НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Проникване 

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Проникване 

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, христос, можете, живот, хора, дойде, аз, всички, можеш, казва, свят, всичко, истина, себе, начин ,

Съборни беседи , София, 23 Август 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Много още имам да ви река, но сега не можете да носите"*).

Съвременните хора живеят в неустановен свят, т. е. в свят, на който не може да се разчита. Това не трябва да ви смущава, понеже вие сте пътници, не можете да не минете през този свят. Защо трябва да минете през този свят – не знаете. Много неща още не знаете, понеже не можете да носите. Съвременните учени имат големи библиотеки, четат разни книги, правят научни изследвания, но в края на краищата малко знаят. Въпреки това, те мислят, че много знаят. Всъщност човек знае само толкова, колкото път е изминал. Вън от изминатия път, той нищо не знае. Той едва сега започва да изучава пътят, който не е извървял. Следователно, вие трябва да разглеждате живота така, както го виждате, какъвто е в действителност.
Казвате: Като знаем толкова малко, как ще ни приемат в невидимия свят, как ще ни приемат различните общества на земята? –Ще ви приемат по два начина: като богати или сиромаси, като учени или невежи. Ако сте богати, ще ви приемат добре; ако сте сиромаси, ще ви приемат студено, защото знаят, че отивате да вземете нещо. Ако сте учени, ще ви приемат по един начин; ако не сте учени, ще ви приемат по друг начин. След това вие ще се чудите, защо нещата не стават така, както си мислите, или както ги очаквате. Нещата не стават, както очаквате, защото нямате в себе си това, което трябва. Значи, липсва ви нещо. Като не знаете, че ви липсва нещо, когато вършите една работа, вие мислите, че всичко става, както трябва. В същност не е така. Новият живот, в който се готвите да влезете, изисква права мисъл, прави разбирания, а не такива, каквито вие имате. Запример, ако някой човек не ви даде това, което искате, вие веднага се настройвате срещу него. Правилни отношения ли са тези?

Сега ви говоря свободно, за да се освободите от заблужденията си. Заблужденията не произтичат от живота, те са в самите вас. Вие очаквате нещо, което не може да ви се даде и, ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животът няма смисъл. Защо не може да ви се даде това, което очаквате, няма да обяснявам. Какво е това, което очаквате, няма да изброявам. То е различно за всеки човек. Важно е да знаете, че по който начин очаквате нещата, няма да се дадат. Всички неща, които очаквате, ще дойдат по съвсем друг начин. Трябва ли за това да се обезсърчавате? Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения. За вас е важно да различавате истинската скръб и истинската радост. Що се отнася до бъдещия живот, няма какво да мислите. Настоящият живот е важен. Него използвайте разумно. Щом сегашният ви живот е добър, и бъдещият ще е добър.

И тъй, от вас се иска да освободите съзнанието си от ненужни стремежи, т. е. от такива стремежи, които днес не можете да постигнете. Не е лошо човек да се стреми, но има стремежи, които по никой начин не могат да се постигнат. Има стремежи, които са постижими. Запример, днес вие можете да получите един обикновен обяд, но можете да получите и царски обяд. Трябва ли да се смущавате, ако не получите царски обяд? Какво ще изгубите, ако не ви се даде царски обяд? За вас е важно да си хапнете сладко, да сте доволни от храната, а това може да се постигне и с един обикновен обяд. Или, ако няма власт, трябва ли човек да е недоволен от живота? Човек може да има такава власт, с която да си навлече много мъчнотии и нещастия. – Не, и да имате власт, вие не можете да вършите, каквото искате. Следователно, когато се стремите към нещо, вие трябва да знаете, защо ви е това нещо и как ще го приложите. Ако придобиете това, към което се стремите, а не можете правилно да го приложите, вие ще направите ред погрешки. Погрешките показват, че нямате знания. Това значи, че не можете да носите. Вие трябва да учите, да различавате нещата, да знаете откъде идат. Като дойдете до това различаване, ще можете навреме да използвате онова, което ви се дава. Запример, вие с години сте се стремели да постигнете нещо. Тъкмо сте пред постижението му, и някой дойде да ви разправя нещо. Това е уловка, с която искат да отклонят вниманието ви. Отклони ли се вниманието ви, вие губите вече благоприятния момент. Щом изгубите тоя момент, и изкушението се отдръпва. Затова, именно, е казано: Един начин има само на говорене. Докато дойдете до положение да различавате този начин на говорене, вие много ще се лъжете, и често ще пропущате благоприятни случаи в живота си. Затова Христос казва: „Аз дойдох в света да прославя Този, Който ме е проводил".

Следователно, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се освободите от своите лични възгледи, както и от външните влияния. Съвременните хора разглеждат нещата от лични разбирания и щом нещо не стане според разбиранията им, те веднага го отричат, съблазняват се и казват, че това не е вярно, не е истинно. От свое гледище те са прави, но не и от гледището на абсолютната истина. Пътят, по който вървят, не е прав. Тъй щото, всички хора трябва да знаят, че докато на пътя им, като спънка седи техният слуга, техният приятел, техният ближен, те не са на прав път. Те не са дошли още до Вечния живот, но се блъскат в преходния, във временния живот. Докато е във временния живот, човек гледа със завистливо око на другите. Като погледне към сина на своя приятел, той завижда, че е здрав и жив, а неговият син е заминал за другия свят. – Защо трябва да завиждаш? Радвай се на сина на приятеля си. – Да беше поживял и моят син повечко, да му се порадваме. – Какво ще се радваш на това, което не е твое, и което всякога можеш да изгубиш?

Какво представя временният живот? – Той е живот, пълен със забавления. Забавления има не само в отношенията на хората, но и в самата наука. Каквато наука да вземете, наред със сериозното, в нея ще срещнете и ред забави. Зад тия забави се крие нещо съществено. Апостол Павел казва: „Като бях дете, разсъждавах по детински. Като станах възрастен, напуснах детинските работи". Това не значи, че трябва преждевременно да напуснете детинските работи. Докато сте деца, ще живеете като деца. Щом станете възрастни, от вас се иска дълбоко разбиране на нещата. Запример, често ви говоря за любовта, но вие я разбирате по друг начин. Какво показва това? – Че още сте деца в разбиранията си. Ще дойде ден, когато ще пораснете и ще гледате на нещата като възрастни. Вие не можете още да дойдете до онова дълбоко разбиране, което е потребно за душата ви.
Сега аз ви говоря тъкмо за това, което ви е нужно за правилно разбиране и прилагане. Това не значи, че изведнъж трябва да се откажете от много работи. За вас е важно да знаете, как да се откажете от непотребните неща, от тия, които ви спъват. Новото учение не търпи никакви безпокойствия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикът не може да учи. Щом започне да учи, той достига до положение да вижда, че нещата не вървят, както трябва, и започва да се безпокои. Безпокойствието го спъва, и той спира работата си. Красотата на живота седи в това, именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои. Ще кажете: Друго нещо е, когато работите на човека вървят добре. – Това зависи от разбиранията му.

Две кокошки се разхождат в два съседни двора. Едната е угоена, защото господарят й по няколко пъти на ден й дава храна. Тя се разхожда самодоволно из двора, радва се на живота, защото работите й са уредени. Тя не подозира даже, че господарят й има предвид нейното месце. Щом види, че е достатъчно изхранена, той ще тури ножа на врата й и ще я заколи. В един момент тази кокошка ще изгуби спечеленото. Другата кокошка ходи из съседния двор недоволна – няма храна. Тук рови, там рови, нищо не намира. По едно време господарят й се сеща, че кокошката не е хранена и подхвърля й малко зрънца. После пак я забравя. Ходи тази кокошка из двора, безпокои се, че няма, какво да яде, че работите й не са наредени. Като я погледне, господарят й казва: За нищо не става тази кокошка, само кожа и кости. Той е недоволен, че не може да я заколи, но кокошката запазва живота си. Кое положение е за предпочитане: положението на угоената, или на мършавата кокошка? – Нито на едната. И двете кокошки се намират при лоши условия. В края на краищата, и двете кокошки ги очаква смърт: първата ще умре от ножа на господаря си, а втората – от своята слабост, от липса на храна. Въпреки това, хората казват: „Ела зло, че без тебе по-зле". Наистина, понякога в живота на човека идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо. Понякога пък малкото щастие носи след себе си голямо щастие.

Това са примери из живота, от които не може да се съди за неговите правилни прояви. Ще дойде някой да ми разправя, че говорил с Христа, че много неща знае, че много книги чел и т. н. Като е чел толкова много и като знае много, нека каже, какво разбира от стиха, който Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът". Той ще каже, че разбира смисъла на този стих, но не знае къде и как да го приложи. Това не е знание. Истинското знание едновременно обхваща разбиране и прилагане. Ето защо, казвам: Време е вече човек да се откаже от старото знание, за да възприеме новото и да го приложи в живота си. За да облече нови дрехи, човек непременно трябва да съблече старите. Това е правото положение. Ако не иска да съблече старите си дрехи, той може да облаче новите върху тях, но с това само ще увеличи товара си, без да придобие нещо съществено. Старите дрехи трябва да се оставят настрана, а новите да се облекат. В това седи красотата на живота. – Къде трябва да оставим старите си дрехи? – Вижте, какво прави змията. Щом съблече старата си кожа, тя я захвърля настрана, като непотребна, и продължава пътя си. Направете и вие като нея. С една дума казано: Старото турете настрана, да не ви спъва, а новото облечете. Облечете се с новия живот, с новата любов – с всичко ново.

Сега, като слушате да се говори за новата любов, т. е. за любовта, която новата култура носи, вие се чудите, как е възможно човек да обича всички хора. Съвременните хора нямат представа, какво значи човек да обича всички хора. Запример, един човек е богат, друг – сиромах; един е силен, друг – слаб. Можете ли да обичате всички еднакво? За да обичате всички хора еднакво, вие трябва да гледате на различните им положения, като на различни служби в живота. Това са външни неща, които нямат нищо общо със самия живот. Този, който днес е богат, утре ще бъде сиромах; това, което днес е слабо, утре ще бъде силно. Човек е господар само на онова, в което той сам може да проникне. Онова пък, което прониква в човека, е негов господар. Искрата огън, която прониква в дървата, е господар на целия огън. Изобщо, материята, както и силите в природата, взаимно се проникват. Знанието също прониква едно в друго. И хората се проникват, вследствие на което никой човек не е свободен. – Ама аз съм свободен. – Ти мислиш, че си свободен. Всъщност не си свободен. – Защо хората се проникват едни други? – Защото срещат на пътя си препятствия. Като се проникват взаимно, те търсят път за освобождаване от препятствия.

Христос казва на учениците си: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови. Когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви настави." – На какво? – На това, което днес не сте готови да носите. Следователно, когато дойде до истинското знание, човек е свободен вече. Щом придобие свободата, човек трябва да се радва. Обаче, докато е в училище, докато учи, той не може да се радва. Значи, човек може да се радва на онова, което е спечелил. Да се радва на онова, което мисли, че е спечелил, а всъщност не го е спечелил, това е заблуждение. Истинската радост е в новия живот. Как ще изразите новия живот? Както и да се мъчите да го изразите, вие ще си послужите пак със стария език, със стари форми. Ще кажете, запример, че духовното в човека трябва да се обича. – Как се обича духовното? Друг път ще кажете, че любовта трябва да обгърне човека. – Как се обгръща човек? Каквото и да говорите, вие си служите все с неопределени образи, с външни емблеми. Силата на човека не седи в това, което говори, но във вътрешното знание. От друга страна, за да обичате човека, не е достатъчно само да го обгърнете, но трябва да проникнете в него. И светските, и религиозните хора изучават този закон, за да могат взаимно да си влияят. Когато някой човек проникне във вас, той може да разбере и добрите, и лошите ви страни, и по този начин може да ви помага. Само този човек може да помага, който ви обича. Ако не ви обича, той може да ви излъже. Не само обикновените хора се лъжат, но даже и видни пророци, светии и учени. – Как ще се лъжем, като сме тръгнали в правия път? – Ако не искате да се лъжете, а сте влезли в правия път, вървете напред, без да се спирате. Щом сте започнали да изучавате истината, от нищо не се смущавайте. Много неща могат да смутят човека, но той трябва да вярва, че всичко онова, към което се стреми, е постижимо. Който е влязъл в новия живот, той ще намери онова, което търси.

„Много неща имам да ви кажа, но още не сте готови да носите". Какво още имал да говори Христос на учениците си, което не го казал? Един ден те ще научат това, за което Христос някога е само загатнал. Едно трябва да се знае: в живота на свободата нещата не стават по принуждение, нито произволно. Там само онзи може да изпълни волята Божия, който иска, който има добро желание. Който доброволно изпълни тази Висша воля, той ще има големи придобивки. Който не я изпълни доброволно, той ще носи своите стари разбирания, своите стари знания и ще каже, че животът няма смисъл. – В какво седи смисълът на живота? – В обичта. – Кого ще обичате? Ще кажете, че грешникът има нужда от любов. – Не е достатъчно само да обичате грешника, но трябва да му покажете начин, как да понесе греховете си. – Ами как могат да се носят чуждите грехове? – Само онзи може да носи греховете на хората, който, без да е грешил, без да се е спъвал някъде, се е нагърбил с този голям товар. В Писанието е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си. И ще залича греховете им".

Казано е, че Бог живее в човека и му помага. Следователно, ако вие не прониквате едни в други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването, да познавате, какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате възвишено разположение, някое същество от висшия свят е проникнало във вас, или пък вие сте проникнали в друг човек. Значи, ако се тревожите, друг някой е проникнал във вас, и вие нищо не можете да научите. Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и, каквото пожелаете, можете да направите. Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. Който иска да проникне в другите, съзнанието му всякога трябва да бъде будно, без никакво пропукване, без никакво раздвояване. Дето има единство на съзнанието, там грях не съществува. Дето има пропукване на съзнанието, там грехът съществува. Когато човек се раздвои в любовта си, едновременно с това той се раздвоява в съзнанието си. Раздвояването на съзнанието пък е причина на пропукването му. Запример, обиквате една жена, но след време обиквате и втора. Това раздвояване на любовта внася пропукване на съзнанието ви. Като женени за една жена, вие се смущавате от това, че обиквате втора жена. Казвате, че сте сгрешили, защото сте обикнали още една жена. Грехът е причина за пропукване на човешкото съзнание. Прегрешението на първите човеци се дължи на непослушание. Когато черният адепт се обви около дървото на забранения плод, Ева трябваше да му каже: Ние не търсим външно знание, но вътрешно. Ние търсим абсолютната вяра, която почива на опит и знание, а не вяра без опитности. Ние искаме да изучим живота така, както Бог се изявява в него. Това е истинско знание.

Много още имам да ви река, но сега не можете да носите". – Защо Христос е казал на учениците си, че не могат да носят? – Защото не били готови. Същото може да се каже и на съвременните хора, които искат да бъдат богати, красиви, силни, учени. Те не са готови да носят това, което искат. Те не са готови още да се ползват от тия блага. Когато благата идат преждевременно, те носят ред нещастия за хората. Благата, които хората търсят, са обикновени неща, а съзнанието на човека не трябва да се занимава с обикновени работи. Обикновеният живот трябва да служи на човека само за справка. Богатството, знанието също така трябва да му служат за справка. Като разбере великия закон на живота, човек ще се освободи от всички неща, които до това време са му служили за пособия. Когато дойде на земята, Христос се постави при трудни условия, за да види, може ли сам да се освободи. Той казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Впоследствие Той провери всичко, което беше казал пред хората. В първо време Христос се показа слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Бог Му показа начин, как да се освободи. Освобождаването дойде отвътре.
И тъй, докато не предадете всичко в Божиите ръце и не престанете да мислите, какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите. Докато не се молите, вие никога няма да се освободите. Като се помолите, ще почакате да видите, какъв е резултатът на молитвата ви. Няма човек в света, който да не се моли. И слабият, и силният се молят. Всички ще се учите да се молите и ще бъдете готови и да получите отговор на молитвата си, и да не получите. Понякога, като се молите, ще изпитате голяма празнота, няма да чуете никакъв глас, никакъв отговор. Който обича Бога, той трябва да бъде готов на всичко.

По отношение на любовта си към Бога, съвременните хора се намират в положението на една красива китайка, която не могла да прецени своя другар, виден мъдрец, и скоро го напуснала. Тя се оженила за този китайски мъдрец, но той бил много беден. Като поживяла няколко години с него, един ден тя му казала: Слушай, ти си умен, мъдър човек. Аз обичам един богат търговец, затова не мога повече да живея с тебе. Освободи ме, искам да отида при него. – Свободна си. Иди при своя въз-любен и бъди щастлива. След време Китай преживявал трудни времена, вследствие на което търсили човек, който може да оправи обърканото му положение. Този човек бил мъдрецът, когото жена му напуснала поради сиромашия. Като чула, че мъжът й започнал да се повдига в обществото, тя веднга отишла при него и му казала: Хайде отново да заживеем заедно. Вместо отговор, той взел едно шише, пълно с някакъв нектар, излял го на земята и казал: Ние ще заживеем заедно, ако можеш отново да събереш този нектар.

Такова е отношението на съвременните хора към Бога. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, те напущат Бога и отиват в света да си поживеят. Тук, именно, те грешат. При скърби и при радости, те трябва да живеят със свободния човек, с мъдреца в себе си. – Ама защо ни се дават толкова страдания? – За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. Когато изпитанията дойдат, умът на човека се помрачава, и той не вижда никакъв изход. Мнозина казват, че единственият изход от трудното положение, в което се намират, е богатството. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и за сиромашия, нито за младост и старост. Това са положения, които трябва да се разбират. Те не могат да разрешат въпросите на живота.
Какво представят изпитанията? – Те са условия за познаване на себе си, за познаване на своите ближни. Щом дойдат изпитанията, вие трябва да кажете: Иде часът! Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам". Въпреки това, Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват, какво е научил.

Всички хора искат да чуят нещо ново. Те търсят новото, а живеят по стар начин. Старият живот води към стари пътища, към стари постижения. Ако искате да придобиете новия живот, вие ще работите върху себе си, сами да извоювате своя вътрешен мир и своята свобода. Знанието, доброто, любовта не идат отвън. Те се постигат чрез работа, чрез приложение на новите методи. – Не трябва ли да живеем? Не трябва ли да обичаме? – Ще живеете и ще обичате, но трябва да знаете, как да живеете и да обичате. Ако не знаете, как да живеете и как да обичате, вие ще се намерите в чудо от онези, които ви обичат и които вие обичате. Онези, които вие обичате, ще вървят след вас, ще искат да ги направите щастливи. И тези, които ви обичат, ще вървят след вас. Вие ще искате от тях да ви направят щастливи. В това, именно, седи заблуждението на хората. Слугата мисли, че господарят му ще го направи щастлив, като му даде голяма заплата. Господарят мисли, че слугата му ще върши добре работата си. Обаче, единият и другият могат да се излъжат. Това са положения, които актьорите играят на сцената. Дават една роля на някой актьор, и той трябва да я изиграе така, както е написана. Понякога младият актьор играе роля на стар дядо, а старият – играе роля на млад човек. Актьорите имат за цел да представят на хората в ярки черти живота им, за да могат да го коригират.

Сега, като говоря по тия въпроси, имам пред вид, че вие трябва да допуснете в ума си всичко, за да проверите, доколко съзнанието ви е просветено. Ще допуснете и греха в ума си, за да видите, ще окаляте ли съзнанието си, или не. Ако не се окаляте, водата, която тече през съзнанието ви, е силна. Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно. Човек може да мисли, че е постигнал или не е постигнал нещо. И едното, и другото е добро. От всичко най-важно е новото, което иде сега в света. За да се домогне до новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се изкушава, а във втория – човек се освобождава от всички заблуждения.

Една стара, 80 годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представят тия ледове? – Те са мястото, на което живеели грешните души. Тези души се движели по ледовете, треперели от студ и се сгушвали една до друга да се топлят по някакъв начин. Никой не се интересувал за грешните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Какъв смисъл има моят живот? – Никакъв. След дълго мислене, тя дошла до съзнание, че иска да бъде обичана, но не се спряла върху мисълта, че и тя трябва да обича. Тя решила, че трябва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява къщата си. За да бъде обичана, тя оставяла къщата си отворена, да могат грешните души да слизат от повърхността на ледовете и да се топлят при нея. Като влизали в къщата й, те правели голям шум, нарушавали спокойствието й, заради което тя намислила отново да затвори къщата си. Щом видели това, грешните души казали помежду си: Слушайте, нека тихо и мирно влизаме и излизаме от къщата на бабата, да не я смущаваме.
Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладят огън, да се отопляват. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те говорят за смъртта, без да са готови за нея. Те търсят щастие, без да са готови за него. Човек трябва да проникне в щастието. Не може ли да проникне в него, няма защо да го търси. Човек трябва да проникне и в смъртта. Не може ли да проникне в нея, не трябва да умира. Когато умре неподготвен, човек разбира, че се е лишил от благата на живота.

Христос казва: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови да носите". – Защо Христос не е казал на учениците си всичко? – Защото не са били готови да разбират. Когато човек не разбира нещата, той се спъва. Когато Духът дойде и ви покаже пътя, тогава и вие ще разберете това, което днес ви говоря. – Какво носи Духът? – Свобода. Когато разрешите правилно въпросите си, вие ще придобиете свобода. Светът гледа на свободата по един начин, а вие – по друг. Това, което става сега в света, не може да донесе добри резултати. Днес братя се бият помежду си, едни други се изтезават. Това става днес в културна Испания. Стотици и хиляди хора на ден се екзекутират. Защо се бият испанците? – За свобода и да покажат нагледно на всички хора, че ако и те постъпват като тях, ще имат същите резултати. Който търси истината, той не може да постъпва по този начин. Той е пример за всички. Когато праведният отиде на война, той няма да спре войната, но ще остави хората да се бият, докато имат сили. След това ще започне да ги извиква един по един по списък, да превързва раните им. Като оздравеят, ще ги изпрати на работа.

Ще кажете, че трябва да се помага на бедните. – На кои бедни трябва да помагате? Има бедни, които всъщност не са бедни. За тях беднотията е благо. – Ама ние насила трябва да изтръгваме пари от богатите за подкрепа на бедните. – Това значи да създадете нещастието в света. Вие не знаете още, какво нещо е нещастие. Няма защо да си служите с насилие, изкуствено да увеличавате страданията. Те и без това ще дойдат като метод за изправяне на човечеството. Страдания, болести, глад, сиромашия са методи за изправяне на света. Зад тях седи щастието. Някой се оплаква, че е болен, че кракът го боли и не може да ходи. За да се справи с болестта, той трябва да проникне в нея. Ако може да проникне, той е силен човек. Ако не може да проникне, той е слаб човек, и болестта винаги ще го владее. Някой човек е сиромах. – Защо? – За да може да проникне в сиромашията. Ако може да проникне в нея, всички богати ще му се поклонят и ще му дадат съответен данък.
Съвременните хора се държат за своите стари разбирания и мислят, че като отидат на онзи свят, Христос ще ги посрещне тържествено. Те се лъжат. Христос ще ги погледне и ще каже, че като тях такива хора е имало на земята и в миналото, и сега ги има още. След това ще им каже: „Верният в малкото е верен и в многото". Сегашните хора са недоволни от всичко, което им е дадено, вследствие на което страдат. Това, което те очакват, да бъдат посрещнати от Христа, е вътрешен процес. Ако е въпрос за външно посрещане, Христос може да ви посрещне много добре, но това няма да ви задоволи. Важно е вътрешното посрещане – Христос да дойде да живее у вас.

Като четете Свещеното Писание, ще намерите хубави неща, върху които трябва да размишлявате. Те представят пътища, през които са минали мнозина преди вас, за да се домогнат до истинския живот. Вие трябва да се ползвате от техните опитности. Ще бъдете смели, ще работите тихо и спокойно върху себе си, от нищо несмущавани. От вас зависи да проникнете във всичко, което ви е дадено, и да го осмислите. Дали сте богати или бедни, това не е важно. Богатите, учените, силните хора са заключени каси. Вие трябва да намерите ключовете на техните каси, да ги отворите и направо да четете това, което те са придобили. Вие няма да повтаряте техните опитности, но ще ги използвате: ще дойдете до това, което те са придобили, и ще продължите да вървите напред. Останете ли на старото, вие няма да бъдете полезни даже за себе си. Запример, какво се ползвате, ако постоянно повтаряте стиха: „Аз съм пътят, истината и животът?" – Нищо няма да придобиете. Вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на този стих и да го прилагате в живота си.

Дошло е време вече всички хора да се подложат на изпит, всеки сам да види, докъде е стигнал. Кой където е, там да си остане, на този пост ще се изпита. Ако някой е министър, като министър ще се изпита ; ако някой е военен, като военен ще се изпита; ако някой е ученик или учител, като такъв ще се изпита. – Ама тия науки се отличават от духовните. – За слабия, за невежия само се отличават, но не и за силния, за просветения. Какво лошо има в това, ако покрай духовното човек изучава още и астрономия, химия, физика, математика, геология? От тия науки той ще придобие нещо, но няма да изгуби. Какво по-хубаво от това, да знае човек, как е създаден светът, или как е създадена земята? От създаването си насам, земята е претърпяла големи промени. И сегашното й състояние не е постоянно. Някои учени казват, че земята е в началото на своето развитие. В това отношение земята може да се сравни с къщичките на бедните хора, които постоянно се изменят. Значи, в днешното си състояние земята представя беден човек, който има условия да забогатява. Днес земята е бедна, защото хората не са готови още да възприемат и да носят.

И тъй, за да разреши въпросите на живота, човек трябва да се научи да прониква. Ако е сиромах, той трябва да проникне в сиромашията; ако е богат – в богатството; ако е учен – в знанието; ако е добър – в доброто. Да проникнеш в нещо, значи да му служиш. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. И сто пъти да се прераждате, в края на краищата ще останете такива, каквито сте днес. Ще ставате и ще лягате, без да придобивате нещо съществено в живота си. Христос казва: „Още малко, и аз отивам при Отца си. Няма да ме видите повече". Това значи: онези, които са готови, те ще възприемат истината вътрешно, а не външно. Вие искате да виждате нещата, но за това е нужно разположение. Който иска да придобие нещо съществено, той трябва да се моли. И сегашните хора се молят, но за временни неща. Майката се моли да роди дете – това е временно благо; богатият се моли за пари – това е временно благо; невежият и ученият се молят за знания – и това е временно благо. Бъдещите блага, към които човек се стреми, трябва да бъдат цел в живота на всички хора: богати и бедни, учени и прости. Всички хора се молят. Бедният се моли на богатия, да изкара нещо от него. Молитвата ли е единственият път за придобиване на нещо? Много неща се придобиват и без молитва. – Как се придобиват? – Чрез знание. Когато сиромахът влезе в къщата на богатия, той няма да му разправя за положението си, но ще види, от какво се нуждае богатият, и веднага ще му услужи. Богатият като види, че сиромахът е майстор в известна област, той веднага ще приеме услугата му и щедро ще го възнагради.
Следователно, когато влезете в един дом, вижте, от какво се нуждае този дом и, ако можете, помогнете му. Ако между чле-новете на този дом има несъгласие, отде трябва да започнете да помагате: от майката, от бащата, от дъщерята или от сина?

Колкото малка да е помощта ви, това е една печалба за вас. То е все едно да купите един лотариен билет и да очаквате тегленето на билетите. Човек не печели всякога, но той трябва да постоянства, докато спечели. Религиозните хора очакват някакви блага, но искат наготово да ги получат. – Не, работа, труд се иска от човека, за да придобие това, което желае.
Мнозина питат, как и кога ще се оправи животът им? – Да очакват наготово да се оправи живота им, това е заблуждение. Преди всичко, животът им е оправен. Щом човек е здрав, животът му е изправен. Щом има какво да яде, животът му е изправен. При това положение, на човека не остава нищо друго, освен да работи. – Ама излишни работи нямал. – Това е друг въпрос. И излишни работи можете да имате. Докато не разрешите важните въпроси в живота, вие не можете правилно да се ползвате от неговите блага. Срещате един човек и казвате, че е като вас. – Отде знаете това? Вие сте пред един екран и виждате нещата такива, каквито не са в действителност. Човек не трябва да съди за нещата по себе си. Даже когато говори за себе си, и тогава нещата са верни наполовина само. Той не познава целия си живот. Той знае само една част от своя живот. Когато младата мома се жени, тя се изповядва пред възлюбения си като пред изповедник. Каквото и да каже, за същественото тя ще мълчи. Тя ще каже, че е писала писма на някой момък. – Това не са прегрешения. Истинският грях на момата или на момъка седи в пристъпване на Божия закон. Бог е казал на първите човеци: „От всички плодове можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото". Тъй щото, грехът не седи в яденето, но в непослушанието.

И тъй, от знайното ще изучавате незнайното, т. е. това, за което сега ви се говори. – Ама аз съм правоверен, всичко зная. – Защо си правоверен? – Защото проповядвам като Христа. – Това е заблуждение. Само онзи може да проповядва истината като Христа, който е изпълнен от желание да се прослави името Божие. Има ли най-малкото желание в себе си той да се прослави, а не името Божие, прегрешенията му лежат вече на неговите плещи. Христос казва: „Господи, аз Те прославих на земята. Прослави ме и Ти в себе си!" Истинското прославяне е пред Бога, а не пред хората. Когато правите нещо за Бога, не трябва да се чува ни глас, ни услишание за това. Ако се стремите към слава, така постъпват хиляди и милиони хора. В това отношение между хората съществува голямо състезание, но който търси славата Божия, а не своята слава и своето благо, той ще се домогне до правилно разрешаване на житейските въпроси. Който работи за слава Божия, той е човек на вярата.
Един американски милионер ослепял. Той обещал един милион долари на онзи лекар, който може да възстанови зрението му. След известно време при милионера се явил един виден лекар, който му казал, че има нов начин за лекуване на слепи. Ако е съгласен, той може да приложи новия метод върху него. Милионерът започнал да разпитва лекаря, дали този метод е сигурен, обещава ли операцията да излезе сполучлива и т. н. Докато милионерът решавал, да се подложи ли на операция, в това време при лекаря се явил един беден слепец и казал: Господин докторе, ако обичате, направете опита на моите очи и, ако излезе сполучлив, тогава направете операцията и на очите на милионера. Лекарят се съгласил и пристъпил към опита. За щастие на бедния слепец, операцията излязла сполучлива, и той прогледал. След това милионерът се подложил на същата операция, която, обаче, не излязла сполучлива. Той не могъл да прогледа.

Следователно, когато човек работи за слава Божия, той трябва да бъде готов на всякакви опити, на всякакви жертви. И бе-ден да е човек, щом е готов на жертви за Бога, той всякога печели. Който не е готов да се жертвува за слава Божия, и богат да е, той всякога губи. Той не може да постигне желанията си.
Днес искам от вас без страх да изпълните всичко, което сте разбрали. Това е необходимо за вашето разбиране. Вие не живеете само на физическия свят, следователно, нямате отношения само с хора. Вие имате общение с всички светове, с всички същества, добри и лоши. – Защо? – Понеже Бог се проявява навсякаде. За вас е важно да бъдете доволни от всичко и да изучавате това, което Бог е създал. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Някога дяволът натоварил човека със своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине.
„Много още имам да ви кажа". Днес всеки проповедник предава думите на Христа. Кой проповедник е бил във времето на Христа, да знае, какво Той е проповядвал? Ще каже някой, че е намерил истината. Как е намерил истината? Да намери някой истината, това значи да бъде в единство с Бога. Кой е в състояние да свърже човека с Бога? Силата на Христовото учение седи в това, че може да направи тази връзка. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога". Значи, вън от Христа, човек не може да намери истината. Да вярва човек в Христа, това значи да намери истината.

Мнозина се смущават, че не могат да намерят истината. Не е въпросът там. Лесно е да се намери истината, но мъчно може да се разбере. Слънцето изгрява всеки ден – това е една реалност. То изгрява и за мравите, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но кои от тях разбират, какво нещо е слънцето? Има същества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Бог е създал слънцето и казал да не се покланя човек на нищо, което е създадено. Всички неща са създадени, за да учи човек по тях. Когато човек разбере слънцето, както трябва, то вечно ще грее, няма да изгрява и залязва, както става сега. И учените даже не са разбрали, какво представя слънцето. Те не разбират слънцето, както не разбират и живота. Някой се оглежда в огледало и казва: Остарях вече! Отидоха младите години! Друг някой поглежда фотографията си преди десет години и казва: Загубих вече младостта си! – Това е неразбиране на живота. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не си разбрал младостта. И ако не можеш да проникнеш в своята старост, ти не си разбрал старостта. За да дойде до реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на правия път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в правия път, той е намерил истината.

„Много още имам да ви кажа". От две хиляди години насам Христос е в света, но така се е скрил, че никой не Го вижда. Като не знаят това, хората и досега говорят за миналото на Христа, как страдал, как бил разпнат на кръста и т. н. Всички се чудят, как е възможно, толкова млад човек да води Божествен живот. – Това говори за неразбиране на нещата. Днес много хора се съмняват в Божествения произход на Христа, а всъщност трябвало е по-рано да се съмняват. Първите човеци още е трябвало да се усъмнят и да не вярват на дявола, който ги изкуси в райската градина. Тогава те му повярвали, а когато дойде Христос, не повярваха. – Защо? – Защото много се наплашили. И когато Христос дойде на земята, те казали: Веднъж се излъгахме, вече не вярваме на никого. – Не, човек може да се излъже само веднъж. Втори път той не може да се лъже. Когато дяволът дойде втори път при вас и ви кара да ядете от забраненото дърво, вие трябва да му кажете: Първо ти яж от тези плодове, а после и аз ще ям. Нека той яде, а вие гледайте само, как яде и какви са резултатите на това ядене. Мнозина оправдават греховете си с дявола. – Не, човек сам греши, и то по единствената причина, че е лаком. Лакомията е причина за греховете на хората. Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той сгрешил. Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е дошъл в света, не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. Засега, обаче, по тях трябва да се мълчи.
Запитали едного от древните мъдреци: Какво нещо е злото? Той стиснал само устата си и нищо не отговорил. И съвременните хора искат да знаят, какво нещо е злото, как е произлязло и т. н. Дойде ли въпрос до злото, ще стиснете устата си като мъдре-ца, и нито дума повече. Що се отнася до същината на злото, до неговата първопричина, ще мълчите. Вие разбирате злото, но не в неговата същина, и казвате, че Адам и Ева били изпъдени от рая, защото станали като боговете, започнали да разбират доброто и злото. И ако бяха оставени в рая, имало опасност да ядат от плодовете на дървото на живота и да придобият безсмъртие. Каквото и да знаете по този въпрос, това не може да ви помогне. Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия за живота.

„Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите". За да дойдете до новото, което ще ви се каже, вие трябва да учите, да видите погрешките си, да намерите начин за изправянето им и да ги изправите. След това само ще можете да разберете истината. Докато сте напрегнати, както сте сега, вие не можете да разберете истината. Искате ли по-скоро да разберете истината, трябва да ликвидирате със старото и да започнете да учите. Тогава ще живеете като човеци. И за Христа се казва, че като се намерил в рабски образ, Той се смирил.
Какво трябва да правите сега? Понеже сте ученици, вие трябва да учите. Ако сте в първо отделение и като пръв ученик минавате във второ отделение, вие трябва да учите също така прилежно, за да минете в трето, после в четвърто отделение и т. н. Не учите ли добре, вие ще загубите първото си място. Затова хората често казват, че човек може да влезе в рая, но може и да излезе. Същевременно човек може да влезе в рая и да не излезе. Той ще влиза в рая и ще излиза, докато се научи да не излиза. Влезе ли веднъж в рая, той повече не трябва да излиза. Важен въпрос за всички хора е въпросът за ученето. Човек трябва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Да живееш, това не значи да носиш товара на целия свят. Всеки носи по една малка част от целия товар. Смисълът на живота не е в многото, но в онова, което сте обработили и приложили. Малко да е, но обработено.

"Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите". Това значи: много неща могат да ви се кажат, но не можете да ги разберете. – Ще се мъчим да ги разберем. – Не е въпрос да се мъчите. От преди две хиляди години насам вие се мъчите. Време е вече да разбирате, да се молите, Духът да дойде у вас, да ви научи, какво да правите. Казано е в Писанието, че когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви научи, какво трябва да правите. Този е пътят. Сега и аз ще ви кажа: Много неща още имам да ви река, но първо трябва да приложите това, което досега съм ви казвал. Като приложите всичко, което сте чули и придобили, вие ще имате вече условия да поставите здрава основа на вашия живот. Много неща и много положения в живота ви са безсмислени, без основа. Запример, каква майка е тази, която няма деца? Какъв богат човек е този, който няма пари? Значи, майката трябва да има деца; богатият трябва да има пари; ученият трябва да има знание; добрият, светият човек трябва да има нужната доброта и святост в себе си. Човек все трябва да има нещо ценно в себе си, за което да живее.

И тъй, дълбоко в себе си всеки трябва да си каже: Дошъл съм на земята да разбирам това, което Христос ще ни каже. Христос няма да ви каже да се отречете от себе си, защото това е казано вече. Ако досега не сте научили, как да се отречете от себе си, безпредметно е пак да се говори същото. Каквото е казал Христос, трябва да се приложи.
Един свещеник проповядвал в църква на своите пасоми върху стиха, който Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на бедни". Жената на свещеника била в църква и чула, какво проповядва мъжът й. Като се върнала в дома си, един просяк дошъл да иска нещо от нея. Тя започнала да мисли, какво да даде на просяка. Изведнъж в главата й дошла мисълта да приложи това, което днес чула от мъжа си. Отишла в килера, извадила от сандъка две нови ризи на мъжа си и едната дала на просяка. Като се върнал от служба, свещеникът поискал от жена си една от новите ризи да се преоблече. Жена му занесла едната, но той я запитал: Де е втората риза? – Преди малко я дадох на един просяк. Постъпих точно според Христовите думи, които чух днес от тебе. – Слушай, жена, това се отнася за другите хора, а не и за мене. – Не, въпросите не се разрешават така. Човек трябва вътрешно да се домогне до своята мисъл, до единството в себе си и него да слуша. Всеки сам трябва да изпитва нещата и да знае, верни ли са или не.

„Много неща още имам да ви кажа". Това е казано от Христа преди две хиляди години. Съгласни ли сте днес с този стих? Очаквате ли да ви се каже още нещо? За да бъдете искрени, трябва да кажете, че много неща ви са говорени, но вие още не сте ги разбрали и приложили. Колко години ви са нужни, за да ги приложите? Още две хиляди години ли ви трябват? – Не, вие трябва да съзнаете, че сте дошли до положение да разбирате и прилагате. Щом кажете така, веднага трябва да започнете да учите и прилагате. Досега не сте разбирали, а отсега нататък ще учите с разбиране. Сега ще слушате, какво ще ви каже Христос днес. Щом чуете това, което Христос ви каже, ще благодарите, че можете да разбирате вече, и ще почнете да прилагате.

„Много имам още да ви кажа". Каквото досега сте разбрали, приложете го по свобода и разположение.


5. Съборна беседа, държана на 23 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.
----
* Йоан 16:12

Проникване

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, христос, можете, живот, хора, дойде, аз, всички, можеш, казва, свят, всичко, истина, себе, начин ,

Съборни беседи , София, 23 Август 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''Добрата молитва''

''„В начало бе Словото"''


Ще прочета 16-та глава от Евангелието на Йоан. Ще говоря върху 12-ти стих от прочетената глава: „Много още имам да ви река, но сега не можете да носите."

Ние живеем в един неустановен свят, т.е. в един свят, на който не може да се разчита. Това не трябва да ни смущава, понеже сме пътници. И много вие не знаете, понеже не можете да носите. Днес всички авторитети имат библиотеки. Един учен човек прави външни изследвания, но какво може да знае той? Много малко ще знае. Рекох, вие трябва да разглеждате живота така както е. Понякога вие се спирате и мислите, колко много знаете. Вие можете да кажете, че знаете много. Но според мене, вие знаете толкова, колкото сте изминали. Всичко, което сте извървели, вие го знаете. Това, което не сте извървели, едва сега го започвате. Вие знаете толкова, колкото децата знаят.

Сега другото положение, до което хората идват. Вие казвате: „Как ще ни приемат нас?" - Ако сте богати, ще ви приемат добре, ако сте сиромах, ще отидете да вземете нещо. Значи има два начина за посрещане. Ако сте учен, ще ви приемат по един начин, ако не сте учени, ще ви приемат по друг начин. И след това вие ще се чудите, защо понякога нещата в живота не вървят така, както вие мислите. Нещата не вървят така, както мислите, понеже онова, което ви трябва, го нямате. За пример вие мислите, че говорите това, което трябва. Не е така. Но в новия живот, в който сте влезли, вие трябва да мислите по друг начин. Някой човек ви иска нещо и ако не му дадеш, веднага лицето му се измени. Сега аз ви говоря свободно, за да придобиете и вие тази свобода, да се освободите от заблужденията, които имате в себе си. Заблужденията не са в самия живот. Вие очаквате нещо, което няма да ви се даде, което не може да дойде. Сега аз няма да се спирам върху това, което няма да дойде. Вие сами ще го тълкувате. Тъй както вие очаквате нещо, то няма да дойде по този начин. То ще дойде по съвсем друг начин. Като не дойде това, което очаквате, вие ще се обезсърчите и ще кажете: „Не струва да се живее." Това са ваши заблуждения. Вие трябва да различавате вашата скръб от вашата радост. А какъв ще бъде бъдещия ви живот, това не знаете.

Та рекох, най-първо вие трябва да освободите съзнанието си, душата си от ненужни стремежи. Прави сте да се стремите да постигнете нещо. Има неща, за които, колкото и да се стремите на Земята, няма да ги постигнете. Но има неща, които можете да постигнете. За пример, вие можете да имате един царски обяд, но можете да имате и един обикновен обяд. Ако пък нямаш царски обяд, ти ще се смущаваш, защо да нямаш такъв обяд? Питам: ако нямаш царски обяд, какво ще изгубиш? Или можете да кажете защо да нямате власт? - Че каква власт можете да имате? Ти можеш да имаш такава власт, с която да си създадеш нещастие за себе си. Не мислете, че вие имате право да вършите каквото искате в живота си.

Следователно, когато говорите за нещата, вие трябва да знаете защо ви са тия неща и как ще ги приложите. Ако още утре направите някаква погрешка с това, което имате, това показва, че вие нямате знания. Някой казва, че ти не се обхождаш добре. Това е само по отношение на тебе. Този човек, който не се отнася добре с тебе, може да се отнася добре с другите. Когато някой ти каже нещо, което се отнася до твоето съзнание, ти трябва да се справиш с него. Защо? - Защото то може да е някаква уловка за тебе. Тъкмо в този момент искат да ти открият нещо, тогава именно ще дойде дяволът и ще ти тури някаква уловка. Като пропуснеш този момент, той ще ти каже: „Сега вече си свободен." Христос казва: „Има един начин за говорене." Вие веднага казвате: „Кой е този Христос? Раждал ли се е, съществувал ли е някога на Земята?" Вие искате да знаете това, но аз ви казвам: В света съществува един Христос, който има много образи. Но всъщност Той е един. Христос казва: „Аз дойдох в света да прославя не себе си, но Този, Който ме е проводил."

И тъй, вие трябва да се освободите. Засега вие разглеждате работите от вашия личен живот. И ако нещата не стават така, както вие мислите, веднага се съблазнявате. Казвате тогава: „Това не е вярно, онова не е вярно." Или: „Това не е истина, онова не е истина." Това е право, но пътят, по който сте тръгнали, трябва да бъде прав. Дотогава, докато твоят приятел седи на пътя ти и той е една спънка. Докато твоите слуги са на пътя ти и те са една спънка. Дотогава ти не си на прав път, ти си в преходния живот. Някой си казва: „На онзи синът е жив." Той се заблуждава. Утре и неговите синове ще заминат. „Но, казва, нека израсте малко, да му се порадваме." - Няма какво да се радвате. Какво ще се радвате на това, което ще загубите?

Та рекох, според новото знание ние се намираме в един свят на забавление. Прави каквото искаш. И в химията, при това преходно състояние има много преходни неща. Изобщо, всички науки са преходни. Зад тях има нещо по-съществено. И апостол Павел казва: „Докато бях дете, мислих и разсъждавах по детински, но като станах мъж, напуснах детинските работи." Сега на вас не казвам да напуснете детинските работи, но затова се изисква разбиране.

Сега аз ви говоря за любовта, но вие разбирате любовта по съвсем друг начин. Вие разбирате любовта само за себе си. Вие не можете да влезете в онова разбирателство, което ви е потребно. Сега аз ви говоря върху това, което ви е потребно за разбирането и за приложението. Вие ще помислите, че трябва непременно да се откажете от много работи, но трябва да знаете как да се откажете и по какъв начин да се откажете.

Рекох, в новата наука не трябва безпокойствие. Защо? - Защото докато се безпокоите, вие не можете да учите. Дойдете до едно положение, погледнете и виждате, че работите не вървят така, както трябва. Красивото е там, че работите не вървят, както ти мислиш. Сега аз мога да ви обясня това с ред примери. Седят две кокошки: едната я хранят много хубаво, угояват я, а другата едва на два - три дена ще ѝ дадат нещо. Онази кокошка, която е добре гледана, добре угоена, казва: „Добър е животът, има смисъл да се живее." Угоена е тя, но какво е спечелила с това? Тя се само заблуждава, защото това, което е спечелила, утре ще ѝ се вземе. А другата кокошка казва: „Вижте колко съм нещастна, колко много страдам?" - Страдаш, но поне няма да ти вземат това, което имаш. Според мене нито едната печели, нито другата. Понякога в живота идват нещастия, за да освободят човека от по-големи нещастия. А понякога щастието иде при човека, за да дойде след него още по-голямото щастие.

Сега това е само начин за изяснение. Това още не е животът, който се развива. Ще дойде някой при мене да ми дотяга, че еди какво си му казал Христос, че много неща знае, че чел някои работи, по десет пъти. За пример той чел много пъти стиха: „Аз съм пътят, истината и животът." Че в Царството Божие се влизало само чрез Христа. Че и аз съм слушал много пъти тия неща. Какво има повече да се говори върху тях? Те са стари работи. - „Ама, трябва да знаеш." - Че всички хора се стремят към знанието. Но, ако ти не се освободиш от това, което знаеш, ... Ти трябва да се освободиш от старото знание, да го туриш настрана някъде, за да дойде новото, за да можеш да го възприемеш. За да облечете новите си дрехи, непременно трябва да съблечете старите си дрехи, нищо повече. Ти можеш да облечеш новите си дрехи върху старите, но питам: какво ще добиеш от това? Само ще увеличиш товара си, нищо повече. Не, хубостта е в новите дрехи. Като съблечеш старите си дрехи, ти трябва да ги туриш някъде настрана. Къде трябва да туриш старите си дрехи? Когато змията съблича кожата си, къде я туря тя? На какво място я занася? Тя я остава някъде и си носи новите дрехи.

Тогава вие ще се спрете върху нещо. Има нещо, което може да ви смути. За пример досега аз ви държах четири беседи и вие казвате: „Как може да обичаме всички?" Та ти още нямаш идея, какво нещо е да обичаш всички. Как трябва да ги обичате? За пример един е по-богат, а друг е сиромах. Можете ли еднакво да ги обичате? Това са служби само. Това са отношения. Единият е силен, а другият е слаб. Можете ли еднакво да ги обичате? Вие се спирате върху външните неща, които нямат отношение към самия живот. Това, което е слабо, то е силно. Вие трябва да изучавате новия закон. Ти си господар само на онова, в което ти можеш да проникнеш вътре. Онова пък, което прониква вътре в тебе, то ти е господар, нищо повече. Малката искра на огъня, която прониква в дървата, тя е господар на целия огън. Изобщо, материята се прониква една в друга. И силите в света се проникват едни други. Това още не е същественото. И знанието прониква. Едно знание прониква друго знание. Онзи, който е проникнал в тебе, ти може да не го знаеш. Той ще извърши това, което той знае. - „Ама, аз съм свободен." - Това е идея, че ти си свободен. Свободен си, защото мислиш, че си свободен. Всъщност ти не си свободен. Всеки, който прониква, да намери един път, той всякога има някакво препятствие.

Христос казва: „Много работи има да ви кажа, но още не сте готови." Какво имал да каже Христос на учениците си? „Сега не можете да носите, но когато дойде Духът на Истината, той ще ви настави." Когато човек дойде до истинското знание, той е свободен вече. Някой път човек трябва да се радва. Трябва да се радва човек, но докато е в клас, той трябва да учи. Докато учи, той не може да се радва. Човек може да се радва само на онова, което е припечелил. А да се радваш на онова, което мислиш, че си припечелил това е едно заблуждение. Какво ще се радваш?

Та рекох, радостта е в новото. Но как ще изразим новото сега? Пак със стария език. Каква идея ще турите в това? Ще кажете, че духовното трябва да се обича. Как се обича духовното? Казвате, че човек трябва да се обгърне. Че как се обгръща човека? Това са все образи, външни емблеми. Силата е в знанието вътре. Не е достатъчно само да обгърнеш човека, но трябва да проникнеш вътре в него, ако искаш да го обичаш. И хората от света изучават този закон. Само така можете да влияете на човека. Един човек може да те разбере само когато проникне в тебе. Той разбира и всички твои слабости. Един човек може да е много учен, може да е светия за хората, но той така ще се постави отгоре ви, че ще ви излъже. Много пророци, много светии има в света, които се излъгват. Някой казва: „Аз вървя в правия път." Да, като тръгнеш в този път, не се спирай. И после, когато започнеш да изучаваш истината, ти не трябва от нищо да се смущаваш. Хиляди работи има, които могат да те смутят. Но вярвай, че онова, към което се стремиш, ще го постигнеш. Всички останали работи са посторонни придобивки. Щом си тръгнал в новия път, най-после ти ще придобиеш онова, което търсиш.

„Много неща има да ви кажа, но сега не можете да носите." Питам: какво искал да каже Христос? Какво имал да им говори? Понеже влизате в свободния живот, вие трябва да знаете, че нещата там не стават по принуждение. Ако искаш, можеш да изпълниш. И ако изпълниш, ще имаш придобивка, волята Божия ще дойде. Но ако не искаш и не изпълниш, ти ще носиш своите стари знания, своите стари разбирания и ще кажеш, че животът няма смисъл. Питам: щом животът няма смисъл, какво трябва да се прави? В какво седи смисълът на живота? Казвате, че смисълът на живота седи в това, да обичате. Кого ще обичате? - „Ще обичаме един грешник." - Какъв смисъл има да обичате грешника? Не е достатъчно само да го обичате, но Христос дойде на Земята да покаже на хората, т.е. да ги научи, как да понесат греха на света, на всички хора. Той сам видя какво нещо е да носиш греха на всички хора. Да понесеш греха на хората това значи: без да си грешил, без да си се спънал някъде, ще понесеш всичките им грехове, без никакво роптание. В Писанието е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше всички хора със себе си. Христос понесе греховете, които хората бяха направили. Казано е още: „И ще залича греховете им."

Та рекох, ако ти не можеш да проникваш, нищо не си научил. Сега ще се учите да прониквате. Ако се тревожиш, друг е проникнал в тебе. Ако не се тревожиш, ти проникваш в другите. Защо не трябва да се тревожите. Ако се тревожите, друг е проникнал в тебе и ти нищо не можеш да научиш. Ако не се тревожиш, ти си проникнал в другите и ще имаш всичко, каквото искаш. Ако се гневиш и тревожиш, други са проникнали в тебе. Ако работите не вървят добре, други са проникнали в тебе. Но и ти можеш да проникнеш в другите. За да можеш да проникваш в другите, в съзнанието ти не трябва да има никакво пропукване. Щом в съзнанието ти няма никакво пропукване, щом има единство, ти можеш да проникваш в другите хора. Когато в съзнанието на човека има единство, там грехът не съществува. Грехът седи в пропукването на съзнанието. Ти обикнеш една жена, а после дойде друга някоя жена и ти се раздвоиш. Това раздвояване е причина за пропукване на съзнанието ти. Понеже си се оженил за една жена, ти се запитваш: „Имам ли право да обичам друга жена?" С това вече се ражда грехът. Защо се ражда грехът? Защото е станало пропукване на човешкото съзнание. Когато адептът се яви при Ева, тя го посрещна и сгреши. Грехът се дължи главно на непослушанието. Ева трябваше да му каже: „Ние сме достатъчно учени, ние не търсим знанието отвън. Ние търсим вярата. Ние искаме да изучим живота така, както Бог го е създал." Това е истинското знание.

Сега и вие искате да имате слабостите на всички хора. Съвременните хора искат да бъдат богати, понеже не са такива, но те още не са готови за богатството. Те искат да станат красиви, но не са готови още за красотата. Те трябва да знаят как да се ползуват от красотата. Благата, които идват преждевременно, те носят нещастия за хората. Но това са обикновените работи. Но вашето съзнание не трябва да се пог[лъ]ща от обикновените работи. Обикновеният живот трябва да ви служи само като справка.

За пример някой е богат или държи касата на някой богат човек. Това е само за справка. „Не трябва ли да се радвам?" - Не, ти трябва сам да се справиш с това богатство. Като разбереш великия закон, ти сам ще се освободиш. Дотогава докато даваш да те освободят, ти малко знаеш. И животът на Христа на Земята не беше нищо друго, освен това, че Той сам се постави в най-трудното положение, за да види, ще може ли сам да се освободи. Затова Христос казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." И след това Той каза: „Сега трябва да проверя тези идеи, да видя, така ли е всичко това, което съм казал." Той се показа пред хората слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. И след това Христос се моли на Бога да го освободи. Освобождаването не дойде отвън. И сега хората плачат за Христа. И след това Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си!" Тогава Бог отвътре Му показа, по кой начин може да се освободи.

Следователно, ако и вие не предадете всичко в Божиите ръце и не престанете да мислите, какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите. И ако вие не се молите, няма да се освободите. Вие трябва да се молите. „Ама, аз не се моля." - Ще се молиш, нищо повече. И след това ще оставиш да видиш, какви са резултатите на твоята молитва. Няма човек в света, който да не иска да се моли. Някой се моли и пак го бият. Силният човек ще се моли, и слабият ще се моли. Това е един изпит. Сега вие трябва да се учите да се молите. И като се молите, в даден случай пак нищо няма да ви дадат. Даже и като се молите най-усърдно, пак ще се покаже, като че ни глас, ни услишание на вашата молитва. И вие ще имате опитността на онзи китайски мъдрец, който бил беден, но се оженил за една красива китайка. Като живяла пет - десет години с него, един ден тя му казала: „Ти поне си умен човек, освободи ме. Не мога да живея с тебе. Аз обичам един богат търговец." - „Свободна си. Аз ти желая всичкото добро." - „Добър човек си ти." Тогава тя казала: „Освободих се от този човек, който няма нищо, но ме кара да го слушам." Сега Китай минава през такава епоха, когато търси човек, който да оправи Китай. Казали на този мъдрец: „Ти си този, който можеш да оправиш света." Като видяла, че той се повдигнал в света, тя дошла при него и му казала: „Хайде да заживеем както по-рано." Той взел едно стъкло с нектар, излива го на земята и ѝ казва: „Ако можеш да събереш този нектар, ще можем да заживеем."

Така правят и хората. Те напущат Бога във време на мъчнотии и отиват в света да живеят. [Но] там именно ти ще се измамиш. Ти трябва да живееш с онзи, който е свободен, нищо повече. Така е, ако разбирате. Казвате: „Защо Господ ми даде тези мъчнотии?" Господ, който е у вас, по този начин ви изпитва. Бог ще ви опитва много пъти. Той ще ви опитва чрез вашите деца, чрез вашия мъж и жена, чрез вашите приятели и т.н. Хиляди начини има, по които Бог може да изпитва хората. Ако се смутиш вътрешно, ти не можеш да възприемеш новото. Не казвам, че си слаб, но това са страшни страдания. Умът ти през това време потъмнява и ти не виждаш никакъв излаз наникъде. Ти търсиш излаз от това положение, не можеш да останеш така. Казваме: „Ние трябва да си имаме парички, да си имаме къщичка." Но по този начин, както мислите върху нещата, животът ще има такова разрешение, каквото и сега има.

Та рекох, когато влезете в Божественото учение, нито мъжът, нито жената ще мислят за старостта. Когато влезете в новия живот, няма да мислите нито за богатството, нито за сиромашията, защото нито едното, нито другото разрешават въпросите на живота. Това са положения, които трябва да се разбират. Ако изпитанията в живота не дойдат, вие няма да имате никакво разбирателство помежду си. Щом дойдат изпитанията, ще кажете: „Иде часът." И Христос е казал: „Иде часът и сега е, когато ще ме напуснете и ще остана сам." Не, никой не е сам. Макар и да е казал тези думи, Христос съзнава, че Отец е в Него, вътре. Духът работи в Него.

Сега казвате: „Кажете ни нещо друго." Вие можете да четете каквито книги искате, но ако мислите да вървите по стария начин, тогава пътищата са съвсем други от тия на новия живот. Не, че те са криви, но ако искате същите постижения, ще държите старите пътища. Рекох, в дадения случай вие трябва да се справите със старото положение. Вие няма да чакате да настане мир в душата ви, но мирът вие сами ще си го извоювате. Не очаквайте други да освободят вашия мир. Ако ти сам не можеш да извоюваш това, което търсиш, ти сам не можеш да го постигнеш. Знанието, доброто и любовта не са неща, които идват отвън. Те са неща, които идват чрез големи постижения и разбирателство.

Казвате: „Аз не трябва ли да живея? Не трябва ли да обичам?" Онзи, когото обичаш, той ще те следва. Той търси щастие от тебе. И ти търсиш щастие от него. Ти мислиш, че той ще те направи щастлив. Ето де е заблуждението ти. Слугата мисли, че господарят му ще го направи щастлив, ще му даде голяма заплата. И господарят може да мисли, че слугата му ще върши добре работата, но и двамата могат да се излъжат. Там е заблуждението. Този порядък е като в един театър. Ще ти дадат една роля, която трябва да изиграеш така, както е написана. Ако актьорът е млад, ще играе някаква роля в някоя пиеса на стар човек, ще си тури брада и мустаци, ще се представи като стар дядо. Старият пък може да играе роля на някой млад и т.н. Защо е всичко това? За да се покаже на хората, какъв е животът им, как живеят.

Като ви говоря така, имам предвид, че всичко трябва да допуснете в ума си, за да видите доколко вашето съзнание е просветено. Казвате за някого: „Той е грешник." Не, ще допуснеш греха. И ако този грях не може да те окаля, това показва, че водата е силна. Както и да е, но съблазните не могат да не дойдат и да ти повлияят. Когато дойдат, тогава ще мислиш. Какво хората мислят за тебе, то е друг въпрос, но какво ти мислиш за себе си, това е право. Ти можеш да мислиш, че си постигнал нещо. Това е хубаво. И ако не си постигнал, пак е хубаво. Важно е новото, което сега иде. Най-първо ти трябва да проникнеш в себе си, нищо повече. Два начина има за проникване. Някой път ние проникваме в Бога, някой път Той прониква у нас. Когато ние проникваме в Бога, ние се изкушаваме. А когато Бог прониква у нас, ние се избавяме от всички заблуждения, ние придобиваме. Някой казва: "Аз съм господар." - Можеш да си господар, но ще се избавиш от едно нещастие.

Наскоро ми разправяха нещо, което аз знаех, но сега ще ви го разправя така, както и на мене го разправяха. То е следното. Една стара жена, на около 80 години, живяла на една висока планина, на която имало само ледници. Защо са били тези ледници? Там са зъзнели грешните души. Те постоянно се стискали, стягали отгоре над леда. Никой не искал да знае за тях. Този лед бил само за грешните души. Това е един разказ. Тя си мислила: „Мене никой не ме обича. Един ден ще замина и никой няма да знае за това. Какъв смисъл има моят живот?" Никакъв смисъл няма животът ѝ. Като мислила така, тя съзнала, че иска да бъде обичана, но не съзнала, че и тя трябва да обича. Затова тя решила повече да работи, да си събере повече дърва, за да бъде топло в къщата ѝ. По-напред тя затваряла вратата си, но после решила, че вратата на къщата ѝ трябва винаги да бъде отворена, за да могат душите от тази ледена повърхност да влизат в къщата ѝ. Като влезли тези души, тя се стреснала и казала да се затвори вратата на къщата ѝ. Но като започнали да влизат и да излизат, тези духове си казали помежду си: „Да бъдем тихи, незабелязано да влизаме и да излизаме, да не я смущаваме."

Та рекох, ако и вие не сте в състояние, като влезе нещастието във вашата къща, вие да го възприемете, нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените души. Вие трябва да оставите нещастието да влезе във вашата къща и после спокойно да влиза и да излиза, без да ви смущава. Когато тези души се просветили и те почнали тук там да си правят червен огнец. Заблуждението седи в това, че ние искаме да умрем, без да сме готови за смъртта. Ние искаме да бъдем щастливи, без да сме готови за щастието. Ти трябва да проникнеш в щастието, ти трябва да проникнеш и в смъртта. Ако не можеш да проникнеш в смъртта, ти няма защо да умираш. Ти ще умреш и ще станеш. Само когато умре, тогава човек забелязва, че се е лишил от много блага в живота. Това ще усетите сега.

Христос казва: „Аз много неща има да ви кажа, но няма да ви ги кажа, защото, ако не ги разберете и ви ги кажа, ще се спънете. Когато Духът дойде и ви покаже пътя, тогава именно ще си спомните това, което сега съм ви казал."

Сега в моите беседи аз ви говоря за голямата свобода. Ако вие искате да разрешите въпросите си, трябва да гледате другояче на свободата. Светът ще гледа по един начин, а вие ще гледате по друг начин. Това, което сега съществува в света, няма да донесе добри резултати. Вземете какво става днес в Испания. Там хората, братя едни други се убиват. Там съществуват две партии, които се избиват на общо основание. На ден се екзекутират по двеста, по триста души, а някога и по хиляда. Защо се бият? Всички търсят свободата. Ама защо се бият? Испанците се бият заради вас. Онези, които ръководят съдбините на човечеството, казват: „Ако и вие постъпвате като испанците, ако се биете като тях, нищо няма да постигнете."

Който търси великата Истина, той не може да постъпва по този начин. Той е пример за всички. Ако един праведник отиде на войната, той няма да спре войната, но ще застави хората да се бият още повече. Той ще ги остави да се бият дотогава, докато всички се осакатят, да не остане нито един здрав човек. След това той ще вземе списъка и един по един ще почне да ги превързва, да ги праща на работа. Ще мине тази работа.

Сега вие казвате: „Ние трябва да помагаме на бедните." На кои бедни? - На онзи, който е ранен. Има бедни, които всъщност не са бедни. Тази беднотия е една сила. - „Ама, аз насила трябва да взема пари отнякъде." - С това ти ще създадеш нещастието в света. Светът не е видял още какво нещо е нещастието. Ще дойде нещастието. Ние няма да го създадем, но то само ще дойде. Пътят, по който светът може да се изправи, е път на страдания, път на болести, път на глад, на хиляди злини. Зад този път седи щастието.

Сега ти вървиш накуцваш малко и казваш: „Болен съм." Защо си болен? Ти трябва да проникнеш вътре в болестта. Ако можеш да проникнеш в тази болест, ти си силен човек. Ако не можеш да проникнеш в нея, ти си слаб човек. Тази болест винаги ще те носи. Тебе ти се дава сиромашия. Защо? - За да я опиташ. Ако можеш да проникнеш в сиромашията, тогава всички богати хора ще ти дадат данък.

Сега вие имате стари разбирания и искате с тях да вървите напред. Като отидете в небето, как ще ви посрещне Христос? Той ще каже: „Като тебе такива много е имало и още има на Земята." Всеки мисли, че Христос ще го посрещне тържествено. Има нещо вярно в това, но всичко не е така, както си го мислите. Христос казва: „Верният раб в малкото е верен и в многото." Доволният от малкото е доволен и на многото. Казва Христос, че Лазар отишъл в лоното на Авраам, а богатият при кого е отишъл? В лоното на кого е отишъл богатият? За да ви посрещне Христос, Той трябва да ви посрещне отвътре. Ако бъдете гост на Христа, Той ще ви посрещне много добре. Неговият прием е много добър, но има друго едно посрещане, което не е посрещане на разбирателство.

Сега, като четете свещената книга, ще видите, че в нея има извадени много хубави работи, върху които трябва да мислите. Опитността на хилядите хора представят пътища, по които те са минали, за да се домогнат до истинския живот. Следователно и вие ще работите и смели ще бъдете. Всеки в себе си ще бъде смел. Тих и спокоен ще седиш, няма да се смущаваш. Ако си бил богат и си осиромашал, ще останеш тих и спокоен. От тебе зависи да разбереш и да проникнеш във всички ония неща, които си придобил в живота си. Богатите хора са заключени каси; учените хора са заключени каси; силните хора са заключени каси. Ти ще намериш онези ключове, с които да ги отключиш и тогава няма да седиш пред тях и да преповтаряш техните опитности, но ще се ползуваш от техните опитности, ще придобиеш нови опитности. Защото, ако останеш на старото, ти ще станеш ненужен и за себе си. Да кажем, че преповтаряте стиха: „Аз съм пътят, истината и животът." Какво разбирате под думите „път, истина и живот"?

Та рекох, ще дойде един вътрешен изпит, да разберете докъде сте дошли. Ти може да си министър, да се намираш пред тежък пост, но няма да бягаш от министерството. Ти можеш да бъдеш военен, на изпит си - няма да бягаш от положението си. При разрешението на въпросите, работите седят другояче. Ти може да си ученик или учител, няма да напущаш науките си. „Ама, тази наука се отличава от другите." - За слабия се отличава, а за силния не се отличава. Силният ще учи и в онова, което научи, той ще се просвети. Какво лошо има в това, ако разбираш нещо по астрономия? Или какво лошо има в това, ако разбираш нещо по химия? Какво лошо има в това, ако знаеш, как е създаден светът или как е създадена земята? Земята е едва в своето начало. Какво е било първото ѝ положение, днес коренно се различава от него. Тя много пъти се е изменяла. И това състояние, в което [е] сега, ще се смени, няма да бъде постоянно. В това отношение Земята може да се сравни с къщичките на бедните хора, които постоянно се изменят. Значи Земята засега е още бедна. Запитвали учениците Христа: „Господ не можа ли по друг начин да създаде Земята?" - „Не можа, защото сега не сте готови да възприемате." Силата на човека седи в това да прониква.

Сега вие трябва да си прочетете цялата глава. Човек трябва да разбере сиромашията си и да проникне в нея. Той трябва да стане учен човек и да проникне в знанието си. Той трябва да стане добър човек и да проникне в доброто. Ако ти не можеш да проникнеш в доброто, ти няма да го знаеш. За да проникнеш в доброто, трябва да му служиш. Животът седи в това именно, в служене на доброто. Казвате: „Какво трябва да правим?" Аз ви казвам: ако слушате това, което ви казвам, вие ще придобиете нещо. Ако мене ме слушате, ще стане това, което сега става. Тогава всичко ще можете да придобиете, ще можете да станете богати, но каквото придобиете, ще ви го вземат. И десет пъти да се раждате, пак същи ще си останете. Не, че това е лошо. Но това е неразбиране на нещата. Ако животът ви сега ви завладява, защо става така? Вие мислите, че там е благото. Че има блага в живота, това е право. Това благо, което животът има, вие не можете да го задържите.

Христос казва: „Отивам при Отца си и повече няма да ме видите." Вие ще чувствувате истината вътрешно, а няма да я чувствувате отвън. Вие искате сега да видите нещата. Но разположени трябва да бъдете. Аз ви казвам, че ако искате да придобиете нещо в света, вие трябва да се молите. Това, за което сега се молите, е временно. Майката се моли да има деца, това е едно временно благо. Богатият се моли за пари. Друг някой се моли за друго нещо. Човек може да се моли за много работи, но всичко това, за което се моли, е временно. Ако не се молиш, ти не можеш да го имаш. И бъдещето, което трябва да научиш, то ще дойде по друг начин. Там и богатият човек трябва да се моли, и бедният трябва да се моли. Бедният човек се моли на богатия, иска да го сметне, да изкара нещо от него. Само този ли е пътят за молитвата?

Има неща, които и без молитва идват. Те идват чрез знанието. Когато сиромахът влезе в къщата на някой богат, той няма да му разправя, че е сиромах, но ще види от какво се нуждае богатият. Понеже този сиромах е майстор в известно отношение, тогава той ще услужи с нещо на богатия и последният веднага ще бъде на негово разположение. Следователно изучавайте от какво се нуждаят хората. Отивате в един дом и слушате родителите да се оплакват от децата си, че не ги слушат. Вие веднага започнете да им говорите. Кажете им, че това е едно условие да им помогнете. Ако пък влезете в един дом, в който няма съгласие, от где трябва да започнете: от майката, от бащата, от дъщерята или от сина? Представете си, че ви пращам в един такъв дом. От где ще започнете? Или представете си, че ви пращам в света и ви казвам да си вземете един лотариен билет. Като вземете билета, ще спрете ли веднага? Не, ще чакате да видите дали билетът ви печели, ще се интересувате от него. Всеки от вас има лотарийни билети. Колко от вас сте спечелили? Ако не сте спечелили, това нищо не значи. Всеки от вас е спечелил нещо, което не съзнава. Много от религиозните, от вярващите искат да имат живота на светските хора. Те могат да имат този живот, но не трябва да очакват да им го дадат. Те могат да имат всичко.

Мнозина питат: „Как може да се оправи нашият живот?" Да очаквате животът да се оправи, това е заблуждение. Щом си здрав, животът ти е пълен. Щом имаш какво да ядеш и да пиеш, животът ти е пълен. Че нямаш излишни работи, това е друг въпрос. Можеш да имаш и излишни работи. Докато вие не се справите с всички неща в живота, вие не можете да се ползувате правилно. Ще кажете, че еди-кой си човек е като вас. Не, ти се самозаблуждаваш. Ти си пред един екран и си представяш нещата такива, каквито в действителност не са. От где знаеш, че еди-кой си е като тебе? Казваш, че еди-кой си не е по-праведен от тебе. Това можеш да знаеш само за себе си. За себе си можеш да мислиш така, но не и за другите. Даже и онова, което човек сам разправя за себе си, половината от него само е вярно. Той не е разправил цялата истина. Когато младата мома се жени, тя изповядва прегрешенията си. В случая младият момък е изповедника. Момата се изповядва, но тя замълчава за същественото. Досега аз не съм срещнал нито една мома, която да каже това, което трябва. Тя се изповядва, че писала на някой момък. Тя изнася такива прегрешения, които ни най-малко не са прегрешения. Какво от това, че писала на някой момък? Нищо няма в това. Който разбира, той не вижда в това никакви прегрешения. Прегрешенията седят в това, че тя престъпила Божия закон. Понеже Бог е казал: „От това дърво няма да ядете." Грехът не е в яденето, но в непослушанието.

Та рекох, от онова, което знаете, ще изучавате това, за което ви говоря. Може някой да счита, че е правоверен. Защо е правоверен? - Защото проповядвал, както Христос проповядва. Това е заблуждение. Според мене истината седи в това, като дойде някой в света и носи истината, да гледа да се прослави името Божие. Има ли най-малък оттенък в неговото желание, да се прослави той, а не Бог, той носи вече прегрешението в себе си. Христос казва: „Господи, аз Те прославих на Земята. Прослави ме и Ти в себе си." В света прославяне има, но пред Бога е истинското прославяне. Че правите това или онова, за него ни глас, ни услишание. Речете ли да се стремите към слава, това правят и хиляди и милиони хора в света. В света има големи състезания, но който търси Славата Божия, а не търси своята слава и своето благо, той ще дойде до правилното разрешение на въпросите.

И тогава трябва да направите онзи опит, който е направил един американски слепец. Един голям американец милионер ослепял и обещал един милион долари на онзи лекар, който може да върне зрението му. Явил се един виден лекар и казал, че ще може да излекува този милионер. Трябвало да се направи някакъв нов опит. Милионерът започнал да мисли, да разпитва лекаря, дали опитът ще бъде сполучлив. В това време при лекаря се явил един беден слепец и казал: „Докато милионерът се реши да направят с него този опит, нека го направят с мене и ако излезе сполучлив, да се направи и с този богат американец." Лекарят се съгласил. Той направил опита с бедния слепец и очите му се отворили. Слепецът прогледал. После милионерът се подложил на този опит, но не излязъл сполучлив. Следователно човек сам трябва да бъде готов на всички опити. Това е само за изяснение. Дали наистина е ставало това нещо, не се знае. Важно е, че всеки, който е готов на всякакви жертви, той всякога сполучва. Който е готов за всякаква жертва и беден да е, той ще сполучи. Ако не е готов на жертва, и богат да е, той всичко ще изгуби. Той не може да постигне онова, което желае.

Та рекох, днес поне ще ме слушате в това. Ще решите в себе си без страх да направите онова, което сте разбрали. Каквото сте разбрали, да направите един опит. Това е потребно за вашето повдигане. Ако вие не се повдигнете, никакво разбирателство не очаквайте в света. Не мислете, че вие живеете само в този свят. Красотата на живота седи в общението, което можете да имате с всички души, добри и лоши. Защо? - Понеже Бог се проявява и на двете места. Вие ще изучавате великото, което Бог е създал. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за това. Недоволството е съществувало и преди вас. И онова, което сега преживявате, не е лошо. Това е работа на дявола. Той ви казва: „Виж, колко си нещастен." Той туря своето бреме върху вас и казвате тогава: „Действително, много нещастен съм аз." Казвате: „Да не се изкушаваме." В какво седи изкушението? Друг казва: „Да не страдаме." В какво седи страданието? Ако не можеш да страдаш, ти не можеш и да се радваш. Това са две страни на разбиране. Законът е такъв. Ако не можеш да страдаш, ти не можеш и да се радваш.

Христос казва на учениците си: „Много има още да ви кажа." Казват някои: „Той се прави, че е Христос." Че всеки проповедник се прави, че е Христос. Кой проповедник не се прави, че е Христос? Всеки проповедник говори какво е казал Христос от преди две хиляди години насам. Питам този проповедник: Бил ли си ти във времето на Христа, да знаеш какво Той е говорил? Ти проповядвал ли си тогава? „Ама, аз намерих истината." - Къде я намери? Истината се намира по друг начин, а не така, както ти мислиш. Когато намериш истината, ти ще почувствуваш единство с Бога. При това, трябва да има кой да те свърже. Хубостта на онова, което Христос е проповядвал, седи в това, че той е свързал света с Великото учение на Бога. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога." Следователно, вън от Христа, ти не можеш да намериш тази истина. Когато някой казва, че вярва в Христа, аз подразбирам, че той не иска да се откъсне от истината. Някой казва: „Аз вярвам в Христа." - Че как вярваш? Ти вярваш, понеже някой друг човек ти е проповядвал за Христа, но той не е бил Христос. „Ама, като нашия проповедник няма друг." Всеки може да каже, че като неговият проповедник няма друг. Друг пък може да каже, че и той може да проповядва. Где е тогава истината?

Сега вие не трябва да се смущавате, че не можете да намерите истината. Не е въпросът там. Вие ще намерите истината, но дали ще можете да я разберете, там е въпросът. Слънцето изгрява всеки ден. Една реалност е това. То изгрява и за мухите, и за мравите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но колцина от всички тях могат да разберат какво нещо е Слънцето? Има същества, които виждат, че Слънцето и за тях изгрява, но едни го разбират, а други не го разбират. Има някои същества, за които Слънцето говори вече. Ще кажете, че това е идолопоклонство. Може ли Слънцето да говори? Ще кажете, че Бог е направил Слънцето. Това са човешки предположения, но Бог е направил нещата, за да ги разбере. Не е въпросът да се разбере Слънцето, както хората го разбират, но така, както Бог го е направил. Когато дойдем да разберем Слънцето, както трябва, то никога вече няма да залязва. Ние още не сме разбрали Слънцето, както трябва.

Казвате често: „Отидоха онези, младите дни." Погледнеш се в огледалото, казваш: „Остарях вече." Погледнеш се във фотографията, която си имал в младини, казваш: „Не съм вече млад." Това е неразбиране на живота. Ако ти не можеш да проникнеш в своята старост, ти не можеш да разбереш старостта. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не можеш да разбереш и младостта. Във всичко трябва да проникнеш, за да дойдеш до онази реалност, в която Бог се проявява. И тогава, каквото ти се каже във вътрешния живот, това всички ще ти говорят. Тогава праведните ще ти говорят, а ти ще слушаш. Грешните няма да ти говорят. Сега ти говорят и праведни, и грешни, а тогава само праведни.

Рекох, докато у вас всичко не оживее, вие още не сте на правия път. Като слушате да ви се говори това, казвате: „Що ми трябваше тази работа? Защо трябваше да се занимавам с нея?" Ако се занимавате с това, то е един опит за вас, но не мислете, че не можете без този опит. И без този опит, кога и да е в живота си, вие пак ще разберете истината, която търсите.

„Много имам да ви кажа." От две хиляди години насам Христос е в света, но така се е скрил, че никой не Го вижда. Сега си представят, какво е бил Той едно време. Някои са казвали: „Нали Той е син на онзи дърводелец? Той няма даже 35 години, пък се прави за Божествен." Това е неразбиране на нещата. Имате право да мислите така, но това не са правилни разбирания. Сега мнозина се съмняват, когато трябваше по-рано да се съмняват. Когато обаче, дяволът влезе в райската градина, първите човеци му повярваха. От тогава, като се наплашиха хората, че и днес, като дойде Христос, те пак не вярват и казват: „Оставете се, ние се излъгахме веднъж, повече не можем да вярваме." Не, веднъж само може човек да се лъже. Противоречието в учението иде от това, че се страхувате и втори път да не ви излъжат. Там е вашето заблуждение. Който разбира истината, той знае, че не може втори път да се излъже. Като дойде втори път дяволът при вас и ви накара да ядете от нещо, вие му кажете той пръв да яде, а после вие. Нека той яде, а вие го гледайте. Вие сте предметно учение за него. Втори път, като дойде дяволът при вас, вие трябва да го накарате да яде. Дойде у вас дяволът, но е нещо недоволен. Кажете му: „Покажи ми, какво нещо е недоволството." Накарайте дявола да покаже своето недоволство.

Мнозина казвате, че еди-кой си е дявола. Не, въпросът не е за дявола. Хората сами грешат. Причината, за да грешат е тяхната лакомия. Те искат повече, отколкото им е определено. Понеже и дяволът поиска повече, затова и той съгреши. И той влезе в същата категория. Съгрешението в света не дойде от самия човек. Ангелите съгрешиха повече. Вие не знаете защо ангелите изгубиха своята първа чистота. И понеже те не устояха на първата си чистота, Бог ги върза. Какво нещо е връзването? Ако питате защо е дяволът в света, и това не можете да разберете. Онова, което става, ще го разберете, но защо е дошъл дяволът в света, това не можете да знаете. За дявола трябва да се мълчи. Когато запитали едного от старите учени, от магите в света, защо е злото, той стиснал само устата си и нищо не отговорил.

Та сега и вие искате да си обясните как е произлязло злото в света. Не, дойдете ли до злото, до неговата вътрешна същност, до неговата цялост, вие ще мълчите. Вие се намирате пред едно положение да виждате защо Бог е допуснал злото в света, но така както вие разбирате злото, всъщност не е така. И казано е: „Понеже Адам стана като един от нас, да разбира злото и доброто, нека го изпъдим вън от рая, да не би да яде от дървото на живота." Мястото, до което сте дошли в сегашния си живот, показва, че животът ви е станал сносен. Трудно е, докато добием това положение да стане животът ни сносен. Някой казва: „Не мога вече да търпя." Че не можеш да търпиш, прав е.

Христос казва: „Много има още да ви кажа, но сега не можете да носите." Сега ви трябва учение. И учението седи в това, да видите кои неща са погрешни и кои не са. Важно е за вас да видите своите погрешки и след като ги прегледате, след като проверите всичко онова, което имате, тогава ще дойдете до новото, което ще ви се каже. Другото положение, пред което се намирате, е това, че вие искате да се посветите, да разберете истината. Но дотогава, докато сте в едно напрегнато състояние, вие никога не можете да разберете истината. Затова, ще се научите да живеете така, както сегашният живот изисква. Докато сте на Земята, вие ще живеете като човек. Животът е заради вас. Вие няма да бъдете малодушни. Казва се за Христа: „Като се намери в рабски образ, той се смири."

Сега, като излезете от тук, вие ще си кажете: „Какво трябва да се прави?" Вие се намирате в положението на ученици. [Били] сте в първо отделение, били сте прилежен ученик, бил си на първо място. Минаваш във второ отделение, но ако искаш да запазиш същото положение, да бъдеш пръв ученик, ти трябва да учиш. Иначе, ще изгубиш първото си място. Сега се казва често, че човек може да влезе в рая, но и да излезе. Аз пък казвам, че човек може да влезе в рая и да не излезе. Човек дотогава ще влиза и излиза от рая, докато се научи да не излиза. Влезе ли веднъж в рая, той повече не трябва да излиза. Въпрос важен за всички е въпросът за учението. Учението не трябва да престава. Учението подразбира приложение на Божествения живот, защото Бог изисква от човека да живее. Да живее човек, това не подразбира да носи цялото бреме на света. Всеки човек ще носи по една малка част от бремето на света. Многото нещо, което ще се говори на човека, трябва да се разбере. И затова, когато говорите на себе си, говорете това, което е вярно. Някой казва: „Аз седя малко по-горе от другите, по-високо съм от другите." Други пък ще кажат, че Бог е създал хората. Да оставим този въпрос настрана. Знаем, че в началото Бог е създал света. Едно е важно за вас: не се мерете с хора, които седят по-долу от вас. „Ама, аз не съм като него." - Това не може да бъде мярка за вас. Много пъти съм ви казвал: Не се мерете нито с по-долустоящите от вас, нито с по-горестоящите, с по-възвишените същества. Знаете, че и вие сте от възвишените същества и работете, за да вървите напред.

Та сега дохождам до положението, че много неща има да ви се кажат, но няма да ги разберете. „Ама, ще се мъчим да ги разберем." Не е въпрос за мъчението. Вие преди две хиляди години се мъчихте, а сега няма защо да се мъчите. Сега ще кажете: „Господи, едно време имахме неразбиране, а сега вече разбрахме." Защото казано е в Писанието, че когато Духът на Истината дойде, Той ще ви настави. Този е пътят. Няма какво да се морализирате. Няма да питате, кой е праведен и кой - грешник. Вашето съзнание трябва да се освободи от това. Това е привидно. Има една вътрешна правда. Вие трябва да се стремите към тази вътрешна правда. Много неща има да ви кажа, но тези неща, които са казани, трябва да се приложат.

Това, което Христос е казал на учениците си, че много неща има да им каже, но сега не могат да носят, Той го е допълнил с думите: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви настави, Той ще ви научи на всичко." Положението, в което трябва да влезете, е да знаете, че сте готови всичко да разберете. И като приложите знанието, което ви е дадено досега, като приложите всичко онова, което досега сте придобили, то ще съставя основа на вашия живот. Много неща от вашия живот, много знания са безполезни, понеже нямат основа. Когато някоя майка няма деца, казва: „Защо ми е да живея без деца?" Наистина, майката трябва да има деца. Богатият трябва да има пари. Ученият трябва да има знание. Добрият, светият трябва да има необходимата доброта и светост. Човекът все трябва да има нещо в себе си, заради което трябва да живее.

И тъй, всички трябва да си кажете: „Дошъл съм вече да разбирам това, което Христос ще ни каже." Какво ще ви каже Христос? Христос няма да ви каже да се откажете от себе си. Защо? Защото, ако от две хиляди години насам не сте се научили да се отказвате, то е безпредметно и сега да ви се говори същото. Вие няма да мязате на онзи свещеник, който проповядвал на своите пасоми, че Христос казал: „Ако някой има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." Жената на свещеника била на църква и като чула проповедта на мъжа си, казала: „Ще направя както е казал Христос." Като отишла у дома си, дала едната риза на мъжа си на един беден. Като се върнал от църква, мъжът казал на жена си да му даде другата риза, да се преоблече. „Че аз я дадох на един беден." -„Защо?" - „Та нали днес проповядваше в църквата, че който има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." - „Слушай, жена, аз проповядвах това нещо за другите хора, а не за мене."

Не, така не се разрешават въпросите. Всеки трябва да се домогне до вътрешната свобода на своята мисъл. Трябва да дойдете до онова вътрешно единство в себе си и него да слушате. Вие трябва сами да изпитвате нещата и да знаете, верни ли са или не. Сега няма да казвате, че Христос трябва да ви каже нещо. Ще кажете, че много неща са ви казани, но още не можете да ги разберете и приложите. Колко години още ви са нужни, за да ги приложите? Две хиляди години още ли ви са нужни? Не, ще кажете: „Господи, ние дойдохме вече до положението да разбираме всичко." Кажете ли така, ще започнете. Досега сте учили с неразбиране, а сега и отсега нататък ще учите с разбиране. Това е истинското знание. Знание ви трябва сега.

Рекох, сега ще останете с мисълта да слушате. Ще видите какво днес ще ви каже Христос. Разбрали ли сте или не? Това е важно за вас. Тъй щото, щом чуете, какво Христос ви казва, ще кажете: „Господи, ние разбрахме вече това, което ни каза. Ние сме готови вече да служим. Ние сме готови на служение." Всичко друго е важно, но най-важно е служението на Бога. Следователно, каквото сега ви се каза, всичко трябва да го приложите по абсолютна свобода.



''Добрата молитва''

''5 беседа от Учителя, държана на пети ден от Събора''

''23 август 1936г., София, Изгрев''

НАГОРЕ




placeholder