НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Пътища на Любовта / Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Пътища на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, живот, любов, сега, истина, може, аз, хора, казва, бог, себе, учи, отношение, работа, лоза, условия ,

Съборни беседи , София, 30 Август 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Съвременните хора не разбират живота в неговата същина. Те говорят и за истината, без да я разбират. Истината има отношение към живота. Дето е животът, там е истината. Дето няма живот, там няма истина. Религиозните хора пък изпадат в друго заблуждение. Те мислят, че като се приближат до Бога, всичко ще знаят. Не е така. Когато люби, човек може да има всичко, но не и знание. Любовта се придобива по един начин, а знанието – по друг. Едно дете се ражда в царски палат, като царски син. Той има на разположение всичко, каквото пожелае, но за да се развива, за да се пробуди съзнанието му, той сам трябва да работи, да учи. Ако иска да учи музика, той ще влезе в музикална академия и ще учи ката обикновен ученик. Ако иска да напредва, да се отличи от другите ученици, той трябва да пее и да свири добре. Щом сте дошли на земята, било като царски синове, било като обикновени хора, вие трябва да учите, да знаете, какво ви предстои да придобиете. Човек сам трябва да се проверява, да се изпитва, какво знае и какво не знае. Хиляди години стоят пред човека, но той все има какво да учи. Знанието, което придобива, ще го повдига и постепенно ще го приближава до Бога. Значи, човек може да се приближи до Бога от различни пътища.

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да изучава пътищата на любовта. Дали е на този, или на онзи свят, той трябва да придобие това знание. Мнозина си представят онзи свят подобен на земния. Ако онзи свят беше подобен на физическия, тогава нямаше нужда да се ходи там. Тук или там, целта е човек да учи. Щом няма какво да учи на онзи свят, човек няма защо да отива там. Тъй щото, когато не знае нещо, човек трябва да признае невежеството си, а не да говори, каквото му дойде на ума. Щом не знаеш нещо, ще бъдеш като малките деца, готов да слушаш, да възприемаш и прилагаш. Понякога и детето може да знае повече отколкото някой виден философ. Един знаменит писател, като изучавал френология, констатирал в себе си слабо развит математически център. Той си казвал: Ако всичките ми способности са тъй слабо развити, както математическите, аз щях да бъда идиот. Наистина, когато трябвало да реши някоя проста задача, той се обръщал за помощ към жена си. В друго отношение той бил отличен мислител и писател. Всеки човек в едно отношение е добре развит, а в друго – слабо развит. – Защо ме е създал Господ такъв? – Господ не те е създал такъв, но в дадена област ти не си работил достатъчно, вследствие на което си изпратен днес да работиш, именно, в това направление. Не е математик онзи, който знае само да работи с числата, без да разбира смисъла им. Числата трябва да оживеят в него. Красиво нещо е музиката, но човек трябва да знае да пее. Красив е животът, но човек трябва да го разбира.
Какъв е смисълът на живота? Ако искате да разберете смисъла на живота, изувайте пътищата на любовта. Всеки ден мислете по пет минути за непозволеното, за да се домогнете до тия пътища. – Какво нещо е непозволеното? Кое е непозволеното, за което трябва да се мисли? – Това всеки сам ще намери. – То е различно за различните хора. Важно е за вас да мислите за непозволеното, за да се освободите от мъчнотиите си. Когато мислите за непозволеното, в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината пък се намира между контрастите. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Ако Адам беше мислил за забраненото дърво, той нямаше да сгреши. Понеже не мисли за него, той забрави дадената от Бога заповед и сгреши. Затова, именно, той излезе от рая. Щом излезе от рая, Адам изгуби добрите условия на живота. За него настанаха лоши условия: глад, болести, старост, мъчнотии и страдания.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза". Коя е истинната лоза? – Която дава грозде. Който яде от тази лоза, той има живот в себе си и не остарява. Който има живот в себе си, той има условия да учи. Човек е пратен на земята да учи. Той знае много неща, но едни от тях трябва да забрави, а други – да разшири, да разработи. Щом сте пратени на земята, вие трябва да мислите и върху непозволеното. – Защо трябва да се мисли за непозволеното? Да питате, защо и за какво нещата стават по един, а не по друг начин, това не е наука. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, защо огънят разтопява твърдите тела? Има научни обяснения върху този въпрос, но кои са дълбоките психологически и органически причини за това, сега не може да се говори. Благодарете, че огънят разтопява твърдите тела. Какво би станало в света, ако нямаше огън, който да смекчава коравите, твърдите тела? Купувате въже, но гледате да е здраво, да не се къса. Добре е въжето да не се къса, но в едно отношение само – когато вадите вода от кладенец. Обаче, ако с това въже трябва да обесят един човек, не е ли по-добре да е слабо, лесно да се къса?

Сега, вие трябва да изучавате живота така, както се проявява. Хората не разбират още, какво нещо е животът. Това се вижда от факта, че младият не се интересува от стария и прави, каквото разбира. И старият не се интересува от живота на младия. И той прави, каквото разбира. Това са частични разбирания за живота. Въпреки това, всеки човек мисли, че разбира живота, че е намерил истината. Който е намерил истината, той е свободен в мислите, в чувствата и в действията си. Истината не е нещо механическо. Тя е жива и, дето влезе, всичко преобразява. Колкото и да се е домогнал човек до истината, хиляди години да живее на земята, все има какво да учи. Мнозина задават въпроса: Истината ли седи, по-горе или любовта? На този въпрос може да се отговори с друг въпрос: Майката ли седи по-горе или детето? Майката влиза в детето си, вследствие на което детето съдържа всичко, което и майката съдържа. Какво ще разберете, ако ви кажа, че истината е любов, и любовта е истина?

Като слушате да се говорят такива неща, вие считате, че те са отвлечени, не можете да ги разберете. Щом не можете да ги разберете, казвате, че сте невежи. Не бързайте да се произнасяте за себе си. Като не разбирате нещо, ще мислите, ще учите, докато един ден го разберете. Само така човек може да расте и да се развива. Само ученият човече може да ви каже, дали сте музикдлен, дали сте религиозен; изобщо, ученият може точно да определи, какви способности имате. Човек носи всичко в себе си. Когато учи и прилага, той сам ще провери, за какво е способен и за какво не е способен. Човек се ражда с известни способности и дарби, за които му са дадени условия да ги развива и обработва. Като знаете това, работете върху себе си, да развивате доброто, което е вложено у вас. Така ще изразите и любовта си към Бога. Когато ученикът изучава и прилага всичко, което учителят му предава, с това той изявява своята любов към него. Колкото по-добре ученикът учи и прилага, толкова повече учителят го обича. Любовта между учителя и ученика представя вътрешна връзка между душите им. Ученикът не трябва да се заблуждава, че ако научи днешният си урок, той е спечелил вече любовта на учителя си. – Не, той трябва да учи непреривно. Ако днешният си урок е научил, а утрешният не е научил, връзката на любовта се прекъсва. Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но любовта се поддържа, само когато ученикът учи и прилага наученото.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза, а вие – пръчките". С този стих Христос определя отношението, което трябва да съществува между Бога и хората, между Учителя и учениците. Божественият огън в човека трябва непрекъснато да се подклажда. У съвременните хора този огън още не е силен. Тази е причината, задето те не могат да издържат на големи външни и вътрешни напрежения. Щом се намерят пред някое голямо изпитание, те се провалят. За тази цел те трябва да работят усилено върху себе си, да се калят в мъчнотиите и страданията. Ако разчитате само на външни благоприятни условия, вие нищо не можете да направите. Вътрешна работа се иска от човека. Турете вълка между добри, благородни хора, той пак вълк ще си остане. Турете овцата между лоши хора, тя пак овца ще си остане. За да се оправдаят за злото, хората казват, че условията на живота са ги направили лоши. Не е така. Вземете, запример, гълъба. От хиляди години насам той е веге-тарианец, храни се изключително със зрънца. През каквито условия и да е минал, добри или лоши, той е запазил своите идеи. Никой не е в състояние да застави гълъба да яде месо. Той гладен ще умре, но няма да наруши своя принцип. Заставите ли гълъба насила да яде месо, той непременно ще умре. Животът на някои птици е изопачен по единствената причина, че когато са били в лоши условия на живота, те не са издържали на своите идеи. Птиците трябва да изправят живота си, да се върнат в това положение, в което някога са се намирали. Нищо не може да извини тяхното отклоняване от правия път. Какво ще прави орелът, ако влезе в среда, дето не е позволено да се яде месо, нито да се нападат живи същества? Ще не ще, той ще се принуди да стане вегетарианец. Ще кажете, че Господ е наредил работите да стават по един или по друг начин. – Не, Господ не е направил всички неща. Не се извинявайте с Него. Има неща, които хората са направили, и сами страдат от собствените си произведения. Бог е дал свобода на човека, да се проявява, както разбира, но Той не е причина за злото в света. Като погладува два-три деня, човек прибягва до кражба и после се извинява, че бил гладен и трябвало да задоволи глада си по някакъв начин. Човек може да е гладен, няколко деня да не е ял, но това не му дава право да краде, да си служи с насилие. Много начини има, по които човек може да изкара прехраната си. Когато си служи с кражба, с насилие, с лъжа, това показва, че той е изгубил равновесието на своя живот. Без да има желание да греши, той сгрешава и сам се чуди, как е сгрешил, как се е поддал на изкушение. За да греши човек, има ред причини. Наистина, за всяко нещо има причина, но причината не оправдава греха и грешките на човека. Глад съществува в живота, и той става причина някои хора да крадат, а други – усилено да работят. Гладът е стимул в живота. Съществува не само физически, но и духовен глад, който се изразява във вътрешен копнеж към духовното.

Като не могат да разграничат нещата, хората смесват физическия живот с духовния, вследствие на което са недоволни от живота си. Те трябва да разграничат тези два живота в съзнанието си и тогава ще видят, че сегашният им живот е добър.
Те не могат да намерят по-добри условия от сегашните. Мнозина се стремят към богатство, искат да спечелят много пари. – Какво ще направят с тия пари? Някой казва, че като стане богат, ще направи няколко къщи, да живеят бедни хора в тях. Той може да направи няколко къщи по различни съображения: от любов към себе си, от любов към хората и от любов към Бога. Това са три различни положения с три различни резултата. Обаче, основа на всички неща е Божията Любов. Четири неща има, с които се определя проявата на тази любов. Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и с всичката си душа". Значи, за да прояви Божията Любов и да я възприеме, човек трябва да има разбиране в ума, в сърцето, във волята и в душата си. Без тези разбирания любовта не може да се прояви в своята пълнота. Това са четири пътища, чрез които любовта се проявява. Следователно, когато хората не се разбират, причина за това е ограниченото проявление на любовта.

Втората заповед, според която човек трябва да изяви любовта си, гласи: „Да възлюбиш ближния си като себе си". Думата „себе си" е мярка, с която човек определя любовта към своя ближен. Той познава себе си най-добре. Ближния си ще обича като себе си; ще го обича и чрез сърцето, и чрез ума, и чрез силата, и чрез душата си. Това значи: ще учиш и с ума, и със сърцето, и с волята, и с душата си, за да познаеш Бога и да Го възлюбиш. В силното желание на човека да учи, да познае Великия в света влизат всички елементи, с които той може да изучи любовта – не само като чувство, като сила или като принцип, но и като носителка на истината. Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". Същото може да се каже и за любовта: „Любовта ще ви направи свободни". Хората търсят любовта заради свободата, която тя съдържа в себе си. В това отношение любовта седи по-горе от свободата. Който има тази любов в себе си и се жертва за нея, той може да бъде истински свободен човек. Той е свободен, но същевременно дава свобода и на другите хора.
Съвременните хора искат да бъдат свободни, но като не могат да придобият свободата, която търсят, отегчават се от живота. Някой е търговец на дрехи и казва, че се е отегчил от тази работа. Той не знае, че с тази работа, именно, ще се благослови. Какво по-голямо благословение за него от това, да продаде една нова дреха на някого, да се разговори и обмени с него? Друг някой се отегчава, че е бакалин. И той не разбира, какво благословение се крие в неговата работа. Какво искат тези хора? Те искат да заемат високи положения в обществото, да заповядват на хората. Те не знаят, че в това положение, именно, ще изгубят всички възможности за познаване на истината. И тогава, за да ги освободят от положението на хора, които имат власт и заповядват, невидимият свят ще им изпрати някаква тежка болест, да полежат четири-пет месеца на легло. Тогава те ще се нуждаят от тия хора, които по-рано са считали невежи, слаби. Те ще им помогнат и ще им покажат, че нито са невежи, нито са слаби. Следователно, дръжте в ума си мисълта, че Бог се проявява във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка на хората и следи, доколко те се изявяват правилно. Човек чувства нещата правилно, но всякога не постъпва добре, защото се ръководи от свои лични интереси и разбирания.

Съвременните хора са живяли и живеят според законите на непроявения Бог, Който никого не съди. Той оставя хората свободни, да правят, каквото искат. Обаче, проявеният Бог иска да научи хората да живеят правилно. Като види, че някой не постъпва добре, Той му казва: Ти не постъпваш добре, трябва да мислиш, да изправиш живота си. Проявеният Бог регулира всички неща в живота. Като не мислят много, с един замах само хората разрешават всички трудни въпроси. Те бързат във всичко, затова и решенията им не са прави. Те прилагат любовта в живота си, но въпреки това трудните условия не се смекчават. Любов, която не може да смекчи тежките условия на живота, е слаба любов. Тази любов е без истина, т. е. тя е в разрез с Божията истина. Когато истинската любов влезе в човека, тя ще го застави да измени своите криви възгледи за живота. Тя ще го застави да възлюби истината. Ще възразите, че вярвате в Христа. Целият свят вярва в Христа, но външно. Вие можете да вярвате, че някой човек е красив, но тази вяра не е в състояние да ви свърже с него.

И тъй, веднъж дошли на земята, вие трябва да съзнавате, че каквото вършите през деня, това са задачи, които правилно трябва да решите. Срещате, запример, човек, който ви дължи една голяма сума. Как ще се справите с него? По два начина: или с насилие, или с любов. Ако сте по-силен от него, а същевременно и неразумен, ще го набиете. Ако сте разумен, ще му кажете благо, братски, че той ви дължи и трябва да изплати дълга си. Както вие постъпвате с хората, така и Бог постъпва спрямо вас. По отношение на Бога, всеки човек е длъжник. Ще кажете, че Бог е Любов. Така е, но въпреки това хората страдат. Как си обяснявате противоречията? Отваря се война, хиляди и милиони хора отиват да се бият и се връщат с изпочупени глави, крака, ръце. Казваме, че в любовта няма страдания, а при това хората страдат. Много просто! Хората страдат, защото не живеят според законите на любовта.
Казвате: Ние не разбираме тия неща, но един ден, когато отидем в другия свят, между ангелите, тогава всичко ще ни стане ясно. Ако отидете при ангелите със сегашните си разбирания, те няма да ви погледнат. Ще минат и заминат покрай вас, без да ви кажат дума. За тях вие сте мъртви същества. Те не могат да влязат в общение с вас. Каква връзка може да има между вас и един умрял вол? Като минете покрай този вол, вие гледате час по-скоро да го отминете, да не ви смущава с миризмата си. Ангелите имат на разположение цели светове, върху които работят. Те не са свободни да се занимават с всеки, който е минал или минава покрай тях.

"Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в мене, която не принося плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за да даде по-много плод". Следователно, ако не приносяте плод на лозата, вие не сте от умните пръчки. Вие трябва да бъдете разумни пръчки, да приносяте много плод. Тук думата „плод" е употребена в преносен смисъл. Човек трябва да разбира живота, за да се развива всестранно, да принося много плод. Това значи да работи човек за Бога, да бъде полезен, както за себе си, така и за своите ближни. Единствената работа на човека, която остава на вековете, това е работата за Бога. Когато човек работи за себе си и за своите ближни, това са условия, които му се дават, за да свърши определената работа за Бога. Като знаете това, не трябва да правите различие в работата. Бог прониква във всички работи, във всеки живот и кара всички същества, малки и големи, да работят така, както Той е определил. Щом изпълнявате волята Божия, както Бог е определил, вие имате право да кажете: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." Докато не сте изпълнили и не изпълнявате тази Висша воля, вие не можете да се уподобите на тази лоза. Веднага ще ви запитат: ти видял ли си тази лоза? – Ама искам да се обърна към Бога. – Ти изучавал ли си законите на това обръщане? Бог слуша ли те, отговаря ли на твоите молитви? Казано е в Писанието, че Бог слуша само праведните, които имат прави разбирания за живота и за любовта. Когато Духът на истината дойде, Той ще научи останалите хора, какво да правят, как да живеят. Човек има един учител, който го учи отвън. Но когато Духът на истината дойде в човека Той ще го учи отвътре. Докато е жив, човек все има какво да учи. Отвън или отвътре, той непрестанно трябва да учи. Разумният се учи от всичко. Неразумният, обаче, всякога се заблуждава. Ако някой му даде пари, с цел да му услужи, той взима парите и казва, че не са дадени с разположение. – Ако, наистина, той е убеден, че парите не са дадени с разположение, защо ги взима? Според мене, той подозира само, че парите са дадени без разположение, но не е напълно убеден в това. Този човек се намира в положението на болен, който постоянно е недоволен. Дават му едно ядене, не го харесва. Дават му второ ядене, и него не харесва. Де е причината за това? Причината е в самия болен, в неговия изопачен вкус. Следователно, за да има прави разбирания, човек трябва да познава законите, които регулират живота.
Тъй щото, ако разбирате законите на живота, вие ще познавате хората, ще знаете, кой как се проявява – по човешки или по Божествен начин. Запример, виждате, че един човек се сърди. Вие трябва да знаете, защо се сърди и какво е неговото сърдене. Той може да се сърди, когато се нарушават Божествени закони. Това сърдене е на място. Той може да се сърди, когато неговите лични интереси се накърняват. Това е човешко сърдене и не е на място. Сърденето е подобно на забиване на гвоздеи. Когато забива гвоздей, човек трябва да удря силно върху главичката му, да го набие добре, да върши работа.
Сега, за да се ползвате от живота, който ви е даден, вие трябва да разсъждавате правилно, да се учите. Вие сте добри, но не сте проявили добротата си, както трябва.

Вие имате дарби, но още не сте ги проявили. – Защо? – Защото търсите лек път. Някой казва, че обича да учи, да работи, но нямал време за това. Този човек прилича на онези богати момци, които не искат да свършат никаква работа на баща си. Те всякога се оправдават с това, че имат важна работа. – Каква е тяхната важна работа? – Да се срещат с красиви моми. Не е лошо да се срещат с красиви моми, но тия моми ги отклоняват от правия път. Следователно, всяка мисъл, всяко чувство, които отклоняват човека от правия път, са такива, именно, красиви моми, които отклоняват момците от пътя им. Младите моми са предметно обучение за момците. Чрез тях човкк се изпитва, докъде е дошъл в развитието си. Мислите и чувствата на човека са на мястото си, когато той разбира техния вътрешен смисъл.
Пред вас стои велика работа, в която всеки трябва да вземе участие. Всеки трябва да изработи нещо ценно в себе си, което да го отличава от другите хора. Ценното в него е капиталът му, силата му, с която той работи при всички мъчнотии и изпитания. Такъв човек лесно се справя с трудностите в живота. За него няма лоши хора. Той познава хората, разбира ги и се съобразява с тяхния характер.

„Аз съм истинната лоза, а вие – пръчките". Христос казва за себе си, че е истинната лоза, на която хората трябва да бъдат пръчки, способни да се развиват и дават плод. С други думи казано: Хората трябва да учат, да познават волята Божия и да имат готовност да я вършат. Само при това положение животът им ще се развива правилно и на земята, и на небето.
„Аз съм истинната лоза".


8. Съборна беседа, държана на 30 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.
----
* Йоан 15 гл.

Любовта и свободата. Четиритях пътища в Любовта

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, живот, любов, сега, истина, може, аз, хора, казва, бог, себе, учи, отношение, работа, лоза, условия ,

Съборни беседи , София, 30 Август 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта
Небето прошарено.
Времето ведро, бодро, свежо.

Добрата молитва
„В начало бе Словото"
15 гл.от Ев. на Иоана
„Духът Божий"

Има една страна в живота, която трябва да се разбира. Говори се за Истината. Но Истината има отношение само към Живота. Там, дето няма Живот, не може да има Истина. После, има някои неща, които спъват верующите. Верующите имат една идея, че като се приближат при Бога, вече те всичко ще знаят. По отношение на Любовта – така е. Ти, като залюбиш веднъж, всичко имаш. Но по отношение на знанието не е така. Следователно, развитието в живота е съзнанието. Вземете някой, царски син може да е, отива да учи по музика. Той в музикалното училище не може да бъде царски син, ако не знае хубаво да свири и пее.

Сега този пример всеки може да го преведе, но човек трябва да прилага нещата върху себе си. Трябва да изпита какво знае и какво не знае. „Ама, хилядите години, които човек ще живее, какво ще учи?" Той няма да учи едно и също нещо. И вследствие на тази наука, той ще се повдигне и ще се приближи до Бога. Той няма да се приближи до Бога само от една посока на знанието. Ще се приближи отвсякъде. Ще опита. Тъй по човешки се говори. Сега онези, които разправят нещо за онзи свят, те го представят тъй както тук на Земята. Е, тогава ако онзи свят мяза на този свят, няма защо да ходим там. Няма нищо какво да учим. И после, когато се проповядва една истина, тя ни най-малко не унижава човека. Трябва да знаеш какво знаеш и какво не знаеш. И всякога, когато не знаеш, трябва да бъдеш като малко дете, което се учи. Едно малко дете може, в даден случай, да знае повече от един философ.
Един знаменит английски писател, който изучавал френологията, казва: „Ако всичките ми способности бяха тъй както смятането у мене, едно чувство, с което се развива математиката, аз щях да бъда идиот." Той всякога за една малка задача е ходил да пита жена си. А в друго отношение той е бил отличен писател. Та вие може да бъдете гениални в някое отношение, а един първостепенен, ще употребя едно име – недоразвит [в друго]. И ще кажете: „Защо Господ така ме създаде?" Не те е създал Господ така, но Той те е турил на работа. Туй показва, че ти в тази посока не си работил. Красиви са числата, но числата трябва да оживеят. Красива е музиката, но трябва да знаеш да пееш. Красив е животът, но ти трябва да го разбираш.

Та рекох сега, когато се говори за живота, за работите, има някои работи, с които ние се приближаваме. Ние се приближаваме от разни становища, от разни пътища до Истината. Мисля, една сестра ми разправи, пита ме тя върху миналата лекция, какво нещо е забраненото? (От събота Словото, вчера сутринта.) Каквото и да е, ти мисли пет минути за забраненото. Защото, като мислите за забраненото, няма да се натъкнете на мъчнотии. Помни, че има забранени неща. Ако ти не мислиш за забранените неща, няма да има контраст в ума ти. Сега, какво нещо е забраненото? Аз зная, не искам да го обясня. Мисли за онова, което е забранено, ако Адам мислеше за забраненото нещо, за забраненото дърво, той не би направил погрешка. Той не мислеше и той направи погрешка.

Сега Христос казва, как ще изтълкувате: „Аз съм истинната лоза." Коя е истинната лоза? – Която може да дава грозде. Та рекох, всички не трябва да остареете. Защото някои проповядват така: „Като идеш в онзи свят, ще научиш всичко." Това донякъде е вярно, донякъде не е вярно. Защото в онзи свят няма условия ти да учиш туй, което ти искаш да учиш. Има много работи, които ти трябва да ги забравиш. А тук, на Земята те пущат да ти припомнят. Ще те пратят на Земята да мислиш и за забраненото. Ти можеш да питаш сега защо е така. Това не е наука. Защо огънят смекчава желязото? Кои са причините? Научно може да се обясни, но дълбоките, вътрешни причини, ако ги извадиш в органическия свят? Психологията, защо огънят размекчава коравите работи? Вие се благодарете, че ги размекчава. Ако не ги размекчава, какво ще стане? В някое отношение вие искате някое въже да не се къса. Хубаво е. Но в едно отношение трябва да се скъса въжето. Понеже ако не се скъса въжето, вие свободни не може да бъдете.

Та в живота си трябва да изучавате живота тъй, както той се проявява. И да не искате да дадете нова насока на живота. Та вие още в пълния смисъл не знаете какво нещо е Животът. Младият от което се интересува, старият не се интересува. Старият се отвращава като види туй, което младите приказват. Пък и младият, като види старият какво прави, и той се отвращава. Казва: „И той си има свое разбиране." И старият, каквото разбира – и прави, и младият каквото разбира – прави. Но то са частични разбирания в живота. При сегашните разбирания на хората, вземете каквато и да е книга, все говори за истината. Но тази истина я поставят като нещо механическо. „Аз, казва, ти говоря истината." Но като се цитира един факт, това не е истина. Истината е нещо живо. Тя се показва по един начин. Де е Истината? Когато Истината влезе в дома, ти ще почнеш да я разбираш. Ти ще се освободиш в своята мисъл. Мисълта ти ще бъде свободна, чувствата ти ще бъдат свободни и действията ти ще бъдат свободни. По това се познава. Това са признаците, по които се познава Истината.
Не мислете, може да познавате Истината в едно отношение, но още хиляди години като учите на Земята, пак ще учите за Истината. Сега някои питат: „Кое седи по-горе: Любовта или Истината?" Добре, аз ви отговарям: Кое седи по-горе майката или детето? (– Майката.) Туй дете има всичко, което майката има. И майката влиза вътре в детето. И питат: кое седи по-горе сега? Тъй на Земята е така и ако аз ви кажа, че Истината е Любов. Ще ви кажа тъй: че Истината е Любов и Любовта е Истина. Какво ще разберете? Туй е отношение. Да, отношение на нещата са това сега.

Та рекох, за да можете да растете, не се спъвайте да казвате: „Аз не съм толкова невежа." Вече един учен човек, който се занимавал с психологията, може да ти каже, като дойде до тебе, религиозен ли си или не. Един учен човек ще ти каже, музикален ли си или не. То се познава. Всеки си носи чертите. И ако е музикален човекът, той си носи белезите, пък ако не е музикален, пак ги носи. Та всичките благородни черти, които ги има човек, той се ражда с тях и ги развива.

Та рекох сега, развивайте онова, което е във вас. И любовта ви към Бога зависи от онова, което вие изучавате и правите. Защото любовта ти към твоя Учител зависи от онова, което той предава и ти го учиш, изучаваш. Ако ти го изучаваш добре, ти ще му бъдеш повече обичен. Една вътрешна връзка има. И после, не се самозаблуждавайте, че днес урокът, който си научил, че заради този урок Учителят тебе трябва да те обича. Този урок поддържа само външната любов. Утре този Учител ти даде друг урок и ако ти не научиш него, връзката се къса. Тогава ти ще кажеш: „Бог е Любов." Че е Любов, Любов е, но ти не мисли, че ако е Любов, тази любов се поддържа, ако ти [не] учиш. Има една любов, която се поддържа от учението и то от правото учение.

Та рекох сега, Христос е говорил на учени[ци]те, че Той е лоза и те трябва да пребъдват в Него – онова, истинско отношение, което трябва да поддържат верующите. Защото огънят трябва да се усилва във вас. Божественият огън не е толкова силен във вас, (сега). Да, слаб е. Вие не можете някой път да издържате на някои външни мъчнотии и някой път не можете да издържите на вътрешни изпитания. Това показва слабост (в разбирането). Може да имате всичкото желание, но не може да издържате. Какво трябва да правите? Трябва да се упражнявате. И ще се упражнявате по онзи, Божествения път.

Сега някои мислят, че като влязат в някое общество, в някое благородно общество и те ще станат благородни. Туй е право донякъде, но никое общество не може да направи тебе благороден. Ти тури вълка при най-доброто общество, той си остава вълк. И овцата тури при най-лошото общество и тя си остава овца. И психологически има много работи, които трябва да се обяснят. Ще кажете вие: „Условията на живота са такива." От хиляди години гълъбът е живял при същите условия, при които ти живееш. И той е останал вегетарианец, и чист вегетарианец, само със зрънца се храни, а другите не са останали. Кое е онова, което е направило гълъбът да спази идеите, които той има. Гълъбът си има идеи. Ще дойдете до онова място, дето храната трябва да се определи. Гълъбът няма да яде друга храна. Той казва: „Или ми дайте каквото аз искам, или аз ще умра!" Него не можете да накарате да яде месо. Често искате да направите едно тревопасно или една птица да яде месо и тя умира.
Та рекох сега, на птиците много се е опорочил живота им. Понеже те се поставили в лоши условия и не са издържали. И за бъдеще, ако се проповядва на птиците, трябва да им се проповядва начин, по който да си поддържат живота. Не да се извиняват. Там не е доброто. Да допуснем, че един орел влезне в един свят, дето не е позволено да се ядат живи същества. Тогава какво ще прави той? И хората сега казват: „Така е направил Господ." Не, не е направил Господ така. Много работи са ги направили хората. Допуснал е Господ хората да направят нещата. И после да се извиняват с Него. И тогава казва някой: „Гладен съм." – Е, защо открадна? Че си гладен – гладен [си], но имаше друг начин, по който можеше да добиеш своята храна. Не е само чрез кражбата. Не само чрез насилие. Сега тия работи влизат посторонно вътре. Когато вие изгубите равновесието си, понякой път вие нямате онова постоянно равновесие. Някой път сте кротки като агне, а някой път не сте. Нямате ни най-малко желание да правите зло, но казваш: „От вън дойде туй изкушение." И то си има своите причини. Някой казва: „Всяко нещо си има своята причина." Туй нищо не обяснява. Всяко нещо има причина, но тази причина не те заставя. Гладът съществува в природата. Едни хора ги накарва да крадат, а други накарва да работят. Гладът е един стимул в света. Този глад не е само за физическата храна, но и за духовната. Има един вътрешен копнеж.
Та сега не смесвайте обикновения живот. Вие искате да се поддържа положението ви в света. По-добър живот и по-добро положение от това, което сега имате във вашия живот, вие не можете да намерите. Та вие живеете при най-добрите условия. Който разбира, е така. А, който не разбира, казва: „Да имам един милион сега. Да имам 10 милиона." Е, хубаво. Какво ще допринесат тия пари? „Ама, казва, това ще направя, онова ще направя." Съградил си сто къщи, какво си направил? Нищо не си направил. Ако градиш къщи за хората е едно нещо, а ако градиш къщи, за да печелиш, е друг въпрос. И във всичките отношения, ако обичаш хората заради Бога е едно; ако обичаш хората заради тях е друго; и ако обичаш хората заради себе си, пак – друго. Те са три положения.

Не са лоши положенията, но основа на нещата, това е Божията Любов. Има четири неща, с които тя се мери. Да възлюбиш Господа със сърцето си. Значи там трябва да има разбиране. Да възлюбиш Господа с ума си. Разбиране трябва да има. Да възлюбиш Господа с всичката си сила и с всичката си душа. Това са положения. Не е едно и също нещо, да възлюбиш Господа. Ти казваш така: „Някъде с разбиране трябва да обичаш Господа." И в живота, дето хората не могат да живеят, понеже любовта не се проявява в тия четиритях посоки и в тия четиритях пътища. Ти не можеш с един да живееш добре. Има едно отклонение на Божията Любов в тебе. А за човека казва: „Да обичаш ближния си като себе си." От там ще започнеш, защото себе-то, човек разбира себе си най-добре. И казва: „Как трябва да обичам?" Като себе си ще обичаш. А, да обичаш Бога, това ще учиш. Учението влиза в Любовта. Там влизат всичките елементи, с които трябва да проучваш Любовта. Не като едно чувствание, но Любовта, която носи със себе си Истината. И Любовта ще те направи свободен. И самата любов носи свободата, която хората търсят. „Аз искам, казва, да бъда свободен." То ти е право. Ти можеш да бъдеш свободен, но другите хора не трябва да станат слуги за тебе. Защото и те искат да бъдат свободни. Значи ти ще имаш Истината, а те няма да имат Истината. Защото разбиране трябва там. Значи в туй отношение Любовта седи по-горе от Свободата. Ако ти най-първо не може да живееш за Любовта, да се жертваш, ти не можеш да бъдеш свободен.

Та рекох сега, какво трябва да правим? Вие искате да бъдете свободни. Отлично! Всеки ден трябва да знаете какво сте спечелили. Ама той казва: „Дотегна ми този занаят! Целият ден да продавам дрехи." Че то е едно благословение за тебе да продаваш дрехи. Всеки един човек, който дойде при тебе, той ще донесе нещо за тебе, ти, като му поговориш и като му продадеш дрехите, ще стане една обмяна. Друг е бакалин, казва: „Мен ми дотегна да бъда бакалин!" То е едно благословение за тебе, ако разбираш. Ти искаш да бъдеш някой висок чиновник, да заповядваш. Че ти няма да научиш никога какво нещо е живота. И ти никога няма да научиш истината там, ако ти заповядваш и не знаеш какво е истината. Ти няма да научиш и ще се умориш и ще си заставиш едно понятие, което не ти е свойствено. И един ден, за да те вразуми Господ, ще ти даде една болест, ще те положи 2 – 3 месеца на леглото и ти ще имаш нужда някой да те гледа. Ти най-първо си мислил: „Тия хора са невежи, те не заслужават", а като се разболееш, ще видиш, че тия хора не са невежи, знаят да помагат.
Та дръжте в ума си едно: Във всяко проявление вътре, има един живот, Бог е скрит вътре. Как е скрит, не е важно. Но във всяка една постъпка, Той отвсякъде ще те наблюдава и ще види доколко ти си разбрал живота. Този е проявеният Господ, на Когото трябва да изучавате Неговите закони. За сега хората са живели без законите на непроявения Бог. И този, непроявеният Бог не съди никого. Ама как ще живеят хората: ще се ядат ли, ще се изтезават ли, ще се избиват ли, Той ги оставя свободни. За Него всичко е едно. А проявеният Бог иска да научи хората. Казва: „Туй, което правиш, не е право." Той ще регулира нещата.
Та вие с един мащаб разрешавате трудните задачи и въпроси. И разрешението не е право. Любовта в тебе, с която работиш, и не може да смекчи условията, ние казваме за нея: тази е слаба любов. Любов, с която ти не можеш да смекчиш лошото си положение, ние казваме: тази любов не носи Истината. Защото, като дойде Любовта, тя едновременно ще те научи най-първо какво трябва да направиш. Но ще те научи, че ти трябва да измениш своите възгледи с нея. Ти можеш да имаш някои възгледи, които са в разрез с Божията Истина. Но казва: „Ти вярваш в Христа." – Хубаво. И целият християнски свят вярва, но вяра ли е това? Това е вяра, аз мога да вярвам, че някой човек е красив, нищо не значи. Връзката ми не е вътрешна. Сега не трябва да се поставите в едно положение, когато дойдете да изучавате живота, всеки ден онова, което вършите, вие ще знаете, че тя е една задача, дадена от Бога и вие трябва да я реализирате. Не трябва да се отказвате.

Да кажем, че срещнете един човек, който има да ви дава. Той ви е лъгал, лъгал, сега се явява един начин. Ти му казваш: „Ти си силен човек." Казваш му: „Аз ще ти дам да се разбереш." Защо не си плащате дълговете? Е, колко начина има, с които ти можеш да го заставиш да направи това? Можеш да знаеш да го набиеш. Но той ще се моли: „Моля, не ме бий сега, аз ще си платя." Но, като си заминеш, ще каже: „Чакай, какво направих?" Е, как трябва да постъпвате в дадения случай? Това са само за изяснение, как трябва да постъпите. Този човек ти е дал един добър урок. Ако си умен, да не бъдеш като него. Защото ако той не ти плаща, има причини, че и ти не плащаш. И ти не си справедлив спрямо жена си и децата си, трепериш, не си такъв, а спрямо другите хора и ти не плащаш. Че ти имаш да плащаш. Господ те счита длъжник. Не си плащаш дълга на Бога. Казваш: „Че трябва да живея за Бога." Дължиш нещо и като те срещне Господ сега, какво ще направи Той? Като те срещне, как ще постъпите?

Вие казвате: „Бог е Любов." Добре. Съгласен съм. Е, как ще обясните една война, при която краката на войниците са разкъсани? В Любовта не трябва да има никакви страдания, а има страдания. От какво зависи? Е, може да кажете: „Че тия работи за бъдеще, когато идем в другия свят при ангелите, ще ги научим тия неща." С туй разположение, вие няма да припарите там. Вие ще идете при ангелите, те ще ви погледнат и ще си заминат. Един ангел, още като ви погледне отдалеч, и знае. Вие мислите, че някой ангел ще дойде при тебе, да ти говори на тебе, като майка ти. Този ангел е бил на Земята, а в небето тия ангели няма да те осъждат, но ангелите имат работа, с която да се занимават. Те имат светове, с които да се занимават с тях. Един ангел ще те погледне и ще си замине. Даже няма да обърне внимание на тебе. Питам, ако аз мина някъде и видя един умрял вол, в какво отношение трябва да обръщам внимание на този, умрели вол? И колко време трябва да го гледам? Сега има условия, които създават отношение. То е ценното.

Христос казва: „Аз съм истинната лоза и всяка пръчка в мен, която не дава плод, отрязва се; а всяка, която дава, се оставя." Нищо повече. Ако се случи в живота ти това нещо, което ти не можеш, ти не си от умните пръчки. Тогава ще станеш от ония, умните пръчки, които да принесат плод. Но туй е преносно, един плод. Рекох, животът е широк и трябва да се развива всестранно. И когато разбираш живота, ти трябва да бъдеш постоянно полезен на себе си и полезен на ближните си и да работиш за Бога. Работата за Бога каква е? За Бога трябва да работим. Понеже единствената работа, която ще остане в живота ни, то е само работата за Бога и за себе си, ако работим като един ученик в училището вътре, и за ближните, като работим, те са условия. Но, като работим за Бога, то е работа, която ще остане. Но ще остане в живота ти, и ти няма сега да отхвърляш другата работа. Да казваш: „Аз за себе си не искам да работя." Не, Бог е, Който прониква във всички, във всеки един живот и кара всичките същества да работят тъй, според както Той е определил и направил. Трябва да работим за Бога. Сега няма да заучиш да казваш: „Аз съм истинната лоза и Отец ми е земеделецът." Това нищо не значи. Рекох, ти бил ли си на тази лоза или не си бил? „Ама, аз искам. Аз ще се обърна към Отца." Ти изучавал ли си законите, как ще се обърнеш към Отца? И ще те слуша ли Той? И Писанието казва, че Бог слуша само праведните хора, които имат истинското познание. Тях слуша Господ, а другите – ни глас, ни слушание.
И казват сега: „Когато този Дух на Истината дойде в света, Той е Учителят, който ще ви научи." Казва някой: „Аз имам Духа." Какъв дух имате? Ако този дух не те учи тебе? Когато дойде Духът в тебе, Той ще бъде Учител отвътре. Най-първо ще имаш един Учител отвънка и един Учител отвътре. И като дойде този Учител отвътре и те учи и ти покаже как трябва да живееш, Той няма да ти каже, че ти си най-добрия. И казва Христос тогава: „Когато направите всичко, което аз съм ви казал", и казваме: „Ние сме раби на Бога." Има много работи да учиш. Много има да се учи. И сега неуспехът навсякъде, че всеки, който е научил една малка истина и хубава е тази истина, но има много работи, които трябва да се учат и трябва да се влезне в положението на всички хора. И всеки ден трябва да разглеждате живота. Като станете сутрин, веднага ще погледнете програмата, там на вашата колегия, какво имате за днес. И ще се стегнете да учите. Сега има хора, той казва: „Не ми даде парите тъй, както трябва, от сърце не ми ги даде." Щом не ти ги е дал от сърце, защо ги взе? Е, как искате сега, да ви даде той пари от сърце, (или да ви услужи, човека)? И защо именно туй подозрение иде в твоя ум, че той не ти е дал от сърце. Че това е едно твое заблуждение. Аз да ви обясня, много лесна работа е тя. Ти си се разболял и твоят вкус се е изопачил. Давам ти едно ядене, казваш: „Яденето не струва." Де е причината, [в] онзи, който ти е дал яденето? Причината е вътре в тебе. Ти трябва да разбираш законите, които регулират и тогава ще имаш едно истинско разбиране.

Сега остават две неща. Да кажем, нещо ти се случи. Аз казвам: Има право да ти се случи. Пък и аз имам право и аз да се разсърдя, имам и право и да не се разсърдя, и имам право и да не обърна и никакво право [внимание]. Че [той] ти си се разсърдил, то е негова работа. Тази сръдня е потребна заради него. И като дойде втори път при мен, не се обхождам добре аз с него, коя е причината? – Сръднята? От къде на къде той трябва да ми се разсърди? Значи, при един слаб човек, ти можеш да се сърдиш и да го хокаш, а при един силен човек, ти трябва да седиш и да трепериш. Ако се сърдиш, сърдене истинско е тази сръдня, дето при всичките условия можеш да се сърдиш. И то е правото. Можеш да се сърдиш, че някои неща не са според Божия закон. Ще кажеш: „Братко, туй, което ти правиш, не е хубаво." Нищо повече. „Пък някой път е право и аз да обиждам." Не е право това. „Ама какво ще ми каже той?" – Ама, говори по-меко. Един гвоздей, когото искаш да го набиеш хубаво, няма само тъй да го удряш, но ще го чукаш хубаво, тъй да се набие и да се задържи.

Та рекох, такива трябва да бъдат сегашните ви разсъждения. Трябва да се учите. Вие сте много добри, но не сте проявили вашата добродетел както трябва. Много учени сте, но не сте проявили вашето учение както трябва. Много дарби имате, но не сте ги застъпили. Искате да минете по един лек път. Не. После, казва някой : „Аз обичам еди какви отношения. Но не му е дошло времето." Вие мязате като ония дъщери, и синове има, казва на майка си: „Мамо, много съм зает, имам, казва синът, много важна работа." Той има да срещне една млада приятелка и да поговори с нея. Не е лошо това. Няма нищо лошо. Да кажем, той работи и майка му, като се научи, че той се е срещал с тия, младите моми, и си губи времето, тя казва: „Той не върви по правия път." Зная, в живота сега и вие срещате много от тия, младите моми. Но красива мома в едно отношение, всяка една идея, всяко едно чувство, което тебе те увлича, по което ти тръгваш, не е ли една млада, красива мома? Младите моми са предметно учение, да покажат до где си достигнал. Не е лошо да срещнеш младите моми. Важното е как споделяш, какво е разбирането в тебе за тия идеи. И да туриш всяка една идея и всяко едно чувство на неговото място.

Та рекох, седи една много хубава, деликатна работа в света, с която трябва да се занимавате. Да има нещо велико в лицето ви, с което да се отличавате. Та каквато и мъчнотия да има в живота ви, да не ви спъва. И вие сега ще ми кажете, някои жени има, ми казват: „Еди коя жена има много добър мъж, а на еди коя жена мъжът не е такъв." И той е добър, само [че] онази жена, на която мъжът й е добър, тя го е проучила и постъпва съобразно с неговия характер, а ти, като не постъпваш така, казваш: „Не струва той. Малко грубичък е той." Не, не е грубичък той, ама ти си толкова груба, колкото и той (е груб). И тогава казва: „Аз съм истината лоза и който пребъдва в мене... " Христос е тази лоза в света, на която хората трябва да бъдат насадени и да дадат плод. Туй показва, значи, да изучавате Волята Божия и да бъдете готови за Бога всичко да вършите. И тогава животът ще върви правилно и тук на Земята, и горе на Небето.

Отче наш
6.40 сутринта
Слънцето грее.
На поляната всички с Учителя направихме гимнастическите и евритмическите упражнения.

33 Неделно Утринно Слово, 30 август 1936г., неделя, Изгрев.

НАГОРЕ


placeholder