НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вътрешна връзка / Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, любов, сега, може, хора, живот, път, бог, дойде, всички, аз, себе, ден, казва, хубаво, искате, казвам ,

Утрини Слова , София, 13 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


13 септември 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небето облачно.
Времето ведро, меко.)

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Молитвата на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще ви прочета 12-а глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божий“

Много пъти хората се запитват: Какво от това, ако човек сполучи? Какво ще се ползува, ако сполучи нещо? Някой казва: Какво иде след любовта? След любовта иде страданието. Който иска повече от любовта, повечето е страданието. Някой казва: „Като живея, какво от това?“ Е, какво иде след живота? Смъртта. Който не иска живота, ще дойде смъртта. Казва: „Като се обърне човек към Бога, какво от това?“ Трябва да разбирате в какво седи обръщането. Или ако стане праведен човек? То е неразбиране на живота. Пита: „Като стана праведен, какво ще придобия?“ Защото човек не е придобил това, което трябва да придобие. Даже и във всяко едно отношение човек се занимава все с играчки още. Това е забавачница. Вие ще кажете тъй на себе си: „Че, какво ще добием?“ И вие не сте добили това, което трябва. Добийте го, че тогава ще видите. Какво нещо е едно придобиване? И по някой път искате всичките ваши желания да бъдат задоволени. Ама вие не знаете какво нещо е да бъде задоволено желанието на човека. Много пъти хората искат неща, които им са абсолютно непотребни. Не само непотребни, ама те мислят, че ако им се задоволят желанията, те ще бъдат щастливи, ще имат най-голямото щастие.

Можем да кажем, че сегашните нещастия на света не са нищо друго освен молитвите на хората „това да имам, онова да имам“. И сега Господ им дава онова, което те искат. И тогава на другата страна хората казват... сега в хората има едно желание, че без да живеят тъй, както трябва, пак Господ с тях да постъпва, понеже било много добре за Него да постъпва тъй, както те искат.

Сега вие имате понятие, че вървите по правия път. Но какъв говор имате? Имате и онази опитност, че много пъти заменяте говора на Бога с говора на човеците. Смесвате работите. Но има лъжливи пари, които имат същата стойност, но са лъжливи. Като дадеш тия звонкови пари на един банкерин, той веднага ще направи едно различие. Сега не гледайте само да се говори. Какво може да се постигне в говора? Има един прав закон: какво постига човек в едно ядене? Или, какво постига в една вдишка или издишка? Вас ви се струва, че те са много маловажни работи. Но от всичките тия малки работи има една вътрешна връзка; ако не я изпълниш, лошо идва до тебе.

Някой път искате да се лекувате. Един начин ще ви дам за вашето недоволство. Някой път и праведният човек, и в него влезне едно недоволство. Казва: „Защо трябва да живея? Мен ми дотегна да живея.“ Да се спре човек най-малко една, две, три минути, без да диша, да задържи дишането си, въздуха, само за три минути. Да се задържи, и той ще смени своето състояние; той ще има една опитност в себе си. Туй, което не е вярно. Той казва: „Не искам да живея вече.“ Че ти не искаш да живееш, подразбира се: искаш да смениш живота си. Искаш да не страдаш. Можеш да не страдаш. Искаш да не бъдеш сиромах. Може да се смени туй състояние. Ти само знаеш как. Обаче погрешката е там, че човек иска нещата да станат лесно и друг да ги направи заради него. Ти ако си градинар, можеш да имаш хубав пипер, ако имаш вода и поне веднъж да го поливаш. Но ако посееш този пипер и не го поливаш, ти нищо няма да имаш.

Та казвам: В един смисъл, човешките мисли трябва да се обработват; ти не можеш, в този живот или където и да е, никога не можеш да постигнеш онова, което желаеш, ако нямаш съответствующи мисли. Запример вземете, вие искате хората [да не] остаряват. Защо остаряват? Те трябва да изучат защо остаряват. Хората се разболяват. И праведният може да боледува. И праведният се разболява. Тук, на Земята, по някой път праведните и на Земята падат, и горе, на Небето, падат. И там има падане. Защото ангелите, които бяха чисти и свети, паднаха част от тях. Писанието казва: паднаха. И ги турили в бездната, та ги вързали и пазят ги, да ги съди Господ.

Та казвам: Може във вас да дойде едно разколебание. Има някои хора са много усърдни в началото. Че са усърдни, като онзи млад момък, който се оженил за една много красива мома. Че първата година на техния живот, той дал на своята възлюблена 3000 целувки; на втората година ѝ дал 2000 целувки; на третата година ѝ дал 1000 целувки. И почнал да ги намалява, докато дошъл до една целувка на годината. Е, питам сега, вие ще кажете: „Не говорете за целувките.“ Е, за какво да говоря? – „И не говорете за ядене.“ – За какво да говоря? – „Говорете за наука.“ – Е, в какво седи науката? Говорете за онова, кое е онова, което е накарало момъка да даде 3000 целувки през първата година? Казва: „Много я обичам.“ Добре. Значи, с целувките обичта изчезнала. И постепенно се смалявала, смалявала, докато дошло вече само до една целувка.

Туй е само да се даде едно изяснение. И защо хората трябва да се целуват? Без целувка не може ли? Може. За кои? За умрелите може без целувка. А за живите целувки трябва да има. Без целувки не може ли? Може. Умрелите без целувки, а живите в [...] И тогава, целувките определят степента на живота. Умрелият като се съживи едва, почва, той ще даде една целувка. И като оживява, почва повече целувки. И многото целуване показва, че този човек е жив. Тъй е сега. Ако вие така не разбирате, като се прилепят две уста, целувка ли е това? Не. Това не е целувка. Че ако някой си прилепи своите уста до крака, това целувка ли е? Аз не съм говорил за целувката. И даже вие не знаете какво нещо е целувката. Е, какво разбирате за това? Вие, макар да сте целували много пъти, но не знаете какво нещо е целувката. Знаете, че е нещо хубаво и някой път от целувката ставате доволен. Но рядко се случва и двамата да са доволни. Единият е доволен, другият е недоволен. Сега, не е работа. Недоволен е, има си пак причина.

Та казвам: Трябва сега този живот, именно новият живот, който трябва да възприемете; вие имате сега стария живот. Старият живот и новият живот се размесили; вашите стари разбирания и новите разбирания, всичко туй, като един химик, вие трябва да отлъчите старото от новото. Не че старото е лошо; но то, старото, вече седи само да подкрепя нещата. В старото няма онова, което ние търсим. Няма го в старото. Онзи, сегашният плод, който се е сушил на слънцето, няма тази сочност, която имат новите плодове, които сега растат.

Та, не мислете, като остареете. Та вие остарявате, без да искате. И как може да се избавите от вашата старост? Сърцето е младо. Тъй като седите и се оглеждате, вие като се оглеждате, мислите, че сте млади, но като се огледвате в огледалото, станало е една промяна във вас. Не само промяна, но в много неща има промяна. Вие като станете стар, любовта изчезва от вас. И всичките стари хора са все такива кисели. Ама кисели, знаем как. Като оцет. И религиозни хора, като остареят, и те стават кисели. Не че вашето естество се е изменило, но влизате вече в един свят, който трябва да разбирате, да не се заблудите.

Та ви казвам: Пазете вашето състояние, което всички имате. Всички трябва да пазите онзи вътрешен мир. С каквито хора дружиш, такъв ставаш. Сега, законът е един. „Ама – казва – къде е Господ?“ Сега да оставим този въпрос. Има две разбирания къде е. Ти в ума си, щом отправиш своята мисъл и започнеш да мислиш за Него, ако изолираш всички други мисли, веднага в тебе ще стане една промяна и ти ще Го намериш къде е. И у тебе ще дойде нещо отнякъде. Веднага ще дойде в тебе едно състояние, което ще измени твоето разположение. Да кажем, може да си нервен, неразположен, отчаян. Постепенно туй ще се смени у тебе.

Сега, на туй може да направите и друг един опит. Да видите, че този закон е верен. Почни да мислиш за някой лош човек – веднага ще се смени твоето състояние. Ти ще придобиеш неговото настроение. Това е необходимо за вас, да знаете закона. Дръжте връзка с всички хора. Разбирайте в дадения случай какъв е този човек. Почни да мислиш за някой учен човек – веднага ще придобиеш едно настроение за учение. Почни да мислиш за някой музикантин – веднага ще придобиеш туй музикално настроение. Да. С каквито хора дружиш...

После, по някой път има, ако искате вие да се утешите... Казвате запример: „Утеши ме.“ Лесно, утехата лесно може да дойде. Едно време беше мъчно, сега е лесно. Какво? Ако е лятно време, иди, тури си гърба на едно дърво. И погледайте дървото 10–15 минути и веднага ти ще възприемеш състоянието и разположението на дървото. И ще се смени твоето състояние. Вие ще видите, че туй дърво седи тихо и спокойно.

Някъде не си добил нещо. Молил си се много и на молитвата ти не се отговори. Да се успокоиш, иди и седни на един камък и ще видиш, че този камък, без да е придобил нещо, седи там. Какво ще кажеш? Но философия има. Ако си придобил, то е едно състояние. Ти като камъка ще придобиеш онова, което се пада на камъка. Като едно растение ще придобиеш онова, което се пада на растението. Ти като животно ще придобиеш онова, което се пада на животното; и като човек ще придобиеш, което се пада на човека.

Хората са на степени. Всеки приема туй, за което е готов. На другата страна вие трябва да знаете какво може да направите. Вземете един прост пример, искате да учите музика. Сега, някои имат разположение да пеят и не пеят. Някои нямат разположение. „Аз – казва – не искам да пея.“ Не иска да пее. Понеже малко е даровит. Малко вода има той. Вода им трябва на тях. Но същевременно, вземете онзи човек, който има един добре охранен кон – като се качи на каруцата, и върви. А някой си има едно халаше, едва крета. И той тръгва. Удряй ти с камшика колкото искаш – не върви. Не ти е охранен този кон. Ти ще охраниш коня си и тогава този кон ще тръгне като другия. Охрани коня си и каруцата ти ще тръгне, ще върви. Има нужда някой път да питате: „Ти как охрани своя кон?“ Аз не питам как, отде знае тази дарба. Не. Казвам: Ето как охраних този кон и като ти кажа, почни и ти по същия начин да го храниш тогава.

Сега, туй отхранване в музиката – ти трябва да изучаваш. Защо? Най-първо ти ще изучаваш музиката само за себе си. Туй може да бъде. И после ще изучаваш музиката, ще я учиш за своите ближни; а пък ако искате вие онази величествена музика, да пеете тъй както трябва, и него мога да ви кажа как ще стане. Тогава ще пееш най-първо за Бога. И ти трябва да имаш вече едно добро схващане. И тогава можеш да станеш такъв певец, както го няма никакъв на Земята! И ако някой казва, че познава хората... Ако пее някой, аз го познавам доколко познава хората и къде е той. Зная за себе си ли пее. Защото има хора, на които пението е вързано. Те живеят само за животните. Той мисли само за животните, главата му е само с овце, говеда, коне, кокошки, къщи. И той минава за човек. Човек на говедата. Това е степен на развитието.

И ако ти искаш да минеш от едно състояние, тъй, да се почувствуваш човек, казваш: „Аз съм човек.“ Виж какво пребъдва в твоя ум, какви мисли са твоите нови мисли. Не че трябва да напуснеш старото, да се освободиш от старото. Не можеш да се освободиш. Да се освободим от старото, да се освободим от Земята, от този светски живот, вие трябва да напуснете Земята, трябва да престанете да живеете. Не може да скъсате връзките си с окръжающата среда. А когато искате да заминете за другия свят, не може там. Но щом искате да живеете на Земята, непременно трябва да имате връзка. И щом имате тая връзка, трябва да знаете как да използувате тия връзки.

Та, когато дойдат сега тия противоречия, които трябва да изучавате... Защото вие трябва да изучавате и противоречието, и съвременната наука във всичките [нейни] форми и клонове. Който разбира, дава например как да постъпвате в дадения случай. А да знаеш как да постъпваш, трябва у тебе ухото ти да е развито, и окото ти. Ако ти недовиждаш, няма да можеш да ходиш право. Ако не знаеш как да слушаш, пак ще се роди едно друго противоречие от слушането. Има едно вътрешно слушане. Вземете, запример, които знаят какво има да ги сполети. Аз наричам учен човек [този], който знае какво ще го сполети. И върви по същия път приготвен. Не го е страх него. Тоест [...], но ако иска да избегне, може.

Сега може да кажете: „Как стават тия работи?“ Мнозина казват: „Искаме да видим нещата.“ Но не е външното виждане на нещата. Ти виждаш един човек, но то е сянката отвънка, която съществува в самата реалност. Когато дойдеш в съприкосновение с реалността, с душата на един човек, вътре едно състояние има, там ти ще усетиш едно топло чувство, което с години то не се изменя. Една такава мекота, в която няма никаква грапавина. Дотогава, докато ти се безпокоиш в живота си, тревожиш се за [това-]онова, ти не си в реалността на живота. Тебе те обгръща сянката на живота. Няма [го] онова сочното, което да ти даде спокойствие. Или дотогава, докато ти се съмняваш в баща си, в майка си, в брата, сестра си, в когото и да е, щом се съмняваш, ти не си в реалността на живота. Защото онзи закон е, че каквото е твоето отношение към другите, такова ще бъде и тяхното отношение към тебе.

Сегашните музиканти, учените музиканти, изучават обертоновете. Има обертонове. Може да четете едно музикално творение, парче. Тоест, когато един тон е правилен, той има отглас в тази насока нагоре. Е, хубаво. А пък когато тонът не е верен, никакви обертонове няма. Ако в живота си, когато право мислиш, има този отглас, този музикален отглас, тонът ти е прав. И тогава, в какво седи правотата? Както когато онзи, който пее, има обертонове, произвеждат се такива, така и всеки един от вас, който е тръгнал в пътя на Истината. Щом взема вече да говоря за проявата, щом всеки ден вземам правилно тона, веднага вече има едно обнадеждване. Човек вижда надалече едно хубаво, светло бъдеще. А онзи пък, който не пее както трябва, той мрачково, тъмно вижда. Не вижда. И не знае как. Той сега иска и се тревожи. В туй състояние той се тревожи има ли Господ или няма.

Разберете сега. „Забравили са ме“ – казва. Че, ако хората не искат да слушат един певец, де е погрешката? В слушателя или в него? В него е. Той не знае да пее. И слушателите не искат да го слушат. А ако пее хубаво, хей! – ще го слушат и оттатък ще минат. И сега, в пението трябва да има [...], при сегашните условия, човек трябва да излезне из пението. Пението е като една крава, дойна крава. Ако дава хубаво мляко, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 кила, тази крава струва. А ако идеш и нищо не дава кравата?

Та казвам: Ако вие от вашия живот, като [от] една крава, не можете да изкарате малко мляко, питам: какъв ще бъде животът ви? И какво ще бъде вашето вярване? Имате нужда вие да вярвате. Но мислете, че животът не седи само от един. Хиляди хора, всичките хора, с които вие се срещате, вие нямате еднакви отношения. Срещате някои хора, вашето съзнание е будно. Един човек ви интересува повече – значи, по-тясна е връзката; с друг, даже като минете, вие не сте го видели.

Та, един ден, когато човек дойде до онази висока степен на живота, той ще познава живота и хората; ще има с повече хора връзка. Колкото с повече хора имаш връзка, е по-добре. Колкото с по-малко хора имаш връзка, толкова по-зле. Аз наричам връзка отношението, което имат хората. Срещнеш някой човек – виж нещо от него. И той да види друго в тебе. И той да може, и ти да можеш. Защото всичките хора на Земята, това са проводници на великите Божии блага: дарбите, които Бог е дал на хората и всички условия да се развиват.

Та, ще пазите сега връзките! Вие ако искате да живеете, вие можете да живеете както искате. Но не може човек да живее както иска. Правилният живот върви само по един път. В широкия смисъл, път, в който има много разклонения, то е път на правилна обич. Често вие мислите: „Ама, той не заслужава.“ Дайте на някой, който не се е учил по музика, най-хубавия инструмент – той само ще дрънка нещо на него. Но онзи, който се е учил как да свири, той от този инструмент ще изкара най-хубави звуци. Турете един светия между най-лоши хора – той ще изкара хубавото от тях. Тогава, защо като онзи свят, които разпънаха Христа... Казва: това са 500 милиона сега. Нали са 500 милиона от тия хора, коравосърдечните, които се обърнаха? Как ги обърна? Не ги е обърнал още. Но разтопяват се, варят се и ще се сварят най-после. Още след 2000 години, ще има хиляда милиона.

Тогава, колко души имаше във времето на Христа? Сега, това ви казвам на вас, за да не се обезсърчите. Но най-първо, като окачиха Христа на кръста, нямаше никой. Всички се разбягаха. Нямаше нито един. Даже те [не] бяха, които Го обичаха. И те побягнаха. След три или десетина дена имаше доста, 120 души, и после имаше 3000 души. Откъде дойдоха те? И постепенно почнаха да се увеличават.

И във вашия живот ще се случи някой път, ще минете през една такава опитност на Христа, мистическа, че ще усетите такава празнота, като че всички са ви изоставили, никой за вас не мисли. И тогава ще дойдат онези, които ви обичат, ще ви снемат от кръста. Ще дойде Никодим, ще вземе вашето тяло, ще ви тури в гроба. Тогава ще дойде Божественият ангел, ще ви освободи от тия връзки. И после ще ви потърсят вашите ученици – вашите хубави мисли. И постепенно ще се измени животът ви.

Сега, този е пътят! Няма друг път! Не мислете, че туй изведнъж ще стане. Най-първо ще ви посрещнат с финикови вейки. Че, не е ли същият закон? Онази, младата мома, нейният възлюблен като я срещнал, тя е радостна и весела. Но се случва, че нейният възлюблен я напуснал, връща ѝ писмата. „Намерих си друга“ – казва. Че, то е разпъване. Какво е състоянието на тази, младата мома?

Аз само за обяснение казвам това. Не говоря за вас. Говоря на другите. А сега работата е, аз като давам един пример, вие мислите, че този пример е за вас. Не. То е само да можеш да влезеш във връзка. Вие не сте намерили още вашия възлюблен. Той не е дошъл. Дошли са възлюблени при вас, за които аз ви казвам, след десетина дена ще ви напуснат. Той ще ви напусне и ще ви стане тежко. Тогава, всеки ден, когато вие много скърбите, ще знаете, че не е дошъл, закъснял е той. А когато съвършено се обезсърчите – той си е намерил друга вече. Той казва: „Намерих си друга вече.“

Аз не ви обяснявам, за да ви стане лесно. По някой път имате една такава дървена философия, дървена логика. Изведнъж казва: Ако е тъй, то трябва всичките... Не. В края на краищата светът има една велика цел. Цел, за която на всички същества ще им бъде добре. В какво седи тази цел? Един ден, когато на всички същества, които са на Земята, ще им бъде добре; и всички ще бъдат радостни и няма да има едно същество, което да не е доволно. Това е смисълът на живота. Дотогава, докато хората не са доволни, не са дошли до целта. Казвам: Като дойдат до целта, като пристигнат до целта, тогава вече другояче ще изучаваш живота. Ще знаеш в тази цел, в какво седи животът.

Та казвам сега на вас: Вас ви очаква, някои от вас ви очаква една доста горчива опитност, която има да преминете. Но след тази опитност ви очаква нещо много хубаво! Ако не минете горчивата опитност, ще дойде злото. Сега, защо, за какво, то е друг въпрос. Но ще минете сега. Като минете тази опитност, ще дойде нещо добро в живота ви.

Та казвам: Някой не може сега да постигне онова, което иска; не може да го постигнете със сегашното си верую, вярване. Сегашните ви вярвания са доста слаби, конците ви, и се много късат. Онзи, който най-малките неща го спъват в живота, за най-малките неща се дразни, не можеш да разчиташ на него.

Та казвам сега: Ако искате вие да добиете каквото и да е благо, висше благо... Някъде трябва да добивате, а някъде трябва да запазвате вашето благо, което ви се дава. И да знаете как да ги употребите. Че, Христос можеше ли да издържи този изпит? Той каза: „Както Ме е Отец научил.“ Даже онова, което Христос е правил, говорил, колко неща Той занесе със Себе Си. Много неща имаше да говори, Той видя, че светът не е готов. Даже сега колцина от вас... Вие говорите за любовта, или говорим за знанието, за мъдростта, хиляди неща има, които вие не знаете; и хиляди неща от любовта, които даже не сте ги сънували. Имате най-обикновените състояния, заблуждения. Някой човек си мисли, че е много силен. Не се лъжете. В сравнение с Бога силата ви по някой път е сила на един комар. Ти си силен човек, вземеш и набиеш някой човек; после дойде друг, по-силен от тебе, и той те хване и те набие. Тогава ти се обезсърчиш, видиш, че не си силен. Остава онзи, той казва: „Да знае, че аз какво мога да направя!“ Дойде друг, по-силен от него, и той го хване и го набие. Туй е низходящият път на живота.

Започнете сега да заучвате тия работи. Онзи, който може да те набие, той много хубаво прави. Той те окъпал. Но почнете друго да мислите: че може да дойде един, който може да ти направи едно добро. То е същият закон. Дойде друг в този низходящ път и човек се насърчава. Дойде друг и направи още по-голямо добро. Тогава?

Сега, някой обича да говори, сега, има такива кореспонденти, не вестникари, как ги наричат тия? (– „Репортьори.“) Той ходи да събира новини и ги изкарва навън. Та, и вие сте един такъв кореспондент – влезнете в едно общество и започнете да търсите отрицателните страни – еди-кой какъв е. Не е лошо това, хубаво е да се знае. Този такъв, онзи такъв. Всичко туй е предисловие на една наука. Хубаво е. Отивате най-първо, изнасяте някои лоши работи. Не е лошо. Хубаво е. Отлично. Един ден пък почнете да изнасяте хубавите работи. От тебе зависи. Можеш да идеш да кажеш: той такъв, той такъв. А можеш да идеш и да кажеш добрата страна на този човек. Казал някой: „Страшна пияница е този човек! От сутрин до вечер той пие. Страшен пияница, опропасти дома си!“ А друг казва: „Аз го зная за много трезв човек.“ – „Как?“ – „Не пие.“ – „Как не пие?“ – „Така, не пие. Като спи, не пие. Аз това зная за него.“

Та е хубаво някой път лошият човек да заспи. А хубаво е някой път добрият човек да се събуди. Защото лошият, като е буден, той не може да работи, да направи което си знае. Но като заспи, добър човек ще стане. Това е тълкувание на живота. Хубаво е някой път човек да замръзне, а хубаво е някой път човек тъй да се освободи от хората. Хубаво е някой път човек да има по-тънки дрехи, че да трепери, да замръзне, да мисли за търпението. А хубаво е някой път човек да се облече с хубави дрехи, да се накичи с пръстени, с нанизи, и да каже: „Хубав е животът!“

Аз разглеждам живота от две становища. Онзи, който ще възприеме Божествения живот, на тях им пожелавам да имат хубавите нанизи; а на тези, които не знаят как да употребят благата, на тях – спането, треперенето, сиромашията, болести. Тъй. И животът става осмислен. Нищо повече. Вие ще кажете: „Каква ми е съдбата? Много ми е определена съдбата.“ Ти сам определяш съдбата си. Понеже, като не искаш да служиш на Бога както трябва... Според онова, което ти правиш, това и ти дава.

Обърнете един нов лист сега. Не мислете, аз не разглеждам въпроса вие как сте отвън. Аз не разглеждам външния живот. Външно вие всички сте светии. Светии сте! Ако аз съм на един километър от най-лошия човек, светия е той за мен. Ако ида много близо до него, тогава работата става лоша. Стойте надалеч от хората. И тогава, едно правило има: от лошите хора надалеч стой, а при добрите хора, наблизо стой. Че онзи, който те обича, онези, които те обичат, надалеч [не] стойте от тях, наблизо стойте при тях. Който не те обича, надалеч стойте. А вие не знаете, идете при този, който не ви обича, и после казвате: „Много лоши хора са.“ Тогава, те са лоши, пък и вие не сте от умните. И ти не си умен. Ако искаш ти за себе си един начин за разбиране... Ще кажеш: „Не съм от умните.“ Умни трябва да бъдете! То е отношение.

Сега, този е правият път. И ако вие започнете да живеете по този начин, животът ви ще почне микроскопически да се изменя. Аз наричам, един живот се изменя, когато има една микроскопическа придобивка. Винаги, ако всеки ден ти не придобиваш нещо, ти си се спрял в своето развитие. Отиваш в обратен път. Всеки ден трябва да имаш една малка придобивка. И няма какво да говориш едно време как беше. Едно време, аз разглеждам едно време, любовта ти беше като любовта на животните, а сега тази любов е престанала, а дошла е любовта на човека. А тя се различава. Тази любов се различава. Ако ти в любовта си не минаваш през всичките стадии на живота, ти не можеш да познаеш любовта. И тогава, ако искаш да познаеш един човек, да го обичаш, ти трябва да го държиш в ума си; и то не като едно животно, а да го държиш като един човек. Ако ти искаш да се запознаеш с любовта на един ангел, ти трябва да го държиш като ангел в ума си. Ако този ангел не можеш така да го държиш в ума си, никога не можеш да го обичаш. Ако искаш да се запознаеш с любовта на Бога, трябва да държиш Бога в ума си, нищо повече! И трябва да се освободите от всичките тия форми, които хората са създали в миналото. Те не са потребни на нас. Трябва да се освободите от старото. То е един цимент, който сковава хората. Трябва да се освободите от ония чувства, в които няма тази любов, която е потребна за сегашното развитие. Сега онези от вас, които са готови, противоречията, които съществуват сега, трябва да ги измените. Та, в природата има един закон, който след време ще измени всички. Вие ще дойдете до едно състояние, дето искатене искате, вие ще се измените. И най-лошият от вас, и най-користолюбивият, ще дойде едно време да стане като светия. И простре се на земята и изгуби своята сила. Всичко е суета. Той ще почне да говори: „Всичко е суета.“ Ама нищо няма да придобиеш. Ще пъшкаш, ще се молиш на Бога, че искаш да измениш живота си. Казва: „Не, късно е, то е решено.“ И ще те въздигнат, и не чакай да те понижат на Земята. Да дойде туй положение, че да искаш да станеш добър. Но стани добър, докато си на краката си. Защото тогава всички добри стават.

Мен ми разправят за един пример, за един ловец, който ходил за мечки. Като погледнал, една мечка гони го, реве подире му, и той я гони. И той, за да се избави, вдига пушката си, и като стреля, ударил мечката отпред, двата ѝ крака. Паднала тя на земята, отива той при нея и тя си турила краката, моли се, казва: „Аз направих погрешка“, но моли се, казва: „Недей ме убива.“ И видял той: текат ѝ сълзи, от мечката.

Щом човек види, че неговата сила не работи, веднага се сменя състоянието. Няма да гоните хората като някоя мечка. Защото този, когото гониш, ще ти тегли един куршум и ти ще станеш слаб. Ще видиш. Сега, из живота, те са естествени изяснения. Сега – грешката. Всички сте въоръжени. И най-слабият може да ви направи голяма пакост. Един свещеник ми разправя, че детето му умряло. Ухапала го една муха и заразява се. Една муха го ухапва и става инфекция, и то умира.

Та, и най-слабият човек в света някой път може да ви ухапе и да ви направи една инфекция. Помнете, че има един свят, от който вие се влияете. Туй, което окултистите наричат духове. Това са същества, които знаят много добре своето изкуство. Те са същества, които лесно може да разстроят вашия дом. Те дойдат някой път, ти не живееш с жена си много добре, но те тъй ще направят, ще докарат един друг мъж, ще кажат: „Този мъж е.“ И почнат да внушават, казват: „Човек не трябва да има само един мъж, ама този мъж“ – и се образуват известни интриги. И тогава влезнат в мъжа, ще кажат: „Я малко прибери своята жена!“ И започват се интригите. Сега туй, което става в светския живот. Вие ще кажете: „Колко са неразумни хората!“ Не, не. Че, и вие го правите. И в духовния свят, и в религиите, и там има същото. Ще почнеш ти да гледаш как хората се молят. Какво е тяхното верую. Не ти трябват тия работи. Можеш да кажеш: този човек е по-добър, онзи е по-добър. Не е по-добър, ама ти гледай този човек работи ли. Та, интриги всякога ще стават. И аз зная сега между вас и навсякъде много работи. Тия духове сега са влезли, и тук ги има.

И помнете едно: ако вие ги приемете, аз ще ги вържа най-после! Всичките тия лоши духове трябва да бъдат вързани, нищо повече! Ще дойдем до едно място, дето снизхождение няма да има. Сега е време! И онези от вас, които не искат да се учат... Ама в света... И света ще го вържа! Нищо повече! Всички ще бъдат вързани, няма да остане нито един невързан. Всичко туй, което виждате. Ама казвам за вас, които разбирате закона. Сега ви казвам, не ви казвам да вярвате, един ден като видите вързан света, да знаете, че е така. Аз ще го вържа! Не мислете, че когато аз вържа света... То е война! Така. Тъй, няма само да кажа нещата. И не мислете, че когато вие искате да вържете злото... Вие трябва да знаете как да го вържете. Ако искаш ти по онзи правилен път... Който не разбира, той не трябва да върже.

Аз ви проповядвам учение за слабите. То е Любовта. С нея. Пък когато дойде един ден, когато влезне Мъдростта, други са законите там, с които тя ще управлява света. Та казвам: Слабите от вас, които не разбирате, ще държите с Любовта. Ще действувате с Любовта. Пък онези, които ще действуват със закона на Мъдростта, вие трябва да имате знание. И щом замениш методите на Любовта с методите на Мъдростта, вие трябва да разбирате тия двата метода. В употреблението на едина метод има връзка. Ти трябва да имаш знанието, за да употребиш метода на Любовта; и за да употребиш метода на Мъдростта, ти трябва да имаш любов. И мъдрост без любов не може. Ще дойде един ден, когато вие едновременно ще употребите, ще боравите и с двата метода, и с двата закона.

Та казвам: Не се спирайте върху нещата. Бъдете господари на себе си! Изправете погрешките си. Защото някои мислят, че нямат погрешки. Всичките имате погрешки. И в реда на нещата е да имат погрешки. Но изправете погрешките си. Погрешките трябва да произтичат отнякъде.

Да стане сега: Правата мисъл. Правата мисъл е служение на Бога! То е идеалът на хората на Земята. Три идеала има: служение на себе си, служение на ближните и служение на Бога! Служение на себе си вече знаете, и служение на ближния. Но служение на Бога, то е Великият Идеал, към който се стремим. Онази цел, в която един ден ще бъдат всички. Ще кажете: „Ама защо трябва да го вържат, този човек?“ За да се освободи светът. Понеже, като се подвизавате в света, трябва да имате за цел целта, към която се стремите. Като влезнете в онзи свят, в който всички хора един ден ще бъдат свободни. И като влезнете в този живот, няма да мислите, че животът няма смисъл. Развитие ще има, как не. И там започва истинският живот.

Има един живот, който е без страдание, извънка страданието. На Земята без страдание не може. А в Небето без страдание може. Да знае да служи човек. Казвате: Какъв ще бъде животът? Ти като излезнеш из областта на страданията, тогава ще влезнеш в областта на живота, на щастието. Дето ще разбираш и ще кажеш: „Това е животът! Затова съм страдал и всичко.“ Страданията, които сега ги претърпявате, то е, за да минете към онова, което за бъдеще ще добиете.

Та казвам, турете си сега в ума, та като страдате, ще кажете: „Ние страдаме, за да намерим щастието.“ Страдаш, понеже не си постигнал това, не си постигнал онова, всичко. Христос беше ли щастлив? Христос дойде да опита именно от какво се нуждаят хората. И постоянно сега Христос внася ония методи, които са за подобрението на дома ви; трябва да се подобрят ближните, и целият народ. И вие трябва да знаете това. Искате възпитание, да се подобри народът. Трябва да знаете методите. Искате да се възпитате. Не е лесна работа възпитанието. Възпитанието не седи в нищо друго освен – дайте на човека съответствующа храна! Възпитание значи да знаеш как да го отхраниш.

Та казвам: Турете хубава храна, с която вие да се възпитате и да придобиете, да станете силни. А в какво седи сега силата? Най-първо трябва да бъде човек силен в Любовта! И ако ти не се научиш да бъдеш силен в Любовта, ти в нищо не можеш да бъдеш силен. Започнете сега оттам, отдето трябва. Вие започвате със силата там, дето не е. Започнете със силата на Любовта по който и да е начин. Не се отказвайте от Любовта. Вървете по стъпките на Любовта. Нищо повече!

„Отче наш“

6.33 ч сутринта

(На поляната – гимнастически, евритмически упражнения.
Слънцето грее!)

33-то неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 13.IX.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Вътрешна връзка

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, любов, сега, може, хора, живот, път, бог, дойде, всички, аз, себе, ден, казва, хубаво, искате, казвам ,

Утрини Слова , София, 13 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Съвременните хора се запитват, какво иде след любовта. Само недоволният задава такъв въпрос. Ако си придобил любовта и пак си недоволен, ще се натъкнеш на страданието. – Какво иде след живота? – Смъртта. Който е недоволен от живота, ще намери смъртта. – Какво ще придобия, ако стана праведен? – Нищо няма да придобиеш – Защо? – Защото не разбираш нещата. Каква по-голяма придобивка очаква човек от любовта, от живота и от светостта? Ако всичко това си придобил и очакваш още нещо, ти не разбираш цената на нещата. Щом не разбираш, всичко ще ти се отнеме. Мнозина гледат на живота като на забавачница, и не ценят това, което са придобили. Те искат да постигнат всичките си желания, нужни и ненужни, без да подозират, че с това сами си създават страдания и нещастия. Те сами са виновни за своите страдания, но търсят виновника вън от себе си. За да не страдаш, трябва да се откажеш от някои човешки желания. Има желания и стремежи на душата, които трябва да се реализират, но има и такива, които са ненужни. Откажете се от ненужните си желания, за да разберете истинските. Само така ще разберете кой е вътрешният глас у вас и какво ви говори.

Някой слуша много гласове в себе си и, като не ги различава, казва, че Бог му говори. Бог не говори всякога на човека. Той говори в особени случаи, когато човек е на кръстопът, при големи страдания, когато е изоставен от всички. Затова е казва в Писанието: „Потърси ме в ден скръбен.“ Когато сте скръбни и се обърнете към Бога, тогава ще чуете гласа Му и ще направите разлика между Неговия говор и човешкия. Нима банкерът не различава истинските пари от фалшивите? Ако той различава парите, защо вие да не различавате проявите на Божественото от човешкото? Защо да не различавате чистото и здравословно ядене от нечистото? Защо да не различавате чистия въздух от нечистия? Ще кажете, че от едно нечисто ядене или от малко нечист въздух няма да стане нищо лошо. – Не е така. Внесете ли нечистота в организма си, колкото и да е малко, тя става условие за разлагане на чистата материя. Това разлагане пък е причина за вкисването и недоволството в човека. Недоволният от себе си минава през болезнени състояния, които постоянно го измъчват.

Как може човек да се справи с недоволството си? – Чрез дълбоко дишане. Дишайте дълбоко, като задържате въздуха в дробовете си минута, две, най-много три минути. Това се постига постепенно, чрез упражнения. Ще започнете да задържате въздуха от пет секунди, докато стигнете до три минути. При това постижение, вие ще можете да сменяте недоволството си в доволство. Иначе, при всяко недоволство ще изпадате в обезсърчаване, в отчаяние и ще пожелаете час по скоро да напуснете земята. Каже ли някой, че не му се живее, това значи, че той иска да смени недоволството си с доволство. Никой не иска да страда. Никой не иска да бъде болен, беден, нещастен. Това е естествено, но хората грешат като искат да постигнат нещата лесно, с чужд труд и усилия. Те искат другите да работят за тях. Това е невъзможно.

И тъй, който иска да има придобивки, трябва да вложи ума, сърцето и волята си в работа. Според стремежите му, такива ще бъдат и неговите мисли и чувства. Светлите ангели се радват на велики придобивки, защото мислите и чувствата им са такива. Падналите ангели, които и до днес още са затворени на земята, имаха отрицателни мисли и чувства. Те искаха да станат като Бога, да им се кланят всички същества. Това е отрицателна мисъл, която води към центъра на земята.

Будно съзнание, трезва мисъл се иска от човека, за да запази възходящата посока на живота си. Много хора са усърдни в началото на своите предприятия. Колкото по-навътре влизат, усърдието им намалява. Те приличат на младите моми и момци, които, преди да се оженят, се целуват по десет пъти на ден. Като се оженят, броят на целувките намалява, докато дойдат до една на ден. Ще кажете, че не трябва да се говори за целувки. За какво да се говори? За ядене ли? – И за ядене не трябва да се говори. – Значи, яденето, отношенията между хората са обикновени въпроси. Кои въпроси са необикновени? Според човешкото благочестие, трябва да се говори само върху науката. Не е ли научен въпросът за отношенията между хората? Всеки трябва да потърси причината, защо женените хора постепенно намаляват броя на целувките си. Ще кажете, че колкото повече се обичат хората толкова повече се целуват. Значи, любовта между женените постепенно намалява. – Не може ли без целувки? – Не може. Само умрелите могат без целувки, а не и живите. Ако умрелият почне да се съживява, първата му работа е да даде една целувка. Колкото повече се съживява, толкова повече целувки дава. – Как е възможно умрелият да се съживи и да целува? – Ние говорим за целувката като възвишена проява на любовта. Хората не са дошли още до възвишената проява на любовта. Те говорят за любовта, без да я разбират. Милувките на светлината и на въздуха са прояви на любовта, които малцина разбират. Ако светлината целуне умрелия, ще го съживи, и той също ще й отговори с целувка. Обаче, човешките целувки не съживяват умрелия. Че наистина човешките целувки не носят живот, виждаме по недоволството, което произвеждат. Двама души се целуват, но нито един от тях не остава доволен. Понякога единият е доволен, а другият не е доволен. В редки случаи и двамата са доволни. – Защо е така? – За това има ред външни и вътрешни причини.

Време е вече да отделите новия живот от стария, новите разбирания от старите. Днес старото и новото са размесени, поради което не можете да се освободите от последствията на старото. Какво прави химикът, когато му дадат някаква смес? Той не може да се ползва от сместа, докато не я изследва. Взема сместа и я анализира, отделя различните елементи или съединения едно от друго и така изучава свойствата им. Бъдете и вие химици по отношение на вашия живот. Отделете старото от новото и поставете всяко на своето място. Не е лош старият живот, но той трябва само да подкрепя новия. Старото не съдържа елементите на новото. Голяма е разликата между сухия и сочния пресен плод. Старият човек се различава коренно от младия. Човек остарява без да иска, без да забележи това и се чуди, как стават промени с него. Сърцето му е младо, а като се види в огледалото, намира, че много се е променил. После забелязва, че и вътрешно се е изменил. Като млад, любовта често го посещавала; като стар, любовта го напуща, и той става кисел, недоволен от живота. Причината за това е неразбирането на нещата. И като млад, и като стар, човек всякога трябва да обича. Така той ще избегне света на недоволството и няма да се вкисва. Дето любовта присъства, старост не съществува.

Пазете своето младенческо състояние. Пазете своя вътрешен мир. Избягвайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас. Казано е: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Следователно, дружи с добри, възвишени хора, за да запазиш младостта си. Свързвай се с Божественото, със светлите мисли на Бога, за да бъдеш всякога любящ. – Къде ще намеря Бога? – Във възвишените мисли и чувства. Достатъчно е да повдигнеш мисълта си нагоре, за да се свържеш с Бога, с Неговите светли мисли. Щом мислите ти са чисти и възвишени, ти ще превърнеш неразположението си в разположение, недоволството си в доволство. И обратното е вярно: ако се свържете с някой лош човек, веднага изгубвате разположението си. Ето защо, ако искате да станете учен, дружете с учени хора; ако искате да станете музикант, дружете с музиканти. Ако едно дърво е в сила да ти предаде своето състояние, колко повече човек може да направи това. Отчаяни, обезсърчени хора са намирали спокойствие и утеха в горите, между дърветата. Някой обезсърчен се облегне на едно голямо, здраво дърво и прекарва в размишление пет-десет минути. След това обезсърчението му изчезва. Той приел нещо от дървото, което сменило състоянието му. Не само дърветата, но и камъните оказват влияние върху човека. Ако си отчаян, че нямаш успех в живота си, седни на някой камък и започни да мислиш за него. Няма да се мине дълго време, и отчаянието ти ще изчезне. Всеки човек, всяко животно, всяко растение и всеки минерал носят нещо ценно в себе си. Достатъчно е да влезете във връзка с ценното в тях, за да го придобиете и вие. Затова казваме, че всеки приема от другите това, за което е готов. Това не е достатъчно. Като приемеш ценното от другите, трябва да потърсиш начин да го използваш.

Мнозина искат да бъдат учени, музиканти, философи, но не ценят дарбите си и не работят върху тях. Те искат с малко труд да имат големи резултати. Това е невъзможно. Каква работа ще свърши охраненият кон и каква – слабият, хилав кон? Охранения кон можеш да натовариш, колкото искаш, и той ще занесе товара на определеното място. Обаче, на слабия кон не можеш да разчиташ. Натовариш ли го повече, отколкото трябва, товарът ще остане насред пътя, и ще се принудиш сам да го пренасяш. Следователно, ако искаш да се ползваш от дарбите си, да ти вършат работа, трябва да ги отхранваш. Ако не ги отхранваш, те ще те оставят на средата на пътя. При това положение, ти ще се обезсърчаваш, отчайваш и ще търсиш причината за неуспеха си вън от тебе.

И тъй, който иска да стане музикант, трябва да отхранва своето музикално чувство, т. е. да работи върху музиката. Първо ще работите за себе си, после за ближния си и най-после – за Бога. Като пеете и свирите за себе си, вие живеете в животинския свят, мислите само за материалното, за ядене и пиене, за къщи и облекло. Като пеете и свирите за ближния си, вие сте в духовния свят, т. е. в света на чувствата. И най-после, като пеете и свирите за Бога, вие сте в Божествения свят, между разумни и възвишени същества. Така човек постепенно се повдига от физическия в духовния свят и от духовния в Божествения. Само така той те освобождава от старото и влиза в новия живот, в света на любовта. Иначе, докато живее само на земята, не може да се освободи от старото. Каквито усилия да прави, не може да скъса връзките си със земята, не може да се освободи от противоречията на физическия свят.

Изучавайте научно противоречията, за да можете да се справяте с тях. Който има добре развито ухо и око, вижда и чува нещата външно и вътрешно, лесно решава противоречията. Той знае, как да постъпва с хората. Той знае предварително, какво ще му се случи във всеки даден момент. – Как се постига това? – С постоянство и любов. Ще кажете, че искате и вие да виждате нещата. Не е въпрос до външното виждане. Човек може да вижда нещата външно, без да ги разбира. Виждаш някого външно, но не го разбираш. Виждаш ли го вътрешно, ти усещаш едно топло, меко чувство в себе си, което те сближава с душата му и започваш да го обичаш. Да обичаш ближния като себе си, това значи, да живееш в реалността. Щом ти изгубиш любовта си, ти влизаш в сянката на реалността, дето мирът и спокойствието изчезват. Докато се съмнява в себе си, в близките си и в Бога, човек живее в сянката на живота, далеч от реалността. И тогава, каквито са неговите отношения към хората, такива са и техните отношения към него.

Защо трябва да се изучава музиката? – За да се създаде права, възходяща мисъл. Както в музиката се говори за обертонове, така и в живота се говори за права, възходяща мисъл, за прави и възходящи чувства. Когато тонът е прав, с възходяща посока, казваме, че той е обертон. Така и мисълта и чувствата на човека трябва да имат посока нагоре, към светлото бъдеще. Ако мисълта и чувствата се изопачат, те изгубват правата и възходяща посока, и човек гледа на нещата мрачно; съзнанието му е лишено от светлина и простор. Такъв човек се съмнява в съществуването на Бога. Той мисли, че всички са го забравили и изоставили. Ако хората не искат да слушат даден певец и не мислят за него, в кого е погрeшката: в слушателите, или в самия него? Ако пее хубаво, хората постоянно ще говорят за него и ще искат да го слушат. Певецът е подобен на дойната крава. Ако дава хубаво мляко, всеки иска да пие от нейното мляко. Ако млякото й не е хубаво, никой няма да я търси. Следователно, какъв ще бъде вашият живот, ако не можете да извадите от него хубаво, здравословно мляко? Какво ще бъде вашето вярване? Какви ще бъдат отношенията ви към хората? Колкото по-тясна е връзката между съзнанието на двама души, толкова по-голяма е любовта им. Те взаимно си услужват и помагат. И единият, и другият се ползват от млякото на своя живот.

Ще дойде ден, когато съзнанието на хората ще бъде по-високо. Тогава те ще разбират живота, ще се опознават помежду си и, колкото повече се познават, толкова по-лесна ще бъде връзката им; колкото повече хора познават, толкова по-добре. Хората трябва да бъдат свързани по съзнание, по ум и сърце, по душа и дух. Това наричаме вътрешна връзка на живота. Така свързани, хората всеки момент откриват по една хубава черта в себе си. Да виждаш доброто и красивото в човека, това значи, да закрепваш връзката си с него. Само при такава връзка хората могат да бъдат проводници на великите Божии блага. Само така те могат да използват условията, необходими за развиване на своите дарби и способности.

И тъй, пазете вътрешната връзка с душата си, за да живеете добре. Не мислете, че можете да живеете, както искате. Добрият живот върви по права линия. Това е път на истинската обич. Има разклонения в този път, но посоката е запазена. Казвате, че еди-кой си не заслужва любовта ви. Какво означават тези думи? – Кой не заслужва любовта? – Който не е работил и не е учил. Какво ще излезе от този човек, ако му дадете една хубава цигулка? Той ще върти цигулката на една и на друга страна, но нищо няма да изкара от нея. Друг е въпросът, ако дадете цигулката на някой виртуоз. Той ще изсвири нещо хубаво, което ще ви задоволи. Значи, любовта се дава на човек, който може да я възприеме и използва. Ако светията попадне между лоши хора, все ще изкара нещо добро от тях. Обаче, обикновеният човек ще бъде далеч от тях. Какво направи Христос със своята любов? Едва се изминали две хиляди години след Христа, и днес вече има петстотин милиона християни. Те не са още истински християни, но са стопени вече. След това ще се варят, и от тях ще излезе нещо хубаво. След две хиляди години ще има още петстотин милиона християни. Когато снеха Христа от кръста, всички се разбягаха. Даже най-близките Му Го изоставиха. Но след възкресението числото на последователите му постепенно се увеличаваше.

Този е пътят, по който ще мине всяка душа. Ще дойде ден, когато близките ще ви изоставят, и вие ще се намерите на кръста сам, чужд на цял свят. В първо време ще ви приемат с финикови вейки, със слава и почест, но краят ви ще бъде като този на Христа. Какво ще кажете за младата мома и за младия момък, които се обичат? В първо време те са щастливи, радват се на живота, обичат се. Един ден единият от тях изменя на любовта, влюбил се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбеният изменя. Той е разпнат на кръста, изоставен от всички. Това се отнася до онези възлюбени, които се отличават с неустойчивост в чувствата. На тях не може да се разчита. Днес ви говорят за любов, а на другия ден са далеч от вас. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинският ви възлюбен не е дошъл още. Когато дойде той, скръбта ви ще се превърне на радост. Това е смисълът на живота. Да намериш възлюбения на своята душа, това е задача на всеки човек. Това е великата цел, към която всеки се стреми. Който постигне целта си, той живее в истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нещо велико и добро, но не се обезсърчавайте, когато дойдат горчивините. Първо ще минете през горчивата опитност, а после ще дойдете до радостта и благото в живота. Това е неизбежно.

Днес всички хора се стремят към великата цел на своя живот, но не могат да я постигнат, понеже нишките на тяхната вяра са слаби. Лесно се късат тези нишки, и те остават на пътя. При най-малките изпитания и мъчнотии те се спъват, дразнят се, губят мира си. На тях не може да се разчита. Едно се иска от човека: да запази онова, което придобил през вековете, и всеки ден да придобива по нещо ново. Как ще заназите ценното, което сте придобили? Трябва да знаете, кога и на кого да го давате. Даже Христос, Който се пожертва за човечеството, не даде на света всичко, което имаше. Той казваше: „Много още мога да ви говоря, но не сте готови за това.“ И досега още хората живеят в заблуждения, които ги спъват. Как ще им се даде онова, за което не са готови? Някой си мисли, че е много силен, че може да направи всичко, каквото желае. Дойде друг, по-силен от него, и го набие. После се яви още по-силен от втория, който набива и двамата. Битите се обезсърчават, а който ги бие, минава за герой. Но след време той вижда, че има по-силен и от него. Това е низходящият път в живота. Стремете се към възходящия път, който носи радост и доволство. Радвайте се, че можете да направите добро на човека. След време ще дойде друг, който може да направи по-голямо добро. После ще дойдат трети, четвърти, пети, които ще правят още по-големи добрини. Доброто има начало, няма край.

Като живее, човек се натъква и на отрицателните, и на положителните сили в природата. Щом се натъква на отрицателните сили, той вижда отрицателните прояви на хората. Щом се натъква на положителните сили, той вижда положителните прояви на хората. Добре е, като види нещо отрицателно, веднага да намери някоя положителна черта за уравновесяване на силите. Иначе, той ще има частична представа за човека и неговия живот. Добре е, като облече човек старите си окъсани дрехи, на другия ден още да облече новите си дрехи, да смени състоянието си. Когато работиш, ще бъдеш със старите си дрехи; щом свършиш работата си, ще облечеш новите си, празнични дрехи.

Ние разглеждаме живота от две страни: от Божествена, когато човек служи на Бога, и от човешка, когато служи само на себе си. При второто положение, човек не знае как да използва благата на живота, поради което се излага на беднотия, нещастия, болести и др. В края на краищата, той казва: Такава ми е съдбата, не мога да я изменя. – От тебе зависи да бъде съдбата ти добра или лоша. Човек сам кове съдбата си. Като не служи на Бога, той си приготвя лоша съдба. Щом служи на Бога, съдбата му е добра. За да подобрите живота си, обърнете нов лист и приложете любовта. Това не значи, че сте лоши, но трябва дълго време да работите върху себе си, да станете проводници на Божественото. Външно всички хора са добри, свети, но не и вътрешно. Докато гледаш човека отдалеч, той е добър, благочестив, но щом се приближиш към него, другояче изглежда. Отдалеч и най-лошият човек изглежда като светия. За да не се разочаровате от хората, спазвайте правилото: стой далеч от лошия човек, а близо при добрия. Стой далеч от глупавия, а близо при умния. Умни и добри трябва да бъдете, за да не бягат хората от вас.

И тъй, който иска да подобри живота си, трябва да спазва правилата на любовта. Тогава всеки ден ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далеч от любовта. А вън от любовта, животът е в застой. – Каква любов имах едно време! – Каква беше любовта ти? Ката тази на животните. Тя е отживяла времето си. Днес ще приложиш човешката любов и, колкото по-горе се качваш, толкова повече ще се разширяваш. Така ще минаваш през любовта на по-възвишени същества от човека, докато един ден тя се разкрие в пълнотата си и я разбереш. Каже ли някой, че иска да обича хората, трябва да ги държи в ума си, като същества равни на себе си. Ако искаш да се свържеш с ангелите и да ги обикнеш, трябва да ги държиш в ума си като ангели. И най-после, ако искаш да се свържеш с Бога, трябва да мислиш постоянно за Него. Щом се свържеш с хората, с ангелите и с Бога, ти си свободен вече от старото, което сковава хората, както циментовата каша свързва тухлите и камъните. Така ще се освободиш и от противоречията, които те спъват на всяка крачка. Това време ще дойде, ще ви се наложи да измените живота си. По-добре е да измените живота си и да приемете новото доброволно, а не насила. Стани добър навреме, а не да те заставят насила.

Един ловец навлязъл вътре в гората, да лови дивеч. Срещу него излязла една мечка. Ловецът се уплашил много, обърнал се назад и започнал да бяга. Той бягал, а мечката след него. Като разбрал, че мечката продължава да го гони, той я дочакал и насочил пушката си срещу нея. След един момент само, мечката стояла безпомощна пред него, с ранен крак и сълзи на очите й – молела за милост. Той я пощадил и продължил пътя си. Трябва ли хората да се гонят и преследват, както мечката – ловеца? Ако продължават да се преследват, все ще се обърне някой и ще им тегли куршум. Като изгубят силата си, те се смекчават, но това не е доброволен акт. Бъди мек и внимателен към хората при всички случаи на живота си. Иначе, ще се намериш в трудно положение. И най-слабият може да ти причини някаква пакост. Детето на един свещеник умряло от ухапването на една муха. Станала инфекция и в 24 часа се заразила всичката му кръв. Значи, и най-слабият човек може да те ухапе така, че да причини отравяне на кръвта. Има духове, които причиняват големи пакости на хората. Те са в състояние да разстроят живота на хиляди семейства. Те са големи майстори. Знаят закона на внушението и нашепват убийствени мисли, на които мнозина се поддават. – Какво трябва да се прави, за да се освободим от влиянието на лошите духове? – Ще ги вържете. Сега е време да вържете лошите духове, да вържете злото в света. Няма да остане нито един лош дух свободен. Само онзи може да връзва, който разбира законите на живота и на любовта. Ако не ги разбира, по-добре да не се опитва, защото, вместо той да връзва, него ще вържат.

Сега ви се проповядва учението на любовта. То има отношение към слабите. Колкото и да си слаб, като приложиш любовта, ще излезеш на спасителния бряг. Учението на мъдростта е за силните. Двете учения се различават в методите си. За да прилагаш любовта, трябва да имаш знание. За да прилагаш мъдростта, трябва да имаш любов. Любов без знание не може, и мъдрост без любов не е мъдрост. Ще дойде ден, когато човек ще прилага едновременно и любовта, и мъдростта. Това се постига само при чист и свят живот. Ето защо, който иска да си служи с любовта и с мъдростта едновременно, трябва да изправя погрешките си.

Каква мисъл трябва да задържите в ума си от днешната лекция? Да носите в себе си идеала – да служите на Бога. Всички познавате служенето на себе си и на своя ближен. Сега трябва да приложите служенето на Бога – великият идеал на човешката душа. Който постигне този идеал, той е вече свободен, той осмислил живота си. Той се домогнал до Божествения живот, който изключва страданията. На земята не може без страдания, но небесният живот е вън от тях. Днес всички хора търсят щастието, т. е. живот без страдание. И това е възможно, но когато започнат да служат на Бога.

И тъй, ако се питате, защо страдате, ще знаете, че страданията водят към щастието. Докато не минете през страданията, не можете да бъдете щастливи. Христос дойде на земята, именно, за това, да разбере нуждите на хората и да им покаже пътя към истинското щастие. Той казваше, че щастието подразбира подобрение на личния, семейния и обществения живот. Така ще се подобри живота и на народите. За да се подобри живота, изобщо, нужно е възпитание на отделните единици. Да възпиташ един човек, това значи, да му дадеш съответната храна, да знаеш, как да го отхраниш. Всеки трябва да си намери здравословна храна за тялото, за ума и за сърцето. Само така ще бъдете силни, не физически, но в любовта. Бъдете силни в любовта. Вървете по стъпките на любовта и от нищо не се страхувайте. Любовта изпъжда страха навън. Дето е любовта, там е силата, безстрашието и светлината.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

33. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 септември, 1936 г. София. – Изгрев.

----
*) Йоана, 12 гл.

НАГОРЕ




placeholder