НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вътрешна връзка / Вътрешната връзка на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вътрешна връзка

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, сега, има, живот, казва, аз, себе, хора, нещата, говори, христос, знае, знаеш, можеш, път, мене, рекох ,

Съборни беседи , София, 20 Август 1936г., (Четвъртък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ако служи някой на мене, мене да последва;
и дето съм аз, там ще бъде и слугата ми;
и който слугува на мене, него ще почте Отец ми"*)

Две разбирания има за живота: външно и вътрешно. Външното разбиране на живота е подобно на красива мома, която обръща внимание само на външността си. Вътрешното разбиране на живота е подобно на мома, която не е много красива, но умна. Тя не обръща голямо внимание на своята външност, но работи за развиване на ума и на сърцето си. Коя от двете моми е за предпочитане? – Втората. Първата мома скоро ще изгуби красотата си, и никой няма да спира погледа си върху нея. Втората мома ще обръща внимание на хората поради своето вътрешно богатство. Ето защо, човек не трябва да се увлича само от външния изглед на нещата, но да ги разглежда в техния вътрешен смисъл.

Съвременните хора се спират пред въпроса, защо светът е създаден такъв, какъвто днес го виждат? – Как трябваше да бъде създаден светът? – Всички трябва да знаят, че светът не е създаден произволно. Велик закон определя създаването и съществуването на света. За да разбере този закон, човек трябва да учи. Затова, именно, той е дошъл на земята. Който разбира това, той ще търси вътрешната страна на живота. Който не го разбира, той ще се спре пред външната страна на живота. Казва се, че човек трябва да бъде силен. За да бъде силен, той трябва да разбира вътрешния смисъл на живота. А за да дойде до това разбиране, той трябва да има търпение. Някой казва, че има търпение, но още не е дошъл до вътрешно разбиране на живота. Този човек има външно, привидно търпение. Истинското търпение изисква разбиране на нещата. Който знае и може да търпи, той се радва на всичко, което разбира. Мъчнотиите в живота се дължат на това, че човек не разбира съществените неща, вследствие на което ги отлага за бъдеще, за по-благоприятни условия. Въпросът не е за бъдещето на човека. Важно е, какво той днес разбира и какво може да направи днес. – Ама Христос е проповядвал едно време, в далечното минало. – И това не е важно. Миналото е изтекло. Какво са научили хората от Христовото учение и какво днес прилагат, това е важно. В миналото е несъщественото. Важно е настоящето, защото в него е същественото. Днес всеки се е преценил повече, отколкото струва. От значение за човека е онази цена, която му отговаря. Огън, който може да издържи до край, е силен; не може ли да издържи до край, той е слаб. Човек трябва да работи със силен огън, който разтопява и най-мъчнотопимите тела.

Следователно, човек може да решава трудните задачи в живота си със същественото, което има в себе си. То представя силния огън, пред който всичко отстъпва. Когато не успява в работите си, човек съзнава, че му липсва нещо съществено, че няма почва под краката си. Той съзнава, че не е такъв, какъвто трябва да бъде, вследствие на което започва да лицемери и да отлага нещата за някакво далечно бъдеще. Не е въпрос за отлагане. Човек трябва да учи всеки момент. По-добре е за човека да учи и да признае, че не знае, отколкото да минава за знаещ, хората да го почитат, а всъщност да е невежа. Срамът пред незнанието е за предпочитане пред почитта на невежеството.

И тъй, целта на човека в сегашния му живот е да се домогне до същественото. Щом се домогне до същественото, той ще се види в свят, обиколен все от съвършени същества. Тогава той ще разбере и признае съществуването на друг свят, вън от него. Хората сега говорят за другия свят, но нито вярват в него, нито го признават. Те говорят за духове, без да имат определена идея, какво нещо е дух. Тази е причината, поради която хората не искат да умират. Те не вярват в духовния свят, в духове и се страхуват, не знаят какво ще стане с тях след смъртта им.

Сега като слушате да се говори така, не взимайте нещата лично за себе си, защото вашата личност се мени във възгледите, в разбиранията за живота. А когато се говори за нещо, всякога се има пред вид неизменното, постоянното. Какво може да се каже за човека, който е минал през своята пет, десет, петнадесет, двадесет, тридесетгодишна възраст? Ако сравните разбиранията на човека от пета до тридесетгодишната възраст, ще видите, че те коренно се различават. От всички тия възгледи кой е най-прав? Прав възглед е само онзи, който почива върху основите на истината. Животът на човека се определя, именно, от тия възгледи. И щастието на човека зависи пак от възгледи, които почиват на истината. Щастието на човека зависи от онези същества, които го обичат. Те живеят за него, и той трябва да живее за тях. Невъзможно е човек да живее за себе си. Някой е следвал за инженер. За себе си ли е учил той? – Не, той е учил за другите хора, да се ползуват от неговото знание. Щом другите хора се ползуват от знанието на някой човек, едновременно с тях и той се ползува. От музиката се ползува цялата публика, която слуша музиканта, но с нея заедно и той се ползува.

Човек трябва да разсъждава върху всичко, което го обикаля, което става около него, за да различи временното, преходното от вечното. Докато не разбере временното, човек не може да дойде до вечното. Учените говорят за вечността, за другия свят, за милионите слънца и звезди в вселената, но за обикновения човек всичко това остава непознато, докато той не разбере временните неща. Докато не изучи временното, човек гледа на вечното като на предположение. Той казва: Аз не съм ходил на тия слънца и не ги признавам. – Има хора на тия слънца. – Възможно е, аз не съм ги видял. За да разберете далечните, отялечените неща, вие трябва да изучите и най-малките бубулечици на земята. Ще кажете, че днес тези бубулечици не ви интересуват. – Ако днес не ви интересуват, в бъдеще ще ви интересуват и ще ви потрябват. От какво се интересувате днес? Повечето хора се интересуват от това, какво мислят другите за тях. Какво ще спечелят, ако знаят, какво мислят хората за тях? Нищо няма да спечелят, но само ще се заблуждават. Съвременните хора се нуждаят от здрава, положителна, Божествена мисъл. Мисълта на мнозина е повърхностна, вследствие на което изпадат в противоречия.

Какво е нужно на човека? – Права мисъл, възвишени чувства и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло човек нищо не може да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне. Да постигне човек всичко в живота си, това значи, да разбере своя живот, а не живота на другите. Докато е на земята, човек изучава условията на своя живот. Като ги изучава, той постепенно се повдига. Както учителят обича онези ученици, които се учат и които могат добре да работят, така я Бог обича и повдига онези души, които учат и работят добре. Тъй щото, има смисъл човек да се интересува какво говорят хората за него, ако те говорят добро. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага на живота. Това благо зависи от онова, което човек говори. Не е достатъчно само човек да говори, но това, което говори, трябва да остава за вечни времена. Вечните неща са основа на истинския живот. Докато дойде до истинския живот, човек минава през различни фази, през каквито минава бояджията, който учи изкуството да боядисва. В първо време той не знае как да съчетава и закрепва боите, вследствие на което те лесно губят цвета си. Обаче, колкото повече работи, толкова по-добре той прилага своето изкуство и дохожда до положение на майстор-бояджия, чиито бои никога не избеляват. Който е дошъл до истинския живот, той си служи с бои, които не избеляват. Като тури една от тия бои, с нищо вече не може да я отнеме.

Мнозина казват, че животът е тежък. Животът е тежък тогава, когато човек мисли само за хората, а не и за Бога. За човека е важно едно нещо: той трябва да се интересува от това, какво Бог мисли за него. Щом държи тази мисъл в ума си, и животът му ще бъде лек. В Бога няма никакво лицеприятие. Когато отивате при Него, вие не се нуждаете от никаква препоръка. Животът ви ще бъде вашата препоръка. Като говоря за живота, с това аз не искам да погълна всичкото ви внимание върху него. Животът се проявява върху една широка площ. Колкото повече тази площ се разширява, толкова повече тя се използува, както от отделния човек, така и от цялото човечество. Същото може да се каже и за знанието. Някой човек минава за учен, когато е между децата. Щом попадне в общество на учени хора, той минава за обикновен човек. Значи, всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението. Човек трябва да признае в себе си, че малко неща знае и му предстои да учи, да придобива знания. Не е въпрос да отрича това, което знае, но той трябва да съзнава, че всеки момент има какво да учи.

Не е достатъчно човек да каже за себе си, че знае да говори добре или да свири. Всеки ден човек трябва да придава по нещо към своя говор, към свиренето си. Всяка дума, всеки тон трябва да се придружава от известен брой трептения. За да познае дали говори правилно, човек трябва да следи, дали всичко каквото казва, се сбъдва. Ако не се сбъдва, и той започва да го коригира, говорът му още не е правилен. Ако музикант свири правилно, всеки негов тон действува благотворно върху слушателите. Не действува ли благотворно върху слушателите, той не е още истински музикант. Човек може да греши, докато е на физическия свят. Щом влезе в Божествения свят, там никакви грешки не се позволяват. – Защо? – Защото обикновеният човек може да се излъже, но съвършеният – никога.

Христос казва: „Ако слугува някой на мене, мене да последва". Значи, тук става въпрос за служене на Христа. Да служи човек на Христа, за това се иска съвършен живот. „Мене да последва" – това показва, че човек трябва да живее като Христа. Да живее като Христа, това значи, всеки ден да внася по нещо ново в живота си. В това седи истинското подмладяване. Не е въпрос да се говори за младост и старост. Младост и старост, за които обикновено се говори, са човешки работи. Човек първо е млад, а после остарява. Тази младост и старост са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. Срещате едного, който казва: Едно време бях млад. Едно време свирех добре. Щом говори за минало време, този човек не е на прав път. Той изпада в закона на отлагането, дето нещата губят своята младост и сила. Друг пък ще каже, че знае няколко песни, които някога научил, и повече нищо не може да възприема. Този човек е подобен на латерна, на грамофон, който може да произведе само определен брой парчета. Това е механически процес на работа. Човек трябва да учи, да се занимава само със себе си, докато разбере вътрешната връзка на живота. Какво правят другите хора, как живеят, това не трябва да го занимава. Ако иска да се научи да прави хубави обуща, обущарят трябва да се занимава само със своя занаят – нищо друго да не го интересува. Това е един начин за развиване. Той има приложение на физическия свят. Всеки ден ще прилагаш по нещо ново към своята работа. По същия начин човек може и да се лекува: всеки ден ще прибавя по една капка повече от лекарството, което употребява, докато дойде до определено число капки. Обаче, има и друг начин на работа, на лекуване – чрез мисълта. Чрез мисълта си човек може да работи върху себе си, да се усъвършенства; той може по същия начин и да се лекува. Мислено човек може всеки ден да взима по няколко капки от онази своя мисъл, която е в състояние да лекува, да превръща нещата. Ще кажете, че днес това е невъзможно. Невъзможно е, защото вие едновременно живеете два живота – стар и нов. Тъкмо започнете една работа и веднага казвате: Дали ще успея? Щом се усъмните, вие влизате в стария живот. – Дали хората ще ме почитат и уважават? – Това не зависи от тях, но от Бога. Бог примирява човека с враговете му. – Кога? – Когато пътищата му са богоугодни. Щом пътищата на човека са богоугодни, хората ще го обичат. Ще кажете, че и Христос, Който вършеше волята Божия, не беше обичан от всички. – Да, Христос беше обичан от народа. Малко хора не Го обичаха. Това бяха едва няколко свещеници, книжници и фарисеи. Едно се иска от човека: каквото говори, да го изпълнява. Не е достатъчно човек да каже само, че знае да свири, но той трябва същевременно да свири и да пее. Каквото каже, човек трябва да го изпълни.

Христос казва: „Ако слугува някой на мене, мене да последва". Който иска да се учи, той трябва да служи на Христа. Без служене няма учене. Лесно е да каже някой на другите да се молят за него. Всеки сам трябва да се моли за себе си, както всеки сам трябва да се учи. Да мисли човек, че другите могат да свършат работата заради него, това е неразбиране на живота. – Ама Православната християнска църква се моли за душите на заминалите. – Това е друг въпрос. Истинското християнство представя велика наука, за изучаването на която се изисква силен стремеж. Като наука, християнството съдържа в себе си ред методи за възпитаване на човека. За да се домогне до тези методи, той трябва да търси общество на хора, които знаят, които са опитали тези методи. Когато предава нещо, човек трябва да го предаде правилно, без никакво изопачаване. Който иска да се учи от хора, които знаят, той трябва да бъде готов да слуша, да възприема. Дойдете ли до Божествената наука, вие се свързвате със същества, които са завършили развитието си. За да ви предадат знанието си, вие трябва да бъдете готови да слушате, да възприемате и прилагате. Те не губят времето си напразно. Ако не се учите от тези същества, вие завинаги ще останете в сегашното си състояние. Следователно, учете и каквото научите, приложете го, за да придадете нещо към знанието, което имате. Без новото знание, старото нищо не струва. Който иска да придобие истинско знание, той трябва да бъде смирен като мъдрец. Когато се разказва нещо на мъдреца, той слуша внимателно, без да критикува, без да прекъсва. Ако забележи някаква погрешка, той изслушва докрай и после казва, че е видял една малка погрешка, която трябва да се изправи.

И тъй, да разбира, да възприема и да прилага нещата, в това седи щастието на човека. За да покаже своето превъзходство над другите, някой човек казва, че е придобил щастието, защото Духът му говори. Питам: знае ли този човек как, къде и кога говори Божият Дух и как, къде и кога – човешкият? Само умният, само мъдрият човек може да говори положително за тия неща. Това не значи още, че човек трябва да мисли, че нищо не знае. Колкото е вярно, че всичко знае, толкова е вярно, че нищо не знае. И едното, и другото са крайности. За всеки даден случай човек трябва да разбира положението си, да знае, с кого се разговаря. Щом има вярна представа за нещата, той ще може да отдаде нужното уважение и почитане на всеки човек, на всяко животно и на всяко растение. Това изисква новото учение от всеки човек. И вол да срещнете, ще му отдадете съответно уважение и почитане. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го изнасилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.

Сега, за да дойдете до тази правилна обхода, вие трябва да работите върху своето самовъзпитание. Не е въпрос да се критикувате, нито да се измъчвате вътрешно, но да се стремите с търпение да понасяте всичко. Каквото правите, трябва да съзнавате, че е добро. Ще кажете, че имате търпение. Имате ли търпението на онзи виден математик, чийто 20 годишен труд бил изгорен в един момент, и трябвало той да се заеме отново с същата работа, да дойде до решението на своите задачи? Той работил цели 20 години върху някои задачи, и листчетата, на които правил изчисленията си, оставял на масата в стаята си, която винаги заключвал. Един ден той отишъл на разходка и забравил да заключи стаята си. Слугинята влязла в стаята му и се наела да я чисти, да зарадва господаря си. Като видяла на масата толкова много и все непотребни листчета, тя ги събрала с ръката си, смачкала ги и ги турила в печката да изгорят. След това изчистила добре праха от масата, проветрила стаята, измила дъските и заключила вратата. Като дошъл господарят й, тя го посрещнала засмяно и му казала: Господарю, днес изчистих стаята ти много добре. – Как я изчисти? – Всички непотребни листчета от масата събрах и изгорих в печката. Господарят й погледнал към празната маса и казал спокойно: Втори път да не правиш това. Той седнал пред масата и отново започнал да прави своите изчисления, да възстанови изгорените листчета.

Съвременните хора често изпадат в положението на тази слугиня, като унищожават много неща в живота си. – Защо ги унищожават? – Защото им са непотребни. – Не, тези неща привидно само са непотребни, но в даден случай ще им бъдат потребни. Ето защо, от всеки човек се изисква дълбоко разбиране на нещата, да знае кога как трябва да постъпва. И ако някога постъпи неправилно, той може да се коригира, да разбере, кое е право и кое – не.

„Ако някой слугува на мене, мене да последва". Мнозина казват, че не искат да слугуват на Христа, но искат да слугуват на себе си. Ако при това положение могат да придобият ония знания, към които се стремят, те са прави; обаче, ако не могат да постигнат тия знания, т са. на крив път. Едно трябва да се знае: човек не може да научи нищо от себе си. – Защо? – Защото нещата не произтичат от него. Сам по себе си човек представя платно, върху което всички неща се отразяват. Платното не е реалност. Реалността иде от Вечното начало в света. Като знае това, човек не трябва да се страхува от слугуване. И да иска, той не може да служи на всички хора. Обаче, като служи на Божественото начало, едновременно с това той ще служи и на хората.

Като наблюдават живота, някои казват, че еди-кой си човек живее по-добре от другите. Как се познава, кой човек живее добре и кой – не? Как се познава, коя печка гори по-добре? – Колкото по-пълно е горенето в печката, толкова по-добре ще гори тя. Следователно, който има права мисъл, той живее по-добре от всеки друг, на когото мисълта не е права. Правата мисъл е свързана с правилния вътрешен живот на човека. Изобщо, най-важното нещо за човека е животът. Някой казва: Аз живея добре. – Това е твоя работа. За него не трябва да се говори. – Аз се моля на Бога. – И това е твоя работа. За него не се говори. – За какво трябва да говори човек? – Само за онова, което е научил и приложил.

И тъй, при сегашното си състояние човек търси път, по който да мине с най-малко разходи, с най-малко спънки и противоречия. Трябва ли той сам да търси този път? Ако не се е предал в ръцете на Бога, човек има право да търси лесен път, сам да се грижи за себе си. Но ако се е предал в Божиите ръце, той няма защо да се грижи за себе си, да търси свой път. Следователно, когато човек се свърже с Първата Причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени. Същото може да се каже и за човека. Когато обичате никого, вие задоволявате нуждите му, преди още той да се е обърнал към вас. Не го ли обичате, нищо не му давате. Това всички ще опитате, а мнозина даже са го опитали. Който не е опитал това, той трябва да отвори прозорците си, да влезе повече Божествена светлина през тях. Само при тази светлина нещата могат да бъдат разбрани. Които имат повече светлина. те трябва да помагат на другите. И като си помагат едни на други, те заедно ще вървят напред.

Сега, да дойдем до красивата страна на живота. Тя се заключава в това, да знае човек защо е дошъл на земята. Някоя мома иска да се жени. Първо тя трябва да се запита: щом искам да се женя, ще постигна ли това, което търся? Ако с женитбата си може да постигне това, което търси, нека се ожени; ако не може да го постигне, по-добре да не се жени. Някоя жена иска да роди дете. Нека се запита: ще мога ли да повдигна себе си и детето си? Ако може да придобие това, нека стане майка; ако не може, по-добре да не ражда. Някой иска да стане учен човек. Нека се запита, какво ще му придаде учеността. Ако тази наука му придаде нещо ценно, нека стане учен; ако тази наука го спъне в живота му, по-добре да не става учен. Не е въпрос човек да не учи, но в ученето си той трябва да намери правия път в живота. Това не значи, че пътищата, по които хората днес вървят, са криви. Обаче, един ден те сами ще видят, че пътищата им не са били точно такива, каквито е трябвало да бъдат. Следователно, за да намерят правия път, хората трябва да се научат да служат на Бога. По какъв начин ще служат? – По най-правилния. – Кой е най-правилният начин за служене? Аз пък ще ви запитам: кой е най-правилният начин за изчистване на къщата – чрез измиване, или чрез изтърсване? Ще кажете, че вие си служите и с двата метода. Когато имате достатъчно вода, вие измивате добре всички стаи, прозорци, врати и мебели; когато нямате достатъчно вода, тогава само изтърсвате мебелите и проветрявате стаите. Тъй щото, когато иска да служи, човек ще избере съответен метод за себе си, според условията, при които се намира, и с него ще си служи.

„Както ме е Отец научил, така и правя". Вие запитвали ли сте се, какво ви е научил Отец? Ще кажете, че това не ви интересува. Защо не ви интересува? – Защото не виждате ясно нещата. – Защо не ги виждате? – Защото пред лицето ви има завеса, която пречи да виждате предметите ясно. – Какво трябва да направя, за да виждам ясно? – Махни завесата пред очите си. – Махнах я, но пак не виждам. – Щом не виждаш, това показва, че имаш втора завеса. Махни и нея! – Махнах я, но още не виждам ясно. – Махни и втората завеса. Махай завесите една след друга пред очите си, докато започнеш да виждаш нещата съвършено ясно. Щом виждаш ясно, ти си дошъл до дълбоко вътрешно разбиране.

Мнозина казват, че знаят всичко, което Христос е казал и направил преди две хиляди години. – Какво са придобили от това, че знаят, какво Христос е говорил и вършил на времето си? Това, което Христос е говорил, те и до днес още не го разбират. Те не могат да се сравнят с Христа. За човека е важно, не да повтаря Христовите думи, но да има Неговата чистота и светост. Чистият и свят човек на никого зло не прави. Той не съдържа в себе си елементите на злото. Който не съдържа в себе си елементите на доброто, и той не е в състояние да върши добро. Законът е един и същ и за злото, и за доброто.

Следователно, от вас се иска да изучавате Словото Христово, да Го прилагате, а не само да четете. Словото е основа на живота. То е горивото, което постоянно трябва да се набавя, за да може огънят на живота непрекъснато да гори. Като изучавате Словото, това ни най-малко не значи, че всичко друго трябва да напуснете. Каквото ви е нужно, ще го държите и ще работите с него. Онова, което не ви е потребно, ще раздадете на приятелите си. Можете ли да носите сто килограма жито на гърба си? Ако не можете да го носите, част от него ще раздадете на приятелите си, или на бедните. Потребните неща сами ще носите, а непотребните ще раздавате на своите ближни. Запример, каменарят се нуждае от своя чук; писателят – от перото; цигуларят – от цигулката. Всяко нещо е ценно на времето си. Умният човек знае, кое къде да употреби. Който не знае местото на нещата, той се намира в противоречие. Значи, всяко нещо, което за даден случай и на даден човек не може да услужи, е непотребно. Това, което е потребно за бащата, за детето е непотребно; това, което е потребно за майката, за дъщерята не е потребно. Обаче това, което в даден случай детето и дъщерята могат да направят, трябва да го изпълнят.

Сега у вас ще се яви мисълта: кое учение е право? – Право учение е това, което е основано на пълна, на абсолютна вяра. Това значи: при най-големите противоречия в живота си, да не допуснете в съзнанието си сянка от съмнение в Бога. От това гледище истински приятел е онзи, в когото имате пълна вяра. Вие знаете положително, че каквото започне той, ще го свърши. Как, по какъв начин, не е важно. За вас е важно, че вие не се съмнявате в него. Следователно, стремете се да влизате в положението един на друг, да си вярвате, а не да разисквате върху въпроса, кой е прав и кой – крив. Постъпвате ли така, вие ще бъдете като мъдреца, който каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност. Щом остави този камък настрана, той отново става обикновен. Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл.

„Ако някой слугува на мене, мене да последва!" Слугуване без любов, без доволство не е слугуване. Защо? – Защото човек слугува само на Великия. Христос казва: .Както ме е Отец научил, така правя. Аз дойдох да слугувам". Наистина, човек може да служи само на мъдреца, на съвършения, у когото Бог живее. Като знаете това, и вие трябва да слугувате, за да придобиете нещо. Какво ще придобиете? Формата си няма да измените изведнъж, нито съзнанието си, но все ще придобиете нещо, колкото малко и да е то. Цената на извора не се заключава в големината му, но в чистата вода, която извира от него. Следователно, и вашата цена се определя от това, което излиза от вас, т. е. от живота. Какво представя животът, вие не можете да определите. Вие знаете само да се произнасяте, че еди-кой си човек е невежа, слаб или сиромах, без да се замисляте дълбоко върху нещата. Един ден невежият ще стане учен, слабият – силен, сиромахът – богат. Всичко в света е подложено на големи промени. Вие трябва да обръщате внимание на възможностите, които се крият у човека. Във възможностите е Божественото у човека.

„Дето съм аз, там ще бъде и слугата ми". Христос има пред вид истинското служене. Човек трябва да се стреми към труд, към работа, без да се осъжда и без да съди другите. Животът е място на изправяне, на работа. Някой се изцапал – няма нищо от това. Той трябва да вземе вода и добре да се очисти. Или друг някой се оцапал – пак същото. Ще вземете чиста вода и ще му помогнете да се очисти. Този е пътят на любовта. Този е пътят на повдигането. Бъдете снизходителни към себе си и към ближните си и благодарете, че сте изпратени на земята да се изправяте и да учите. Като съзнавате това, положението ви ще се подобри. Човек трябва да се учи правилно да говори. Думите му трябва да топлят, но не и да изгарят.

И тъй, работете спокойно, без да ставате безразлични към работата си. Затова се изисква разбиране. Работете като малкото дете, което за пръв път отива на училище. То знае, че е пратено да учи, и всеки ден да придобива по нещо ново. Христос казва: „ Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". За да дойдете до положението на малките деца, мислете, че всеки ден трябва да придобивате по нещо, а не че много знаете. За да покаже, че е смирен, някой казва: Аз не искам да стана светия. Какво означава думата светия? Да бъдеш светия, това значи да имаш светлина. Който не иска да бъде светия, той ще остане в тъмнина. Следователно, всеки човек трябва да се стреми да бъде светия, т. е. да свети, а не да минава пред хората за нещо голямо, заради което да му се кланят. Казано е в Писанието: „Изповядвайте прегрешенията си." Изкуство е да знае човек, как да се изповядва и как да изповядва. Каквато изповед чуе от ближния си, да я задържи в себе си. – Защо? – За да не осакатява другите. Пазете ближния си като себе си, ако искате да прогресирате. Това означава стиха, който Христос е казал: „Любете ближния си като себе си!"

2. Съборна беседа, държана на 20 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.

*) Йоана 12:26

Вътрешната връзка на живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, сега, има, живот, казва, аз, себе, хора, нещата, говори, христос, знае, знаеш, можеш, път, мене, рекох ,

Съборни беседи , София, 20 Август 1936г., (Четвъртък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''5 часа сутринта Времето меко, приятно, топло. Омара.''

''Добрата молитва''
''В начало бе Словото"

Ще прочета само 11-та глава от Евангелие на Йоан. ''„Духът Божий

Аз ще цитирам 26-ти стих, от 12-та глава на Йоан: „Ако слугува някой на мене, мене да последва и дето съм аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на мене, него ще почте и Отец ми." Има две разбирания за живота. Едно външно разбиране и едно вътрешно разбиране. Имате една хубава, красива мома, която обръща внимание на своята външност; имате една, която не е толкова красива, но е умна. Не вземайте нещата тъй както са. Съвременните хора се спират: „Защо светът е такъв?" Е, какъв можеше да бъде? То не е един произвол. Има един закон, който определя живота. Понеже човек е дошъл да се учи на Земята, който разбира, който не разбира, той ще търси външната страна на живота. Сега човек не може да бъде силен. Казваш, че човек трябва да бъде силен. За да бъде човек силен той трябва да има търпение. Не привидно търпение, но дълбоко в себе си да знае, че търпи. Търпение с разбиране. И като търпи, той се радва на това, което той разбира.

Трудното е там, че човек не може да дойде там, да разбере туй, същественото в живота. И казва: „За бъдеще аз ще го науча." Въпросът не е за бъдеще. Въпросът е за сега. Някой казва: „Ама виж, едно време, като бил Христос на Земята, как е проповядвал." Не е въпросът и там. Защото Христос е минал вече. Едно време народът е вярвал, туй е станало. И всички се спират на онова, несъщественото. Всеки е турил в себе си една цена, която не съответства. Цена, която съответства, е тази: Един огън, който не може да изтърпи всичките работи, той е слабия огън. С него не можеш да боравиш. Онова, което имаш, с него трябва да можеш да разрешаваш всичко. И тогава се явява друго едно положение: човек съзнава в себе си, че няма това, няма почва и тогава се явява лицемерието, той съзнава, че не е такъв, какъвто трябва да бъде. И казва: „Е, сега не съм, но за бъдеще ще бъда." Въпросът не е за бъдеще. Но трябва да се учиш. По-добре да претърпиш срам, отколкото почит. Че ако не знаеш, ти ще се срамуваш, че не знаеш. И ще се признаеш, че не знаеш.

Та рекох, в новите времена, в сегашните времена, човек трябва да дойде до същественото. Да се намери в един свят на съвършени същества. И хората тогава не ги е срам, хората не вярват в другия свят. Те говорят за духове, за това, за онова, но тяхната идея е неопределена. някой път ние схващаме само онова, което хората мислят заради* нас. Де е тогава, ние не искаме да умрем. Защо? Защото не вярваме.

''*заради - за (бел.ред.)''

Сега няма да вземете нещата лично за себе си. Защото като сте на 5 години, на 10, на 15, 20, 25, 30 години вашите възгледи се различават. Питам сега, в живота ви кой възглед е най-правия? Права е само Истината, в вас в дадения случай. И животът ви зависи от това, някой път вие мислите да бъдете късметлии. Късметът ви зависи от онези, които са във вас, които ви разбират. И никой не живее за себе си. Да кажем, ти си инженер, ти за себе си няма да учиш инженерство. Тебе инженерство не ти трябва. Значи трябва да имаш вяра, туй, което знаеш, да се ползват другите хора. Или може да си музикант, ти за себе си знаеш, навсякъде, където ти е потребно, може да си служиш с нея.

Та рекох, сега има неща от един временен характер. И най-мъчното е човек да разбере временното. Защото вечното не може да се разбере, докато не разбереш временното. Ние говорим за вечността, говорим за другия свят. Сега учените хора говорят, че толкова милиарда земи, слънца има. Това са само предположения в съзнанието. Тук няма една определена идея, той не е бил в тия слънца. Ама, имало хора в другите светове. И там не е бил. И той не знае какви са тия хора. Та рекох, за да разберем, съществува едно положение. Вземете на Земята за пример, тия малките буболечици, каква служба извършват? Ти ще кажеш: „Мен не ме интересува това." Може, на тебе сега не ти трябва, но за бъдеще, ще ти потрябва. Има нещо, което за бъдеще ще ти потрябва. Има неща, които сега ти трябват. Тебе ще те интересува какво мислят хората заради тебе. Какво могат да мислят хората за тебе? И кое е онова, което ще те ползува в дадения случай? Понеже хората се научили да не мислят, много повърхностно мислят те. Те нямат една здрава мисъл, така Божествена мисъл. И тогава се самозаблуждават.

Най-първо е важно здравето на човека. Там е първият прогрес. И без здравотата нищо не може да се постигне в света. То е една мярка. Ако си здрав, всичко можеш да постигнеш. Като казвам, че всичко можеш да постигнеш, постижение на тебе, ти, човекът, който живееш в тази форма, за да разбираш своя живот, не да разбираш живота на другите хора. Защото всички хора изучават условията, при които те живеят. И като научи човек тия условия, той може да се подигне. Питам тогава, вземете един учител, кои ученици му са любими? - Които учат? Кои ученици са добре дошли? - Онези, които знаят да работят. Не само да работят, но и добре да работят. Вземете онези, които ще говорят. Та рекох, онова, което ние ще говорим, трябва да е добро заради нас. Защото почитта на човека зависи от онова, което ще каже. Не мисли само да кажеш нещата. Но туй, което ще кажеш, колко време ще трае. Животът е като бояджийство, не гледай само да боядисаш за един момент отгоре и после да избелее. Но гледай хас* боя да туриш.

''*хас - (ар.-тур.) чист, истински''

Сега, тъй като се разсъждава, ще кажат: „Той е много труден, животът." Тебе ти трябва само едно нещо. Имаш ли понятие, какво Бог мисли за тебе? Бог не е човек да каже лицеприятие. При Бога като ще идеш, кой е, който ще те препоръча? Аз сега не искам да ви говоря върху нещо, което да погълне умовете, понеже животът се изявява в една широка площ. И колкото тази площ се разширочава и става за полза на тебе и на човечеството, то е правата страна.

Та рекох, вие сега имате познание. Добре. Ти между малки деца минаваш за учен човек, ама утре, като се намериш между учените хора, за какъв ще минеш? Ти, ученият човек ще станеш обикновен човек. Смирението е там, че не да се смиряваш, ами да съзнаваш в даден случай, че има какво да учиш. Светът от единия край до другия, ти трябва да се смириш и ти трябва да знаеш, че нищо не знаеш. Че туй трябва да го знаеш. Че нищо не знаеш, то не е право. „Ама, ти нищо не знаеш." Така не се говори.


Вземете един цигулар, който свири, сега за обяснение го казвам това. Зависи от онзи тон, който ще произведе. Зависи от неговите пръсти, къде ще ги тури и какви трептения ще произведе, образува. После, вземете в говора на човека. Ти трябва да знаеш, как да говориш. Не само да кажеш една дума. Всяка една дума има своите трептения. Всяко нещо е с мисъл. И ако ти се научиш да говориш, тъй както трябва и за да познаеш дали говориш тъй както трябва или не, ти най-първо ще направиш един опит, можеш ли да говориш или не. Ако кажеш нещо и стане, ти си разбрал, но ако кажеш и не стане, че после почнеш да го коригираш, казваш, направил си една малка погрешка, ама няма нищо. Погрешката е за тебе. В света погрешката, думата, която си казал, работата, която ти си направил, засяга тебе. В съвършения свят не се допущат никакви погрешки, никакви аномалии не се допущат, не съществуват там. Един учен човек, един мъдър човек не можеш да го излъжеш с нищо.

И казва сега Христос: „Който на мен слугува." Едно особено понятие - „да слугуваме на Христа". И постоянно говорят: „Светиите тъй живеят." Светиите живеят за себе си. Какво те ползува тебе, светията, който е живял за себе си, праведен си е. Следователно ти трябва да живееш като него. Ако ходиш в училище и не рисуваш както трябва? всеки ден трябва да внесеш нещо ново. И в какво седи подмладяването в света? Подмладяването седи в новото, което внасяш, младостта и старостта е човешкото. Щом остарееш, не в този смисъл, има една старост, която трябва да остарееш, но има една старост, в която ти оглупяваш. То е човешкото. И казваш: „Едно време аз бях много усърден." Едно време, че си бил много усърден, трябва да минеш по този път. „Едно време аз свирих много добре, а сега не свиря." И с туй се отлагат работите. И тогава отлагаме работите. И тогава идваме до положението, ще влезем накъде, като някой грамофон, казва онзи: „Аз мога да свиря всички песни." Че как ще ги свириш? - „На латерна." Ще вземат латерната и колко може да свири една латерна? Нека кажем 15 - 20 парчета. То е сегашния механически начин.

Та рекох, човек трябва да разбира вътрешната връзка на живота и да се занимава само със себе си. Който иска да се развива, той трябва да се занимава само със себе си дотогава, докато той се научи. Един обущарин трябва да се занимава със себе си, със своя занаят. Че обущата, които прави, да ги прави на свят. Туй са все обяснения. Туй да правиш, онова да правиш. Вземете, има една наука за лекуване. При сегашните условия трябва да пиеш цяр. Ще пиеш цяр по една капка, по две, по три, по четири, по десет капки, така се лекува. А има един начин за лекуване, пак ще вземеш цяр, мислено. Мислено ще вземеш всичките неща, парчета от човешката мисъл. Като казвам всичките неща, парчета от човешката мисъл, онази мисъл, която преобразява работите.

Е, сега положението е такова. Какво е именно положението? Едновременно вие носите два живота. Вие мислите, колко сте успели. То е хубаво да мислите така. Да търсите уважение и почит е хубаво. Но, за да ви уважават, защото уважението няма да дойде от света, когато пътищата на един човек са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Защото пътищата на всеки човек са благоугодни на Бога, и Бог направи хората да го обичат. Щом някой път не те обичат хората, ти тогава ще знаеш от Писанието, че и Христос едно време не Го обичаха. Колко души имаше, които не Го обичаха? - Една шепа там еврейски свещеници, сто, двеста, души, ще кажат: „Не Го обичат." А народът Го обичаше. Та рекох сега, ние цитираме, че едно време и светиите били тъй. Туй е само за обяснение, но като дойдем до науката вътре, има не само една наука. Ти не само ще разправиш урока си, но и ще го направиш. Има една наука, ти не само ще кажеш какво нещо е музиката, но и ще пееш малко. Важното е там сега.

Сега казва Христос: „Който на мене слугува". Той слугува, понеже ако не слугува той няма да се научи. Тогава идваме до другото положение: „Е, казва някой, ти ще се по-молиш заради мене." Хубаво, да се помолиш, аз не отричам моленето, но да накараш другите? Какво можеш да накараш другите? Казва: „Аз не зная урока си, но ти го кажи заради мене." Няма смисъл. Та рекох, трябва едно вътрешно разбиране на живота. Те казват: „Християнството е една дълбока наука." Днес света вече не се възпитава. Казват: „Еди коя къща или дом на Марс или на Юпитер и т.н." Но за да се възпиташ, той, казва, е роден в първия дом, и т.н. Но знаеш ли методите, по които човек може да се възпита? Та рекох, винаги трябва да търсите хора, които разбират нещата. И като ти разправят, аз съм гледал, някои прости жени, а знаят хубаво да готвят. Каквото знаят, знаят да го направят хубаво. И учи от човек, който знае. Но в дадения случай е важно онова, което той ще предаде, да го предаде както трябва.

Е, сега влизаме в един свят на съвършени същества, които нямат време, не искат да си губят времето. Ти трябва да бъдеш готов да слушаш. За да слушаш, трябва да се научиш. Другото положение. Та рекох, ние идваме до положението, казваш: „Кога ще се науча?" - Никога. Защото туй, което сега знаете, един ден то няма да бъде нищо. Но то е крайното положение. В знанието всякога има една страна, дето ти трябва да съзнаваш. Има неща, които ти знаеш, но не ти са ясни на тебе нещата. И туй, което ти съзнаваш, ти него трябва да опиташ. Не какво знаеш и какво не знаеш - онова, което трябва да научиш. И не трябва да си горделив. Казва: „Аз тия работи съм ги учил." Е, хубаво. Ама, че мъдрият трябва да бъде смирен. Мъдрите хора са горделиви, но те не критикуват никого. Той слуша, като му разправят нещо, но той не го прекъсва. Нищо не казва. Той вижда, че прави погрешка, слуша го той и ако вие не сте се научили да слушате тъй, ама вие, като каже нещо някой, казвате: „Ама не е право това." Ти го остави, той да се изкаже. Не го прекъсвай. Нека изпее нещо и тогава ще му кажеш, тъй по приятелски начин: „Еди кой си тон на еди кое място не е верен."

Та рекох сега, щастието на човека седи в онова, което той възприема. Ще кажем, че прилага. Казва някой: „Духът говори вътре." Вие учили ли сте кога говори Духът? И как говори Духът? Де говори Божествения Дух и де човешкия? Ти като научиш него, трябва да бъдеш умен човек. Рекох, тези сега работи не да ви бъдат за спънка. Можеш да кажеш, че мислиш, че много знаеш, една крайност е това. И можеш да мислиш, че нищо не знаеш - друга крайност. В дадения случай ще разбираш положението, в което се намираш. И тогава, ако се научат хората как да се обхождат, срещнеш един човек, да му дадеш всичкото уважение и почитание, което му се полага, което му се пада. Срещнеш едно животно, ще му дадеш всичкото уважение и почитание. В Новото учение, ще дадеш всичкото уважение и почитание. Ти ще кажеш, че е вол. Но и на вола ще дадеш всичкото уважение, а не тъй, както вие разбирате. Туй животно няма да го изнасилваш. Ще кажеш: „И то си има известни права." Ще гледаш едната и другата страна. Направи така, че от едната и другата страна трябва да има разбирателство. Защото ако ти, в дадения случай, не отдадеш правото на другите хора, и Бог, в Когото ти живееш, и Той няма да ти даде правото на теб, което ти се пада. И ако ти дадеш правото, и Бог ще ти даде правото. Понеже всичко се в Бога изявява.

После, трябва да се стремите към самовъзпитание, не да се критикувате, вътре да се измъчвате, но да знаеш в даден случай, че си направил онова, което е хубаво. Вие казвате някой път, че сте търпеливи. Вие трябва да имате туй търпение на онзи голям математик в средните векове, който 20 години като е работил върху известна задача, писал е решението на малки такива листчета, държал ги там в стаята си и винаги държал стаята си заключена, затворена. Но един ден забравил да заключи стаята си и излезнал. Слугинята, като влязла вътре в стаята, вижда тия листчета, натъпкала ги в собата* вътре и очистила стаята. Като се върнал той, тя казва: „Очистих стаята ви." Казва: „Как?" - „Очистих ония малки листчета, дето бяха там, те не ти трябват." И той казал: „Още веднъж да не правиш това." Вие мислите, че някои работи са непотребни. Потребни са те. Привидно те нямат изглед, но потребни са в даден случай. И ако вие, при сегашното си разбиране, постъпвате така, вие трябва да се справите, да се коригирате. Най-първо трябва в себе си да видиш, прав ли си или не си прав. До какво си дошъл. Сега туй е, което ти трябва.

''*соба - (от унг.) стая с печка, печка
''

Та казва сега Христос: „Който на мене слугува, мене да последва." Вие ще кажете: „Аз не искам да слугувам никому, аз искам да слугувам на себе си." Ако можеш да намериш тия работи, които ги търсиш, нямам нищо против туй, че ще слугуваш на себе си. Но все таки човек от себе си нищо не може да научи. Сега другата крайност. Не можеш да научиш нищо от себе си, защото нещата не произтичат от себе си и човек е като едно платно, дето нещата се отразяват. Платното не създава реалността. То е само платно, дето се отразяват нещата. Реалността е от Бога - туй, Вечното Начало, което подига човека.

Та рекох, тази реалност, Христос казва: „Който слугува на мене, мене да последва." Ти няма да слугуваш на всички хора, ти не можеш да слугуваш на всички хора. Ти, като служиш на Божественото Начало, ти в даден случай ще служиш на всички хора. Та рекох, казват сега: „Кой живее по-добре?" Аз определям тази работа тъй: коя соба гори по-хубаво? Която гори по-хубаво, а не онази, която пълни стаята само с дим. Че ако ти в себе си нямаш една права мисъл, аз говоря за един вътрешен живот. Мен не ме интересува кой какъв е. Дотолкова важат за мен нещата, както вътре се развиват. Тия работи може сега да са желани, живи, може тъй повидимому да не струват, но за бъдеще тия работи, туй, което сега нищо не струва, за бъдеще може да струва много.

Та рекох, животът е важен. Казва някой: „Аз много се моля." Не говори така. Тя е твоя работа. „Ама, аз съм много добър човек." - И за своето добро не говори. „Е, за какво трябва да говори човек?" - За онова, което е научил. За онова, което е научил, за него трябва да говори той. Не, че той няма право да говори, има право да говори, но е губене на време.

Та, при сегашните условия, тъй както е поставен човек, той търси един път, дето с много малко разноски да мине. Кое е по-хубаво сега? Да дойде човек и да ти се моли, да го угощаваш или ти да си толкова умен, че като видиш този човек, да знаеш от какво има той нужда. Кое е по-хубаво? И Бог, преди да си научил нещо, ти преди да си поискал нещо от Него, и Бог е влезнал вече в твоята нужда. И Той сега е определил, казва Бог: „Каквото поиска, дайте му." Та рекох сега, вие не вярвайте в старото вярване. Да. Да вярвате само в това, което ще ви разправят. И после, това, за което говоря, вътре в съзнанието ви няма достатъчно светлина, вие не сте разтворили прозореца, да влезне Божествената светлина. Нещата могат да бъдат разбрани, ако имат тази, Божествената светлина. Та рекох, като ви говоря, няма да казвате: „Ама това го зная." Е, щом го знаеш, няма какво да го учиш. Едно от двете. В някой случай ти ще помагаш и на другите, които учат, да разберат. Всичките хора могат да се съюзяват, да си помагат един на друг.

Но да дойдем до другата, красивата страна на живота. Ти ще си зададеш въпроса защо си дошъл. Млада мома си, искаш да се ожениш. Ще се попиташ, като се ожениш, ще постигнеш ли това, което търсиш? Не се жени. Ти си майка, искаш да родиш дете. Е, хубаво. Ако родиш дете, ти ще се подигнеш ли, ще разбереш ли? Искаш да станеш учен човек. Ако туй учение тебе ще те подигне, аз сега не говоря да не се учи човек, аз говоря сега за начин, за метод, по който човек трябва да ходи и трябва да намери правия път. Не, че сегашните пътища, по които хората ходят, не са криви, от човешко гледище не са криви; много неща след време ще се покажат, че не са такива, каквито трябва да бъдат. Та, у всинца ви трябва да се зароди желание да слугувате. Кое е по-хубаво: да миеш ли или да изтърсваш? Вие сега употребявате някой път единия метод, друг път другия метод. Някой път, вода като нямаш, вие ще изтърсвате. Е, хубаво. А някъде ти мълчиш, нищо не казваш, изхвърлите нещата навън и измивате. Туй сега, за да се обясни един вътрешен процес на живота. Който разбира живота, или който търси живота, той не се нуждае от външните условия. Защото външните условия всички ще ги търсят.

И казва: „Както ме е Отец научил, така и правя." Е, сега вас какво ви е научил? Аз нямам право да питам. Понякой път ние се спъваме в живота. „Мен, казва, засега туй нещо не ми трябва." Има неща, които за днес са ви потребни. Сега аз не искам да ви говоря. Аз разглеждам работите малко по-другояче. Ти имаш един предмет. Не можеш да го видиш добре, понеже има завеса, такива платна има. Рекох, ясно не се показва предмета, я отхвърли едното платно. Не можеш да виждаш, отхвърли второто, третото, отхвърляй тия платна, дотогава, докато предметът се покаже ясно. Ако искаш да разбираш.

Та и сега казва Христос. Христос се спира преди 2000 години. Какво е казал Христос? И ти няма да мислиш в живота, преди 2000 години, какво е казал Христос. Онова, което Христос е казал, то не може да се сравни и което е извършил. Нищо повече. Ама сега ти трябва да бъдеш чист и свят. Ти трябва да се научиш да живееш, да знаеш какво нещо е чистота и святост. И като си чист и свят, зло никому не можеш да направиш. Защото няма в тебе ония елементи, с които ти можеш да направиш пакост някому. А пък нали ще се стремиш да живееш добре и като нямаш тия елементи в себе си, ти не можеш да направиш и доброто. И в същината вътре, ти не можеш да предадеш Божията мисъл.

Та казва Христос сега. Пак казвам какво е казал Христос? Онова, което Христос ви говори сега. Сега слушайте Него. Ще четеш Словото. Словото това е подкладка, това е горивото, което трябва и което се дава. И туй гориво трябва постоянно да се поддържа. Е, сега от туй, което ви говоря, аз не искам, то е само едно разбирателство. Аз не искам да напуснете всичко. Но ви казвам какво трябва да направите. Рекох, някой си турил сто килограма на гърба си. Какво ще правиш? Най-първо той казва: „Мен ми трябват." Е, не можеш да го носиш. Имаш един приятел, който ти е скъп. Ама скъп по два начина има, скъпо ти излиза на тебе. Имаш един приятел, който е отличен.

Та рекох, онова, което имате, вие сами го носите. Има неща, които вас ви са потребни. Чукът важи при камъните. Перото важи за списателя. Цигулката също. Всяко нещо на времето има цена. Умното е, човек да знае всяко нещо къде да го употреби. И като не знае, той ще се намери в противоречие. Ще каже: „Непотребни са всички ония неща, с които в даден случай, нищо не може да се постигне. Онова, което бащата върши, детето не може да го върши; онова, което майката върши, дъщерята не може да го върши. Има неща, които на тебе всички неща не ти са потребни. Онова, което майката трябва да върши, то не е за тебе, но в дадения случай, ти имаш нещо, което ти трябва да вършиш, туй, което ти можеш да свършиш.

И казва тук: Духът Божий, ние за авторитета ще държим - Духът Божий. Защото ако кажем: Духът Божий, то е, два начина има: да говориш за това, което го нямаш и да отказваш туй, което го имаш. Казваш: „Туй аз го имам" или: „туй аз го направих." Та сега ще се зароди мисълта: „Е, тогава кое учение е право?" - Онова учение, което е обосновано на онази вяра, пълната вяра, при най-големите противоречия в живота, които може да имате и да не влезе ни сянка от съмнение. И онзи приятел ти е приятел, в когото имаш пълна вяра. Ти не знаеш какво той ще направи, как ще свърши, казваш: „Аз зная, той ще свърши. Каквото и да стане, той ще го извърши." Та се стремете сега да влезнете в положението. Няма какво да разисквате работите, кой е прав и кой е крив. Вие ще мязате като онзи мъдрец, който каквото вземе, ценно става. Мъдрецът, като вземе камък, той става ценен. Остави този камък мъдрецът, той пак става обикновен. Дотогава докато ти вярваш в Бога, нещата са ценни. Като престанеш да вярваш, нещата се обезценяват. Сега говоря за онези с пълната вяра, в която трябва да ходите.

И Който казва: „Пак ще дойда. И ако някой на мене слугува, мене да последва." Но въпросът е неразбран. Слугуваш. Слугуването без любов не може. Слугуване - да си доволен, че можеш да направиш нещо. И рекох: „Ако някой на мене слугува." Защото слугуваш само на Великия. „Както, казва, Отец ме е научил, така Аз дойдох да слугувам." Защото ти можеш да слугуваш само на един мъдрец. Та за днешния ден, да има нещо да придобиете. Да кажем, вие няма да може да промените своята форма, няма да промените своето съзнание, но има нещо, което може да направите. Не е големината, която дава цена на един извор, или една чешма. Хубавата вода, която излиза, тя е, която оценява нещата, която придава цена. Та сега и вие ще турите цената в онова, което излиза от вас. Какво е животът, вие няма да може да определите. Хората имат едно познание. Някои хора ги считат невежи, сиромаси, болни и т.н. А, този, невежия човек след време става учен. Слабият става силен. Ще имате едно присъствие. Какво се крие във всеки един предмет или във всяка една вещ, или във всяко едно същество. Възможностите, които се крият вътре, на тях ще обръщате внимание. То е Божественото. На Божественото ще обръщате внимание.

И казва тогава Христос: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми, дето съм Аз." Та рекох, без самоосъждане. Много трудно е човек да мисли тъй. Аз съм виждал много хора, малки деца има, види някъде оцапано, леке. Детето казва на майка си: „Аз ще го очистя." Нищо не значи това. Животът е място за поправление. Понеже е живот на работа. А пък умното дете няма да каже, че имаш леке, а туй дете, ако е умно, то трябва да дойде, да ти очисти малкото леке, което се явило на дрехата ти. Този е пътят на Любовта. По този начин вие може да се въздигнете. Ако вие така не може да гледате, снизходително трябва да гледате, с Любов. И да благодарите на Бога, че ви е изпратил да изправите много работи и да научите много работи. Не да поправите, а да научите работите. И тогава, сегашното положение, в което може да се намерите, някой път вие не знаете как да говорите. Ти можеш да стоплиш един човек, но може един предмет да е толкова горещ, че може да го изгориш. Да знаеш именно онова положение, което е потребно. Та сега ще дойдете до положението, не да сте индиферентни и няма много да се обезпокоявате. Но да имате една радост, че сте в пътя. Разбиране трябва.

Затова е казано там: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие." И сега ние постоянно мислим, че сме учени, това знаем, че сме учени. Учени, но животът на малките деца е потребен за сегашното положение. Да, не е потребно да бъдем светии. Казва: „Аз не искам да бъда светия." Какво разбирате под думата „светия"? Ти не искаш да имаш светлина. Наука е това. Тогава ти оставаш в тъмното. Че какво можеш да видиш тогава? Че стана вътре тъмно. Но то е един навик от миналото. Писанието казва: „Изповядайте прегрешенията си." Трябва да знаеш как да се изповядаш. И като се изповядаш, не да кажеш: „Че ти нали ме изповяда?" Каквото ти разправят, да не го казваш. А сега вие не спазвате това правило. Аз съм срещал някой казва: „Този човек какви работи ми разправи!" Няма да разправяш никому, понеже като разправяш, ти ще осакатиш другите. Никому нищо! Няма да разправяш, понеже ще оцапаш. „Ама той бил такъв." Не сте на правия път. А вие може да говорите, но няма да може да прогресирате. И каквото имате, вие ще го изгубите. Няма да разправяте нищо.

Станете сега.



''Само Божията Любов носи пълния живот. (три пъти)''



6.27 часа сутринта

(Слънцето грее! На поляната - евритмическите упражнения.)
Втори ден от Събора 20 август 1936г. Изгрев

НАГОРЕ




placeholder