НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да им дам живот / Вяра

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Да им дам живот

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, може, вяра, казва, бог, всичко, аз, нещата, христос, знае, носи, има, хора, сега, седи ,

Съборни беседи , София, 19 Август 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и за да ме познаят." (Йоан, 10:10)

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво се разбира от този стих? За да се разберат нещата, те трябва да проникнат дълбоко в човешкото съзнание, както храната трябва напълно да се асимилира от човешкия организъм. Докато храната се приема само външно и не се асимилира от организъма на човека, тя не може да го ползва, тя не е никаква храна. Същото може да се каже и за всеки човек, който мисли, че много знае. Срещате един човек, който започва да се хвали, че много знае. Само онзи човек може да каже за себе си, че много знае, който разполага с известна мъдрост. Които не са мъдри, те нямат това знание в себе си. На тях не остава нищо друго, освен да вярват. Противоречията в живота произтичат от факта, че хората мислят за себе си повече, отколкото са в действителност. Те мислят, че знаят всичко, а всъщност не е така. Това се вижда от факта, че каквото знаят, те не могат да го приложат. Истинското знание на нещата подразбира същевременно и приложение. Да знаеш нещо, без да можеш да го направиш и приложиш, това не е знание. Знание без приложение представя фалшива основа, върху която нищо не може да се гради. На такава основа са градили много от съвременните хора, вследствие на което страдат. За оправдание на своите криви постъпки, някой казва: — Аз така съм учил. Каквото съм учил, това правя. — Това още нищо не значи. Този човек може да знае много неща, но знанието не произтича от неговата душа. Истинско знание е това, което произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено да се постигне в един ден. Знанието е достъпно за всички хора, за всички разумни същества и се придобива през цялата вечност. Докато е жив, човек трябва непрекъснато да учи.

Велико, красиво нещо е знанието, но знание без вяра не може да се реализира. И в Писанието е казано: "Да бъде според вярата ти!" Не е казано: "Да бъде според знанието ти!" Човек трябва да вярва в Онзи, Който всичко знае и Който всичко е направил. Съвременните хора се смущават от много неща. — Защо? — Защото те искат да разрешат тия неща само по пътя на знанието. Силата на човека не седи в знание, което няма приложение. Нито победата седи в силата. Силата на човека е необходима само за да пази реда и порядъка, които Първата Причина е поставила в света. Силата на човека се крие в Божията Любов. Значи, само любовта в света е в състояние да запази Божествения ред и порядък на нещата.

Мнозина се спират върху въпроса, кой е крив и кой — прав. Това са човешки работи. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и приемат Неговата Любов и Мъдрост. Само тези хора са прави. Само те могат да се нарекат Синове Божии.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." С други думи казано: Крадецът не иде, освен да вземе нещо от човека. А онзи, който дава нещо от себе си, той носи истината, той носи свободата. Взимане и даване, това са две положения, които човек трябва да знае. Щом знае това, няма защо да става спор, кой е крив и кой — прав. Спорът помрачава човешкото съзнание. Човек може да спори с години, но този спор нищо няма да му придаде. Какво се ползва човек от това, че знае, дали е прав или крив? — Нищо не се ползва. Прав е онзи, у когото Бог живее. Ако Бог не живее у човека, той е на крив път. — Ама не съм ли прав? — Щом питаш, ти се съмняваш в себе си. Щом се съмняваш, ти сам решаваш въпроса. Човек трябва да съзнава в душата си, че е прав. Той трябва да вярва в душата си, че делата му са прави. Затова е казано в Писанието: "Ако не вярвате в мене, вярвайте в делата, които правя."

И тъй, силата на човека не се определя само от неговата вяра, нито само от неговото знание. Силата на човека се заключава едновременно в неговата вяра и в неговото знание. Вярата на човека се определя от ред закони: закон за послушание, закон за изпълнение и т.н. Христос казва: "Отец ми всякога ме е слушал, защото аз изпълнявам Неговата воля." Христос имаше вяра, която прилагаше. Следователно, който има вяра, той трябва да направи опит, да види, докъде е достигнал в своята вяра. От това, което получи, което му се даде, човек ще познае силата на своята вяра.

Съвременният човек се нуждае не само от вяра, но и от самоопределяне. Самоопределянето подразбира намиране на пътя, който Бог е определил на човека. Този път не върви само в една посока. Той има много посоки, много направления. За да намери този път, човек трябва да се обърне към разумните същества, към Божиите служители, към ангелите. Само те са в състояние да го упътят. Същото нещо може да се каже и за индивидуалния живот на човека. От това, какво се преподава на човека, може да се определи, какъв ще бъде неговият личен живот. Знанието на човека зависи от това, което му е преподадено. Това знание е на степени, както в училищата. Знанието, което ученикът придобива в първоначалното училище, е едно. Колкото по-нагоре се качва, толкова и знанието му става по-високо. В прогимназията, в гимназията и в университета ученикът минава все в по-високо знание, докато влезе в живота, дето прилага наученото и придобива истинско знание. Колкото по-нагоре се качва ученикът, толкова по-широк става неговият кръгозор.

Някои казват, че човек може да се учи отвсякъде и от всичко. — Не, човек може да се учи само от това, което иде от Бога. Докато мисли, че оттук и оттам може да придобива знания, човек е на крив път. Следователно, всеки може да предаде своите знания на другите в такъв случай само, ако те са придобити от Бога, от Божественото начало. Няма по-красиво нещо за човека от това, да предава нещата така, както са в действителност, без никакво изопачаване. Човек трябва да знае, че се намира в свят, създаден от Бога, в който господар е Бог. И ако човек се ползва от благата на този свят, това става по единствената причина, че той носи истината в себе си. Откаже ли се от тази истина, той прекъсва пътя, по който идат тия блага, а с това прекъсва връзката си с живота. Животът носи Божествените блага в себе си. Най-голямото благо за човека е самият живот, но като живее, той трябва да се учи да различава правата от кривата мисъл, истинската свобода от привидната. И войникът има свобода да вземе оръжие и да отиде на бойното поле, но тази свобода е привидна. Зад него седи началникът му, който насила го заставя да вземе оръжие и да отиде да се бие за отечеството си. Тъй щото, човек трябва да учи, да различава нещата, да отделя чистото от нечистото, правото от кривото. Това зависи от неговите разбирания, от това, което е научил и приложил.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят." В този стих Христос изнася две положения: първото положение представя крадеца, който отнема живота. Второто положение представя истинския човек, който дава живот, който носи истината в света. Човек трябва да се стреми към познаване на истината, като единствена реална придобивка в живота. Истината носи свобода, а свободата зависи от вътрешното познаване на нещата. Веднъж придобил тази свобода, човек остава неизменен по отношение възгледите си за живота. Мнозина разискват върху ред въпроси из живота, като например върху въпроса за посвещението и казват, че не разбират този въпрос и никога не могат да го разберат. Те сами се заблуждават. Те могат да разберат всички въпроси, но постепенно, а не изведнъж. Човек не може да разбере всички неща изведнъж. За него е важно да се стреми да придобие великата любов. Придобие ли я веднъж, тя всичко ще му разкрие. Знаете ли, какво представя вечната, великата любов? Опитвали ли сте я някога? Без да мислят много, някои бързо се произнасят за тази любов. Те я кръщават с имена, които не отговарят на нейната същност. Лесно е да каже човек, че познава тази любов, или че има вяра в Бога. Да вярва човек, това значи да търпи. Да търпи, това значи да носи всички неща, без да се смущава. Който вярва, Бог ще го избави от всички несгоди в живота. — Защо носите несгодите на живота? — Защото не е дошло още времето да ви освободят от тях. Когато дойде това време, всички хора ще се освободят от мъчнотиите и страданията, от несгодите в живота. За да оправдаят неуспехите в живота си, мнозина казват, че и Христос, като тях, се е молил, но ни глас, ни услишание не се е чуло на молитвите Му. — Не, Христос не е мислил така. Той казвал: Господи, аз виждам, че ме изпитваш. Вярвам, че ще ме избавиш, ще ме извадиш от тежкото ми положение, но как ще стане това, не зная. Съвременните християни искат да знаят, как ще дойде тяхното спасение. В това отношение те са на крив път. За тях е важно да вярват, че ще бъдат спасени, а как ще дойде спасението им. това не е тяхна работа. Като вярват, те ще видят, че страданията им няма да бъдат продължителни. Най-голямото страдание трае само няколко часа. Страданието е чистене, без което животът не може да се разбере. Страданието поставя човека в пътя, който Бог му е определил. Чрез страданието човек дохожда до истината.

Казано е в Писанието: "Истината ще ви направи свободни". Следователно, само чрез истината човек придобива свобода. Щом придобие истинската свобода, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си. Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си. Докато се смущава от хората, човек е на крив път. Докато се смущава от хората, човек вижда, че му липсва нещо. Не е лошо, че човек се смущава, но докато се смущава, той трябва да знае, че не е намерил истината, не знае, как да се отнася със своите ближни. Само мъдрецът не се смущава. Той е намерил истината и я приложил в живота си. Ще кажете, че това е мъчна работа. — Не, щом става въпрос за истината, като проява на Божественото учение, вие трябва да знаете, че няма никаква мъчнотия в приложението й. Мъчнотиите и страданията са спътници на човешкия живот, но не и на Божествения.

Съвременните хора се стремят към придобиване на Божествения живот. Който не мисли правилно, той казва, че докато е млад, не се интересува от този живот. Друг пък казва, че като млад, именно, се интересува от Божествения живот, за да постави здрава основа на живота си. Който казва, че е млад и не трябва да мисли за утрешния ден, той мяза на млад натоварен кон. Какво ще придобие този кон? — Като стигне до определеното място, ще му дадат малко зоб — нищо повече. Казват за някого, че трябва да стане професор. — Какво ще придобие, ако стане професор? — Нищо особено. Ще придобие знания, които на другия ден ще изгуби. Истинската придобивка се заключава в Божественото знание, което, веднъж придобито, никога не може да се изгуби. Това знание се складира в подсъзнанието на човека, и той го носи вечно със себе си. В това знание седи силата на човека. Знание, което днес се придобива, а утре се губи, не е истинско, не е Божествено знание. Има смисъл човек да работи с години върху себе си, за да придобие това знание. Има смисъл човек да приложи всичкото си търпение, за да придобие Божественото знание. В това знание седи силата на човека. Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот". Значи, всичко се заключава в живота. Вън от него, всичко друго е временно, преходно, неустойчиво. Временното представя външна обвивка на нещата.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." — Защо крадецът постъпва така? — Защото нищо не е създал. Той знае само да яде и да пие. Божественото у човека, което му дава сила, съзнава, че смисълът на живота седи в изпълнение волята Божия, не по външна форма но по съдържание. Който изпълнява волята Божия, той е свързан с Него, с цялото, с общото, както кракът на човека е свързан с цялото тяло. Този крак трябва да служи на човека не само един ден, но през целия му живот, и то даром. Това иска Божественият живот от човека. Като служи на Бога по този начин, човек ще дойде до пълно различаване на Божествения, на истинския живот от временния. И двата живота имат свое предназначение, но за да дойде човек до познаването им, той трябва дълго време да чака, да приложи търпението си, да учи. Например, някой иска да знае, може ли да вдигне на гърба си някаква голяма тежест. За да дойде до това познание, той трябва дълго време да учи, да прави опити. Който е в сила да вдигне земята на гърба си, само той може предварително да каже, че е в състояние да вдигне всякаква тежест. Следователно, всяко нещо, което човек иска да направи, той трябва най-напред да го опита. Само чрез опитности човек може да дойде до познаване на истинския живот. Даже и Христос, Син Божий, като дойде на земята, беше поставен на страдания и изпитания. — Защо трябваше Христос да страда? — Така е било определено. Да се задава такъв въпрос, то е все едно да питате, защо този кон, а не друг някой, трябва да носи големия товар. Един кон все трябва да изнесе товара. Значи, трябваше да дойде един силен човек на земята, който да помогне на хората, да им покаже, как трябва да живеят. Този човек беше Христос. Не е достатъчно само да се помогне на човека, но трябва да му се покаже пътя към истината.

И тъй, да помогнем на човека, това значи да направим връзка с него. Само любовта прави връзки. Следователно, само онзи може да помага на хората, който ги обича. Човек не може да обича всички хора еднакво. Обичта се дава на степени — според нуждата. Да обичаш човека, това не значи изобилно да му даваш. Изобилното даване е залъгване. Кога майката дава изобилно на децата си? — Когато тръгва за града, тя дава на децата си много работи, за да ги залъже да не плачат. Това прави тя с неразумните си деца. На разумните си деца, обаче, тя казва къде отива, каква работа има, кога ще се върне, и те я разбират. Те не се нуждаят от никакво залъгване.

Съвременните хора искат да знаят, защо не им се дава това, което желаят. Те казват, че с години чакат да се реализират желанията им и все още не могат да ги постигнат. Те трябва да знаят, че всяко нещо се дава точно на време. Щом е така, човек трябва да чака с търпение онова, което желае да постигне. За да може всяко нещо да се използва правилно, то трябва да дойде на определеното за него време. Преди всичко, човек не може да използва сегашния си живот, както трябва, и затова, като се намери в безизходно положение, той казва: Този живот не можах да постигна желанията си, но идния живот ще ги постигна. Той не знае, че идният живот ще бъде пак такъв, какъвто е сега. Колкото днес може да приложи, толкова и в бъдеще ще приложи. Който иска да подобри бъдещите си условия, той трябва да внесе някаква промяна в съзнанието си, да измени поне малко сегашната си форма. И ако при всяка промяна в съзнанието си, човек расте и прогресира, той ще има добри резултати, ще подобри условията на бъдещия си живот.

Тъй щото, човек още в този живот трябва да намери онези условия, които му са дадени за работа, за да влезе в пътя, който му е определен. Не е въпрос да бъде човек недоволен, но в недоволството той трябва да намери доволство. Вие сте недоволни от условията, при които живеете, от това, което сте придобили. Какво трябва да придобие човек? В какво седи истинската придобивка? Истинската придобивка се заключава в самия живот. Който умира и не оживява, той нищо не е придобил, той е на крив път. Който умира и оживява, той е придобил живота, той е на прав път. — Може ли човек да не умира? — Този е главният въпрос. Важно е за човека, като умре, да оживее. Човек трябва да се стреми към вътрешно безсмъртие, а не към външно. При сегашните условия на живота, човек външно е смъртен. За да придобие безсмъртие, той трябва да се запознае с онези методи, чрез които Духът го ръководи. Докато дойде до това положение, човек се натъква на онова, което не му е потребно.

Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот и да ме познаят". Значи, единственото и най-важно нещо, към което човек се стреми, е животът. — За кой живот говори Христос? — За Божествения. И наистина, ако този живот влезе в умрелия, той ще го съживи. Който е придобил Божествения живот, той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Тази вяра почива на любов към Бога, а не на това, какво очакваш да получиш, или какво е обещано да ти се даде. Вярата на мнозина се основава на някакви обещания. Ако получат обещаното, те имат вяра. Ако не получат обещаното, вярата им се губи.

Сега ще говоря на разбран за вас език: Не губете вярата си в Бога! Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания. Каквото Бог е обещал и определил, непременно ще стане. Той е определил нещата преди вашето съществуване. Тъй щото, ако мислите, че можете да ги измените според вашите желания и разбирания, вие се лъжете. Бог е начертал пътя на всеки човек отделно, но докато човек не получи нещо от Него, не може да вярва. Ако получи нещо от Бога, той ще вярва в Него; ако нищо не получи, ще изгуби вярата си. Действително, вярата на човека се крепи на благата, които животът му дава. Хиляди блага дава животът на човека, и той трябва да вярва в тях. Що се отнася до условията, човек не трябва да желае по-добри условия от тия, които му са дадени. Дали условията са добри или лоши, това зависи от разбиранията на човека. Ако разбиранията на човека са правилни, и условията му ще бъдат добри; ако разбиранията му не са правилни, и условията му ще бъдат лоши. Оттук се вижда, че при каквито условия и да се постави здравият, разумният човек, той ще ги използва добре. Обаче, болният, неразумният човек не може да използва правилно и най-добрите условия. Смисълът на живота се заключава в това, което човек във всеки даден момент може разумно да използва. Тъй щото, ако човек очаква първо да се подобрят условията на живота му и тогава да заживее добре, той е на крив път. Трябва да се подобри нещо у човека, но не условията, а съзнанието и разбиранията му. Животът трябва да се разбира, а не да се подобрява. Сам по себе си животът е добър, а човек трябва само да го разбира и използва.

"Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Който не разбира смисъла на този стих, той се запитва, защо нещата стават така, както не трябва. Като си задава този въпрос, защо този човек не се запитва, коя е причината за изменение формата на малкото дете? Мнозина искат работите им да се нареждат така, както те желаят и разбират, но техните желания и разбирания не са Божествена мярка на нещата. Йов казва: Господ дава, Господ взима. Които разсъждават като Йова, те уподобяват живота на богат човек, който дава скъпоценностите си на една бедна вдовица да ги пази, и след време дохожда да ги вземе. Които не разсъждават като Йова, те се намират в положението на бедната вдовица, която се оплаква на мъжа си, че богатият взел скъпоценностите си. Мъжът й отговаря: Благодари, че богатият човек има доверие в тебе досега и те остави да се ползваш от скъпоценностите му. Те са негови, и той има право да ги вземе, когато пожелае.

Следователно, всеки трябва да знае, че нищо в живота не е негово. Някой се радва на детето си и казва: Моето дете! — Не е твое това дете. То е оставено при тебе временно, само да го отгледаш. Един ден, когато Бог пожелае, ще го вземе. Днес ще умре детето ти, утре — жена ти, после — майка ти, баща ти, приятелите ти, и ти ще останеш съвършено сам. Животът на земята е велико училище, в което ти си дошъл да учиш. Докъде се простира животът, точно не може да се каже, но той непрестанно расте, разширява се и се развива.

Сега, започнете с вярата си в Бога. Повтаряйте нещата, изучавайте ги, докато придобиете нещо за себе си. За рибаря не е важно, колко риба е влязла в мрежата му, но колко от тази риба той е уловил и задържал за себе си. Това, което остане в мрежата му, то е за него. Това, което влиза у вас, то остава на ваше разположение. То е благото, което Бог ви е определил. Ето защо, за да се ползва от благата на живота, човек трябва да вярва непрекъснато. Казано е, че всичко е възможно за онзи, който вярва. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава. Като се натъкнат на известни противоречия, някои хора казват, че за да изгладят тия противоречия, те трябва да се примирят помежду си. — няма защо да се примиряват. Само умните хора могат да се примиряват, но не и обикновените. Преди всичко, обикновените хора нямат дълбоки разбирания за живота, а без такива разбирания животът се обезсмисля. Животът има смисъл само тогава, когато човек гледа на благата като на такива, които изтичат от живота. Те не могат да дойдат отвън някъде, по външен път.

Едно нещо трябва да се знае: Всяко благо, което животът носи на човека, иде по пътя на вярата. Когато се говори за вяра, мнозина я наричат "гола вяра". Да се казва, че вярата е гола, това говори за неразбиране на нещата. Вярата е всякога облечена. Соковете на плодовете образуват вярата. Като не знаят това, мнозина гледат на вярата като на нещо несъществено. Голата вяра подразбира вяра в човешкото, а облечената — вяра в Божественото начало. Бог живее във всеки човек дотолкова, доколкото той вярва в Него. Тъй щото, различието между хората се заключава в степента на вярата им. Човек се учи от вярата на онези, които са над него. Следователно, всички хора вървят по пътя на своите напреднали братя във вярата. Когато някой казва, че няма нужда от другите хора, той трябва да знае, че неговата работа е свършена вече. Хората на вярата съставят едно цяло.

Христос казва: "Аз дойдох в света, за да им дам живот и да ме познаят". Това трябва да знаят всички хора: и млади, и стари. Стар е онзи, който не разбира. Млад е онзи, който също не разбира. Истински млад е онзи, който вярва, а стар — който разбира. Съвременните млади и стари мислят, че всичко знаят. В това седи погрешката им. И младият, и старият трябва да вярват и да разбират. Силата на човека седи във вярата и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това. Съществата, които са завършили развитието си, се застъпват за него. Те му диктуват, какво да работи. — Вярно ли е това, или не? — Вярвайте в това, което ви се говори, защото е опитано, вярата се заключава в опита. Като правите опити, вие ще вярвате. И като вярвате, ще дойдете най-после до познаване на истината. Невъзможно е човек да дойде изведнъж до познаване на абсолютната истина. Достатъчно е той да познае истината дотолкова, доколкото в даден момент може да я придобие.

Като слушате да се говори за вяра, за истина, вие намирате, че тези неща са дълбоки и трябва да останат за друг живот, т.е. за някое бъдеще прераждане. Който отлага днешната работа за утре, той ще отложи и утрешната си работа и по този начин ще отлага само, без да има някакви резултати. Не е лошо човек да вярва в утрешния ден, но условията са в днешния ден, и тях трябва той да използва. Използвайте благата и условията, които днешният ден ви носи, за да можете да учите и да се развивате. Не мислете, че другите хора могат да носят вашите блага и условия. Всеки сам ще носи своите радости и скърби. Закон е: който носи страданията си, той ще носи и благата си. Откаже ли се от страданията си, и благата ще му се отнемат. Следователно, носете страданията си, за да носите и благата си. Не питайте, защо ви са дадени страдания, нито защо ви са дадени блага. Носете ги с разбиране, със съзнание. Това, което Бог е дал на човека, може да стане толкова голямо и толкова малко, колкото той желае. Нещата могат да се увеличават и намаляват според желанието на човека. Човек трябва да бъде благодарен на това, което му е дадено.

Христос казва: "Аз дойдох да им дам живот и да ме познаят". Христос даде живота си за хората, раздаде им всичкото си богатство, за да изпълни волята Божия. Изпълнете и вие волята Божия, за да станете Синове Божии. Някой казва, че служи на Бога, че изпълнява Неговата воля, а при това губи мира си. — Щом губи мира си, той не върши волята Божия. Всичко, което човек върши през деня, ще го доведе най-после до онова, което търси. Той все ще научи нещо. няма по-велико нещо за човека от това да разбира Божиите пътища.

И тъй, който иска да разбира Божиите пътища, той трябва да върви по стъпките на Христа. Той трябва да раздаде всичкото си богатство на хората. Той трябва да им даде и живота си. Някой казва: Какво мога да дам? — Много можеш да дадеш. Дадено ти е, и трябва да дадеш. От това, което даваш и което ти дават, можеш да познаеш, доколко си изпълнил волята Божия. Колкото повече даваш и ти дават, толкова повече си изпълнил волята Божия. Колкото по-малко даваш и ти дават, това показва, че не си изпълнил волята Божия, както трябва. Някой казва, че не може да търпи еди-кого си. — Защо не може да го търпи? — Защото не живее, както трябва. — Чудно нещо! Бог, Който знае всичко, търпи всички а той не може да търпи никого. Вие трябва да се научите да търпите, спокойно да дочаквате времето за всички блага. Бъдете благодарни за всичко, което идва в живота ви. Човек трябва да вярва и при добри, и при лоши условия на живота. Работете при всички условия, за да видите, как работи законът на вярата. Този закон е работил в миналото, той работи сега, а ще работи и в бъдеще. Чрез вярата ще познаете Божиите пътища, които са неизменни. — Защо? — Защото светът се ръководи от разумни същества, които са завършили развитието си. Те посочват на хората само тези пътища, които водят към Бога. Христос казва: Избягвайте кривите пътища. Пазете се от лъжливи мисли и желания. Приемайте Божественото, което носи благата на живота. Всякога изпълнявайте волята Божия!

Христос казва: "Аз дойдох, за да им дам живот и да ме познаят". С други думи казано: Аз дойдох, за да им дам истинския живот, който носи великите Божии блага.

1. Съборна беседа, държана на 19-ти август, 1936 г., 5 ч. с. София — Изгрев.

Вяра

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, може, вяра, казва, бог, всичко, аз, нещата, христос, знае, носи, има, хора, сега, седи ,

Съборни беседи , София, 19 Август 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''5 часа сутринта''

''Добрата молитва''

''„В начало бе Словото”''

Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоан. ''„Духът Божий”''

Ще говоря върху десети стих от прочетената глава: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби, а аз дойдох, за да им дам живот и за да ме познаят.

За да се разберат нещата, те трябва да влязат в съзнанието на човека, тъй както храната не е храна, ако се приема само външно. Докато храната се приема само външно, тя още не е храна, не ползва човека. Сега някой може да каже, че това знае или онова знае. Какво ли не знае този човек? Той мисли, че всичко знае. Знанието не идва така лесно. За да знае човек, той първо трябва да бъде мъдър. Знанието е достояние на мъдрите хора. А пък онези, които не знаят, те трябва да вярват. Всичкото противоречие в света произтича оттам, дето хората мислят, че всичко знаят, а не знаят. Че не знаят се вижда от това, че каквото знаят, трябва да могат да го направят, а те не могат да го направят. Това, което мислиш, че знаеш, а не можеш да го направиш, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората са стъпили. Някой казва: „Аз така съм се учил.” Може да си се учил така, но това още нищо не значи. Ти можеш да знаеш много неща, но това, което знаеш, трябва да излиза от твоята душа. Знанието трябва да произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено само за един ден, то е определено за цялата вечност. Човек трябва да се учи през цялата вечност. Има нещо красиво в знанието, но без вяра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: „което знаеш”, но „в което вярваш”. А човек трябва да вярва в Онзи, Който знае всичко и Който е направил всичко. Много неща има в света, от които сегашните хора се смущават. Защо се смущават? Защото те търсят тия неща чрез знанието. В света победата не идва от силата. Силата е необходима само, за да се пази онзи ред и порядък, който Бог е определил, който Бог е поставил. А редът и порядъкът се пазят от Божията Любов.

Всички казват, че трябва да имаме сила. Не, не е така. После хората разискват, кой е прав и кой е крив. Това са човешки работи. Има един велик закон в света. Бог обръща внимание само на онези хора, които вярват и които възприемат Неговата Мъдрост.

Казано е в стиха: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.” А онзи, който иде да донесе истината, свободата в света, той всякога дава от себе си. Аз не виждам, защо хората трябва да спорят помежду си. Това е едно помрачаване на човешкото съзнание. Това може да се продължи пет, десет, петнадесет, двадесет години, но от това, което знаеш, ти нищо не можеш да придобиеш, нищо не можеш да постигнеш. Ти искаш да знаеш прав ли си или не. И това нищо не значи. Прав е онзи, в когото Бог живее. Крив е онзи, у когото Бог не живее. Казвате: „Не съм ли аз прав?” - Щом питаш, не си ли прав, въпросът е предрешен. Ти трябва да съзнаваш в душата си, че си прав.

В прочетената глава Христос казва: „Ако не вярвате в мене, в делата, които аз правя, вярвайте в Писанието.” Та рекох, силата на човека е в неговата вяра. От вярата и знанието на човека се определя и неговата сила. Има един закон, който определя каква е вярата на човека. Казано е защо Христос правеше големи работи. Сам Христос казваше за себе си: „Всякога Отец ме е слушал, защото аз изпълнявам Неговата воля.” Христос имаше вяра. Според онова, което Бог ще даде, ти ще познаеш, докъде си достигнал.

Та рекох, при сегашния живот човек трябва да се самоопредели. Самоопределението не седи само в една посока. То е един Божествен път, в който ти трябва да ходиш. Невидимият свят, разумните същества, ангелите или Божиите служители, те ще те оправят. И сега в живота е така. Сегашният живот именно, зависи от това, което тебе ти преподават. Ти сам какво можеш да знаеш? Знанието е на степени: иде една категория, втора, трета, както в училищата. В първоначалното училище е едно, после по-нагоре, по-нагоре и колкото се качваш по-нагоре, ти все ще придобиваш по-голямо знание. Не мисли, че можеш да се учиш отвсякъде, можеш да научиш нещата от всякъде, но и в Писанието е казано: „Ти можеш да научиш всичко от Бога.” Бог е разпределил нещата. Той е разпределил всички работи. И ако ти мислиш, че оттук ще научиш нещо, оттам ще научиш нещо, ти си в погрешка. Всеки може да предаде нещата дотолкова, доколкото е научил. Няма по-хубаво нещо в живота от това, да предаваш нещата така, както са. Аз наричам предаване отвътре: онова, което слушаш отвътре, да го предадеш без никакво изопачаване. Защо? - Защото ти си в един свят, който Бог е създал, не си господар. И ако ти се дава някакво благо, то се дава по единствената причина, че носиш Божията истина в себе си. Щом се откажеш от тази истина, всичко се скъсва.

Рекох, животът носи Божественото в себе си. И крадецът е онзи, който идва да заблуди. Животът е пълен с лъжливи мисли. Докато ти намериш Божествената мисъл, много време ще мине. В живота има една Божествена свобода. Тази свобода не е като онази, при която насила заставят войника да се бие на бойното поле. Ти сам трябва да разбереш нещата. Много неща могат да ти се кажат, но кои от тях ще приемеш, това зависи от онова, което ти си разбрал.

И тъй, Христос сам определя: „Всеки, който идва и краде, коли, той погубва живота. А всеки, който идва и жертва живота си, той носи Божествената истина.” И принципът е турен: „Аз, казва Христос, не дойдох да служа на себе си, аз дойдох да предам Божията истина.” Рекох, сега вие трябва да се радвате на едно: на познаване на истината. Защо? - Защото тя е единствената придобивка. Свободата зависи от онова познание, което човек има и го прилага. В това седи свободата. Не е въпрос за една свобода, която днес е една, а утре друга. Някой казва, че се е просветил. Вие трябва да имате право разбиране за просвещението. Мнозина се спират върху въпроса за просвещението или върху други въпроси и казват, че не разбират. Не, че не разбират, но те искат всичко изведнъж да разберат. Всичко не може да се разбере изведнъж. Важно е ние да имаме вечната Любов. Вие опитвали ли сте, какво нещо е вечната Любов? Рекох, ние употребяваме такъв език за нещата, какъвто всъщност не е, т.е. не ги изразява в тяхната същина. Някой казва, че вярва. Щом вярва, той трябва да търпи. Да търпи, това значи да носи без да се смущава. Щом вярваш, Бог ще те избави от всички несгоди в живота. Ако е дошло времето, ще те избави, пък ако не е дошло времето още, пак ще те избави.

Сега вие мислите, че и Христос като се е молил, ни глас, ни услишание на молитвата Му. Не, Христос казваше: „Господи, аз зная, че Ти ме опитваш, но аз вярвам. Аз вярвам, че ще ме избавиш, но как ще ме избавиш, това не зная.” Сега и вие искате да знаете по кой път Бог ще ви избави. Не, ти вярвай, че Бог ще те избави, а по кой път ще стане това, не е важно. Това можеш и да не знаеш. И страданието ти няма да се продължи много. Цял ден няма да страдаш, ще страдаш само няколко часа. Сега няма какво да ви разправям за страданието. Страданието, това е чистене, нищо повече. Без страдания животът не може да се разбере. Страданието е едно велико дело. В него ти ще намериш пътя.

Та рекох, за да се разбере истината, за да се разбере животът, за да олекне на човека, той трябва да си тури една нова основа. Дотогава, докато човек се смущава от хората, той е на крив път. Докато се смущавате, вие не сте на прав път. Рекох, че не трябва да се смущавате, това е друг въпрос вече. Само мъдрите хора не се смущават. Докато се смущаваш, ще знаеш, че има нещо, което трябва да намериш. Не е престъпление да се смущава човек, но той трябва да знае, че още не е дошъл до положението да се научи, как да не се смущава. Като разправям това на една сестра, тя казва, че това учение било много трудно. Когато казвате, че едно учение е много трудно, това показва, че вие сте разбрали само външната страна на това учение. Божественото учение ни най-малко не е трудно.

И тъй, всеки се стреми да добие живота. Животът, от сега нататък, трябва да се добива. Той трябва да си го представя, не какъв трябва да бъде сега, нито какъв трябва да бъде утре, но какъв трябва да бъде в старини, когато остарее. Важно е какъв ще бъде животът утре, като изгубиш силата си. Казвате: „Докато съм млад, няма какво да мисля.” Друг казва: „Докато съм млад, ще мисля.” Който мисли, че е млад, той мяза на един млад кон, който носи голям товар. Какво ще постигне човек, като дойде до местоназначението? Ще ти дадат малко зобчица. Казват за някого: „Той трябва да стане професор.” Хубаво, като стане професор, какво ще спечели? - Нищо няма да спечели. Всичко седи в онази Божествена придобивка, която можеш да имаш. Всичко седи в онова съзнание в себе си, щото всичко, каквото си придобил, да не го изгубиш. В това седи силата на човека. А така, ако днес придобиеш едно нещо, а утре го изгубиш, това не е Божествено знание.

Понякога вие се уморявате да чакате и казвате: „Как ще се търпи?” Как ще се търпи? - Търпението седи в очакването на онова, което има да придобиеш. И след като го придобиеш, да съзнаеш, че си придобил нещо. Там е силата на човека. Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Всичко е в живота. Следователно не се заблуждавайте с временни работи. Това не значи, че животът, който сега имате, е лош. И в този живот се крие Божественото, което е съществено. Другите работи, те са опаковките, обвивката, която служи на онова, което си придобил. Само от придобитото човек може да се ползва.

„Крадецът не идва, освен да открадне, да заколи и да погуби.” Това е само външната страна. Понеже крадецът нищо не е създал, той знае само да яде и да пие - нищо повече. Онова, дълбокото начало, което дава сила на човека, то е в изпълнение волята Божия, не във външната мисъл да изпълняваш тази воля, но тя седи в съзнанието на човека, че той изпълнява волята Божия и че служи на Бога, както кракът, който служи на човека, е свързан с цялото, така той служи и на Бога. Не един ден да служи, а друг ден да не служи. Той трябва даром да служи.

Сега човек трябва да отличава временния от истинския или от Божествения живот. И временният живот си има своето предназначение, както и истинският живот. Вие искате да знаете, какво е предназначението на истинския живот. Има неща, които за да знаете, дълго време трябва да чакате. За пример искате да знаете, можете ли да вдигнете една голяма тежест. Ти не си носил земята на гърба си, да знаеш, какво нещо е тежест. Ти имаш понятие за една малка тежест от десет - двадесет килограма. Това не е онази голяма тежест, от която трябва да се учиш. Вие трябва да знаете, има много работи в съзнанието ви, които трябва да опитате. Само по този начин ще се доберете до истинския живот. Вземете за пример Христос, Който минаваше за Син Божий, и Него Бог остави да страда. Защо? - Не знаем, но и Той трябваше да страда. Защо трябваше да страда? - Така е било определено. Някой кон трябва да носи товар. Защо? Друг нямаше ли, който да носи товара? Този кон е натоварен и той трябва да изнесе товара на определеното място. Най-умният човек, Христос, дойде да помогне на хората. Не е въпрос само да се помогне на човека, но така трябва да му се помогне, че той да влезе в пътя на Истината.

Великият закон изисква така да помогнеш на човека, че да направиш с него връзка. Нали сте виждали някои хора, как искат да знаят, какво нещо е любовта. Любовта е най-важното нещо. Един момък може да обича една мома, втора, трета, но той не ги обича еднакво. На една мома той може да дава подаръци, а на друга - нищо. Когато обичаш някого, ти много няма да му даваш. Казвате: „Изобилно да дадеш." Не, изобилното даване е залъгване. Когато майката тръгва някъде из града, тя ще даде на децата си това - онова, да ги залъже. А на разумните си деца тя ще каже: „Слушайте, мама, аз отивам в града, вие ще знаете това." Тя ще им разправи всичко и те ще я разберат.

Сега вие искате да знаете защо не ви е дадено онова, което сте очаквали. - Че вие не сте чакали колкото трябва. Ако сега ви се даде това, което очаквате, вие няма да го използвате. Всички неща трябва да се използват. Вие не сте използвали сегашния живот, както трябва. Казвате: „Като се преродя втори път, какво ще бъде?" - Какво ще бъде? Или какъв ще бъдеш? - Ти ще бъдеш пак такъв, какъвто си сега. За да не бъдеш такъв, какъвто си сега, трябва да се измени формата ти, съзнанието ти. И ако с това изменение ти растеш, прогресираш, имаш добри условия, ти ще можеш да очакваш добри резултати в живота си. Ако пък това не стане, тогава ще намериш пътя си. Ти трябва да намериш пътя си. Този живот, в който сега живееш, ти трябва да намериш онези Божествени условия, които Бог ти е дал. Не е въпрос да бъдеш недоволен. Нека дойде недоволството, но в тебе трябва да дойде и доволството от живота.

Условията, при които сега живеете, вие сте недоволни от тях и казвате: „Какво съм придобил?” Че какво искате да придобиете? В какво седи придобивката на живота? Богатият, ученият, силният, които умират, са на крив път. Който е умрял и оживял, той е на прав път. Така седи истината. Казвате: „Може ли човек да не умира?” -Това е друг въпрос. Важно е, като умреш, можеш ли да оживееш? Не, че сегашният човек е безсмъртен, но вътрешното придобиване на живота се определя с безсмъртието. Колко е трудно човек да се запознае с Божествените методи, по които Божият Дух го води. Понякога човек иска да научи нещо, но в това си стремление той не учи това, което му е необходимо, но учи това, което не му е потребно.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.” Животът е единственото нещо, към което всеки се стреми. За пример, виждате един човек, който е в мъртво състояние. Обаче, щом влезе в него Божественият живот, той веднага оживява и разбира, че е на правия път. Един ден, както ям пъпеш, една млада сестра идва при мене и ми иска един резен от пъпеша. Аз ѝ обещах един резен. Внезапно тя трябваше да отиде някъде, извикаха я нещо. В това време дойде друга сестра и аз дадох целия пъпеш на нея. След това дойде първата сестра и ме попита: „Ами за мене пъпеш?” - „Дадох го на друга сестра.” - „Че ти ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” - „Щом е така, иди на бакалницата да купиш един пъпеш.” Тя отива на бакалницата, но там няма пъпеши. Не се мина половин час, един брат ми носи един пъпеш. „Ела сега да ти дам един резен, който ти обещах. Понеже твоята вяра се основава на онова, което ти давам, ето ти един резен.” Значи, ако не ти дам този резен, работата няма да върви.

Та рекох, не губете вярата си в Бога! Сега аз ви говоря на един разбран език, не губете вярата си. Знайте, че нещата не стават според вас, но според Бога. В Бога нещата не могат да не стават, щом те са определени. Ако вие очаквате това, което Бог е предвидил, да се измени според вашата воля, вие се лъжете. Вие сами трябва да проверите, дали сте придобили това, което Бог ви е определил. Бог определя нещата, преди вие още да сте съществували. Той е начертал плана за всеки човек отделно. Но вие не можете да вярвате в това, докато не получите нещо от Него. Ако не получите нищо от Бога, ще кажете като тази сестра: „Ще ме накараш да изгубя вярата си в тебе.” И действително, животът седи в онова, което Бог ни дава. Хиляди блага има, които Бог всеки ден ни дава и в които ние трябва да вярваме. Що се отнася до условията, вие не трябва да мислите, нито да желаете да имате по-добри условия от тия, които ви са дадени. Добрите условия зависят от разбирането на човека. Щом разбираш, условията са добри. Щом не разбираш, условията са лоши. Каквото и да дадеш на здравия човек, той всякога може да го използва. На болния човек и най-добрата храна да дадеш, той не може да я използва. Смисълът на нещата седи в онова, което в даден случай можеш да използваш. Тъй щото, ако очаквате да се подобри вашето положение, вашия живот, вие сте на крив път. Трябва да се подобри нещо, но това подобряване се отнася до вашето съзнание, до вашето разбиране. Вие чакате да се подобри живота ви, но животът не може да се подобри отвън. Животът е подобрен, а вие трябва само да го разбирате.

„Крадецът не идва, освен да заблуди.” Често ме запитват, защо някои работи стават така, а не по друг начин. Защо работите стават така, както не трябва? Как трябваше да станат работите? Защо не питате, защо трябва да се измени формата на малкото дете? Защо малкото дете трябва да измени своята форма и да придобие друга форма? Мнозина искат работите да стават така, както вие желаете. Че това не е Божествена мярка на нещата. Йов казва: „Господ дава, Господ взима.” Онези от вас, които не разсъждават като Йов, те мязат на онзи богат човек, който оставил на съхранение някои свои скъпоценности у една бедна вдовица. След години той идва и си ги взима. Други пък мязат на бедната вдовица [жена], която се оплаква на мъжа си, че богатият дошъл да си вземе скъпоценностите. Мъжът ѝ казва: „Ние трябва да благодарим и на това, дето ги остави досега при нас. Негови са тези скъпоценности и той има право да си ги вземе, когато пожелае.” Нищо в света не е наше. Ако мислим обратното, ние се лъжем. Казвате: „Това дете е мое.” Не, това дете не е твое, то е оставено временно само при тебе. Парите ти се изгубват. И те не са твои. Утре ще умре и мъжът ти, и жената ти, и децата ти, приятелите ти и ти ще останеш съвършено сам. Животът на Земята е едно училище, в което ти само ще се учиш. Животът не е на Земята, животът е на друго място. Не може точно да се каже, где е животът, но може да се каже, че животът продължава да се развива, да се разширява.

Та рекох, сега ще започнете с вярата, ще преповтаряте нещата. Като преповтаряте, онова, което придобиете, то е заради вас. Вие ще бъдете в положението на рибаря. За рибаря не е важно, колко риба е влязла във въдицата му, но колко от тази риба той е успял да улови. Това, което е вън от мрежата му, той ще го остави настрана, но ще задържи онова, което е влязло в мрежата вътре. Това, което е влязло у вас, то е Божието благо заради вас. Рекох, всичко е възможно за онзи, който вярва. Ето защо той непреривно трябва да вярва. Всеки момент от живота носи по едно благо. Вследствие на това човек никога не трябва да се обезсърчава. Който разбира Божественото учение, той никога не трябва да се обезсърчава.

Някои искат да се примирят. Примирението в света става само за умните хора. Какво ще се примиряват обикновените хора? Преди всичко обикновеният човек няма Божествено разбиране за нещата. Без Божествено разбиране, нещата в живота са безсмислени. Ако ти чакаш онова благо, което Бог ти е определил, да дойде по някакъв външен път, ти си в крива посока. Това благо ще дойде отвътре. Че това е реалното, това е същественото в света. Всичките блага, които идват в света, те именно донасят Божествените блага. Те са Божественото.

Но едно трябва да се знае: Всяко нещо в живота се добива чрез вярата. Мнозина казват: „Е, гола вяра.” - Не, вярата всякога е облечена. Да мислите, че вярата е гола, това е неразбиране на нещата. Ние сме заменили вярата с несъщественото в живота. Не, вярата представя соковете на плодовете. Соковете на плодовете образуват вярата. Вярвайте, без да мислите, че вярата е гола. Голата вяра е човешка вяра, а облечената вяра е вярата в Бога. Защото Бог живее във всеки един човек дотолкова, доколкото той вярва в Бога. В това отношение всеки човек се различава по степента на вярата, която има в себе си. И ние се учим от вярата на другите хора. Значи ние вървим по пътя на онези, които вярват. Някой казва, че няма нужда от другите хора, няма какво да се учи от тях. Нямаш нужда ли? Каже ли някой, че няма нужда от другите, неговата работа е свършена. Всички хора, които имат вяра, те съставят едно цяло.

Христос казва: „Аз дойдох в света, за да дам живот на хората, и да го имат преизобилно.” Това трябва да знаят всички млади, както и всички стари. Аз няма да ви казвам, че сте стари. Стар е онзи, който не разбира. И млад е онзи, който не разбира. Младият трябва да вярва, а старият да разбира. Погрешката на стария седи в това, дето мисли, че всичко знае. И на младия, и на стария Погрешката е в знанието им. Всички - и млади, и стари трябва да вярват, нищо повече. Силата на човека е в неговата вяра. А онези, които трябва да се застъпват за човека, те са отвътре. Други се застъпват за човека. Когато хората уреждат живота си на Земята, не го уреждат те. Други същества се застъпват за тях. Това са същества, които са завършили своето развитие. Те ще кажат на човека: „Така ще направиш, иначе ще направиш, ще вярваш.” Ако кажеш, че всичко знаеш, сам ще закъсаш.

Някои ме питаха колко време ще говоря. Казах им, че ще говоря 10-15 минути. Както виждате, тези минути отдавна минаха. Силата на човека седи във вярата. Та и на вас рекох: Вярвайте в това, в което и аз вярвам. - „Ама отде да го знаем?” - Ще го опитате. Всяко нещо ще го опитате. Вярата седи в опита. Ще вярвате, докато дойдете до онова положение, да знаете истината. А вие можете да знаете истината само когато сте я придобили. Не е въпрос за цялата истина, но поне дотолкова, доколкото сте я придобили в даден случай. Вие сте добили толкова от истината, колкото ви е потребна за дадения случай.

Сега, явява се друг въпрос. Като слушате да ви се говори, казвате: „Тази е дълбока работа.” Ще кажете, че ще я оставите за второ прераждане. Във второто прераждане ще кажете, че ще я оставите за третото прераждане и т.н. Така ще отлагате за десето, за стотно и повече прераждания, но не е въпрос до отлагането. Не е лошо да вярва, да мисли човек, че ако не придобие нещо днес, утре ще го придобие. Ако не го придобие в този живот, в друг ще го придобие. Вие очаквате в дадения случай да придобиете нещо, без да можете да придобиете. Такова нещо няма в света. Благото, което Бог ти е дал, ти трябва да го понесеш. Като вярваш в Бога, като носиш това благо, ти ще се научиш. Не мислете, че хората могат заради вас да носят благата. Не, всеки сам ще си носи своето благо. Законът е такъв. И всеки сам ще си носи своето страдание. Няма да носиш страданието на целия свят. Всеки сам ще носи своето благо и всеки сам ще носи своето страдание. Тогава какво трябва да правите? Като знаете в какво седи благото, носете благото си. Щом се отказвате да носите благото си, ще носите страданието си.

Законът е такъв. Ще носиш твоите блага, които Бог ти е дал. Вие ще се движите и като погледнете към Бога, няма да се запитвате какви са тези блага и защо ви са дадени. Запитвате ли се, това говори за неразбиране на живота. Това, което Бог ти е дал, то може да стане толкова голямо, колкото искаш и толкова малко, колкото искаш. Нещата се увеличават и смаляват според човешката лакомия. Ти бъди благодарен на това, което ти е дадено. Казвате, че човек не трябва да бъде глупав. Глупав човек е онзи, който не вярва.

Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.” Христос, Който беше богат, раздаде всичко, за да изпълни волята Божия. Всички вие трябва да изпълните Волята Божия. Казвате: „Аз много съм служил на Господа." Какво служене е това? Щом губиш мира си, ти не служиш на Бога. Всичко, което човек върши всеки ден, това е един вътрешен закон, това е един временен закон, който ще предаде на човека това, което той търси. Защото няма по-хубаво нещо от това да се научи човек да разбира Божиите пътища.

Рекох, сега ще вървите по стъпките на Христа. Някой казва: „Че аз какво мога да дам?” - Можеш да дадеш. И на тебе е дадено, и ти трябва да дадеш. И после, от онова, което ти дават, ти ще знаеш доколко си изпълнил волята Божия. Ако ти дадат повече, това значи, че си извършил волята Божия. Ако ти дадат по-малко, значи по-малко си извършил волята Божия, т.е. не си извършил волята Божия както трябва. Мнозина казват, че хората не живеят както трябва. Това е друго заблуждение. Ако хората наистина живеят добре, това Господ го знае. Ако Бог, Който знае нещата, ги изчаква, изтърпява, защо ти да не можеш да ги изчакваш? - „Ама, мене ми дотегна да чакам.” Вие трябва да се научите да чакате. Сега, днес или утре, или друг някакъв живот, или след много години, вие трябва да чакате, докато дойде едно благо. Когато дойде благото, тогава е определено да дойде. За това време е определено. Бъдете благодарни на онова, което идва във вашия живот и ще видите, че няма да се разочаровате. Човек трябва да вярва и при най-лошите условия. - „Ама, без работа ли ще бъдем?” - Не, ще работите и ще видите, че законът на вярата работи всякога. Този закон работи много добре. Този закон е работил и в миналото, работи и в настоящето, ще работи и в бъдещето. Той работи и между християни и между нехристияни. Изобщо, Божиите пътища не могат да се изопачават. Защо? Защото светът се ръководи от разумни същества, които са завършили своето развитие. Те ни учат. Те не могат да учат хората на такива пътища, от които те сами ще пострадат. Христос казва: „Пазете се от лъжливите мисли. Пазете се от лъжливите желания. Приемайте Божественото, което носи благата.”

Когато се говори нещо, някой казва, че това се говори за него. За него или за друг някой, или за когото и да се говори, законът е все същия. Не е въпрос за кого се говори. На когото и да се говори, той трябва да знае, че е длъжен да изпълни Божия закон, да изпълни волята Божия. „Ама, крив ли съм, че не мога да изпълня закона?” - Крив ли си или не, ти сам знаеш това. Никой не знае, ти крив ли си. Ти сам трябва да разбираш и да съзнаваш в себе си крив ли си или си прав. Каже ли ти Духът нещо, цял свят да те осъжда, ти трябва да изпълниш това, което Духът ти е казал.

И тъй, Христос казва: „Аз дойдох да им дам онзи истински живот, който носи Божиите блага.”



''Отче наш''




''Първа съборна беседа от Учителя, държана на 19 август 1936г., София, Изгрев''

НАГОРЕ




placeholder