НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Което човек сее

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Което човек сее

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, аз, сега, право, може, всички, хора, мисъл, всичко, бог, мисли, баща, имат, противоречия, свят, любов, казва ,

 Неделни беседи , София, 26 Април 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Изгрява слънцето“.

От 14 глава на евангелието от Йоана ще прочета няколко стиха само: от 25–30.

„Духът Божий“.

„Което сее човек“. С други думи казано: Новото и старото.

Ще дам определение на думите: Що е ново? – Новото се отличава от противоречие, а старото – с промени. Понеже вие живеете и срещате разни противоречия в живота си – това е новото. А щом умрете, щом ви заровят в гроба, това са измененията. Кое е по-хубаво: Противоречията или измененията? Да се изменяш, това значи да умираш, а да имаш противоречия в живота си, това значи да живееш. Така ви говоря според живота на земята. Трябва ви едно ново разбиране, а не да се забавлявате със старото, което е мъртво. Но ако мъртвите не възкръснат, безпредметна е тяхната смърт. Ако пък хората умират, за да възкръснат, тогава ще се явят противоречията в живота. Вие питате: Защо са противоречията в живота? – За да възкръснете. – Защо са измененията? – За да умрете и да се освободите от старото. Значи, човек не може да се освободи от старите навици, освен чрез смъртта.

Сега аз не искам да ви проповядвам едно учение на „усул“, което значи начин, или едно учение на „тертип“, което значи условие. Усул подразбира най-добрия начин. Казват: Усулно трябва. Значи, трябва да му намериш времето, за да направиш една работа. Тя е турска дума, която се произнася различно. Всеки народ си има особен начин за произнасяне на думите. Произношението на думите зависи от културата на всеки народ, както и от културата на отделните лица. Англичаните, запример, си имат едно произношение; французите – друго, германците – трето, българите – четвърто – всичко според степента на развитието си, кой докъдето е достигнал. Ако се качите между народите с по-висока култура, ще видите, че те имат съвсем друго произношение. Често от произношението на една или друга дума зависи съдържанието на думите. За тази цел ще ви приведа един анекдот. Един богат, но прост, неграмотен българин, изпратил сина си да следва в странство. По едно време той пише писма само на баща си: Татко, моля те да ми изпратиш пари да свърша образованието си. Като получил писмото, понеже не знаел да чете, бащата срещнал един познат касапин и му казал: Слушай, моля ти се, я прочети това писмо от сина ми, да видим какво е научил от толкова време. Касапинът започнал да чете писмото със свойствения си груб, касапски тон: Татко, прати ми пари да свърша образованието си. Като слушал така прочетено писмото, бащата останал недоволен от грубото писмо на сина си и казал: Синко майчин, нека чака, няма да му пратя никакви пари. Да знае как да иска от баща. Той не се научил още да говори. След това бащата отива при един хлебар, своя познат, човек с мек и добър характер и му казва – Моля ти се, я прочети какво ми пише синът. Хлебарят чете с тих, мек глас: Мили татко прати ми малко пари, че ми трябват. – А, така кажи, да те разбера. Като ми говориш така меко, ще ти изпратя пари, разбира се. Ако вие разбирате криво живота, това е касапинът у вас. Ако добре разбирате живота, това е хлебарят у вас.

Сега да дойдем до новото разбиране на живота. Да оставим настрана всички противоречия. В света съществуват три вида противоречия: на физическия свят противоречията са по отношение на физическото тяло. Вторият вид противоречия са по отношение на нашите чувства и третият вид противоречия са по отношение на нашата мисъл. Противоречията могат да се премахнат, само ако ние можем да ги изменим и да ги турим в действителния живот. Всички вие сте учили в училището за точката, за правата линия, за плоскостта и за телата. Що е точката? – Точката е сила в движение. Що е правата линия? – Правата линия показва, че точката е в движение. Тъй както вие схващате правата линия, тя е точката в покой. Следователно, щом точката е в движение, тя представя вече права линия. Щом точката е в покой, вие не виждате никаква права линия. Същото може да се каже и за плоскостта. Когато линията се движи, тя образува плоскост. Линията в покой не е нищо. Що е тяло? Когато плоскостта се движи, тя образува тяло. Тялото е третото измерение. Докато тялото е в покой, вие не можете да го виждате, но щом тялото се движи, тогава то образува четвъртото измерение, тесеракта. Следователно, тесерактът е движение на третото измерение. Когато едно тяло се движи, това е тесерактът. Когато третото измерение се движи в пространството, образува четвъртото измерение. Значи, четвъртото измерение не е нищо друго, освен третото измерение в движение. Това е една дълбока философска мисъл. За да се докаже тази мисъл, изискват се ред формули. Не казвам, че трябва само да мислите, но трябва да разберете тази идея. Някои хора искат да разберат всички неща. Има едно разбиране, което не ви ползува нищо. Запример, вие не можете да разберете какво нещо е животът, какво нещо е произходът на живота. Никой не го е разбирал, нито вие можете да го разберете. Нито Боговете разбират живота. Това е една отвлечена мисъл. Животът не е произлязъл от никъде, а щом казвате, че животът е произлязъл, значи той е резултат на нещо. Той е един резултат, който е произлязъл от по-висши същества. Има един такъв живот. И детето носи живота на майка си и на баща си. Детето е произлязло от майка си и от баща си. Той е резултат на майка си и на баща си. Следователно, майката и бащата могат да се огледат в своето дете. Що е детето? Детето е един завършен резултат на майката и на бащата. Що е физическият свят? Физическият свят е един завършен процес на мисловия и на духовния свят. Следователно, вие не можете да разберете мисловния и духовния свят, докато не разберете физическия свят. Друго едно положение. За да разберете една истина, вие трябва да я освободите от временните ѝ заблуждения. Това значи, че не трябва да сте в покой. Човек, който е в покой, той е мъртъв. По-добре е страданието, отколкото удоволствието. В страданието ще научиш нещо, а в удоволствието ще похарчиш нещо; по-добре е печалбата, отколкото загубата. По-добре е да спечелиш крака си, отколкото да го загубиш; по-добре е да спечелиш окото си, отколкото да го загубиш; по-добре е да развиеш ума си, отколкото да го изгубиш. Това са все нови положения. Вие искате светът да се създаде по друг начин. За да се създаде светът, върху него е действувал цял един процес.

Сега като ви говоря по този начин, аз не ви говоря като на прости хора. В едно отношение за мене вие сте нещо повече от гениални. Че вие имате най-същественото. Вие имате много повече неща от растенията и от животните. Следователно, сега аз ви говоря като на учени хора, но в сравнение с по-напредналите същества вие сте деца, които трябва да се учите. По отношение на вашето минало вие сте гении, но по отношение на вашето бъдеще вие сте деца, вие сте ученици. Следователно, заради мене ученикът е емблем на бъдещето, и той трябва да се учи. Какво трябва да прави човек в света. Той трябва да учи какво нещо е мисълта, какво нещо е онова възвишено чувство у човека, той трябва да учи как да постъпва добре. Според мене, човек не може да постъпва добре, ако не знае да говори добре. Човек не може да бъде отличен музикант или художник, ако не знае да мисли. Без права мисъл никакъв художник или никакъв музикант не можете да бъдете. За да имате добри музиканти или добри художници, вие трябва да бъдете гениални хора, които мислят добре. Вие не можете да бъдете гениални в никакво изкуство, ако не можете да мислите право, ако нямате права мисъл. Вие не можете да дадете израза на това изкуство, ако нямате едно право чувство. Картините на много художници са изопачени по единствената причина, че чувствата им са изопачени. Щом чувствата им са изопачени, т. е. щом нямат духовен живот, какво изкуство могат да дадат? Това не е изкуство. Че и бръмбарите рисуват много добре. Ако е за такова изкуство, бръмбарите рисуват даже по-добре. И растенията се опитват да рисуват. При това вие в живота сте се явили не за рисувачи, но за скулптури. Всеки човек, който живее и обработва в своето тяло, той обработва скулптура. Той постоянно моделира своето тяло, своите очи, своите ръце, своите крака и т. н. Той моделира и своята глава. Следователно, каквото е вашето тяло, такова е и вашето знание. В това отношение човешкият живот не е един завършен процес. Той е един незавършен процес и трябва да се радвате за това. Това е новото. Човешкото тяло, това е новото в света. Противоречията в живота, това е новото в света. За да се разбере всичко това, обаче, се изискват знания. Не е лошо, че има противоречия, но трябва да се намерят гениални хора, които да пресъздадат и да организират тия противоречия. От противоречията в света се създава хубавото. И Писанието казва: „И земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше върху бездната“. Значи, преди създаването на света, имало е такива големи противоречия, каквито светът никога не може да си представи. Но когато е дошъл Духът, това разумното начало и почнал да твори, още като казал първата дума, веднага се явила светлината. Следователно, появяването на светлината, това е резултат на една мисъл. Мисълта е резултат на Божия ум. Следователно, ако във вашия ум има светлина, вие мислите и сте в движение. Ако във вашия ум няма светлина, вие не мислите и сте в покой. Значи, в покоя всякога има тъмнина; в покоя всякога има размирие; в покоя всякога има противоречия. За да се премахнат противоречията, непременно трябва да дойде светлината, която твори. Със светлината заедно иде топлината. Това е на човешки език казано. Мисълта и чувствата трябва да вървят заедно ръка за ръка.

И тъй, сега аз няма какво да обяснявам противоречията, които съществуват в живота. Това (са) (е) временна обстановка на нещата. Това отношение природата ни е дала хиляди доказателства, за да ни убеди в това, че тя е наредила нещата много по-хубаво, отколкото ние предполагаме. Виждате един червей, който се движи по земята, едва пъпли, всеки може да го стъпче. Условията не са благоприятни за него. Този червей може да попъпли така три–четири години, докато един ден виждаме, че условията стават по-благоприятни за него, изменят се, и той се превръща в пеперуда. И в Писанието ще срещнете, че пророците са уподобявали човека на червей. Това подразбира неблагоприятните условия, при които този човек се намира. Но един ден тези условия ще се изменят за него. Значи от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате. Червеите ги очаква положение да станат пеперуди. Пеперудите са идеал за червеите. Какъв е идеалът за хората? – Да станат светии или ангели. Що са ангелите? Ангелите са светии в движение, т. е. светии, които мислят. Що са ангелите. Това са светии, които чувствуват, светии, които знаят да говорят. Тъй както сега ги рисуват художниците, ние нямахме нищо против това. То е добре от педагогическо гледище, но между една видима реалност и истинската реалност има голяма разлика. Едно тяло в движение има една форма, едно тяло в покой има друга форма. Когато Адам престана да мисли, той оголя. Когато престана да чувствува, изпъдиха го от рая. А когато престана да говори хубаво, накараха го да оре земята. Следователно, когато Господ иска да те научи хубаво да говориш, ще те направи земледелец. Когато иска да те научи да разбираш, да чувствуваш живота правилно, ще те направи градинар. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш. Следователно, вие сега сте изпратени на училище да учите, за да изправите своята грешна мисъл, която сте имали в миналите си съществувания. Така седи философията. Ако вие мислите, че в десетина години ще можете да изправите живота си, вие сте в погрешен път. Животът няма какво да се поправи. Сам по себе си той е съвършен, но ние трябва да изучаваме онези велики закони, които Бог е положил. Вие сте носители на този живот. Всинца вие сте в заблуждение, че се мислите стари. Как ще ми докажете, че сте стари? Аз мога всякого от вас да направя стар. – Как? – Като ви туря една маска и ви завържа. Веднага ще станете стар човек. Пък и стария мога да направя млад. Като му туря една маска. Сега всички вие сте дошли тук като маскирани, но аз ще хвърля маските (ви). За да се правите на стари, вие имате някакъв интерес. Онези от вас, които се представяте за стари, това показва, че те имат да дават. Онези от вас, които се представяте за млади, това показва че те имат да взимат. Който е млад, той има да взима. Който е стар, той има да дава. Старият се оплаква от живота, казва: Какво ще се прави с тези кредитори, има да се дава. Трябва да се изплаща. Младият казва: Ще си наредя работите, ще уредя живота си, защото имам да взимам оттук-оттам. Това е новото разбиране на живота. Така трябва да се разбира. Какво трябва да прави старият? – Да плати дълговете си. Ако са умни, старите лесно могат да уредят работите си. Щом имат да дават, ще отидат при своите кредитори и да им кажат: Братко, признаваме, че имаме да даваме, но не можем да изплатим всичко наведнъж, не може ли да намалиш малко от дълга? Нямаме достатъчно средства да ти платим. Тогава кредиторът ще се съгласи да намали дълга им, и те ще оправят работите си. Тогава кредиторът да каже: Хайде, дай тогава половината от дълга си. И така положението ще се измени. Пък и младият, като отива да събира дълговете си на своите длъжници, и той трябва да постъпва право, да намалява малко от дълговете. Питам сега: Как ще махнете маските си? Сега аз искам да ви говоря като на ученици. Сега аз не искам да сте при мене млади, нито стари, защото ще се дигне цял скандал. И онези, които имат да дават, както и онези, които имат да вземат, са цели скандалджии. Аз искам такива ученици, които нито имат да дават, нито имат да взимат, да са съвършено свободни. Защото много религиозни хора искат да бъдат добри, свети, за да угодят на Господа. Господ не е пратил никой човек на земята да става светия. Светийството е трудна работа. И ангелите, които са живели милиони години преди хората, едва са дошли до първата степен на светийството. С това не искам да унижа хората, но казвам: Радвайте се, че имате да учите. За мене, по хубаво нещо от ученето няма. Затова радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите са постигнали, както и това, което боговете са постигнали, това е за бъдещия стремеж на хората. Човек, който иска да постигне всичко в живота си, той не разбира живота. Това е крайно користолюбие. Не заемайте крайното, последното място в живота. Онези от вас, които изучават пение, какво означава тонът до? Всичките ноти представят елементи на музиката. Тонът си е краят на музиката. Значи, тонът до е алфа, а тонът си е омега на музиката. Думата сила на български език започва с тона си. Какво означава този слог си? Всеки език си има свои слогове. Силата на езика седи в неговите слогове. Силата на езика зависи от произношението на слоговете. Ако човек знае как да произнася слоговете, той ще има един резултат. Ако не знае, как да ги произнася, ще има друг резултат. В български език слогът си има двояко значение. В пението си-то е завършен резултат, то е последната нота от гамата. Ти не можеш да бъдеш силен човек, ако не си умен и добър. Значи, силен човек е само онзи, който има една права мисъл, който има прави духовни чувства. Ако някой мисли, че може да бъде силен без права мисъл и без благородни чувства, той е на крива посока в живота си. Силата е необходима в света, като един последен резултат. Чрез силата човек ще може да премахне всички препятствия в живота си. За да може да ги премахне, човек трябва да разбира законите на живота.

Сега като ви говоря по този начин, вие се обезсърчавате и казвате: Че какво знаем ние тогава? – Не е въпрос какво знаете. Каквото и да знаете, това е човешко знание, човешко щастие. Вие сте в положението на децата, които влизат в първоначалното училище и започват с елементарни работи, с азбуката. Вие не сте нито гении, нито философи. Децата се отличават с голяма възприемчивост. Каквото учителят каже, те всичко възприемат. По някога срещаме религиозни и учени хора, които мислят, че всичко знаят. Преди години аз правих своите музикални опити, и до днес съм изследвал силата само на три тона. След като изучих цялата философия на музиката, спрях се върху силата на три тона. За мене аз си реших задачата, защото започнах опита тъй, както аз си мислих. Тези три тона са основните тонове в музиката. Когато взема инструмента, на когото свиря, и взема тези три тона, каквото и да е вън времето, веднага се изяснява. По това съдя, че тези тонове са правилни. Ако не взема правилни тонове, времето, даже ако е било хубаво, става мрачно и се заоблачава. Всеки крив тон е в състояние да развали времето. Сега аз не искам да ви заставя да вярвате, но ви давам това за обяснение. Дали ще вярвате или не, за мене това е безразлично. За мене е така, а за вас, как е, не (ме) интересува. Когато мисълта е права, небето се изяснява; когато мисълта е крива, небето се заоблачава. Тъй щото, тези три тона, които съм изследвал, според мене съответствуват на мислите, чувствата и постъпките на хората. Когато мисълта на човека е права, небето непременно ще се изясни; когато мисълта му не е права, небето ще се заоблачи. Когато чувствата на човека са прави, небето се изяснява; когато чувствата му не са прави небето се заоблачава. Когато постъпките на човека са прави, небето се изяснява; когато постъпките му са криви, небето отново се помрачава. Сега, като говоря върху този предмет и времето вън показва каква е мисълта ви. За мене външното време всякога показва каква е мисълта на хората, както и вашата мисъл. Не че това е грях, но времето всякога доказва каква е мисълта ви, какви са чувствата ви и какви са действията ви. Времето показва реалността на нещата. Ако времето не е хубаво, това показва, че не мислите, кой както трябва, че не чувствувате, както трябва и че не постъпвате, както трябва. Откровено ви говоря в случая. Ако сега ви изведа навън и изсвиря моята песен, времето веднага ще се изясни, но какво ще ви ползува това вас. Ако ви изведа сега навън и да ви покажа този опит, това е престъпление вече. Друг път може да направя този опит. Но сега да оставим този въпрос на страна, защото той предизвиква човешкото тщеславие. Не че времето е лошо, защото и то си носи своите блага. Но за мрачния, за болния човек времето трябва да бъде ясно. За здравия човек облачното време е полезно, но не и за болния. За болния човек тихото време е полезно, но не и за здравия. За здравия човек е бурното време.

И тъй, противоречия съществуват и в човешка(та) мисъл, и в човешките чувства. Аз не искам да кажа, че те не трябва да съществуват, или че не трябва да имате противоречия. Противоречията във вашия живот са условия за нашето развитие. Без противоречия вие не можете да имате никакъв прогрес. Това трябва да го помните. Ако искате друг някакъв живот, без противоречия, вие сами трябва да си ги създадете. Не е въпрос да угаждаме на хората. Има известни проповедници говорители, които знаят истината, но не я проповядват, защото, като принадлежат към известна църква, която си има точно определени правила, искат да угодят на тази църква. Някой проповедник или държавник като говори, иска да угоди на държавата. И това е хубаво, но, онзи, който говори в полза на църквата, или на държавата, той ни най-малко не може да намери истината. Защо? Защото всички държави, всички църкви, всички домове, както и всички хора имат отношение към Онзи, Който е създал живота, към Бога. На първо место трябва да се имат пред вид нашите отношения към Бога, а после и отношенията към другите хора. Сега мога да ви дам следния афоризъм. Частите са условия за съществуването на цялото, и цялото е условие за съществуване на частите. Как ще разберете това нещо вие? Кое се роди първо – частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи. Когато цялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образуват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Тази мисъл е неразбрана. Аз не искам да ви я обяснявам тази мисъл, защото, колкото и да ви я обяснявам, то е все едно да ви показвам колко съм богат. Какво ви ползува това? В дадения случай Бог работи в света. Следователно, в този процес на движение, на работа, аз имам своето проявление. Докато Бог работи в света, и ти трябва да работиш. Това, което човек мисли, това, което човек чувствува, и това, което човек прави, и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него. Христос казва: „Отец ми работи, и аз ще работя“. Докато Бог работи, и ти трябва да работиш. Като престанете да работите, и условията за работа ще се изгубят. Хората имат тази слабост, че като се отказват да работят искат по този начин да заставят и Бога, Той да работи за тях. Това е невъзможно. Бог няма нужда от външни импулси. Той си работи съвършено, и всички хора трябва да бъдат в съгласие с Него. Както мисли Той, така трябва да мислим и ние. Бог няма чувства като нашите. В Бога няма чувствувания като нашите. В Бога има любов, но няма поляризиране. Той няма две страни. Бог всичко дава. Има един стих в Писанието, който казва: Каквото човек посее. Бог, който не е смъртен като хората, всичко дава и само наблюдава какво сееш. Каквото посееш, това ще пожънеш. Ако живееш добре, добро ще ти даде; ако живееш зле, зло ще ти даде. Бог не може да наруши този закон. Понякога хората се сърдят на Бога, защо не им дава добър живот. Не може Бог да даде на добрия човек зло, а на лошия – добро. Понякога вие можете да носите големи страдания, това е доброволно. Някои хора искат да носят страданията на Христа, или страданията на светиите – това е доброволно поето. Всеки доброволно може да носи известни страдания, а не на сила да му се наложат. В това отношение законът е верен и по отношение на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Каквото човек мисли, каквото чувствува и както постъпва, това ще му се даде. Ако мислите добре, добро ще ви се даде; ако чувствувате добро, добро ще ви се даде и ако постъпвате добре, добро ще ви се даде. Това трябва да го знаете. Ако мислите зле, зло ще ви се даде; ако чувствувате, ако чувствувате зле, зло ще ви се даде и ако постъпвате зле, зло ще ви се даде. Сега можете да кажете друго нещо, да философствувате: Светът не може ли да се създаде по друг начин? – Не може. Ако някой е по-умен, нека си даде програмата, проекта за създаване на нов свят и този проект ще го изпратим в невидимия свят, или във висшия свят, дето има место за проекти. В невидимия свят се приемат от всички светове и кой какъвто проект изпрати ще се приеме на гласуване. Ако се одобри, ще се приложи. Но в края на краищата, каквито загуби и печалби има от този проект, те ще бъдат за ваша сметка.

„Каквото човек посее“. Каквото човек посее, това и ще пожъне. Сега аз искам да ви насърча и ви казвам: Не се обезсърчавайте от онези мъчни условия, при които сте се родили. Някои жени съжаляват, че са родени жени. Някои мъже съжаляват, че са родени мъже. Има шанс за жените да се родят в бъдеще мъже, както и за мъжете да се родят в бъдеще жени. Някои майки и бащи съжаляват, че им се родило мъжко или женско дете. Те не са очаквали мъжка (рожба), а се роди такава и обратно. Никой не трябва да съжалява за това. Ако се роди мъжко дете, радвайте се; ако се роди женско дете, пак се радвайте. Когато се роди мъжко дете, Бог (го) е посетил със своята мисъл. Когато се роди женско дете, Бог го е посетил със своята любов. Какво има в това? Ако не разбирате закона, поне не говорете. Не съжалявайте онези, които са влюбени. Не съжалявайте онези, които страдат от любов. Блажени са, които страдат от любов. Че страдат от любов, не се смущавайте. Не ги утешавайте, любовта ще се погрижи за тях. Никакво утешение на влюбените. Любовта сама ще ги утешава. Вие искате да утешавате влюбените. Оставете ги. Ако любовта не може да утеши влюбените, кой друг ще ги утеши? Любовта само ще оправи живота на влюбените. Досега аз не съм намерил нито един случай, нито едно изключение, в което любовта да не е можала да утеши живота. Много хора са пострадали от любов, но в края на краищата, всички хора, които са пострадали от любов, работите им са се оправили. Онези, които са били влюбени, главата им е побелявала. Главата им е побелявала от любов към сина си, или на любов към дъщеря си, или към майка си, или баща си, или към приятеля си, или към този, онзи. Не е лошо да има човек бяла коса. Сега ако се спра да обяснявам добрите резултати от побеляването на косата, ще се отдалеча от предмета. Не съжалявайте, че имате бяла коса, защото бялата коса, белият цвят е цвят на покой. Белият цвят събира енергия. Един ден, когато събере достатъчно енергия, той отново ще почернее. Тогава ще ги турите на работа. Онези от вас, които имат бели коси, показва, че са на печалба. С белите коси се печели. Белите коси показват, че сте станали много богати, но за да се избавите от даване, казвате, че сте остарели и че няма какво да дадете. Човек, който има черни коси, той трябва да работи, той трябва да сее. А онзи с бели коси, той трябва да раздава. Той има достатъчно средства, той е прибрал капитала си.

Казвам: Освободете се от това разбиране на старостта. Ако човек е хилав, ако човек е болен, ако е неразположен, той при каквото нещастие и да се намира, той трябва да се обърне към своята мисъл, към своите духовни чувства и към своите добри постъпки и тях да приложи в живота си. По този начин само той ще се освободи от тягостните състояния на своя дух. Ако мислите и чувствата му не са прави, те ще станат причина за неговото нещастие. Вие можете да проверите това, което ви говоря. Каквато болест и да имате, каквото неразположение и да имате, достатъчно е да измените вашата мисъл, вашите чувства и вашите постъпки, за да премахнете болестта или неразположението си. Аз съм правил това нещо всеки ден и продължавам да го правя. И аз имам своите неприятности в живота. Като дойде една неприятност, като ѝ туриш една запетая, какво става. Какво означава неприятността? Неприятността се дължи на това, че ти считаш, че нещо ти е дошло не на време. Приятно е това, което ти е дошло на време. Тази е разликата. Ние ги делим на приятни и неприятни неща. Когато ни дойде някоя неприятност в живота, това показва, че трябва да учим, да работим над себе си. За всяка неприятност, която ни се случва, казвам: Имам доста да уча, да работя над себе си, има неща, които не съм научил добре. Така разбирам аз философията на живота. При тази философия на живота има едно положение отвън, при което Бог помага. Същевременно всички наши напреднали братя и те помагат, и учителите помагат, и народът помага, но ако човек сам не учи, никой не може да му помогне. Сега онези от вас, които искат да бъдат даровити, могат да бъдат даровити, но трябва да се научат да мислят. Мнозина от вас се считате за стари и казвате: Остаряхме. Какво да правим със старостта? За да се подмладите, вие трябва да започнете да мислите. Като мислите право, вие ще се подмладите най-малко с десет години. Направете опит да мислите право, да чувствувате право и да постъпвате право и ще видите, как ще се подмладите. За да познаете дали сте млади, дали сте подмладени, правете следния опит, когато най-малко сте приготвени за някаква изненада, накарайте някой ваш познат да ви устрои една далавера и вижте как ще я посрещнете, ще останете ли тих и спокоен, или ще се смутите. Ако можеш да издържиш и да посрещнеш всичко тихо и спокойно, ти си млад. Ако се смутиш, не си млад. Та всичко това, което сега преживяват отделните народи, общества и хора, не са нищо друго, освен тези далавери, които ви устройват приятелите ненадейно. Чрез противоречията днес се изпитват всички хора, да се види доколко знаят нещата, доколко всичко това е истина, което знаят, и до колко могат да издържат. Някой казва, че имал любов към Бога. Ще дойде нещо отвън, което ще раздруса твоята любов, да видиш доколко можеш да издържиш. Така се изпитваха и учениците на времето на Христа. Христос казва: „Който издържи до край, той ще спасен да бъде“. Че ако за твоето убеждение ти ударят десет тояги на задницата, и убеждението ти стане на прах и на пепел, какво убеждение е това? Има един анекдот за един светия, когото изпитвали за убежденията му. Турили го в една чутура и го грухали отгоре. Като излязъл от чутурата, той казал: Право е моето учение. После пак го турили в чутурата и го грухали. Като излязъл от чутурата, пак казал: Право е моето учение. Най-после казали: Престанете да го грухате, защото всички, които го грухали, повярваха в неговото учение. Нека и вас ви груха, в света, докато всички, които ви грухат, станат като вас герои. Това е правото учение. Не е въпросът да се бяга. Нека всички ви чукат, и като ви чукат, най-после да кажат: Право е това учение. Прав е този човек. Когато приковаха Христа на кръста, Той извика и цялата земя се разтресе. Тогава всички около Него казаха: Прав е този човек! Праведен е Той! Голямо геройство имаше в Христа. Вие не сте претърпели такива страдания като Христа, да ви приковат на кръста с четири гвоздея, да се подиграват с вас и след това да ви дадат да пиете оцет и вода смесени. И на всичко това Христос издържа и показа, че това е правото учение, тази е правата мисъл. Христос доказва, че това учение е право, че то е учение за спасение. И ако това учение се приложи, светът ще се спаси. Всеки ще бъде поставен на този кръст. Вие не искате да ви поставят, но искате или не, всеки ще бъде поставен на този кръст. Ако служите на света, няма ли да ви поставят на кръста, на изпитания? Пак ще ви поставят. Докато имате известно убеждение, известно верую, все ще ви гонят. Ами онези, които отиват на бойното поле, за какво умират? Че в света хората нямат ли страдания? Даже по-големи страдания имат. Тъй щото, дали на Бога служите или на Мамона, все ще имате страдания и изпитания, все ще ви турят на кръста. И заравянето на човека в гроба е едно изпитание. Когато праведният умре и го заровят в земята, той казва: Колкото и да ме държиш тук, това, което проповядвам, е право. Като го груха дълго време, земята най-после ще каже: Хайде, върви си сега. Земята ще се разтърси и той ще излезе вън от гроба си. Това наричат хората възкресение. „Което човек сее“. Посейте онази велика, Божествена мисъл във вашия ум. Посейте онази велика, Божествена Любов във вашите чувства. И най-после посейте разумното начало във вашето слово. Казано е в Писанието: Никакво гнило слово да не излезе от устата ви. Това значи: Всичко, каквото човек говори, трябва да е сам доволен от него. Като говориш, небето да не се заоблачава, но да се изяснява. Когато обичате, небето се изяснява. Когато мислите право, небето пак се изяснява. Когато мъжът влезе в къщи, всичко се изменя. Когато децата чуят, че бащата иде в къщи, майката казва: Деца, баща ви иде. И те веднага се сгушат, умълчават се. И като влезе бащата, той тропне с крака, казва: Да знаете, аз съм бащата тук! Не, той не е баща. Аз съм виждал как иде бащата в някои семейства. Като дойде бащата, децата отдалече още се спущат да го посрещат, радват се, че бащата иде, казват: Мамо, татко иде. И докато не е бащата в къщи, навсякъде е тъмно, мрачно. Щом бащата влезе вътре, всичко става светло, изявява се. Аз виждам, когато някой религиозен влезе в едно общество, всичко около него потъмнее. Той току цитира стихове. Слуша да се говори и казва: Дали е право това, и пак цитира стихове. Казвам на този религиозен човек: Аз не цитирам стиховете право, но ги живея право. А ти ги цитираш право, но не ги живееш право. В такъв случай аз предпочитам криво да цитирам, но право да живея, отколкото право да цитирам стиховете, а криво да ги живея. Онзи, който живее право, той ще може да изправи стиховете, но онзи, който криво живее, правото цитиране на стиховете няма да му помогне. По-добре е и двете неща да бъдат на мястото си: И право да цитираш стиховете, и право да живееш. За предпочитане е, обаче, право да ги живея, а криво да ги цитирам. Защото някога съм ги живял криво, а сега поне право ги живея. Всяко слово трябва да бъде чисто. Някои хора ми казват: Ти не ме обичаш, че как да те обичам? Искаш да те лъжа ли? Обичам те. Ама колко ме обичаш? – Мога да ти дам един самун хляб. Една вечер мога да те държа в къщата си. Че разни изпитания има в света. Сега аз не искам да се спирам върху изпитанията на света. Изпитанията са многобройни. Хората могат да бъдат изпитвани по много начина. Любовта на хората ще бъде изпитана по много начини. Любовта на хората ще бъде изпитана по хиляди начини. Когато човек издържи на всички изпитания, това е любов. Ти си млад момък, влизаш в една богата къща, дето има малки момичета и момчета. Но бащата няма доверие в тебе. Може ли бащата да повери децата си на тебе за няколко години, и ти да развиеш в тях доброто? Какво значи човек да изпълни Волята Божия? Това значи: Никога човек да не злоупотребява с онова доверие, което Бог му е дал. Никога човек да не злоупотреби с онези добродетели, които Бог е вложил в него. Никога човек да не злоупотреби с доверието на баща си, на майка си, на сестра си и на брата си, нито с доверието на приятеля си. Никой да не злоупотребява с доверието на кого и да е. Никой говорител няма право да злоупотребява с доверието на слушателите си. Да се злоупотребява с доверието на слушателите, това е престъпление. Не злоупотребявайте с доверието на никого. Това е общо правило. Пазете това правило свещено. Казва някой: Пет пари не давам за хората. Не, това доверие, което хората влагат в тебе, е свещено, Божествено. Ти трябва да пазиш това правило. Не разваляй Божественото у хората, които мислят за тебе. Защото ако разваляте това доверие, няма да има на кого да уповавате.

Сега ще ви приведа онзи пример за Мойсей, който отивал един ден на Синайската гора да получи законите. В това време Мойсей бил дълго време овчар и пасъл овцете. Като пасъл овцете, той срещнал един овчар, който бил много весел. Мойсей го запитал: Защо си толкова весел? – Господ ми каза, че ще ми дойде на гости, затова аз заклах едно от най-хубавите си агнета, ще го сготвя заради него. – Тъй ли? Остави се от тази работа. Господ не яде агнета. Ти си на съвсем крив път. Трябва да се откажеш от това си заблуждение. Като чул тези думи, овчарят съвсем се умърлушил и лицето му потъмняло. След това Мойсей отишъл на планината да получи закона от Бога. Гледа, лицето на Бога е строго, недоволно. Мойсей си помислил: Какво ли е сгрешил пред Бога, че не е доволен от него? Когато Бог му казал: Какво направи ти с овчаря? Ти не му каза истината. Иди сега да му кажеш, че ще му отида на гости. Мойсей се върнал при овчаря и му казал: Слушай, аз не ти казах истината. Бог ще ти дойде на гости, щом ти е обещал; като му казал тези думи, овчарят пак се зарадвал и започнал да пее, да се приготвя за идването на такъв скъп гост. Мойсей се скрил някъде да гледа как ще дойде Господ на гости при този овчар. Овчарят сложил трапезата и след това заспал; в това време Мойсей видял, че слязъл огън от небето, който изял, изгорил агнето. По този начин Мойсей разбрал, че който изял, който изгорил всичко. Така, именно Мойсей разбрал, че всички неща имат свой вътрешен принцип. Това, което Мойсей разбрал, е следното: Да не се дава тълкувание как трябва да бъде устроен животът. На всеки едного животът е устроен по най-добър начин. Затова вярвайте в този ум, който носите в себе си. Вярвайте в това сърце, което носите в себе си. Вярвайте в това слово, което имате в дадения момент. Това е правото за вас. Ако вие сте верни в малкото, за в бъдеще ще бъдете верни във великото.

„Каквото човек посее, това ще пожъне“.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

30. неделна беседа от Учителя,
държана на 26 април 1936 г.
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, аз, сега, право, може, всички, хора, мисъл, всичко, бог, мисли, баща, имат, противоречия, свят, любов, казва ,

 Неделни беседи , София, 26 Април 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder