НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ще живее

Ще живее

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, закон, всички, бог, хора, може, закона, казва, време, живот, години, има, земя, свят, свобода, ден, кармата, днес ,

 Неделни беседи , София, 7 Декември 1919г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“И когато говореше на нечестивия: Непременно ще умреш, а когато той се върне от греха си и направи съд и правда, отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота в не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре.” (Йезекиил 18:21)

Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити. Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват : Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания. Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени.

И тъй, всички сте дошли на земята да решавате уравнения с едно или повече неизвестни, да намирате техните корени. – Не искаме да решаваме уравнения. – Искате, или не искате, ще решавате. Например, някой трябва да плаща наем, но няма средства, не знае, отде да вземе пари. Какво ще стане? Ще дойде съдебният пристав – първият член, наемателят – вторият член, а хазяинът на къщата – третият член на уравнението. Ако не платиш, глоба ще ти наложат. В краен случай, могат да те затворят. Знаете ли, какви дългове имате вие? Сегашните хора са потънали в дългове от миналото още. Казваш: Чудно нещо, майка ми и баща ми са благородни хора, но, въпреки това, не съм видял бял ден в живота си от дългове. – Значи, благородството на твоите родители не може да те спаси; ти трябва да платиш дълговете си.

Какво ще кажеш тогава за оня вагабонт, от когото толкова хора се оплакват? Той е добре, работите му се нареждат. – Той е изплатил дълговете си, затова никой не го безпокои. Човек трябва да разсъждава правилно. Някой добър човек носи мътна вода в шишето си. Казвам му: Водата ти е мътна, излей я. – Аз съм добър човек. – Добър си, но водата ти е мътна, – Ти ме обиждаш. – Няма защо да се обиждаш. Твоята доброта е едно нещо, а мътната вода – друго нещо. Тия неща не се съгласуват. Някой човек е лош, но водата му е чиста.

Вагабонт е той. – Възможно е, но водата му е чиста. Не всякога добрият човек носи чиста вода, нито лошият - нечиста. – Как е възможно, честен човек да продава лоша стока? – Всичко е възможно.

Какво представят дълговете на отделния човек, или на даден народ? Според източните народи, дълговете представят закон на карма, или закон за причини и последствия. Карма съществува там, дето е станало отклоняване от правия път на развитие. Според едно обяснение, кармата се дължи на стремежа на тъмнината, от пасивна да се превърне на активна. Така е започнало създаването на космоса. Тогава се явило страданието. – Възможно ли е това? – Възможно е. Човек е живял в тъмнината и постепенно започнал да излиза от нея. – Защо трябва да страда човек? Представете си, че голяма разбойническа банда си почива в една гора. Докато имат храна, те са спокойни, никого не нападат. Щом се свърши храната им, те започват да мислят, де да отидат и кого да оберат – стават активни. Тръгват из гората да срещнат някого, да го оберат. Срещат един пътник, нападат го, но той се защищава, стреля. И те стрелят, започва се престрелка, в която пътникът пада убит. – Виновен ли е той, че плати с живота си? – Не е виновен, но разбойниците са гладни, искат да ядат. – Само с убийство ли може човек да се прехранва? – Много начини има за прехранване, но това се отнася до разбирането на човека. Някой иска да живее охолно и да пести време. Щом пести време, енергия ще изразходва. Той непременно ще попадне под закона на кармата. Например, млад момък не иска да учи, нито да работи и започва да играе на комар. Той печели лесно, не губи време, но изразходва много енергия. Който пести времето си, а иждивява повече енергия, той лесно намира затвора. Това с неправилно решаване на уравнението. – Де са затворите? – Те не съществуват само вън от нас, но са и в нашите умове и сърца. Питаш: Защо страдам толкова много? – Защото си в затвор. Страшно е да бъдеш в затвор. Ако началникът на затвора не те хареса, заповядва на стражаря да ти ударят 25 тояги. При това положение, никой не може да ти помогне. – Защо? – Защото затворът е вътрешен, никой не го вижда. Тогава викаш един-двама лекари, и те казват, че страдаш от неврастения. Според мене, това не е неврастения, но затвор. Ти си вътре в затвора и стражарят те налага с тоягата.

Съществуват два закона: закон за кармата или закон за причини и последствия. Ти носиш страданията по неволя, т. е. по необходимост. Вторият закон е закон на свободата. Законът за кармата не признава никакво право, никаква култура, никакво щастие, никаква любов. – Кой прилага тоя закон? – Вие го прилагате всеки, ден, но и върху вас го прилагат. Вие хванете една кокошка, пипнете я тук – там, да се убедите, че е угоена, и туряте ножа на врата й. Тя кряка, моли се, но не я чувате. Вие си мислите за хубавото ядене, което ще сготвите. Няма закон, който може да защити кокошката. Няма съдия, който да й отдаде правото. Мислите ли, че като заколите кокошката, вие ще бъдете щастливи? От тоя момент започват вашите страдания, т. е. вашата карма. Ще кажете, че е писано, какво Бог позволява на човека да се храни с месо. – Това е човешко тълкуване. Има разлика между писаното и казаното от Бога. Бог е казал да се режат само сухите клони на дърветата, а хората сами си позволиха да режат и суровите клони, както и да изсичат цели гори. При това, ако изкорениш сухо дърво, на мястото му ще насадиш ново, младо дърво.

Какво е всъщност сухото дърво, и какво живото? Сухото дърво е лошият човек, а плодоносното дърво – добрият човек. Като разберете закона, върху който Йезекиил говори, тогава ще съгласувате живота си с неговия. – Аз съм на особено мнение. – Законът на необходимостта не признава никакво особено мнение, никакви народи, никакво високо произхождение на човека. – Защо е така? – Ще ви отговоря със следния пример.

Запитали един негърски проповедник, какво прави Господ, когато няма работа. – Сече пръти. – Защо Му са? – С тях налага неразумните хора. И аз казвам същото. Едно време Господ сякъл пръти, да бие с тях неразумните. Това е фигура. Всеки е опитал тоягата на Господа. Често казват: Да имаш Господ на земята! – Те разбират Господа в друг смисъл: да имаш злато, къща или скъпоценен камък; да имаш някой познат с високо обществено положение. Други мислят за Бога като същество, което наказва. Значи, вие разглеждате Бога от две страни: положителна и отрицателна. В първия свят действа Бог на доброто, а втория свят наричаме свят на илюзиите. Човек не може да живее едновременно в двата свята: в света на доброто и на любовта и в света на илюзиите.

Кармата е закон на тъмнината. Вторият закон – законът на свободата е също и закон на светлината, т. е. закон за правото и за човешката мисъл. Бог казва на пророка, че ако някой излезе от закона на кармата, или от закона на необходимостта, и влезе в закона на свободата и светлината, непременно греховете му ще се заличат. Някои мислят, че като тръгнат за оня свят, ще вземат със себе си всичките полици на своите длъжници. Полици се плащат само на тоя свят. На оня свят, т. е. в света на свободата, няма дългове, няма полици, няма затвори, няма съдии. На оня свят няма помен от тия неща. Там съществата живеят като братя и сестри. В оня свят е истинският живот. Там е скрит животът на цялото Битие, както в семката на растението е скрит животът на цялото растение. Семката казва: Ако искаш да знаеш, какво нося, посей ме, да израста, да цъфна, да вържа, и плодът ми да узрее. Като опиташ плода ми, ще разбереш, какво нося в себе си. – Нямам време да чакам толкова дълго. – Щом нямаш време, гладен ще умреш.

Съвременните хора “минават за много учени, но кой учен се е заел да изучи щателно ябълчната семка или кокошето яйце? В семката, както и в кокошето яйце, е написана историята на техния живот: как са създадени и защо са създадени, от колко години съществуват. В ябълчната семка е написана историята на всички ябълкови дървета. В кокошето яйце е написана историята на всички птици от рода на кокошката. Достатъчно е да преброите семенцата на ябълката и яйцата, които една кокошка снася, за да разберете техния живот. Какво правят сегашните хора? Вземат една ябълка и едно яйце и ги изяждат. Смисълът на живота не се крие в яденето. Да мислиш само за ядене, това значи, да си в положението на водопроводна тръба, през която минават милиони килограми вода, но пак празна си остава. И през човешкия стомах могат да минат хиляди агнета, прасенца и кокошки, но пак празен ще си остане.

Днес всички хора искат да се осигурят, без да подозират, че цяла Европа ще мине през такива страдания, каквито през ума им не са минавали. Не се плашете. Ще ви дам един пример за изясняване на мисълта си. Преди 30-40 години аристократите от американския град Джонстон пожелали да имат в града си езеро, да прекарват горещите летни дни по-приятно. Понеже край града им минавала една голяма река, те се посъветвали с няколко инженери, как биха могли да запушат реката, да образуват едно езеро, върху което лятно време да плуват с лодки, а зимно време да се пързалят с кънки. Инженерите проучили въпроса и се произнесли, че идеята може да се реализира. Наели много работници и в скоро време гражданите се радвали на приятната забава. На реката била построена голяма стена – бент, която задържала водата. Един ден се случило голямо нещастие: реката придошла толкова много, че стената не могла да издържи големия напор на водата и се пробила. С голяма сила водата нахлула в коритото и заляла близката част от града, като завлякла къщи, хора и добитък – около две хиляди души били удавени.

Питам: Не можа ли. това езеро да се направи под града, а се направи над града, да станат толкова хора жертва? Ето, сегашна Европа е поставила бент на реката, които един ден ще се отпуши и пробие. Затова, който е над града, да търси спасение в планината; който е в долния етаж, да се качи в горния. Това е кармата на европейските народи, която се е събирала от години. Тя е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество. Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото учение. Защото, казва Йезекиил: „Който ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре.” Казвате: Какво ще стане с Европа, не ни интересува; какво ще стане с нас, това ни интересува. Ако сте в закона на необходимостта, не можете да не се интересувате от това, което ще става; ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители. Като поставяте дърва на огъня, не сте ли зрители? Дървата изгарят, това е цяла катастрофа за тях. Тия дърва с хиляди години са изграждали своите тела, а вие в един момент ги насичате и поставяте в огъня. Те горят, вие се топлите на техния огън и казвате: Колко приятна топлина! Ще кажете, че дърветата са невинни, безгрешни същества. Въпрос е, дали са толкова невинни, колкото си представяте. Те дойдоха на земята и, без позволение, взеха от нея, каквито елементи пожелаха и каквото количество им трябваше. Някои от тях станаха по-големи, отколкото трябваше, и заеха големи пространства. Тъй щото, когато хората ги екзекутират, т. е. секат, горят и правят различни предмети от тях, това става по закона на тяхната карма. Бог им казва: „Така ще бъде с всекиго, който постъпва неправедно.” Колкото и да се оплакват дърветата и хората, всички трябва да знаем, че не сме дошли на земята за щастие, нито да живеем на гърба на другите. Който иска да бъде щастлив, той трябва да влезе в закона на свободата. Ако можеш от любов да направиш за някого това, което майката прави за него, ти си в закона на свободата. Обаче, ако хванеш един вол и го заколиш, ти живееш в закона на необходимостта. Утре ще те хване някой по-силен. Трябва ли да те убие? Тоя закон има нещо общо с закона на махалото. Достатъчно е малко да го залюлееш, за да се движи от единия край до другия. В това отношение, законът на необходимостта не е нищо друго, освен часовник с махало, което всеки момент определя времето на човешката карма. Мъжът решава някой въпрос и казва: Време е да намеря една жена, да заживея по Божествен начин. Намира такава жена, ожени се, но след две-три години отрича тоя живот, казва, че жената е лошо нещо. Отново взима обратна посока. И жената се отказва от Божественото, раздвоява се, а с това и часовникът им се разваля. Всички се събират около тях, искат да ги убедят да се върнат, дано часовникът тръгне напред. Аз не съжалявам за такъв часовник, който всеки ден се разваля. Нещастие ли е, ако гилотината се развали? Нека се развали. Лошо ли е, че ножът ръждясва? Нека ръждяса. В природата съществува закон, който има пред вид правата на всички живи същества. Според тоя закон, ти нямаш право да задържаш в себе си повече енергия от тая, която можеш да асимилираш. Задържиш ли повече, отколкото трябва, излишната енергия произвежда известно напрежение върху твоя организъм. – Възможно ли е излишното количество енергия да се отрази вредно върху организма? Пуснете няколко капки вода да текат непрекъснато в продължение на 20 години, върху един камък, да видите, какво ще направи тя. Малко е количеството на водата, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание, казвам: Нашите лоши мисли и желания, които са капали хиляди години наред върху нашия ум и нашето сърце, са направили много дупки в тях. Тия дупки са причина за нещастието на сегашните хора.

Пророкът казва: „Всички хора трябва да се върнат в правия път, да заживеят по закона на свободата. – Какво гласи тоя закон? – Да забравиш, че имаш да взимаш нещо от когото и да е. Кажи в себе си: Каквото баща ни е оставил, ще го обработваме заедно и ще го делим по братски. Това значи, да се роди човек изново и да работи по закона на любовта, на правдата и свободата. Всеки човек е дошъл на земята с известна мисия, която трябва да-свърши. Няма да определяме, кой какво трябва да свърши. Всеки трябва да е свободен, както Бог ни е оставил да се проявяваме свободно. Това се отнася до разумните хора, които слушат, какво им се говори. Кое пречи на хората да живеят добре? Няма сила в света, която може да противодейства на любовта. Ако българите бяха разумни, те щяха да обработват земята си с любов и да изкарат толкова храна, че да задоволят всички изобилно. Днес мъчно можеш да убедиш народите, че земята, която имат, им е достатъчна. Българите, специално, мислят, че трябва да вземат отнякъде заем, да изплатят дълговете си. Те са на крив път. Така не се оправя положението. Заемите повече объркват работите, отколкото да ги оправят.

Пазете се да не изпаднете в положението на оня българин, който, за осем крини жито, дадени в услуга на свой близък, взел десетократно. Той дал на заем на едного осем крини жито. Като плащал задължението си цели десет години, на края на десетата година длъжникът пресметнал, че дължи още 80 крини. Значи, той изплащал задължението си със сложна лихва. Това било услуга! Ще кажеш: Дано намеря някой благодетелен човек, да ми даде пари на заем. – Пази се от благодетели, които дават пари под лихва. Аз разглеждам въпроса принципално, не се занимавам с вашите малки, търговски сделки. Няма по-лошо нещо от това, да взимаш пари под лихва, или на заем. Не давай нещата си под наем. Сегашните хора се дават под наем: на Бога не вярват, на хората вярват: на Бога не се кланят, на хората се кланят. Няма силни хора в света. Жалко, слабо нещо е човекът. Кажете ми, де са силните хора на миналото, от които светът е треперел? Какво ще стане със сегашните силни хора в бъдеще? Не си въобразявай, че си силен. Докато греши, човек всякога е слаб. Силен, праведен и чист е оня, който не греши. Свет човек е оня, който и при най-големите противоречия живее за благото на ближния си.

Сега вие, които ме слушате, искате да се спасите, да не ви сполети някакво зло. Аз не ви проповядвам спасение; проповядвам ви, как да вършите Божията воля на земята. Аз ви уча, как да изпълнявате волята на живия Господ, в Когото се крие вашата свобода. Той ще ви накара да се чувствате братя помежду си, да се приготвите за великия живот, който сега иде. Всички сте опитали стария живот, който ви е направил нещастни. Днес търсите път към спасение. В това отношение, сегашният човек прилича на оня алкохолик, който се отказва от пиене, когато остане без пари. Той казва на жена си: Давам честна дума, че няма повече да пия. Моля те, поискай от баща си малко пари, да подобрим положението си. Ще си живеем в мир и любов. И тоя път бащата се излъгва, дава пари, но зетът не издържа, продължава да яде и пие, за нищо не мисли. По цели нощи не се връща в дома си, не мисли за жена си, за децата си. Той е влязъл в пътя на престъплението.

Казвате: Кажи ни нещо велико, нещо философско. Каквото и да ви говоря, мъчно ще ме разберете. Вие имате своя философия, от която не можете да се откажете. Според мене, старата философия е отживяла времето си. От вас зависи в един момент да се освободите от старото и да приемете новото. Днес времето е мъгливо, но от вас зависи да се оправи. – Как ще стане това? – Достатъчно е да повдигнете мисълта си, да се свържете с мисълта на живия Господ, за да изгрее слънцето и да се оправи времето. – Докажи това! – За да ви го докажа, нужни са часове, през което време вие ще измръзнете – вън е студено и мъгливо. Отказвам се да аргументирам нещата. Както и да говоря, все ще има недоволни.

Някои казват, че беседите ми не отговаряли на изискванията на речта, липсвало въведение, първа и втора част и заключение. Ето, хиляди години вече, как хората държат беседи по всички правила, с въведение, съдържание и заключение, но светът още не се е оправил. В живота се извършват действия, които се развиват по всички правила – с въведение, съдържание – първа и втора част, и заключение, но животът на хората не се подобрява. Какъв е смисълът на такъв живот? Някой намислил да обере един богат човек – въведение. Потърсил съучастници и ги намерил – първа част на съдържанието; уговорил се с тях, колко да им плати – втора част на съдържанието. Обирът е извършен, и виновниците са в затвора – заключението. Това действие се описва и напечатва. Всички познават тия беседи, но никой нищо не е придобил от тях. Такива беседи нито съм държал, нито ще държа. Аз оставам далеч от тях. Тая е причината, дето аз проповядвам без въведение, без първа и втора част на съдържанието и без заключение.

И тъй, когато някой иска да чуе една беседа от мене, аз ще го поканя в градината си, да види моите плодове – въведение в беседата. После ще му предложа да опита тия плодове – първата част на съдържанието; след това ще се разговорим върху начина на посаждането им и техните качества – втората част на съдържанието. Най-после той ще пожелае да си посади същите плодове. Ще му пожелая Бог да бъде с него – заключението. Това е новият начин на проповядване.

Да се откажем от старите пътища! Да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти, техните жени и деца. Какво правят сегашните хора? Една мома харесва някой момък и пожелава да се ожени за него. Майката съдейства на дъщерята. Започват да канят момъка, да го гощават с кокошки, с агънца, докато го завъртят. Той неусетно влиза в капана. Това не е женитба. Това не е никакво съдружие. На такива хитрини, именно, се дължат нещастията в света. Така хората са продали своите идеали, своите велики стремежи. Така и до днес още продават любовта. Мъжът и жената не са създадени за удоволствие в света. На тях е предоставена велика работа. Като види момата, момъкът казва: Какво лице! Какви червени устни! – Така е, но това не е истинската мома, тя е направена от кал. Днешните мъже и жени са направени от кал, те трябва да се върнат към времето, когато са били създадени по образ и подобие на Бога. Жена или мома, в прав смисъл на думата, е оная, на която сърцето е пълно с чиста, велика любов. Мъж и жена, в прав смисъл на думата, са ония, които за никакво благо не се продават. Първите човеци се продадоха, за една ябълка. Днес всички хора ядат същата ябълка. Например, когато двама млади се венчават, те черпят гостите си с алкохолно вино. По тоя начин новото не може да дойде. Чашата показва, че младите трябва да цъфтят, както цветята, но виното в чашата трябва да бъде сладко, а не кисело, алкохолно. Ако аз венчавам, ще давам само сладко вино. Алкохолното вино опива хората. Още на втория ден младите се скарват; на третия ден те се примиряват. Така живеят ден след ден, докато най-после се разделят. Майките дават и на децата си да пийнат малко винце, но и те се сбиват. Това са изопачените човешки чувства, с които още осем хиляди години да се живее, нищо няма да се постигне.

Време е вече да се върнем към живия Господ, Който всеки ден ни говори. С Него можем и ние да говорим и да се разбираме. Живият Бог е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява ума на всички хора, облагородява сърцата им и повдига техния дух. След всеки разговор с Бога, човек е готов да работи и да се жертва. Дойдеш ли до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и казваш: Свободен съм да правя, каквото искам. После съзнаваш погрешката си и започваш да се молиш, да се извиняваш за нея. Така постъпват и народите. Обаче, Бог е решил да оправи света. Бентът, който американците построили на реката, не е нищо друго, освен бент, който е задържал кармата, да не се прояви. Днес кармата на цялото човечество е назряла, й водата пробива бента. Днес кармата се проявява чрез болести, страдания, нещастия. Болестите са признак на назрялата карма на цялото човечество. Един американски лекар изследвал, повече от пет хиляди нервни болести само в Америка. Тия болести се дължат на. покварената човешка кръв. Покварата се дължи на кармичния закон, който действа в света. Човек сам си е причинил своята карма.

Представете си, че живеете в голяма, хигиенична къща, добре осветена от слънцето. В тая къща вие се чувствате здрави, добре разположени. Ако в продължение на няколко години хвърляте боклук, нечиста вода в двора си, всички ще започнете да боледувате. Като не се вглеждате в себе си, търсите причината вън някъде и казвате, че някой ви е направил магия. – Не, вината е във вас. Вие сами си създавате страдания, сами попадате в кармичния закон. Каквото прави човек на физичния свят, това прави и в духовния. Там хората са нахвърляли толкова много боклуци и нечистотии, че и до днес още не могат да се освободят от тях Това са техните нечисти мисли и желания, които им причиняват различни болести и противоречия. Ти не търсиш причината в себе си, но обвиниш някого и казваш: Ще отмъстя на тоя човек, ще го убия! – Който убива другите, сам себе си убива. – Кой е причина за кармата? – Змията. Тя се уви около дървото за познаване на доброто и на злото и изкуси Ева.

Истинската, дълбока причина за грехопадението се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма, като змия, обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави, каквото иска, без да носи някаква отговорност. Мислиш ли, че, ако заколиш едно агне, не носиш отговорност? Какво ще отговориш, ако ти кажа, че агнето е дете на някой архангел? Ще кажеш, че това е глупаво. Кой от двамата е глупавият, не зная. Когато ви заставят да отговаряте за постъпката си, тогава ще разберете, кой говори глупости. Бащата на агнето ще иска отчет за неговия живот. Днес може да премълчава, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Бог се застъпва за всяка неправда. Той е Баща на всички – няма по-силен от Него. Ако някой ви напада несправедливо, то, преди да се застъпи вашият баща, Бог ще се застъпи. Бог забавя, но не забравя. Може след хиляди години да се чуе Неговият глас, но ще се чуе. Той е дълготърпелив.

Сегашните хора са слезли дълбоко в материята, отклонили са се от Божествените методи и мислят, че светът ще се оправи чрез насилие. Насилието унищожава хората, но не ги оправя. Насилникът е подобен на чук, или на брадва. Какво допринася чукът? След като е удрял няколко години върху камъните, той се изтъркал и унищожил. Така постъпват и лошите хора. Те сами се унищожават и с това измъчват добрите хора. Че това е така, сами ще го проверите. Идете на гробищата да видите. че всички хора, които са напуснали земята, са чукали камъни и сами се унищожили. Христос дойде на земята да покаже на хората начин, по който могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата.

Какво представя дихармата? Тя е закон на благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на свободата. Българите наричат дихармата дарба. Много естествено, като почнеш да обичаш, това е дарба. Като мислиш право, това е дарба. Като си истинолюбив и говориш истината, това е дарба. За да придобием една от тия дарби, трябва да пуснем живия Бог в себе си. – Ще си помислим по тоя въпрос.

– Няма защо вие да мислите. Пуснете Бога в себе си, Той да мисли за вас. Ако кракът ти е счупен, ти ли казваш на лекаря, как да го лекува? Лекарят знае работата си, той сам прави, каквото е нужно. И вие, като неразумния болен, казвате, че не ви трябва лекар, т. е. не се нуждаете от Господа. Не говорите истината. Всички се нуждаете от Господа. Той иде да намести счупения ви крак и казва: Ще стоиш мирно! Няма да риташ. Най-малкото помръдване ще размести счупените кости. На оня, който има карма, не се позволява да рита.

„Ако и нечестивите се обърнат към великия Божи закон, греховете им няма да се споменат.” – Накъде да се обърнем? – Религиозните ще ви покажат посоката. Ще повдигнете ръцете си нагоре. – Какво означава това?

– Че си намерил главата си. Щом намериш главата си ще намериш ума си; щом намериш ума си, ще намериш сърцето си; щом намериш сърцето си, ще намериш душата си; щом намериш душата си, ще намериш духа си. Ще се качваш и ще слизаш, докато намериш пътя на свободата. Пръстите на ръцете представят добродетелите. Следователно, като вдигне ръцете си нагоре, човек казва: Господи, в името на моите добродетели и добродетелите на моята жена, дай ми сила да работя в Твоята градина. Работи и Ти в нашите градини, да посадиш от Твоите ябълки, круши, череши и др. Да вдигнеш ръцете си нагоре, с допрени пръсти, това значи поляризиране на силите в човешкия организъм. Какво прави отчаяният? Той чупи ръцете си, хваща се за главата си и я стиска. Това не е на място.-Няма защо да чупиш ръцете си и да стискаш главата си. Можеш да стискаш само онова, от което ще получиш нещо. Домакинята стиска вимето на кравата, за да издои млякото й. Обаче, щом си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, изправи се, и след 10-16 минути отчаянието ти ще мине. Щом си отчаян, кажи: Господи, извади ме от това състояние на безумие и ме въведи в закона на свободата, за да мисля правилно.

Какво правят повечето хора? Когато са добре, мислят само за ядене и пиене. Те разчитат на капитала, оставен от баща им. – Кой е тоя капитал? – Тяхното тяло. Щом изразходват тоя капитал, започват да страдат. Нямаш право преждевременно да изразходваш своя капитал. Докато си млад, всичко изяждаш и изпиваш. После ставаш една въпросителна и се чудиш, какво да правиш. Иде смъртта и те задига. Така изгубваш всички условия на живота. Започваш да се молиш, отново да дойдеш на земята, но не можеш. Когато душата напуща плътта, това наричат живот на вечно мъчение. Това е състоянието, през което човек минава в ада. Тогава, той казва: Божиите пътища не са прави.–Неизповедими са Божиите пътища, но ти трябва да напуснеш стария живот и да отидеш при Господа да работиш за Него, както Той работи за тебе.

Казано е: „В който ден се обърнем към Господа, ще заживеем в братство и любов.” – Така е, но прилагането е мъчно. – Ако си млад кон, всичко е лесно; ако си стар кон, не можеш да научиш нов занаят. „От старо дърво, вретено не се прави.” Тая поговорка трябва да се разбере правилно. – Не може ли без вретено? – И без вретено може. Когато убият някого, той прилича на вретено. За жената вретеното е това, което е камшикът за стражаря. Жената навива и развива вретеното, както стражарят вдига и слага камшика си върху гърба на престъпника.

И тъй, вретеното е нужно, докато човек е в закона на необходимостта. Щом влезе в закона на свободата, никакво вретено не му е нужно. Птиците имат ли вретена? Бубата, която сама си прави пашкул, има ли нужда от вретено? Въпреки това, човек пита: Как ще се облечем без вретена? Който живее в закона на свободата, той се нуждае от друго вретено. То е от друг свят и се върти не отляво надясно, но спирално, отдолу нагоре. Долната спирала е най-широка и, колкото по-нагоре отива – към Бога, започва да се стеснява. Това спирално движение наричат закон на еволюция. Кармата е закон на инволюция, т. е. отклоняване от правия път на живота, отбиване от пътя на светлината и слизане в тъмнината. Какво прави момата, когато иска да се хареса на някой момък? Тя се облича с нов костюм, напудри се, червиса се и така излиза вън, да срещне момъка. Ако тоя път не успее, тя облича друг костюм. Защо още първия ден не облече костюма на любовта? Като я види с тоя костюм, той непременно ще я хареса. Нека втория ден облече костюма на истината – синият цвят, и така да се покаже на своя възлюбен. Външно момата може да е черничка, но отвътре да е бяла. Външната красота на човека трябва да отговаря на неговия вътрешен живот. Каквито и да сте, бъдете благодарни. Важно е да сте искрени и чистосърдечни. Благодарете за всички блага, които ви са дадени. Не очаквайте благото да дойде отвън. Купувате си лотариен билет и очаквате да спечелите нещо. Такива билети са и вашите синове и дъщери, на които очаквате. Де са вашите синове и дъщери? Те се забавляват някъде, а вие очаквате на тях. Вие очаквате и на мъжа си, но и той не мисли за вас. Вложете надеждата и упованието си във вашата душа, която живее в Бога. Там ще намерите своята жена, своя син и своята дъщеря. Само така вашият мъж и вашата жена, вашата дъщеря и вашият син ще водят добър и смислен живот. Приложете правилото на новото учение: Любов към живия Господ, Любов към вашата душа и любов към своя ближен. Това изисква новото учение и новата религия. Те ще разрешат всички философски въпроси. Разрешаването на тия въпроси ще внесе светлина в човешките умове, Влезте в новото училище к направете първия опит. Опитът разрешава въпросите. Като правя опити, аз сам се убеждавам във верността на новото учение. Аз не се убеждавам в това, което Господ може да направи, но в това, което аз мога да направя. Докато аз постъпвам според Божията воля, и Господ е готов да изпълни моето желание. Ако аз изменя отношенията си към Бога, и Той ще се измени към мене. Ние сме отражение на Бога. Затова е казано: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери,” Каквито камъни хвърляш, с такива ще ти се отговори. Започнеш ли да критикуваш Господа, положението ти ще се влоши. Не мисли лошо за Господа, защото Той е вътре в тебе и ти казва: Страданията, които имаш, се дължат на лошия ти живот. Ако още ходиш в тоя път, вечно ще страдаш. Откажи се от него и не викай против страданията. Всъщност, Бог вика в тебе.

Днес хората роптаят против бедните, критикуват ги, но не знаят, че сега е тяхното време. Бедните идат в света. Това Бог казва, не казвам аз. Той призовава бедните, слепите, хромите, клосните, да управляват света. Казано е, че децата ще управляват света. Понеже учените и богатите не можаха да управляват света, децата ще го управляват. Те не могат да лъжат. Те изнасят нещата, както са. Сегашните управници си служеха само с дипломация, с маниери. Като ги наблюдават, другите казват: Красиви маниери има тоя човек! Животът не се нуждае от фалшивите маниери на хората. Откажете се от тия маниери и се покажете такива, каквито сте, каквито ви познавам отначало, а не такива, каквито днес ви виждам. Бъдете Божествени човеци.

Какво виждаме днес? Тръгнал някой богаташ, а след него цяла свита: познати, приятели, слуги, по-добре облечени от него – цели генерали. Светът е сит на такива генерали. Казват за някого: Голям човек е той. – – Защо е голям? За друг казват, че е малък. – Защо е малък? – Защото си служи с чужди умове и сърца, а не със своя ум и със своето сърце. – Много неща знае той. Какви истини говори! – Той говори това, което от други е чул, а не това, което сам е придобил и преживял. Ако е за истината, готов съм да я слушам и от децата, и от жабите, и от мухите. Аз съм се разговарял и с жабите, и с мухите и от тях съм чул умни неща. Дето кацне, мухата говори. Ако кацне на челото, тя ни пита: Мислите ли право? Ако кацне на окото, тя казва: Много са отворени очите ви, затворете ги малко. И ние, за да се освободим от мухата, затваряме очите си. С една дума, мухите казват, че идат при нас, за да ни освободят от нечистотиите и да ни покажат, как трябва да живеем. Тъй щото, когато мухата кацне върху вас, не бързайте да я изгоните или убиете, но запитайте се, какво иска да ви каже тя. Умна е мухата, за. нея може да се говори много, но нямам достатъчно време. Каквото и да ви се случва в живота, мислете за живия Господ, Който е на земята, между нас.

Аз съм дал срок на хората десет години, за да познаят, че Бог е жив и е между тях. Вярвате ли в думите ми, или не, не е важно. След време ще видите, дали имам право, или не. Великият живот е влязъл вече в нас и ще ни измени без нашата воля. Както железарят туря желязото на огъня, за да го пречисти, така и великият живот ще ни прекара през огън, за да ни очисти и кали. Така и фитилът, турен в лампата, гори и дава светлина, без да го питат, желае ли това, или не желае. Питате ме, какво искам, и защо съм дошъл на земята. Искам да запаля изгасналите светлини и да ви накарам да светите или като свещ, или като газена лампа, или като дърва, или като електрична лампа. Това ще стане. По тоя въпрос няма две мнения. Ония, които слизат отгоре, казват: ние ще обърнем земята с главата надолу, но ще изгоним дявола от нея. Втори път той няма да помисли да дойде между вас. Бог пред нищо няма да се спре. Той е избрал нови средства за действие, които не се подчиняват на никакви наредби и закони. Бог няма да остави ново средство, което да не приложи. Всички нови средства ще бъдат приложени и изпитани. Тогава няма да има особени мнения. Всички хора ще мислят еднакво. Всички ще бъдат на един ум. Всички ще спазват правилата: Зле на никого няма да мислят, бедните няма да онеправдават, гладните ще задоволяват, болните ще лекуват, бездомните ще приютяват, на немощния нивата ще изорават. Това изисква новото учение. Всички ще го опитате. То ще ви избави от заблужденията. Казвате: Не е дошло още времето на новото учение. Други казват, че минало неговото време. Според мене, мина времето на злото. Горко на бедните и на богатите, които не се подчиняват на великия живот! Благословени са бедните и богатите, които се подчиняват на великия живот! Не давайте богатството си на свинете, да го изразходват напразно, а вие да станете за посмешище. – Не се живее лесно на тоя свят, искам да туря край на живота си, не ми се живее вече. – И да туриш край на живота си, нищо няма да постигнеш. Това е излишно чесане. Щом те сърби някъде, кажи: Мога да търпя, ще изнеса страданието докрай. Речеш ли да се почешеш, ти си човек със слаба воля. Речеш ли да изгониш или убиеш мухата, ти нямаш търпение. Който пъди мухата от носа, от челото си, от него човек не може да стане. Кацне мухата на носа ти и казва: Братко, защо не живееш по закона на любовта? Не я пъди, но отговори й: Аз правя опити да прилагам любовта. Кажеш ли така, мухата ще хвръкне. Ако не сте готови да се разговаряте с любов с мухата, тя постоянно ще ви безпокои. Едно казва мухата: Човек трябва да мисли право.

Сега аз ще прекратя беседата си, защото краката ви отдолу ще почнат да протестират. Не е лесно да стоите вън, на студа, час и половина или два часа. Аз съм обещал да лекувам всеки, който се простуди. Понеже служа на новото учение, готов съм да понеса разноските на всеки, който се простуди и заболее.

Вярвайте в своя ум, в своето сърце и в своята душа, за да се освободите от старото заблуждение, наречено карма, или закон на необходимостта. Само така ще влезете в закона на свободата.

Това, което ще остане недовършено от моята беседа, ще ви се даде по друг начин. Ново знание, нова светлина иде. Тя ще оправи пътя ви. Това, което сега ви говоря, е само въведение. После ще дойде съдържанието и заключението. във въведението нещата не са строго систематизирани. Когато дойде Бог, ще ви говори така, както никога в живота си не сте слушали.

Неделни Беседи
07.12.1919 Неделя, София

Ще живее

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, закон, всички, бог, хора, може, закона, казва, време, живот, години, има, земя, свят, свобода, ден, кармата, днес ,

 Неделни беседи , София, 7 Декември 1919г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


И когато говоря на нечестивия: „Непременно ще умреш!", а той се върне от греха си и направи съд и правда, отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота, и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре. (Йезекиил 33:14-15)

Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които постигат хората индивидуално, обществено, народно. Изобщо цялата бяла раса е поставена на един голям изпит. Тези страдания или щастие, които сполетяват човечеството, българите си ги обясняват по два начина. Когато някому във всичко върви, те казват, че той е човек с късмет, а когато не му върви изобщо, че е нещастен. Когато кажем, че един човек е щастлив, а друг - нещастен, ние с това определяме два резултата. Ако имате например една пропорция, на която и двете страни са равни, нали трябва да знаете какво се крие в тази пропорция? Ако имате дадено уравнение, нали трябва да го решите? Що е решението на дадено уравнение? Да намерите корените му.

Следователно всички сте повикани да решавате уравнения, да търсите корени. Мнозина ще кажете: „Не ни трябва да решаваме уравнения." Ще решавате и оттатък ще минете. Например имаш зададено уравнение да си платиш наема, но не искаш да го плащаш. Като дойде съдебният пристав, той е първият член, ти - вторият, а господарят на къщата - третият, и какво ще стане след това? Наемът ще се увеличи три пъти по- голям и ще го платиш. Ако не искаш да го платиш, ще те затворят.

Знаете ли какви дългове имат съвременните хора, какви дългове имате вие? Някой казва: „Аз съм много нещастен. Бял ден не съм видял през живота си. А майка ми, баща ми са толкова благородни хора." Да, това не го отричам, но дългове имаш. Следователно твоето благородство не може да те спаси. Възразява ми: „Ами онзи вагабонтин? Цял свят е пропищял от него, а за него няма нещастия." Да, той е изплатил дълговете си.

Съвременните хора нямат начин за разсъждения. Понякога добрият човек носи в шишето си мътна вода и му казвам: „Твоята вода е мътна." „Как, аз съм добър човек!" „Да, но водата ти е мътна." „Ти ме обиждаш." Между твоята доброта и водата ти няма съотношение, не може да я направиш чиста. А някой човек е лош, вагабонтин, но носи чиста вода. Казвате: „Но той е ва- габонтин!" Нищо от това, водата му е чиста. Вие свързвате добрия човек с чиста вода, а лошия човек - с мътна вода. На земята не е така. Вие казвате: „Как е възможно честен човек, а да продава калпави работи?" Всичко е възможно.

Тези дългове, които има някой народ, или някой човек, източните народи наричат „карма". Те определят кармата като причини и следствия. Причините и последствията са известно отклонение от правилния развой на човешкото развитие. Източните народи определят кармата по следния начин - те казват, че някога тъмнината е била в пасивно състояние. Тази тъмнина искала да измени своето състояние, станала активна, образувала космоса. Вследствие на това се явил великият кармически закон - да страдат хората. Ще ми кажете вие: „Нерде Шам, нерде Багдад!" - тоест дали навсякъде в пространството е било в пасивно състояние. Но законът е такъв, че в тази тъмнина вие сте били, живели сте и сте едно с нея.

За изяснение на този закон допуснете следното. Някъде в гората една банда разбойници стои и си почива, но след пет-шест часа огладняват и си казват: „Трябва да оберем някого, за да се нахраним." Излизат на пътя и пресрещат някого, нападат го, и той за да се защити - започват да стрелят. С това се залавя престрелка и в нея пада убит пътникът. Някои ще ми възразят: „Нима са виновни разбойниците! Нали и те трябва да се хранят." Само чрез убийство ли може човек да избегне лошите последствия и да утоли глада си? Това са известни разбирания.

Всякога, когато човек иска да прекара един охолен живот, да спестява време, а да иждивява повече енергия, той е в кармичния закон. Някой млад момък не иска да се учи, не иска да работи, а отива да играе на комар, да се осигурява по лесен начин, или намисля да обере някого, който е работил. Този младеж прави своите уравнения, като иждивява енергията си, а пести времето си. А всеки, който пести времето си, той намира затвора. Не мислете, че затвори има само в обществата, но и в нашите умове и сърца има затвори. Някой път казвате: „Ние много страдаме." Отговарям: „В затворите вътре сте." Това са най-ужасните затвори. Като дойде началникът на затвора, заповядва на стражарите да ти ударят „деветнайсет и шест" и никой тогава не може да ти помогне. Викаш един лекар и друг, и всички се произнасят, че това е неврастения. Казвам: той е в затвора си и стражарите го налагат.

И тъй, в света съществуват два закона. Единият е наречен „закон на необходимостта" - кармически закон, а другият е „закон на свободата". Може да четете в други книги за кармата и да срещнете различни дефиниции за нея, но аз я наричам с името „закон на необходимостта". Законът на необходимостта не признава никакво щастие, никакъв процес, никаква култура, никакво право, никаква любов. Питате: „Какъв е този закон на кармата?" Вие всеки ден го прилагате. Като ви се прияде някоя кокошка, вие я улавяте и тя започва да ви се моли да я пуснете. Но вие опитвате колко е мазен гърбът й и казвате: „Ти трябва да станеш жертва и няма какво да правиш." Тя се моли, но няма закон, няма съдия, няма правници и няма пари, с които да си плати делото, и затова я заколват. Вие си мислите какво ястие, каква гозба да си направите от нея.

Мислите ли, че след като сте заколили тази кокошка, вие ще бъдете щастливи? Не. От този ден ще започнат всички ваши нещастия. Много религиозни хора ще ми възразят, че в Писанието пише, че Господ позволил да се колят животни, за да се храним с тяхното месо. Това, което Бог е позволил, и това, което е написано в Библията, са две различни неща.

Господ е позволил едно време да режат само сухите клони на дърветата, а те започнали и суровите да режат. Започнали да копаят и суровите дървета, а след това казват, че Господ е позволил това нещо. На мястото на сухите дървета ще се поставят нови. Лошият човек е сухо дърво, а добрият човек е плодоносно дърво. Когато вие разберете този закон, за който Йезекия говори, ще турите живота си в съгласие с него. Много от вас може да кажете, че сте на особено мнение. Законът на необходимостта не признава никакво особено мнение, никакви народи, никакви англичани, нито французи, никакви правници и т.н. Ще ме попитате защо е така. Аз ще ви отговоря с думите на един негърски проповедник. Един безгрешник запитал проповедника какво правил Господ, когато нямал работа. „Сечеше пръти." „Защо?" „За да ги употребява на гърба на безумните." И аз казвам така. Едно време Господ е сякъл пръти, които днес употребява на гърба на безумните. Аз говоря фигуративно - всеки е опитал Господа.

Някои казват: „Да имаш Господ на земята." Но какъв Господ разбират те? Някои считат за Господ златото си в кесиите, други - някой скъпоценен камък, трети - някой техен знатен приятел или някоя къща. Но има някои от вас, които имате Господ, който ви мрази. Сега тези два Бога управляват света. Ако искате да знаете първия Бог, идете в затворите, да видите какво правят те.

Ще кажете: „Защо светът е такъв?" Едновременно човек не може да живее в два свята, а трябва да живее или в единия, дето действа добрият Бог, или в другия - света на илюзиите. Кармата, законът на необходимостта, е закон на тъмнината. Законът на свободата е закон на светлината, закон на правото и на човешката мисъл. Господ казва на пророка, че ако грешникът излезе от закона на необходимостта, или от закона на тъмнината, и влезе в закона на свободата, или в закона на светлината, непременно греховете му няма да се поменат. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще вземат със себе си всичките полици от длъжниците си. Не, всички полици се плащат само в този свят. А в онзи свят, тоест света на свободата, няма дългове, няма затвори, няма съдии. От тези неща не остава нито помен. Там хората минават като братя и сестри, в тези две положения се намират. Ще кажете: „Че какъв е този свят?" В този свят е всичкото. Вземете едно ябълчено семе и вижте какво се крие в него. В това именно нищожно семенце се крие битието на цялата вселена. В това семенце е написано как Господ е създал всички растения. Това семе казва: „Посей ме, за да израсна, да цъфна и да вържа, па след това ще опиташ моя плод." Ти казваш: „Нямам време." Тогава семенцето ти отговаря: „В такъв случай гладен ще умреш."

Съвременните хора искат да бъдат много учени, но кой от тях е взимал едно семенце или едно кокоше яйце и да го разгледа? В кокошето яйце от милиони години е написано как са създадени кокошките, всички крилати птици, и защо са създадени. Когато хората започнат да четат по семенцата на растенията и по яйцата на птиците, ще научат цялата история - защо е създаден светът. А днес вземат едно семенце, изяждат го и искат много такива, за да се нахранят. Вземат едно кокоше яйце, и него изяждат.

Смисълът на живота не е само в яденето. Като мислите само за ядене, вие се намирате в положението на една празна тръба, през която може да минат милиони тонове вода, да се изтече и пак празна да си остане. През нашия стомах може да минат много кокошки, агънца и други работи, но все пак празен ще си остане. Ще си остане празна тръба.

Всички съвременни хора се осигуряват, а не знаят, че за цяла Европа идат такива големи страдания, каквито светът не е очаквал. Ще се уплашите, като ме чуете. Не, почакайте, ще ви обясня закона. Преди около двайсет и пет или трийсет години в един американски град, наречен Джонстън, аристокрацията на този град се чувствала нещастна, задето нямали в града едно езеро, за да прекарат по-приятно. В града си имали една долина, през която текла една река. Те повикали инженери, които да се произнесат да се затвори, да се запуши тази река и да се превърне в езеро, което лятно време да използват за плуване на лодки, а зимно време да се хлъзгат по него. Инженерите се произнесли, че може, и затова започнали работата. Много работници се заели с тази работа. Издигнали голяма стена, с която препречили водата, и гражданите се почувствали щастливи, че имали такава приятна забава. Но един ден тази река придошла толкова много, че стената не могла да издържи на този напор и се пробила, като заляла целия град, и повече от две хиляди души се издавили. Питам: това езеро не можа ли да се направи някъде под града, а трябваше да се направи над града, та да го залее цял?

Казвам: сегашна Европа е запушила своята река над града, но бентът ще се отпуши и пробие. Затова, който и да е над града, да тича горе на планината, а който е на долния етаж, да се качи на горния. Това е кармата, която се е събрала в европейските народи от толкова години, и затова страданията, които сега идат, идат да докажат на света, че трябва да се живее по Божествено. Защото казва Йезекиил: „И когато говоря на нечестивия: „Непременно ще умреш." А той се върне от греха си и направи съд и правда, отдаде нечестивия залог, върне грабнатото, ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре."

Ще ми възразите: „Какво ни интересува какво ще стане с Европа. Какво ще стане с нас - това е важно." Ако сте в закона на необходимостта, трябва да ви интересува. Но ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители. Нима, като поставяте дърва на огъня, не сте зрители на една катастрофа? Тези дървета, които с хиляди години са създавали своите частици, от които са образували телата си, вие поставяте в огъня, приличате се на тяхната топлина и си казвате: „Ах, колко е приятно." Ще ми възразите, че растенията, дърветата са безгрешни. Въпрос е, доколко са безгрешни. Те, когато дойдоха на земята, не питаха земята може ли да си вземат от нейните елементи, а си взимаха безразборно каквито елементи искат и по колкото си искат, при което някои от тях станаха по-големи, отколкото трябваше, и заеха голямо пространство земя. Затова днес хората ги екзекутират, секат, правят греди от тях, а те се оплакват от хората. Господ им казва: „Така ще бъде с всеки едного, който постъпва неправедно."

Ние на земята не сме дошли да бъдем щастливи, не сме дошли да живеем на гърба на другите. Ако един човек може от любов към вас да направи това, което майката може да направи за вас, той е в закона на свободата. Но ако той хване един вол и го заколи, намира се в закона на необходимостта. Добре, но утре него ще го хване някой по-силен. Този закон е като махалото - от единия край до другия и обратно. И тъй, законът на необходимостта не е нищо друго, освен един часовник, който показва всичките ти постъпки, които си извършил през всички часове и минути. Махалото на часовника се движи отляво към дясно и отдясно към ляво. Някой казва: „Аз искам да се реформирам." И хайде - наляво обърне. Не мине много време и той си казва: „Не си струва тази работа." Хайде - обърне пак наляво, надясно. Какво означава този часовник? Той означава всички двоеумни хора, у които няма никаква философия, които служат на два Господа. Казвате: „А, голям изобретател е този, който е измислил часовника." Той съществува от милиони години.

Някой път казвате: „От мене човек може да стане." Хайде - обърнете се наляво. Не мине много време и казвате: „Не си струва тази работа." Хайде - надясно. Това са учените хора, които днес напишат една книга, а други път - точно противоположната.

Един белгийски автор написал една книга, че хората са много добри, че от тях може да излезе нещо много. Обаче не минало много време и той преживял някакви разочарования, вследствие на което написал друга книга, че от човечеството нищо няма да излезе. Тази книга е излязла едва десет години след първата. Това е часовникът. Хора, които отиват наляво, аз ги наричам песимисти, а тези, които отиват надясно - оптимисти, но и едните, и другите са махала, които определят времето на тази човешка карма. Тогава мъжът разрешава въпроса и казва: „Чакай, аз ще намеря някоя жена, ще живея по Божествено, с любов." Не минат и две-три години и той казва: „Не си струва така да се живее, от жената по- лошо нещо няма." И хайде - обръща се надясно. Жената, и тя излиза навънка, раздвояват се и двамата, и часовникът се разваля. Аз предпочитам този развален часовник. Нима ако се развали гилотината, та това е голямо нещастие? Нека се развали. Нима ножът, който ръждясва, е лош?

В природата лежи този велик закон, който изисква правата на всички негови членове. Законът е такъв: когато задържим в себе си известна енергия, която не може да асимилираме, не може да употребим, то тя, понеже е в известно движение, произвежда върху стените на нашия живот напрежения, удари. Например, ако пуснете върху един камък да капят цели двайсет години няколко капки вода, те ще пробият камъка на това място.

Всички наши лоши мисли и желания, които през толкова хиляди години са падали върху нашия живот, са образували много дупки, които са създали нашето нещастие. Пророкът казва: „Всички трябва да се върнат в правия път, да се върнат в закона на свободата." Какъв е този закон? Ще забравиш да мислиш, че имаш да взимаш от когото и да е. Ще кажеш: „Каквото баща ни е оставил, ще го обработваме заедно и братски ще го делим." Само чрез този закон всички хора ще се повърнат, ще се родят такива убеждения, че хората трябва да работят само чрез закона на правдата, чрез закона на любовта и чрез закона на свободата. Всеки човек си има мисия, която той трябва да извърши. Няма да определяме какво трябва да върши този и какво - онзи. Ние трябва да оставим човека свободен, тъй както Господ ни е оставил нас свободни да се проявяваме.

Аз говоря за разумните хора, за вас, които ме слушате. Какво ни препятства, за да живеем добре? Няма никакви сили в света, които могат да ни противодействат. Ако българите биха били разумни, то в сегашното състояние, в което се намира България, тази земя, която тя има, ще бъде в състояние да я задоволи и нахрани, за да бъде тя щастлива. Мъчно можеш да убедиш хората в България, че земята им е достатъчна. Българите си мислят, че като имат толкова борчове, ще трябва да взимат пари на заем от Англия, Франция или от другаде, за да изплатят дълговете си. Не се поправя така положението. Ние ще се намерим в положение на онзи българин, който взел на заем от един българин осем крини жито и като плащал десет години, имал да плаща още осемдесет крини. Това е благодетел! Ще кажеш: „Няма ли някой благодетел да ми заеме пари на заем?" Да ни пази Господ от благодетели, които дават пари под лихва.

Аз говоря принципално върху въпроса, не говоря за вашите малки сделки, за вашите търговски операции. Няма нищо по-лошо от това, да се взимат пари с лихва, както няма нищо по-лошо от това, да се дават под наем. Сегашните хора сме дадени под наем. Ние на Бога не вярваме, на хората вярваме; на Бога не се кланяме, на хората се кланяме. А трябва да знаем, че никой човек не е силен. По-нещастно, по-микроскопично нещо от човека няма. Покажете ми силните хора на миналото, от които светът е треперел, де са те сега? Сегашните силни хора де ще бъдат за в бъдеще? Това е илюзия.

Първото нещо, което трябва да знаем, е, че като хора ние сме слаби, защото грешим. Праведен, чист човек е този, който не греши. Свят човек в много възвишен смисъл аз разбирам този, който е готов да живее в най-големите противоречия, но да живее за благото на своите близки.

Вие, които ме слушате, идвате тук, за да се спасите, да не ви сполети някое зло. Аз не ви проповядвам спасение, аз проповядвам как трябва да се върши волята Божия на земята, волята на Онзи Велик Господ, в Който седи нашата свобода и Който може да ни направи братя. А пък вие, ако искате спасение, аз ще ви кажа къде трябва да отидете да слушате. Аз не проповядвам спасение, това трябва да го знаете, за да не ме обвинявате. Аз проповядвам как хората трябва да живеят съгласно Божията воля, за да бъдат братя и да знаят как да използват своя живот на земята и да се приготвят за по-велик живот, който сега иде. Старият живот всички сте опитали и в този си живот всички сте нещастни - и децата ви, и имотът ви, и очаквате, дано стане нещо, за да се подобри положението ви. В такъв случай вие се намирате в положението на онзи пияница, който, като няма пари за пиене, казва на жена си: „Давам ти честна дума, че вече няма да пия, затова ти кажи на баща си да ни даде малко пари, за да живеем по братски и в любов." Бащата и този път се излъгва и дава пари, и зетят започва да пие и да яде. Времето показва дванайсет часа, а него го няма още. Този часовник показва мястото на престъпленията, които се вършат в този свят.

Някои казват: „Кажи ни някоя велика философия." На цялата съвременна философия аз турям бележката нула. Всичко това, което ви говоря, аз не ви заплашвам, а искам да ви кажа, че тази работа вие може да я оправите още днес. Днес времето е мъгливо, което зависи от нашата карма, но може да направим един опит да го подобрим. Ако се съгласите с мене еднакво да мислите, да призовем Този живия Господ, мъглата след половин час ще се вдигне, слънцето ще се вдигне и ще стане топло. Но вие ще започнете да философствате, да ви докажа това, да го аргументирам, и докато стане всичко това, краката ще ви изстинат. Затова няма да ви аргументирам.

Някои ме критикуват, защо моите беседи били без въведение, без първа и втора част и без заключение. Е, досега двайсет хиляди години хората държаха беседи все с въведение, с първа и втора част, и със заключение, и какво излезе от това? Тогава и аз започвам така. Въведението: еди-кой си господин има земя, пари и аз си правя заключение как да го обера. Първата част: какви хора ми трябват сега, за да обера този господин. И в първото действие се явяват едно-две, три лица, които ще извършат престъплението. На първия господин ще дам хиляда лева, а на втория - пет хиляди лева, и на третия - десет хиляди лева, за да оберат човека. И след това във вестниците се пише, че първата част на еди-кой си господин се състои в това, че обрали някого. Втората част се започва с дело против мене, в третата част ме осъждат, и заключението - че съм в затвора. Тези беседи се проповядват.

Всеки ги знае и върши по-добре от мене, а аз не ги проповядвам затова. Ето защо аз проповядвам без въведение, без първа и втора част и без заключение.

Когато дойде някой и ме запита: „Я ми кажи въведението на твоята беседа", аз ще го заведа най-напред в своята градина, ще му я покажа, ще му покажа всичките си ябълки, а той ще свива рамене, ще се срамува. След това ще му кажа, че според нашия закон трябва първата част да се състои в това, че да си вземе някои от плодовете на моята градина. „А, отлични са! Отгде взема тези плодове?" Втората част се състои в това, че след като се наядеш на плодовете, ще седнем двама да се разговаряме. Ще ме запитва: „Отде взе тези ябълки? Кажи и на мене как си ги сял." Третата част на беседата - давам му семенца и му казвам: „Посади ги, и нека Господ бъде с тебе." Това е новият начин на проповядване.

И тъй, въведението - в градината. Първата част е откъсването на плода, втората част - разговарянето, третата част - даване на семена, а заключението му - изпращането по братски. Питам: коя проповед е по-приятна? Няма какво да аргументирам по това.

Ние трябва да се върнем от своите стари пътища, да обикнем хората, да не желаем техните къщи, жена и деца. А сега какво се прави? Някоя мома е турила око на някой момък и го кани вкъщи. Гостят го с патки, с това-онова, докато и той стане цяла патка и го оженят. Това не е женитба. Това не е нито сдружение. От такива хитрини, с които сме изменили великия закон и продаваме любовта си, тялото си, идат и великите нещастия в света. Мъжът и жената не трябва да бъдат предмет за удоволствие в света, защото за тях предстои работа. Момъкът казва: „А, каква е хубавичка тя, какви червени устнички има" и т.н. Да, но това не е жена, тя е направена от кал или от гума. Това не е жена, нито мъж.

Жена е това, чието сърце е пълно с Божествена любов. Жена или мъж наричам само този, който не се продава за нищо. Първият мъж и първата жена се продадоха за една ябълка. Ако изтълкувате тези продажби и ябълки, всички сега ги ядете. При венчаване в черквите черпят с вино. За да започне животът, дават вино, но не сладко, а ферментирало. Но така животът не само че няма да започне, но ще се изврати. Тази чаша показва, че момъкът и момата трябва да цъфнат като цвят, но сокът им не трябва да е като виното.

Ако аз венчая някого, няма да му дам такова вино, а от сладкото. Като се върнат вкъщи, пийнат си още малко винце, а после се бият. Втория ден започват да се примиряват. Дават на децата си да пийнат, но после и те се сбиват. Аз говоря за тези изопачени чувства в нашите глави, с които още четири хиляди години да живеем, няма нищо да остане.

Ние раждаме само престъпления и престъпления. Само гилотини се създават. Само бесилки и затвори се правят. Ще трябва да се върнем към Тоя живия Господ, Който всеки ден ни говори и на Когото можем да говорим, и с Когото можем много лесно да се разумяваме. С Този Господ всеки може да се разговаря, защото е много достъпен. Щом започвате да приказвате с Него, вие почувствате един мир в душата си, мислите ви се изменят и казвате: „Трябва да се работи." Но като дойдеш до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и се вкисваш. Така и ние - направим едно престъпление, после плачем, молим се на Бога да ни прости и наистина Той ни утешава. Но ние си казваме: „Дали Господ ме утеши, или аз сам се утеших?" И започваме пак по стария начин - престъпление след престъпление. Така е и с народите. Обаче Този живият Господ е решил да изправи света. Защо? Тази стена, която е била съградена, този кармичен закон, който е задържал кармата ни от толкова години, вече е много назрял и днес това назряване се оповестява чрез тези безбройни болести, които днес се явяват в обществата. Болестите са един признак на назряла карма в съвременните народи.

Един американски лекар е констатирал четири-пет хиляди нервни болести само в Америка. Тези болести се дължат на поквара в кръвта, а покварата се дължи на този кармичен закон.

Ще ви обясня мисълта си със следния пример. Ако ви поставят да живеете в една много добре устроена къща, с много хигиенично изложение, вие и вашите деца ще се почувствате много добре. Но ако вашите деца започнат в продължение на няколко години безразборно да хвърлят боклук и помии навсякъде из двора, то в скоро време вие ще започнете да страдате от треска, ще заболеете. Ще кажете: „Магия ни е направил някой." А, магия ви е направена, и затова идат болестите.

Значи в духовния свят ние сме нахвърляли толкова помии, че се раждат у нас най-отвратителни желания и мисли, и ние тогава казваме: „Аз ще го убия." Може, но който убива другите хора, той сам себе си убива.

Змията, която се яви в райската градина, създаде кармата. Кармата около човека е като една змия, която го обвива. Кармата е неразумният човек, тоест човек, който мисли, че каквото и да направи, няма да има последствие.

Ти заколваш едно агне, но ако ти каже, че това агне е син на един архангел, ще кажете: „Ето един глупец." Не знам кой е глупавият. Следователно ще ви държат отговорни за това, и то - бащата на това агне. Не мислете, че ако той днес премълчава, няма един ден да ви иска отчет за постъпката. Някой срещне сина ви и го набива. Защо? За нищо. Но това няма да мине така, защото за този добър син ще се застъпи сам Бог, Който е по-силен Баща от този, който синът има на земята. Макар и след хиляди години, но ще има кой да се застъпи за този син на земята.

Но понеже ние сме слезли много дълбоко на земята, ние сме изгубили първоначалните си знания и мислим да оправим света чрез насилие. Не, чрез насилие вие сами себе си самоунищожавате. Вие приличате на един чук или на една брадва. Онзи чук, който с хиляди години е чукал камъните, няма ли след време да се унищожи? Лошите хора сами се самоунищожават, като измъчват добрите хора в света. Че това е един факт, посетете [гробищата]. Нека ми покажат един човек, който е чукал камъни и да не е отишъл на Орландовци. Такъв ще бъде краят на всички.

Когато дойде Христос на земята и каза, че трябва да се обичаме, с това Той ни показа пътя, как да се освободим от своята карма и ни заведе в пътя на благодатта, която източните народи наричат дихарма. Дихармата е велик закон, при който човек живее при най- благоприятни условия, в хармония, дето няма смърт, няма нещастия. В кармата има смърт. В дихармата ще живееш в мъдрост, любов, правда и истина. Българите наричат този закон дарба. Като започнеш да обичаш, ето една дарба. Като започнеш да мислиш умно, ето една дарба. Като станеш мъдър, ето една дарба и т.н.

Затова ние трябва да допуснем Този живия Господ у нас. Ще кажете: „Трябва да помислим по това." Няма какво да мислиш ти, а остави Господ да мисли за тебе. Като извикаш един лекар, не му казваш ти какво трябва да върши, а го оставяш той внимателно да работи над счупения ти крак. А днес всички казвате: „Нас не ни трябва Господ." Не, трябва ви. Трябва ви Господ и Той ще дойде. Когато дойде при вас един лекар и ви лекува счупения крак, ще ви каже: „Ще стоиш мирно и няма да риташ, защото ще повредиш крака си."

Който има дихарма или дарба, никакво ритане не се позволява. Ако към този Божи закон и нечестивите се обърнат, няма да се поменат греховете им.

Ще ме попитате: „Накъде да се обърнем?" Религиозните хора ще ви покажат посоката. Ще подигнеш ръцете си нагоре, ще преведеш значението на повдигнатите си пръсти нагоре. Това е главата ти. Щом намериш главата си, ще намериш ума си. Щом намериш ума си, ще намериш сърцето си. Щом намериш сърцето си, ще намериш душата си. И щом намериш душата си, ще намериш духа си. Този е пътят, по който ще вървиш. Ще слизаш и ще се качваш, докато дойдеш до закона на свободата.

Най-първо, ще подигнеш нагоре ръцете си, ще погледнеш пръстите си. Какво означават тези две ръце? Аз съм ви обяснявал значението на двете ви ръце и пръстите по тях. Пръстите са вашите добродетели. Като по- дигнеш ръцете си нагоре, то значи: „Господи, в името на моите добродетели, в името на добродетелите на жена ми, изпрати сили да работят върху нашите мозъци с Твоята мотика и да посадят ябълки, круши и др." Това е поляризиране. А какво правят някои във време на отчаяние? Чупят ръцете си, стискат главата си. Няма защо да чупят ръцете си и да стискат главата си. Стискането на главата е дяволско. Кога стискат? Хванем вимето на кравата, когато искаме да издоим млякото й. Когато си отчаян, вдигни ръцете си нагоре, постой така пет-десет минути и отчаянието ти ще мине. Кажи: „Господи, аз дойдох до едно безумие. Въведи ме в закона на свободата, за да мисля добре и правилно за в бъдеще."

Като мине нещастието, вие казвате: „Жена ми донесе от баща си пари, има за ядене и пиене." Е добре, сега баща ви е дал. Този капитал, тялото, което имате, вие изхабявате преждевременно. Казвате: „Аз съм млад, имам това-онова." Но като изядете капитала си, ставате една въпросителна. Дохожда смъртта, отнима ви всичко и вие сте вече вън от жена си. После ще се молиш наново да те приеме. Добре, ако те приеме. Но ако не те приеме, какво ще правиш? Това е, което православната черква нарича „вечно мъчение". Жената или мъжът казва: „Не те искам." Тогава ще се намираш в ада, няма да имаш възможност да се развиваш и ще бъдеш вън от всякаква дарба. Тогава хората казват: „Господните пътища не са прави." Господ казва: „Моите пътища са много прави, но вие напуснете греховете си и елате при Мене да работите, както Аз."

Следователно, в който ден се обърнем към живия Господ, ще започнем да живеем в братство и ще се споразумяваме.

Вие казвате: „Да, но приложението на всичко това е трудна работа. Стар кон на нов ешкин не се учи. От старо дърво вретено не се прави." Тези поговорки са на мястото си, но трябва да ги разбираме правилно. Но нима не можем без вретена? Когато убият някого, той не е ли едно вретено? Онази жена, която върти вретеното, а после спре, за да го навива отново, тя е като онзи стражар, който взима камшик - та върху престъпника. Щом влезем в закона на свободата, никакви вретена не ни трябват. Следователно тази поговорка си има място само в закона на необходимостта, тоест в кармичния закон. Птиците имат ли вретена? Разумните хора казват: „Без вретена можем ли да се облечем?" Бубата, която си преде пашкулите, с какви вретена си служи? В закона на свободата има други вретена, с които ще си служим. Това Божествено вретено се движи не от ляво към дясно, но от спирално положение - започва отдолу по-широко и колкото отива по-нагоре, се стеснява, отива към Бога. Това наричат „закон на еволюция". Кармата е отклонение от нашия правилен път, по който трябва да вървим. По този начин сме дошли до „закона на тъмнината". В този закон ние се движим.

Някоя мома иска да се хареса на някой момък. Затова, като ще излезе, тя се облича с нов костюм, напудри се добре и ако не я харесат, тя си готви нов костюм, за да се хареса поне този път. Ако тази мома иска да се хареса, нека първия ден облече костюма на любовта, та като я види момъкът, да каже: „Колко си хубава, колко си приятна днес." Втория ден ще облече облеклото на истината, синия костюм, и така да се хареса на обичния си.

А тъй, някоя по душа черна мома се напудри, та дано отвън си остане такава бяла. Срещна някоя мома - отвън черничка, но отвътре тя е бяла.

Това, което ние имаме, нашата красота, нос, вежди, всичко това трябва да бъде отражение на нашия вътрешен живот. Всичко, което имаме, трябва да го превеждаме и да казваме: „Боже, благодаря Ти, че си ни дал толкова благости, за да им се радваме." Ние имаме толкова благости, че няма защо да сме нещастни. А всички чакате да дойде отнякъде спасение, да ни дойде някой капитал. Вземате отнякъде билети и се надявате да спечелите: надявате се на вашите дъщеря и син, те да ви гледат. Но дъщеря ви и синът ви са прелъстени от някой мъж или жена. Мъжът ви изгуби и вие се отчайвате. Не, в себе си, в своята душа положете надежда, така да постъпят вашият син и дъщеря, за да водят един добър и смислен живот.

Ние трябва да започнем живота си със следните правила: „Любов към живия Господ, любов към нашата душа и любов към ближните си." Това е новото учение, новата религия, която ще разреши всички философски въпроси и като ги разрешим чрез нея, ще ни светне в ума. За да бъде така, трябва да влезем в това училище и да направим опити. Аз сам правя опити и с тях всичко може да докажа. Като направя някой опит, мога да ви кажа какъв ще бъде резултатът след малко време. Не ви казвам какво може Господ да направи, но какво аз ще мога да направя. Аз знам, че ако постъпвам тъй, както Господ иска, и Той ще направи това, което аз желая. Измениш ли твоите чувства, мисли по отношение към Бога, и Той ще се измени. Ние сме отражение на Бога. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмерва. Каквито камъни хвърляме към Бога, такива ще се върнат и върху нас.

Жената започва: „Господ е такъв-онакъв." Но положението й от ден на ден се влошава. Не, за Господа лошо не мисли. Той е вътре в тебе и ти казва: „Страданията, които имаш, се дължат на твоя лош живот. Затова слушай Ме. Ако ходиш по твоя път, вечно ще страдаш." Тези страдания, които хората имат сега в света и викат от тях, показват, че Господ вътре в тях вика.

Всички негодуват против бедните, наричат ги вагабонти. Но тяхно е сега времето, бедните идат в света. Това не казвам аз, но Господ е казал това. Господ е казал, че слепите, хромите - те ще дойдат в света. И моя народ те ще го управляват, децата ще го управляват. Умните не можаха да направят нищо, а децата, понеже не знаят да лъжат, ще си казват всичко тъй, както си е. Сегашните управници само с дипломация си служиха и другите казваха за тях: „Какви добри дипломати са!" „Ами тази госпожа какви хубави маниери има!" Не, животът не се състои в нашите лъжливи маниери. Решете се да бъдете естествени Божествени хора, такива каквито ви зная аз първоначално, а не каквито сте сега.

Сега, като тръгне някой богаташ, подире му вървят цяла свита слуги, облечени, докарани, често по-добре облечени от самия господар, цели генерали. От такива генерали сме претеглили ние. Голям човек е този, казват. Малък човек е, защото е един престъпник, слушал е само с чуждите сърца и умове, а не и със своите. Казвате: „Да, но какви неща говори той." Какви? Ако говори една истина, аз ще го слушам. Ако една жаба ми говори истината, аз ще я слушам най-внимателно.

Някой път съм разговарял с жабите, с мухите. И да знаете колко умни са те. Някой път кацне някоя муха върху мене и ми казва: „Ние кацваме върху вас, за да вземем вашите нечистотии и да ви покажем, че трябва да водите един чист живот." Друг пък кацва на челото, на носа ни и ни пита: „Мислите ли вие?" После кацва на окото ни и казва: „Окото ви е много отворено, затова трябва да го позатворите." И ние, за да я изгоним, затваряме очите си. Щом ни безпокоят мухите, ние не си обясняваме защо става това, а гледаме да ги убием. Мухите са много умнички и един ден, когато имам време, ще напиша цяла книга за тях. Като дойде някоя муха на носа ти, кажи й: „Много добре направи, дето дойде. Аз не мисля лошо." Друг път като кацне на носа ти, кажи й: „Много хубаво направи, че дойде." И тя ще разпери крилцата си и ще бръмне, и ще си отиде.

Ние можем да изправим нашия свят, можем всички да живеем за Този живия Господ, Който е на земята.

Аз съм дал на света десетгодишен срок, за да познаят, че Господ е жив и е на земята.

Някои не вярват, но след години ще видят дали имам право, или не. Има един велик живот, който е влязъл в нас и ще ни измени без наша воля, и ние ще станем добри, тъй както железарят е турил желязото на огъня, за да стане чисто. Така и фитилът, който е турен на лампата, свети и дава светлина. Питате ме какво искам. Искам да запаля изгасналите лампи и да ви накарам да светите или като фитили, или като дърва, или като електрически лампички. Това ще дойде и две мнения няма по този въпрос.

Онези, които идат отгоре, казват: „Ние ще обърнем земята с главата надолу, но ще изхвърлим дявола, тъй че никога няма да дойде у вас." Господ е избрал нови средства, с които да действа. Те няма да попаднат под никакви закони и пред нищо няма да се спре. Няма да остане средство, което да не приложи. Тогава няма да казваме: „Аз така мисля." Всички еднакво ще мислим, на един ум ще бъдем всички. Какъв ще бъде той? Да не мислим зло никому, да не онеправдаваме бедните, гладните да нахраним, болните да излекуваме; този, който няма къща - да му съградим; който има неорана нива - да я разорем и т.н. Това е новото учение, което ще бъде. Всички ще може да го проверите, когато се избавите от вашата заблуда. Ще кажете: „Има време." Не, времето на злото мина. Горко на богатите и на бедните, които не се подчиняват на този велик закон. Благословение на богатите и на бедните, които се подчиняват на този велик закон.

Искам да ви вложа мисълта, да не давате своето богатство на другите да го иждивяват напразно и да оставате за посмешище. Не се занимавайте всеки ден с чесане. Ти стоиш и казваш: „Не се живее вече в този свят. Искам да умра. Ще се обеся." И по този начин се чешеш. И се бесихме, и се чесахме, и светът си е все такъв. Като ти дойде този сърбеж, кажи си: „Ще мога да го издържа." Щом туриш ръката и вземеш да се чешеш, ти си слаб човек със слаба воля. Щом кацне муха на носа ти, кажи: „Аз, мога да издържа." Един човек, който пъди мухите от носа си, той човек не може да стане. Един човек, който пъди мухите от челото си, той човек не може да стане. Когато мухата кацне на носа ти, тя те целува и казва: „Братко, защо не живееш по Божественому?" Ти й кажи: „Аз вече правя опити да живея по Бога." И тя ще си отиде. Колкото пъти вие не искате да изпълните волята Божия, тя ще стои, докато я убиете. Учението на мухите е това: хората трябва да мислят.

Ще прекратя своята беседа, защото ще почнете да проповядвате на краката си отдолу.

Аз съм дал обещание да лекувам всеки, който се простуди. Аз ще служа на новото учение и затова ще тегля разноските на всеки, който заболее - на него и на децата му.

И тъй, вярвайте в своя ум, в своето сърце, в своята душа, за да се избавите от това старо заблуждение, наречено карма или закон на необходимостта, и да влезете в закона на свободата.

Това, което не доизкарах от своята беседа, аз ще ви говоря или моят Господ ще ви говори, и във вас ще влезе едно ново знание, което ще ви даде една нова опитност, която вие ще забележите.

Това, което ви говоря сега, то е само въведение, а във въведението нещата не са така систематични.

Когато дойде Господ да ви говори, Той ще ви държи такава беседа, каквато никога през живота не сте слушали.

7 декември 1919 г., неделя, 10 ч.

София

НАГОРЕ




placeholder