НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Правата мисъл, чувство и говор

Най-често използвани думи в беседата: има, добре, човек, свят, сега, хора, живот, мислиш, аз, знае, можеш, обуща, може, говориш, работи, право, всичко, банята, баня ,

Утрини Слова , София, 26 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


26 април 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небето облачно, времето свежо, бодро!)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Първа глава от Второ послание към Тимотей

„В начало бе Словото“

5.20 ч сутринта

Хората въобще във всички времена си приличат. Каквито са били едно време, такива са и днес. Има една прилика. Приликата седи в това, че едно време са се радвали и сега пак радост имат; и скръб имат. И всичкото усилие на добрия живот седи в това да имат повече радост, а по-малко скръб. Това е основното. Човек не иска да има скръб, а да има радости. И всичките хора боравят със задачи, които не са разрешили. Запример всеки иска да живее. Но животът сам по себе си е един резултат. То не е нещо, което човек създава. Един резултат направен. И ако го разбираш, можеш да се радваш; а ако не го разбираш, може да си създадеш неприятности. Запример човек има желанието да носи обуща. Защо? Има известни неща вънка от онова, което ние схващаме. Има някакви условия, които заставят човека да носи обуща. Насила е заставен човек да носи обуща. И ако разгледаме животните, и те си имат обуща. Овцата си има едни обуща, конят има по-други обуща. Котката си има обуща, мечката. Птиците – особен фасон пилешки.

Сега, тия неща ги навеждам, понеже са свързани. Между онова, което животните са постигнали, и онова, което човек има да постига, има една вътрешна връзка. Ти носиш обуща. Има известна нужда отвънка. И някой път искаш да имаш хубави обуща, но не ги направиш по формата, както кракът изисква, но ги направиш според желанието на хората. Да се харесаш някому. И след туй почне да те боли кракът. И щом те види някой, тебе ти стане приятно. Аз съм виждал даже и стари хора, и млади, казват: „Я виж обущата ми, харесваш ли ги?“ Е, хубаво, какво има да му харесвам обущата? Те не са негови – най-първо ги е направил един майстор, одрал кожата на едно животно. Един майстор на кожа изработил обущата, друг майстор си дал крака, ти казваш: „Харесваш ли ми обущата?“ И ако му кажеш, че не ги харесваш, веднага ще създадеш една неприятност. Ще каже: как тъй да не са хубави неговите обуща.

И често носим някои неща, тъй, както обуща ги носим. Не е нещо съществено. Защото и бос като ходиш, ти си пак с обуща. Само че тия обуща, които са направили най-добрите обущари, тебе не ти харесват. А мода е сега, тази, първата мода ти не искаш да носиш, ти искаш втора мода. Ти обличаш първата мода във втора и обличаш вторите обуща. И казваш: „Харесваш ли обущата ми?“

Това са изяснения. И трябва да разбирате, защото сте в едно училище. И често страдате и не може да си обясните защо страдате и защо се радвате. Човек може да се радва за много малки работи; и може да страда за много малки работи. Вземете в политиката един дипломат, ако пише едно писмо на френски, че не знае едно ударение как да го тури, наляво или надясно, или една запетая, някой предлог малък – цял въпрос ще стане. Граматическа работа е това. Има и идеи така. Известна идея трябва да бъде безпогрешна. И в това отношение животът... Въобще, колкото човек отива нагоре, не обичат никакви погрешки. Простите хора могат да турят запетаите не на място, не поглеждат на това. Но образованите хора обръщат внимание.

Сега, в добрия живот погрешките са много малки, но онези хора, при които отиваш, са много взискателни. Че ако ти при един дипломат не знаеш да говориш френски, той няма да говори с тебе. Ако разбираш така хубаво езика, има какво да говориш, той ще размени няколко думи.

По някой път вие искате да намерите Христа и да говорите с Него. Като не Му знаете езика, какво ще Му кажете? Представете си, че вие отивате в Небето и почнете да Му разправяте за всичките патила, които имате на Земята. Какво ще Му разправяте на Христа, че си бил ученик, че са те скъсали 4–5 пъти, или че си бил чиновник, или във военното министерство, или в министерството на просветата, или в някое друго министерство, и са те уволнявали? Или учител си бил в отделенията или в прогимназията, или в гимназията, в университета професор си; мислиш ли, че тия работи в Невидимия свят са интересни за тях?

Българите са посрещнали сега Дан Колов в Пловдив – повече от 10 000 души, този герой. Е, в какво седи геройството? Все трябва да има нещо да занимава човешкия ум. Има нещо за човека: докато се научи кое е съществено, дълго време ще мине. И трябва да има едно вътрешно разположение да се учите, да разбирате потънкостите.

Вземете сега, всички обичате музиката, нали? И хубаво е. По някой път не си доволен, че някой не ви свирил добре. Че, музиката е един резултат. Най-първо, колко време, колко хиляди години са минали, докато на хората им дойде на ума да създадат един инструмент. Тънка работа е. Вие мислите, докато им дойде на ума да построят известен инструмент, да вложат струни и от тази повърхност да излезе звук навън... Има разни инструменти: цигулка, арфа, китара и тия, новите инструменти; и после, струни има направени там. Как им е дошло на ума, че някоя ципа от червата трябва да отсекат и да ги опънат; пък и лъкът, трябват косми пак опънати. Как им е дошло на ума? После направили азбука на нотите. Турили едно петолиние. И ти всичко туй трябва да превърнеш в музика. Да знаеш как да четеш. Направиш една погрешка, някоя нота не е вярна, онзи казва: „Има нещо, което липсва.“ Онзи, който свири, той е много взискателен. Казваш: „Няма нищо от това.“ Е, има нещо. Музикантин не трябва да прави погрешки! Че прави погрешки, извинявам. Едно малко леке, хвърлено върху една бяла дреха – колкото да е малко, който го вижда, не е приятно.

И казвам: Колцина музиканти могат да свирят така отлично, съвършено? Много малко са. И по някой път ме учудва паметта на някои такива музиканти. Да кажем, запомнил той с хиляди ноти в ума си, после – отношенията им на тези ноти. Къде се намира всичко това? И всичко това го свири отлично! В живота по същия начин е създадено. Писали са някои преди нас, живели са и са написали нещо и ние трябва да свирим. Сега, Бетовен е писал нещо по музиката, Моцарт е писал. И постоянно казват: „Какво искаш да ти изсвиря, Бетовен, Моцарт, Лист, кой от авторите?“ И ако те не бяха писали, който седне, той трябва да напише. И сега казва: „Кой автор искаш? Весело или тъжно?“ Казва: „От еди-кого си ще свириш.“

Тези неща ви навеждам за обяснение и от тях трябва да извадите една поука. Българинът, който е практичен, казва: „Цигулар къща не храни.“ Той е материалист, казва: „Ако остане светът да се поддържа с цигуларство, отиде и се не види.“ Цигулката нито оре, нито къща храни, но сватба без цигулка не става. Това са средства, улеснение. Един човек, който знае да пее, свири, минава животът по-лесно. Онзи, който знае, знанието е един резултат, трябва да знаеш. Знание трябва да има човек. Той трябва да знае да свири, но добре да свири. Сега, един цигулар посветява 20 години най-малко, за да може да даде концерт.

И вие искате да имате един добър живот. И този живот по същия начин трябва да се придобива. Постепенно се придобива той. Той съществува, има го в света. Но туй съчетание, да се научиш как да употребиш добрия живот, да го използуваш, там е науката. И сега казват: човек трябва да се роди добър. Той трябва да се роди гениален. Но все-таки, и идеалният цигулар, и той трябва да се занимава. Ако не се занимава по няколко часа на ден, гениалността нищо няма да му помогне. Човек, и да е роден добър, по наследство да има това, все-таки той трябва да работи над себе си. Не само да работи, но да знае какво да работи. Като повтаряш нещата, хубаво е повторението, донася нещо, но повторението на известни работи е губене на време. А губенето на време е свързано с много постижения. Защо някои повтарят много? Забравят. Един ученик ще си научи урока, ще го прочете веднъж, два пъти, 3, 4, 10 пъти, а някой го прочете веднъж и го запомни. Кое е по-хубаво: да прочетеш 10 пъти урока или само веднъж да го прочетеш? Веднъж е много красиво, втори път друго ще прочетеш. И след като си прочел веднъж урока, ще зависи от твоята способност. Учиш, ще те извади учителят. Ако не знаеш как да го разправиш, урока, ще ти тури може би 2, 3, 4 и като се върнеш вкъщи, си неразположен, защото не си знаел как да разкажеш урока. Не е въпрос, че не си могъл да разправиш по естествена история за магарето, или по Закон Божий. Че било упорито магарето, ритало. Пак ти тури учителят единица. Защо? Че не си разбирал нищо за него. Върнеш се вкъщи, ученикът е неразположен, че единица има за магарето. След туй стане въпрос, майката каже: „Представете си, единица има заради магарето!“

Аз сега навеждам тия работи, вас такива работи постоянно ви смущават. Магарето все ще ви смущава, понеже не знаете как да го разправяте. Разправете добрата страна на магарето. Магарето има една много добра страна. Аз съм слушал, сега както разправят за магарето, те разправят това, което не е съществено, само модата на магарето. Един ми разправя на една съвременна дама каква е нейната шапка. Един ден ме питат: „Какво си направил?“ Рекох: Една дама е дошла горе, в малката къща (верандата над къщата). Повикаха я, тук е дошла, пък много е взискателна. Искат да ѝ купя една нова шапка. И аз ѝ купих една шапка от тенеке. И казвам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде. Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде. Да може да се обърнеш навсякъде и всичко да гледаш. Сега, туй, ще кажете, е един много неестествен разговор. Какъв е този разговор? Къщата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста приятна, като ме види, се ухили, весела е. Добре ме посреща, понеже шапката ѝ е от тенеке. Много прозорци има, стъкла натургали.

Казвам: Има една добра страна, която трябва да разбирате в живота. Хубавото в живота седи в това: трябва да видим онова усилие, което са положили хиляди и милиони разумни същества, които са работили преди нас. И ние се ползуваме от техните резултати. И трябва да благодарите за това. Запример колко хиляди години е взело, докато се напише тази книга? (Библията.) Казвате: „А, Библията.“ Събрано едно богатство, колко хиляди години, повече от 3000 години, писали са един автор, втори, трети. Събрано е туй знание. Не само това, но всичкото знание, което ние го учим сега, колко хиляди хора са положили своя живот, написан материал, и наготово ние трябва да се ползуваме. Онези хора, които са създали модата, дрехите, обущата, които са направени, разните книги, които са написани, после, разни инструменти, които са създадени. Ние мислим, че тази работа е лесна. И за много малки работи се безпокоим. Аз съм наблюдавал хора, за много малки работи в яденето – и се тревожи. Вземете някой човек, има такъв вкус, особен. Като погледне, че лукът не бил изпържен така, цял въпрос прави мъжът на жената; или че лукът не е нарязан на ситно. Мода е там. Преди 30–40 години мода беше лукът трябва да се опържи много хубаво в тигана. Горко на онази домакиня, ако лукът не е опържен добре, както трябва! И после, че яденето трябва да бъде отгоре червено, да има доста червен пипер и масло, че той като го погледне, да му иде на сърцето. Ако не е препържен лукът, и малко масло има, цял въпрос прави.

Туй е в обикновения физически живот. И ако дойдем в духовния живот, пак същите погрешки правим. Ще дойде някой и казва: еди-кой брат не е живял добре. Че какво не живее добре? Че не си знае думите. Че нецензурно говори. Какво значи нецензурно? Аз още не съм чул някои нецензурни думи. Е, цензура има. Когато печаташ нещо, печатът е ограничен, ще мине през цензура.

Е, не е ли по-хубаво човек сам да бъде цензура на своите думи, отколкото друг да го цензурира отвънка? И прави са – ценз. Говорът е една музика в духовния свят. Ако ти не знаеш как да говориш... Че, говорът е най-хубавата музика. Няма по-хубаво нещо от говора! Всичките други изкуства бледнеят при говора. Силата на човека седи в това да знае как да говори. Ти, като можеш да говориш, всичко можеш да постигнеш. Ако не знаеш да говориш, нищо не можеш да постигнеш. И говоренето на човека зависи от думите.

Сега, говорът е за човека на Земята; а ако влезнете в Невидимия свят, в духовния свят, за тях най-същественото е мисълта! Ако не знаеш как да мислиш... Ако пък се покачиш, туй, което те наричат херувими и серафими, по какво се отличава едно такова същество? Кое е същественото качество за тях? Ще кажете, че те били пламък. То е външната страна. Тия същества знаят как да чувствуват. Че херувими и серафими са същества на чувствения свят. Туй, което те чувствуват, то е винаги вярно. Те носят чувствата на Любовта. И ако един човек знае във възприятие да носи чувствата на Любовта, той ще бъде един херувим. Ако знае добре да мисли, той ще бъде един ангел. А ако знае как да говори, той ще бъде човек. А пък ако не знае как да говори, ще бъде едно животно. Ако чувствуваш добре, херувим и серафим ще бъдеш. Ако мислиш добре, ангел ще бъдеш. Ако говориш добре, човек ще бъдеш. Ако не говориш добре, единица ще има; ако не чувствуваш добре, единица ще има; и ако не мислиш добре, единица ще има!

Сега, тия неща ще ги съедините. Вие искате да бъдете щастливи. Щастието седи в следното: най-първо да знаеш как да мислиш – тъй, както преди тебе онези, които са мислили; и да знаеш как да чувствуваш – както онези преди тебе са чувствували; и да знаеш да говориш – както другите преди тебе са знаели да говорят. Три неща трябва да учи човек. Да мислите добре! И онези, които сега мислят, те са по техния образец. И ние не можем да имаме друг образец освен онази, правата мисъл. Когато аз говоря за правата мисъл, подразбирам един свят, който преди хиляди и милиони години тия същества са мислили. И ние, хората на Земята, трябва да мислим като тях. И ония, които са чувствували, които са пред трона на Бога, и онези, които са говорили добре. И щастливият живот на човека седи в мисълта, в чувството и в говора на човека. Три неща. Другото може да забравите. Не, не трябва да го забравите. Според мен трябва да се забравят само лошите работи. Ако трябва човек нещо да забрави, аз позволявам: само най-лошите работи забравете, а доброто никога не забравяйте.

Правата мисъл. Ако имате една права мисъл, ще се усили вашата памет. Ако имате права мисъл, ще се усили вашият живот, вашето здраве и всичко в живота. Законът е същият. Ако имате тия прави чувства, както тия същества, същият закон е. И ако говорите право, пак същите резултати ще имате. Някои сега искат да бъдат щастливи хора. Никой не може да бъде щастлив, ако не знае да мисли право, ако не знае да чувствува и ако не знае как да говори. Най-фината наука е тази. Има да я учите не година, не две, и след като я учите хиляди и хиляди години, пак ще ви бъде приятно, че учите, и ще видите, че едва сте стъпили на тази велика наука. Да знаеш да мислиш. То е едно неизследимо богатство на човешката мисъл – да мисли. Ще има нещо, което ще учите, ще учите и пак ще ви бъде приятно.

И туй може да го уподобя: вземете начина и процеса [на] яденето. Това е яденето. Яденето в природата не е труд, то е едно забавление приятно. Тези същества, като мислили за хората да има да се учат на много работи, че им създали едно забавление. И най-приятното забавление, това е яденето. По-приятно забавление от яденето няма. Ти седиш и приятно е, което е сготвено; пък ако не харесаш яденето на другите хора, сготви си сам. Веднъж аз посетих един дом, дето домакинята казва, че мъж ѝ можел да готви по-хубаво от нея. Понеже аз отидох за гост, той се зае и тя отстъпи място на домакина, понеже бил по-майстор. Действително направи нещо хубаво. Сега, лошо ли е мъж да знае да готви? Не е лошо. Ако знае жената да готви хубаво... И мъжът, и жената трябва да знаят да готвят. Някой път могат да си услужват. Една почивка; когато той е занят, жената трябва да сготви.

Сега, тия са съчетания, които да преведете. Някой път е хубаво, когато хората мислят. То е резултат на живота. То е готвене. Но хубаво е ние да мислим, и ние да знаем да сготвим. Хубаво е, когато хората готвят – чувствуват, имат хубави чувства за нас; но хубаво е и ние да имаме такива чувства; хубаво е, когато хората говорят сладко, но хубаво е и ние да говорим сладко. Прости работи са те. Но в тия прости работи седи щастието на човека. Щастието е един резултат. Всички хора търсят щастието. Аз съм чел за щастието. Определили са щастието. Има една книжка написана, Кришнамурти обосновава своето учение за щастието. Той не говори за любовта, казва: „Елате да ви заведа при този, дето се намира щастието.“ Хубаво е, както е описал, и доста потънко. Като един източен тип е описал вътрешната страна – той взима безличното, казва: човек не може да бъде щастлив, който е свързан с личния живот. Той трябва да изхвърли личността. Да стане безличен, само така може да бъде щастлив.

Докато ти мислиш, според неговото учение... не според неговото учение, според неговото схващане, ако ти мислиш, че си учител, ти не можеш да бъдеш щастлив; ако ти мислиш, че си жена, че си мъж, че си дете, ти не можеш да бъдеш щастлив. И докато ти мислиш, че си богат, че те докачил някой, че обуща нямаш, че дрехи нямаш, че това нямаш, че онова нямаш; щом мислиш и положителното, и отрицателното, ти не можеш да бъдеш щастлив.

Той казва: безличното е да считаш благото на всички хора като че е твое благо. И да си доволен. И в погрешките на всички хора да виждаш своите погрешки. И в доброто на всички хора, и в техните погрешки да виждаш своите погрешки. Е, как ще разберете това сега? Туй е цяла метафизика. Ти си се докачил, казал ти някой: „Ти си невежа.“ Невежа е общо за всичките. Щом съм аз невежа, който ме е родил, е бил такъв. Че за една цигулка казват: „Тази цигулка е съвсем проста.“ Цигулката е безлична и не се докача. Ако тя имаше съзнание, щеше да се докачи. Че, не е виновата тя. Че [виноват е] онзи, който [я] е направил такава. Дъска е тя, не е погрешката в цигулката. Е, представете си, че цигуларят е майстор човек. Но дървото не е седяло 200 години, да е изсъхнало, няма тия вибрации, не може да издава тона, дъската не е хубава.

То е личността навсякъде. Вие всички имате един личен живот. Мислите ли, че като идете в онзи свят, ще носите ли същата личност както тук, на Земята? Конят мисли, като влезне в човешкия свят, ще си носи ли копитата, опашката, космите си, гривата си, после, ще мяза ли на кон или не? И неговите философи ще докажат, че като влезне в човешкия свят, той ще си има своите копита, и 4 крака ще има, и опашката си ще носи. Питам: Ако един кон влезне в човешкия свят като един ученик, какъв успех ще има? Ако го туриш като ученик на един чин? Как ще влезне в училището, като кон? Как ще седне и как ще учи? Как ще седне конят в тази конска форма, ако не иска да изгуби копитата си? Ще се измени той непременно! Нищо не трябва да остане у него от конщината!

Сега вие мислите, като влезнете в духовния свят, ще мязате ли на такива хора? Ще се измени всичко туй. И ни помен няма да остане! И онова, което ще видите, ще бъде хиляди пъти по-хубаво, отколкото формата, която сега имате. Нас ни е страх да не би да изгубим себе си някъде. Мисля, да ви приведа един пример е хубаво. Но този хубав пример има една страна, която ще даде нещо лошо. Лошото ето в какво седи. То е само уподобление. Искал един да иде на баня, но не бил ходил на баня; и му казват: който иде там, трябва да се съблече гол. – „Как, ще се изгубя между голите. Дрехи като нямам, как ще се позная? И обуща като нямам, и всичко? Гол в банята?“ И тогава му дошло на ума: турил си една мартеница на ръката, че като влезне вътре, гледа между хората, и се погледне, казва: „А, аз съм още.“

Това са анекдоти, това са примери малко пресилени, но туй е по отношение на нашата мисъл и по отношение на нашите чувства и онова, което говорим. И ние имаме известни възгледи, които не са прави. И търсим хубавото в живота там, дето не се намира. Той влиза в банята, ще се изгуби вътре? И не му трябва в една построена баня, може и без такава баня. Той може навсякъде да си стопли вода и да се измие вкъщи, отколкото да иде в една гражданска баня. Сега могат да се създадат всичките [...] Пък онези, които отиват на баня, вече има лекар, има ред закони: които влизат, да не бъдат болни – защото има бани за здрави хора, – да не са болни от някоя заразителна болест. Но всички, които влизат в банята, трябва да бъдат здрави. И има бани за болните хора. И животът по същия начин е едно учреждение. Светът е едно учреждение, в което вие влизате да живеете. И тогава трябва да спазвате ония основни правила.

Основни правила наричам: Да мислиш добре – това е едно правило. Да чувствуваш добре – това е второто правило. Да говориш добре – това е третото правило. Три правила има. Като влезеш в банята, веднага – цензура. Донасят ти билети: ако можеш да мислиш право, ако можеш да чувствуваш право и ако можеш да говориш право, добре, пущат те в банята. Ако не можеш да говориш право, да чувствуваш и мислиш право, казват: в тази баня не се позволява да влезеш. В този свят, в банята подразбирам: да имаме постижения. В банята ще оставим кирта си, а ще придобием чистотата. За мен една баня е символ на чистота. Да бъдем чисти, аз разбирам баня. Някой ми говори за чистота. Аз уподобявам: трябва да се съблека гол; и ще се умия. И след като се умия, тази вода ще смъкне всичкия ми кир, ще се отворят порите ми; и след като съм се окъпал, аз ще излезна, ще се облека с хубавите дрехи и тогава ще влезна в света на Божествените проявления.

Та, за всеки човек се казва: Чисти трябва да бъдете. Като идете на баня, чисти трябва да бъдете. Пазете чистотата, която сте придобили в банята. Понеже, ако не я пазите, ще трябва пак наново да идете. Пък за една баня много скъпо се плаща. На тия, духовните бани, много голяма е таксата. Аз ще ви кажа едно: 25 милиона английски стерлинги е един билет! И като се окъпеш веднъж, втори път ще кажеш: „Достатъчно е.“ Ако те питат: „Искаш ли друга баня?“, ще кажете: „Една баня е достатъчна.“ Затова, ако питате мен, не губете своята чистота. Понеже, ако изгубите чистотата, не може да я добиеш. Понеже в такава баня много скъпо се плаща. И много време трябва да мине, докато те пуснат. Вчера един ми разправя, казва: всичките хора се спъват от усула. Усул трябва навсякъде. Всяко нещо имало усул. Е, как ще го намериш този усул? Тя е турска дума. (Значи начин, изкуство.) Ти като вземеш цигулката или някой инструмент – китара, има един усул. В цигулката има един усул, в пението има друг усул. И в писането има един начин, който е много лесен. Ако знаеш. Ако не – много мъчно е, ти ще се измъчваш.

Аз ще ви кажа сега усула. Усулът е в правата мисъл. Усулът е в правите чувства. Усулът е в правото говорене. И тогава, аз тургам друго правило. Аз не го тургам, но са го турили. Бъди доволен, че можеш да мислиш! Бъди доволен, че можеш да чувствуваш! Бъди доволен, че можеш да говориш! За три неща бъди доволен! И като ти дойде голямото нещастие, върни се тогава, бъди доволен, че Господ ти е дал ум, че можеш да мислиш, бъди доволен, че можеш да чувствуваш, бъди доволен, че можеш да говориш. Какво по-хубаво от туй? Ако говориш, хората ще намираш; ако мислиш, ангелите ще намираш; ако чувствуваш, херувимите и серафимите ще намираш. Че, те са големи постижения!

Следователно спрете се сега на новата мисъл – правата мисъл. Правата мисъл ще ви свърже с напредналите същества. Право мислят ангелите. Добрите чувства ще ви свържат с напредналите същества – херувимите и серафимите, които поддържат Божия трон, които поддържат Свещения огън на живота. И после, външната страна на живота – говорът, човешката реч, която е свързана с най-разумните същества, които хиляди и хиляди години преди вас са живели.

И по-добри постижения от туй, което Бог е създал в света, няма! Зад Него седи небитието. Ако ви попитат какво нещо има зад мислите, зад чувствуванията и зад говора? Нищо. Щом изгубиш говора, ти изгубваш всичко; щом изгубиш мисълта, изгубваш всичко; и щом изгубиш чувствуванията, ти изгубваш всичко! Всичко, това е мисълта. Всичко, това е чувствуванието. Всичко, това е Словото. И Писанието казва: Бог чрез Словото създаде света. И рече, и стана.

Та казвам: Радвайте се на това, на което вие сте наследници. – „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог.“ (Евангелие от Иоана, гл. 1, ст. 1.)

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6 ч сутринта

(На поляната – гимнастическите упражнения.)

30-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 26.IV.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Права мисъл, чувство и говор

Най-често използвани думи в беседата: има, добре, човек, свят, сега, хора, живот, мислиш, аз, знае, можеш, обуща, може, говориш, работи, право, всичко, банята, баня ,

Утрини Слова , София, 26 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Като се изучават проявите и характерите на хората, виждаме, че от най-старо време досега има нещо, по което те си приличат. Приликата се заключава в това, че във всички времена – минали, сегашни и бъдещи, хората се радвали и скърбели, радват се и скърбят, ще се радват и скърбят. Всички усилия, които човек прави, имат за цел да си създаде повече радости, а по-малко скърби. Всеки иска да увеличи радостите, а да намали скърбите си. Всеки иска да живее, но животът не се създава. Той е резултат на нещо. Който разбира живота като резултат, радва се; който не го разбира, скърби.

Хората скърбят и се радват на малки работи. Ако не харесаш обущата на някого, ти му причиняваш скръб; ако ги харесаш, причиняваш му радост. Той обул модерни, тесни обуща и очаква хората да ги харесат. Какво особено има в неговите обуща? Преди всичко, те не са негови. Някой одрал кожата на животните, друг я ощавил, трети изработил обущата, а той си мисли, че са негови. При това, той пренебрегва естествените си обуща, които природата му дала, и се радва на изкуствените, направени от човешка ръка. Ако става въпрос за естествени обуща, и животните имат такива. Разбиране е нужно на човека! Понякога хората страдат от това, че не турили една запетая или точка на мястото й, или не произнесли една дума правилно. Малка е погрeшката, но последствията й са големи. Същият закон се отнася и към идейния свят. Там не се позволява никаква погрeшка. Докато не си дошъл до идейния свят, можеш да правиш погрешки. Влезеш ли в този свят, никакви погрешки не се допущат. Значи, на простия е позволено да греши; обаче, на образования не се позволяват погрешки. – Какво да се прави тогава? – Ще бъдеш внимателен, да не грешиш. Ако направиш някаква погрешка, ще плащаш. Как ще се разбереш с чужденеца, ако не знаеш неговия език? Колкото по-добре знаеш езика му, толкова по-лесно ще се разбереш с него и ще намериш теми за разговор. Ти искаш да се разговаряш с Христа. Как ще се разговаряш с Него, ако не знаеш езика Му? Ако отидеш при Христа и започнеш да Му разправяш за изпитанията, които си имал на земята, Той няма да те разбере. – Защо? – Защото всичко това му е известно. Христос знае, че си пропадал на изпитите си; знае, че си уволняван по няколко пъти от служба, но иска да чуе нещо, което не Му е известно. Той иска да чуе нещо интересно, особено, което само ти знаеш. Всички хора са пропадали на изпитите си, всички са били уволнявани от службите си. Кажи нещо особено, специфично, което има отношение само към твоя живот. Христос ще те изслуша внимателно и ще те разбере.

Геройство се иска от съвременния човек, лесно да понася всичко, което се случва в живота му. Разучен герой ще бъдеш, за да различаваш същественото от несъщественото, да знаеш, за какво да се жертваш. Музикантът се жертва за музиката, но тя е резултат на нещо. Като изучава музиката, той се домогва до онова, което се крие зад нея. Днес лесно се свири на различни инструменти, но големи усилия е направил човешкият ум, докато създаде инструментите. Интересно е, кое го е навело на идеята, да даде една или друга форма на инструментите, да направи струни от червата на животните, да ги съчетае в известно отношение, да създаде нотите и т. н. Днес всеки музикант чете по нотите и свири. Сбърка ли една нота, хармонията се нарушава. Истинският музикант не трябва да прави грешки. Ако направи една-две погрешки, ще се извини, но трябва да внимава, да не повтаря погрешките си. Като вземе цигулката, той започва да свири произведенията на великите музиканти, а после свири и свои произведения. Той изпълнява и чуждите, и своите произведения с любов. Разбиране има той.

Като се говори за музиката, старият българин ще каже: „Цигулар къща не храни.“ Обаче, всяка радост и скръб се придружава с музика. Значи, музиката е необходима в живота. Без музика животът върви по-мъчно. Който знае да свири, лесно се справя с мъчнотиите си. Добрият цигулар употребява голяма част от времето си в свирене. Не се постигат лесно нещата. Десетки години ще работиш в областта на музиката, докато станеш добър музикант. Следователно, десетки и стотици години трябва да живееш добре, за да придобиеш добрия живот. Казва се, че човек се ражда добър, гениален, талантлив. Наистина, доброто, гениалността се наследяват, но ако не работи върху себе си, човек ще изгуби онова, което е вложено в душата му. И гениален да си, ще работиш по няколко часа на ден, за да проявиш гениалността си. И добър да си, ще работиш над себе си, да проявиш доброто. Човек иде на земята да се учи, да придобие нещо съществено. Следователно, ти си ученик и ще учиш добре. Учителят ще те изпитва и ще определи, каква бележка ти се пада. Ако получиш двойка или тройка, ще се върнеш у дома си неразположен. – Кой е виновен за това? – Ти сам. За да не получаваш слаби бележки, ще учиш добре, ще различаваш същественото от несъщественото и ще го прилагаш. Знание без приложение остава мъртво.

Красив е човешкият живот. В него има нещо ценно – усилието, което духът прави. Днес всички се радват на науката, на музиката, на изкуството, но това са постижения на хиляди и милиони хора, които са работили преди нас. Големи усилия е направил колективният човешки дух, докато създаде това, от което днес се ползваме. Четеш Свещената книга и се свързваш с живота и дейността на онези, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от тях. Знанието е богатство, събрано от хиляди години. Синът се ползва от богатството на баща си, без да мисли, колко негови деди са го събирали. Мъжът дойде на обяд и веднага сяда да яде. Ако е взискателен, започва да търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, солта била малко и т. н. И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената? Тя сама ще види погрешката си и ще я изправи.

Какъвто е физическият живот на човека, такъв е и духовният му живот. Докато греши на земята, ще греши и в духовния свят. Обаче, както изправя земния си живот, така ще изправи и духовния. Трябва ли тогава ти да се произнасяш, че еди-кой си не живее добре? Той сам ще види лошото в себе си и ще се изправи. Че някой човек имал лош език, не говорил хубаво – това е негова работа, той сам ще изправи езика си. Наистина, говорът, езикът е музика, и всеки трябва да изучава тази музика. Силата на човека се заключава в говора. Велико изкуство е говорът. Който може да говори, всичко ще постигне. На земята хората се разбират чрез говора, а в духовния свят – чрез мисълта и чувствата. Следователно, който може да говори добре, той е истински човек; който мисли право, той е ангел; който чувства право и носи любовта, той е серафим или херувим. Ако не мислиш, не чувстваш и не говориш добре, ще ти пишат единица.

Три неща са нужни на човека: права мисъл, прави чувства и правилен говор. Щом придобие тези неща, той става щастлив. Ето защо, който иска да бъде щастлив, първо, трябва да се научи да говори добре, после – да мисли и да чувства право. Правата мисъл усилва паметта, закрепва здравето. Същото се постига с правите чувства и правилен говор. Никой не може да бъде щастлив, ако мисълта, чувствата и говорът му не са прави. Правата мисъл, правото чувство и правият говор са наука, която се постига при усилена работа. Векове и хилядолетия ще я изучават и пак ще остане нещо ненаучено. Както е приятно да ядеш, така е приятно да изучаваш науката за правата мисъл, правото чувство и правия говор. Кое същество, като яде десетки години наред, се отегчава от яденето? Разумните същества са предвидили яденето като една от приятните забави в човешкия живот. Приятно е на човека да яде вкусно сготвено ядене. Кой ще готви, не е важно. Някога жената готви, а някога – мъжът. Който е по-добър майстор, той готви. Добре е и мъжът да знае да готви, та от време на време да отменя жената. И двамата трябва да бъдат добри майстори готвачи.

Това са положения, които трябва да се преведат на разбран език. Добре е човек да знае, как се готви; още по-добре е да знае да мисли, чувства и говори право. Това са качества на живота. Това е готвене в духовния живот. Добре е за нас, когато хората мислят и чувстват право; добре е за тях и ние да мислим и чувстваме право. Приятно е да ни се говори сладко, но приятно е и на другите да им се говори сладко. Това са прости работи, но щастието на човека се заключава в простите работи. Мнозина пишат и говорят за щастието, като първа крачка в човешкия живот. Те не говорят толкова за любовта, колкото за щастието.

Кой човек е щастлив? Щастието е свързано с безличния живот. Който е излязъл от своята личност, само той може да бъде щастлив. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погрешките на хората са негови погрeшки. Щастливият не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви в живота. Тъй щото, докато сте в личния живот, не можете да бъдете щастливи. Личността е временна. Като отидете на онзи свят, нищо няма да остане от вашата личност. Да мислите, че и на онзи свят ще носите личността си, това е все едно, конят да мисли, че като влезе в човешкия свят, ще запази формата си. Ако конят иска да стане ученик и да живее при хората, трябва да се откаже от своята форма. Иначе, никой няма да го пусне между хората. Как ще седне конят на чин? Как ще слуша учителя, който преподава на учениците си?

Съвременните хора се интересуват от духовния свят, но се страхуват, да не изгубят сегашната си форма и да се обезличат. Вярно е, че ще изгубят формата си, но тя не е същественото. За физическия свят тя е необходима, но за духовния свят се изисква нова форма. Красив е духовният свят. Там ще видите неща, за които не сте предполагали, че съществуват. Който влезе в духовния свят, трябва да съблече физическата си дреха. – Голи ли ще влезем? Да не се загубим? – Голи ще влезете, но няма да се загубите. Един прост човек отишъл на баня и, като видял, че всички хора се събличат и влизат голи в къпалнята, уплашил се да не се загуби между тях. Затова, преди да влезе, той вързал един конец на ръката си, да се познае между другите. От време на време поглеждал конеца на ръката си и казвал: Аз съм, не съм се още загубил. Според мене, няма опасност да се загубиш, но важно е, дали ще те пуснат в банята. Там приемат само здрави хора. За болните има друга баня. Който иска да влезе в духовния свят, трябва да спазва известни правила. Първото основно правило е да бъдеш здрав. Това е правило и за физическия свят.

И тъй, в който свят и да влезеш, първо трябва да бъдеш здрав. Здравето се обуславя от три основни правила: да мислиш, да чувстваш и да говориш добре. Като влезеш в банята на физическия свят, ще ти дадат три билета: да мислиш право, да чувстваш право и да говориш добре. Ако нямаш тези качества, не можеш да влезеш в банята. Привилегия е за човека да влезе в банята на живота, да се окъпе, да остави нечистотиите си там и да излезе чист. Банята е символ на чистота. Като влезеш в банята, ще съблечеш нечистите си дрехи и ще се окъпеш. След това ще облечеш нови, чисти дрехи и ще влезеш в Божествения свят, да изучаваш проявите на Божественото. Който се окъпал веднъж, трябва да пази чистотата си. Не я ли пази, трябва наново да отиде на баня. Скъпо се плаща за една духовна баня. Един билет струва 22 мил. английски лири стерлинги. Като влезеш в банята и се окъпеш, ще кажеш: Една баня ми е достатъчна. Много естествено, не е лесно да платиш втори път такава голяма сума. Като знаете това, не губете чистотата си. Веднъж сте се очистили, пазете се, да не се оцапате. Изгубите ли чистотата си, много време трябва да мине, да забогатеете, за да платите таксата на банята. Ще кажете, че трябва да намерите начин, да влезете в банята. Това е изкуство. Да намериш начина, по който да постигнеш желанията си, това значи, да си готов вече за банята. За всяко нещо има специфичен начин. На цигулка ще свириш по един начин, на пияно по друг начин, на китара – по трети начин. Ако пееш, ще пееш по особен начин; ако четеш, пишеш, учиш, ще приложиш пак специфичен начин. Ако не намериш съответния начин за постигане на желанията си, ще се мъчиш, ще се трудиш и, в края на краищата, ще се обезвериш и отчаеш.

И тъй, начинът, по който ще се домогнеш до банята на живота, се заключава в следното: права мисъл, право чувство и право говорене. Щом намериш начина за постигане на желанията си, бъди доволен и благодари на Бога, че можеш да мислиш, да чувстваш и да говориш. Каквото нещастие да ти се случи, бъди доволен, че можеш да мислиш, да чувстваш и да говориш. Като говориш добре, ще бъдеш между хората; като мислиш право, ще бъдеш между ангелите; като чувстваш право, ще бъдеш между херувимите и серафимите. Какво по-голямо благо можете да очаквате от това?

Помнете: Правата мисъл ще ви свърже с ангелите, т. е. с напредналите същества на един от възвишените светове. Правите и добрите чувства ще ви свържат с херувимите и серафимите, които поддържат свещения огън на живота. Добрият говор, красивата реч ще ви свърже с напредналите същества на земята. Постигнете ли това, нищо друго не ви трябва. Зад мислите, зад чувствата и зад говора е небитието. Изгубите ли мислите, чувствата и говора, всичко сте изгубили. Смисълът на живота се крие в мислите, чувствата и словото. Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Бог.“ Значи, светът е създаден чрез Словото. И рече Бог, и светът се създаде. Радвайте се на всичко, което сте наследили.

„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога. И Словото бе Бог.“

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

30. Утринно Слово, държано от Учителя, на 26 април, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.

----
*) II. Послание към Тимотея, 1 гл.

НАГОРЕ




placeholder