НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Сляпороденият / Слепороденият човек

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Слепороденият човек

Най-често използвани думи в беседата: човек, сега, има, може, бог, любов, очи, христос, сляп, хора, всички, казва, дойде, обичаш, казвам, бъде, път, земя ,

Утрини Слова , София, 6 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


6 септември 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небето прошарено, звезди.
Месецът половина се празни.
Времето меко, влажно, магнетично, топло.)

„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ще ви прочета 9-а глава от Евангелието на Иоана.

„Духът Божий“

Става въпрос за един сляп човек, който се е родил сляп. И ако този, слепият човек не беше се родил, тази глава нямаше да я има. И разговорът, който се е водил, нямаше да съществува. И ако той не беше сляп, Христос нямаше да го пита. Христос минава покрай него и го пита: „Искаш ли да прогледаш?“ Христос се спира покрай него и го пита: „Ти от рождение ли си сляп?“

Спорът произлиза от едно противоречие, не излиза от него, а от хората. Въпросът е: на кого е говорил Бог? На Моисей е говорил. Те не знаят, че е говорил. Тъй е писано; а същевременно и Христос е говорил и отворил очите на един сляп човек. Те намират, че онова, което Моисей направил, е право. А туй, което Той направи, не могат да си обяснят. Казват: „Дай слава на Бога! Ние знаем, че този човек не е от правото учение.“

Сега, може да се разгледа външно кой е прав и кой е крив. Противоречието, което се ражда в човешката душа, произтича от едно раздвоено състояние. Дали в миналото Бог е говорил право или сега като говори, говори право? Бог всякога говори право! За Бога няма минало, всичкото е едно настояще. Дотогава, докато ти мислиш, че някои неща са по-добри, а някои – по-лоши, то е друг въпрос. Ти си в един различен свят. Няма по-добър и по-лош живот. Винаги съществува едно отношение между хората. Всичките противоречия в света, и лошите работи, произтичат от любовта.

Сега, за да се обясни този факт: ако всичките хора бяха слепи, накъде ще се стремят? Но понеже виждат, имат един стремеж. Те определят посоката на стремлението, което имат. Аз бих попитал когото и да е, всичките скърби, които имате вие, се раждат все от любов. Вие обичате баща си повече от другите. Защо? Защото на баща ви Бог е говорил, а на другите дали е говорил Бог или не, вие не знаете. Всеки човек, който е авторитет за вас, вие донякъде на него вярвате, че Бог е говорил на него.

Да обясня нещата. Онзи, който е умрял, и онзи, който е жив, вие не може да имате една и съща любов. Който е умрял, вие мислите как да го заровите сега и плачете заради него. Плачете за нещо, което го няма. А онзи, който е жив, онова, което вие обичате, е в него вътре.

Та казвам: Вие трябва да се справите с вашите състояния. Вие никога не сте се запитали защо обичате някого повече, а някого по-малко. Не че е лошо да обичаш някого повече. Като човек, ти не можеш да обичаш всичките хора. Тъй се говори, но да обичаш всичките хора, то е невъзможно. В дадения случай е невъзможно. Невъзможно е. Тъй, в съвременните разсъждения или съвременния човешки език, съвременната логика, съвременното положение, в което човек се намира, е невъзможно. Тъй, както е невъзможно за човека да вдигне Земята на ръцете си и да я носи. Казвате: трябва да обичате всичките хора. То е същото – да вдигнеш Земята на ръцете си. И като я вдигнеш, къде ще стъпиш? Обаче един малък камък можеш да вдигнеш. Сега, въпросът седи не да обичате всички, но когото обичате, да го обичате тъй, че и другите хора да се ползуват от него, от неговата обич. Не е въпрос един извор къде е изврял, но стига водата на този извор да минава покрай нас, да може да се ползуваме и ние.

И после, другото положение: ние често се спираме, че някой обичал някого повече. То е факт, че обича повече. Спор няма за това. А някой път има една политика, тогава казва: „А, не го обичам.“ А, обича го, но той крие тази работа. После, на всичките хора еднакво не можеш да дадеш. Ще дойде един просяк, ще му дадеш един лев, на друг дадеш 10 лева. На този, на когото повече даваш, обичаш го повече. Никога не можеш да дадеш на един човек повече, ако не го обичаш. И ако искаш да му дадеш по-малко, трябва да намалиш от любовта си.

Това са сега човешки разсъждения. Вие, които вървите по пътя, по Божествения път, трябва да знаете да разпределите нещата. И в туй разпределение ще се яви едно вътрешно противоречие вътре в душата ви. Вземете запример след Възкресението: само двама ученици Христови вървяха от Ерусалим до друг един град там и си приказваха за онова, което е станало. Не можеха да разрешат едно противоречие, че един велик пророк тъй са го хванали и са го разпънали. И е дошъл и казал, че е възкръснал. И те си казват: дали това е вярно, че е възкръснал, или не е вярно? През това време иде един човек с тях заедно и им казва: „Защо се разговаряте? Защо се гледате тъй тъжни?“ Те му казват: „Само ти ли си човекът, който не знаеш какви събития са станали тука?“ Той ги пита: „Какво стана?“ И започват те да му разправят всичко това. И най-после и той, който нищо не знае, започва да им говори. Както слепия, комуто се отвориха очите. „Трябваше да знаете, че всичко туй, което е станало, тъй е писано в Закона.“ И им разправяше. Така им разправяше и дойдоха до мястото, дето трябваше да спрат. Но те бяха разумни хора от фарисеите, казваха: „Този човек така хубаво ни говори, трябва да го поканим да остане у нас да пренощува, че на следния ден да продължи.“

Какво направиха фарисеите, когато този човек (слепороденият) им каза истината? Те най-после изпъдиха този човек, казаха: „Ти ли ще ни учиш нас?“

Та, сега, и вие по някой път може да възприемете някои възгледи. Някои от вас, които сте много напреднали духовно, като фарисеите, ако този, слепият човек дойде, ще кажете: „Ти ли ще ни учиш?“ И понеже Земята е едно училище, не си тургайте тази идея в ума си, че много знаете. Не. Не знаете. Да казваш, че много знаеш, то е все едно, все-таки, че нямаш повече да учиш. Или е все-таки да мислиш, че си вдигнал Земята на ръцете си. Докато дойдеш да вдигнеш Земята на ръцете си, ти може би ще я вдигнеш; има същества, които вдигат такива земи като нашата, но те са завършили своята еволюция, те знаят как да я вдигнат. Един съвременен учен човек може да вдигне с [...] на 100, 200, 500, 1000, 100 000 тона, но не с ръце.

Та казвам сега: Въпросът е за слепия човек. Представете си, казва някой за някой стар човек, че обикнал такава грозотия. Че, обичта не произтича [...] В обичта работи един закон с душите. Ти не можеш да обичаш тялото. Тялото се обича отвън. Онова, което човек може да обича, това е човешката душа. Като мина Исус покрай този човек, Той обикна душата вътре и каза: „Искаш ли да прогледаш?“ И той му каза, че иска.

И питам сега: В живота Господ всякога минава. Ти донякъде си сляп и си нещастен, седиш и казваш: „Защо ми се даде този живот тъй несносен?“ Да мине Господ покрай тебе и да те попита: „Искаш ли да прогледаш?“ И той му казал: „Искам!“ Туй струва повече от всичкото богатство, което можеш да имаш тук! Туй е земното богатство.

И след като прогледаш, тогава ще се зародят други противоречия. Ти поддържаш известна идея. Ще те питат: „Как прогледа ти? Защо си тръгнал в този път?“ И ние сега вървим по този път. И най-после ще научиш истината. И след като го изпъдиха в света... И докато хората не те изпъдят, Той, Господ, няма да те срещне. И казва му Христос тогава (Учителят чете 35–38 ст.): „Чу Исус, че са го изпъдили вън и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?“ Отговори той и рече: „Кой е Той, Господи, да вярвам в Него?“ Рече му Исус: „И видял си Го, и Който приказва с тебе, Той е.“ А той рече: „Вярвам, Господи!“

Сега, противоречията, които се раждат в света, вътрешно трябва да разглеждате нещата. Не се спирайте вие, не разглеждайте света вие, защо има противоречия отвънка. И ако не може да разрешите един въпрос, нямате познание, невежа сте, вие сте в положението на един сляп човек. Защо светът е създаден такъв – така като мислим, това е един въпрос, който хората не са разрешили и още след хиляди години сами не могат да го разрешат. Онези същества, онези души, тъй, както гледат, няма да го разрешат. А онези, като дойдат, на които ще се отворят очите... Като дойдеш до положението да повярваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново познание – ти ще знаеш, че светът е създаден. Той, светът, няма да остане тъй, както сега. И Писанието вече загатва, казва: „Ето, създавам нови небеса и всичкото старо ще замине.“ И вашият стар живот, работи, от които сега се оплаквате, и във вас Господ ще създаде един нов свят. Ще създаде, тъй.

Сега вие всички още не сте се освободили от старото. И ще мине още дълго време, докато се освободите от старото; и ще го носите в себе си, в света. „Ама – казва, – то по-скоро не може ли да се освободя аз?“ Ще се освободиш точно на времето. Всяко нещо си има своето време. Като дойде онова Божествено време, ти ще се освободиш от старото. И сега, най-първо ще се освободите от противоречието, което съществува в душата ви. Ако идете някой път между месоядните животни, в някоя менажерия, ще видите, че когато хранят едни, другите, като намирисват месото, почват така силно да реват! И защо така едно животно да не седи спокойно? Не. Има и някои хора, които в кожата си не могат да се съберат, когато видят, че някой човек го почитат и уважават, те в кожата си не могат да се съберат. И те реват. И в религиозните общества има място, дето се спъват.

Аз мога да ви кажа как ще ви обичат хората. Ако не ви обичат, много лесно. Едно правило има: Обикни Бога и всички хора ще те обикнат. На туй може да се направи един психологически факт. Един човек, който минава между другите, и хората не го уважават, не го почитат, ако един добър човек насочи ума си към него, веднага хората ще изменят своето мнение. Вие казвате: един човек не вървял по правия път. Може да го накарате да върви по правия път.

Та казвам: Сега трябва да изучавате ония възможности, които ви са дадени. И е хубаво да има нещо, което не може да направите. Но има хиляди неща, които може да направите. Онова, което може да направите, направете го. Какво може да те спъва да обичаш ближния? Ще кажеш: „Аз не го виждам.“ И представете си един сляп човек, който не вижда никого. Ти някого си хванал за ръката и в него се заражда любов, по-интензивна, отколкото онзи, който вижда. Той като хванал някого за ръката, по неговата ръка той може да го обича. Ти можеш да не виждаш Бога, като един сляп човек, можеш само да се докоснеш до Него!

Та казвам: Тази идея трябва да излезне. Ще цитират някой стих като контраст. Иоан казва там на едно място: Ако ти брата си, когото виждаш, не обичаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш? Сравнението е много право. Ако ти малките работи не вдигнеш, как ще вдигнеш големите? Казвам: Трябва да се стремите да опитате. Да се зароди във вас тази Любов, Божествената Любов. Защото Божествената Любов в света от само себе си няма да се роди. Все ще има някой повод. От нищо нещо не става.

Казваш: Бог е създал света от нищо. Да, Бог го е създал от нищо, но нашата любов не може да се роди от нищо. Нашата любов, всякога любовта в хората ще се роди от нещо. Любовта ти може да се роди от твоите страдания, от едно голямо нещастие, някоя голяма несгода. Понеже в тия нещастия ще дойде някой човек да те утеши. И там ще се зароди любовта. Ако туй нещастие не беше дошло, ти не може да намериш любовта. Нещастието някой път ще ти доведе тия, които ще те обичат, и ти ще ги обичаш. Така трябва да се разсъждава. Ама че онази майка, как мислите, която обича детето си, то не е ли ѝ донесло голямо нещастие? Девет месеца го е носила тя, и казва: „Дано по-скоро излезне навън, и да се освободя.“ И онези, които не са били бременни, мислят, че е много лесна работа. Не е лесна, тя е от много мъчните работи.

Та казвам: Все-таки трябва да станеш бременен, за да разбереш. Туй трябва да го знаете. Вие искате като някоя млада мома да разбирате всичко. Е, не. Нещата се разбират, като станеш бременен с някоя идея – добра или лоша, не е важно. Онова, което ще научиш [е важно]. Бременен човек трябва да станете. Онова състояние, което хората имат като младите моми, то е най-хубавото – идейно, но от моминство; това е моминство. За да мине една мома в девичество, тя трябва да се ожени. И като се ожени и не се поквари, тя е девица. Трябва да мине моминство. Вие ще напуснете моминството, ти ще напуснеш твоята младост. Тия са законите, които трябва да се разглеждат. Ти ще напуснеш своята младост, своето моминство, и къде ще идеш? Ще влезнеш в закона на девството вътре. Е, как ще познаеш, че си девица? Ако не се измениш. Да. Ако след като остарееш, и не се вкиснеш, ти си вече девица. Това е вече в мисълта ти вътре, в твоите чувства, в твоята мисъл и в твоите постъпки. Тогава вие минавате, за да станете девица. Досега някои от вас са били моми и са напуснали моминството; някои са още моми, но и те трябва да станат девици. Значи по онзи закон на онази чистота, в която животът се разбира. Та, от едно състояние на слепота, туй е от едно състояние на слепота, ще минете в онова духовно познание, във връзка с Бога.

И казвам: Ако работите ви в този свят не вървят, има противоречие. Обикнете Бога! Ама не онзи Бог, Когото хората не знаят, а онзи Бог, Който е създал нещата. И ако вие седите и питате: „Къде да Го намерим?“ – никъде и всякъде. Вие не очаквайте да срещнете и видите Бога. Ти малко ще прозреш! Ако си в една малка стая и имаш едно малко прозорче, един малък лъч ще видиш ти от Слънцето. Ако прозорецът е по-голям, повече ще видиш. И ако излезеш навънка! Тъй. И един ден, ако вие идете на Слънцето, ще имате съвсем друго разбиране. Слънцето няма да бъде за вас такова, каквото тук, на Земята.

Сега, това са потребни разсъждения за вашите умове. Да не се обезсърчавате; защото сега туй, което ви обезсърчава, вие ще си кажете тъй: че „хората не ме почитат, не ме обичат“. Може. Всичко туй е право. Но откъде вие трябва да разрешите въпроса? Хубаво е да идеш някъде и да има огън накладен, да има приготвено ядене, всичко това. Но казвам: Ако няма накладен огън, а ти си сам, какво трябва да правиш? Сам ще се заемеш да си накладеш огъня. Имаш кутия с кибрит. Трудно е. Не е лесна работа.

Та ви казвам сега: Аз говоря да обичаш. Но то е работа, с която ти сам ще си помогнеш. Няма да ти помогне друг. Защото никой не може да ти помогне. И онази поговорка, която казва: Помогни си сам, за да ти помогне Господ. И всякога, когато останеш сам – защо? Да познаеш, че има един Господ. И Господ ти казва: „Ти започни и Аз ще ти помогна.“ Ти като започнеш да кладеш огъня, ще дойде Господ, и Той ще ти помогне. И в света Христа не Го повикаха, така, както сега, като се разболее някой болен, че викат да дойде лекар. Сам си дойде.

Сега, две неща. Вие разрешавате противоречието: не се почитат хората. И онзи, който разрешава противоречието правилно, той е благороден човек. Не е въпрос, каквото и да стане у тебе, разрешавайте правилно въпроса. И ако разрешавате правилно въпроса, тогава животът на Земята се отваря за вас. Пък този човек, ако нямаше противоречие... Той дотогава беше сляп, само му даваха по малко. А после, и той стана виден човек. Почнаха да го викат учените хора. Казваха: „Я ни кажи, как прогледна?“ Че него вече на чин го дигнаха. Това стана с противоречието, което той мина.

И ви казвам: Радвайте се за противоречията, които ще дойдат във вашия живот! Защото те ще ви подигнат. И ако противоречията не дойдат, вие ще си останете такива, каквито сте – слепи ще останете. А сега всички се питат върху едно хубаво състояние, което имаш. То няма да остане тъй. Ще се роди една кисела мисъл. Но ще мине първото състояние. И казвам: Как ще разрешите въпроса?

Сега, аз говоря на онези от вас... Мнозина, ако идете сега в Америка и някъде в Европа, всички говорят как трябва да станат богати. Как трябва да спечелят пари. Не е лошо това. Но богатството си има своите големи несгоди. Не че без пари може. Но ако ти си привържеш душата към богатството, ти си изгубен човек. Трябва да знаете, че богатството трябва да бъде един автомобил, трябва да бъде един кон – да се качиш отгоре му. Като дойдеш на местоназначението, ще слезнеш от него; коня ще пратиш в дама, автомобила – в гаража, а ти ще тръгнеш по своята работа.

По някой път лесно се разрешават въпросите. Не е много мъчна работа. Христос отиваше в Ерусалим, искаше да язди. Казва на учениците Си, двама души: „Идете на еди-кое си място, там има едно магаре, вземете го, че го доведете; и ако някой прави спор: „Защо ми вземаш магарето?“ – ще кажете: „На Учителя трябва.“

Да ви приведа един пример. Преди години, преди много години, спирам се в Пазарджик, южния Пазарджик, защото има и друг Пазарджик. Имах със себе си един приятел. Той се обеща, че като иде в града, ще хване един хубав файтон и ще го изпрати. „Гледай – рекох – да не закъснееш. Всички неща да станат на време.“ Чаках, чаках, той не дойде. А той забравил за файтон и за всичко забравил. А пък ние сме далече. И му казвам: „Ще пътуваме сега.“ Казва: „Сега какво ще правим?“ Рекох: „Има едно разрешение.“ Гледам, отвънка една обикновена кола, свързана с кон, а човекът го няма там. Рекох: „Отвържете тази кола с коня, а човекът – колкото иска, ще му платим.“

Ти не се плаши, ако около тебе има един кон – вземете го, качи се отгоре, пък плати заради него и ще се свърши работата. Вие сега пазите едно човешко благоприличие. Че работите не се наредили. Оправи си сам работите. Аз бях заръчал файтон да дойде, а дойде една обикновена кола, дето пренасят багаж. Така стана.

Най-после, отдалече гледам този човек, на когото е конят и колата, той тича отподире! Казвам: „Ще извините, но каквото струва, ще платим. Има кон, той седи без работа. А аз зная, ти искаш някоя и друга пара. Трябва да се качи човекът.“ Защо? Използувайте в живота условията. Не се вкисвайте. Аз не се вкиснах, понеже файтонът му не дойде. Сега ще каже някой: какво? От неблагоприятните работи в живота изкарайте онова, хубавото.

Та казвам сега: Туй е положението, което ще минете. Христос минава покрай този, слепия човек, обиква душата му и се спира при него Любовта. Казва: „Искаш ли да прогледаш?“ – „Искам, Господи, искам!“

Та казвам: Когато във вас Божественото ви запита: „Искате ли вие да прогледате?“, кажете: „Искам, Господи!“ Тъй е. Та, този, свещеният стремеж трябва да го има във вас навсякъде. Вие напуснете, не се опъвайте; в духовния свят ревността, която е в хората, не е лоша. Хубаво е човек да бъде ревнив. Но трябва да знаете: ревността туря най-големите спънки; и пак няма нищо. Вие ще се спънете, но разбирате, че ревността е една спънка. Не е спънка тя. Ревността си има своята добра страна. От физическо гледище ревността се вижда като една спънка за любовта. А всъщност ревността е, за да усили. Като се яви ревността, вие веднага, този, който обича, той е прогледал. Защото, за да бъдеш ревнив, ти вече, твоят ум е почнал да работи. Ако умът ти не се събуди да работи, никаква ревност няма. Та, ревността е един признак за събуждане на твоя ум. И ти трябва да се радваш, че си почнал да мислиш.

Сега, донякъде паралел има между онзи, който е сляп, и който е прогледал. Те са две състояния. Онзи, който е сляп, в него работят чувствата. А онзи, който гледа, в него работи умът. Онзи, който седи, е доволен само вътре в себе си. Той е като слепия, в него работи само сърцето. А онзи, който е станал ревнив, че търси изходния път, в него работи умът. Дайте място, право на своя ум и въпросът ще се разреши. И Той ще ви срещне, Господ, и ще ви попита: „Ти вярваш ли в Сина Божия?“ – „Да!“

Сега вие може да кажете, че „всички тия неща ние ги знаем“. Знание е това, което разрешава въпросите. Има два вида знание: едно теоретическо и едно, с което ти ще се подигнеш. Вие считате ревността навсякъде, сегашните нещастия произтичат от ревност. Навсякъде е ревността. После, като станеш ревнив, ако не разбираш защо е дошла ревността... Ти онзи, когото считаш, че ти е неприятел, че го обичат повече, ще почнеш против него да говориш. Много работи ще кажеш, които не са верни. И защо да не кажеш: „Заслужава той тази обич“?

Ще кажеш: и други слепи има. То е друг въпрос. За себе си другояче ще кажеш и говориш. „И видя едного человека, сляп от рождението си. И пита го: „Искаш ли да прогледаш?“ – „Искам!“ Първото положение. Второто положение: „Викат го фарисеите, казват: „Ти ли си онзи, слепият човек?“ – „Е, аз съм.“ – „Е, как стана, че ти се отвориха очите?“ – „Тъй.“ – „Е, какво мислиш заради Него?“

Та, понеже вашите работи, на мнозина работите не са оправени. Защото вие сега всички се разправяте: кого обичат повече и кого – по-малко; кой има повече пари и кой има по-малко пари; кой е по слаб и кой – по-силен. То е все същото нещо. Същият закон. Кой е по-слабият и кой – по-силният, все същите неща. Е, защо да е така? Защото не може да бъде другояче. Искаш да минеш през една малка дупчица – малък ще станеш. Искаш да минеш през една голяма врата – голям ще станеш. И започват, в природата е така. Нещата от малките неща започват. Едно дете, което влиза в утробата на майка си, много малко влиза то вътре; а после, понеже ще излезне през голяма врата, туй дете почне да расте.

Сега, разсъжденията, езикът и тия образи, които ви давам, вие ще им дадете друго тълкувание. Малък трябва да влезеш, но трябва да се събуди твоят ум, трябва да се събуди твоето сърце и трябва да се събуди твоята душа, за да можеш да растеш. От малкото Бог ще извади голямото. И казва Христос правото! Той право разрешава. Защото сегашната окултна наука разрешава въпроса, че кармата, миналото, затова се роди сляп. Питат го сега: той ли съгреши или майка му и баща му, та се е родил сляп? Казва Христос: Нито той, нито баща му и майка му, но да се явят Божиите дела! И мнозина, като тълкуват, казват: той ли съгреши или баща му и майка му? Те не разбират закона. Много хора, които са страхливи, има един закон, като ще минат през някои опасни места, затварят си очите, слепи стават, че като минат, да им се отворят очите. Е, какво означава това? Ако се е родил сляп, той е минал през едно опасно място. Та сега, понеже сте минали туй място, наближава да излезнете – ще прогледа!

Но сега, да се намери вътрешната връзка на Любовта, се заражда във вашия живот една неестествена ревност. Ама да бъде човек ревнив за доброто. Не е лошо да бъде човек ревнив. Не е лошо. Не е лошо да те посети ревността. Защото веднъж дойдоха двама души, дойде майката на двама ученици, че казва на Христа: единият да седне отдясно, а другият отляво. И другите ученици станаха ревниви: „Как тъй? – възбудиха се те. – Та те ли са най-достойните?“ Той ги повика и каза: Порядъкът на Земята не е порядък на Небето. Ако не станете като малките деца, не можете да влезнете в Царството Небесно. Вие носите вашите стари идеи сега; майката мисли да станат видни хора нейните синове.

Та, сега, и вие носите вашите стари идеи. И от тях не можете да се освободите. Та именно, дайте ход на онази истинска любов, че каквото и да дойде в живота... Не мислете, че като влезете в този път, ще се измените. Вие пак ще си бъдете такива. Човек и в Новото Учение като влезе, той ще си остане такъв, какъвто се е родил. Нервният човек ще бъде нервен; разложеният ще бъде разложен. Но той ще знае как да живее. Нервният ще живее тъй, както нервен. И разложеният, тлъстият, и той ще живее така.

Та казвам сега: Ще се научите да живеете. Ако сте нервен, казвам: радвам се, че срещам един нервен човек. По-хубаво също от това няма. – „Нервен съм“ – казва. Че, ти си от една по-висока еволюция. Казвате, много нервни сте станали. Радвайте се, че сте станали нервни. Защото само един нервен човек, който има нерви, в него Любовта може да се прояви. Та само един човек, който има нерви, в него болестта може да се прояви – „Ще ми се пукне – казва – главата.“ Няма да се пукне, тя се разширява, твоята глава расте правилно. – „Ама, сърцето ми ще се пукне.“ – Няма да се пукне. Всичко е на мястото си! Разберете Божиите пътища и благодарете за онова, което Бог прави за вас. Сега в света всички бъдете такива работници, служете на Бога. И казва Христос: „Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.“ Който служи на Бога. И сега, да има във вас желанието да служите на Бога. Служете на Бога; а след като служите на Бога, вие ще служите и на вашите ближни.

„Отче наш“

6.05 ч сутринта

(Слънцето грее!
Гимнастически, евритмически упражнения.)

32-ро неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 6.IX.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев*

* 1. На 23 август 1936 г., неделя, 5 ч сутринта, София – Изгрев, беседата е „Проникване“ и е отпечатана като съборна беседа в томчето „Да им дам живот“. 2. На 30 август 1936 г., в неделя, 5 ч сутринта, Учителят държи беседата „Пътища на Любовта“, която е издадена като съборна беседа в томчето „Да им дам живот“. (Бел. на координатора Вергилий Кръстев.)

Сляпороденият

Най-често използвани думи в беседата: човек, сега, има, може, бог, любов, очи, христос, сляп, хора, всички, казва, дойде, обичаш, казвам, бъде, път, земя ,

Утрини Слова , София, 6 Септември 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

„И като заминаваше, видя едного человека сляп от рождението си.“ (– 1 ст.).
Учениците Христови запитаха Учителя си: „Коя е причината, че този човек се е родил сляп? Дали той е сгрешил, или родителите му?“ Христос им отговори: „Нито той е сгрешил, нито родителите му, но да се проявят Божиите дела.“ По повод на сляпородения се започна спор: Кой е този, който отваря очите на слепите? Евреите признават, че Господ е говорил на Мойсея, но не познават Христа и не знаят, отде е дошъл Той. – Бог е говорил и на Мойсея, и на Христа. Той е говорил и в миналото, говори в настоящето, ще говори и в бъдещето. Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя с мъчнотиите и противоречията. Той дава път на Божественото в себе си и проявява любовта си към Бога и към своя ближен. Той знае, че Бог е Любов и люби всички живи същества. Каже ли някой, че може да обича всички хора, той не разбира законите. Колкото е възможно обикновеният човек да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.

Мнозина се оплакват, че не ги обичат хората, или че едни са обичани повече, а те – по-малко. Това е вярно. Любовта не се раздава еднакво. Не можеш да обичаш всички хора по един и същ начин. Някого обичаш повече и повече му даваш; друг обичаш по-малко и по-малко му даваш. Даването е външен израз на любовта. Понякога се случва обратното: на онзи, когото обичаш, даваш по-малко. С това искаш да скриеш любовта си. Това са човешки прояви на любовта, поради което често се натъкват на големи противоречия. И Христовите ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Те не можаха да разберат, как е възможно, Христос, възлюбеният Син на Бога, да бъде разпнат. Трябваше ли един пророк, като Христа, Който правеше толкова чудеса, да бъде разпнат? Христос дойде между хората да ги научи да живеят правилно, но те не повярваха в Него. – Кога човек не вярва във великите и учени хора? – Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразиш, че много знаеш. Земята е велико училище. Който е слязъл на земята, трябва да учи, всякога да е готов да придобива знания. Мъдрецът се учи от всички, а глупавият си въобразява, че всичко може да направи и няма нужда от знания. Можеш ли да носиш земята на гърба си? Ако не можеш да я носиш, трябва много време да учиш, за да придобиеш и това знание. Има същества, високо издигнати, които носят земята на гърба си. Те знаят такива закони, до които обикновените учени още не са дошли.

Отговориха евреите на сляпородения: „Ти си роден в грехове, не можеш да учиш нас.“ И го изпъдиха навън. Голямо противоречие е за онзи, който мисли, че много знае, да види, как един смирен човек отваря очите на слепия. Христос вярваше в Бога и работеше в Негово име, затова правеше чудеса. Като чу Исус, че онзи, на когото отвори очите, бил изпъден, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?“ – Кой е той, Господи, да вярвам в Него? Рече му Исус: „ Който приказва с тебе, Той е.“ А той рече: „Вярвам, Господи!“ – и поклони Му се. (– 35 – 38 ст.).

И тъй, за да се справите с противоречията, трябва да разглеждате нещата вътрешно, а не външно. Докато човек гледа на света само като на външна проява, всякога ще се натъква на противоречия. Той ще се намира в положението на сляпородения: ще чува, без да вижда. Всички около него ще разискват върху въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе, но нито те ще разберат истината, нито той. Обаче, като се отворят очите му, той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще види, че светът е разумно създаден. Молете се на Бога да се отворят очите ви, да разберете, защо светът е създаден така, а не както вие искате. Светът постоянно се изменя, защото Бог непрестанно работи. Казано е в Писанието: „Ето, създавам нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, нов свят ще се създаде.“ И човек е подложен на постоянни промени: старият човек ще си замине, нов ще се създаде. Идат нови времена. Когато дойде Божественото време, старият човек ще си отиде и, вместо него, ще дойде новият човек, освободен от противоречията и страданията. Докато хората мразят и завиждат, новото ще бъде далеч от тях. Идете в една менажерия, да видите, какво правят животните в една клетка, като гледат, че други ядат. Щом им замирише на месо, те започват да вият, стават неспокойни. Докато не донесат и на тях месо, те не престават да вият. Вижте, какво правят хората, като чуят, че някой се ползва с уважението на ближните си. Те стават неспокойни, недоволни, не могат да си намерят място. Това е животинското естество в човека. То не може да търпи и се дразни, когато нещо не му достига. Който иска да бъде уважаван и обичан, трябва да обикне Бога. Щом прояви любовта си към Бога, всички ще го обичат. Друг път не съществува. С други думи казано: Ако вървиш в правия път, всички ще те обичат и уважават.

Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си. Това се иска от всички хора, защото могат да го направят. От всеки се иска да направи това, което може. Големи възможности и условия са дадени на човека. Защо тогава да не обичаш Бога и своя ближен? Ще кажеш, че не виждаш ближния си, а още повече Бога. Ако си сляп, имаш право да се оправдаваш, че не виждаш. Обаче, и слепият има отношение към хората. Той хваща ръката на ближния си, докосва се до него и го обиква. Защо и ти да не обикнеш Бога, поне като слепия? Докосни се до ръката Му и ще Го обикнеш. Ще цитирате стиха от Евангелието: „Ако виждаш брата си и не го обичаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?“ Тази идея отчасти е вярна, но питам: Защо искаш да видиш Бога в Неговото величие и сила? Намери Бога в най-малките Му прояви и там Го обикни. Тръгни от малкото към голямото, а не обратно. Ако не можеш да вдигнеш един малък камък, как ще вдигнеш цялата земя? Започнете от малката любов и постепенно отивайте към голямата. Едно малко страдание може да стане причина да проявиш любовта си. Като видят, че страдаш, мнозина ще дойдат да те утешат, и ти ще проявиш благодарност и любов към тях. Ако не забременее, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовта към детето си. През големи страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбта й се превръща в радост.

Следователно, за да възприемеш една идея и да я реализираш, трябва да станеш бременен. Не можеш да бъдеш в положението на безгрижната мома и да възприемеш една светла идея. Майка трябва да станеш! Само така ще разбереш нещата и ще ги реализираш. Щом си дошъл на земята, ще напуснеш моминството, ще изгубиш външната си свобода и ще се обремениш. Това е закон. Важно е, след като напуснеш моминството си, да не остарееш, т. е. да останеш вътрешно млад и чист. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своите мисли, чувства и постъпки, той е девата на живота. Мнозина са напуснали моминството си, но не са станали деви. Някои са останали моми, но не са дошли до девството. Изкуство е човек и като женен, и като неженен да запази онази чистота, чрез която животът се проявява. Това значи, слепият да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже с Бога.

И тъй, ако работите ви на земята не вървят добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създал всичко. – Къде да Го намерим? – Никъде и навсякъде. От вас зависи да намерите Бога. Ако прозорецът на къщата ви е малък, малко светлина ще прониква през него; ако е голям, много светлина ще имате в къщата си; ако излезете вън, ще имате изобилно светлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вярвайте в светлото бъдеще и не се обезсърчавайте. Не мислете, че хората не ви обичат и почитат. От вас зависи да бъдете обичани и почитани. Обичта подразбира запален огън, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете в някой дом, дето огънят гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами в къщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползват от вашия труд и от вашето ядене. От всеки се иска любов. Първо ти ще обичаш, а после хората ще те обичат. Това подразбира поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“ Започни да работиш, и Господ ще ти помогне. Пръв ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си болен и се свържеш с Бога, лекарят сам ще дойде при тебе. Слепият не търсеше лекар, както правят днес болните. Христос сам го намери и отвори очите му.

Защо идат противоречията в живота? – За да минете от едно по-низко в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне. Ще минеш през противоречия, както мина сляпороденият. Какво по-голямо противоречие може да съществува от слепотата? Всички хора около слепия се радват на красивия свят, всички се развиват свободно, а той е ограничен, дава му се като на болен, с лъжичка. Тук го бутнат, там го бутнат, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христос влезе в него, очите му се отвориха, и той видя външния свят. От обикновен човек стана необикновен. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очите му, как прогледа, откога е сляп и т. н. Радвайте се на противоречията, които отварят очите ви. Нямате ли такива противоречия, ще останете завинаги слепи.

Днес аз говоря за онези, които имат съзнателно отношение към противоречията и мъчнотиите. Който не се отнася съзнателно към живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бъде човек богат, но ако пороби душата си в придобиване на богатство, той е изгубен. Ти трябва да се качиш на богатството, както конникът на коня си, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе. Като стигнеш до местоназначението си, ще слезеш от коня, ще го заведеш в дама, а ти сам ще влезеш в къщата; ако си на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя си пеш, докато срещнеш приятелите си, които те търсят. И Христос отиваше в Ерусалим, възседнал на ослица, но като дойде до храма, слезе от ослицата и пеш влезе вътре. Христос прати двама ученици да намерят една ослица и да му я доведат. Ако ги питат, защо им е ослицата, ще кажат, че трябва на Учителя.

Преди години пътувахме с един приятел до Пазарджик. Като слязохме на гарата, потърсихме файтон, но не намерихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтон от града, но то забравило да изпълни поръчката, и продължихме да чакаме. Най-после видях една обикновена кола и казах на приятеля: Да се качим на колата и да платим на коларя, колкото иска. Така стигнахме в града. Важно е да разрешавате противоречията. Как ще ги разрешите, това е второстепенен въпрос. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобил, на файтон, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се от привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пътувате с проста кола. Използвайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятните условия в благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христос, т. е. любовта ще спре пред вас и ще отвори очите ви да прогледнете.

Христос мина край слепия, възлюби го и го запита: Искаш ли да прогледнеш? – Искам, Господи. Когато Божественото мине край вас и ви запита, искате ли да прогледате, веднага кажете: Искам, Господи! Такъв трябва да бъде стремежът на всяка душа. Докато не се отворят очите ти и не прогледаш, не отстъпвай от своя стремеж. Много препятствия ще срещнете на пътя си, но вървете напред. Във вас ще се яви ревност, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърчава. Вървете напред, докато придобиете любовта. Препятствията са необходими. Те усилват стремежа ви към любовта, към Бога. Ревността, съмнението събуждат човешкия ум. Човек започва да мисли и дохожда до правилно разрешаване на въпросите.

Каква е разликата между слепия и онзи, който е прогледал? Слепият живее в чувствата, в областта на сърцето си; прогледалият живее в мислите си, т. е. в своя ум. Който не ревнува, живее в тихите вълни на своето сърце. Той е доволен от живота си, но е сляп, нищо не вижда. Щом започне да ревнува, умът му се пробужда, очите му се отварят, и той вижда Бога, Който го пита: Вярваш ли, че Христос е Син Божи? Какво ще отговори той? – Вярвам, Господи.

Сега ще кажете, че знаете това, върху което ви се говори. Според мене, истинско знание е онова, което разрешава въпросите. Ако знаеш нещо, но не можеш да разрешиш най-простите задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажеш, че ревнуваш някого и си започнал да мислиш. Важно е, мисълта ти да е права. Прояви ли се ревността в тебе, кажи: Нека и този човек да се ползва от любовта на хората. И той заслужава да бъде обичан. – Защо всички хора да не прогледат? – Това е друг въпрос. Ако си прогледал, а около тебе има много слепци, ще кажеш ли, че не искаш да прогледаш, докато и на тях се отворят очите? Тогава ще разсъждаваш по друг начин. Христос отвори очите на сляпородения, и той прогледа. След това фарисеите го разпитваха, кой е този, който отвори очите му, как ги отвори. Откога е бил сляп? Отварянето очите на слепия събуди ревност в окръжаващите, но с това и умът им започна да работи. В тях се събуди мисъл, спор, който преди това не съществуваше.

Съвременните хора правят големи усилия, но, въпреки това, малко успяват. – Защо? – Защото се спъват от ненужни неща. Те се запитват, например, защо някой е повече обичан от друг, защо един е по-богат, по-силен от другите. Ти си беден, малък, слаб, защото минаваш през тясна, малка врата. Ако минаваш през голяма врата, голям ще бъдеш. Малкото дете излиза от утробата на майка си през тясна врата и влиза през широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. От малкото излиза голямото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувства и да се проявява. Така се събужда неговият ум, неговото сърце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрешил, или родителите му, че се родил сляп?“ Христос отговори: „Нито той, нито родителите му, но да се явят Божиите дела.“ Следователно, като срещнете сляп, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Бог. Има крайно страхливи хора, на които затварят очите, когато минават опасни места. И като ги преминат, отварят очите им, и те проглеждат. Понеже и вие сте минали вече опасните места, наближило е времето да се отворят очите ви и да прогледате.

И тъй, в стремежа си да придобие любовта, човек минава през ревността. Не е лошо да бъде човек ревнив, но за доброто. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единият ми син да седне от дясната ти страна, а другият – отляво.“ Това възбуди ревността на останалите ученици, и те запитаха, кой е достоен да седне от лявата, или от дясната страна на Христа. Христос им отговори: „Бог определя мястото на човека. Земният порядък се различава от небесния. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ За да иска майката Заведеева специално място за синовете си, това показва, че тя живяла със стари идеи. И до днес още хората живеят със старите идеи, поради което сами се спъват. Влезте в новия път на любовта, дето всички препятствия и мъчнотии изчезват. Да живееш в любовта, това не значи, че ще измениш коренно характера си. Ако си нервен, и в новия път ще бъдеш нервен, но ще разрешаваш задачите си правилно. Ако си мек, разположен, и като човек на любовта пак ще бъдеш разположен. Ако си нервен, радвай се, защото така ще приемеш любовта. Нервният стои по-високо от разположения, безгрижен характер. Чрез нервите си той лесно ще приеме любовта. Нервността не подразбира лошавина.

Едно се иска от човека: да разбере божиите пътища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога с любов, него ще почете Отец ми“ – казва Христос.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

32. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 септември, 1936 г. София. – Изгрев.

----
*) Йоана, 9 гл.

НАГОРЕ




placeholder