най-долните работи, може да копаеш, но ще имаш Божественото съзнание в тебе. И ти може да си цар, и пак да нямаш туй съзнание. Че как един цар, който осъжда един, втори, трети, 4 - ти без да е проверил. Царят не знае работите, ще даде решението. В този цар трябва да има вътрешно прозрение от Невидимия свят. Че като дойде да каже: Тази съдба не е права. И да го знае това. А царете нямат тази възможност. Решил съдът да обесят някого, царят ще дойде, и ще подпише. Сега туй вас ви се вижда едно противоречие. Че вие всеки ден вършите тия погрешки. Аз да ви кажа, даже на най-напредналите от вас, ето едно прегрешение. Дойде някой, казва: Имаме един брат, който не знае, как да се моли. И той лансира една идея. Ти не си го видял, Някои са казали, че имаме един брат, който не знае, как да се моли. Че как го провери, че не знае да се моли? Ако идете в евангелистката църква, там обичай има, да коленичат. Хубаво е. И Писанието, мисля казва някъде, че коленичил е. Е, хубаво. Вие седите и се молите; и си събирате краката отдолу на едно място, събирате и ръцете. Е, мислите ли, че по този начин, както се молите, че е така хубаво? Краката ви на едно място и ръцете ви на едно място? Краката ти са на едно място, ама умът ти е раздвоен. Ти се молиш, а мислиш за жена си, какво ли прави? Ти се молиш, а мислиш пак за търговията си едновременно. Ти се молиш, и проникне в ума ти мисълта, че някой те обидил. Питам, трябва да знаете, в какво седи обидата. Обидата е едно състояние, че някой ти окалял дрехата, и те нацапал. За да се извини той, трябва да ти донесе чиста вода, и да опере петното хубаво, и да оглади хубаво дрехата. Някой те обиди. И ще му простиш. Вода, вода трябва. Ще чакаш. Ти ме оцапа, ще дойдеш да омиеш туй петно. Ама нравът ми е такъв. Безразлично е, какъв ти е нравът. Ти трябва да очистиш петното. Не те е пратил Господ в света да цапаш нито себе си нито другите, нито ближния си. Но нацапал ли си, трябва да очистиш всичко туй. То е изяснение само външно. Защото след всяко цапане, човек изгубва мира си. Ти като нацапаш някого, ще изгубиш съзнанието си, ще изгубиш своето разположение. Че ако всички не си губеха разположението; кажете ми, колко часа държите своето добро разположение? И след като се разсърдите някой път, пак съзнанието ви да е будно, и да кажете: Слушай, въздържай се! Тази работа не я знаеш. У вас се прикъсва съзнанието. И като се разсърдиш, то съзнанието ви да е будно. Казва се за Господа, че и Той се разсърдил. Казва се за Господа, че и Господ се гневи на човека. Сега философията на човека е, не гневи човека. Не, ако твоето съзнание е разпокъсано, гневът е на място. Този гнев означава, че ти се гневиш, че работите не са поставени тъй както трябва. Господ когато се гневи, когато се разгневи, Той турга всичките неща на място. а когато хората се гневят...

Та сега има много, които казват: Не трябва да се гневиш. - Невъзможно е. Ама не трябва да се страхуваш! - Невъзможно е. Ще се страхуваш. Но като се уплашиш от една мечка, да имаш пак вяра в Бога. Защо бягаш ти от мечката? Ти бягаш от Господа, Който е в мечката. Неправеден човек си. Там ти знаеш че бой ще има. Ти бягаш от Господа, Който е в мечката. Той казва: Я ела сам тук. И казва, той мълчи. Че като те налегне тази мечка. Аз зная един такъв пример. Един много лош човек българин, един ден го налегнала една мечка, та го натиснала на земята. Не го хапе, но го въргаляла, обръщала го насам нататък, нагоре, всичко това, и го пуснала. Че като се върнал той в къщи, много кротък вече. Името му било Йоан. Та го пита жена му: Какво бе Йоане? Какво си се умърлушил? - Тебе мечка въргалила ли те е? Сега тия неща са верни. Че като те хване една голяма скърб нещо в света, и си се умърлушил, мечката иде. И всеки едного всякога в живота може да го въргаля някоя мечка. И ако те въргаля тази мечка, само да те укроти. Но тъй, че да не те нарани, ти доста си прогресирал. Но ако тази мечка счупи някой път краката ти, или те ухапе, това показва, че не си много прогресирал. Поддържат, че човек, в когото Бог се е проявил животните укротява. Достатъчно е в съзнанието си да държиш Бога, така както е, и един вълк, или един тигър, една мечка, всичко туй ще дойде при краката ти, и нищо няма да ти направи. Но ако не мислиш, работата е опасна! Всичко ще ти направят. Та казвам, този закон е, за да се освободите от скърбите и страданията, и мъчнотиите. Идеята ви за Бога вътре във вас трябва да бъде на място. Но ще се освободите в туй. Трябва да работите. Ще се освободите. И тия страдания сами по себе си ще се осмислят. Не само ще се осмислят, но и ще прогресирате. Думите ви ще се развиват. И след всяко идване на Духа вътре във вас, съвсем ще се измени вашето съзнание. И при всяка скърб, която човек чувствува, то е като влажно време, дъждовно време, бурно, снежно време. Не се бойте, защото след толкова сняг, и след тази буря, ще се изясни времето. Ще изгрее Слънцето, и всичко туй ще се превърне за ваше добро.

Сега има един начин, едно обяснение защо са страданията. Защо страдаме и защо са тия страдания? Тогава можем да кажем: Тия страдания са потребни на човека в сегашния живот. Но човека не трябва да потъне само в страданията, като в една област, в която всичко може да изгуби. Сега питате, е, какво учение е Християнството? Християнството е учение за спасение на хората. Но как ще се спасят хората? Трябва да познаят Бога. В познанието на Бога ще се яви спасението. Бог е, Който обработва спасението. Той е, Който спасява хората, не друг. Спасява онези, които Го познават, онези които могат да Го познаят. И познаването трябва да бъде неприривно. Туй познаване не е един въпрос само за един ден, за една година, то трае през Цялата вечност. Ти през Цялата вечност ще се учиш да познаваш Величието на Бога и това ще бъде радостта на твоята душа. И казано е в Евангелието: "Да познаят Тебе Единаго Истинаго". Това е животът. Да познаят Тебе Единаго Истинаго Бога. Да. Но тъй както се изисква. Бог на всички хора се изявява различно. На светиите по друг начин, на умните, на глупавите, на всички. Няма същество в света, на което Бог да не са изяви. Бог се изявява според степента на тяхното развитие. Бог другояче гледа на един глупав човек. Той не гледа, че е глупав. Този човек ни най-малко не е глупав. Ама казват, той е идиот. Ни най-малко не е идиот. Ама то се показва, че е идиот. Не мислете, че е идиот. Казвате: То е дете. Но туй неразумното дете един ден става един гений. Вие виждате един човек и казвате, че той е лош. Бог и на лошите хора гледа другояче; От наше гледище някои хора са лоши, от Божие гледище, всичко онова, което Бог е направил, за Него е добро. А не за нас. Не всички неща, които Бог е направил са добри за нас. Ние не разбираме, нямаме туй знание. Че как? Вземете положението, аз да ви обясня положението на една майка, която носи 9 месеци едно дете. Е, как мислите, добре ли е? Казва някой: Добро е това. Но носил ли си ти дете в утробата си вътре? Ни най малко не е добро това. Но от после майката като се освободи казва: Аз се радвам, че го родих. Но по- напред какъв страх, какво треперене, да не умре, да не стане това или онова! Тази работа е много трудна, да родиш! И всяка една хубава и права мисъл, всяко едно желание, за да се роди, трябва да минат страдания. Защо страдате? Всеки един човек, който страда, той ражда нещо. Той е заченал. И докато го родиш. Някой път има жени, които лесно раждат. Има хора, които много лесно мислят, раждат, а някои пък... Мене ми разправяше един свещеник, живял в една къщица, и там една жена три дена се мъчила да ражда, и тя вика и се мъчи, и попа вика в другата стая. Тя реве и попа реве. Та някой път и вие скърбите и не знаете защо скърбите. Скърби някой. Да не се е женил. И Писанието казва - не пожелай. И щом пожелаеш, законът е там. Защо да не пожелая? Ти ще го пожелаеш, но най-после трябва да го родиш. Ще дойде мъчението вътре в живота. Ако искаш да не се мъчиш много, много малко пожелай. Да не ти бъде много трудно. Пък като искаш това и онова; и ти ще замязаш на някоя риба която трябва да ги роди. Не това е философията на живота.

Сега да се повърнем. Необходима е вярата за човека. И един начин, по който да мислите. Ако една мисъл се ражда, по разни начини може да се роди. Но някой път за да се роди една мисъл е много трудна работа. А в ангелите и светиите мислите се раждат без мъчение. Та ангелите и светиите когато слизат между хората, на много тясно място се намират. Най-напредналите същества, които слизат между хората, много мъчно могат да се справят. Сега и вие по същия начин, много мъчно може да се справите. Не само вие, мъчно се справяше и Христос. Казва: До кога ще ви търпя? Знаеш колко са несносни хората? Христа Го попитаха: Ти от къде идеш? Какъв си Ти? Е, какво може да бъде - човек? Какво може да бъде човек на Земята? Ако има съзнанието за Бога, той е човек, той е светия, съзнание има! И при Всеки случай той използвува туй съзнание. Ако има съзнанието на един ангел, той е ангел. Според съзнанието вътре. Та казвам, докато дойдете до онази опитност. И казва, след като се възнесъл: Чакайте вие, докато възприемете, да дойде Дух и да се облечете отгоре със сила. Ти като видиш формата на едно нещо, на Божественото, което ще се занесе нагоре към Небето, трябва да чакаш за онова, което може да слезне от горе за тебе. И да се облечеш ти в сила. И можеш да работиш в живота. Та не само какво си видял, формата, която си занесъл. Може да си видял Христа, външната форма може да си видял, но Духът, който дойде. Онова, което ти проговори, и онова, което разбереш и приложиш. Силата е в разбирането! Аз сега не ви казвам, че не разбирате. Разбирате, но има нови неща. Вие отлагате. И всички засега страдате от отлагане. Е, казвате: Стига ми толкова. Аз съм чел, казва някой два пъти, три пъти Библията. Можеш да четеш и хиляда пъти. Не зная хиляда пъти ще можеш ли да четеш Библията. Трябва тази Библия, която четеш най-после трябва да се напише вътре в тебе. Не само да я отваряш от вънка, а ти сам да станеш една Библия, нищо повече! Та Христос който дойде на Земята, де седеше Неговата сила? Той можеше да нахрани хората. Без пари да ги нахрани. Сега, за себе си ще вземете тази опитност. - Когато ти идеш в хубавото разбиране на нещата, Господ, Който живее в тебе, Той ще се прояви. Не искайте вие да се прославите в живота. Да съзнавате, че Господ живее във вас. И да не се месите в работите Му. Той да се прояви. Всеки един от вас все има един Господ в него. Във Всеки едного Господ се проявява; и той трябва да съзнава това. Когато кажеш "АЗ“, трябва да съзнаваш, че това е Господ. Понеже какво си направил ти? И като говориш, този твоят говор не е твой. И като ходиш този твоя ход не е твой. Той е Господ, Който живее в тебе, Той те учи как да ходиш. И един вол може да ходи, но каква голяма разлика между едно животно и един човек! И какво голямо различие между едно животно и един човек!


Та казвам сега, разбиране трябва сега на вас. И ще бъдете търпеливи, и ще чакате. Във вашия Ерусалим ще седите. И ще имате опитността, че сте влезли в гората, и сте видяли, че се е възнесъл Христос. И ще чакате в Ерусалим, докато се облечете в сила. И като се облечете в сила, тогава ще трябва да работите. Така както от вътре ви учат. А има работа в едно учение насъбрана. Тя е една щерна. И може да се направи да тече, и ще тече. Но като тече един два дена, тя ще се изтече, и ще свърши. А туй, което е Божествено, то е като един извор, който никога не пресъхва.

Та сега Господ в света, Който действува не само във вас, но действува за поправлението на целия свет. И ние сме в една епоха, дето няма да остане човек да спи. Всички ще бъдат разбудени. Няма да остане нито един. Всички ще ги събудят. Само разликата ще бъде, че едни ще разберат, защо са събудени, а други няма да разберат. И ще кажат: Отиде ми съня! Но и те ще бъдат събудени. Ще претърпят всичките страдания, недоразумения, и ще се чудят, защо става това? Но трябва да станат. А онези, които са готови, ще разберат, че това е Присъствието на Господа. Съзнанието, на които е будно, ще виждат всичките хубости и красоти, и ще се възползвуват. А онези, които не разбират, те са слепи хора в света. Каквото и да му казваш. Защо казва и пророкът, че Някои Господ ги е ослепил. Той казва: Ослепил си ги, да не би да се обърнат към Мене, и ги изцеля. Ослепил ги е. И ние ще оставим сега този въпрос, как е дошло туй ослепяване. Трябва да се пазите всички от вътрешното ослепяване. И няма по-страшно нещо от това. И радвайте се, съзнавайте че страдате. И като се радвате, че страдате, радвайте се в страданието си! И разликата между един, който е събуден е, че той се радва на страданието си; а един, на когото в живота съзнанието не е будно, той винаги се нервира и озлобява, че страда.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека.

/три пъти/.

6. 15 ч. с.

Упражненията на поляната.

НАГОРЕ




placeholder