НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-голям в Царството небесно

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-голям в Царството небесно

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, хора, може, всички, сега, аз, свят, земя, себе, царство, бог, знаеш, казва, тебе, стане, всичко, найголям ,

 Неделни беседи , София, 27 Септември 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Кой е най-голям в Царството небесно?“

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета 18-а глава от Евангелието на Матея. Значи, щом се прощава на тебе, и ти трябва да прощаваш. Тук не се говори за онези, на които не е простено, но за тези, на които е простено.

„Духът Божи“

„Кой е най-голям в Царството небесно?“
Това е един въпрос, който занимава днес хората. Навсякъде става спор за големство. Този въпрос не е отсега, той е далечен въпрос, съществувал е и в миналото. Минералите са го повдигали, но не можаха да го разрешат. Растенията са го повдигали – и те не можаха да го разрешат. Животните са го повдигали, но и те не можаха да го разрешат. Най-после и човекът е повдигнал същия въпрос. Този въпрос има външна и вътрешна страна. Христос отговори на този въпрос кой е най-голям в Царството небесно. Той повика едно от малките деца и каза: „Ако не станете като малките деца, по никой начин не можете да влезете в Царството небесно.“ Който така се смири, той е най-големият. Голям и малък, това са две противоположности, които са свързани заедно. Те са две възможности. Голямото е възможност на малкото и малкото е възможност на голямото да се смири. Ние виждаме, че този закон съществува и в природата. Големият дъб, голямата ябълка, големите дървета, изобщо, се смиряват най-после в своите малки плодове. Те се смиряват и започват оттам, отдето са излезли.

Следователно човек не трябва да разчита на онова, което е сега. Той трябва да разчита на онова, от което е произлязъл. Ако си министър, не разчитай на своето министерство. Ти си владика – не разчитай на своето владичество. Ти си милионер – не разчитай на своите милиони. Това са преходни неща. Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе. И министерството, и владичеството, и милионерството са произлезли от това, което Бог е вложил в тебе първоначално. Не разчитай на онова, което ти си развил. Това, което ти си развил, показва доколко ти си работил. Това, което ти си изработил, няма да остане за тебе.

Ето, в притчата за талантите казва се, че един взел един талант, друг – два таланта, трети – три, после – четири и пет таланта. Който работил най-много, спечелил още пет. Който взел четири таланта, спечелил още четири, а онзи, който получил само един талант, отишъл и го скрил някъде. Хора, които работят само с един талант, те са хора, които мислят само за ядене. С два таланта са онези хора, които чувствуват, които искат да направят нещо в света. С трите таланта са хора, които мислят. След тях идат тия с четири, с пет таланта. Опасността е в онези, които мислят само за стомаха си. Те заравят своето богатство. Когато дойде господарят им, те го разравят и казват: „Ето, не е изгубено твоето богатство, твоят талант.“

Сега да дойдем до новото. За пример, вие сте учили за храносмилането, учили сте за дишането, учили сте за мисленето, както и учените хора. Но въпреки това и учените хора днес много малко знаят за процесите, които стават в мозъка. Казва се, че еди-кой си е учен човек. Той е учен, защото може да ти каже как функционира мозъкът, но попитайте го де седи причинността на нещата, той нищо не може да отговори. На кое място в мозъка е центърът на причинността, той не знае. Казват, че някой е набожен, религиозен човек, но питайте и него по този въпрос – и той нищо не знае. И той е учен, свършил е няколко факултета, но и той не знае. Като го запитат за центъра на причинността в човека, той казва: „Така се е родил човекът.“ Не е така. Едва сега учените [са] се заели с обяснение на тези неща и казват, че зад всяко нещо имало някъде една жлеза. Те вярват в това. Вярно е, че има такава една жлеза – там [се] намират много работи.

Казвам: Човек трябва тепърва да се проучава. Ние, хората на физическия свят, представяме стомаха на битието, на космоса. Опасността, грехът е с нас. Защото всички такива хора мислят само за ядене и пиене. Те разбират живота много повърхностно. Всички учени хора, каквито и да са, те първо мислят за ядене. Когато писателят пише, той първо мисли да напише нещо хубаво, че повече да се харчи. Един проповедник мисли да проповядва хубаво, да се хареса на хората, че да идват повече хора. Като наблюдавате всички хора, ще видите, че във всички се крие едно тънко користолюбие. Те все за Бога говорят, но зад тази идея за Бога се крие нещо друго. Ние не го искаме, не го съзнаваме, но има нещо подобно. Искаш да говориш хубаво, искаш да рисуваш хубаво, искаш да играеш хубаво – във всичко искаш да се харесаш. И в играта искаш да се харесаш. Всички неща са така направени, в тях няма нещо духовно. Във всички неща на Земята все седи на първо място парата или някакъв интерес. Пък и зад всяка идеална постъпка пак седи човешкото. Защо? – Защото влизаме в стомаха на битието.

И Господ, като искаше да ръководи човека, тури го в райската градина и му каза: „Слушай, от толкова години вече ти си ял от забраненото дърво. Гледай сега да не ядеш.“ Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама, и като така, не е ял нищо. Като му забрани да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, всъщност Господ не му забрани да яде от нещо, от което никога не е ял. Той и без това е ял много пъти, защото той е стомахът на битието. Господ му каза: „В който ден ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото, ти ще умреш. Затова ти ще ядеш от дървото на живота.“ След това дойде новата философия чрез някой си философ, много учен, който е свършил 12 факултета, и каза на Адама: „Има един нов начин за ядене. И ако ти ядеш от това дърво по този начин, ще станеш като един от боговете.“ Господ създаде тази забрана.

Това е една алегория. Адам яде от забраненото дърво и направи същата погрешка. Той почна да яде от това, от което не трябваше да яде. Защо не трябва да ядем? – След като си ял веднъж, втори път не яж от същата храна. Казвате: „С едно ядене нищо не става.“ – Колко пъти трябва да яде човек от нещо забранено, за да сгреши? Мислите ли, че ангелите ядат по три пъти на ден, като вас? Не считайте това за авторитет. Ангелите правят по една закуска в годината. Какво ще кажете на това отгоре?

Аз не ви казвам, че трябва да приемете това, но питам: Не е ли по-добре човек да яде по-малко и да мисли повече? При това, в нашето ядене на Земята няма никакво разбиране. Яденето е голям товар. Какви ли болести не се зараждат от яденето. Всички болести се дължат именно на яденето. Какво ще кажете на това? Какво ли не яде човек от забраненото дърво? Какво ли не ядат хората днес? И салами, и суджуци, и пастърми, и риби, разни майонези, какви ли менюта не се приготовляват, от които остават разни нечистотии. И в резултат на това идват жълтеница, рак, какви ли болести не идват от тия нечистотии в кръвта. Сега гледам какво правят новите вегетарианци. Те опростяват храната си и ядат само ябълки и круши. Те се лъжат, мислят, че приемат чиста храна. Не мислете, че и плодовете не са опасни. Има опасни ябълки, има круши, които са опасни; има сливи, които са опасни; има дини, пъпеши, които са опасни. Човек трябва да ги разбира. Като ядеш, ти трябва да знаеш как да ядеш. Има хора, които обичат кокошките, но им се казва, че са опасни. Всички кокошки не са за ядене. Някому се яде телешко. И телешкото е опасно. Някому се яде риба – и рибата е опасна. Всичко е опасно. В света съществува едно противоречие. Тогава учените хора правят ред анализи на храните и вадят таблици, в които се показва хранителността на разните храни. Ти ядеш телешко месо. И клетките на това месо имат стомах, имат черва, отделят своите нечистотии, с които вашият организъм се храни. Ти ядеш, както котката изяжда мишките, с всичките им нечистотии, и от това умира. Ти ядеш нечиста храна. И сега, ако река да ви говоря за храната, която приемате, вие ще се погнусите. Вие ядете много нечиста храна. И ако човек почне да мисли върху храната, която употребява, той ще се откаже от нея. Когато човек заколи едно теле или една кокошка, той трябва да се моли, така че да не останат от тях никакви нечистотии в кръвта му. Той трябва да приготви тази кокошка, както и себе си, най-малко един месец за тази жертва, която ще му се даде. Така донякъде поне живеят напредналите хора в света.

Сега, [като] говоря по този начин, в умовете ви се заражда една мъчнотия и вие казвате: „Какво да правим тогава?“ Не е въпрос какво трябва да правите, но трябва да знаете отде иде злото в света. Злото в света иде от яденето. Имаме един пример в живота на Христа. Като дойде при Него ученият адепт, каза: „Като си Син Божий, направи тези камъни на хляб. Ето, аз съм учен човек, мога да ги направя. Ти можеш ли да ги направиш?“ По този начин ученият адепт постави Христа пред едно изкушение. Но Христос не се поддаде на това изкушение, защото не искаше да завладява хората. Христос знаеше, че тези хора не са негови. Христос му отговори: „Не само с хляб, направен от камък, може да живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“

Та казвам: В сегашния век, при сегашните разбирания, аз не искам да ви поставям на противоречия. Знайте, че всичко, каквото хората вършат, е добро, но не е на мястото си. Какво означава, че не е на мястото си? Ето какво означават тия думи. Малкото дете, което току що се ражда, не може да му се даде твърда храна. Твърдата храна не е за него. На него ще дадете млечна храна, която лесно се асимилира. Следователно има храна, която не е за вас, тя не е на мястото си. Затова трябва да се храните с млечна храна.

Някои искат много знания. Многото знания не са за всекиго. Казва някой: „Аз да имам знание, че не искам да зная какво ще стане.“ Представете си, че ти имаш знания, че знаеш всичко, каквото става между хората. Знаете ли какво би станало тогава? Ти не би живял един месец в къщата си. Ако ти живееш между хората и знаеш истината, както стават нещата в действителност, очите ти биха се разболели. Опасността в живота на хората седи в това, че има нещо опако, нещо скрито между тях. Само бутни човека някъде, да видиш какво може да стане. Той може да ти стане най-големият неприятел. Наскоро в музикалната академия имаше един пример: един от професорите по музика направил една малка погрешка. Един от учениците, който свършвал академията, се осмелил да каже: „Господин професоре, тук има една малка погрешка.“ – „Седни си на мястото, не ме апострофирай!“ – му казал професорът. И студентът, макар че бил един от способните ученици, свършил с успех среден при този професор.

„Кой е най-голям в Царството небесно?“ Кой е голям човек? Голям човек е този, който знае да расте. Това подразбира правилно растене в живота. Душа, която не може да расте, тя не може да стане голяма. Малките неща стават големи. Човек трябва да расте, за да стане голям. Не е мъчно това. В тази големина трябва да има едно вътрешно разбиране, една сила, която да разбира нещата. Това може да направи всеки един човек, който има тази прозорливост, която наричаме „интуиция“. Човек не може да се развива, ако не схваща нещата интуитивно. Интуицията е чувство, наука в човека, която схваща нещата изведнъж. Това, което един обикновен човек цял живот го следва и не може да го постигне, човекът с интуиция в 5–10 минути, моментално почти, може да го достигне същото нещо. И най-големите опити, които сега хората правят, с интуицията същите опити ще бъдат играчка. Този опит може да се направи в 5–10 минути отгоре. Сега тези неща не стават, защото целта, с която сегашните хора се домогват до науката, е съвършено друга от [тази на] просветените хора, които работят с интуиция. Те не я употребяват за благото на цялото човечество, но я употребяват за свое лично блaго и по този начин те си причиняват пакости сами на себе си.

Тъй щото, желанието на хората за големство е опасно желание, опасна работа. Сега всички хора се стремят към това, именно, кой да стане по-голям, по-силен, по-добър, по-напреднал, по-учен и т.н. И оттам, всички спорове, които стават между хората, се дължат все на желанието за големство. В бъдещото възпитание, във възпитанието на новата култура, която е дошла вече, всички ще знаят тази идея за големството. Отивате в някое общество, било то научно, религиозно или духовно – веднага ще забележите, че и там съществува стремеж към големство. Отиваш при един патриарх и гледаш, че той се надува, иска да се покаже много голям. Казвам му: „Каквото и да правиш, ти в Царството небесно не можеш да влезеш.“ – „Защо?“ – „Защото си много голям.“ В този човек няма пластичност. Ако има нещо Божествено в него, той ще бъде оценен. Обаче той иска с онези, създадени неща от хората, да фрапира. Той казва: „Знаеш ли колко години съм следвал, за да стана това, което днес ме виждаш?“ – Онова, което Бог е вложил в тебе, аз зная как е станало. Ти не разправяй тези работи на мене. – „После, искам да придобия здравето си.“ – Не ми говори тия неща. Не е въпросът в годините, но в онова, което Бог е вложил в тебе. Ако ти спазваш законите на чувствата, които Бог е вложил в тебе, ако ти спазваш законите на мислите, които Бог е вложил в тебе и ако спазваш силите, които Бог е вложил в твоята воля, ти ще бъдеш здрав. Здравето зависи от онова разбиране за яденето, което човек има. Ти трябва да знаеш как да ядеш, ти трябва да знаеш как да дишаш и ти трябва да знаеш как да мислиш. Знайте, че и в умствения свят има много неща, които ти не знаеш как да приемеш. Aкo си силен, друг е въпросът, но ако си слаб, тогава и за тебе има много неща, които не са ти потребни.

„Кой е най-голям в Царството небесно?“ Сега учените се интересуват кой е най-голям. Казва им Христос: „Онзи е голям в Царството небесно, който разбира Божествената мисъл, която оперира в човешкия ум.“ Ти трябва да знаеш всяка една мисъл, която оперира в твоя ум, Божествена ли е или не. Ти трябва да знаеш всяко едно чувство, което се поражда в сърцето ти, Божествено ли е или не. Ти трябва да знаеш още всяка една постъпка, която мислиш да извършиш, Божествена ли е или не. Казваш: „Отде да зная това?“ Ти можеш да го провериш. В 5–10 минути ти трябва да го провериш Божествено ли е или не. Ако хората имаха това чувство в себе си, те всякога можеха да знаят кога човек може да стане голям. Човек може да стане голям, когато стане като малките деца. Там е ползата. И тогава за всяка работа, която човек започва, той ще знае как ще се свърши тази работа.

Христос не знаеше ли какво имаше да Му се случи? Знаеше, но Той не си правеше никакви илюзии. Той знаеше, че има една много трудна работа, която Му предстои да свърши. Понеже учениците Му даваха съвет да не се излага толкова, да постъпва по-умно, по-сдържано с хората от тяхно гледище, Той се допита до Господа, като се обърна към Него с думите: „Ако е възможно, Господи, да Ме отмине тази чаша, да мине по друг някакъв начин.“ И отгоре Му казаха: „Не е възможно. Тази чаша трябва да я изпиеш.“ Тогава Той каза: „Няма какво, ще я изпия.“ Когато му дадоха да носи кръста, пак Го посъветваха да бъде по-внимателен. Казаха Му, че няма нито един пророк в Израиля, който да не е пострадал. Всички израилски пророци са все пострадали. Защо? От какво? От едно вътрешно неразбиране, което съществува у хората. В хората има едно вътрешно ослепяване. Защо е така, ще го оставим настрана. Откъде произтича това ослепяване, ще го оставим настрана. Това е един от тъмните въпроси. Има нещо в природата, което заблуждава хората. Всички хора се заблуждават от него. Затова и светиите трябва да се пазят. И когато човек се въздигне на една висока точка в своя живот, ще го постигне това, което той никога не е очаквал.

Мислите ли, че и Христос успя? И Христос още не е успял. Христос казва: „Аз победих света!“ Но вижте какви бъркотии, какви раздори са ставали след това между евреите. И досега Христос търси по кой начин хората могат да благуват. Но това нещо с насилие не може да стане.

Казват: „Има нещо, което заблуждава хората.“ Всички вярващи мислят, че са на правата страна. Някъде са прави, но някъде не са. Прав човек, поне от човешко гледище, е онзи, който може да гледа на човека като на себе си. И като дойде някой човек при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба, така както споделяш своята. Това е право, но това съзнание още го няма у хората. Ако това съзнание го има някъде, то е в тялото, между клетките. Клетките на тялото имат това съзнание. И наистина, ако човек го заболят очите или ушите, или крака, или ръката, или гърдите, всички клетки гледат да му отдадат това право, което му подобава. Сега като дойде при тебе един твой ближен, ти не знаеш откъде, от кой свят иде той. Ти не знаеш дали той иде от света на ангелите или от света на светиите, или от света на гениите, или от света на талантливите, или от света на Божествените същества, от Божествения свят, или най-после от Земята. Идва един човек при тебе и ти го питаш: „Откъде идваш“ – от Варна или от София, или от другаде някъде – от Франция, от Америка? Отникъде не идва той – нито от Варна, нито от София, нито от Франция, нито от Америка. Онзи, който разбира, той ще каже: „Аз идвам от света на гениите, от света на светиите, от света на талантливите, от света на ангелите, от света на възвишените същества, от Божествения свят.“

При един специален случай Христос каза: „Аз не съм от този свят.“ И прав е, Той не е от този свят. Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Казвате: „От кой свят е тогава?“ Дойде някой религиозен и вие го питате: „Откъде си?“ – „От еди-къде си.“ – „Какво мислиш?“ – „Мисля, че остарях и ще дойдат един ден да ме погребат, да ме опеят и да ме заровят в земята, да ме оставят самичък.“ Никак няма да те оставят сам, но като на войник, ще ти свалят дрехите само. Когато вербуват войници, нали техните обикновени дрехи ги свалят и ги турят в хранилището, докато изслужат? Като ги уволняват, свалят войнишките им дрехи, обличат ги с техните и ги пращат по домовете им. Ти в гробищата ще оставиш старите си дрехи. И няма защо да хващаш служители, които да опяват старите ти дрехи. Ти ще си ги вземеш сам.

В това отношение аз харесвам котките. Когато котката ще мре, тя познава това време и отива някъде, избира си място и се скрива от погледите на хората. Тя не се нуждае от погребване, от опяване. Наскоро имах една котка, която умря, но изпрати своя заместница.

А сега, като умре някой човек, ще му държат надгробна реч. Хубаво е и това, но не е право. Това е една крива идея, едно заблуждение. – „Ами ако се уплаши?“ – Ако остане той да се плаши от гроба, това е загубена работа. Той не трябва да се плаши от умрелите, но да се плаши от това, че няма да отиде там, дето трябва. Човек трябва да съзнава, че е изгубил Божията любов. А какво по-голямо нещастие от това да изгубиш любовта? От какво произтичат скърбите? Това е самосъзнанието у човека, че е изгубил най-ценното, най-хубавото, най-доброто. Но най-малко ако проблесне в човека някакво щастие, той казва: „Ето, тук е любовта.“ Но скоро вижда, че не е.

Мъчно се дохожда до любовта. Всички пишат за любовта. Хубаво е това, тя идва понякога. Но ние трябва да създадем добри условия, за да се прояви любовта, която носи щастието. Това зависи от знанието на хората. Хората трябва да учат. Учение трябва. Не говоря за учението, както сега го разбират. И това учение е добро. Хубаво е, например, човек да знае да смята, но това е механическо знание, в него няма никаква връзка. Хубаво е физиологията, анатомията, социологията, астрологията, но те нямат никаква връзка помежду си, те са отделени една от друга, като сухи кости. Те са разхвърляни, нямат връзка помежду си. Всички науки съставят едно цяло.

Имаш една органическа мисъл. Ти можеш да я разгледаш анатомически. Като дойде една мисъл в главата ти, не я критикувай, но я разгледай анатомически, като отделен орган, после разгледай функцията ѝ. Но и с това нищо не се постига. Ти трябва да знаеш предназначението на твоите кости, на твоите мускули, на твоята нервна система с всичките нейни жлези. Когато се яви един недъг в тебе, ти трябва да знаеш откъде иде той.

Казвам един ден на една от младите сестри, доста способна: „Жалко е, че ти в младините си си се спънала в любовта. И сега години ще ти вземат, докато се разправиш.“ Не си играйте с тази любов, която спъва, но учете. Малка любов ви трябва, а не голяма. И в религията човек може да се спъне с любовта. Любовта е едно голямо благо в живота, но тя може да спъне целия ви живот. Иди в дома на един брат и погледни жена му. Колкото и да е сериозна тя, той ще каже: „Защо погледна жена ми така?“ Всички недоразумения в света стават все от любов. Ако погледна главата, тялото на един учен човек даже, за да видя как е устроен, той няма да разбере това и ще се докачи. Защо? Любов няма той. Пък и при мене да дойде някой човек, пак същото.

Понякога и вие искате да ви открие Господ нещо. Така правят религиозните хора. Като ги мързи да учат, те все искат нещо от Господа, да им открие Той нещата. Господ не е справочна книга. Той не е от тези да открива нещата. Господ казва: „Ти ще познаваш хората така, както познаваш и себе си.“ Ако не познаваш себе си, и хората няма да познаваш; ако познаваш себе си, и хората ще познаваш.

Понякога вие искате да проповядвате на хората, да ги учите, да ги обърнете към Бога. Че какво ще проповядвате на един човек? Когато евангелистите дойдоха, те искаха да направят всички хора евангелисти. Хубаво е това желание, но като направиш един човек евангелист, после пари с лихва даваш ли му? Този човек те пита: „Даваш ли пари без лихва?“ – „Не, с лихва давам пари.“ Обърнеш един светски човек към Бога, направиш го християнин. Но той после те пита: „Даваш ли пари с лихва?“ – „Разбира се, че давам.“ И светският човек яде месо, и ти като християнин ядеш месо. По какво се различавате тогава? Всички ядете месо. Различавате се, ще кажете, по това, че той не се моли, а ти като християнин се молиш по три пъти на ден. Това не е съществено различие.

Съвременните християни трябва да дойдат до едно дълбоко разбиране на молитвата, като велик процес. Ако човек знае да се моли, това е изгубената дума. И досега още и най-напредналите същества на Земята все търсят една изгубена дума. Коя е тази дума? Думата, с която започва молитвата. Сега всички четат „Отче наш“. Те казват: „Отче наш“. Де е „Отче наш“? Колцина четат тази молитва както трябва? Спирали ли сте се вие върху значението на думите „Отче наш“? Знаете ли какво значи „Отче наш, Който си на небето“? Де е небето? „Да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята“. Спирали ли сте се върху значението на тези думи? Това са неразбрани думи. Ние декламираме всичко това, но те остават за нас неразбрани думи. Вие нямате разбиране за нещата. Ако имахте някакво разбиране, съвсем друг процес щяхте да имате.

Сега вие се намирате в положението на онзи много ревностен проповедник, който всяка неделя проповядвал на едно събрание. И тогава му дошла идеята да поканва всеки неделен ден по едно бедно дете у дома си, да го нахрани добре и после да го научи как да се моли. Той търсел всеки ден такива бедни деца и ги завеждал у дома си. Един ден той извикал едно бедно дете у дома си и започнал да го кара да се моли. – „Че как да се моля?“ – „Ето, аз ще те науча.“ Проповедникът му показал как да държи ръцете си. И започнал той да му казва да чете. „Чети сега: „Отче наш...“ Детето повторило след него: „Отче наш, Кoйто си на небесата.“ Тук детето спира и не иска повече да се моли. „Продължавай по-нататък: „Да се свети името Ти.“ Детето мълчи. „Да дойде Твоето Царство.“ Детето пак мълчи. „Чети след мене, защото иначе няма да ти дам да ядеш.“ Детето се обърнало тогава към проповедника и го запитало: „Господ наш Баща ли е ?“ – „Разбира се, че е наш Баща.“ – „Че защо тогава има такава голяма разлика между нас? Виж в какво положение си ти и виж в какво положение съм аз.“ Детето другояче разбира думите „Отче наш“. Тогава проповедникът си казал: „Колко малко разбирам аз „Отче наш“. Значи не само за един обяд трябва да извиквам бедни деца.“ Значи той трябва да извиква тия деца и да им покаже как трябва да живеят.

Ние казваме: „Да направим едно добро на някого, като му дадем 5–10 лева и го утешим.“ В новата религия трябва да има едно чувство на топлина. Вътрешна връзка трябва да има между хората. В природата има една връзка, в която като се потопи човек, той е щастлив, той е здрав, той постига всичко – и знание, и наука. Тогава всичко е лесно. Но има една област, в която като се потопиш, всичко спира.

„Кой е най-голям в Царството небесно?“ Не се спъвайте от този въпрос. Още в началото Христос добре го е разрешил. Той казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Разбиране трябва. Какво означават малките деца? Ти ще познаваш баща си. Възрастният днес познава ли баща си? Не го познава. Той казва: „Този, старият, няма вече да ме малтретира.“ Възрастният подчинява ли се на баща си, на този, стария? Аз говоря за бащата на Земята. „Едно време само ме биеше, но сега го няма вече.“ Този син не е разбрал баща си. Дете, което познава баща си, то може да влезе в Царството Божие. Той е бъдещият човек и на него Бог всичко дава. Онзи, който не познава баща си, той пък иска да стане баща и търси да намери една майка. Той не харесва майка си и търси нова майка. Обаче като стане той майка или баща, и неговите деца вече не го познават.

От толкова хиляди години насам животът не е нищо друго, освен отричане на същественото. Вследствие на това вие сте си създали повече страдания, отколкото трябва. – „Какво трябва да се прави?“ Какво ще се прави? Ще станеш малко дете. И когато Христос казва, че ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие, той има пред вид именно това, да станете като малките деца. Никодим запитал Христа: „Как е възможно това? Аз мога ли изведнъж да стана малко дете?“ Той разбрал Христовите думи буквално. Не е важно външно да станеш дете, но вътрешно ти ще имаш това смирение и няма да гледаш на знанието на околните хора, няма да гледаш и на своята външност. Нека знаят другите хора повече от тебе. Но ти ще влезеш в един свят, ще видиш една стълба от същества над тебе, които се отличават със своето знание, със своята сила и със своята доброта. Ако станете като малките деца, ще видите, че Земята не е такава, каквато сте я виждали. Вие нито сте видели още цялата Земя. Като станете като малките деца, вие ще обгръщате цялата Земя, ще я виждате отвсякъде и ще виждате онези, които управляват Земята.

Вие сте само гости на Земята. Онези, които управляват Земята, току ви изпъждат. Щом сгрешите нещо, те веднага ви интернират. Що е смъртта? – Интерниране. Щом видят, че сте безнадеждни, те веднага ви интернират. Не само светските хора ги интернират, но и набожните. Като се намерят в това положение, набожните хора се успокояват с думите: „Оттук само при Господа може да се отиде.“ Прави са, че само при Господа може да се отиде, но как? – Като станете като малките деца. Ако не станете като малките деца, не може да се влезе в Царството Божие. Много вярна е тази идея. Щом е вярна идеята, той е отишъл при Господа. Щом не е при Господа, той е интерниран, чакат да се молят за него, да дадат заявление да го приемат. И тогава казват за него: „Да се прероди.“ Всеки, който очаква на своите роднини, да се прероди между тях, той е интерниран. Ако отиде на онзи свят, той нищо няма да научи. Питам: Като сте живели толкова години на онзи свят, какво помните оттам? Все помните нещо, но понеже няма връзка между този и онзи свят, всичко сте забравили.

Дръжте връзка между физическия и Божествения свят. Тогава ще се яви една нишка и ще разберете смисъла на живота. Като живеете на Земята, вие едновременно със земния живот трябва да разбирате и духовния, и Божествения. Ако разбирате само земния живот, вие няма да разбирате другите два живота, няма да знаете как живеят ангелите. Като говорите за ангелите, представяйте си ги като същества, у които няма нито сянка на някакво престъпление. Те имат голямо благородство. Ако отидете в дома на един ангел, той веднага ще ви даде цял апартамент на ваше разположение. Там може да се разполагате както искате, да бъдете свободни. Те имат отношение помежду си. Там ще намерите всякакъв род училища, университети. Там ще намерите и концерти. Можете да слушате лекции, можете да слушате музика колкото пожелаете. Хората изучават много работи от този свят. Всичко, каквото ние имаме на Земята, е взето все от ангелския свят. Всичко, каквото ви дойде на ума, там го има. Само, нещата трябва да се преведат добре. Това, което се говори за братството, за равенството, за социални въпроси, все го има там. Ние трябва да вземем образец за социалния живот от ангелите и да го приложим на Земята, според условията.

Сега вие си мислите: „Как ще стане тази работа?“ Положението, в което се намира съвременното човечество, е добре обяснено от един от гръцките философи със следния пример: всички хора се намират в един голям замък и всеки гледа на света през едно огледало, което е поставил пред очите си. Те гледат на света през това огледало и оттам познават света. Хората минават и заминават покрай тях, но какво ще придобият те от знанието си за света? Те няма да имат никакво определение за света, защото го гледат като отражение, в огледалото. Те нямат никаква връзка. „Какво да правим тогава?“ Излезте от този замък, престанете да гледате през огледалото и излезте от този свят на отраженията. Казвате: „Много ме обича той.“ Това е само едно отражение. Вие трябва да знаете колко ви обича даден човек. Когато запитат едно дете колко обича сестра си, то разтваря ръцете си и показва колко я обича. Ръцете му служат като мярка, с която определя своята любов. – „Ами брата си колко обичаш?“ Детето разтваря повече ръцете си, да покаже, че повече го обича от сестра си. След това го питат колко обича баща си и то разтваря ръцете си още повече. – „Ами колко обичаш майка си?“ То разтваря ръцете си колкото може най-много, с което иска да покаже, че от всички най-много обича майка си. Детето обяснява нещата със своята мярка, която зависи от неговите чувствувания. Питам: толкова ли е любовта на това дете? Не, това е форма.

Kaзвам: Основно сегашната наука е път за повдигане и спасяване на хората. Затова е дадена тази наука. Някои казват, че науката е от дявола. Не е от дявола. Дяволът е влязъл в науката с цел само да я изопачи. Науката, знанието иде от Бога. Всичката наука, всичкото знание, което съществува сега в света, иде в помощ на хората. Науката иде в света, за да се даде работа на хората и от тази работа да познаят делата Божии. Ако изучавате физиология, ще видите колко хубава наука е тя. Тя ще ви покаже как функционират всички системи в човека – храносмилателната, дихателната и т.н. Като изучавате хигиената пък, ще видите при какви условия човек може да бъде здрав. Всяка наука може да ви послужи. Някои изучават моралните науки. В моралните науки има само думи. Казано е там: „Не убий.“ Но причините за убийството не се изучават. Отде иде убийството, не се знае.

Според сегашната наука зад ушите на човека има две жлези. И когато тези жлези набъбнат, убийството става. Тези жлези не са нищо друго, освен мехури, които лесно набъбват. Как набъбват тези жлези? Представете си, че два момъка залюбват една красива мома. Тя е толкова красива, толкова привлекателна, че и двамата искат да я притежават. Единият е по-силен и казва за другия: „Ще му светя аз маслото.“ Като държи този момък в ума си дълго време [тази мисъл], мехурите му набъбват и той го мушне с ножа си. Кой е причина за това убийство? Причината е момата. Ако тези мехури не бяха набъбнали, и убийство нямаше да стане. Причина са още и очите. Много неща още могат да бъдат причина за убийствата. Питам: защо именно хората искат да обяснят убийствата и буйствата с тези жлези, с тези мехури зад ушите? Тъй щото, като набъбнат тия мехури, понякога е добре, но понякога не е добре. Затова, именно, трябва възпитание на хората в новия дух. Възпитанието седи в това да не обичаш това, което другите обичат. Когато един момък знае, че друг някой обича една мома, не е позволено и той да я обича. Тя няма нужда от неговата любов. Той трябва да обикне друга някоя мома, която никой не я обича.

Тогава ще цитирате стиха „Обичай всички хора!“ Това е друг закон. Кога трябва да обичаме всички? Обичта на всички не е обич на Земята. На Земята ти не можеш да обичаш всички. Даже в ангелския свят обичта може да бъде наполовина. Когато се казва, че човек трябва да обича всички, това се отнася до Божествения свят. Това е свойствено само на Божествения свят. В ангелския свят, обаче, половината хора ще обичаш, а половината няма да ги обичаш. Значи ще обичаш само добрите хора, а лошите няма да ги обичаш. Това не е в естеството ти. Следователно не трябва да мислиш, че на Земята хората могат всички да се обичат. На Земята любовта е съвсем друга и тя трябва да се спазва.

„Кой е най-голям в Царството небесно?“ Христовите ученици разглеждаха този въпрос от Земята кой е най-голям. Те мислеха, че както тук някой е най-голям, така и в Царството небесно може да бъде най-голям. Христос им отговори, че в Царството Божие може да бъде най-голям онзи, който има разбраното смирение в себе си. Какво означава думата „смирение“? Коренът на тази дума означава „мек човек“. Мек е само онзи човек, който е крайно мъдър. Който не е мъдър, той не може да бъде мек човек. Та, когато се казва, че някой човек е много мек, разбираме мекушавост. Меките хора никога не се късат, те издържат на всичко. Казват на някого: „Бъди добър.“ Човек произволно не може да бъде добър. Той може да покаже добрината си само при известни условия. Или: „Бъди силен.“ Силата е качество само на разумния човек. Всички добродетели, които се проповядват, могат да бъдат достояние само на разумния човек.

И понякога аз разглеждам буквите на някои думи. Ако една дума е съставена от 10 слога, аз разглеждам в какво отношение се намират слоговете, как са поставени буквите А и Р. От съчетанието на буквите, както са поставени, може да се съди какви промени могат да станат в човешкия характер. Вземете за пример думата „Мара“. Буквата М означава закон на слизане и на качване, закон на противоречие. Буквата А, която се е явила първа, тя представя човешкия егоизъм в първа степен. Буквата Р пък е буква на човешката активност, на човешката воля. Буквата А, която свързва, съединява двата слога, показва, че ще дойде светлина у човека. Значи, след като главата на Мара пати дълго време, тя ще поумнее. Това е гаданието на думата „Мара“. След две големи страдания, на третото тя вече ще се измени, друга ще стане. Такава е съдбата на всичките Мари. Някои ще страдат от буквата М, други – от буквата А или от Р, а някои ще благуват, когато А дойде след буквата Р. Тогава вече човек е свободен. Но не взимайте това в абсолютен смисъл. Гледайте да не се заблуждавате. Това се отнася за онзи, който разбира нещата. Можеш да намериш буквата Р и да не знаеш какви са условията.

Всеки човек има очи, но всички очи не виждат еднакво. Има очи, които са близо до носа. Те виждат малко, но дълбоко запечатват. Има очи, които са далеч от носа. Такъв човек вижда много. Тези двама души с различните очи са два съвсем различни характери. Някой човек има дебели вежди, а друг – тънки вежди, но и двамата се различават. Това показва всеки човек при какви условия е дошъл на Земята. Човек, който има силно отворени, големи очи, като на бухал, вижда много неща. Не е лошо нещо бухалът. Той е емблем на мъдростта. Този човек е раждан вечер. Всички хора, на които очите са изпъкнали, отворени, са раждани вечер. Онези пък, които са раждани при голяма светлина, денем, имат по-малки очи. Тъй щото, големият човек не трябва само да яде хубаво и да диша хубаво, но той трябва да има една философия на разбирателство. Когато някой го обвинява за нещо, той казва: „Аз знаех тези неща. Всичко онова, което аз зная за себе си, ти даже не си го сънувал. Ти не познаваш нито добрата ми, нито лошата ми страна, както аз ги познавам. Като си толкова учен, кажи ми къде бях преди 100 века. Кажи ми с какво съм се занимавал тогава.“

Колко време, откак човек е излязъл от духовния свят? Знаете ли това? Всички тия навици, тия добри и лоши черти, вие сте ги научили отпосле. По-напред вие сте били като ангели, но някои от вас паднаха и се окаляха, съгрешиха. Много ангели има на Земята, които са паднали. Затова, старайте се да излезете от това положение на падането. Вие сте имали знание, имали сте мъдрост, но сте паднали от вашето глупаво знание. Вие сте мислили, че всичко можете да направите. Даже и сега, ако ви дадат пари, ще кажете: „Не зная защо, но ходи ми се малко с автомобил.“ Ето един паднал ангел. Като имаш повече пари, ти ще се молиш на Бога да те запази да не паднеш, защото се намираш в голяма опасност. Докато не се е оженил, той ще се моли на Бога да му даде една жена, а като се ожени, вече не се моли. Според мене, като се ожени, тогава именно той има повече нужда да се моли. Не разбирам молитвата в обикновен смисъл, но ще държите връзка с Божественото, с невидимия свят, за да можете да прогресирате.

Сега, като става въпрос да посещавате събранията, мнозина казват, че не трябва да се ходи, за да не се заблуждавате. Защо? Защото не сте били на правия път. Правият път е там, дето няма зло; правият път е там, дето няма лъжа; правият път е там, дето няма омраза; правият път е там, дето няма користолюбие. Това е все в негативен смисъл. А положителната страна е, че правият път е там, дето има всичко добро. Хубаво мислят тези хора, но ако този човек, който иска да помогне на хората да не се заблуждават, как ще може да им помогне, ако той самият има някакъв недъг в себе си? Всеки от вас ще предаде на другите това, което има в себе си. Всяко цвете ще издаде онова ухание, онзи мирис, който съдържа в себе си.

Сега, като ви се говори така, вие виждате в себе си известни погрешки, които не са ваши. Вие искате да ги затулите пред себе си. Тези погрешки не са ваши, затова не трябва да ги затуляте. Един млад българин ми разправяше своята опитност. Той разправяше как станал въздържател. Той казваше: „Баща ми стана причина да стана въздържател. Той се напиваше по три пъти в седмицата и през това време биеше майка ми.“ Той се потресъл така, че решил в себе си никога нищо да не пие. И оттогава той станал въздържател. Никой нищо не му проповядвал, но понеже той е един доста напреднал момък, сам извадил заключение от постъпките на баща си. Така той се справил със злото. Та, и вие, като виждате злото, изваждате отрицателната страна. Ако знаете какво нещо е злото, вие никого не бихте осъдили. В света само Бог има право да съди. Не е въпрос да не си давате мнението. Вие можете да си давате мнението, понякога не е лошо и да критикувате, но гледайте поне да сте справедливи в критиката си. Понякога вие бръснете без сапун. Проверили ли сте това, което говорите? – „Не съм го проверил.“ – Тогава провери го, че като казваш нещо, поне да е вярно. Пазете се от това, защото утре ще дойде някой друг да каже нещо за вас и тогава той ще го приеме както са му го предали.

Сега аз ви предупреждавам, понеже ще станете възпитатели на деца, да знаете как да ги възпитавате. Когато възпитаваш детето си, по възможност не говори за неговите недъзи, които има. То само ги знае. Че обича да краде, да лъже, не говорете нито дума за това. И като го виждаш, че краде, прави се, че не виждаш. – „Ама, какво ще стане от него?“ – Много добро дете ще стане. Щом му кажеш, че си го видял да краде, детето вече разбира, че и ти знаеш да крадеш, но се криеш да не те види. А така, като не му казваш нищо, не му прави никакво впечатление. Не забелязвайте недъзите на хората по никой начин. Да не ги забелязваш, това значи да не ги държиш в ума си. Същото прави и за себе си. Другите могат да кажат за тебе: „Виж какъв човек бил. Аз го мислех за много напреднал, а той излезе много обикновен човек, с много недъзи.“ Не мисли лошо нито за другите, нито за себе си. Вие трябва да имате това истинско знание. Какво ще мислите за хората? В дадения случай ти трябва да знаеш какво може да направи един човек, когото ти ангажирваш на работа при тебе. Ти трябва да знаеш може ли той да направи тази работа или не може. Не уповавай на думите, които той ще ти каже. Той ще ти каже това, което не знае.

Един американец, банкер, изважда заключение за едно момче, което идва на работа при него без никаква препоръка, че може да бъде добър служител. Като влиза в кантората му, това момче вижда на земята една книжка и веднага се навежда и я дига. Той приема момчето на работа. Много други момчета дошли при него, все с препоръки, но банкерът приел това, което нямало никаква препоръка. Една паднала книжка на земята определя какъв е човекът.

Сега вие сте дошли на Земята, но сте забравили защо сте дошли. Аз ви напомням: Не мислете за себе си, но мислете за онова, Божественото аз, което живее у вас. И знайте, че вие сте дошли за нещо велико в света. Другите работи ще дойдат сами по себе си. Първо, не мислете за себе си дали ще пораснете, дали ще се прехранвате лесно, дали ще се ожените. Най-първо ти трябва да познаваш Бога, Който живее в тебе. И като познаваш Него, всички други работи ще ти се наредят. Ти не се безпокой, но знай, че когато работите на другите хора се нареждат, и твоите ще се наредят. Щом работите на хората се нареждат, и вашите ще се наредят. Казвате: „Господ ни е забравил.“ Не забравяйте Господа, Който всеки ден ви говори и Който живее у вас. Като ставаш сутрин, мисли за Господа. Господ мисли за нас, да ни даде най-доброто. Той е създал всички блага заради нас. Ти ще опиташ всяко благо на своето време. Не бързай като Адама пръв да опитваш плодовете от дървото на познаване доброто и злото.

„Кой е най-голям в Царството Божие?“ Най-голям е този, който познава Бога и който Го люби. Той ще влезе в Царството Божие. Първо ще любиш Бога. Сега всички вие се спъвате, защото на младини сте се влюбили в един момък, който ви е спънал. Ако един момък се е влюбил в младините си в една мома, и той се е спънал. Ако един учител се влюби в учениците си, и той ще се спъне. Ако един ученик се влюби в учителя си, и той ще се спъне. Само любовта в Бога не спъва хората, а всяка друга любов спъва. Не се влюбвайте, за да не се спъвате. Люби само онзи, който ти е дал живот. Наскоро ми разправяха една повест за един млад проповедник, който се влюбил в една красива религиозна мома. Откак се влюбил в нея, животът му, стремежът му към Бога започнал да намалява. Това тя съзнавала. Казвала си: „С любовта си към мене, този проповедник започна да се отдалечава от Бога.“ Тогава тя решила да забегне от този проповедник. И наистина, цели 20 години тя не се срещнала с него, за да може да се върне любовта му към Бога. А сега всеки от вас иска другите да се влюбват в него. Не очаквайте другите да се влюбват във вас, нито вие да се влюбвате в другите хора. Ако искате да се влюбвате, любете Бога. А според това, че Бог трябва да ви обича, това е правата посока на възпитание. Ако искате да се самовъзпитавате, така седи въпросът.

„Кой е най-голям в Царството Божие?“ Който се смири. Сега аз пък ви казвам: Най-голям е онзи, който държи любовта към Бога в ума си, в сърцето си, в душата си и в силата си. В Писанието е казано на 4 места да държи човек любовта си към Бога: в ума си, в сърцето си, в душата си и в силата си. Затова, този човек, който има пълната любов към Бога, той е най-голям в Царството небесно. Който държи Бога в тия 4 места в себе си, той е най-голям в Царството небесно.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

1-ва неделна беседа,
държана от Учителя
на 27.IX.1936 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, хора, може, всички, сега, аз, свят, земя, себе, царство, бог, знаеш, казва, тебе, стане, всичко, найголям ,

 Неделни беседи , София, 27 Септември 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder