НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ученичество

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Ученичество

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, сега, човек, има, научил, казва, знаете, добре, работи, казвам, нещата, съм, бъде, въпрос, казвате, работа, отец, свят, живот ,

Общ Окултен клас , София, 8 Юли 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"

"В начало бе Словото"

Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана. "Духът Божи"

Необикновените работи имат сила в живота. Изобщо всички търсят лесните работи. Няма по лесна работа от това да се занимаваш с една прашинка или да въртиш една въртележка някъде. Питам: онзи ученик, който иска да прогресира в живота си, той не трябва да търси лесните работи, той трябва да прави усилия. Лесните работи всеки ги знае. Има неща, които не изискват дълбока мисъл. Те са просто един навик.

Та казвам, при сегашните условия онази мисъл е ценна, която е необикновена. Но необикновените мисли изискват по-голямо усилие. В това именно седи ученичеството. Ако е въпрос само да преповтаряте едни и същи неща, няма какво да се учите. Та ценните работи седят в това, което никога не е минавало през ума ви. И Писанието казва: "Нито в сърцето на човека, нито в ума му е идвало това, което Бог е приготвил заради него." Та казвам, за ученика е важно онова, което Бог е приготвил. Друг е въпросът, когато някой казва, че тази работа не е лесна. Наука е това, което човек може да се ползва. За да може човек да се ползва, той трябва да събуди ония скрити сили в себе си. Защо? Понеже ученичеството не е за всички. Ако всички можеха да бъдат ученици. Това е един труден въпрос. Ученикът трябва да има светла мисъл. Но въпросът не е какво ще спечели човек, но и какво няма да спечели. Реално в света е това, което става с човека заедно. А пък има неща, които не стават с човека заедно. Най-първо човек трябва да разграничи онова, което е потребно заради него. За пример в една цветна градина или в един обед, който човек може да има, той трябва да разграничи кое му е потребно. Какво може да му достави един обед? Като е приел един обед, кое е онова, което може да стане с него? След като приеме един добър обед, човек заспива. Това, което приспива човека, то не носи никакво знание. И после, другата страна е, че в лесното, което човек търси, и там няма никаква придобивка. Казвате, че тази е лесна работа. Човек се изпитва в мъчните работи на живота. Това, което не е мъчно, неговата ценност не е дълготрайна. Сега, да вземем един въпрос от съвременната математика. Да допуснем, че имате числата от едно до десет. Какво съдържа всяко едно от тия числа? Всяко число може да представи малък размер от енергия, от сили, които могат да бъдат едва забележими. И онези хора от древността, които са изучавали Божествената мъдрост, са полагали големи усилия. Божествената мъдрост не е лесна работа. Когато човек дойде до Божествената мъдрост, той трябва да се радва, че е дошъл до нещо съществено, което може да проучи. Да допуснем, че вие се намирате в живота на един кръг, като младата мома, която може да играе на хорото. Това е най-лесната работа. И след това тази мома може да се ожени, може да има деца. Мислите ли сега, че това, което тя е извършила, е нещо съществено? В несъществените работи се крият съществените. Ние казваме винаги, че несъществено е онова, което те залъгва. Всякога могат да те измамят с онова, което не е съществено. Могат да ти продадат един плат, който не е съществен. Та казвам, при сегашния живот човек трябва да намери онова, което е несъществено. Христос казва: "Както Отец Ме учи." И всеки от вас трябва да каже като Христа. Христос казва: "Както Ме е Отец научил, за да науча другите." И всеки един от вас трябва да се интересува от онова, което Отец ще го научи. Затова съзнанието ви трябва да се пробуди. Мислите ли, че да бъде човек ученик е лесна работа? През колко фази трябва да мине, докато дойде до онова пълно разбиране на нещата. Онези, които не са запознати с Божествената мъдрост, те мислят, че това е лесна работа и казват: "Както Господ ме е научил." Това, което е лесно, не е Божествено. И това, което е мъчно, то е Божествено. Мъчните работи са Божествени. Казвам, при сегашните условия вие, като ученици на една окултна школа, трябва да имате предвид материала, който трябва да проучвате, не трябва да го знаете. За пример често казвате: ние не живеем добре. Не е важно, че не живеете добре на земята. Кой е истинският начин за живеене? Да кажем, че вие считате, какво всички хора не живеят добре, а при това вие не живеете добре. По кой начин ти познаваш, че именно ти си в правия път? Да мислиш, че само ти живееш добре, а другите не живеят добре, ти си на крива посока, ти си в заблуждение. Истинският ученик не се заблуждава от така наречените лъжливи заблуждения. Те са сянка на нещата. Като дойдеш до Божествените работи, никой не може да те излъже. Сега, какво имате в себе си, което сте почнали да проучвате? Вие считате, че някои работи ще ги проучвате, след като заминете за другия свят. Това не е ученичество. Ученичеството седи в следното: ученикът трябва да има един предмет, който да проучва. Вземете за пример сегашната музика. Мнозина мислят, че и без да бъде човек музикант, може да влезе в Царството Божие. Не, не е така. Питам: какво ще ви коства да направите едно малко усилие в това направление, да опитате истината по този въпрос? С малки усилия ти можеш да придобиеш нещо. Но какво може да те ползват тези усилия, това е важното. В пътя на твоето съзнание има един свят, който разграничава нещата. Ти, като влезеш в този свят, няма да се намираш в смущение. Онзи, който се смущава от малките, от ежедневните работи на живота, той още не е разбрал дълбокия смисъл на ученичеството. Не че като влезете там, всичко ще ви бъде ясно, но вие трябва да имате ясна представа за предметите, които изучавате. Някои предмети ще ви бъдат по-близки, някои по-далечни. Вие ще знаете отношенията на нещата, на предметите, които са близо или далеч от вас. Във всеки даден случай вие ще се интересувате от онова, което е близо до вашето съзнание.

Следователно цялата сегашна философия се заключава в това, да проникнем в Божественото знание, което принася полза на човека. Христос казва: "Което Ме е Отец научил." Сега вие ще се спрете върху цитирания стих: "Както Ме е Отец научил." Но знаете ли какъв дълбок смисъл има в онова, което Отец ме е научил? Аз правя следното сравнение: едното е бъдещата възможност, а другото е изкуство. Първият случай представя цигулар, който слуша един виртуоз да свири и казва: "За в бъдеще и аз ще свиря тези парчета." А вторият случай, изкуството представя един цигулар виртуоз, който може да свири и най-мъчните парчета. Питам: кое е онова, което вие трябва да учите сега? Лесните работи ли? Не, в сегашните окултни школи много ученици се заблуждават, като казват, че еди-какво си е невъзможно. Обаче те трябва да имат предвид, че знанието е вътрешна придобивка. Да допуснем, че някой казва какво разбира, как са поставени нещата. Питам, как ще проверите, че знаете това, което ви трябва? Много пъти ние цитираме думите на Христа: "Аз съм пътят, истината и животът". Какво разбирате вие под думите път, истина, живот? Това е една широка област. Вие цитирате нещата, без да ги знаете, без да ги разбирате. Аз мога да уподобя това положение на следното. То е все едно, когато близнете малко от едно ядене и не ви дават повече от него. Питам: при едно такова близване на работите какво можете да придобиете? Този пример за яденето е само за сравнение, да видите какво представя придобивката. Като дойдете до съвършената астрология, вие казвате: "Каква е зодията на този човек? Каква ще е зодията му?" Ако се учи добре, зодията му ще бъде добра. Ако не се учи добре, зодията му ще бъде лоша. После казвате за някого: "Какво ли ще му дойде до главата?" Човек, който не се е учил, всякога ще му дойде нещо до главата, нищо повече. Това още не е наука. Казвате: "Каква ще бъде моята съдба?" Не е въпросът за вашата съдба, но въпросът е какво можете да научите в пътя, по който вървите. Аз съм слушал мнозина да казват, че нищо не са научили. Да, наистина те не са научили нищо. Ако мислят, че за един-два деня могат да научат много нещо, те се самозаб-луждават. Божественото учение не е халваджийска работа. То не е нещо, което може да се отреже и да се опита. Това може да се опита.

Та казвам, учениците, които влизат в школата, за да изучат Божественото учение, трябва да имат всичкото съзнание за това. Както ви гледам тук, това не е още никакво ученичество. Казвате, че нищо не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, това значи, че всичко не знаете, нищо повече. Аз наричам знание това, което може да се приложи. Един глас, който едва можете да чуете на стотина метра, той не е същински глас. Истински глас в природата е този, който прониква навсякъде. Човек отправя своята мисъл нагоре и мисли, че Бог е много близо до него. Не, това, което прониква вътре, което може да ти помага отвътре, това е същественото. И това, което може да те занимава, дали други знаят повече от теб, или не, това не е съществено. Ти казваш: "Той не знае даже колкото мене." Не е въпрос колко аз зная. Същественото е имам ли аз истината. В пътя на истината ли съм аз? Сега понякога ние се ограничаваме с това, което не ни освобождава. Дотогава, докато ти имаш топка в сърцето си, ти не си в пътя на истината. Някой казва: "Какво зная аз!" Не е въпрос дали си ученик, или не. Важно е дали имаш предмети, които изучаваш и дали това, което учиш, занимава само тебе. Защото има значение за твоето вътрешно просветление. И всички ония ученици, които са с тебе, те сами ще дойдат. Всеки ще придобива повече или по-малко според опитността, която има. Учениците се допълват едни други. Това не е състезание, както в една обикновена школа. Някой казва: "Аз зная повече от него." Питам: "Какво можеш да знаеш повече?" Като вървим по този път на разсъждение, виждаме, че първо вие трябва да дойдете до процеса на изпразването, да се освободите от непотребните неща, които знаете. Те са преходни степени на същественото, което вие трябва да научите. И тогава вие ще се намерите в положението на онзи слепия, който казва: "Едно време бях сляп, но сега вече виждам." Виждането е процес на отваряне очите на слепия. Това е важното. Важно е разбирането. Вие трябва да правите различие. И това разбиране, то ще ви освободи. Човек, който разбира, само той се освобождава. Като ме слушате, може би мнозина от вас да се обезсърчат и казват: "Какво съм добил в света?" Нищо не си добил. Казваш: "Какъв е смисълът на живота?" Този път, по който ти вървиш, няма никакъв смисъл. Смисълът на живота е в онова дълбоко съзнание, което те учи отвътре. Като влезеш в това съзнание, няма да се обезсърчаваш, както сега. Казваш: "Много ми дотегна да живея между хората." Че ти никога не си живял между хората. Тъй както днес живееш, това е едно забавление. Ти още не си живял както трябва. Ако почнеш да живееш между хората, тогава ще видиш другата страна на живота. Това, което е товар за твоето съзнание, то още не е живеене с хората. Та казвам, изисква се от вас едно вътрешно разграничаване, какво знаете и какво не знаете. Аз турям следното разграничаване. Вземете за пример пението. Който се е научил добре да пее, у него нещата възкръсват. Онзи, който се е научил добре да пее, у него нещата възкръсват. Онзи, който не се е научил добре да пее, у него нещата се развалят. Питам, след като сте пели дълго време, хиляди години, какво сте добили? Вземете думата "Бог" или израза "Бог е Любов". Питам, какво си разбрал от тази любов? Казваш: "Ти не взимаш тоновете правилно." Кажете ми как да ги взимам? Това е въпрос на упражнения. Това е едно вътрешно изкуство. Когато човек дойде до това положение, да пее по този начин, той ще разбере какво представя истинското пение.

Сега аз не искам да омаловажа онова, което сега преминавате. Но вие отсега нататък трябва да учите. Може би след хиляди години да вървите все по същия начин, но животът за вас ще има все същия смисъл. А като дойдете до същинското знание, това, което хората наричат любов, това подразбира хармонизиране на хората. И понеже нямате още същинското знание, вие се обезсърчавате и казвате: "Няма какво да се учи." Не, много още има да се учи. Ти още не си намерил пътя, по който трябва да се учи. Ти можеш да прекараш един живот, втори, трети, четвърти, но това нищо няма да ти предаде. Христос казва: "Както ме е Отец научил. Имам работа, която трябва да свърша. Колко е утеснена душата Ми. И тази работа трябва да я прекарам и да науча от нея онова, което трябва." Сега вие схващате другата страна на Христовия живот и казвате: "Христос се прослави." Вие още не знаете какво нещо е прославянето в света. Вие схващате външната страна на живота. За да разберете Христа, вие трябва да влезете в Неговото дело. Неговото дело трябва да бъде и ваше дело. Това е положението сега. Казвате, че то е на Христа делото. Божието дело не може да бъде на Драган, Стоян, Петко, то е едно учение. И когато ти се научиш да разграничаваш и да възприемаш нещата, ще разбереш Божественото учение. Казвам, нужно е за всичко вътрешно разбиране. Ще кажете: "Какво представя вътрешното разбиране?" Вътрешно разбиране наричам това, което никога не потъмнява. Онова обаче, което е проблясък само, както слънцето сутрин изгрява и вечер залязва, то е на физическия свят. Дотогава ние ще вървим, докато излезем от границите на физическия свят. След това ще влезем в границата на духовния свят, дето няма да има никакъв залез. Във физическия свят всякога ще има известни междини. Има неща, които може да се пропуснат там.

Та казвам, вие трябва да влезете в онзи път на онази вечна светлина. Някой казва, че тази светлина е непоносима. Не, непоносима е само за ония, които не са в пътя, които не са приспособени за пътя. Казано е в Писанието: "Онези, които чуят гласа Му, ще оживеят." Добре, тогава ще дойдете до същественото. Ако сте чули гласа и сте оживели, питам: от какво можете да се смущавате? Ако пък мислите, че едно време е било само така, нищо не сте разбрали. Казваш: "Аз знаех, но сега пак потъмнях." Това е една неразбрана философия. Който казва така, той е още на физическия свят. Сега това може да не ви е приятно, може да искате големи ценности, но и тия ценности, които днес имате, един ден и тях ще изгубите. Те са много нетрайни. Апостол Павел казва: "Като бях в детинството си, като дете мъдрувах, но като станах мъж, имам вече опитност." Ти мислиш, че като си станал мъж, че си израснал. Това е само едно заблуждение. После ще дойдете до положението да се чудите на себе си и ще кажете: "Какво съм научил досега? Във всяка школа съм минал, но какво съм научил?" Все трябва да има някакви ценности, които сте придобили.

Сега другата страна на въпроса. Ще кажете: "Аз не съм научил нищо, но и той не е научил нищо." Това не разрешава въпроса. Дали аз, или той, дали аз съм научил нещо, или не, дали той е научил нещо, това не разрешава въпроса. Трябва да имате вътрешна светлина. Божествена светлина, която да внася тази свобода. Сега аз говоря за истинското знание. Не че това, което имате, не е знание, нито придобивка. Вие имате някакви придобивки, но когато влезете в Божествения свят, всички тези придобивки ще образуват едно цяло. Те няма да бъдат разпокъсани. Та най-първо трябва да се освободите от вашите заблуждения, без да се обезсърчавате. Защото и да се обезсърчавате, и да не се обезсърчавате, това е безпредметно. Какво нещо е заблуждението? Това, което не е. И кое не е заблуждение? [...] наука за подмладяване. То е истинско знание. Влизане в процеса на подмладяване.

И тъй, вие дохождате до въпроса кой е намерил досега истината? Това е един въпрос, който всеки от вас трябва да разреши и да намери истината за себе си. Вие не можете да питате някого: "Как мислиш сега, аз намерил ли съм истината?" Казвам сега, казано е: "Както Ме е Отец научил." От толкова хиляди години Отец заедно с Христа ни учи чрез големите страдания. Мнозина мислят, че Христос няма страдания. Не мислете така. Има страдания Христос. Ако мислите, че Христос няма страдания, това е неразбиране на въпроса. Той има страдания, но не обикновени. Чрез страданията заради нас Христос се е домогнал до нашите души и по този начин иска да ви просвети. Ще дойдат големи страдания. Ако тези страдания донесат онзи плод, който очаквате, страданията са на мястото си. Но много пъти човек може да страда, без да е придобил нещо. Казвам, като ученици вие ще се замислите в себе си какво сте добили и какво имате да придобивате. Някои ще кажете: "Отщя ми се вече да живея." Не, това е въпрос предрешен. Искаш ли да живееш, или не искаш, това е друг въпрос. И като искаш да живееш, и като не искаш да живееш, животът ти ще бъде все един и същ. Ти казваш: "Искам да умра." Това е неразбиране. Ти от едно положение ще минеш в друго. Но при Божественото положение ти ще се освободиш. Когато човек добие истинското знание, той ще се освободи. При него целият му живот ще просветне. И тогава няма да му бъде мъчно, как живеят хората. Сега ние искаме да оправим света така, както разбираме. Как ще го оправим? Казвам, трябва да имате една норма. Тази норма аз наричам любов. Тя е една мярка, с която трябва да мерите нещата. И тази мярка се отнася само до вас. Тя ще осмисли вашия живот. Щом осмисли вашия живот, тя ще осмисли всичко.

Тайна молитва

6 ч. 5 мин.

35 лекция на Общия окултен клас

8 юли 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта

София, Изгрев

Небето ясно, времето тихо и топло.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, сега, човек, има, научил, казва, знаете, добре, работи, казвам, нещата, съм, бъде, въпрос, казвате, работа, отец, свят, живот ,

Общ Окултен клас , София, 8 Юли 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder